напред »

[Isis]

При мен това става за най-много 5 секунди(виенето на свят) и още около 5 сек. ми се гади и всичко свършва. Мисля, че това може да причини магнитното поле, но не съм сигурна.

[Dayana777]

ами и при мен аз гледам и някак го виждам как продължава напред всякаш на забързан кадър,но и дори да стискам силно очи пак го виждам и в същото време ми се повръща и ми се вие свят,но в доста случай почти веднага забравям какво съм видяла
а гаденето продължа минимум 15 минути + световъртеж
абе изобщо гадна работа

[Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso]

ЗДРАВЕЙТЕ
радвам се, че откривам толкова интересни хора на едно място.
в живота ми има някои "дребни" случки, които съм отдавала на
номера, които психиката ми играе...
Опитвах се да разбера защо сънувам неща, които се случват,
защо чувам изречения, които нямат общо с логиката....разни други
малки неща -и всичко това винаги ме е навеждало на мисълта, че
психиката ми не е много наред :0) и че е време да се взема в ръце...
Затова в продължение на много време се опитвах да прогоня всички тези
неща....но сега се замислям, че може би е по-добре да оставя любопитството си
да надделее
Ще споделя с вас нещо, което не е особено странно и все пак ме навежда
на мисълта за символите ....
Случвало ми се е в малък период от време да виждам топка на невероятни места...
Т.е. - веднъж в Била - една баскетболна топка се търколи към мене на щанда със сладките неща,
после, след 2-3 дена на Панчарево, на самия главен път една малка детска топка на точки
се търколи към нас, после пак след няколко дена пред блока ми една надуваема топка ме "намери"
...после още една....пак след 1-2 дена...
След време ми се случи пак но с друго
Какво мислите? Да хващам ли пътя към Карлуково или да почакам докато нещата не загрубеят хаха :0)

[delfin]

Storyteller, добре дошла!

Това с топките - синхронност. Не, не си за Карлуково. 

[Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso]

Storyteller, добре дошла!

Това с топките - синхронност. Не, не си за Карлуково. 

Здравей и на теб Благодаря за отговора. Разрових се и открих
интересна информация по въпроса
 

[Gayatri]

Привет и от мен

Аз също съм нова тука, но съм писала повече информация за мен в темата " Хайде да се запознаем"

Та сега по същество по темата. Ще разкажа сравнително пресни неща.

1) преди време баба ми получи инсулт. Преди това сънувах сън, в който видях какво се случва. На следващия ден майка ми каза какво се е случило. Много се притесних. Баба беше в болница.
След около седмица си лежах вкъщи и изведнъж пред очите ми се появи баба, която се носеше из въздуха. Беше облечена в нейна любима рокля. Усмихваше ми се и ми говореше нещо, но не я разбирах. Помаха ми и изчезна. След това изведнъж бликнах в сълзи, защото знаех, че тя дойде да се сбогува с мен. Е, на следващия ден почина. Мноооого плаках, въпреки че не трябваше, но имах много мъка в сърцето си и то най- вече заради това, че не можах да й кажа колко много я обичам.

2) б

[Gayatri]

Не знам какво натиснах, но ми се изпрати предишния постинг, недовършен

2) пак си лежах в леглото. Бях в полусънено състояние- виждах какво става в стаята, а същевременно сякаш сънувах. Бях абсолютно парализирана през това време, не можех да мръдна изобщо. Сякаш цялото ми тяло беше изтръпнало. Тогава към мен се приближи един мъж с нож в ръка. Искаше да ме наръга. Това, което ми каза беше " Знаеш ли колко дълго време те търся. Сега те намерих и ще те убия". Изпаднах в паника. Не можех да мръдна, а знаех, че дори да мръдна пръстчето си и ще свърши всичко. Е, с голямо усилие, точно когато мъжът посегна с нож към мен, аз помръднах главата си и всичко изчезна. Бях много разтревожена и ме беше страх да си легна да спя.

3) Лежим си ние със съпруга ми. А той милия има много лош навик да хърка. Въртя се аз в леглото, а в съзнанието ми се набива неговото хъркане.
По едно време се унасям, но все още съм будна. През това време ушите ми започнаха да бумтят много силно, имах чувство, че главата ми ще експлоадира. Тялото ми пак го усещам като парализирано, но в този случай имах усещането как излизам от тялото, как се отделям от тялото си. Паникьосах се, хвана ме много страх. В това време виждам следната картина- Аз бягам по едни стълби и се опитвам да хвана нещо като влакче. Една жена, облечена в бяла престилка ме среща и ми казва " Бягай, бягай, побързай, знаеш ли колко много души чакат за тяло". Много се изплаших. В този момент почнах да се моля на Господ да ме върне.. В следствие на молитвите, сякаш се върнах в тялото.
Много ми беше гадно усещането. Имах чувството, че умирам. После ми се гадеше много, сякаш ми се беше замаяла главата.
Ужасно усещане...

Ако се сетя още нещо, ще пиша

[Gayatri]

Giti, не е случайно, че си чула именно тази песен. Независимо от стила на музиката, в този случай е по- важно посланието, а именно, че душата на дядо ти се връща у дома. Явно е трябвало да чуеш точно тези думи, които да ти дадат утеха.
Giti, много размишлявах върху твоите истории със сестричката на съседката ти- онова момиченце Лаура със синдрома на Даун. Честно казано много се разчувствах и споделеното от теб ме докосна много силно. Въпреки, че не е по темата, искам да споделя моите чувства в това отношение.
Аз съм против аборти от всякакъв род. За мен това е равносилно не само на убийство на физическото тяло, ами на нещо още по- страшно, а именно отнемане на възможността на една душа да се въплъти в избраното от нея тяло, семейство, родители, общност и тн.
Много майки по време на бременността си правят изследвания, които показват вероятността детето да е генетически увредено и да се роди съответно със синдрома на Даун или пък други болести. При положителни резултати, голяма част от майките слагат край на бременността си, правят аборт.Това е наистина много тъжно, но това е лично решение за всяка жена.
Аз отказах да се подложа на такива изследвания, въпреки че на жени към 30-те, в която група спадам и аз е уж задължително. Просто бях решила, че ще си гледам детето каквото и да е. Много хора ме обвиниха, че съм егоистка, че ако има някакви проблеми с детето, АЗ ще го обрека на мъки и тн. Беше ми много мъчно за това, но единствените хора, които ме подкрепяха бяха моя съпруг и още 2-3 човека. Мнението на другите беше почти без значение за мен, важно е, че получавах подкрепа от семейството ми. Но определено много ми тежаха постоянните нападки и изказвания по мой адрес от рода- безотговорна, егоист и тн. Пусках подобни изказвания покрай ушите си и единственото, за което се молех е Господ да ми даде здраво и спокойно детенце. Именно с такова ме дари, за което съм безкрайно благодарна.
Много дълго чакахме това детенце. По едно време даже се бях депресирала, защото това ежемесечно чакане и тези постоянни отрицателни резултати ме сриваха... Както и да е. Та мисълта ми е, че е много жалко, че голяма част от майките се доверяват на уж надеждните диагностични методи на съвременната медицина и отнемат живота на своите дечица, защото си мислят, че уж децата им са генетично увредени. Това само Бог знае.
По този повод ще дам един пример. Четох неща, споделени от майки, които са били пред дилемата да прекъснат бременността си или не, защото лекарите са били категорични, че носят генетично увредено дете. Е, уж на едната майка са били сигурни резултатите и тя е решила да направи аборт. Преди това обаче решава да направи втори анализ и чак след това да премахне плода. Оказва се, че първата проба е била замърсена и следователно неточна. Вторите резултати показвали, че детето е здраво. Понякога тези изследвания са нож с две остриета, защото майките могат да отнемат живота на абсолютно здраво детенце, мислейки, че е болно. Имаше и други майки, които описваха, че въпреки резултатите са решили да отглеждат децата си такива, каквито са. Искрено се възхищавам на тези родители. Това е труден, но според мен правилен избор. Някои от майките са родили абсолютно здрави дечица( въпреки негативните резултати), други пък са родили своите "болни" дечица и си ги гледат с много любов.
А дечицата със синдрома на Даун не са такива, каквито ние ги възприемаме. Те са прекрасни деца( имала съм възмможността и аз да комуникирам с такива хора), точно каквато е и Лаура.
Та това е лиричното отклонение от мен.

[Еруин]

Просто бях решила, че ще си гледам детето каквото и да е. Много хора ме обвиниха, че съм егоистка, че ако има някакви проблеми с детето, АЗ ще го обрека на мъки и тн. Беше ми много мъчно за това, но единствените хора, които ме подкрепяха бяха моя съпруг и още 2-3 човека.

Браво за проявената сила!  Не се сърди на хората, те са реагирали така, защото съдят по себе си. Ако те чувстват, че нямат нужната безусловна сила и любов в сърцата си да отгледат едно дете (без значение какво ще е то) е нормално да си мислят, че си била безотговорна егоистка.  Аз не съм против абортите, точно защото е много лично. Друг е въпроса, че ако някой ден трябва да решавам за себе си не бих считала аборта за съществуваща опция най-вероятно. (пиша "най-вероятно", защото не обичам да се заричам, човек никога не знае какво ще му дойде до главата)

[Gayatri]

Еруин, то човек наистина не трябва да се зарича, защото никога не знае какво може да се случи в живота. То и аз като бях млада и зелена твърдях и се заричах, че НИКОГА няма да имам нищо общо с гърци, ама първата ми любов беше грък. 
Аз може да съм против нещо, но не значи, че осъждам хората, които са за него. Всеки човек решава сам за себе си. 

[егоцентрична ексцентричка]

 

[Gayatri]

Привет Изида, много интересна случка си разказала.
Връхлетяха ме много мисли, докато четях историята ти, но честно казано ми е трудно да ги обясня с думи. Ще се пробвам все пак.
Според мен си увеличила вибрациите си и си се издигнала енергийно. Така ръката ти е преминала през тялото. Това за центрофугата ми прилича на пречистване именно на тази чакра.
В книгата " Селестинското пророчество" на Джеймс Редфийлд съм чела, че човек може така да увеличи енергийните си вибрации, че да стане незабележим за околните.
Сетих се и за филма на Ани Салич " Тора". Хора, които са овладели своята Чи, могат да прокарват ръцете си през своето собствено тяло или през тялото на някой друг; да докосват органи и тн.
Това е, което в момента ми идва на ум. Не твърдя, че е вярно в твоя случай. Просто споделих мнение.
Ако някой по- просветен знае точно за какво става въпрос, може да ти даде по- ясен отговор. 

[егоцентрична ексцентричка]

Здравей Gayatri, благодаря ти за отговора,
много интересен ник си си избрала!
Посещавах йога студио което носише това име,
и в него преподаваше още по-прекрасен човек!!
Gayatri мантра е с многоооо силен зряд,
и не случайно си го избрала-)))

[Еруин]

 
 Е, ако някой има дори най-малка представа какво може да се е случило тази сутрин, ще се радвам да сподели!!!

Здравей izida, 
аз се събудих стреснато с някакво шантаво усещане, че нещо се движи/мърда не както трябва (не го описах много добре, но май по-добре не мога) това към 8 часа, но от по-рано  на сън се чудих какво става и накрая се събудих към 8 часа.    но знам ли... ти какво усети?

[11WOLF11]

Днес се събудих по много странен начин 06:30ч. Кънтящ глас в главата ми произнасяше името ми, сякаш ме приканваше нещо да направя или да отида. Беше много силен и кънтящ гласа, но се събудих още при произнасянето на името ми.