Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Шекспир  (Прочетена 1499 пъти)
izida
Гост
« -: Юли 27, 2010, 18:04:28 »

Вече втори ден, не мога да спра отново и отново да препрочитам небезизвестните сонети, написани от "обсебения от мъжката красота и младост" творец Намигване

Тук ги има всички, но превода не е така добър и пълен като на Валери Петров, за съжаление.
http://chitanka.info/lib/text/2833


ето някой от любимите ми:

Защо ли предвеща ми ясен ден,
о, слънце мое, друже мой сърдечен,
та бурята да връхлети над мен,
поел на път, по летно му облечен?
Със топъл лъч сега сушиш ти сам
лицето ми, но цяр това не дава -
не ни лекува нежният балсам,
заразата щом в раната остава.
Обратно взимаш своите слова,
разкайваш се, видял ме как линея,
но болката не стихва от това,
че каел се виновният за нея...
Но тез сълзи... Ах, чувствам: ти със тях
откупваш - като с перли - своя грях!



Душа нещастна, ядко на плътта,
нападана от страсти денонощно,
защо гладуваш вътре в нищета,
а кичиш свойта къща тъй разкошно?
Защо се грижиш тъй за този дом,
нает за кратко и строен нездраво?
За себе си, душа, купувай, щом
наследник му е червеят по право!
Тъпчи се във ущърб на тази плът,
с която храним ний смъртта всеядна,
дордето тъй съсухри я гладът,
че даже тя, Смъртта, да свърши гладна.
Когато смърт Смъртта ни сполети,
завинаги безсмъртна ще си ти.


Не съм от тез, които в стих, разпален
от нечие изписано лице,
към Музите, за пример идеален,
прострели умоляващи ръце,
сравняват го със слънцето, с луната,
със морски бисер и с априлски цвят,
със всяка скъпоценност, нам позната
под облия въздушен всеобхват...
Аз вярно хубостта ти ще опиша,
каквато е, от земно потекло,
и тя ще се окаже не по низша -
повярвай! - от чиято да било.
За примери звездите друг да сваля -
не съм ти продавач, та да те хваля!


Когато гледам как с един замах
руши света това свирепо време,
как горди кули стават пух и прах
и бронза мре под неговото бреме,
и как завзема с дни и часове
крайбрежията кипналата пяна
и сушата протяга брегове
и граби своя дан от океана,
и как пред този кръговрат от дни
и царствата не траят дълго време,
разбирам аз, че всичко се мени
и времето от мен ще те отнеме.
А туй е смърт! Тъгувам аз безкрайно.
И щастието ми е тъй нетрайно.


Aх, днес е добре да си порочен,
Отколкото нарочен за такъв,
Когато те осъжда съд задочен,
Насъскван от завистническа стръв!
Нима е редно, блудници шпиони
Кръвта ми буйна да наричат срам
И шайка похотливци да ме гони
За туй в което грях не виждам сам?
Аз съм какъвто съм. И тез които
се целят в мен, улучват своя грях.
Възможно е, отсято с друго сито,
Да вземе мойто право връх над тях,
Освен ако не поддържат, че земята
От злото без остатък е залята


Активен
Ru Alfa
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 315


« Отговор #1 -: Януари 12, 2013, 14:04:39 »


Но случва се сърцето и очите
съюз да сключват в някой тежък ден,
когато то брои с въздишки дните,
и креят те, и ти не си до мен.
Очите ми с чертите ти тогава
предлагат на сърцето дивен пир,
а друг път тях сърцето пък гощава
със мислите за техния кумир.
Тъй всякога, по път за мен неведом,
чрез лик и мисъл ти си в мойта гръд,
защото стигат мислите ми вредом,
където си, а те когато спят,
тогава твоят лик ги буди, ето,
за радост на очите и сърцето!

У. Шекспир
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright