Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Сънища за изоставяне  (Прочетена 1743 пъти)
Administrator
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Юни 20, 2009, 22:12:58 »

    Страхът от изоставяне е един от основните човешки стра­хове. Става дума за почти космична тревожност. Това е страхът на детето, което по някаква причина е лишено от майка си и се чувства абсолютно сам на света, пре­върнал се в абстрактно и ужасяващо място. Това е страхът на изгубената в града Виржини, която в съня си се втур­ва към полицията.

    Но това е и страхът на детето, чиято майка му казва „сърдита съм ти" - нещо, което тя никога не бива да пра­ви. Сърденето се усеща като изоставяне; между майката и детето се издига „стена"; връзката е прекъсната; по­явяват се чувство за вина и потребност от прошка на вся­ка цена.                     

    У зрелия индивид страхът от изоставяне се изразява обикновено чрез три основни вида поведение:

    а) даден човек изпитва прекалена потребност от при­ятели, „на които да може да разчита". Подобна потреб­ност често изразява тревожност. Тя се проявява в тираничност, в предявяване на изключителни права над при­ятелите. У такъв човек желанието де бъде обичан е по-силно от желанието да обича. Приятелят е длъжен пос­тоянно да присъства, винаги да е на разположение. Лич­ността му обикновено символизира майката. Подобен човек се подчинява на повелята: „Не бива да съм сам, никога не бива да съм сам, за нищо на света." Той стига дотам, че кани в дома си който и да е, при каквито и да е условия. Когато казва „страх ме е да остана сам", това следва да се преведе така: „Непрекъснато се боя да не ме изоставят- майка ми, Бог, хората..." Повтарям: този страх е в същността си дълбоко човешки. Но той значително се усилва, когато се чувстваме лишени от нещо, неспо­собни на нещо, или когато ни се струва, че другите едва ни търпят или направо ни отхвърлят...

    б) човекът „се подсигурява". От страх да не бъде изос­тавен в бъдеще, той отказва всяка близост в настояще­то. Не желае да се привързва. Отблъсква любовта, при­ятелството, обичта. Разбирай: „Има ли смисъл? Нищо не е трайно, всичко се проваля, един ден и без това ще ме изоставят." Такива личности често са отрицателно наст­роени, критични, агресивни. Нападайки другите, те „оп­равдават" в собствените си очи отказа си от всяка афективна връзка.

    в) страхът от изоставяне се превръща в страх да не изос­тавиш другите. Той е разпространен между близки хора и това е обяснимо. Подобен човек противопоставя на сво­бодата си следното разсъждение: „Ако проявя самостоя­телност, дори само за да отида на кино, ще имам чувст­вото, че изоставям жена си" (подразбира се: че изоста­вям майка си). Или: „... че изоставям съпруга си" (съп­ругът също представлява майката). Това чувство е често срещано сред младите, преди да се оженят. То се изразява така: „За да стана самостоятелен и зрял, трябва да напусна родителите си и те ще останат сами на света." Което често е само транспозиция на собствения страх от изоставяне.

    Сън за изоставяне (на млада жена)

    - Често сънувам, че вървя нощем през полето. Викам. Никой не ми отговаря. Плача. Събуждам се, обзета от спазми, които сякаш изпълзяват от дъното на съществото ми...

    Тази жена изпитваше непрекъсната тревожност. Като дете наистина била изоставена от майка си. Прибрала я нейна леля и я отгледала без особена нежност. За отбеляз­ване е, че жената живееше заобиколена от множество при­ятели и приятелки (или поне хора, които бе обявила за такива!) Явно за да може поне един от „приятелите" да се привърже достатъчно към нея и да не я изостави...

    А дали пък днешните общности не са също израз на този страх?

    Причини за страха от изоставяне

    Ситуациите, в които детето бива „изоставяно", изобил­стват още от началото на живота. Обикновено това са епизодични и краткотрайни раздели, предизвикани от най-нормални обстоятелства. Така че съществува доста разтеглива граница между фрустрацията, изпитвана от детето, когато майка му го напуска за известно време (за да отиде на работа например), и усещането за безвъзврат­но изоставяне, което бързо води до дълбока невроза, прид­ружена с тревожност. Във втория случай детето, и по-късно възрастният, разглеждат всяка човешка връзка в зависимост от възможността за „изоставяне". Това е пос­тоянно вътрешно състояние - мъчително, болезнено... и най-често неосъзнато.

    Изгражда се мощен комплекс за малоценност. Не е изключена и появата на садизъм - аз страдам, следова­телно някой трябва да плати за това. Такъв човек не из­разява чувствата си; той изисква другите да отгатват и най-малките му намерения, и най-незначителните му усе­щания. А когато напусне свой приятел, твърди, че него са го напуснали. Неврозата, придружена от страх от изоставяне, има многобройни симптоми. Да споменем два от тях. Даден човек се чувства относително сигурен само ако телефонните номера на болницата, на личния лекар, на полицията и пр. са му подръка. Друг се притеснява, ако кара по странични пътища, където колата му риску­ва да се повреди. Този страх от „механиката" обаче е само оправдание. Всъщност човекът се бои да не се окаже „изос­тавен" на място, където никой не може да му се притече на помощ. Тогава полицаят - или автомонтьорът - пред­ставляват Майката.

    Неврозата, която се характеризира със страх от изос­тавяне, мазохизмът и садизмът често са свързани. Като се има предвид колко изключително разпространена е тази невроза, ясно е защо литературата изобилства от ситуации, в които срещаме „изоставени" на всяка стра­ница.

    Сред причините й можем да споменем следните:

    а) прекалено ранното отбиване. Но и тук всичко зави­си от афективния климат, осигурен от майката, както и от личността на детето;

    б)  възпитание, при което майката не обръща дос­татъчно внимание на детето. Тогава то се чувства „несъ­ществуващо" и недостойно за интерес. Изоставено. И нищо чудно, след като случаят е точно такъв!

    в) детето е отгледано само от майката (бащата е почи­нал например) и има само една „опора", която му носи сигурност. Дори частичното изоставяне поражда глуха тревожност, избиваща понякога в неконтролируема па­ника.

    Още сънища за изоставяне

    •Жули сънува, че се разхожда в гората с приятели. В един момент те се отдалечават от нея, без да я предупредят. Обзема я страх. Вика, но никой не й отговаря. Става все пo-тихо. Припада нощ.

    В съня си Жули се усеща сама на света в дълбоката

    тишина и непрогледната планетарна нощ.

    •Мари сънува, че отива на гости у много скъпи свои при­ятели, където обаче среща безразличен и студен прием. Отчаяна, тя излиза от къщата. Озовава се в някаква огромна равнина. Вали сняг. Обръща се и забелязва, че светлините на къщата гаснат. Събужда се, обляна в сълзи.

    Мари е млада жена, „изоставена" от майка си, докол­кото последната просто не й обръщала внимание, не я молела за помощ, не се интересувала от успеха й в учи­лище, не проверявана бележника й, никога не я мъмре­ла, нито наказвала, но и в нищо не я насърчавала... И доколкото баща й също не забелязвал присъствието й. Така че Мари живеела „приклещена" между майка и баща, които усещала като несъществуващи; на практика била сама на света. Когато я срещнах, отказваше всяка връзка от страх да не я напуснат някой ден. Всъщност сама изоставяше, за да не бъде изоставена.

    В документацията ми фигурират много сънища за изос­тавяне под една или друга форма. Сънуващият или съну­ващата отминават, без някой да спре погледа си върху тях. Или пък на някоя сбирка стоят сами в своя ъгъл. Звънят по телефона, но никой не вдига. Един проси на улицата (= проси обич). Друг влиза в къща, в която няма нито една жена (няма майка); само някакъв мъж запла­шително стои на прага. Млада жена сънува, че ходи гола по улицата, но никой не я вижда.

    Ще цитирам накрая откъс от едно прекрасно стихот­ворение на Аполинер, което добре илюстрира горното:

    Взех стрък изтравниче в ръката, че есента умря - добре помни... Не ще се видим вече на земята. Ех, този дъх на времето, цветята... Ще те очаквам в други бъднини.
    Активен

    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Повтарящи се сънища « 1 2 3 4 5 »
    Моите сънища
    Админ 63 8275 Последна<br />публикация Март 19, 2012, 00:10:09
    от UltimaView
    Осъзнати сънища. « 1 2 ... 8 9 »
    Моите сънища
    Еlsha 122 10412 Последна<br />публикация Февруари 08, 2013, 10:25:54
    от nikcvet
    Сънища, свързани с потопи и тн. « 1 2 3 »
    Моите сънища
    Amazon 43 4339 Последна<br />публикация Декември 09, 2012, 01:55:20
    от terika
    Български сайт за сънища
    Полезни сайтове
    ashmodean 0 612 Последна<br />публикация Април 05, 2012, 19:17:04
    от ashmodean
    Повтарящи се сънища от един и същи род.
    Моите сънища
    Mitova 4 1349 Последна<br />публикация Декември 13, 2012, 20:31:27
    от Sita

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright