Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: "Силата на настоящето" - Екхарт Толе  (Прочетена 5157 пъти)
nia.boneva6
Гост
« -: Юли 26, 2010, 20:13:17 »

КАК СЕ РОДИ ТАЗИ КНИГА
Миналото едва ли може да ми бъде полезно и аз рядко мисля за него. Но ще ви разкажа накратко как станах духовен учител и как се появи тази книга.
До тридесетата си година аз живях в състояние на почти непрестанна тревожност, изпъстрена с периоди на самоубийствена депресия. Сега имам чувството, че говоря за някакъв друг минал живот, или за живота на друг човек.
Една нощ скоро след двадесет и деветия ми рожден ден се събудих някъде в малките часове с чувство на абсолютен ужас. Много пъти преди това се бях събуждал с подобно усещане, но този път то беше по-силно от всякога. Тишината на нощта, неясните очертания на мебелите в тъмната стая, далечният шум от преминаващ влак -всичко това ми се струваше толкова чуждо, толкова враждебно и така абсолютно безсмислено, че изпитвах дълбоко отвращение към света. Най-омразно от всичко обаче беше собственото ми съществуване. Какъв смисъл имаше да продължавам да живея с това бреме от нещастие? Защо да продължавам да се боря непрестанно? Усещах, че дълбоката жажда за унищожение, за несъществуване, ставаше много по-силна от инстинктивното желание да продължавам да живея.
„Не мога повече да живея със себе си." Тази мисъл се повтаряше в ума ми. После изведнъж осъзнах колко странна е тази мисъл. „Аз един човек ли съм, или двама? Ако не мога да живея със себе си, трябва да съм двама: аз и този, с когото не мога да живея." „Тогава - помислих си - само един от двамата е истински."
Бях така изумен от това странно откритие, че умът ми спря. Бях в пълно съзнание, но вече нямаше мисли. Тогава усетих, че ме повлича нещо като въртоп от енергия. Отначало бавно, после по-бързо. Обзе ме силен страх, тялото ми започна да трепери. Чух думите „не се съпротивлявай", сякаш някой ги произнесе в гърдите ми. Усещах как ме засмуква празнотата. Тя сякаш беше вътре, а не извън мен. Внезапно страхът изчезна и аз се оставих да пропадна в тази празнота. Нямам спомен какво се е случило след това.
Събудих се от чуруликането на птица на прозореца. Никога преди не бях чувал подобен звук. Очите ми още бяха затворени и видях образа на безценен диамант. Да, ако диамантът би могъл да издава звук, той би бил нещо подобно. Отворих очи. Първите лъчи на зората се процеждаха през завесата. Без да мисля, усещах, знаех, че светлината е нещо безкрайно повече от това, което ние осъзнаваме. Меката светлина, която проникваше през завесата, беше самата любов. Очите ми се напълниха със сълзи. Станах и се разходих из стаята. Познавах тази стая и въпреки това знаех, че преди никога не съм я виждал истински. Всичко в нея беше чисто и недокоснато, сякаш току-що се е появило. Вземах неща - молив, празна бутилка - и се удивлявах колко красиво и живо е всичко.
Този ден се разходих из града в пълно удивление от чудото на живота на земята, сякаш току-що бях роден на този свят.
Следващите пет месеца преминаха в състояние на непрестанен дълбок покой и блаженство. След това силата на усещането понамаля, или просто така ми се струваше, защото това вече беше станало мое естествено състояние. Все така можех да функционирам в този свят, макар да съзнавах, че нищо, което съм правил някога, не би могло да добави каквото и да е към онова, което по начало съм имал.
Разбира се, бях наясно, че с мен се е случило нещо изключително важно, но не го разбирах напълно. Едва няколко години по-късно, след като четох духовни текстове и прекарах време с духовни учители, осъзнах, че това, което всички търсят, вече е станало с мен. Разбрах, че силният натиск на страданието през онази нощ трябва да е накарал съзнанието ми да се отдръпне от себеотъждествяването си с нещастния и силно уплашен „аз", който в крайна сметка е измислица на ума. Това отдръпване трябва да е било толкова пълно, че фалшивият страдащ „аз" моментално е рухнал, като надуваема играчка, на която е извадена запушалката. Тогава е останала истинската ми природа като непрестанно присъстващото „аз съм": съзнанието в чистия му вид, преди да се идентифицира с някаква форма. По-късно се научих да влизам в това вътрешно царство на безвремие и безсмъртие, което първо ми се беше сторило като празнота, запазвайки пълно съзнание. Пребивавах в състояние на такова неописуемо блаженство и святост, че дори и описаното току-що първо преживяване бледнееше пред него. Дойде момент, когато за известно време не ми остана почти нищо във физическата равнина. Нямах приятели, нямах работа, нямах дом, нямах обществено дефинирана самоличност. Прекарах почти две години в седене по пейките в парка в състояние на неописуема радост.
Но дори и най-прекрасните преживявания идват и си отиват. По-важното е може би, че всяко преживяване е поток от покой, който никога оттогава не ме е напускал. Понякога той е много силен, почти осезаем, и другите също го усещат. Друг път е като далечна мелодия.
По-късно хора идваха при мен и казваха: „Искам това, което вие имате. Можете ли да ми го дадете или да ми кажете как да го намеря?" Аз им отвръщах: „Вие вече го имате. Само че не го усещате, защото умът ви вдига твърде много шум." Този отговор постепенно прерасна в книгата, която държите в ръцете си.
Преди да разбера, вече отново бях придобил Външна самоличност. Бях станал духовен учител.
ИСТИНАТА ВЪВ ВАС
Тази книга представя същността на работата ми, доколкото тя може да бъде представена с думи, с отделни хора и малки групи, отдадени на духовни търсения, през последните десет години в Европа и Северна Америка. С дълбока любов и признателност искам да благодаря на тези изключителни хора за тяхната смелост, за желанието им да приемат вътрешната промяна, за предизвикателството във въпросите им и за готовността им да слушат. Без тях тази книга нямаше да бъде написана. Те принадлежат към едно, за щастие, растящо малцинство от духовни пионери - хора, които са достигнали точката, в която стават способни да се отърсят от наследените колективни мисловни модели, приковаващи от векове човека към страданието.
Вярвам, че тази книга ще намери път към онези, които са готови за подобна радикална вътрешна промяна, и ще я катализира. Надявам се също да достигне до много други, които ще решат че си струва да се замислят върху съдържанието й, макар че може още да не са готови да я изживеят и приложат пълно. Възможно е по-късно семето, посято от нея, да се слее със семето на просветлението, което всеки човек носи в себе си, и то изведнъж да покълне и да оживее в тях.
Тази книга в сегашната си форма възникна - нерядко спонтанно - в отговор на въпроси, поставени на семинари, курсове по медитация и частни консултации, затова запазих формата на въпроси и отговори. В тези курсове и консултации аз научих и получих не по-малко от задалите въпросите. Някои от въпросите и отговорите съм записал почти дословно. Други са генерични, което означава, че съм обединил определен тип често задавани въпроси в един и съм извлякъл същността от различни отговори 6 един генеричен отговор. Понякога в процеса на писането възникваше съвсем нов отговор, по-дълбок и проникновен от всичко, което съм казвал някога. Някои допълнителни въпроси бяха зададени от редактора, за да се доизяснят определени теми.
Ще видите, че от първата до последната страница диалозите постоянно се движат между две различни равнища.
На едно равнище аз привличам вниманието ви към неистинското във вас. Говоря за природата на несъзнателното и нездравото, както и за най-честите му поведенчески прояви - от конфликтите във взаимоотношенията до войните между племена и държави. Жизненоважно е това да се знае, защото ако не се научите да разпознавате неистинското като неистинско - като нещо, което вие не сте - не може да има трайна промяна и Винаги в крайна сметка ще бъдете въвличани обратно в илюзиите и в някаква форма на болка. На това равнище ви показвам също как да не превръщате неистинското в себе си в свое „аз" и в свой личен проблем, защото именно така неистинското успява да се съхрани.
На друго равнище говоря за една дълбока трансформация на човешкото съзнание - не като далечна бъдеща възможност, а достъпна още в този момент, който и да сте, където и да сте. Ще ви покажа как да се освободите от робуването на ума, да навлезете в това просветлено състояние на съзнанието и да го задържите в делничния си живот.
На това равнище в книгата думите не винаги имат за цел да носят информация, а често са предназначени да ви въвлекат в това ново съзнание, докато ги четете. Отново и отново се опитвам да ви поведа със себе си в безвремевото състояние на наситено съзнателно присъствие в Настоящето, за да вкусите от просветлението. Докато не успеете да изпитате това, за което говоря, може би ще смятате, че в тези пасажи много неща се повтарят. Но когато успеете, вярвам, ще разберете, че в тези откъси се съдържа голяма духовна сила и те може да станат най-важните за вас в цялата книга. Нещо повече, тъй като всеки човек носи вътре в себе си семето на просветлението, аз често се обръщам към онзи, който знае вътре във вас, който се крие зад мислещия - дълбокото „аз", което веднага разпознава духовната истина, затрептява с нея и черпи от нея сили.
Символът за пауза след някои пасажи показва, че може би е добре да спрете за момент да четете, да останете неподвижни и да почувствате и изживеете истината в казаното. Може би в текста ще има и други места, където ще правите това естествено и спонтанно.
Когато започнете да четете тази книга, отначало е възможно смисълът на някои думи като „Битие" и „присъствие" да не ви е напълно ясен. Просто продължете нататък. В ума ви може понякога да възникнат въпроси или възражения. Те вероятно ще намерят отговор по-нататък в книгата, или ще се окажат неуместни, когато навлезете по-дълбоко в учението - и в себе си.
Не четете само с ума си. Търсете реакцията на чувствата, усещането дълбоко във вас, че разпознавате това, което четете. Аз не мога да ви кажа никаква духовна истина, която вие дълбоко в себе си вече да не знаете. Единственото, което мога да направя, е да ви припомня, каквото сте забравили. Така във всяка клетка на тялото ви се задейства и освобождава живо знание, древно и винаги ново.
Умът неизменно се стреми да категоризира и да сравнява, но тази книга ще ви бъде по-полезна, ако не се опитвате да сравнявате терминологията й с терминологията на други учения, иначе вероятно ще настъпи объркване. Аз използвам думите „ум", „щастие" и „съзнание" по начин, който не отговаря непременно на употребата им в други учения. Не се залавяйте за думите. Те са само трамплини, който трябва да оставите зад себе си възможно най-скоро.
Когато на места цитирам думите на Иисус или Буда, пасажи от „Курс по чудеса" или от други учения, то не е с цел да сравнявам, а да привлека вниманието ви към факта, че по същество има и винаги е имало само едно духовно учение, макар то да се проявява в различни форми. Някои от тези форми като древните религии са така затрупани с външни неща, че духовната им същина е почти изцяло скрита под тях. Затова до голяма степен дълбокият им смисъл вече не се разпознава и силата им да променят се е изгубила, Когато цитирам от древните религии или от други учения, то е за да разкрия дълбокия им смисъл и така да възстановя силата им да променят - особено за читателите, които са последователи на тези религии или учения. На тях казвам: няма нужда да търсите истината другаде. Нека ви покажа как да стигнете по-дълбоко в онова, което вече имате.
Но най-вече се опитвам да използвам терминология, която е възможно най-неутрална, за да достигна до най-широк кръг от хора. Можете да видите в тази книга съвременно повторение на единственото неподвластно на времето духовно учение, сърцевината на всички религии. То не идва от външни източници, а от единствения истинен Избор вътре в нас, затова не съдържа теории или предположения. Аз говоря от вътрешен опит и ако понякога тонът ми е настойчив, то е за да пробия дебелите пластове психическа съпротива и да стигна до онова място във вас, където вие вече знаете - също както и аз - и където ще разпознаете истината, когато я чуете. Тогава настъпва усещането за възторг и извисяване, сякаш нещо във вас казва: „Да, знам, че това е истина."
Активен
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #1 -: Юли 26, 2010, 20:45:40 »

    Интересно!

    Любопитно е, че често именно страданието насочва човек към търсенето на духовното:

    Една нощ скоро след двадесет и деветия ми рожден ден се събудих някъде в малките часове с чувство на абсолютен ужас. Много пъти преди това се бях събуждал с подобно усещане, но този път то беше по-силно от всякога. Тишината на нощта, неясните очертания на мебелите в тъмната стая, далечният шум от преминаващ влак -всичко това ми се струваше толкова чуждо, толкова враждебно и така абсолютно безсмислено, че изпитвах дълбоко отвращение към света. Най-омразно от всичко обаче беше собственото ми съществуване. Какъв смисъл имаше да продължавам да живея с това бреме от нещастие? Защо да продължавам да се боря непрестанно? Усещах, че дълбоката жажда за унищожение, за несъществуване, ставаше много по-силна от инстинктивното желание да продължавам да живея.

    Защо ли се получава така?

    И дали не може един не нещастен, страдащ човек да се насочи към духовното?

    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #2 -: Юли 26, 2010, 20:47:36 »

    Няма човек, в чийто живот да няма никаква болка
    или cкpъб. Не става ли въпрос за това,
    да се научим да живеем с тях,
    вместо да се опитваме да ги избягваме?
    Пише той малко по-късно.
    Активен
    psyhea
    Гост
    « Отговор #3 -: Юли 26, 2010, 22:17:12 »

    Основното което казва авторът,е,че единственото което наистина имаме е настоящият миг.И това е самата истина..Всичко е тук и сега.Това е и ключът към индивидуалното щастие.Кскто и към всичко останало де..
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #4 -: Юли 27, 2010, 14:00:48 »

    Няма човек, в чийто живот да няма никаква болка
    или cкpъб. Не става ли въпрос за това,
    да се научим да живеем с тях,
    вместо да се опитваме да ги избягваме?
    Пише той малко по-късно.

    Страдание, болка, скръб ...
    От какво произтичат те?
    Каква е тяхната природа?

    Ако разберем това, дали няма да се научим не само да "съжителствуваме" с тях, но и да се освобождаваме от тях?
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #5 -: Юли 27, 2010, 14:04:22 »

    И за това се говори в книгата също.
    Активен
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1641


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #6 -: Януари 05, 2011, 02:55:06 »

    Няма човек, в чийто живот да няма никаква болка
    или cкpъб. Не става ли въпрос за това,
    да се научим да живеем с тях,
    вместо да се опитваме да ги избягваме?
    Пише той малко по-късно.

    Страдание, болка, скръб ...
    От какво произтичат те?
    Каква е тяхната природа?

    Ако разберем това, дали няма да се научим не само да "съжителствуваме" с тях, но и да се освобождаваме от тях?
    Според мен произтичат от нас самите и за това е добре да си приемем децата такива каквото са.
    Не можем да се развиваме ако си зарежем децата в дом за сираци!
    Когато ги приемем се освобождаваме от тях,това е АЛХИМИЯ НА ДУШАТА!
    Така го усещам Усмивчица
    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    iti2
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 98

    « Отговор #7 -: Октомври 21, 2011, 21:26:44 »

    Истината, която е довела до промяната на този човек е казана точно в този цитат и в ключовите удебелени думи от мен :

    Цитат
    Едва няколко години по-късно, след като четох духовни текстове и прекарах време с духовни учители, осъзнах, че това, което всички търсят, вече е станало с мен. Разбрах, че силният натиск на страданието през онази нощ трябва да е накарал съзнанието ми да се отдръпне от себеотъждествяването си с нещастния и силно уплашен „аз", който в крайна сметка е измислица на ума. Това отдръпване трябва да е било толкова пълно, че фалшивият страдащ „аз" моментално е рухнал, като надуваема играчка, на която е извадена запушалката. Тогава е останала истинската ми природа като непрестанно присъстващото „аз съм": съзнанието в чистия му вид, преди да се идентифицира с някаква форма.

    За да стигне човек до така наречената истинска природа и чисто съзнание той трябва да разруши вътрешната структура на своя Аз.
    Всички ценности и неща , в който е вярвал  падат в този момент също. Така се достига до нареченото от всичик хора просветление. Слeд разрушаването на Аз-а и виждането на истината за нас, самите вътре в себе си и за света около нас след този момент човек се променя за винаги. До колкото ми е известно и съм била сивдетел, разрушаването на структурата на вътрешиня Аз на личносат се постига чрез много силна вътрешна болак и страдание, което да изпита и второ до някакво ниво на духовно развитие, което да доведе до момента,  на превключване и осъзнаването на човек.
          Аз искам да ви попитам освен чрез страдания и болка, как може да се постигне разрушения на вътрешната структура на Аз-а  Усмивчица
    Всякаква информация по този въпорс ще бъде полезна на всички,защото това е пътя до истината  за да може да се погледне света с нови очи Усмивчица
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #8 -: Октомври 21, 2011, 21:35:20 »


    За да стигне човек до така наречената истинска природа и чисто съзнание той трябва да разруши вътрешната структура на своя Аз.


    Това е вярно само отчасти: само що се отнася до "фалшивия страдащ „аз"".

    Дали обаче трябва да се разрушава истинския, "висшия Аз" на човека?
    Ако Той бъде разрушен, кой ще е този, който действа, който твори, който обича, който носи отговорност?

    Вярно е, че човек трябва да извиси обикновения си Аз, за да се освободи от страданията. Това може да стане чрез проникване до истинската същност на Аза, чрез мислене, осъзнаване, облагородяване на мислите, чувствата и желанията.
    Активен
    iti2
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 98

    « Отговор #9 -: Октомври 21, 2011, 21:48:37 »


    За да стигне човек до така наречената истинска природа и чисто съзнание той трябва да разруши вътрешната структура на своя Аз.


    Това е вярно само отчасти: само що се отнася до "фалшивия страдащ „аз"".

    Дали обаче трябва да се разрушава истинския, "висшия Аз" на човека?
    Ако Той бъде разрушен, кой ще е този, който действа, който твори, който обича, който носи отговорност?

    Вярно е, че човек трябва да извиси обикновения си Аз, за да се освободи от страданията. Това може да стане чрез проникване до истинската същност на Аза, чрез мислене, осъзнаване, облагородяване на мислите, чувствата и желанията.

    Незнам дали съм права, но Висшия Аз е така наречената душа на човека и целта ни е да достигнем точно до нея, и да видим какво всъщност се крие в нашата душа за да опознаем себе си  Усмивчица , не да разрушаваме висшия Аз ако така си го разбрал Ich. Чакам да ме попарвиш ако греша  Усмивчица

    Не можах да разбера това което написа
    Цитат
    Вярно е, че човек трябва да извиси обикновения си Аз, за да се освободи от страданията.
    Какво значи да го извисим ?  И когато той е нашия " фалшив страдаш Аз" не е ли верния път само този на  голямата дълбока  болка и страдание  за да се освободим от него ?
    « Последна редакция: Октомври 21, 2011, 21:59:50 от iti2 » Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #10 -: Октомври 21, 2011, 22:20:13 »


    Незнам дали съм права, но Висшия Аз е така наречената душа на човека и целта ни е да достигнем точно до нея, и да видим какво всъщност се крие в нашата душа за да опознаем себе си  Усмивчица , не да разрушаваме висшия Аз ако така си го разбрал Ich. Чакам да ме попарвиш ако греша  Усмивчица


    Ще те поправя. Както посочихме и в една стара тема:

    Дух, душа, тяло

    понятията душа и дух не се познават и заради това се използват неправилно.
    Висшият Аз трябва да бъде свързван не с душата, а с Духа - вечната човешка същност, която може да (о)съзнава, мисли, твори и т.н.
    Функцията на душата е да изпитва усещания като: приятно, неприятно, топло, студено, емоции, чувства, симпатии, антипатии, болка и т.н.

    Душата е онази наша част, която ни помага да се усетим по някакъв начин в света, докато духът ни помага да разберем законите, по които светът е изграден и съществува.
    Като съвсем лесен пример, душата може да изпита удоволствие при виждането на красиви цветя, докато духът може да ни помогне да разберем как тези цветя са устроени, как се развиват и т.н.

     
    Цитат

    Не можах да разбера това което написа

    Цитат
    Вярно е, че човек трябва да извиси обикновения си Аз, за да се освободи от страданията.


    Какво значи да го извисим ?  И когато той е нашия " фалшив страдаш Аз" не е ли верния път само този на  голямата дълбока  болка и страдание  за да се освободим от него ?


    Под "да го извисим" имам предвид да разберем, че не представата, която обикновено изграждаме за себе си в обществото (на дете, съпруг(а), родител, служител и т.н.)
    е нашата истинска същност.
    Да разберем, че тези представи са нещо като "роли", които ни е отредено да изпълняваме в "театъра на живота", а зад тези роли стои една безсмъртна същност - Висшият ни Аз.

    Болката и страданията наистина могат да помогнат за това осъзнаване.
    Според мен обаче, това не е задължително. Не би ли могъл човек с помощта на разума, на мисленето, на дискусиите (в това число и тук във форума), да осъзнае, че той е нещо по-различно от обикновено приеманото?
    А оттам и да започне да си поставя по-висши цели и задачи за реализиране в живота?
    В частност, да се опита да облагороди желанията си, да постигне съзнателен контрол върху мислите, чувствата и волята си, да се научи да разбира по-добре живота в неговата цялостност и взаимовръзки и т.н.
    Активен
    iti2
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 98

    « Отговор #11 -: Октомври 21, 2011, 22:44:18 »

    Ich , благодаря за хубавото разяснение Усмивчица  И аз съм биа от хората с грешни понятия. Линка с темата ще я прегледам по-подробно.

    Имам един последен въпрос. Тук говорим за осъзнаване и както ти казваш
    Цитат
    Не би ли могъл човек с помощта на разума, на мисленето, на дискусиите (в това число и тук във форума), да осъзнае, че той е нещо по-различно от обикновено приеманото?

    Аз искам да попитам каква е разликата между осъзнаването и просветлението тогава ?  Защото  мисля поне ,че осъзнаването както казваш и ти до някаква степен зависи от нас чрез помоща на разума и мисленото , докато просветлението е нещо което май не се дава туко така и независи от нашата воля.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #12 -: Октомври 21, 2011, 23:09:32 »

    И аз съм била от хората с грешни понятия.

    Няма страшно, важното е, че, изглежда, имаш желание да си изясняваш нещата.

    Цитат
    Имам един последен въпрос.

    Няма да е проблем и ако не е последен Усмивчица

    Цитат
    Тук говорим за осъзнаване и както ти казваш
    Цитат
    Не би ли могъл човек с помощта на разума, на мисленето, на дискусиите (в това число и тук във форума), да осъзнае, че той е нещо по-различно от обикновено приеманото?

    Аз искам да попитам каква е разликата между осъзнаването и просветлението тогава ?  Защото  мисля поне ,че осъзнаването както казваш и ти до някаква степен зависи от нас чрез помоща на разума и мисленото , докато просветлението е нещо което май не се дава туко така и не зависи от нашата воля.

    Да, права си, че просветлението не зависи само от нашите усилия. Обаче и те са от голямо значение, защото, ако човек не подготви висшите си възприемателни органи, как духовният свят ще му помогне да ги използва, за да може да проникне в него?

    В книгата си Как се постигат познания за висшите светове (гл. 2 и 3) Рудолф Щайнер посочва основните етапи в развитието на духовния ученик:


    Само едно същество, разполагащо с уши и очи, може да възприема звуци и цветове. А самото око не може да възприема нищо, ако липсва светлината, която прави видими предметите. Тайната Наука предлага средствата за развитие на духовно възприемателни органи, на духовните уши и очи, както и средствата за възпламеняване на духовната светлина.

    Тези средства на духовно обучение се свеждат до следните степени:
    1. Подготовка. Тя развива духовните сетива.
    2. Просветление. То възпламенява духовната светлина.
    3. Посвещение. То осъществява връзката с висшите духовни същества.
    Активен
    iti2
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 98

    « Отговор #13 -: Октомври 21, 2011, 23:24:14 »

     Ще го погледна четивото по-внимателно. Рудолф Щайнер има доста интересни написани  четива  Усмивчица
    Активен
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1641


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #14 -: Октомври 22, 2011, 01:41:11 »

    Цитат
    Аз искам да ви попитам освен чрез страдания и болка, как може да се постигне разрушения на вътрешната структура на Аз-а 
    iti2 това е може би най-прекрасния въпрос който човек може да си зададе сега. Усмивчица

    Ще говоря само от личен опит, което преполага, че може да има известни разминавания с опита на всички които четат темата.

    Краткия отговор е чрез осъзнаване.

    Когато открих този страхлив съботьор в мен, имам предвид ЕГОума, за пръв път стана възможно да го осъзнавам като нещо различно от ТОВА КОЕТО СЪМ!

    Осъзнавайки него или осветявайки го със светлината на присъствието което съм, той губеше своята сила мигновенно.
    Не е нужно дори да правя нещо каквото и да било, единствено да присъствам с настоящето отдал или предал се в неговите прегръдки.
    Толкова е лесно и същевременно толкова трудно.
    Лесно защото не е нужно да правя нищо, а трудно защото трябва да се откажа от самоличноста която Ума е градил години наред ден след ден и през цялтото това време съм се идентифицирал с нея несъзнателно.Както е казал Исус "Откажете се от себе си"!

    Когато успея да се осъзная, да речем в средата на ситуацията не означава обаче, че болката престава да съществува.
    Не,тя още стой според зависи от ситуацията например в корема или някъде по тялото я усещам като нещо свито, в следващия момент мога да усетя дъха си например, че е на пресекулки.
    Това е напълно нормално понеже вече е имало взаимодействие на емоционално ниво и енергията се е раздвижила.

    Въпросът е, че вече съм спрял страданието, което ще роди нова болка, която ще роди ново страдание.
    Прекъснал съм порочния кръг.Осъзнавайки какво прави детето в мен, аз спирам да му се вързвам на сърдитите игрички и дори мога да го успокоя.
    Открих че това става най-ефективно за сега със състрадание.

    Другия въпрос е какво да правя с тази болка в мен която е чувствам на клетъчно ниво?
    Може би най-семплата и мощна духовна практика която съм прочел в посланията на Толе е, "Приемай всичко що е от вън и от вътре.
    Приемайки я тази болка установих, че се ражда поле от мир в които тя може да съществува спокойно и точно това я разгражда или успокоява(лекува) болката.
    Много бързо след това болката изчезва и остава само мир и покой!

    Точно по този начин много често ми се случваше да превръщам емоционалното неравновесие с дълбока уравновесеност.
    Това е алхимия на която всеки един от нас е способен!
    Все още ми се случва, но вече не толкова често понеже не влизам в тези емоционални колебания с голяма амплитуда или ако влезна не потъвам на дълбоко в тях.

    Колкото повече засилвам присъствието което съм толкова повече не се налага да влизам в нещо от което да излизам после. Усмивчица
    Когато съм много заземен и присъствам стабилно забелязвам много повече неща, едно от които е, че същите ситуации които са предизвиквали емоционален дискомфорт сега нямат никаква сила над мен.

    Когато човек работи усърдно над себе си плодовете на неговия труд никога не закъсняват.

    Едва ли ще мога да споделя нещо повече от Толе, освен по различен начин.
    И все пак, ако попиташ нещо по конкретно, ще бъде удоволствие да споделя каквото мога от опита които преживявам в сега! Усмивчица



























    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright