Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: ЗА ЛУНАТА  (Прочетена 1938 пъти)
pluton
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « -: Август 20, 2010, 09:47:57 »

    Луната
     
    ЗА ВОЛЯТА И ХАРМОНИЯТА

    Хармония, на база воля, не може да се постигне. Чел някъде, някой му е разказал или самичък се е сетил, че е голяма далавера да бъде така или е видял някъде и му е харесало, и той иска така да бъде. Поискал е на основата на воля, понеже е разбрал, че е добре да има такава хармония или, че му отива на сана, но всъщност някак не се получава. За да постигне хармония в отношенията човек прилага волята си, защото е решил, че така е правилно да постъпи...и не става...и не става. В момента, в който започнеш да го провокираш, виждаш, как той хем се опитва да запази самообладание, да се държи на ниво, хем не може. Става ти ясно, че няма активен духовен живот, или ако има е съвсем недостатъчен.

    В това отношение една котка притежава вродена мъдрост като дар. Хубаво е да се види една котка като майка, как позволява на малките котета доста сериозно да я тормозят, без изобщо да нервничи и да се ядосва. Чак като прекалят съвсем, тя леко се измества или ги смъмря по най-хубавия начин. Няма емоции, тревоги или изпускане на низките страсти. Интересно е тогава, като гледаш това да си кажеш: хората как се справят в такива ситуации? Нямайки вече инстинктивната дарба, груповият Аз, който да води хората, се оказва, че те са доста по-малко търпеливи в по-голямата си част. Не позволяват и една десета от това, което позволява котката на котетата. Котетата живеят в свобода. Проблемите им не са от липса на свобода, а от други неща. Иначе живеят в една голяма свобода и е хубаво да се наблюдава, по принцип, животинският свят и повечето животни, дори и най-загубените животни, дето изглеждат безмозъчни, инстинктивно как се грижат за малките си. Колко са внимателни и как цялата им природа се измества от една в друга. Една хищническа природа например, как се измества по отношение на техните малки.


    ЗА ВЕРОУЧЕНИЕТО В СЕМИНАРИЯТА


    Като говорих с тези хора, които следват вероучение в Семинарията, исках да разбера те в какво вярват, какво разбират под духовен свят, някакво съзнание, какво са овладели, какво е тяхното обяснение за света. Доколко почива на личен опит и доколко почива на това, че е чул някъде нещо, казал му е някой и той преразказва. Не намерих нито един от тях, който наистина да има някаква реална духовна опитност, или пък ако има, аз поне не съм усетил. Може и аз да не съм усетил, въпреки че това ми беше целта, напъвах се все пак да го усетя, да го хвана. Всички те ми повтаряха като детски играчки, курдисани с ключе едно и също - християнската догма каква е.

    Всички те ме съветваха да чета Библията повече и да не се опитвам сам да мисля, а да оставя Църквата да мисли вместо мене. Да овладея това, което Църквата ми казва, след като съм решил да следвам правия път. Всички ме убеждаваха от самото начало, че друг прав път няма. Това е единственият път, който съществува. Всяка една секта поставя същото положение. Даже още по-страстно го поставя. То и те бяха доста в страстите, макар че по-интелигентните не бяха чак такива, но в общи линии натам отиваха нещата. Останах с впечатлението, че не мислят самостоятелно. Все едно някакво същество, което е по-голямо от тях мисли и те всичките повтарят това, което то мисли. Имат голям страх да не сбъркат нещо в това, което повтарят, за да не бъдат отлъчени, да възникне някакъв проблем или нещо друго от този порядък.

    Затова си мисля, че тези неща, които са решени в Църквата, като например кога и защо точно на тази дата е Коледа (знаете, че е определено Великото Тайнство на Рождество Христово да бъде в полунощ на 25 Декември всяка година) - са забравeни защо точно са направени. Ако семинаристите знаят нещо, знаят само външно защо е направено, но не знаят вътрешно защо е така.

    Много интересно нещо се забелязва като ги слушаш – в някои неща навлизат по-дълбоко, а в други неща стават много плитки. Някак си не хващат разликата в едното и другото. Не се усещат, че се движат в различни слоеве, в различни пластове. Няма цялостност. Очевидно е, че част от обясненията им се губят и то сериозно, а друга част седи по-надълбоко и трябва някак си да ги съберат тези части.

    Това не е странно, като се види в Семинарията при какви условия учат бъдещите свещеници. Те направо нямат шанс да станат истински свещеници. Ако искаш един човек да стане свещеник, вземи го в една колиба, в една гора и там го гледай – повече шанс ще имаш той да запази в душата си нещо чисто.

    Бъдещите свещеници учат в изключително лоши битови условия, което на фона на лимузините на висшите сановници в Църквата е най-малкото странно. Условията са мизерни до такава степен, че да нямат стъкла на прозорците и да слагат одеала, вместо тях. Живеят не като спартанци - не знам и аз какво да кажа, даже се и гладува, все едно не е 21-и век. Там децата си са ги дали повечето много бедни хора и няма кой да се погрижи за тях специално. Вътре в самата църква има корупция, бизнес се прави дори и с яденето им.

    Това, което учат, е абсолютна догматика - кълват и повтарят без нищо да разбират. Промиват им мозъците буквално. Не могат да мислят. Аз съм виждал тийнейджъри ІХ-Х-ти клас мислещи и доста съзнателни, с един напреднал Аз, аха да се роди. Има шанс към 21-вата година да се роди, защото тогава се ражда нормално Азът в човека. Обаче в Семинарията нито едно такова дете не видях. Напротив, всичките бяха със слабо Аз-ово развитие под годините, на които трябва да съответства. Определено изглеждаха като едни талибани. Да, с едни доста промити мозъци! Иначе нормални деца в много други отношения, но като че ли има два свята - един свят, където те трябва да са духовни и друг, включващ всичко останало, където пък изобщо не са духовни. Те са си най-обикновени деца, с проблемите си, което говори за това, че вътрешният им свят изобщо не се е свързал с външния.

    Такъв един човек ще стане свещеник и ще ходя аз при него. Става така, че висшето отива да послужи на низшето. Честният отива да служи на безчестнника, защо? То лошо няма, но не е истина това.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #1 -: Август 20, 2010, 09:55:30 »

    ЗА НАШАТА ВЪТРЕШНА ЖЕРТВОГОТОВНОСТ


    От Везните започва едно пречистване, което е нужно непременно на човека, за да се подготви за духа на Коледата. След това през Скорпиона-Орел, Стрелеца, за да се стигне до тази рождественска нощ, в която да може да се роди в нас нещо по-чисто, светлината на Любовта. Трябва време за това нещо.

    Земята в този момент, как да кажа - спи. В момента външният свят е много буен, силно се развива, ние се къпем в него и така наготово приемаме топлината, светлината. Общуваме със Слънцето лесно, приятно. Вижда се как душата се радва на това. Обаче към Коледа изобщо не е така. Нататък също - в Козирога, Водолея и Рибите. Тогава Земята де факто е будна. А сега – спи.

    Между другото, на Бъдни вечер, всяка година има една такава езотерична битка между архангел Михаил и Дракона. Това е една реална битка, която се случва в духовния свят. Една битка, при която действително Архангела на Слънцето, водещият архангел в архангелската йерархия, всяка година трябва да не позволява на ариманическите сили, които Драконът символизира, да умъртвят земята, т.е. да унищожат вътрешния живот на земята. Земята започва да живее именно тогава, да живее реално, вътрешно за себе си. Заедно с това, човеците също трябва да започнат да живеят вътрешно. Има си време за външно живеене и време за вътрешно живеене. За ариманическите сили ще говорим повече друг път.

    Ние по външното живеене сме лесни, обаче по вътрешното ни е по-трудно. До колкото това е възможно, то е точно заради тази ежегодна битка на архангел Михаил.

    Както съм казвал и преди - получаваме като дар от боговете почти всичко с изключение на нашата вътрешна жертвоготовност. За това нещо ние трябва да се погрижим сами. За готовността, степента и възможността ние да даваме нещо, трябва да се погрижим сами. Освен това, не може да даваш ти нещо, ако не си извървял един съзнателен път преди това. Това, че в някакъв момент установяваш, че е добре да дадеш нещо от себе си, добре ще бъде, ако си вътрешно честен и си кажеш, че няма какво да дадеш. Без обаче да си посипваш главата с пепел – никой няма нужда от това.

    Въпрос: А външната изява в подаряването на подаръци за Коледа, да дадеш от себе си, каква е външната изява?

    Подаряването на подаръци е много ценно, защото всеки един подарък е начин да кажеш на другия, че го обичаш. Да покажеш, че го познаваш, че го виждаш, че го имаш предвид – това е подаръкът.

    Ако подаръкът ти не му казва, че го обичаш, значи не е чиста работата, нещо користно има тука. Получава се следното: аз ти давам нещо, което не е за теб. Но ти все пак го вземаш, нали? Така, че ти вече си ми длъжник, след като си го взел. Имаш да ми връщаш и започва да се вихри някаква далавера. Да, какво означава, че ти давам нещо, което всъщност не е за теб? Какво значи? Нещо си се разсеял, или какво? Много се обичаме. Защо ми го подаряваш това тогава? Това е крясък, че аз не те виждам и това дето си го говорим, че се обичаме, явно си остава на ниво говорене. Може да имаш някакъв стремеж, желание в тази посока, но си толкова несъзнателен, че изобщо не знаеш какво значи да обичаш. Имаш някакъв инстинктивен, стихиен стремеж към това, защото душата ти се нуждае от Любов - тя не може да живее без това. Така, че имаш такъв стремеж....но, нищо повече.

    Не е въпросът да се обиждаме и ако искаш да вървиш един такъв път, трябва да разбереш за какво става дума. Ако ли пък не, може би тогава нямаме нищо общо, няма смисъл да си губим времето, в което пак няма лошо нали, защото ако това е истината - така да бъде. Не е въпросът да ги насилваме нещата и да се преструваме.


    ЗА ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ


    В езотериката между Овена и Девата (Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв и Дева), човешкият Аз все още не се е родил и все още не участва в еволюцията, така да се каже и все още не влияе на Зодиака като кръг на живота. До Девата грижата за развитието на човека е изцяло на Божествените сили и той не е инкарниран на Земята, защото още не готов. Първо се изгражда прототип (матрица) на бъдещото физическо тяло; после подготовка за възприемане на етерно (жизнено) тяло; после астрално тяло, което да приеме човешката Душа; едва сега идва време за подготовка за включване на човешкия Аз към останалите тела на човека. Затова човекът още не влияе на Зодиака. Тук не става въпрос само за нашия живот, а за живота изобщо, това, което е живот изобщо и доколкото касае живите същества. Това започва от Везни, т.е. импулсът за това, започва от Везни, което означава някъде около 21-22 септември. След това раждането на Аз-а става в Скорпиона-Орел, който е вдъхновен от Везните. В Стрелец Аз-ът укрепва и вече може реално да се въплъщава – за пръв път започва изграждане на човешка, земна личност. След това във физическия свят при Козирога става срещата с мъртвината, с тъмнината.

    Не е случайно, че Коледа е точно, когато нощта е най-дълга, а светлината е най-малко. Хората казват, че точно седмицата преди Коледа има най-много разправии, караници, нерви. Има такива народни приказки. Има го това нещо, защото тези ариманически сили се опитват да не позволят хората да имат вътрешен живот, да направят така, че аз да нямам вътрешен живот. Какво означава да няма вътрешен живот? Да нямам съзнателно изживяване, което да прави така, че да се чувствам добре. Вътрешно при мен да е хаос, каквото дойде. Както при котката. Някакви инстинктивни настроения, които не ги управлявам, страсти, които се вихрят насам-натам. В същото време да ми се затвори и външният свят - няма Слънце, няма светлина, сиво небе, голи клони. Изобщо всичко външно, което улавят моите външни сетива, говори за мъртвина. Нещата умират. Условията, които се създават, са такива, че живите неща трябва да се укрият, да се пазят, да се съхраняват, което е очевидно, защото в това време на годината не можеш да оцелееш, както майка те е родила. Ако се опитваш да живееш, без човешките добавки отгоре, си обречен.

    Ако допуснеш всичкото това нещо, зимата е кошмар, ужас. Аз познавам хора, които зимно време не излизат от депресия. Особено ако не се покаже някой слънчев лъч, през останалото време те направо се борят за някакво душевно оцеляване. Ако ги предложиш на някой съвременен стандартен психотерапевт, той веднага ще ги вземе за пациенти и ще изкара някой лев, не че толкова ще им помогне.

    Съвсем друго нещо се получава, когато отвън нямам дразнител, защото в момента е топло, зелено и аз някак си не мога да не ги виждам и да не ги усещам тези неща. Все пак, аз ги виждам физически и ги усещам с всичките си физически сетива, свързани с този свят. Това показва, че аз трябва да се насоча към Его-то, което не е случайно. Трябва да го изживея това в момента. Не мога да живея вечно на някакво друго място, а не тука. Когато дойде другото време, когато го няма това отвънка и аз мога да го възстановя вътре в себе си, и то в мислите – тогава в мен ще изгрее едно вътрешно Слънце и сърцето ми ще се подготви за Любовта.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #2 -: Август 20, 2010, 10:02:21 »

    ЗА ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ


    Между другото това е основната идея на т.нар. епоха на Водолея. В момента се намираме в това нещо, което се нарича епоха на Рибите, т.е. прецесионната точка е някъде на 5о в Риби, което означава, че при 72 години за 1о ще излезе от съзвездието Риби след около 360 години. Едва след 360 години, когато имате пролетно равноденствие и погледнете Слънцето, зад него няма да намирате като проекция съзвездието Риби, а ще намерите съзвездието Водолей. В момента е в Риби. Когато духовните учители говорят, че през 20-и век стартира епохата на Водолея, те имат пред вид това, че ако една такава епоха трае приблизително 2160-2200 години, то когато остават още 360 години, приблизително 85-90% от Рибите са изминали като епоха. Като се имат предвид мащабите и крайното време, действително импулсите на новата епоха започват да се проявяват и ще имат шанса през следващите 3 столетия. Какво ще стане след 360 години, ако сега няма някакви импулси? Не може така - да легнем в епохата на Рибите и да се събудим в епохата на Водолея вече нови хора. Съвсем нормално е това да започне доста по-рано и тези Духовни Учители действително усещат тези импулси, които вървят. Те, не само че ги усещат, но научават за тях, добиват познание за тези импулси. Затова го съобщават, а не защото ние сме в епохата на Водолея вече астрономически.
    Това е едното нещо.

    Другото нещо. Епохата на Рибите е една епоха, в която човеците под духовна работа разбират използването на своя обикновен разсъдък - обикновените способности – интелектуални, душевни и всички други, които са отделени от боговете в момента. Сега нямам усещането, че съм свързан с някакви духовни същества, които са много по-мъдри от мен и т.н. Аз съм си Аз. И с това, дето съм си Аз, това е характерно изобщо за епохата на Рибите, аз се опитвам обаче да проумея онова, другото нещо. Опитвам се да проумея едни духовни факти и реалности. Това нещо се нарича духовна работа.

    Въпрос: Защо вървим от Риби към Водолей, а иначе движението е обратно?

    Защото физическият Зодиак върви от Овен напред, а духовният Зодиак върви назад. По принцип това се обяснява защо е така в Холистичната Астрология. Какво се случва? Кое върви напред всъщност в духа и кое се връща назад? Имаме едно спускане от Дух към Материя и сега едно връщане назад – от Материя към Дух. Ние сме се спуснали и сега се връщаме назад. Ние сме извървели вече пътят от Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби и сега сме в Риби. Има колело на връщане. Сега се връщаме назад – Риби, Водолей, Козирог и т.н.

    Въпрос: Какво е прецесионната точка?

    Тя се движи назад и не се движи в посоката, която ние сме си нарочили. Само припомням, ако някой е забравил. Когато застанете на точката на Пролетното равноденствие, това е 21-22 март, погледнете Слънцето и направите една проекция, линия, която пробива небето, се установява, че небето се пробива в една и съща точка. Тази точка се оказва, че е в някакво съзвездие и това съзвездие винаги е зодиакално. На небето има 88 съзвездия, от тях 12 се водят зодиакални. Не защото някой ги е нарочил, а защото винаги през годината, когато наблюдавате Слънцето от Земята, зад него никога няма да видите друго съзвездие, освен тези 12, плюс съзвездието Змиеносец. Има едно малко преминаване през Змиеносец, поради което астрономите вечно поддържат тезата: оставете ги тези астролози, те нищо не разбират, не спазват собствените си правила и си измислят разни неща.


    ЗА СЪЗВЕЗДИЕ ЗМИЕНОСЕЦ


    Това, че има тринадесето съзвездие, до което се докосва Слънцето, е факт. Има един момент в годината, през есента, в който, като погледнеш Слънцето, то попада за малко в Змиеносец, хваща една от звездите и сравнително бързо излиза. Това е видимият път на Слънцето. (Ние виждаме проекцията и през една от звездите на Змиеносец, което е причината да се тревожат астрономите за Астрологията, която не отчитала тринадесетия знак. Да приключим тази тема със следното нещо. Да, вярно е, че Слънцето се проектира и в съзвездието Змиеносец, обаче ние никога не сме говорили за съзвездия. Астрологията не се занимава със съзвездия! Каквито и да са - нито зодиакални, нито незодиакални. Ние сме говорили винаги за Зодиакални знаци, а Зодиакалният знак не е съзвездие и не представлява реално съзвездие, звезди и някакви такива неща. Зодиакалният знак, представлява 1/12 от Земната орбита около Слънцето. Земната орбита е почти съвършено кръгла, а кръгът е разделен на 12 равни части, от по 30о. Това е цялата работа и никакви съзвездия тук няма.

    Ако решите да се занимаете със съзвездията, трябва да знаете следното: първо те не са по 30о. Ако съзвездията, такива каквито са реално ги вземете и ги сложите върху кръга, ще установите, че нито едно от тях не е 30о. Те варират от 14о до 48о. Съзвездията Лъв и Скорпион са се протегнали по над 40о, а Дева се е смотало на няколко градуса. Второ, каква работа имаме ние с тия съзвездия? Това са някакви светове, които се намират на не знам какво си разстояние от нас и които са важни по някакъв начин, но са много, много надземни неща. Хайде да се оправим в нашия си двор първо. Повечето хора не могат да си оправят Луната, а до Слънцето не могат да докопат изобщо. Какво остава за онези звезди да си говорим. Звездите са си далече и в душевен и в духовен план).
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #3 -: Август 20, 2010, 10:11:47 »

    КАКВО НЕЩО Е ВРЕМЕТО ?


    Установяваш обаче, че всяка година, като гледаш Слънцето, проекцията му се измества. Годината е една обиколка на Земята около Слънцето, т.е. движение на точка в пространството, това се нарича време. Интересен е въпросът какво е времето всъщност, т.нар. четвърто измерение. Така по този начин, както ние имаме локално време по часовник, според мен не е никакво четвърто измерение, ако ще го вземаме като измерение на нашия свят. Ако ще го вземаме от гледна точка на това, че мерим нещо – да. Времето не е самостоятелно нещо, което съществува. Това е нещо, което вземаме от предходните 3 измерения, т.е. ние вземаме една точка в едно пространство и това нещо го наричаме “време”. Ние се съотнасяме към това нещо, ние сме точки, които се движат в пространството и съотнасяме нашето движение в пространството към друга точка. Колкото е по-устойчиво другото движение, толкова повече ни върши работа за една синхронност. Това нещо го наричаме време.

    Като гледаш Слънцето примерно 2160 години или 72 години установяваш, че се е изместило на фона на звездите - като го проектираш не виждаш онази звезда, където се е проектирало преди, а започваш да виждаш малко по-насам – друга звезда. Установяваш, че движението, което проектираш върху Зодиакалния кръг, който е земната орбита около Слънцето във физически план се е изместило с 1º за 72 години или с 30º за 2160 години. Това изместване се нарича прецесия.

    Тя се дължи на следното нещо. Земята е нещо като пумпал, не е сфера, т.е. има силен коефициент на сплеснатост откъм двата полюса и е издута на екватора. Това нещо се върти изключително бързо – за 24 часа прави оборот от 40 000 км. Което означава свръхзвукова скорост от 1667 км/ч. Тази голяма скорост е важна за гравитацията, за земния живот, стабилизиране на центростремителни и центробежни сили и т.н. Атмосферата, благодарение на това движение, което прави Земята, се задържа – не само благодарение на гравитацията. Като завъртите един пумпал знаете, че често пъти той не се завърта съвсем равномерно, а започва да се движи и да се поклаща. Нашата Земя е завъртяна доста добре, центрирана е не лошо, но не съвсем точно, в резултат, на което прави осцилации, т.е. леко вибрира, кандилка се. При това кандилкане, макар и изключително леко, тя описва един конус, който прави за 25920 години. Това нещо се нарича Платонова година. Кръстена е на атинянина Платон, защото той пише за това явление пръв. Интересното е, откъде знае за него. Единият начин е да питаш боговете и те да ти кажат, а другият начин е да ползваш наблюдения от много, много, много векове назад, т.е. някой да си е направил труда да гледа, а освен това да имаш и голяма вяра. Платон е прогледнал във вярата - доста от диалозите му са написани като разкази на неща, които са били. Дори и преди хиляди години.

    Другото й име е астрономическа година, тъй като астрономите са установили, че е така и заради гордостта на гилдията може би не е просто Платонова година, а астрономическа. Доколкото знам, има една нищожна разлика между Платоновата година и астрономическата, което ми се струва, че е пак някаква човешка измислица, за да не е точно едно и също. За да може, когато кажеш Платонова година, астрономът да ти направи забележка.

    Този конус, който се описва не означава, че Земята се завърта от един полюс на друг, северният полюс не става южен. Четейки това нещо и опитвайки се да си го представят, но без да вземат един учебник по астрономия, доста хора даже и по-интелигентни, но твърде амбициозни по отношение на това да правят нещо изумително или сензации, започват да виждат разни преобръщания, които са изключително важни. Ако някак си южният полюс потегли, за да стане северен, представяте ли си, какво ще стане със Земята. Ще доведе, най-малкото, до невероятни климатични изменения.

    Това, което се случва със Земята като движение е причина за това да имаме този живот, който го имаме в момента - изобщо всичкото това. Да го имаме и този духовен свят. Не сме само ние, дето ни има тук физически, има и много други неща. Всичкото това, целият този живарник, така да се каже, то съществува благодарение на изключително прецизното и точно този тип движение, който се извършва. Всичко е напаснато много добре. Земята нарочно не се движи съвсем балансирано, а има тези леки осцилации.


    ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛУНАТА



    Тези осцилации се отразяват на Луната много силно. Заради тях тя има още по-големи собствени осцилации. Лунното светило реагира дори на Земната активност – земетръсна, вулканична и т.н. Луната е много близо до Земята. Средно е на около 384 хил., но доближава Земята и на 350 хил. км. Луната е значително по-голяма от Плутон и гони Меркурий по размери, така че, ако Луната не беше плътно залепена за Земята, тя достойно щеше да заеме своето място сред планетите.

    Астрономите откриха зад Плутон цял рояк планетоиди, между другото и все по-големи намират – най-големият, който са открили до момента го наричат Седна. Наричат го Седна, което е интересно, защото нарушават традицията. Седна не е божество от гръцката митология. Неговият архитип е ескимоски, като то не е и божество, а е нещо като дух-майка. Това тяло е с диаметър 1600 км, а Плутон е 2400, т.е. като размери е твърде голямо тяло. Все пак Луната е 3474 км. Опитват се тази Седна да я направят на нещо като планета, да й намерят устойчива орбита и куп други работи. Ако Луната не беше толкова близо, понеже Земята няма размерите на Юпитер, ние ще я изтървем, както се казва. Максимумът на отдалечаване на Луната е 450 хил км., но все пак, това е една много голяма амплитуда.

    Луната обикаля доста бързо Земята – за 28 наши денонощия усреднено. Така това небесно тяло Луната е голям индикатор за земното състояние. Едва наскоро NASA успя да изчисли с приблизителна точност неговото движение. Доскоро то беше отчитано само с усреднени стойности. Нямаше формула, която да опише точно движението на Луната, защото никой не може да предскаже с точност кога ще има земна активност, която влияе на Луната и веднага я измества от орбитата й. Съответно Луната никога не е имала устойчиво движение.

    Луната се движи около Земята не по точно определена линия. Ако вземете 100 обиколки на Луната около Земята и ги направите с кръгове, вие ще получите вихър. Ще видите, че тези 100 кръга се разминават един с друг. Ще видите и че Луната сравнително рядко е правила кръг, горе-долу. Обикновено тя се пресича под някакъв ъгъл с предишния кръг, или пък излиза от предишния кръг.

    Луната, както всички други планети има ширина. Ширината им представлява отклонение (южно и северно) от тяхната равнина на движение. Това се различава от понятието склонение. Ние на Земята използваме понятието склонение да обозначим екваториалната ширина., т.е. проекцията на съответното небесно тяло северно или южно от екватора се нарича северно склонение и южно склонение. На Запад го наричат деклинация това нещо, но славянската дума е склонение. Склонението на Луната е някъде до към 28о, т.е. 28о северно и южно и няма проекции, които да се намират още по на север и по на юг.

    Луната има ширина от 5о - т.е. отклонение от средната й орбита около Земята – 5о северна и 5о южна ширина. Точно това отклонение ни позволява да говорим за т.нар. южен и северен лунен възел, т.е. максималната южна ширина ще изрази южния възел, а северната - северния лунен възел. Южният възел е едно гмуркане под лунната орбита, а северният – изплуване над нея. Наистина амплитудата не е голяма – 5о от 180о възможни, но все пак го има това нещо.

    Друго нещо в духа на казаното до сега. Единственото небесно тяло, освен Слънцето, което има самостоятелна връзка със Земята е Луната. Поради твърде големите си размери – гравитационна връзка имаме един път, т.е. нещата на Земята, които се влияят много от гравитацията, зависят много от движението на Луната. Понеже между Луна-Земя и Слънце-Земя съществува гравитационна връзка (Слънцето е на 150 млн км от нас, което за неговите мащаби означава пак една изключително мощна връзка) тези три тела си влияят взаимно гравитационно.

    Лунната фаза също е много важна. Луната има фази не по отношение на Земята, а по отношение на Слънцето. Когато например има Новолуние - Луната е съвпаднала със Слънцето – не се коментира дали е съвпаднала със Земята, а отношението й със Слънцето. Когато има Луна в Първа четвърт, Луната се намира 90о преди Слънцето, т.е. бяга от Слънцето, отива напред. Когато има Пълнолуние е в опозиция на Слънцето и съвпад със Земята, защото Земята се намира винаги на неразкъсваема ос със Слънцето. В хороскопа Земята винаги се намира на 180 градуса от Слънцето. Не се обозначава обаче, защото човекът – основен предмет на изследване на Астрологията - се намира стъпил на нея и всичко се изчислява спрямо нея.

    При Пълнолуние Луната е опозиция на Слънцето, но в същото време има съвпад Луна-Земя. В Астрологията никой не говори за съвпад Луна-Земя, затова като погледнете един хороскоп и видите Луната в опозиция на Слънцето, ясно е, че човекът е роден при Пълнолуние.

    Във връзка с това нещо, Луната играе междинна роля между Слънцето и Земята, понеже е очевидно, че Слънцето е главният фактор за Земята и Луната не може да бъде за Земята това, което е за Земята Слънцето, тя не може да го замести. Луната играе добавъчна роля.

    Така стигаме до извода кое на Земята се влияе най-много от гравитацията. Ясно е, че скалите се влияят най-малко – не могат да се поместят и не се вижда, че има физически изменения върху тях. Течностите обаче се влияят повече – когато гравитацията се променя, стават и видими промени в тях. Същото важи и за въздушните маси. Оказа се, че Луната има отношение към климата.

    Климатът на Земята, един път, е свързан със Слънцето. Втори път, обаче, е свързан и с една земна сфера. Нашият климат се заражда и се управлява от сили, които са тук на Земята, обаче те рядко играят решаваща роля. Слънцето определя глобално как се развиват нещата, т.е. то прави така, че по времето на Козирога да няма 30оС жега. В рамките на ден за ден Слънцето не може да управлява процеса, а нас ни интересува именно това. Аз знам, че по принцип август ще бъде топло и ми е ясно, че този месец не е подходящ за ски. Оттам нататък мен ме интересува обаче конкретно колко ще бъде топло, ще има ли дъждовни дни и т.н. Това обаче не зависи от отношенията Слънце-Земя, а от чисто земната атмосфера и вътрешните неща, които стават при нас. Намесват се други фактори, които „живеят” тук на Земята. Налице е една Земно-Лунна сфера, която определя тези неща.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #4 -: Август 20, 2010, 10:16:52 »

    ЗА ВЛИЯНИЕТО НА ЛУНАТА ВЪРХУ ЗЕМЕДЕЛИЕТО


    Оказа се, че Луната влияе много силно на живота тук. Това се вижда много добре при земеделието. Аз ви препоръчвам календар на Мария Тун, който го превеждат на български. Той е много интересен. Мария Тун е една германка, която има ферма в Германия, на почтена възраст е. Занимава се от 25-30 години със земеделие и през всичките тези години тя изследва влиянието на небесните тела и особено на Луната, върху всичките процеси на растеж. Така е натрупала доста информация, която я споделя с хората. Става дума за следното нещо.

    Когато в неподходящ лунен момент, когато Луната е в неподходящо положение - вие засадите семена, те не кълнят. Царевицата, например, трябва да кълни след определено време, вие се грижите чудесно за нея, но установявате само нищожен брой кълнене, т.е. трагедия, която на този етап не може да се обясни по друг начин, освен поради несъответствието с Луната. Обратното, когато засадите семенцето в подходящия момент и не се грижите много за него - установявате идеално кълнене.

    Освен това, ако вие искате растението да расте нагоре и да развива листна маса, Луната трябва да е в едно положение. Ако искате да развива коренова система, като картофите например, Луната трябва да е в друго положение, т.е., когато е в подходящото положение вие имате добър резултат, когато не е - нямате. Този календар ви казва кога и какво трябва да се сади. Който се занимава със земеделие в Западна Европа е станало традиция да си купува този календар. В Германия масово го правят. Преведен е и на български, и се издава за всяка година. Не е много разбираемо написан обаче, затова ако някой си го вземе и му е интересно мога да му обясня точно за какво става дума и как да преценява. Там се говори за низходяща и възходяща Луна, но се нямат предвид фазите на Луната, т.е. възходяща не означава Първа четвърт до Пълнолуние. В този календар възходяща и низходяща Луна означават едно движение под еклиптиката и над еклиптиката. Това се има предвид. Както и да е, някой ако реши да го прави това нещо, ще му обясня точно в кой ден се намира реално според този календар Луната, за да може да го използва и ако иска да направи сам опит.

    Мария Тун прави това изследване и за пчелите - и пчеларите също го вземат, както и за домашните животни, което предполага, че този календар действа и по отношение на всички останали животни, които не са домашни.

    ВРЪЗКАТА НА ЛУНАТА С ЧОВЕКА



    Дали Луната е свързана с човека? Ами да, свързана е с човека. Ако щете най-малкото поетично – Луната толкова е възпявана. На някои хора Луната им действа много силно, на други по-слабо. На някои хора, особено на тези, които по Пълнолуние са родени, им влияе силно и затова са доста активни нощно време и при Пълнолуние не могат да спят. Не, че не искат, просто не им върви съня. Други хора си спят без никакъв проблем, което обаче донякъде е и проблем, защото може да става дума за притъпени сетива.

    Хората, които са рожби на бетонните блокове, отдавна са забравили къде е Луната. Те имат и доста притъпени сетива, но това не означава, че Луната не действа.

    Луната определя до голяма степен заболяванията на човеците. Всички лекари, които са натрупали повече практика и особено хирурзите - за тях моментът на интервенция е много важен. Правят операцията и веднага имат обратната връзка. Виждаш как работата е същата като с растенията, с тяхното кълнене и растеж. Виждаш как, когато си в чудесна кондиция и правиш операцията по всички правила, въпреки това човекът не е добре, следоперативният период е много тежък, даже с летален изход. Ти се чудиш защо. Докато не вземе да ти каже медицинската сестра например, че тогава е имало Лунно затъмнение или пък Луната беше намаляваща, или възходяща, или еди какво си. Да не би пък да има нещо общо? Ти си казваш, че може и да има значение, защото ако си човек и имаш сърце, не може да не ти пука, че пациентите ти умират. В такъв момент, нормалният човек е готов, както се казва, да излезе извън догмите само и само да намери решение. Започваш да установяваш разни зависимости.

    Най-малкото нещо: оказва се, че при твърде активна Луна, кръвта трудно се съсирва. Освен това почти винаги по време на операция има кръвоизливи, т.е. кръвното налягане се увеличава и кръвта шурти, блъска. Само нещо малко да объркаш и става кръвоизлив. Твърде активна Луна означава, колкото повече отива към Пълнолуние. Колкото по-растяща е един път и втори път, колкото по-възходяща е. Това са двете основни движения.

    Също така, колкото повече се намира Луната в перигей. Перигей е максимално доближаване до Земята. В месеца има едно такова доближаване, но това важи и за дните около това доближаване – преди и след максимума, като перигеят няма връзка с Пълнолунието, или низходящата, или възходящата Луна.

    Много важно е къде се намира Луната и по отношение на рождения хороскоп на човека, тъй като другите фактори са универсални и се отнасят за всички хора на Земята, с уговорката, че не действат на всички по един и същ начин. Според различните рождени хороскопи, според, така да се каже, индивидуалните кодове на всеки един, на някои им действа убийствено, а на други не.

    Тук вече върхът на нещата е изказването на бащата на медицината Хипократ, което е доста крайно, а именно, че лекар, който не разбира от Астрология, не е лекар, а е шарлатанин.

    Въпрос: когато гледаме даден хороскоп, трябва ли да имаме предвид фазите на Луната като възходяща, низходяща и съответно да съчетаваме това с положението на Луната в рождената карта?

    Не, не. В момента аз говоря за въздействието върху живите неща и върху живота на Земята, т.е. ако става въпрос за здравето и накъде ще върви това здраве можеш да се съобразяваш. Ако става дума за това дали да си купуваш кола или не, правилата са съвсем други тогава. Това е хорарна Астрология, където Луната пак е много важна, но не по този начин.

    Така или иначе исках да кажа, че Луната влияе много силно върху живота на Земята. Колкото по-сложна е една структура, човекът например, който е с многотелесна структура – с едно душевно тяло, с едно Аз-ово тяло, с едно мисловно тяло и както го наричат там, с едно физическо тяло – Луната действа на всичкото това нещо.

    Обаче, Луната е най-много свързана с душата на човека, с психиката на човека. Там хората преживяват най-вече Луната и от там започват вече и другите неща.

    В Холистичната Астрология ще си говорим за дълбокия произход на човешката душевност, на лунната човешка душевност. Тя в действителност е създадена на Луната и затова е лунна. Отношенията Луна-Земя не са били винаги такива, каквито са сега, а са имали метаморфози във времето. Така или иначе, към дадения момент Луната се свързва с Его-то, с цялото това нещо, което се нарича подсъзнание - несъзнаваното, което е и голямото откритие на психоанализата. Тези, които се занимават с човешката психика и създадоха това, което се нарича наука психология и го направиха да се преподава и да се взема на сериозно, защото не винаги е било така, тези хора са Фройд, Юнг и много други покрай тях. Въпреки, че тези двамата се открояват най-ярко за западната цивилизация, към която и ние се присъединяваме с всички сили, още от Възраждането ние си се стремим в тази посока, което не е случайно.

    Оказва се, че в този лунен свят, това несъзнавано в човешката психика играе изключително голяма роля, т.е. оказа се, че движението на Луната там, причинява движение на психиката тук. Проблематиката при несъзнателните фактори е следната: щом са несъзнателни, значи са ми извън съзнанието. Щом са ми извън съзнанието, какво правя тогава? Степента, в която аз не съм съзнателен, в същата тази степен, аз не съм човек. Не звуча гордо и достойно изобщо. Тази степен на несъзнателност я има при животните. Така ние можем да кажем, че в момента всичките хора са едни кентаври, т.е. във всеки един човек дреме един символичен кентавър. Ние всички трябва да се оправим с тази животинска част на кентавъра, а Луната е свързана точно с нея. Луната управлява точно тази част.

    Между другото, ако вземете чакрите, седемте чакри, са свързани със седемте планети, известни от дълбока древност и лунната чакра е половата чакра – най-ниско, най-долу, най-низшето в известен смисъл.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #5 -: Август 20, 2010, 10:22:01 »

    ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА АСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ДАННИ

    Въпрос: Тя не се ли свързва с Плутон?

    Плутон е открит през 1930 г и се добавя там по някакъв начин. Доколко правомерно се добавя, доколко се разбира Плутон всъщност и какво е Плутон – това е друга тема.

    Само няколко думи за Плутон, тъй като го споменахме. Плутон, първо, няма самостоятелно въртене около оста си, за разлика от всички други планети. Плутон се върти заедно със своя спътник Харон около общ център, междинен център, което е много характерно като поведение за астероидите.

    Освен това, Плутон е единствената планета, която се гмурка много под и много над равнината на Слънцето. После, Плутон се води, че е последната планета, но това не е точно така. Той си сменя мястото с Нептун и в един дълъг период Нептун става последна планета. Между другото последният такъв период, когато Нептун беше последна планета приключи сравнително скоро – през 80-те години на миналия век. Преди това в продължение на 30-40 години Нептун беше последната планета, а Плутон беше предпоследната, след което, осемдесет и някоя година, Плутон пресече орбитата на Нептун и стана последна планета, т.е. това е нещо, което по принцип планетите не правят.

    Другото нещо – Харон е с много голям диаметър – 1186 км. Докато Плутон е 2300-2400 км – доста е далече и на астрономите им се губи някой друг стотак. Така 100-200 километра в диаметър не е малко при положение, че Плутон не е газова топка, а е доста плътен.

    Това е нормално, защото астрономите са правили много люти издънки. Например, разбраха след като пратиха сонди до Юпитер, че всичките им предположения са били неверни, фундаментално са грешали. Цялата им представа е била сбъркана. Те какво правят – наблюдават с разни телескопи и си правят някакви заключения. Нямайки обаче духовни сетива и липсата на стремеж в учените да ги развиват, си остават само на едно душевно-страстно ниво, защото те иначе са много страстни. Така си фантазират много сериозно, защото имат една амбициозна страст, чисто душевна, желания – искам, искам, искам. Също както една котка, която е гладна и седи и мяуче и си се бори за правото да яде или там за другите права, които си й дал – например да спи при тебе. Ти й казваш, че сега ще спиш с някой друг, няма да спиш с нея, за котката обаче няма такива работи, тя си настоява за правата, защото е свикнала.

    Такива са и хората като си навият нещо на пръста - не че е истинно, не че всъщност разбират какво правят. Както едно дете – яде му се сладолед: Ти разбираш ли, че ми се яде сладолед – нещо да не ти е ясно? Защо ми се бил ял? Ами защото е вкусен, естествено. Щяло да ме заболи гърлото – това са глупости, които не ме интересуват. И аз го искам. Всякакви други рационални доводи не вършат работа. Моята душа в момента ламти за сладолед и ако ти не й дадеш сладолед, тя ще страда. Това ще е по-голямо страдание от онова, че после ще ме боли гърлото и ще се разболея. Тя и душата ми ще преживее болестта, няма да е само физическо страданието, но това е после, а аз сега не мога да стигна до после, защото няма в мен Аз-ово съзнание, няма здрав разум и аз в момента си искам и това е.

    При доста от учените има един такъв момент и те страстно и денонощно си нагадават разни неща и си фантазират. Когато успеят да стигнат там технически със сонди и други апарати, то тогава разбиват фантазиите си. Обаче хич не им мигва окото, просто си преосмислят нещата и т.н. Няма някакви разкаяния от тяхна страна, няма замисляне, защо така се получава. Защо ние толкова време смятахме, че е така, а то се оказа, че изобщо не е така? И така нататък.


    ЗА ДИРЕКЦИЯТА В ПРОГНОСТИКАТА


    Нека сега се върнем на Луната, за да получим една по-дълбока представа за нея. Луната определено е свързана с човешката психика и е факт, че тя се движи толкова близо до Земята, а в Зодиакалния кръг е най-подвижното небесно тяло, много по-подвижно от другите. Ако искате да мерите нещо, което се променя ден за ден и дори час за час, нямате друга мерна единица, освен да вземете Луната. Всичко друго вече се движи в рамките на денонощията. Имате шампион по скорост на движение и това е Луната, която се движи с 12-15о в денонощие. В резултат, на което за две денонощия и малко, тя преминава през един зодиакален знак от 30о.

    Следващата група са Меркурий, Венера и Слънце. Слънцето се движи като Земята – за 24 часа изминава 1о, като разликата е няколко минути – зимата се движи малко по-бавно, т.е. до 57Ê през януари, след това нараства, за да достигне максималната си скорост през август и септември от 61Ê.

    Слънцето се движи от 57Ê до 61Ê в денонощие, което се използва в прогностиката под наименованието Слънчева дъга – вземат се двадесет и четирите часа на датата на раждане, взема се колко е изминало точно Слънцето в онзи момент (може да е изминало например 58о 14Ê 18Ë) и това нещо, след това се умножава по броят на годините. Да кажем сте на 30 години, умножавате по 30 тази стойност и всички фактори в хороскопа се движат с такава една стойност. Едновременно, като съответно те могат да се движат както напред, така и назад. Това се нарича дирекция. В прогностиката има един принцип на директиране, на дирекции и това е базирано точно на такова нещо. Това е нещо като индивидуална стъпка, която не е чак толкова индивидуална, но все пак.

    Има разлика от това, което наричат градус за година. Има такова нещо, то е 60Ê 00Ë и това е равно на една година от твоя живот. Но Слънчевата дъга, която е към рождения момент, все пак е по-актуална, по-индивидуална. Приблизително, ако погледнете през годината, Слънцето се движи най-вече около 60-те минути. Има и засичане. Има един такъв момент, в който вие се раждате и в денонощието Слънцето е изминало точно 60Ê и няколко секунди, което е пренебрежимо, защото после, като умножите тези секунди по годините от живота си ще се получи най-много 1Ê, което е нищо.

    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #6 -: Август 20, 2010, 10:25:46 »

    ЗА ЛИЧНИТЕ И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПЛАНЕТИ


    Меркурий и Венера, гледани от Земята с геоцентричните си координати, на практика се движат като Слънцето. Те са малко преди или малко след, или заедно със Слънцето. Така има Меркурий, който изминава в денонощието 1о и максимум 30-40 минути, т.е. това е максимумът му, който се равнява на около 100Ê. После има и една Венера, която изминава приблизително 1о 15Ê, т.е. ако градусът е 60Ê Венера изминава на денонощие 70-75Ê. Меркурий и Венера, гледани от Земята изключително много си променят движението. Това, което го казах в момента, като скорост е едно средно стандартно движение. Обаче, когато започнат да стават стационарни, гледани от Земята, те започват да спират, а има един момент, в който те изобщо не се движат, след това има един друг момент, който се нарича ретрограден, в който започват да се движат назад. Това движение назад може да трае 20-30о, което означава, че една Венера, която трябва да профучи през един знак за двадесет и няколко дни да кажем, може да се движи със скоростта на Юпитер и дори по-бавно от него. Така може да се окаже, че една Венера ще седи например 40 дни и повече в един знак. Седи си сума ти време ретроградно, пък после пак директно ще стане.

    Много е интересно да се наблюдават стационарните моменти на Венера и на Меркурий. Особено на Меркурий. Той дори като Сатурн може да се движи, а от Юпитер два пъти по-бавно. Така че Меркурий и Венера, зависи точно какви са, защото, когато движението им е бавно, можете да мерите бавни неща с тези планети, които се водят бързи. Те имат изключително голяма промяна в ритъма на движение. Наричат се вътрешни планети, защото са между Земята и Слънцето. И геоцентричните им координати са интересни.

    Марс по своите проявления действително има някаква междинна функция поставен между личните планети (Слънце, Луна, Меркурий, Венера и Марс) и обществените Юпитер и Сатрун. Той се движи принципно значително по-бързо от последните и е отделен от тях с астероиден пояс.

    В Розенкройцерското посвещение, в тяхната Астрология, в тяхната космология, така да се каже, двата астероидни пояса ги възприемат като reset, т.е. като нулиране, като граница, като отделяне, като буфер, който е изключително важен. Следователно малкият астероиден пояс де факто затваря някакъв вътрешен кръг, който включва и Марс вече.

    Личните планети, пряко формират характера на човека, т.е. ако търсите характера на човека директно отивате на Слънце, Луна, Меркурий, Венера и Марс.

    Юпитер и Сатурн косвено също формират характера. Обаче косвено, което често се забравя. Ако се забрави, това означава, че не се прави разлика всъщност. По никакъв начин не могат да се вземат планетите така, като че ли са едно и също, което обаче се проявява в различни принципи. Те принципно не са едно и също.

    Планетите имат вътрешна йерархия, но с това по никой начин не искам да кажа, че някоя планета е по-важна от друга, от тази гледна точка. Не, обаче всяка има конкретно значение, различно от другата и то принципно различно. Не формално различно, като количествени някакви неща, а тотално различно. Това ще бъде генерална линия изобщо в планетите. Ако прочетете някъде, че планетите са еднакви - обаче значението, което им даваме е различно и са като един набор от инструменти – всичките вършат работа – трябва да знаете, че това изобщо не е така. Това се вижда дори човек като ги погледне с просто око и веднага се сеща, че няма как да е така.

    Ако свикнеш да мислиш в категориите на това, че външното и всичките негови различия не са случайни и това, което ги поражда вътре, създава тези външни различия и ако можеш да влезеш зад материалното и да видиш духът, който го поражда ще видиш, че става дума за съвършенно различни неща.

    Вътрешните планети (това са Меркурий и Венера) са доста сходни по поведение, по обем, по орбити. Меркурий и Венера нямат спътници или поне астрономите не са хванали някой. Дори и да имат - те са се укрили успешно. Нашата Луна обаче няма как да се укрие, защото е доста впечатляваща. И Марс има два спътника – Фобос и Деймос, макар и изключително дребни. После има астероиден пояс, след което следват две съвсем други планети – Юпитер и Сатурн.


    ЗА РОЛЯТА НА ЮПИТЕР И САТУРН КАТО ЩИТОВЕ


    Юпитер и Сатурн са най-големите планети в Слънчевата система, но не просто най-големите. Юпитер, ако имаше маса 30 пъти по-голяма от сегашната (преди говореха за 10 пъти), щеше да стартира термоядрен процес и да се превърне в звезда. Така или иначе, Юпитер се намира на една критична планетарна маса, която не му позволява да се превърне в звезда. Като се има предвид, че астрономите са твърде ларж с мерките, т.е. може да е абсолютно неточно това и е възможно превръщането му в звезда да е много по-лесно. Те не ги управляват процесите. Дълго време смятаха, че Юпитер е газова топка и няма никаква плътност, сега обаче са убедени, че има ядро. Доколко точно твърдо, не са много сигурни, но промяната в мнението им е налице след като пратиха там сонди.

    Атмосферата на Юпитер е изключително плътна. Времетраенето на денонощието на Юпитер е 9 часа. Разбирате ли за какво става дума? Земята, която има много по малък диаметър, 1000 пъти по-малък, се завърта за 24 часа и постига скорост от 1667 км/ч. А Юпитер се извърта за 9 часа. Значи там имате някаква невероятна скорост от порядъка на 49000 км/ч, а това е космическа скорост. Ние на Земята нямаме изобретено нещо, което да се движи с такава скорост. Дори и космическите ракети се движат по-бавно. Така или иначе, това са интересни неща за Юпитер.

    Другото, което е установено за него, е, че играе ролята на щит за тези планети, които са навътре. Реален, материален щит. Той има невероятна маса и изключителна гравитация и това е причината да засмуква. Астрономите наблюдаваха, как той на 18.10.1989 г. засмука кометата Шумахер-Леви и я унищожи. Същата, ако беше улучила Земята щяхме ние да хвърчиме из космоса, а Юпитер я глътна така, както жабата лапа муха и й става само по-добре.

    Астрономите казват и в това отношение може би са прави – има един астероиден поток, който се нарича Кентаври, който сече радиуса на Слънчевата система. Това са астероиди и метеорити, които не се движат кръгово около Слънцето, а се движат през планетите, секат равнината на планетите. С една дума честичко ги улучват. Достатъчно голям метеорит или астероид би улучвал Земята веднъж на 100 години, ако не беше Юпитер. Юпитер намалява вероятността за това 1000 пъти!!! Значи Юпитер може да изтърве нещо по-голямо веднъж на 100 хил. години.

    Да си го преведем на наш език относно катаклизмите, които ще предизвика. Като пример. Астероид с диаметър от 150 км, като Хирон, няма нужда да ни улучва, защото ако ни улучи сме финито и ще ни пръсне в Космоса. Ако мине на 100-150 хил. км от Земята този астероид ще отвее атмосферата. Така, че няма нужда да ни улучва такова нещо, а е достатъчно да мине по наблизичко.

    И Сатурн играе подобна роля. Те двамата са като два филтъра – Сатурн пресреща, а зад него Юпитер е като последен защитник.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #7 -: Август 20, 2010, 10:27:33 »

    ЗА АСТЕРИОДНИТЕ ПОЯСИ И ПЛАНЕТАТА ФАЕТОН


    Смята се, че малкият астероиден пояс между Марс и Юпитер е всъщност тази планета Фаетон, която от митологичния архетип е синът на Слънцето, който не успял да се справи с управлението на конете и се разбил. Действително според поведението на астероидите, а по-големите от тях са над 100 хиляди, може да се съди, че това е било нещо цяло, едно, тъй като те се движат компактно. Било е разбито, но си е запазило приблизително орбитата.

    Освен това има един закон на Тициус-Боде (ако напишем поредицата от числа 0, 3, 6, 12, 24, 48, 96 и прибавим към всяка от цифрите 4 тогава получаваме 4, 7, 10, 16, 28, 52, 100. Законът на Боде казва, че отстоянията на планетите от Слънцето са в съотношение с тези числа, т.е. ако отстоянието на Меркурий от Слънцето се вземе за 4 единици, разстоянието на Венера до Слънцето е 7 единици, на Земята е 10, на Марс 16, на Юпитер 52 и на Сатурн 100. До откриването на малкия астероиден поток числото 28 не е имало познат референт) за отстоянията на небесните тела от Слънцето, според който лесно се изчислява всяка планета на какво разстояние трябва да се намира от Слънцето. Според този закон между Марс и Юпитер трябва да има такава планета. Но вместо това, там има мъртва, разбита планета. Това обаче е едно вече остаряло мнение по въпроса. Последните открития на астрономи и астрофизици са свързани с категоричните заключения, че всъщност никога не се е образувала планета между Марс и Юпитер. В този смисъл никога не е имало Фаетон, който да се разбива. Имало е планетообразуващ процес, който е недовършен, защото гравитацията на Юпитер най-вече и малко на Марс са попречили. Стотици хиляди скали, парчета и астериоди (пак скали, но с по-големи размери – от малки планети (планетоиди) до планини) не могат да продължат процеса си на сливане (окрупняване), защото им пречи привличането на огромния Юпитер и остават като астероиден пояс.

    Друг такъв астероиден пояс има зад Плутон – Кайперов пояс го наричат или като Куйпер го превеждат. Този астероиден пояс е несравнимо по-голям от първия. Огромен е и някои даже смятат, че е облак, не е пояс.

    Интересното беше следното: руснаците говореха дълго време за някаква гигантска планета – Прозерпина (най-вече Павел Глоба). Сега тази Прозерпина се оказа един огромен пояс, след който, още по-нататък се намира т.нар. облак на Ван Оорт – холандски астроном, който го е открил. Това нещо обаче вече не е Слънчевата система. Някой вече смятат, че телата, които ги откриват в този пояс Кайпер-Белт (белт – пояс на англ.ез.), всъщност не са в Кайпер-Белт, а се намират в облака на Оорт. И тази Седна, смятат че обикаля Слънцето за 10000 години. Плутон обикаля Слънцето за 248 години и това звучи някак си нашенски, комшийски. И изведнъж – 10000. Нали може да преглътнем нещо до към 600 или 1000 години, но 10000 - не. Това нещо Седна не се намира в Слънчевата система вече. Между другото, не само Седна, те астрономите изпонамериха цяла камара и ги изпонакръщаваха както им скимне.

    Така или иначе, тези тела се намират изключително далеч, много зад Плутон. Едното хубаво нещо е, че астрономите си развиват телескопите и имат хубави телескопи вече. Щом даже са в състояние да определят горе-долу диаметри. От друга страна изводите, които си ги правят - кой знае какви са ?!?

    И до момента астрономите куцат по отношение на Хирон – комета ли е, астероид ли е, планетоид ли е. Едно десетилетие са на едно мнение, другото десетилетие – на друго. В момента, в който някоя сонда успее да стигне до него, ще си променят мнението.

    Иначе Юпитер и Сатурн са планети от друг порядък и не случайно са отделени по този начин. Между Сатурн и Уран, там където се движи този астероид Хирон, единствен по рода си, има едно отстояние между планетите, което е два пъти по-голямо от това, което трябва да бъде, т.е. има луфт, има едно отделяне и след това започват Уран, Нептун и Плутон.


    КАК СЕ ВИЖДАТ ПЛАНЕТИТЕ ОТ ЗЕМЯТА С ПРОСТО ОКО


    Другото нещо, което може да бъде възприето като отделяне е, че Уран, Нептун и Плутон не могат да бъдат наблюдавани с невъоръжено човешко око, докато всичките планети до Сатурн могат да бъдат наблюдавани, стига да знаеш къде да гледаш. Най-ярките небесни тела на нощното небе са Юпитер и Венера. Стига да не са зад Слънцето, защото тогава не се виждат. Когато има облаци, единственото нещо, което се вижда по принцип е Венера.

    Меркурий се вижда трудничко, защото е близко до Слънцето и се вижда само на изгрев и само на залез. Върху Слънчения диск, когато дискът го няма и само е останала виделина, така да се каже, последните минути, може би не повече от 5-6 ако сте наблюдавали залеза например, след като изчезне дискът на Слънцето е този малък момент и тогава можете да видите Меркурий като точица, като петънце. Но никога нямате шанса да го видите нощем в тъмното да свети като другите.

    Марс, ето сега като беше наближил Земята, се виждаше идеално. Той наближи и се виждаше почти като Венера. Той доби яркостта на Венера, защото като доближава не се шегува. Той се намира на 78-80 млн. км от Земята, докато Венера е на 50 млн и тя е най-близката планета до Земята. Когато Марс доближи, той достигна до 55 млн. км, т.е. почти колкото Венера на практика.

    Сатурн също се вижда, макар и доста мижаво. Той е една от звездичките горе, не ярките. В облачно време не се вижда изобщо. В по-ясно време обаче се вижда.

    От там нататък - Уран. Уран, по принцип все пак е възможно да бъде наблюдаван с невъоръжено око. Ако имате орлов поглед, времето е ясно и сте някъде на високо, на планина и ако знаете къде точно да гледате - той се вижда като зелена светлинка. Но такава зелена светлинка, за която се чудиш има ли всъщност такава или не. Аз съм го гледал така и докато астрономът, с когото бях не ми потвърди, че това наистина е Уран аз изобщо не бях сигурен, че го виждам. Но в общи линии Уран не се вижда, а Нептун и Плутон - съвсем.

    Това не са случайни неща. Не е случайно да се вижда тука Венера и Юпитер, Марс - в един момент, но това е рядко. Марс е много мижав, общо взето, белезникав, или е червен - това също е интересен момент.

    За Уран, Нептун и Плутон имаме някакво съзнание и така са приети от човечеството от момента на тяхното откриване всъщност. Ако изхвърлим това, че нещата се случват случайно, хаотично, защото е странно да приемем, че е така, светът е добре организиран. За мен е някак си странно, да си кажа изведнъж, че това, което не мога да си го обясня е хаотично и случайно, а всичко останало не е. Ако ме напусне грандоманията ще трябва да си призная, че може би аз не разбирам. Не мога да разбера съответната връзка.

    Вземете например човешкото тяло - няма случайни работи в него. Изключително сложна система, която си функционира чудесно. Всичко около нас е много хармонично. Вземете самите планети, които се движат изключително хармонично. Какъв е проблемът, например, те да си се въртят хаотично около Слънцето, както намерят за добре. Облак прах се е завихрил, сгъстил се там нещо и си се върти, както намери за добре. Нищо подобно. Все едно една много мислеща, мъдра ръка ги е наредила всичките тези планети по точно определен начин и те постигат помежду си брилянтен синхрон. Всичките планети (за доста от тях откриха много за движението им), се движат по различни начини, но всичките тези начини общуват помежду си много добре. Планетите се движат все едно, че са на лист хартия, а не са в триизмерно пространство. Това е друг интересен момент.

    На практика планетите имат много малка ширина, с изключение на Плутон. Плутон има голяма ширина, но на фона на другите планети. Тя е 17о, а можеше да бъде 90о. Планетите се движат в рамките на 1-7о ширина. Това означава, че от устойчивата орбита, която имат около Слънцето, те се отделят нагоре и надолу само няколко градуса. Всичките са наредени все едно в двуизмерно пространство, сякаш вършеят на хармана. Намират се на съответните разстояния, със съответните маси и атмосфери и всичкото това е навързано по някакъв начин.

    Идеята със спътниците също е интересна. Меркурий и Венера нямат, Земя има 1, Марс - 2, Юпитер и Сатурн - цяла камара, като кулминацията е в Юпитер, чийто спътници са като планети. Най-големият спътник в Слънчевата система е Ганимед, който обикаля около Юпитер, с 4000 км. диаметър. Той е по-голям от Меркурий, от Луната и два пъти по-голям от Плутон. Около Сатурн също има големи спътници, които са все едно планети. Много интересно нещо - Юпитер и Сатурн са някакви свръх планети, около които се въртят други планети, други, които не са имали късмета да са около бащиците - са самостоятелни планети.

    След Юпитер започва едно намаляване на спътниците - Сатурн, по-малко, Уран - още по-малко, Нептун и Плутон само с един спътник, макар, че Харон не е точно спътник, защото де факто е наполовината от Плутон. Харон е 1200 км, а Плутон е 2200. Те не се движат като планета и спътник, а се движат около общ център, т.е. Харон е твърде голям, за да се върти около Плутон, а въртенето около общ център е характерно за астероидите. Има 2 типа астероиди: едните са по двойки и се въртят около общ център, а другите се въртят самички. От друга страна, принципно, астероидите нямат кръгла форма, докато Плутон има кръгла форма, т.е. Плутон хем показва признаци на планета, хем не. Това е интересен момент. Между другото има спорове по въпроса Плутон планета ли е или не е.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #8 -: Август 20, 2010, 10:37:16 »

    НАЙ-ПОСЛЕ И ЗА ЛУНАТА

    ИНСТИНКТЪТ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ


    Да се върнем на Луната. В Астрологията Луната е единственият спътник, който се има предвид. Около Юпитер, например, има много спътници и то големи, но ние ги нямаме предвид, не се занимаваме с тях. Единственият спътник, с който се занимаваме, е Луната, но тази Луна всъщност е като планета. В Астрологията се нарича светило или планета и с основание, защото се оказва, че тя има габаритите и специалния статут на такава. Очевидно е и, че действа физически. Психически също.

    Луната представлява целият наш инстинктивен живот, един път. Да започнем от тука. Има пряка връзка между това къде е Луната и какво става с нашия инстинктивен живот. Във всеки един рожден хороскоп Луната обозначава този фактор.

    Какво значи инстинктивен живот? Първият инстинкт е инстинкта за оцеляване. Основният, базовият инстинкт. Инстинктът за оцеляване обезпечава съществуването на несъзнателното в един свят на необходимостта. Можете да кажете и в един свят на смъртта. В един временен свят, който е свързан с категорията време. Благодарение на инстинкта за оцеляване растенията, човеците, животните, въобще живите неща, оцеляват. Инстинктивно оцеляват, т.е. човек, контролиран на базата на инстинкт на оцеляване, влиза в един особено активен режим и извършва някакви деяния. Освен това на базата на инстинкт за оцеляване се получава свръх мобилизация. Човешкото същество показва завидни качества, които иначе не ги включва.

    Така този инстинкт мобилизира потенциала на човека, за да може да оцелее. Всъщност това е единствения инстинкт, кореновия инстинкт. Адаптационен инстинкт, който те адаптира и ти позволява да живееш в един мъртъв свят и да си на границата между живота и смъртта, без да я прескачаш твърде често. От този инстинкт тръгва цяло дърво с производни инстинкти. Психологията се занимава с тях. Един такъв инстинкт е този за взаимопомощ.

    По принцип инстинктите са характерни за животните. Обаче те се проявяват при животните правомерно и за тях това е много добре. Същото не е правомерно при хората, т.е. не звучи гордо да кажеш, че поддържаш успешно инстинктите си, както при животните.

    Това, което при животните е мъдрост в инстинктите, воля в инстинктите, една воля много добра - при хората не е така. Човеците трябва да боравят с инстинктите по съвсем друг начин. За какво става дума. Ние сме си говорили за глупави насекоми или риби, които не могат да бъдат заподозрени в наличието на мозък, но инстинктивно извършват много сложни операции успешно и правилно. Рибите изминават хиляди километри, за да хвърлят хайвера си на точно определено място. Върви водачът и милиони го следват и умират, но непреклонна воля ги води. Това се прави от птици и насекоми. Мигрират и нито губят пътя, нито ориентацията и никой не им казва. То (видовият АЗ от духовния свят на съотвения вид насекоми, птици, животни), всъщност им казва, но ние не виждаме какво става. Определено това може да го наречем една воля в инстинкта. Впечатляващо е да наблюдаваш животни, птици, насекоми в тяхното поведение.

    Тяхното поведение изглежда организирано. Те не са някакви луди за връзване, които не знаят кое е добро за тях и кое не е. Имат определено поведение, което за тях си е доста приемливо. Котката, например, не започва да се яде - не, тя си се пази. Като усети нещо, което я притеснява, тя реагира. Има една инстинктивна природа, която й позволява доста мъдро да се държи. За разлика от много хора животните се държат, така да се каже, доста мъдро. Поведението им е много по-смислено и далновидно и т.н, като в същото време не могат да бъдат заподозрени в кой знае какъв разум. Дори и в никакъв разум не могат да бъдат заподозрени, т.е. абсолютно очевидно е, че волята, която проявяват е абсолютно инстинктивна и е заложена вътре в тях.

    Това, което е характерно по принцип за животните е, че те не се обучават. Те имат адаптиране към инстинктивната си природа, а не обучение, както при хората. Най-отличителната черта на животните е, че те не са свободни. Котката не може да не се държи като котка, докато човекът е свободен да се държи като каквото си намери за добре - като говедо може да се държи, може да се държи и по-мъдро. Изобщо човеците може да ги видиш във всякакви свободни варианти.

    Човекът, ако иска да постигне мъдростта на котката, трябва яко да се напъне, но ако я постигне, тя ще е една принципно нова мъдрост, съзнателна мъдрост. Ето това, което вече си казахме, ако може котетата, които имат вече доста яки нокти да ти издерат физиономията и ти да им мъркаш, а не да ги биеш и да няма грам от контраагресия вътре в теб, ако ние може да си понесем нашите деца по подобен начин, да сме абсолютно независими от тяхното поведение, значи ние ще я придобием тази мъдрост, но това няма да стане инстинктивно, в никакъв случай. Това ще стане съвсем съзнателно и аз трябва да си овладея психиката. Иначе това не може да стане.

    Какво представлява човешката психика? Това е Луната. Луната и човешката психика са едно и също нещо. Астрологията знаете ли какво прави? Тя използва външните индикатори за човешкото същество, които са факт, които ги има. Какво можете да направите, когато нямате развити вътрешни сетива, така че да можете да видите човека? Нямате толкова развити нито душевни, нито духовни сетива. Имате развити само физически сетива и зачатъчни форми на другите. Имате и способност да разсъждавате. За епохата на Рибите това е духовната работа - да можеш да разсъждаваш със собствената глава, да развиеш самостоятелно мислене и да успееш да се бориш за някакво разбиране, проумяване, едно проникновение на това, което се нарича духовни факти.

    Ако вие вземете една книга, която да описва тези духовни факти и се опитвате да работите върху нея наистина, а не да я четете диагонално, това е духовна работа. Ако някой се интересува каква духовна работа да извършва, която да му е по силите е достатъчно да вземе една такава книга и да я изчете много внимателно, и да разсъждава, да не е върху всяко изречение, но върху всяко второ изречение - е хубаво. Да се спираш за 10-15 минути. Чудесно е и да има с кой да го обсъждаш.

    Горещо препоръчвам на повечето хора, това да се прави по двойки. Може и повече от двама, но да има поне още един човек, същия като тебе. Единият чете и се спира върху всяко изречение, за да се разбере какво означава това изречение, за какво става дума. Едва когато добиеш някаква степен на яснота, проумееш за какво става въпрос, продължаваш нататък. Това е типична духовна работа за епохата на Рибите, в която се намираме ние и в която ще седим още 300 години.

    Следващата епоха на Водолея ще постави пред нас следните задачи: когато имаме представа за тези т.нар. факти, веднъж да постигнем изживяване на тези факти, образно да си ги представим. Възможно е това да се получи, когато си овладеем малко астралното тяло и особено низшите страсти.

    Епохата на Водолея означава, че това, което в момента се нарича медитативен процес ще се превърне в масово явление тогава, защото в един такъв процес какво се получава? Аз просто се изолирам, колкото се може повече от външния свят, разсейвам се, колкото се може по-малко, съсредоточавам се, колкото се може повече и автоматически в момента, в който аз успея някак си да блокирам това, което е навънка, да се прибера в себе си, буквално до няколко минути във вътрешния ми свят се отваря връзката ми с Ангела. Всеки един човек има един такъв ангел. Тази йерархия се намира пряко свързана най-близо до човека и с тази зодиакална област, на Водолея. Ангелските сили седят точно там и в епохата на Водолея това ще бъде генералната задача – връзката с Ангелите.

    Как да стане така, че аз да мога да се концентрирам, да се вглъбя в себе си? При будно вътрешно съзнание, бдително вътрешно съзнание. Това ще се получи, само когато съм овладял низшите си страсти. Низши страсти означава: празното любопитство, словоблудството (сред Десетте Божи заповеди е и словоблудството. Редом с убийството. Блудствал съм бил с някоя дума. Да се блудства е отвратително, но с дума - хайде сега, това е масово явление. Всъщност това е ужасно, защото като вземеш словото и започнеш да се “бъзикаш” с него можеш да натвориш чудовищни неща. Сто пъти по-чудовищни, отколкото да убиеш някого. Аз като взема словото, мога да накарам 100 хиляди човека да се избият), да престана да мисля за всякакви глупости.

    На мен проблемът не ми е толкова в това, че се разсейвам от външни фактори. Не е нужно да дефилират около мен сирени и всякакви други мамещи ме неща. Може да съм си сам, в абсолютна тъмнина и физическите ми сетива да няма какво да хващат, обаче аз вътре в мен започвам да си фантазирам, започвам да си мисля. В момента, в който съм се вглъбил и точно да изскочи някой ангел и мен ме засърби някъде. После се тюхкаш, че си изтървал ангела.

    Така се случва всеки път, като се вглъбиш в себе си. Това е много интересно. Тялото започва да те компрометира много яко. После и мислите те компрометират яко, защото по навик мислиш за външни неща, защото на мен цялото ми ежедневие минава в това да мисля за външни неща - концентриран съм навън, за да не се опитвам, например, да мина през врата, която е затворена, да не забравям куп неща - като излизам да заключа вратата и да не си забравям ключовете. И многобройни други неща.

    Когато правиш нещо, околните те питат - ти тука ли си. Под “тука ли си” те разбират, че трябва да си извън себе си, трябва да си навънка, в това което правиш, а не вътре в себе си. Извън това, което правиш, защото е нелепо. Аз съм свикнал да е така и всички ме възпитават, и ме учат така да бъде. В момента, в който пред мен се постави една друга задача, изобщо да не се интересувам от външните неща, ако се опитам да се заинтересувам от някакви вътрешни неща се оказва, че това изобщо не е проста задача.

    Трябва да се измине дълъг път, за да се научиш да се съсредоточаваш поне за няколко минути, без да ти пищи акълът за всякакви глупости. Ние ще си говорим за тези неща, как да го направим, защото, когато се свържеш с ангела, той ще бъде посредникът към Висшия Аз. Трябва да се овладява етерната област, т.е. трябва да се овладява това, което се нарича жизнени сили, ритмичните сили на живота.

    Трябва да се научиш, като гледаш едно растение, да усещаш живота вътре в него при положение, че няма никакво видимо движение. Растението си седи – не мърда, не шава.

    Въпрос: какво става след епохата на Водолея?

    Следващите 2500 години ще са ни нужни, за да овладеем страстите, низшите страсти. За да може да овладеем жизнените сили, паметовите сили. Това пък ще е необходимо за следващите 2500 години в епохата на Козирога, за да може тогава да овладеем астралното тяло, както се владее етерното тяло в епохата на Водолея.

    Трябва да се развие представното, образното, картинното мислене. Трябва да можеш изключително силно да преживяваш нещата. Степента, в която преживяваш нещата, трябва да е потресаващо силна и в същото време да не е разрушителна. Това трябва да е като изгарящо силно преживяване, но не като сега в рамките на низшите страсти (нагон, храна и т.н.) или пък в чисто егоистични тенденции – да речем, когато преживяваш повишението си в кариерата. Хората преживяват това силно, но обикновено не е много здраво. Като ги гледаш е отблъскващо, ламтящо, алчно. Няма Любов в това нещо. Такъв човек преживява това в собствените си страсти, в собствените страхове, не се усеща да има някакво разбиране защо всъщност му се дава да достигне до тази позиция. Какво се очаква да стане от това? Той го разбира това само в чисто егоистичен план за себе си.

    Когато се достигне до този Висш Аз се получава нещо съвсем различно от това наше живеене в момента. Достигаш един път до абсолютни сили на прошката, не може да се обиждаш повече. Освен това, творческият потенциал се разраства неимоверно.

    Стихийно, по един или друг начин, хората успяват да се докоснат до Висшия Аз, има го този момент. В преживяванията на душата има и такива копнежи, повлияни от духа. Самата душа не, но повлиян и от духа в нея има заложеност за един копнеж за Любовта, копнеж за доброто, за идеалното, за съвършеното.

    Хората имат един такъв инстинкт за взаимопомощ, който ги кара да си правят добро един на друг, понякога дори в ущърб на себе си. Някак си направих го, после съжалявах, но все пак го направих, нали - т.е. прецаках се. Къде ми беше акъла не знам, но го направих. Нещо в мен, което е по-силно, надделя и аз направих някакви жертви. Като го направих ми беше добре, нямах усещането, че съм се прецакал. Възвишен момент! Беше за мен един велик миг в живота ми. В последствие, като включих на старите обороти и видях, че насреща няма нищо. Его-то ми някак си изкорести цялата постъпка и ако нямам някакво по-ясно съзнание, аз не мога да устоя. Ако имаш по-съзнателна връзка с Висшия Аз, не само че можеш да устоиш, но много лесно устояваш.

    Този Висш Аз си е пак човекът, но не може да се въплъти на Земята, защото няма условия за това. Ако се въплъти неправомерно - ще те убие. Ще започнат т.нар. духовни заболявания, в резултат на което ще пукнеш в адски мъки. Получават се болести, които лекарите не могат да лекуват. Те само ги описват и се опитват да забавят процеса, но страданията са ужасни. Не са толкова душевни, колкото маниакални истории. Самият човек си вярва в някакви истории, които изобщо не са така. Навлиза в много голяма неистинност, провокира сили, с които изобщо не може да работи и си носи последствията, т.е. страдание в мисленето, а не в душата, в чувстването.

    Така или иначе, в епохата на Водолея с душата ние задължително трябва да се намираме в това състояние, което се нарича съзнателна душа. Съзнателна душа означава, да не ми се пораждат никакви гадни чувства. Не да се правя, че нямам такива, да воювам с тях и да ги потискам. Не, в моята психика да не се раждат въобще такива недоносени истории.

    За Богородица Дева Мария знаете ли какво се казва - че в нейния живот не се наблюдава тя да има някаква зависимост, дори и най-малка. Тя има пълен неутралитет по отношение на низшите страсти. Това е велик пример за нас, интересен пример. Това е съзнателната душа, за разлика от разсъдъчната душа, която си поражда проблемите, не може да попречи на тяхното пораждане и след това се опитва да им попречи по някакъв начин.

    Това е като разликата между умния и мъдрия човек. Умният човек си създава проблеми и ги решава. Мъдрият човек изобщо не си създава проблеми.

    Да се върнем на Луната. В Астрологията тя представлява както кармичните страсти и необходимостта да се работи с тях, така също представлява и свръхсъзнание. Имайте предвид, че това са две съвсем различни неща.

    Слънцето представлява едно будно съзнание, ежедневно съзнание, рационално съзнание, което, от една страна, трябва да работи и с низшите страсти, с инстинктивната природа, овладявайки я и не позволявайки тя да се вихри както намери за добре, от друга страна, да се използва като трамплин за постигането на едно свръхсъзнание, което, обаче, пак е Луна. На нивото на Луната се постига свръхсъзнание, а не на Слънцето. Това е интересен момент.

    От една страна в Астрологията Слънцето се свързва с рационалното човешко съзнание и с човешкия Аз, обаче Слънцето не представлява конкретна даденост, а процес на движение от Низшия към Висшия Аз. Затова се казва в Астрологията, че Слънцето представлява истинния Аз, а областта на І-ви дом или т.нар. Асцендент (Аs) е отражение на този Аз.

    Тука става дума за едно полурационално съзнание, Аз-ово съзнание. Ние сега какво правим? Разсъждаваме. Нещо характерно за епохата на Рибите. Дай Боже самостоятелно мислене и от там нататък някаква по-голяма овладяност на емоциите и чувствата. Овладяност изобщо не означава притъпяване. Не ни е нужен човек, който не може от душа да се разсмее, от душа да се разплаче, такъв който не проявява сърдечна топлина. Той проявява, само че по много хубав начин. Овладяването е точно в този момент. То е толкова дълбоко, че се превръща в природа. В естествена природа.

    Сигурно сте виждали стари хора, които изглеждат много благи. Вътре в тях има едно надделяване. Те са имали шанса за това и заради възрастта си. С годините Его-то започва да вижда финала и започва да губи сили – тепърва да правиш кариери и да осъществяваш амбиции, вече няма за къде. Самото физическо тяло започва да ръчка все по-малко в амбициозен план. Физическото тяло все повече се вкочанява, изсъхва и стига да не си нещо специално болен, все по-малко те занимава. Много по-лесно е да останеш в покой когато си възрастен, отколкото когато си млад и ти кипи кръвта. Намаляват хормоните. Жлезите с вътрешна секреция намаляват функцията си. Има един такъв процес, при който човек естествено се омиротворява. Понякога разбира се, защото има и много проклети старци. Има и хора, които изглеждат най-красиви именно на тази преклонна възраст.

    Нашите инстинкти във физическия план като проявление се проявяват за задоволяване потребностите на нашето тяло. Затова Луната е свързана с потребностите на нашето тяло от храна, дрехи и т.н. всичко, което е необходимо на нашето тяло, за да оцелее в материалния свят. Това всичкото е Луна. Хората имат един инстинктивен стремеж да задоволяват тези потребности и ако пропуснат да го направят, то си напомня само.

    Това, което е известно като майчин инстинкт и което при животните действително е майчин инстинкт, при хората не е точно така вече. Това нещо се прехвърля на Луната. При животинките има един много силен инстинкт какво да правят. При човешките деца също има един такъв инстинкт свързан с храненето, с дишането, с поведението. Има нещо, което е животоспасяващо. Тези неща също са свързани с Луната, т.е. в този смисъл, майчиният инстинкт е инстинкт детето да оцелее.

    Първата година от живота на човека се управлява от Луната. Първите 7 години също.

    Моментът на раждането също е свързан с Луната. Моментът на бременността също, целият този процес. Бременността е един процес, който протича до голяма степен, така да се каже, отвъд себе си. След един акт на зачатие, който дай Боже да е колкото се може по-съзнателен, защото понякога не е, но все пак той се случва по някакъв начин. От там нататък, процесът който стартира е всячески, той не е само физиологичен. Той е и душевен процес и започва изживяването на бременността като процес, за да се стигне до раждането, което е също един такъв момент, който не е концерт по желание. Има един момент, в който може да стартира процеса на раждане, но преди това не. Има един момент, в който вече непременно е трябвало да стане, в противен случай се получава закъснение и става проблем, т.е. има един промеждутък, в който това задължително трябва да се случи. Това са все процеси, които са много важни.

    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #9 -: Август 20, 2010, 10:45:44 »

    Луната е свързана с нашите по-дълбоки душевни ценности. Ако във физически план ние се нуждаем от физическа храна за нашето оцеляване, физическа топлина и светлина, то в душевен план важи същото – ние се нуждаем от душевна храна. Ако тялото не го храните с физическа храна, то губи сили и умира. Ако не храните душата с душевна храна се получава абсолютно същото. Душата се храни с мечти, копнежи, идеали, с отношение към изкуството (задължително), изживяване на изкуството. Без да се забравя, че изкуството по същината си, ако трябва да му дадем някаква дефиниция, това, което наистина се нарича изкуство е проявление на Любовта в обществен план. И нищо друго. Изкуството е начин да кажеш на хората, че ги обичаш в един по-макро мащаб, а не да тръгнеш да ги целуваш наред по улицата.

    Луната е свързана с такива неща като популярност, известност – това е интересен феномен. Вижте, как от една страна това бяха нашите изначални потребности, т.е. човешкото същество е необходимо да бъде захранвано по някакъв начин с различни неща и Луната определя точно този момент, на това захранване.

    Душата се храни и с отношение към природата, с отношение към нещата, които са, колкото се може по-малко егоистични. Обратното, колкото може по-егоистични и користни неща, тровят душата.

    По същината си, душата първо се нуждае от преживявания, защото тя живее в преживяванията. Второ, тя се нуждае от това, тези преживявания да носят определено качество, т.е. това не могат да бъдат какви да е преживявания. При всички случаи душата се нуждае от това, което се нарича радост. За да се случи това, могат да бъдат използвани и псевдо средства, които ще инициират радост.

    В несъзнаваното, в живеене несъзнавано по инерция, хората обикновено точно това правят. Получава се следният много интересен момент. Душата на човека, нуждаейки се от храна и живеейки дезинтегрирано, т.е. живеейки отделно от съзнанието на човека, а също така отделно и от неговото тяло, имайки своите абсолютно железни закони и собствени самостоятелни средства за балансиране, за самозащита, за агресия и т.н. и когато, живеейки си на автопилот, тя се включва и в един момент, нуждаейки се от храна, но нямаща връзка с духа (т.е. липсва ясно съзнание), тогава тя започва да си търси храна сама. Тогава веднага разбираме, че душата, сама по себе си, не носи разумност. Тя започва да се храни с де що й попадне. Тя се опитва всяко нещо около себе си да го превърне в храна. Това е същото както човек, който се нуждае от физическа храна, но не знае кое става за ядене и кое не, ако да кажем е попаднал на непознато място с абсолютно непознат външен свят. Той известно време седи и го е страх да яде непознати неща, но в един момент настъпва такъв глад, че той започва да се опитва да яде тези непознати неща. Тези неща са различни и той не ги знае какви са и що са. Някои могат да го отровят, други – не.


    ЗА ЛУНАТА И ХРАНЕНЕТО


    Какво се получава тука? Първото нещо, което използва душата за храна, са ниските страсти. Те са като храна за тялото, която не е добра за него, която храна, като попадне в тялото, започва война. Тялото ми, за да усвои тази храна, трябва да я победи, а в една война винаги губят и двамата. В резултат на тази война, моето тяло се амортизира бързо-бързо, стремейки се да асимилира отровите, които аз му наливам.

    Това, което ние наричаме отрова, в стандартния смисъл на думата, е нещо изключително опасно за физическото тяло, защото то не може да се справи и загива или ако не загине, човекът изпада в болестно, тежко състояние – той е отровен. В действителност ние използваме доста по-слаби отрови, с които нашето тяло се справя относително по-леко, на фона на другото. Това ние го наричаме храна, а не отрова.

    Болшинството от хората се хранят по начин, който забранява духовното развитие. Споровете около храненето са банална история и ако питаш един човек защо се храни, той ще ти отговори, че го прави за да не умре от глад и яде това, което продават в магазините (ако е съвестен гражданин, който поддържа родната икономика). Стремя се да си купувам, според моите възможности и такава храна, която ми се вижда по-подходяща за мен. Няма никакво съзнание, всъщност, както и наблюдения, какво се получава с храната, която човек взема, поглъща по някакъв начин и какво се случва след това вътре в него, а именно това е критерият, за да разбере човек доколко тази храна е ценна за него или не. Следващият макро критерии е да разбере, че тя не го убива, обаче от там нататък, дали тази храна го прави по-радостен, по-силен, по-вдъхновен? Дали помага в това отношение или се получава обратното?

    Много е важно също дали се яде между другото, в несвяст и без всякакво съзнание за това, което се случва, понякога дори без да усещаш вкуса на това, което ядеш, защото, например, в същото време говориш и изобщо не забелязваш какво слагаш в устата. Тялото се влияе изключително силно от това какво отношение имаш ти към един фундаментален момент за него – храненето. Тялото влиза най-често в контакт с външния свят чрез храната. Това е най-мощното общуване с външния свят и е причина за много мощни душевни преживявания от различен характер. Не винаги е пряка причина и не става моментално.
    Ако не мога да свържа две и две, т.е. това, че се наядох сега и ефекта е след 3-4 часа, това говори за много ниско ниво на съзнание.

    Много често проблематиките на душата са свързани с неудачните хранителни опити на съответния човек и неспособността му и нежеланието му да промени маниера си на хранене. От значение е не само с какво се храниш, но и как се храниш и какво отношение имаш ти към цялото това нещо. Ти ако ще възприемаш тялото като храм на твоята душа, тогава как се грижиш за този храм? Какво правиш вътре? Тъпчеш го с боклуци? Това са неща, които не са добри за него. И обратното.

    Това е процес, изключително зависим от Луната. Луната управлява анимата. Колкото по-висока степен на Луна имате, толкова повече този процес изглежда съвършено различно. Хората изглеждат еднакви – бели хора, българи, говорят еднакво, спазват едни закони – в действителност, обаче, в душевен и духовен план, тези хора понякога са съвършено различни, със съвсем различна философия и съвсем различни навици на живеене. Тези хора живеят на различни планети. Понякога можете да намерите по-голямо сходство между един такъв човек и извънземно, отколкото между двама такива човеци с различни нива на планети
    « Последна редакция: Август 20, 2010, 10:52:16 от pluton » Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #10 -: Август 20, 2010, 10:55:29 »

    ЧЕТИРИТЕ НИВА НА ЛУННО СЪЗНАНИЕ


    Една по-примитивна Луна, която е концентрирана изцяло само за себе си, се страхува изключително и от всичко извън нея. Нивата на планетите представляват, всъщност, едно разширяване. Припомням, че това беше разширението на Аз-овото съзнание, което можеше да обхване по-големи сфери. При Луната това е свързано с усещането за уют, сигурност, спокойствие - ей така, на една майчина топлина. Това, което аз мога да го хвана по този начин, там където се чувствам удобно и комфортно. Това, което мога да нарека мой дом.

    Кое е мой дом в един голям, дълбок смисъл? Аз влизам в едно жилище и питам човека, който живее там, къде е твоят дом? Това означава имаш ли твое любимо място в това жилище. Има ли място, където ти се зареждаш? Където, като седнеш или легнеш, ти там да се оживотворяваш. Там да ти е добре, да се чувстваш спокоен, защитен, просто да се чувстваш много добре. Изобщо има ли нещо в този дом, което да ти е скъпо наистина. Ако има такова място, значи това е твоят дом. Не е цялото жилище, не то е твоят дом. И ако няма такова място ти нямаш дом, което е ужасно. Това означава, че твоята душа никога и никъде не намира покой.

     Това е характерно за Луната на първо ниво. Нивото на страх е изключително високо. При това ниво, човек преминава от крайността на безумния и неоснователен оптимизъм, до откровенния страх. Всичко около него му изглежда непознато, хората му изглеждат чужди и непознати. Той се страхува от хората, животните, растенията и мъртвата природа. Не е в състояние да се слива с нещата, защото има грешни представи и грешни усещания за всичко наоколо. Живее на ръба на нервна криза. Това е реалният факт. Ако хороскопът му имаше само Луна той отдавна щеше да е изперкал. Благодарение на мъжките планети Слънце, Марс, Юпитер криво ляво заформя някакво самообладание, което, обаче, го губи лесно.

    Луната на първо ниво се отразява във всичко. Ще ви дам пример с процеса на хранене, който е много лунен процес и отразява добре четирите нива. Човек с Луна на първо ниво се храни така, сякаш се храни за последно. Това, което го вълнува е по най-бързия начин храната да се озове на най-сигурното място – в стомаха му. Това означава да вземе тенджерата, да я загради, все едно е бил в ленинградска блокада, да не би някой да му вземе нещо и направо с ръцете да тъпче. Животното има такъв маниер. Знаете, като се храни не е хубаво да го закачаш, защото има един инстинкт да си пази храната и ако реши, че по някакъв начин искаш да му я вземеш, ще те захапе.

    Как се държи човекът с Луна на първо ниво? Той има страх, че ще умре от глад, който е ирационален страх. Естествено е, че е малко вероятно в 21-и век, в България, човек да умре от глад, но Луната никога не е била съзнателна и никога не е била разумна. В несъзнаваното не може да се поеме риск, защото това е въпрос на съзнание, на Любов. Значи там 0,00001 % риск винаги е равен на 100 %.

    Тъй като процесът на хранене е свързан с инстинкта за оцеляване, т.е. има равностойност между това аз се храня, значи ще оцелея и аз не се храня, значи няма да оцелея. Много хора питат как се храниш, защото това е много силна индикация за здраве. На първо ниво, понеже няма никакво овладяване на това нещо, съответно целият този процес е примитивен и неприятен. Такъв един човек никога няма да помисли да сподели храната си. Съществува един много силен страх, че храната е нещо, което се губи и което няма да го има. Такъв човек не го интересува качеството на храната или начина на хранене. За него е висша форма на цинизъм да поставяш такива задачи пред него. Той се интересува от това, килокалории да попаднат вътре в него и да се усвоят максимално. Той е от хората, които казват, “защо нямах два стомаха”. Така че, нивото на Луната се вижда от това, как се храни човекът. Има една страст към храната. Нали сте виждали куче, когато му се дава кренвирш – чува се само едно щрак, без да има дъвчене и ... кренвиршът го няма. Битката е за мига – в следващия миг може някой да му вземе кренвирша и той да не може да бъде подхранен. Ето такива проблеми опират до Луната на първо ниво.

    Интересно е да се наблюдават хора, които иначе като че ли са интелигентни, дори на позиции, с костюми, които се отнасят към храната точно по този начин. Това говори за много ниско ниво на Луната, което от своя страна автоматически говори за много ниско ниво на астрални сили вътре в човека. Чисто несъзнателни душевни сили. Това е човек, който е опасен. Ако тръгнете да се подведете по акъла му, ще имате сериозни проблеми, понеже той, да кажем, е образован, изградил е някакво поведение, което му позволява да бъде някой си. Като го питаш кой си, той отговаря, че е шеф. Той се идентифицира с тази длъжност “аз съм шеф”. Шеф на нещо си. Съответно тази длъжност изисква да се държа по определен начин, защото иначе няма да бъда шеф. Аз се държа по този начин, но всъщност аз не съм това. Значи трябва да скрия всички други неща, които са проблем някакъв, които пречат.

    Но Луната не може да се скрива. Луната е най-голямата издънка. Просто задоволяването на тези потребности е нещо, което аз или го мога и съм го направил като душевност, или не съм.

    Луна на първо ниво отговаря на въпроса имам ли дом или нямам дом - няма такова място на Земята, където на мен да ми е добре, дори вътре в мен ми е зле и сърцето ми спира да тупка, защото вечно се притеснявам за нещо. Нямам инстинктивното усещане за спокойствие, сигурност и уют.

    Още един пример: разхождате се нощно време по горска пътека в гора. Една прекрасна борова гора, рехава гора, а не някоя тъмна и черна гора. Човекът с по-ниско ниво на Луна се плаши от тази гора. Привиждат му се какви ли не страшни неща. По-високото ниво на Луната иска да навлезе в гората и изобщо не се страхува. Усеща я като най-спокойното и уютно място, и има дори усещане за защитеност. Той и гората са едно, а когато се слееш с едно нещо, повече не може да те е страх от него.

    Луната на второ ниво. Човек вече в своят дом започва да се усеща по-уютно, по-стабилно, т.е. психиката му вече е малко по-здрава. Ако си спомняте, второто ниво на съзнание се разширяваше до семейството. При второто ниво на съзнание аз вече имам едно отношение към моите деца, като към моето второ Аз, към моето възпроизводство и инстинкта за размножаване, който е много силен тук и евентуално към моите родители, от които съм произлязъл. Евентуално към партньора, с който аз ги имам тези деца. Тъй като при човеците за сега не е възможно човек сам да си има деца – трябва още някой. Това е кръгът, който аз мога да обхвана с Луната. В кръга на тези хора аз мога да се чувствам добре. Аз мога да защитавам не само своите собствени интереси, както на първо ниво и да нямам друго предвид, но също така да имам пред вид и тези хора. В следната йерархия: на първо място децата, които на второто ниво на съзнание са основен смисъл на живота. Хората с твърдо второ ниво, ако по някаква причина загубят децата си, това за тях е финито – те загубват смисъла на живот и деградират. Те се идентифицират напълно с децата си, не виждайки никакъв друг смисъл в своя живот реално, каквото и да говорят, защото това не е въпрос на приказки, а изживяване на реалните факти, които се случват. Тяхната психика не може да се настрои да живее по някакъв друг начин.

    Семейната единица (това което се нарича гравитационно ниво изобщо в Астрологията), се оказва изразител, на практика, за огромната маса от хората, на висшите ценности, които те имат, т.е. на семейните ценности. В цял свят, с малки изключения, хората са затворени в рамките на своето семейство. Те там проявяват доста голяма саможертвеност, а саможертвата е Любов. На второто ниво на съзнание Любов може да се проявява на практика само по отношение на деца. Само по отношение на тях може да се наблюдава истинска саможертва, истинско даване и всеотдайност. Хората на второ ниво имат само толкова сила, колкото да се отнесат към своите деца – повече нямат. Това е тяхното разбиране, това е тяхното светоусещане, това е техният свят.

    Те правят желязна разлика, между “моите” деца и всички останали хора. Тези хора се отнасят към своите деца по един начин, но към другите не се отнасят така. В моето семейство аз полагам огромни усилия, там е растежът и смисълът изобщо. С всичко останало навън, трябва да се общува по някакъв начин, но така, че да се укрепва семейството, защото е невъзможно да изолирам семейството от външния свят, то няма да оцелее.

    Разбирайки че е така, аз общувам с външния свят. Но как общувам с него? Пиратски. Без Любов, без искрен интерес. Аз го ограбвам де факто. Оказва се, че обикновено пладнешки обир не е възможен, не че не опитвам, но външният свят все пак има сериозен ресурс да се защитава срещу пладнешкия ми обир и затова на мен ми се налага да действам по-дипломатично. Налага ми се да давам нещо в замяна и така стигаме до темата на чистия егоизъм и благоразумния егоизъм. Чистият егоизъм среща здрав отпор, докато благоразумният е масово явление, чрез което ние живеем.

    От една страна тук се позволява отделните семейства да съществуват чат пат, да успеят да изсмучат достатъчно ресурс от обществото и от външният свят, така че да могат да съществуват и да се случва вътре в тях дори и някаква Любов. От друга страна обаче, същото това нещо пречи на обществото да извърви някакъв път. Да, в обществен план, нещата продължават да са лишени от Любов и да се управляват от едни жестоки закони на бизнеса, на деловия свят, където няма морал, няма съвест. Има странен кодекс на поведение. Където изобщо има такъв кодекс има някакви сдружения и гилдии, които също са много странни. Те приличат на пиратски сдружения – да могат пиратите да защитават общопиратските си интереси, но в същото време, бидейки разбойници, те се отнасят един към друг с крайно недоверие. Всеки от тях се стреми да завладее нещо голямо, което никой от тях поотделно не може да го направи. Всеки е важен за общата цел, а ако не е важен, другите го изяждат на мига – най-малкото един по-малко при деленето. Всички останали се опитват да достигнат до целта, т.е. принудени са от своите собствени егоистични и користни цели да постигнат някакво ниво на разбирателство, поне външно. За съжаление след като постигнат целта, те не успяват да запазят това взаимодействие и се нахвърлят един върху друг, за да завладеят плячката и понякога точно тогава я губят. Точно така се държат повечето формални човешки общности, създадени казионно или в резултат на чисто користни интереси.

    Подобен род поведение го няма вътре в семейството, като правило, или поне като обществена нагласа не би трябвало да го има, т.е. вътре в семейството хората на второ ниво имат проблеми, които не желаят да имат. Тяхната основна цел е вътре в семейството те да постигнат разбирателство, хармония - да си отгледат децата, децата да са благодарни за това нещо, да има една взаимо поддържаща инвестиция, дивидентът да върви добре. В смисъл аз инвестирам в децата, давам всичко за тях и съответно те ми връщат. Хората на второ ниво чакат децата да им върнат. То не е чак толкова безкористно, макар и дългосрочно. Сега ще те гледам 15-20 години и това е голяма инвестиция, обаче следващите 15-20 ти ще връщаш, ако има нужда. Аз ако съм си рахат, няма нужда чак толкова да връщаш. Достатъчно е душевно да връщаш, да целуваш ръка на стария, но ако имам нужда ще дадеш.

    Тази история я има, присъства и се смята за едва ли не свещена. В смисъл, че начинът, по който го коментирам това, би изглеждал много обиден за такива хора. Да, те биха сметнали, че аз се отнасям към техния свят без разбиране, меко казано и биха се засегнали много.

    Луната на второ ниво – принципно при второто ниво няма самостоятелно мислене, няма творчески процес. За какво става дума, като имате предвид, че това е гравитационното ниво, което касае огромната част от хората и народите. Не е това нивото, което движи човечеството на някъде. Това е нивото, което пречи на човечеството да се размърда. Това е камъкът, който тежи. Има положителен момент, защото камъкът все пак стои, но не са тук силите, които движат човечеството нанякъде.

    Хората на второ ниво не са дорасли за общностен живот. Те не могат да се оправят вътре в семействата си, камо ли за много по-големите семейства, които ще ги наричаме общности вече. Те не могат да обичат дори и един човек наистина, камо ли в една общност да обичат повече хора. Трябва да имам голямо сърце и да подобрявам средата, а не да я влошавам, за да може да се роди някаква хармония.

    Груповото сливане е невероятно нещо и когато хората успеят да го постигнат, те правят чудеса. Ако 5, 10 или 15 души са в състояние да слеят душите си, те създават доста мощна реалност, която е в състояние да възкреси умиращ. Какво остава за други работи. Може това да стане, обаче трябва да е ясно, че разни истории за шир потреба не вървят. Например, събират се хора и се нарочват така: сега ще подобрим България, ще се молим за България. Нали разбирате, че звучи малко абстрактно. България е много сложно нещо. Кой си ти, че да го направиш, архангел може би? Един архангел може да се бори за България, обаче 15-20 човека – не. За какъв се имаш, се пита в такъв случай и какво си въобразяваш, че си ти. Трябва да има нещо конкретно.

    Ти се молиш за нещо конкретно, което много те вълнува, защото хората, които се молят за България, на тях България им е абстракция. Ако ги попитате, какво за вас е България, започва едно мислене, почесване. Няма ясно формирано нещо. Нали виждате каква е разликата от един човек, който на сън да го бутнеш знае – това е свръхсъзнание. На сън да го бутнеш, темата България, ако наистина го вълнува и гори в него, той скача и започва да блика от него.

    Обратното – колкото му е по-абстрактно, толкова е по-дистанциран от темата и докато “стопли” за какво става въпрос, минава време. Започва да си измисля, защото душата му няма истинското съзнателното отношение.

    Много лесно човек попада в този капан. Той е заявил интерес към нещо, но няма много голям интерес, никой не е изисквал да има такъв, не е бил изпитван колко всъщност го вълнува това нещо. Когато го настъпиш яко, той или трябва да се изложи, или трябва да го отстоява и да не признава и да казва, че е така. Този момент се разрешава чрез измислици – почвам да си измислям, че имам отношение към България, а ти не можеш да видиш в невидимото. Не можеш да знаеш имам ли аз отношение или не – щом аз ти казвам, трябва да ми вярваш и това е положението. Какъв си пък ти, че ще знаеш какво ми е на мен? Казвам ти и започвам да се нахъсвам, да горя колкото се може повече, за да съм убедителен.

    Трябва хората да са събрани в името на нещо, което наистина ги вълнува. Искаме да помогнем на един болен човек. Това означава, че този човек много ни вълнува нас, по някакъв начин ни е близък.

    Има и нещо друго. Ако аз имам толкова разширено съзнание, че да мога да се включа в една такава група и да се помоля за един човек, когото не познавам, просто защото той е човек и защото аз имам голямо сърце за който и да било човек, то това би било чудесно. Но това не е второто ниво на съзнание. Това е третото ниво – когато аз ще отида до там, че да възприема чужд, непознат човек, да мога да се сливам с него, да го мисля, да ме вълнува. Да, той няма да може да ме вълнува дълго, но поне в един момент ще може това да се случи. Да избликне от мен една сила, която да го обхване и да му даде помощ.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #11 -: Август 20, 2010, 11:00:49 »

    На второ ниво на съзнание хората правят каквото трябва, мислят както трябва, чувстват както трябва. Много ги е страх, да постъпват както не трябва. Като трябва да имате предвид, че тук има едни неща, които са приети, че не трябва да се правят, но те пак са в рамките на “така трябва”. Например в България има Закон за движение по пътищата и Правилник за неговото приложение. Той регламентира движението на автомобилите, обаче масовата практика е този Закон да се нарушава. Тъй като това е масовата практика, неговото нарушаване е редно, следователно, той трябва да се нарушава. За хората на второ ниво да се нарушава този Закон е привично и те възприемат това като закономерност. То се наблюдава – опитайте да карате в платното за изпреварване със скоростта, която е предвидена в Закона и задължително отзад някой ще започне да свири и присвятква, защото иска да се движи с поне два пъти по-висока скорост. Минава се и на червено, и още куп други неща. Това до такава степен е възприето като редно, че ако се опитваш да спазваш Закона може и боя да си изкараш. Възприема се като лична обида от другия, че му препречваш пътя и спазваш Закона.

    Съответно, какво хранене ще имат хората с Луна на второ ниво - най-стандартното хранене, обуславено от това, което го има в магазина, от начина, който е приет за хранене в определена социална среда. В България хората се хранят с вилици и лъжици. Използват сравнително рядко ножове. Не използват китайски пръчици. Водещото не е някакво рационално, добро хранене, за душата. Ако изобщо присъства, то е доста несъзнателно и инстинктивно и е по-често при жените. Инстинктивно жените на второ ниво имат усещане кое би навредило на децата им например и се опитват да го избягват, но те нямат ясното съзнание точно защо, те не могат да кажат защо. Просто от това им е тежко, а от другото им е по-леко и така, това е причината и това е вродено и инстинктивно, но това е животинският план.

    Така се хранят и робуват на следните неща. Например тези храни, които се наричат деликатеси, са някакъв признак на авторитет, на престиж. Между такива хора ще са възможни следните думи: аз ядох филе от сьомга, за 20 лева килото. Това трябва да създаде асоциация на престижност и това трябва да е много специална и вкусна храна. Повечето хора не могат да ядат такова филе, а фактът, че аз съм го ял означава, че аз съм нещо повече.

    Между другото деликатесите са все в областта на месото. Даже където има щандове за месо пише направо деликатеси, а не месо. На другите щандове не пише “деликатеси”. Деликатес произлиза от delicious, което означава вкус. На български трябва да се преведе като вкуснотийка. В обществото много дълбоко е вкоренено, че вкуснотия са съответните меса, направени по определен начин. Те затова са и по-скъпи. Следователно, ако аз се храня с тези по-скъпи неща, аз съм някакъв по-важен.

    Освен това, обществото е казало, че това са вкусните неща и аз трябва да ги харесвам. Някак си глупаво е да кажеш, че такива деликатеси, вкуснотии, ти не ги обичаш. Веднага ще те заподозрат, че говориш така, защото гроздето е кисело. Нямаш пари да си ги купиш и затова не ги обичаш.

    Освен това си загърчавял, защото не се храниш добре. Какво ядеш – хляб и някакви плодове и зеленчуци. Е, какво чакаш. За да се подобриш, трябва да си хапнеш сериозна храна, а сериозна храна означава месо.

    Имам няколко познати хомеопати, които разказват много интересни неща. Има едни моменти при хомеопатичното лечение, при които не трябва да се яде месо или поне да не се яде по-тежко месо. На някои хора, когато им се постави това условие, дори за известно време, за 1 месец, те изпадат в потрес. Както казват, ядат само зеленчуци, дето са расли на кокал и ако няма от него, гладен си остава. Защо е така? Тялото се обучава и когато това тяло още от малък заедно с душата, единно вярват, това се получава. Така са и животните. Едно куче мога да го науча само хляб да яде и домати да яде. Ще го направя вегетарианец, без проблем. И обратното, ако го науча да яде месо, то после няма да иска да яде хляб. По същия начин и човекът се самообучава. Той е самообучаваща се система.

    Аз съм така възпитан и не виждам никакви аргументи да спра да ям месо. Освен това, на мен вкусовите ми рецептори отдавна са обучени да възприемат като вкусна храна месната. Това е станало още в моето детство, когато аз съм опознавал този свят. Плюс това може и да е кармично – още от предишните си животи аз съм възприемал месото така. И изобщо не е толкова просто да спра да го правя.

    Без намесата на духа, без абсолютно ясното съзнание, защо няма да го ям това месо, няма да се получи. Това за мен е изключително важно и аз дори да го ям, да имам съзнанието, че това за мен е проблем, аз съм бдителен в това отношение. Знам, че мога да надделея тази моя страст. В случая става въпрос за месо, но това важи и за другите неща, за пиенето, например. Не е речено, че трябва да е алкохол непременно – аз мога да се наливам с Кока-кола по цял ден. Това пак е страст, проблем, крайност някаква.

    Или се тъпча със сладки неща. Сума народ се тъпче със сладки неща. Ако не хапне нещо сладко, се депресира. Това са реални неща, той не си измисля, че се депресира, а настина се депресира. Като спре да яде сладко, му е зле, като започне да го яде, му става добре. Изводът – трябва да яде сладко. Това е, като не знам нищо друго. Не знам какво друго да направя.

    Хората на второ ниво, като ги попитате защо се хранят, ви дават най-разумното материалистично и рационално обяснение и се хранят с месо, защото в месото има незаменими аминокиселини – това го пише и по вестниците даже, и по рекламите на месните продукти. Освен това месото е много полезно и е богато на белтъчини.

    На всичкото отгоре, като отворите някакво четиво, там пише колко килокалории на ден трябва да ядете. Никъде не пише точно какви килокалории – вие просто трябва да си ги набавите. Даже има примерни менюта, рациони – за майки кърмачки, за упражняващите тежък физически труд, за занимаващите се с умствен труд и т.н. Това е масовото дори и лекарите ще ви кажат същото, тъй като те се грижат за физическото тяло на човека и точно те ще ви уведомят за тези неща.

    На второто ниво хората знаят, че крайностите като преяждане и гладуване в общи линии са вредни. Това обаче не е точно така. Първо за гладуването започва да става ясно, че то не е точно крайност. Има глад и глад.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #12 -: Август 20, 2010, 11:02:28 »

    Това са хората на второ ниво. Ако ги питате защо се хранят с вилица и лъжица, те ще ви отговорят, че така е удобно. Плюс всякакви други логични и рационални доводи. Могат, например, да кажат колко е хигиенично също. Тези хора смятат, че се хранят правилно и в крайна сметка основната задача на храненето е да ни поддържа живи. Недоумяват защо им задаваш този въпрос – толкова ли си тъп, че не разбираш защо се храниш.

    Луната на трето ниво. По принцип трето ниво означава разширяване на съзнание извън семейството и обхващащо един кръг от хора. Ти вече може да работиш в група, в общност. С цял народ може би не можеш да работиш, но с една група от хора можеш. Ти вече си един човек, който може да има приятели. За първи път на третото ниво на съзнание се достига до там, човек да разбира какво означава това нещо приятелство. На второто ниво има шуро-баджанашка история – ти на мене, аз на тебе. На второто ниво винаги има инвестиция-дивидент – давам и после чакам да получа. Това е форма на търговия и тавана на второто ниво.

    На третото ниво, човек се чувства уютно не само в своя собствен дом и на някакво място, което си го е изградил по някакъв начин, но се чувства добре и уютно в един доста широк диапазон около себе си. Например, той се чувства като у дома си и на други места.


    Луната е атмосферата, която носиш със себе си, това, което никой не може да ти вземе. В Ада да те сложат, ти като си носиш ангелското сърце, раят си е вътре в тебе. И в най-тежки условия, ако ти имаш Луна на трето ниво, не можеш да се разтревожиш, не можеш да загубиш доброто си настроение. Един Васил Левски, например. Нали Ботев пише за букурещката мелница, където са зимували – сещате се всички за какво става въпрос. Това е Луна на трето ниво. Макар че при Васил Левски мисля, че Луната се е запътила дори към четвърто ниво. Не е стигнала дотам, но е поне на половината път.

    При Луната на трето ниво, човек вече има една съзнателна душевност и достига до съзнанието защо се храни и какво представлява процесът на хранене. Разбира, че не е въпросът какви килокалории попадат вътре в теб, а че трябва да се положи едно специално усилие ти и храната да станете едно. Сливането между мен и тази храна, т.е. влизането вътре в мен на нещо от външния свят е изключително важен процес за цялото ми душевно и духовно състояние е развитие. За мен става ясно, че каквито и да било други усилия аз да полагам, ако това нещо не го правя като хората, всичко е всуе. Всичко е някакъв проблем.

    Имайко това ясно съзнание, имайки съответното изживяване, аз се отнасям към храната по следния начин. Първо усещам вкуса много ясно. Когато се храня, аз съм съсредоточен в това нещо и то е за мен нещо като ритуал. Присъства елементът ритуалност, така както ти си на ритуал в една църква и извършваш едно свещенодействие, в което душата участва много силно.

    Едно действие може да бъде ритуално или не, в зависимост от това, каква душа участва вътре. Ако участва малко душа, то е едно обикновено рационално действие. Ако участва много душа, то ще се превърне в ритуал. Аз мога да превърна в ритуал всяко едно нещо. Опитвам се да превръщам нашите лекции в ритуал. Опитвам се, мъча се. Лягам си с това нещо, ставам с това нещо и си мисля за това - да съм в такова душевно състояние, което да ми позволява това, което тук се случва, да има един такъв характер. На едно преживяване. И тогава това се получава.

    Един такъв човек развива много силно усещане коя храна е добра за него и коя не е. Тук вече въпросът не опира до това да ям ли банани или да не ям. Въпросът опира до всеки отделен банан, до парченцето от един банан. Това парченце да, другото – не. Нещата стават истински, индивидуални и конкретни. Няма общи постановки от типа на “аз не ям месо, но аз ям зеленчуци”. Това, че ям зеленчуци, изобщо не означава, че аз ям всякакви зеленчуци, когато и както ми падне. Няма такова нещо от рода на “аз не ям месо изобщо”. Не, човеците могат да ядат месо и това има някакъв смисъл. Има много случаи, в които е добре човекът да яде това месо. Ако знаеш какво всъщност прави месото вътре в човека, ти ще знаеш и ще имаш усещането кога е необходимо това месо и какво точно месо ти е необходимо, по кое време да го изядеш. Целият този процес представлява начин на живеене.

    После има един такъв момент при третото ниво, при който някак си вече не може да се каже еднозначно, че аз изяждам храната. И тя ме изяжда мене. Аз се сливам с храната и с нея ставаме едно. Тя става аз и аз ставам тя. Ние двамата с ябълката ставаме едно и също. Това означава, че аз не воювам с ябълката. Аз я приемам вътре в себе си с една много голяма благодарност и усещам през цялото време ефекта от нашето единение. Това е една Любов всъщност. Ябълката се чувства прекрасно, когато ти я изяждаш по този начин и се чувства безркрайно уважена.

    Една ябълка има едно такова предназначение – да може да я изяде един човек. Когато ти я изяждаш с такова изживяване и съзнание, тази ябълка ти се отдава и има върху тебе чудесен ефект. Обратно, когато го правиш просто ей така машинално, тя не ти се отдава и няма върху тебе изобщо същия ефект. Затова се стига до един момент, в който хората, с развита Луна на трето ниво, могат да се хранят с неща, с които другите не могат, дори с отрови. Неща, които биха отровили други хора. Докато хората на трето ниво, не само че не се тровят, но се чувстват добре. Едни фактори, които носят в себе си по принцип опасен елемент, когато се отнесеш с Любов към тях, те не воюват вече с тебе. Физическото тяло на човека и цялата му биохимия, изключително се влияе от това нещо и се променя съобразно отношението, което имаш ти.

    Ако се изследва един човек, който се намира в душевно ритуално състояние спрямо храната, ще се установи едно съвсем различно усвояване на храната и една съвсем различна биохимия от тази на един човек, който се храни машинално или с лошо чувство. Или от такъв, който смята яденето за прекалено банален процес, за да му се обръща внимание и смятащ, че може да си вихри там страстите и проблемите, свързани с други неща, докато се храни. Това прави една не лоша храна, вредна в случая. Всичко това Луната на трето ниво го усеща много добре.

    Една Луна на четвърто ниво се чувства добре навсякъде. Луната на четвърто ниво е гражданин на света в истинския смисъл на думата. Това е човек, който може да странства, да мине през най-различни народи и земи, и навсякъде да се чувства добре. Никога не го напуска усещането за всеотдайност, за грижовност. Той е човек гнездо – където и да ходи, може да посадиш в него яйца и да отгледаш нещо. Където попадне, обстановката става такава, че да можеш да отглеждаш деца.

    Където попадне един такъв човек, страхът си отива и навлиза една всепораждаща Любов. Хората спират да имат тревоги и ядове, като че ли с него се движи една така вълна на позитивни чувства. Такъв човек не обича злото в хората. Той обича тази божествена искра в тях, изградена от Любов и от Истина. Вижда тази искра във всеки един момент, слива се с нея и позволява на хората да дават най-доброто от себе си.

    Един проклет човек, когато се приближи до човек с Луна на четвърто ниво се преобразява, макар, че това е краен пример. Често пъти такива хора имат специално отношение само към този човек. Те казват така: всички хора продължават да бъдат проклети, само този не е. Те биха защитили този човек с техните си средства. Казано по друг начин, те биха убили, заради този човек – ако преди са убивали само за пари, сега могат да убият и безплатно. Той се превръща в някакъв авторитет за тях и те се чувстват добре там, и се чувстват ужасно нещастни, ако той ги отхвърля.

    Това е Луната на четвърто ниво – превръща се в майка на другите. Като пример, майка Тереза се опитва да прояви една Луна на четвърто ниво. Да обгрижи света, колкото може. Характерното за Луната на четвърто ниво е, че на нея й се отварят вратите ирационално. Структури, които по принцип нямат отношение към живота на хората и към техните потребности, се съгласяват да бъдат съпричастни (политици, бизнесмени и т.н.).

    Луната се занимава с това те да не са гладни, да са облечени, да имат елементарните неща, за да имат един шанс – да получат някакво образование, да научат, че две и две е четири. Ето такива неща. Луната няма някакви супер възвишени цели. Той няма какво да яде, а ние сега ще го правим велик поет. Луната ги храни хората с това, от което всеки има нужда – с физическа храна, с душевна. Храни донякъде и с духовна храна, макар че на Луната й е трудно да дава духовна храна, но пък създава условия. Ако е на четвърто ниво, успява да създаде предпоставки човек и до това да стигне, макар и косвено, а не директно чрез нея.

    В момента, в който нямаш страх и се чувстваш обичан, ти сам може да стигнеш до някакви духовни неща. Имаш вече голям шанс, ако има някой да ти върже страховете. Ако има до теб някой, който е изключително силен духом и душевно, тогава разбираш, за какво става дума. Това е бледо подобие, Бог да е до тебе. Всъщност Бог е в лицето на онзи другия е до тебе. Както казват: Не аз, а Христос в мен.



     
    « Последна редакция: Август 20, 2010, 11:08:36 от pluton » Активен

    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Луната на 31 декември 2009
    Любопитни факти
    giti 9 1307 Последна<br />публикация Януари 17, 2010, 22:56:01
    от delfin
    Луната на 29 януари, 2010, към 21:00 ч
    Обща тематика
    pluton 10 959 Последна<br />публикация Януари 31, 2010, 17:02:42
    от giti
    Древна цивилизация на Луната?
    Древни цивилизации
    Аэ съм 4 4359 Последна<br />публикация Май 28, 2010, 14:50:14
    от Аэ съм
    19 март: Луната опасно близо до нас!
    Астрология и нумерология
    Eona Lightholder 3 1193 Последна<br />публикация Март 20, 2011, 04:07:31
    от man554
    Властта на Луната « 1 2 »
    Астрология и нумерология
    ~Schwarze_Sonne~ 18 6402 Последна<br />публикация Август 29, 2013, 17:26:15
    от ~Schwarze_Sonne~

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright