Духовно развитие

          

Страници:  1 [2] 3 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: УВОД, ОСНОВНИ ТЕРМИНИ В АСТРОЛОГИЯТА  (Прочетена 6179 пъти)
pluton
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #15 -: Юли 27, 2010, 10:42:37 »

    "Предполага се, че Астероидният пояс зад Марс, м/у Марс и Юпитер, Малкият астероиден пояс е планета, която е претърпяла космическа катастрофа и тогава и Марс е пострадал. "

    Когато бях да ми правят хороскоп за втори път разпитвах астроложката за това, защото имам приятелка, която е много скептично настроена към астрологията като цяло. Смята, че нещо не е наред в нея, след като има човешка намеса - извадена зодия именно заради разрушената планета. В 13 лунният календар тя все още фигурира, като влияние.
    Тогава жената потвърди. Имало е такава планета в астрологията, каза и преди да бъде разрушена движението на планетите е било в перфектен кръг. Не е имало зима, което на мен лично ми напомня за  така посоченият "зелен Рай" в много древни източници.
    Зодията е била Змиеносец - 13 - тата, но не съм сигурен дали не беше между Скорпион и Стрелец. Спомена нещо и за това, че в нея са се раждали преродени атланти, но това не го помня съвсем...
    Извенявай ако разводнявам темата, като любопитна скобка го вмъквам... Плезещ се


    Хах, кой разводнява темата, глупости! Недей така! Тази тема не е монолог.
    Активен

    kim
    Гост
    « Отговор #16 -: Юли 27, 2010, 10:47:50 »

    Активен
    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #17 -: Юли 27, 2010, 10:50:19 »

    ВЕНЕРА

    Луната – порта към Земята. Уводна идея

    Всичко, което пристига от Космоса, дали от Космоса или планетите – без значение, каквото и да било – минава, като през филтър, през Луната, който прави Луната като някаква порта към Земята. Луната е нещо като последна подготовка за явяване на Земята. Съответно на Земя пак текат процеси. На самата Земя има адаптационен процес, който е земен. Следователно не може да се каже, че Луната приключва всичко и на Земята сме вече «на готово», от една страна.
    От друга страна, това е един такъв момент, през който минава всичко друго и се пречупва - Юпитер минава през Луна, Слънце през Луна. В Астрологията се казва, че Слънцето не може да работи директно със Земята, защото ще я унищожи, във всякакъв смисъл. Необходимо е да има много сериозни посредници и такива има. Луната е първия между тях, затова тя се разбира по-трудно.
    Освен това, Луната е значително по-бърза от другите планети. Тя е най-динамичния физически фактор, който познаваме и това пак усложнява нещата.

    Ø Луна - инстинктивната природа

    Разбираемо е, че както можете да я разглеждате на съвсем битово, ежедневно ниво - за чисто външни рационални неща да се опитвате да търсите някакво решение - така може най-дълбока езотерика да постигнете с тях, най-дълбока мъдрост. Със същата Луна. Може би, като някаква рецепция на цялото нещо е това, което си казахме, че Луната, от една страна, представлява инстинктивната природа, която имат и животните. Имат я и хората, но не по същия начин, както при животните. Ако при едно животно, това не само че е приемливо, но и изглежда като някаква мъдрост, при човека изглежда жалка картинка същото нещо.

    Ø Луната - свръхсъзнание

    Луната е и свръхсъзнание, което, предполагам, звучи по-изненадващо, защото, по принцип, в литературата идеята за Луната като свръхсъзнание не е особено застъпена. Там Слънцето, мъжките планети и Юпитер ги товарят с това. Сатурн се опитват да го товарят с това, като той по принцип е женска планета, но в Московската академия Миша Левин се опитва да го изкара мъжка планета – той имал женски характеристики като проявление, но иначе си бил мъжка.
    Идеята Луната да е свръхсъзнание не е популярна, но всъщност е така. От една страна е инстинкт за оцеляване – най-примитивно ниво да го наречем, несъзнавано - цялата фройдистко-юнгианска психология.
    Опитваме се обаче, да съберем с Луната и висшите сфери, и аспекти, които има, и свръхсъзнанието - развитие на свръхсъзнанието.
    Това е все Луна.

    Ø А Слънцето

    остава да има една роля на будното съзнание, разсъдъчно съзнание. То служи като трамплин, за да можеш от инстинктивно несъзнавано да преминеш към свръхсъзнавано, да се опреш на нещо. Опираш се точно на Слънце.
    От друга страна Слънцето е Аз-а, а не Луната.
    От трета страна, Слънцето не е единствения фактор, който ще покаже Аз-а – всичките планети, без изключение, показват Аз-а, включително и Луната. Слънцето не е единственото нещо, което касае Его-то. Към Его-то и егоизма имат отношение всички планети. Луната може да бъде бездънно егоистична, несъзнавано егоистична.

    Ø Пречка ли е егоизмът за творческия процес

    Освен това, може да ви се струва, че всеки един творчески процес е егоистичен. Представете си го човека, който гори в творческия процес, той прави нещо. Това, че прави нещо, може да не се хареса от всички, може да нарани доста народ. Обаче значи ли това, че той не трябва да го прави. Не. Не може да се съобразяваш тотално с всички през цялото време и да лееш към тях благи чувства, защото нищо няма да стане. Творческият процес изисква и воля. Волеизявление – това е финалът на всеки творчески процес, което означава, че просто това, което е вътре в тебе го правиш. Няма как да има такива идеални, съвършени условия, поне при нас тука на Земята, така че всички да са единодушни, мъдри и да подкрепят този процес. Напротив, ще се намерят такива, които да бъдат пречка. Колкото по-голямо нещо става, колкото по-мощен е този творчески процес, толкова по-голямо противодействие ще има – не всички ще го разберат и не на всички ще им е приятно. Ако се съобразяваш с всички, какво ще стане – нищо. Ще заприлича на работата на българския Парламент – комисии по това, по онова - нищо и половина накрая.
    Това е Луната, така че ние ще навлизаме в нея и нататък, тя няма да се изчерпи сега. Това го възприемете като една уводна идея за Луната.

    Ø Лиз Грийн и Хауърд Саспортас

    Надявам се през ноември 2004 г. да излезе книгата ”Луна и Слънце” на Лиз Грийн, която е третия том на семинарите, водени от нея и Х.Саспортас. Ще е интересно да прочетете там доста интересни работи за Луната. ( Книгата излезе през 2006 год със заглавие “Светилата” ) Луната е любима тема за психолозите. Тези семинари са четири на брой. Първият от тях е нещо като увод в психологическата астрология или астрологията на вътрешния свят, както я наричат, който не е толкова интересен. За хора като нас, които сме приели тази идея по принцип, няма нужда да бъдем убеждавани в нейната правота.
    Вторият том е доста интересен – той е за интерсептираните знаци и планети, и за куинконс. По принцип Хауърд Саспортас и Лиз Грийн са фенове на куинконса като аспект. Това е аспект от 150о и много го коментират в един психологически план - като битово приложение и като коментар във всеки един хороскоп, което е интересно, защото за куинконса, в общи линии, се говорят само глупости.
    Третият том е за светилата Слънце и Луна и е сравнително тъничък – два пъти по-тънък от този за вътрешните планети.
    Четвъртият е за вътрешните планети.
    Това са тези четири тома. Ценни са и добри най-вече, защото са четивни и по-широка аудитория от интелигентни хора могат да проявят интерес.

    Как широката публика възприема астрологията

    Аз бях на една фотоваканция и там хората бяха крайно скептични към Астрологията заради това, че тази Астрология и астролозите, с които те се сблъскват, не предизвикват някакво уважение.
    Най-пресният случай беше за една женица, която започнала да проявява любителски интерес, купува си разни книжки и очевидно е решила да избие някакви комплекси и проблеми, и започва да се изживява като просветител на цялата фирма, и започва войнствено да ги атакува да се занимават с Астрология. Прави някакви високопарни изказвания, с което, естествено, ги отблъснала всичките и тези хора бяха много скептични дори към нашия контакт, и трябваше да преодолявам бариери. В този случай имаше разминаване между голямото желание и усещането за нещо повече от битовизма на ежедневието (тази жена имаше Нептун на Aсцендента (Аs)), и че нещата трябва да се изживеят по друг начин. На нея обаче, й липсва компетентност и какво се получава - голям мерак, а няма възможност.

    Венера и Марс

    Сега нека погледнем Венера и Марс. Няма да повтарям това, което го пише Лиз Грийн – вие ще си го погледнете. Добро е. Там се описва Венера и като аспектация, т.е. като идея за аспекти с другите планети доста подробно, идеята за Венера като еротика ( доколкото е свързана с еротиката ).
    При Марс е същото положение. Сега няма да го повтарям, но неизбежно много неща ще се засичат, защото те са си така.

    Ø Идеята за Венера

    o Венера е споделеност

    Венера е онова нещо в човеците, което се нарича душевно преживяване. Това душевно преживяване има нужда да бъде споделено. По тази причина Венера се нарича също и споделеност.

    o Венера е женска планета, която работи във вътрешен план

    По своята природа тя е женска планета, което означава, че тя работи изключително във вътрешен план. Женските планети затова се наричат женски, защото работят във вътрешния план на човека. Изобщо женското начало е вътрешното начало, а мъжкото начало е проявеното навън. Затова можете да правите един паралел между вътрешно женско и външно мъжко. Тези две неща е необходимо постоянно да общуват помежду си. Това, което е вътре в тебе трябва да може да излиза навънка и това, което е навън, трябва да може да се прибира навътре.

    o Венера работи изключително вътре и когато се молиш, а Марс работи, когато се хвърляш напред

    В Астрологията този обмен, това премостване, овъншностяване, е силно застъпено. Много фактори показват как нещо се прехвърля навън и се проявява в живота и как се проявява вътрешният живот. Проблемът обаче е, когато нещата увисват навънка и преди всичко вътре. Да го кажа по друг начин – трябва да се молиш и да се бориш, а не само да се молиш или само да се бориш. Молиш се, след което fight – тръгваш напред. След това пак се молиш и пак се хвърляш напред и т.н. Когато се молиш, прибираш вътрешната си сила, убеждаваш се, подготвяш душата си за съответното преживяване, след което обаче, задължително се хвърляш вътре в това преживяване. И то се случва – каквото има да става, става. Приемаш съдбата такава, каквато е и пак се молиш. Когато се молиш, ти успяваш да разбереш, какво се случва всъщност, дали има истина в това, което се случва или няма, дали са се изместили нещата, след което отново се хвърляш. Това са Венера и Марс.
    Венера работи изключително вътре и когато се молиш, а Марс работи, когато се хвърляш напред. Обаче едното без другото са безплодни работи. Ако ти се помолиш, но не се хвърлиш, това започва да те души отвътре. Започваш да се депресираш и да гниеш отвътре. Ставаш един човек, който има много сериозни психически проблеми.
    Психологическите проблеми се проявяват именно в общуването с другите хора, в човешките отношения. Когато аз имам психологически проблеми, животните и растениято по-слабо го усещат.
    Обратният вариант. Ако вътре я няма молитвата, а тръгвам да го правя навън по Марс, то се превръща в нещо, което вече не е това, което аз искам и нямам никакво удовлетворение, нямам радост. Поставям си някаква задача, тръгвам да я изпълнявам и се получава някак си така, че правя нещо, което не го искам. Странното е, че това говори за без Аз-овост и води до самоцелност. Огромната част от хората се занимават със самоцелни дейности, които могат да бъдат полезни за трети лица, но за тях самите конкретно няма полза. Когато правиш нещо, което не трябва, то едва ли ще те радва. Ако го перифразирам, когато правиш нещо без Любов, без вътрешно съдържание, това няма да донесе на никой нищо добро.

    o Липсата на Любов е мъртвина

    Като пример: аз мога да направя нещо материално, физическо, което да бъде полезно външно, например едно колело и го дам на някой. Ако не съм го направил с Любов, обаче, това колело, този, който ще го кара, ще трябва да преодолее това нещо. Това ще натовари неговата психика и той няма да се чувства добре. Липсата на Любов в това колело - мъртвината в него, той ще трябва да я пребори. Ако аз правя хляб по този начин, той ще трови душите на всички, които го ядат. Ще поддържа физическите тела, но това е много относително нещо, защото както виждате физическите тела са нетрайни, не живеят особено дълго и аз по този начин им съкращавам живота, защото истинското хранене става на етерно ниво.
    Това истинско хранене прави човека да е жив. Чисто физическо е хрененето, когато си в кома и те хранят със системи – това е физиологическото хранене. В него няма нищо човешко. В противен случай се включва човешкото, жизнените сили и когато се храня с храна, която е правена без никакво отношение тази храна, е токсична. Такава храна ще доведе до това, че няма да има щастие, няма да може да се създаде отношение Любов в живота.

    Един човек, който не се е помолил, а се е втурнал, защото иска да бъде някакъв там, създал си е представа какъв трябва да бъде, защото сигурно така е бил възпитан или кармично отвътре го напъват някакви страсти, има някакви пътища да върви, той се втурва и стига до самоцел. И Марс може да говори за това нещо.

    Ето защо Венера и Марс са една двойка, а Юпитер и Меркурий са втора двойка.

    Ø Двойки планети

    Сатурн противостои на Слънце и Луна реално, понеже Слънце и Луна управляват по един знак, а Сатурн - два знака. Сатурн от Козирог и Водолей противостои на Луната в Рак и Слънцето в Лъв. Меркурий и Юпитер са една двойка, а Юпитер и Сатурн са друга двойка. Двойка са Слънце и Луна, макар и по друг начин.
    Във всички случаи обаче, тези двойки включват една мъжка и една женска планета. Това е характерното. Постоянно става въпрос за това премостване от вътре навънка и от вън навътре.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #18 -: Юли 27, 2010, 10:55:38 »

    Душевните сили

    Най-важното нещо, в цялата тази история с човека, са душевните сили. Степента на душевни сили, които имате е единственото нещо, което има значение. Колкото повече душевни сили имате, толкова повече ще можете да живеете във всяко едно отношение.
    Всичко зависи от това, психиката ти в какво състояние е.
    Ако не полагаш достатъчно грижи, ако не си жертвоготовен към собствената си психика, всичко друго ще бъде ялова работа.
    Да видим един двайсетгодишен период. 20 обиколки на Земята около Слънцето се смята за един временен резултат. Хората до такава степен са си изкривили представите, че смятат, че ако 20 години си правиш някакви неща и постигаш външни успехи, за които да пише жълтата преса - това е успешен живот. Няма такова нещо, обаче. 20 години е време и който е на 50 например, той много лесно ще види, че 20 години далеч не са целия му живот, а само част. Това е един определен период, който не е чак толкова голям, както изглежда, когато си на 10 години. В действителност това е един малък период от време.

    Ø Оправдателният режим

    Опитът за сравнение с останалите хора води до това, че винаги може да се оправдаеш. Винаги има хора, които са се справили по-малко, по някакъв начин. Оправдателният режим е поредния капан на психиката. Това е капан на психиката, а не е нещо, което е чисто съзнателно. Психиката има много самозащити, за да може да оцелее. Фактът, че хората продължават да живеят и дори да се радват от време на време, и да имат хубави и положителни емоции, говори за това, че тяхната психика, тяхната душевност си намира начин да се справя. Това става до голяма степен несъзнателно, посредством собствените самозащити на душевността. Това става, така да се каже, по благоволение свише.

    Ø Духовните същества

    Нашата душевност е така устроена, че тя е в състояние, доста несъзнателно, благодарение на многобройните дарове, които получаваме постоянно от тези същества, които са по-напреднали от нас в еволюцията, ние да се справяме горе-долу прилично.
    Оказва се, че имаме едни такиво стопове, които пречат на по-голямата част от хората да изперкат окончателно. Случва се и да изперкат, но като цяло общочовешката еволюция не страда от това потресаващо. Има стопове, но това не е нещо, което го правят самите хора толкова съзнателно. Те го правят инстинктивно и водещ пак е този инстинкт за оцеляване, който играе много голяма роля в душата.
    Много често, когато се питаш защо в живота на един човек се случват определени неща и защо биографията му тече по такъв начин, чисто външно (примерно, защо се среща с този човек, защо се разделя с онзи и защо е така драматично), обикновено отговорите се намират в едно по-добро познаване на душата и на нейното живеене. Душата управлява тези неща, но не и Аз-а на този човек. Той инстинктивно следва психическите си модели, които ги има вътре в него, за което, обаче, той има много слаба заслуга и да се движи по този начин. Това е все едно, че капитанът не управлява кораба, а е на автопилот и капитанът се намесва понякога рядко и обикновено за беля – пречи на автопилота и на „мъдрите” му решения.
    Има едно нещо, което тези духовни същества не могат да ни дадат, понеже ще ни съсипят. Те не могат да ни дадат готовността за саможертва. Огънят на нашата жертвоготовност е нещо, което сами трябва да разпалим – всичко останало ще дойде, т.е. аз сам трябва да пожелая да направя нещо, което да не бъде користно, да не бъде егоистично.
    Понеже постоянно става въпрос за тази дума „жертва” – дали ще е саможертва или жертвоготовност - през цялото време става въпрос за нещо, което ще изглежда като загуба, лишаване от нещо. Саможертва, означава да дадеш нещо. Въпросът опира до това, какво даваш всъщност.

    Ø Необходимостта да бъдат споделяни чувства е Венера

    Венера представлява проявяване на чувствата и при всички хора го има това, по естеството си сме такива, че чувстваме и преживяваме. Още когато се роди едно дете, то има преживявания и преживяванията не напускат човека цял живот. Независимо от това колко е съзнателен, какъвто ще да е, душевните преживявания са много силен, определящ фактор.
    Необходимостта тези чувства да бъдат споделяни е Венера. От тук произтичат невероятно количество последици - от това, че имаме нужда да споделяме чувства, преживявания. Както се казва, това е коренът.
    Процесът е следният: когато преживея нещо, то остава вътре в мен по някакъв начин и има нужда да излезе от мен, да бъде споделено. Това е отваряне на душата и свързване с чувствата на друг човек. Не става дума за това, аз да използвам другите като “кошчета за душевни отпадъци” и да споделям чувства, които те не желаят да приемат, защото това мен като бумеранг ще ме наранява. Нали знаете колко е ужасно да си споделяш чувства с някой, на когото не му пука.
    Повечето хора, всъщност, страдат от несподеленост в сферата на душата - от липсата на т.нар. емоционална връзка. Тази емоционална връзка не е стабилна. Ако я има изобщо - тя е спорадична. Току се появи и изчезне. Така ние сме се научили да се радваме на кратките мигове, когато я усещаме тази връзка. Обикновено в целия ни живот това е щастието. Няколкото мига, когато сме имали усещането за такава връзка, са нашето най-голямо щастие.

    Ø Човешките отношения са едно голямо творчество

    Така се получава малко изместване. Това, което ни дава на нас щастие е творческият процес, всъщност. Наистина човешките отношения са едно голямо творчество. Човешките отношения са си едно просвещение, понеже най-трудната задача е да се разбереш с другите хора.
    Има много неща, с които може да се инициира този процес.
    Аз например в момента, в който започна да угаждам, много лесно ще започна да се разбирам с всякакви хора. Като започна да се грижа за тяхното Его, да го подхранвам и Незнайко ще се разбира с мене. Това не значи обаче, че аз имам всъщност истински човешки отношения. Нито има Любов между нас, нито дори уважение. Ако уважаваш един човек, ти не може да му угаждаш - да го поддържаш в нещо, което не е добро и за него самия. Всъщност това е добро по някакъв начин за теб, но това е егоизъм. Някакви користни цели ако преследваш, тогава угодничиш. За да получиш, да се промъкнеш някак си, защото те ще те пуснат - като си им угодил, те ще те пуснат, защото така си им “платил”. Евентуално ще те пуснат.
    Вие знаете, тези които са кариеристи, амбициозните те знаят, че трябва да се подмазват и те се виждат такива хора. Говорят по един такъв по-сладникъв начин, цялата им фигура излъчва, че са в услуга - една сервилност. Тези, които са се издигнали повече и имат власт, те стъпват точно на такива клиенти, на клиентелизма. Това е доста разпространено. Аз познавам хора, които целят нарочно, съзнателно, да се запознаят с определени хора, чрез които да могат да се запознаят с такива по-богати хора и с възможности, за да могат да се издигат. Покрай тях да се понахранят и те, някак си така да живеят. По този начин намират някакво спасение от трудностите на живота.
    За такива човешки отношения не става дума. Става дума за това, да можеш да изградиш реални, истински човешки отношения, които по същината си, би трябвало, да са изпълнени с Любов. Няма абсолютно никакъв проблем, човешките отношения, от какъвто и характер да са - делови, лични и т.н. - те могат да бъдат изпълнени с Любов. Няма проблем аз да обичам човека, с когото правим нещо, като това не е свързано с интимни контакти. Може и да има може и да няма, но това не е пряко свързано и не е в зависимост от едното или другото. В абсолютно всяка сфера на живота може да бъде така.
    Може да има сблъсъци разбира се, но не и война. Не и антагонистично противопоставяне. Това, което казва Хитлер навремето, че Земята е малка, хора много и място за всички няма, (а особено на немците им е нужна повече земя) е философия, която в момента сума народ я има без въобще да се сеща, че тя е на Хитлер. Стои в основата на идеите му. Оказва се че. в момента е пълно, така да се каже, с несъзнателни хитлеристи, които изобщо не подозират, че са такива.

    Ø Хората са общностни същества

    Както току що стана ясно, Венера не представлява стремежа да изградим някакви интимни отношения или да изграждаме социални отношения просто ей така, като самоцел. Това е необходимостта аз да споделям преживяванията си, аз да споделям вътрешното си навънка. Няма друга такава планета, която да е свързана толкова силно с този принцип на споделеност. Хората са общностни същества и вътре в тези общности те се събират, именно за да могат да споделят. Хората не са вълци единаци или саблезъби тигри, които се събират само да се чифтосват и после веднага да избягат. Огромна част от хората не могат да живеят сами и проблем № 1 им е самотата.
    И това е Венера. Само един пример. Ако Венера е по-активна в хороскопа, вие ще бъдете социален човек, щете или не щете. Дълбоката потребност от общуване тип споделеност, душевно е толкова силна, че ако трябва да останете сам, това ще бъде голямо страдание. Много хора си създават проблеми в живота именно от това, че в един момент губят “говор и картина” и на всяка цена вече, като болезнен проблем, се опитват да се свържат с някого. Естествено се свързват, с който падне.

    Ø Проекции. Травми от детството

    Начинът на свързване, ако не е достатъчно съзнателен, е свързан пак със законите на психиката. Това е много важно нещо.
    Вътре в психиката има едно нещо, което се нарича душевен радар и като всеки радар, това нещо сканира цялата околна среда. Душевно я сканира. Ориентирът на този радар изобщо не е свързан с Его-то на човека. Той е душевно-духовен ориентир. Цели да постигне следното: търси обект отвънка, който да прилича на вас - обаче да прилича на вас в травмите и проблематиката. Не в нещо друго. Търси себеподобни, с подобни задачи за решаване и когато ги намери започва да изпитва към тях чувства, защото това е душевен радар. Вие се свързвате точно с този човек. Точно той ви става симпатичен и т.н. После изведнъж се оказва, че той е като вас. Тук вече започва да играе Его-то – това, което виждате в него, никак не ви харесва. В същото време ви е до болка познато, защото това си е ваш собствен проблем. Повечето хора, без да разбират какво става, започват да тъпчат и да мачкат другия, за да смачкат проблема, който е проектиран извън тях и те го виждат. Когато е вътре в тях, те са все едно вътрешно болни и не знаят как да убият вируса, но когато го видят отвън, вече знаят какво да правят и започват да го нападат.
    Процесът, който се получава, е следният. В детството много голяма част от хората получават травми и това става не толкова трудно. Имайте предвид, че това е еволюционен процес, а не е инцидентен процес. Травмите се получават благодарение на неуредиците в нашия живот. Родителите много често или ги няма, или единият го няма, или ако ги има все едно, че ги няма. Или пък отношенията с децата са доста трудни, защото родителите нямат достатъчно мъдрост. На първо място, нямат достатъчно Любов помежду си. Имайте предвид, че тук става въпрос за много високо ниво на Любов между родителите, за да нямат децата такива травми и да могат да израстат като Аз-ови личности.
    Родителите трябва да имат много добра подготовка, за да бъдат родители. Първо трябва да знаят, какво е това нещо дете, защото детето е особен човек, то не е възрастен човек. То е със съвършено други представи, изживявания, задачи, цели и т.н. Повечето от родителите, в определен момент, не приемат децата си де факто. Не ги харесват.
    Трябва да имате предвид, че майките приемат децата си по същество, понеже са техни и по никаква друга причина. С бащите не е така. Бащите не приемат децата, защото са техни, а защото децата са заслужили да бъдат приемани, според представите на бащите. Бащите са нещо като жури и имат определени изисквания, които децата трябва да покрият. Като не ги покриват, бащите ги отхвърлят де факто. Има обществен дълг и представи за това какво трябва да бъде бащата, отговорности – това го правят повечето бащи - чувстват дълг да се грижат за децата, особено материално и за външни неща, но ако те не харесват децата си по някакви причини, това се знае и се усеща. В душевен план тези неща са абсолютно ясни винаги. Наблюдава се липсата на отношение на бащите към децата.
    Психологията го е наблюдавала това и дава какви травми се получават, наименовала ги е даже тези неща. Получават се всякакви видове комплекси и после това нещо седи вътре в психиката и трябва да намери някакво решение.
    Именно подобни неща, когато се включи душевният радар, избират партньор, който предлага решението, който има сходни проблеми, така че, това, което живее вътре в мен като травма, аз да го видя в другия.
    Какво значи обаче травма? Травма, означава неразрешим проблем към определен момент. Забележете, не проблем, който аз не го решавам поради липса на компетентност, от мързел, от егоизъм, а проблем, който аз изобщо не мога да разреша към дадения момент. Нямам никакъв шанс да се справя, обаче се сблъсквам с него. Какво да прави моята психика тогава? Единият вариант е да умре. Обаче тя не може да умре, защото има дар от боговете, който й пречи – има защитен механизъм. Чрез този защитен механизъм какво прави тя? Взема съответния проблем, който не може да реши, но с когото трябва да живее и го набутва в по-дълбоките пластове, в своите си гънки. Ако си представите душата като една много пищна мантия с много гънки и някои от тях са по-дълбоки, така че, да скриеш неща. Набутват се там тези травми, забравят се. За да могат да се забравят обаче, нещо трябва да ги държи там, понеже те са проблем. Травмите са като факли, които ти се опитваш да потопиш във вода, обаче те изскачат нагоре, ако не ги държиш стабилно. Освен това знаете, че факлите в момента, в който ги пуснеш, те се устремяват все по-мощно нагоре - в първия момент по-бавно, после ускоряват.
    Душата отделя силите си за радост, за щастие и точно тези сили се превръщат в стражи, които трябва да държат травмите надолу. Колкото по-голяма е една травма, толкова по-надолу трябва да бъде забутана, защото иначе тя реве и пищи и се чува чак на повърхността. За да не се чува, трябва да е набутана много яко надолу. Основният проблем е, че хората не могат да си осъзнават тези душевни травми и се забравят, но те не могат да не се забравят, защото това спасява психиката.
    За какво става дума. Представете си, че вие сте жени и имате, да кажем, бащи и в един момент нещо във вашия баща не ви харесва. Това, което не ви харесва, се опитвате да го промените. Общувате с баща си и се опитвате да направите така, че той да не е такъв, защото това на вас не ви харесва и ви наранява. Да кажем, баща ви просто на ви обръща достатъчно внимание или ви обръща такова внимание, което на вас не ви харесва и вие желаете друг тип внимание. Опитвате се да му покажете, че е така, обаче насреща няма никой. Няма резултат изобщо, защото повечето бащи не са склонни да се променят, нито пък забелязват тези процеси. Не умеят да общуват реално с дъщерите си. Не че те са лоши. Те са несъзнателни и не знаят какво да направят. Дори и да виждат, че дъщеря им се опитва да направи определен тип контакт, не знаят как да тръгнат насреща.
    Когато човек се изправи пред задачи, с които не знае как да се справи, той се притеснява, изплашва се, защото нали от една страна си баща и трябва да си на ниво, а от друга страна очевидно не можеш. Не успяваш да намериш решение, защото за такива неща, никой помощ не оказва. Обществото ни в общи линии няма структури, които да ти помогнат в такъв момент. Бащите няма към кого да се обърнат, а и не е прието – това са си лични работи. В такива случаи бащите просто се дистанцират, отрязват, понеже иначе ще започната да се излагат. За да не се излагат, се оттеглят назад, заемат една стойка – авторитетна, и от тази позиция започват да раздават правосъдие.
    Това, което описах, е един лек вариант. Това е един баща, който се опитва да бъде баща, наистина все пак, колкото може. Среден такъв вариант, стандартен. Знаете, че има много по-тежки случаи, при които бащата става по-агресивен и започва да намира кусури като контра пункт. Ти искаш от мен и имаш претенции, обаче я се виж ти, за каква се мислиш.
    Дъщерята не може да промени баща си и скоро ще се убеди в това. В същото време, не може да се откажеш от баща си. Нали разбирате, че се получава като един капан. Ти трябва да продължиш да живееш с баща си години наред и не само да живееш, но да имаш някакви отношения, защото колкото по ги нямаш, толкова по-зле ще стане - и ето ви травма. Как ще живееш с нещо, което не приемаш? Всеки път, когато се сблъскаш с него има голям проблем. Ами така се живее – забравяш го проблема, правиш се, че го няма. Имитираш, че го няма. Психиката го набутва надолу, обаче така тя изхабява силите си за обич, силите си за радост. Това върви успоредно с факта, че започва да ти става по-апатичен живота, по-скучен, липсва ти жизнерадостност, липсва ти вдъхновение, липсва ти порив.
    Такъв процес е чисто душевен, хората не го усещат, не го разбират и само при по-драматични обстоятелства започват да правят връзка. В смисъл, че когато започнат да изпадат в тежки депресии и конфликтите с родителите са по-сериозни и очевидни, тогава всички виждат, че има проблем. Но в случай като този, който ви описах, когато бащата е образец, т.е. да му заковеш табелка „Образцов баща” и той прави всичко, което се възприема, че трябва да се прави – не се повишава тон, цари ужким спокойствие, материално благоденствие, почивки – в същото време обаче, има едно дълбоко неприемане и се създават съответните травми.
    Част от нещата не стоят формално само отвънка – трябва да стоят и вътре, обаче вътре ги няма тези неща.
    Обратното. Бащата има някаква представа за децата си и се опитва да наложи тази представа. Бащата не приема децата, само защото са негови – това е генерална разлика с майката. Това е нож с две остриета. Една майка, ако не си приема детето, няма шанс да го приеме повече. Тя го приема, защото е нейно и ако не го приема, няма ресурс, с който да се промени това, а един баща има изисквания и ако те се покрият – той приема. Това трябва да се знае.
    Именно такива травми представляват душевния радар, с който ние си избираме партньор. Точно това е причината да се казва на много хора, че те вечно привличат еди-какви си партньори и по един или друг начин, във връзките им има една и съща проблематика. Изживяват се по най-различен начин. Има хора, които се изживяват като спасители и се свързват с такива, които имат нужда от помощ. Всякакви други комбинации има, но така или иначе има нещо, което ни привлича и докато не си дадем сметка кое е то, смятайте какво ще се получи. Никакъв проблем няма целият ви живот да мине тежко – от една тежка връзка към друга тежка връзка, и да се чудите “как пък на мен не ми се случи нещо хубаво”. Няма как да ти се случи.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #19 -: Юли 27, 2010, 11:06:08 »

    Като го знаем това,

    Ø Венера представлява стремежа да споделям всичките такива неща.

    Не само тези, които са дълбоко травмиращите фактори, но и тези, които са на повърхността. Например, аз съм прочел някаква книга, тя е предизвикала в мен някакво преживяване и аз искам да го споделя това. Гледал съм филм – искам да го споделя. Имал съм някакво чудесно преживяване на планина, на море, без значение къде и бързам това нещо да го споделя.
    Вътре в мен, особено ако се появи някаква симпатия към някого, аз искам да я споделя тази симпатия и всички се смеем като казвам, че аз обичам еди кой си, а той знае ли. Не, оказва се, че той изобщо не знае, че аз толкова много съм се прехласнал по него. Ние искаме да споделяме и в основата си това е Венера.
    Типът споделеност, успехът на тази споделеност е вече двузначен. Ако успея да споделя наистина, това ще доведе при мен много силно удовлетворение - това, което ние наричаме интимна връзка и Любов. Или пък приятелска връзка – пак Любов. Това е, когато другият споделя моите чувства и аз имам усещане за споделеност, т.е. налице е емоционална връзка. Това е задължителен компонент в отношенията между хората, които искат да има между тях Любов. И обратното – неуспех в създаването на емоционалната връзка и всичките разочаровния, огорчения, затваряне, страх от споделеност ще се появят.

    Ø Страх и опасности от споделяне

    При повечето хора има един такъв двупосочен процес – хем искам да споделям, хем ме е страх, защото съм си патил и някак си се опитвам през филтър да го правя. Пускам пипалца, внимателно и ако усетя опасност – оттеглям се назад. Ако усетя, че става, почвам по да се отварям. Колкото повече го владея този процес на отваряне и затваряне толкова по-успешно мога да създавам някакви реални отношения. И обратното. Ако аз съм склонен да си отварям душата ей така и имам голяма потребност, вероятността да бъда нараняван жестоко е голяма. Съществуват хора, които кармично имат изключително силната потребност да си отварят душата. Просто болезнена. При тях се получава омагьосан кръг – те я отварят, където трябва и където не трябва, получават много жестоки удари, но не могат да спрат да го правят, защото буквално ще се разкъсат. Това са хора, които стават нервно болни, защото не могат да излязат от това положение.
    От една страна са много симпатични такива хора, защото с тези отворени души те изглеждат сърдечни, топли. Сигурно знаете, че има една категория, как да ги нарека, не луди, но да кажем с една по-особена психика, които изглеждат невероятно симпатични. Могат да се радват на нещо по един начин, много необичаен и в следвашия момент, могат да те изненадат обаче, с някаква крайност в поведението. От една топлина и сърдечност изпадат в състояние да стават много агресивни. Налице е едно поведение, което не е особено овладяно, да не кажа никак не е овладяно и не знаеш какво ще стане. Той, самият, не знае какво ще направи и накъде ще отиде. Това вече е без Аз-ова личност. Аз-ът не управлява поведението и не може да наложи никакви контролиращи функции. Аз-ът е духа и в случая, духът не може да работи с душата, а душата е силно наранена.
    В своята нараненост, душата генерира както едно изключително благо поведение - направо душа човек - така и противоположното. Тук се получава следното явление: много често тези хора общуват с един човек само в благия си вариант, докато с други - само в тежкия вариант, агресивния. Такива хора са познати в два варианта - един ги познава като най-златните, а друг ги познава като най-ужасните хора.
    В хомеопатията има специални лекарства за тези хора и идеята е, че на едното им рамо седи ангелът, а на другото - дяволът. Те са и така и така, но не са човеци, те не могат да бъдат в средното положение. Или в едното, или в другото. Психиката им се хвърля от едното в другото, търсейки да си намери нещо по-стабилно.

    Ø Нива на Венера

    Венера, колкото е по-съзнателна, толкова по-вероятно е успешно да създаде връзка. Венера е тази планета, която прави така, че хората да не живеят като единаци, да са някакви затворени същества, които гледат само себе си, а да се отварят и да отиват към другите хора.
    Забележете - това не пречи Венера да бъде егоистична. За повечето астролози и психолози е трудно да обяснят, как така Венера хем е Любовта, чувствата, обичта, ласките, нежността, все хубавите работи в живота и в същото време – егоизъм.
    Как така, излиза, че няма егоизъм, загуби се егоизмът. Не се губи изобщо. Просто хората имат нужда от споделеност и това не зависи от нивото на съзнание. Тази нужда от споделеност се проявява по някакъв начин. При по-съзнателната Венера ще се прояви като Любов, а при по-несъзнателната Венера ще се прояви като някакви споделености, които вероятно няма да бъдат успешни, или ще бъдат на много ниско ниво.
    Да, аз мога да споделям и най-ниски страсти и чувства. Поне известно време.
    Лесно се забелязва, че хората се събират, групират се точно по споделеност на страстите. Някои го наричат по интереси, това същото, но всъщност става въпрос за споделеност на страстите. Това, което вълнува душата ми, това, което е проблем на душата ми, задача на душата ми, това нещо ме тегли нанякъде. Не е възможно да имам интерес към нещо, в което душата ми не участва.

    Ø Два вида общуване

    Венера се нарича две неща. Едното: планета, която се стреми да създаде лични отношения между хората. То по същество, така се получава. Нека да развием темата малко. Аз ако искам да сподели чувства някой с мене, някак си не върви контактът ми да бъде агресивен, защото очевидно, няма да сподели хубави неща. Този отсреща ще откаже, ако започна да го блъскам и да го бия. Ако аз искам другият да си отвори душата за мен, трябва да се държа по такъв начин, че той да има мотив да го направи. Трябва да го мотивирам, иначе няма да се получи. Затова хората, когато ги води Венера, те са социално ориентирани. Най-малкото се държат по-любезно, по-внимателно, целейки да държат отворена вратата, за някаква душевна споделеност.
    На всички им е приятно, когато с тях се държат добре. Под „добре” се разбира по-толерантно, по-уважително, по-любезно, по-внимателно. Да има зачитане. На всеки му е приятно, когато бъде зачитан по някакъв начин, дори и по най-дребен повод - в един магазин, докато купуваш нещо, на улицата докато се движиш.
    Ние проявяваме помежду си зачитане и незачитане много често. Като ходиш по улицата, един може да ти направи път, а друг да те блъсне. Всички тези неща, ние ги преживяваме много често и психиката ги регистрира, без толкова да философства върху тях, защото не може да обработи цялото това нещо.
    Другото нещо е социализираща функция. Венера прави така, че хората да имат нужда не само да общуват един с друг по двойки, мъж с жена, но също имат нужда да общуват помежду си в обществен план, т.е. да се събере една група от хора, да общуват и да споделят. Венера не е свързана по никой начин само със споделяне на интимни чувства. Венера е всъщност това, да се споделят всички чувства. И гадните включително!
    Когато има делови отношения, Венера също участва. Когато става дума за социализираща функция и за социум, Венера помага на човека да се впише в обществото. Тя е това нещо в човека, което го кара да се включва в обществен план. Аз имам нужда да общувам, така че Венера е свързана с едно общуване на душевно ниво. Меркурий е свързан с едно общуване на интелектуално ниво, Венера - на душевно ниво. Венера е паралел на Меркурий.
    Меркурий е умствено общуване, но без Венера, това общуване е много трагично, много мъртво, сухо, а с Венера става много добре.

    Ø Съвпадът Венера Меркурий (когато са на едно и също място в хороскопа) води до някакъв интерес към изкуството

    Води до изразяване на човека, което е по-поетично, по-лирично. Такъв един човек е някакъв меценат или най-малкото ценител. При всички случаи има някакво отношение към изкуствата. За голяма част от хората, това по някакъв начин е ударено, понякога убито още в детството. Те са имали желания, интереси в тази насока, обаче цялата среда около тях не го е предполагала. Нали знаете, че изкуството, не само в наше време, но откакто свят светува, в общи линии не е било на кой знае каква почит и винаги се е смятало за нещо, което по-скоро пречи на прехраната, на оцеляването, на прагматизма. Това са всичките приказки от рода на “музикант къща не храни”, “художник къща не храни”.
    Не хранят къща, означава нехранимайковци в общи линии и изобщо не ми ги хвали такива! Примери колкото щеш за такива самовлюбени нарциси в всичките там форми на изкуството – художници, музиканти, актьори, поети – които обаче, някак си нямат пари. Та по тези причини, това се убива още отрано, за да не попречи на живота на отрочето, да не се повреди, което изобщо не означава, че съвпадът Венера Меркурий не дава същия този интерес. На такива хора, горещо се препоръчва да се обърнат отново към изкуството, на всяка цена, понеже за тях това е главно изразно средство, за да могат да си възкресят душите. Ако човек има Венера-Меркурий в съвпад или секстил и няма отношение към изкуството, такъв един човек е като куц кон. Той работи с една малка част от потенциала си. Отхвърлил е една част от ресурса, с който той разполага.
    За душата това води до трудност в преживяванията от типа на радост, вдъхновение, творчески ентусиазъм. Тези неща липсват. Има едно такова делово бизнес поведение, задачи, но нещата се правят така, защото просто трябва така да се правят, а не защото толкова много са ме развълнували, защото горя в това. Рядко ми се случва да горя в нещо. Обикновено правя нещата просто така, за оцеляване. Като че ли има някаква машина, в която аз работя и трябва да извършвам определени неща, за да работи машината и да изхвърля от дулото си храна, дрехи и т.н.
    Ние сме впримчени в някакви такива отношения, имаме земни, материални отговорности и затова трябва да правим разни неща. Освен това, всичко се случва по час – в определен час, готов или не готов душевно, ти трябва да се включиш. Ако не се включиш, ще имаш проблем и тези проблеми стават лавина, ако изтървеш схемата. Затова пак има приказки, от рода на “злото никога не идва само”. Проблемите бързо се накачурват един върху друг и т.н.

    Ø Разлики с Луната

    Луната също беше една емоционална природа, Луната също беше свързана с психиката, но в един съвсем друг план. Луната е свързана с психиката в най-дълбокия фундаментален, инстинктивен план. Луната не се проявяваше в естетика и красота, а в тези най-насъщни потребности - психически, душевни или духовни. Това, без което не може. Съответно Луната е съсредоточие на най-дълбоките страхове - страх, че ще умра от глад, страх, че ще умра изобщо по някаква причина, без значение каква. Това е Луната - страха, че в мен ще умрат определени неща. Луната не се страхува само за физическо оцеляване, но и за душевно оцеляване. Тя и затова се страхува. Вродените комплекси на Луната, които са в дванадесетте знака, те всички са свързани с един хипотетичен, забележете хипотетичен страх, да не би еди какво си нещо лошо да стане.

    Ø Венера е свързана с Любовта като красота, като естетика.

    Тя се опитва да споделя чувствата чрез изкуствата в обществен план, един път, а също така чрез етика и естетика на отношенията. В обществото има една етика на поведение, която е присъща за определен регион. В Европа да кажем, има една макро етика на поведение, в Чили е по-различна, в Китай или Африка също, но в общи линии има едни такива макро рамки и ако излизаш от тях, вече има противодействие. Има определен начин на поведение в обществото, който е чисто венериански. Не е прието в обществото да се държиш грубо, брутално, агресивно, да преминаваш някакви граници и да атакуваш другите. Обществото си е изградило структури, които да го пазят от по-агресивно поведение и изобщо от хора, дето твърде много се разминават с общоприетото, които да имат грижата такива хора, да бъдат някак си изолирани – в лудници, в затвори или други заведения. Има структури, които се грижат системата на обществото да бъде опазвана от такива влияния и Венера е свързана точно с това.
    Тази етика гарантира минимума на някакво разбирателство, минимума за рационално общуване в едно общество. Може да не е много приятно, че тези структури де факто изолират хората и често изобщо не им помагат. В 90% от случаите не им помагат, а просто ги изолират и ги оставят така, не можейки нищо да направят, нямайки ресурс, идея какво и желание нещо да направят, но така или иначе, по-добре е така. По друг начин обществото не може да се справи – ние не сме мъдро общество, изпълнено с силни душевно и духом хора, които да се справят, когато някой човек има някакъв проблем, да му помогнат, да го укрепят, да му вдъхнат вяра. По тази причина я караме с изолации – за хората, който не спазват етиката. Обществото, както има такива структури, които да го пазят, така проявява и една толерантност. Може доста големи щуротии да направиш – няма да ти направят нищо особено, стига да не увреждаш другите сериозно – телесно и по друг начин.
    Друго нещо. Хората, които имат Венера поне на второ ниво, имат по-осъзната нужда от красота, иначе всичките хора, без изключение, имат нужда от красота. Тези на нулево ниво също имат, но не го осъзнават. Това нещо храни душата. Това е същото като да кажеш, че българският народ има нужда от хляб. По същия начин душата има нужда да се свързва с красотата и да преживява, защото красотата е преживяване. Тя не е физическо нещо. Няма красота ако няма преживяване – това е душевен акт. Ако вие преживявате красота, това ще направи душата ви много силна и ще можете да понасяте големи удари на живота, на съдбата. Ще се окаже, че сте един човек, склонен много повече да прощава, отколкото ако не преживявате красота.
    Красотата е едно от имената на Любовта. Красотата е един от каналите за навлизане на Любовта в нашия живот, т.е. ако имаш отношение към красотата, това позволява на Любовта да навлиза в тебе. Красотата се проявява преди всичко в това, което ние наричаме изкуство. Нещата, които най-често квалифицираме като красиви, често са произведения на изкуството.
    Изкуството ще го разделим на две. Едното ще го наречем човешко изкуство, т.е. там, където човекът се е намесил. Другото ще го наречем примерно, ангелско изкуство, т.е. това са нещата, в които човек не се е намесвал или ще кажем, че това ще бъде природата – това, което в природата е красиво и изпълва душата.
    Съвсем обикновени хора, дето са живели като трудоваци буквално, но в провинцията, в такива райони горски, планински, с по-красива природа, те оценяват природата си. Душата ти се изпълва с красота, когато живееш там. Изпълва се с много хубаво преживяване и това ги прави толерантни, по-свестни.
    Активен

    izida
    Гост
    « Отговор #20 -: Юли 27, 2010, 11:31:07 »

    "Предполага се, че Астероидният пояс зад Марс, м/у Марс и Юпитер, Малкият астероиден пояс е планета, която е претърпяла космическа катастрофа и тогава и Марс е пострадал. "

    Когато бях да ми правят хороскоп за втори път разпитвах астроложката за това, защото имам приятелка, която е много скептично настроена към астрологията като цяло. Смята, че нещо не е наред в нея, след като има човешка намеса - извадена зодия именно заради разрушената планета. В 13 лунният календар тя все още фигурира, като влияние.
    Тогава жената потвърди. Имало е такава планета в астрологията, каза и преди да бъде разрушена движението на планетите е било в перфектен кръг. Не е имало зима, което на мен лично ми напомня за  така посоченият "зелен Рай" в много древни източници.
    Зодията е била Змиеносец - 13 - тата, но не съм сигурен дали не беше между Скорпион и Стрелец. Спомена нещо и за това, че в нея са се раждали преродени атланти, но това не го помня съвсем...
    Извенявай ако разводнявам темата, като любопитна скобка го вмъквам... Плезещ се



    Да, точно така, 13тата зодия змиеносец, на 22.11 между скорпион и стрелец, брат ми е роден на тази дата и една астроложка като беше още малък, не спираше да повратя отново и отново, колко кармична е тази дата и че е не е нито скорпион нито стрелец, а точно змиеносец.
     Целувчица
    Активен
    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #21 -: Юли 27, 2010, 12:05:37 »

    Ø Едно от имената на Венера е „доверие”

    Другото нещо, което си казахме е, че Венера тласка човек към това да бъде по-толерантен, а най-вече да се бори за доверие, защото без доверие вие не можете да споделяте никакви душевни неща. Ако аз усещам недоверие, това ми пречи да споделям каквото и да било.
    Аз съм най-чувствителен точно в душата си. Ако не участва душата ми, аз мога да си признавам какво ли не, без проблем. Няма да имам душевно преживяване на нещо си, което да ме притеснява. Мога да имам положителни преживявания, които да споделям, но не и другите. В рамките на това условие може да си говорим за каквото си щем, да правим каквото си щем. Ето затова се получава разминаване между вътрешното и външното. Ако моето преживяване е негативно, това отвън може да бъде каквото си иска и за мен има проблем. Обратното – ако моето преживяване е позитивно, това отвън може да изглежда зле, но за мен няма значение. Това е като разликата, когато говоря неща, които трябва да бъдат обидни, но с едно хубаво чувство и тогава те ще се превърнат в много специални неща. Например, аз мога да наричам една жена, която обичам патка, това е любимата ми тъпа патка. Това обаче, да го кажа с едно хубаво чувство и тя не се обижда и се получава добре.
    И обратно. Аз мога да ви казвам най-възвишени думи, но без това хубаво чувство, с едно тягостно, темерутско чувство и тогава не се получава. Разминаванията между външното и вътрешното, показват кое е важното. Човек не възприема външното, а вътрешното. Човек почти изцяло, не съвсем, но почти изцяло, приема душевното чувство, което отпращаш, душевното послание. И това е Венера.
    Ако един човек на мен ми има доверие, душевно, каквото и да му кажа, по какъвто и да било начин, дори да е ужасяващ и потресаващ, той ще го възприеме добре. Ако ми няма доверие, дори да му говоря най-хубави работи, той нито го възприема зле, нито добре.
    Това да го прехвърлим по друг начин, на други отношения, защото пак е Венера. Учител-ученик. Ако учителят няма доверие в ученика, той не може да го научи, защото не вярва в него. Ако ученикът не вярва в учителя си той не може да се научи тогава, защото не позволява нещата да стигнат до него, изградил е един щит, който спира.

    Доверие е свързано с думата „вяра”. Коренът е вяра, верие. Като няма вяра, някак си не стават нещата. Как мога да се уча от човек, на когото не вярвам. Това означава да поставям под съмнение всяко нещо, което правя там, а това е тягостно. Това е вече една гражданска война – аз съм постоянно на ръба да го приема ли това или да не го приема. Този процес ми унищожава на мене целия друг процес, то се губи благодатта. Би трябвало учителят да носи благата вест, добри новини така да се каже, които да предизвикат едно хубаво преживяване и аз да се свържа с нещата, чрез душата си. Аз се надявам да се свържем с астрологията чрез душата, чрез едно преживяване. Астрологията да бъде едно преживяване за нас, а не да бъде купища информация, които ние се опитваме да съобразяваме и да възпроизвеждаме.
    От тук нататък, прочетете си Венера в Лиз Грийн. Там пише сума умни работи около това, за което говорихме. Точно това обаче не го пише. Според мен архитипите на Венера, там са изведени прекалено директно от богинята Афродита. Прекалено директно се правят връзките, без да се търси един по-дълбок корен.
    Като изходим от това, което си казахме, необходимостта да споделяш е човешка потребност. Така се храни душата, иначе умира. Става така, че душта ти намалява и ти започваш да излизаш от нещата, от външните неща също. Ако имаш някакъв душевен проблем, ти няма да може да правиш външните неща. Ако си бил фаворит в някакво отношение, няма да може да влезеш в десятката дори, а може и да не намериш сили, дори да отидеш да се явиш на изпитанието.
    И обратното. Изцяло от душата зависи, дали ти ще успееш да придобиеш определени умения и способности или не. Всичко друго е допълнителен фактор.
    Венера не се свързва само с тези хубави преживявания на ласката, на нашата интимност. Венера представлява много интересен момент. Това е Любовта, на която ние сме способни в момента, бидейки едни Его същества, т.е. доколкото има в човека егоизъм, това е много голям проблем за Любовта. Просто там, където има егоизъм, няма Любов. Това са неща, на които кореспонденцията им е косвена и не пряка. В рамките на това ние, ако сме живи изобщо и имаме някаква елементарна радост в живеенето, някакъв смисъл, то е защото някаква Любов все пак има. По никаква друга причина не е. Само по тази причина.
    Венера, като една планета комшийка, знаете комшията какво е – повече от брат и от майка, ако го имаш, а ако е душманин просто си загинал – така че комшията е този, който е най-близо до теб за добро или за лошо. Като си закъсал той е първият, който ще те спасява или ще те закопава. Та в този смисъл Венера е най-близката до нас планета, на 50 млн. км, която сега да я погледнем по друг начин.

    Ø Венера е нещо като двойник на Земята

    Тя се приближава най-много от всички до Земята като обем и като маса. Ако приемете Земята за 1, Венера е 0,98. Има почти същия диаметър. Орбитите и на двете планети са почти съвършено кръгли, като тази на Венера е дори по-кръгла от тази на Земята. Ексцентритета, т.е. отклонение от съвършения кръг на орбитата, при Венера почти клони към нула, а при Земята е 0,017. Какво означава една съвършена геометрична форма по принцип? Това означава изразяване на хармония, на равновесие, на баланс, което означава и някаква красота. Понеже в природата го има това златно сечение, прочутото златно сечение и то не е открито така, ами си го има в природата, нещата имат някаква вътрешна хармония, вътрешна взаимна връзка. Например в природата няма квадратни неща – просто всички неща са заоблени по някакъв начин. Ако се погледне там, където не е пипал човек, всичко се стреми да се закръгли. Ако някъде се образува ръб, той мигом започва да се обработва или ако има ръб, той е един, а не 4 като при квадрата.
    Кръгът символизира 2 неща. Едното е духът, а другото е Аз-ът. Аз-ът, който си е създал периметър, вътре в кръга. В кръга ако сложите точка, разстоянието от нея до периметъра ще представлява територията, която сте вие, това, което вие владеете и от там нататък е другият свят вече. Това е един момент на изолиране. Аз-ът изолира, Аз-ът индивидуализира. Нали аз съм си аз и всичко останало е вече друго. Вие знаете колко се плашим да си загубим Аз-а като се слеем с другите неща. Да забравя, че съм аз и да се слея с нещо друго, това за мен е крайно опасно. Това е смърт и аз инстинктивно се пазя от това нещо. Хората много се борят да не се обезличават, да не губят Аз-а си и да държат кръга без да е разбит.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #22 -: Юли 27, 2010, 12:09:19 »

    Ø Пентаграм

    Венера има идеално кръгла орбита, един път. Втори път, има един друг интересен феномен. Като вземете обиколката на Венера около Слънцето и като вземете Земята как обикаля Слънцето ще установите, че двете планети и Слънцето образуват пентаграм. Този пентаграм, или петолъчка казано по друг начин, се върти в космоса от милиари години. Съвпадите Венера-Земя се повтарят на всеки 72о и по този начин образуват петте лъча на петолъчката, така че Венера и Земята изобщо не се въртят хаотично и както им скимне. Това е много интересно. Оказва се, че древните са знаели много добре, че става така, защото те са първите, които са съобщили, че Венера и Земята образуват пентаграм.
    Така или иначе, пентаграмът представлява човека. Той е известен още като “човека на Леонардо”, а също „човека на Агрипа фон Нетесхайм” и е езотеричният символ на човека, праобразът на човека и това е петолъчка. Има един древен ритуал. Представете си като едни ярки светещи точки върховете на ръцете, краката и главата. Линиите, които се образуват между дясна ръка и ляв крак, десен крак и лява ръка и съответно главата, са едни линии, които преминават през зодиакални, съответно телесни области, които трябва да бъдат развивани. Линията, която свързва двете ръце трябва да минава през сърцето. Смисълът на ритуала е да можеш да застанеш в тази поза и да седиш часове наред, и да усетиш една друга сила, която ги поддържа. Трябва да задържиш ръцете значително по-дълго, отколкото е възможно мускулите да ги държат. Когато го направиш това нещо, което не е толкова трудно между другото, ще добиеш усещане за антигравитация. Ще усетиш как ръцете не само не ти тежат и иската да паднат надолу, а обратното – има една сила, която ги изхвърля нагоре и ти имаш проблем да ги предпазиш не толкова да не паднат, колкото да не хвръкнат.
    Можете да опитате. Заставате колкото се може по-спокойни, като ключ към цялата работа е душевно съсредоточаване – не мислите за нищо, не се тревожите за никакви глупости. После премествате десния крак малко надясно и от главата изпращате лъч към него – това ще ви помогне да се съсредоточавате и да не мислите за други неща. В главата запалвате една ярка светлина, огнено кълбо, както искате си го представете, но да не е мъждива точица. Нещо яко, да светне наистина. Това нещо изпраща един мощен лъч, който се свързва с десния крак. Правите същото нещо с лявата ръка и изпращате лъч до десния крак, и от крака до ръката. Лъчът, който идва от крака към ръката ще я държи и този същият лъч трябва да я изхвърля нагоре. Трябва да имате усещането, че има греда, която ви е подпряла ръката. След това премествате и левия крак и изпращате пак лъч до него и повтаряте предните действия, но за лявата ръка. Като го направите това нещо, вече имате лъчи, които свързват от главата двата крака и от краката подпиращи ръцете. Стоите така, гледате в една точка право напред – нито нагоре, нито надолу. Гледате право напред – това е воля. Гледането нагоре е чувство, гледането надолу е ум. Стоите така и си представяте, как през цялото време, тези лъчи струят и ви поддържат, и са като рамка, която не ви позволява да се поместите. Стоите неподвижно колкото можете, без да правите дори и леки вибрации.
    Като държите стабилно тази фигура, вписвате петолъчката в кръг и правите пентаграм – свързвате вече дястата ръка с десния крак и лявата ръка с левия крак, двата крака един с друг и двете ръце с главата. Така ще оформите пентаграм. Това става, само когато крепите петолъчката много здраво в съзнанието си и я виждате постоянно. Вие си представяте живата петолъчка. Втора задача с повишена трудност е да свържете ръцете с главата и да оформите пентаграма.
    По принцип е доста трудно да се седи така дори 5 минути, а ако не си спокоен, изобщо не може да седиш. В мига, в който решиш нещо да си мислиш, да си преживяваш и загубиш концентрация, лъчите се разпадат.

    Въпрос: какво е значението на положението на ръцете?

    Ръцете могат за заемат три позиции. Едното е когато линията, която ги свързва минава през сърцето, другото е директно – когато линията минава през рамената и третото е когато линията, която ги свързва минава през ларинкса. Там където минават, това са силови линии, и те ще активират съответната област – областта на Телеца (ларингса), областта на Близнаците (раменната) или областта на Лъва и Рака (сърцето и гърдите). Разликата е в това, че ако вие ще активизирате долната област, на сърцето, това означава да активизирате вътре в себе си сърдечност и топлина на душата. Ако активизирате тази област на Близнаците (раменете), вие ще активизирате съсредоточен ум, проникновен ум, а ако активизирате зоната на ларингса, ще провокирате творчески сили.
    Много е важно тялото да застава в точното положение и да го поддържа. Цялото това нещо, прави душата да се съсредоточава. Не е все едно дори как си държа пръстите – резперени, свити и т.н.
    По принцип, това упражнение е свързано с един друг ритуал, при който аз се готвя да кажа. Хората говорят без да казват – затова става дума. Значи аз се готвя да ви кажа нещо смислено, да прозвучи от мен слово, което да има някакво значение.
    В рамките на една година, човек казва много малко истински неща, които си заслужава да се чуят. През по-голямата част от времето той говори неща, които или са си плямпане, дърдорене и словоблудство или са неща, които са свързани с подръжката на една реалност повече в мъртъв план, чисто физическа реалност свързана, с физически неща – донеси това, отивам там, ето ти това и т.н. неща, които няма да доведат до някакво духовно събитие, а само крепят нещата, да не се разпаднат.
    Когато заставаш и ръцете ти са в най-долна позиция, ти си в позиция „Аз се готвя да кажа”. Това означава, че докато си така, ти много сериозно се съсредоточаваш в себе си, защото ти трябва наистина да кажеш нещо. Все едно ще кажеш епохално нещо. Боговете гледат и те питат: „Имаш ли нещо да кажеш? Слушаме те”. И ти не може да излизаш с номера, чакайте сега малко, ще ви кажа. Трябва да се съсредоточиш, защото това е сериозно нещо и не може да си позволиш да дърдориш. Първо, имаш ли нещо да кажеш изобщо, може и да няма какво да кажеш. Ако имаш нещо да кажеш, ти се задълбочаваш в него и заставаш в едно много сериозно положение, свещено. Просто се събираш, това е важно. Седиш така, докато не се събереш в себе си и не стигнеш до това, че “аз вече съм готов да кажа нещо”.
    Когато си готов, вдигаш малко ръцете и казваш: „Аз говоря”. Това е мигът, в който ти се намираш вече в друго състояние. Първото беше подготвително – събиране на себе си и може да трае много дълго. Второто не трае толкова дълго, защото ти си в свещено състояние на говорене. Ти в момента изричаш словото по начина, по който Бог е сътворил света, ако може да си го представиш. Бог е а казал: „Да бъде земя” и се е появила земя. Точно така и ти седиш и говориш, и каквото кажеш ще го бъде, един вид т.е. трябва да имаш усещането, че Бог говори през тебе. Ти си се превърнал в нещо, през което Бог си струва да говори.
    Накрая вдигаш ръцете си над главата и казваш: „Аз казах”. Това „Аз казах”, е както, когато един свещеник казва молитва, той накрая казва „Амин” или както индианците казват „Хау”. Това е този последен момент, който обозначава завършеност на нещо много важно. Това е, както когато Бог създаде Земята и видя, че беше добро. Ето това е точно този момент, в който си вдигаш ръцете на нивото на гръкляна и това което беше казано, беше добро.
    Външно е много просто цялото това нещо – просто си вдигаш ръцете и не правиш някакви сложни движения. Но вътрешното преживяване е изключително ценно, защото ако го практикуваш това нещо, ти ще загубиш способността за празнодумство, за безсмисленост, за загуба на време, на ресурси, на мисли. Мисленето ти ще стане много по-морално, много по-съсредоточено, ползотворно. Освен това, ще имаш един филтър, който няма да ти позволява да се занимаваш с неща, които или не са твои изобщо и някой друг те е изюркал, или пък си се подмамил по някакви неща, които всъщност не са за тебе.
    Така Венера е свързана с това да общуваме душевно. Когато използване думата „изкуство”, изкуството на нещо си, включително може да кажете изкуството на човешкото общуване, или изкуството на Астрологията също може да кажете, имате предвид Венера. Когато ще говориш за изкуство, това вече е Венера.

    Ø Какво представлява изкуството?

    По принцип изкуството не се прави от прагматични подбуди, не се прави от бизнес подбуди и не се прави от чисто материални подбуди, които са необходими за човешката физиология и удобство и т.н.
    Второ. Да разграничаваме Луна от Венера по следния начин. Аз например имам легло, трябва да спя някъде. От гледна точка на Луната, леглото трябва да отговаря най-вече на това, да бъде удобно, така че когато легна на него да ми е топло, уютно, да не ме ръби отникъде. От гледна точка на Венера, това изобщо не е достатъчно, защото леглото в същото време може да бъде абсолютно безлично. На Луната не й пука дали леглото е грозно или не е – Луната я интересува става ли за спане или не става. Венера иска леглото да бъде красиво, да носи някаква естетика. Това как се постига? Чрез някакви детайли по него, някаква флинтифлюшка да се закачи, изобщо по някакъв начин ти може да го украсиш това легло. Венера това ще забележи, това ще види, с това ще се нахрани. Венера не се вълнува от това, дали леглото става за спане или не. Леглото дори може да не служи за спане, може да е музеен експонат или да е направено просто за красота. В такъв случай от гледна точка на Луната, съответното легло за нищо не става, докато от гледна точка на Венера всичко е О’К.
    Така че нещата в нашия свят, когато става дума за изкуство, се стремят да бъдат красиви и да нахранят душата, но не да бъдат практични. Ако са практични, това е вторичен, страничен ефект. Да, леглото може да става и за спане, но най-вече то е направено като изкуство. Между другото, то си личи и по цените, за съжаление, което показва за какво става дума.
    Хората не са творци и ако случайно някой сътвори нещо, това е много ценно. Това е такъв деликатес за душата. Ако някой е правил легло като изкуство, цената му е много над нормалната т.е. хората не са загубени и много добре усещат кое е важно за тях.
    По правило, хората, които са с по-здрава, по-стабилна психика предпочитат около тях предметите, битът им да бъде по-красив. Човек, който не е прекалено изплашен, търси да има повече красота около него - според нивото му, според това, което той си представя за красота.
    Има хора, които отричат това, но те просто са много изплашени. Не защото нямат нужда, а не си признават, че имат нужда, понеже ги е страх, че няма да могат да си я задоволят и душата се предпазва, като направо казва, че не се интересува от това.
    Това са едни ключови неща за Венера. Венера е по-директна. Като я видите в хороскопа, какви ориентири може да ви даде? Вие знаете за Венера това, което имате като Венера в Телец, Венера в Скорпион, Венера в Овен и Венера във Везни - Заточение, Падение, Управител, Екзалтация – има го в лекциите за зодиите и докато си говорихме за тях, това беше казано там.
    Венера в другите зодиакални знаци, се опитва според типа на знака да проявява ето тези неща:
    · Начин на душевно общуване.
    · Как ще стане душевното общуване?
    · Как ще направя аз така, че да предизвикам доверието на другия човек, така че той да си отвори душата и да приеме моите чувства?

    Освен това, Венера е настроена макар и егоистично, все пак и дипломатично. Не може само другият да приема моите чувства. Ясно е, че той също има такава потребност и аз трябва да приема негови чувства. При Венера има така един търговски момент. Това не е Нептун, това е Венера. Ние сме способни да обичаме до Венера, а не до Нептун.
    Нептун представлява т.нар. безусловна Любов, самоотвержена, истинска Любов, т.нар. духовна Любов или божествена Любов. Така както Бог нас ни обича. Той ни обича на всяка цена и при всякакво положение, независимо от всички простотии които правим, мислим и каквото и да било. Той има тази сила да продължава да ни обича и да е жертвоготовен за нас във всеки един миг. Това се свързва с Нептун, а това дето ние не можем да го правим всъщност и дето ние искаме да бъдем обичани, но някак си нямаме сили, това нещо е Венера. Всъщност става така, че егоизмът ми, Его-то пречи да бъда достатъчно всеотдаен, пречи да се радвам на саможертвата си. Его-то е това, дето мине не мине и започва да ти нашепва, “нещо взех много да давам”. Аз давам, но насреща са неблагодарни, т.е. аз чакам и да получа. Чакам, това е положението. И се обиждам като не получавам. Аз мога да преглътна един-два пъти. Колкото ми е силна душата, толкова мога да преглътна. Като имам една голяма душа аз мога много да преглъщам. Колкото е по-малка душата, толкова по-малко мога. Един път ще направя някакъв жест, не ми се връща отсреща и аз вече започвам да се притеснявам. Втори път го направя и ако ми е малка душата, до тук съм. Ще се обидя, ще си кажа, а повече няма да правя така. Само аз ли съм баламата тука, глупака. Ако имам по-голяма душа, всеки път го правя – четвърти, пети, десети и там ми е душата, до десетия път и си казвам стига и пак се повтаря същото, когато отсреща не получавам това, което очаквам. Това е много важно. Аз мога да получавам някакви неща, но тъй като съм настроен на друга вълна, не го признавам това, не се зачита.
    Изобщо при егоцентричната гледна точка (може да не е егоистична, но е егоцентрична) някак си нещата са важни, дотолкова, доколкото достигат до мен. Като не стигат до мен, може иначе да са важни, но не ме интересуват. Някак си не се брои на другия за заслуга, че е направил нещо, което не е стигнало до мен душевно, аз не съм го усетил. Тук е нужна голяма мъдрост, защото това, което искам, може да не е добро за самия мен. Понеже аз съм неразумен, несъзнателен, аз имам някакво усещане за една душевна страст, което обаче, за мен не е добре. Другият не ми задоволява моята душевна страст и ме огорчава. Аз така смятам. Това, че той прави неща, които са много важни и ценни за мене всъщност, но не са свързани със задоволяването на моята душевна страст, ме кара да преживявам огорчение.
    Например, представете си, че аз съм някакъв голям сексуален мераклия. Това ми е душевна страст и аз трябва да го получа това нещо и напъвам в тази посока. Човекът срещу мене обаче, виждайки, че става дума за една нездрава страст, прави други неща. Опитва се да ме измъкне на планина, да поспортувам някаде, т.е. да ми пренасочи енергията от чисто сексуалните ми страсти, към някакви по-градивни, което за мен е много по-ценно, обаче представете си аз как мога да бъда огорчен. Не мога да осъществя свещеното си право, особено ако смятам, че този човек ми е длъжен по някакъв начин.
    Венера при всички случаи се опитва, тя е свързана с тази част на отношенията, при които дори нещата да не вървят, тя е тази, която е на зор, има потребност да не загуби възможността да споделя чувства. Тя е тази, която се страхува от самотата и от блокажа, и се опитва да се свързва. В човеците има нещо, което ги свързва – това е Венера. Нищо друго не свързва хората толкова силно, колкото Венера.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #23 -: Юли 27, 2010, 12:16:27 »

    Ø Влюбването е ирационално

    Ще видите при синастрията, че Венера е едната от най-важните планети. Само двечки, само Венера и Луна там правят така, че хората да имат един към друг една такава несъзнателна симпатия, която води до влюбване. Виждаш един човек, още не го познаваш и си влюбен в него, нещо много ти е станал симпатичен. Това са Венера и Луна. Само те двете. От десет планети само тези две са така, а другите осем са иначе, т.е. четири към едно са против.
    Да се влюбиш, това е душевна работа и е доста в несъзнаваното. Ако някой се опитва да обяснява защо се е влюбил – спукана му е работата. Аз съм си правил експерименти. На влюбен човек му казвам, добре сега, какво толкова му хареса на тоя? Една жена се влюбила в мъж и аз го познавам този мъж. Добре, казвам й, какво сега го заобича пък. Тя ми казва, не знам. И аз почвам сега насила да я карам да ми отговори. Добре сега, външния му вид ли ти харесва толкоз? Тя вика, очите му били хубави много. И аз й казвам, добре де, ще ти намеря един с по-хубави очи, направо зашеметяващ – ще се влюбиш ли в него? Тя казва, не, едва ли. И се оказва, че няма рационален отговор защо. Защото, аз й казвам, виж какво, ти не го познаваш толкова добре, колкото аз - той е пълна трагедия. Виждам, че си влюбена и затова мога да ти говоря спокойно, няма да ме слушаш изобщо. Той е много несъзнателен й казвам, не са му ясни много неща, не е някакъв симпатяга, нито знае какво прави и вероятно цялата тази ваша история ще се разпадне бързо. Защото той ще те нарани няколко пъти яко и ти ще се просветлиш, ще се сетиш за какво става дума и ще ти мине. Но ти в момента си си влюбена - това е положението.
    Вътре в психиката има изключително голяма потребност от това да се обичаме. После като душевен елемент, Бог по този начин ни учи, несъзнателно ни учи, да се обичаме, защото някак си аз се влюбвам и си представете какво се получава. По принцип, за мен това е много странен акт. По принцип, аз съм научен на непознати хора да не се доверявам, да си нямам нищо общо с тях и в един момент, аз се влюбвам в някакъв такъв външен човек. Този човек го вкарвам в къщата си, давам му всичко и ставам такъв, че не мога да се позная. Един такъв дашен ставам. Аз към брат си не съм толкова дашен, а тука този, каквото иска аз всичко давам. Отворил съм една душа голяма, а никога не съм отварял такава душа и ето това всичкото става някак си несъзнателно. Преодолявам си лесно егоистичните пречки и предразсъдъци, правя глупости даже. Другият, ако не е много почтен, виждайки че съм влюбен, може да ме използва много яко, но аз някак си се връзвам там вътре.
    Това всъщност е дар от Бога, защото показва каква всеотдайност всъщност има. Освен това, ако сте забелязали по принцип влюбеният има розови очила с различен диоптър, което е интересно, защото вижда другия като много красив, способен, специален и т.н. Той е прав. Аз всъщност виждам тази божествена искра в другия човек. Когато аз съм влюбен, аз го виждам в една особена прекрасна светлина. Светлина, в която и той самият не се вижда, но аз виждам потенциала, който седи вътре в него. Аз го виждам така, както и Бог го вижда. Виждам го толкова прекрасен, колкото той може да бъде теоретично. Това е факт, не е лъжа. Аз не го виждам грешно, всъщност. Аз го виждам идеално, но той в момента не е такъв. Той потенциално е такъв.
    Виждайки го по този начин, аз мога да му вдъхна невероятна вяра. Знаете колко силно нещо е, когато някой е влюбен в теб. Той вярва в тебе и то беззаветно за неща, които ти самият не си вярваш. Това ти дава сили. Ти трябва да оправдаеш тази вяра по някакъв начин. Мобилизираш се и дори в някакъв момент може да светнеш по начина, по който те вижда.
    Така Бог ни показва всъщност какво трябва да правим, за да се получи Любовта. Несъзнателно получаваме подарък, който подарък трябва да го съхраним и да го развием съзнателно след това. Ако хората не се влюбваха помежду си, на базата на егоизма щяха да изградят едни други отношения.
    Между другото, това е и отговор на въпроса защо сме мъже и жени и защо трябва да се обичаме мъже и жени. Това е полова любов, която играе решаваща роля в еволюцията.
    Защо не си бяхме всичките един пол и да си разчитаме на духовните отношения, или пък да бяхме някаква мешана история – андрогини? Кеф ти да си мъж, кеф ти да си жена – както го докараш.
    Тогава нямаше да можем да се оправим. В момента има така една яснота, че аз трябва да обичам жена, защото съм мъж и се напъвам в тази посока. Има голям потенциал, ресурс и несъзнателен, който ме тласка натам. Аз ще обичам една жена по начин, който все пак ще е различен от този, по който обичам едно дърво, едно куче или телевизор, т.е. има един такъв душевен контакт, жив контакт, много по-сложен и по-дълбок от всяко друго нещо. Или стремежът ми да създам връзка със съответната жена ще бъде нещото, което ще ме накара да се променям. Нещото, което ще ме накара Его-то да го смъкна на някъде, да го поместя. Да ви призная, почти не се сещам, какво друго може да ме накара да сторя това. Почти не се сещам нещо друго, което да е в състояние да ме подтикне да се напъвам толкова много.
    Всяко друго нещо, ако не става лесно, аз го зарязвам – защо ми е на баир лозе. Защо ми е да се занимавам, ще си гледам мене си, включително гледам мене си като духовно развитие. Ами аз веднага се сещам, че духовните учители са я карали почти без партньор, защото само им се пречка в краката, пречи им на връзката с Бога, защото те са се оженили за Бога. Всички казват, защо ми трябва. После, като прочетат статистиката на разводите още повече затвърждават това свое убеждение, като видят колко хора са си провалили живота, точно заради връзки. Виждаш как е правил биография, творил, правил кариера, но се свързал неудачно и пропаднал.
    Ето например Хектор, който развива една добра кариера. Идва тази връзка на брат му с Елена и се оплескват нещата, та да вземат да го убият човека. А и Парис е имал не лоша кариера, но и той оплескал нещата. И си казвам, защо ми трябват всичките тези неща. Това усложнява живота, проблематика само създава!
    Ако ще правя някакви връзки, те ще бъдат необвързани. Защо трябва да се обвързвам, няма да се обвързвам. Приятно ми е – Любов. Не ми е приятно – чао. И после пак. Има хора, които така действат. Смятат, че си спестяват нещата и си се развиват. Аз няма да си губя времето с разправии постоянно, и с неща от рода на “Миличка”, “Скъпичка”, защото имала душевна потребност! Вечно трябва да се съобразявам с някой! Не дай си Боже и деца, и с тях трябва да се съобразявам, и тя стана една. Ще дойде и още някой и ще се съобразявам с него. Къде отиде моят път тогава, кога ще стана аз велик? Кога ще си говорим с Бога? Никога няма да стигна до Бога от постоянните проблеми и от това, че всеки те дърпа и иска нещо. И т.н.
    Затова, ако я нямаше Венера, ако я нямаше тази полова любов, която е по-силна от Его-то всъщност, аз щях си кажа “за какво ми трябва”. Аз ще си изградя един свят, мой си, стабилен, сигурен, ще си правя каквото искам вътре. Ще пускам, който си искам. В рамките на благоразумие и егоизъм, това е абсолютно възможно. Сума народ ще дойде в моя свят, като има далавера да дойде. Той печели, аз печеля - взаимоизгодно сътрудничество. Аз имам нужда от това и търся. Ти го даваш, а аз ти плащам. Пазара “Георги Кирков” се вихри яко и алъшверишът тече.

    Ø Венера е свързана с т.нар. условна любов

    Под условна любов аз разбирам Любовта, която ние сме в състояние да си дарим един на друг в момента.

    Явно е, че хората се опитват в рамките на Любовта да проявяват някаква самоотверженост, всеотдайност, саможертвеност, но не успяват съвсем. Има неща, които са надчовешки и психиката не може да се справи.
    Например една стандартна ситуация. Вие си обичате един човек, жените се за него, имате си 2-3 деца и изведнъж вашият човек ви съобщава, че той има паралелна връзка и вие сте му станали скучен. Той си е намерил нещо по-интересно, където има преживяване. Неговото щастие вече не е при вас, а може би при другия. Ако това беше Бог, той щеше да разбере и да каже, добре, ти си свободен, преживей го онова другото, опитай да видиш как са нещата и ако размислиш, аз съм налице винаги. Ако ли не, жив и здрав, запомни ме с добро – аз продължавам да те обичам – няма проблеми. Но ако сте си нормална жена или мъж, се случва съвсем друго. Това е удар за психиката и трябва да я възстановявате. Ако вие имате някакво съзнание за свобода, може и да го оставите вашия човек наистина. Ако се усетите, че все пак тези деца имат нужда от баща, че бащата не е някакъв непрокопсаник и че нещата действително са взаимни – вие бяхте един много скучен човек през последните години, по една или друга причина, но това беше един факт. Очевидно е, че вашият мъж не е бил много съзнателен и не е могъл да го преодолее този момент и като му е паднало нещо по-симпатично, той се е засилил натам. Обаче, ясно е че другото по-симпатично нещо, само така изглежда. След време пак ще се получи и там проблем, и на него тогава може да му светне нещо. Блудният син май се завърна. Ако вие живеете в режим на прощаване, на прошка и не се обиждате, тогава няма проблем връзката не само да продължи, но да бъде и много по-стойностна, смислена и да стане една промяна голяма, и може да се получи много добре.
    Това, кой с кого е бил няма голямо значение. Аз не знам някой, който да е бил само с един партньор. Аз ако почна да ревнувам и да се ядосвам за всички други партньори, които ги е имала жена ми например, къде ще му излезе края. То не може. Все пак в такъв свят живеем.
    Затова дали са били в миналото, в настоящето или в бъдещето, така или иначе, те са някакви други и аз трябва да го приема това нещо като факт. Стига нашите отношения да имат смисъл. Това е водещото.
    Ако ние нямаме отношения, всеки си прави каквото си иска. Отнася се за истинските отношения, не за формалните. Формално мога да се прибирам вкъщи, но като няма отношение? Всеки си е сам за себе си. Когато искаш другият да отговаря на твоите очаквания, изисквания и някакви други там неща – това е вече в егоизма. В момента, в който аз предявя претенция към другия, като обвинение, това са вече егоистичните фактори.
    Друг е въпросът, ако аз се опитвам да общувам с другия чрез сблъсък, с цел конструктивно да го наведа на някъде, обаче общуването през сблъсък е много овладяно – няма истерични моменти и разни такива истории. Аз знам какво правя и макар че другият проявява несъзнателност, аз го правя това нещо. Знам че в момента му е зле, но знам, че после ще му е добре. Той е като едно дете, което го е страх от инжекцията, но без инжекция ще умре. По-добре да изтърпи инжекцията, отколкото да умре.
    По принцип, когато сте бил честен с един човек, ако не в момента, то след време той ви е благодарен. Той някак си вижда, че вие сте били коректен с него и почтен, и че дори да е имало някакъв сблъсък, вие нито сте го предали, нито нищо. Дори може би, сте бил най-свестният човек в цялото му обкръжение в даден момент. Единственият, който не е угодничил и не е играл някакви игрички и постановки. Ние сме по-интелигентни хора и ако не веднага, след време се усещаме кой е бил с нас честен и конструктивен, и кой не.
    Така че Венера я има и в тези сблъсъци. Венера е много силно проявена в тези неща. „Добре де, аз правя за него много неща, а той за мене какво прави? Трябва да има взаимност.” Ето това изречение „Трябва да има взаимност”, нали аз го обичам, а той не ме обича достатъчно, аз се жертвам за него, а той е егоист – аман от егоисти, писна ми. И така.
    Това са венериански възражения. Аз си споделям чувствата, а той не ми ги баш споделя. Забележете, ако имате проблем при една здрава връзка, и ако тя е здрава и емоционална, ако вие усещате партньора си добре винаги, каквото и да се случва, няма да има проблеми. Може да нямате пари, да ви спрат тока, да ви строшат колата, може дори да ви задържат в ареста за 24 часа и да не ви изберат за кмет, ето такива неща, но ако имате здрава емоционална връзка, няма да ви разстрои кой знае какво.
    Това е невероятен, устойчив пилон в психиката, който е единственото важно нещо. Не е важно какво се случва, важно е как го преживяваш ти!!! Само това е важно. Отвънка може да загива света, а ти да се смееш, няма проблем за това.

    Ще я видите Венера в доста други светлини.

    Ø Венера може да бъде манипулативна

    За да накарам другия да споделя чувства, понеже става дума за условна любов, т.е. Венера е „аз много те обичам, но при тези и тези условия”, и една голяма част от тези условия са със звездички, и не бива да се нарушават при никой случай. Аз те обичам, но ако си такъв, какъвто аз те виждам и ако се промениш в светлина, при която не ми харесваш, ще ми е трудно да те обичам. Това е като един договор между две фирми – ти поемаш тези уговорки, а аз други и ги спазваш. Като не ги спазваш има неустойки, война и т.н. Погледнете отношенията какви са и ще видите, че те са преди всичко в тази сфера т.нар. условна любов.
    Условията със звездички са от рода: няма да се прибираш вкъщи абсолютно пиян и на четири крака. Няма да те обичам! Аз си те обичам такъв – лъскав, напарфюмиран, приятен, деликатен, джентълмен. Колкото повече вървиш в тази посока и си толерантен, и ми прощаваш и ме разбираш, толкова повече аз те обичам. И си е факт. Започваш да ми ставаш още по-симпатичен. И обратното. Колкото повече се отдалечаваш от образа, който съм ти го натворил, толкова повече ... ммм дааа. И си казвам, аз те обичах някога, но ти беше друг, гледай какъв стана. Беше един строен, а сега какво шкембе си пуснал и изпитвам вече антипатия. А и ходехме на едни места, а сега не ходим, защото ти си се хванал с някакви неща, които мен не ме интересуват обаче и си ги гледаш тях и т.н.
    Много лесно мога да го обвиня другия, че мисли за себе си и не мисли за мен достатъчно. Става дума за обвинения, които често пъти са недоизказани. Аз като взема да ги изказвам, тя става дебела работата ако хвърля на масата картите, но още като ги гледам и се цупя. Дълго време се цупя, казвам ти работата не ми харесва, проявявам толерантност, защото знам, че дипломацията е сложно нещо. Ако веднага се нахвърля, това не е дипломатично, нали? Трябва да насъбера козове, яки и тогава да ги сложа на масата. Усеща се, когато психиката ще води война – събира сили, готви се. Като ще имам претенции, трябва да ги отстоявам, а не да се излагам!

    Ø Заключение

    Венера не случайно е една планета, която сме я натоварили с една условна, но все пак Любов. Стремеж към споделеност, ласка, доверие, еротика, интимни работи, социални неща – все такива фактори. Това много добре кореспондира с чисто астрономическите характеристики на Венера. Пентаграмът, който тя образува... Видяхте някаква идея за ритуала на пентаграма как може да изглежда, колко смислено. Самият факт, че в Космоса се образуват правилни фигури, определен тип фигури, за които посветените казват, че това изразява духовния свят в много голяма степен и говори за това как стоят нещата, как да кажа, прави връзка между видимото и невидимото.
    Също така тази кръгла форма, възможно най-кръглата орбита, която има, пак е важна. Това че е най-близката планета до нас, че е двойник на Земята също е важно. Няма друга планета, която толкова да прилича на Земята. И един последен фактор: в момента някои астрономи наричат Венера адската планета, защото тя е много гореща. Има парников ефект и поддържа температура на повърхността над 400о С. т.е. доста горещо. Атмосферата е метанова, отровна и изключително плътна. Там се вихрят метанови облаци и е невъзможно място за живеене.
    Венера е първата планета, на която ние може би бихме могли да живеем. Ако се премахнат метановите облаци и парниковият ефект, температурата на повърхността й ще спадне значително и ще може да се живее.
    Тя е най-близката планета, на 50 млн. км. и ако се издебне подходящ момент, може да паркираме там, както се казва. За целта, както винаги, когато искаш да се пребориш за Любовта, трябва да се напънеш яко. Както пише във всички народни приказки, винаги Любовта изисква да положиш усилия за да я достигнеш. В никоя приказка тя не идва даром. Боговете се опитват да учат хората едно време с притчи, защото хората не са могли да ги разбират иначе. Не само това. По принцип боговете говорят поетично, с метафори. Те никога не говорят практично и рационално, защото природата им е такава. Във всички тези приказки пише, че когато момъкът залюбил девойката, има проблем - я родителите, я злия магьосник, я някой дракон – някакъв проблем. Винаги има изпитания, докато момъкът не се пребори за тази девойка. И обратното – девойката, и тя се бори за момъка. Така или иначе, това е задължително, поне три изпитания има.
    Вече може да се разгледа механизма на Любовта, чрез тези приказки, които ги разглеждаме и чрез персонажите вътре. Може да има само три персонажа – двамата, които се обичат и този, който пречи. Много често има допълнителни персонажи. Например момъкът, който ще се бори за любовта си намира дружина, помагачи, приятели, които той събира чрез това, че заслужава тяхното приятелство. Той прави за тях нещо и те му се отблагодаряват, присъединявайки се към групата. Това го има по цял свят във всички приказки, които не са измислени от човеците обаче. Измислят ли ги човеците, оплескват работата. Да, вижда се, че започват някакви измислени неща. Но при автентичния фолклор така стоят нещата.
    На Венера тези адски облаци и температури могат да се премахнат. Има такава идея в езотериката, че ако човечеството на Земята успее да въплъти повече Любовта вътре в себе си, това ще се отрази на климата на Венера във физически план. Венера ще си оправи температурата и проблемите. В момента, тя е като забранена. Хем е златна ябълка, хем е ламя. В момента, тя е по-трудна за изучаване, отколкото Сатурн и от Плутон даже. Изобщо не може да се проникне през тази плътна пелена!

    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #24 -: Юли 28, 2010, 09:51:09 »

    СЛЪНЦЕТО

    ЗА СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ЗОДИАКАЛНИЯ КРЪГ КАТО КРЪГ НА ЖИВОТА

    Зодиакалните знаци и това, което е около тях, по някакъв начин трябва да останат във вас, лека полека да легне, за да може да се хвърлят още неща отгоре и да растат, както в земята растат.
    Сега ще си говорим за планетите. Това, всъщност, е динамичният фактор в хороскопа. Ако зодиакалните знаци представляват един кръг на живота в много по-голяма степен, отколкото изглежда, този кръг можете да го вземете като Земната орбита около Слънцето и да го разширявате, за да обхванете цялата Вселена или да го свивате до центъра на Земята.
    Оказва се, че извън Зодиакалния кръг седи само Бог – всичко друго е вътре. А тези, които изграждат Зодиакалния кръг са най-близките до Бога. В езотеричното християнство ги наричат серафими, херувими и престоли (или тронове, а истината е, че се наричат духове на волята). Тази история, да бъдат наричани тронове, е формална и изостанала във времето. Серафимите ги наричат духове на Любовта, херувимите – духове на хармонията, а престолите – духове на волята. Това е по-разбираемо и се свързва с нашите разбирания за нещата.
    Известно е, че първият, който дава такава християнска йерархия, е Дионисий Ареопагит, но тя е езотерична - официалната църква не я признава.
    Произходът на подобен род неща е еврейският “Талмуд”, но не и “Тора”-та. А “Талмуд”-а знаете ли какво нещо е? Той е около 6000 страници. Това го казвам, за тези, които си мислят, че Библията е много дебела книга. “Талмуд”-а представлява писание на т.нар. фарисеи. Един път са ги броили – 7000 са тези фарисеи. Фарисеите са нещо като учените хора на евреите, които правят така, че евреите до ден днешен да имат в синагогите културни средища - имат библиотеки, изнасят сказки и семинари, свирят, пеят. Това в древността е било странно нещо. От един прост селски народ, евреите са се превърнали, благодарение на фарисеите и на масовото строителство на синагоги, и на изнасянето от Соломоновия храм на културните ценности в тези синагоги, в един народ, който седи някак по-особено.

    ЗА ПЛАНЕТИТЕ

    Планетите в Слънчевата система, до Сатурн, се виждат и с просто око. Даже и Уран може да се види като зелен отблясък, но трябва да знаеш къде да гледаш и да знаеш, че това е Уран, защото иначе не може да се сетиш по никакъв начин.
    Планетите са 10, включително Слънце и Луна – 8 планети, без Земя, плюс 2 светила. Знаете ги кои са - Меркурий, Венера, Марс, след това Юпитер и Сатурн, т.нар. газови гиганти, които може да се окаже, че не са много газови, в крайна сметка. Това, че има голяма атмосфера е едно, обаче самата планета може да се окаже доста плътна. След това са Уран, Нептун и Плутон.
    Планетите до Сатурн са известни от дълбока древност и ги наричат Септенер – седемте планети. Старата Астрология е работила само с тях. Меркурий и Венера са наричани вътрешни планети.
    Излезе една чудесна книга – ”Вътрешните планети” на Лиз Грийн и Хауърд Съспортъс. Една книга, която ние, с нашия преводачески екип, сме си превели. По принцип тук превеждаме по няколко неща. Едното е превода на моите учебници, по които съм учил. Другото е превода на качествени неща на по-известни автори, като изхождам от програмата за обучение на най-известните англоезични училища в Америка и Великобритания. Има такива ключови трудове, които са поставили началото на мислене в определена посока. Оттам нататък всеки си пише – демокрация.
    От по-известните автори, такъв е Джон Еди, който има книга за хармониките от 1971 г. Има едни такива хармоники, които Джон Еди се опитва да адаптира. По принцип те са в индийската Астрология, той ги прехвърля в Западната и предлага вариант, в който да бъдат приети. И те са приети. В смисъл поне от 30 г. вече има и литература затова. Но тази идея за хармониките тръгна.

    ЗА ПОЛУПУНКТОВЕТЕ

    Друго нещо, което е от голямо значение, е работата на Алфред Вите, след това на Рейнолд Ебертин. Става дума за две книги. Едната е от трудовете на Хамбургската школа и е от Вите, а другата е “Комбинация на звездните влияния” на Рейнолд Ебертин. Рейнолд Ебертин е основоположник на нещо, което той нарича космобиология, т.е. това си е Астрология, но той се опитва да хвърли мост към съвременната наука и да промени името, защото Астрология е натоварено с твърде много езотеризъм и плаши твърдите учени. И като го нарече космобиология, т.е. нещо като космическа биология и тъй като самият Рейнолд е лекар, много се интересува и прави опити с това как се чувстват различните организми на различни места – в стратосфера, в тропосфера и т.н., се надява да се включи в научните среди. Прави опити затова и прави семинари по биология, по физика, по астрономия, обаче без успех. Всичко е наред, докато не говори за Астрология. В момента обаче, в който каже лошата думичка, започва една дистанция и си остава затворен в кръга на неговата школа. Но той има много ценни идеи за полупунктовете.
    Всъщност идеята за полупунктовете, т.нар. мидпойнти е на Лефелд и на Алфред Вите – те я възкресяват. В Античността има такива идеи за средните точки. Тези точки се използват навсякъде, но най-вече в рождената Астрология и това прави хороскопа съвсем различен. Аз, когато казвах, че 10 планети са малко, за да се работи с човека, имах предвид, че трябва да се използват полупунктове, т.е. средните точки между тези планети и други фактори в хороскопа. Защото вижте, 10 планети, а човекът е доста сложно нещо! Това, че той не се осъзнава и че е доста повърхностен, не значи, че е просто нещо. Обективно човекът представлява доста сложно нещо. Това нещо не може да бъде описвано, когато вие имате натоварени в една планета купища значения. Съвременните астролози буксуват на едно не много дълбоко ниво и това е основната причина по-интелигентните хора да не си общуват много с такива астролози, защото няма какво да получат от тях. Обикновено се оказва, че човекът, който си е живял извън Астрологията е доста по-наясно с нещата, отколкото астрологът. Единствената причина, поради която такъв човек отива при астролог, е в търсенето на феноменалното знание – на това, което е невидимо, магическо, на мистичните истории. Но ако астрологът се опита да излезе извън мъглявината на мистиките, където се е укрил, извън пушилката и да застане човешки, за да се види има ли той всъщност какво да даде, се оказва, че той има какво да даде, но на хора, които нямат кой знае какво натрупано. Но ако имат, се оказва, че няма какво толкова да им даде.
    Полупунктовете представляват среден градус между всеки две планети, т.е. средният пункт между две точки. Това е важно място в хороскопа, където се срещат 2 планети. Всички планети имат задължително такива полупунктове помежду си, но нямат помежду си задължителни никакви други отношения, защото по принцип имат доста отношения помежду си, но те не са задължителни.
    Едни от най-известните са аспектните отношения, т.е. ъгъл между две планети. Те може да го имат, може и да го нямат. Слънцето може да има някакъв ъгъл, да кажем от 90о, който се нарича квадрат с Марс например, но може и да няма. Може ъгълът да бъде 78о, което е нищо.
    Имайте предвид, че това, което виждате вие като хороскоп, представлява човекът, който някак си все едно е омагьосан и е направен да изглежда като листче, формат А4, с някакви там символи вътре. Това е човекът, който е видоизменен, за да можете да работите по-добре с него, защото като гледаш един човек си казваш, че този човек трябва да е така, така и така, но ти не го виждаш. А дали имаш душевни и духовни сетива, за да можеш да го видиш? Дали това, което се нарича невидимо за теб е видимо? Ами обикновено не е.
    После има и друг момент. Дори и да виждаш нещо и да влизаш вътре в него, той казва “ не, ти нищо не виждаш.” Например, казвам на един човек, че в момента е много изплашен и разтревожен. А той казва, че не е вярно и се усмихва ослепително. Аз не мога да го убедя, че съм прав, защото когато аз кажа, че не държа в ръцете си чаша с кафе, а вие всички виждате обратното, вие единодушно ще ме оборите – то се вижда. Но какво ми е в душата и какво има там всъщност? Аз мога да отричам, колкото си искам. И на съд да ме закарат, пак не може да се докаже, защото това седи в невидимото и душевните сетива не са изведени в законово положение. Никога не е ясно какви са подбудите, докато няма случило се събитие и както се казва “око да види, ръка да пипне.”
    Може да обвиняваш някого в някакви намерения, но как ще го докажеш, ако няма черно на бяло. Седиш в сферата на неясното – той може убийство да е кроял или да е искал човек да спаси. Когато го изкараме всичко това навън във формата на едно листче, това листче би трябвало да ни разкаже не само за физическото проявление на човека, но и за неговата психика (което означава ние да сме много добри психолози) и за неговият дух (което означава да сме добри философи). Нататък ние доста ще научим за прераждането. Ако не възприемем кармата и прераждането по много начини, излиза, че животът е един сбор от случайности. Означава, че ако аз ще живея само от т.А до т.Б и това е целият купон, неща като съвест и морал са излишни. Излиза, че ако аз успея да награбя достатъчно, да си угодя достатъчно и да го добутам някак си до края, след това, каквото ще да става. Първо, може би нищо или понеже човеците ги е страх да умират си измислят някакви задгробни светове, та да им е по-спокойно и да живеят по-леко.
    Втори път, ако все пак има някакъв такъв свят там, нали Господа бил, Господ е добър, ще се погрижи и ще ми прости – ами човечец съм бил, грешил съм. Иначе какъв е този Господ толкова лош – казват, че е добър. Нали казват, че Господ бил всевластен, милостив, всемогъщ. И след като е толкова всемогъщ, аз пък не съм всемогъщ – грешил съм и ще ми прости.
    Трети вариант: Господ е далече и той не работи с такива никакви като мене, само с ангелите вероятно, ама нищо – това е имагинерно. Не е ясно кога, как и защо. Аз това не съм го преживял и се съмнявам много, че действително е така. Вярвам обаче на тази чаша, защото тя е факт и мога да я пипна. А дали ще отида в задгробния живот – това не е ясно и не бързам, освен това. Някак си, ако беше толкова хубаво и аз знаех, че е хубаво, щях да бързам. Най-малкото, защото тук има куп проблеми, а там няма. Но не бързам, защото кой знае?
    Ако обаче възприемем идеята не само затова, че първо “там” го има и получим достъп затова “там” какво е и получим достъп да разберем какво е, не само като си говорим, т.е. в рамките на хубавите приказки, които до нищо няма да доведат, но се опитаме да го изживеем това нещо и ако успее някой поне малко да го изживее, то тогава той вече ще достигне до една доста дълбока вяра затова, че “там” има конкретни неща и че тези неща са факт. Тогава започваш вече да разбираш защо е хубаво да имаш морал и защо това, което се нарича съвест, представлява начина, чрез който ти чуваш боговете. Това е всъщност съвестта. Не е плод на нещо, което ти си си го изфантазирал или пък си седи вродено в човека като някакво сетиво.
    Хората не винаги са имали съвест. От един момент нататък идва еволюционно време, в което те да имат такова нещо, което се нарича съвест.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #25 -: Юли 28, 2010, 09:59:58 »

    ЗА ЛИЗ ГРИЙН И ДРУГИ АВТОРИ

    Още много неща ще правим и тези, които са дали първите идеи в тази посока са написали трудове, които е хубаво да ги знаем. Лиз Грийн е един такъв автор. Коя е Лиз Грийн? Тя е доктор по психология, юнгиански психолог, т.е. последовател на Юнг. Тя е председател на британската асоциация на тези психолози и един от най-известните астролози в цял свят. В смисъл, като казвам цял свят, имам предвид нашата евро-американска християнска цивилизация, защото се съмнявам, че в Индия е известна и в Китай вероятно не са чували за нея.
    Ценното при нея кое е? Какво прави Лиз Грийн? Тя не е най-великият астролог и според мен точно като астролог не е особено велика, но като психолог е много добра. Добре пише, пише четивно, приятно, увлекателно и човек чете и се впечатлява, и изживява, и става част от него. Не се мъчи, тя не се мъчи, не мъчи и хората за разлика от канадката Ерин Съливан, която, милата, много се мъчи. Тя самата много се мъчи и естествено мъчи и всички други, което я издава, че й е трудно. Механизмът, по който тя работи е чисто мъжки – поставят се цели и се гонят тези цели умствено, а сърцето нищо не иска да каже. В сърцето няма нещо натрупано и нищо не избликва оттам. И започва една мъка, която се усеща на всяка страница. Започват едни реферати, мъкнене на вода от 9 кладенеца и накрая не можеш да разбереш какво е искала да каже. Защото тя прелива от едно в друго и буквално се вижда стилът на един автор къде е, на втори, на трети. Трудна е за четене най-вече, защото не е ясно тя самата какво иска да каже. Аз съм убеден, че ако се наложи да ни говори тук на нас, същата история ще се повтори – ще има святкания насам и натам, но ще стане ясно, че принципите не ги схваща, което не й пречи да е лектор и да ходи къде ли не. Говори, има дар слово, но й е рано да пише.
    Лиз Грийн взима психологията на Юнг и я набутва в Астрологията, астрологизира я. Доста юнгиански понятия влага в планетите. Това не е лошо. Астрологията винаги е била нещо изключително пластично и винаги е в състояние да “изяде” всяко нещо. Астрологията поглъща психологията без проблем, но за Астрологията психологията е само част от нещата. Една малка част от нещата т.е., ако някой пита да не би случайно Астрологията да е психология – не, не е. Психологията е една част от Астрологията. Психологията помага за изследване душевността на човека и нищо повече. За духовността на човека не помага и в един материално-битов, физически, план също не помага. В смисъл, че не помага директно, косвено – да.
    Това е ценното при Лиз Грийн. Тя спестява да се изучава Юнг, защото иначе има преведени поне 20-30 книжки, а в някои от тях са набутани поне по 3 негови книжки. Юнг е човек, който е минавал доста етапи в живота си и някои негови работи са муднички за четене. Четеш, четеш и виждаш как той е търсил нещо и трябва и ти да търсиш с него. Докато Лиз Грийн взима тези неща, смила ги и ги слага в Астрологията. Не съвсем в цялата Астрология. Двата големи труда на Лиз Грийн са “Сатурн” - една добра книга наистина и “Нептун”, която също е много добра и се надявам, че ще излезе на пазара.
    Има 2 български издателства, които издават – “Лира принт” и другото е “Аратрон”. Само че “Аратрон” не издават астрология предимно, а между другото – годишно 1-2 книги. Това е, други няма, другите са инцидентни. Съкровищницата се попълва и с български астролози, които пишат и издават нещо. Но до момента това, което наблюдавам е, че те не пишат и не издават, защото има какво да кажат, а защото, откровено казано, искат да се направят на велики. Това е причината да направят нещо, което не е много добро. Изключително много преписват, което също не е много добро, а някои, разбира се не всички, откровено плагиатстват. Това е ценно от друга страна, защото така, все пак, едни други трудове достигат до нашия читател в обективен план. В субективен план, по този начин разбираш кой, кой е и разбираш с кого може да общуваш и с кого не. Това също е ценно, защото се спестява време за излишно търсене, защото в момента, в който видя, че някой е преписал някоя книга, която той се надява, че никой не я знае и няма как да попадне тук, ми става ясно какъв човек е. А на лъжата краката наистина са къси! Аз тук си имам няколко книги, които ги имам отдавна и донякъде са библиографска рядкост и тези книги се оказаха издадени буквално, до запетайките, издадени от български астролози като техни книги. Даже ще ви покажа няколко такива. Лошо няма – всеки си върви по пътя. Човек може да се направи на велик по много начини, включително и като се прави на астролог – да обира овациите, да събира феновете.
    “Вътрешните планети” е втората книга на Лиз Грийн. Тя е смесена – писана е заедно с Х. Съспортъс. Хауърд Съспортъс е един друг корифей на западната Астрология и каквото ви падне от него, също е добро за четене. Той също работи в тази чисто психологическа, юнгианска, линия заедно с Лиз Грийн доста години. Двамата имат училище, което се казва “Лондонско астрологическо училище”. Повечето им неща са под формата на семинари, т.е. те си говорят и се записва, задават им въпроси, те отговарят и отговорите им представляват книга. Книгите на Л. Грийн “Сатурн” и “Нептун” са изключение от това правило.
    Друг автор е Стивън Аройо – американски евреин. Той се развежда с жена си, защото просто се е уморил – той е Везна, а жена му - Рак. Той казва, че е била удавена във водните си стихии и интелектуално ужасно го затормозила. Живнал след като се развел и се отдал, вече твърдо, на Астрологията и на мъжките битки.
    При руските астролози също има много свежи идеи. Русията е голяма и при тях има много неща! И те са едни борци за слава и величие, но в тази борба, не всичките естествено, повечето от тях, в тази борба се напъват и дават нещо! Поне храна за интелекта дават, не толкова за душата.
    Какво нещо представляват планетите? Това е генерален въпрос, защото повечето хора казват така: “добре де, вие, астролозите какво сте се хванали с тези планети? Някъде си там в космоса някакви планети се движат и вие сега искате мен да ме убедите, че тези планети ми управляват живота и дали ще печеля или ще губя, зависело пак от тези планети. Дали ще ми е добър денят или не - пак от тях зависи. Някак си звучи много странно. Първо, звучи обидно, че е така, т.е. аз съм си аз и ще правя, каквото си искам. Не може някоя планета да ми каже какво да правя. Втори път, ако пък излезе вярно, че тази планета ми казва какво да правя, звучи много фаталистично. Като се мръдне тази планета и аз не трябва да излизам от вкъщи, защото ще ми стане нещо, така ли? И обратното. Къде е всъщност балансът? Да не говорим, че това са пълни глупости, защото да вземем един Плутон, например. Какво общо имам аз с Плутон? Хайде Венера поне се вижда, близо е, поезия ще пишем. А тези, които не се виждат – Уран, Нептун, Плутон? Изобщо, нека да ги оставим тези неща на астрономите и астрофизиците, а ние тук човеците на Земята да си гледаме бизнеса, децата и да се занимаваме с по-сериозни неща.”
    Как да отговорим на един такъв здравомислещ човек със здрав скептицизъм? Първото е, че прави много добре, че си съхранява скептицизма, защото в действителност, човек трябва да достигне до нещо и едва тогава да има вяра. В никакъв случай не трябва да има вяра, ей така напразно, просто, защото така някой е казал. Къде ще му излезе края, ако някой нещо каже и аз се юрна веднага като последния глупак? Ако нямаш усещане за нещо - остави го. Нека то си съществува, ти нямаш общо с това и край.

    ЗА СЛЪНЦЕТО

    В Астрологията най-важното нещо е Слънцето.
    Какво всъщност представлява Слънцето за хората на Земята? Дори и човек с първи клас очевидно ще се усети, че това Слънце има много голямо значение за живота на Земята. Казано по друг начин, има решаващо значение. В смисъл, че Слънцето и Земята се намират в точно определено отношение и благодарение на това тук има такъв живот. В момента, в който това отношение се промени дори и с микронче, на Земята това ще се преживее потресаващо. Така че, за да има такъв живот на Земята, това зависи изцяло от Слънцето.
    Слънцето е абсолютен източник на живот във всяко отношение – топлина, светлина, съответното движение на Земята, орбитата, слънчевата гравитация и всевъзможните други отношения Слънце-Земя, които астрофизиците изучават все повече. Много ценни неща изучават те. Едно от особено интересните неща е това, че се оказва, че Слънцето си пази планетите. Не само Земята – пази си всичките планети. Обвива ги в електро-магнитни полета и изпраща периодически импулси като гонг. Затова астрономите пишат, че се оказва, че Слънцето е музикално и има своеобразна слънчева музика. Те са я записали даже. Има едни периодически бумтежи, като гонг, които звучат като мантрата “Аум”, с “м”, което указва за една вечност “ммм…”. Казва се, че който може да прави тази мантра, е мъдър човек. Това е нещото, с което Бог е сътворил Вселената. Мисълта ми е, че това, което издава Слънцето като звук, прилича на това нещо.
    Ако ударите един гонг, това не е нота и не е някаква музика. При нотите имате математика вече – половинки, четвъртинки и т.н. Ако вземете една струна и я удължавате или я скъсявате, ще установите такава математическа зависимост – звукът се променя в зависимост от намаляването или удължаването на струната. Питагор е правил опити с грънци. Взима едно гърне, пълни го с вода, съответно намалява водата и звукът се променя.
    Обаче в първичния хаос на музиката е гонгът. Като ударите един гонг, това не е никаква нота – това е пълен хаос от звуци. Това е първичното градиво, от което ще се появи музика по-нататък. Точно такъв звук се чува от Слънцето. Освен това се установява, че тези полета обгръщат планетите и пречат на астероидни и метеоритни потоци и всякакви други външни и нахлуващи фактори, да се доближават до Слънцето и планетите. И това е интересно!
    Астрономите все ни говорят за астрономически неща. Те го наричат това Слънчев щит. Това е тема за размисъл. Ако се мъчим да мислим в рамките на това, че което е физическо проявление, то има духовен смисъл и не е случайно, ще установим, че това никак не е случайно. Освен това, ще усетим, че от хиляди години в езотериката се говори за тези неща.
    Освен това, като четем антични текстове, особено преводи от древногръцки и египетски, звучи така като написано от хора, които са го видели същото това нещо. Като хора, които са го видели, а не са се досетили, в резултат на прости размишления. Това, което сега астрономите откриват, древните са го видели, преживели и звучат много по-убедително, по-ясно, отколкото нашите астрономи и астрофизици в момента, които астрономи наблюдават, но не знаят какво наблюдават, опитват се да размишляват и да си правят някакви изводи.
    Има една книга на Робърт Поуел за ХЕРМЕТИЧЕСКАТА АСТРОЛОГИЯ в 3 тома.
    Всички тези неща показват един друг пласт на реалността, който си го има, но е въпрос на сетива, т.е. аз субективно до каква обективност мога да стигна. Съвсем елементарно казано, ако зад една къща има един танк и той си кротува там, а аз не го виждам, за мен танк няма, той не съществува, понеже нямам сетива, с които да го открия. Но ако имам някакви сетива, които са над физическите ми сетива, бих могъл да го открия. Тогава си представете какъв ще бъде светът за един човек, който въобще не го вижда този танк и не подозира за съществуването му и за този, който го открива. Реакцията ще е съвсем различна. Например аз не само, че виждам танка, но и танкиста вътре в него, който се готви да стреля, защото отвън нищо не се вижда, а той вътре пъха снаряд в оръдието. Къщата няма да му попречи да ме гръмне. Аз мога да реагирам на това, а този, който не го вижда, той не реагира и съответно няма повод да прави каквото и да било.
    Значи Слънцето е много, много, много по-важно дори, отколкото изглежда в чисто физически план. Това е първото нещо. Второто нещо - астрологията е основана 90 % на отношенията Слънце-Земя. След това, тя е основана 10 % на отношенията Луна-Земя. И 0 % на отношенията Земя-Венера, Земя-Юпитер и на Земя и каквато и да била друга планета.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #26 -: Юли 28, 2010, 10:05:56 »

    ЗА ЗЕМЯТА В ХОРОСКОПА



    Кръстът е символ на материята, кръгът е символ на духа, дъгата е символ на душата. Всички астрологически символи представляват съчетание от тези три знака. При Земята имате кръст вписан в кръг - Å, а това е смисълът на човешката еволюция всъщност, т.е. човеците трябва да одухотворят материята. Духът трябва да навлезе в материята и ако можем да проумеем, да осъзнаем това какво е, значи ние сме станали мъдри хора. Ако тръгнем по този път да развиваме себе си така, че да одухотворим материята, за нас това ще бъде една реалност. Иначе си е кръгче с кръст.

    Всички останали символи представляват комбинация от тези знаци. Слънцето е интересен момент – на практика то представлява два кръга - ‚, кръг с точка в средата, но точката си е кръг, който се е събрал.

    В хороскопа Земята я няма като символ, не се поставя Земя, тъй като Астрологията е геоцентрична и центърът на сметките е Земята. Но ако търсите къде е Земята, тя е винаги срещуположна на Слънцето. Ако в някакъв момент си задавате въпроса къде е Земята в този хороскоп – на 180о от Слънцето.

    Всъщност Земята се намира на своята орбита и тази орбита е мястото, където се намира абсолютно всичко. Ние проектираме всички планети върху земната орбита и всичко е на кръга. Не се заблуждавайте, че поставяте Земята в един център и по отношение на този център, правите всички работи. Това е така и не е така. Когато правите изчисления и сметки, това е така по отношения на Земя, която седи в един център. Но този център, тази Земя се намира на своята си орбита всъщност, която е Зодиакалният кръг. Земята във всеки един момент е на своя зодиакален кръг и се движи. Тя е реално тяло.

    Говорим за геоцентричен момент, хайде да го наречен земноцентричен. Земята е център, но какво нещо е Земята? Първо, тя не е неподвижна, т.е. това е движещ се център. Вие трябва да отчитате движението на този център и вече изчисленията вървят спрямо движещ се център. Като смятате по отношение на населено място, ще трябва да отчетете не само движението, което е в плоскостта, но и другото движение, денонощното, което е много бързо. Всяко едно населено място се върти с една голяма скорост – 1600-1700 км/ч. В момента София се върти с такава скорост. Благодарение на гравитация, центробежни и центростремителни сили, ние не усещаме това нещо. Ако гледате София от космоса, вие много бързо ще я загубите от поглед, ако седите на едно място. За да не се получава това, трябва да се изравните с тази скорост. А тази скорост е 40 000 км. Екватор, който се завърта за 24 ч., което се равнява на 1666 км/ч., а това е свръхзвукова скорост, характерна за бойните самолети.

    Това е много важно, защото ако тя не се въртеше с такава скорост, нямаше да имаме този свят. Ако Земята не се беше килнала малко на една страна, нямаше да има сезони. Ако нямаше сезони, сигурно щяхме да сме негри всички, а това е важно. Задайте си въпроса защо има раси? Защо не отидем всички да живеем на топличко на Екватора? Вместо това над 90 % от човечеството живее в умерените ширини и то в Северното полукълбо. Нямаше да има полярни кръгове по този начин, по който ги има в момента.

    Земята не е сфера - сплескана е на полюсите и е като пумпал. Отгоре на всичко пумпалът не се върти съвсем идеално, а се олюлява, кандилка се. Благодарение на вибрации, които прави, има едно конусовидно движение за 25920 г. и това астрономите наричат астрономическа година. Древните гърци, по специално Платон, коментира това, затова го наричат още и Платонова година. Това е интересен момент - откъде са знаели древните гърци? Кой е живял толкова дълго, за да каже, че го има? На практика, ако нямаш други сетива освен физическите, трябва да наблюдаваш как се изместват звездите. Те се изместват приблизително с 1о за 82 години. Може и да наблюдаваш, да наблюдаваш и да видиш, че тука нещо има – звездите се движат. Това ще го забележиш, но от това да се сетиш, че има конусовидно движение е доста странно. “Глупавите” гърци, дето в същото време не могат да си направят един автомобил. Какъв автомобил, една парна тяга не могат да си измислят - да кипнат един котел и да видят, че парата може да свърши работа. Даже това не са се сетили, пък се сетили за прецесията! Интересна работа.

    Казахме, че Астрологията е базирана 90 % на отношенията Слънце-Земя и 0 % на отношения Земя и някаква друга планета. Това е за успокоение на скептика, който се притеснява, че някаква планета го управлява. Да е спокоен - планетата нито пипала пуска, нито облъчва него специално, нито му прави нещо лошо.


    ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА ЛУНАТА

    Причината Слънцето да не изпълва 100 % нещата е в това, че Луната е едно интересно небесно тяло, което се намира изключително близко до Земята и е много голямо. Луната е много по голяма от Плутон! Да, Плутон, който е писан при планетите и нашата си Луна тука, се оказва като планета. На практика тя гони Меркурий по размери и се намира на по-малко от 400 000 км от Земята. Това е нищо. Може да опънем една магистрала и сума ти БМВ-та ще се озоват там за нула време. А това е космос, значи това е нищо като разстояние. Луната буквално се е залепила за Земята и добре, че се е залепила, защото иначе ще я изтървем. Земята няма такава маса и плътност, че да може да удържи такова огромно небесно тяло, ако то не беше изключително близо.
    Благодарение на тази много голяма близост имаме гравитационни взаимоотношения и други такива. Луната е в състояние да предизвика слънчево затъмнение. Когато Венера се опитва да прави слънчево затъмнение, на Слънчевия диск се вижда една малка черна точица – това е цялото й затъмнение. Не може да го направи, защото се намира на 50 млн. км.
    Луната има доста нестабилна орбита около Земята и тази нестабилност затруднява изчисляването на точната й орбита. Дори и в NASA не могат да го направят, защото Луната се влияе много силно от земния геологически живот. Достатъчно е да има някъде земетръси, вулкани и тези вибрации, които прави Земята като незавъртян пумпал, а това са осцилации, които и Луната ги възприема.
    Много е ясно, че едно такова голямо небесно тяло, ще влияе на живота на Земята, който е податлив на тези гравитационни измествания. Кое е податливото? Твърдата, тежката материя не е податлива, обаче течностите са податливи, въздушните маси също.
    Някой път ще видим как Луната действа на растителния свят и ще разберете, че тя му действа потресаващо. Това, че растенията се нуждаят от Слънцето е извън всякакво съмнение и това хората го знаят чудесно, но повечето хора изобщо нямат представа затова как Луната действа на растенията. Учудват се защо след като са изпълнили всички указания и са засадили 20 семки, от тях излизат само 2. Другите не кълнят, не излизат нагоре, или да кажем излизат и в един момент блокират, не могат да направят цвят, плод и това, което им е нужно, или ако е кореноплодно се развива отгоре листна маса, а коренът е никакъв. Защо става така, след като ние ги поливахме, копахме, имаше и Слънце? И много, много други неща. Защо като си сякох дърва за огрев, дървата не можаха да изсъхнат? Защото нормалното е да се секат през юли и август, отвръщат се, т.е. излиза влагата от тях, за да може октомври и ноември да се горят цепениците. Да, обаче може и да не стане така. Може още през юни да ги изсекат дървата и да се окаже, че октомври не искат да горят и ти ругаеш горските. Те са си за ругаене - просто дърветата не трябва да се секат в определени моменти. Когато Луната е възходяща не трябва да се секат дърветата, защото соковете се движат нагоре. Соковете от земята тръгват нагоре и дърветата са мокри. Затова дърветата се секат при низходяща Луна, когато спят. Това са едни 14-дневни периоди и особено към края на тези периоди, когато дърветата са изсъхнали отвътре самички - тогава се секат, а и тогава дърветата най-малко усещат.
    Луната има своето отношение, освен Слънцето и това е вторият фактор. Това е единственият фактор, който може да направи така, че посред бял ден да се усети, че нещо пречи на Слънцето. По никакъв начин няма да стане нощ – дори и Луната не е в състояние да го направи това, дори и при пълно затъмнение, но може все пак да се здрачи доста сериозно и да се усети, че нещо пречи на Слънцето. В древността това е предизвиквало доста преживявания. Има митове и легенди, че драконите изяждат Слънцето – по цялата Земя го има това нещо. Минава време и Слънцето пак се показва, т.е. някой юнак, винаги има такъв, или някой бог, който побеждава ламята - лошото - Слънцето е освободено и пак свети.
    Жреците са знаели много добре тези неща и са ги използвали да си продават политиката - сваляли са владетели понякога, друг път са ги качвали. Волята на боговете особено силно се вижда по време на слънчево затъмнение, защото простият човек може да види с очите си, че тук има нещо.
    Поради коя причина има планети в хороскопа, след като се оказа, че те нямат отношение към Земята? Защото това е вярното. Венера е най-близката планета и нека да започнем с нея – максималното й приближаване до Земята е 50 млн. км, или да вземете Юпитер, защото е голям. Обаче няма никакви преки, специални отношения между планетите помежду им. Защо? Махнете го Слънцето и ще разберете защо. Ако махнете Слънцето, незабавно всяка планета ще хване коя, накъдето види и ще се окаже, че техните взаимоотношения са никакви и ги е имало, защото е имало Слънце. Имало го е бащата - Слънце, който е държал цялата тази система по определен начин.
    Освен това не е случайно, че астрономи и астрофизици, колкото и да се напъват, не намират някакви особено потресаващи връзки, наблюдаеми връзки. Ето сега казват, че Юпитер излъчвал гама-лъчи, които достигали Земята, пробивали я, сигурно и други неща има, които се усещат.
    Вярното е, че има метеорити и астероиди, които успяват да нахлуят. Има един напречен поток, който се нарича Кентаври. Планетите ги знаете, те се въртят около Слънцето, както коне на харман, когато вършеят. Като диаметър тече един поток, който се нарича Кентаври, тече напреки на планетите, заплашвайки да ги блъсне. Този метеоритно-астероиден поток не ги блъска планетите, защото Сатурн и особено Юпитер са щит, пречка. Сатурн и Юпитер гълтат с гравитацията си Кентаврите, когато те заплашват Земята и намаляват риска за сблъсък с такова тяло 1000 пъти. Това е много важно, защото Земята може всяка година да бъде удряна от някакво тяло, тъй като се оказва, че във Вселената няма толкова много вакуум, колкото ни се иска. Всъщност се оказва, че е пълно с всякакви парчетии и всичките тези парчета се движат с невероятна скорост и ако ни улучат, ще имаме преживелици.
    Вероятността да ни улучат е много голяма – в Слънчевата система нахлуват милиони такива. Вместо да ни улучват всяка година, заради Юпитер, ни улучват веднъж на 1000 години, което в рамките на един човешки живот е впечатляващо. Вероятността това да се случи в моя живот е 1 към 15, а улучване, което да е тежко и проблемно, е веднъж на 1 млн. години. Теоретично погледнато, животът на Земята е доста уязвим. Достатъчно е да мине един по-голям астероид, без да е нужно да ни удря, на 100 000 км да мине от Земята, ще отвее атмосферата. Ако е комета, това може да се случи, ако мине на разстояние, на каквото се намира Луната. Съответно, ако по-голям астероид улучи Земята, ще предизвика такива сеизмични и парникови ефекти, ударни вълни и т.н., доста проблеми за крехката екосистема на Земята. В езотериката се смята, че човечеството е измирало няколко пъти в резултат на такива истории, което вече не е случайно. Защо така е ставало?
    Мислите ли, че има някакъв проблем да се екскарнира цялото човечество? Да не би Господ да е застанал като шеф отгоре и като гледа да казва “ Тия тука нека да живеят сега в материалния свят.” Както се казва, това не може да бъде безсмислено и самоцелно – да си живеят, понеже ги е страх да не умрат. След като се екскарнираме и отидем в духовния свят, там ще продължим по друг начин. Може да ни се спретне друга планета например, а може да се върнем и на същата, като се подобрят условията за живеене. Друг е въпросът, че докато има смисъл тук нашето живеене, няма да ни се случат такива неща. Няма самоцелни неща. Вярно е, че ако човечеството се развива
    , няма да го удрят кометите и наистина Господ ще ги помества, но ако не се развива и нещата започнат да буксуват в самоцел, няма да ги отклонява. По принцип във Вселената всичко, което теоретично е възможно да се случи, се случва - някога се случва. И тъй като теоретично е възможно Земята да бъде ударена от нещо, това нещо се случва.
    Другото, което е достатъчно, е отношенията ни с Луната малко да се променят, или по отношение на Слънцето малко да се променят така, че нашето въртене да се промени - да се ускори или да се промени наклона на оста, или нещо от този порядък - и без това има осцилация, тя ще се усили и това ще доведе до апокалиптични промени. Вие виждате, че ние човеците не сме много гъвкави. Ако започнат сериозни климатични промени, докато се настроим и то сега, когато все пак имаме нещо, ще мине много време. По- рано хората просто са преживявали, каквото дойде – който оцелее, оцелее.
    Защо все пак планетите имат значение и седят вътре в хороскопите? Те имат значение заради Слънцето - през Слънце. Ако търся отговор на въпроса Венера има ли отношение към Земя, отговорът е да, има, но само през Слънце. Слънце-Земя и оттам Венера, Слънце-Земя и оттам Плутон. За да имат планетите отношение към Земя, те трябва да попаднат на пътя на Земята, т.е. трябва да попаднат в Земната орбита. Така че това, което виждате в хороскопите, представлява елементарни проекции на планетите в Земната орбита. По този начин Земята се сблъсква с проекциите на планетите, т.е. трябва да ги докараме планетите на нашия си път.
    Освен това, трябва да си кажем нещо друго. Планетите имат ширини, не само дължини. Ширина означава отклонение на планетата (северно или южно) от орбитата около Слънцето. Ако вземете една равнина на орбита, тя има малко мърдане нагоре и надолу. Интересното е, че това мърдане е много малко. Въпреки че планетите биха могли да се движат около Слънцето като електрони около ядро на атом, хаотично, те се движат в една равнина, все едно са на лист хартия. Те са в триизмерно пространство, но все едно са в двуизмерно. Имат много малко отклонение като ширина. Друга тема е, защо е така.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #27 -: Юли 28, 2010, 10:10:31 »

    ЗА РИТМИТЕ И СЪОТНОШЕНИЯТА

    Има едни такива ритми, които се проявяват от най-малкото листенце до Слънчевата система и до Вселената, като цяло. Има едни такива спирални образувания, т.нар. златни сечения. Едни такива математически изчисляеми отношения, които се повтарят. Това се наблюдава в целия физически свят – цялата природа просто е построена на такива принципи. Астрологията е построена на същите тези принципи, понеже тя просто е това нещо. И човешкото тяло е построено на това. По същия начин е построено на ритмика и съотношения. Същите съотношения, които ги има и в околния свят.
    Това, което е във вашите хороскопи, обикновено не отчита планетарната ширина, което означава, че проекцията не е съвсем точна. Просто го имайте предвид. Компютърните програми обикновено, ако изчисляват планетна ширина, те я изчисляват и я дават отделно. Доста програми дори не я изчисляват. При проекцията, в тези големи разстояния, които ги има между планетите, ъгълът, който се получава, благодарение на тази ширина, е много малък и тъй като е много малък, клони към нула изместването при проекцията на Земната орбита. Освен това няма никакво изместване, когато планетата се намира в нулева ширина или при съвсем малка ширина. Но когато е в максималната си ширина, това нещо се отразява, има едно изместване, което повечето програми не го отчитат.
    Друго нещо е тази сила, която кара всичките планети да се държат по този начин, да се движат по определена орбита. Слънчевата система е много устойчиво нещо. Има един цикъл, един ритъм, който си тече като часовник. Изобщо не е случайно, че ние сме си нагодили времето на базата на движението на Земята около Слънцето. Това, което ние наричаме време, всъщност, представлява движение на тяло в пространството. Една година наричаме обиколката на Земята около Слънцето. Когато кажа, тази година ще построя къща, аз казвам следното: докато Земята направи едно кръгче около Слънцето, аз през това време ще правя къща. Няма никакво време, което да е в смисъла на четвърто измерение, на някакви специални неща. Просто има едно съотношение. Безсмислено е да пълня пясъчен часовник – използвам Земята, която си се движи от 5 млрд. год. по една и съща орбита. Астрономите казват, че ще се движи поне още 5 млрд. год. Това е най-устойчивото тяло, което ние познаваме и затова се мерим по него. Денонощният кръг е същото нещо. Едно кръгче на Земята около оста й – пак е един ритъм, стабилен. Часовникът ни е направен по тези т.нар. часови зони.
    Часовникът спокойно би могъл да бъде не 24 часа, а 48 или 168, или както си щете – няма проблем затова. Нали няма проблем да имаме 48 часа денонощие с часове по 30 минути. Какъв е тоя зор да са по 60 минути? Просто една наша традиция, която върви от древността – 12 х 5 = 60. Дванадесетицата. Тази дванадесетица е родена от това, че Луната обикаля 12 пъти Земята. Древните хора са се ориентирали по това, защото не са могли да преценят Земята за колко време обикаля Слънцето. Виждали са Лунните фази и са броели от пълнолуние до пълнолуние. Така са се ориентирали – те не са имали часовници. Сигурно сте чели за Винету и Поразяващата ръка, които се срещат при еди-кой си дъб, при еди-каква си Луна. Понеже не могат точно да я налучкат, единият пристига 3 дена по-рано и чака. На тази база има лунни календари. Установено е, че през годината има 12 пълнолуния или новолуния и т.н. и оттам има 12 месеца и изобщо дванадесетицата навлиза.
    Седмицата като 7-ца, не много удобна, защото месецът се дели на десетдневки по-добре математически, а не на 4 седмици плюс нещо си. Обаче точно 7 денонощия са от една лунна фаза до друга. От новолуние до първа четвърт имате 7 денонощия. От първа четвърт до пълнолуние – 7 денонощия. Казано по друг начин Луната обикаля Земята приблизително за 28 денонощия. Осредненият вариант е 28 дни 2 часа и 19 минути – това е единствената причина да имате седмица. И това се нарича време. Това е, ние се мерим по ето тези истории. Така се съотнасяме и въвеждаме някакъв ред в нашето живеене, а не че има някакво време специално, имагинерно.
    Да си поговорим за Слънцето сега. Първо, Слънцето в хороскопите се движи като Земята, защото то всъщност не се движи, нали. Ние сме една хелиоцентрична система и Слънцето си седи в средата. Фактът, че цялата Слънчева система се движи около центъра на галактиката Млечен път ние не го разбираме и не го усещаме. Това движение е над мащабите на земните ни възприятия, поне над мащабите на физическите ни възприятия. Като гледаме от Земята и благодарение на това, че Земята се движи, всъщност, с една скорост, на нас ни се струва, че Слънцето се движи с такава скорост. Има 2 движения на Слънцето, също както има 2 движения на Земята - двете са субективни.
    Едното е, че Слънцето изгрява, движи се през деня и залязва. Това е илюзия, защото всъщност Земята се върти около оста си и това е причината да изглежда така, че Слънцето се движи. Другото движение е това, което астрономите наричат видим път на Слънцето. Движещата се Земя и ние като наблюдатели от Земята, като гледаме Слънцето изглежда, че то се движи през небето, през звездите. Движи се в т.нар. Зодиакални съзвездия, тези съзвездия, които ги знаем като зодиакални знаци. От 88 съзвездия в северното полукълбо на фона, на които имаме теоретичната възможност да наблюдаваме Слънцето, ние го наблюдаваме само на 13 – дванадесетте Зодиакални плюс Змиеносец. Неговият път е устойчив, защото всъщност Земята има устойчива орбита. Ние виждаме проекцията и през една от звездите на Змиеносец, което е причината да се тревожат астрономите за Астрологията, която не отчитала тринадесетият знак, видите ли. Да приключим тази тема със следното нещо. Да, вярно е, че Слънцето се проектира и в съзвездието Змиеносец, обаче ние никога не сме говорили за съзвездия. Астрологията не се занимава със съзвездия! Каквито и да е - нито зодиакални, нито незодиакални. Ние сме говорили винаги за Зодиакални знаци, а Зодиакалният знак не е съзвездие и не представлява реално съзвездие. Зодиакалният знак, представлява 1/12 от Земната орбита около Слънцето. Земната орбита е почти съвършено кръгла, а този кръг е разделен на 12 равни части от по 30о. Това е цялата работа и никакви съзвездия тука няма.
    Ако решите да се занимаете със съзвездията, трябва да знаете следното: първо те не са по 30о. Ако съзвездията, такива каквито са, реално ги вземете и ги сложите върху кръга ще установите, че нито едно от тях не е 30о. Те варират от 14о до 48о. Съзвездията Лъв и Скорпион са се протегнали по над 40о, а Дева се е смотало на няколко градуса. Второ, каква работа имаме ние с тия съзвездия? Това са някакви светове, които се намират на не знам какво си разстояние от нас и които са важни по някакъв начин, но са много, много надземни неща. Хайде да се оправим в нашия си двор първо. Повечето хора не могат да си оправят Луната, а до Слънцето не могат да докопат изобщо, какво остава за онези звезди! Звездите са си далече и в душевен, и в духовен план.
    По принцип е много лош навик да прескачаш прекия началник и да ходиш при генералния директор за всяка глупост. Ще те уволнят набързо или ще стане беля. Така че ние имаме работа тук, в Слънчевата система. Повечето хора не могат да напуснат Земята, а какво остава за другите планети, за Слънцето или пък да излязат извън Слънчевата система. Нека това да го оставим на т.нар. велики посветени и на по-мъдрите хора. Ние да се оправим с близкото обкръжение и като се почувстваме комфортно в него, тогава да търсим други неща.
    Не че звездите нямат значение. Имат. Астрологията ги използва, класифицират се звездите, обаче не само зодиакалните, а абсолютно всички. 14 от тях се смятат за особено важни и има отношения с тях, аспекти. Но това е една тема, която един път човечеството не е така дорасло до там, че да му е актуална и втори път изследванията в тази плоскост не са много, трудни са и малцина са астролозите, които могат да правят там изследвания. За неподвижните звезди в Астрологията ще видите много малко книги, които дъвчат една и съща тема. Повтарят едно и също – коментари върху древните автори. Или другият момент е съчинения от 1001 нощ.
    Не е от полза да си измислям нещо или ако не мога да го измисля, го преписвам от някъде. Никакъв проблем не е да кажа, че звездата Антарес, която е от І-ва величина и тя означава еди какво си, да това е. Някой може ли да ме обори? Не. Недоказуемо е и затова аз казвам, че е така. Някой ако казва, че не съм прав – да докаже. Аз бера плодовете в момента, а нататък не е ясно какво ще стане.
    Въпрос: в тази връзка, след като духът е господар на материята и съдържа цялото познание за Вселената, не може ли ако този път се намери, нещата да не се откриват, а просто да се знаят и да се правят и вместо човек да си измисля, той ще знае и ще пише.
    Как обаче да стане това? Какъв е този човек, дето може да го направи това нещо? Как се прави това нещо? Там е цялата работа. Възможна ли е такава връзка някога? Тя, не само че е възможна, тя точно така се е правила.

    ЗА ЖРЕЦИТЕ И ТЕХНИТЕ УЧЕНИЦИ

    Така наречените древни жреци, които са били и астролози, не са писали. Те не са давали на някой да чете нещата, а са го научавали да ги вижда. Те са вземали ученика, занимавали са се с него 20 години, за да го научат да ходи на планетите. Да ходи на звездите. Сам да го види и преживее цялото това нещо. Те са научавали учениците си да говорят с боговете, а не чрез тях. За тях е било абсолютно безсмислено да пишат. За какво да пишат? Те са започнали да пишат в една късна епоха и не за учениците си разбира се, а за другите хора и също така за критични моменти, когато ще измрат всички и ще се прекъсне веригата. Затова са написали определени неща, които да оцелеят.
    Но никой не е написал всичко, защото то не може. Да не говорим, че това е анти-. Какво ще постигнеш ти ако дадеш на някой да чете? Доста е вероятно да го отдръпнеш от това, той да се научи да говори с боговете. Той ще остане само в четене, само в интелектуализъм. Опасността да започне да си измисля и да подмени истинските неща с онова другото е огромна. Много лесно става това. И ако няма един учител нещата увисват. Това е главната причина по принцип посветените да не желаят да се записва и ако някой нещо пише винаги е обвиняван. Доста е оспорвано това нещо. Защо даваш тези неща да се пишат? Не е проблемът в самото писане. Проблемът е в това, че това писане може да вреди.
    Цялата работа опира до един архай Орифиел, който се свързва със Сатурн всъщност и той точно така казва: “защо им давате на човеците това нещо? Това ще им попречи всъщност те да отидат по-напред. Те трябва да вървят вътрешно пътя, а вие им го извеждате отвънка.” И човеците само зяпат и нищо не правят.
    « Последна редакция: Юни 28, 2013, 18:33:31 от Модератор » Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #28 -: Юли 28, 2010, 10:17:54 »

    КАКВО НЕЩО Е КАРМАТА ?!?

    Ние ще си говорим в Кармичната Астрология за кармата и ще се разделим с популярните представи за кармата, за прераждането, че хората се прераждали на някакви гроздове, както пише Майкъл Нютън. Той е от тези, които размишляват, много интелигентен човек, но няма сетива, за да усеща нещата и всъщност се подвежда от въображението си, от размишленията си. Той прави едни директни прехвърляния от това, което хората му казват, когато изпадат в някакви състояния. Хората си спомнят нещо, но той не може да различи какво всъщност си спомнят – кое от къде е, що е, как е. По тази причина стига до едни много логично звучащи изводи, че след като най-тесни отношения се създават в родовите връзки и особено там, където са деца-родители, там има много травми, преживявания и какво ли не, много повече, отколкото между чужди или слабо познати хора и съответно това създава карма, защото това са преживявания някакви. И тая карма трябва да се отработва, защото има някаква натрупана проблематика и съответно в следващия живот прераждането е пак в тази конфигурация. Откъде накъде ще се преродя в някакъв китаец, дето нито го познавам, нито ми е някакъв, а това е хаос и такъв хаос не може да има. Та в другия живот аз ще съм на майка ми майката, а тя ще ми е дете. И ще мога да й отмъстя или съответно да й се отблагодаря и всичко е такова, каквото си е било.
    Звучи логично, обаче изобщо не е така всъщност и е крайно елементарно и измислено. В неговите писания има истина, но и той не знае кое е истина и кое не е, защото той това не го е преживял. Самият Майкъл Нютън размишлява, но той няма отговор на нещата.
    Майкъл Нютън е един човек, който, като го четеш, виждаш, че той се опитва да търси. Като един съвременен човек той се опитва да търси по един начин, който му е възможен на него. Някой ден, ако той е готов за това нещо, той ще намери. Той ще намери човек, който ще му помогне да си избистри представите, да разбере какво прави. Аз съм сигурен, че той има тази възможност, но може би не е узрял за да я види. Може би до него има човек, който може да му обясни тези работи, но той не го вижда. Не се среща с него и не се получава. Само го дадох за пример. Майкъл Нютън е популярен в България с тези книги, които излязоха.
    Има и други книги. Изобщо кармата е една тема, за която може да се вихриш, както си искаш. Ние ще си поговорим много сериозно, за това, че нещата би трябвало да са много, много, много по-сложни, а не толкова елементарни. Вижте живота около нас – той не е толкова прост и елементарен всъщност. Защо би трябвало тези теми за живота и смъртта, за живота след смъртта и т.н. да бъдат елементарни, те изведнъж се елементаризираха. Така простичко нали, аз си продължавам такъв, какъвто съм си. Да не говорим пък за общо разпространеното мнение, че аз, като умра, ще се събера там с починалите ми роднини. Нали, когато си отива баща ми, аз съм спокоен, защото знам, че отива при брат си, при майка си (той обичаше майка си) и ще копа градинката там пак и всичко си е рахат. Или пък ще внимавам много да не ми се разсърди, защото знам защо си забравих ключа от апартамента онзи ден и го намерих след като си разбих вратата – това беше, защото като имаше годишнина от смъртта на баща ми, не ходих на гроба му, а отидох на църква и той явно се е обидил. Това са глупости, абсолютни глупости. Това е плод на моите фантазии, защото аз си живея в субективна реалност. Не че я няма тази субективна реалност. Аз заради тази субективна реалност си разбих вратата, това си е факт, съвсем сериозен, но починалият ми баща няма нищо общо с това. И т.н. и т.н. Докато нямаш усещане за тези работи, просто си живееш твоя си живот и си измисляш - лошо няма, такива сме човеците, но си измисляш.
    Нещата са дотолкова сериозни, доколкото това, което го живеем сега е градивото, което ще живеем после. Ако сте забелязали, човеците не могат да се променят особено лесно, да не кажа, че е твърде трудно. Един повърхностен човек, да го направиш по-дълбок е изключително трудно. Да бъдеш повърхностен е на ниво темперамент, а това е етерното тяло. Това е вкопано вътре в ритмичното тяло на човека, в жизненото тяло. Кога ще си промениш ти темперамента? 99 % от хората го променят като умрат. Да бъдеш повърхностен е нещо, което ти си го направил в миналия живот. Така че как ще го промениш, като се раждаш такъв. Изключително важно е какво ще направим сега и това, което се получава сега, се видоизменя в изключително голяма степен при взаимодействието на различните тела на човека. Защото човекът е дезинтегриран и не представлява едно тяло. И това, което се появява като плод на едно тяло, то се прехвърля в друго тяло. Отива като семка в следващия живот и изобщо не седи в същото положение, в което е. Доста неща не излизат изобщо извън рационалния свят. Те си остават тука и изобщо не стигат духовния свят и това всъшност не е само физическото тяло.
    Смисълът на цялото това нещо е да ни въведе повече морал в нещата и повече съвест. Човек трябва да живее със съзнанието, че всичко което прави, всички хора, с които общува и т.н. формират живеенето му изобщо и че това, което прави, ще бъде един фундамент на следващия живот и никой не ти го прави това – ти си го правиш сам. Няма някакви сили, които да се занимават специално с теб и да ти оправят бакиите.
    Няма проблем да се демонизираш, ако си един човек, който систематически работи против Божията искра в себе си, а за това е достатъчно да бъдеш по-едностранчив, а не е нужно да бъдеш специално зъл, убедено зъл. Хора, които развиват едностранчива воля например, които развиват Аз-а, защото ако се развива прекалено Аз-а няма морал, се демонизират лесно. Трябва да се развива Аз-а, но една крачка в посока на Аз-а и две крачки в посока на морала. Иначе не става. Казано по друг начин, адските редици трябва да се попълват също и там има недостиг и няма някой, който да ти попречи да ги попълваш – свобода. Свобода обаче, последвана от закономерни последствия. Свободен си да правиш, каквото си искаш и да си понесеш закономерния резултат от твоето деяние. Ще се получи това, което както казват, че когато не знаеш накъде отиваш, ще попаднеш винаги някъде, накъдето не си тръгнал.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #29 -: Юли 28, 2010, 10:21:26 »

    ОТНОВО ЗА СЛЪНЦЕТО

    На практика Слънцето в хороскопите се движи като Земята. Точно това е причината да виждаме на 180о от Слънцето символа на Земята. Земята в един хороскоп е на 180о срещу Слънцето. Някои астролози се опитват да коментират Земята като символ вътре в хороскопа. Дават й символ знака Телец и казват, че тя управлява знака Телец, но това са много малко астролози и те не звучат убедително.
    Движението на Слънцето е всъщност за 24 часа около 60Ê, т.е. приблизително около 1о на денонощие. Амплитудата е от 57Ê до 61Ê. Един час има 60 минути, а една минута 60 секунди, т.е. понятията не са десетични, а шестдесетични и това трябва да се има предвид. Слънцето се движи най-бавно през зимата, януари месец - с 57Ê за денонощие. Есента и пролетта се движи с 60Ê и август - с 61Ê. Имайте предвид, че това, което Слънцето е физически като наблюдение, същото е душевно, същото е и духовно, т.е. Слънце в душевен и в духовен план. В душевен план кое ще ни бъде на нас Слънце, всъщност? Това, което психолозите наричат център на личността. Те казват, че когато загубиш центъра започваш да се депресираш, да се плашиш много силно. Колкото си по-далеч от твоя център, толкова си по-изплашен, объркан, депресиран и отчаян и ако стигнеш прекалено далече от него, тръгва суицидност, самоубийственост. Страхът става толкова силен, че човек навлиза в ирационалност, прекалено голяма несъзнателност, инстинктите го завладяват и се достига до момент, в който духът започва да се самоотрича. Самоотричането на духа води до блокирането на инстинкта за оцеляване, човек иска да се самоубие и го иска много силно.
    Ако се наблюдава такъв човек, той е все едно като обладан от някакви зли духове, защото нали има инстинкт за оцеляване, което лесно може да се провери. Хората и животните инстинктивно се пазят от наранявания, особено страшни за живота им. Обаче, ако видите един самоубийствено настроен човек, вие виждате как той инстинктивно се напъва като животно да умре. Ако се случи да говорите с такъв човек, той ви казва следното: дръжте ме, защото ще скоча, т.е. той с разума си не иска да умре. Звучи смешно, но в него има една много голяма сила, ирационална сила, която го тласка да скочи и когато казва “дръжте ме ще скоча”, няма шега. Ако този човек го хванем и го задържим, той прескача трапа. Ако решим, че се прави на интересен и го пуснем, той ще скочи, т.е. има огромна сила, която не само потиска инстинкта за оцеляване, но и той иска да умре на всяка цена.
    Какъв е механизмът на това? Какъв е този напън? Точно страхът, ужасът от загубата на самоличност, от обезличаване е толкова грандиозно силен, че той достига до духовното ниво. Когато един дух се изплаши за себе си, той се изплашва за своята вечна същност – ставам безсмъртна душа и хвърлям на кучетата тленното тяло. Когато така стоят нещата, а в духовен план те така стоят, аз имам изключително мощен импулс да умра. Инстинктът за оцеляване не работи. Инстинктът за оцеляване е валиден в душевен план, но не е валиден в духовен план. От духовна гледна точка, човек като духовно същество няма такъв инстинкт. В духа си човек знае, че е безсмъртен и темата за оцеляване не е актуална изобщо. В кармичната Астрология никога не се е поставяла задачата за един човек да оцелява. В кармичните хороскопи ние никога не можем да търсим начин човекът да оцелее. Това не е наша задача. Темата за оцеляването е тема на рождената Астрология. Тя се решава на тази база.
    Какво представлява Слънцето по-конкретно. То е този център на личността. В душевен и в духовен план, това е “Аз съм”, сетивото за “Аз съм”. Има такова сетиво, Аз-ово сетиво, с което може да усещаш кое същество има Аз и кое няма. С това сетиво може да различиш кое същество е Аз-ово и кое не е. Мога да различа едно животно от един човек да кажем. Би трябвало да мога да различа и Аз-ово извънземно същество от извънземно без Аз-ово. Ако дойде един извънземен със своето “куче” аз би трябвало да мога да ги различа, за да не се получи така, да приветствам “кучето” му с “добре дошъл” на Земята. Освен това, с помощта на това сетиво ти може да определяш доколко един човек е Аз-ов. Доколко за него “Аз съм” има някакво значение. “Аз съм” е изключително важно нещо, защото при огнените знаци, особено при Овена и Лъва, най-важното нещо беше да научат човека да се държи достойно и да уважава себе си и да знае, че е достатъчно да съществува и това вече е смислено. “Аз съм” не се нуждае от доказателство. Не е нужно да доказвам, че има смисъл. Моят живот има смисъл, дори и просто да съществувам.
    За повечето хора това е трудноразбираемо и непонятно, и те цял живот се трепят да доказват, че техният живот има смисъл и че “ТЕ са”. Не е нужно. Това е генерален проблем. Една генерална задача, която стои пред човечеството. Хората са важни сами по себе си и трябва да проумеят колко много са важни, че животът е нещо много по-спокойно, че животът живее в една средна точка, в един баланс между нещата и никога темата да бъда велик не е била важната тема. Напротив, това е проблемната тема. Стремежът към величие, към изява, към доказване по природата си е егоистичен. Его-то произвежда един такъв стремеж от страх. Хората искат да бъдат велики от страх. Няма Любов в това нещо и ако Любовта беше Бога, Бога го няма в това нещо.
    Въпрос: как може да се разбере, защото някои смятат, че цялото изкуство се гради на Его-то, защото творците се стремят към изява, та как може да се разбере един изпълнител дали пее от страх или пее от Любов?
    Начинът е един човек, който може да ги различава тези неща да ходи с теб и да слуша музиката, ако ще слушате музика, да ти казва, ето това е. Чу ли го сега това, това е истинско, усети го, а това другото не е. Ти го имаш също това сетиво и може да го развиеш. Човек се учи на тези неща и ще се обучиш да ги различаваш. Това е най-добрият начин според мен. Иначе то се усеща. Когато нещо избликва от сърцето на човек, естествено е и е истинско - то просто си е. Не е въпросът в това дали това, което избликва от сърцето ти харесва на теб или не. Това е първото нещо. Едно изкуство не е важното на теб да ти харесва или да не ти харесва - важното е дали е истинско или не е истинско. Ако не е истинско, това не е изкуство. Има много неща, които се представят за изкуство, а всъщност са печалбарски бизнес, който употребява човешките страсти, повърхността на човеците, неумението на човеците да си доставят качествена храна за душата и понеже хората са доста повърхностни, ядат тази храна и се задоволяват с нея. Не само това. Има хора, които така са навикнали на такава храна, че не могат друго да ядат. Те нямат сетива за друго, те се притесняват и се чувстват много зле в момента, в който ти поставиш една задача пред него.
    Едно нещо може да не ти хареса и то може да бъде истинско изкуство. Любовта се проявява по много начини и може би това не е твоят начин. В смисъл, че аз съм обикновен човек и не съм такъв, че да мога да приемам Любовта по всякакъв начин. Аз виждам, че това е естествено и истинско, уважавам го като такова, но не се свързвам с него - не е за мен. Усеща се дали един човек пее със сърце или не. Може да пее чалга, може да пее опера, но да го прави от сърце, от душа, не защото се прави на интересен, той си е такъв. Той да кажем си е идиот и се държи като идиот - всичко е наред, всичко е нормално, няма нищо притеснително. Просто трябва да си си такъв, какъвто си.
    Когато си направил един живот изцяло от лъжи, какво трябва да направиш? Да гътнеш цялата работа ли? Какво ще остане тогава от тебе? Това звучи ужасно. Много хора, на които им светва лампичката по някое време си казват: “Не, няма за кога вече. Карай напред и ще гледам оттук нататък да оправя нещата.” Опитайте да кажете истината на някой човек по-сериозно и ще видите какво се получава, ако тя е неприятна. Човекът веднага ще реагира, че не сте прави, че той не го заслужава и ще ви упрекне в злонамереност. Защо е необходимо да ми е направил нещо, че да му кажа каква е истината според мен. Опитът за обективизъм се посреща веднага на нож, става проблем и си е опасно.
    Активен

    Страници:  1 [2] 3 4   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright