Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 2 3 [4]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: УВОД, ОСНОВНИ ТЕРМИНИ В АСТРОЛОГИЯТА  (Прочетена 5738 пъти)
pluton
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #45 -: Август 19, 2010, 10:40:53 »

    Ø Общуването с Ангели и духовни светове, като изява на Меркурий

    Имайте предвид, че ако има някаква връзка с някакъв духовен свят, която да е важна, тази връзка не играе властваща роля. Тия властващи истории си ги правим само ние тука в егоистичния свят. Там ти се създават условия, при които ти да можеш да решиш едно или друго, да тръгнеш насам или натам. Създават се предпоставки, една среда, в която да може да го направиш.

    Само един пример. Ако се опиташ да общуваш с твоя ангел, няма да имаш усещането, че си говориш с някого. Ангелът не застава в образа на другия и ти си говориш с него, и колко интересни неща ще научиш и т.н. Това са егоистични мисли, дето човек се чуди каква далавера е да общуваш с някакъв ангел. Зарежи ги тия духовни учители – направо ти с ангелите, а по възможност и по-нагоре! Няма такова нещо обаче, не се получава така.

    Това, което се получава е, че имаш усещането, че говориш със себе си и получаваш отговор на въпросите, които задаваш. Много е важно да задаваш въпроси и да имаш поставени конкретни цели. Изключително важно е. Иначе, все едно си отишъл на шоу, на забавление и казваш „Забавлявайте ме”. Не знам какво ще правите, каквото щете правете, но искам да ми е кеф. Ето сега да питам нещо, какво да питам, някоя глупост, ще питам нещо, щом не щеш да ми правиш кеф без да питам. Не, така нищо не става.

    Когато има нещо, което наистина те интересува, всичко зависи от това, доколко можеш душевно да изпиташ дълбочина на чувството. Всичко зависи от това. Ако можеш да потънеш много дълбоко в усещането, в чувството – да. Ако не можеш, можеш да си мислиш каквото искаш, но нищо няма да излезе, т.е. въпросът опира до това, психиката ти колко силно може да преживява. Ако имаш затормозена психика, по-апатична или истерично-еуфорична, която изперква насам и натам, не се получава нищо.

    Когато, обаче, задаваш конкретни въпроси, които те интересуват и знаеш как да го направиш, се получава така, че получаваш отговор, който си го даваш сам. Удивителното е, че ти не си способен, по принцип, да даваш такъв отговор, там е цялата работа. Ангелът е този, с който ти си се свързал и който създава една среда, в която ти да можеш да си дадеш такъв отговор. Твоят потенциал рязко е нарастнал, заради това индиректно общуване, но всъщност нямаш усещане за ангел, нито виждаш ангели.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #46 -: Август 19, 2010, 10:42:28 »

    Лошо няма и да ги виждаш, ако искаш да ги рисуваш, например, или за целите на изкуството може да ги виждаш, но доста е вероятно тука и да си нафантазираш как изглеждат. Ангелите не изглеждат като деца с крилца. Това е образът, който е разпространен. Като кажеш ангел, нещо чисто и невинно с крилца, бяло задължително. Ангелите, обаче, нямат физическо тяло. Най-низшият член на тяхното тяло е етерния и те няма как да се появяват. Могат да използват само вода, елементът вода обаче - не физическа вода и в най-добрия случай, биха изглеждали призракоподобно или като холограма някаква. И не са с крилца.

    Това е един образ на чистотата, която те наистина имат. Най-чистото, което човек си представя е едно дете, пухкавичко, с белите крилца, т.е. то е леко и затова може да лети. То се справя с гравитацията, със земното притегляне. Ричард Бах казва, че ангелите могат да летят, защото се усещат много леки. Могат да летят, заради лекотата, която имат вътре в себе си, което си е така.

    Всичко това е някакъв начин на комуникация. Дори ако искаш да говориш с ангелите, това е пак някакъв език и начин на комуникация. Фактът, че поставих някакви условия, като казах, че не може истерично-еуфорично, че не може егоистично, прагматично, това означава, че има някакви условия, че има вече някакъв език. Има някакъв начин на комуникиране, който го постигаш при условие, че еди какво си, т.е. самият ти трябва да си в кондицията да го направиш това, за да можеш да направиш тази връзка. Това се отнася и до човеците. За да може да общуваш с един човек, ти трябва да си в съответното разположение на духа. Освен това е много важно какво ще кажеш. Вие знаете: казана дума, хвърлен камък. Повечето хора си мерят думите и внимават къде какво приказват, което не е случайно, защото има последици от говоренето.

    Ø Смъртният грях «словоблудство»

    Да отидем към този грях словоблудството. Аз съм споменавал и по-рано, това касае много сериозно Меркурий. Не е случайно това да е един от десете смъртни гряха, редом с убийства и всякакви други такива страшни неща. Словоблудството се оказва един изключително голям грях, поради факта, че говорейки по подходящ начин, аз съм в състояние да накарам хората да извършват чудовищни неща. Мога да повлияя изключително силно на човеците и не само на човеците, и това да доведе до много по-големи ужасии, отколкото, да кажем, да започна пряко да ги убивам. Чрез Меркурий мога да прониквам в душите на хората много по-добре, много по-ефективно, отколкото чрез Марс.

    Комбинацията Меркурий-Венера е изключително мощна. Съвпад на Меркурий и Венера в хороскопа, води до това, че ти може да проникваш вътре в нещата чрез душевното чувство на Венера и чрез умението на Меркурий да се изразява правилно. Какво означава да се изразяваш правилно? Това означава, да се изразявам така, че да постигам определен ефект.

    Дайте си сметка, че когато общуваме помежду си, ние се държим по начин, който цели да постигне определен ефект, а ако не постъпваме така, ние често пъти си патим, т.е. ако се държа така, както ми скимне, хаотично, неориентирано, съответно няма цел, няма целеустременост и не постигам определените ефекти. Както се казва, когато не знаеш накъде си тръгнал, винаги ще пристигнеш някъде другаде. Така и с Меркурий. Меркурий е комуникация и тип тръгване също, ходене.

    За словоблудството - вземете един Хитлер. Той говори, хората отиват и се бият фанатично, и то кои хора – германци. Хора, които минават за бюргери, с по-здрав разум, еснафи, по-прагматични, не чак толкова духовни, в смисъл масово, защото иначе сред германците има изключително посветени хора, които все едно има едни германци и други германци – до такава степен не си приличат.

    Вземете един Фидел Кастро. Какво прави той? Куба е някакво изкопаемо археологично, което обаче си се крепи чудесно, защото Кастро е такава фигура, че докато е жив нищо няма да се промени там, до такава степен им е бръкнал в мозъците на кубинците.

    Вземете товарищ Сталин. Той никога не се е отличавал с някаква ораторска дарба тип Цицерон, обаче другарят Сталин като говори, всички слушат. Той шушне и е абсолютно мълчание, защото на другаря Сталин всяка дума му тежи и ако не схванеш добре, това е опасно за здравето. Той е имал характерен начин на изразяване – с лек грузински акцент и т.н., което води до много голям ефект.

    Освен това нали знаете Хитлер кой е казал, че ще убие пръв като превземе Москва? Левитан, говорителят. И не случайно. Много добре си е давал сметка, кой е най-опасният. Левитан говори и руснаците не искат да се предават, бият се.

    Ето какво значи словоблудството. Ако говорите неща, които не са добри и тласкат към нещо не добро, това е проблем, много по-голям от този, просто да хванеш и да претрепеш някой.

    Меркурий означава и да напишеш книга, и ако в тази книга изпратиш послания, които станат причина за много нещастия, значи ти злоупотребяваш с Меркурий.

    В езотериката се правят упражнения против словоблудство, за да може човек да внимава какво и как говори, как мисли, защото говоренето естествено е свързано с мисленето.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #47 -: Август 19, 2010, 10:46:21 »

    Ø Меркурий е свързан с мисленето.

    Всъщност за да има потребност аз да говоря, преди това вътрешно трябва да започна да говоря, иначе външно няма да мога да го правя това. Повечето хора си говорят сами вътрешно. Бих казал всичките, без изключение. По един или друг начин, те се изхитрят да си общуват вътре в себе си. Това е едното нещо, това е самообучаващо говорене. Второто е, че хората са едни актьори вътре в себе си и те разиграват сцени, в които се поставят на мястото на един, после на друг, на трети, на четвърти и общуват. Сега той ще каже така, а аз иначе и си разиграват някаква шахматна партия и накрая решават, че ще успеят, и се заемат да го говорят директно това. Като си говорят така, хората си внушават и вярват в себе си, а понякога се изплашват – различно се получава. Но така или иначе, вътрешният разговор го има.

    Нека да се върнем още по-надолу. Как се ражда способността на човека да мисли, какво е това, което се нарича мислене? Как става така, че човек мисли? Какво представлява целият процес? Когато се роди едно бебе, то не мисли. Не можете да го набедите, че се е замислило особено, нито, че има в него някакъв мисловен процес, не дай си Боже пък съзнателен. Няма съзнателен мисловен процес, има друг тип реагиране, изобщо - инстинктивно, до голяма степен инстинктивно.

    Мисловният процес при човеците е базиран на две неща. Едното е наблюдение на външния свят благодарение на това, че аз притежавам физически сетива, за които нямам заслуга. Просто си ги имам, те са си пораснали самички. В резултат на това, аз наблюдавам с тях един свят. Виждайки този свят, наблюдавайки го, се оказва, че аз съм в състояние този свят, да го приема вътре в себе си, да го прехвърля вътре в себе си и да продължа да го наблюдавам и вътрешно. Освен това аз съм в състояние да правя връзки между различните неща вътре в себе си. Процесът на изграждане на връзки на различните неща вътре в себе си, на изграждане на представа на първия етап и на понятия на втория етап, се нарича мислене. Сега, това, което наблюдаваме е някакво определение философско, стандартно, дето го има по повечето философски книги.

    Първоначално се изграждат представи и след това на базата на тези представи се изграждат някакви понятия. Понятията естествено са много по-трайни, което вече е и някакъв проблем за мисленето, тъй като върху нови неща се наслагват стари понятия, с което се приемат неистински нещата. Има неадекватност в мисленето, но както и да е.

    Мисловният процес прибира нещата вътре в себе си. За какво става дума? Представете си една билярдна маса, върху която има две билярдни топки. Аз никога през живота си не съм виждал билярдна маса, за пръв път виждам. И гледам как удрят една топка, тя се движи нанякъде и хоп изчезва в един джоб. След това си затварям очите и не виждам повече масата. Отварям след малко очи и виждам, че на масата вече няма никакви топки. Аз обаче предполагам, вече в резултат на мисловния процес, че другата топка е повторила пътя на първата и тя също е паднала в джоба и аз затова не я виждам, т.е. аз мисловно я виждам, как извървява този път и е отишла там.

    Тази способност на мисленето, позволява на хората да мислят за неща, които не виждат в момента, с които нямат пряк контакт, но за които имат някаква представа. Ако нямате никаква представа за нещо, не можете да мислите за него нищо, освен глупости. Да, пълни абстракции. Така че мисленето по своята природа е абстрактно, което е проблем. Забележете, ако останем само на ниво абстрактно мислене, това е проблем. От една страна, т.нар. абстрактно мислене, трябва да се развие на всяка цена задължително, а от друга - то носи изключително умъртвяващ характер.

    Абстрактно мислене означава мислене, което не е преживяно. Мислене, което не е много до сърцето ти и то носи мъртвина в себе си, процеси на изсъхване, на омаломощаване, на недостатъчност.

    Ø Душевните сили - оживотворяващи сили

    За да може човеците хем да мислят, хем да не умират, защото ако човеците само мислеха, щяха да умират бързичко, щяха да са активни само процесите на умиране, трябва да има едни насрещни оживотворяващи сили, които да създават един баланс. Това са душевните сили. Способността на човека да преживява нещата, го прави жив. Колкото повече преживява нещата, толкова повече жизнени сили може да направи. Колкото по-качествено е преживяването му, толкова по-качествени са тези сили, които са в него. Съответно, в противен случай, не са, но така или иначе, това, което преживяваш те прави жив, та дори да е нещастие, да е лошо както казват хората, дори и така да бъде.

    Човешката психика може да бъде много натоварена, много натисната, много изтормозена, травмирана, но все пак тя е тази, която прави човека жив и тя прави човека човек.

    Следователно това, което казва Рене Декарт: „Мисля, следователно съществувам” не е вярно. В смисъл, че за неговата епоха, казано така, фриволно звучи добре, но като един закон, който да е верен за човеците, това просто не е вярно. Човекът не е човек затова, защото може да мисли. Не че не е важно, разбира се, че е важно мисленето, но все пак не е това основното нещо. Ако човекът можеше само да мисли, тогава нямаше да е човек всъщност – щеше да е някакво друго същство, но не и човек.

    Друго много важно нещо – мисленето по своята природа е обективно. Обективно, за разлика от човека, който по своята природа е субективен, така че има едно разминаване. Доколкото при човеците има субективно мислене, то се дължи на душевността. Човекът е субект защото има душа, тя го прави субект. Душата на човек е изключително субективна и точно тя претворява през себе си всички тези неща.Съответно и мисленето придобива субективен порядък.

    Ø Меркурий в хороскопите е показател за това, как мисли човекът, по какъв начин мисли и в кои сфери на живот мисли, т.е. накъде е насочена мисълта му, най-вече.

    Меркурий в хороскопите не може да ви покаже колко интелигентен е един човек. Думата “интелект” на латински означава свързване, т.е. става въпрос за умението да връзваш различни мисли, а не става дума за това колко си умен в мисленето. Хората под умен разбират способност за дълбоко, проникновено мислене. Колкото повече притежаваш такава способност, толкова повече хората смятат, че си по-умен. Това е някакъв критерии, обаче зависи от самия човек, а не от неговия хороскоп.

    Хороскопът и човекът са едно и също нещо и няма разлика между тях, но въпросът опира до това, че само моите собствени усилия могат да направят така, че моят Меркурий да бъде по-развит. Ако аз съм се родил с един вродено по-активен, по-развит Меркурий, това се дължи на факта, че съм живял по съответния начин в миналите животи, така че да мога да се родя сега по този начин. Това са кармични отношения вече, за които ни е рано сега да говорим.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #48 -: Август 19, 2010, 10:47:57 »

    Ø Нивото на Меркурий

    Така или иначе, Меркурий в хороскопите не можете да го определяте на какво ниво се намира, просто като гледате картата. Трябва да видите самия човек, да размените 2-3 думи с него и много лесно се определя. Нивото на Меркурий се определя по нивото на общуване. Колкото по-ясно се изказва човекът, колкото по-добре формулира нещата, колкото по-голям заряд има в думите му, казано по друг начин, всяка една дума да тежи, толкова по-високо е нивото на Меркурий. А ако може, както казват в езотериката, на златно блюдо да се слагат думите, още по-добре. Това вече е ритуал.

    Ø Езотерика

    В Библията пише, че в началото беше словото и словото беше от Бога, и че от словото стана всичко. Това е вярно. Първоначалната идея, архитипната идея, първопричината на нещата, Петър Дънов го нарича това причинен свят, Сведенборг също го нарича изначален, първоначален, божествен свят. Светът на идеята е светът, който ги прави нещата. Имайте предвид, че физическото проявяване на нещата е последната дупка на кавала, което има значение само за нас на този етап от нашата еволюция. Още няколко хиляди години и вече няма да има такова голямо значение дори и за нас, т.е. този етап е сравнително кратък, в смисъл, кратък като кулминация. Иначе е по-продължителен. Земната еволюция, в материални измерения, ние самите я преживяваме много малко.

    Да сме наясно. Това, че съществува физическо тяло Земя от 5 млрд. години, не означава, че човеците преживяват материалния свят от 5 млрд. години. Ние преживяваме материален свят от скоро, дето има една дума, според мен няма и 1 млн. години. Да се има предвид, че до преди 20 000 години преживяването е било изключително слабо. Външният свят е изглеждал все едно като в мъгла– вътрешният свят е бил активният, светлият. Вътрешният свят се затъмнява едва преди 20 000 години и ще седи тъмен още не повече от 7-8 хил. години. На фона на всички други неща, това е твърде малко време.

    Меркурий не представлява самата тази идея. Той не е първопричината, а само посланика, който взима тази идея и я донася. Той е само мост и е изключително важен.

    Ø Вътрешната връзка между нещата, способността на човек да проумява, да прави връзки между нещата, също зависи от Меркурий в хороскопа.

    До голяма степен това, за което те бива и не те бива, също зависи от Меркурий. Има меркуриански професии и меркуриански тип дейности, т.е. ако ти можеш да работиш със словото, това означава, че си меркуриански тип човек. Ако ти е по-трудничко, значи вече други неща са по-важни.

    Ø Меркурий - Венера

    означава изразност през изкуство. В изразността на човека, в комуникацията навлиза твърде много чувство, което дай Боже да бъде по-одухотворено, по-възвишено и благородно, което е възможно само за една по-чиста душа, иначе е само добро пожелание и нищо повече.

    Ø Изпитанията

    Аз познавам доста хора, които се напъват да дадат по-чисти чувства, съзнателно полагат усилия за това нещо, така са решили да направят, но не успяват. Като че ли в тях има един препъни камък и те не успяват да го прескочат, и се спъват в него. Този момент на спънката са точно нерешените вътрешни проблеми, които те ги имат и които често пъти се коренят назад до прадядовци и до не знам кога си. Има една здрава родова карма, която седи здраво отзад, за която те не си дават изобщо сметка, защото не са научени да мислят по този начин.

    Съвременния човек го учат много Аз-ово: аз съм, каквото си направя, това е. Аз трябва да се развия и т.н. Това е похвално, обаче никога не трябва да забравяш, че имаш един произход, който не може да излезе от теб просто ей така. Това, че на теб не ти харесва е едно, а това, че е един факт, който не може да излезе от душата ти така просто е съвсем друго. Това е нещо, което често пъти е пречка, за хора, които са много целеустремени, доста осъзнати, да не могат да прескочат една такава бариера и да имат силна душевност, издръжлива, която да може да понася много неща и която да позволява да се прощава. Просто да са в един друг режим на живеене, да се получи съзнателна душевност. Не става. Докато не го проумеят това и докато не се върнат назад яко, да започнат от там да ги изриват нещата със съответните упражнения, със съответното вътрешно замисляне, с изграждането на анализи, няма да се получи. И ритъм, задължително трябва да има ритъм – да не е всеки ден, но през ден, един път седмично – но някакъв адекватен оптимален ритъм, с който можеш да излизаш от това. Иначе не става. Иначе цял живот си четеш книги, мислиш си разни неща, напъваш се нещо и всеки път, когато има изпитание и така да се каже се тестваш, ти се издънваш, или не се издънваш много, но това е малка утеха за огромните усилия. Ти се движиш неоптимално.

    Сега, лошо няма. Човек в рамките на един живот, ако има 3 задачи, той ще свърши само една. Това е, което ще се получи. Една - една. Една си направил, до там си го докарал – свобода. Нищо - продължаваш нататък, но ако я кара човек така, той лека полека изостава от общата еволюция. Никога не е било казано, че човечеството в единен строй ще премине някъде. То е очевидно, че в човечеството още има примитивни хора, както и такива, които са в космоса. Така е било винаги и така ще бъде. Така е и нагоре, в другите духовни светове, така че това явно е нормално. Какво ще направи всеки един от нас, зависи от личните му усилия, от личната жертвоготовност. След като проумееш това нещо един път, от там нататък, въпросът опира до една такава духовна воля. Духовна воля, която обаче да бъде истинна. Например, аз може да съм йезуит, има йезуитско посвещение. Два са типовете християнско посвещение - розенкройцерско и йезуитско. При йезуитското се развива изключително могъща воля: «аз на всяка цена ще го направя това!» Започвам и работя, и го правя. Аз се самоизтезавам, обаче го правя, но накрая, това същество, което ще бъда, няма да е човешко същество. Ще бъда едно демонично същество, защото ще се получи едностранчивост. Аз ще ги постигна нещата на една такава цена, която всъщност не я искам. Не е въпросът да се постига някакво развитие на всяка цена, никога не е бил такъв въпросът.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #49 -: Август 19, 2010, 10:49:59 »

    Ø Меркурий означава доколко добре боравим със словото, колко добре можем да учим, колко добре можем да преподаваме.

    В преподаването участват и още доста фактори, не само Меркурий, но Меркурий също е важен. Трябва да можеш да вържеш едно и едно, една дума с друга дума. Ако ти се губят изреченията, ако нямат смислова връзка помежду си, ако си губиш мисълта и не знаеш накъде отиваш, за какво преподаване може да става въпрос? Има хора, които жонглират с тази материя с лекота, лесно импровизират, което е свързано с Близнаците, със Стрелеца, донякъде с Девата, с Водолея – това са меркурианските знаци, в които Меркурий се чувства по-добре.

    Това е Меркурий и в хороскопите ще гледате за тези неща. Способността и начина за мислене. Вземате знака (Меркурий е винаги в някакъв знак), знаете какво представлява знака, ако сте забравили, си припомняте, след което добавяте това. Астрологията, цялата представлява връзки – трябва да можеш да допълваш нещата. Да вземеш едно нещо, да вземеш друго нещо и да ги съчетаеш. Коктейли да правиш. Имаш една много голяма база данни, развиваш я и от нея започваш да си правиш човек всъщност. Това е, което правиш и си правиш т.нар. алхимични цели, в които си забъркваш определен тип човек. Или пък, се опитваш да разбереш какъв е този човек и да проникнеш вътре в него, това е което правиш.

    Ø Астрологията е духовно общуване

    Съвременната астрология няма за цел да общува с човека на хартия. Астрологията е създадена като едно духовно общуване между хората един път и между хората и духовните светове, втори път. Затова тя не е записвана, защото това не е необходимо да се прави и не е стояла на хартии. Нито пък се е учила на хартии. Когато ти искаш да опознаеш един човек, ти развиваш душевни сетива, развиваш и духовни сетива и общуваш с човека директно. Така изминаваш едно посвещение, т.е. развитието на тези сетива се нарича и посвещение - без да се занимаваш с хартии.

    Поради навлизане, обаче, все повече в материален свят и овладяването му в рационален порядък, ние стигаме до хартиите, стигаме до това да нямаме такива сетива и вътре в нас става все по-тъмно. За сметка на това отвън става все по-светло, което е важно. Сега ние обръщаме голямо внимание на външният свят, аз дори бих казал изключително голямо внимание и тук вече идва ред на хартиеното учене. Това хартиено учене за нас е важно. Ние сме в правомерен етап на еволюцията, който изисква по нормален начин, ние да учим и от хартии, опосредствено. Това е, защото ние нямаме такива сетива в момента, които да могат да заместват хартиите. В степента, в която ние ги развиваме, ние ги ползваме и в степента, в която не сме ги развили, ние си помагаме с хартиите. В момента се намираме в точно това положение. Искам да кажа, че не трябва да учим само от хартиите. Поне астрология, според мен, не може да се научи само на хартии и вие, по някакъв начин, би трябвало да сте стигнали до такъв извод.

    Поне повечето от вас са се опитвали да четат нещо, да търсят, ако не е астрология, то нещо друго, с което да познаят себе си и света, и хората, да си създадат някаква представа. Как да живеят, кое е добро, кое е лошо. Установява се, че само с неща от опосредствен порядък не се получава, защото става прекалено неистинско, прекалено фалшиво. Умът много лесно се отплесва в абстракциите. Непреживените неща не са твои неща, фалшиви са и в психиката стоят като мини. Стоят като нещо, което е опасно и това ти пречи ти да се развиваш като човек, да станеш по-свестен човек.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #50 -: Август 19, 2010, 10:51:13 »

    Ø Меркурий е усвояване на информация, а не на знание

    Всякаква информация, която не можеш да я преживееш, първо психиката, от само себе си, се опитва да я забрави и да я изхвърли като бреме и второ, ако ти пък я цениш тази информация и натискаш за нея, се получава проблем – ти се превръщаш в затормозен човек, изтормозен човек. Все повече имаш вътрешен проблем и не може да общуваш външно нормално. Все повече не общуваш с другите хора, а общуваш със себе си. Изобщо не виждаш другите хора, а постоянно проектираш себе си навсякъде. Ти си като омагьосан в една зала с огледала, където само себе си виждаш. Вече нищо не разбираш нито от хора, нито от мястото, където си. Постоянно си неадекватен. Получава се един нарастващ егоизъм. Отвън като го гледаш един такъв човек, той много знае, обаче от това, че той много знае, нищо не следва. Глупост след глупост.

    Това пак е Меркурий, защото Меркурий е усвояването на информация. Забележете, на информация, а не на знание. Познанието е нещо, което си го преживял, пък информацията е нещо, което мисловно се върти. Процесът, който трябва да протича при хората е навлизане в главата, от там слизане в сърцето и от там в крайниците, за да се прояви. Задължително, третият финален акт е проявление. Да не остава само в главата или сърцето.

    Ø Творческият акт

    Това е творческият акт, най-бързото му описание. Единственият акт, който прави човеците щастливи и който изразява Любовта в един такъв ежедневен порядък. Да не е необходимо да чакаш 10 години за малко щастие, през това време ти да се бориш като очакваш, че като се качиш там горе на върха, ти най-после ще бъдеш щастлив. Не.

    Творческият акт се случва всеки ден и за да се случва всеки ден какво мислене трябва да имаш ти, какво сърце и каква душа, и каква готовност, да може да правиш волеизявления, т.е. това да може да го обективираш, да се вижда, да има действие. Ако няма действие се получава лошо. Говориш, че много ме обичаш, обаче аз по какво да разбера, че е така. Казваш, че има някаква Любов вътре в тебе, но тя не стига до мене. Усещам, че имаш някакви добри намерения, но си седиш в добрите намерения, защото не правиш нищо. Нали е казано: и по делата ще ги познаете.

    Говоря неща, които ги няма във “Вътрешните планети” на Х.Саспортас. Вие ще ги прочетете и ще видите, че там пише доста интересни неща, и то точно в този психологическият план. Описва се значението на Меркурий, но не се описва това, което сега си говорим в момента.

    Ø От епохата на Риби, към епохата на Водолей

    Ние се намираме в момента в една епоха, която се нарича епоха на Рибите и ще ходим в епохата на Водолея. Пише се за това, но никой не казва, т.нар. епоха на Рибите какво всъщност представлява или какво се изисква от хората, какво трябва да правим ние сега в тази епоха. Каква е разликата с другата епоха, на Водолея. Има някакви общи приказки от типа на това, че новата епоха, трябва да бъде по-свободна, защото Водолей - свобода, някакви такива неща, по-приятелски отношения да имаме помежду си. В Рибите сме някакви така повече на симпатии и антипатии. Това са все душевни обяснения, чисто психологически обяснения.

    В действителност има средна степен на посвещение, т.е. и средна степен на човешко развитие, да го наречем. При последната, седма степен (при която няма накъде повече да се развива човек в земни условия) ще приключим с материалните неща, които са и те няма да са вече актуални. Това, което е първото и което е важно в момента, което приключва, защото епохата на Рибите е изминала 90% е свързано с Меркурий. Става дума за това, хората да развият в себе си самостоятелно мислене. В епохата на Рибите е особено важно човеците да развият самостоятелно мислене.

    Можеш да имаш самостоятелно мислене, само когато си вътрешно по-свободен, когато се чувстваш по Аз-ова личност, по-отделена от нещата. Също така, колкото по-малко симпатии и антипатии – толкова по-добре.

    Психиката, по своята природа, генерира по естествен начин симпатии и антипатии към нещата, което е вече субективизъм. В същото време психиката може да създава субективна реалност, истинска реалност. Това е факт, който се вижда много лесно. Един човек си вярва в нещо и това моделира неговото поведение. Това са реални неща, той прави някакви работи. Би могъл в чисто субективната реалност, която той си изгражда, да включи още хора. Още хора, да повярват в тази реалност, той да ги убеди, че е така. Би могъл да включи не само хора и животни може да включи, растения, камъни, каквото си иска. Съответно, това е една реалност, която не може да се пукне толкова лесно. Може и лесно да се пукне, но може и да се позадържи повечко време и да свърши доста важни неща, което ще промени обективния свят. Неговата субективна, измислена, невярна реалност, може да промени ужким верните работи. Така излиза.

    Това, което трябва да се научим да правим, което вече доста хора го правят, поради финализацията на тази епоха е да вземете, да кажем, една книга, книга, която се стреми да бъде по-мъдра и в нея да е словото на един посветен човек. Една такава книга е да кажем Библията, а има доста други такива книги, които също могат да се вземат и да четете една такава книга. Колкото по-дълбоко можете да разберете една книга, колкото по-сериозно се отнасяте към самият акт на четене, толкова повече вие извършвате това, което се нарича духовна работа сега, в тази епоха. В момента това се нарича духовна работа. Колкото може повече да се общува с обикновеното мислене в момента, обикновеното мислене, нашият си разсъдък, който го имаме и да си правим връзките вътре, интелигентните връзки, и да стигаме до разни идеи, да ни светва едно, друго, трето със съответното изживяване, толкова повече ние вършим духовна работа.

    Имайте предвид, че като се връщате назад, например 2000 години, ще видите, че хората не са могли да го правят това нещо. Те и до сега, в голяма степен, не могат да го правят. Повечето хора, когато пред тях се постави един по-сериозен текст, такъв, който изисква да се положи мозъчно усилие, това за тях е притеснително. Трудничко им е така и те го захвърлят. Масовата практика е да не се обръща внимание на такива текстове, един път. Втори път, ако им се обръща внимание, то е временно и повърхностно, т.е. много лесно се захвърлят. Третият вариант е, има по-упорити хора, които го докарват дори до средата на такива книги и дори почти до края, но не до края. При тях има едно изтощение, което те не могат да го преодолеят.

    Има и друг вариант – такива книги се четат диагонално или през пет изречения, за да се хване главната мисъл. В такива книги, главната мисъл не може да се хване така. На такива книги им тежи всяка дума. Точно затова са трудни за четене. Те не са така четивни и прочитни, както се казва, и това е нарочно. Нещото, което човек лесно го е овладял, без да полага усилия, не си струва, не става, не се цени, то няма тежест. Затова трябва да се хванеш и да ги четеш тези неща много внимателно – един, два, три пъти или колкото се налага. Много е добре и да се обсъждат нещата на глас, защото всяко едно такова изречение маркира под себе си цял един кладенец. Има една дълбочина, която не трябва да се пропуска.

    Освен това, да допуснем, че действате по един такъв начин: днес ще правим това. Събуждате се сутринта, ободрявате се по най-добрия начин, който можете да постигнете, чрез каквото там правите и когато се чувствате в много добра кондиция, към 11 часа, когато започва енергизиране на цялата планета, поне при нас тук на северното кълбо, започвате да действате. (Между другото енергизирането от 11 до 1 часа става и на обяд, и през нощта, затова ако не заспите в 11 часа, след това ще заспите трудно, чак след 1). Започвате тази духовна работа, (трябва да имате съзнание, че това е духовна работа) и я приключвате някъде късно вечерта, като си правите почивки за движение, защото психиката има нужда от телесно движение. Правите това нещо и тогава то ще има резултат, а не между другото, докато сте в тролея, трамвая или някъде другаде, да се поразтушите малко с езотеричната литература и след това, в общи линии, да се наклюкарствате - защото то е клюкарстване. Нещо, което изобщо не си разбрал, но си го прочел, информирал си се и се стремиш да информираш и другите – това е начин за властване.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #51 -: Август 19, 2010, 11:00:16 »

    Ø Меркурий много се използва за властване.

    Его-то налива във всичките планети, не само в Слънцето. Вижте, един човек, който не ви дава думата, властва над вас. Да се научиш да говориш и да накараш другите да те слушат, това е вид властване. Ти се изразяваш, а другите не се изразяват – нали така излиза. Като не владеем телепатията, вербалното говорене ангажира вниманието върху мене. Значи моето Его се облагодетелства и се чувства добре.

    Не знам дали сте забелязали, но когато един човек е изплашен, често пъти, като има по-активен Меркурий той започва да говори. Всякакви глупости дрънка, дрънка, дрънка, прави шум и в този шум по-малко го е страх. Някак си преживява страха по-добре. Млъкне ли, страхът го наляга моментално и ще го задуши. Това всичкото е мисленето и говоренето.

    Ø Позитивното мислене и душата

    А сега една друга история. Много хора говорят за позитивно мислене. Мисли добро, така казват. Някой ми направил лошо, но аз няма да се сърдя, няма да се обиждам, ще мисля колко е добър той и че нещо се е объркал. Извинявайте, но това са пълни глупости. Номерът не става така. Това си е живо насилие върху психиката, която в един момент изпищява неистово – абе, онзи е идиот бе, какво се правиш, че е добър, кое му е доброто, нали го виждаш какво прави. Това не е никакво позитивно мислене, а е грешно мислене, илюзорно мислене. Правиш се на някакъв светец, дето изобщо не си такъв.

    Т.нар. позитивно мислене, трябва да бъде предшествано от чиста душевност. Всичко зависи от моята душа и дали тя е в състояние да прощава, дали е в състояние да изпитва симпатия към обект, който се отнася към мен зле. От това зависи. Когато душата ми може да го прави, нямам никакво проблем с позитивното мислене и вече ще мисля позитивно. Но да навивам психиката да възприема нещата, това си е насилие върху нея, блъскане върху нея. Най-много да се травмирам. Това са поредните илюзии и се нарича духовно заболяване. Не душевно, а духовно – грешно мислене.

    Ще се получи така: аз се опитвам да мисля позитивно, но няма начин да не забележа, че вътре в психиката ми се трупа жлъч. Аз ужким мисля добре, а от мен избликват спонтанно някакви нехубави неща, което означава, че аз съм виновен в такъв случай, появява се чувство за вина и вече в психлогията има томове за чувството на вина. При такъв случай вече не може да говорите за никакво нормално развитие. Трябва да се оправяте с тази вина, която си я насадихте сам, понеже искахте да имате позитивно мислене, за което не сте дорасли, всъщност, да го имате. Не сте помъдрели дотам.

    Позитивното мислене е възможно тогава, когато имате съзнателна душевност. Такова нещо, което се нарича съзнателна душа. На пръв поглед звучи странно. Душата по природата си е ирационална и несъзнателна, пък сега изведнъж - съзнателна. Възможно е да стане съзнателна, само че е възможно, но когато имаме самостоятелно мислене, извършваме такава духовна работа, това довежда до силно влияние на Аз-а върху душата, т.нар. съзнание, което прави душата да бъде доста по-съзнателна. Това означава, че в мен няма да избликват вече ей така, разни работи, а ще има силно опосредстване от съзнанието. Чувствата ми ще станат по-възвишени и по-благородни по естествен начин. Неща, които по-рано, така като ниски страсти са се вихрили в мене, трудно съм ги удържал или въобще не съм ги удържал като съм си казвал, че това е природно влечение, естествено е и аз не бива да му се противопоставям. Да, дори има доста хора, които смятат, че така от Бога е наредено. Той може да има влечение към жената и ако тя го предразполага, дори без да иска, той е длъжен да се направи на мъж. Това е мъжкият архитип. Но така може да разсъждава някой питекантроп. Това е една ниска страст, която я има в животинската част на човека. Тя трябва да бъде осъзната, овладяна.

    Думата „овладяна” в случая не означава смачкана, командвана, контролирана, пряко сили и пак да има чувство на вина. Ето, аз съм виновен, понеже в мен има ниска страст. Тръгна едно влечение и какво да го правя сега? Това е много вредно и какъв съм пък аз с тези едни влечения, значи съм много лош и трябва сега да се оправям някак си. Малко са ми другите проблеми в живота, ами сега и тази история. Не, че масово го няма. Просто има един такъв момент, в който не ти избликват никакви такива ниски страсти и само го наблюдаваш това при другите хора. Но, но е много ценно да си го извървял този път, да си го спомняш този път и да имаш по този начин мост, да имаш контакт. Да се получи някаква връзка между хората, защото ние вървим духовния си път сами, от една страна, от друга страна, обаче, си създаваме среда един на друг. Да, аз не мога да вървя пътя на някой друг, но мога да създам околна среда, в която той да върви по-добре или по-зле. Вярно е, че помагам, а не мога да помогна, но това не означава, че не трябва да помагам. Не е оправдание, че понеже не мога да помогна, той сам трябва да се оправи.

    Его-то както винаги се оказва по-умно от стопанина си и често пъти го изхитря – изпързалва го с всички мизерии, които ги прави, мисли, чувства и т.н., понеже има обективни причини, които винаги могат да те оправдаят. Най-малкото да не се чувстваш виновен, защото това е проблем за психиката. Във вината, обаче, има и конструктивен елемент. Има момент, който е много ценен.

    Има един такъв момент, в който си казваш: аз няма да се чувствам виновен и междувременно си ампутираш съвестта. Убиваш съвестта, въобразявайки се, че се бориш срещу чувството си за вина. Трябва да се развие достатъчно ясно мислене по всичките тези въпроси, защото тук се образуват много лесно травми. Много лесно се зацапва психиката точно с грешно мислене. Мисленето ме насочва съзнателно нанякъде и ако това е грешно в степента, в която аз съм, така да се каже, несъзнателен, то е грешно вече.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #52 -: Август 19, 2010, 11:01:51 »

    Ø Изграждането на общности

    Рано му е на човечеството да изгражда общности. Истински общности. Това е причина всичките общности по Земята, колкото и да ги има, в смисъл средностатистически, те да не отговарят на идеала, който се опитват да впишат вътре в себе си. Всяка една общност, като видите духовния учител, който седи в основата като фундамент, ще видите и много хубави и светли неща, а като отидете в самата общност и видите самите хора и се оказва, че една голяма част от членовете не свидетелстват за това нещо и го изкористяват, изопачават. Аз съм твърдо убеден, че на Земята няма такава общност, която изразява в пълнота това, което е всъщност идеята. Не свидетелстват за това, което говорят, нито за това, което чувстват. Има разминаване и то много яко. Това, обаче, е нормално.

    В нашата епоха, задачата, посвещението е в това ти да може да се разбереш с един човек. Разбери се с още един човек и това ще бъде огромна стъпка. Разберете се в личен план. Нека се разберат един мъж и една жена, нека между тях да има Любов, нека проумеят какво значи Любов всъщност, нека да могат да я изразяват реално в материално-битов план, в душевен план и в един съзнателен духовен план. Като идеали, общи каузи, мечти – нека да могат да го направят това нещо. После ще говорим за това, да може да се изгради вече общност.

    В една общност трябва да го има същото нещо, но аз вече трябва да обичам 10 или 20 души по същия начин. Ами, аз нямам никаква душа, сила за такова нещо! Никаква! Колкото и да са ми добри намеренията, аз просто си оставам в добрите намерения, което е много опасно. Светът на добрите намерения е много опасен свят, защото създава грешни нагласи, илюзии. Просто не е възможно, така че няма какво да се сърдим. Има много хора, които се огорчават, докосвайки се до някакви общности. Но тези общности имат своето място, те са един прототип, на нещото, което някога ще го бъде. Лошо няма в това да се учим още от сега.

    Необходимо е епохата на Водолея да започне поне през последните 10% от тази на Рибите, защото няма да стане така - да си легнем един ден в епохата на Рибите, събуждаме се в епохата на Водолея и вече не сме ние. Нормално е да текат едни такива процеси, нормално е доста хора да извървяват един такъв път. В момента има хора, които се намират дори на 1000 години напред в човешкото развитие. Има и такива, които са 1000 години назад в развитието си. Няма проблем за това. Всичкото това е нормално. Ами, това, като че ли е най-важното.

    Ø Развиване и оживяване на мисълта

    Трябва да се развие т.нар. силно мислене - едно мислене, което не да може да възпроизвежда, едно мислене, което не да може да копира от най-различни източници, не догматично мислене, чиято логика е изградена на неща, които не са твои, а да може да има едно мислене, което да бъде, колкото се може, по-силно преживяно. Няма шанс, чак дотам, да бъде толкова силно преживяно за цялото човечество, но всеки един от нас, индивидуално има тази възможност. Можеш да го преживееш.

    Следващото ниво на посвещение е да успееш, това, което го четеш, това там до което стигнеш, по някакъв начин да го визуализираш и да го оживиш. Това е възможно и сега да го направиш. Напълно е възможно. Възможно е пет степени на посвещение и сега да се изминат, в общи линии, ако преди това си живял, но все пак може да го направиш. Да имаш изключително дълбоко преживяване, да визуализираш това нещо и то да бъде на живо, все едно на живо. Вкарваш в него живителни сили и се пренасяш буквално в друг свят. Както някои хора, които толкова истински сънуват, че трябва да ги ощипеш, за да разберат къде са, когато се събудят. Така трябва да можеш да си го направиш нещото, което виждаш там. Ако го направиш това нещо (а това ще го направиш с помощта на ангела, защото без него няма да стане. Той ще помогне опосредствайки процеса като медиатор, без да ти прави пряко нищо.), това означава, че ти си вече в средата на епохата на Водолея, което значи, че ако тази епоха е приблизително 3200 години, ти си поне 1000 години напред. Ако можеш да го направиш това в психиката си, вътре в душата ти започва да става малко по-светло. Просветляване, което обаче ти си го правиш, защото по-рано е било светло, по същия начин, по който сега отвън е светло. И нямам никаква заслуга за това. Да, вътрешният ми свят е активен, защото някой друг има грижата за това нещо, а не защото аз съм го активизирал.

    В момента животните живеят доста организирано, доста, бих казал, мъдро даже, с една такава инстинктивна мъдрост, животинска мъдрост и като че ли ги води нещо по умно от тях. Те, определено, не са много умни самите животни и то се вижда в тяхната несвободност. Те следват инстинкта си, дори когато за тях това е глупаво и смъртоносно, но го следват. Някаква сила, по-голяма от тях ги тласка към едно или друго нещо. По същия начин и хората, така да се каже, са били тласкани към едно или друго нещо, а сега вече не.

    Като имате предвид, че се е вървяло от Овен до Риби, навъртяло се е и сега се развърта обратно. Рибите се намират на дъното, всъщност, на цялата история. Слизало се е до Риби, а сега от Риби ще се започне изкачване, т.е. едва в т.нар. духовен Зодиак, обръщайки назад от Риби към Водолей, Козирог и т.н.

    Изобщо не е случайно, че се появи цялата тази история с Христос и това се появи точно в началото на епохата на Рибите. Именно благодарение на това събитие стана възможно обръщането на еволюцията. Иначе не. Иначе направо се забиваме в тинята и си оставаме там.

    Това е Меркурий. В книжката “Вътрешните планети” ще го прочетете. За това може да си говорим още 20 часа, но няма смисъл. В пряк контакт с човек, когато гледаш Меркурий в неговия хороскоп, ти трябва да разбереш как мисли този човек, накъде е насочено мисленето и кои сфери го вълнуват.

    Човек не мисли еднакво за всичко. Някои неща ги мисли повече, други по-малко. Това се вижда много добре, това обуславя и самата личност.

    Хората с активен Меркурий често пъти искат да работят в сфера, където има много комуникация и където има много общуване, с много хора.

    Въпрос: това значи ли, че те искат да манипулират другите хора?

    Не повече от другите хора. Можеш да манипулираш не само с Меркурий, но и всяка една друга планета върши чудесна работа. Стига да си мераклия. С Венера просто можеш да побъркаш хората. С Венера може да стане така, че да говориш глупости и въпреки това да ти вярват заради душевното обещание, което пращаш вътре. Ако си съблазнител, прелъстител, защото с Венера перфектно се получава това нещо, всяка една дума придобива друг смисъл. Ти говориш едно, обаче теб те разбират по друг начин. Ефективна манипулация се получава. Може дори да не говориш - пак се получава много добре.

    Ако става дума за демагогии и някакви популистки истории и словесни еквилибристики, това е вярно. Да, един активен Меркурий много го бива. Един Меркурий в Близнаци, например, е цар - може да говори за всякакви неща, дори да се упражнява, бих казал. Дори да говори за неща, които не разбира, но въпреки това да прави много находчиви връзки и да си следва някаква логика, много бързо да хваща някаква логична линия. Определено много интелектуално поведение.

    Дали ще бъде манипулация, или няма да бъде си, зависи от самият човек. Колкото е по-несъзнателен, в същата степен има и манипулация!

     
    Активен

    A_ra
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1

    « Отговор #53 -: Декември 02, 2011, 09:12:15 »

    Източниците са много - собственият опит на астролога, Рудолф Щайнер, Майкъл Нютон ("Следите на душите"), Библията, книгата "Великите мислители на Запада" и мн. други... Разработките се допълват всяка година, взависимост от аудиторията, но тук публикувам основите с разрешението на човека, който ги пише...

    Калоян Петров?

    Няма нищо лошо да се спомене кой е. В крайна сметка той винаги е бил добър в това, което прави.
    Активен
    Страници:  1 2 3 [4]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright