Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: ПЛУТОН - ЛЮБОВТА КАТО ИСТИНА  (Прочетена 2334 пъти)
pluton
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « -: Август 27, 2010, 10:42:30 »

    ПЛУТОН

    Това, в което има Любов, има Истина в него. В това, в което няма Любов, няма и Истина. Истината за нещата произтича от това, че нещата не стоят хаотично, както ти дойде. В духовния свят, макар че е свят на свободата, изобщо няма хаос. В духовният свят, нещата са подредени според самата си природа. Всяко едно нещо има, как да кажа, изначално име, изначална същност, изначална идея за себе си.

    Имаше една книга, в която ставаше дума за магьоснически свят, който авторката ужким си го е измислила. И в този магьоснически свят има пак магьосническо училище, нещо като Хогуортс от “Хари Потър”, само че друг вариант, по-древен и по-сериозен. И имаше една дисциплина, в която се изучават имената на нещата. И като научиш името на нещото, ти владееш нещото, т.е. като кажеш името му нещото ти се подчинява. Всъщност тук е заложена идеята за истината. Ако ти имаш истината за едно нещо, ти го имаш това нещо. Ти и то сте едно и също, вие се сливате, вие се приемате.

    Аз ако имам истината за едно нещо, тогава аз и това нещо можем да се разберем, може да се получи между нас единение. Иначе не може. В степента, в която аз нямам истината за едно нещо, в тази същата степен аз съм неадекватен. Това нещо е определяемо. Нещата не са аморфни, размазани, неясни. И нещата се променят, съответно истината се променя.

    Има две категории истини. Истината като божествена същност, като универсалност, като всевишност е едно нещо. А истинското проявление в нашият живот е съвсем друго нещо. И тези две неща трябва да имат мост помежду си.

    Проблемът на повечето хора е, че те възприемат истината като универсално, всевечно, принципно нещо. И изобщо не умеят да го видят в собственият си живот, това нещо как се проявява. И остават само на това: добре, аз ги знам истините и какво от това? Нищо - дървена философия. А в моя живот не мога да видя как се случват. Но иначе ги знам. Да, истината е, че Бог е Любов. Хубаво и какво от това? Това е нищо ако аз не мога да видя това нещо наистина, реално да го видя. Как така Бог е Любов? Къде го видях аз това? Трябва да го преживея това нещо, трябва за мен да бъде реалност. Докато не се е превърнало в реалност то е абстракция някаква.

    Истината е същината на нещата, която обаче се променя!!! Така че истината в нашият живот е променлива величина. Не познава всеобщите представи, че истината за нещата е една – това е и точка по въпроса. Не е така. Истината за нещото, се променя със самото нещо. Това се отнася до материалните, душевните и духовните неща. Променят се и най-възвишените духовни същества и съответно истината за тях се променя.

    И за да можеш да следваш тази истина и да я откриваш, защото само в рамките на тази съответна истина може да се проявява Любовта. В езотериката се казва, че истината е съда, където ще се налее Любовта. И без истина, Любовта се излива, обаче се разпилява, не успява да стигне до нищо. Няма плът от нея, няма живот, не успява да оживи нищо. Трябва да има истина и тогава.

    В материален план истината се вижда по-лесно – лесно се определя кое е истина и кое не е. В душевен план е по-трудно, но също е възможно. В духовен план още е по-трудно, защото, като нямаш духовни сетива, ти не можеш да виждаш духовният план, но ако все пак малко виждаш, макар и още по-трудно, но е възможно. Развиеш ли ги тези сетива, ще можеш и там да се ориентираш кое е истина и кое не е. Но генералното нещо е има ли Любов или няма.

    За какво става дума. Като говоря по този начин, един път ми зададоха следният въпрос: "Добре, как мога да различавам аз хора, които на мен ми правят добро, обаче са демонични по произхода и природата си и други хора, които пак ми правят добро, но не са?" Защото е вярно, че може да дойде при мен един човек, аз имам една болка и той да ме излекува, така, чудодейно все едно. Но това може да не са силите на Любовта. Т.е. не са силите на Любовта единствените, които могат, така да се каже, да правят чудеса и да изглеждат добре. Не е само св.Георги, който ще оцелее вътре във варницата. Това може да го направи и някой друг, черен магьосник също може да го направи използвайки други сили. Така че ще се различи, те по това се различават.

    Луцифер външно изобщо не се различава от Христос – изглежда сияен, прекрасен, и изобщо всички хубави неща. Както трябва да изглежда нашият идеал за бог. Ако ти нямаш някакво сетиво да различаваш кое е истина и кое не е, а това да имаш сетиво за Любовта, къде има Любов и къде няма, ти не можеш да го различиш. В Луцифер няма Любов, той е кух откъм Любов. В него няма сърдечна топлина. Няма благост. Той изглежда велик. Той е прекрасен и велик по този начин. Имаш усещането като го виждаш, че той е великият просто, а ти не си. Той всичко може да направи и е великият, а ти си жалкият.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #1 -: Август 27, 2010, 10:50:50 »

    И това, че може да направи много е истина, това е факт. И затова много хора си казват защо да не се свържат с него, той е супер. Прави живота толкова различен, толкова вълнуващ, невероятен.

    Нещата са взаимозаменими. Истината е свобода – ако няма свобода, няма истина. Ако няма истина, няма Любов. Нещата, в които има Любов не отнемат свобода, а тези, в които няма Любов, отнемат свободата.

    И когато усещаш луциферическите влияния, това ти отнема свободата. Това знаете ли как се усеща? В душата, това са страсти – страстно искаш това или онова, имаш желания насам, натам и ти си несвободен човек. Много неща те привличат, изкушават те и не можеш без тях.

    В нашият свят тука, свободата е единствено като вътрешна категория и като никаква друга, вътрешно състояние. Това означава ти да си живееш нормално, както всички останали хора, НО нямаш такава обвързаност, силна страст към различните неща. И към хората. Можеш да освободиш нещата към всеки един момент, но не се отказваш от тях. Съзнателно решаваш кое нещо ти трябва, кое не ти трябва. Трябват ти нещата, които наистина ти трябват, има истинност в тях. Отиваш при тях, занимаваш се с тях и в моментът, в който не ти трябват, ти ги освобождаваш. Без жал, без мъки и тем подобни неща.

    И през цялото това време не си робот, който е много умен, знае какво да прави, обаче пропуска да преживява – не, преживяваш всичкото това нещо. И като страдание, и като болка, и както и да било. Преживяваш дълбоко, обаче имаш ясното съзнание, което облагородява цялото това нещо. Едно такова преживяване, то те кара да се развиваш. Еволюираш, търсиш някакво решение.

    Плутонианците са хора, които не могат да живеят така просто, ей така. Да си правят повърхностно някакви неща и просто така да си оцеляват, да придобиват просто някакви външни неща, те не могат. Само външният живот се оказва, че за тях не е възможен. В резултат на което всички плутонианци, които не успяват, а те почти всички не успяват да открият дълбоката истина за себе си, на собственото си предназначение в този свят. Именно Плутон те кара да търсиш наистина смисъла за живота буквално едно към едно. В противен случай Плутон казва, добре, защо го правиш това, защо се занимаваш с глупости. Времето ли си убиваш?

    Плутон е много гаден в това отношение, защото той те кара да изкопаеш най-дълбоката истина за себе си, а до тогава да се съмняваш. В Плутон има нещо, което наподобява Сатурн, само че е много по-силно. Когато общуваш със Сатурн имаш усещането, че общуваш с нещо, което можеш да го определяш, а когато общуваш с Плутон – не. Плутон е нещо много над твоите възможности да се справиш с него, т.е. то е много по императивно. Един Сатурн може да те понася 20 години. Докато се натуткаш там нещо, за да решиш да промениш, живееш си така леко блокиран, леко притеснен цели 20 години, нищо особено не правиш и въпреки това не си пострадал кой знае колко. Буташ тук-там по малко. Така с Плутон не може. При Плутон има една императивност и, както се казва, ако ти до година-две не направиш нещо сериозно, все едно тия рогатите са излезли и започват да ти чегъртат. Това безпокойство, което го има при Уран, при Плутон е още по-силно. Няма по-силно безпокойство от това при Плутон.

    Ако видите един човек, който е изперкал от тревога, от тревожност, това е плутоническо състояние. изперкал едно към едно – в крайно силна възбуда или депресия или изобщо едно крайно състояние.

    Когато по Нептун ти се отнесеш в някакъв друг свят, ти изглеждаш като тези добричките луди, тихите луди. в Плутон има стремеж, който е свързан с власт, изключително властна природа, която е съвършено различна от тази на Слънцето. Ако при Слънцето има една правомерна природа, в смисъл “Аз съм” човек и понеже “Аз съм” човек имам правото да владея определени неща. И дори поради това, че аз имам едно Его. И чрез тези неща да реализирам себе си. Чрез правенето си, чрез изразяването си, неминуемо аз ще завладявам разни неща по хубав начин и това ще бъда аз. Когато питат ти кой си, аз ще кажа, аз съм това, което мога да правя и аз съм проявил себе си и съм разбрал кой съм. Аз съм се познал – това е Слънцето.

    А при Плутон не е така. При Плутон имаш усещане, че все едно ти си носителят на истината, като обладан. Все едно Бог ти говори отвътре кое е истината. Т.е. това е един Плутон абсолютно убеден в нещо и ако това не е така, а то обикновено не е точно така както аз съм си се убедил, си представяте какво става. В такъв човек няма разбиране. Когато го хване Плутонът, той нито се води, нито се кара. Той не е просто един досаден мърморко като един Сатурн, той е просто един лек психар. Има си нещо вътре тягостно, не му е много чисто на душата, но не е толкова опасен. А Плутон е опасен.

    Книжката на Дона Кънингам горещо ви я препоръчвам, защото тя е с доста жизнен опит, попрепатила и много хубаво ги описва тези плутонически състояния. Тя има Плутон на As.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #2 -: Август 27, 2010, 10:57:11 »

    Другата книжка за Плутон е на Лиз Грийн, издателство “Аратрон” издаде тази книга, където се прави една по-сериозна, по-дълбока дисекция на Плутон. Добро е, т.е. относително добро, защото има доста какво да се поговори.

     Хауърд Съспортъс пише и работи за вътрешните планети и за доста други неща е писал, както се казва, има какво да каже човекът. Тази книга е за транзитите на Уран, Нептун и Плутон, но всъщност е всичко - ти не може да пишеш за техните движения, ако не ги опишеш тях самите. Там той излага своите идеи. По принцип, това, което го има за вътрешните планети, и тука в тази книга пак има един много добър психологизъм. Тази, по-дълбоката психоанализа я има. Но го няма този теософско-философски пласт. Те някак си се страхуват да навлязат в езотериката, в невидимото. Т.е. държат научната линия и това, което науката би отхвърлила като недоказуемо, като навлизане в някакви хлъзгави пластове, не го описват. Просто като го чете човек вижда как достигат до там, орисват много добре състоянието, опитват се да извадят корена на това състояние, мотаят се из дебрите на психиката и когато вече трябва да се излезе извън чистата психика и да се навлезе в духа, те дори не чукат на вратата. Казват, тук може би има врата и това е. Който иска продължава нататък, а който не иска, си седи тука. Това го казвам просто като предварителна уговорка. Да не се възприема написаното вътре безкритично, като Светая Светих, като последна информация.

    Плутон представлява истината за човека, истината за човека в по-глобални мащаби. Първо, човекът има ограничени възможности и потенциал вътре в материалният свят. И това е така.

    Може би молитвата на Плутон и плутонианеца е тази, отправена към Бога: да ми дадеш това, което мога да го променя, да ми дадеш сили това, което не мога да го променя, да го приема и да ми дадеш мъдрост да ги различавам тези две неща. Кога мога и кога не мога – да не се бъхтам когато не мога, но и когато мога, да не мързелувам. И това е Плутон. Това кореспондира с мярката на Везните, мярката за нещата, а също и истината за нещата.

    Трябва да се има предвид, че Плутон е една по-особена планета. Физическият вариант също има значение. Уран и Нептун са газови планети вероятно с твърдо ядро – още се колебаят за тях, но вероятно е така. Имаха и пръстени както се оказа – по-рано нямаха, но вече имат. Плутон обаче е от съвсем друг порядък. Първо той не е газов, той си е топка, плътен е и плътността му е голяма. Макар и доста по-малък от Земята, той е по-малък и от Луната включително, но явно има доста голяма плътност, понеже тежи колкото Земята, при положение, че обемът му е по-малък.

    Второто нещо. Той, заедно със спътникът си Харон, се въртят около средна точка, около обща точка, както правят астероидите. Те не са всъщност спътник и планета, защото Харон е твърде голям. Между другото, това са двете планети, които имат само по един спътник – Земята и Плутон. Всички останали или нямат, или имат повече от един. И на Плутон, и на Земята спътниците им са изключително големи и са като планети. Луната е идеална за тази цел – голяма е почти колкото Меркурий и доста по-голяма от Плутон.

    Харон, спътникът на Плутон, е 1200 км в диаметър. Това е тело по-голямо от астероидите. Най-големият астероид е 800 км и съотношението му към планетата е 1:2. Плутон е 2400 км, дори казват, че може да е 2200 км, а Харон е 1200 км. Т.е. той е половината, дори повече от половината от Плутон и не се върти просто около Плутон – Плутон няма силата да върти около себе си Харон. Така че те се въртят по скоро един около друг, а това е характерно не за планетите или техните спътници, а за астероидите.

    Друго нещо. Орбитата на Плутон излиза доста от равнината на планетите – гмурка се много надолу, 17о и отива много нагоре.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #3 -: Август 27, 2010, 11:04:08 »

    Другото особено нещо – Плутон и Нептун си разменят местата, тъй като на Плутон орбитата е твърде елиптична и когато се намира в правата отсечка, Нептун става последна планета. Затова е относително да говорим за Плутон като за последна планета – много често Нептун е последната планета. И това нито една друга планета не го прави. Както се казва, ако се напънат, могат да се блъснат. Това всичкото ни кара да се замислим, че щом е така, има някакви причини по-дълбоки вътре в това нещо. Плутон седи малко по-различен. Даже още се мисли дали е планета. С това свое поведение той е някакво тяло планетоподобно, но не точно планета.

    Друго. Розенкройцерите казват, че една планета е жива и има дух, когато тя се върти около себе си. Плутон обаче не е сигурно дали се върти около себе си. Астероидите не се въртят около себе си, те нямат собствено въртене понеже са твърде малки, нямат гравитационен център.

    Архетипът Плутон, на гръцки Хадес – това е богът на смъртта, на отвъдното. И защо е така? Това е богът на окончателното нещо. Това е когато времето свърши. Когато Сатурн свърши, започва Плутон. Плутон касае въпросите на живота и смъртта. Казано по друг начин началото и края.

    След това, ако гледаш по-отвисоко, виждаш, че смъртта е едно ново начало. И виждаш, че без смъртта нямаше да има начало. И това, което сме си говорили, е, че целта на живота е смъртта, неспирен стремеж към смъртта, както е неспирен стремежът на мъжкото към женското по същият начин. И трябва да възприемем живота като динамичното противоречие, което изисква своето разрешаване, а смъртта като разрешаването, като покой, като пълната хармония. Има хора, които така правят, че да умрат, за да се отърват. Някои хора, които им е много тежко, си мислят ако има някакъв начин да умрат, дори го казват понякога, макар че не искат да се случва, да умрат, та да се отърват, че им е писнало. Т.е. да се премахне това динамично противоречие, да се влезе в пълен покой. В това състояние на пълен покой, ти чуваш Бога. На Изток говорят за празнотата, пътят на Дао води до празнотата, а в т.нар. празнота се изпълваш, ти си празният съд, който ще се изпълни. А докато си жив и животът е в теб, ти си пълен и не можеш да се изпълниш. Това е нормално. Степента, в която може да умреш, защото текат и процеси на умиране, ти можеш и да се изпълниш.

    Вътре в смъртта се получава импулс за живот. Отново започват противоречия, отново започва динамика, човек се ражда и не може да седи повече умрял. Както при раждането, когато жената трябва да роди и не може да задържа повече, по същият начин и човекът, който е преминал в отвъдното, не може да седи там вечно и има момент, в който вече трябва да се роди. Духовният свят просто го изхвърля и той трябва да се въплъщава.

    И Плутон е духовен закон, който управлява това нещо. Плутон работи със смъртта като с инструмент, който той използва. Смъртта се възприема като загуба на физическото тяло, тя е такова нещо. Да, човек загубва физическото си тяло, загубва всички фалшиви неща. Забележете, всичко, което не е твое, го загубваш. И така е редно. Но това, което си е твое, не го загубваш. Всъщност Плутон отнема на човека всичко, което не е негово, което го е придобил неправомерно или му е било дадено временно за ползване. И лъсва голата истина, когато Плутон махне отгоре всичките натрупвания, наслоявания. Става ясно какво си ти всъщност.

    Да, защото ти не си тяло, ти нямаш заслуга да имаш тяло – то ти е подарък и ти не можеш да се сърдиш, че то ти се отнема. Много е поучително даже да се отнеме този подарък. За да видиш ти какво си всъщност. И тук вече отиваме към приказката, че по-хубаво от истината няма. Когато се хванем за истината, едва тогава имаме шанс да оправим нещо. Едва тогава може да се стъпи на нещо здраво. До тогава се реже, маха се от там. И дори да е горчива истината, а понякога тя е много печална, но това е положението.

    Плутон е точно този, който стига до най-дълбокото, както и Сатурн не го прави. Сатурн е ограничен във времето, а Плутон е отвъд времето. Навлиза вече и в кармата.

    В езотериката има едно такова мнение, че Сатурн е господар на кармата. Това е относително. Не е само Сатурн. В голяма степен това е Плутон. В голяма степен Плутон определя това, което ти си го сътворил, доколко струва и доколко не. Има ли плод или няма плод или е изгнил. Това, дето си казва, че не можеш да измамиш боговете, това е Плутон. Тук може да си се лъжем колкото искаме, но тези неща, които ние ги създаваме, доколко са верни и доколко не са, те там си идват на мястото.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #4 -: Август 27, 2010, 11:10:47 »

    Пише по книгите, че човек, като умира, му се прехвърля целият живот като на лента, вече по един истински начин. Това е Плутон, да се обърнеш и да проумееш какво всъщност се случи в този живот. Една ретроспекция.

    Плутон учи на смирение като отнема. Смирението беше изключително важно нещо, свързано с истинността. Да приемеш нещата такива, каквито са, означава да си смирен. Да се откажеш от това, което не е твое, е смирение. Смирението не е жертвоготовност, не е самопожертвователност и не е даване. Някои хора смятат, че като се смиряват, това е велико благодеяние – не е така. даваш това, което е твое и се смиряваш за нещата, които не са твои. И е неистинско да даваш нещо без Любов, нещо, което не е твое.

    Това е сложно нещо и точно то поражда демоничните сили. Точно в това засукване, завихряне. Тези неща, които са мои, не са толкова много, не са толкова могъщи, макар че от друга гледна точка са такива. И аз, ако ги давам просто ей така, аз ще загубя. И затова започвам да ги продавам, а като започна да ги продавам аз блокирам еволюцията си, не мога да се развия повече. И така се изостава и това се превръща в псевдореалност, т.е. демоничен свят.

    Плутон е нещо като чистилище, да го кажем пак. Плутон е този, който отделя овците и козите, както пише в Библията. Плутон изисква високо ниво на вътрешна честност спрямо себе си. Ако Сатурн беше тъмната страна на човека, Плутон е начинът да се работи с тази тъмна страна. Плутон “осветява” тъмната страна. Колкото и да е мизерно, но все пак я осветява. И това си ти. И Плутон се отнася много добре към теб само че за егоистичният човек, това е странно, в смисъл какво добро в това.

    Плутон казва така: "Ти бъди благодарен, че аз ти показах всички проблеми, които ти ги имаш.". Това е неоценимо. И от тук нататък ти имаш шанса наистина да се промениш, имаш шанса да бъдеш такъв, какъвто си.

    Плутон прави така, да не можеш да владееш повече, отколкото имаш сили и когато се надскачаш, да се върнеш в изходна позиция. Тази планета се движи бавно – обикаля Слънцето за 248 години. Така и проявленията на Плутон са неумолими, но сравнително бавни. За разлика от Уран, който действа бързо, който създава уранови ситуации. Уранови ситуации се наричат такива ситуации, които са просто аварийни, критични и някак си внезапни. Когато трябва да се измъкваш точно с едно такова прозрение, по усет. Няма време за премисляне – просто реагираш. Или улучваш изхода, или не улучваш. Ситуация на цайт нот. Няма време, има голям проблем – оправяй се. Това е уранова ситуация. Идва кола, ще те блъсне и ти нямаш време да премисляш, трябва да реагираш. В този смисъл Уран е като ултиматум – или се оправяш, или те отнасят. В този смисъл Уран е малко като голямата брадва, защото такива ултиматуми са много сериозни.

    Ултиматуми са всички неща, които се случват на хората, така по-тежички, но не смъртоносни. Всички неща, които са изглеждали смъртоносни, но всъщност не са, са уранови. Но те са наистина ултиматуми – това е последно предупреждение преди Плутон.

    Разликата между Уран и Плутон е, че Уран стреля до тебе, за да се замислиш, нещо да направиш. А като не го направиш, след това Плутон те гръмва в десятката. И нещата стават ясни.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #5 -: Август 27, 2010, 11:16:01 »

    Нивата на Плутон се определят от това как човек приема загубите. Това е същото като смирението.

    Плутон на първо ниво – човек не приема никакви загуби. Смята се за крайно онеправдан, ощетен, светът е адски несправедлив и той не може да приеме нищо да загуби. Дори материални неща не може да губи. Такива хора, ако загубят нещо материално много се разстройват, та чак умират. Не могат да живеят с мисълта, че са загубили някаква кола, или пари и такива неща. Слава Богу не са толкова много тези хора, но по-рано са били повече. хората се поосъзнават повече, по-лесно приемат такъв род загуби.

    Плутон на второ ниво – на това ниво, човек е склонен да приема загуби, които са обществено приемливи. В нашето общество, ако ти открадна 20 лева и ти се тръшнеш, ще ти се смеят. Ако ти откраднат 200 лева, това се приема за по-сериозно, но все пак чак да се гръмнеш, пак не става. Но ако ти откраднат 2000 или дори 20 000 лева, тогава вече има някакво съчувствие. Доста труд е хвърлен вече евентуално за тези пари. Има обаче един праг. Обществото казва така: "Колко ти откраднаха?" 200 000 лева, а ти си някакъв обикновен човек, а не някакъв богаташ и тези пари са може би всичко, което имаш по някакъв начин. Такова едно нещо означава, че ти коренно трябва да си промениш живота, защото започваш буквално от нулата в материален план. Тогава вече обществото го приема като тежката загуба. И второто ниво реагира според това – на 20 лева казва да си  гледаш работата, а на 200 000 лева е вече тежка загуба.

    Тези неща, които всички ние масово ги губим, се приемат на второ ниво като нормална загуба – не е приятно, но се приемат, приемливи са. Психиката няма такава непоносимост към тях така, че да не може да живее с мисълта. Но се разстройва все пак. Вярно, много се краде и на почти всеки са му разбивали къщата. Това е някакво шоково изживяване в момента, но то не води обикновено до някакви тежки травми. Но при Плутон на първо ниво води и той така се травмира, че през следващите 20 години той живее така, все едно е в концлагер, все едно вечно някой ще го нападне, вечно нещо лошо ще стане. Той е допуснал да се изплаши и живее изплашен. Той се е изплашил, защото вижда, че няма кой да го защити. Правиш каквото правиш, трупаш нещо, обаче на някой му скимва, влиза и си взима каквото иска. И после никой не може да го хване. Защитен си крайно относително.

    Но хората на второ ниво горе-долу се справят с такива неща.

    Плутон на трето ниво – на това ниво не могат да се справят със загуба на деца, на най-близки хора. Там е проблемът. Още на трето ниво започва едно осъзнаване, че хората, с които живееш, не са твоя собственост, не ти принадлежат и твоето щастие не се намира в някой друг и не може да зависи дали някой друг е жив или не. Чужди са ти мисли от рода на: "Този се изхитри и умря и аз кого ще обичам?! Цялата тази любов къде да я дяна , така се бях вкопчил в него?!"

    Плутон на четвърто ниво – разбираш, че детето не ти принадлежи.

    Тук опираме вече до това, когато плачеш за такова нещо, за кого плачеш? Може би за себе си плачеш. Оплакваш собствената си съдба и всъщност няма отношение към онзи другия. Така че нещата са затворени навътре към теб, а не навънка, както би трябвало да бъде. Има нещо користно всъщност, макар и да става дума за едно много истинско човешко изживяване, много дълбоко. В същото време има откровена корист. Най-редовно в такива случаи се казва “На кого ме оставяш”, “Светът е пуст без теб” и т.н. Какво означава това обаче? Това обвинение ли е, защото звучи като такова. Това означава: "Ти си виновен, ти ме предаде. Аз толкова да разчитам на тебе, така да си основа живота около тебе, така че да ми бъдеш и смисъл някакъв нали и толкова много неща да имаме и ти да духнеш изведнъж. Да вземеш да умреш. аз с разумът си знам, че не си виновен и не си искал, но го направи всъщност и ме прецака. И съм страшно гневен по този повод. И затова рева. Защото ме е яд, защото ми е зле и защото ако ти беше, нямаше да са така нещата."

    И се повтаря подобна история, когато човекът не е умрял, но напуска. Ами..., не те ще. Обичаше те, но не ще да те обича. Не е длъжен да те обича. Или може би е длъжен? Това е интересно – хората смятат, че са си длъжни един на друг. Длъжен е да ме обича, понеже ме обичаше миналата година, и трябва да ме обича, понеже през това време аз знаеш ли колко неща съм си обосновал около него. Понеже той ме обича, аз съм направил това, това, това ..... И какво, не може така: "Иди си, ела си.". Няма такива филми.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #6 -: Август 27, 2010, 11:26:34 »

    Хората, когато се обвързват помежду си, а те се обвързват, те си дължат действително определени неща. И е безотговорно и нечовешко да се държиш така с другия, все едно че той е никой. Ами аз съм си свободен, кеф ми е така, не ми е кеф така, правя си каквото си искам. Ами да не си разчитал на мен, проблемът си е твой. Аз съм си свободен и не съм ти длъжен на тебе. Не става дума за такова нещо.

    Любовта означава и отговорност по отношение на постъпките и делата си. Това е истинност. ако аз съм създал у другия впечатление за определени неща, но не съм устоял на тези неща, т.е. аз съм го подлъгал по някакъв начин, това е, защото не е имало яснота в нашите отношения, не е имало истинност. Затова така се е случило. Аз съм длъжен да си изплатя греховете както се казва, дълговете.

    Да, нараняваш ги хората, така е. Доколкото можеш, се опитваш в рамките на истинност да си изплащаш дълговете, а не да се измъкваш. И да живееш като Господ, пък другите да се оправят, както могат.

    И това всичкото е Плутон. Истината във всяка една ситуация се вижда. Обаче тази истина може да бъде видяна, ако се освободиш вътрешно, ако се освободиш от субективизмите, от измислените модели и просто се опитваш да видиш нещата такива, каквито са. първото нещо: не трябва да стъпваш на симпатии и антипатии. Няма да стигнеш до истината, докато бушуват в тебе такива страсти. Отношения от типа на: "Това ми харесва, това не ми харесва!", не водят към истината. Те водят към субективни реалности, които рано или късно пропадат.

    А Плутон е духовна планета. Колкото може повече да участва и по-обективен да е духът, а не душата.

    Въпрос: Свързан ли е Плутон с парите?

    Той не се свързва специално с тях. Става дума пак за истината в нещата. Ако ти искаш да имаш една истина в икономиката, в икономически план, ти тогава ще спечелиш много пари. Плутон изобщо не е против финансите, бизнеса и икономиката. Ако това нещо е истина – да бъде. Ако не е истинно, ще умре. Това е вярно.

    Плуонианци, хора с активен Плутон, са най-големите бизнесмени в нашият свят. Най-богатите хора имат яко включен Плутон, често пъти или към Телец, или към 2-и дом, или с някакви отношения в тази посока. На какво се дължи това?

    Човечеството трябва да се развива. То трябва да овладява материалния свят в момента, това е важно, материалните закони с всичките им взаимовръзки и зависимости трябва да ги схванем и да имаме самостоятелно мислене върху него, да разсъждаваме. Едва след това ще можем да се сливаме с него. Но първо трябва да го обхванем мисловно, да си изградим представи за него. Всяко нещо в тази посока, което е вярно, което не е гадно или користно, не е фалшиво, Плутон го подкрепя. А неговата пдкрепа е силна. Втората планета, която дава сили освен Марс, е Плутон. Плутон е свръхдвигателят.

    Със силата на Марс ще живееш обикновено. Няма да можеш да правиш неща, които са „над човешките възможности”. А когато се свържеш с Плутон, ще правиш и неща над човешките възможности. Плутон прави човека да стане тройно по-силен, да прави неща, които никога не е могъл да ги направи, дори без да се е готвил. Да изпадне в изключително интересно състояние и да извършва неща, които иначе не би могъл да ги прави.

    Плутонови състояния са когато те подгони тигъра в джунглата и ти се катериш като маймуна по палмата и след това не може и пожарната да те свали. Като видиш къде си се озовал и ти омекват краката. Плутоново състояние е да издържиш неща, които никога не си смятал, че може да издържиш. Да издържиш на болка, която, като си гледал други хора, и си си казвал: "Не дай си Боже да стигна до там, защото ще загина на средата на пътя!" Обаче, когато ти се наложи, се оказва, че дори не усещаш болка.

    Както св.Георги, за когото ви казах. Той затова след това става от колелото и все едно му няма нищо. А това го има. Във войната между картагенците и римляните Хаздрубал, който е чичо на Ханибал, превзима Испания, Иберия тогава и един от иберите, който е бил против това нещо, отишъл и убил Хаздрубал. И го убил насред цялото картагенско войнство. И картагенците побеснели и започнали да го режат къс по къс. А той  - радост голяма и тя не го напуснала изобщо. Не усеща болката, защото е много доволен от това, което е направил. И това е описано като факт от римските хронисти.

    Плутон дава невероятна сила. Ако ще правиш един екологичен бизнес, който е добър, например правиш хубаво кисело мляко, което е полезно за човека. Ако имаш активен Плутон, ще направиш голям бизнес. Голям в смисъл, доколкото е истинен за теб, адекватен за теб.

     

     
    Активен

    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Информацията като енергия, енергията като информация
    Духовни учения
    Administrator 0 1090 Последна<br />публикация Юни 23, 2009, 22:32:40
    от Administrator
    Възможноли е това за ХААРП е истина? « 1 2 3 4 5 »
    Програмиране, световен елит
    Бунтарката 73 5791 Последна<br />публикация Ноември 21, 2010, 05:14:05
    от Agent
    Любовта като лечебна сила!
    Видео клипове
    The One 10 1579 Последна<br />публикация Октомври 18, 2010, 22:36:04
    от Хristo
    ОКУЛТНАТА ИСТИНА ЗА МАСОНСТВОТО « 1 2 »
    Програмиране, световен елит
    taken 27 3404 Последна<br />публикация Октомври 18, 2011, 16:27:12
    от Еруин
    Плутон в Козирог
    Астрология и нумерология
    dayana 0 846 Последна<br />публикация Септември 07, 2011, 21:06:53
    от dayana

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright