Духовно развитие

          

Страници:  1 [2] 3 4 ... 10   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Бог  (Прочетена 10484 пъти)
delfin
Гост
« Отговор #15 -: Септември 11, 2009, 17:16:59 »

От Нищото и Безмълвието се "появиха" звуци. И се "връщаха" отново там.
Бяха думи, изричаше ги "някой"...

..."Някой", който беше "дошъл" от Нищото и Безмълвието...
...И живееше "навсякъде" - сред Нищото и Безмълвието беше "НИКОЙ-НИЩО",
а сред света, беше "АЗ-някой" - АЗ СЪМ.

".... Аз съм..." - звучаха мислозвуците -
" Аз съм спящ и сънуващ света си,
Аз съм Събуждащ се и Живота в непрекъснато събуждане - "най-стария сън на света",
Аз съм Енергия, Мислител, Съзидател и Разрушител,
Аз съм Съня и Будителя, Умиращия и Живеещия, Желаещия и Равнодушния,
..........
Когато "СЪМ", ставам "АЗ",
И после обратно - пак изчезвам ..............

========================================

В тишината на Вселената се редяха мислозвуци...

"аз - ...
сънуващия живот на "дете", създавам злото, за да "търся" добрите неща... И не видях, че От злото се ражда "доброто" и от доброто се ражда "Зло"

Аз - ...
търсих доброто, за да бъда "добър".
Сътворих търсенето и намирането - избрах "нещо" и го нарекох "ДОБРО" - дадох му "име"
и така всичко различно от него остана ЗЛОТО.
И така винаги злото е "повече" от Доброто, защото реших, че Доброто е само едно, само избраното...С едно име...
Но защо? Нима само заради "търсенето"?.........
----------------------------------------------

В тишината на Вселената се редяха МислоЗвуци...:

"Бях дете и търсих да бъда "добър".
Един ден пораснах и спрях да търся доброто, започнах да търся "добрите"... Виждах "този", или "онзи", докато веднъж "видях", че бяха същите като мен - търсещи "своето добро"...

После... един ден се "видях в огледалото" и чак тогава разбрах, че бях избрал "очите" на злото, за да търся някакво "добро" и чак тогава разбрах, че всички като мен "търсиха" нещо което да "нямат". И го "загубваха" за да могат да го търсят...
... и да играят на "намиране", самообричайки се да не го НАМЕРЯТ...

После... един ден доброто го "загубих"... не го виждах, почнах да търся "Злото" и Лошите... Търсих неуморно и непрестанно Злите хора...
Но вече не беше същото - защото... не ги намерих.

После... навсякъде "виждах" само такива като мен - хора и "огледала"... и отражения на "очите с които се гледаха". И не намерих "злото", нито "лошите"... Не намерих и "добрите"...

После... изгубих красотата и грозното, истината и лъжата, смисъла и безмислието, желанията и скуката...
През Светлината преминах през Мрака, и се изгубиха и двете.
Така останахме само АЗ и Огледалото

После... си изгубих и "огледалото"... и останах само АЗ - нямаше нито добро, нито зло - остана само едно - останах само АЗ...

После... нямаше как да остане АЗ, защото то няма смисъл, докато има само Едно Нещо, съставено от много неща... и много огледала...

После... всичко се изгуби... и Мен вече ме "нямаше"...

Нямаше дори и "после"................
-------------------------------------
Активен
delfin
Гост
« Отговор #16 -: Септември 11, 2009, 17:24:11 »

От тишината на НИЩОТО се появиха МислоЗвуци -
- "Кой ли ставам когато заспя? - запита се "Странника"...
- А когато се събудя?
- Но от кой сън и кога се събуждам всъщност?
... И един ден се събуди ... и вече го нямаше "СТРАННИКА"...
-------------------------------------

От Тишината на Нищото се редяха МИСЛОЗВУЦИ... и се връщаха обратно, отразявайки се в огледалото на ЖИВОТА...

...и в едно от безкрайните си Сега, Бог се събуди и се запита:
"кой ли ставам, когато сънувам многото си "МЕН"?...
Нима Света го има, докато "спя"? Нима докато сънувам, ставам "АЗ" и после "СЪМ"...
Но се събуждам и остава само "СЪМ"... а след това нищо не остава...
---------------------------------

В тишината на НИЩОТО се върнаха всички мислозвуци... и се стопиха в нея... И останаха там, докато БОГ беше "БУДЕН"...
И "докато" беше БУДЕН, и нямаше АЗ, "имаше" всички свои сънуващи АЗ-ове едновременно и заедно - само в един миг... Те  -> БЯХА - > Това -> което БОГ -> НЕ БЕ.
И БОГ "можеше" само да ги "СЪНУВА",
И тях ги имаше само в съня на БОГ...

Както сме всеки един от "нас" - Докато има АЗ, сме само едни. Затова и така се нарича - АЗ > Избор на това "КОЙ СЪМ -> В ТОЗИ МИГ"
А загубим ли АЗ-а си, ставаме всички АЗ-ове във Вселената - безкрайна, като Бог... и Аз-овете "МУ" -> всеки човек, всяко "нещо"...
 
И всеки от "НАС" - Азовете, сънува БОГ
и Бог сънува "през" всеки от НАС...
Сънува безкрайните СЕБЕ СИ, в превъплъщенията на безкрайната Вселена
Именно затова е БОГ... и затова и НАС ни "има"...

----------------------------------
Активен
delfin
Гост
« Отговор #17 -: Септември 11, 2009, 17:32:03 »

... В "началото" НЕ бе Словото - защото нямаше "КОЙ" да говори... Нямаше и защо... И защото за БОГ няма как да има НАЧАЛО.

И Словото не бе у БОГ -защото нямаше на кой да "разказва"... Нямаше и нужда от СЛОВО...

... И БОГ засънува, будувайки...
И се "появи" -> "АЗ" и после "СЪМ"...
И се "РОДИ ВСЕЛЕНАТА"...
безкрайните много АЗ, разделиха Вселената на Много неща,
И всеки АЗ им даде ИМЕНА... И РОДИХА СЛОВОТО... И словото бе у всеки АЗ.
  
Може би - за "НЯКОИ", това да беше "НАЧАЛО"...
"НАЧАЛО" - за "НОВИТЕ АЗ-ДЕЦА - сънища на БОГ"

И БОГ отново и отново СЪТВОРЯВАШЕ -- СЕБЕ СИ
и всеки от безкрайните много АЗ, сътворяваше БОГ... и себе си
по ОБРАЗ и ПОДОБИЕ
- в ЕДИНСТВОТО на "малкото" и "голямото"
и "каквото ТОРЕ, това е и ДОЛУ"
Сънищата и БУдността - ЗАЕДНО и ЕДНОВРЕМЕННО
В ЕДИН ЕДИНСТВЕН ВЕЧЕН и БЕЗКРАЕН МИГ - "СЕГА".

    
...................................................................................





От цикъла "Сказания на БОГ - АЗ СЪМ..."
Активен
delfin
Гост
« Отговор #18 -: Септември 11, 2009, 18:20:29 »

==============
......
– В самото начало, някога преди всичко останало, е имало Нищо. Тази празнота или място се бележи с цифрата нула. Нулата сама по себе си е липсата на Бог, но в същото време тя е съставна част, пространството, където Бог може да се реализира. Нулата е покой, празнина, липса на движение. Всъщност нулата е божествената, застинала, съвършена и вечна същност на Бог. Повечето хора наричат Бог именно тази иманентна предсъществуваща същност. Ако съществуваше само нулата, това означава, че Бог е съвършен, вечен, безкраен и съществува сам по себе си. Но бидейки в това състояние, той не би съществувал, защото съществуване и реализация има само, когато един обект започне да влияе на заобикалящото го. Ако Бог беше в състояние Нула, нямаше да съществува, защото неговото съществуване нямаше да има значение за никого другиго освен за него самия него. Той започва да съществува едва, когато има създадено нещо друго и някой друг. Този някой, когото можем да наречем Наблюдател или субект, всъщност представлява единицата. Така обективното не би могло да съществува без да има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Единицата - субектът, е материята, променливата компонента. Дълго време хората са считали, че трябва да променят и усъвършенстват материята (Единицата) и да се прекланят пред Нулата. Това не е нужно. Всъщност Нулата и Единицата са напълно равностойни и нужни. Единицата, колкото и да е малка, грешна и несъвършена, е толкова важна, колкото и Нулата. Тоест човек е точно толкова значим и важен, колкото и Бог. И всякакво подценяване на човека е грешно, както и прекланянето пред Бог няма да свърши работа. Но Единицата, освен че осмисля Нулата, я унищожава. И след като вече съществува материята, не могат да съществуват съвършенство, покой и Бог. Така обективното не би могло да съществува, без да има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Но съществува ли субект, вече Бог не е такъв, какъвто би бил, без човека и материята.

След като съществува Единица, вече започва да съществува и Двойката. Числото Две изразява дуалността на света, това са категориите: добро и зло, черно и бяло и т.н. Много учени смятат, че Две произтича от Едно. Всъщност двете започват да съществуват едновременно. Дори боговете могат да се разделят на две: добри и лоши, Бог и Сатана, Христос и Антихрист, Ариман и Ахура Мазда и този, когото самите те нарекли Единния Бог, той е Нулата. А ето имената, с които е назоваван: Бог Отец при християните, Аллах при мюсюлманите, при евреите - Елохим, Ен Соф, Яхва, Адонай, Йехова и др.

Много учени, особено в древна Персия, са се опитвали да разделят целия свят на две крайности. Те сгрешили само в това, че се опитвали да забравят Нулата и Единицата, а издигнали Двойката в култ. Но всъщност, ако се замислиш ще разбереш, че Нулата, Единицата и Двойката могат да опишат целия свят, всичко съществуващо. Ето това е тройката.

Тройката е всичко. Тя е многото, разнообразието в цялото му великолепие. Тройката е равна и напълно идентична с четворката, петицата и т.н.

– Схвана ли, че докато говорех за Нулата и Единицата се получи противоречие?

Ибрахим наистина беше забелязал противоречието, че без човек и материя Бог не може да съществува, а съществуването на материята и конкретно човек, унищожава възможността Бог да съществува. Затова той, оживявайки се, каза:

– Да, учителю, схванах противоречието!

Бен Йохай помълча още малко, след което строго заговори:

- Всъщност бог като Нула не може да съществува. Истинският, съществуващ Бог, при условие, че ние съществуваме, не може да бъде Нула. След като има материя, Бог вече не е Нула, а Десятка (Едно и Нула едновременно). Всъщност Десятката е Истинският съществуващ Бог. Бог, който включва в себе си Съвършеното (Нулата) и променящото се (Единицата) - материята. Това е Бог. В него нещата имат място, той се самоусъвършенства чрез хората, но в същото време съдържа в себе си съвършенство. Той може да съществува и е Единен, и Вечен, не чрез Нулата, а чрез Баланса и Хармонията между Нулата и Единицата. Това е Богът на Десятката.

– Ако внимаваш в думите ми ще разбереш много неща за Бог – каза Бен Йохай и погледна строго Ибрахим.
На Ибрахим не му беше лесно, научаваше много нови, непознати неща, а някои от идеите на равина бяха твърде образни, за да може да ги обхване в пълнота и дълбочина.

– Дълго време, между учените кабалисти, е имало спор кой е истинският Бог - този на Нулата или на Десятката. Привържениците на Нулата са казвали, че истинският Бог е този на покоя, съвършенството, вечното заставане. Те твърдят, че Бог, който има материална, променяща се част, не би могъл да бъде постоянен и устойчив. Той би се променял и не би бил истински Бог, защото би бил зависим от променящата се част. Цялото развитие на всичко това ще продължи докато един ден Единицата не завърши своето пътуване и не престане да съществува, постигайки това съвършенство, към което се стреми и по този начин, сливайки се с Нулата. Така че един ден всичко ще се върне в онова състоя ни от което е започнало - Нулата.

– А може това пътешествие никога да не завърши.

– Кабала забулва и пази идеята за Бог, вселената и човека под символи и тези символи изобразява в термини, които, превърнати в числа, са изразявали възгледите й.
..............
=========================



От "Ятаган и меч" - петлогия, от първа книга
Активен
delfin
Гост
« Отговор #19 -: Октомври 16, 2009, 16:05:20 »

ДЕВЕТТЕ МИЛИАРДА ИМЕНА НА БОГА



— Молбата ви е малко необичайна — каза доктор Уогнър, надявайки се да е успял да вложи в думите си надлежната сдържаност. — Доколкото ми е известно, това е първият случай, когато тибетски манастир поръчва компютър за автоматична обработка на информация. Не бих искал да изглеждам любопитен, обаче трябва да призная, че не бях допускал едно… едно учреждение като вашето да се нуждае от такава машина. Бихте ли могли да ми обясните за какво възнамерявате да я ползвате?

— С удоволствие — отвърна ламата, като приглади копринената си роба и внимателно постави на масата сметачната линийка, която бе използвал за изчисляване на валутните курсове. — Вашият компютър „Марк V“ може да извършва всякакви стандартни математически операции с числа до десет знака. В нашата работа обаче ни интересуват букви, а не цифри. Ако изпълните поръчката ни и пренастроите изхода на машината, тя ще започне да печата думи, а не съчетания от цифри.

— Боя се, че все още не мога да разбера…

— Става дума за проект, с чието изпълнение се занимаваме цели три столетия. Всъщност още от самото основаване на манастира. Говоря за нещо, което е донякъде чуждо на вашия начин на мислене, така че се надявам да ме изслушате внимателно, за да успея да ви го обясня.

— Естествено.

— Работата е съвсем проста. Съставяме списък, който трябва да съдържа всички възможни имена на Бога.

— Моля?

— Имаме основания да вярваме — продължи невъзмутимо ламата, — че всички тези имена могат да бъдат написани с девет букви от една азбука, измислена от нас.

— И се занимавате с това от три века?

— Да. Очаквахме задачата да ни отнеме около петнадесет хиляди години.

— Разбирам. — Доктор Уогнър изглеждаше малко изненадан. — Сега вече ми стана ясно защо искате да наемете една от нашите машини. Каква обаче все пак е точната цел на този проект?

Ламата се поколеба за част от секундата и Уогнър се замисли дали неволно не го бе обидил. Дори и да бе имало такова нещо, то въобще не пролича в отговора на събеседника му.

— Наречете я ритуална, ако щете. Всъщност става дума за част от сърцевината на нашата вяра. Всички съществуващи имена на Върховното същество — Бог, Йехова, Аллах и така нататък — са просто етикети, измислени от човека. Въпросът има някои трудни за разбиране философски аспекти, които сега не бих желал да обсъждам, но сред всички възможни съчетания на букви ще има и такива, които бихме могли да окачествим като истинските имена на Бога. Опитваме се да ги открием чрез системно преподреждане на буквите.

— Сега разбирам. Започнали сте с ААААААААА, като накрая ще стигнете до ЯЯЯЯЯЯЯЯЯ.

— Точно така, макар че, както казах, използваме наша собствена азбука. Пренастройването на електрическите пишещи машини, разбира се, е лесна задача. Доста по-интересен проблем е създаването на схеми, които да елиминират някои смехотворни съчетания от знаци. Така например нито една буква не трябва да се повтаря последователно повече от три пъти.

— Три пъти? Искате да кажете, два пъти?

— Не, три. Боя се, че ми би отнело твърде много време да ви обясня причината за това, дори и да разбирахте нашия език.

— Навярно сте прав — побърза да се съгласи Уогнър. — Продължавайте.

— За щастие пренастройването на вашия компютър за изпълнението на тази задача би било съвсем проста работа. Програмира ли се както трябва, ще преподреди последователно всички букви по необходимия начин и ще отпечата резултатите. Това, което би ни отнело петнадесет хиляди години, компютърът би могъл да свърши за стотина дни.

Доктор Уогнър вече почти не долавяше идващия някъде далеч отдолу шум на улиците на Манхатън. Бе се преместил мислено в един различен свят. В свят, където планините бяха естествени, а не сътворени от човека. Далеч във висините, укрили се в орловите си гнезда, тези монаси търпеливо, поколение след поколение, съставяха своите списъци от безсмислени думи. Имаше ли предели човешката глупост? Разбира се, не трябваше да позволи неговият събеседник да разбере истинските му мисли. Та нали клиентът винаги има право…

— Не ще и дума, че можем да пренастроим „Марк V“, така че да печата такива списъци — отвърна докторът. — Тревожат ме по-скоро проблемите, свързани с инсталацията и поддръжката му. В наше време не е лесно да се стигне до Тибет.

— Това ще бъде наша грижа. Съставните части на машината са достатъчно малки, за да могат да бъдат превозени със самолет, затова и всъщност се спряхме на нея. Ако успеете да ги доставите в Индия, с по-нататъшното им транспортиране ще се заемем ние.

— Разбрах, че освен това искате да наемете двама от нашите инженери.

— Да, за трите месеца, необходими за осъществяването на проекта.

— Сигурен съм, че ще уредим това с нашия кадрови отдел. — Доктор Уогнър записа нещо в бележника си. — Освен това ще трябва да се уточнят още два въпроса…

Още преди да завърши изречението, ламата му подаде малък къс хартия.

— Това е свидетелство за влога ми в Азиатската банка.

— Благодаря ви. Виждам, че е ъъ… изрядно. Вторият въпрос изглежда толкова банален, че не съм сигурен дали въобще трябва да се спирам на него. Нямате обаче представа колко е лесно човек да направи елементарни пропуски. С какъв източник на електроенергия разполагате?

— С дизелов генератор, осигуряващ захранване от петдесет киловата при напрежение сто и десет волта. Монтирахме го преди около пет години и е напълно надежден. Благодарение на него животът в манастира стана много по-удобен. Разбира се, основното му предназначение е да захранва електромоторите, задвижващи молитвените колела.

— А, да, естествено — побърза да се съгласи доктор Уогнър.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #20 -: Октомври 16, 2009, 16:07:57 »

От гледката, разкриваща се от терасата, на човек му се завиваше свят, но с всичко се свиква. След три месеца на Джордж Хенли вече не му правеха впечатление седемстотинметровата бездна, зинала пред него, както и отдалечената шахматна дъска на нивите, разположени в долината. Облегнал се върху изгладените от вятъра камъни, той бе вперил мрачен поглед в далечните планини, чиито имена никога не си даде труд да научи.

Смяташе, че се бе сблъскал с най-голямата тъпотия през живота си. Един духовит колега от лаборатория бе кръстил командировката му „проекта Шангри Ла“. От деня на пристигането му „Марк V“ бе избълвал цели квадратни акри хартия, изпълнени с безсмислици. Компютърът търпеливо и неуморно преподреждаше букви във всичките им възможни съчетания, и след като ги изчерпеше, преминаваше към следващата група. Монасите прибираха готовите страници от принтерите, внимателно ги подрязваха, след което ги залепваха в огромни книги. След още една седмица, слава Богу, работата щеше да приключи. Джордж така и не успя да разбере по силата на какви неведоми изчисления монасите бяха узнали, че не си струва труда да се занимават с думи, образувани от десет, двадесет или сто букви. В един от най-често измъчващите го кошмари в първоначалния план се внасяше корекция и Върховният лама (когото заедно с колегата си, естествено, бяха кръстили Сам Джофи, макар никак да не му приличаше), внезапно съобщаваше, че работата ще трябва да продължи приблизително докъм 2060 година от нашата ера. Това никак нямаше да го учуди.

Джордж чу как вятърът захлопна тежката дървена врата и на терасата до него се появи Чък. Както винаги, захапал една от пурите, благодарение на които си бе спечелил симпатията на монасите. Те очевидно бяха хора, готови да изпитат всички дребни и повечето големи житейски удоволствия. Това говореше добре за тях. Може и да бяха смахнати, но в никакъв случай аскети. Тези техни чести пътувания до селото, например…

— Слушай, Джордж — каза припряно Чък, — научих нещо, което доста ме разтревожи.

— Какво има? Да не би машината да не е наред? — това бе най-страшното нещо, което Джордж можеше да си представи. То можеше да доведе до отлагане на деня на отпътуването им и му бе трудно да си помисли за нещо по-ужасно от това. При сегашното си настроение бе готов да възприеме дори и една телевизионна реклама като манна небесна. Най-малкото заради това, че щеше да бъде някаква връзка с родния край.

— Не, не. Няма такова нещо. — Чък се намести на парапета, което бе странно, тъй като се боеше от височината. — Току-що разбрах какъв е смисълът на цялата работа.

— Какво искаш да кажеш? Според мен отдавна ни го обясниха.

— Обясниха ни какво мислят да направят монасите. Не знаехме обаче защо искат да го направят. По-налудничава история не бях…

— Кажи ми нещо, което да не знам — изръмжа Джордж.

— Виж какво, старият Сам току-що ми разказа всичко. Нали знаеш, че всеки следобед се отбива, за да огледа готовите страници. Е, този път ми се стори много възбуден, доколкото въобще е способен на това. Когато му казах, че е започнал последният цикъл, той с изисканото си английско произношение ме попита дали съм се замислял какво се опитват да постигнат. Отговорих му, че да, и знаеш ли какво ми каза?

— Кажи ми. Ще ти повярвам.

— Ами, те вярват, че когато изпишат всичките Му имена — а според тях са около девет милиарда — Божията цел ще бъде постигната. Човешкият род ще е изпълнил предназначението си и няма да има смисъл да съществува повече. Мисълта за противното се възприема едва ли не като кощунство.

— И какво ще очакват да направим? Да се самоубием ли?

— Няма да е необходимо. Когато списъкът бъде приключен, Бог се явява на сцената, спуска кепенците… и край.

— Аха, вече те разбрах. Щом си свършим работата, ще настъпи краят на света.

Чък се изкиска нервно.

— Същото казах на Сам. И знаеш ли какво се случи? Погледна ме много удивено, сякаш съм най-големият глупак в класа, и каза: „Съвсем няма да е нещо толкова банално“.

Джордж се замисли за миг.

— Значи, човекът има широк поглед върху нещата — каза. — И какво според теб трябва да направим? Не виждам от това да произтича нещо за нас. Та ние от самото начало си знаехме, че тези хора са смахнати.

— Така е, обаче не си ли даваш сметка какво би могло да се случи? Когато списъкът най-сетне бъде готов и не настъпи денят на Страшния съд или каквото там очакват, ние с теб можем да оперем пешкира. Нали използват нашата машина. Въобще, цялата ситуация никак не ми харесва.

— Тук си прав — отвърна бавно Джордж. — Обаче подобни неща са се случвали и преди. Когато бях малко момче, в Луизиана имаше един смахнат проповедник, който обяви, че краят на света ще настъпи следващата неделя. Стотици хора му повярваха, а някои даже си продадоха къщите. При това не му се разсърдиха, след като нищо не се случи. Просто решиха, че човекът е направил някаква грешка в изчисленията си, и продължиха да му вярват. Според мен някои от тях и досега му вярват.

— Е, добре, навярно вече си разбрал, че не сме в Луизиана. Двамата с теб сме сред неколкостотин монаси. Симпатични са ми и би ми било жал за стария Сам, когато разбере, че цял живот е работил на вятъра. При все това бих предпочел тогава да не съм тук.

— Това и аз го мечтая от седмици насам. Не можем обаче да направим нищо, преди да изпълним своите задължения по договора и дойдат да ни приберат.

— Разбира се — каза замислено Чък, — с теб бихме могли да организираме един малък саботаж.

— Само това оставаше! Ще стане още по-лошо!

— Виж какво имам пред вид. Машината, при сегашната й натовареност от двадесет и четири часа в денонощие, ще приключи работата си след четири дни, смятано от днес. Самолетът трябва да пристигне след седмица. Единственото, което трябва да направим, е при поредния преглед да открием някаква неизправност, нещо, което да забави работата с два дни. Ще я отстраним, разбира се, без обаче да бързаме. Ако разчетем правилно времето, в момента, когато бъде отпечатано последното име, ние ще сме на половината път към летището. Тогава и да искат, няма да успеят да ни заловят.

— Тази идея не ми харесва — отвърна Джордж. — Досега никога не съм дезертирал от работното си място. Ще остана тук, докато работата приключи.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #21 -: Октомври 16, 2009, 16:09:52 »

— Отново ти повтарям, че тази идея не ми харесва — каза той седем дни по-късно, когато и двамата, яхнали дребни и жилави планински кончета, се спускаха по криволичещия път. — И съвсем не си мисли, че си тръгнах, защото съм се уплашил. Тръгнах си, защото ми е жал за тези клетници там горе. Не искам да съм сред тях в момента, когато разберат какви големи глупаци са били. Любопитно ми е каква ще е реакцията на Сам.

— Може да ти се види странно — отвърна Чък, — но когато се разделихме с него, останах с чувството, че е разбрал намеренията ни, но че това въобще не го е разтревожило, тъй като машината продължаваше да работи и е уверен, че задачата скоро ще бъде изпълнена. След това… впрочем за него няма „След това“.

Джордж се извърна на седлото си и отправи поглед назад. Намираха се на последното място на пътя, откъдето можеше да се огледа манастира. Очертанията на неговите плоски и ъгловати сгради бяха ясно видими в отслабналата светлина на лъчите на залязващото слънце. Тук-таме по стените им проблясваха светлинки, досущ като при голям презокеански кораб. Разбира се, бяха електрически, захранвани от същия източник, от който и „Марк V“. Колко ли време щеше да оцелее компютърът? Дали монасите, изпълнени с гняв и разочарование, нямаше да го разбият на парчета? Или пък просто щяха спокойно да започнат да изчисляват всичко отначало?

Джордж знаеше съвсем точно какво ставаше в манастира в този миг. Върховният лама и помощниците му, облечени в копринените си одежди, разглеждаха страниците, които младшите монаси взимаха от принтерите и залепваха в дебелите книги. Цареше пълна тишина. Единственият доловим звук бе безкрайното равномерно тракане на клавишите по хартията — самият компютър не издаваше никакъв звук, докато извършваше хиляди операции в секунда. Три месеца такъв живот бяха предостатъчни, за да изгуби човек разсъдъка си, реши Джордж.

— Ето го! — възкликна Чък, вперил поглед в долината. — Не е ли красавец?

Съвсем определено бе красавец, съгласи се Джордж. Старият очукан самолет „Дъглас ДЦ–3“, застанал на края на пистата, наподобяваше малък сребърен кръст. След два часа щеше да ги понесе към един свят, изпълнен със свобода и нормалност. Самата мисъл за това действаше опияняващо, като старо вино. Джордж продължи да й се наслаждава, докато кончето търпеливо се спускаше по ската.

Бързият хималайски залез вече почти ги бе настигнал. За щастие пътят беше много добър, доколкото това можеше да се каже за пътищата в тази част на света, а освен това и двамата бяха взели електрически фенери. Не бяха заплашени от никаква опасност и изпитваха единствено известна досада от силния студ. Небето над главите им, напълно ясно, бе обсипано с добре познатите им приятелски звезди. Пилотът нямаше да има причини да забави излитането заради неблагоприятни атмосферни условия, реши Джордж. Това бе единственото, което дотогава го тревожеше.

Понечи да запее, но се отказа от намерението си. Обкръжаващите ги отвсякъде величествени планини, наподобяващи бели качулати призраци, не предразполагаха към такива изблици. Джордж погледна часовника си.

— Би трябвало да пристигнем след час — каза той през рамо на следващия го Чък. — Чудя се дали компютърът вече не е изпълнил задачата. По моя преценка, по това време би трябвало да е приключил — добави замислено.
Чък не му отговори, така че Джордж отново се извърна в седлото си. Можа да забележи само лицето на Чък, бял овал, обърнат към небето.

— Погледни — прошепна Чък, и Джордж погледна нагоре (няма нищо, което да не може да се свърши за последен път).

Над главите им, тихо и безмълвно, звездите изгасваха една по една.


Артър Кларк

Дадено от: Н.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #22 -: Ноември 05, 2009, 19:57:33 »

"Ще се опитам да говоря за материята - за атоми, слънца, за времето. За времето, което тъй и не съществува. Парадокс! Парадокс на думи и на очите ни. Усещане, което не дава ни покой на мислите. Защото времето е само "дължина" в пространството. Или просто измерител на материята. Да помислим как ще го измерим. С различно сочещи стрелки в часовника, с кола преместена по пътя, с остарелите очи на бабата или с безбройните промени в битието. С абстрактна маисъл ще посоча, че живеем в свят на интегрална цялост. Една размерност - нищо повече. До нея ще достигнем през движението на пространството. През неумолимата извечност в равновесието. През тъмните ядра на атомите и през ентропията - мрачната ръка на хаоса.

В началото е било зрънцето. Един безкраен къс енергия. И спряло времето било, защото нямало пространство... Тогава лумнала искрица и в огън гръмнало зрънцето. От яроста изстинала в огньовете се зародили атоми. Танцували на воля из пространството и в танца си го разширили, и запреливали в потоци от ентропия. И там където е изгонена ентропията - там се ражда слънце, а където се събира - черния портал отворил се е в дупка. Хаос цари навсякъде в пространството и без него то не съществува. За да видим цялото на хаоса, ние мислим в неговите прости части. За това измислили сме времето. За да пишем по дъските, колко бързо сме пътували. Транспонираме материя, действие мисловно - зрителна мистерия. Риташ, топката полита, но кракът загубил е енергия, ял си, прасковите расли са, слънцето огряло ги изстива - малки трансформации без време. Само сменяме частиците. И като цяло - нула. Нищо ново в битието. Само Космос...

Всичките слънца и черни дупки, глактики, дори прахта и светлинта във вселената са абсолютна нула ако събереме ги - търговия на енергия обхваната в безвремие. И това ме води до усещане за странна подчиненост, смисъл, дори управление. Нечия ръка подръпва струните на сътворението. Не мисъл, а безкрайно битие повежда танцът на материята... И това е цялата божественост в равновесието - няма време във материята, а елегантен танц, усукващ струните на нечии мистични щения. Така си мисля - има промисъл в телото на Вселената. Не без мисъл зародила се е Гея...

Тук се спирам, ако може, всеки ще открие път в мистерията - всеки сам ще определи размера на крачките през бремето на мисълта и своите потребности..."


dindi
Активен
delfin
Гост
« Отговор #23 -: Ноември 06, 2009, 17:25:35 »

"Зад всичко проявено стои нещо безкрайно, вечно, съвършено, неизменно, без всякаква обусловеност и разделение,  и непознаваемо в това си състояние. Непознаваемо дори и за самото себе си. Проявлението всъщност е диференцирането на това нещо, разделянето му на безброй части (монади), които групирайки се в по-сложни формирования образуват материята с различна плътност съставяща различните планове на Вселената. Материята пък се групира във форми. В центъра на всяка съзнателна форма стои една монада, около която се групират други монади (на по-ниско равнище на съзнание) по този начин изграждащи тялото и на проявление. Всяка монада е едновременно център на форма (тяло) чрез която се проявява и част от формата на друга монада, по-развита от нея самата. Всъщност, всичко, което съществува са монади, а това, което виждаме като обекти са комбинации от монади. В центъра на всяка комбинация стои монада, а самата комбинация изразява степента на съзнание на централната монада, нейните мисли, чувства, емоции и всичко, чрез което например ние хората изразяваме себе си. Никоя монада не може да изрази себе си освен чрез други монади. Съзнанието е способността ни да изразяваме себе си (своята същност, която всъщност е същността на всичко съществуващо) по този начин. Значи, имаме една същност във всичко съществуващо и различни способности на различните монади да проявят тази същност. Всичко съществуващо е резултат на „желанието“ на тази единна същност за проявление. Тя се проявява в различна степен чрез всяка една монада, групи от монади и групи съставени от групи. Еволюцията е процеса на все по-нарастваща способност на монадата да прояви безкрайната „си“ същност. И понеже проявлението се извършва чрез форма, която колкото и грандиозна, одухотворена и близка до съвършенството да е, никога не може напълно да изрази безпределността на въпросното съвършенство, то и еволюцията е безкрайна, т.е. процес на вечно усъвършенстване на формата чрез която монадата изразява същността „си“ и по-пълно осъзнаване на въпросната същност. Последното означава и по-пълно осъзнаване на всичко съществуващо, защото всичко е проявление на едно и също нещо, но изразено по различен начин."


Ирис
Активен
delfin
Гост
« Отговор #24 -: Ноември 07, 2009, 16:19:40 »

ВРЪЗКАТА ЧОВЕК - БОГ


Някой би казал, че такава връзка просто не съществува, че няма такова нещо и ще е много близо до истината, друг би опонирал, че Човекът и Богът са много тясно, неразривно свързани и ще са също толкова близо до истината. А каква всъщност е Истината? Кой е Човек, кой Бог и каква е връзката между тях?

Истината, е че Бог и Човек са толкова тясно и неразривно свързани, че се сливат обединяват, връзката изчезва просто, защото понятията Човек и Бог обозначават едно и също нещо, при това нещо много повече от обикновена мегаломания. Но какво всъщност е човек за Бога и бога за Човека. Казват, че ние хората сме богове в развитие, вярно е, казват че сме деца на Бога, негови творения и това е вярно, вярно е също, че сме рожби и на самите себе си.

Бог е всичко, той не е във всичко, той е ВСИЧКО, той е ЕДИНСТВОТО, нищо не излиза извън него, защото той е олицетворение на абсолютността. Човекът е проявлението на Бог на Земята, така както и самата Земя. Човек и Бог са едно и също нещо, съзнанието на Бог, тоест абсолютното Съзнание, е съставено от съзнанията на всяка една частица на Битието и отвъд него, на Всичко, защото всичко притежава съзнание.

Бог не е извън човека, не е някаква абстрактна фигура олицетворение на една култура, на една народност, на една стихия. Бог не е архетип и не се намира извън човека. Човек е част от Бога, тялото на Бога, но центърът на човек е Бог, същността на човек е съсредоточена в Единството, същността му е Единството, затова човек е, както част от Бога, така и самият Бог.

Ако Бог е Слънцето, то живите същества са атомите, които го изграждат. Ако Бог е шепа пясък, то човек е отделната песъчинка. Човек съставлява Бог, развива се, разгръща се, осъзнава се, в един момент просто осъзнава своя истински център и се влива в Цялото, престава да поставя прегради, престава да се ограничава или разделя, престава да се самоидентифицира и се превръща в Единството, или по-точно, просто го осъзнава, защото той никога не е излизал от Цялото, то просто е невъзможно, никога не се е разделял в действителност от него.

Вселената също е част от Бога, но тя е една по-всеобхватна част от него в сравнение с Човека, Вселената също притежава съзнание, съзнанието на всичко съществуващо в нея. Това е небесната йерархия, субквантовите частици формират квантовите, те сформират нуклоните и атомите, атомите сформират молекулите, молекулите веществата. Ако Бог е цялото вещество, то Вселената е една молекула, атомите пък са планетите, а частиците изграждащи атомите-планети са хората.

Човек не е извън Бог, той е част от абсолютното Съзнание, неговият център е това Съзнание. Това Съзнание е една вибрация, един Дух, едно движение, един резонанс, един модел, който се пренася от по-обхватното към по-ограниченото съзнание, моделът или планът за глобалната Еволюция.

Бог не е извън Битието, въпреки че се простира дори отвъд него, Битието е проявление на Бог, защото дори Битието е само част от него. Битието е самосъзнаване, движение на съзнанието, реализиране, самоопределяне и самоосъзнаване на Съзнанието. За да се слее с Единството, човекът първо трябва да престане да се разграничава от Битието, да се слее с него, да се слее с Живота, да се превърне в Живот. Човек не е просто свързан с Бог, той е неговото битие, една малка частица божествена субстанция. Човек е Бог, защото в Цялото не съществуват разделения, няма класификация, определения, разграничаване всичко е Едно, всичко е Единство.


Охи
Активен
delfin
Гост
« Отговор #25 -: Ноември 10, 2009, 16:04:40 »

В безбрежния океан на пространството сияе едно централно, духовно и невидимо слънце. Вселената е неговото тяло, дух и душа и по този идеален модел е построено ВСИЧКО. Тези три еманации са по същество трите живота, трите степени на гностичната Плерома, трите „Кабалистични Лица", тъй като най-древният от древните, най-светият от светите, великият Ейн-Соф „има форма, а след това няма форма". „Невидимото" е приело форма, когато е извикало към съществуване Вселената" - казва „Зохар", Книга на Величието. Първата светлина е Неговата душа, Безкрайното, Безпределно и Безсмъртно дихание, от полъха на което Вселената надига и отпуска могъщата си гръд, вдъхвайки разумен живот в цялото творение. Втората еманация сгъстява кометната материя и образува формите вътре в космическия кръг, изпращайки безбройни светове да плуват в електрическото пространство, и вдъхва неразумния сляп жизнен принцип във всяка форма. Третият образува цялата Вселена на физическата материя; и тъй като тя продължава бавно да се отделя от Централната Божествена Светлина, блясъкът й намалява и тя става ТЪМА и ЗЛО - чиста материя.

Когато Централният Невидим (Господ Ферхо) видял усилията на божествената Искра, която не желаела да бъде хвърлена в деградацията на материята и правела усилия да се освободи, Той й позволил да излъчи от себе си МОНАДА, която (бидейки прикрепена към нея като с тънка нишка) Божествената искра (душата) била длъжна да наблюдава в течение на непрекъснаите й преходи от една форма към друга. По такъв начин монадата била насочена надолу, в първата форма на материята и била затворена в камък. Впоследствие, с течение на времето, чрез обединените усилия на живия огън и живата вода, които хвърляли отраженията си върху камъка, монадата излязла от затворничеството си на слънчева светлина. Тя преминавала от една форма на живот към друга, издигайки се все по-високо. С всяко ново преобразяване монадата получавала все повече излъчване от своя родител, Искрата все повече се приближавала към нея след всяко превъплъщение. Защото „първопричината искала всичко да става по този начин" и й отсъдила да се издига дотогава, докато физическата й форма стане още веднъж „Адам от прах", който бил подобие на Адам Кадмон.

Преди да се подложи на последното земно превъплъщение, външното покритие на монадата (от момента на зачатието му като ембрион), отново преминава последователно през фазите на няколко царства на природата. В своето вътреутробно развитие, то смътно наподобява различните периоди от развитието на растението, земноводното, птицата и животното, докато не се превърне в човешки ембрион. При раждането на бъдещия човек монадата, сияеща с пълната мощ на безсмъртния си родител, който я наблюдава от седмата сфера, става безчувствена. Тя загубва всичките си спомени от миналото и съзнанието се връща към нея постепенно, когато инстинктите на детството се изместват от разсъдъка и разума. След отделянето на жизнения принцип (Астралната душа) от тялото, настъпва освобождаване на душата. Ликуващата монада се присъединява към бащиния дух, към сияещия Аугоейдос (Аугоейд), и те двамата, слети в едно, формират за безпределното бъдеще (със слава и блясък, съответстващи на духовната чистота на последния земен живот) един нов Адам, вече преминал кръга на необходимостта и освободен от последните остатъци на физическата си обвивка. Занапред, ставайки все по-сияещ с всяка крачка от своя възход, той ще се изкачва по сияещия път, който завършва на точката, от която някога той се е впуснал във ВЕЛИКИЯ ЦИКЪЛ.


агни
Активен
delfin
Гост
« Отговор #26 -: Ноември 10, 2009, 16:24:20 »

От "Как да познаем Бог" на Дийпак Чопра



Непротивене.

Не е нужно да убеждаваме никого в собствената си правота, а това означава, че не е нужно да се противим нито на ситуацията, нито на чуждите мнения. Ако се вгледаме около себе си, че видим, че хората прахосват 99 % от енергията, за да отстояват позициите си. Каква загуба.

Когато заемеш отбранителна позиция, когато обвиняваш другите, когато не приемаш момента, когато не се примиряваш с него, животът ти среща огромна съпротива.

Защото ти се съпротивляваш на цялата Вселена.

Винаги, когато срещнеш съпротивление, дай си сметка, че насилвайки ситуацията, съпротивлението само ще се увеличава.

Откажи се да защищаваш своите становища.

Престани да се бориш и да се съпротивляваш.

И ще изживееш в пълна мяра настоящия миг.

Защото "Миналото е история, бъдещето е мистерия, а настоящият момент е дар."

Това означава да живееш Тук и Сега.

Научиш ли се да живееш Тук и Сега, ще отхвърлиш бремето на противенето, възмущението и уязвимостта.
И едва тогава ще познаеш щастието, безгрижността и свободата.

И тогава ще чуеш гласа на сърцето си, което ще ти каже, че всичко, което искаш, е напълно достъпно за теб.
Защото желанията ти идват от нивото на щастието, не от нивото на тревогата и страха.

Не е нужно да даваш обяснения; заяви своето намерение пред себе си и ще познаеш свободата.

Следвай пътя на непротивенето.

Това е пътят, по който природният разум се разгръща спонтанно, без съпротивление и усилие.

Когато постигнеш равновесие между приемане, отговорност и непротивене, животът ти ще потече без всякакво усилие.
..................................................
Активен
delfin
Гост
« Отговор #27 -: Ноември 22, 2009, 20:00:54 »

Нищо не съществувало: ни ясното небе,
Ни величавият свод, прострян над Земята.
Какво е покривало всичко? Какво го ограждало? Какво го скривало?

Дали това са били бездънните дълбини на водите? Нямало смърт и безсмъртие. Нямало граница между деня и нощта. Нищо друго не съществувало, Освен Единен в своя бездиханен дъх Царуващ мрак, и всичко било прикрито изначално В бездните на Мрака - Океана безпросветен.


За същото говори и един откъс от още по-древната „Книга Дзиан":

Нямало нищо. Само Тъмата изпълвала Безкрайното Цяло.
Нямало време, то почивало в Безкрайните Недра на Продължителността.
Нямало Вселенски Разум, защото нямало Същество да се всели в тях.
Нямало нито Безмълвие, нито звук, защото нямало слух, за да го чуе.

Нямало нищо, освен Нерушимото Вечно Дихание, непознаващо себе си. Само Единната форма на Съществуването, безгранична, безкрайна, безпричинна се простирала, почивайки в сън без сънища. Несъзнателен живот пулсирал във вселенското Пространство.


В тези два фрагмента от древната запечатана човешка мисъл се говори за времето, когато Космос още не е имало, когато нищо не е съществувало. Това значи, че някога е било началото на Вселената. А ако е имало начало, трябва да има и край. Та нали всичко, което се ражда, трябва да умре. Ако е имало време, когато Космосът не е съществувал, ще дойде време, когато него пак няма да го има.

И легендите твърдят, че Космосът се ражда за Битие, съществува определено ограничено време и след това отново се разтваря в небитието. В сказанията на древна Индия периодът на съществуване на Космоса е наречен „Век на Брама" или „Велика Манвантара". За изразяване продължителността на този период според нашето изчисляване на годините ще са необходими 15 цифри. И въпреки че Космосът съществува в течение на невъобразимо дълго време, което изглежда безкрайно, това време е ограничено - нашата Вселена не е вечна.
Също толкова време продължава и „Великата Вечност на Небитието", наречена Маха (Велика, Пралайя, т. е. всемирно разтваряне). След това Вселената отново възкръсва за нов космически Живот, за нов век на Брама. Така продължава без начало и край смяната на великите периоди на Живота и Смъртта на Космоса. В редуващите се цикли на Битие и Небитие Вселената е вечна! Тя е периодична в непрестанното появяване и изчезване на световете - и вечна в цялото. Броят на манвантарите е безкраен - никога не е имало първа манвантара, както и никога няма да има последна.


Източник: "Седемте велики тайни на Космоса" на Николай Рьорих
Активен
delfin
Гост
« Отговор #28 -: Ноември 22, 2009, 21:11:12 »

Един късен следобед седях на брега на океана, гледайки вълните и усещайки ритъма на дишането си, когато внезапно осъзнах света около мен като част от един гигантски космически танц. Като физик аз знаех, че пясъкът, скалите, водата и въздухът около мен се състоят от вибриращи молекули и атоми, че те от своя страна са съставени от частици, реагиращи една с друга чрез разрушаване и създаване на други частици. Аз знаех също, че земната атмосфера непрекъснато се бомбардира от душ от "космически лъчи" - частици с голяма енергия, претърпяващи множество сблъсъци при проникването им във въздушните слоеве на атмосферата. Всичко това ми беше известно от изследванията ми в областта на физиката на високите енергии, но до този момент го знаех само от графиките, диаграмите и математичните теории. Така както си седях на брега, предишното ми знание изведнъж доби живот, аз "видях" атомите на елементите и тези на собственото ми тяло да участват в този космически танц на енергии, аз усетих неговия ритъм и "чух" неговото звучене и в този момент знаех, че това е танцът на Шива, бога на танцьорите, почитан от индуистите.

Имам богат опит в теоретичната физика и няколко години съм се занимавал с научни изследвания. По същото време се заинтересувах от източния мистицизъм и започнах да виждам паралелите му със съвременната физика. Особено много бях привлечен от заплетените аспекти на дзен, които ми напомняха на парадоксите в квантовата теория.



От "Дао на физиката" на Фритьоф Капра


Ето за Фритьоф Капра - http://www.argumenti.org/stories.php?story=0709237585587

ТУК МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ЛЕКЦИЯ НА ФРИТЬОФ КАПРА ВЪРХУ СИСТЕМНИЯ ВЪЗГЛЕД ЗА ЖИВОТА

http://www.youtube.com/watch?v=o_MDRI-Q76o - на англ.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #29 -: Ноември 22, 2009, 21:57:31 »

Свръхдушата е първоначалният източник на всички сетива, но Тя е без сетива. Тя е непривързана, въпреки че поддържа всички живи същества. Тя е над гуните на природата, но в същото време е господар на всички гуни на материлната природа.


Върховната Истина съществува отвън и вътре във всички движещите се и недвижещи се живи същества. Понеже е неосезаема, Тя не може да бъде видяна или разбрана с материалните сетива. Въпреки, че е много далеч, Тя е и много близо до всичко.Въпреки че Свръхдушата изглежда разделена между всички същества, Тя е неделима и установена като едно цяло.

Той /Божествената Личност/ е източникът на светлината на всички сияещи обекти. Той е отвъд мрака на материята и е непроявен. Той е знанието, Той е обектът на познанието, Той е целта на знанието. Той се намира в сърцето на всеки.



Бхагават Гита
Активен
Страници:  1 [2] 3 4 ... 10   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Богомилите
Видео клипове
delfin 6 3635 Последна<br />публикация Януари 22, 2017, 21:57:25
от Престолски
България първенец по деца индиго « 1 2 3 »
Всичко относно индиготата
Evolution 38 8565 Последна<br />публикация Януари 05, 2011, 18:58:29
от elincetoo
Бъдещето за Българите
Послания
SOL 6 2063 Последна<br />публикация Май 24, 2011, 08:52:43
от SOL
Какво да правя имам чуството че съм Бог????
Въпроси и отговори
Emil 8 1297 Последна<br />публикация Август 24, 2013, 11:53:27
от Ariam
Баодинг Сфери
Енергийни учения
The One 0 3187 Последна<br />публикация Май 21, 2013, 15:27:34
от The One

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright