Духовно развитие

          

Страници:  1 ... 3 4 [5] 6   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: СИЛАТА НА МИСЛИТЕ  (Прочетена 9616 пъти)
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2519


NEVERENDING STORY

« Отговор #60 -: Ноември 13, 2010, 02:20:33 »

Еми е  извадил много хубава част от книгите. Може и още да добави за градивните мечти.Особено тази част където създаваха нови светове.
Всъщност на мен лично това ми донесоха тези книги- увереност в граденето на бъдеще.
Че е толкова лесно ,когато го правиш ,като мечтаеш от сърце,чисто като дете.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Хristo
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 479


Бъди себе си и отвори сърцето си за света! :)

« Отговор #61 -: Ноември 13, 2010, 10:05:48 »

 Да, когато мечтаеш или мислиш със сърцето си енергията по-лесно се материализира. Тогава мисълта е толкова чиста, че е неопетнена от съзнанието и вероятно на това се дължи по-лесното й проявление.
 Тази сила се проявява и когато използвам махалото. Понякога ми даваше толкова изразени отговори, въпреки разбирайки, че точно този отговор не би следвало да е правилният. След време установих, че това се получава именно зареди желанията на сърцето, дори и да се опитвах да ги притъпявам ( все пак търся истината Усмивчица ) те пак оказваха своето въздействие. И разбира се реших съзнателно да му повлияя, но разбира се резултатът не беше същият:) Тогава осъзнах каква сила имат чистите мисли идващи директно от сърцето Усмивчица
Активен
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #62 -: Ноември 13, 2010, 15:19:29 »

    Пример 2:
    Моето куче си има любима играчка-една топка. Когато й кажа : "Къде е топката?" Тя започва да я търси... наблюдавам я как спира, замисля се дълго време и оглежда обстановката и вероятните възможности къде може да е.... Понякога, когато не я открива идва и ме поглежда с поглед, казваш: "Не знам къде е. Не мога да я намеря. Ти знаеш ли къде е?", при което аз отговарям: " Я виж дали не е  под дивана" и тя мигновенно се стрялка натам, за да провери....


    Гити, това наистина е интересен пример.
    Той ни показва, че животните са в състояние да свързват думи и интонации на човешката реч с някакви предмети и действия, в резултат на провеждани преди това с тях разговори, тренировки и игри, използващи тези термини.

    Дали обаче, ако същата задача ти беше поставила на един човек, който би постъпил както твоето кученце, ти би окачествила високо мисловните му способности?

    Аз считам, че пример за мислене би бил следният: Ето, аз трябва да намеря тази топка. Тя обаче не е тук, нито там. Къде би могла да бъде? Какви са възможните други места?
    Те са това, това и това. Да проверя сега там.
    Човекът проверява и я намира в едно от останалите места.
    Ако пък и там ги няма, какво може да означава това? …

    Мисленето е един процес, далеч по-сложен от изпълнението на едно указание.
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #63 -: Ноември 13, 2010, 15:47:48 »

    Гити, това наистина е интересен пример.
    Той ни показва, че животните са в състояние да свързват думи и интонации на човешката реч с някакви предмети и действия, в резултат на провеждани преди това с тях разговори, тренировки и игри, използващи тези термини.

    Всъщност Их, ние с моето куче си разговаряме повечето телепатично... И не съм я дресирала или тренирала....

     Къде би могла да бъде? Какви са възможните други места?
    Те са това, това и това. Да проверя сега там.

    наблюдавам я как спира, замисля се дълго време и оглежда обстановката и вероятните възможности къде може да е....


    Именно заради това ти дадох този пример Их. Точно това прави кучето ми: обмисля и анализирва, задава си горните въпроси, показвайки добре мисловният процес с действията си. Нарочно ти дадох примери, които могат да ти покажат, че животните мислят, ако решиш само да ги наблюдаваш и без да вникваш в съзнанието им, както твърдите двамата с Щайнер....
     Интересно, защо ли коментира само този пример Их... Няма ли какво да кажеш за останалите неща?

    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #64 -: Ноември 13, 2010, 16:55:25 »


    Мисленето е един процес, далеч по-сложен от изпълнението на едно указание.

    Сега като се замисля си давам сметка, че мисленето за тебе е нещо... хъм как да го кажа... мн. възвишен процес ли... не знам и аз.... Не можеш да очакваш от животните да мислят по духовни теми Их. Няма как това да стане Ухилен Макарче съм забелязала, често да се замислят относно нашите чувства и съответно да бъдат съпричастни......
    Активен
    nre
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 129

    « Отговор #65 -: Ноември 13, 2010, 17:29:05 »

    Дали животните мислят? - И да, и не.

    Мисленето можем лесно да дефинираме като "справяне с конкретно поставена задача".
    Съществуват различни типове мисъл, към които ще напиша отделна статия. Всяка една от тях е развита в различна степен при различните животни. За да поставим обаче цялостна оценка за интелигентността ще ни се наложи да дефинираме тегло на всеки тип интелигентност за да можем да сумираме техните количествени и качествени показатели, които най-често се дефинират абсолюнто (с математическия апарат може да се пресметне кой вид интелигентност с какво ускорение допринася за нашено оцеляване, развитие и прогрес) или чрез житейски тегла (например ако вулкан изригне ще е по-важно да бягаш бързо вместо да имаш асоциативна памет, т.е. в този случай физическата интелигентност ще има по-голямо тегло на значимост). Да приемем, че оценяваме по първия подход - цялостно развитие, не само оцеляване в природата.

    Тук само ще спомена, че паметта е важна част от цялостната интелигентност. При животните също така са развити 3D-ориентацията, емоционална интелигентност (всички гръбначни имат първични чувства), въпреки че ние ги превъзхождаве с добавката на висши и нравствени чувства.
    Имат силно изразена генетична изпълнителност за циклично повтарящите се действия, което се обуславя от унаследените им рефлекси и инстинкти (т.е. имат инстинктивна интелигентност).
    Имат способността да заучават повтарящи се действия (памет + физическа интелигентност + малко абстрактно мислене), на което се дължи тренировката и дресурата на кучетата.
    Силно развито боравене и идентификация на веществен състав.

    Ако говорим за животинска мисъл сравнена с човешката интелигентност - силно се различават! И не е нужно да говорят за да ни го покажат. Факт е, че ако поставиш купичката с храна на куче нависоко, то не може да я достигне и се отказва. Липсва изобретателност, гъвкавост на мисълта. Силно занижена асоциативна памет. То ще подскача отново и отново осланяйки се единствено на физическата си и моторна интелигентност, опитвайки се да достигне по-близо до храната, и в един момент просто ще се откаже - и слава богу Усмивчица
    Някои животни като свраки, примати, китове са способни да използват сечива за достигане на целта, което е наченка на повишена интелигентност спрямо другите животги. Но дори и при тях липсва конструктивността за направата на самото сечиво, каквато съществува при хората, което ги поставя по-ниско в стълбицата на развитие от нас. При животните липсва чувство за време. При тях няма бъдеще и минало, живеят само в настоящето, въпреки, че заучават чрез опит от минали действия. За това и не е редно да им се караме за беля, която не е извършена на момента - те просто няма да я разберат. Въпреки, че комуникационна интелигентност съществува, нея я изключвам като значим показател за оценка на цялостната животинска интелигентност поради факта, че такава съществува и при най-низшите организми (накои бактерии и микроби комуникират по химичен път и при достигане на определена концентрация в инвазиран организъм едновременно се мобилизират и го нападат).

    Като заключение ще кажа, че интелигентността е непрекъсната плавно нарастваща функция,  различните животни принадлежат към различни нейни области, като в началото е нулевата интелигентност, каквато има примерно един камък (подчинява се единствено на физическите закони без лична намеса; чрез воля), а в края е човека (поне спрямо видовете които познаваме днес, теоретично тя остава отворена).

    За Ich ще напиша следното, което знам, че лесто ще разбере: При хората съществуват по-голям брой каскадни отрицателни обратни връзки, регулиращи по смущение и отклонение целевата функция, до достигане на нейн глобален оптимум
    Това е свойство на големината на мозъка, както и на броят обвързани помежду си неврони, което е предпоставка за по-голяма асоциативна характеристика.
    Активен
    ЕМИЛИЯН :)
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    Любовта е по силна от всичко

    « Отговор #66 -: Ноември 13, 2010, 21:13:31 »

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        Звънящите кедри на Русия
    Владимир Мегре

    КОИ СМЕ НИЕ?
    Пета книга
                       
                                     СВОБОДНА ЛИ Е МИСЪЛТА НИ?


    -Какво значи “да освободи”? Мислите на хората и така са си свободни.
    -В условията на технократското общество, Владимир, човешката мисъл е заточена, поробена в рамките и условностите на този свят. Технократския свят може да съществува само при условия на ликвидация на свободата на човешката мисъл, поробването й и поглъщането на енергията на човешката мисъл.
    -Някак не ми е ясно. Всеки човек през живота си може да мисли за много неща. Да каже например всичко, не е възможно. Има страни, в които има голяма свобода на словото, в други-по-малка, а да мисли всеки може за каквото иска.
    -Това е илюзия, Владимир. Мнозинството от хората са принудени да мислят за едно и също цял живот. Това е лесно да се види, ако разделим различните мисловни моменти на един типичен човек, живеещ в твоето време, на отделни времеви отрязъци, а после да сравним еднаквите мисли. С такова просто действие, и ще определиш главната мисъл на човешкото общество на своето време.
    -Интересно. Хайде да се опитаме да определим тази мисъл.
    -Добре. Тогава кажи, каква цифра ще назовеш за средна продължителност на човешкия живот?
    -Това важно ли е?
    -Не много, при еднаквост на мисленето, но цифрата е нужна за по-нататъшните разчети.
    -Добре, в наше време човешкият живот е около осемдесет години.
    -И така, родил се е човек. По-точно казано- придобил е материалният план на своето битие…
    -По-добре просто се е родил, така е по-ясно.
    -Добре. Още като малко дете той гледа света, който му предстои да опознае. Дрехите, жилището, храната му осигуряват родителите. Но те също, със своето поведение и отношение, волно или неволно се стремят да му предадат своите мисли и отношението си към околния свят. Видимият процес на опознаване продължава около осемнадесет години, и през всички тези години, технократския свят се опитва да внуши на младия човек своята значимост. По-нататък, с останалите шестдесет и две години, може да се предположи, че човек е способен да се разпорежда сам с посоката на работа на своята мисъл.
    -Да, може, а ти казваше, че някой я сковава.
    -Казвах. Ето сега, хайде да пресметнем, колко време той е свободен волно да мисли.
    -Хайде.
    -Ежедневно определено време човек спи, почива си. Колко часа човек ежедневно губи за сън?
    -Обикновено- осем.
    -Ние взехме за основа 62 години живот на човека, като ги умножим по осем часа ежедневен сън, с отчитане на високосните години, получава се, че през  587 928 часа от своя живот човек спи. Ежедневният осемчасов сън се равнява на двадесет и две години непрекъснат сън. Отнемаме тези 22 години от 62 години живот и получаваме 40 години бодърстване. По време на бодърстването мнозинството от хората се занимават с приготвяне на храната. Колко, според теб, човек хаби за приготвяне на храната си?
    -Жените основно готвят наистина, на мъжете им се налага да повече време да губят за да спечелят за продуктите.
    -И колко, Владимир, отива според теб, за приготвяне на храната ежедневно?
    -Ами, ако отчетем закупуването на продуктите, приготвянето на закуската, обеда и вечерята, то три часа, навярно, в делничен ден. Само че не всички в семействата се занимават с готвене, останалите ядат, е, може би купуват продуктите, помагат да се мият съдовете, тъй че на всеки човек се падат по два часа и половина.
    -Всъщност е повече, но нека бъде както казваш, ще вземем по два и половина часа на ден, ще ги умножим на количеството дни и ще  се получи 61242,5 часа или 25517 дни или 7 години. Изваждаме ги от 40 години и остават 33. За да получи храна, дрехи и жилище, човекът живеещ в технократския свят трябва да изпълнява една от необходимите за този свят функции- да работи. Искам да ти обърна внимание, Владимир, човек е длъжен да работи, да се занимава с някаква работа, не защото тя много му харесва, а в угода на технократския свят, иначе човекът е лишен от жизнено важното за него.
    Колко време са принудени да губят мнозинството от хората ежедневно на работа?
    -В нашата страна по осем часа, но на път към нея и обратно, още около два часа отиват, но пък всяка седмица има по два почивни дни.
    -Ето опитай сам да изчислиш, колко условни години от своя живот човек губи за далеч не винаги любимата си работа?
    -Дълго ще е да смятам без калкулатор, ти кажи.
    -Най-общо от тридесет години,така наречена трудова дейност, десет години той непрекъснато работи за някого, а по-точно за технократския свят. Сега от 33 години живот изваждаме тези десет и остават 23.С какво още ежедневно се занимава човек през живота си?
    -Гледа телевизия.
    -Колко време всеки ден?
    -Не по-малко от три часа.
    -Тези три часа се равняват на осем години непрекъснато седене пред телевизора. Изваждаме ги от останалите 23- остават 15. Но и това време все още не е свободно за занимания, присъщи само на човека.Човешката мисъл е инертна Тя не може рязко да превключва от едно на друго. Някакво време мисълта анализира получената информация. Най-общо средностатистическият човек се замисля над мирозданието всичко 15-20 минути през целия си живот. Някои изобщо нито веднъж не се замислят над това, някои размишляват по няколко години. Всеки сам за себе си може да определи, като анализира изживените години. Всеки човек е индивидуален-той е по-значим, от всички взети заедно галактики, тъй като е способен да ги твори. Но всеки човек- е частичка от обществото човешко, което като цяло може да се оценява като единен организъм, единна същност. Попаднала в капана на технократската зависимост, великата същност на вселената се затваря в себе си, губи истинската си свобода, става зависима, включва се механизмът за самоунищожение.
    Друг, различен от обикновения, начин на живот водят хората, които живеят в селищата на бъдещето. Тяхната мисъл е волна и човечна, в единно стремление е слята тя, изважда от задънената улица човешкото общество. Галактиките тръпнат в радостно предчувствие пред слялата се в единство човешка мечта. Раждане на ново и сътворение ще види мирозданието скоро. Прекрасната планета нова ще материализира тяхната човешка мисъл.
    -Хайде де, колко високопарно говориш за жителите на селищата. А външно те са просто хора.
    -И външният им облик е различен. Сиянието на енергия велика в него има. По-внимателно ти виж, ето вървят баба и внук.



    ЕЗДАЧКАТА ОТ БЪДЕЩЕТО



    Видях как от селището излезе каруца или по-точно открита отгоре кола, запрегната с рижав кон. На меката седалка седеше възрастна жена, а пред нея имаше кошница с ябълки и зеленчуци. Отпред момче на седем години, голо до кръста, държеше поводите, но не управляваше коня. Навярно не за първи път правеха това пътуване, и кончето с бавен тръс бягаше по известния нему маршрут.
    Момчето се обърна на седалката с лице към възрастната жена и нещо й каза. Бабата се усмихна и запя. Малкият й пригласяше, подхващайки припева. Преминаващите с автобусите-електромобили туристи едва ли можеха да чуят песента им. Кончето тичаше по път на около километър от шосето. Почти всички туристи гледаха пътуващите в колата през бинокли, затаили дъх, сякаш виждаха чудо или извънземни, и аз отново си помислих, че някак не много добре се получава: пристигат хора от далечни страни, а да пообщуват нормално с тези, към които са пътували, не могат, само така отдалече ги наблюдават. А онези двамата в каручката дори не поглеждат към тях. Един от автобусите намали скоростта си и започна да се движи паралелно със скоростта на тичащото в тръст конче. В този автобус седеше група чуждестранни деца, те махаха с ръце на пътуващите в красивата каручка баба и внук, по-скоро на момчето, но той нито веднъж не погледна към тях. Изведнъж, от красиво увитите с жива растителност порти на селището се появи млада ездачка. Нейният дорест кон със стремителен галоп се спусна да догони каручката. Като се изравни в нея, разгорещеният кон заигра наоколо. Възрастната жена се усмихваше и слушаше какво й говори младата жена.
    Малкият, навярно недоволен от прекъсването на песента, но все пак със скрита радост произнесе:”Каква си неспокойна, мамичко, нито минута не ти се седи сама.” Младата жена се засмя, изкара от завързана за седлото платнена чанта пирожка и я подаде на момчето. Той я взе, опита, после с думите:”Опитай бабичко, още е топла”,- подаде пирожката на възрастната жена, и подръпвайки поводите, спря каручката. Момчето се наведе, вдигна с две ръце кошницата, пълна с красиви ябълки, подаде я на ездачката и каза;”Моля те, мамо, занеси и на тях”,- и показа с поглед по посока на спрелия автобус с чуждестранни деца.
    Младата ездачка с лекота подхвана с една ръка тежката кошница, с другата леко плесна по шията на коня и стремително се понесе към автобуса с децата. До детския автобус вече бяха спрели още няколко автобуса, и техните пътници с възторг гледаха носещата се по ливадата ездачка с кошница ябълки в ръка. Тя долетя към децата излезли от автобуса, спря коня, ловко се наведе към земята без да слиза от седлото и постави пред възторжените деца кошницата с ябълките.
    Едва успяла да помилва по главичката някакво смугло момченце, и вече махаше приветствено с ръка на всички ,устремила се на своя кон през средата на широката магистрала.
    Шофьорът на автобуса, в който пътуваха децата, предаде по радиото:” Тя се носи направо по разделителната ивица. Тя е прекрасна!”
    Отклониха встрани на магистралата множество туристически автобуси и спряха. Бързо излизащите от автобусите хора се подреждаха покрай пътя и затаили дъх гледаха носещата се в стремителен галоп млада красавица. Не възгласи, а шепот на възхищение се изтръгваше от много устни. И имаше от какво да се възхищават. Изпод копитата на разгорещеният, летящ в стремителен галоп жребец, летяха искри. Никой не го пришпорваше, яздещата на него нямаше нито камшик, нито даже пръчица, а конят все повече ускоряваше своя бяг, копитата му едва докосваха пътя, а гривата се развяваше от насрещния вятър. Навярно той много се гордееше със своята ездачка, а може би искаше да бъде достоен за седящата на гърба му красавица.
    Нейната външна красота беше необикновена. Разбира се можеше да се възхитиш на правилните черти на лицето, на русата плитка и гъстите ресници. Разбира се под бродираната бяла блузка и пола на бели маргаритки ясно можеше да си представиш гъвкавият източен стан на великолепната й фигура. Плавните женствени линии на цялата й фигура изглеждаше да са обгърнати от някаква неуморима енергия. Пламтящата руменина на бузите издаваше величието и неукротимите възможности на тази неведома енергия.С някакъв необикновено здрав вид се отличаваше много младата на вид ездачка от стоящите по края на пътя хора. Тя яздеше своя разгорещен жребец без всякакво напрежение. Даже не се държеше нито за седлото, нито за юздата. И прехвърлените си от едната страна на тялото на коня крака не беше поставила в стреме. Навела ресници, тя с плавни движения на ръцете преплиташе на ход леко разрошените си коси в стегната плитка. Понякога красавицата вдигаше ресници. И тогава нейният поглед сякаш обгаряше с невидим приятен огън някой от стоящите на тълпа хора, човекът, трепнал от този поглед, сякаш външно се изправяше.
    Изглеждаше, че хората улавят с чувствата си излъчвана от ездачката светлина и енергия и се опитваха да приемат в себе си поне частичка от нея. Тя разбираше тяхното желание, и се носеше напред, и беше прекрасна. Внезапно пред летящия кон на пътя излезе темпераментен италианец, разпери ръце встрани и възторжено възкликна:”Русия! Ай лав ю Русия!” Не трепна и не се изплаши ездачката от това, че се изправи на задни крака и заигра на място конят. Само леко се хвана за седлото с едната ръка, а с другата откъсна цветче от венеца украсяващ главата й и го хвърли на италианеца. Той хвана подаръка, внимателно го притисна към гърдите си, като най-голяма скъпоценност и повтаряше без да спира:”мама мия, мама мия”.
    Но не гледаше пламенния италианец красавицата, тя дръпна поводите на своя жребец, и конят с танцуваща стъпка тръгна към стоящите по края на пътя хора. Тълпата се разстъпи, младата ездачка леко скочи от коня и застана срещу една жена, на вид европейка, с малко момиченце на ръце. Момиченцето спеше.
    Леко прегърбената майка, с бледо лице и уморени очи, с усилие държеше детето, стараейки да не наруши съня му. Ездачката спря срещу жената и й се усмихна. И се срещнаха погледите на двете жени, на двете майки. И можеше да се види колко е различно тяхното вътрешно състояние. Унилостта на майката с детето на ръце й придаваше сходство с прецъфтял, увяхващ цвят на фона на приближилата се към нея млада жена, видът на която напомняше неуморимия буен цъфтеж на хиляди градини.
    Двете жени мълчаливо се гледаха в очите. И внезапно, сякаш съживила се от някакво осъзнаване, майката държаща на ръце спящото момиченце, се изправи, на лицето й се появи усмивка. С плавни, някак необикновено грациозни, женствени движения на ръцете Рускинята сне от главата си красивия венец и по сложи на главата на майката с детето. Така и не си казаха нито дума една на друга. Леко скачайки на седлото на мирно стоящия жребец отново се понесе напред красавицата-ездачка. Започнаха да я аплодират хората, и гледаше след нея усмихната стройната жена, със събудилата се и усмихваща се малка дъщеря на ръце, и пламенния италианец, смъкнал от ръката си скъп часовник, тичаше и викаше:”Сувенира, мама мия”. Но тя беше вече далеч.
    Буйният жребец свърна от пътя към площадката, където на дълги маси седяха туристи, пиеха квас и плодови сокове, опитваха някакви ястия, които им поднасяха от красива резбована къща сервитьорите. Редом се дострояваше още една къща. Двама човека поставяха на прозореца на новата къща, навярно магазин или гостилница, красива резбована рамка. Като чу чаткането на копитата, един от мъжете се обърна към приближаваща се ездачка, нещо каза на своя другар и скочи от строителната дървесина. Пламенната красавица-ездачка спря коня си, скочи на земята, бързо отвърза от седлото платнената чанта, притича към мъжа и смутено му подаде чантата.
    -Пирожки…С ябълки са, както ги обичаш, още са топли.
    -Каква си ми неспокойна, Екатеринка,не те свърта на едно място -ласкаво каза мъжът, изваждайки от чантата пирожка и като я опита замижа от удоволствие.
    Седналите зад масите туристи престанаха да ядат и пият, те се любуваха на влюбените. Така стояха един пред друг мъжът и скочилата от разгорещения си кон млада красавица, сякаш не бяха мъж и жена, вече имащи деца, а пламенни влюбени. Току що прояздилата петнадесет километра под възхитените погледи на туристите, изглеждащата всемогъща и волна като вятъра красавица, смирено стоеше пред своя любим, ту вдигайки поглед към него, ту смутено навеждайки ресници. Мъжът изведнъж престана да яде и каза:
    -Екатеринушка, виж, мокро петънце е излязло на блузката ти, значи е време Ванечка да нахраниш.
    Тя скри с длан малкото мокро петънце на препълнената с мляко гръд и смутено отговори:
    -Ще успея. Той още спи. Всичко ще успея.
    -Тогава бързай. Аз също ще си дойда скоро. Вече завършваме работата си. Погледни, харесва ли ти?
    Тя погледна прозореца, украсен с резбовани рамки.
    -Да. Много ми харесва. Аз още нещо исках да ти кажа.
    -Кажи.
    Тя се приближи плътно до мъжа, вдигна се на пръсти към ухото му. Той се наведе да чуе, а тя бързо го целуна пои бузата, и без да се обръща скочи на седлото на стоящия редом жребец. Щастливият, разливащ се смях на красавицата се сля с чаткането на копитата. Не по асфалтовия път, а през ливадата се понесе тя към къщи. Всички туристи все така гледаха след нея. Какво толкова особено имаше в тази яздеща по ливадата на буен жребец млада жена, майка на две деца. Да, красива е. Да, енергията й прелива. Да, добра е. Но защо всички хора така гледат след нея без се могат да се откъснат? Може би не просто жена се носи на кон. Може би това е материализираното щастие, което бърза към къщи за да нахрани младенеца и любимия мъж да посрещне? И хората се любуват на бързащото към дома си щастие.






    Активен

    Познах добро и зло, грях и добродетел, правда и неправда;съдих и ме съдиха;минах през рождение и смърт, радост и мъка, рай и ад; и накрая разбрах, че аз съм във всичко и всичко е в мен.
    Хristo
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 479


    Бъди себе си и отвори сърцето си за света! :)

    « Отговор #67 -: Ноември 14, 2010, 20:15:45 »

     Навремето, когато живеех в провинцията имахме котарак и бяхме много близки с него. Случваше се понякога да забегне на някъде и в някои случаи го виках с леко разтревожен глас и той се появяваше от някъде. Дали е чул думите ми или е уловил мислите ми, важното е че ме намираше, защото идваше точно при мен, въпреки, че нямаше видим контакт между нас. Сега се замислям дали е способен един средностатистически човек да направи това?
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #68 -: Ноември 14, 2010, 22:08:49 »

    Като стана въпрос за животни и мислене, ми хрумнаедна налудничава идея... щом може същество от друг свят да се всели в човешко тяло, или как да го кажа.. не може ли да се всели и в животинско Затъпяване Май това е тъпо.. глупав въпрос, а? Веселяк
    Активен
    Хristo
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 479


    Бъди себе си и отвори сърцето си за света! :)

    « Отговор #69 -: Ноември 14, 2010, 22:16:19 »

     Въпросът ти е много смислен. Предполагам,че може
    Активен
    ЕМИЛИЯН :)
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    Любовта е по силна от всичко

    « Отговор #70 -: Ноември 15, 2010, 21:05:49 »

    Еми е  извадил много хубава част от книгите. Може и още да добави за градивните мечти.Особено тази част където създаваха нови светове.
    Всъщност на мен лично това ми донесоха тези книги- увереност в граденето на бъдеще.
    Че е толкова лесно ,когато го правиш ,като мечтаеш от сърце,чисто като дете.

      НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

    Анастасия седеше под кедъра в светлосива ленена рокля. Обхванала коленете си с ръце и едва наклонила глава, тя гледаше гладката повърхност на езерото. Не се приближих веднага. Известно време стоях встрани, наблюдавайки седящата на брега отшелницата. Не, това определение не подхожда на Анастасия, по-скоро могат да се нарекат отшелници хората, живеещи в съвременните апартаменти.
    Живее в апартамент човек и не познава дори съседа на същия етаж. Върви по улицата такъв човек и не се интересува от хората, които минават край него. Както и хората насреща или вървящите редом не се интересуват от вървящия човек.
    Значи, не е страшно когато човек живее сам. Много по-страшно е, когато е сам сред себеподобните.
    Ето стои си Анастасия сама на брега на езерото в тайгата, но сърцето ù тупти в унисон с милиони човешки сърца в различни страни. Някои я наричат "приятелка", други "сестра", сякаш са роднини.
    А нейните тихи думи спокойно преминават през безкрайния поток от информация, гърмящ и пищящ от екраните на телевизорите и от много източници. Разнасят се нейните думи и хората ги приемат. И хората, доловили тези думи, в отговор със струната на китарата и с песен, а най-често с дело. Строят по нов начин живота си.
    И дядо... За пръв път го видях толкова разгорещен и развълнуван, когато ме молеше да поговоря с Анастасия за вечността.
    Седнах до нея и тя се обърна към мен. Ласкавия поглед на сиво-сините ù очи успокояваше. Известно време ние просто се гледахме един друг.
    И аз, като че ли без да се контролирам, взех ръката й, бързо я целунах и отново я поставих на коленете ù. На бузите на Анастасия изби руменина, миглите и затрептяха. Кой знае защо, и аз се смутих. Колко е странно човек да се смути така от жена, след като я познава вече десет години! И колко е приятно.
    И за да се справя с това свое смущение, заговорих пръв:
    - Анастасия, току-що говорих с дядо ти. Той много развълнувано говореше на нуждата от някакви думи за вечността. Казваше, че тези думи трябва да са такива, че човек да може да ги разбира не само с ума и разума си, но и със сърцето. Толкова ли са важни тези думи?
    - Да, важни са, Владимире. Но не самите думи, а осъзнатостта човешка. За да възникне, разбира се, са необходими думи. Осъзнаването на вечния живот ще помогне на човека да постигне съвършен живот.
    - Но каква е връзката между начина на живот и осъзнаването на вечността?
    - Пряка. Днешните хора смятат, че могат да живеят само няколко десетки години и след това напускат завинаги живота и отиват в небитието. Но животът на човека може да бъде вечен. Това трябва да се обясни по такъв начин, че да го разбере всеки или повечето хора.
    - Но ти вече си ми говорила за това. И в разни книги аз не веднъж съм предавал твоите думи.
    - Да говорила съм, но явно думите ми не са били съвсем разбираеми; или пък хилядолетията досега са внушили много силно на човечеството, че човешкият живот е преходен. Трябва да се намерят нови думи и аргументи.
    - Ами тогава опитай.
    - Ще се опитам! Но ще трябва да ги търсим заедно с тези, които разберат.
    - Тогава изкажи първо своите.
    - Добре. Може би, така трябва да се каже…
    Повечето хора, живеещи на земята, считат, че сами трябва да си планират живота. Избират си професии, създават семейства, раждат деца; или - обратно - отказват се да имат деца. Техните решения обаче не са самостоятелни в много отношения. Върху тях оказва голямо влияние чуждата воля, налагаща се чрез общественото мнение. Например, вие имате един такъв предмет: казва се "закачалка за дрехи". Веднъж някой решил да усъвършенства този предмет и да започне да използва като закачалка за дрехи самия човек. И се появила професия "манекенка" - от думата "манекен". Незавидна е тази професия, не е присъща на предназначението на човека.
    Но някой решил да я направи една от най-привлекателните професии - и я направил. Започнали да показват живи манекени по разни цветни списания и предавания по телевизията и да разказват какъв щастлив бил животът им. Да изтъкват колко много пари печелят и как богаташите искат да се оженят за тях. Милиони млади момичета започнали да мечтаят да станат "най-добрата манекенка на света" и, следователно, "щастлива".
    Милиони млади момичета от всички страни започнали да правят какво ли не, за да постигнат тази илюзорна слава. Но само една на милион ставала известна манекенка, оставайки по същество, само някаква си жива закачалка за дрехи. Останалите ги постига разочарование в живота, понеже мечтата им не се е осъществила.
    А всичко това е станало така, защото те не са съумели сами да определят своето предназначение, а започнали да уреждат живота си под въздействието на чужда воля.
    Много са подобните примери: мъже, жени и дори деца се стремят към илюзорни ценности, пренебрегвайки истинското си предназначение.
    И като цяло, човешкото общество от такива хора, накъде на къде се стреми? Как мислиш, Владимире?
    - На наникъде не се стреми, това човешко общество. Ето, в нашата страна, в Русия: нито една партия, нито дори държавата като цяло, няма каквато и да е програма за изграждане на бъдещето. От всичко, което каза, Анастасия, най-много ме заинтригува темата за предназначението на човека. Какво е то? Как да се определи?
    - Нека твоята мисъл, Владимире, и мисълта на другите хора се опита да разбере творенията на Бога. Неговата програма-мечта.
    - А нима това е възможно - да се разбере мечтата на Бога?
    - Възможно е. Та Той никога нищо не е скривал и няма да скрие от хората - от своите деца. Сложни текстове не е писал - всичко е показал с примери. И първото, което трябва да разбере и да почувства всеки, е: какви действия на човека водят към Вечността? Помисли сам, Владимире: защо Бог, Който е създал този многообразен и жив свят, не е направил и автомобила, телевизора, ракетите - в сегашния им вид?
    - Може просто да не е могъл, а човекът е могъл?...
    - Той е създал всичко необходимо за човека: начини на придвижване, въображение, с което може да види много по-хубави картини от тия на екрана. Човекът може да усвоява и вселенските планети без помощта на изкуствените, примитивни снаряди.
    От Него е определено предназначението на човека и програмата за развитие на живота в цялата Вселена. За да се разбере програмата Му, трябва не да се разрушава, а да се изучава и определя значението на всичко земно.

    Безсмъртието

    - Бог е създал човека безсмъртен, но за това трябва да се спазят само три условия. Първото - да се създаде живо пространство, което да привлича човека към себе си и към което човек да се стреми.
    Второто: на Земята трябва да има поне един човек, който да мисли за тебе с добро и с любов.
    Третото: никога да не допускаш в себе си мисълта, че можеш да умреш. Това е много важно. Дори ако на един човек, когато заспива, му внушат, че умира, и той повярва, той ще умре, подчинявайки се на мисълта си. И ако дори един стар човек по календарна възраст е изхабил тялото си и вече лежи на смъртния си одър, но не мисли за смъртта, а си представя живота си в едно живо пространство, което създава, то той ще се възроди отново - такъв е законът на Вселената. Тя не може да допусне да умре нито една мисъл, която създава живот.
    Вие имате такова понятие - "естествен подбор". Та и сега програмата на Бога избира за въплъщаване отново всичко най-добро. Досега не е имало голям избор. Но сега той ще нарасне многократно. Само онези хора, които почнат да градят с любов имения сред природата според божествените изисквания, ще започнат да се въплъщават отново и отново.
    Всичко, което им пречи, ще изчезне завинаги от Земята, освобождавайки място за зараждащата се нова цивилизация.
    - А защо нова цивилизация: същите хора, същите растения, същата планета?
    - Новата цивилизация, Владимире, се отличава с ново съзнание, с ново възприемане на околния свят. Това велико начало, което се ражда в днешния човек и е още невидимо с просто око, ще промени облика на цялата планета, наречена "Земя". Ще окаже влияние на живота в цялата Вселена.
    - Но как е възможно състоянието на Земята да изменя цялата Вселена?
    - Може, Владимире. Нашата планета може да е малка частичка, но тя си взаимодейства тясно с другите части на Вселената. Дори и най-малката божествена частица, когато се изменя, влияе на цялото многообразие на Вселената.
    - Да, интересно. А не би ли могла, Анастасия, да ми покажеш картина от бъдещето: как Вселената може да се променя?
    - Бих могла. Ето, гледай.


    Активен

    Познах добро и зло, грях и добродетел, правда и неправда;съдих и ме съдиха;минах през рождение и смърт, радост и мъка, рай и ад; и накрая разбрах, че аз съм във всичко и всичко е в мен.
    ЕМИЛИЯН :)
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    Любовта е по силна от всичко

    « Отговор #71 -: Ноември 15, 2010, 21:07:18 »

    Еми е  извадил много хубава част от книгите. Може и още да добави за градивните мечти.Особено тази част където създаваха нови светове.
    Всъщност на мен лично това ми донесоха тези книги- увереност в граденето на бъдеще.
    Че е толкова лесно ,когато го правиш ,като мечтаеш от сърце,чисто като дете.

    продължение ;

    Любов, творяща светове

    На планетата Ялмеза пролетта бе в разгара си. Благоухаеха треви, приличащи на земни билки, цветчетата по разцъфналите дървета и храсти. По пътечка сред пролетното великолепие Владислав се бе запътил на симпозиум. Предстоеше му да изнесе доклад за произхода на живота на планетата Ялмеза. Опонент ще бъде неговият приятелят от детинство - Радомир.
    Макар и 19-годишен, Владислав имаше достатъчен обем информация, за да представи своята теория пред учения съвет на всякакво равнище. Но знанията на неговия приятел Радомир не бяха по-малки. Радомир и поддържащата го група ще се възползват и от най-нищожното слабо място в доклада му или от недостатъчна аргументация на станалите в миналото събития.
    А на симпозиума ще присъства и Людмила. Людмила... Тъй се случи, че и двамата обичаха това момиче още от детинство. Обичаха я, но не си признаваха тази своя любов нито един-друг, нито на момичето - все чакаха някакъв знак от нея кого от двамата ще предпочете.
    Владислав нарочно бе тръгнал по обиколна пътека, за да обмисли още веднъж своето изказване. Нещо обаче му пречеше да се съсредоточи. Все имаше чувството, че някой го наблюдава. И когато най-после зад него нещо прошумоля, Владислав рязко се обърна. Някой се шмугна от пътеката в храстите и замря в тревата. Владислав направи няколко крачки в обратна посока и видя спотаилата се под храстите в тревата своя четиригодишна сестричка Катя.
    - Ахаа, Катеринке, пак си се лепнала за мене - ласкаво заговори със сестра си Владислав. - А мене сега ме чака много сериозна работа. Не схващаш ли, че можеш да ми попречиш? Схващаш, разбира се, затова и се криеш в тревата.
    - Аз не се крия - просто си лежа... Разглеждам си разни цветенца и буболечки... - съобщи малката Катя и се престори, че в момента действително най-много я интересува едно цветенце.
    - А, ето какво било. Ами тогава продължавай да си лежиш и да си разглеждаш, пък аз продължавам.
    Катя веднага скочи, доближи до Владислав и заприказва бързо:
    - Ти върви, Владенце. Пък аз ще вървя след тебе тихо-тихичко, да не ти преча да мислиш. А като стигнем на онова място, дето са се събрали хората, ти ме хвани за ръка, та да видят всички какъв хубав и умен батко си имам.
    - Добре де, добре. Не ми се подмазвай. Дай ръка. Само запомни: когато се изказвам аз или друг се изказва, да не си и помислила да взимаш пак думата да коментираш, както миналия път.
    Доволна Катеринка хвана Владислав за ръка и обеща:
    - С всичка сила, Владенце, ще се старая да не коментирам.

    ***
    Природният амфитеатър бе пълен с възрастни и млади представители на различни райони от планетата Ялмеза. Никой не носеше ни писалка, ни бележник или каквото и да е било друго средство за запис. Природната памет на хората им помагаше да запомнят казаното до най-малки подробности. Нямаше никакви помощни средства и излезлия пред аудиторията Владислав. Със силата на мисълта си, той можеше да създава в пространството холограми, показващи всякакви картини от миналото, да възпроизвежда битови предмети и дори чувства.
    Вълнувайки се леко, Владислав почна своя доклад:
    - Планетата, на която живеем, се нарича "Ялмеза". Възрастта ù е деветдесет трилиарда години, но животът е възникнал на нея само преди триста години. Това се длъжни на нашите прародители - двама жители от планетата Земя. Казано по-точно, възникването на живота на планетата Ялмеза е станало под влиянието на любовната енергия и мечтите на двама жители на планетата Земя. По тази причина, сега ще ви представя историческа информация из живота на земляните.
    Първоначалният период от живота на земните хора е напълно възможно да е бил същият като нашия. Те познавали и усещали добре своята планета и предназначението на Вселената.
    Земляните определили предназначението на всички живи организми и умело се ползвали от тях.
    Но един ден станала катастрофа. В съзнанието на един от земните жители се внедрил вирус, който почнал да се размножава интензивно сред другите жители на планетата. Нашите учени са нарекли този вирус с думата "смърт". Външните признаци на този вирус, както свидетелстват историческите данни, са следните: поразените от него хора започват да унищожават живото съвършено многообразие на планетата, и на негово място да създават свой примитивен, изкуствен свят. Този период от живота си самите земни жители са нарекли "технократичен".
    Поразените от вируса "смърт" хора започнали да се превръщат от разумни същества в антиразумни. Те се скупчвали в големи количества върху малки земни участъци и започнали да си сторят жилища, подобни на каменни гробници, сложени една над друга.
    Представете си каменна планина с множество дупки, направени в нея. Подобни каменни планини хората са строили с ръцете си и са ги наричали "домове". Дупките-гробници в изкуствената планина наричали "апартаменти". Голямо струпване на притиснатите една до друга каменни планини с гробници, те наричали "градове".
    В тези така наречени "градове" въздухът бил непригоден за дишане и водата - за пиене, а храната не била прясна. Отделните органи на човешкото същество още приживе започвали да гният и да се разлагат. Разбира се, трудно е да си представим движещо се човешко тяло, в което органите гният и се разлагат, но така е било.
    Историческите извори свидетелстват, че хората от техократичния период са имали дори наука, която се наричала "медицина". Те считали за голямо постижение на тази наука възможността за подмяна на вътрешните органи. Хората не разбирали, че самото съществуване на подобна "наука" е доказателство за непълноценността на тяхното съзнание.
    Но не само плътта на хората се е разлагала, но интензивно деградирало и тяхното съзнание - разумът им. Мисленето им закърняло и дори изгубили способността си да пресмятат и затова изобретили калкулатора. Загубили способността си да правят с мисълта си холограми в пространството - и създали "телевизор". Това било едно първобитно устройство, което показвало подобия на холограми.
    Загубили и способността си да се преместват в пространството, те почнали да си правят изкуствени приспособления, които нарекли "автомобили", "самолети", "ракети".
    От време на време, едни групи хора нападали други и са се избивали. Но - най-невероятното - вирусът "смърт" внушил на хората, че не са вечни, а са само временни в осмисляното пространство.
    Все повече и повече деяния на хората от технократичния период превръщали планетата Земя в зловонна, разнасяща смрад точка във Вселената. А Вселенският Разум все изчаквал нещо и не унищожавал тази вредоносна точка.
    - Спрете се, моля ви, за минутка - прекъсна доклада на Владислав един глас от групата на опонентите, възглавявани от приятеля му Радомир. - Вашето по-нататъшно изказване е безсмислено. Подобно нещо на Земята не е могло да стане.
    - Добре: ще прекъсна доклада си, ако вие наистина докажете неправдоподобността на моята теза.
    От групата на опонентите стана един младеж и каза следното:
    - Достоверно е известно за съществуването на религия в обществото на земляните. В религиозните трактати е пишело, че Земята и всичко растящо върху нея е сътворено от Вселенския Разум, когото те наричали "Бог". Покланяли му се и извършвали в негова чест множество обреди. Надявам се, уважаемия докладчик, че няма да отрича този факт.
    - Не, няма - отговори Владислав.
    - Тогава кажете ни как е възможно да се извършват обреди в чест на своя кумир и същевременно да се разрушават неговите творения? Това е невъзможно да се прави едновременно. Следователно, не са могли да съществуват на Земята гъстонаселени градове. Не е можело хората за замърсяват водата, сътворена от Бога, когото са почитали. Пък и не е възможно Вселенският Разум да е допуснал подобна вакханалия - в противен случай, не бива да бъде наричан самият той "Разум", а напротив, трябва да се постави под съмнение разумността на сътвореното от него и, на първо място, на човека. Какво ще отговорите на това, уважаеми докладчико?
    - Ще кажа, че съществуването на Разума, при това Вселенския, представлява единство на две велики начала: Разум и Антиразум.
    Антиразумният период в живота на хората от планетата Земя е бил необходим. И ако позволите, в следващото си изложение аз ще докажа съществуването на тези велики начала и в човека.
    - Добре, продължавайте - съгласи се младежът и седна на мястото си.
    - Вселената - това е единство от противоположности - продължи уверено Владислав. Човекът също отразява в себе си това единство от противоположности. И в невероятния хаос, постигнал съзнанието на земните хора, изведнъж се явили хора, които могли да разберат... Тези хора не на думи и не чрез религиозни трактати изменили своето отношение към земните творения. Те почнали да изменят начина си на живот. Сами още не осъзнавайки докрай мащабността на своето творение, те нарекли действията си просто "изграждане на родово имение".
    Те още не знаели, че докосвайки се до земята с ново осъзнаване, започват да оживяват вселенските планети. Че за тях няма повече смърт, а родените от тях деца ще бъдат наречени от потомците "богове". Те просто са градили своите родови имения на планетата Земя. Вселенският Разум обаче е следил дейността им със затаен дъх и трепет. И дошъл период, когато вече всички хора по Земята започнали да живеят в свои прекрасни имения. И настанал ден, когато... Гледайте, сега ще ви покажа една холограма. За двама души.
    В пространството пред аудиторията се появи земен пейзаж. По една пътека, водеща към гората от едно имение, вървяха хванати за ръце двама възрастни - мъж и жена. Явно бяха на повече от сто години. Мръкваше се, на небето започваха да проблясват една след друга едва забележими звезди. Хората се приближиха до един кедър и възрастната жена облегна гърба си на него.
    - Аз вече станах баба, пък и прабаба, а ти все още ме увещаваш, както в младостта ни, да се разхождаме под звездното небе... - нежно се обърна към спътника си жената.
    - Нима самата ти не го искаш?
    - Разбира се, че го искам, любими!
    Той хвана раменете ù, поривисто я прегърна и я целуна в устните.
    След това той, като свали презрамката на роклята ù, оголи рамото ù. В лунната светлина, върху лявото рамо на жената се виждаха три бенки в редица. Мъжът целуна всяка поотделно.
    - Ти си си все същият, както и преди, любими мой. Не искам да се разделям с теб.
    - Та ние няма да се разделяме! Ще умрем и ще се родим отново.
    - Не бива да се раждаме отново, - тъжно рече тя. - Ти погледни: свободна земя на Земята остава все по-малко - наоколо всичко е градини, имения. И за нашите внуци може да не остане място. Сигурно нещо не е съобразил Създателят, сътворявайки нашата Земя.
    - Аз не мисля така. Трябва да има някакъв изход, но ние засега не го знаем. Но аз съм уверен: нашата любов не може да се прекъсне. С теб ще умрем, за да се въплътим отново.
    - Но къде?
    - Погледни, любима, ето към онази звезда. Нека мисълта ни сътвори живот, подобен на земния, на нова планета. Съобрази сама: защо Той е замислил да сътвори толкова много планети? Всичко това не е случайно. Нашата мисъл е материална - тя ще създаде за нас живот и на най-безжизнената планета. Ние ще се прераждаме отново и отново. Нашата любов...
    - Благодаря ти за прекрасната мечта, мой любими! С тебе... Аз ще ти помогна да родиш живот и на новата планета.
    - Как ще наречем, любима, планетата на нашия нов живот?
    - Ялмеза - нека се казва така.
    - Ялмеза, чакай ни! А засега разцъфтявай с градини, покрий се с треви, както искам аз - уверено и пламенно рече мъжът.
    - И аз! - отговори тя.
    Холограмата изчезна. Владислав се поклони на аудиторията и се дръпна встрани, отстъпвайки мястото си на опонента си Радомир.
    Радомир застана на мястото на Владислав, обходи с поглед аудиторията и заговори:
    - Аз съм длъжен да опонирам на моя приятел. И веднага ще кажа: в неговата версия има много малко недоказуеми и дори противоречиви неща. Но аз, както и приятелите ми, все пак не можем да повярваме в това, че е съществувал такъв абсолютно абсурден период в живота на хората.
    Показаната от него холограма, както всички разбираме, е волята на неговата мисъл, на въображението му - и затова изисква потвърждение. Въпреки че тази холограма ми направи някакво странно усещане. Струва ми се, че е взета от моя приятел, от вече известните история, просто не мога да си спомня от кой източник е.
    Из амфитеатъра се понесе ропот, чуха се възгласи:
    - Нима е плагиатство?! Нечувано! А може би докладващият не е знаел...
    - Плагиатство. Усещането за нещо вече видяно наистина възниква.
    Владислав стоеше встрани с наведена глава. Той трепна, когато чу детски вик откъм далечните редове на седящите хора. "Ааа... аааа!" - викаше неговата неукротима сестра Екатеринка.
    "Добре че просто вика, а не коментира", - помисли си Владислав, но сгреши.
    Изчаквайки да настъпи тишина, Екатерина високо заяви:
    - Не си и помисляйте да спорите с моя брат! Защото той е много умен и чувствителен.
    - Да, силен аргумент, - раздадоха се насмешки.
    - Точно така,  много силен, - не спираше малката Катеринка. - И ти, Радомирчо, не се заглеждай повече в Людмила. Не се заглеждай - и толкоз.
    - Катя, млъкни! - викна Владислав.
    - Няма да млъкна! Людмилка те обича и ти я обичаш - това го знам със сигурност.
    - Катя! - извика още веднъж Владислав и тръгна към сестра си.
    - Людмилке, какво чакаш? - възкликна Катя. – Спри го! Няма да ми даде да се изкажа. Сега ще ме отведе от тука. Насила.
    От далечен ред стана русокоса девойка, тръгна към Владислав и му препречи пътя. По страните ù бе пламнала руменина. Наведе глава и прошепна:
    - Сестра ти е права, Владиславе.
    Притихналата зала чу шепота ù. Главите на присъстващите се обърнаха към малката Екатеринка, хората се заусмихваха и заръкопляскаха. И, вдъхновено от подкрепата на залата, момиченцето се затича към стоящия пред аудиторията Радомир, застана до него и вдигна ръчички нагоре, искайки да успокои залата.
    Когато всичко утихна, тя пак заприказва, обръщайки се към Радомир:
    - А ти, Радомирчо, за малко да станеш предател. Недей критикува брат ми. Той всичко вярно го показа. Той ти е приятел. И ти си му приятел. Не критикувай.
    Радомир погледна снизходително отгоре надолу малкото момиченце и също снизходително обръщайки се към нея и към хората седящи в амфитеатъра, каза:
    - Аз не критикувам. Просто констатирам факт. За показаната холограма не стигат доказателства. Всъщност, няма нито едно.
    - Има едно. И дори две, - твърдо настоя Катеринка.
    - И къде е то? Или те, ако са повече?
    - Едното - това съм аз. Второто - това си ти, Радомирчо - уверено рече момиченцето.
    При тези думи, тя разкопча две копченца на роклята си и оголи рамото си. На лявото рамо на малката Екатеринка Радомир видя три бенчици - точно такива както на старата земна жена, показана в холограмата. Радомир се вглеждаше в бенките на рамото на малкото момиче и кръвта му започна да пулсира все по-силно в неговите жили. Той усилено се мъчеше да си припомни нещо. Изведнъж пред него се яви холограма, която виждаше само той.
    Земен пейзаж. Той целува трите бенки върху рамото на любимата си. После тя го прегръща. Разрошва със смях косите на главата му и, както винаги, със смях целува връхчето на носа му.
    Холограмата изчезна.
    Радомир погледа още известно време Екатеринка, стояща пред него с все още с оголено рамо. После той внезапно се наведе, взе на ръце момиченцето и го притисна към себе си. Тя също го прегърна, със смях разроши косите му и бързо го целуна по върха на носа. Той държеше малката Екатеринка на ръце, а тя му шепнеше в ухото:
    - Много избърза да се родиш, Радомирчо; или пък аз съм закъсняла. Сега ме чакай да порасна. Четиринадесет години ме чакай! С други няма да си щастлив - аз съм твоята половинка.
    - Ще те дочакам да пораснеш, любима, - отговори тихо юношата.
    Изтощената от вълнения и успокоена Екатеринка сложи главица на рамото на Радомир и сладко заспа, а той продължаваше да стои тихо пред притихналата аудитория, държейки грижовно на ръце своята бъдеща жена.
    С мисълта си той почна да пише букви в пространството. Събралите се прочетоха текста на създадената от него холограма: "Доказателство има. То е във всеки от нас! Безкрайна и вечна е любовта във Вселената".
    След това Радомир, бавно и внимателно, за да не събуди спящото на рамото му момиченце, тръгна към изхода.
    Той бе забравил да изключи от пространството своята мисъл и холограмата продължаваше да се запълва с букви. Събралите се хора разбраха, че тези думи вече не са адресирани към тях, но, без да искат, ги четяха:
    "Ти се затича по звездите с боси крачета. Не търсеше любов за себе си. Във вселенските простори ти самичка успя да запазиш това, което заедно сме длъжни да пазим".
    Думи, предназначени за малкото момиченце от планетата Ялмеза и за земната жена-богиня, подарила живот на тяхната планета.
    А малката богиня спеше сладко на рамото на Радомир и, може би, насън също чуваше думите на своя любим.

    ***
    - Прекрасно е, Анастасия! Значи, когато хората, следвайки Божествената програма, устроят окончателно цялата Земя, те ще могат да се разселват и по другите планети?
    - Ами да. Инак самото съществуване на вселенските планети е безсмислено. А Той е придал на всичко велик смисъл. Любовта на двама души, мечтата, родена с любов, е способна да вдъхне живот на всяка планета.
    - И още, доколкото съм разбрал, хората, които сега си правят родови имения, вече няма да умират. Само телата си ще сменят и веднага ще се въплъщават.
    - Точно така: техните действия на земята сега са по-нужни от всичко друго! Те са най-богоугодни. Дори хората, които още не са успели да докоснат земята с ръка, но мислено вече градят своето бъдещо райско, живо гнездо, са хиляди пъти по-необходими на Божествената Програма, отколкото стотиците мъдреци зад каменни стени, които са се изолирали от творенията на Бога и само говорят за Бога и за духовността.
    Кощунствени са техните думи и печални - на тях им предстои смърт без ново раждане. Страшна ще е участта им, но това не е наказание Божие, а техен собствен избор.
    Огря Той Вселената с нова мисъл - тя е енергия велика, но и велик съдия. В летописите и легендите за съда Божий досега много е казано. Но дойде той, Божият съд: тих и невидим. Няма да остане недокоснат от него нито един човек на планетата ни. И всеки ще бъде съдия сам на себе си.
    Който избере живота и почне да твори жив живот, той ще стане вечен и ще се уподоби на Твореца велик на Вселената.
    А който в представите си сее смърт - на смърт е обречен от собствената си мисъл.
    Тези нейни слова, произнесени на брега на реката с уверен и спокоен тон, сякаш бяха подхванати от пространството, както ехото ехти по земята. В продължение на десет години не само аз станах свидетел как мощно умее Анастасия да моделира бъдещето със своите свещени мисли и думи.

    ***
    Отплувах по реката. Тя стоеше на брега. Нейните думи за вечния живот пространството продължаваше да повтаря отново и отново. Изведнъж ми мина през главата: от какви светове Вселенски, от кои галактики се е появила тук Анастасия, стояща в момента на брега в облика на земна жена и даряваща на планетата, наречена "Земя", с осъзнаването на вечността? Тя не хвърлят думите на вятъра. Животът го потвърждава.

    А щом трябва да ви поздравя, читатели мои, аз ви поздравявам с вашето осъзнаване! Ние ще живеем вечно, сътворявайки живот във Вселената.
    До щастлива среща, приятели!

    Край на първа част
    Активен

    Познах добро и зло, грях и добродетел, правда и неправда;съдих и ме съдиха;минах през рождение и смърт, радост и мъка, рай и ад; и накрая разбрах, че аз съм във всичко и всичко е в мен.
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2519


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #72 -: Ноември 15, 2010, 22:54:16 »

    Мерси Еми, намерил си я , много я обичам тази част.

    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    ЕМИЛИЯН :)
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    Любовта е по силна от всичко

    « Отговор #73 -: Ноември 15, 2010, 22:58:32 »

    Мерси Еми, намерил си я , много я обичам тази част.


    МОЛЯ и аз също колкото и пъти да я чета винаги сълзите тръгват
    Активен

    Познах добро и зло, грях и добродетел, правда и неправда;съдих и ме съдиха;минах през рождение и смърт, радост и мъка, рай и ад; и накрая разбрах, че аз съм във всичко и всичко е в мен.
    mddimi
    Гост
    « Отговор #74 -: Ноември 16, 2010, 00:29:14 »

    Поради промяна на тематиката, няколко поста бяха преместени в тема:

    Любовта.
    Активен
    Страници:  1 ... 3 4 [5] 6   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Тотеми: животни на силата « 1 2 »
    Астрология и нумерология
    wolfspirit 27 9249 Последна<br />публикация Ноември 19, 2012, 13:18:52
    от wolfspirit
    Джим Кери - Силата на нашите намерения
    Видео клипове
    Georgio 1 817 Последна<br />публикация Март 13, 2011, 19:19:35
    от Аэ съм
    Владимир Мерге - Силата на мисълта
    Духовни учения
    Ametist 4 1631 Последна<br />публикация Март 15, 2011, 17:07:45
    от Ametist
    Силата на намерението
    Книги
    ангелска любов 5 1199 Последна<br />публикация Февруари 05, 2012, 14:34:16
    от ангелска любов
    Силата на човек.
    Въпроси и отговори
    The Good Old Time 4 801 Последна<br />публикация Юни 01, 2013, 22:56:41
    от Sita

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright