Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 [2] 3 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Що е приятелство  (Прочетена 6529 пъти)
nia.boneva6
Гост
« Отговор #15 -: Август 17, 2010, 00:07:44 »

А понякога даваш (говоря в безлична форма) съвет, който действа привидно сега; и след това наврежда. Това ми се е случвало да го правя... и пак грешката е вид учене... опит...  но аз тогава не биваше да правя така Усмивчица
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #16 -: Август 17, 2010, 11:56:30 »

Ще го кажа просто:

Приятел е този,когото,като му се обадиш в 3 и часа половина сутринта и му прекъснеш семейната почивка на Хаваите да му кажеш:
-Абе,преди малко убих човек!
И приятеля ти веднага да изстреля:
-Къде ще копаем?
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #17 -: Август 17, 2010, 12:04:32 »

Това съм го чувала Плезещ се
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #18 -: Август 21, 2010, 19:50:32 »

Къде се изгуби, Приятелю?!
В тъгата си, нейде потъна...
Имаш душа на мечтател,
с красота си закърмен...

.....
Но има в живота и мъка,
с която ще трябва да можеш
отново, във дни на разлъка,
да виждаш пред теб хоризонта...

В спомени,
в теб ще живеят
образи мили
и силен,
ще прекрачиш отново,
междата на битки
и сиви
дни на умора ще срещаш...

Но ти не унивай..
Във тебе,
с любов са втъкали
и сила,
и нежност чуплива...
и можеш,
отново да срещаш ранила
надежда,
любов да те стопли...
...
Спомени мили в душата си скътай..!
Пред теб хоризонт е!
Назад се не връщай..!


Усмихни се!

Усмихни се!
Има още много пътища,
които тръгват все от теб..
С птиците на пролет
ще поемеш,
към нови хоризонти,
и безчет
ще бъдат пак в очите ти
искрите,
с които ще се будиш във зори..,
на кръстопът се раждат
и мечтите...
Мечтай!
По своя път
върви!
Сигурна съм,
ще издържиш и можеш
да постигнеш
своята победа!!!
Познал си болка,
страх,
вървиш...
към изгрев нов
и не последен!
Върви по своя път!
Не спирай!
Пред теб щастлив
сега извива,
оня път,
с любов наречен,
път на вяра
и надежда,
жива!
Силен си,
не се предавай!
Слънчеви мечти
те водят!
За миг любов,
искра,
си струва,
море от мъки
да преплуваш.


Приятелство ли!?

С теб общуваме прекрасно,
все накратко ...и е ясно,
всяка дума смисъл има,
но от мисли, даже в рима...,
няма никаква надежда,
да те срещна...
Пак поглеждам:
ти си все така далече,
и те мисля, всяка вечер...

Вече мина много време...
Търсиш Нея, а за мене
винаги ще си далечен,
истински приятел, вечен...
Но не знам дали ще мога
да остана с теб, /За Бога!..../!
Когато ти откриеш Нея
а за тебе все копнея...,
ще си тръгна, без да питам.

Ти разбираш, думи вплитам
във една надежда гола...
А душата ми, ... се моли...

...Може би, във теб последен,
вярвам днес, а утре седем
пъти аз ще те отричам...

Днес ела, когато те обичам!



Вярвам ти!

Варвам ти,
защото не изрече
нито дума, от която да боли,
нито с мисъл, нито с поглед
не обрече,
приятелството ни...
И без звук, дори,
всяка твоя мисъл споделена,
намери своя пристан, нов,
в сърцето ми,
където спотаена,
кълни и ражда се любов...

Вярвам ти...
Защото откровено,
ти нищичко не ми спести.
Душата ти,
макар и наранена,
с много нежност, ми дари
едно приятелство,
безценно....
И знам,
не би ме наранил...

Може би ще си отидеш...
И знам, че дълго след това
само болката стаена,
ще ми напомня за една
приятелска ръка, която
протегна в миг на самота
и все така ще вярвам още
в теб...
И знам, че не греша...

Активен
bars_i
Гост
« Отговор #19 -: Август 21, 2010, 20:04:17 »

В живота си всеки човек среща трудности и препятствия.На всеки един от нас му се е приисквало да се обърне към приятеля си от детство,да поговори с него,когато му е тежко,да се опре на него.И точно,когато в такъв труден момент ти се прииска да се обърнеш към любимия си приятел,разбираш горчивата и болезнена истина.Именно в трудните моменти разбираме кои са ни приятелите и не просто приятели,а истинските и верните.Но реалността е коварна...
Точно,когато се нуждаеш най-много от приятелско рамо и подкрепа,разбираш,че нямаш приятел,не и истински.И изведнъж част от теб чувстваш,че умира,че си отива нещо толкова мило и свидно за тебе.
Виждаш,че всеки път,когато си споделял нещо съкровено с т.нар. си истински приятел,той е използвал изповедта ти за свои изгоди.И в един момент,когато на теб ти омръзне от коварство,подлост и лицемерие,отидеш при приятеля си и го попиташ защо го е направил,защо те е използвал... А той отговаря: “Мислех,че е за твое добро!”Точно тогава на теб ти идва да плачеш,да крещиш и какво ли още не,но не можеш да го направиш...
Разбираш,че живота изобщо не е това,за което си го смятал,че е една сива и мрачна картина.Разбираш,че приятелството се е превърнало в предателство,че всичките ти споделени мечти и надежди са сякаш изхвърлени на вятъра.Чувстваш се празен отвътре.И тъкмо в този момент си казваш: “Не!Стига толкова лъжи!Повече приятелство и доверие никому!”
И колкото и да ти е тежко в този момент,става ти сто пъти по-зле,разбирайки,че няма на кого да се опреш,че никой няма да те разбере и да те посъветва
Активен
kim
Гост
« Отговор #20 -: Август 21, 2010, 20:08:04 »

ДРУГАРИ

Шест квадрата
шест стени
въртят се около мен
а аз на средата
уж свободен но в плен
гледам но нищо не виждам
сънувам ли или не
кръвта в главата ми приижда
чувам безброй гласове
усещам че нещо от мене яде
тогава попитах кой си кажи
а то отговори с глас на дете
червейче малко съм ям мъртъвци
просто сънувам лъжеш нали
ще се събудя в живота красив
горки ми приятелю по-добре заспи
твоите другари те погребаха жив!

от един приятел Намигване

и едно от мен

Аз вече знам

Ела насам и погледни, кажи ми това там не си ли ти?
Не носиш дрехи а лъжи, каменно сърце и черни дупки вместо очи.
Помня как гледаше през мен, дори когато се кълнеше в приятелство всеки ден.
Как протягаше ръка, но не за поздрав а да ми забиеш нож в гърба

Сега вече знам какво си ти
Сега разбрах, че през цялото време сам съм бил
Сега вече знам какво си ти
Сега разбрах, че през цялото време сляп съм бил

Дойдох сам, дойдох за теб, защото мислех, че пред мен седи човек,
Но явно просто съм грешил, явно някой маската добре ти беше ушил.
Паднах в дупката за да излезеш ти, целта всъщност е била себе си да спасиш.
Сега бягаш от истината, реалността а аз вече знам

Аз вече знам какво си ти
Сега разбрах, че през цялото време сам съм бил
Сега вече знам какво си ти
Сега разбрах, че през цялото време сляп съм бил

Активен
bars_i
Гост
« Отговор #21 -: Август 23, 2010, 22:11:12 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=jH_YljNNVPU" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=jH_YljNNVPU</a>
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #22 -: Август 23, 2010, 22:16:42 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=O2h74wlEq-c" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=O2h74wlEq-c</a>
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #23 -: Август 26, 2010, 22:19:32 »

Приятелството..толкова красива тема и толкова много е изписано върху нея..и всички са прави до един.Приятелството трябва да се изживее,да се почуства,да не се съмняваш в даденият човек това е любов в най-чист вид.Просто да се радваш че този до теб съществува.Това е като с цветята може да си в градина пълна с тях и просто да им се радваш и да им се любуваш или да почнеч да ги късаш,да правиш парфюми и да изтигнеш култ към тях.Приятелството е много лична тема и за всеки е отделна и всеки си има своя истина за него.Поне за мен е така,то не принадлежи на времето и пространството,когато си с този човек имаш чуството че си във вечноста.Всичко е истинско дори мълчанието,а мислите за ви еднакви.То е като диамант красив и бляскав отвън,но същевремнно изключително твърд и може да среже всичко и всичко изглежда като малка песачинка,усещаш вечноста и имаш чуството че познаваш този човек от милиарди години.Всякаш сте били заедно вечно готов си да направиш от наи-малките до-най големите компромиси готов си да дадеш всичо дори живота си.
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #24 -: Септември 01, 2010, 23:28:00 »

По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис:прекрасни порти,зад оградата-музика,цветя,ромолене на ручеи.
-Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.
-Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
-Има ли вода?
-Колкото искаш-чисти фонтани, прохладни басейни.
-А ще ми дадат ли храна?
-Колкото поискаш.
-А кучето?
-Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
-Може ли да пием вода тук?-попитал човекът с кучето пазача.
-Да, на двора има кладенец.
-А кучето ми?
-До кладенеца има поилка.
-А дали ще ви се намери малко храна?
-Да, ще те нахраним.
-А за кучето?
-Ще се намери кокалче.
-Какво е това място?
-Това е рая.
-Но пазачът на оазиса,покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
-Лъже! Там е ада.
-Но как търпите това?
-Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #25 -: Септември 02, 2010, 13:06:35 »

 Ухилен
Това си го биваше Усмивчица
Активен
Luna:)
Гост
« Отговор #26 -: Април 18, 2011, 03:11:04 »

Ами.. ..какво правите ако искате да си върнете може би изгубените донякъде ..приятели.. Ако имате изградена защита, но в един момент тя рухне (да кажем,че успеят да я премахнат), но тях вече ги няма така както преди и вината за това е единствено и само ваша и нямате идея какво да направите за да ..поправите(?) случилото се.. ..Отвътре крещите, че съжалявате.. за всичко и искате да го кажете, но като че ли не чуват.. ..Не искате да се предавате и знаете, че те не таят лоши чуства, само.. ..ги е страх от вас.. ..един вид да ви се доверят.. Какво бихте направили за да.. поправите(?) нещата, да покажете, че съжалявате, че вече всичко е ок и това което е било е било просто защитна реакция от прекалените илюзии в миналото, страх да не би отново да е така, че повече няма да се повтори и каквото и да се случва бихте дали всичко за тях и искате да се върнат отново такива-каквито са били.. ..и че е празно без тях.. ..някак тихо и... ..ви липсват...?
Активен
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #27 -: Април 18, 2011, 09:19:56 »

    Приятелят е човек,който не се е родил мой брат или сестра.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Psychedelia
    Гост
    « Отговор #28 -: Април 18, 2011, 10:42:53 »

    Аз имах няколко приятели, които с времето изчезнаха.. Решиха явно да останат с други техни приятели и не мога да разбера причината.. Толкова силно ги обичам, че продължава да ми пука за тях, въпреки че са минали година/две. Опитвала съм се да ги потърся, но явно не им пука вече. Не мога да разбера причината, просто си отидоха. Никога не бих направила нещо лошо на близките си, тъй като са единствената ми опора в живота и без тях има празнина. Опитвам се да помагам на хората, тъй като ми доставя удоволствие.. Имам единствена нужда от обич и разбиране, от приятели... А като ги няма.......
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #29 -: Април 18, 2011, 11:19:32 »

    Psychedelia подобното привлича подобно.
    Не допускаш ли че ти самата си се променила и вече те няма как да са твои приятели.
    След време ще се появят други.
    Въпроса е дали ще ги допуснеш до себе си.
    Това е естествения ход на нещата.
    Промените!
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Страници:  1 [2] 3 4   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Приятелство между момче и момиче (мъж и жена) « 1 2 3 »
    Духовни връзки и взаимоотношения
    DArkAngel 34 3570 Последна<br />публикация Юни 03, 2013, 13:39:11
    от elinikar

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright