Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 2 [3] 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: УВОД, ОСНОВНИ ТЕРМИНИ В АСТРОЛОГИЯТА  (Прочетена 5739 пъти)
pluton
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #30 -: Юли 28, 2010, 10:29:14 »

    ЗА ЛУЦИФЕРИЧЕСКИТЕ СЪЩЕСТВА И ИСТИНАТА

    Луциферическите демони по принцип така правят – казват истината в неподходящ момент. Когато не си готов да я приемеш и ти сриват психиката абсолютно, унищожават ти Аз-а. Аз се чувствам след това като едно нищо, пълен боклук и лесно ставам тяхна плячка. Така че е важно и разбира се, че не можеш да кажеш на всеки, каквото ти хрумне, когато си поискаш. Трябва да щадиш човешката психика, защото това е истинност. Да кажеш на някого нещо, когато е готов да го чуе - това е истина, а когато не е готов да я чуе, за какво му говориш - словоблудстваш. Не е въпросът във формалната истина, то че е вярно, вярно е.
    Човекът е изключително душевно същество на първо място и след това, каквото и да било друго. Човекът е човек, защото е душевен като субект, затова е човек. Ако пренебрегнеш този факт, нищо не правиш. Астрологията е основана именно на факта, че човек е душевно същество. По тази причина не взимаме хелиоцентрична, а използваме геоцентрична система. По тази причина за нас Слънцето продължава да си изгрява и аз изживявам това нещо. Същото е и с Луната и когато няма Луна, аз и това го изживявам, за мен това е важно. Мен не ме интересува, че видите ли всъщност Земята обикаля около Слънцето – аз това не го изживявам. Някак си нямам усещане за това, че Земята се върти около Слънцето. Това се усеща, когато си в космоса и наблюдаваш Земята, докато когато съм на самата Земя, за мен е абсолютна абстракция, че тя се върти около Слънцето. Аз вярвам на това, защото така ми казват учените хора и така са ме учили в училище и са ми го втълпили – аз лично иначе не съм го проверил, нито имам опитност да видя така ли е. Аз имам друга опитност обаче – виждам всеки ден как Слънцето се върти около Земята. Очевидно е, че изгрява, после залязва, минава от долната страна на Земята и хоп, пак изскача тука. Нямам усещането, че аз се движа и Земята се движи – всеки ден всичко си е на мястото. Всичко това е моята субективна реалност, но тя за мен Е реалност. Това е факт и аз трябва да го имам предвид, ако искам да си имам работа с човеците, а това не се базира на абстракциите.
    Слънцето представлява живителните сили вътре в човека. Това, което се нарича виталност. Това много добре се проявява, когато има трудности и проблеми. Тогава вие можете да видите наяве жизнените сили на един човек. Ще видите, че те не зависят от физическото му тяло толкова. Ще видите хилав човек, който обаче издържа на трудности и е като костелив орех, т.е. има голяма сила за живот в него, ще видите например, че е болен от рак и се справя. А човек, канара от мускули, който има вид, че пращи от здраве, се стапя за нула време. Виждате как в момента, в който се появи проблем, започва да хленчи, затваря се в себе си, изплашва се (има едно сетиво, с което усещаш страха у другия - това е много ценно сетиво, което го имат кучетата например. Хубаво е да го имат и човеците, защото идеално се ориентираш колко е нивото на страх у другия). Виждаш как канарата умира от страх - за парите си, за работата си и т.н, т.е. благополучието, което излъчва, е само видимо, но не е реално.
    Слънцето е точно тази сила и тя до голяма степен е базирана в “Аз съм”. Колкото по-силно е “Аз съм”, толкова повече са жизнените сили, колкото повече вярвам в себе си, толкова повече смятам живота си за смислен, достоен и осъществяваш се, толкова повече са ми виталните сили, толкова повече пръскам живот около себе си. Тази жизнена, витална сила се усеща и от околните. Има хора, които пращят от живот, жизнени хора и това се усеща.
    Животът по природата си представлява нещо духовно като произход, благодарение на което, едни неща, които са материални, стават и живи. Животът не произтича от материалния свят, той е като гостенин тука – известно време седи в тези неща, които са живи и след това си отива, а техните тленни останки остават тука. Докато седи в тези материални неща, този живот се променя, а и материалните тленни останки също се променят. Земята не е същата, както когато на нея не е имало човеци. Човешките тела са като мая за земята и Земята в момента е много по-одухотворена, отколкото е била някога. Сега тя е по-малко мъртва.
    Човешкото тяло изглежда като обикновено физическо тяло, но в действителност не е. Не че не текат същите химически процеси, не че човешкото тяло се държи по-различно, отколкото природата му е позволила, но има и други неща, заради които се държи по-различно. И което е най-интересно, човешкото тяло изключително силно се влияе от душевните процеси и състояния, и от духовното състояние, т.е. от състоянието на твоите чувства и от състоянието на твоите мисли, казано по друг начин и това до така степен е могъщо, че то може да направи да живееш или да умреш. Може да прекрати физическите процеси, а може и буквално да ги възроди, да ги възкреси.

    ЗА ВОЛЯТА И ЗА СЛЪНЦЕТО

    Слънцето поначало изразява и принципа на волята. Какво означава воля обаче? Волята е последната фаза от творческия процес. Волята е функция на Аз-а. Волята завършва следния процес: мисъл – преживяване – волеизявление. Тази последна фаза е изключително важна, от решаващо значение, понеже тя превръща потенциалностите в реалности. Волята е формообразуваща сила, много голяма.
    Става дума за следното: отивам при един човек и му казвам, че много го обичам и имам една дълбока симпатия към него. Това е невидимата страна, вътрешната, потенциалната фаза. Обаче аз трябва да направя волеизявление, трябва да има форма, защото в следващия момент той се съгласява, но естествено се интересува какво произтича от това, какво ще направя аз за него като го обичам, как ще разбере, че го обичам. Това чувство трябва да се прояви под някаква форма. Това може да е лъжа, т.е. няма форма, няма действие. Това, че стоя срещу него с широко отворени очи, не го прави особено щастлив. По това, което ще направя за него, той ще разбера дали наистина го обичам или е само лъжа и заблуда.
    Например, още по първия подарък, който му направя, защото това вече е проява, овъншностяване, ще се разбере веднага за каква Любов става дума. В момента, в който подариш нещо, което няма нищо общо с човека, ще стане ясно какво обичаш ти у него. Има много начини, по които да се провери има ли Любов или няма. Да не говорим, че има такова сетиво за Любовта, с което би трябвало да усетя човека още като идва при мене и ми казва тези неща, вече за мен да е ясно за какво става дума.
    Първото нещо – човекът, идвайки при мен, трябва да знае какво е това Любов. Той трябва да има съзнателно отношение към нещата. Любовта е нещо, което се случва само съзнателно. Ако няма съзнание за това, той си живее в рамките на добрите симпатии, лошо няма, но с един такъв човек, лично аз, бих бил много притеснен да общувам. Много сериозно ще си помисля дали ще си общуваме, защото, един път, на него не му правя някакво добро и втори път, възможно и да се навлезе в неистинност - да си създаваме илюзии, заблуди и да си угаждаме на низките страсти, въобразявайки се, че това всъщност е Любов.
    Слънцето представлява една воля за живот. Воля за правене. Тази воля от какво се ражда? Волята може да се роди от всичко – може да се роди както от интелекта, така и от чувствата. Волята е нещо, което може да го сложите навсякъде. Волята е функция на живота, всъщност. Имате воля, когато имате динамично противоречие. Колкото по-голям покой, толкова по-малко воля имате. Това означава, че в женското начало, в пълния смисъл на думата, няма воля. Колкото повече отивате към мъжкото начало, толкова повече ще си имате работа с волята. Да го кажем по друг начин. Колкото повече отивате към формообразуващи сили, толкова повече ще си имате работа с волята и обратно - колкото повече отивате към състоянието на празнота, на пълен покой или пък на смърт, което е същото, вие ще отивате към непроявяването на воля.
    Слънчевият принцип представлява именно този момент, свързан с мъжкото начало. Тази ударност, която има Слънцето, е свързана с тази част на Аз-а, която се нарича Его. Ergo sunt на латински означава “Аз съм”. Обаче с това нещо, не се обозначава цялата човешка личност, а се обозначава една част от нея. Може да кажем, че човешкият Аз може да го разделим най-малко на 2. В езотериката това е познато като Висш Аз и Низш Аз. В психологията го наричат по различен начин, защото тя е една млада наука и водещите там корифеи си измислят собствени понятия, но в общи линии се е наложило това, което се нарича съзнание и свръхсъзнание. Съзнанието представлява обикновеното съзнание, Его-то на човека или Низшия Аз, а свръхсъзнанието е някаква функция на Висшия Аз.
    Слънцето представлява целия Аз. В хороскопите много неща са свързани с Аз-а, не само Слънцето, но Слънцето го изразява в пълнота. Слънцето представлява процес на движение от Низшия към Висшия Аз. Може да го наречете истинския Аз на човека. Истинският Аз на човека е надличностен. Веднага трябва да кажем, че Висшият Аз на човека не може да се инкарнира, т.е. той не се намира в човешкото тяло, не е инкарниран. Той се намира в духовния свят и повечето хора възприемат Висшият си Аз като ангел. Това е нещото, което им нашепва хубави работи в тежки мигове, което им оправя настроението, изобщо това, което обръща нещата. Това обикновено не е някакво обективно същество или ангел, а това е същият Аз, но като Висш.
    Може да кажем също, че смисълът на човешката еволюция също така представлява инкарнацията на Висшия Аз. Като давате повече възможност на Висшият Аз да се въплъщава в материята, това същото одухотворява материята. Степента, в която Висшият ви Аз може да дойде тук, в тази същата степен материята е одухотворена. Какво означава да е одухотворена материята? Един прототип на това нещо е човешкото тяло. В степента, в която откриете разликите между човешкото тяло и една маса например, във вътрешните взаимодействия, в начините на работа и т.н., в тази същата степен ще откриете разликата между нещо одухотворено и нещо неодухотворено. Човешкото тяло се отделя от чисто физическата природа все повече и повече. Още има да върви път, но се отделя. Неговите функции се променят, начините, по които работи се променят.
    Значи Аз-а и душата работят предимно в това тяло. След като те се справят прилично горе-долу с него, те ще започнат да работят и извън това тяло. Ще дойде един момент, в който ще започнат да работят с един стол например. Мога ли аз да одухотворя един стол? Мога. Това няма да е същият бездушен стол, а той може да се превърне в едно същество. Не като човека, естествено. Столът, по своята материална природа, не може да инкарнира в себе си дух – един дух може да иска да бъде стол, но не може. Няма условия за това, не е възможно. Човешкият дух не може да се инкарнира в птица – тялото на птицата не предоставя условия на човешкият дух да живее вътре в нея. Столът предоставя още по-малко такава възможност, но аз мога да навляза вътре в стола и да го променям. Това се коментира много в приказките, в разните фентъзита и фантастики, но което е интересното, това се коментира и доста в езотериката, само че не вече като в приказките, макар и да звучи като пълни фантасмагории. Човек е в състояние, в един момент, да управлява физическите процеси по един, нека така да го кажем, невидим начин - това, което в момента го наричат магия, вълшебства.
    Нематериалната енергия, която има човек, е много голяма и не е трудно да се открие. В момента, в който хората се научат да боравят по-добре с нея, което ще се получи след активизация на вътрешния живот, за което от своя страна е необходимо задълбочаване, за което е необходимо да живеем така през този живот, че през следващия да имаме шанс да се задълбочаваме. Имайте предвид, че повечето хора са повърхностни и това не е временно заболяване. Не е нещо от рода на “аз проумях, че съм доста повърхностен, писна ми и от утре ставам по-дълбок човек. Сега значи ще изживявам повече и ще се отнасям сериозно към нещата и отговорно, и си променям живота.” Променяш си го друг път. Оказва се, че не е лесно да промениш дори дребно нещо. Един дребен безобиден навик не може да промениш, особено, ако душата е превърнала едни низки страсти в храна, тогава това още по-трудно ще го промениш. Ако ти си повърхностен, това е сериозно и ти изобщо не може да го промениш току-така и няма да се задълбочиш така просто. На повечето хора им коства много години или дори цял живот, за да променят тази повърхностност.
    Имайте предвид, че някои хора, още от малки деца се отнасят много дълбоко към нещата. Просто ги интересуват нещата, които са зад паравана. Има хора, които преживяват изключително дълбоко, на външен вид, най-обикновени неща. Това ги вълнува, те започват да търсят отговори, не могат да не го правят. Те си страдат от това, естествено, че много си страдат, защото в много случаи са единствените, които си страдат, а всички други са си добре. Даже в един момент си казваш, то е вредно да си такъв, какво толкова има да преживяваш! Примерите са милиони.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #31 -: Юли 28, 2010, 10:33:00 »

    ЗА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ И ЗА СЛЪНЦЕТО

    Съзнанието може да е мъничко, но може да бъде и доста голямо. Много неща аз не ги съзнавам изобщо. Осъзнавам, не значи мисля за нещо, имайте предвид. Съзнавам означава, че възприемам нещо, което за мен е важно, т.е. съзнанието има отношение и към душата. Представлява духовно-душевна съвкупност. Не е само някакво абстрактно мислене - не го бъркайте. Аз мислено мога да се отправя някъде, да си фантазирам, да си мисля за нещо, но това не значи, че аз го осъзнавам това нещо.
    Това е като разликата между информация и познание. Да съм информиран е едно, а да имам познания е друго. Да мисля за нещо, означава да съм информиран за нещо, да имам изградена някаква представа за него, мисловна. Тя може да е грешна, но аз имам представа. А да имам съзнание за нещо, означава това нещо да го свързвам със себе си и да имам някакво по-дълбоко усещане за това нещо, т.е. да има душевно участие вътре. Душата и мисленето са смесени в една съзнателност. Смисълът на нашата епоха е да си изградим съзнателна душа, т.е. мислите да минат през душата и душата да стане осъзната. Да се живее по-дълбоко.
    Тази повърхностност или пък по-голяма задълбоченост е изключително трудно да се промени като отношение към нещата. Аз мога да имам повърхностно отношение към нещата принципно и за мен да е много голям проблем да се задълбоча, в каквото и да било. Знам, че е добре да го направя, дори го искам някак си, волево и интелектуално мога да стигна и до чувствено искане, но се оказва, че е много трудно. Трябва да преодолявам нещо, което е в темперамента ми. Ще видите колко лесно всякакви страсти, впечатления, ще ви отклоняват от това задълбочаване. Освен това като се опитате да се задълбочавате, започва да ви боли глава, започва да ви става нервно и си казвате – не ми трябва на мене тази работа. Защо да си усложнявам само живота? Освен това като погледна в някои ситуации от живота, човек е излишно да се задълбочава.
    После, какво означава това да се държиш винаги истински и естествено? Като погледнеш това в доста ситуации е вредно, защото като се държиш така, ти си неадекватен. Например всички лъжат, а ти изведнъж няма да лъжеш. Ще направиш фурор - всички се събрали да лъжат, а ти сега ще се правиш на интересен. Ако няма да лъжеш си аут, изчезвай, но пък този живот е така сложен, че някак си не мога да изчезна. Става толкова сложна задача, че трябва да съм там, където се лъже, за да дам Любов на някой друг. Ако не съм там, аз не мога да му дам тази Любов, в смисъл не намирам формата. Няма как. И сега какво да направя? Трябва да стоя може би там, но ако стоя, трябва да лъжа, а ако не лъжа, всички скачат върху мене. Може би трябва да започна и аз, поне да се правя, че лъжа. Най-редовно се оказва така, че не става според моите намерения и животът се оказва доста по-сложен, което пак е причина да вляза в оправдателен режим. Аз не съм толкова глупав всъщност, въпреки че съм повърхностен, но все пак мога да мисля, макар и да не съм особено съзнателен в повечето случаи. Както видяхме мисленето не е съзнанието, така че аз мога и да си мисля, и като си мисля така, точно такива неща си измислям. И си казвам: чел съм, че истинските неща са прости, защо трябва да ги усложнявам. Простото нещо кое е? Да ядеш и да пиеш, това е просто. Значи е велико. Така че давай смело, а оправдателният режим извинява поведението ми. Всъщност аз не съм суетен и амбициозен човек, който се прави на много велик, защото е изпълнен с травми, със страсти, със страхове. Не, аз съм си много точен човек, който винаги постъпва правилно и ако понякога не постъпвам съвсем правилно, то това е извинимо, защото аз съм си човек, признавам си, не съм някакъв велик. Така може да си откараме през целия живот, с една такава философия – да не взимаме нещата много на сериозно, защото много боли.
    Освен това може много лесно да обвиним някой в луциферизъм, защото той много се задълбочавал в нещата. “Какво се задълбочаваш толкова? Не си ли ги измисляш тези задълбочавания? Не се ли правиш на интересен, а? Много си бил дълбок, а всъщност си много плитък и само се правиш на интересен. Ние сме по-честни от тебе и няма да лъжем, истински сме.” Това може да не е вярно изобщо, а може и да е вярно. Докато нещата седят в моето си измисляне, докато аз си ги измислям всичките работи, е пълна каша. Изобщо не можеш да се ориентираш.
    Слънцето в хороскопите представлява стремежът на човек да се осъществи. Да отговори на въпроса “Като ме има, какво от това. Аз осъзнах че ме има, ето има ме. И какво следва от това сега? Защото нещо трябва да последва?” Волята за живот, означава аз да се изправя пред това, което се нарича живот. Какво всъщност е животът? Как да разбера какво е животът? Освен това аз се изживявам като самостоятелен Аз. Този Аз как да просъществува? Установява се, че в човека има нещо, което копнее за такова осъществяване и това осъществяване да става по такъв начин, който аз намирам за смислен, удовлетворителен. Не да правя, каквото и да било, а това което ми се прави. Започвам да го правя и започвам да чувствам някакъв смисъл.
    Кога се чувства смисъл? Когато човек наистина реализира себе си, а не нещо друго, т.е., за да можеш да реализираш себе си, трябва да се познаваш. Трябва да имаш вярно отношение към себе си. Това звучи много смешно. Ако аз бях едно цялостно същество, не трябваше да има съмнение какво трябва да правя – не мога да си говоря сам на себе си и като че ли не мога да се раздвоявам. Да позная себе си – колко интересно звучи. Ами нали съм си аз и би трябвало да се познавам. Аз-а си е с мене, вътре, не е някъде извън мен. Този същият Аз се налага да опознава нещо. Оказва се, че аз изобщо не представлявам цялостно същество, а съм конгломерат от неща.
    Макро погледнато, аз представлявам поне четири неща, а в по-подробен план аз представлявам повече неща. В смисъл, че в езотериката има такива най-различни разбивки, структурирания на човека, които са автономни, всичките са автономни. “Аз съм”, това което е действащ фактор, е само един от тях. Това е малко нещо, нещо което осъзнавам и чрез което работя. Всичкото останало си действа автономно – пак съм аз, но неосъзнато и подлежи на осъзнаване, на интегриране и синтезиране.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #32 -: Юли 28, 2010, 10:36:25 »

    ЗА ИНТЕГРИРАНЕТО НА ЧОВЕКА

    Може да кажем, че единият смисъл на човешката еволюция е създаването на цялостния човек. Това е тема за хиляди години напред. Кога ще си овладея тялото всъщност? Кога аз ще си овладея душата? Кога ще овладея жизнените сили вътре в мене, които са различни от тялото, т.нар. етерно тяло? Как ще овладея ритмиката си? Кога ще овладея дълбокия пласт на психиката си, която е в етерното тяло, на ниво темперамент? Има доста време до тогава, докато се науча на такова ниво да осъзнавам и съответно да влияя на нещата.

    Въпрос: в манастира Шао Лин вече контролират физическото си тяло или е само илюзорно това нещо?

    Не е илюзорно, само че е самоцелно. В следния смисъл: аз мога да си поставя цел и да положа големи усилия, и ако имам разработена методика и програма, да се науча да управлявам определени физически процеси, които другите хора не могат. Така мога да изляза пред света с това, че имам един по-голям контрол над физическото тяло. Тези монаси нямат пълен контрол, защото не знам дали могат да летят, например. Предполагам, че не могат. Могат да се научат да летят, някои хора са се научили, така че и те може да се научат. Въпросът опира до нещо друго. Интеграцията на човешкото тяло, трябва да става винаги на базата на средната точка. Човекът е човек не в духовния, душевния или материалния свят – той е по средата между трите свята. В момента, в който аз започна да давам превес на един от тези светове, да полагам особени сили, се навлиза в самоцел, т.е. в суета. Въпросът веднага е, защо го правиш? Тръгва демонизация. Понеже всичкото това е плод на свободната воля, т.е. на Слънцето, аз решавам да направя това, защото така ми е добре. Смятам, че това ме изразява, чувствам се сигурен, спокоен, имам някакъв вътрешен мир да кажем и затова го правя. Обаче, до какво води това нещо? Има ли Любов в това нещо? Критерият не е дали на мен ми е кеф или не, а има ли Любов в нещото или няма. Ако има Любов, значи има смисъл, т.е. смисълът не е в нещо, което човек си го измисля сам. Аз не мога да си наумя, че това ми е смисълът.
    Повечето хора, възприемат като смисъл на живота, егоистичните си представи за нещо. Това, което е добре за Его-то, те го възприемат като смисъл на живота. Това няма нищо общо с Любовта, обаче и съответно животът им върви на практика в суета. Реално погледнато, си поставят самоцелни задачи, които ако ги подложиш на по-дълбоко проучване, попиташ ги защо го правят това, се оказва, че нещата се правят най-вече на база оцеляване – застраховка и презастраховка. Оказва се, че в основата седи инстинкта за оцеляване.
    Другото нещо е стремеж за реализация на някакви неща вътре в мене. При по-дълбоко проучване се оказва, че аз се стремя да реализирам някакви травми, някакви псевдомодели, които имам изградени, но не съм аз самият, т.е. аз нямам връзка с дълбоката си същност, с дълбоката си основа. Не се познавам, нямам дълбок отговор на въпроса кой съм аз.

    Въпрос: а при духовните учители, да кажем Христос, дали имат отговор на този въпрос кой съм аз?

    Абсолютно. Това е смисълът им. Те са пример за човек, който носи това нещо. Вижда се такъв човек как живее и какво прави. Както се казва, има задължителната форма, има и воля. Всички тези хора са проявили една форма и една воля. При тях се вижда единност. При тях има монолит на нещата. Няма разнобой – сега така, а утре по друг начин. Например това, което правят двете неща, едното Исус, и другото Христос (ние ще говорим за това) – Исус ще приемем, че е един човек, който изгражда едно тяло, което е в състояние да приеме Христово същество, което Христово същество ще представлява един аспект на Бога. Този аспект на Бога е важен за човеците тука на Земята и е аспект на Бога, тръгнал към инкарнация преди милиони години земно време, може би още при инкарнацията на проточовека на Земята. Тъй като да се инкарнира Твореца в този земния, човешкия план, това е невероятно сложно нещо.
    Значи една мравка се намира само 2 еволюционни нива под човека. Как мога аз да се инкарнирам в една мравка обаче? Представяте ли си сега, както сте си в момента, да се озовете в тялото на мравка. Това, което ще стане е, че мравката ще умре вероятно веднага. Серафимите например, така както ги дават формално, са на девет еволюционни нива над човека, а мравката само две. Каква е разликата между серафимите и човека – аз не мога да си я представя даже! Тук не говорим дори за серафими, а говорим за самото божество, Творецът на словото, самата Любов в първообразния си вариант. Как ще се озове тя в едно човешко тяло? Как ще я затворим в него? Невероятно сложен процес, но и невероятно важен процес, тъй като в човешката еволюция много сериозно се намесват тези, да ги наречем сили на злото. Имат много големия шанс да създадат псевдоеволюционен ръкав, страничен ръкав, тъй като те имат могъщи сили за изграждане на реалност - могъщи по отношение на нас. По отношение на цялостната еволюция нямат такива сили, но могат да изградят един псевдосвят, по същество демоничен. Такъв един свят принципно не е някакъв адски свят, нито пък там се осъзнават като зли. Такава категория няма за тях, те просто са различни. Просто живеят в една реалност, която е различна от тази и те са си я сътворили сами, гонейки цели и задачи, и озовавайки се изведнъж в нещо, което се оказва адски свят. Всички такива същества, които гонят някакви истории без да им е ясно защо и как, без да имат достатъчно задълбочаване, но имайки ресурса и потенциала, могат да си направят един псевдосвят, който може да оцелее доста дълго време.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #33 -: Юли 28, 2010, 10:38:46 »

    Въпрос: Хороскопът отчита ли това като концентриране на енергии?

    Да. На практика доминантите в хороскопа, които представляват концентрация на определени места, създават опорните пунктове вътре в личността. Нещата, с които трябва да работя, нещата които съм аз, чрез които да се позная. Те могат да бъдат като една смесителна батерия – да пускат добро или зло. Аз наистина съм свободен. Човеците по-нататък ще ги наричат духове на свободата. Ние сме свободни. Ангелите, архангелите или серафимите не са така свободни изобщо – те са оковани в Любовта, но ние не сме – можем да бъдем демони или ангели и това зависи изцяло от нас. Ние смесваме нещата.
    Човек, колкото по-съзнателен става, толкова е по-способен да твори зло, но също и добро. Това е въпрос на лична нагласа, предпочитание, карма и т.н. Всички доминанти са предпоставки, както за едното, така и за другото. Затова се казва, че страданието е единственото нещо, което на практика се справя с егоизма. Когато един човек е твърде егоистичен, ти не можеш да му помогнеш, колкото и да му говориш и обясняваш, и колкото вместо него да правиш нещата, ти не му помагаш всъщност. Егоистичният човек, просто ще използва всичко, което е удобно за Его-то, а Его-то е невероятно гъвкаво да използва всичко – няма нещо, което Его-то да не може да изкористи и да го използва за своите си цели. Единственият начин е Его-то да не може да ги прави тези неща, но тогава човек започва да страда и да го изживява като умиране, като страдание. Ако искаш да помогнеш на един такъв човек, трябва да му осигуриш страдание, да го бутнеш в котела, за да изгори егоизмът, като трябва да внимаваш да не изгори и самият човек покрай това. Процесът е сложен и затова, ако не можеш да поемеш такава отговорност, просто го оставяш човека. Неговият егоизъм рано или късно ще го накара да страда. Егоизмът се стреми да изгражда такава псевдореалност, която не може да оцелее много дълго и рано или късно започва да се разпада. Като започне да се разпада, той започва да страда. Това страдание на практика му дава шанса да му просветне.
    Хората, които са пострадали, когато кажат нещо в резултат на изстрадването си, тогава ги слушаш, а такива, които не са пострадали и кажат нещо, не ги слушаш. Струва ти се суетно, че се правят на интересни, някак си не се впечатляваш от това. Интересното е, когато хора ти говорят за нещо, което очевидно изглежда, че са го изстрадали, но всъщност те не са го изстрадали в този живот, т.е. когато им провериш биографията няма да откриеш там потресаващи неща. Не са измрели най-скъпите им хора, нито са били повреждани нещо много, т.е. стандартните нещастия, които ги има, не са им се случвали, но въпреки това изглеждат така. Това е така, защото в миналите животи са ги имали тези неща и са ги изградили вътре в себе си, така се раждат, с такава вроденост. Оттам-нататък те имат вече този друг поглед върху нещата. Има си хора, които се раждат с морал. Виждаш как едно малко дете учи възрастните на морал. Това се среща. То не разбира повечето неща в сложността, в която се извършват, но има много вярна оценка за това, кое е добро и кое не е добро. Моралът е свързан с понятието добро.
    Моралът не е нещо, което си го измисля някой, според това дали му е изгодно или не. От гледна точка на Любовта, моралът всъщност е проявление на Любовта най-вече в мисленето. Когато едно мислене се изпълни с Любов, то се превръща в морално, т.е. не можеш да мислиш неморално, не ти е възможно. Ангелите не могат да мислят неморално.
    Слънцето в хороскопите представлява главна движеща сила на човека към осъществяване. Там може да видите в хороскопа накъде са насочени амбициите, желанията, стремежът към осъществяване и самореализация. Това е един от показателите за професионална ориентация. Когато човек съзнателно си избира една професия и иска да прави това нещо и да се развива в тази посока, това е по Слънце. В професионален план се използват още две планети - Луна и Марс, но когато е Слънце е най-добре. Когато е Слънце, човек се захваща с едно нещо творчески и съзнателно, защото осъзнава, че е за него и това е добре. Когато го прави по Луна, както например американците, в смисъл, че американските астролози според наблюденията си казват, че повечето американци работят по Луна, то е от страх. Инстинктите на Луната са водещи за избор на професия. Той си избира професия, която да му гарантира, колкото се може по-голяма сигурност и не се интересува, дали това ще го радва или няма да го радва. Него го интересуват парите, удобствата, комфорта.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #34 -: Юли 28, 2010, 10:53:22 »

    Плюс това Луната се стреми да се слее с обществените представи за нещата. Тя е несъзнаваното и се стреми да блокира моите съзнателни пориви, възприемайки ги като опасност. Аз съзнателно искам да се занимавам с нещо, което е в противоречие с обществените представи за просперитет и успехи, обаче това е опасно. Аз искам да правя нещо, от което не се изкарват много пари. Един средно-статистически, не много интелигентен, но здравомислещ човек, много бързо ще ви каже, като се занимавате с някакви неща, ще изкарате ли големи пари или не. Това толкова лесно се вижда, че не е никакъв проблем да се каже.
    Един пример. Очевидно е, че ако в България вие сте да кажем цигулар, можете да бъдете, колкото си искате велик и цигуларите да ви харесват как свирите, но вие никога няма да направите големи пари. Има дори голяма вероятност да сте безработен. Затова има поговорки от рода на “музикант къща не храни” и тя си е от опит. Това важи и в много други отношения. Обществото предварително е определило за кои неща се плаща, за кои се плаща малко, за кои хич няма да плаща и веднага е ясно, като се хвана с нещо, колко ще получавам. Съзнателното живеене веднага трябва да внесе яснота в тези неща. Ако ти се захващаш с едно нещо, трябва да си наясно какво е това и да не се вайкаш после, защо стана така или иначе. Това е като някой, който се е оженил и пита защо се ожених. То винаги е било ясно, че не е трябвало, а това, че ти си бил несъзнателен и нищо не си бил разбрал, е твой проблем.
    Ако човек прави едно нещо и знае защо го прави, няма никакъв проблем. Приемаш предварително, че няма да ги изкарваш големите пари, понеже на теб пари не ти трябват. Съответно няма да живееш по начин, който изисква тези големи пари, защото това ще е неистина вече свързана с тебе. Нещата са навързани. Ти не може да харчиш повече, отколкото изкарваш. Не е истинно това нещо. Ако ти си искал да изкарваш големите пари, просто е трябвало да правиш други неща, но след като не си се хванал да правиш другите неща, очевидно това е твоят избор. Уважавай избора си и уважавай себе си, или пък си признай как стоят нещата овреме, за да не съжаляваш след това. И така нататък. Изборът, затова как ще си прекараш живота си, е твой собствен избор. Има си правила и ти може да ги нарушаваш, в смисъл, правилата които не са от Бога, а тези от Бога не може да ги нарушаваш. Но човешките правила може да ги нарушаваш и си плащаш за нарушенията, защото ще има последствия. Колкото по-умно, по-добре и с Любов го правиш едно нещо, толкова по-добре ще става всичко. Ще можеш да нарушаваш правилата, без да си плащаш, т.е. ти се отблагодаряваш чрез Любовта, която носиш със себе си и няма никакъв проблем.
    Слънцето е един такъв център в хороскопа, който е свързан с всичко това, което аз мога и знам, със светлата ми страна. Това е светлата ми страна. Всеки човек има някакви светли неща вътре в себе си. Кои са светлите неща? Нещата, които владея, нещата, от които не ме е страх, нещата, които ги мисля, правя и се чувствам удобно. Веднага се набива на очи, че болшинството хора общуват само в светлата си страна и се стремят с всички сили само това да правят. Там, където не умеят, където ги е страх, където са неуверени или не общуват изобщо или ако правят нещо, се опитват да лъжат, че са компетентни, за да стане номерът. Казват “аз съм си светъл”. Той не е много светъл, но все пак се опитва да се заблуждава или пък се държи агресивно. Така или иначе, хората с тъмната си страна не желаят да общуват. Това обаче означава, че те не желаят да приемат себе си. Хората са и добри, и лоши, и егоистични, и не егоистични. В един момент са едни, в друг – други, според момента, според мястото, според хората. Можете да видите един човек, който се държи крайно недостойно, от страх естествено и същият този човек след известно време да се държи много достойно в друга ситуация. Да избликне от душата му нещо истинско. Виждате един човек, който доста повърхностно е живял и безсъзнателно и то като живееш така натворяваш много проблеми, нараняваш много хора, без да забелязваш дори. Винаги си казваш “голяма работа, от тях ще мине. Пък и аз всъщност не съм толкова лош”, което е вярно, но това не трябва да звучи като извинение.
    Слънцето е само светлата част на нещата. Тъмната част на нещата е Сатурн. Затова в хороскопите има принципно една символична опозиция Слънце-Сатурн и затова в Астрологията Сатурн управлява знаците, които противостоят на светилата и това не е случайно (Лъв-Водолей, Рак-Козирог).
    Сатурн управлява Козирог и Водолей, което е крайно необичайно - два последователни знака да се управляват от една и съща планета, понеже знаците в последователност се различават и по качество, и по елемент, и по начало. Странно е една и съща планета да управлява два толкова различни знака, но Сатурн това го прави, за да изрази тази опозиция срещу Рака и Лъва и да стане ясно, че Сатурн представлява човешкия страх, тъмната страна. Тя се ражда от моите вълнения, незнание, невладеенето на нещата. Тази тъмна страна ме тласка към агресия, към неистинност, към травми, а се опитвам да живея така, като че ли нямам тъмна страна или, ако имам, тя е дълбоко забравена в килера, където никой не стъпва и тази тема е табу. Това ми е болното място и аз влизам много внимателно, добре подготвен, екипиран, в добро здраве и самочувствие, за да почистя. Хората могат да започнат да си признават греховете в една много комфортна за тях среда. Ако ние ги обичаме и ги обгрижваме, излъчваме една Любов към тях, те могат да започнат да си казват “ами да, аз всъщност имам и недостатъци, и проблеми “, дори могат да изпаднат в самосъжаление в такъв момент, дори могат да се разплачат, да почувстват, че могат да се разплачат и да си разтоварят душата, без да ги удари никой в този момент. Обаче кой създава тази среда? Къде я има тази комфортна среда? Това се случва рядко. Някой толкова да те обича, че да не се възползва от тази ситуация. Това означава неговото Его да не се възползва от това и да вземе надмощие.
    Слънцето е свързано с Его-то, с Низшия Аз на човека, който служи за адаптация в материалния свят. Висшият Аз има такива разбирания, че той не може да ви послужи в материалния свят директно. Материалният свят е породен от духовния, но той представлява обратна реалност на духовния. Ако духовният свят общуваше директно с материалния, той би го унищожил. Знаете ли какво би се получило, ако един достатъчно могъщ дух се слее със Земята директно без буфера на душата? Земята ще избухне във вулкани и земетресения, а може и да се разлети на парчета, ако той е достатъчно могъщ.
    Тези заболявания вътре в човека, които са духовни (такова заболяване е ракът например), представляват неправомерно навлизане на духа в тялото и започват болезнени процеси, чрез които тялото умира. Тялото все едно се самоотрича, това се получава. Човек не може да се слива с духа просто така и след това да влияе на материята, но може да дели нещата просто на дух и материя. Дух и материя са на двата полюса – като плюса и минуса.
    Материята само в един доста отдалечен от нас смисъл е породена от духа. Тя до такава степен представлява сгъстен дух, че се е отдалечила от духа дотолкова, че да се превърне в обратното. Духът възприема материята, както морето възприема дупка - веднага се опитва да я запълни. За да може нашият материален свят да оцелее има една много голяма защитна сила, която да го пази, т.е. в мирозданието Бог все едно е направил дупка и я пази, т.е. материалният свят в духа се възприема като проблем. Духът не вижда това, в което няма дух. Както ние не виждаме духа и за нас духът е нула, така и духът не вижда материята и тя за него е вакуум. А с вакуумът се постъпва по един начин - запълва се. Вселената, мирозданието, не търпи вакуум.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #35 -: Юли 28, 2010, 10:57:26 »

    Във физически план това, което се нарича физически закони, е обяснено много добре от проф. Ник Томас - физик в Кеймбридж, учен с антропософски убеждения. Той използва антропософското познание, съчетава нещата и стига до такива интересни изводи. Той дефинира физическите закони, като закони на противодействие на духовния свят - едни закони на напрежения, на създаденото напрежение между духовния и материалния свят. Това се нарича обратна реалност или обратното пространство.
    Слънцето се възприема в хороскопа и като духа на човека. Този безсмъртен човешки дух, който има съвсем друга гледна точка за нещата и който дух понякога иска да умре и това е много по-силно, отколкото инстинктът за оцеляване. Този дух, за разлика от душата, която се стреми към сигурност и на инстинктивна основа живее, този същият дух има невероятен копнеж към развитие - към нещо ново, към нещо ново, някъде напред. Духът казва така: “ти никога не можеш да ми дадеш толкова, колкото аз мога да поискам. Колкото и да ми даваш, аз никога няма да се успокоя.” Човешкият дух е неспокоен. Човеците не могат да се спрат точно заради тази духовна същност. Тя не е душевна, не носи психологически корен в себе си. Тя е чисто духовна. Духът не го е страх. Той не знае какво е това страх.
    Една част от него, под формата на Его се е озовала на Земята и се видоизменя по такъв начин, че да позволи на човека да възприема материалния свят по-адекватно. Имайте предвид, че това е много бавен процес. Първоначално, хората в продължение на милиони години не са желаели да общуват с материалния свят. Те не са се интересували от това, да отглеждат картофи например – това им се е виждало абсолютно безсмислено. Техният дух е копнеел и е мечтаел други неща – за живеене и общуване в невидимия свят. Когато ти имаш директен контакт с боговете, защо трябва да се откажеш от това и да гледаш картофи? Звучи много дебилно. И милиони години са били нужни на човеците да се адаптират към околния свят и да се заинтересуват от него. Да развият физическите тела до такава степен, че да могат да общуват добре. Хората не са имали физически сетива, толкова добре развити, колкото в момента. Само до преди 10 000 г. сетивата им не са били така добре развити, а милиони години назад, човек е имал съвсем друго виждане и съзнание. Околният свят му се е струвал като в мъгла. Възможно е някои хора да имат спомени от минали животи много, много отдавна, в които си въобразяват, че са извънземни или животно. Не са никакви извънземни или животни. Хора са, но хора, които виждат в мъгла. Това е сънищно съзнание не като сегашното, да виждаш ясно.
    В момента аз съм полуовъншностен. Аз възприемам външно силно. Вътрешният ми свят напротив, не е така активен. Тогава е било обратното - това навън, ми е било като мъгла. Телата не са били така плътни изобщо. Били са доста по-рехави и съответно са изглеждали по-големи, по-пространствени. Този процес е доста бавен. Този процес е изключително важен и го води това, което се нарича Его. Една част от съзнанието се превръща в Его, жертва се.
    Между другото саможертвата е задължително масово явление в духовния свят. На всички нива се извършва тотална саможертва. Любовта като саможертва се предава постоянно и това е движещ елемент в еволюцията. Така част от човешкия Аз се жертва, забравя, така да се каже, боговете този Аз и вижда това тука обаче. Реактивен принцип – за да отидеш там, трябва да се отблъснеш от тук, т.е., докато виждаш боговете, ти не може да видиш този свят. Този свят е важен, защото ние трябва всъшност да го одухотворим. Това за нас е задача и когато ние се справим, ще бъдем вече други човеци. Този егоистичен елемент, който съществува сега, той ще се видоизмени в момента, в който той си изчерпи функцията и ние така да се каже, овладеем този свят. Овладяването на този свят не означава да научим материалните закони какви са и да започнем да манипулираме чрез тях. Ако само това направим, ние ще направим демоничен свят в аспекта на ариманизма.
    Ариманизмът е обратното на луциферизма и там се отива към материя. Там се забравят окончателно боговете и се казва, светът е това, което е. Хайде да слезем на земята и стига толкова с разни врели не кипели. Какво виждаш? Това. Това е реалността, хвани се да изучиш хубаво този свят, настани се добре в него – това е животът. Престани да вярваш в задгробен живот, бори се тук и сега, направи си, колкото се може по-комфортен живота и т.н. Да се овладее материята е необходимо, защото първото условие да изпитваш Любов към нещо, това е да опознаеш нещото. Ако аз ще обичам нещо, трябва да го познавам добре. В този смисъл научно-техническият прогрес е правомерен, има си своето място, обаче той трябва да бъде последван незабавно от душевно проникване в нещата, които се овладяват външно. И това се случва. Човеците са такива същества, че те не могат да не вкарат душата си рано или късно в работа. Вкарат ли си душата в нещото, субективизират ли го, както се казва, всичко си идва на мястото.
    Това е интересен момент. И Луцифер, и Ариман имат своята правомерност – те затова съществуват. Те не са в абсолютен дисонас с еволюцията. Те имат своето място, седят в това място и играят своята роля. Нашата задача е да използваме техните сили, без да отиваме в крайност. По принцип Христос живее между Луцифер и Ариман и някога те ще трябва да му станат братя. Те трябва да се превърнат в посветените, които стоят отляво и отдясно, да си променят имената, да станат едни други същества и т.н. Това ще стане, когато е време да стане и човеците не са тези, а други човеци. И ще стане чрез човеците. Ние сме силата, която ще прероди демоничните същества. Ние сме техния шанс, всъщност. Ние се докосваме до тях, общуваме с тях, но можем и да ги преведем, защото общуваме и с другата страна всъщност. Ние сме като мост. Ангелите не виждат демоните, но ние ги виждаме.
    Слънцата в хороскопите се използват, за да уточним при обикновена консултация, която се отнася за обикновен човек, който не се интересува от демони, ангели и други такива неща, да си мъти главата, а неговите амбиции, които той си ги има, желания, това към което съзнателно се е насочил да иска да прави или поне, което се опитва да прави - това е Слънцето.
    Его-то по своята природа задължително отделя власт така, както стомахът отделя стомашни сокове. Его-то по своята природа неспирно се стреми да се разширява. Момента, в който спре да се разширява или момента, в който, не дай си Боже се свива, то го преживява като самоубийствена загуба. Его-то вярва, че то съществува благодарение на това, че то владее определена територия. Его-то се изживява като материален обект – все едно е само тяло.
    В момента, в който аз не съм завладял храна, която да ям, аз ще умра. Его-то не вижда боговете, не вижда духа. Нека да кажем, че то представлява един материалист. Его-то се изплашва ужасно в момента, в който се натъкне на несигурност, на невладеене. Ще видите, че колкото е по-егоистичен един човек, толкова е по-силна неговата събираща, уплътняваща, притискаща, вкаменяваща функция. Стреми се да събере нещата в себе си и да ги контролира, колкото се може повече. Стреми се да заграби, колкото се може повече неща. Казвам “заграби”, защото той го прави без Любов, а когато правиш нещо без Любов, ти го крадеш. Единственият начин, по който можеш да вземеш нещо, това е да го сложиш в сърцето си и да го отглеждаш там с Любов. Това е единственият начин, който дава смисъл ти да правиш нещо, да вземаш нещо и с идеята да се разширяваш най-накрая. Всичките други начини, при които вземаш някакви неща, с оглед на това да оцелееш, да си излекуваш някакви травми или да си облекчиш някакви страхове, представляват кражба. Колкото повече е потънал един човек в егоизма, толкова е по-нещастен. То се вижда. Колкото повече драпа за себе си един човек, толкова по-малко другите хора му помагат. Трябва да си плаща за всяко нещо, при което той няма да получава кой знае колко добри услуги.
    Нали знаете, ако един човек не ме уважава и не се отнася с мен добре и за да направя за него нещо той ми плаща, аз ще взема парите, но няма да работя с голямо желание за него, защото той не ме уважава. Той се държи към мен унизително, като към слуга и аз нямам желание да се грижа за него кой знае колко качествено. Разбираемо е това, така че той си плаща и получава. Става тази история, дето викаха едно време: те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим. Някак си така става, че той като не ме уважава, парите, които ми дава, все са ми малко. На мен все ми се струва, че аз повече работя, отколкото той ми плаща – в рамките на егоизма мяра няма. Его-то е бездънна дупка. Колкото и да се разширява, то винаги се чувства нестабилно.
    Защо се получава така? Един материалист, с липсата на духовно съзнание, с липсата на разбиране за прераждане и карма, се страхува от следните неща, които ги има в земният свят. Първото нещо: умиране. Страхът от смъртта е продиктуван от това, че каквото и да правиш, настъпват моментите на старост, които имат ограничителен характер. Неща, които можех и ми доставяха удоволствие, вече не ги мога. Оказва се, че това е загуба и аз се оттеглям от определени неща. Това, което владеех, макар и в малка степен - моето тяло, вече го владея все по-слабо и по-слабо и то ми служи все по-лошо. Превръща се от източник на удоволствие в източник на страдание. Освен това, всичките неща, които завоювах и които ползвах, защото нали това е смисълът с остаряването и със смъртта, аз няма да мога да ги ползвам, т.е. ще ги загубя, а това води до изключително голям страх.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #36 -: Юли 28, 2010, 10:59:13 »

    Тъй като смъртта за хората е предстоящо събитие, т.е. стои в бъдещето има и страх от бъдещето, т.е. бъдещето може да бъде лошо. Много хора не искат да ходят при астролозите, за да не им кажат нещо лошо. Не че не искат да чуят нещо за бъдещето, но искат да им гарантират, че ще е само хубаво. Затова циганките просперират, защото все хубави неща ти нагадават.
    Нивото на съзнание, което има човека, определя разширяването на самия човек, представите му за света, мирогледа и всичко останало. В Астрологията се прави едно деление на четири, което е формално, защото съзнанието може да го делим, на колкото си искаме, но има четири основни вида, които лесно могат да бъдат разграничени с уговорката, че има безброй под нива между тях.
    Първо ниво на съзнание – характерното е, че човек се е разширил само до себе си, до носа си. Неговата единствена реалност, която той владее, е неговото тяло и неговата вътрешност като мислене. Оттам нататък светът за него е непознаваем, той не се интересува от света и следва, че няма Любов, така че той не осъзнава нищо друго, освен себе си. Това е един пълен, чист егоизъм, т.е. човек не може да изгради отношения с друг човек. Съответно не може да има семейство в истинския смисъл на думата, нито пък деца и не знае какво е това Любов изобщо. Съответно живее в огромен страх и движещата сила е инстинктът за оцеляване. Такъв човек се плаши от неща, от които повечето други хора не се плашат. Такъв човек е и много агресивен, защото колкото повече страх има в него, толкова е по-агресивен.
    На първо ниво на съзнание планетите са много примитивни в проявлението си. Давам един пример, който съм давал и преди. Пътува такъв човек в трамвая и някой го настъпва, без да иска. За него целият околен свят му е враг и се държи към него враждебно. Той иска да владее целия свят и само тогава може да бъде спокоен. Понеже не го владее, той не е спокоен, за него светът е враждебен. Той не се интересува от хората и не вижда добри ли са, лоши ли са. Той не наблюдава и не анализира - няма такива способности. Както си седи в трамвая, изведнъж, а, болка в крака. Какво става? Той реагира като животно, първосигнално. А, ето този ми причини болка в крака и какво да направя сега? И то естествено го е направил нарочно. И се нахвърля върху вас. Такъв човек прави две неща. Ако се е уплашил от вас, ако му се сторите прекалено опасен, той се свива и ръмжи, а ако му се сторите не дотам страшен, ви напада.
    Тук влиза в сила синдромът на питекантропа, както го наричат психолозите. Изплашеният човек прави само три неща. Много лесно може да се ориентирате в поведението му и съответно да бъдете адекватни. И най-свестният човек, когато е изплашен вече не е свестен, а е изплашен човек. Той прави следните неща. Първата реакция, първият импулс на човек е да унищожи това, от което се страхува. Първият опит е винаги в тази посока. Това е самозащитен механизъм на психиката. Ако си изплашен толкова много, че да изхвърлиш съзнанието си, което го имаш или съзнанието ти е толкова примитивно, че то не излиза от тази фаза, на практика не може да надрасне тази фаза, тогава първото нещо е атака. Ако това, от което се страхуваш ти се вижда твърде силно и страшно, и наказанието, което ще последва от това, че си се опитал да го унищожиш е сериозно, тогава бягваш. Измъкваш се. Това е вторият подсъзнателен инстинкт, реакция. Третата подсъзнателна реакция – ако не мога да избягам или да унищожа източника на страха, е да се опитам да го умилостивя. Умилостивяването става, като се превръщаш на охлюв, превръщаш се в медуза. Ставаш абсолютно нищожество и си готов да пълзиш в краката на това ужасно нещо, само и само да те пощади. Ти правиш така, защото не го познаваш и не знаеш какво да направиш, че то да те пощади.
    Тази схема действа при абсолютно всички случаи, при които има страх, т.е. схемата е: унищожавам – не, не мога; бягам – не мога; тогава умилостивявам. Тези неща се заместват. Имайте предвид, че трите импулса се редуват и носят временен характер. В момента, в който умилостивявам или съм умилостивил, но ми се стори, че онова си обръща гърба незащитен, веднага вадя ножа и го забивам – до дръжката, ако съм сигурен, че ще ми се размине, защото най-голямата ми фикс идея е да унищожа нещото, от което ме е страх. Това е водещото. След това идва бягството, а ако и то не е възможно, идва на ред умилостивяването. Изплашеният човек, ако от вас се е изплашил, най-дълбокото нещо е да ви унищожи, да избяга от вас или да ви умилостиви. Докато той е в тази изплашена позиция това е, което го води. Това е механизмът на поведение. Едва когато излезе от това състояние, има възможност да действа по друг начин.
    Действията на изплашен човек не са рационални и разумни. Това, което прави, може да е абсолютна глупост. Много от примитивните престъпления – убийства, изнасилвания, които ги разкриват за 24 ч., се правят точно така. Като го хванат и го питат каква му е ползата и защо го е направил, той не може да отговори. Хората на първо ниво на съзнание, в общи линии Наказателният кодекс и репресивната сила ги държи и нищо друго. Това е единствената причина тези хора да не мародерстват всеки ден, да не си избиват агресиите и да не правят престъпления.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #37 -: Юли 28, 2010, 11:00:44 »

    Защо? По принцип тях ги е страх от целия свят и са агресивни към всичко, принципно погледнато. Те са готови наред да атакуват нещата, да ги завладяват и унищожават, защото не могат да ги стопанисват. Понеже нямат никаква Любов, разрушават всичко, до което се докоснат. Те се разширяват, придобиват власт, а тя унищожава всичко. За да не могат да се разширяват, срещу тях трябва да се изправи нещо, което да ги спре и да ги вкара в режим на бягане или режим на омилостивяване. Такива хора обикновено са утайката на обществото. Занимават се с механичен и неприятен труд, а от друга страна е много елементарен и не изисква някаква особена координация, особено мислене и няма възможност за кой знае какво творчество в него.
    Не всеки труд предполага възможността да реализирате творчески процес, което обаче не значи, че този труд не е важен - всеки труд е достоен за уважение. Има хора, които са творци и извършват саможертва и извършват труд, в който те не могат да проявят потенциала на своето творчество. Всеки труд позволява някакво творчество, но някои видове труд позволяват много малко творчество, а други много повече. Някои хора извършват такава саможертва, а други просто не могат да правят нищо друго.
    На първо ниво на съзнание такива неща като творчество, морал, съвест липсват. Смисълът на живота е моя кеф и нищо друго. Всичко съществува да слугува на моя кеф и на низшите ми страсти. Такива хора се смятат принципно за ощетени, поради слабостта си в много отношения. Обвиняват целия околен свят и изповядват философията “не съм им длъжен”, което значи, че може да грабят от другия, имат това право.
    Второ ниво на съзнание – човек се разширява до кръга на своето семейство. Това е нивото на семейните ценности, гравитационното ниво на човечеството в момента. Болшинството от хората на Земята в момента се намират на второ ниво на съзнание. Какво значи това? Кое е това нещо, което разширява съзнанието? Само Любовта го разширява и нищо друго. Твоето съзнание е толкова разширено, колкото хора можеш да обичаш.
    Хората на второто ниво вече са в състояние да защитават интересите на своите деца така, както своите собствени, т.е. те излизат от затвореността на пълния си егоизъм и отиват към това да се разширят в обществото. На това ниво се защитават децата най-вече, смисълът на живота са децата.
    На това ниво светът се разширява, забележете само до рамките на семейството. От семейството навън всичко е джунгла, всичко е пак чуждо, непознато, страшно и подлежи на грабеж. Там не се очаква нищо добро. Погледнете нашият свят какъв е. Хората проявяват саможертви към децата особено, но към нищо друго. Имат един абсолютен субективизъм - защитават си само тяхното дете, а чуждите могат да гинат.
    Една такава майка на второ ниво, ако й кажат, че ще жертваш своето дете и ще оцелеят 400 деца, тя без де се замисля за нито миг ще каже, че я интересува нейното дете, защото го е родила, отгледала и няма душа за повече. Това е субективизъм, в резултат на който може цялата система да загине. Ако имате едно общество, което е изградено от N брой хора, една такава майка ще ги унищожи всичките, за да оцелее единствено нейното дете. Впоследствие, оставайки единствено само с нейното дете, тя също ще загине. Затова става дума. Обективно тя би могла да унищожи всичко, но субективно ще защити нейното си, защото до там е стигнала. Пак е нещо, защото на първото ниво на съзнание и това го няма.
    Между първо и второ ниво на съзнание, разликите са като между хората и извънземните, това са вселенски разлики. Това са хора, които не могат да се разберат. Те имат съвсем различна гледна точка за всичко. Това е заложено дълбоко вътре, а не е нещо измислено или плод на въображението. Ние сме фундаментално различни и не знам колко живота трябва да минат, за да се промени това положение. Ще си говорим повече за тези работи, но това се отнася до абсолютно всичко в живота, до най-малката прашинка - отношение към обществен живот, към отделен човек, към животни, към растения, към материалната култура, към всичко.
    На второто ниво хората се интересуват само от това, което е ценно само за тях и е за добруването тяхно лично, и на тяхното семейство. Като под семейство те разбират децата и евентуално партньора им, ако той се вписва в представите им, но само, ако се вписва в представите им за семейните ценности, които те имат, т.е. това е партньор, който играе подходящата роля. Евентуално се включват родителите, ако и те се вписват в схемата по същия начин.
    Тези хора не знаят какво значи приятелство. Те не са в състояние да защитават групови интереси. Те казват така: моят дом, моето семейство, това е моят закон, моята крепост. Това е смисълът ми. Другото са чужди хора, а аз с чужди хора имам делови отношения. Защо имам делови отношения? Не защото много ме интересуват и много съм ги заобичал, а защото просто ми трябват пари. Понеже се оказва, че животът е твърде сложен и не мога да докопам парите самичък, не че нямам желание, но не мога да го направя и затова се налага да се кооперирам с разни други хора.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #38 -: Юли 28, 2010, 11:01:49 »

    Вие виждате как хората се прецакват постоянно, нямат кой знае каква почтеност, всеки гледа да докопа, колкото се може повече и това се прави по умно или по глупаво в зависимост от интелекта, който аз съм развил. Имайте предвид, че интелектът няма абсолютно никакво отношение към нивото на съзнание. Могат да ви изглеждат умни хората и на първо ниво на съзнание дори. Да, не мислете, че те непременно са тъпи като питекантропи.
    Вижте, нивото на съзнание зависи от нивото на Любов, което има вътре в мен и от нивото на егоизъм. От това зависи, а не от това колко съм интелектуален, колко съм умен. Аз на първото ниво, понеже съм съсредоточие на Вселената и съм тотален егоист, аз мога да си посветя целия живот да ставам все по-умен. Мога да си живея затворен в себе си и да си бъда велик. Да трупам, за да властвам. Такъв един човек неизбежно ще властва, дори и да не иска. Не е възможно да не властва, защото не може да го направи по друг начин нещото. Той ще използва целия ресурс, който натрупа, само за да властва, да граби и краде. До каквото се докосне ще го разрушава, мъртвина ще му придава. Не защото този човек е съзнателно зъл или лош – той просто няма Любов в себе си. Като кажеш че няма Любов, това означава че няма живот. Той не може да оживотворява нищо, а само да умъртвява, но това не му пречи той да бъде интелигентен, да има ум.
    Това е трудно. За такъв човек процесът на учене ще бъде мъчителен, тежък процес, защото когато не обичаш, всяко нещо ти се дава много трудно. Той всъщност, както се казва, полза няма да види от всичкото това, което е награбил.
    Не само това. Хората на второ ниво имат доста голяма склонност да издигат хора на първо ниво на ръководни постове. В тяхното мислене това е много добра сделка. Хората на първото ниво с егоизма си, безогледно и примитивно тъпчат всички под тях и целуват подметките на тия над тях. Доста са изгодни такива хора. Аз ако съм кариерист и ме е страх за мястото ми, за мен е доста изгодно такъв примитив да го настаня отдолу. Той ще мачка всички, няма да дава на никой да гъкне и работата ще върви, защото всички ще треперят от страх, а той самият ще трепери от страх от мен. Всъшност съм нищожество, но в неговите очи съм божество. Жалко е като го гледам да пълзи в краката ми, но аз добивам значимост. На моето ниво на съзнание това ме устройва. Така че можете да видите крайни примитиви, абсолютни глупаци, които се намират на доста високи позиции. Те са издигнати там, не са го постигнали сами.
    Такъв човек е много малко вероятно да атакува вашата висшестояща позиция. Твърде низки страсти го газят, обикновено има много пороци и е ясно, че не може да върви много нагоре. По-големите акули не го пускат да се движи по-нагоре и лесно може да бъде провален. Това е крайно неприемлив в обществен план човек и не работи в интерес на обществото, но е безопасен и е много удобен.
    Представете си, че аз съм шеф на второ ниво на съзнание. Единственото нещо, което ме вълнува е моето семейство, особено добруването на моите деца. Съответно ми трябват пари, за да им купя къщи и други благинки. Огледал съм се, видял съм къде са парите, а за да видиш това разбрахме, че не е нужно да си много умен. Това е, както лов в джунглата. Ако ловя мишки е ясно, че няма да се нахраним много, защото трябват много мишки. Затова ще хвана направо мамут. Как се хваща мамут обаче? Трудно е и опасно. Значи ще мобилизирам цял отряд глупаци, за да хванат мамута, а след това ще го изям само аз – това е най-хитрият вариант. Ако мога да го направя това нещо – всичко е О’кей. Започвам делово да се боря, развивам качества - трябва да отговарям на някакви изисквания, за да заемам даден пост. Какви са тези изисквания? В момента голяма част от изискванията са да мога добре да размахвам камшика, да държа въжето и ножа. Казват, че не е добър шеф този, който не умее да командва и да въвежда ред. Ако е добричък, всички му се качват на главата и никой не работи. Като изключим някои по-интелигентни сфери на живота, където има и по-виско заплащане и мотивация, на повечето места няма високо заплащане и няма кой знае какви мотивации. Хората са си по-обикновенички и трябва да се размахва камшика отгоре, защото иначе не работят - нямат съзнание. Съответно такъв, който умее да размахва бича, се оказва много полезен.
    Нашият човек на второ ниво се вписва в тази ситуация. Израствайки нагоре, в един момент той си казва “абе, защо ще си уморявам ръката като размахвам бича, ще хвана мускулна треска. За мен истинският смисъл не е да размахвам бича, а да взимам парите и да влача вкъщи. Аз съм ловец в джунглата – каквото хвана го влача вкъщи. Намирам такъв, който да размахва бича вместо мене и си отивам вкъщи да разпускам.” Хем не си даваш зор, хем взимаш пари – лека и доходна работа. През това време обаче хранилката трябва да работи. Има много хора, които разсъждават така: трябва да има една хранилка, да настроя хранилката и да си живея живота - да нямам задачи, работа и отговорности, и да зная, че ей оттам се взимат пари. Трябва да съм направил системата да ме храни и най-добре е някой да работи за мен. Ако поставя някой амбициозен, кадърен и способен да размахва камшика, той ще ме измести, ще ми вземе бизнеса. Какво като е способен, като ще ме прецака. Той е като мене същият крадец, защото ние крадците се надушваме, знаем за какво става дума. Затова ще сложа някой, който е по-примитивничък, но да има мерак да размахва камшика. Слагам такъв, държа го известно време и той събира към себе си целия негативизъм, хората го намразват. Един ден се появявам аз като едно добро божество и казвам: ти си лошият, защо правиш така с тези хора? Затова ли те сложих тука? Аз като Господ те сложих за добро, ти обаче не оправда доверието ми, затова – марш сега навън, а вие, хора, успокойте се, не бяхте добре и не получавахте пари, но виновникът е наказан. Ще намерим по-добър от него. Следващият идиот, хайде. И така цял живот мога да си преживявам, докато някой не се усети кой всъщност мъти водата.
    Виждате ли как хората на първо ниво на съзнание се оказват изгодни, за да бъдат поставени на определени нива. Не ги издигат чак толкова нагоре, макар че някой тарикат на второ ниво сглупява, като се мисли за прекалено голям тарикат, издига прекалено високо хора на първо ниво и после падат заедно. Тези хора на първо ниво са много опасни – те могат да унищожат системата, защото са крайно антисоциални. Безчовечни са, защото нямат никаква Любов в себе си. Всяко нещо, с което се захванат, го задушават.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #39 -: Юли 28, 2010, 11:05:21 »

    Хората на второто ниво на съзнание, разглеждат децата си като моето второ Аз. Те са на принзципа, аз няма да живея и ще умра, но ще живеят моите деца. Хората на второ ниво за пръв път имат известна представа за вътрешния си свят, за разлика от тези на първо ниво, които нямат абсолютно никаква представа за вътрешния си свят. Вътрешният свят на първото ниво е изцяло несъзнателен и те са като животните – единственото, което ги движи, са инстинктите. На второ ниво вече хората успяват да уловят груби емоции и успяват да направят връзка между външни събития и вътрешно състояние, когато е ачик-ачик ясно.
    Например, успяват да направят следната връзка: виждат, че влиза един гневен човек в една стая. След 2 мин. в стаята влиза шефът на този човек и се опитва да му дава някакви задачи. Разгневеният и раздразнен човек, обаче, се нахвърля върху шефа, в резултат на което шефът го уволнява и излиза от стаята. Наблюдавайки това нещо, човекът на второ ниво успява да направи връзка, че вътрешното състояние гняв и раздразнителност е било причината подчиненият да не си държи устата затворена, да обижда шефа си, което пък да е причина, той да бъде уволнен. Прави връзка между гнева и уволняването, и причината този човек да бъде уволнен е вътрешна, психологическа причина. Това е само, когато нещата са елементарни. Ако нещата са малко по-фини? А какво значи по-фини? Аз пак влизам гневен, но не крещя от вратата и не я тряскам, т.е. гневът ми няма външни белези, аз си го тая в мене и го подтискам. След това като разговарям с шефа не крещя и не го обиждам и той не ме уволнява. Съответно този човек на второ ниво изобщо не разбира, че съм гневен и раздразнен. Хората на второ ниво много лесно може да ги заблудиш за истинското си състояние, стига да не биеш тъпана. В случаите, когато те забележат такова нещо, дори когато биеш тъпана, те не умеят да решават проблема. Те са като пеленачета – не умеят да решават психологически задачи. Това, което правят инстинктивно е да си отвличат вниманието. Гневен си? Ами щом си гневен измий чиниите. Много помага, разсейва. Друг начин: като си толкова гневен – две големи водки. Оправя отвсякъде, ще се отпуснеш. Може и секс. Някои препоръчват секс – щом си гневен, там ще се изразходиш и после си кукуряк. Спорт също препоръчват – тичай, копай, плувай и т.н.
    Какво се прави тук обаче? Правят се външни неща, забелязвате ли? Никой не препоръчва вътрешен процес. Всеки препоръчва да правиш нещо външно. С каква цел? Да си отвлечеш вниманието. Никой не казва каква е причината, къде е проблемът. Откъде се появи този гняв? Това е същата работа като с едно бебе, което реве и не може да бъде успокоено. Тогава вадите дрънкалката, бебето си отклонява вниманието и спира да реве. Така хората на второ ниво си решават проблемите. Всъщност не ги решават, ами си отвличат вниманието и ги отлагат, както се казва, бутат влака уж, че върви.
    Между другото това, което правят, пак е нещо, защото много хора не се сещат и това да правят и затова си седят и си страдат. После съвсем инстинктивно стават раздразнителни и крайно конфликтни и неприятни. Той не се сеща дори да си отвлече вниманието по някакъв начин. Дори когато го посъветваш да си отвлече вниманието, той не го прави. Той така се е озлобил, че иска непременно да нарани някого и само това го успокоява. Да изхвърли злобата си върху нещо, му се струва недостатъчно – да тича или да плува. Това е вътре в Его-то, а Его-то не може да го подведеш толкова лесно. Ако един човек ме е обидил, достатъчно ли ми е да се разтоваря като пия 2-3 големи водки? Трябва да му отмъстя.
    Слънцето в хороскопите е факторът, за който ние ще се хванем, за да може да изплуваме, когато има проблем. Ако един човек ви се оплаква от нещо и е затруднен, търсите къде е Слънцето в хороскопа, оглеждате го хубаво това Слънце и според знака, дома, аспекти и каквото там има, се опитвате да му помогнете, понеже това е неговата сила. Един човек владее малко неща в живота. Тези които владее – те са Слънцето. Той трябва да стъпи на тях, това му е опората, центърът.

    Въпрос: възможно ли е Слънцето да е на едно ниво на съзнание, а други планети на друго ниво?

    Възможно е, въпреки че по принцип, планетите се стремят да са на едно ниво. Разминаванията в нивата правят изключително силно впечатление, потресаващо и човек си дава сметка за тези разминавания, и се опитва да ги примири по някакъв начин.
    В общи линии, ако повечето планети се качат на едно по-високо ниво, те теглят другите планети нагоре. Не могат да ги понасят, т.е. аз самият не мога да се понасям за определени неща. Това ми прави силно впечатление и аз мога да се изтеглям нагоре, но валидно е и обратното – ако повечето планети се сринат, съответно се сриват и другите след тях. Има такъв много силен инерционен момент.

    Въпрос: ако един човек е готов да се раздава на всички и това му е основното в живота, какво е това за Его-то?

    Да решиш да даваш може да е и чисто егоистично. Имайте предвид, че като егоистична реализация на личността, звучи добре. Има доста хора, които действат по следния начин: аз не мога да постигна кой знае какви успехи в другите сфери и мисля, че най-големи успехи мога да постигна в сферата на т.нар даване. Значи ще играя ролята на добрия, който дава, благия. Изобщо ще изпълвам този образ. Този образ е обществено приемлив, похвален и за мен лично е похвално, ако мога да повярвам в него, колкото се може повече. Няма проблем да се изкористи. В действителност този човек не дава нещо особено. Често пъти даването му е просто добри намерения, опасни даже. Ако се погледне живота и това, което той прави и се погледне по-нататък какво става с това, което той прави, се вижда, че не става нищо хубаво.
    Да можеш да даваш, означава да си изпълнен с Любов във връзка с това, което даваш. Ако няма такава Любов, ти всъщност не може да даваш. Даването става само по следния начин: придобивам нещо от външния свят, слагам го в сърцето си, изпълвам го с Любов, колкото се може повече, правя го част от мене и когато се гордея с това нещо, в разцветът му, когато е цъфнало по най-хубавия начин, тогава го давам. Този момент е даване! Ако така даваш, няма проблем – това е достойното за човека. Това означава аз дълбоко да преживявам това, дълбоко да ме интересува. Всичко останало са игри, сделки и някакви други неща.
    Това е, като правиш нещо да си слагаш душата вътре, една частица от теб да остава в него. Правиш, например, нещо съвсем банално – учиш един език. Придобиваш език. По-рано не знаеше език, а сега вече знаеш. Това е лична, твоя придобивка. Това е егоистична работа, защото ти придобиваш нещо за себе си. Това е първата фаза, в която Его-то е правомерно. Човек има правото да придобива външни неща. Но защо? Когато придобия този език, трябва да го заобичам, трябва да ми стане скъп и да се науча да се изразявам с него прекрасно, защото езикът е инструмент на душата ми, а не просто средство за информация, за да мога да властвам още повече, да си разширя сферите на властване, за да мога да командвам, да бъда велик и да си подсигурявам оцеляването по-добре, което в крайна сметка е някаква илюзия. Не, аз го обичам този език, попивам гения на този език, духа на този език, смисъла на този език. Всеки език е едно чудо, защото изразните му средства са интересни и различни от родния език. То звучи за душата по друг начин, самата изразност и изказност, смисъл и граматично оформление, историята на езика и т.н., това е и културата на този народ. Който ще да е народ и най-загубеният, той все пак има култура.
    Когато се свържа с това нещо и живея с него, то много ме вълнува - тогава започвам да го давам, тогава бих могъл да започна да преподавам този език. Обаче как ще го преподавам? С цялата любов, която имам към този език и всички хора ще се докосват до това колко много обичам този език. Трябва да има истинност, да няма преекспониране. Истинското се чувства, то извира от душата.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #40 -: Юли 28, 2010, 11:30:27 »

    На душата обаче й трябва време да навлезе в нещата. Не може да придобиеш нещо бързо и лесно – трябва време. Когато го направиш, започваш да го даваш - това е даването. Ако така ще даваш, всичко е О’кей. Друго вече е интересно. Защо бързаш да даваш неща, които не ги даваш по този начин? Явно става дума за величието и егоизма ти. Егоизмът винаги извлича дивидент. Любовта не чака и не се надява. Тя е саможертвена – дава и забравя. Его-то – не. То е доста умно и може да изглежда, че дава, обаче чака и се надява. Може да е за след 10 г., но чака и се надява - това е разликата. Иначе Его-то не е така глупаво и примитивно – давам ти сега и след 5 мин. да ми върнеш. Не, Его-то е дипломат. То обикновено е по-умно от стопанина си и много често го изненадва. Човек се оказва изненадан от постъпката си, която не трябваше да бъде егоистична, но в крайна сметка, пак се оказа егоистична. Когато в някакъв момент дойде часът на истината, в смисъл, чакай сега, следващата стъпка означава да се прецакам, нали правих гъвкавите дипломации, но следващата стъпка е отявлено прецакване (правих се на добър – добре, извлякох дивидентите, хората повярваха), ами тогава няма да я направя. В този момент ще излъжа, ще представя нещата, че уж нещо правя, но всъщност няма да го направя, ще запазя нашите интереси. Тогава Его-то хваща здраво за яката стопанина си.
    Его-то не си уврежда интересите сериозно. Външно търгува с тях. То е способно да реже част от себе си и да раздава, чакайки нещо – резултат, но да действа сериозно така, че да застраши себе си, то не може. Такива важни неща, които Его-то възприема като стожери на сигурността, не би ги отрязало. Като дома например. Дават ли лесно хората недвижима собственост, с която са свързани обаче и на която разчитат? Лесно ще дам имот, за който не съм се борил, а освен това и не виждам как мога да използвам. Дали ми по реституцията някаква земя, а аз в София живея и въобще не ми пука за някакви чукари, не ми и трябват. Някакъв, който живее там ми ги иска – да ги взема. Тъкмо ще се направя на много добър. Я обаче да видим, ако ти върнат един апартамент на ул.”Иван Шишман”, да видиш тогава какво става - люта борба. Само да се опита някой да ми го вземе – до дупка се съдя, никаква прошка няма. И това го правят повечето хора, не всички, което показва за какво става дума. Същите хора, които се борят за апартамента на ”Иван Шишман”, в много други отношения за по-малки неща правят компромиси. Те правят компромиси, другите правят компромиси и така целият свят се гради на едни малки лъжи. Аз сега ще се направя, че не се дразня от теб, но ти пък след малко ще се направиш, че не се дразниш от мен.
    Да отидеш от второ ниво на трето ниво на съзнание е все едно да станеш извънземен. Това е трудно.
    Трето ниво на съзнание – при него човек се разширява още един път. Вече разширяваш мисленето си и мислиш не само за себе си, за семейството си, но и за една група от хора, които ние ще ги наречем приятели. Разбирате ли какво се получава? Едва на третото ниво на съзнание, вие знаете какво е това приятел и можете да имате приятели.
    Тук става ясно, че аз съм проумял и мога да обичам не само себе си, децата и жената, но и моите приятели. Да ги обичаш, това не е тинтири-минтири. Това значи, че ги защитаваш тази хора по начина, по който защитаваш себе си – нито повече нито по-малко. Което е твое, е тяхно. Вие сте общност, но не интригантска и клюкарска. Вашите отношения не са основани на далавераджийство и сделки, а са основани на Любов. Дистанцираността при приятелството е свързана с това, че аз с приятелите си не прекарвам по 24 часа. Има такава дистанция – не се женя за тях и не живея заедно с тях. Това е едното. Ако живея обаче заедно с приятеля си, ние имаме собствен живот – ние не си споделяме абсолютно всичко - има неща, които са си мой и неща, които са си негови. Споделяме само определени неща, които ни свързват и заради които ние сме приятели, и тези неща аз не мога да ги правя с някои друг – не мога да го махна приятеля и да ги правя с друг. Ако мога да го направя, значи нямам приятел. Следователно, ако сте в състояние да имате дълбок, искрен интерес към хора извън семейството, това е добра индикация за трето ниво на съзнание. Такива хора вече имат добра представа за вътрешния си свят, могат да бъдат психолози. Интересно им е да наблюдават човешката психика и да общуват.
    Едва на третото ниво на съзнание, човек започва да се замисля за някакъв по-дълбок смисъл на живота. Вече децата не представляват основен смисъл на живота, защото е ясно, че те са свободни хора. Част от нашия живот минава с тях, но не целият. Любовта към децата не е единствената възможна Любов, която съществува на този свят. Напротив, има още толкова много форми на Любовта, които са не по-малко важни.
    Любовта към децата е един инстинкт, който го има при животните и не е достойно за човека да стои на нивото на животните. Не че при животните има лоши неща. Напротив има си много хубави, но при човека трябва да има още повече. Ако животното може да има отношение единствено към децата си, човекът трябва да има отношение към още хора. Трябва да има отношение към другите хора не само и единствено заради корист. Вие ще забележите, че ние проявяваме големи усилия, талант и дарби, когато имаме изгода, когато нямаме не правим такива неща, не се стремим да се разбираме с хора, от които нямаме далавера. Ако трябва да получа пари от някого, знаете ли какви умения развивам – всичко правя, за да ги получа и това ме окриля. Обаче, ако няма да взимам пари, защо да го правя. Не че не мога. По принцип, аз съм доказал, че мога, но за да се напънаq трябва да имам мотив и той се оказва все егоистичен.
    На трето ниво на съзнание човек започва да се напъва и без да има такъв конкретен мотив. Човек става годен за пръв път да работи за идеални обществени каузи. Такъв човек проумява, че за да може да живее в своя дом спокойно и щастливо със своето семейство, задължително улицата, кварталът и градът също трябва да бъдат щастливи, иначе е пир по време на чума.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #41 -: Юли 28, 2010, 11:34:27 »

    Освен това бедните и нещастни хора като ме гледат какво ли изпитват? Те си казват: “егоистът гаден, направил си за него, добрува си, а за нас – нищо.” Озлобяват се, стават болшевики и някой щурмуват. С тая злоба и завист как се живее? Защо дигат дувари по 2 м.? За да се защитят, макар че от злобата не можеш да се защитиш.
    На трето ниво на съзнание човек е проумял, че за да бъде той добре, трябва да са добре всички наоколо. Той се пита как да направя така, че улицата, на която живея да бъде добре? Оказва се, че за да влияеш на улицата, трябва да вземеш някаква обществена позиция. Улицата е собственост на общината и за да я ремонтирам (аз като частно лице нямам толкова ресурс), се кандидатирам да ме изберат за кмет, съветник. Но аз съм искрен. Аз не отивам там, за да грабя. Аз съм наясно, че улицата трябва да е наред, това е идеалната кауза. Странно е, но не крада. Хората на трето ниво на съзнание не крадат. Те не знаят какво е това да крадеш – имат морал и съвест, и такива неща за тях са недопустими. Не са много тези хора, но колкото ги има, има.
    Между тях и второто ниво има пропаст. Второто ниво ги смята за ахмаци, будали, които не са в час. На второто ниво на съзнание, тези които крадат, не са осъждани за това, че крадат. Хората казват, то е ясно, че ще краде. Който и да изберем той ще краде. Въпросът опира до един баланс – да не е пък само да краде и да не прави нищо за другите. Трябва и за нас да има. Това, че той краде е хубаво, едва ли не, е редно. Не може човек на висок пост да не краде и да не е добре – той трябва да вземе, за да е мотивиран и оттам нататък все пак и за другите трябва да има, защото, ако и за тях няма, те ще скочат тогава. Не е проблемът, че принципно се краде, а че се краде прекалено.
    На третото ниво на съзнание се сблъскваме с истинския гражданин на това общество, който е в състояние да твори и има самостоятелно мислене – на второ ниво на съзнание има шаблонно мислене. На второ ниво на съзнание има и професори даже. Те са чели, чели, чели и когато се говори с тях, те се занимават постоянно с цитати. Не ти говори той – питаш го за мнението му и той изведнъж ти гръмва някаква мъдрост. Казвам му, това го е казал примерно Цицерон, аз те питам ти какво мнение имаш, а той бам – друга мъдрост. Аз го питам за неговото мнение, а той ми казва какво е чел. Оказва се, че такъв човек не може да мисли. Такива хора обикновено се защитават по следния начин: “аз нямам нужда да мисля, защото умните хора са го казали вече. Ти какво ще ми се дуеш – по-умен си от Платон ли? Слушай какво е казал Платон, подчинявай се, това е авторитет. Аз само цитирам и съм станал професор, защото цитирам Платон наляво и надясно.”
    На трето ниво са тези, които обичат както себе си, така и хората около себе си. Те могат да защитават интересите на всеки отделен човек, по начина, по който ще защитават интересите на детето си. Саможертвеният дух при тях е в полза на цялото. Забележете какво се получава – такива хора обикновено нямат семейство. Разликата между второто и четвъртото ниво е твърде голяма. А защо нямат семейства? Нямат семейство, защото ще станат жертва. Когато се нагърбваш с идеята да защитаваш интересите на цялото общество, на целия народ, няма до можеш да защитиш интересите на своето семейство – несъвместими са тези неща. Често пъти ще стане така, че семейството иска да бъде защитавано лично то. Може да е егоистично и користно, но детето идва и казва: “ Виж какво, ти си ми баща, не може да ме слагаш на равна нога с всички останали – трябва да ме толерираш. Ти не си баща на оня, а само на мен.” Така постъпват нормалните хора на второ ниво –това за тях е Светая светих.
    На Четвърто ниво обаче, моето дете е равно с всички останали. Аз просто правя за него това, което правя и за останалите. Моето дете смята, че не го обичам, съответно по какво да разбере, че аз съм точно негов баща. Истината е, че аз не съм само на него баща, аз съм баща на всички. Така моето дете няма специален баща и ако то няма ниво на съзнание, поне трето, моето дете ще се чувства ужасно. Щом ще е така, тогава е по-добре да нямам семейство. Ако аз ще се посвещавам на един народ, моето семейство ще стане жертва. Така виждаме един Васил Левски, на който доста планети са му на Четвърто ниво, национален герой, свят човек, виждате и биографията му, и начина му на живот – всичките тези елементи на четвърто ниво.
    Съществуват четири нива, по които човек проявява своето Слънце. До кое от тях е стигнал, зависи от неговото личностно развитие. Тъй като възприятието е субективно, а Слънцето е съзнанието, то възприятието зависи от Слънцето. Неразвитото Слънце разкрива низшия Аз, докато висшият Аз, който съзнава значимостта на вечните стойности, говори за едно развито Слънце. Означава, че човекът се е придвижил от едно разбиране за света към друго. При него проявата на воля е в по-висока степен. Понеже волята е власт на ниво психика, човекът, ако има контрол над себе си, ще го притежава и по отношение на останалите в момент, когато реализира тази своя воля.
    Първо ниво на Слънцето – степента на осъзнатост е ниска. Човекът не може да разграничи желанията си от своите потребности. Това го превръща в роб на желанията. Не отчита отделните свои постъпки. Те не са осъзнати. Не различава моментите, когато проявява волята си. Не може да упражни власт над себе си. Не може да има власт над външния свят. Не усеща никакъв свой вътрешен живот.
    Второ ниво на Слънцето – волята е частично управляема. Човек вече различава желанията от потребностите си. Донякъде съзнателно може да ги ограничава. Това представлява известен баланс между слънчевия и лунния принцип. Човек не много точно, но в някаква степен осъзнава кои негови инициативи са волеви. Това му позволява съзнателно да потърси своето място, но той остава напълно зависим от обществото - подчинява мисленето и действията си на обществените изисквания, които се заключават в “трябва”, дори и да притежава в голяма степен решителност, борбеност, работоспособност и т.н. Може да направи жертва за човек от своето семейство, особено за децата си, но не е в състояние да се жертва за колектив от хора. Усеща вътрешен живот, но не го контролира. Не чувства потребност да се себепознава. Отношението му към житейския път почива върху силен мистичен страх. Приема, че всяка ситуация е предопределена съдба и като такава е непреодолима. Не вижда своето участие в събитията от собствения си жизнен път.
    Трето ниво на Слънцето – позволява на човека, да следва своите желания, амбиции и цели, които са съзнателно контролирани. Начинът му на мислене не е подчинен на общественото съзнание, макар да му е трудно реално да се изтръгне от него (за обществото той остава странен индивид). Може да прави жертви за хората. Чувства в себе си творчески сили. Умее да изгражда душевни и духовни връзки.
    Такъв човек проявява задълбочен интерес към себе си с цел да разбере своя вътрешен свят. Търси много сериозно да усети каква трябва да бъде собствената посока в живота. Може да стигне до истинско убеждение, че се движи по верния път, а така ще почувства и удовлетворение. В доста голяма степен контролира вътрешния си живот. Напълно съзнателно и концентрирано дава насока на волята си. Осъзнава, че мисълта притежава изключителна сила и власт.
    Може да формира високи цели и идеали.
    Четвърто ниво на Слънцето – човек осъзнава мисията си в живота (своята карма). Ясно разграничава със съзнанието си важното в живота като цяло, от случващите се ежедневни ситуации. Волята му не може да бъде съкрушена. Може да я насочва към реализация на изключителни по своите мащаби дела. Мисли за големи групи или за цялото човечество. С волята си може да управлява огромен брой хора - големи колективи, народи. Притежава изключителна енергия. Целите, които си поставя са общочовешки. Влияе върху живота на цялото човечество.
    Слънцето има специален статут в някои зодиакални знаци:
    - Управител на знака Лъв - тъй като представлява принципа на волята, желанията и амбициите, а знакът Лъв дава вроденото усещане за сила и убеденост в правотата, Слънцето тук представя човека с почти несъкрушима воля. Тя е така проявена, че лъвските желания се изпълняват по напълно естествен начин.
    - Екзалтира в знака Овен - много енергичен огнен знак. Слънцето тук дава на човека извънредно голяма решителност и категоричност, оптимизъм и увереност в собствените възможности. В Овен то притежава дотолкова голяма сила, че може да загуби мярката. Това означава човекът да се налага на всяка цена, да взема прибързани решения и да действа необмислено, да вярва, че може да преодолее всички препятствия и така да поема с лекота риск, което като следствие го изправя пред различни житейски катастрофи.
    - Заточение в знака Водолей - като знак на равнопоставените приятелски отношения, Водолей не желае утвърждаване в живота за сметка на други хора, а едновременно с това държи на личното оригинално мнение. Изискванията на Слънцето тласкат човека да наложи мнението си, а знакът го кара да уважава и чуждото мислене. За да не бъдат тези две изисквания в конфликт, личността предпочита да не се ангажира с настоящето и с околните, да не зависи от някого и да действа самостоятелно.
    - Падение в знака Везни - понеже знакът Везни изисква хармония, равновесие и баланс, не допуска проявлението на Слънчевите принципи да предизвиква конфликт. Знакът не би се отрекъл от усета си за мярка, а едновременно с това има потребност да се утвърди (кардинален). Всичко това предизвиква у личността вътрешен конфликт - да се наложи без да наранява.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #42 -: Юли 29, 2010, 17:36:03 »


    МEРКУРИЙ

    За халдейския ред на планетите

    Това нареждане, което следва е халдейският ред на планетите. Слънцето по средата. От едната страна Марс, Юпитер и Сатурн, а от другата вътрешните планети – Меркурий, Венера и Луна, като са подредени в порядък, при който Слънцето е поставено на мястото на Земята.
    Халдейският ред на подредба е в основата на всички подредби, свързани с езотериката и с астрологията, и с чакрите, например. Понятието “Халдейски ред на планетите” достига до нас, защото го оставят двама жреци, които се смятат за халдейски жреци. Те са го оставили, защото са посетили лично всяка една от тях и затова са ги подредили по този начин.

    ЗА ЧАКРИТЕ И ПЛАНЕТИТЕ

    Ако го свързвате с чакрите, поставяте сърдечната чакра в средата, отгоре поставяте човешките чакри, тези, които са свързани с човека: Марс на гърлото, на челото Юпитер и отгоре Сатурн, а отдолу Венера в слънчевия сплит, Меркурий към корема и Луната съвсем ниско долу, т.нар. полова чакра, сексуална чакра или заземяваща чакра. Това са енергийни центрове вътре в човека, условно казано, върху които може да се въздейства по определен начин. Това е свързано с планетите, защото ако нямаше Слънце, Слънчева система, човек нямаше да има сърце. За да може в човешкото тяло да се формират определени органи, трябваше Слънчевата система да изглежда по този начин. Изключително важно е всяка една планета, всяко едно астероидче, как се движи в Слънчевата система - в една хармония с всичко останало. Между другото, порядъкът в Слънчевата система е също толкова добър, както и в човешкото тяло. Доста голяма хармония има там, учудващо! Така стоят нещата.
    Чакрите са разделени на две, както и човекът е разделен на две. Изглежда като кентавър, т.е. една животинска част, в която са животинските чакри – Венера, Меркурий и Луна, една междинна зона, която е преходна зона – на Слънцето и отгоре – човекът. Това нещо изразява борбата на човека да бъде човек.

    Ø Връзка между животните и човека

    Усилията на човека са да надделее животинската природа, от която е част и от която не се е откъснал напълно. И е част и не е част. Не е част, ако някой реши, че човекът произлиза от животните, в смисъл, че човекът не произлиза от животните и не е свързан с тях по този начин.
    Ако ще трябва да говорим за връзка, то тя е много интересна. Можем да кажем, че животните са хора, които са се инкарнирали преди да има човешко тяло, което да може да ги приеме, при наличието на други тела, които не са човешки. Те, съответно, развиват крайна едностранчивост, в резултат, на което губят свободата си.

    Въпрос: значи ли това, че става въпрос за души, които са имали възможността, но не са успели да се доразвият, изостанали са в еволюцията?

    Не е точно така. Наложило се е да се инкарнират прекалено бързо и не е имало време да се развиват. Просто така се е получило в един момент, чийто смисъл, поне на мен, още не ми е ясен, но така или иначе това е един факт.

    ЗА ВЯРВАНЕТО, ЧЕ ХОРАТА СЕ ПРЕРАЖДАТ В ЖИВОТНИ

    Неразвити човешки души, ако можеха да живеят в животински тела и сега щеше да бъде така. Обаче, всъщност, не е така. Човеците не се прераждат в животни по никакъв начин, нито в растения или нещо друго. Тази индуиска история, че се прераждаме в какво ли не, как да кажа, тя е много важна там, но не е истинска. Брамините я измислят тази история съвсем целенасочено. Населението на Индия се държи много особено, малко странно от европейска гледна точка. Там се живее в потресаваща бедност, но въпреки това няма никакви въстания. Аз съм историк и ви го казвам това, в Индия не е известно да е имало въстание. Най-голямото сдружение там е да се образува банда, която отива да се наяде. Това й е проблемът на бандата. На фона на 800 млн. или 1 млрд. души някаква банда от 40-50 души е направо смешна работа. Сблъсъци на религиозна основа да, има, но на социална основа няма сблъсъци, което е странно. Точно затова е така, защото брамините измислят цялата тази история и хората дълбоко вярват в това, че така стоят нещата. Тук няма значение кой е беден и кой богат.

    Въпрос: това с цел да ги държат в подчинение ли е?

    И да, и не. Брамините са посветени хора. Нямат за цел просто така да управляват населението. Няма смисъл това, някой комплексар да може си избива Его-то по този начин, да се прави на велик. Направено е не с цел борба за власт, а за постигане на хармония в тази много голяма част на човечеството, да се запази, макар и в почти несъзнателен вид, истината за човешкия живот. Индусите по някакъв начин се стремят да имат активен вътрешен живот. Ценят това нещо, уважават го и си изграждат йерархия според вътрешното развитие, а не според външното. И в момента в Индия няма значение колко си богат материално, това някак си не е такава ценност. Не ти завиждат за това толкова, няма такъв проблем. Друго е ако си напреднал в духа. Това означава, когато има ритуали на тези там техни посветени, индусите да участват по-високо в йерархията, там се редят в йерархия и ако там богатият е по-високо в йерархията – всички го уважават и никой не му завижда. Обратно, ако там е ниско в йерархията, те го окайват. Според нашите критерии това е смешно.

    Въпрос: значи те са на по-високо духовно ниво?

    Не са, не са. Те са доста примитивни, обаче вярват изначално във всичкото това, което ви го казвам. Това е култура, така се възпитават от малки и те живеят ритуален живот, което е много важно.

    Ø Западното общество и неговите свещеници

    Забележете, че на българското общество и въобще на развитото общество, му липсва институцията на свещеника. Трябва да има места, храмове или както щеш ги наречи, където да има едни хора свещеници, които трябва да работят. Те ще играят ролята на мъдрите хора и трябва да разбират от сума ти работи и трябва да се обучават много, много. Няма да може от всеки да става такъв. Да седят там вътре, да водят ритуален живот и да може, човек като има някакъв проблем да ходи там и да търси някаква утеха, помощ, каквото и да било, или пък те да обикалят. Това трябва да бъде тяхната работа. Липсва такова място.

    Въпрос: значи те запазват светлината, там откъдето ние идваме?

    Да, защото ние го измъкваме, правим кабинети на психолози, психоаналитици, които са обаче по същината си материалисти. Те наблюдават човешката психика, проявена в материята директно. Почти всичките нямат никакво съзнание, особено за духа, или ако някои от тях се докосват до него, те са крайно колебаещи се.
    « Последна редакция: Юли 30, 2010, 15:24:26 от indigo » Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #43 -: Август 19, 2010, 10:25:06 »

    Ø Взаимното проникване на Изтока и Запада

    Това има изключително важно значение за развитието ни и според мен, затова в т.нар. Далечен изток се запазват, по този начин, нещата. В днешно време много идеи се преливат. От една страна много от големите градове там се европеизират, американизират, започват бизнеса и те. От друга страна, според мен, повечето псевдо духовни гастарбайтери, гурута, тръгват оттам и отиват все по големите американски градове, в колкото може по-богат квартал и там зарибяват, който могат с тази мъдрост, като в повечето случаи говорят глупости. Има и изключения. Мисля, че има един двама, които изпълняват духовна мисия, да направят мост между Изтока и Запада, обаче болшинството са хора, които искат да препечелят пари, за да живеят по-добре, което значи, че и в техните индийски глави влизат други работи.

    От такива идеи, обаче, идва и това, че човек се преражда в насекомо, дърво и незнам какво си. Ако отворите книгите на кришнарите, дето ги носят тука, преведени на български, ще видите. Това е впечатляващо – ние кой знае каква преводна индийска литература нямаме. Доста йоги се навъдиха, а литература няма. Има няколко книжки, което нищо не е. Това са 10-20 книжки, а те имат литературно богатство от милиони страници. В Индия най-големите им гурута не могат да го овладеят това. Поне не като литература. По друг начин – да. През духа. Иначе, като четене, не могат.

    „Веди”-те са над 1 млн. страници. Това кога се разбира, кога се живее. Ти не може да го изживееш това нещо. Казват, че „Веди”-те са сведени през един човек, през Нараяна. Как е станало това е вече друг въпрос - или не е станало така изобщо, или е станало по някакъв свръхсетивен път. Прекалено голям обем от информация е.

    И на запад има колебания, че човек се преражда като куче или като магаре. Ако се държи като магаре, в другия живот си е баш магаре. Като отвориш книгите на кришнарите, там ще видиш човек, който е сниман и е с физиономия, която прилича на някакво растение или на животно и хоп – до него растението или животното. Внушават ти как лесно се прехвърляш после.

    Така ти внушават две неща. Първо, да не се мислиш за много велик, защото си същото магаре, каквото е и баш магарето нали, въпрос на време е само да обитаваш магарешкото тяло. Второто нещо: как се отнасяш ти към магаретата, при условие, че това там са твоите събратя. Дръж се по-добре с тях и не ги яж, не ги убивай, не ги тормози. Това са нашите малки братя. Индусите наистина се опитват така да се държат с животните и растенията, като с малки братя. Ограничават се доста и в хранене, и в много други работи, за да не ядат братята и себе си. Брамините така им казват: твоята майка или баба ти, която почина, не знам кога си, са може би това, което сега искаш да го убиваш и да го ядеш. Не ти ли е неудобно? Индусът «щръква» целия и т.н., което си има ефект.

    Ø Разликите между тях

    За разлика от тях, ние тука просто нямаме задържащи механизми. Тъжно е да видиш какво се получава. В сравнение с индийските разбирания и вярвания, тук при нас рядко е имало пик, кулминация на някакво национално обединение около църквата. Не се сещам. В Европа е същото. Църквата защитава, особено в средните векове, една много демонична линия. Именно в църквата се настаняват мощни демонични сили, които превръщат храмовете в центрове на други неща, започват да пръскат други неща вътре, докато в Индия имат, как да кажа, много по-голямо разбиране за това нещо. Като цяло хората нямат такова съзнание, огромната маса от хората са си обикновени хора, но има и посветени, и благодарение на това, че там няма хиатус, т.е. няма историческа празнина, няма дупка, индусите вярват в същото нещо, в което са вярвали и преди 5000 години, без кой знае какви разминавания, различавания. Няма други идеи, които да могат да пробият през това. Тук при нас, някак си по друг начин се развиват нещата и така си е редно да бъде.

    Всичко това го казах, за да стане ясно, че преражданията в животни и разни други неща, които имат далекоизточен корен, будистки преди всичко, но не само, всъщност нямат реална духовна подкрепа. Това не са духовни факти, на практика.



    ЗА МЕРКУРИЙ



    Сега да отидем към Меркурий. Първо,

    Ø Меркурий, като физическо тяло.

    Диаметърът на Меркурий е 4870 км, най-близката до Слънцето планета, която ни е известна към момента.

    Съществуват твърдения, че има някакво тяло между Меркурий и Слънцето, което астрономите не могат да го открият, защото е по-близо до Слънцето. Те се опитват да го наричат Вулкан. Дали го има или го няма – нямам мнение по въпроса.

    Въпрос: няма ли езотерически изследвания по въпроса?

    Мисля, че няма сериозни твърдения там да има планета. Един-двама души от астролозите твърдят такова нещо. Линда Гудман например се хваща за това нещо, че имало там Вулкан. Не знам, може да е имало някога, преди хиляди години, но в момента смятам, че няма.

    Това, което е интересно за Меркурий е, че няма спътници. Това е ценен факт, защото повечето планети, всъщност всички планети без Меркурий и Венера, имат спътници и то не малко спътници.

    Меркурий като движение около Слънцето, като го наблюдаваме от Земята, на практика не може да се отдели много от него, заради това, че го наблюдаваме от Земята. Той има едно отклонение от 28о – 28о преди Слънцето и 28о след Слънцето. Това е възможността да го видим Меркурий.

    После Меркурий в един доста дълъг период изчезва зад Слънцето, където не се вижда изобщо и когато се намира в Слънцето, не може да бъде наблюдаван. Нямате шанс да излезете нощно време, да гледате звезди и да видите Меркурий. Това не може да се случи. Така може да гледате всички други, дори до Уран включително, но не и Меркурий.

    Меркурий може да се погледне само или на изгрев, или на залез Слънце. Тогава, когато Слънцето изгрява и се е показал диска, не може да се види. Като залязва, ако не се е скрил диска, пак не може да се види. Трябва да се получи т.нар. виделина, т.е. слънчевият диск се скрива и още малко време стои светло. Настава един сумрак и тогава много ниско на хоризонта, може да се види едно петънце, което всъщност е Меркурий. Същото е при изгрев Слънце, но тогава е по-вероятно да се види, отколкото при залез. Това може да се получи, когато Меркурий е максимално далече от Слънцето, да не е вътре в Слънцето. Така че Меркурий се оказва една трудно наблюдаема планета, при условие, че е твърде близо и е една от вътрешните планети. Защо се получава така? Разбираемо е за Уран, Нептун и Плутон, които са далече.

    Получава се нещо интересно. Венера е най-яркото небесно тяло, след Слънцето и Луната, и съвсем близо до нас, а следващата такава планета, изобщо не може да се наблюдава. Да се наблюдава с телескоп е опасно, защото може да ти светне Слънцето сутрин или вечер и ако не улучиш точно момента, може да си нараниш очите. Освен това Меркурий не се вижда така лесно с просто око – трябва да имаш орлов поглед, да си на високо и при добри атмосферни условия. Оказва се, че физически е доста труден за наблюдаване.

    Другото интересно нещо. Когато Меркурий прави съединение със Земята, т.е. когато се разполагат Земя, Меркурий и Слънце, това нещо се повтаря в Космоса под формата на равностранен триъгълник – на 120о се получават тези съвпади. Така че, Земя, Меркурий и Слънце нямат никакво друго отношение помежду си, освен образуването на тези равностранни триъгълници. В астрологията това е познато като голям тригон. Една конфигурация, която точно така изглежда – три ъгъла по 120о.

    Всъщност Земя, Меркурий и Слънце описват такова нещо, което се върти. Този триъгълник се върти всъщност. Говорили сме, че Венера прави пентаграм, а Марс прави осмоъгълник, който се върти.

    Това е интересно нещо, защото подобно поставяне на небесни тела има за тях голямо значение, по отношение на техните полета – магнитни, електрически и всякакви други, а това вече се отразява на тяхното движение.

    Имайте предвид, че небесните тела не се движат съвършено точно. Те имат леко вибриране, което им се отразява, не само на самата Земя, но и на всичките такива тела. Самото Слънце има една такава мощна пулсация, която обхваща цялата Слънчева система. Това изглежда като някакъв начин на общуване – всички трептят и отправят едни такива сигнали към другите. Всички тези трептения са част от много сложна система на движение. Цялата Слънчева система общува помежду си, не в такъв застинал порядък, всичко е идеално точно, а в една много по-сложна система на равновесие, която уравновесява всичките тези вибрации, които се получават.

    Освен това Меркурий не се върти бързо около оста си. Той позволява едната част от него да се нагрява изключително много, а другата не, като Луната, която се върти така синхронно със Земята, че е винаги с едната си страна към Земята. Имайте го предвид това нещо.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #44 -: Август 19, 2010, 10:26:30 »

    Ø Меркурий в Астрологията се свързва с мисленето.

    Въпрос: какво означава изгорена планета?

    Когато една планета се намира на разстояние от Слънцето между 0,5о и 3о. Когато погледнете хороскопа, тези планети, които са на разстояние от Слънцето от 0,5о и 3о, те са изгорени. Това особено се отнася до Меркурий, Венера и Марс. В рамките на 2,5о те изгарят. На половин градус от Слънцето не изгаря, напротив, намира се в сърцето на Слънцето. На арабски това е казими (в сърцето), т.е. планетата е в окото на Слънцето, все едно като в окото на урагана. Там връзката на Слънцето със съответната планета е толкова близка, както между майка и детето й, което още не се е родило. От 0,5о до 3о планетата някак си е твърде близко до Слънцето, за да може да понесе това нещо и в същото време попада под директните лъчи. Не е в сърцето на Слънцето, излиза от сърцето. Това е зоната, в която Слънцето я изгаря. Нарича се изгорена планета, но се отнася само за Меркурий, Венера и Марс. Не можете да изгаряте Луната, нито планети от Юпитер нататък.

    Въпрос: това нараняване ли е?

    Аз изобщо избягвам понятия «нараняване» и такива неща. Просто отношенията между Слънцето и Меркурий, и между Слънцето и Венера стават едностранчиви, в полза на Слънцето. Това се получава. Някои хора си правят кариера от това и ако ги питаш дали искат да се откажат – не искат. Не искат, защото точно на база на това нещо са станали велики.

    Какво всъщност става? Получава се така, че Меркурий, Венера и Марс губят самостоятелност и започват да служат на Слънцето, а Слънцето се явява в образа на едно Его. Моите егоистични планове и стремежи, започват твърде много да се включват в мисленето, комуникацията ми, защото Меркурий представлява комуникация. Целият процес на диалог, вътрешен диалог, след това външен диалог, цялото ми усилие да се разбера с някой друг човек на базата на някакво все пак рационално познание, на някакви рационални постановки е повлиян. Вижте, Меркурий е следното нещо: ако Венера е вродената необходимост на хората да споделят чувства, така се случва, налага се и ако не го споделям това, умирам буквално, при Меркурий трябва да споделям мисли от всякакъв характер (от най-елементарен битов до високоинформативен), за да постигна взаимодействие с околните хора. Взаимодействието го има при всички стадни животни, които си изработват някакъв език, за да могат да общуват помежду си, за да бъдат стадо, защото иначе ще стане хаос. Меркурий, в основата си, представлява вродената необходимост на хората да могат да общуват между себе си, на някаква рационална основа, което всъщност помага при адаптацията към матералния свят. В противен случай няма да се получи никаква адаптация.

    Ø Меркурий – вербални и невербални комуникации

    Хората не са могли винаги да разговарят помежду си по начина, по който го правят сега. Те са си създали начин, да могат да комуникират. Към Меркурий спадат и всички невербални начини на говорене, не само вербалните. Жестомимичният език също е меркуриански начин на общуване.

    Всички неща като ИНТЕРНЕТ, телефони и други средства за комуникации са свързани с Меркурий, включително инфраструктурата на една държава – шосета, пристанища и всичко друго, което е свързано с транспорта, особено такъв транспорт, който транспортира човеци.

    Ø Малко гръцка митология

    Нещо друго. Нека се обърнем към архитипа на Меркурий, който не е случаен. Меркурий като архитип е бог Хермес, който е известен с това, че е имал летящи сандали и бил вестоносецът на боговете. Момчето, което трябва да съобщава новините и Зевс го праща насам-натам. То също прави и бели, малко беляджия си пада. Палавник, но и галеник на съдбата.

    Измежду боговете има различни. Има някои, които по-трудничко живеят и реномето им не е толкова голямо. Един такъв бог е богът на ковачите Хефест, който, понеже е куц, още с раждането му, майка му го запокитва на Земята. Не е хубав, както боговете баш. След това има нещастна любов с Афродита, не вървят нещата. Успява да принуди боговете да му я дадат за жена и най-вече Зевс, обаче след това тя му изневерява с Арес и не само с него. В резултат на което, Хефест си е доста нещастен и самотен, и в ковачницата намира утеха. И други богове има доста нещастни. Титаните, например, също. Ето, вземете един Прометей и Епиметей и т.н., но Хермес не е от тях. Той си е добре. Той е галеник – всички го харесват, всички го обичат, прощават му.

    Ø Меркурий в езотериката

    В езотерическите разбирания Меркурий, или Хермес, трябва да бъде носителя на благата вест, т.е. в него има вече някакви ангелски мотиви. Играе ролята на посредник, което е изключително важно. Играе ролята на връзка, на свръзка. Във всяко едно нещо, ако няма връзка, във всяка една структура, ако няма вътрешна споеност, вътрешна сила, която да държи нещата, пропада веднага. В известен смисъл, това е единствената сила – Любовта. Любовта е това, което ги държи нещата. Там където няма Любов, нещата се крепят временно на някакви други начала и след това пропадат. Така че, Меркурий би трябвало да бъде един посланик на Любовта, всъщност, в най-дълбок смисъл. Точно затова е може би галеник и точно затова му се прощават всичките щуротии, дето ги прави.

    Ø Меркурий и езика

    Меркурий има много нива на връзка, които трябва да постига. Върнете се назад във времето и ще видите, че езиците са били доста по-неразвити, отколкото сега в момента. Ако започнете да изучавате езика като развитие, ще видите, че в момента човеците имат много повече езици, разговарят много по-сложно и могат да изразяват много по-сложни неща отколкото преди 100, 200, 500 или 1000 години. Освен това ще видите, че все по-малко образовани човеци има назад във времето. Достояние едва сега, на нашата епоха е, човеците масово да са образовани. Като се връщаме назад във времето, забелязваме, че по естествен начин, една част от обществото е необразована и тя така си върви. Съответните слоеве на населението не е прието да се образоват, да ходят на училище, а при други е прието. Това е начин на живот, който се отразява и в материален, и по всякакъв друг начин на обществото. Сега, в момента, това нещо намалява все повече. В момента има много хора, които са образовани, но от това не следва те да са уважавани и това не е нещо, което е кой знае какво, за разлика от миналото, когато е било изключително важно нещо. И така Меркурий придобива все по-голяма сила.

    Ø Марс и енергията

    Марс представлява необходимостта на човек да върши нещо. Това е изначална необходимост да върши нещо. Какво да върши, обаче? Всяко едно деяние – умствено, душевно или физическо – изисква включване на Марс вътре в себе си. Имайте предвид следното. Човешкото същество не може да функционира без включването на Марс. Понеже енергията, която тече през Марс е енергията на живота всъщност и когато има минимизирано действие или пък по-голямо. Това го казвам нарочно, защото по разни психологически книги и изобщо там, където става дума за Марс, идеята е, че Марс го свързват с война. Това е голяма емоция. Война не означава да се убодеш с карфица, а с едно голямо копие да се убодеш, т.е. Марс се свързва винаги с една по-крайна емоция, с по-голям разход на енергия. Всъщност не е така – всеки разход на енергия е свързан с Марс!!! Въпросът опира до това, доколко Марс е свързан с другите планети в хороскопа.

    Т.нар. други планети, представляват другите принципи в човешкото същество, а не са някакви изолирани фактори. Всъщност това, до което Марс се докосва пряко е особено енергично, без значение кое е. То веднага определя човека, дали ще бъде интелектуален тип, дали ще бъде душевен тип или ще бъде тип, адаптиран по-добре към материалните условия на живот, проявяващ по-голям интерес към земния свят. И обратното – колкото по-далече е Марс от определен фактор в хороскопа, толкова повече този фактор се преживява с по-малко енергия, но пък може би по-търпеливо, по-продължително, по-чоплещо. За една фина работа на мен не ми трябват кой знае какви енергии. Тук въпросът опира до адекватност, а не до могъщество. Нали разбирате колко нелепа история е да сложа на един „Трабант” двигател на подводница. И обратното – подводница с двигател от „Трабант”. Не е виновен двигателят, а този, който връзва нещата. Мощен двигател, поставен на фина апаратура и техника, ще я унищожи.

    Така че хората нямат еднакво количество енергия и то е очевидно, нито пък имат енергия за едно и също нещо, което пак е очевидно. Има разлика много голяма и тази разлика не е случайна. Тя е точно според това, всеки един човек накъде да може да се насочи и какво да може да прави, като това нещо човек си го е обуславил сам, т.е. никой не му го е дарил, доставил.
    Активен

    Страници:  1 2 [3] 4   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright