Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Объркана  (Прочетена 1022 пъти)
liliana
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 3


  • Град: София, България
  • « -: Юли 29, 2010, 18:24:25 »

    Здравейте! Не знам дали мястото ми е тук, тъй като след няколко дни навършвам 13 . В училище винаги съм имала проблеми, макар и малки . Приятелите ми ме игнорираха, не искат да ме разберат . Когато се разхождам из двора си мисля защо всички са се събрали в групички, а аз съм сама ... Винаги съм невероятно чувствителна към всичко - към обидите в училище, към ниските оценки, към разправиите в семейството . Аз съм единствено дете, но мама и тате не се интересуват особено от мен като личност . Когато видя 1 човек в главата ми моментално излиза миналото му и съдбата му . Когато видя някое момиче / жена винаги определям дали ще има дете и ако да, какво ще бъде [ момче или момиче] . И винаги познавам. През последната година претърпях невероятни промени  вътре в себе си ( размишлявам над въпроси, които другите не ги интересуват  ; отделям се от другите , може би защото се отличавам). На село децата от улицата ме викат , но аз усещам , че с тях нямаме общо, като че ли сме от други светове ... Затворена съм в себе си, колкото и да искам нови контакти . Нямам представа дали съм дете индиго, но като чета постовете нещата се препокриват ...
    Активен

    Усмивчица
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #1 -: Юли 29, 2010, 18:34:57 »

      Илиана! Много като теб се чувстват отхвърлени, и то с основание.  Искам да ти кажа, че не си затворена, въпреки останалите. Ти си даже отворена-отворена за работи, които заобикалящите те не искат да разберат. Просто продължавай да бъдеш себе си... въпреки всичко.
      Значи, съучениците ти са по групички. То навсякъде е така. Но това, което те мислят за приятелство, най-често се разваля... много често стават интриги, такива неща, "най-добри приятелки" се скарали заради момче... та така. И най-важното-много от тези, които са разделени по "лагери" не се чувстват щастливи в компанията, но просто се страхуват от мнението на околните. Тъжни са, а се преструват на щастливи... мислят едно, казват друго...  Радвай се, че не си от тях! Все пак е хубаво да се разбирате просто, но трябва да се внимава какво се казва на различните хора... защото не винаги разбират проблема и най-често "пращат" искрения на психиатър...


    А, и също, добре дошла Усмивчица Надявам се да прекараш хубаво във форума Усмивчица
    Активен
    liliana
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 3


  • Град: София, България
  • « Отговор #2 -: Юли 29, 2010, 18:53:49 »

    Благодаря ти много за отговора  Усмивчица .
    И аз преди бях в една от въпросните групички . Там игнорираха мнението ми, чувствах се самотна . С времето започна моето отделяне от тях . Интересите ни просто не са споделени . Тези момичета нямат собствено мнение и стил, те просто се водят от новото и модното ...
    Активен

    Усмивчица
    Amazon
    Гост
    « Отговор #3 -: Юли 29, 2010, 19:37:23 »

    Здрасти:) Аз съм на 22 , но не беше много отдавна,когато и аз бях на 13:) Разликата беше,че на мен никога не ме е интересувало кой какво мисли:) Трябва да уважаваш тяхната гледна точка, но трябва да знаеш едно нещо от мен - ти си единствена и неповторима:) Когато ти се случва нещо лошо казвай така- АЗ СЪМ СПЕЦИАЛНА и това ми се праща за да ме направи по–силна... Сега... Аз като бях колкот теб много се биех. Някой като ме наричаше луда, обиждаше мен или най-близките ми приятелки...майкооо тежко му...КОЕТО НЕ Е РЕШЕНИЕ!!!! На класната ми бях най-омразното хлапе,защото бях отличничка но спорех с нея по всяка възможна тема:))))). ...пък през лятото когато всички тичаха,ходеха на кино, аз се излягах с филия с кашкавал и чубрица и изяждах кориците на всевъзможни фентъзи книги, като "Песен за огън и лед", "Мечът на истината", Войната на студенокръвните","Колелото на времето" и тн. Усмивчица Аз не стига че сънувах умрели, но и четях момчешки книги играех си на игра в която си представях че контролирах стихията земя...абе бях голям фантазиор...нещо което не се променило:) Не се притеснявай има много дсеца които са като теб, ти си във възраст в която хормоните ти играят големи номера и се депресираш често,чувстваш се отхвърлена...не си:) Тук можеш д прочетеш много неща на различни теми- дух, зодия,история ,Атлантида, Индиго:)))) Чети и като имаш въпроси винаги можеш да питаш и вярвай ми ще ти бъде отговорено:) Поздрави
    Активен
    psyhea
    Гост
    « Отговор #4 -: Юли 29, 2010, 20:33:48 »

    Здравейте! Не знам дали мястото ми е тук, тъй като след няколко дни навършвам 13 . В училище винаги съм имала проблеми, макар и малки . Приятелите ми ме игнорираха, не искат да ме разберат . Когато се разхождам из двора си мисля защо всички са се събрали в групички, а аз съм сама ... Винаги съм невероятно чувствителна към всичко - към обидите в училище, към ниските оценки, към разправиите в семейството . Аз съм единствено дете, но мама и тате не се интересуват особено от мен като личност . Когато видя 1 човек в главата ми моментално излиза миналото му и съдбата му . Когато видя някое момиче / жена винаги определям дали ще има дете и ако да, какво ще бъде [ момче или момиче] . И винаги познавам. През последната година претърпях невероятни промени  вътре в себе си ( размишлявам над въпроси, които другите не ги интересуват  ; отделям се от другите , може би защото се отличавам). На село децата от улицата ме викат , но аз усещам , че с тях нямаме общо, като че ли сме от други светове ... Затворена съм в себе си, колкото и да искам нови контакти . Нямам представа дали съм дете индиго, но като чета постовете нещата се препокриват ...
    Мило,дете,отдавна бях на 13...,вече съм на 34 и реално бих могла да ти бъда майка.Но това не пречи да те разбирам прекрасно..Бремето на особняка и аутсайдера е тежко за едно дете,но онова което не ни убива наистина ни прави по-силни.Ти тепърва навлизаш в един от най-трудните си периоди,но нека това не те плаши.Бъди горда(но не възгордяна) от това което си!Използвай"самотата"си за да се развиваш необезпокоявана,докато съзнанието ти все още не е обремеменено и с битовите проблеми(колкото и тривиално да звучи)радвай се на "самотата" си,наслаждавай се на всеки миг прекаран със самата себе си и нека не те притеснява липсата на контакти..Хората за необходимо"зло"..С тях зле,без тях още по-зле.Просто така сме устроени..да бъдем социални същества,но нека неразбирането и присмеха(ако има и такова нещо)не те отчайват.Приемай го като нещо естествено и нормално,защото то е точно такова.Човекът игнорира или се присмива на нещата които не разбира..за съжаление сме такива..Но ти(както и всяка друг душа)си прекрасна именно заради своята индивидуалност и за нищо на света не се опитвай да се отказваш от нея,а още по-малко пък да се сливаш със масите(макар това понякога да носи фалшива сигурност)Бъди себе си,и твърдо отстоявай позициите които съзнанието ти гради.Нормално е да срещаш неразбиране от страна на родителите си!Обратното би било нелогично и не съвсем в ред..Та най-вероятно ти си при тях за да ги научиш на нещо,макар и те да не го осъзнават.Логичното е да е обратното според общопритетите норми на социален живот..Но деца като теб се раждат именно за да променят тези фалшиви морални и етични порядки.
    Бъди много силна и се обичай,без да се чудиш"защо съм такава?" и нещата ще се наредят..ще видиш,че е по-добре"да си сама отколкото зле придружена-както е казал народът "..Т.е.да не ти пука от връстниците и неразбирането на хората..С времето ще срещнеш средата която е подходяща за теб..или пък не..
    Но каквото и да става,никога не допускай опитите на масата да те обезличи,да успеят!Бъди това което си и нищо повече или по-малко!
    Успех и много,много светлина да те съпътстват във всяка твоя крачка по пътя ти!
    Активен
    liliana
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 3


  • Град: София, България
  • « Отговор #5 -: Юли 29, 2010, 21:23:05 »

    Благодаря ви, Amazon и  psyhea
    Активен

    Усмивчица
    Kery
    Гост
    « Отговор #6 -: Юли 29, 2010, 23:25:00 »

    Днес таксиджията четеше Стивън Кинг и ми разправяше как не дава на дъщеря си, която е на 13, да прочете "То"...Позачудих се доста, дали пък не прави грешка, защото явно детето има интерес, той защо да го спира. Но неговата гледна точка беше по-друга - той се страхуваше, да не би книгата да и повлияе зле, искаше да я предпази... И той е прав и децата са прави, не забравяйте, че монетата има две страни. Не вини родителте си, те може би незнаят как да разговарят с теб, защото всяко едно тяхно действие ти ще попиеш и разбереш по различен начин. Ако те грешат, в повечето слуаи е защото незнаят как да реагират. Дано примерът е бил подходящ... Не, че ние не сме се държали така и не сме имали такива проблеми като деца....тогава нямаше толкова информация навсякъде... приемаш истината на микросвета си.

    Хубави думи са ти казали останалите...използвай времето, когато имаш повече свободно време за собственото си развитие, защото след определена възраст нещата приемат друг ред.

    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #7 -: Юли 31, 2010, 08:44:11 »

    . Тези момичета нямат собствено мнение и стил, те просто се водят от новото и модното ...
    Да, интересуват се да бъдат големи и готини в очите на околните... много ги има и в клас, за съжаление съществуват такива работи Намигване
    Активен
    Isis
    Немезида
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 227


  • Град: Едно малко вълшебно място...
  • Огън и вода...

    « Отговор #8 -: Август 19, 2010, 13:33:58 »

    . Тези момичета нямат собствено мнение и стил, те просто се водят от новото и модното ...
    Да, интересуват се да бъдат големи и готини в очите на околните... много ги има и в клас, за съжаление съществуват такива работи Намигване

    Да, вярно е! Не им пука за нищо, само суета, момчета и т.н. Гади ми се от такива момичета. Като им кажа нещо смислено и важно започват да ми се присмиват. А ги питам, защо се смеят, няма нищо смешно, и че казвам истината. Те чуват, но не слушат. Те гледат, но не виждат, те знаят, но не разбират... защото те просто не искат.
    Активен

    My own Fear creates within me the Courage.
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #9 -: Август 19, 2010, 13:44:51 »

    Те чуват, но не слушат. Те гледат, но не виждат, те знаят, но не разбират... защото те просто не искат.
    Точно по този начин бих го казала и аз
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #10 -: Август 19, 2010, 14:05:58 »

    Те чуват, но не слушат. Те гледат, но не виждат, те знаят, но не разбират... защото те просто не искат.
    Точно по този начин бих го казала и аз

    Обаче според мен тук има и нещо друго.
    Работата не е само в това, че те не искат.
    Те се намират под влияние на нещо
    (желания, идеи, мироглед, ...),
    което ги насочва към нещото, към което се стремят,
    и същевременно ги отклонява от другите неща,
    към които пък вие сте се насочили.

    Но може би и тяхното не е грешка.
    Защото вероятно те имат потребността да изживеят нещо
    и научат в резултат на това неща,
    които вие вече някога сте научили ...
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #11 -: Август 19, 2010, 14:10:09 »

    Да, така е... човек докато не опита едно ядене, че не е вкусно, не може да си избере какво да яде...
    Обаче има някои привидно вкусни храни, дето се тъпчеш, и мислиш, че така е добре за тебе...
    Или не мислиш така, но не можеш да се откажеш, понеже още двайсетина "приятели" се хранят по този начин, и няма да имат вече с какво да те нагостят просто ако се промениш...
    ^Това е от тяхна гледна точка^
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #12 -: Август 19, 2010, 14:32:55 »

    Или не мислиш така, но не можеш да се откажеш, понеже още двайсетина "приятели" се хранят по този начин, и няма да имат вече с какво да те нагостят просто ако се промениш...
    ^Това е от тяхна гледна точка^

    И тогава какво, трябва да си търсиш нови приятели ли?
    Или да се примиряваш с "тяхната храна"?
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #13 -: Август 19, 2010, 14:53:06 »

    Не, не трябва... не бива, вредно е да продължаваш да се "храниш" с глупости, понеже и другите така правят...
    А по принцип в клас много добре знаят, че за дреболии "здравата им връзка" може да се прекъсне... те не са приятели...
    ^Говоря от своя гледна точка^

    Не знам за другите, но аз не си търся приятели... Имам няколко и ми стигат. И понякога и аз се храня с "вредности", които съсипват временно "стомаха" ми. Опитвам да го избегна...
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Много съм объркана...
    Въпроси и отговори
    OnlyGodCanJudgeMe 7 1082 Последна<br />публикация Юни 18, 2010, 12:10:41
    от Аэ съм
    "Една объркана история" - Методи Бежански
    Книги
    nia.boneva6 0 1067 Последна<br />публикация Юли 27, 2010, 15:37:13
    от nia.boneva6
    Това знаци ли са? Объркана съм.
    Необичайни преживявания
    elfie 5 1861 Последна<br />публикация Юни 09, 2012, 01:17:24
    от protoplasma

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright