Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: УВОД, ОСНОВНИ ТЕРМИНИ В АСТРОЛОГИЯТА  (Прочетена 5648 пъти)
pluton
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « -: Юли 26, 2010, 15:38:28 »

    Защо Астрологията работи?
     
    Защо Астрологията работи, т.е. може да се вярва, че помага в разбирането на човека ?
    Животът на Земята не се дължи на самата Земя. Планетата не е в състояние нито да зароди белтъчната форма на живот (това е целия живот - растително, животинско и човешко царство), нито да го поддържа. Тази форма на живот се дължи на Слънцето и се поддържа от него тотално. Масата на Слънчевата система се намира в звездата на 99.99% и 0.01% във всичко останало. Всички процеси в системата са зависими от Слънцето, а животът на Земята 100%. Всяка жива клетка съществува благодарение на и е обусловена от звездата.
    Луната е твърде голямо космическо тяло (3 600км в диаметър)...значително по-голяма от Плутон и гонеща по размерите си Меркурий. Движи се изключително близо до Земята (средно разстояние 384 000км) като има значително доближаване и отдалечаване от земната повърхност, поради елиптичната си орбита. Получава се сериозен гравитационен резонанс. Той действа като магнитна сила, но и върху неметали. В резултат имаме силно влияние на Луната върху размножителните и растежните сили, защото от трите агрегатни състояния животът е основан именно на течното (растителни сокове, кръв и лимфа).
    Въпросът: Добре, Слънцето и Луната се налага да признаем, че все някак имат роля за живота върху Земята (не само върху хората естествено), ами планетите какво значение имат ?!? Например Плутон и Земя ?!?
    Подобен въпрос изглежда логичен и интелигентен само на пръв поглед. В действителност е некоректен. Плутон и Земя сами по себе си не биха имали никакво отношение, което изглежда съвсем очевидно. Те общуват помежду си единствено благодарение на Слънцето. Намираме се в звездна система и звездата категорично дирижира своята система на 100%. Планетите се движат дисциплинирано като частите на швейцарски часовник и поддържат помежду си постоянни пространствени позиции - ритми и цикли. Няма никакъв хаос и непредсказуемост.
    Във физиката има един основополагащ закон: Разположението на физически тела в пространство определя свойства и функции на пространството. Това е валидно на всички нива: атомна физика, нютонова физика и физика на големите (космически) тела. Само напомням, че хората, занимаващи се с вътрешен дизайн (архитектура) така се изкарват хляба. В химията имаме линейна и структурна формула на всяко съединение. Линейната формула показва колко атома от кои химични елементи участват в съединението, но не и начина (ъгъла), по който са свързани. Структурната формура показва именно това. Ако разместите едни и същи атоми в пространството ще получите вещества със съвсем различни свойства. За доказателство служат изомерите: те имат еднаква линейна, но различна структурна формула и са действително съвършено различни вещества.
    Същото се отнася и до космическите тела. Тяхното разположение в пространството (, което изобщо не е хаотично) оказва въздействие върху живота на Земята. Напомням, че това се дължи изключително на Слънцето. Така зад всички процеси ще откриете неговата вездесъща сила.
    Горното е извлечено от естествените науки. Астрологическият софтуер работи с формулите на НАСА, поради което се надявам, че няма технически грешки. Но защо всичко това се отнася до Психиката и Съзнанието на вида Хомо сапиенс ?!?
    Чувствата на човека са в тялото. Висшата нервна дейност, чийто физически главен орган е мозъка се състои от нервни клетки. Именно те, в постоянно противоборство с кръвта, създават усещанията, възприятията (т.е. емоциите), но също така и способността за мислене. След като тялото е обусловено от заобикалящата го среда, следователно емоционалния и съзнателен живот също са обусловени. Те са в тялото. То е физическия носител.
    За да разберем конкретното въздействие на Слънчевата система върху живота на Земята, ни трябват хуманитарните (човешките) науки. Хората са се интересували от себе си, от смисъла на съществуванието от дълбока древност. Достигнали са през вековете до мъдрост, дали чрез откровения или по друг начин, няма значение. Така днес имаме Медицина за човешкото тяло (пък и за растителното и животинско царство); Аналитична психология за човешката душа (психика); Философия за човешкото съзнание.
    Всеки астролог трябва да е добре запознат, поне с тези три науки. Астрологията е мостът между естествените (точните) науки, чрез които се изследва минералното царство (реално само то) на Слънчевата система и хуманитарните науки, чиито основен предмет на изследване е Човекът.
    Напомням, че Земята извършва две основни движения в пространството, които са от решаващо значение (100%) за живота върху нея. Това е годишния кръг и денонощния кръг. Именно тези кръгове в астрологията се наричат Зодиакален кръг (път на живат на гръцки език) и Хороскопен кръг (буквално от гръцки означава часови кръг, т.е. денонощен). Всички планети и светилата (Слънце и Луна) се проектират върху двата кръга. Това е основата на всеки анализ.
    Коментарът, който правя в момента, е рационален и предназначен за съвременния образован, мислещ и интелигентен човек. Той е съобразен с основната нагласа на мислене и възприятия, характерни за ХХв. и началото на ХХІв.
    Ако се помисли повече и се развие горнияj ред на изложение с помощта на Аналитична психология (Юнг),(Психоанализа според Фройд) и най-вече с различни философски мирогледни достижения (напомням, че единствената наука, която е предназначена и може да обяснява смисъла на живота върху Земята, е именно Философията. Всички останали са по-тясно специализирани и дори при есеистична форма на изложение никак не са убедителни за този въпрос) - ще се получат задълбочени, конкретни и убедителни обяснения.
    Останалото е практика. Когато натискам контактния ключ, лампата светва. Това е факт, дори и да не разбирам защо светва. Вместо да отричам, че свети...нормалното е да опитам да разбера защо свети...или да отложа това напред във времето, като се задоволя просто да ползвам светлината на лампата.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #1 -: Юли 26, 2010, 15:50:08 »

    ЗА НИВАТА НА СЪЗНАНИЕ СПОРЕД АСТРОЛОГИЯТА

    В АСТРОЛОГИЯТА ИМА 4 НИВА НА СЪЗНАНИЕ

    Първо ниво на съзнание - това е най-ниското ниво. Представлява човек, който е разширил съзнанието си само до себе си. Т.е. на този свят, единственото нещо, което го интересува е него самия. Разширил се е до носът си - от носът му нататък, светът за него не представлява интерес. Очевидно е, че става дума за един свиреп егоист. Такъв човек няма никаква представа какво е Любов. А светът можеш да го владееш само в степента, в която проявяваш истински интерес към него. Колкото по-малко интерес проявяваш към него, толкова по-непознаваем става за теб. А непознатото причинява страх.
    Един такъв човек не се чувства спокойно никъде. Има в себе си силно притеснение от всяко едно нещо. Много е нестабилен и обикновено живее в жесток страх. В резултат на което, реакциите му към околния свят са често пъти неадекватни. Това е асоциален човек. Това е човек, който не може да живее в обществото и единствената причина все пак да оцелява в неговите рамки без да истерясва и да не се държи агресивно, е Наказателният кодекс.
    При този човек, страхът от наказание е също много силен. На него му се струва, че ако направи някакво престъпление ще бъде жестоко наказан, възмездието ще го догони, той няма да може да се спаси. Страхът от наказание е единствената причина, за да не прави престъпления на лягане и на ставане. А той между другото не смята, че подобни действия са престъпления, няма съзнание за това.
    Представете си един човек, който се интересува само от себе си и как би гледал той на околния свят. За какво му е да общува с околния свят? Оказва се, че трябва да взима от околния свят определени неща, които му трябват. Трябва да взима някакви материални блага. А също така се оказва, че е добре да подчини определени хора, да ги пороби, така че те да могат да му слугуват. И да го снабдяват с блага. Такъв човек не се жени по Любов, защото не знае за какво става въпрос. Той се жени на принципа: 100 кила ракия давам или майка ми много настояваше да се оженя. И когато се окаже с някакъв човек до него, това става без особено негово съзнателно участие. Оказва се в един момент обвързан. Какво му хрумва? Я, ето един, който ще ми служи сега. Не може да си представи да има някакви нормални човешки отношения. Или ще бъде роб и ще умира от страх, и ще козирува, или ще е робовладелеца и ще е въпрос на борба за надмощие. Чистият егоизъм означава директна борба, война. И нашият човек се хвърля върху другия, за да го подчини. Започва директна, брутална и свирепа агресия. Цигания в пълният смисъл на думата.
    При това положение никакво възпитание или материални блага не могат да променят ситуацията, която има в главата. Ако има Първо ниво на съзнание, този човек може да е богат, но той пак ще се стреми да пороби партньорът си на всяка цена - брутално, глупаво и гадно. И го прави.
    Този човек установява, че има някакво животинско удоволствие в това да прави секс. И затова започва да упражнява правенето на секс. По никаква друга причина. Първо: защото има хормонални фактори, та ако забрави, те му напомнят. Изобщо това е един животински принцип. И при този човек сексът е горе-долу като изнасилване. Той даже и не разбира, че е възможно да има някакви други взаимоотношения. И така се получават деца. Когато това стане, той си казва, ура - още роби се родиха. На робинята й се родиха роби. Какво се прави за тях? Не си грижиш естествено, кой е луд да се грижи за тях. Робите обаче могат да слугуват. Децата в един такъв брак, трябва още от малки бързо да се научат да угаждат и да слугуват на господаря. Който господар смята, че фактът, че е принуден да ги понася и търпи е напълно достатъчен, за да има право да ги командва по най-безобразния начин.
    Би им казал така: вижте какво, ако вас ви нямаше, моят живот щеше да бъде много по-спокоен. Вие знаете ли колко се мъчих, докато бяхте бебета. То е ясно, че аз няма да си мръдна пръста за вас - вие да сте си го мръднали за мен. Така разсъждава, доколкото е в състояние да разсъждава. Разсъждава безчовечно, Любов и Съвест няма.
    Илюстрация за това ниво. Пътува един такъв човек в трамвая и някой го настъпва без да иска. За него, целият околен свят му е враг и се държи към него враждебно. Иска да владее целия свят и само тогава може да бъде спокоен. Но понеже не го владее, не е спокоен, за него светът е враждебен. Не се интересува от хората и не вижда добри ли са, лоши ли са. Не наблюдава и не анализира - няма такива способности. И както си седи в трамвая, изведнъж, А…а, болка в крака. Какво става? А, ето този ми причини болка в крака и какво да направя сега? И то естествено го е направил нарочно. Трябва да му отрежа главата за това, че ме е настъпил. Трябва да го вкарам в положение никога повече да не ме настъпва. Ако мога да му счупя и двата крака, за да не може повече да ме настъпва е добро решение. Такъв човек обезумява и прави луд скандал, защото е настъпен. Не може дори да му мине през ума, че не си го направил нарочно.
    Впечатляващото е, че такива хора се издигат на ръководни длъжности. Това е човек, който не е в състояние да се погрижи за себе си, камо ли за някой друг. Защо се издигат такива хора? Това са хора, които се контролират много лесно. Те лижат подметките на висшестоящите и размахват всеки ден камшика над низшестоящите. Такъв един човек е много удобна маша. Да си реализираш егоистичните планове с него. Можеш да го юрнеш даже да прави престъпления, от които да печелиш. И точно по тази причина умниците, правят такива хора с Първо ниво на съзнание малки шефове. Хората с Първо ниво на съзнание никога не стават големи шефове. Те са като надзиратели в робски плантации, това са техните качества. В този смисъл, ако видите, че един такъв примитив е издиган и толериран - на това се дължи.
    Такъв човек не може да заплаши поста на висшестоящия, защото няма качества. Никой няма да го сложи на висш пост. Той е послушен, защото усеща, че този пост не го заслужава и е много над неговите възможности. И трепери. Не е благодарен на тези, които са го сложили на този пост, защото не знае какво е това чувство благодарност. Превръща се в “куче” на шефа - няма морал, съвест. Каквото каже шефа. Такива са отношенията при мафиотите. И това куче хапе всичко наред - каквото му наредят. Не е благодарно, но се чувства сигурно, че е кучето на шефа.
    Изгодно е да имаш такова куче, ако си такъв мафиотски шеф. Ако имаш мафиотско мислене.


    Второ ниво на съзнание - човек се е разширил, неговото съзнание се е разширило до кръга на семейството му. Освен да мисли само за себе си, иска да мисли за още един човек. Само за още едничък човек. И това му е трудно, но все пак полага усилия. Готов е да се свърже с този човек и в това семейство да има деца.
    На второ ниво на съзнание главен смисъл на живота са децата. Всички хора, които казват, че истинският смисъл на живота им е в децата, и че ако ги загубят няма да имат смисъл на живота, са типичните представители на Второ ниво на съзнание, което аз наричам “гравитационно ниво”. Тъй като човечеството в огромната си част в момента се намира точно в това ниво на съзнание.
    Кои са ценностите на съвременния човек? Това са семейните ценности. Хората живеят в рамките на своето семейство. Борят се и защитават своето семейство - до тук. От тук нататък, всичко друго, кучета го яли. До прага на моя дом. Погледнете къщите на хората - вижте общите части и вижте какво е вътре. Отвътре направено, нагласено, ремонтирано за 20000 евро, а отвън - кочина. Това за какво говори? Този човек има определен интерес до прага. От прага навън - не го интересува. Пълно е със скъпарски къщи около София за милиони, а около тях е кочина. Кочина, но собственика на къщата не пипа, защото не е негово. Стотинка не дава за това. Същата работа е и по блоковете. Това за какво говори? Няма общностен дух. Мисля само за мен и за моето семейство. Това е причината да видите как в същото време се правят саможертви от родителите за децата им. Родители не се дохранват, за да могат да плащат обучението на децата някъде си. Ще видите как родители отиват на една работа, която не обичат само и само да изкарат повече пари, за да осигурят бъдещето на детето. Очевидно е, че тези родители с Второ ниво на съзнание, хвърлят всичко, за да осигурят бъдещето на децата.
    От една страна имаме великанска разлика със съзнанието на Първо ниво. Това са вече хора, които започват да имат малко хал хабер от Любов. Малко една струйка такава се промъква. Започват “да закачат” какво е това Любовта.
    Помежду им отношенията често са користни - взаимноизгодно егоистично сътрудничество. Както ви казах, болшинството такива семейства са ЕТ “семейство Илиеви” или “семейство Колеви” ООД, където вътре има едни отношения, които не са особено величествени. Не са толкова сърдечни, толерантни, коректни. В много отношения си тече една тиха война - всеки гледа да си отстоява интересите. Благоразумният егоизъм изисква да съм дипломатичен, да правя компромиси до някъде. Да не упражнявам пряка агресия. А видовете агресия са по-надолу.
    Човекът на Второ ниво няма съзнание да мисли за хората, за обществото. Товар което мислир е как да направи така, че да не ощети другите до такава голяма степен, че да скочат срещу него. Трябва да ги ощетя малко, та и за тях да има. На трето ниво на съзнание такива неща изобщо няма – има съвършенно друго мислене, съвършено друго възприятие на нещата и тези хора, макар и малко, движат човечеството напред.
    Хората на второ ниво поддържат човечеството. Те го държат в състояние да може да съществува, но не го развиват. Държат го в състояние на възпроизводство и в състояние на подръжка и ремонт на съществуващата материална база.
    На второ ниво на съзнание творчество няма – те се занимават само с повтаряемост на това, което вече съществува и правят римейк на това, което други сътворяват. Но идеята не е тяхна. Проявяват творческо безсилие. Те са авторите на кича, халтурата и всички такива щуротии – заместители на творчеството. Правят духовни дъвки – лапаш нещо, гълташ нищо. Те са производителите на тъпите сериали и предавания по телевизията. И правят всичко това за популярност, която задължително трябва да се осребри. Второто ниво изпада в голям смях, ако някой има популярност, но не я осребрява.
    На второто ниво на съзнание, хората вярват в девиза: каквото и да ти говорят трябва да знаеш, че става дума за пари.
    Второто ниво на съзнание се плаши от Третото. Казва, какво се правите на важни бе, морал сте имали – какъв морал бе, нали и вие ядете, нали и вие ходите до тоалетна. Бил идеалист. Ти не си никакъв идеалист – или си глупак, или си много хитър. То е голяма далавера да се направиш на идеалист и после да прибереш парите – знаем го този номер. Хората на второ съзнание не искат да повярват в никакъв случай, че е възможно човек да постъпва наистина безкористно и честно. Това им се струва глупашко и те са крайно подозрителни към такива, които правят жертви – започват да ги дебнат. Чакай да те видим теб, жертвоготовния, сега ще разберем хитрият ти план какъв е. Ако е тарикатче като тях, го хващат и казват, видя ли и ти си като нас. Ако обаче не могат да го хванат, накрая след сериозни усилия: плюят го, клеветят го, решават – ГЛУПАК. Нормалните хора не се държат така. Тоя пък наистина е тръгнал да прави нещо за другите – то бива глупак, ама чак пък толкова.
    Такъв е изгоден да го употребим. Искал да прави жертви – ела тук да се саможертваш. Знаеш ли каква нужда имаме от едно/друго.
    Да отидеш от Второ ниво на Трето ниво на съзнание е все едно да станеш извънземен. Това е трудно.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #2 -: Юли 26, 2010, 15:54:11 »

    Трето ниво на съзнание – при него, човек се разширява още един път. Вече разширяваш мисленето и мислиш не само за себе си, за семейството, но и за една група от хора, които ние ще наречем приятели. Разбирате ли какво се получава? Едва на третото ниво на съзнание човек разбира какво е това приятел и може да има приятели.
    И тук става ясно, че съм проумял и мога да обичам не само мене си, децата и жената, но и моите приятели. Да ги обичаш, това не е тинтири-минтири. Това означава, че защитаваш тези хора по начина, по който защитаваш себе си - нито повече, нито по-малко. Което е твое е тяхно. Вие сте общност, но не интригантска и клюкарска. Вашите отношения не са основани на далавераджийство и сделки. Основани са на Любов. Дистанцираността при приятелството е свързана с факта, че с приятелите не прекарвам по 24 часа. Един път има такава една дистанция - не се женя за тях и не живея заедно с тях. Това е едното. Ако живея обаче, заедно с приятеля си, ние имаме собствен живот - не си споделяме абсолютно всичко. Има неща, които са си мой и неща, които са си негови.
    Споделяме само определени неща, които ни свързват. И заради, които сме приятели. И тези неща не мога да ги правя с някой друг - не мога да го махна приятеля и да ги правя с друг. Ако мога да го направя, значи нямам приятел.
    Ако сте в състояние да имате дълбок, искрен интерес към хора извън семейството, това е добра индикация за Трето ниво на Съзнание. Такива хора вече имат добра представа за вътрешния си свят. Могат да бъдат психолози. Интересно им е да наблюдават човешката психика и да общуват.
    Едва на Третото ниво на съзнание, човек започва да се замисля за някакъв по-дълбок смисъл на живота. Вече децата не представляват основен смисъл на живота, защото е ясно, че те са свободни хора. Част от нашия живот минава с тях, но не целия. Любовта към децата не е единствената възможна Любов, която съществува на този свят. Напротив, има още толкова много форми на Любовта, които са не по-малко важни.
    Любовта към децата е в основата си един инстинкт. Майчиният инстинкт, който е изключително важен за видовото оцеляване. Подобен има при животните и не бива човек да стои само на това ниво. Не че при животните има лоши неща. Напротив, има си много хубави, но при човека трябва да има още повече. Ако животното може да има отношение единствено към децата си, човекът трябва да има отношение към още хора. Трябва да има отношение към другите хора не само и единствено, заради корист. Вие ще забележите, че ние проявяваме големи усилия, талант и дарби, когато имаме изгода. Когато нямаме, не правим такива неща. Не се стремим да се разбираме с хора, от които нямаме далавера. Ако трябва да получа пари от някой знаете ли какви умения развивам – всичко правя, за да ги получа и това ме окриля. Обаче ако няма да взимам пари защо да го правя. Не че не мога по принцип, аз съм доказал че мога. Но трябва да имам мотив и той се оказва все егоистичен, за да се напъна.
    На Трето ниво на Съзнание човек започва да се напъва и без да има такъв конкретен егоистичен мотив. Т.е. човек става годен за пръв път да работи за идеални обществени каузи. Такъв един човек проумява, че за да може да живее в своя дом спокойно и щастливо със своето семейство, задължително улицата, кварталът и градът също трябва да бъде щастлив. Иначе е пир по време на чума.
    Освен това, бедните и нещастни хора като ме гледат какво ли изпитват? Те си мислят, егоиста - направил си за него, добрува си, а за нас – нищо. Озлобяват се, стават болшевики и някои, един ден, са готови да щурмуват. С тая злоба и завист как се живее? Защо дигат дувари по 2 метра? За да се защитят, макар че от злобата не можеш да се защитиш.
    На Трето ниво на Съзнание, човек е проумял, че за да бъде добре, трябва да са добре всички наоколо. Пита се: Как да направя така, че улицата на която живея да бъде добре? Оказва се, че за да влияеш на улицата, трябва да вземеш някаква обществена позиция. Улицата е собственост на общината, и за да я ремонтирам (аз като частно лице нямам толкова ресурс) се кандидатирам, за да ме изберат за Кмет, съветник. Но съм искрен. Не отивам там, за да грабя. Наясно съм, че улицата трябва да е наред, това е идеалната кауза. Странно е, но не крада. Хората на Трето ниво на Съзнание не крадат. Не знаят какво е това да крадеш – имат Морал и Съвест и такива неща за тях са недопустими. Не са много тези хора, но колкото ги има - има.
    Между тях и Второто ниво има пропаст. Второто ниво ги смята за ахмаци, будали, които не са в час. На Второто ниво на Съзнание, тези които крадат не са осъждани за това, че крадат. Хората казват, то си е ясно, че ще краде. Който и да изберем ще краде. Въпросът опира до един баланс – да не е пък само да краде и да не прави нищо друго. Трябва и за нас да има. Това, че той краде е хубаво, едва ли не, е редно. Не може човек на висок пост да не краде и да не си е добре – той трябва да си вземе, за да е мотивиран. И от там нататък все пак и за другите трябва да има де. Защото ако и за тях няма, ще скочат тогава. Не е проблемът, че принципно се краде, а че се краде прекалено.
    На Третото ниво на Съзнание се срещаме с истинския гражданин на това общество, който е в състояние да твори и има самостоятелно мислене – на Второ ниво на Съзнание има шаблонно мислене. На Второ ниво на Съзнание има и професори даже. Те са чели, чели, чели и когато се говори с тях, постоянно цитират. Не говори той – питаш го за мнението му и изведнъж гръмва някаква мъдрост. Казвам му: това го е казал, примерно, Цицерон, аз те питам ти какво мнение имаш. А той бам – друга мъдрост. Питам го за неговото мнение, а той ми казва какво е чел. Оказва се, че такъв човек не може да мисли. Такива хора обикновено се защитават по следният начин: нямам нужда да мисля, защото умните хора са го казали вече. Ти какво ще ми се дуеш – по-умен си от Платон ли? Слушай какво е казал Платон, подчинявай се, това е Авторитет. Аз само цитирам и съм станал професор, защото цитирам Платон наляво и надясно.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #3 -: Юли 26, 2010, 15:58:15 »

    Четвъртото ниво на съзнание се разширява до това, да защитаваш интересите не само на една група от хора, но и минимално интересите на цялата нация, а максимално на цялото човечество. Интересите на човешката раса. Такива хора са национални герои, пророци – не са случайни хора. Това са хора, които обичат както себе си, така и хората около себе си. Могат да защитават интересите на всеки отделен човек, по начина, по който ще защитават интересите на детето си.
    Саможертвеният дух при тях е в полза на цялото. Забележете какво се получава – такива хора обикновено нямат семейство. Разликата между Второто и Четвъртото ниво на Съзнание е твърде голяма. А защо нямат семейства? Нямат семейство, защото ще станат жертва.
    Когато се нагърбваш с идеята да защитаваш интересите на цялото общество, на целия народ, ще бъде изключително трудно и понякога невъзможно да защитиш интересите на своето семейство. Често пъти ще стане така, че семейството настоява за цялото внимание, което може да получи. Може да е егоистично и користно, но детето идва и казва, виж какво, ти си ми баща, не може да ме слагаш на равна нога с всички останали – трябва да ме толерираш. Ти не си баща на оня, а само на мен. Така постъпват нормалните хора на Второ ниво – това за тях е Светая светих.
    На Четвърто ниво обаче, моето дете е равно с всички останали. Просто правя за него това, което правя и за останалите. Моето дете може да смята, че не го обичам, съответно по какво да разбере, че аз съм точно на него баща. Истината е, че аз не съм само на него баща, аз съм Баща на всички. Така моето дете няма специален баща и ако, то няма ниво на Съзнание, поне Трето ще се чувства ужасно. И щом ще е така, тогава е по-добре да нямам семейство. Ако ще се посвещавам на един народ, моето семейство ще стане жертва. Така виждаме един Васил Левски, на който доста планети са му на Четвърто ниво, Национален Герой, Свят човек и виждате в биографията му и в начина му на живот – всички тези елементи на Четвърто ниво на Съзнание.
    Ако четете тефтерчето, му ще видите простичко и ясно този човек как си е правил сметките, какви писма е писал, в какво е вярвал, как е живял. От всичко това лъха Чистота, Морал и пълна Жертвоготовност. И Любов към народа, включително и към турския. Няма злоба, дори и към султана. Има някакво разбиране – султанът е невеж и от друго, освен от оръжие не разбира.
    Много важен елемент за нивото на съзнание на Васил Левски е какво казва, когато са го питали, като се освободим както си е ред, нали ти ще ни станеш цар (на Второ ниво отговорът е, естествено че ще ви стана цар, за какво го правим всичко това. За 19-и век по-голяма далавера от това – здраве му кажи) той отговаря, не, аз ще отида да освобождавам някой друг народ след това. Затова го наричат Апостол. Както апостол Павел, който обикаля целия свят.
    Не си мислете, че Левски е нямал любов – монахиня Серафима. А това е жена, която е станала монахиня, заради него – това е бил единственият начин тогава да не се свърже с някого насила. Той ходи при нея, на душевна изповед – плътска връзка не е имал. Няма нужда. При хората на Четвърто ниво, Любовта не изисква да има плътска връзка. Сексът във физически смисъл не ги вълнува. Те имат изключително дълбоко душевно преживяване, каквото ние може само да си мечтаем да имаме – каква интензивност на чувствата може да има и колко благородно може да бъде това.
    Всяко по високо ниво на Съзнание, предполага по-силна Душевност. Предполага контрол върху по-голяма енергия. Предполага по-голяма сила и по-големи възможности. Колкото е по-високо нивото на съзнание на един човек, толкова е по-божествен спрямо хората, които нямат такава сила. Вътрешният самоконтрол нараства. Способността за контрол върху външния свят също нараства.
    Хората на Четвърто ниво обладават почти магически способности вече. Давам един пример с Венера на Четвърто ниво – Пабло Пикасо. Тези хора творят в естествена връзка с духовният свят постоянно. Когато този човек рисува, той не се интересува какво ще каже пресата или дали ще се продаде добре. Рисува, изразявайки себе си. А да рисуваш така това означава Любовта да се проявява в това, което правиш и е начин да кажеш на хората, че ги обичаш. Много силен начин. Изкуството няма никакъв друг смисъл, освен да проявява Любовта. Това, което се нарича Изкуство е нещо, в което се проявява Любов. Ако няма Любов не е Изкуство. Когато хората придобият усет към Изкуството, те се научават да разпознават кое е правено чрез заученост, но механично и не е Изкуство, макар че е много добре нарисувано, все едно с компютър и кое е направено с душа и вътре има Любов.
    Хората на Трето ниво често страдат, от това, че не са разбрани. Тяхната изразност и творчество не среща разбиране – напротив. Излял си е душата, нощи наред не е спал, а другите гледат и казват, хм бездарник, какво си правил ти. Не си ли чел книги как се рисува – има си техники. Къде са ти техниките? И не може да реагира, да се защити. Затова много често, хората на Трето ниво на Съзнание се събират помежду си, защото иначе се чувстват много зле. Това ниво ги тласка към общностен живот.
    Нивата на съзнание не са така ясно отделени – между две нива има безброй много други поднива. И има постоянно движение – може да се изкачваш или да спадаш. Едни планети може да са на едно ниво, други на по-ниско. За едни неща човек може да е много мъдър, а за други егоист. Удивително е, но го има. Така че, не се подлъгвайте, че човек като го бива за едно нещо, непременно го бива и за всичко останало. Не е така.
    Когато обаче човек е на Четвърто ниво, става чудо. Заставайки пред картината, критиците казват: Край, това е новият шаблон. Пикасо или не се налага да се обяснява или ако се налага да се обяснява, енергийният заряд на всяка негова дума е потресаващ. Ако критиците са мислили едно, после мислят друго.
    Една майка Тереза е на Четвърто ниво на Съзнание. Жената, която искаше да се погрижи за хората. И успя да се погрижи за адски много хора, да промени съдбите на много хора и да съществува като пример. Тя написа: Прави Добро, каквото и да става. Макар че няма ненаказано добро и благодарност няма да получиш и т.н. пак прави. Това беше жена, която говореше с президенти и беше чест за тях да й помагат. Мислите ли, че тя е единствената монахиня, която иска да го направи? Не. Но, тя е единствената, която успя да го направи.
    Когато имаш Четвърто ниво на Съзнание, нещата се случват по неведоми начини. Тя говори с американският президент и й се отпускат милиони.
    От човешка гледна точка ако го погледнем като човек, Иисус Христос притежава Четвърто ниво на Съзнание в пълнота. И целия му живот го илюстрира – защитава общочовешки интереси.
    Нивата на съзнание са важни, защото и планетите ще ги учим на нива на съзнание. От тук нататък ще различаваме хората, според нивото им на съзнание. Имайте предвид, че това не зависи нито от зодиакалните знаци, нито от домове, нито от аспекти. Нивото на съзнание го няма в хороскопа. Можете само да предполагате, то е много лично нещо. Можете да установите нивото на съзнание, само като видите човека. Или проследите биографията и поведението му.
    Активен

    kim
    Гост
    « Отговор #4 -: Юли 26, 2010, 16:01:24 »

    На Второ ниво на Съзнание има и професори даже. Те са чели, чели, чели и когато се говори с тях, постоянно цитират. Не говори той – питаш го за мнението му и изведнъж гръмва някаква мъдрост. Казвам му: това го е казал, примерно, Цицерон, аз те питам ти какво мнение имаш. А той бам – друга мъдрост. Питам го за неговото мнение, а той ми казва какво е чел. Оказва се, че такъв човек не може да мисли. Такива хора обикновено се защитават по следният начин: нямам нужда да мисля, защото умните хора са го казали вече. Ти какво ще ми се дуеш – по-умен си от Платон ли? Слушай какво е казал Платон, подчинявай се, това е Авторитет. Аз само цитирам и съм станал професор, защото цитирам Платон наляво и надясно.

    Веселяк Веселяк Веселяк Това е любимото съзнание, което срещам... На скоро се разбунтувах срещу едно - Казах, че съм се уморил от цитати и искам да чуя лично мнение и сърце, какво казва.. супер тема, продължавам да чета! Мерси!
    Активен
    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #5 -: Юли 26, 2010, 16:05:23 »

    РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ЗНАЧЕНИЯТА НА ТЕРМИНИТЕ: УПРАВИТЕЛ, ЕКЗАЛТАЦИЯ, ЗАТОЧЕНИЕ, ПАДЕНИЕ, ПЛАНЕТА В РАДОСТТА СИ, БЕЗАСПЕКТНА ПЛАНЕТА И ПЕРИГРИН


    Тези термини имат средновековен произход и са въведени в този вид от арабските астролози. Тяхното значение за разбиране действието на съответната планета върху човека е от особена важност и често не се разбира добре от изучаващите Астрология. Поради тази причина тук ще изложа някои основни постановки, които представляват ключ за техния основен анализ.
    1. На първо място да не се забравя, че тези понятия се отнасят до връзката между планетите и знаците, и до нищо друго в космограмата и направените изчисления. Като знаем, че Зодиакалните знаци са израз на различната Слънчева активност спрямо Земята, то е ясно, че става дума за отношения между планетите и Слънцето, които рефлектират в крайна сметка върху Земята и хората, които я населяват.
    Планета управител - зодиакалния знак пропуска 100% планетарните принципи. Зодиакалният знак пропуска планетата балансирано през себе си. В този знак планетата се чувства добре и не губи мярка. Планетата се намира в своя знак.
    Това е най-доброто отношение между планета и знак.
    Знакът позволява най-добрата и хармонична изява на планетните принципи. Разликата от Екзалтацията е, че не се губи мярката, запазва се балансът и равновесието. Това действително е най-сигурната силна страна на човека и той напълно може да разчита на нейното действие. Проблеми могат да се получат само при цялостен дисбаланс на хороскопа. Марс управлява Овена, защото това е знак на максималното количество енергия, а Марс представлява именно енергията, с която вършим нещата, т.е. колкото повече енергия, толкова по-добре. Слънцето изразява принципите на волята, амбициите и желанията. Кой знак дава най-добра възможност за реализация на тези принципи - разбира се, че Лъва. Затова Слънцето управлява знака Лъв.
    Планета в екзалтация - зодиакалният знак пропуска 120% планетарните принципи. В този случай зодиакалния знак не само пропуска планетарните принципи на планетата, но й планетата губи мярката.
    Това е силно положение на планетите в съответните знаци, защото знаците дават на планетите максимална възможност за развитие на техните принципи. Проблемът е, че в същото време знаците не им поставят спирачки и така планетите на определен етап от действието си губят мярката и започват да прекаляват.
    В редица случаи се получава надценяване на възможностите или от много прекаляване се стига до големи драми в живота на човека. Една Екзалтирана планета може да разруши живота на личността, защото той не се пази от нейното действие. Всъщност върши точно обратното - той разчита най-вече на нея за постигане на някакви резултати и реализация на плановете си. Така дълго, след като е преминал всякакви граници на разумност, той може да продължава да действа отново чрез Екзалтираната планета /планети/, отказвайки да разбере, че именно силната му страна го предава. Да вземем едно
    Слънце в Овен: То иска да изяви волята, амбициите и желанията на човека, да го утвърди в света, да му създаде авторитет и достойнство. Знакът Овен е отличен за постигането на тези цели, защото дава максимално количество енергия, действа безстрашно и не се страхува да влезе в конфликт с когото и да било. Идеална възможност за утвърждаване и реализация на волята, желанията и амбициите. И всичко това е чудесно, докато има мярка и вътрешен баланс. Но при Екзалтацията те задължително имат склонност на някакъв етап да се губят. Слънцето в Овен от волево и отстояващо личността много лесно /още прии първите сериозни признаци за препятствие от всякакъв характер/ се превръща в агресивно, дори брутално, от напористо в нахално и губи всякаква тактичност. Получава силен егоцентризъм и лишава човека от гъвкавост и дипломатичност. Той все по-трудно се разбира с хората, а те съответно му поставят все повече динени кори /никой не рискува излишни главоболия с агресивно настроения Овен, за да влиза в директен конфликт с него/. Венера в Риби дава силни и прекрасни чувства, способност да преживееш Голямата любов и т.н., но губейки мярката тя поставя "розови очила" и за да постигне любовта е склонна да идеализира другия. Неминуемо след време настъпва разочарованието. Така можеш да преживееш няколко нещастни връзки, да се разведеш и да си нанесеш психически травми на тема чувства до края на живота.
    Планета в заточение - Планетата се намира в Заточение, когато нейните основни характеристики се различават твърде много от тези на зодиакалния знак, в който се намира. Зодиакалния знак пропуска 30% от планетарните принципи. В този случай планетата има съществен проблем. Зодиакалния знак не пропуска 70% от планетарните принципи на планетата. Човекът обаче няма да усети проблеми в характера си и изобщо във вътрешен план. Има проблем в човека, има вътрешен конфликт, но той не го вижда в началото. Той ще си създава трудности и конфликти във връзка с дадената планета, когато под нейно влияние върши нещо и дълго време може да не смята, че това, което върши в крайна сметка му носи проблеми. От един момент нататък неминуемо външните проблеми ще се превърнат във вътрешни, защото ще го накарат да се замисли върху причините, които ги пораждат. Този проблем, конфликт се проектира в материалния свят около човека и постепенно той стига до идеята, че проблема си е негов, вътрешен проблем и започва да работи върху себе си за да отстрани проблема. Проблема, конфликта върви от вън на вътре.
    Като пример за планета в Заточение е Венера в Овен. Прекалено много енергия отива за чувствената сфера на живота, което дава силни страсти и нетърпение за тяхната реализация. Мъжът се държи като "Гларус", а жената може да има твърде свободно поведение спрямо "силния" пол, което ще й създаде проблеми. И в двата случая човекът дълго време не вижда нищо лошо в проявата на силните си страсти. Дори за мъжа това може да се окаже основание за гордост и самочувствие, защото обикновено има "успех" сред жените, а когато няма, разочарованията му минават бързо. Заточението се превръща в голям проблем, когато стане ясно, че не може цял живот да бъдеш "Гларус" или "еманципирана" жена, а трябва все някога да създадеш по-здрава връзка. Тогава се замисляш!!!
    Планета в падение - зодиакалния знак пропуска 20% от планетарните принципи на планетата, а 80% се задържат. Тук планетите правят обратно на планетите в заточение. Падението на планетите прилича на Заточението по ефект, но протича по обратен начин от вътре на вън и затова според мен е по-неприятно. Още с раждането си човека има вътрешен, вроден конфликт. Затова се усеща веднага и още от малък започваш да се бориш с него. Затова планетите не са пасивни в тези случаи. Планета в падение създава по-голям проблем.
    Падението също е дисхармония между зодиакалния знак и планетата, но ефекта му се отразява директно в психиката /характера/, като създава неувереност, свръх емоционалност или чувствителност /съответно уязвимост/ и т.н. На практика се оказва, че човек се оказва вътрешно неуверен, слаб и безпомощен в тези сфери на характера си, а от там и на живота, където има планети в падение. Те създават първо проблеми в психическото възприемане на нещата и после естествено ги продължават в реалния свят като проблемни събития. Хубавото е, че човек почти винаги отлично усеща слабостите си и се стреми да ги преодолява или поне да избягва сферите на живота, където те могат да се проявят.
    Например, Венера е в Падение в Дева, защото този знак блокира откритото изразяване на чувствата, тъй като то противоречи на неговите достойнства /перфектно изпълнение; ясна, точна и практична мисъл; способност да се прониква в детайлите на нещата и т.н./. Затова, когато стане дума за изява на чувства пред Венера в Дева се поставят мощни прегради за тяхната открита реализация. Така човек винаги се притеснява ужасно, когато трябва да влезе в интимни отношения с някого. Предпочита да не го прави или да обърне всичко на някакъв вид сделка. И в същото време никак не е лишен от чувства - те просто си остават неизразени в него и той инстинктивно полага огромни усилия да не ги покаже. Като външен ефект човекът може никога в живота си да не успее да създаде истинска връзка с друг човек. В този смисъл Падението прилича на Заточението, но както видяхме има обратната природа и със сигурност се изживява и усеща по-тежко от Заточението.
    Характера е съдба. Всяка планета по определена причина е в екзалтация, падение или заточение. Затова трябва де се види причината.
    Планета в радост - зодиакалния знак пропуска 50 - 60% от планетарните принципи.
    Планета във вражда - зодиакалният знак пропуска 40% от планетарните принципи.
    Планета в Радост и планета във Вражда са слаби достойнства.
    Планета в перигрин - зодиакалният знак пропуска 50% от планетарните принципи и 50% не пропуска. Такива планети се считат за неутрални, принципите не са приоритетни и няма да тормозят човека.

    Да не се забравя, че само Слънцето, Луната, Меркурий, Венера и Марс формират пряко характера на човека и затова техния статус по отношение на знаците е определящ. Така Заточения и Падения директно създават проблеми в психиката и в живота, а Управители и Екзалтации принципно вършат обратното. Юпитер и Сатурн като антитези /двете части на едно и също нещо/ свързват личността и обществото и по този начин косвено влияят на характера и самомнението. Уран, Нептун и Плутон изобщо нямат отношение към отделния човек, въпреки, че когато се включат /а това става често/ могат много силно да го променят, и то във всяко отношение - като психика, поведение, мислене и т.н. Планетата Управител, т.е. намираща се в своя знак /където е в най-добра хармония със слънчевата активност представена от знака/, е много голям плюс в характера на човека или в неговите възможности за развитие, както във вътрешния, така и във външния свят, защото дава вродено усещане за мярката на нещата. А когато правиш всичко с нужната мярка няма как да не успееш. Съществува мнение сред астролозите, че човек, който има в хороскопа 3 планети Управители е сравнително балансирана и хармонична личност, която притежава добри делови качества и е приятна за общуване в личен план.
    Юпитер и Сатурн са обществени планети. Те превръщат човека в обществено същество. Формират косвено характера на човека, като с материални и духовни средства се стремят да постигнат само духовни резултати.
    Луната, Слънцето, Меркурий, Венера и Марс са лични планети. Личните планети с материални и духовни средства се стремят да постигнат материални и духовни резултати.
    Нептун, Плутон и Уран са планети, които изразяват безсмъртния човешки дух и в този смисъл представляват духовни закони. С духовни средства се стремят да постигнат само духовни резултати.
    При анализа разглеждаме планетите на личностно развитие и на разширение на съзнанието.
    Нива на планетите:
    На 1-во ниво - човек може да преповтаря, информиран е;
    На 2-ро ниво - човек може да пише реферати, сентенции
    На 3-то ниво - човек може да твори, да предава сложни мисли, може да създаде нещо сам.
    Една истина в различно време и ситуация е различна.
    Случайност - събитие, което не можем да си обясним, поради факта, че то се дължи на елемент, който не можем да си обясним, разберем, тъй като сме неосведомени, неинформирани. За обидения човек няма духовен път.
    Синдром на питекантропа - човек, който се страхува, а това ражда недоверие. Ако уплашения човек види, че другия е по-слаб от него, то той ще се опита 1) да го унищожи или ако е по силен от него 2) да избяга или 3) да умилостиви другия, по силния. Към човек, който има страх - никакво доверие към него, защото ако ви докопа ще ви разкъса на парчета.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #6 -: Юли 26, 2010, 16:06:17 »

    На Второ ниво на Съзнание има и професори даже. Те са чели, чели, чели и когато се говори с тях, постоянно цитират. Не говори той – питаш го за мнението му и изведнъж гръмва някаква мъдрост. Казвам му: това го е казал, примерно, Цицерон, аз те питам ти какво мнение имаш. А той бам – друга мъдрост. Питам го за неговото мнение, а той ми казва какво е чел. Оказва се, че такъв човек не може да мисли. Такива хора обикновено се защитават по следният начин: нямам нужда да мисля, защото умните хора са го казали вече. Ти какво ще ми се дуеш – по-умен си от Платон ли? Слушай какво е казал Платон, подчинявай се, това е Авторитет. Аз само цитирам и съм станал професор, защото цитирам Платон наляво и надясно.

    Веселяк Веселяк Веселяк Това е любимото съзнание, което срещам... На скоро се разбунтувах срещу едно - Казах, че съм се уморил от цитати и искам да чуя лично мнение и сърце, какво казва.. супер тема, продължавам да чета! Мерси!
    Хах, ам, тъй стоят нещата, благодаря, че сподели...
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #7 -: Юли 26, 2010, 16:07:43 »

    АСТРОНОМИЧЕСКИ ДАННИ, ИМАЩИ ЗНАЧЕНИЕ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

    МЕСЕЦИ

    1. Месецът е свързан с движението на Луната.

    2. Синодичен месец е интервалът от време между две последователни фази Новолуние. Неговата продължителност е 29.53 денонощия или 29 дни 12 часа 44 минути и 3 секунди.

    3. Тропическият месец е интервалът от време между две последователни преминавания на Луната през деклинационния кръг на пролетната равноденствена точка. Неговата продължителност е 27.321 58 денонощия или 27 дни 7 часа 43 минути и 5 сек.

    4. Звездният /сидеричен/ месец е интервалът от време между две последователни преминавания на Луната през деклинационния кръг на която и да е звезда без собствено движение. Неговата продължителност е 27.321 66 или 27 дни 7 часа 43 минути и 12 сек.

    5. Аномалистичният месец се определя от две последователни преминавания на Луната през перигея. Неговата продължителност е 27.554 55 денонощия или 27 дни 13 часа 18 минути и 33 сек.

    6. Драконическият месец се определя от преминаването на Луната през северния лунен възел /възходящ/. Неговата продължителност е 27.212 22 или 27 дни 5 часа 5 минути и 36 секунди.


    ГОДИНИ


    1. Тропическата година е интервалът от време между две последователни преминавания на Слънцето през пролетното равноденствие. Има смисъл на сезонна година. Нейната продължителност е 365 дни 5 часа 48 минути и 45 секунди.

    2. Звездната /сидерична/ година е интервалът от време между две последователни преминавания на Слънцето през деклинационния кръг на коя и да е звезда без забележимо собствено движение. Нейната продължителност е 365 дни 6 часа 9 мин. и 10 сек.

    3. Аномалистичната година е по отношение на перихелия на земната орбита. Нейната продължителност е 365 дни 6 часа 13 мин. и 53 сек.

    4. Драконическата по отношение на възходящия лунен възел. Нейната продължителност е 346 дни 14 часа 52 мин. и 52 сек.

    5. Продължителността на 1 юлианска година е 365 дни 6 часа 00 мин. 00 сек.




     
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #8 -: Юли 26, 2010, 16:11:58 »

    Астрологията и събуденият човек

    (От мемориалната лекция на Картер, признесена на конференцията на Астрологичната Асоциация, Великобритания, 1974г.)

    Плашещият размер на вселената, разкрит ни от съвременната астрономия, допринася за човешкото чувство за незначимост. Всеки от нас е просто прашинка, хванала се за друга малко по–гоялма прашинка, която се носи през необятността на пространството, населено с милиарди други звезди. Отрезвяваща перспектива, която има важно влияние върху астрологията, защото е толкова естествено да чувстваме, че ако връзката между небесата и живота на земята съществува, ние едва ли имаме думата по въпроса какво ще стане и сме практически пасивни наблюдатели на нашата собствена съдба!
    Независимо дали това е истинската картина на човешкия живот или не, това определено е идеята, която астрологията често представя. Оставяйки настрана споровете за съдбата и свободната воля, астролозите са приели едно раболепно, да не кажем пораженческо, отношение към космическите сили. Каквото и да твърди публично астрологията, само трябва да погледнем към интерпетациите в учебниците, за да се убедим. че на практика те са наситени с фатализъм.
    Няколко смели души се разбунтуваха, и наблегнаха на възможността да постигнем едно по–активна връзка със звездите, използвайки знанието на астрологията, за да подобрим себе си и околните. Ние не знаем доколко можем да манипулираме тази мистериозна връзка, която имаме с небесата, но аз не виждам защо това да не е предмет на систематично изучаване. Заслужава си да споменем, че огромният размер статистически и аналитични изследвания, проведени в последните няколко години, показват, че човек наистина изглежда да е пасивната страна – но всичко зависи от обекта, избран за изследване. Защо да не проведем научно изследване, например, по въпроса, дали моментът, избран за закупуване на бонове или акции, се отразява на шансовете за успех? Не би било трудно да се проведе подобен експеримент, и ако покажем, че внимателно подбраният момент наклонява везните с няколко процента, тогава ще направим изключително практично, да не говорим и печелившо, откритие, което ще демонстрира астрологията в действие.
    Значението на подобни експерименти, които повечето от нас могат сами да проведат, не трябва да се подценява. Те не само ще докажат връзката ни със звездите, но и ще ни помогнат да дефинираме природата на тази връзка. Ако приемем, че подобна връзка съществува, докъде се простира тя, какви са нейните ограничения, доколко можем да я модифицираме, и как? Твърде малко време се отделя на подобни върпоси, и философските отговори не са достатъчно: самата същност на нашето взаимоотношение с космоса трябва да бъде изследвана и тествана, да се направи обект на научни изследвания и наблюдения.
    Моето собствено твърдо убеждение е, че връзката ни с космоса би могла наистина да е пасивна, ако се оставим да следваме течението, но човешките същества могат чрез своите усилия да издигнат това взаимоотношение до ново ниво, където съдействието, а не подчинението, е правило. Но да се издигнем до това ниво изисква повече, отколкото от време навреме да проверим за “добрите” аспекти, преди да започнем новия си проект. Това подсказва нуждата да развием собствения си потенциал. Може би идеалната ползотворна връзка между човекът и звездите ще бъде постигната чак в далечно бъдеще, на по–късен етап от еволюцията ни. Всички данни показват, че имаме дългъг път да извървим. Знаем, че 80% от нашия мозък никога не се използва, и можем само да гадаем какъв е скритият потенциал в тези тихи клетки. Последните изследвания в парапсихологията подсказват, че притежаваме изумителни, макар и само потенциални, възможности. Можем спокойно да допуснем, че извиването на лъжици, гледането с мисловно око в затворени кутии, и т.н., ни намекват за съществуването на неразвити способности, които един ден ще станат обичайни умения за човешката раса.
    Говорейки за тук и сега обаче е ясно, че астрологията би трябвало да очертае ясна граница между потенциал и актуалност, говорейки за индивидуалния живот. Аз вярвам, че от един и същи хороскоп може да се развият повече от един вариант на живот и личност, защото хороскопът е просто потенциалът, който двама различни души няма да изразят и развият по един и същи начин, или в същата степен. Ако някой все пак спори, че хороскопът може да има само един израз, и че хора, родени на същото място по абсолютно същото време, ще бъдат идентични, то тогава възможността за свободна воля отпада и астрологията се превръща в най–тясно ограничено средство за предсказания.
    Следователно аз гледам на астрологията като на план за структурата, която може и никога да не бъде изградена, освен непълно и разхвърляно. Причина за това може да е, че липсват необходимите материали – като опит да се построи катедралата “Св. Павел” от слама и кал. Или нещо може да се обърка във важен момент: много често срещан дефект са лошо положените основи. Най–често срещаната причина обаче е, че строителят стачкува.
    Огромната част от хората нямат желанието да достигнат по–висока степен на съществуване. Вероятно дори идеята, че не са достигнали напълно своя потенциал, никога не им е минала през ума. Древното предизвикателство: “Стани какъвто си!”, се посреща с празно недоумение. Немалко окултисти сравняват човека с лунатик, който смята, че е буден. Гурджиев има някои сочни и неприятни неща да каже в тази връзка. Рудолф Щайнер се изказва по–тактично, твърдейки, че въпреки че смятаме, че ясно можем да разграничим състоянието на сън и будуване, говорейки за тях като за противоположности, всъщност това, което наричаме да си събуден, не е много различно от това да си заспал. Така че окултистите посвещават усилията си на постигане на яснота, увеличено съзнание, в сравнение с което нашето предишно състояние изглежда като сън, тревожен от сънища. Можем да предположим, че когато това стане, ние все още имаме същия хороскоп, но вероятно с различни връзки на енергиите, които той представя. Наистина, един гений или зелето в градината може да имат същия хороскоп: съзнанието е това, което създава разликата.
    Когато хората разпитват за астрологията, откривам, че ми се иска да има кажа: “Има план за твоя живот и характер, един образ на съвършения теб, който съществува в Универсалното Съзнание, Космическият интелект, или както и да го наричаш. Твоето щастие, твоят успех, здравето, прогреса, цялото ти бъдеще, зависи от това колко близо до този план ще се придържаш.” Вярвам, че това изказване показва същността на нашата връзка със звездите, така, както я разбирам сега. Забележете, че това променя цялото ударение и дирекция на астрологическата работа и съвет, защото аз не се опитвам вече да отговоря на въпроса: “Какво ще стане с мен?”. Това, което се опитвам да направя, е да предскажа какво трябва да стане, ако човек се развива правилно. Аз предлагам дейностите, с които би трябвало да се занимава в различни периоди от живота си, къде да търси предимства, как да се отнася към околните, какви качества да развие в себе си.
    Това е един много положителен подход, но това не е странно, ако човек вярва, като мен, че небесата са, общо взето, благосклонно насторени към човека. С други думи, енергиите, които познаваме под наименованието на различни планети, създават дисхармония само когато е било блокирано хармоничното им развитие. Тук искам да отбележа нещо жизнено важно, и то е че ако работиш над собствената си карта, бъди позитивен в анализа си даже до границите на абсурдното. Лесно е да присадим в съзнанието деструктивни предположения, които да ни попречат да се възползваме от предложения ни шанс. Няма по–здрава стена от идеята, както някой някога бе казал, и грешната идея може да е бариера пред по–плодотворното развитие. Толкова често намираме това, което търсим!
    Крайно време е да признаем за факт силата на внушението в астрологията. Няма нужда да споменаваме, че ако клиентът вярва на астролога, аурата на мистерия и всезнание дава на думите му значение, което той може и да не е възнамерявал. Астролозите и докторите имат властта да внушат силни идеи, и тази позиция не винаги се използва отговорно. Но още по–зловещо е това, че когато астрологът предсказва негативно развитие, той хваща клиента в момент, в който той е изключително подвластен на внушения. Внушението “прищраква” със подсъзнателната ситуация в момента и в най–добрия случай предизвиква ненужни страхове, а в най–лошия се оказва самоосъщестяващо се предсказание. Без да искам да звуча грубо, често се чудя колко астролози, които се хвалят с предсказателните си способности, дължат своя успех на неволна хипоноза!
    Това не е непременно негативен факт, защото работата на астролога е да използва позитивни внушения, насочвайки вниманието към възможности, които иначе може да ни убегнат. Всъщност, да окуражи еднa бдителна будност. Следователно, астрологията става начин за съдаване на творческа магия.
    За да разберем този магически аспект, да разгледаме ключовата идея, представена под една или друга форма от всички учители на мистерията. Това е фактът, че ние минаваме през живота не толкова действайки, колкото реагирайки на различните външни обстоятелства. Едно истинско действие, свободен жест, който не е внушен или принуден отвън, се среща много рядко. Което е даже по–лошо, реакциите ни са най–вече механични. Ние имаме склонността да реагираме по същия начин на същите дразнения, независимо дали това е подходящо или мъдро.
    Рудолф Щайнер веднъж предложи съвет, който на пръв поглед може да изглежда нелеп, но той твърди, че това е значителна крачка, която ще ни отдалечи от лунатичните механистични реакции. Нека решим, че утре сутринта в определен час ще направим просто действие, като например да развържем и завържем връзките на обувките си, или да извадим химикалка от чекмеджето. Основно тук е, че това действие ще бъде решено от нас, и ще е напълно несвързано с нуждите на момента. Направете това, и вероятно това ще е единственото ви свободно действие за целия ден, толкова сме оплетени в механистични реакции – от момента, в който се събудим, докато си легнем.
    Имайки предвид това упражнение, да предположим че не си “измисляме” какво да е това действие, а взимаме насоки от звездите. Вероятно ще видим, че Меркурий влиза в 11 дом, така че ще решим да пишем на приятел; Или Марс ще е в шести връх и ще се огледаме за някаква физическа работа, която трябва да се свърши. Какво се случва тогава? Помагаме на нашата свободна воля да се развие, следваме изпълнения с мъдрост план за живота ни. Започваме да си съдействаме с космоса, и да държим очите си широко отворени!
    Разбира се, може да нямаме време за писма в този ден, или да не успеем да отделим един час да покопаем в градината. Но космическият символизъм притежава една красива гъвкавост и е винаги възможно да намерим подходящото му изражение. С Марс в шести можем да се огледаме за възможност да стимулираме подчинените си, или да решим да поддържаме твърда позиция с водопроводчика, който ни обещава вече от седмица, че ще довърши ремонта. Можем да се измъкнем от офиса през обедната почвика и да си купим нов инструмент или белачка за картофи. Каквото и да правим през този ден, следвайки целите си, или изпълнявайки заповеди, да го правим енергично. Можем да решим да гледаме “направи си сам” програма по телевизията, към която обикновено не бихме проявили интерес. Чрез медитация, молитви, визуализации, мислене, когато обръщаме внимание на плана на космоса за нас, и необходимоста да дадем нещо от себе си (творчески елемент) в събитията, които се развиват пред нас, вместо просто да реaгираме на тях – можем да действаме свободно, a и да изпълним задълженията си. Двете неща могат да вървят заедно. Този широк спектър на планетрания символизъм – проклятието за предсказващия астролог, но благословия за тези, които опитват да приложат препоръчаната тук тактика – се превръща в предизвикателство за творческото въображение.
    А творческото въображение е магията, която трансформира живота. Ако се оставим на инерцията, ще затънем в същите заучени реакции, мислейки същите неща, чувствайки същите чувства, правейки все същите неща, и богатото разнообразие на света ще ни отмине. Проваляме се да отговорим на поканите на живота, защото не ги виждаме. Магията може да бъде развалена, можем да се разхипнотизираме и да заживеем нов живот, живот, в който импулсите за действие произлизат от самите нас. Тогава няма да сме повече роботи, които играят според променящите се обстоятелства. Въпреки това, животът, който се стремим да следваме, не е базиран на свободия или анархия: той се подчинява на намеренията на Божествения Разум. Аз вярвам, че човек има определени високи принципи в себе си, които в обикновения живот остават скрити. Той има “по–високо аз”. Когато веднъж започнем да се отърсваме от роботското си съществуване, отваряме място за това висше същество да се намеси в нашите дела.
    Ще забележите, че този метод предполага че енергиите, които наричаме хороскоп, не навлизат в живота ни от самосебе си, а се нуждаят от нашата помощ. Можем вероятно да модифицираме малко молитвата на Исус да казва: “Да бъде на земята както е на небето”. Този призив подсказва, че божията воля не се налага автоматично на Земята – ако бе така, нямаше да има нужда да се молим за това! И аз вярвам, че астрологията трябва да се изправи пред факта, че често се случват неща, които не са част от космическия план, и за които не можем да виним звездите. Вярвам, че има истински случайности. Бих казал, че болестите например никога не са волята на космоса за нас.
    Като практически пример за това, което имам предвид, може да служи слънчевото завръщане на жена, която през следващата година е развила форма на астма. На рождения й ден Сатурн попада на нейния Меркурий, с Марс в квадрат, и знаейки, че Меркурий се асоциира с дробовете, може да изглежда, че това е добър пример за предопределена болест. Но вместо да подхождаме пасивно към картата, с въпроса: “Какво ще се случи на тази жена?”, нека попитаме “Какво би трябвало да направи тя, на какво да се концентрира през тази фаза от живота си?” С други думи, нека гледаме на слънчевото завръщане като на план за следващата година, това, което бизнесмените наричат стратегически план.
    Със Слънцето и Марс, удрящи Меркурий, би трябвало да я посъветваме да работи усърдно за постигането на съзнателно мислене, да формира концепциите си с кристална яснота, вероятно чрез приемането на идеи, които не са лесни за асимилиране: да развие един вид “възнамерявана определеност” в мисленето си за ежедневието. Странното е, че след като я запитахме след това тя каза, че с месеци е поглеждала към книгите на лавицата, и си е обещавала да ги прочете, но импулса останал подтиснат, възможността пропиляна, ритъма на хармонично развитие нарушен. И защото не е затвърдявала вътрешната си дисциплина, която би й послужила за котва, тя е попаднала в един период на натоварена и стресираща дейност. Период, за който можем да кажем, че не е имала “достатъчно пространство да диша”. Тя описа физическите си симптоми, които се появиха скоро след това, като затруднено дишане, чувство на стегнатост, като че не може да протегне дробовете си за следващото вдишаване. Освен медитация, лечението й включваше да я убедим да задели повече време в ежедневната си програма за упражняване на малко Сатурнова самодисциплина.
    Ако астрологията не е предсказване на бъдещето, а по–скоро ръководство за творчески живот, много от техническите проблеми просто ще изчезнат. Няма нужда да се тревожим повече, че някои транзити не работят. Те са неми забележки, защото проблясващата, полу–осъзната връзка, която обикновено имаме със звездите, не може да обхване всички възможности, които Универсалната Доброта е пожелала за нас. Транзит, който не се е регистрирал, може да бъде една пропусната възможност, и се изкушавам да добавя, че транзит, който носи болка и дистрес може да бъде неправилно използван шанс. Небесата може и да са благосклонно предразположени към човека, но изглежда понякога предприемат драстични мерки да ни върнат към предопределения ни план, отново в ритъм с хармоничната еволюция, и това са драматичните събития, инцидентите, сериозните заболявания, и т.н. Докато е трудно да се намери доказателство за това, опитът подсказва, че да бъдеш в хармония с космоса ти дава едно ниво на защита. Често се наблюдава случаят трудни конфигурации да те подминат напълно, вместо това изявявайки се в живота на хората около теб.
    Тук навлизаме в дълбоки води, и близо до старата идея за кармата. Но разсъждения като тези целят да наблегнат на това, че по–малко би трябвало да се мисли върху техниката (астрологията вече има достъчно техники) и повече над естеството на връзката ни с небесата.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #9 -: Юли 26, 2010, 16:13:08 »

    Като принос в разбирането на тази връзка аз предлагам идеята, че има определена разлика в начина, по който различните личности са свързани със звездите, и наистина, работейки по правилния начин, упражнявайки творчески усет, всеки може да промени тази връзка от пасивна в активна. Това, което наричаме хорарна астрология, изкуството да намираме отговори чрез изчисляване на картата за момента, в който възниква въпросът, никога няма да се подобри чрез по–нататъшно развитие на техниката за интерпретация. Всичко зависи от това кой задава въпроса към звездите, от спиритуалистичната жизненост на астролога. Ако той е настроен на правилната честота, хората, на които може да помогне, ще намерят пътя си към него в абсолютно точното време. Подобно предположение би предизвикало присмех само преди няколко години, но доказателствата, представени от парапсихолозите, го прави достоверно.
    Хорарната астрология може би ще играе важна роля в астрологията на бъдещето, стига истинската й природа да бъде разбрана. Може ли да дам един съвет на тези, които планират да експериментират с това пренебрегвано изкуство? Той се отнася към изключителната трудност да разберем кой е правилният въпрос да зададем. Ако въпросът е за загубените ви копчета за ръкавели, няма нищо сложно – освен че звездите в този случай вероятно биха ви дали отговор като: “Забрави копчетата за ръкавели, не виждаш ли, че синът ти е започнал да се пропива?” Да, наистина! Виждате ли, истинската причина, поради която един човек се нуждае от съвет, може и да не е тази, която го е довела при астролога. Може още да не е достигнат моментът, в който въпросът е съзнателно формулиран. Така че когато хорарната карта изглежда да няма нищо общо с въпроса, може би няма нищо общо и с питащия. Ние не винаги знаем кои са нашите проблеми.
    Когато питаме небесата, има важна разлика дали ще попитаме “Какво ще стане като резултат от това развитие?” или “Какво би трябвало да стане?” Както вече споменах, звездите може да за по–загрижени за това “трябва” в човешкия живот, отколкото ние подозираме. Космосът може би е по–скоро морален, отколкото механистичен. Във всеки случай, не е добре да се обръщаме към небесата в моменти на смущение, с твърде определен въпрос в главата. Запитваща нагласа на ума е достатъчна. Картата често би изглеждала като “експолодирала диаграма” на занимаващия ни проблем, с централните аспекти от него, отворени навън и увеличени за по–подробно изследване. Казват, че да дефинираш правилно един проблем, да идентифицираш източникът на неприятностите, е повече от половината път до решението, така че, ако звездите могат да направят за нас поне това, то би било голяма услуга. Ако позволим на мислите да поиграят със символизма на картата, да проследят взаимодействията (особено тези между неподвижни и подвижни елементи), може да ни бъде предложена една подходяща линия на изследване. Това е подобно на процеса на страничното (латерално) мислене – картата отваря по този начин пътища, които не биха ни хрумнали. Да очакваме хорарната астрология да ни даде “черно или бяло” тип отговор, с регулярността на покер–машина, е основна грешка. Не само че звездите отговарят по–скоро на питащия, отколкото на въпроса, но и много въпроси имат повече от един валиден отговор.
    Вероятно астрологията би могла да се развие в жизнено хорарно изкуство, което да замени стерилните правила, които са ни предадени. Дотогава ще отбележим, че условие за успеха е самият астролог да е развил жива връзка с разума на вселената. Великите хорарни астролози от миналото изглежда са били повече от четци на карти: тяхната астрология е тясно преплетена с мистицизма и магията.
    Говорейки за магия, където моментът за дадена церемония или заклинание се избира астрологичнио, това, разбира се, е форма на активна връзка със звездите. Този случай не е много по–различен от цитирания по–горе – да изберем подходящият момент да напълним басейна или да купим съкровищни бонове. И ако методът не работи, това е поради съвсем същите причини. Течението на живота идва отвътре, от един вътрешен извор, към външния свят, така че външните събития са в известен смисъл краен продукт Освен ако източникът не даде съгласие за това или онова развитие, никакво количество външна манипулация, никава игра с датите и времето, няма да ни помогне. С други думи, не мога да имам всичко, което искам, да направя всичко, което ми се прище, освен ако не постигна първо една вътрешна промяна. Има връзка между вътрешното и външното, и аз трябва да съм, или да стана, типът човек, на когото подобни събития се случват: трябва да развия необходимата сила на магнетично привличане.
    Аз мога да реша какво искам, може да мисля какво би трябвало да имам, и тогава да използвам звездите, за да успея да го получа. От друга страна, може да ми е достатъчно да получавам съвети от звездите, признавайки, че те държат ключа към моето добруване. Чрез съзнателно приравняване на моята воля с небесната, бидейки в стъпка със звездите, е възможно да израстна и тази промяна автоматично да се отрази на другите условия, и хора и събития, с които съм замесен. Това е истинската магия – когато открием, че самият живот, в своите всекидневни и често тривиални събития, е всъщност едно посвещение.
    Трябва да подчертаем, че това е начин на живот, а не уред, който можем да използваме, когато искаме дяа се отървем от зловещо изглеждащ аспект, висящ над хоризонта. Има малка полза, ако чакаме стресираща Нептунова прогресия, за да направим нещо по въпроса. Опитвали ли сте се, когато Марс е в транзит с Нептун, да приведете своето видение на идеала в дела? Трябва да свикнем чрез малки упражнения да се справяме позитивно с Нептун, ако искаме да сме подготвени за по–взискателното внимание на тази планета. Няма смисъл да отлагаме да се научим да плуваме, докато бурята не ни отнесе зад борда!
    Друг важен аспект е, че човек, който се стреми към целта на Събудения Човек, не може да бъде напълно вглъбен в собственото си развитие, изолиран от своите събратя и съдбата на планетата като цяло. Не след дълго нов тип мунданна астрология (астрологията на световните събития) може да се появи, и в нея да е дадена тежест на човешките решения и дела. Както обикновено се преподава, този дял от астрологията обикновено поставя човека в много пасивна роля. Ние изглежда да сме дърпани насам–натам от волята на небесата, и ролята на астролога е да предскаже накъде ще ни бутнат следващият път. Но предположете, че небесата не показват толкова какво ще стане, а какво би трябвало да стане. Предположете, че с картите, разтворени пред нас, ние работим не със сляпата съдба, а съдействаме на великодушното провидение? Даже повече, предположете, че вселената не винаги подкрепя човешките мнения за това което събитие е важно и какво е необходимо, за да се подобри една ситуация? Може би звездите има своя собствена идея!
    Когато политиците са достатъчно събудени, те може дори да наемат астролозите да им кажат над кои части от политиката да работят и кои да зарежат. Човек може да напише пълна предизборна програма, следвайки символизма на текущите аспекти. Кой знае, в 21 век може да сме управлявани от звездите!
    Ще обобщим, казвайки, че тъй като човешкият живот, индивидуално и колективно, е свързан със звездите, астрологията не може да бъде “разведена” с изкуството на живота. Не може да има изкуство в механистично реагиращото състояние, в което повечето от нас прекарват живота си, Едно въодушевено и будно съдействие със съдбата, вместо препъване през дните на пасивно подчинение, въвежда нов и творчески елемент, и повдига изкуството на живота до най–възвишеното си проявление. Това важи само за астрологията, която заслужава названието си – астрология в действие.

     
    Активен

    psyhea
    Гост
    « Отговор #10 -: Юли 26, 2010, 16:16:47 »

    pluton,може ли да посочиш някакъв източниик на инфото.Благодаря!
    Активен
    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #11 -: Юли 27, 2010, 09:46:24 »

    Източниците са много - собственият опит на астролога, Рудолф Щайнер, Майкъл Нютон ("Следите на душите"), Библията, книгата "Великите мислители на Запада" и мн. други... Разработките се допълват всяка година, взависимост от аудиторията, но тук публикувам основите с разрешението на човека, който ги пише...
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #12 -: Юли 27, 2010, 10:12:45 »

    За планетата Марс

    Сега Марс да видим какво представлява. Марс е мъжкият принцип, проявен в пълен блясък. Това е реалният мъж, комшията от другата страна, Марс. Той нормално се намира на 98-80 млн. км. Големината му е 0,6 спрямо Земята.Другото интересно е, че Марс изглежда като наръфана ябълка, което е странно. По принцип планетите са кръгли, това е естествената им форма. Те са Аз-ови същества. Марс обаче е пострадал.Като че ли нещо е очупило част от повърхността му и там където е отчупено съответно седи неравно, топката е отхапана. Предполага се, че Астероидният пояс зад Марс, м/у Марс и Юпитер, Малкият астероиден пояс е планета, която е претърпяла космическа катастрофа и тогава и Марс е пострадал. Всъщност от тогава му е проблемът. Между другото, има и едно такова нещо, че древните са смятали Марс за една изключително позитивна планета. И от един момент нататък, египетските жреци започват да преосмислят значението на Марс и да го възпримат като бога на войната. Тази мъжка планета, с действие като на Конан варварина. И започва да се губи другият, женският момент, мекият момент.Което някак си кореспондира с Марс преди и Марс след. Марс преди Фаетон и след като е убита тази планета и сега там са останките от нея като астероиди. Така или иначе, Марс образува със Земя и Слънце 8-ъгълник. И тук имате интересен момент.Т.е. на всеки 45о има съвпад между Слънце, Земя и Марс.Това обаче не се случва на 45о.Т.е. 45о и след 45о пак.Не.Случва се един съвпад, после на 135о има втори, но в рамките на определн брой години се запълва целият 8-ъгълник. Защото съвпадите се изместват и се изместват така, че лека полека запълва цял осмоъгълник.
    Между другото, като сме започнали да си говорим, Меркурий прави триъгълник със Земята.
    Меркурий, Земя и Слънце правят съвпади през 120о и правят един триъгълник, който се върти.
    Марс го наричат "Червената планета", защото прахът, който е по него, е железен окис (FeO).
    Освен това, орбитата на Марс е най-ексцентрична след тази на Плутон. Т.е. Марс е най-нестабилната планета след Плутон.Най-много се гмурка и изплува нагоре спрямо равнината на Слънчевата система.

    Друго едно нещо.Марс е една планета, която най-много се доближава и се отдалечава до Земята. Значи, Марс, като се беше приближил най-много преди известно време и го гледахме беше на 55 млн. км. при положение, че той нормално седи на 80 млн. т.е. беше се приближил почти двойно до Земята, почти колкото Венера. Благодарение на това се виждаше почти като Венера, защото иначе се вижда доста по-слабо. Имаше един момент, в който ако не знаеш кое е Марс и кое Венера, ги бъркаш, защото Марс се превърна в най-ярката звезда на небето в един момент.
    Сега Марс като душевност, изразява една друга основополагаща и коренова потребност в човека. Венера беше необходимостта да споделям това, което преживявам и това генерираше вече и манипулативността, и дипломатичността, и Любовта, и известна жертвоготовност според това колкото ми стигат силите. Защото няма такова понятие егоистична Любов – ако е егоистично, не е Любов, ако е Любов, не е егоистично. Просто един такъв израз си противоречи сам на себе си. Но, доколкото хората са способни на Любов, макар и да имат някакъв егоизъм, тези двете неща ги изразява Венера. Неможейки да стигнем до Нептун, ние държим положението на Венера.
    Марс изразява нашия стремеж да изразяваме себе си, да проявяваме себе си, да имаме насоченост на някъде. Всъщност Марс е енергия. Ако си зададете въпроса защо хората шават, отговорът е - защото го има Марс. Ако го нямаше Марс, хората нямаше да могат да се движат във външен свят и нямаше да могат да имет действия нито умствени, нито душевни, нито физически. Марс е енергия за всичко, т.е. той е двигател. Не можете да имате машина, докато не сложите двигател. А двигателят е безличен. Двигателите не се определят като изначално добри или лоши, а като по-мощни и по-малко мощни. Тяхната характеристика е в самоличността им, а не в това дали са добри или лоши.
    Значи Марс може да го наречем "безличен енергиен двигател". Безличен, защото Марс не е планета, която има специално лично отношение към теб, защото си много важен. Той не носи такъв личностен момент. Енергията вътре в хората сама по себе си не е нито добра нито лоша. Енергията е такава, каквато си направиш ти.
    Енергията в духовният свят няма полярен характер, а тя оттам произтича. Моментът обаче, в който достигне до рационалният, физическият свят, тя се развива в полярен характер. И функионира по полярен характер заради нас. И не само защото целият свят е поляризиран тука, но по принцип ние самите, незабавно слагаме на енергията знак плюс или минус. Като енергията, която успяваме да опълзотворим е със знак плюс, а тази която не успяваме да опълзотворим, незабавно придобива знак минус.
    По принцип еволюцията изисква ние да се научим да контролираме нашата духовна, душевна и физическа енергия. Това, което циркулира вътре в нас, това което ни кара да се движим, динамиката вътре в нас да бъде управлявана от Аз-а, от Аз-овите сили.
    Въпрос: ако имаме в хороскопа съвпад на Венера и Марс? Марс си е двигател и когато сложите двигател към едно друго нещо, това, другото нещо, трябва да работи яко, защото цялата енергия се напомпва директно в него. Колкото по-далече е един двигател от нещо, толкова повече енергия се губи в трансмисията. Колкото по-близо е, толкова по яко работи. Затова, когато вземеш Марс и го сложиш в Слънце, Слънчевите сили избухват и Слънцето трябва да прави нещо с тази енергия, защото иначе става отрицателна.
    Ако го сложиш към една Венера, се получава интересно нещо. Венера, която по същината си трябва да създава доверие би трябвало да бъде по-кротка, по-тиха, да няма някакви внезапни действия защото иначе ще плаши. Независимо в кой дом и знак, когато имате съвпад на Марс с Венера това става много трудно. Чувството на Венера вече се превръща в страст. Т.е. едно твърде нетърпеливо чувство, твърде силно, напомпано чувство, което трябва да избликне и аз не мога да го задържам така. И когато имаш един такъв съвпад, ти имаш способността да преживяваш по-силно, по-страстно. Значи страстно в случая не означава лошо в никакъв случай. Аз правя генерална разлика между ниски страсти и възвишени страсти.
    Според мен, един човек, колкото по-дълбоко може да преживява, толкова по-добре. Аз дори ще приема по-добре един човек, който преживява негативно, но много силно, дори и негативно, отколкото такъв, който не може да преживява. Да не преживява повърхностно и плитко, да не губи бързо интереси.
    Въпрос: ако към двете се прибави и Меркурий? Вече става планетно ядро и зависи коя е в средата. Това е доминанта, петата доминанта в хороскопа и тя означава определени неща, които ще учим.
    Значи Марс и Венера, класиката е сексуалната. Венера е свързана с еротиката. Значи еротиката, физиологическият аспект на еротиката и дори на сексуалният контакт, всички знаете, че той не е решаващият, а ако е решаващият, това е голям проблем. Т.е. решаващият аспект е душевният, изживяването. Значи аз трябва да имам едно много хубаво изживяване и всичко останало е свързано с него. Ако аз нямам хубаво изживяване, всичко друго става голям проблем.
    Най-сигурният начин да се отървете от някого е да направите сексуален контакт с него, без да сте душевно готови за това. Получава се една непоносимост и тя не е потресаваща, но е дълбока. Не го мразиш, нямаш нищо против него, но сексът всъщност беше добър. И това, като че ли изчерпва всичко. Просто не искам да имам нищо общо вече с него, защото той е вече прочетен вестник, бита карта. Това е като лош съвет в момента, което го казвам.
    Това е единият момент. Другият момент е когато тази страст я използваш в изкуството. Понеже Венера може да я хвърлите в личните отношения, в интимните, където съвпада Марс - Венера се изразява като една засилена еротика. Като тук имате интересен момент – ако хороскопът е по-овладян, има моменти в интимен план, в които някак си не трябва да си толкова много овладян. И ако имаш един такъв съвпад, той избухва тогава. Изненадващо даже избухва, даже за самия тебе. А другият партньор, който е свикнал с един по-спокоен човек също се изненадва от този вулкан от страсти. Има го това нещо.
    Но се проявява и в изкуството. Познавам такива актьори, които изявяват това предимно на сцената. Значи, ако ролята изисква определена емоция, той я прави двойна. Преиграва даже. Което е хубаво за един актьор да е емоционален, защото иначе някак си не върви.
    И ако този съвпад Венера Марс е в 6-и дом, тогава ще отиде в работата, което не е зле, стига да не се превърне пак в някакви самоцели. Проблемът опира до това с Марс, че той пречи на вътрешната концентрация и вглъбяване за молитва. Понеже Марс е мъжки архетип, динамичен.
    Енергия не може да се съхранява. Значи, представете си какво се получава. Пристига от духовния свят. Аз, за да бъда жив, има един канал енергиен, който е on line винаги. И не определям аз, колко енергия тече по него. Просто си тече определена енергия, която аз не мога да не приемам. Не мога да кажа, виж какво, не ща сега, имам си други грижи и затваряш кранчето. Не можеш да го затвориш кранчето, то си тече. Пристига някаква енергия, аз трябва да направя нещо с нея. Ако не направя нещо с нея, не мога да й кажа, виж какво, ти си в повече, ходи в килера и почакай малко. После ще ми трябваш. Не може, не става. Ние дори във външен план не сме намерили кой знае какъв добър начин да съхраняваме енергия. Нашите акумулатори и батерии са жалка картинка в сравнение с енергийните мощности, които имаме.
    Значи атомни и всякакви други централи какво правят – произвеждат нещо и то мигом тръгва. Отделно че имат големи енергийни загуби. Т.е. ние не умеем да съхраняваме тази енергия. Защото иначе щеше да е много по-добре. Лятото се ползва по-малко отколкото зимата, така че лятото трупай, а зимата живей като мечка от запасите.
    А ние във вътрешен план сме още по-зле. Ние никакви батерии нямаме там. То има, но ние не знаем да работим с тях. Аз действително мога да направя така, че енергията вътре в мен да си остане известно време, да си седи, да дочака своят момент и тогава да бъде използвана. Но това го знаят хора, които умеят да контролират повече енергиите. Например един спортист. Един добър спортист умее да направи така, че да концентрира енергията си към момента на старта. Там знаете колко е важно да не прегориш преди това или към момента на старта още да не си се мобилизирал. Трябва да си във върхова форма и те умеят така горе-долу да го постигат това нещо. Това става точно така – енергията, която отива към тях, те успяват да я съберат, контролират и да изчакат момента в който да я пуснат. Актьори някои това също го могат.
    И това се прави по различни начини. Например, преди старта се занимаваш с пълни глупости, които нямат нищо общо със старта. Като в същото време имаш едно ниво на бдителност, ти не си се изолирал напълно от това, че да забравиш, че ти предстои старт. Александър Македонски го е можел това нещо много добре. Това е било характерно за него, че преди решаващите битки е спал като пън. И се е майтапел и е говорил за всякакви други неща, само не и за битката, което е хвърляло в паника военачалниците, защото те са имали усещането, че той не знае какво прави. Той не им е говорил за 200-та хиляди перси и че армията му е по-малка и как сега ще надвием ние цялата тази армия и затова ще направите така и така. Та да са спокойни, да са подготвени. Няма такова нещо. Спи си, майта пи се и преди да се появят персите строява войската и за три секунди дава разпореждания – ти ще се движиш натам, а ти натам. И той самият така прави. Обаче всъщност той какво прави? Той първо знае какво прави, събира енергията вътре в себе си и изчаква момента, когато да тръгне. И няма миг, в който той да не е first. Той печели най-големите си битки, защото се намира на подходящото място, в подходящото време с подходящите хора. Той ги увлича. Той е „заразен”, абсолютно „заразен” и невероятно импровизира по време на самата битка. Да, защото той е жив, той не изпълнява някакъв план и да му е мъка, че плана няма да се случи. Той е адекватен – когато стане нещо, той незабавно взима вярното решение и се реагира.

    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #13 -: Юли 27, 2010, 10:15:21 »

    Той е имал друга една грижа - да готви войската си много години, така че тази войска, на сън да я бутнеш, да се починява, да вярва и да действа без проблеми. Не като викингите, които не знаят какво да правят. Тези, които се бият заедно с него, се наричат „хитари”, а това значи "приятели". Това са другарите му, той е израснал с тях. Това е конницата му и тези хора му вярват абсолютно. И той им вярва и по време на битка става така, че често си спасяват взаимно живота. Т.е. стиковката е толкова голяма, че той знаейки, че ще го ударят от една страна, не се защитава, а поема нещо друго, защото знае, че някой друг ще поеме оттам ударът, без да са се наговаряли. Те се усещат. Това са неща, които ви ги разказвам, защото са описвани. И заова Александър Македонски е Александър Македонски.
    Защото ако се разкажат само няколко неща, от това, което е направил, се разбира защо този човек е останал в историята и какво значение има. То е епохално значение. Това е еволюционен лост буквално, който се случва. Но това е една друга тема. Цяла една епоха се създава за доста векове. Епоха, която ражда и съвременната Астрология между другото.
    Значи Марс. Енергията да извършваме каквото и да е нещо -  това е Марс, който се включва. Сега във физически план, колкото по-добра координация имам аз, телесна, толкова по-добър Марс имам един път. Толкова по-обработен Марс така да се каже. Но това е във физически план. Тука можете да имате една физическа култура или предметна култура също можете да го наречете. Или когато става за друг вид движения, които изискват по-голяма координация.
    Второто нещо. Хората се обучават на физическа координация и горе-долу постигат нещо. Но имайте предвид, че тези пластове са свързани помежду си. Липсата на физическа координация е явен признак за липса и на други видове координации. И говори за неразвит Марс, несъзнателен Марс, който си живее както дойде.
    Значи може да направим спокойно връзка между добрата физическа координация, която е предпоставка, условие за добра душевна координация. Т.е. ако искате да имате здрава психика, ще трябва да имате и добра физическа координация.
    Вижте как ходи един човек. Много е важно как се ходи. Защото човеците, когато се движат, предимно ходят. Начинът, по който посягате към нещо. В жестовете може да има красота и естетика, което вече е венериански план, танцът като изкуство също е венериански план, но самите движения са свързани с една енергийна координация. Колко сила ще упражня с дясната ръка, колко с лявата, колко с крака. Как ще стъпя там, на какво ще стъпя? Това всичкото има няколко измерения. Едното е как ще се ситуирам в пространството, колко стабилен ще бъда. И другото ще бъде свързано с това, което е душевно, красотата в движенията ми. Движенията може да са красиви или да не са. Когато наблюдавате един красиво движещ се човек, това храни душата. Когато наблюдавате дефектно движещ се човек, това дразни, създава душевен проблем.
    Сега второто нещо. Душевна координация. Психическата енергия също е свързана с Марс. А този психическа енергия се управлява по-трудно. По-трудно защото нямаме кой знае какво разбиране за душата, не знаем там как се движат енергийните потоци и съответно нямаме душевни сетива, с които да можем по-съзнателно да се ориентираме там и да намираме решения. В душата се действа много несъзнателно, инстинктивно. Усещаме инстинктивно и това са точно тези защити на психиката, за да може психиката да се движи на автопилот и да изкара 70-80 години.
    Но на практика, хората с Марс, трудно управляват душевната си енергия. Какво значи душевна енергия? Усещам силен прилив на изживяване. Колкото по-силно е едно изживяване, толкова повече Марс участва в него. Силта на изживяването, мощността на изживяването смятам, че е генерален фактор в човешката еволюция.
    По правило физическият свят се опитва да умъртви способността да преживяваш изобщо. Самата психика, натъквайки се на много проблеми, като самозащита, блокира силата на преживяванията, тъй като ги намира за опасни. Инстинктът за оцеляване се опитва да минимизира преживяванията, за да няма проблем. Т.е. действа се на принципа, по-добре да ограничим хубавите преживявания, но да ограничим и лошите, отколкото да си позволя хубавите, но да ме нагазят и лошите.
    Хората някак си се вълнуват много повече от негативните си преживявания, отколкото от позитивните. С позитивните нямат проблем, но се тревожат за негативните. Посвещават си живота само на онова другото.
    Всъщност да може да си управляваш психическата енергия означава, да можеш да си управляваш такива неща като настроението. Да може да си наясно защо в момента в теб се надига гняв. За да се случи това, е необхадима психическа енергия за да даде плът и кръв на този гняв. Иначе вижте какво се получава. Когато нямаме енергия в психиката имаме голямо основание за гняв, но се проявява някакъв мижав гняв. Слънцето ми, волята ми, съзнанието ми казват, че аз трябва да имам голям гняв, но нямам.
    Когато имате неразвит Марс, се получава следната ситуация. Пристига, например, една банда брутални типове, които ви предизвикват и вие трябва да сте бесен и гневен. И понеже трябва да е така и вие знаете, че трябва да е така, се напъвате обаче вашият гняв е някакъв много слаб. Не може да се превърне в свещен гняв, който да ви изпълни и да станете три пъти по силен. Аз се държа като човек, който би трябвало да бъде гневен, но не е.
    Това е така, защото енергията или не умея да я управлявам или тя по принцип е по-малко или нещо друго не е наред. Аз нямам душа за това преживяване понеже нямам сила за него.
    Другото. Най-редовно се случва да хвърляме голяма енергия за глупости. И обратното – там където наистина трябва да хвърляме енергията, тя да не достига. Ако можете да си управлявате психиката, това е невероятно нещо. Това означава, че вие сте еволюирали много. Отишли сте 3 епохи напред, поне 5000 години. Ако можете да се ядосвате и да се радвате когато вие искате, според обстоятелствата и това да бъде истинно спрямо околният свят, това означава, че вие сте овладели Марс на психическо ниво. Имате един Марс, който се намира на трето, четвърто ниво. Това означава, че ще можете най-спокойно да управлявате съвременният човек – ще можете да го организирате, да го юркате.
    Това, което движи енергията, е мисълта. Ще забележите, че ако нямате мисъл за нещо, вие не насочвате енергия натам. И другото нещо – енергията се фокусира в цел. Трябва да имате цел и тогава там ще се събира енергия. Когато нямате цел върху нещо, енергията минава транзит и заминава. Затова понякога хора с много големи способности и таланти не успяват да направят нещо, защото не успяват да си концентрират енергията в една цел. Те нямат цел.
    Творческият акт изисква задължително да има цел. Аз целя да постигна нещо, това нещо ме води и аз съм насочен към него. Затова Марс представлява кръгче със стрелка, стрела, т.е. духът, който е насочен нанякъде. Кръгчето е духът, Аз-а, Аз-ът, който иска нещо. И това представлява третият етап на творческият процес. Това е голямата истина за Марс. Това е моментът на действието. Ако няма действие, както се казва нищо не правиш.
    Идва при мен един човек и казва, че много ме обича. Добре, похвално. И какво от това? По какво ще разбера аз, че ти много ме обичаш, освен по това, че ти ми говориш? Трябва да има Марс. Направи нещо и аз ще разбера дали ме обичаш или не. Прояви го. Нали по делата ще ги познаете. Казано по друг начин, по Марс ще ги познаете. Какво направи ти? Ето, видях какво направи. И по това ли да разбера, че ме обичаш? По това разбирам, че не си наясно със себе си. Също така разбирам, че може да обичаш някакви неща, но аз не съм там, в тия неща. Нещо си се объркал.
    И последното. Марс представлява и духовна енергия или умствена енергия още. Осъзната енергия.
    Активен

    kim
    Гост
    « Отговор #14 -: Юли 27, 2010, 10:31:11 »

    "Предполага се, че Астероидният пояс зад Марс, м/у Марс и Юпитер, Малкият астероиден пояс е планета, която е претърпяла космическа катастрофа и тогава и Марс е пострадал. "

    Когато бях да ми правят хороскоп за втори път разпитвах астроложката за това, защото имам приятелка, която е много скептично настроена към астрологията като цяло. Смята, че нещо не е наред в нея, след като има човешка намеса - извадена зодия именно заради разрушената планета. В 13 лунният календар тя все още фигурира, като влияние.
    Тогава жената потвърди. Имало е такава планета в астрологията, каза и преди да бъде разрушена движението на планетите е било в перфектен кръг. Не е имало зима, което на мен лично ми напомня за  така посоченият "зелен Рай" в много древни източници.
    Зодията е била Змиеносец - 13 - тата, но не съм сигурен дали не беше между Скорпион и Стрелец. Спомена нещо и за това, че в нея са се раждали преродени атланти, но това не го помня съвсем...
    Извенявай ако разводнявам темата, като любопитна скобка го вмъквам... Плезещ се

    Активен
    Страници:  [1] 2 3 4   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright