"Shirinan"

Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 21:00ч.)


Книги:

         

Страници:  [1] 2 3 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Що е приятелство  (Прочетена 5445 пъти)
bars_i
Гост
« -: Август 09, 2010, 21:50:18 »

Какво е приятелството? - Приятелството означава междуличностна връзка, която се изразява в поведение на сътрудничество и подкрепа, взаимно разбиране, уважение и привличане, както и прояви на помощ в случаи на нужда или криза. Приятелите са хора, които взаимно се радват на компанията си и проявяват лоялност един към друг.
Това според речници и пр. значи приятелството. Но дали наистина е така? Какво става после? Поемане на различни посоки в живота? Писване един на друг? Лъжи, измами, лицемерие, а може би взаимна полза? Това ли е приятелството? Все въпроси, на които отговорите за всеки са различни.
Ужасно е да знаеш, че няма никой до теб и не можеш да се довериш на никой. Предателството е ужасно... Мъката да гледаш щастието на хората и да се чудиш къде си сбъркал, дали грешката е в теб, дали ти ли си виновен. Утешаваме се с това, че някой ден тези, които ни нараняват, ще разберат какво са загубили в наше лице... Но това като че ли никога не става. Те продължават живота си без да ги интересува как се чувстваме ние, как сме...
Приятелството съществува, но е много трудно да го откриеш. Откриеш ли го веднъж, си спечелил най-ценното нещо на света: някой, който те разбира по- добре от всеки друг и както е казано в един афоризъм: Приятел е този, който знае всичко за теб и въпреки това те обича... Това за мен е истинско приятелство... Независимо от това къде се намирате, независимо от това колко често се чувате и виждате, все пак се чувствате по-близки от всякога...
Да помислим и за останалите хора, които познаваме и наричаме приятели. Приятели ли са всъщност? Или просто познати, за определен момент от живота. Могат ли те да ни наранят и могат ли те да бъдат истински приятели? Не могат! Ние си мислим, че могат и едва когато ни предадат, разбираме колко глупави и наивни сме били да им се доверим. И това продължава с всеки ‘'приятел‘', който ни нарани. Точно тогава идва и времето, в което придобиваме неумението да се доверяваме на хора, от страх да не бъдем наранени.
 
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #1 -: Август 09, 2010, 23:00:07 »

И трябва да поемем риск, все пак. Хората, другите хора, често нараняват... но в това има някаква полза, научаваме нещо... учим се и по-силни да бъдем.
Като бях в детската градина, имах една "приятелка", дето когато й бе изгодно се държеше добре, а през останалото време-зле. Т.е., ясно ви е за какво говоря. Чудя се, как така не успя да ме нарани... просто не успя, не ме засегна; не знам как. После нищо ми нямаше като не я видях повече Усмивчица
Активен
Kery
Гост
« Отговор #2 -: Август 10, 2010, 09:08:12 »

Ако мога да допълня, с някой изречения, за които се сещам в момента:

Приятелството не е просто да имаш с кого да говориш на общи теми. Дори когато хората нямат какво да си кажат, когато са далече един от друг, когато не са се чували от много време и т.н. то си остава приятелство.

Приятелствово е да можеш да разчиташ на някого и да разчитат на теб, без значение дали подкрепата е морална или физическа.

Приятелството не е игра на топло и студено, няма място за мистерии, гатанки, тайни и т.н.

Приятелството няма нужда от мили думи и нарицателни за да расте.

Приятел е този, който не би ти забил нож в гърба...и понякога това е достатъчно...
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #3 -: Август 10, 2010, 09:20:38 »

"Приятелството възниква, когато мълчанието между двама души е приятно"
Активен
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 631


AЗ ВЯРВАМ

« Отговор #4 -: Август 11, 2010, 23:00:17 »

... някои дават подкрепа единствено в моменти ,  когато им е удобно и не им пречи .... но когато те трябва да се лишат от нещо, за да помогнат виждаш за какво иде реч. Лесно се разпознават. А добри събеседници човек може да си намери не чак толкова трудно ... не знам ..доста съм разочарована от някои. други ме правят щастлива ... е да - истинските ми приятели не са такива, каквито ми се иска да бъдат - космополитни, бохеми, по-отворени към нещата ..но ме обичат и подкрепят и няма как да не ги обичаш - ако се наложи да ги помолиш за помощ, която ще ги лиши от ..например тяхното лично свободно време ..е -ще те понахокат малко в лицето , но въпреки всичко ще се отзоват Усмивчица
Радвам се, че ги имам.
Активен

There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
nia.boneva6
Гост
« Отговор #5 -: Август 11, 2010, 23:07:01 »

Да, права си за подкрепата.
Иначе мене не са ме правили нещастна... Не знам как става, ама просто много рядко ми пречат "неистинските приятели"...
Активен
Kery
Гост
« Отговор #6 -: Август 12, 2010, 14:49:26 »

Цитат
Единственият начин да имаш приятели е да бъдеш приятел!



Активен
bars_i
Гост
« Отговор #7 -: Август 16, 2010, 22:17:26 »

Много неща могат да се кажат за приятелството...Приятелите са хора, които се обичат, които винаги могат да разчитат един на друг; хора, които взаимно приемат грешките и несъвършенствата си, но винаги подтикват човека до себе си да става по-добър; хора, които винаги ще ти подадат ръка, когато си паднал в блатото и никога няма да те оставят вътре, ще плачат заедно с теб, но няма да те оставят, докато не излезнеш от това състояние;приятелите са и хора, които винаги ще са с теб, и докато се усмихваш, като се стремят да направят тези щастливи моменти да продължат възможно най-дълго...Приятелите са хората, които, като слънцето, ще правят твоя свят да изглежда по-топъл и светъл.
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #8 -: Август 16, 2010, 22:27:21 »

Усмивчица
Правят намираме в тях светлина за живота си, да. После тръгваме по различни пътища. Значи по този начин лесно може да си отсъди дали приятелството е било истинско-ако след раздялата хубавите чувства и "светлината" остана такива, каквито са, значи връзката е градивна... е, да сигурно има примес на тъга... но радостта, че познаваш някой, който е направил толкова много за теб-тази мисъл би трябвали да е по-силна! Усмивчица
Активен
giti
Гост
« Отговор #9 -: Август 16, 2010, 22:39:45 »

Много неща могат да се кажат за приятелството...Приятелите са хора, които се обичат, които винаги могат да разчитат един на друг; хора, които взаимно приемат грешките и несъвършенствата си, но винаги подтикват човека до себе си да става по-добър; хора, които винаги ще ти подадат ръка, когато си паднал в блатото и никога няма да те оставят вътре, ще плачат заедно с теб, но няма да те оставят, докато не излезнеш от това състояние;приятелите са и хора, които винаги ще са с теб, и докато се усмихваш, като се стремят да направят тези щастливи моменти да продължат възможно най-дълго...Приятелите са хората, които, като слънцето, ще правят твоя свят да изглежда по-топъл и светъл.
Спестил си ми писането.... Благодаря!
Активен
giti
Гост
« Отговор #10 -: Август 16, 2010, 22:42:23 »

Усмивчица
Правят намираме в тях светлина за живота си, да. После тръгваме по различни пътища. Значи по този начин лесно може да си отсъди дали приятелството е било истинско-ако след раздялата хубавите чувства и "светлината" остана такива, каквито са, значи връзката е градивна... е, да сигурно има примес на тъга... но радостта, че познаваш някой, който е направил толкова много за теб-тази мисъл би трябвали да е по-силна! Усмивчица
На истинските приятели, пътищата не се разделят. Те се обичат и правят всичко възможно да са заедно, та било то и след 6 години примерно.... А когато видиш, че след толкова време, нещата са такива, каквито са били и преди, тогава чувството на радост е неописуемо! Повярвай ми, говоря ти от личен опит!
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #11 -: Август 16, 2010, 22:46:32 »

Аз говорех за физическа раздяла, примерно, единия в Германия, другия... в Индия.
Инак, не знам защо, обаче, когато дълго не виждам приятели, не се чувствам тъжна Ухилен хах
А какво ще кажеш за 60 години? Уоу, тогава сигурно е още по-страхотно!
Активен
giti
Гост
« Отговор #12 -: Август 16, 2010, 22:48:36 »

Аз говорех за физическа раздяла, примерно, единия в Германия, другия... в Индия.
Инак, не знам защо, обаче, когато дълго не виждам приятели, не се чувствам тъжна Ухилен хах
А какво ще кажеш за 60 години? Уоу, тогава сигурно е още по-страхотно!
Еми, аз в Швеция, приятелката ми в България.... Но това не значи, че пътищата ни са се разделили. Не мисля, че истински приятели, няма да намерят начин да не се срешнат цели 60 години.
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #13 -: Август 16, 2010, 22:50:13 »

Активен
Еруин
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 555


  • Град: Варна
  • « Отговор #14 -: Август 16, 2010, 23:51:02 »

    ...които винаги ще ти подадат ръка, когато си паднал в блатото и никога няма да те оставят вътре, ще плачат заедно с теб, но няма да те оставят, докато не излезнеш от това състояние;приятелите са и хора, които винаги ще са с теб, и докато се усмихваш, като се стремят да направят тези щастливи моменти да продължат възможно най-дълго...
    Има един момент, който ме смущава от доста време.
    Често ми се струва, че човек трябва да остане сам за да реши собствените си проблеми (не говоря за нещастия дошли рязко отвън, а за проблемите идващи и залягащи малко по малко отвътре).
    Приятелите не искат да виждат как любимите им хора страдат и затова притъпяват и разсейват болката колкото могат, без много да му мислят. Но дали така не пречат? Болката учи и някои неща трябва да бъдат изжиявяни и човек да намери решението на проблемите в себе си, а не да се оплаква на по чаша бира или лимонада и да си разказва вицове с някой приятел, който го подкрепя в трудни момент.
    Подкрепата дори и да е добронамерена в неточен момент за грешно нещо може да дообърка човек много и да му загуби време.
    Въобще никога нищо не е ясно.. обичайте си приятелите, но внимавайте как се мъчите да смекчите болката им.
    ...които винаги ще ти подадат ръка, когато си паднал в блатото и никога няма да те оставят вътре
    Дано да не се окаже, че има моменти, в които поотделно можете да се измъкнете от блатото, но заедно хванати за ръка - не.
    И дано това, че не оставяме любимите си хора да потънат, не води до това, че никога не успяват да се отласнат от дъното, а продължават да се даваят мятайки ръка и гледайки с надежда към нас.
    Активен

    I told you
    That we could fly
    'Cause we all have wings
    But some of us don't know why
    Страници:  [1] 2 3 4   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Приятелство с бога - Нийл Доналд Уолш
    Книги
    Shirinan 2 1157 Последна<br />публикация Май 07, 2010, 11:16:08
    от Neona
    Приятелство между момче и момиче (мъж и жена) « 1 2 3 »
    Духовни връзки и взаимоотношения
    DArkAngel 35 2601 Последна<br />публикация Юни 03, 2013, 13:39:11
    от elinikar
    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Изработка на сайт | Психолог  © Copyright