Духовно развитие

          

Страници:  1 ... 7 8 [9] 10   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Бог  (Прочетена 9816 пъти)
yyy
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 181

  • Град: Варна
  • « Отговор #120 -: Юни 10, 2011, 19:48:25 »

    (из "Мистър Бог, това е Анна")
       Мисля, че единственият й проблем беше, че часовете отлитаха толкова бързо, а имаше толкова много работа. Всяка минута разкриваше нови, вълнуващи неща.
       Но най-много обичаше микроскопа. Той правеше огромен един миниатюрен свят. Свят, изпълнен с причудливи форми и цветове, със същества, които обикновено бяха невидими. Дори калта беше невероятно чудо.
    Преди този излет в необикновената страна на Дребосъците, Мистър Бог й беше приятел и съюзник. Но това наистина надминаваше всичко. Ако той действително бе създал тези вълшебства съвсем сам, значи очевидно бе по-голям, отколкото Анна предполагаше. Това трябваше да се обмисли.
       През следващите седмици тя притихна. Разбира се, че продължи да си играе с останалите деца, но претърпя видима промяна. Обзрна се навътре. С часове седеше сама в клоните на едно дърво и само на Боси, котката, беше позволено да й прави компания. Накъдето и да погледнеше Анна, имаше все повече чудатости. Тя обикаляше, леко докосваше с длан предметите, сякаш беше загубила ключа към някоя тайна. Почти не говореше и отговаряше с най-краткото изречение, което можеше да измисли. Накрая явно стигна до някакво заключение.
      - Може ли да дойда днес в леглото ти?
    Аз кимнах.
      - Сега веднага? - тя ме хвана за ръката и ме повлече натам.
    Ако имаше проблем в живота й, който беше сложен за решаване, единствената рецепта беше: събличаш се, лягаш си, мислиш. Така че си легнахме. Уличната лампа плахо осветяваше стаята. Тя подпря брадичка на юмруците си, а лактите й се забодоха в гърдите ми. Чаках. Минаха десет минути, докато си подреди мислите. След това се започна.
      - Мистър Бог със сигурност ли е направил всичко сам?
    Какво можех да отговоря?
      - Да - казах.
      - И лайната, и звездите, и животните, и хората, и дърветата? Дори и Дребосъците?
    Дребосъците бяха онези мънички същества, които беше видяла под микроскопа.
      - Със сигурност е направил всичко сам.
      - Мислиш ли, че Мистър Бог ни обича?
      - Естествено. Той обича всичко.
      - Тогава защо нещата се чупят или умират?
      - Нямам представа - казах. - Има много неща, които не знаем.
      - Е, добре. Щом не знаем толкова много неща, откъде знаем, че Мистър Бог ни обича?
    Щеше да стане весело. Но Анна бързаше, затова не поиска отговор. Вместо това продължи:
      - Значи, аз ужасно обичам Дребосъците. Мога да се пръсна, толкова ги обичам, но те изобщо не знаят това, нали? Аз съм милиони и милиони пъти по-голяма от тях, а Мистър Бог е милиони пъти по-голям от мен. Аз откъде знам, той какво прави? И защо дребосъците не знаят, аз какво правя?
    Тя замълча за момент. Замисли се.По-късно ми се струваше, че в този миг загуби детството си, но това вероятно е само моята сантименталност. После каза:
      - Фин. Мистър Бог не ни обича - тук се поколеба.- Не ни обича, разбираш ли? Само хората могат да обичат. Аз обичам Боси, но тя мен не. Аз обичам дребосъците, но те мен не. Аз те обичам Фин. И ти ме обичаш. Това беше удар под кръста. По дяволите, помислих си. Защо трябваше това да се случи? Сега е загубила доверието си, сигурността. Но се лъжех. Нищо не беше загубено. Анна вървеше с увереността на сомнамбул по въже.
      - Той не ме обича като теб, а другояче, милиони пъти по-голямо е.
    Явно бях помръднал. Тя се протегна, седна на петите си и се ухили. После се примъкна по-близо до мен. Дали знаеше за онази мъничка болка, която ме беше докоснала? С точността на хирург разряза раната, причинена ми от една искрица ненужна ревност.
      - Фин, ти ме обичаш повече от всеки друг. И аз те обичам повече от всеки друг. Но с Мистър Бог е различно. Виждаш ли, Фин, хората обичат отвън навътре и могат да целуват отвън. Мистър Бог обаче те обича отвътре и може там да те целува. Затова е различно. Мистър Бог не е като нас. Само ние сме малко като него. Но не много. Анна беше превърнала оловото в злато. Всички мъдри дефиниции на понятието "Бог" бяха напълно излишни. Милосърдието, любовта и справедливостта бяха само патерици, с които си служехме, за да опишем неописуемото. Анна нямаше нужда от тях.
      - Виждаш ли, Фин, Мистър Бог е различен, защото може да довършва нещата, а ние не можем. Аз изобщо никога не мога да престана да те обичам. Ще съм умряла милиони години, преди да престана да те обичам. Но Мистър Бог може да престане, когато поиска, разбираш ли? Затова е различен.
      Доста силен удар ми беше нанесла. Първо трябваше да обмисля всичко това, но Анна не ми спести нищо и не ми даде време. Просто продължи да ме обстрелва с тежката артилерия.
      - Фин, защо хората правят войни и се убиват?
    Простенах, започнах да заеквам. Беше малко множко наведнъж...
      - Фин, как се казва, когато искам да кажа, че мисля различно от теб?
    Няколко минути изпробвахме различни думи, докато най-накрая открихме тази, която търсеше: мнение.
      - Фин, това е разликата. всичко хора имат различни мнения, само Мистър Бог не. Той има всички мнения наведнъж.
    В този миг имах едно единствено желание: да се махна от нея, да се махна оттук. Една дълга разходка би свършила работа. Какво искаше това дете, какво беше направила? Бог можеше да довършва нещата, аз не. Е, добре, но какво означаваше всичко това? Струваше ми се, сякаш беше освободила идеята "Бог" от нейните ограничения. Неговото царство беше вечността и Анна разбираше всичко това. Хората имаха ограничен брой мнения, но Бог застъпваше всичките мнения и затова всяко едно от тях беше точно толкова правилно, колкото и всички останали. Дали искаше да каже това? Попитах я и тя доволно кимна. След това избухна в смях.
      - Хихи, сега и ти го знаеш, хихи - смееше се тя. - Обаче има и още една разлика. Мистър Бог познава всички неща и всички хора отвътре. А ние ги познаваме само отвън. Затова не можем да говорим отвън за Мистър Бог. Това не е правилно.
    Така продължи още четвърт час. Още аргументи, още обяснения. След това ме целуна по носа и каза:
      - Не е ли страхотно? Помниш ли книгата за 4те измерения...?
      - Да, защо?
      - Хихи, сега знам, къде е четвъртото измерение. То е вътре в мен.
    Чашата преля. Събрах си целия авторитет и я заплаших:
      - Стига толкова. Късно е. Лягай си. Ако не заспиш мигновено, ще те напердаша.
    Тя заквича, погледна ме и се ухили. След това се настани в прегръдките ми.
      - Ти никога не правиш такива неща - каза, докато заспиваше.
    Активен

    Ползувай винаги Първоизточника
    yyy
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 181

  • Град: Варна
  • « Отговор #121 -: Юни 10, 2011, 19:49:55 »

     Хората не можеха да видят това, което Анна виждаше - красотата на чугунения чарк, цветовете, кристалните мотиви там, където беше отчупен. Те не виждаха нищо, освен ръждясало желязо - е и? Анна искаше, хората да можеха да участват в най-новите й открития в този приказен свят. За нея този чарк беше нещо вълнуващо.
    Мистър Бог разбира се знаеше всичко и Анна беше сигурна, че той се радваше на всичките тези дребни неща. А от това следваше, че Мистър Бог нямаше нищо против да се смали съвсем. Хората винаги мислеха, че Бог е огромен и безкраен. Но да мислиш така беше погрешно. Очевидно Мистър Бог можеше да бъде толкова голям или малък, колкото му харесваше.
       - Мистър Бог понякога е съвсем малък, нали? Иначе как ще знае, как живеят калинките?
    Разбира се. Беше като с Алиса в страната на чудесата. Анна хапваше от баницата и ставаше толкова малка или голяма, колкото искаше.
      - Когато си точно такъв, изобщо не го знаеш - каза тя изведнъж, без преход.
      - Не знаеш какво?
      - Не знаеш, че си мил и добър.
    Каза го с глас, сякаш се подразбираше, в пренебрегнато полуизречение. Познавах тази интонация. Когато говореша така, очакваше въпроси. Нещо непременно се опитваше да ми каже.
      - Добре, дребосъчке, я ми го обясни.
    Тя се ухили.
      - Ако знаеш, че си добър, изобщо не си като Мистър Бог, ама никак.
    Почувствах се като двойкаджията на класа и само поптах:
      - Защо?
      - Да не мислисш, че Мистър Бог знае, че е добър и мил и милосърден?
      - Дребосъчке, никога не съм мислил за това. Може би изобщо не му трябва да го знае?
    Един Господ знае, в какъв диалектичен спор се опитваше да ме оплете Анна. По-добре беше да не прекалявам с въпросите. Нещо се опитваше да нацели. Търсеше идея, израз, който да задоволи и двама ни. Накрая енергично отсече:
      - Мистър Бог изобщо си няма представа, че е добър или мил, Мистър Бог е съвсем... празен.
    Що се отнася до Анна, съм готов на всичко. Но "Мистър Бог е съвсем празен" - това надхвърли всички граници. Това изречение съкруши всичко, което някога бях учил, защото Мистър Бог беше пълен, натъпкан като коледна гъска със знание, любов, съчувствие. По дяволите, така беше! "Мистър Бог е съвсем празен" - колко нелепо!
    Днес не получих повече сведения от Анна, нито през следващите няколко дена. Остави ме да се пържа в собствен сос. Идеята за един съвършено празен Бог не ми излизаше от главата. Беше нелепо, но просто не можех да се отърва от нея.
    Активен

    Ползувай винаги Първоизточника
    yyy
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 181

  • Град: Варна
  • « Отговор #122 -: Юни 10, 2011, 19:51:04 »

    "Мистър Бог е съвсем празен"

        Изчаках още няколко дена, но тъй като Анна не каза нищо, най-накрая попитах:
      - Дребосъчке, какво беше онова онзи ден? Мистър Бог е празен, просто празен като ваза без вода и без цветя ли?
    Тя моментално се обърна към мен. Имах усещането, че отдавна е очаквала този въпрос.
      - Помниш ли? Всичко беше червено през червеното стъкло и освен това си говорихме за цвета на цветята.
    Спомнях си добре. Бяхме светили с фенерче през червено стъкло и от другата страна беше излязла червена светлина. Защо светлината приемаше цвета на стъклото и оцветяваше всичко в червено? С помощта на призма бяхме видели целия цветови спектър, после бяхме събрали цветовете и това, което се получи, беше белият цвят, не-цветът или всички цветове, взети заедно.
    Бях обяснил на Анна, че жълтите цветя на масата отхвърляха цвета си и само затова можехме да видим, че са жълти. Беше информация, която тя попи. Виждах, как нещо се мъти. После поде:
      - Добре, сега аз нещо ще ти кажа, Фин. Ако онези цветя там отхвърлят жълтото, значи не го обичат, Запазват всички други цветове за себе си, само този единия не.
    Трябваше й един ден, за да ми обясни новата си философия. Всяко нещо, всяко живо същество получаваше етикет при създаването си и на него пишеше "добър" или "лош", например. Хората четяха тези етикети и се ориентираха по тях. Те разглеждаха нещата през цветни стъкла и всичко изглеждаше различно: тъмно, светло, червено, зелено, грозно или красиво. Само Мистър Бог не правеше така. На него не му трябваха никакви етикети. Цвете, което не приемаше жълтия цвят, ни изглеждаше жълто. Само че това не важеше за Мистър Бог. Защото той приемаше всичко и не отхвърляше нищо. И защото това беше така, не можехме да го видим. Всичко беше ясно. Но що се отнасяше до нас, то ние искахме да го видим и разберем и дори да му приличаме и затова трябваше да добавим, че Мистър Бог е съвсем празен. Не истински празен, разбира се, но празен, защото приемаше всичко и не връщаше нищо. Сложно, а? Можехме да се залъжем малко, ако го гледахме през цветно стъкло или четяхме етикетите "Бог е добър", "Бог е мъдър". Но така не научавахме нищо за истинската му същност.
      - И затова е съвсем истински Бог - продължи Анна. - Понякога възрастните дават на децата цветните си стъкълца и ги карат да гледат през тях.
      - Защо?
      - Защото тогава децата правят всичко така, както големите го искат.
      - Големите насилват малките?
      - Да. За да не станат различни от тях.
      - Искаш да кажеш, че възрастните казват "Ако не си изядеш зеленчуците, Господ ще ти се разсърди".
      - Точно така. При това на него му е все тая, дали обичам зеленчуци или не. Ако ме наказваше за това, щеше да бъде голям идиот. А той не е идиот.
    Повечето хора бяха доволни, ако знаеха по нещичко за собствения си малък свят, който обитаваха. Анна откриваше безброй светове. Гледаше през цветни стъкла, оглеждаше се в старомодните стъклени топки, с които бяха заобиколени лехите в градината. Наричаше ги "топки за вещици" Човек виждаше в тях себе си, градината и къщата, невероятно разтеглени в широчина. Към това се прибяваше ледено син или блестящ червен оттенък. "Розата е роза е роза" беше нещо съвсем различно от "червеното е червено е червено".
    Активен

    Ползувай винаги Първоизточника
    yyy
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 181

  • Град: Варна
  • « Отговор #123 -: Юни 10, 2011, 19:52:38 »

      - Ако бях съвсем самичка на света, нямаше да съм изобщо малка или голяма.
    Кимнах. След това ме заля потоп. Опитах се да кажа още едно изречение, преди тя да ме засипе с нови въпроси:
      - Виж сега, не можеш да използваш думи като "по-голям" или "по-красив" или "по-малък" или "по-сладък", ако нямаш база за сравнение. Анна е "по-голяма" ОТ Боси, разбираш ли?
      - Тогава и ти не го можеш, - отвърна тя с дълбоко убеждение.
      - Какво не мога?
      - Не можеш да сравняваш, защото... - Анна вече изстрелваше триумфално следващия си залп - защото Мистър Бог ... искам да кажа, няма двама Мистър Богове и затова не можеш да сравняваш, дали е голям.
      - Хората не сравняват Мистър Бог със себе си.
      - Знам, - засмя се тя и се зарадва на опита ми да се защитя.
      - Тогава защо правиш от мухата слон?
      - Защото... защото хората сравняват себе си с Мистър Бог.
      - Това е съвсем същото.
      - Нееее!
      - Дребосъчке, струва ми се, че този път аз ще спечеля. Ако хората не сравняват Мистър Бог със себе си, значи не сравняват и себе си с Мистър Бог. А ти каза, че сравняват. Би трябвало да кежеш, че не го правят. Нали?
    Тя ме погледна мълчаливо и замислено. Срамувах се от лесната си победа. Сигурно беше разочарована. След толкова усилен мисловен труд принизявах целия й проблем до общ знаменател. Погалих я, но тя се отърси.
      - Фин, - каза тихо - колко е две сравнено с три?
      - Едно по-малко, - отвърнах доволно.
      - Хм. А колко е три сравнено с две?
      - Едно повече.
      - Виждаш ли, едно по-малко е същото като едно повече.
      - Колко глупаво, - извиках, смеейки се - едно по-малко не е същото като едно повече... ей, ти!
    Изведнъж тя изскочи като полудяла кокошка. Извиках след нея:
      - Не е същото!
      - Същото е! - изкрещя тя.
    Изчезна между будките и сергиите на зеленчуковия пазар. Аз хукнах след нея, но не можах да я настигна. Беше толкова подвижна и малка, че се промъкваше навсякъде там, където отдавна вече не можех да я последвам.
    Активен

    Ползувай винаги Първоизточника
    yyy
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 181

  • Град: Варна
  • « Отговор #124 -: Юни 10, 2011, 19:54:06 »

    Съотношения

      Един ден срещнах на улицата учителката по религия на Анна. Тя ме помоли, не, заповяда ми да накарам Анна да се държи по-добре в часовете й. Какво бе направила? Беше прекъсвала урока с въпроси, беше възразявала и използвала "мръсни думи". Трябва да призная, че дребосъчката имаше невероятен репертоар и понякога безкомпромисно го използваше. Опитах се да обясня на учителката, че Анна изричаше лоши думи, но никога с лошо намерение. Разликата за мен бе очевидна, но стрелата не улучи целта си.
    Можех живо да си представя поведението й в клас, въпреки че дамата не желаеше да ми разкаже повече подробности. Затова вечерта се обърнах лично към разбойничката:
      - Срещнах учителката ти по религия. Трябва да се държиш по-добре в часовете й.
      - Няма да влизам повече там. Никога вече.
      - А защо не?
      - Тя е учителка. За Мистър Бог не можеш да научиш нищичко при нея.
      - Може би не я слушаш?
      - Напротив, внимавам, но тя нищо не казва.
      - Искаш да кажеш, че съвсем нищо не научаваш при нея?
      - Само понякога.
      - Е, това все пак е нещо. Какво научаваш тогава?
      - Че тя ужасно се страхува.
      - Това пък как ти хрумна? От какво се страхува?
      - Когато ни преподава, никога не позволява на Мистър Бог да порастне. Това я плаши.
      - Това са абсолютни глупости.
      - Мистър Бог голям ли е?
      - Да, да, да, добър и много голям.
      - А ние малки ли сме?
      - Разбира се, че сме малки.
      - И това е голяма разлика, нали?
      - Естествено, че има разлика между малък и голям.
      - И ако нямаше съвсем никаква разлика, всичко това нямаше да има никаква стойност... нали?
    Това ме обърка. Трябва да съм направил особено тъпа физиономия, защото тя веднага продължи с обясненията си:
      - Ако Мистър Бог и аз бяхме абсолютно еднакви, нищо нямаше да ти направи впечатление... нали?
      - Да - казах, - горе-долу рабирам какво имаш предвид. Когато разликата е огромна, се вижда най-добре колко голям е Мистър Бог в действителност.
      - Понякога - каза тя предпазливо.
    Явно нещата не бяха толкова елементарни. Но все пак ме доведоха най-после
    до прозрението, че в момента, в който разликата между Мистър Бог и човека е огромна, в този момент Мистър Бог би бил абсолютен.
      - А това какво общо има с учителката ти по религия? Тя разбира от тези неща.
      - О, да, разбира ги.
      - Тогава къде е проблемът?
      - Когато аз си измисля някаква разлика между Мистър Бог и мен, при мен Мистър Бог става все по-голям и по-голям.
      - Аха?
      - Да, обаче когато учителката си измисля такива неща, при нея Мистър Бог никога не става по-голям. Той винаги си остава еднакъв. Там няма какво да се научи.
      - На какво се дължи това?
      - Нали ти казах вече, че я е страх.
    Почти щях да пропусна обяснението й. Беше едно от онези полу-изречения, които толкова често се губеха. Тя каза:
      - Учителката само смалява хората. Нищо повече - и добави - Защо ходим на църква, Фин?
      - За да се научим да разбираме Мистър Бог.
      - Да не го разбираме.
      - Как така?
      - За да не го разбираме.
      - Стига толкова, дребосъчке. Днес съвсем си се побъркала.
      - Изобщо не съм побъркана.
      - Побъркана си.
      - Не съм. Ходиш на църква и там правиш Мистър Бог съвсем, съвсем, съвсем голям. Но когато го направиш толкова голям, изобщо не го разбираш... и чак тогава знаеш всичко за него.
    Тя бе учудена и разочарована, че това надхвърляше способностите ми. Въпреки това запази търпение и продължи да обяснява:
      - Когато си дете, разбираш всичко. Мистър Бог седи на златен трон, има мустаци и дълга бяла брада и корона на главата. Всички го сочат с пръст и пеят през цялото време като луди. Оди и химни и такива неща. Кой може да понесе това?
    А Мистър Бог прави всичко, трябва само да го помолиш достатъчно мило. Може да направи брадавица на носа на Уили, защото бие Мили, когато не му носи достатъчно пари. Прави прекрасно всички тези неща и затова е важен и ние го използваме през цялото време. Малко по-късно започваш да мислиш за други неща и Мистър Бог става по-малко разбираем. Но някак все още се справяш. После изведнъж ти се струва, че той вече не иска да те разбира. Просто не те изслушва. Изведнъж изобщо не разбира, за какво ти трябва ново колело. И не го получаваш. Това съвсем те обърква. Колкото по-голям ставаш - като теб и мен, Фин - толкова по-сложно става всичко. И се смалява. И започваш да го разбираш точно толкова, колкото и другите сложни неща. През цялото време в живота ти той се рони. И стигаш точката, в която изобщо вече не го разбираш. Виждаш ли, тогава той отново е съвсем, съвсем, съвсем голям. Толкова голям, колкото е в действителност. И баммммм - започва да ти се присмива, че си бил толкова глупав.
    Активен

    Ползувай винаги Първоизточника
    yyy
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 181

  • Град: Варна
  • « Отговор #125 -: Юни 10, 2011, 19:55:35 »

      Анна и майка ми бяха неразделни. Те водеха сериозни разговори, защото и майка ми имаше дарбата да задава въпроси, които те отвеждат напред.
      През една неделна утрин тя попита:
      - Кое ли е най-голямото, което Бог някога е сътворил?
    Аз помислих и отвърнах:
      - Най-голямото е сътворението на човека.
    Тя поклати глава и никак не беше съгласна. Започнах да гадая - може би животните или цветята? Изброих целия инвентар на сътворението, но пожънах само отрицателно поклащане на главата. Друго не ми хрумна. Но видях погледите, които си разменяха Анна и майка ми. Майка ми бе сложила коледната си усмивка и радостно намигаше на Анна. Анна я погледна, подпря брадичка на юмруците си и между тях настъпи абсолютно разбирателство. Изведнъж Анна се изправи. На лицето й бяха изписани въодушевление и учудване. Пое дълбоко въздух и избълбука:
      - Най-великото е "седмият ден".
    Аз гледах ту в едната, ту в другата, прокашлях се и исках да привлека вниманието им върху себе си.
      - Това не го разбирам - смутолевих. - Значи е направил всичките си чудеса за шест дена. И на седмия си почива. Какво особено има тук?
    Анна скочи от стола и се настани в скута ми. Това беше нейната тактика, когато трябваше да обясни нещо на горкото, непросветено момче.
      - А защо си е почивал на седмия ден? - запита.
      - Ами защото е свършил доста работа.
      - Обаче не си е почивал, защото е бил уморен.
      - Така ли? Аз се уморявам само като си помисля, колко е работил.
      - Той не. Той не е бил уморен.
      - Сигурна ли си?
      - На седмия ден е направил спокойствието, сътворил, искам да кажа.
      - Наистина ли?
      - Да. И това е същинското чудо. Измислил е спокойствието и после го е сътворил. Как, мислиш, е изглеждало всичко, преди да започне работата си през първия ден?
      - Сигурно е било страшна бъркотия.
      - А можел ли е да си почине, ако навсякъде е било такава бъркотия?
      - Сигурно не. И после?
      - После е започнал да прави всичките тези неща и бъркотията малко се е подредила.
      - Звучи логично - кимнах в съгласие.
      - И когато е свършил, всичко е било сложено в ред. Сега е можел да си измисли спокойствието. И затова спокойствието е най-голямото чудо. Можеш ли да го разбереш?
    Ако разглеждах нещата от този ъгъл, много ми харесваха. Въпреки това отново се чувствах като глупака в отделението и исках да блесна.
      - Обаче знам, какво е направил с бъркотията - казах.
      - Какво?
      - Натъпкал я е в главите на хората.
    Това беше планирана провокация, но никой не ми се скара. Вместо това двете се зарадваха, че толкова бързо бях с хванал. Затова и аз доброволно приех одобрението им. Но как можех сега да задам вероятно глупавия въпрос, защо Мистър Бог бе постъпил така? Все пак не исках да се излагам.
      - Странно, всичките тези боклуци в главата... - опипах предпазливо почвата.
      - Изобщо не е странно. Даже е задължително да имаш толкова боклуци в главата си, преди да разбереш, какво значи наистина спокойствието.
      - О, да. Разбира се. Това трябва да е причината.
      - Да си мъртъв е почивка. Можеш да погледнеш назад и да подредиш всичко, преди да продължиш.
    Да бъдеш мъртъв беше нещо, за което не ce притеснявахме. Умирането можеше да бъде проблем, но само, ако човек не бе живял истински. Умирането изискваше подготовка и единствената подготовка беше, да живееш истински. Така, както се бе подготвяла баба Хардинг - цял живот. Анна и аз седяхме до нея и държахме ръката й, когато почина. Тя се радваше на смъртта, не защото животът се бе отнесъл зле с нея или защото бе работила прекалено много, просто искаше да подреди живота си и да прегледа отново всичките дълги години.
      - Вътрешното се обръща навън - каза тя. И докато ни разказваше за прекрасна екскурзия в лятна утрин, умря. Щастлива, защото бе живяла щастливо. По този повод баба Хардинг влезе в църква за втори път през 93-годишния си живот. 
    Активен

    Ползувай винаги Първоизточника
    yyy
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 181

  • Град: Варна
  • « Отговор #126 -: Юни 10, 2011, 19:56:47 »

       Дарбата на Анна

      В нощта след погребението на Скипър, се събудих от отчаяно хлипане отвъд завесата. Отидох при Анна и я прегърнах, за да я успокоя. Може би бе сънувала кошмар или тъгуваше за Скипър. Гушнах я, но те ме отблъсна и отнесено застана до леглото си. Бях озадачен и не знаех какво да направя. Светнах лампата, но това, което видях, ме уплаши. Анна стоеше изправена, със странен блясък в широко отворените си очи. Беше притиснала длан до устата си, за да не хлипа. Сълзите й се стичаха надолу по лицето. Не ме виждаше и не виждаше нищо друго. Внезапно чух гласа й:
      - Мистър Бог, моля те не позволявай да остана толкова глупава, колкото всички останали и колкото съм глупава сега. Искам всичко да науча! Моля те, кажи ми как да задавам правилните въпроси.
      За един безкраен миг видях Анна като чист пламък и потреперих. Не знам, как преодолях този момент. По един невероятен, мистериозен начин за пръв път "видях". След това усетих малката й ръчичка в лицето си.
      - Фин, Фин - каза тя и стаята отново беше стая - Фин, какво ти става?
    Не знам, може би от страх започнах безобразно да псувам. Всеки мускул ме болеше и зъзнех от студ. Анна обви ръце около врата ми.
      - Недей да псуваш, Фин, защо си толкова сърдит? Сега всичко е наред.
    Аз се опитах още ведънж да си спомня този страховит и едновременно прекрасен момент. Опитах се да се върна в настоящето. Беше, сякаш трябваше да сляза по безкрайно дълга стълба. Анна прошепна:
      - Колко се радвам, че дойде, Фин. Обичам те.
    Исках да й кажа, че също я обичам, но не можех да издам звук. В главата ми беше мъгливо. Забелязах, как Анна ме води към леглото. Легнах си и се почувствах нещастен и изтощен. Мислите ми се оплитаха. Една чаша чай, която изведнъж сe озова в ръката ми, ме върна в съзнание.
      - Изпий това, Фин, изпий го до дъно - каза Анна.
    Чух, как ми запали цигара. След това се надигнах и се подпрях на лакти.
      - Какво се случи, Фин?
      - Един Господ знае, какво се случи, дребосъчке. Ти спеше ли?
      - Неее, будна бях от доста време.
      - Помислих си, че си сънувала нещо страшно.
      - Не, просто се молих.
      - Но ти плачеше... и аз си помислих...
      - Затова ли те беше страх?
      - Не знам. Може би. Беше странно. Почувствах се лош и съвсем празен. За момент си помислих, че виждам себе си, какъвто съм наистина. Не беше хубаво.
    Тя не отговори. После каза съвсем тихо:
      - Да, знам.
    Бях безкрайно уморен и положих глава в ръцете й. Не беше правилно. Трябваше да бъде наобратно. Друг път тя се подпираше на мен. Но почувствах, че така е добре. Така исках да бъде. А всичките непопитани въпроси? След малко казах:
      - Дребосъчке, защо помоли Мистър Бог да те научи, как да питаш правилно?
      - О, това е тъжно... нищо повече...
      - Кое е тъжно?
      - Ами хората.
      - Разбирам. И какво им е тъжното на хората?
      - Ами аз си мисля, че хората трябва да стават все по-умни и по-умни, колкото по-стари стават. Боси и Печ, например, поумняват. Хората не. Това е тъжно.
      - Наистина ли мислиш така?
      - Да, Кутииките им стават все по-малки.
      - Какви кутии?
      - Ами... това е така, всеки въпрос се намира в кутиика и отговорите, които хората получават, винаги са точно толкова големи, колкото кутииките с въпросите.
    Това е като с измеренията, помниш ли?
      - Искаш да кажеш онези от книгата?
      - Да. Ако имаш въпрос с две измерения, ще получиш отговор с две измерения. Това е строго определено. Точно като размерите на кутията.
      - Мисля, че горе-долу те разбирам.
      - Отговорът е точно толкова голям, колкото кутията и след това край. Няма повече. Като в затвора.
      - Мисля, че всички сме някак затворени.
    Тя поклати глава.
      - Не вярвам. Мистър Бог не би позволил подобно нещо. Cами се затваряме.
      - Може би си права. И по-нататък?
      - Мистър Бог е и позволява ние да бъдем.
      - Ето виждаш ли, че ни има.
      - Не. Ние го затваряме в малки кутиики.
      - Със сигурност не правим нищо подобно.
      - Hапротив. През цялото време. 3ащото не го обичаме наистина. Вчера пуснах мишката от капана за мишки, защото я обичам. Трябва да освободим Мистър Бог от църквата. И тогава наистина ще го обичаме.
    Активен

    Ползувай винаги Първоизточника
    NightDreAm
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 6

    « Отговор #127 -: Юли 05, 2011, 06:00:29 »

    Видях,че има в темата писано за Бог.Искам да питам каква е разликата според между Господ и Бог,според вас?
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #128 -: Юли 06, 2011, 15:51:35 »

    Видях,че има в темата писано за Бог.Искам да питам каква е разликата според между Господ и Бог,според вас?

    Според мен са синоними, макар че може би някои хора да влагат някакви различни значения в двете думи.
    Активен
    Турист
    почиващ на стари лаври
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 580


  • Град: Варна
  • martin.kristov1
    « Отговор #129 -: Юли 06, 2011, 20:43:55 »

    Аз мисля, че Господ е по-свързано със Синът - Исус Христос.
    А Бог е или Отец или Триединството. Бог е по-обобщено.
    Господи е по-конкретно...
    Активен

    Зрей, зрей форумче,
    бавно ти узрей,
    За да родиш вкусен плод!


    Защо ни куца
    Комуникацията?!
    {-^-}
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 65


    да

    « Отговор #130 -: Април 15, 2012, 18:25:33 »

    Какво е за Вас Бог? Изкажете своето мнение ако решите, смятам че истината е в общата преценка..
    Активен

    Живей за мига
    Sunshine(sun)
    Разумна Любов
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 980


  • Град: Тук и сега
  • Тук и сега ...

    100006741217887
    WWW
    « Отговор #131 -: Май 17, 2012, 09:52:53 »

    Тази тема е огромна.
    За мен бог е природата.
    Природата е това което аз наричам майка.Тя е майка на всички хора.Нейната майка е планетата или 4-рите свята които я създават.
    Има и по-нагоре, но нужно ли е да го знаете.Нека опознаем нашата майка Природата и тогава другите на горе.Не ви трябва да знаете какво е създало всичко понеже главата няма да ви го побере.Тук давам обяснение за цялото или поне се опитвам http://indigota.com/index.php?topic=5927.0 а тука http://indigota.com/index.php?topic=4227.0 има какво е Планетата или това което е създало Природата.Майка на майката.
    Колкото до бог, малко е сложно но ще се опитам.
    Това което мислите или олицетворявате за бог е Планетата и нейната връзка с хората е Природата.
    И понеже хората винаги търсят това което е най на високо.За планетата бог е Слънцето.И слънцето е цялото за слънчевата система.Това продължава до безкрай.
    Какво е бог? Всички искате да знаете нали.Бог има но не е създател на нас или на планетата.Бог е светлината и божествения свят направен от планетата и нейния разум.
    Богове има много и един 1-ви които е бог на боговете.Но те са много древни и техния свят е бил създаден от светлината в небето.
    Колкото до основата на християнството Исус , той не е бог а човек.Един ден всички ще стигнем неговото ниво на развитие.Всичко се върти и боговете идват в материалния свят и ние в техния.Всеки човек може да бъде бог.Но за да бъде цялото са нужни всички хора или колективен ум.Дано да ви стане ясно , трудно ми е да го предам.
    Бог е едно, Планета е друго и Природа е друго и всички ги е създало Слънцето.А него друго много по голямо.
    Активен

    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #132 -: Май 17, 2012, 11:32:21 »

    Колкото до основата на християнството Исус , той не е бог а човек.Един ден всички ще стигнем неговото ниво на развитие.Всичко се върти и боговете идват в материалния свят и ние в техния.Всеки човек може да бъде бог.

    Езотеричното християнство ни информира, че
    Исус е бил човек до 30-та си година.
    Тогава обаче, по време на Кръщението в река Йордан, в него се въплъщава Логосът, Христос - един Бог идва в материалния свят.

    Цитат
    Но за да бъде цялото са нужни всички хора или колективен ум.Дано да ви стане ясно , трудно ми е да го предам.

    Еволюцията на човека върви чрез индивидуализиране, а не чрез загубване на индивидуалността:


    Нека да сравним християнството със старозаветното учение. В старозаветното учение човекът все още не чувстваше напълно величието на "Аз-съм" в своята собствена личност. Той все още беше запазил един остатък от съноподобното съзнание на древното минало, когато човекът се чувстваше не като един самостоятелен "Аз", а като част от духовните Същества, както и днес животното е част от "груповата душа" на своя животински вид. Човеците напуснаха груповата душа и се изкачиха до самостоятелното индивидуално съществувание, до онова "Аз-съм", което е налице у всеки отделен човек.

    А силата, която тласка човеците към това Азово съзнание, е Христос. Нека да обгърнем този факт в цялото му дълбоко и скрито значение.

    Старозаветният човек далеч не се усещаше така строго затворен и обособен в своята собствена личност, както новозаветния човек. Човекът от Стария Завет все още не можеше да казва за себе си: "Аз съм един Аз". Той се усещаше като разлят в целия древен юдейски народ и живееше в "груповия Аз на народа".

    Да се пренесем за миг в съзнанието на един такъв старозаветен човек. Той не усещаше състоянието "Аз-съм" така, както го усеща и както все повече ще го усеща истинският християнин. Той се чувстваше като частица от целия народ и когато поглеждаше нагоре към груповата душа - изразявайки нещата - казваше:

    "Моето съзнание се простира нагоре до Отеца на целия народ, до Авраам; ние - аз и Отец Авраам - сме едно. Всички ние сме обхванати от един общ Аз; и аз се чувствувам подслонен в духовната субстанциалност на света само тогава, когато чувствам, че съм потопен в самата субстанция на народа."


    Ето така човекът от старозаветната епоха поглежда нагоре към Отец Авраам и казва: Аз и Отец Авраам сме едно цяло, в моите вени тече същата кръв, както и във вените на Авраам.

    И тогавашният човек усещал Отец Авраам като могъщ корен, от който никнат отделните издънки, отделните авраамити.
    Но после идва Христос Исус и казва на най-близките си посветени:

    Досега хората разсъждаваха според плътта, според кръвното родство; точно то беше за тях съзнанието, че са свързани с една по-висша, невидима връзка. Сега обаче вие трябва да повярвате в една много по-духовна връзка, която надхвърля кръвното родство. Вие трябва да повярвате в една духовна субстанция, от която израства Азът, и тя е много по-духовна от субстанцията, която - като групова душа - обединява юдейския народ. Вие трябва да повярвате в това, което е стаено в Мен и във всеки отделен човек, и то е едно цяло не само с Авраам, но и Божествените принципи на Космоса.

    Ето защо Христос Исус подчертава в Евангелието на Йоан:

                        „Преди да бъде Авраам, беше „Аз съм"! (8, 58 )

    Моят пра-Аз се простира нагоре не само до бащиния принцип, до Авраам, а пулсира из целия Космос, моята духовна същност е вложена там, в Космоса.

                         „Аз и Отец сме едно!"
    (10, 30)

    Трябва да усетим важността на тези думи; трябва да усетим тласъка, породен от импулса, който възникна с идването на Христос Исус. Този импулс обхвана хората и се отрази на цялата еволюция, на цялото човечество. Христос Исус беше могъщия оживотворител на "Аз-съм".

    А сега да се вслушаме в думите на най-близките Христови посветени, в начина, по който те изразяваха своите откровения. Те казваха:

    Досега не е съществувал нито един човек в плът и кръв, комуто би могло да се даде името "Аз-съм" с такова основание, както на този, който пръв осветли цялото значение на "Аз-съм" в нашия свят.

    Ето защо те избраха за Христос Исус името Аз-съм". Най-близките Христови посветени се усещаха свързани тъкмо в това име, в разбираното по този начин име, в името "Аз-съм".

    Ето как трябва да се вниква в най-дълбоките места от Евангелието на Йоан. Ако отворите онази глава от Евангелието, където стоят думите: "Аз съм Светлината на света!", Вие трябва да ги приемете буквално, изцяло буквално.


    Р. Щайнер, Евангелието на Йоан
    Активен
    Sunshine(sun)
    Разумна Любов
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 980


  • Град: Тук и сега
  • Тук и сега ...

    100006741217887
    WWW
    « Отговор #133 -: Май 17, 2012, 11:51:14 »

    Да така е и на мен ми е малко не ясно още.
    Да Исус е бил човек до 30-тата си година и други подобни на него които са живели в по-далечното минало.И след 30 вече става нещо друго , какво никои не казва с прости думи.
    Аз ще кажа Исус се свързва с 1-вия елемент на планетата водата и основата на живота.
    Кръвта на планетата.Тази връзка го прави нещо повече от човек и тази връзка трябва да стане с бъдещия човек.Това го знам не съм го прочел никъде.
    Това да се свържем с водата е 1-ва крачка после следва да се свържем със светлината.
    Ако до сега е било важно да сме различни сега има нужда да сме едно и да мислим за едно или за планетата.Да направим връзка с нея и да станем едно.Различията и егото трябва да се потиснат.Всички сме създадени от едно.Ако се вгледате в хората ще видите вашите плюсове и минуси.До сега всичко бе едно ,от сега всичко ще е различно.Пишете историята не четете историята.
    И нека светлината е пътеводителя ви.
    Активен

    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #134 -: Май 17, 2012, 12:06:52 »

    Да така е и на мен ми е малко не ясно още.

    Май съвсем не ти е ясно.
    Опитваш се да ни говориш за Бог, за който:

    Цитат
    Това го знам не съм го прочел никъде.

    Добре е преди да ни учиш обаче да се опиташ да разбереш поне себе си и да не си противоречиш поне в две съседни изречения:

    Цитат
    Ако до сега е било важно да сме различни сега има нужда да сме едно и да мислим за едно или за планетата.

    До сега всичко бе едно ,от сега всичко ще е различно.

    Цитат
    Пишете историята не четете историята.

    Преди да пишете, опитайте се поне малко да мислите.
    Активен
    Страници:  1 ... 7 8 [9] 10   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Богомилите
    Видео клипове
    delfin 6 3258 Последна<br />публикация Януари 22, 2017, 21:57:25
    от Престолски
    България първенец по деца индиго « 1 2 3 »
    Всичко относно индиготата
    Evolution 38 8390 Последна<br />публикация Януари 05, 2011, 18:58:29
    от elincetoo
    Бъдещето за Българите
    Послания
    SOL 6 1952 Последна<br />публикация Май 24, 2011, 08:52:43
    от SOL
    Какво да правя имам чуството че съм Бог????
    Въпроси и отговори
    Emil 8 1172 Последна<br />публикация Август 24, 2013, 11:53:27
    от Ariam
    Баодинг Сфери
    Енергийни учения
    The One 0 3027 Последна<br />публикация Май 21, 2013, 15:27:34
    от The One

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright