Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Защо като не искам да съм овца да съм коза?  (Прочетена 1015 пъти)
ruanda
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 12

« -: Август 19, 2010, 12:31:44 »

Преди малко преживях нещо, което вече се повтаря за пореден път. Точно защото първо реших да се правя на овца, а после отказах да стана коза. Сблъсках се за пореден път с бюрокрацията в берлин, където живея и се опитвам да си уредя социална помощ, която не се дава никак лесно. Кандидатствала съм няколко пъти (процедурата е такава всеки път се кандидатства наново) и до сега един път са ни одобрили и сме получили пари. Проблема е , че всеки път измислят ново условие за да получа тези пари,давам предишните документи, връщат ме, карат ме да обикалям берлин да търся други документи, днеска пък ме викнаха на интервю, което не се състоя, защото не било в сградата, където досега всичко се е извършвало, а в коренно различна, за която никой нищо не е написал в кореспонденцията (писма по емайла), където се уреждаше срещата, никой не ми каза , че се намира на друг адрес.
Връщайки се от общината се замислих, че всичко това го правя заради нашите, които ме карат да го правя. Аз им обесних, че всичко нарочно е направено така, за да се връщам 100 пъти и накрая да се откажа, а майка ми казва, че заради това не трябва да се отказвам , а да пиша писма и да се разправям, да ходя и да питам в общината и т.н. Аз не съм човек, който се отказва лесно, за това не се отказах първия път, въпреки че още тогава усетих каква е работата, нито втория, нито третия път... но така се връщам в един омагиосан кръг, от който няма излизане или поне аз така го виждам. Влагам енергия в нещо, което не се случва и защо?
То така е направено всичко да ни истиска максимум енергията и мислите ни да се въртят само в един кръг и за да не съм от овците, които се примиряват с положението, трябва да стана като коза, да си блъскам главата в стената с цел да направя една малка дупка, през която да дишам свеж въздух известно време и после пак да ми я запушат и пак да си блъскам главата. Защото винаги има няколко пазачи отвън, които пазят стадото да не роптае, да не прави пролуки и да не диша свеж въздух за да е покорно или казано не метафорично, да отида и да споря, да се карам и да стане мойта (може би) до следващия път, когато пак ще трябва да кандидатствам.
Извода е, че родителите ни искат от нас да сме кози, майка ми винаги е била коза, но аз не искам да съм, за нея сигурно е било добре да е такава. Аз искам да съм орел, който е над тия неща, който въобще не влиза в кръга, който лети над него, което не е бягство от отговорност,а желание за свобода и по добър свят. Свят , в който натиска не се оправя с агресия.
То,що за отговорност е това, то е безотговорно да стоиш в кръга и да си овца или коза.
И това е прост пример как се живее в днешно време.
Бих искала да разбера как вие се оправяте в подобни ситуации и тези от вас, които имат деца как ги възпитават в това отношение. Защото мисля, че всичко идва от семейството, което до някъде е плот на плевясълата система навсякъде по света, която после се наслаждава на това какви кози и овце е създала. Системата сме ние, но ние като не искаме да прогледнем , а робуваме на стари правила и норми, тя става нещо извън нас...
Силно се надявам да не са прави родителите ми като казват, че е от възрастта ми, на 20 съм, и че много разсъждавам .
И така ще се радвам да чуя как се справяте вие с бюрокрацията и дргуи подобни неща от ежедневието, които нарочно ни отклоняват от правия за мен път. Което на значи да заживеем в пещери, а да не отдваме енергията си на омагиосания кръг, а да мислим извън него пък подходящи обстоятелства за действие ще се появят ..

П.П. Пуснах тук темата, защото за мен бюрокрацията в случая , а и често си е чист енергиен вампиризъм

Активен
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #1 -: Август 19, 2010, 12:43:47 »

    И така ще се радвам да чуя как се справяте вие с бюрокрацията и дргуи подобни неща от ежедневието, които нарочно ни отклоняват от правия за мен път. Което на значи да заживеем в пещери, а да не отдваме енергията си на омагиосания кръг, а да мислим извън него пък подходящи обстоятелства за действие ще се появят ..

    Хубава тема.
    А какъв е за теб правият път?
    Какво друго би могла да предприемеш в твоята ситуация?
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #2 -: Август 19, 2010, 13:53:24 »

    Много добре си разсъждаваш даже! За съжаление е така... то си личи навсякъде...
    Ако хората в това отношение мислеха като теб, едва ли щеше да има овце и кози, но уви...
    "Структурите са нестабилни" ...
    Активен
    ruanda
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 12

    « Отговор #3 -: Август 19, 2010, 15:14:26 »

    Бюрокрацията, както още много други неща, е създадена за усложнение не за улеснение, спорем мен.
    Хората си мислят,че имат права, а нямат такива и т.н.. Това е мн. дълга тема
    Но кой осъзнава как и къде живее? Почти никой
    Какво може да се направи– да прогледнат хората първо, после всичко ще се нареди, да се осъзнаят, да се обединят, обичат и помагат , а не да се разделят и да хвърлят енергия в измислени неща за да улеснят живота си.
    Първо човек трябва да се научи да мисли самостоятелно и после да мисли как да оправя около себе си. Да се освободи от всички изкуствени предразсъдъци, и всичко онова наложено от вън. Това е правилния път, дълъг и сложен, за много мисля и невъзможен.
    Мога да пиша цял ден на тази тема , но ми се иска да разбера другите какво мислят
    Активен
    xxxx
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 159


    « Отговор #4 -: Август 19, 2010, 15:36:59 »

    всичко е измислено зада спира развитието на хората Усмивчица материалното  изчезва но духовното никога
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #5 -: Август 19, 2010, 22:34:19 »

    Тези дето ни управляват, според мен, не правят усложнения за да си забавим ние духовното развитие (макар, че се получава така), а просто защото им е изгодно хората да дават пари за щяло и нещяло и да търчат насам-натам...
    Активен
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 336

    « Отговор #6 -: Ноември 18, 2010, 14:00:44 »

    Малко късно виждам тази тема,

    Стане ли дума за даване на пари, ценностната система се обръща с главата надолу. Едно време парите са били разменна единица и мерило за човешки труд. Сега най-много печелят тези които не работят, а оставят техните бизнес-структури да се подържат от други хора. Звучи ми вярно, че 99% от парите по света се държат от 1% от хората. Колкото и да ти е странно, именно те създават стената в която ние се блъскаме. Има 2 начина тя да се разруши - или цялото човечество да игнорира парите или цялото човечество да забогатее. Докато срещу първата идея има купища аргументи (от рода "на кого не му трябват пари" "без пари няма да знаем кой колко се труди"... и още куп закостенели теории) то на мен лично втората идея ми звучи далеч по-практична. Парите може да дават материална власт, но е вярно също че властта рано или късно разкрива истинските намерения на хората. Много от тях са точно тези енергийни вампири за които говориш. И материалната им свобода разкрива техните образи. Ако те бяха бедни, нямаше да ги познаваме по същия начин, нито щяхме да се пазим от тях. Това са именно онези хора, които предпочитат лесното да ни е "трудно", с аргумента че трудностите каляват човека. Ала много от нас знаем че това което може да свърши по лесния начин не може да е "трудно". Затова когато спреш да им играеш по свирката, те най-самодоволно се опитват да те блокират и изнервят. С това те се разкриват сами.
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright