Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: ЮПИТЕР  (Прочетена 1648 пъти)
pluton
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « -: Август 27, 2010, 13:07:00 »

    ЗА ЮПИТЕР И САТУРН

    Това, което ще ви кажа сега, го отбележете по някакъв начин, за да му обърнете внимание. Юпитер и Сатурн не са същото като тези планети до момента. Те представляват принципно различно нещо вече. Не са просто там едни планети и ние гледаме едните, гледаме други – все планети. Не е така. Има много голяма разлика. До тук планетите са лични – Слънце, Луна, Меркурий, Венера и Марс се наричат лични.

    Защо, какво означава “лични планети”? Това означава планети, които пряко формират характера на човека. И правят следното нещо - с духовни и с материални средства целят постигането на духовни и материални резултати. Тези планети използват материални средства за постигане на материални резултати, т.е. те служат за адаптация на човека в материята. Това са и тези, които са най-близко до Земята, прякото ни обкръжение.


    ЗА МАЛКИЯ АСТЕРОИДЕН ПОЯС


    След Марс имате Астероиден пояс. Това нещо в езотериката се нарича reset – нулиране. Бариера, граница все едно. Между Марс и Юпитер може би е имало планета, която се нарича Фаетон. Архетипът на Фаетон е синът на бога Хелиос, който искал да управлява конете на бога, обаче не могъл и се пребил. Има две версии. Едната, че е изтървал конете, те са го хвърлили и той се е пребил. А другата е, че Зевс като видял как Фаетон изпуснал огнените коне и те започнали да горят Земята и щяло да се оплеска всичко, самият бог Зевс го ударил с една мълния и го разрушил. Но така или иначе, Фаетон представлява нещо, което се е надскочило, надценило - искало да прави големи работи, а не е могло.

    В този Астероиден пояс има няколко астероида, които са най-големите в Слънчевата система, към които ние ще проявим интерес. Най-големият астероид изобщо в слънчевата система е Деметра (Церера) – те така ги кръщават и на гръцки, и на латински. Диаметърът му е 800 км. или поне така твърдят в момента, защото астрономите често си менят мнението. И този астероид е в Малкия астероиден пояс.

    Други астероиди, на които ще обърнем внимание, са Веста, Атина Палада (Минерва), Хера (Юнона) – тези са засега. Веста си е Веста обаче, няма някакво разминаване при нея, и поначало не е почитана толкова като богиня.

    Тези планети, които разгледахме дотук, се интересуваха от адаптацията на човека в земния, материалния свят. Другите вече това не ги касае. И това е генералната разлика. После всичките лични планети се движат горе-долу с еднаква скорост. За Меркурий трябваше да си кажем, че обикаля Слънцето за 88 денонощия. Обаче нас това не ни засяга на Земята – геоцентрично, Меркурий обикаля Зодиакалния кръг горе-долу, както Слънцето, т.е. за около година. Въртенето на Меркурий около Слънцето ние го губим като идея на Земята. Реално погледнато Меркурий прави 4 оборота около Слънцето, докато Земята обиколи веднъж Слънцето. Но и Земята се движи и затова имаме 3 оборота на Меркурий, които се губят.

    Планетите до момента са свързани с такива основни принципи като комуникация (Меркурий), споделеност (Венера) и действие (Марс). . Луната представлява подсъзнание, инстинктивна природа, нашата прекрасна ДУШЕВНОСТ Слънцето е съзнание (мислене + воля + себевъзприятие = СЪЗНАНИЕ). Съответно волята служи като инструмент и на Слънцето, и на Луната – съзнателна воля и несъзнателна воля. Имате Слънце, Луна като първи порядък планети, които делят човека на съзнание и подсъзнание. Всичко, за което мога да мисля, осъзнавам, че го има, е съзнателно и всичко друго, което действа, но аз не го осъзнавам и не мога да му хвана спатиите, отива към Луната. Несъзнателно, което обаче не означава, че не е действие и че няма воля в него. Също както при животните, има много силна воля, много силно действие, което е инстинктивно, несъзнателно, така и в нашата Луна има един такъв елемент. Това е първият порядък.

    Вторият порядък са Меркурий, Венера и Марс, които ги видяхме като комуникация, споделеност и действие. Т.е. творческият акт се изрази през Меркурий, Венера и Марс. Всичките се движат и обикалят Зодиакалният кръг за около година, година и нещо, т.е. приблизително еднакъв срок от време. Слънцето обикаля точно за 1 година, защото то на практика копира движението на Земята.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #1 -: Август 27, 2010, 13:13:53 »

    В хороскопите там, където се намира Слънце, на 180о се намира Земя. И всъщност това, което ние движим като Слънце вътре в хороскопите, като символ на Слънцето, всъщност е Земя. Геоцентрично, като гледаме Слънцето, изглежда, че то се движи, по начинът, по който се движи Земята, понеже ние не може да опознаем движението на Слънцето от центъра нагоре, в рамките на Млечният път. Т.е. самостоятелното движение на Слънцето, ние нито го усещаме, нито го преживяваме по някакъв начин. Но чрез Слънцето ние изживяваме движението на самата Земя. Защото иначе нямаше да го преживяваме, понеже сме отгоре върху нея и нямаше как да го усетим.


    ЗА ЗЕМЯТА


    В Астрологията има някакви идеи да се използва и Земя. Те все пак са ос, това е важна ос и трябва да се знае, че Слънце и Земя са ос. И имате реален фактор Земя - кръгчето с кръст вътре е Земя, която се движи. Но това го няма в хороскопите. Не само, че го няма, но и идеите да се сложи вътре, даже има идея Земята да управлява знакът Телец, който е набеден за най-земен, но тези неща не намират почва. Защо не намира почва? Ако ще коментираме планетите те са от съвършено различен порядък в момента. Ние сме отгоре на Земята и я преживяваме изключително пряко и директно, не по същият начин като другите неща, които ги гледаме по небето. Освен това, Астрологията е базирана на отношенията Слънце Земя. Т.е. Земята определено е един порядък, който не е дори като Луна. Тя не е базирана толкова на отношения Луна Земя даже – това са 10%. И никакви други отношения от типа Венера Земя и каквото и да било. Само Слънце и Земя и това е една ос, която се движи. Ние все пак трябва да имаме предвид, че това е една ос. Не го гледайте Слънцето, че то си се движи самичко – ще дойде време и ще си говорим земните сили как участват вътре. Как те кореспондират с другите планети, Земята как кореспондира с тях по-проникновено и ще видим тогава евентуално в кармичната Астрология какво е участието на Земята. До тогава не ни трябва.

    От Марс нататък, защото той обикаля Слънцето за 1 година и 10 месеца, изведнъж се прави един скок и отивате на Юпитер, който обикаля Слънцето за 11 години и 10 месеца. Понеже Зодиакалният кръг се движи геоцентрично, т.е. Юпитер не обикаля Слънцето, а се движи по начин, по който ние го гледаме от Земята. Когато един човек се роди има един хороскоп, които е фотоснимка, която застива на място, от тази гледна точка, където се е намирала Земята в момента на раждането на съответния човек, от там се наблюдава Юпитер и от там се засича една обиколка на Юпитер. Благодарение на което, може да се окаже за различните хора, различните хороскопи, Юпитер ги обикаля за различно време – 11,5 г за 12,5 г, т.е. имаш вече едно средно положение, което може да е хо-голямо или по-малко от реалната обиколка около Слънцето.

    И от около 2 г. при Марс, скачаме на 12 години. При Сатурн скачаме на 28-30 години. Оказа се, че Юпитер и Сатурн се движат много по-бавно, отколкото личните планети. Колкото по-бавно се движат едни фактори, толкова повече тяхното значение ще бъде по-фундаментално, по-мащабно. По-далече от Земята, в смисъл от битовизма на Земния живот, но пък по-близко до душевно-духовните ценности.


    ЗА ЮПИТЕР И САТУРН


    И генералната разлика е, че Юпитер и Сатурн като двойка планети с материални и с духовни средства целят да постигнат само духовни резултати. Т.е. Юпитер и Сатурн представляват един своеобразен мост вече между духовният свят и земният свят. Те продължават да имат отношение към материалния свят, доколкото ще ползват материални средства пряко. Юпитер може да направи така, че да се спънете в една торба жълтици, но тази спънка, по никакъв начин не означава, че вие просто така трябва да си имате торба със жълтици, за да си накупите разни неща и да си благоденствате. Ако някой така смята, обикновено си докарва проблем - загубва цялата торба с жълтици и отива на червено с друга торба. Така се обръщат нещата.

    Това е така, защото Юпитер и Сатурн са планети, които търсят изцяло само вътрешен резултат. Така че, каквото и да правят отвън, човек може да се лъже, че целта е да се постигне външен резултат. Юпитер няма за задача да ти подсигурява жилище, транспорт, плащане на сметки. И ако ти се стори, че е така, това е груба грешка, която представлява несъобразяване с духовните закони и след това съответно изпадаш зад борда - както са дошли нещата, така си отиват. И има един такъв момент, в който си казваш, по-добре хич да не бяха идвали. Поне нямаше да се ядосвам като си отиват. Това е при Юпитер и Сатурн. Сега да ги погледнем по-конкретно.

    Двете планети действително са изолирани от вътрешните чрез Астероидния пояс, това е едното. От другата страна, между Сатурн и Уран имате два пъти по-голямо разстояние, отколкото между тях и вътрешните планети.

    Има един закон за разстоянието между планетите и Слънцето, закон на Тициус-Боде (ако напишем поредицата от числа 0, 3, 6, 12, 24, 48, 96 и прибавим към всяка от цифрите 4 тогава получаваме 4, 7, 10, 16, 28, 52, 100. Законът на Боде казва, че отстоянията на планетите от Слънцето са в съотношение с тези числа. Т.е. ако отстоянието на Меркурий от Слънцето се вземе за 4 единици, разстоянието на Венера до Слънцето е 7 единици, на Земята е 10, на Марс 16, на Юпитер 52 и на Сатурн 100. До откриването на малкият астероиден поток числото 28 не е имало познат референт). Разстоянието между Земята и Слънцето е 150 млн. км. Това разстояние се приема за една астрономическа единица (съкратено А.Е.) и с тази единица мерят всичките отношения. И според закона на Тициус-Боде планетите трябва да се намират на определени астрономически единици разстояние – има формула, която го определя и тази формула е валидна до Сатурн.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #2 -: Август 27, 2010, 13:18:57 »

    Освен това, там където сега е астероидът Хирон, според тази формула трябва да има планета. Но няма. Има само един гол астероид и нищо друго, след което се отива на Уран, но има дупка. Казвам го това, защото Юпитер и Сатурн са отделени от едната страна от астероиден пояс, а от другата страна от много голям вакуум. Което определя тези две планети вече като отделени.

    После те са много по-големи от всички останали. Юпитер, който е Зевс всъщност, царят на боговете, която астрономите са заподозрели, че е способна да стартира процес за образуване на звезда. Т.е. Юпитер е нещо като зародиш на звезда. Най-смелите предположения са, че само ако стане 10 пъти по-голям, този процес ще стартира, а по-умерените са за 30 пъти. Но при всички случаи става въпрос, че Юпитер е необичайно голяма планета, която може да се превърне в звезда, и то не толкова трудно. Защото Юпитер продължава да нараства.

    Въпрос: Витлеемската звезда, съвпад на Юпитер и Сатурн ли е бил?

    Да, има такъв съвпад. Юпитер и Сатурн се виждат като звезда и без това. Юпитер е изключително ярък – след Венера е следващият по яркост на небето. Той всяка нощ се вижда. Венера не се вижда всяка нощ. Друг е въпроса, че има едно такова съединение между Юпитер и Сатурн, съвпад който се случва веднъж на 600 години и той определя едни 600 годишни цикли. Но тези цикли са в рамките на човешката история и винаги се бележат с някакви катаклизми и огромни трансформации.

    Иначе има 20 годишен цикъл на отношенията Юпитер и Сатурн, който обаче прераства в 600 годишен. Имало е и тогава такъв съвпад, но не е бил той самата Витлеемска звезда. Може би нещо друго е минало.

    Юпитер продължава да нараства и е единствената планета, която може да се превърне в звезда. Ето защо това е Юпитер, Зевс.

    Другият сериозен момент. Миналия път си говорихме за Кентаврите – метеоритен поток, който стои като радиус и за защитната роля на Юпитер. Юпитер е втори щит, който защитава вътрешните планети. Слънцето от едната страна и бая големичкият Юпитер от другата страна и между тях затворени Меркурий, Венера, Земя, Луна и Марс. Марс има два мижави спътника – Фобос и Деймос – които приличат на астероиди. Така че имате 5 фактора затворени вътре. И тези 5 фактора са, т.нар. лични планети. Тези планети са защитени и космически катастрофи в резултат на сблъсък с някакво тяло е много малко вероятно. Просто Слънце и Юпитер гълтат всичко, което се опитва да проникне в защитената зона. Като подобна роля играят още от Нептун планетите, започват да гълтат, но Сериозният гълтач е Сатурн и след това Юпитер окончателно.

    Юпитер е интересна планета. Първо е доста големичка и второ се върти със скорост 2,5 пъти по-голяма от земната. Ако земята прави пълен оборот за 24 часа, Юпитер прави пълен оборот за 9,9 часа, което означава, че той се върти около остта си със скорост от 45 240 км/ч. В резултат на това той създава невероятна гравитация, той буквално е гравитационна яма и успява да задържи и най-леките газове, дори и водорода. Земята това не го може посмъртно – тя едвам успява да задържи кислорода и азота. Да кацнеш на Юпитер е лесно, но не можеш да си тръгнеш. Даже малко кацаш и насила, обаче излизане няма. Това пак е интересно нещо.

    Юпитер има и пръстени, установиха. Не е само Сатурн с пръстените. Но на фона на гигантският Юпитер, тези пръстени стоят много деликатно, много са рехави. Докато Сатурн си има трите пръстена, които са големи и са направени главно от лед и скали, както твърдят. Вижте Сатурн – стои някак си като ограден. За да стигнеш до него и на влизане и на излизане, трябва да минеш през три врати. И това е проблем във физически смисъл – може да те удари нещо. Докато при Земята няма такива пречки.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #3 -: Август 27, 2010, 13:24:20 »

    Преди за Юпитер и Сатурн астрономите говореха, че били газови гиганти, т.е. обем колкото щеш, а няма маса. В момента са размислили и са решили, че Юпитер има ядро, а по всяка вероятност и Сатурн има, защото се оказа, че имат доста по-висока плътност, отколкото се е предполагало по-рано. И понеже успяха да изпратят някакви сонди към Юпитер, затова преосмислиха всичко, защото се оказа, че са били в пълна грешка преди това като са гледали с телескопите. Едно е да гледаш с телескоп, друго е да пратиш сонда, а трето да отидеш на планетата лично и да видиш как стоят нещата. А още по-добре някой да ти разкаже.

    Така или иначе Юпитер е мъжка планета, а Сатурн е женска планета. Планетите се делят на мъжки и на женски. От първите Слънцето и Марс са типично мъжки планети с мъжки архитип на проявление, докато Луната е Венера са типично женски планети. А Меркурий тъй като е свързан с комуникации и мислене, според това кого свързва съответно придобива характеристика на мъжка или на женска планета. Меркурий само теоретично, извън хороскопа е така да се каже хермафродит, но това реално в жив човек го няма. В момента, в който Меркурий попадне в хороскопа, той незабавно придобива мъжки или женски характеристики.

    От какво зависи Меркурий какви характеристики придобива, мъжки или женски? Това зависи първо от зодиакалния знак, в който попада – ако попадне в мъжки знак, е мъжка планета, ако попадне в женски, е женска планета. От много по-голямо значение са връзките – например Меркурий, съвпаднал с мъжка планета, става мъжка планета, дори да е в женски знак. И обратното. Така или иначе, този който комуникира се опитва да се адаптира към това, с което комуникира и се слива с него.

    Мисленето не може да бъде определено като мъжко или женско изначално. В духовния свят то не е мъжко или женско. Но тук, когато дойде на Земята става процес на поляризация, което е изобщо характерно за земния свят. Ако нещата в духовния свят стоят в троичност, тук на Земята стоят поляризирани. Стоят едно срещу друго. Тук има ά и Ω. Има студено има и топло, а има и теза и антитеза – постоянно. И това движи нашия свят, това крепи нашия свят. Има добро и лошо и всякакви такива неща. Докато в духовния свят няма такива неща. В духовният свят няма едно, което противоречи на друго. Няма дяволи и ангели, които си противоборстват като светлата страна и тъмната страна. Т.нар. демонични светове не спадат към духовния свят. От земна гледна точка, демоничните светове могат да бъдат наречени други светове, които не са пряко земни, но не са и духовни. Това са опитите на демоничните същества да изградят духовна реалност, които обаче са неуспешни и това се нарича псевдодуховна реалност.

    Това са едни същества като нас, които са се развили в определена степен едностранчиво – загубили са едни неща и са развили прекалено много други – в резултат на което са решили, че са много велики и са си направили някакви неща, които успяват да ги крепят чат-пат. Успяват да направят връзки с по-долните еволюционни нива, като нашето например и съответно се опитват да се разширяват и да се развиват към нас, защото не могат нагоре, блокират развитието си нагоре. Т.е. тези т.нар. демонични псевдореалности са нещо като верни грешки, еволюционни завихряния, които на пръв поглед изглеждат като сгрешени. Както казва Сведенборг: Бог управлява и Ада. Така че грешките са ни нарочни и са си правилни и имат много дълбок смисъл.

    Юпитер и Сатурн са двойка планети, които се наричат от астролозите обществени. Защо ги наричат обществени, за разлика от личните например, които пряко формират характера на човека. Юпитер и Сатурн формират косвено характера на човека.

    Юпитер и Сатурн представляват адаптацията на човек към обществото. Юпитер и Сатурн не се занимават със самият индивид, с отделния човек. Те се занимават с човека дотолкова, доколкото той участва в едно общество. Това са два вселенски принципа – единият е принципът на разширяването, а другият принципът на свиването.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #4 -: Август 27, 2010, 13:30:42 »

    И така, Юпитер е свързан с всички процеси на всички нива, и физиологично, които са свързани с изобилие, с увеличаване, с нарастване, включително и с високото кръвно налягане. Докато Сатурн е свързан с всички процеси на намаляване, на недостатъчност, на свиване, на ограничаване и в тази връзка с ниското кръвно налягане. Сами разбирате, че това в човешкото тяло ще са проблеми – както изобилието, издуването, нарастването, така и свиването, недостатъчността, съсухрянето. Това са все заболявания от един или друг характер. Така че очевидно тези планети трябва да имат някакъв баланс помежду си. Това е като при всяко нещо – подготовка за действие и самото действие. Сатурн представлява подготовката за действието, женският фактор и мъжкият фактор, който вече е самото действие. Това е като армията и обоза. Едното не може без другото.

    Мъжкият и женският принцип трябва да работят помежду си. Това представляват Юпитер и Сатурн при човеците. Всъщност ние сме едновременно, така да се каже, и мъже, и жени. Имаме даже и хормони - мъжки и женски, с преобладаване на едните – това са все Юпитер и Сатурн. Необходимостта мъжът да открие жената в себе си и да стане цялостно същество, както и жената да открие мъжкото в себе си и тя да стане цялостно същество, това пак е астрологически връзката между Юпитер и Сатурн.

    Една такава взаимност съществува, което е интересно. В чисто физически план, мъжът опложда жената. Обаче в един идеен план, по-духовен план жената опложда мъжа. И това пак е израз на тези юпитерианско-сатурниански отношения. Мъжът забременява с някаква идея и носи, носи, носи и я роди, я не роди. И ако роди идеята се развива и се бори за нея и т.н.

    Тук вече са тези приказки, че покрай всеки мъж, който е направил нещо, има и жена. Да, защото женският фактор трябва да присъства навсякъде. Или ако не присъства в този живот, присъства задължително в минал, защото просто иначе не е възможно. И така стигаме до първопричината да има два пола. Можеше да не са два. Физиологически няма нужда да се създават два пола. Начини за размножаване, материални има много и не е необходимо да се създават мъже и жени. Това обаче е изключително необходимо в един душевно-духовен план.

    Ако се погледнат отношенията между мъжът и жената, ще се види, че те са физически на най-последно място. Те са изключително душевни и духовни. Жената не мисли точно като мъжа, нито пък чувства като него. И именно тук е симбиозата, връзката между двата начина на мислене и чувстване, което играе важна роля за създаването на цялостния човек, за интеграцията на човека. Физическото идва най-накрая. Когато са се съединили първо тези два показателя (душевен и духовен) едва тогава по естествен начин се получава накрая и физическият. Т.е. това е главен еволюционен лост изобщо за развитие.

    Например в съвременната епоха едно главно посвещение е, както казахме ,да се разбереш с един човек – мъж да се разбере с жена. Това не е случайно обаче. Тласъкът на мъжът към жената, и на жената към мъжа е толкова голям, че да ги заклещи в техните взаимоотношения и те да бъдат поставени в среда, която някак си да ги накара да се борят един за друг. И лека полека да проумеят, че единственият начин да имат наистина връзка, това е през Любов. Всякакви други далавери, борби, властвания и т.н. рано или късно се сгромолясват. Т.е. оказва се, че и мъжът и жената са такива човешки същества, от такъв характер, че те не могат да правят някакви отношения освен на база на Любовта. И докато не разберат какво е Любовта, докато не започнат да преживяват нещо повече в тази посока и не се постигне някакъв прогрес и напредък, има страдание, има и болка, но има и неотклонен копнеж, стремеж към това нещо. Колкото пъти да те боли, се връщаш към него. Връщаш се, ако не в този живот, в следващият и някак си, тласъкът в тази посока е много голям, но това е, защото има мъже и защото има жени. Някак си самото това делене, като че ли изкуствено делене, вече е предизвикателство към обратното – към събиране. Материално погледнато няма нужда да има мъже и жени. Ако се търси в природата и забравим идеята за Бога, в природата се срещат и други начини за размножаване. И в момента учените могат да изредят поне 5-6 начина, извън практикуваният от нас начин, които вършат работа. Така че нямаше чак такава неизбежна необходимост така да бъде. Няма и все така да бъде – ще дойде време, когато няма да има мъже и жени, по начинът, по който е сега.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #5 -: Август 27, 2010, 13:37:19 »

    Но сега е изключително ценно. Ние не може да се разберем един с друг. Не може да направим така, че хем да развием Его в себе си, т.е. да сме достойни самостоятелни личности, себеуважаващи се, хем в същото време да се принесем в жертва на другия. И това пак да стане в рамките на една истинност. Т.е. хем да развиваш себе си, хем, от друга страна, да го съчетаеш този процес с процеса на даване. Истинско даване обаче и моментът на властване в лошият смисъл на думата да се избегне.

    За да го има цялото това нещо, трябва да има много силно човешко същество, душевно силно човешко същество. И съответно и духовно, умствено силно. Много мъдро човешко същество, което да може да го направи това.

    Това е един процес, при който аз възприемам неща, обогатявам се, това е, така да го наречем, един егоистичен процес, развивам Его, познавам себе си, кой съм. И идва един момент, в който аз започвам тези неща, които са в мен, да ги давам. Проблемът опира в това, че аз придобивам неща, но след това не искам да ги давам. Използвам ги, за да властвам и не ги давам. Както се казва, не съм брат на другите, аз съм господар, много важен. А това е базирано на инстинктивната природа на самото Его.

    Невероятен страх обхваща човека, когато дава, без да има от това дивидент. Безкористното даване създава усещане, че ще си изчерпиш ресурса. Освен това, като забелязваш какво грабене пада наоколо и как се събират на теб като мухи на мед след като си толкова дашен, се изплашваш, че си на грешен път. И затваряш буркана, стига толкова си давал.

    С много хора съм говорил и те ми казват: "Аз не че не искам да правя хубави работи, правя като ми падне и има нещо в мене, което ме кара да помагам, има го това, обаче съм се натъквал доста често на неблагодарност, некоректност. Давам му нещо и после съжалявам горчиво и сега съм - парен каша духа. И като ми тръгне поривът да направя нещо добро и сам си го режа – я стига си помагал, че нали помниш колко пъти изгоря!"

     Т. е. хората живеят доста несъзнателно. От една страна, тази божия искра вътре в тях ги тласка да дават, а, от друга страна, не осъзнават целия процес. Трябва да има истинност в това нещо. Да даваш е изкуство, много по-голямо, отколкото да получаваш. И много по-трудно. Т.е. човек трябва да е доста мъдър, за да може да дава. Да даваш означава да не се обиждаш от това, защото ако се обиждаш значи не си дал. Ти си се стремил да изманипулираш другия всъщност, угодил си на някакви собствени потребности и изобщо не си имал другият предвид. Няма Любов в това нещо.

    Ако даваш и след това те е яд, че си дал, понеже той бил неблагодарен, защото те е прецакал, то това е даване с условие, а когато даваш с условие не е това, за което става дума. Това е само много добър показател, че още не си се научил да даваш. Когато даваш, даваш, край, забравяш го, както се казва. Правиш си съответно изводи. Защото твоето даване може да е довело до лоши последици. На един може да даваш, на друг да не даваш. Нещата са индивидуални, много конкретни.

    Юпитер представлява този стремеж вътре в човека, който е свързан с нашето разширяване, в смисъл разширяване като съзнание. С това, аз да мога да овладея едно, друго, трето. Юпитер е свързан с това, аз да мога да овладея един чужд език, например, или някаква позиция и да отговарям на изискваията на тази позиция. Юпитер представлява този духовен копнеж вътре в човека да се развивам постоянно и когато спра на едно място, някак си да не ми е достатъчно, да имам нужда от нещо повече.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #6 -: Август 27, 2010, 13:39:01 »

    Сега, как се разширява това съзнание? Съзнанието се разширява, на първо място, като имаш шансове за това. Т.е. има много начини за това, но всичките тези начини ти трябва да имаш възможността да ги практикуваш, възможността да се докоснеш до тях. Затова Юпитер е една планета, която дава точно тези възможности и шансове. Така че Юпитер, каквото ти дава, не ти го дава, за да си го имаш и да го стопанисваш, а, за да си разшириш съзнанието, да можеш да проумееш нещо, т.е. Юпитер винаги ти говори по някакъв начин и се надява ти да го разбереш. И затова, когато човек има един шанс в живота си, той трябва да се запита: "Защо? Защо стана така, че точно аз да го имам този шанс, защото това не е случайно!"

    Един интересен момент. Юпитер, такава една дашна планета, такава една изобилна планета, създава впечатлението, че тя е много добра. Планета на късмета, на шанса. Юпитер дава, той не взима. Той е само по даването и на пръв поглед трябва да го обичаме, защото е дашен. В действителност обаче, Юпитер в даването си поставя и задачи. Няма такъв фактор в духовния свят или в природния свят, който да играе само удобна за нас роля. Няма такова нещо, което само угажда на човешкия егоизъм. Така че Юпитер, чрез своето даване, на практика изпитва човека постоянно. И пред стои един такъв много важен въпрос: "Мога ли да приема? Мога ли да приема всяко нещо, което Юпитер ми дава? Защото нещата, които той ми ги дава, аз трябва да се оправям с тях някак си, за да не се окаже после да стана пишман с това, дето го взех."

    Типичен пример за един материален свят. Аз си живея добре и си мисля като повечето хора, дали нямаше да е по-добре, аз примерно да си имам един самолет. Ето, богатите хора си имат самолети и си летят. Не щеш ли обаче, се оказва, че съм имал някакъв правуйчо и той ми завещава самолет. Не някой „Боинг” ами един чартър например. И получавам писмо, което да гласи: "Има тука един самолет, ваш е и елате да си го вземете!" И аз се оказвам собственик на самолет. Вярно, че аз бих могъл да си летя с него, но покрай летенето има страшно много отговорности и ангажименти. И може да се окаже, че аз нито мога да го стопанисвам, нито мога да имам самолет. Аз не мога да си позволя да имам самолет, защото затова са необходими пари, познания, време. А и в момента не мога да управлявам самолет. Нито пък имам къде да го държа този самолет, а и се предполага, че паркингът за самолети е доста по-скъп.

    Т.е. да имаш нещо просто ей така, това е голям проблем. Трябва да си адекватен, трябва да може да го овладееш това нещо. Човек може да има само неща, които може да владее. Така че не е истинно аз да имам самолет. И ако някой ми прадложи самолет, аз би трябвало да откажа. Не ми трябва, защото той ще ме откъсне от заниманията ми, от това, което обичам, от това, което смятам, че е ценно за мене.

    После един друг въпрос: дали за мен е толкова важно да летя със самолет? Не е ли това суета или самоцел? Може да е и само избиване на комплекси.

    Така че едно нещо за някой човек може да бъде много ценно. Някой може би наистина има нужда да лети със самолет – там му е душата и той ще се научи да лети с този самолет и ще се бори и какво ли не ще прави. Но лично така за себе си, както аз го усещам – не. А и пазарът на самолети в България не е кой знае какъв, за да мога да го продам.

    Юпитер дава изобщо и по принцип, пък ти ако си глупав – приемай. Хайде самолетът беше краен пример. Да дадем пример с пари. Сега не е хубаво сумата да е прекалено голяма, за да се притесня. Милиард ще ми е много, но може би няколко милиона ще ми дойдат добре. Появяват се отнякъде тези пари. Какво означава обаче вече това? Отново се оказа, че аз и тези пари трябва да си взаимодействаме по определен начин, който не е ясно дали за мен ще е добър или не. Съответно има и модели на реакции.

    При Юпитер на първо ниво – когато някой научи, че той получава 10 млн. евро получава разрив на сърцето. Т.е. ако не ги беше получил, щеше да си живее човека и може би до дълбоки старини.

    Друг вариант е да преживее това нещо и решава да вдигне голям купон. В резултат на това, съответните структури проявяват към него интерес, бият му един зад врата и му ги взимат.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #7 -: Август 27, 2010, 13:48:56 »

    Трябва да си свикнал да боравиш с пари, да мислиш мащабно в рамките на 10 млн. евро. Трябва да си дорасъл дотам, че да можеш да общуваш с тези пари без това да ти съсипе душата, защото има "пази Боже сляпо да прогледне". Може да се превърнеш в жалко парвеню. Аз си спомням един такъв, който беше спечелил нещо от тото-то и беше наел три таксита – едното да му вози шапката, другото него и третото не знам какво си – и беше изял 30 кюфтета. Но той така е решил, че хубавото в живота е това. И после го бяха напили, взели му парите и го бяха набили.

    Сега, да кажем, че аз имам такова мислене и, както се казва, се нуждая от инвестиция, от финансиране. И Юпитер казва, добре мой човек, заповядай. И аз започвам да оплесквам всичко. Какъв е проблемът да го оплескам – почвам нещо и фалирам. Сега, ако цялата тази дейност не е за мене, това означава, че аз съм се отклонил от моя път в живота и изглежда, че е добро, от гледна точка на чистия материализъм – да се спечелят пари, власт и т.н. Но всъщност, реално погледнато, душата не се интересува от това. Това е някаква суета, самовлюбеност, която само те опустошава. Такива хора не горят в работата си. Занимават се с неща, които някой им е казал, че са важни и те са решили да се правят на важни, без да имат дълбокото изживяване за това, което правят.

    То опитност пак има. Да живееш така и да фалираш, ако не се гръмнеш и не се депресираш потресаващо, ти може да си направиш някакви изводи. Но така или иначе Юпитер се явява някакъв учител за тебе по този начин. Юпитер ти казва: "Добре, все ревеш че нямаш възможности. Стига – ето ти. Хайде сега да те видим дали може да се оправиш с това!" Сега може да не можеш хич или донякъде да можеш и донякъде да не можеш.

    Юпитер е опасен, защото някои от нещата, които ти дава, те отклоняват изобщо от пътя ти. Не че толкова не можеш да ги правиш, но наистина не те интересуват.

    Юпитер може и да те изкушава. И това дето са го казали "...и не ни въвеждай в изкушение...", може би се отнася за Юпитер това. Така че, вижте, добре ли е човек от една страна да има? Добре е. От друга страна обаче с това имане как стоят нещата? Защото хората, както си съсипват живота, в момента, в който им се отнема, така си го съсипват и в момента, в който им се дава. Да, имаше един добър човек и той беше такъв преди да забогатее. След това не може да се говори с него. Жалко, този човек захапа по-голям залък, отколкото може да понесе и той душевно умря. Превърна се в жалка пародия на това, което беше.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #8 -: Август 27, 2010, 13:54:59 »

    Въпрос: Какъв е изводът, като ти даде на тебе Господ и ти трябва да даваш?

    Това е връзката Стрелец-Риби и това е едно на ръка. Юпитер Управлява Стрелец и Риби точно затова – по Стрелец да развиваш себе си, а по Риби, това, което те изразява, да го даваш. В никакъв случай не трябва да запушваш системата. Ако погледнете големите бизнесмени, хайде да ги погледнем в чисто материален план, бизнесмените нали, те всичките по някакъв начин се издължават на обществото, т.е. те дават. Обществото как се издължава? Те да имат. Те създават условия да се развиват много хора. Да се развиват професионално, обществено за да тече техният живот и да го има това. Това е ценно и важно.

    Ние наистина трябва да овладеем земния свят, включително рационалния. Научно-техническият прогрес е ценен и важен, стига да има човешки фактор в него, за да не стане бездушен. Той няма да стане бездушен. Така че подобен род развитие се явява ценно и много важно.

    Юпитер работи 20% външно, по начинът, по който го говоря в момента, и 80% говори вътрешно. Т.е. дава ми предимно във вътрешен порядък, по следния начин. Например, представете си, че сте си загубили работата и се прибирате вкъщи в едно печално настроение и не знаете накъде и как. Загубата на работа е свързана с две неща. Един път със загубата на възможността да се развиваш, от която загуба много от хората не страдат, понеже рядко чак толкова са привързани към работата си и втори път страдат особено много от страха за оцеляване – това е свързано със загубата на приходи, с които се купува храната и всичките там други работи. Във връзка с това нещо обаче, прибирайки се вкъщи, на вратата баш, срещам комшията, с когото в общи линии не разговарям, защото какво ме интересува комшията. Той обаче ме заговаря, понеже ме гледа, че съм много угрижен и пита: "Комшу, какво става?". И аз да му кажа ли или да не му кажа, хайде ще му кажа и му казвам за какво става въпрос. И той, да вземе пък да прояви към мене някакво съчуствие, най-малкото и да каже:" Ами комшу, жалко че по такъв повод, но дай да се видим и ми ела на гости!". И от дума на дума, да се получи някакъв контакт и да вземе да се окаже, че този човек е много свестен. И на мен ми олеква на душата като си говорим за едно, за трето.

    Сега, възможни са две неща. Едното -  в хода на разговора той да каже:" Брато, няма да се косиш. Знаеш ли, че аз баш по твоята специалност познавам едни хора, дето търсят човек и направо ти давам телефона да им се обадиш и да започваш да работиш!". При това нещо има пряка компенсация – нещо го загубвам и веднага след това, под образът на комшия изскача нещо. Аз това го преживявам като късмет, като даване и казвам:"Юпитере браво, ето сега те разбрах какво ми говориш!". Но ако го няма този ефект, тогава се получава интересно.

    Добре ми е с комшията на лаф мохабет, обаче не ми казва нещо за работа. И на мен ми става тъпо. Защо ми става тъпо? Защото аз съм изцяло насочен към това, да мога да си решавам проблема директно. Аз, както се казва, не виждам и не чувам, аз съм си затворен в своя егоизъм, в моят си проблем, който един вид само аз мога да си го реша. Аз съм единственият, който си мисли добро на себе си – това е архетипа на цялата тази история, на другите не може да се има вяра и съответно те са безполезни. Изглеждат ми лоши, защото могат да ми направят някакво добро, но не го правят. Не се и сещат дори и ме занимават с някакви глупости. Т.е. не се цени душевния контакт изобщо. Това, че аз придобих един приятел, в лицето на комшията и ползата от това беше, че напуснах работа, може би това е бил смисълът на това нещо. Може Юпитер да е направил цялата тази схема, за да мога аз да се разширя в посока на човешките отношения. Защото аз приятел ще придобия много по-трудно, отколкото работа. И ако съм малко по-далновиден човек, по-мъдър човек, аз ще се сетя, че една такава среща на душите се прави много по-трудно и е много по-ценна и трайна, отколкото намирането на работа.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #9 -: Август 27, 2010, 13:57:23 »

    Юпитер работи в двойка със Сатурн, защото Юпитер представлява една компенсация, компенсаторен механизъм, вътре в човеците. Т.е. това, че аз си компенсирам едно с друго, това Юпитер го управлява. Обаче моментът на отнемането, на загубата, който да бъде запълнен чрез даването, както е при влаковете „пуф” и „паф”, тези две неща, това е Сатурн. Сатурн е другата схема. Сатурн е този, който ме уволни от работа, след което Юпитер ме компенсира чрез съседа, с който се видяхме всъщност.

    Хайде да си представим нещата и по друг начин. Седя си аз на една работа, която честно да си призная си е едно блато – никакво развитие. Отдавна ми е станало скучно, всичко ми е напълно известно, в общи линии работя за някакви жълти стотинки и стоя там, понеже работата е сигурна, окопал съм се яко. Вярно, че може да е по-добре, но ме е страх. Всъщност страхът и стремежът към сигурност са главната причина да стоя там. Навикът всеки ден да се мъкна на тази работа. Понякога такива хора се улавят, че си мислят следното: "Ако имаше някой който да ме изрита от тука!..." Те ще ме изгонят и аз ще си хвана пътя и ще се оправя като другите хора. И идва един момент, в който Сатурн те изгонва и това е този ценният момент, в който Юпитер може да ти даде, защото преди това няма как. Преди това, ти си затворен в един пашкул и не можеш да получиш, ти си като кон с капаци. Когато излезеш извън тази среда, влизаш в нова, където има възможност за даване. Има възможност за нова любов ако искате, за нов бизнес също, светът се отваря пред тебе, доколкото ти си готов обаче да го приемеш. Той се отваря, но ти готов ли си да приемеш? И така Юпитер и Сатурн представляват тези два принципа на взимането и на даването, а те са много дълбоки и философски и езотерични и психологически и както щете ги наречете.

    Сега, Юпитер е мъжкият принцип навън, изхвърлянето навън, на разширяването, а Сатурн е принципът на окопаването, принципът на съхранението, на задържането. И те са неизбежни едното и другото. В най-висшият си порядък това са Ин и Ян, като Юпитер е Ян, а Сатурн е Ин.

    В основата си женското начало, представлява пълен покой. В състоянието на пълен покой обаче може да си говориш с Бог по естествен начин. А когато се получи това общение в теб, се получава импулс, а това вече е живот. Женското начало по същината си е смърт – няма никаво движение, никаква динамика, няма протворечие. Има пълна хармония и няма никакъв повод за мърдане. И се намираш всъщност в състояние на смърт.

    В момента, в който се появи някакво противоречие и се появи някаква динамика, започва това, което се нарича живот. Стартира такъв процес, при който системата трябва да се върне отново към тази хармония изначално която е била. И затова е много вярно, когато казват, че всеки един живот се стреми към смъртта. Обаче не смъртта като фаталност, което е безсмисленост, а именно да се успокоиш, да дойдеш във вътрешно равновесие, в пълна хармония със себе си, всички противоречия да се слеят вътре в себе си, да добиеш кристална яснота за нещата. И това означава, ти да умреш за момента, след което всичко да започне на ново.

    В момента, в който умреш отново, ще се прояви импулс, отново ще има старт, динамика и отново ще започне живота. И така, както се казва, живот без смърт не може и смърт без живот не може.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #10 -: Август 27, 2010, 14:08:43 »

    Нека да определим това нещо. Ако искате да стигнете до някаква по-интересна, оригинална и творческа идея, това няма да стане, докато вие вършите постоянно някакви външни работи. Това ще ви пречи много. Така най-много да направите т.нар. рационализации, но нещо настина оригинално няма да ви дойде в главата. Докато външният ви свят е, а не вътрешният, това просто няма да стане. После другото нещо – трябва да изолирате външният свят и от вътре за да може това женско начало да бъде по-активно.

    Мъжкото начало само по себе си, започва да действа доста хаотично и доста безсмислено. Ще навлезете доста лесно в самоцел. Започваш да гониш някакви неща, които, ако те попита човек защо ги гониш, започваш да даваш много безсмислени и безсъдържателни отговори. Повечето хора, ако ги попиташ защо правят нещо, дават банален отговор. Например: "- Защо ядеш? -Ами, защото съм гладен, това е положението. Ти като си гладен не ядеш ли? Защо ме питаш, на интересен ли се правиш?" Не се прави дори опит да се замисли по-сериозно – той винаги яде, защото огладнява. Няма да има творчество тук, нали. А яденето може да се превърне в творчество. Аз, ако се замисля да правя някаква храна, може би нова или нещо друго, аз трябва да навляза по-дълбоко в този процес. Разбирате ли за какво става дума? Трябва да проявя много по-дълбок интерес там към нещото. Но докато продължавам да правя нещата по навик, просто защото съм ги правил и преди това, макар че те могат да се направят и по друг начин, но аз нито се сещам, нито се напъвам, няма да има творчество. Колко малко творчество всъщност има в ежедневието ни. Колко малко вътрешен заряд има във всяко едно нещо, което правиш.

    Повечето хора с лекота изоставят това, което правят. Защото няма душа в него. Все тая ми е – мога и да го правя, мога и да не го правя. Не е така обаче, когато ти гори душата вътре и не може да оставиш нещата така. Но колко са хората, на които им гори душата вътре в нещото? Колко са хората, които имат Розенкройцерската молитва на майстора, който прави нещо? Той го прави с цялото си сърце и душа и не може да го остави така. А никога няма да успееш да направиш нищо без женското начало, т.е. без Сатурн да се включи.

    Има един такъв момент, при който на човек му писва – правиш, правиш нещо и после ти писва вече да го правиш. И тогава какво да направиш? Едното е да робуваш на това, че „трябва”. И ти се напъваш преко сили да го направиш и караш криво-ляво. После друго,, освен да удариш две бири или водки, друго не ти остава, защото си се натегнал. Винаги когато правиш нещо, което не те удовлетворява, което е надминава душевните ти сили, трябва после да го изчистваш това по някакъв начин. И това е причината да се пие алкохол в такива количества. Това е едно от най-разпространените производства. И това не е случайно. Какъв е този зор с алкохола? Ако обявите промоция на алкохол - десетки хиляди хора. Ако обявите същото за някакви душевни неща – не, я съберете 30 човека, я не.

    Именно заради преекспонираното мъжко начало и затова, че женското начало тотално се пренебрегва. Когато правиш едно нещо и се получи да ти писне, ти просто спираш. И се опитваш да останеш насаме със себе си и да не правиш нищо. И стоиш в състояние на бдително мълчание, а то да стоиш като пън не може. Започваш да се занимаваш с нещо, което ти доставя удоволствие. Но имаш предвид следното: ти не си заменил един вид дейност с друг вид дейност. Ти в момента имитираш някаква дейност, но всъщност си в режим на очакване. Бдително мълчание и чакаш. Какво чакаш? Чакаш нещо да избликне от душата ти и, докато не го дочакаш, не се хващаш да правиш нищо. Така даваш шанс на женското начало да се прояви. Може да чакаш 2 часа или цял ден, но докато отвътре не се появи нещо, което искаш да правиш, да избликне от тебе, ти чакаш и не подхващаш нищо сериозно. Защото, ако подхванеш да правиш нещо преди да е избликнало от тебе, нищо не правиш. Избиваш си пак страховете, комплексите, опитваш се да угодиш на някой и на нещо си. Чувстваш вина или ще се опитат да ти вменят чувство на вина. Ако се позастоиш така повечко време, е извън всякакво съмнение, че така ще се развият нещата.

    Не допускайте да ви вменяват такова чувство на вина. Хората не са склонни да оценяват моментите като този, т.е. това е работа върху себе си. Бих казал, най-смислената работа. Много по-смислена от това да преместиш едно нещо или друго нещо. Това, че изглеждаш вглъбен в себе си, че се намираш в една вътрешна бдителност за себе си и се опитваш да направиш нещо, дори и нищо да не направиш, е много по-достойно за уважение, отколкото просто да блъскаш нещо.

    В резултат на блъсканиците, ти ще си изкараш някакви пари и ще можеш да оцелееш в материалния свят. Ти ще постигнеш ниво за оцеляване. И какво от това като си го постигнал? Човеците трябваше да живеят в режим на оцеляване преди 2000 години, но отдавна вече не е така. Епохата на Рибите включва и преодоляване на живеене за оцеляване. Все по-малка част от хората трябва да живеят за оцеляването си и ще стане едно преливане. Ако преди 2000 години една малка част от хората не са живеели за оцеляване, а другите са се борили буквално за насъщния, сега пропорцията е в полза на тези, които не се борят за оцеляване, макар и така да им се струва. В момента има много повече ресурс и, за да не го разхищаваме, за да сме по-истински спрямо него, трябва да стъпваме на тези душевни сили, на това женско начало.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #11 -: Август 27, 2010, 14:14:21 »

    И така се получава връзка между Юпитер и Сатурн. Като избликне нещо от теб по Сатурн, започваш по Юпитер да го правиш. Обаче то вече има смисъл, има нещо в него.

    Освен това ще се установи следното нещо: от душата не избликват какви да е работи. Стига душата малко от малко да не е абсолютно примитивна, да има сетивна душевност, поне разсъдъчна да е тази душа. От нея се оказва, че избликват разни неща, които се оказва, че по някакъв начин те интересуват. Неща, които по някакъв начин имаш някаква опитност в тях.

    Като гледате Юпитер в хороскопа, там където той се намира – по знак, дом и каквото и да било друго – вие ще установявате, къде са вашите шансове, къде са вашите възможности, къде получавате подкрепа, така да се каже, и от съдбата. А също така, къде можете да раздавате. Когато получавате, Юпитер изисква задължително в обществен план, да не го задържате в себе си. То служи за вашето собствено развитие и за развитието на N на брой хора около вас. Защото, вижте, за да може комшията да ви срещне и да говори с вас по този начин, той самият е получил импулс, който го отдава на вас. И когато вие получавате импулс, вие също трябва да го отдавате.

    Въпрос: тези всички неща важат ли, когато Юпитер е ретрограден и там как се получава?

     Важат, но това е темата за ретроградността, за която ще говорим отделно.

    За Юпитер, другото, което е важно, когато ни е трудничко, зле и т.н. търсим по него компенсации. Юпитер предлага винаги някакъв път. Колкото и на човек да му се струва, че се е задънил отвсякъде, като си огледа Юпитер в картата, като го види точно какъв е, може да му дойде на ум накъде да хване. Защото Юпитер представлява пътищата вътре в тебе, по които можеш да се движиш.

    Колкото е по-активен Юпитер в хороскопа, толкова повече човекът е изследователски настроен. Колкото му е акъла де, защото може и авантюристично да е настроен, за тръпката, търсач на силни усещания. Но така или иначе, той е настроен да откривателства в някакви нови територии. На него му се струва добре, когато му се предлага възможността да опита нещо ново. И съответно е готов в една степен на предизвикателство да я изживее добре. Една степен на риск също му се струва приятна.

    Юпитер е свързан също и с един такъв принцип на запалването, на ентусиазма. Това е Стрелешки принцип. Юпитер те тласка нанякъде. Юпитер прави така, че да ти се стори нещо възхитително, вдъхновяващо и да си запалиш погледа и да тръгнеш към него. В житейският коридор на един човек, там където има Юпитер, съответните врати изглеждат с диамантени дръжки и са ослепително златни. И ти си кзваш: "Не мога да не вляза в тази врата. Зад нея може да има какви ли не работи, но поне вратата изглежда добре!". Юпитер има за задача, да притегли човек към нещата, да изкуши човек. След което обаче го зарязва. Имайте предвид. Юпитер е принцип и е свързан само с това. А по-нататък човек трябва да има силата в себе си, трябва да включи и Марс, Слънце, Венера, Луна, Сатурн и всичко друго и да се оправя. Защото вътре в стаята, със златната врата, стои какво ли не – това може да е райската врата или ада. Т.е. Юпитер възможностите, които ти дава, изобщо не са удобни според нашето мислене. Да, вътре в стаята може да стои лъв и замисълът на Юпитер е да развиеш умения, преборвайки се с голи ръце с този лъв. Ти ако го постигнеш това къде отиваш? Ставаш една личност силна и може би в материален план да се позамогнеш, чрез продажба на лъвската кожа. Обаче, ако го питаш Юпитер как да стане така, че лъвът да не ми пречи, когато му махам кожата, той ще ти отговори, че не е по тази част – обади се на колегата Сатурн, на разни други и те вече ще те научат на това. И ако се окаже че няма оправия, Юпитер ще ти каже, ами да не си влизал във врата. Аз не съм имал намерението да те изяде лъв, не съм по тази част, аз си ги представях по друг начин нещата.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #12 -: Август 27, 2010, 14:19:15 »

    Изобщо Юпитер има това свойство да разпалва човек и да го вдъхновява да се хвърли на някъде, да приеме риска, предизвикателството. Защото иначе вижте, ако стремежът към сигурност беше вездесъщ и ако нямаше нищо, което да е в състояние да ме накара да се мръдна, аз няма да мръдна. Още повече, че в човешката психика, в човешката душевност, за разлика от човешкият дух, витаят съвършенно различни сила. Човешката душа, на база инстинкт за оцеляване, не желае да мръдне. Тя си търси уютно място и сигурност. Има много хора, които направо казват така: "Аз си живея само на сигурно. И нищо, което не е сигурно не го ща и не го подхващам!".

    И даже когато идват хора при мен за семейство, за брак прогноза да им се прави и си говорим хубави неща или да изберем ден за сватба, което е хубаво нещо, защото аз обичам да избирам ден за сватба и нека да се обичат и да живеят добре, обаче какво се получава – всеки един ден си носи със себе си различни неща и аз му ги казвам, защото той иска да му избера най-добрия. И аз го питам: "Какво разбираш под най-добрия, кое за теб е най-добрия? Защото аз имам една представа, а ти може да имаш друга.". И установявам следното -  всички до момента, с малки изключения разбират под „най-добрия” да е колкото може по-сигурно, по-спокойно, по-удобно и по-комфортно. И в мига, в който започна да приказвам, че се очертава сблъсък, те казват: "Не, дай нещо по-спокойно!". И правим най-спокойната карта, каквато можем да намерим, с уговорката, че и тя не е толкова спокойна, защото то няма такова нещо. Но все пак набутваме ги нещата към успиване. Което говори за чисто душевен страх, голям страх. И също говори за егоизъм. Аз искам колкото се може повече ресурс и време за собствено развитие да стана велик и другият някак си колкото се може по-малко да се пречка, пък за хубавите неща аз нямам грижи вече. Хубавите работи съм си ги подсигурил.

    Юпитер е духовният стремеж да излезеш от тази сигурност и да потърсиш нещо друго, като той използва многобройни начини да те изкуши. Включително да те подмами с, ужким, още по-голяма сигурност. Ти си стоиш в едно уютно гнездо, но той те подмамва с едно още по-уютно гнездо, като пропуска да ти разясни какъв зор ще видиш докато стигнеш до другото, по-уютното гнездо. Но все пак това е тласък да се втурнеш, да излезеш от твоето гнездо един път поне.

    Според колкото е съзнателен човекът и Юпитер така действа. Като съм по-осъзнат, Юпитер ми предлага неща, характерни за мен, които ще ме развиват мене. В Астрологията Юпитер се свързва с духовния водач. Юпитер понякога изглежда лош, много гаден или възхитителен – зависи как вървят нещата. Но при всички случаи изглежда истински, което е много важно. Каквото и бреме да мине, колкото и да те е огорчил, накрая ти си му дълбоко благодарен.

    Юпитер затова Управлява Риби, заради чувството на дълбока благодарност, което се развива. Защото благодарността пак е едно име на Любовта. Този, който не може да бъде благодарен за нищо, очевидно е толкова велик, че не може да бъде благодарен.

    Това е този импулс, който все пак отива навън, Юпитерански импулс.

    Активен

    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    БЛИЗНАЦИ
    Астрология и нумерология
    Ester 10 982 Последна<br />публикация Септември 05, 2013, 01:28:29
    от Wednesday

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright