Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: ОБЛАСТТА НА ОВЕНА  (Прочетена 1369 пъти)
pluton
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « -: Юли 26, 2010, 09:46:20 »

    ОВЕНЪТ

    Начало - мъжки;

    Елемент - огън;

    Качество - кардинален;

    Управител - Марс;

    Слънцето е в Екзалтация;

    Венера е в Заточение;

    Сатурн е в Падение;

    Това е знак на пролетното равноденствие. Започва в момента, в който Слънцето пресича екватора в северна посока. Ние сме в северното полукълбо.
    Съответства на консонанта “в”.
    Нека да се опитаме да разберем този знак, като изходим от природата. От това как реагират растенията. Растенията реагират най-видимо, директно. От какъв зор от пролетното равноденствие ще започва един огнен знак. Защо не започне някакъв друг, например земен? Защо трябва да започне непременно един мъжки, огнен, кардинален (налагащ се - категоричен, утвърждаващ се, пробивен). Като топлина и слънчева активност не е кой знае колко топло. Вярно започва пролетта, 21/22 март, но може да има и сняг. После идва април, който е малко по-топъл, не е зима все пак, но е много далече от месеци като юли, август. Така че като че ли няма огън и топлина. Това, което се получава обаче е, че животът избухва. С взривна сила тръгва. Краят на март и началото на април, едни бледо зелени, много нежни и крехки стебълца тръгват и пробиват дебелият пласт шума - една смес, набита от снега и влагата. В тях има огромна жизнена сила - пробиват земята. За да се пробие земята, не е лесно, то е като раждане.
    Цялата зима растенията си живеят в земята, там е топло - на 1,5-2 м температурата е 14о, а отвън може да е минус 20. Ако си мислите, че зимата земята седи студена, умряла - нищо подобно. Там е пълно със живот - всички семена, насекоми, микроорганизми се щурат и работят. Т.е. силата им не е умряла, а са на старт, чакат. Ако погледнете и дърветата, ще видите, че те само дебнат да стане по-топло и веднага тръгват да се отварят. И този старт е именно с Пролетното равноденствие - като чукне 0о Овен и целият този живот тръгва, започва раждане. Растенията пробиват земята.
    Растенията тръгват тихичко и невидимо при Водолея, при Риби почти достигат повърхността и при Овена изскачат отгоре. Което е в общи линии най-трудното. От там нататък се движат във въздуха и е лесно.
    Оказва се, че земята води един вътрешен, невидим живот, което ни показва, че и ние трябва да водим такъв вътрешен живот. И ако наблюдаваме внимателно, ще установим, че зимата външният живот трябва да се поприбере и да се разпали вътрешният. А вътрешният се състои от надежди, копнежи, мечти, мисли, планове. От изживяване на различни неща, които изживявания ще си провокираш ти, в невидимото. Да изживяваш през лятото е лесно - всичко искри, има слънце, топлина, цветове. Природата ме радва и няма нужда да полагам усилия. Радвам се наготово. Зимата е сиво, мрачно - на какво да се радваш, по-скоро обратното. Освен това е студ - той стяга и е дискомфорт.
    Същото се получава и при хората. Хората, които се раждат през това време, са оптимистични - ама аз току що се родих. Целият свят и живот е пред мен. Не мога да мисля за смъртта, за болести. Трябва да им се порадвам на нещата, защото преминах изпитанието на раждането, а да се родиш не е лесно. Така че, синусоидата на изпитанията сега трябва да има отплата, трябва да има радост някаква. Овенът е много оптимистичен знак. Знак, в който се усеща взривна енергия. Забележете, Лъвът също е огнен, неподвижен - максимална топлина и слънчева активност. Това е най-голямата жега и е наистина топло. Но енергията на Лъва не е така взривна. Разликата между тях е, че при Овена все едно има бомба, а при Лъва има огнехвъргачка - пускаш, работи и не спира и се чудиш от къде толкова енергия. Трябва да се изчерпи, но Лъвът удивлява с това, че неговата енергия не се изчерпва, постоянно натиска. Като онзи израз за войнишката служба, която е тежка, но за сметка на това продължителна. И той е огнен и страстен, с огромен разход на енергия, и при това упорит и настойчив. Затова Лъвът има могъща воля.

    ЗА СМЪРТТА

    Като е мъжки знак, Овенът ще е експанзивен знак. Има вътрешно противоречие и динамика, което ще поражда действие, движение, атака. Всяка една атака се поражда от това, че вътре в мен има противоречие. Ако няма противоречия, ще си стоя на място. Ако живея в пълна хармония, няма да има нужда от напред, дай, ура. В Овена животът кипи в пълна степен. Ама кипи, не къкри. А животът е изключително мъжко нещо. Смъртта е женското начало. За да има живот, трябва да има противоречие, динамика, дисбаланс. Това нещо се бори да постигне равновесие. Усилията да постигнеш равновесие - това е живот. Усилията да преодолееш съпротивите - както вътрешни, така и външни. Знаем че физическият свят се съпротивлява. Нищо във физическият свят не става доброволно и ако човек иска да постигне нещо трябва да се пребори с материята. Която тежи, има гравитация, има свойства. И тези свойства не помагат без да се бориш. Ако си болен чашата с вода няма да дойде сама. Трябва да положиш усилия да си я вземеш - иначе не може. Т.е. материята е мъртва, тежка и изисква усилия да работиш с нея. Във вътрешен план усилията са още по-големи, за да се случи нещо, да постигнеш някаква хармония. И това се нарича живот. В момента, в който достигнеш баланс, хармония, достигаш до състояние на покой. А това е някакво състояние на смърт.
    Смъртта не трябва да се възприема като фаталност - това е грешка. Смъртта е женското начало, което поражда живот в мъжкото начало. Животът е безсмислен, ако не е породен от смъртта. Мъжкото начало е като луд бик, който блъска насам натам безобразно, докато не си намери нелепата гибел някъде. Няма смисъл от него, само една разруха и нищо друго. Няма да се постигне баланс. Без смъртта животът не може да намери покой, хармония баланс, човек не може да намери себе си. Изобщо не е случайно, че хората се раждат, сякаш от нищото. От една клетка, безсъзнателна. И тая клетка какво там, чудото на живота, размножила се и вече ето ти бебе да се роди. Условията на живот в тялото на майката (където е абсолютен комфорт) и извън него са съвсем различни. След раждането се влиза в борба. След този момент нататък детето е в доста по-дискомфортни условия. Т.е. живота е едно добре проявено мъжко начало, което обаче трябва да черпи силите си от женското начало през цялото време.



    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #1 -: Юли 26, 2010, 09:55:38 »

    ЗА СЪНЯ

    Не случайно хората трябва да спят. Защо трябва да спят, каква е тази нужда да спят. Защо био-химията трябва да работи така, че да води до съответните умори? Можеше и да не се уморяваме, ако мъжкото начало трябваше да бъде юнашки активно. Или съотношението можеше да бъде много по на сметка - 20 активност и 4 часа по-слаба активност. Или пък да имаш една система с постоянна активност, без никакъв сън. Просто с различни етапи на активност. И вместо това близо 1/3 от живота на човек преминава в сън. В състояние, което наричат малката смърт. Т.е. човек нищо не помни от това. Това смъртно състояние, необходимостта от навлизане в принудителен покой е изключително важно. Това дава смисъл на живота. Сънят зарежда живота със сила. С възможност да се случва. Противоречието дух-материя е толкова сериозно, че духа съсипва и амортизира тялото само за някакви 15-16 часа. Усилието да преживееш тези 15-16 часа е толкова голямо и води до такава амортизация, че след това духът трябва да напусне тялото. Да позволи на тялото малко да “живне”, защото иначе човек се самоотравя и умира. Не можем да издържим без сън кой знае колко. Ако не си доспиваме се получава изтощение и жизнените сили намаляват. И ставаме лесна плячка на житейските трудности. Макар че някои хора не стават плячка на нищо друго - просто умират от изтощение, диагнозата е крайно изтощение. А жизнените сили идват само нощно време, по време на сън. Така че, смъртта ражда живота и тя го поддържа. Като тук под смърт разбираме състояние на покой. На помирение със себе си.
    Помирението настъпва, когато духът се оттегли от тялото - от физическото и от етерното тяло. Този дух може да се нарече “Аз”, т.е. аз-ът се оттегля. Рационалното ми съзнание се оттегля, заедно с една голяма част от психиката ми, която навлиза в сънищно състояние, т.е. тя не е будна. Аз като имам рационално съзнание имам и рационални преживявания. И единствено това позволява човек да се зареди със жизнени сили. Това е най-малкото нещо, което илюстрира, как ние се раждаме от смъртта и живеем. И после цял живот се “прегръщаме” с малката смърт, защото иначе не може. Голямата смърт дава импулс за целия живот, а малката поддържа този импулс всяко денонощие. И да излезеш от този ритъм не е лесно.

    ЗА ВРЪЗКАТА НА ОВЕНА С ЕЛЕМЕНТА НА ОГЪНЯ

    Най-мощната енергия на Зодиака за единица време.
    В началото на живота стои знакът Овен. При родилния момент връзката с Бога е много силна, връзката с духа е много силна. Интуитивно усещам колко съм важен. Не мога да го докажа научно, но и не ме интересува. В душата ми има много дълбока убеденост, че съм важен. Че моят живот има смисъл. Макар да не го знам какъв е точно, но съм убеден, че има смисъл.
    Знакът на Овена е зареден с енергия живот. Има най-голямата жизнена сила в Зодиака. Най-огромната енергия, която се развива за единица време. Когато Овенът се взривява, нищо не може да му устои - благоразумните се навеждат, за да минат шрапнелите. Неразумно е да заставаш срещу разгневения Овен, а той не се разгневява толкова трудно и лесно ще размете с тебе.
    Кардинален знак - като шило е: не стои в торба. Принадлежи към елемента огън. Огънят е подвижен, леко нещо е. Не е да седи на едно място като земята. Освен това в огъня има стаена голяма енергия. Действена и буйна енергия. Така че, да се прегръщаш с огъня не е лесно. Затова е най-високоенергийният знак в Зодиака. Това е човек, на когото в психиката му живее огън, огромен огън, който се взривява. Има обаче и нужда от окуражаване. В момента, в който се изправи и експлодира, трябва да бъде зачетен, уважен, подкрепен. Има нужда от подкрепа - това е много интересно. Той е на-големият обладател на енергия, а енергията е сила. Има в себе си могъща емоция, а за да си ярко емоционален, трябва да имаш много психическа енергия, защото емоцията е високо енергийно състояние и изтощава. Това е състояние, което не може да продължава дълго. Затова при Овена каквото има да става, трябва да става бързо, защото иначе не може да удържи енергийният удар, който се получава.
    При Овена енергията се движи на широк фронт, могъщо като вълна. И задачата на Овена е да управлява този процес. Но не му се отдава винаги. И понеже трудно я управлява, защото често не е особено съзнателен, я “разплисква” насам-натам. Най-неприятното за Овена е да му се задръсти енергията, защото тя бързо прави “бомба” и го пръска в някакъв момент.
    Трудно му е да потиска героичния дух, да си потиска великодушието. Не винаги иска да е толкова великодушен, но често изненадва дори себе си.
    Овенът се гневи най-вече от незачитане, от това, че не се съобразяват с него. Не се гневи от това, че го товарят да работи. Той си може, той си е велик. Освен това не играе на дребно, защото когато си обладател на най-голямата енергия в Зодиака имаш и широко сърце, какъвто и егоист да си.
    Когато е някъде, иска да му се обръща внимание и да се налага по някакъв начин. Да се налага означава следното: не означава да командва (това е по-елементарното, при по-неосъзнатите личности), а да се утвърждава (при по-осъзнатите). Той утвърждава себе си - “аз съм” важен. И когато Овена има развити достойнства, има активен потенциал, той е много ценен.
    Ключовата дума за разбиране на този знак е ЕНЕРГИЯ. Този знак трябва да се оправи с огромна енергия и тя определя характера му. Овенът бил емоционален. Ами как няма да е емоционален - емоцията е нещото, което хаби и тегли най-много енергия. Енергията на Овена не е плавна - аз казах на широк фронт, като вълна, но това не е една равномерна, плавна вълна. Тя е бух - взривове и бомби постоянно. Той събира, събира и в един момент - бам! Гърми. Може да не е подходящ момент за гърмене, но се гърми. И на него му е трудно да я спре. Когато има емоция Овена не може да я “глътне” - може да е неуместна, може да си навреди с това, но дори егоизма не може да надвие темперамента. Това е дълбоко заложено в него, това е характер.
    Овенът е прям, по възможност, колкото се може повече откровен, директен. Ще е решителен, категоричен. Това е така, защото, когато се раждаш, природата избухва. Затова и ти избухваш, отразява се на психиката ти. Нарастваш. Овенът също нараства и винаги вярва, че каквото е решил, ще стане. Твърдо е убеден, че ако не направиш нещо, то е само защото не го искаш наистина. Не може да повярва, че другите хора е възможно да не могат. Смята ги за лицемерни мошеници, които естествено че могат като него, обаче не искат и не си признават, че могат. И понеже си гледаме от нашата камбанария само, Овенът смята, че другите хленчат, кръшкат.
    Докато за един Овен да се натовари е приятно. Има нужда от доста движение, от активно натоварване, често пъти и физическо. Затова може да се види как Овенът действа здраво. Работен ден, връщане от работа - няма такова нещо при него. Той бъка от сили - пръв ще отиде на работа и ще си отиде последен. Когато Овенът върши работа, той знае, че я върши и оттам се отнася скептично към времето - какво значи, че работното ми време, започва в 8 часа? Нищо не значи. Може да отиде и в 9 (не идвам на време на работа, защото не си гледам часовника, защото това за мен не е важно), но ще работи, докато си свърши работата. Независимо колко време ще му отнеме.
    По житейският път, по който се движим, всеки се е качил на нещо. Овенът се движи така, сякаш се е качил на тежък танк. И ги гледа другите кой с каруца, кой с двуколка. Енергията с която разполагат хората е различна. И тя определя до голяма степен при сблъсъците, кой ще надделее. При равни други обстоятелства, чистата енергия надделява. При директен сблъсък Овенът ще победи всеки, с изключение на Лъв и Скорпион. Това в теоретичен план. Защото в живота се срещат хора, които не можеш да познаеш, че са овни - като мушички са и нямат никаква енергия.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #2 -: Юли 26, 2010, 09:59:12 »

    ЗА СЛЪНЦЕТО И ЗЕМЯТА

    Зодиакалните знаци изобщо не зависят толкова много от Слънцето, колкото изглежда. Такова понятие в теорията – Зодия, няма. Да сме наясно - еди каква си зодия, означава само и единствено Слънце, намиращо се в съответния зодиакален знак. И какво като е там? Освен това Слънцето е важно - спор няма, защото в Астрологията 90 % е отношение Слънце-Земя и 10 % Луна-Земя и 0 % нещо друго-Земя. Това е факт. Обаче Слънцето делегира права на останалите планети и многобройни други фактори. Т.е., отношенията Слънце-Земя не са директни.
    Слънцето е духа, а Земята е материята. Те са отделени - има много буфери между тях: атмосфери, полюси на Ван Ален, 150 млн. км разстояние и т.н. Иначе Слънцето ще унищожи Земята и във физически план. Пряката връзка между тях е убийствена. Така е и с духа - през душата като филтър и едва тогава в тялото, иначе ще го унищожи. Затова и тялото е устроено така. То е много сложно творение и е добре направено. Съвършено по отношение на нашите възможности на този етап от еволюцията. Ние човеците не сме в състояние да сътворим нещо подобно дори на една човешка клетка, която клетка е много по-мощна и от най-мощния квантов компютър (компютъра на бъдещето, милиарди пъти по-мощен от съвремените най-мощни компютри). Всяка една човешка клетка е компютър, милиарди пъти по-мощен от най-мощния в момента. На всичкото отгоре всичките клетки в човешкото тяло са в “локална мрежа”, т.е. освен тази огромна мощност, стените им са пропускливи и комуникативни. И общуват с останалите няколко милиарда клетки. Това е свръх сложно нещо. Човешкото тяло е много добър инструмент. И това човешко тяло едва се справя с човешкия дух. Само за 15-16 часа, то така се амортизира, че се налага духа да се изведе от него, за да може то да си почине. Това е същото, като да се изправиш и да гледаш Слънцето - колко време ще го гледаш директно?
    Така Слънцето прехвърля правата си върху различни “буфери” и ние се интересуваме от буферите в много голяма степен.

    КАКВО Е ОВЕНЪТ?

    Зодиакалният знак Овен се управлява от Марс, а не от Слънце. Тези хора, които ние ще наричаме наистина Овен, трябва непременно да имат Марс в Овен. Слънцето Екзалтира в Овен. Асцендентът да е в Овен. А също така и Луната да е в Овен, за да може психиката им, инстинктите им да са на Овен. Тогава вече може да говорим за един по-чист вариант на Овен.
    Така във всеки един зодиакален знак трябва да се намира Управителя, Слънцето, Луната и Асцендента. Понякога и Екзалтацията. За да имаме типичен знак еди-кой си, да наподоби зодия нещо си. Иначе ще се изпада в противоречие. Ще срещнете, напримерр нерешителен Овен. А как ще е решителен, ако Луната е в Риби например. Слънцето е в Овен, но Луната е в Риби. Освен това Марс определя колко енергия имаш, а не Слънцето. От Марс зависи какво ще правиш, за какво имаш сила. Слънцето е воля, внимание, амбиции, но не и енергия в директния смисъл.
    Поставя се на Овена задача. Мигновено в тази посока се насочва и енергията, защото енергията се движи след мисълта, след поставените задачи. Иначе си захапва опашката и вършее. Става имплозия. За да не стане така, трябва да насочите енергията на някъде - конструктивно. Може и деструктивно. Хората от излишна енергия правят всякакви глупости. Така или иначе това опира до съзнание - то контролира тази енергия.
    Овенът просто има повече енергия от другите. Доста повече. Това нещо или не го знае, че е така или само го подозира. Трудно е да си представи, че другите хора нямат толкова енергия. Това е причината понякога хората родени в това време на годината да имат грандомански представи. Бързо установяват, че при сблъсък печелят - другите нямат такава сила. Като типичен прототип на Овена е Конан варварина - класическото мъжко начало, великодушно, своеобразно благородно. Качва се например на един кораб и казва на капитана, че вече той е капитан. Ако му се противи - набива го и вече е капитан. Това е начина, по който Овена решава проблемите. Такава голяма сила чувства в себе си, че смята за унизително да се крие зад нещо - зад заповеди, властови позиции, пагони и т.н..
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #3 -: Юли 26, 2010, 10:05:02 »

    ОВЕНЪТ КАТО ШЕФ

    Какво ще стане ако имате за началник истински Овен и му кажете, че е издал тъпо нареждане. Казвате му: шефе, ти си кръгъл глупак, такава простотия като твоята не съм виждал. Никога няма да пише някакви заповеди, за да ви наказва или нещо подобно. Ще ви хване за реверите и ще ви каже, че щом си такъв мъж, такъв юнак - хайде сега да се борим. Един на един. Ела тук да се разберем. Аз не съм ти началник, защото някой ме е назначил, защото се крия зад някой или съм по-образован. Аз съм ти началник, защото съм по-силен от теб като човек, по-умен, по-кадърен. Аз съм по-качествен, имам по-голям ресурс. И ако ти си на друго мнение - хайде на ринга и да те видим. Ще издържиш ли на удара ми. Бил съм бил глупав, хайде да видим колко съм глупав.
    Овенът не се страхува от конфликти. Усещайки своята голяма сила, подсъзнателно вижда конфликта като възможност да разтовари енергията си. Като едно много добро упражнение за себе си, нещо като спорт. И доста весело се отнася към едно такова начинание - изобщо не намира конфликта за нещо ужасно, безсмислено. Ако за Девата конфликта е абсолютно безсмислено нещо и никаква логика няма, то за Овена това е най-добрия повод да разтовари и без това многото си енергия. Да се облекчи. Освен това да изпробва себе си и силите си. Много е приятно “да хвърли една бомба” - его-то се радва от това. И да види как другия ще литне 5 метра назад.

    ОВЕНЪТ И СТРАХЪТ

    Повечето от овните не знаят какво е страх, защото се проявява чрез агресия. Овенът като се изплаши - напада. И понеже като се хвърли върху другия това изглежда като смелост и на другия не му остава друго, освен да отстъпи и затова подобно поведение не прилича на страх. Овенът не моли за пощада. Може да е обезумял от страх, характерната реакция е да се хвърли върху вас. Така както обезумяло от страх животно напада. Не напада особено разумно, в смисъл вижда се, че не действа хладнокръвно, обаче напада. А Девата в такъв случай бяга (, когато Девата изпадне във вълнение и се изплаши, характерната й реакция е да бяга или да намери посока на движение, обратна на врага. Дори волята да се опитва да я накара да влезе в конфликт, краката я носят в друга посока. Това е подсъзнателна реакция). При Овена не може така. Атаката е безумна и ако не е много осъзнат и помъдрял се хвърля напред. Когато се изплаши не може да накараш Овена да остане на място. Ако го направи, това е много помъдрял Овен, поне на ІІІ-то ниво на съзнание. Ако може да си успокои енергията, представяте ли си каква власт има над вътрешния си свят. Да спре “бомбата”, която се надига - това е трудно. На овните хиляди пъти по-лесно им е да хвърлят бомбата. Каквото има да става - да става. Много често овните така действат. Емиии, знам че сгафих, обаче това е положението. Съжалявам. Извинявайте много.
    Като се появи някъде и не му се обръща внимание, проявява своята кардиналност. Характерен акт за по-примитивния Овен е да се изправи, да фрасне по масата и не се страхува да привлече вниманието по такъв начин. Защото това е агресия срещу другите - какъв си ти, че ще удряш по масата, къде се намираш? Сега ще те глобим, щом гърмиш по масата на шефа. Защото Овенът не гледа кой е шеф. Като го напъне отвътре и не издържа. Обратното на това поведение би притеснило Овена, т.е. ако не може да го направи смята, че нещо не е наред, че е болен. Но докато може да блъска по масата всичко е наред. Той е себе си, спокоен е.
    Овенът не се страхува да влиза в открит конфликт, което е много важно, за разлика от повечето зодиакални знаци, които имат към явния конфликт отрицателно отношение. Полагат огромни усилия, за да го избягват. Овенът обаче не. Ако се почувства предизвикан приема предизвикателствата и ги приема дори, когато са смъртно опасни. Понеже усеща огромната сила в себе си. И нуждата да я овладее. А какъв по-добър повод да я овладееш от конфликта. Трябва изпитание, да се положи усилие, за да се види, че съм АЗ. Иначе не мога да се различа от другите хора като си живея спокойно и на битово ниво.
    Един Овен, например, е в състояние да копае цял ден и да е приятно уморен. Изобщо не е съкрушен. Копае здраво, вкарва сила в земята, блъска. И те вижда, че нямаш толкова сили. Его-то му се радва от това.
    В Овена има оптимизъм. И как няма да има - като си се качил в танка, а останалите кретат с каруци. Какъв зид имало срещу мене. Ами те тия с каруците ще се потрошат, а аз с танка. Ама тоя зид не бил паднал веднага, защото бил армиран. Нищо, ще се засилим пак, какво му е на танка. Важното е само танкът да не се блъска със задницата, защото е неудобно.

    ЗА ОВЕНА И ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО

    Бог е направил така, че да го има този знак, съкровеният смисъл да го има този знак Овен е в това да се изгражда човешко достойнство. Аз съм. Овенът е важен независимо от каквото и да било. Самото му съществувание го прави вече да е важен. Човек, роден в това време на годината да не знае какво иска и да се чуди за какво е жив, трудно се намира. Ако има такъв, значи е много зле. Това са симптоми за крайна проблематика. Обикновено е решителен, знае какво иска, не чака някой да му казва какво да прави. Дори е твърдоглав - знае какво иска да прави и не слуша.
    Склонен е да води, да бъде водач, но не като цар, а като пълководец. Има дух на боец. Типичен Конан варварина. Поставя някакви цели и задачи, които не може да бъдат определени като добри или лоши. Неговата задача е да си използва енергията и извършва най-различни неща, за да я използва. Някои страдат от това, което прави, други са доволни. На него му е все едно обаче - стреми се да използва енергията по някакъв, колкото може по-градивен начин. И в Овена има божия искра, стреми се по възможност да използва енергията си за добро. Колкото може. Но ако не може, не може.
    Мрази лъжата, увъртането, шикалкавенето, защото това са оръжията на неговите врагове. Така е, не защото е патологично честен по рождение - това зависи от нивото на съзнание. Просто когато Овенът има проблем, на него не му се налага да лъже, защото го решава директно. Емоционалната агресия предполага и готовност за физическа, защото когато се репчиш много, трябва да си готов да минеш и към действие. Достатъчно често се налага .
    Когато Овенът е гневен на някого, действа чрез емоционална и дори физическа агресия. Въпреки, че рядко му се налага да стига до физически конфликт, защото винаги е готов да го направи и това се усеща. Понякога е луд за връзване. И ще го направи, защото после с гордост ще сочи своите рани. Няма да смята за излишно нараняването. Дори да се е сбил с трима бабаити и да са го помлели, когато излиза от “Пирогов”, с гордост ще каже, че и той им фраснал по един. В него няма страх. И следващия път пак ще се сбие с трима, без да намира случилото се за ужасно. Сега, това е една неадекватност и целта на този краен пример е да покаже, че Овена носи в себе си толкова устремен дух, че е в състояние да се нахвърли върху преодоляваща сила, върху по-голяма сила от него. Да се прасне в нея и после да не страда. Това е масовото проявление на Овена - първо и второ ниво на съзнание.
    В Овена има решителност, устрем, способен е да увлича. Затова в такива ситуации опасни, когато хората са уплашени, стреснати и ако се направи грешна стъпка, всичко може да е фатално и затова седим, чакаме. А проблемът ето го, задава се и сега накъде. Овенът е безумният, който скача и се хвърля пръв. Затова най-голямото му страдание е когато се хвърли и няма никой. Вика напрееед и не се оглежда. Тогава Овенът е покрусен, жал му е за човешкия род. Но често пъти успява. Овена излъчва увереност. И понеже има вяра в себе си, много често се справя. Ако кажете на един Овен, виж какво, има един зид и към него ти се засилваш с мотор, има един процеп в него, точно толкова колкото да минеш. Вероятността да улучиш процепа е 3 %. След като му го кажат това на Овена, той знаете ли какво чува: абе вероятността е 50 на 50 и понеже съм аз, значи е 90 на 10. Значи шансът да не мина през процепа е нищожен. Това дето му се говори, все едно се отнася за някой друг. Околните очакват, след като му е съобщено каква е вероятността, той да подходи внимателно, предпазливо. Вместо това какво - той със 100 км/ч се устремява към зида, все едно зидът ще се помести. В резултат на това какво се получава? Овенът много често изненадва всички околни, като минава перфектно през процепа. Наистина се получава, защото той уверено, без страх, с пълна концентрация минава през него. Статистиката не го плаши, защото има вяра в себе си - Овенът е “Аз съм”. Той прави така, че човекът да се държи гордо, достойно, да уважава себе си. Овенът пречи на хомо сапиенса да бъде жалък, да бъде мухльо, да е охлюв.
    Подсъзнателно Овенът усеща, че тази сила, дето я има, извира от такъв могъщ източник, извира от Бога. Той го усеща и това му дава силата да приема предизвикателствата. И да се чувства достоен и горд.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #4 -: Юли 26, 2010, 10:11:14 »

    ОВЕНЪТ В ДУХОВНИЯ СВЯТ Е ЖЕРТВЕНИЯТ АГНЕЦ

    Прототипът на Овена е жертвеният агнец. Вие знаете, че Христос го наричат Жертвения Агнец, защото той пожертва себе си, за да спаси, за да изкупи греховете на хората. Също с Възкресението си да покаже, че може да се надделее на СМЪРТТА. Саможертвата на Бога в лицето на неговия човешки аспект – Христос е от човеколюбие най-вече. Христос никога не отговори на насилието с насилие. Цялата тази сила, която има Овена, когато порасне, когато стане по-мъдър човек - той трябва да направи саможертва. Цялата огромна сила, която има, трябва да отива на жертва. Той трябва да се жертва за останалите. Той трябва да извърши този акт на Любовта, който се нарича саможертва. Когато трябва да се спаси някой - Овена е този, който се хвърля на кладата отгоре.
    Когато всички са затиснати към земята и картечницата ги убива един по един, Овенът е този, който скача и я затулва с гърдите си и всички се спасяват. Когато невежеството и тиранията се вихрят Овена е този, който има смелостта да каже, каквото мисли. Когато всички треперят и угодничат – Овена се изправя с достойнство и посреща неустрашимо, каквото съдбата изпраща насреща. Това е един пример на човечеството и Овена учи хората на това да уважават себе си, да обичат себе си. И, тогава може да обичаш и другите. Ако не обичаш себе си значи, че има някаква много дълбока неистина. Няма причини да не обичаш себе си. Ако не обичаш себе си, това значи, че проклинаш Бога по някакъв начин. Или смяташ Бог за несправедлив, понеже той така е направил, че ти да не харесваш себе си. Ти си несъвършен - и кой е виновен за това?

    КОГАТО СЕ СЛУЧИ ОВЕНЪТ ДА ЗАГУБИ

    Овенът в егоизма си може да бъде много неприятен - безпардонен, нагъл, нетактичен, арогантен. Той прави така, хората да се страхуват от него, защото е готов винаги за открит конфликт. Той не се притеснява да те направи пред всички на две стотинки ако си го разгневил. Не си сдържа гнева лесно и може да те направи за 2 стотинки пред всички. Той не е благоразумен и ще сгрешиш ако разчиташ на доброто му възпитание. Той първо не смята за нужно да си подтиска гнева и второ дори и да е решил да го стори, това е много трудно. Защото гневът му има взривен характер. Няма време да се вземат мерки. Най-разумното е да залегнеш когато гръмне бомбата.
    Овен, дето да коленичи, да целува на някой подметките и други части - такъв Овен няма. Ако Овен това го направи излиза от ордена на Овена, той е някаква шугава овца. Или Овен който лъже, подлизурства, да го увърта - това е скършен Овен. Това го има, когато Овена се депресира. А той се депресира ужасно, когато използва цялата си сила и няма резултат. И се изплашва. Създава се опасност от ситуация като в приказката за Незнайко - когато загубиш три пъти под ред, да загубиш вяра в себе си. Да кажеш, не мога. Ето, аз опитах и не става. И се отчайваш. Овенът в такива случаи се депресира, защото той знае, че е на тежкия танк отгоре и ако той не може, какво остава за другите. Получава се пълна безнадеждност, защото някак си аз, с тежкият танк, не мога да чакам помощ от онези с каруците. И когато Овена не може и пропадне той рухва, защото психиката му не е гъвкава. Той не може да се примири, че не е успял. Това нещо му убива душата и от там нататък той променя психиката. Това му прекършва психиката. Той си казва, аз съм пълен нещастник, аз съм жалко човече и затова няма смисъл от морал. Аз не звуча гордо. Аз не мога да уча на достойнство хората вече, така че може да бъда жалък подлизурко, мога да лъжа, да предавам – няма нищо свято за мен вече. Когато един Овен прави така, на него не му се живее. Това е самоубийствен акт. Затова можете да видите представители на Овена, които са най-жалки изчадия, прошляци и нищожества. Т.е., Овена може да достигне до другата крайност - до анти Овен. Ако изхвърлите Овена от тежкият танк може да се строши - той не е дрянова пръчка. Не може да се гъне. Седи и не мърда. Затова успееш ли да го натиснеш той се троши, психиката му се троши.

    ВЗРИВНАТА ЕНЕРГИЯ НА ОВЕНА

    Не трябва обаче да си мислите, че Овенът ще се разочарова лесно от поражения и такива неща. Когато той взривява бомбата, се чувства силен. Преди да хвърли следващата обаче има едно изтощение в него - при него психиката работи на принципа възход-падение-възход. И в промеждутъка между две бомби, когато психиката му е в падение, има лек спад, ако тогава бъде атакуван от обстоятелствата е по-лесен и може да не издържи. Но се задава следващата бомба и точно това го прави много издръжлив. Трябва да го спреш някак си и да преодолееш бомбата. И ако издържиш три негови бомби и все още го натискаш, тогава може да се депресира и отчая. Да види, че бомбите му не действат. Обаче е много трудно да не действат.
    В нашият живот често пъти се постигат успехи чрез лъжи, лицемерие, доноси, клюки - води се една психологическа война. Овенът не го може това и става плячка на такива действия срещу него.

    ОВЕНА Е ДОБЪР ПРИЯТЕЛ

    Силата на Овена го тласка да прави следното: аз имам силата и искам да постигна нещо, устремявам се към него. И влиза в противоречие с нечии интереси, но той няма да се откаже от силата си. Тази сила в мен не е случайна и не е, за да я загърбвам. И аз казвам така: добре искаш го ти това нещо, но и аз го искам. Бори се за него като го искаш. Ще те уважавам, когато се бориш - който не се бори не го уважавам и го смятам за охлюв. Овена ще се бори за това, ще го вземе, защото е по-силен, и после може да ти го подари, но после. След като видиш кой е по-силния. Това е смисъла на живота му, да се изрази - поставя си цели и надделява, защото е боец. Той се стреми да се утвърди като боец и наложи - кардиналност. Той смята живота за една борба. От там нататък Овена вече става великодушен. Ако си приятел на Овена ти имаш приятел. Но, за да бъдеш приятел с Овен е интересно явление - трябва да демонстрираш уважение към него. Без да прекаляваш обаче, защото ако Овена те заподозре, че си подлизурко веднага престава да те уважава и не може да си му приятел вече. Ако си в ролята на малкото братче е доста добра тактика и тогава Овена ще направи за теб много. Не всичко, но много. За него е чест и предизвикателство да помогне на приятел. Той ме уважава и щом ме уважава вярва в мене, а това ми дава сила. Значи моята сила е и негова.
    Овенът, като всички огнени знаци, проявява неразумно дори щедрост - моят дом е и твой дом, защото ти ме уважаваш мене. Докато ме уважаваш. Спреш ли да ме уважаваш, аз съм те забравил и кучета те яли.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #5 -: Юли 26, 2010, 10:18:46 »

    ЗА ГНЕВА НА ОВЕНА

    Като всички огнени знаци лесно прощава. Не защото е овладял умението на прошката, а защото няма енергия да се ядосва дълго. Той е склонен да забравя. Силната емоция е такова нещо, че като избухне, тя не може да продължава много дълго. След, което се изтласква в подсъзнанието, за да не увреди психиката. Това се случва автоматично и е добре известно на психолозите. Ако си интензивно бесен повече от 2 часа или изпаднеш в дълбока мъка повече от 2 часа примерно можеш да изпаднеш в шок. Една емоция не оставя върху психиката дълбоки следи ако не се премине една граница. Тогава психиката не издържа и се стига до емоционален шок. Това вече води до трайни последици в подсъзнанието и се превръща в проблем с години. Но ако не се стигне до там ситуацията се овладява. Овена изживява силно, емоционално и след това - все едно нищо. Само 5 минути след като ви е крещял той може да ви говори спокойно. Наистина спокойно и той не лицемерничи. Отвън, такова поведение може да изглежда лицемерно, но не е така, защото Овенът не лицемерничи. За Овена няма проблем, онова, казва той, си беше за тогава, въпреки, че това тогава е било преди 5 минути. Сега не те мразя, въпреки, че преди 5 минути ми идваше да те убия, но сега не е така. И понеже не те убих тогава, сега живей.
    Когато Овенът избухне, не е разумно да си решаваш точно тогава проблемите с него. Да се поддадеш на собственият си страх и агресия и да си кажеш, той или аз е много глупаво и безсъзнателно. Никакво достойнство не печелиш с това, ако се изправиш срещу Овена в такъв момент. Така само ще се поддадеш на неговия темперамент и ще му поддържаш взрива. Овена няма да ти направи нищо, ако в такъв момент “залегнеш” - престанеш да се репчиш, да противоречиш. Трябва да се накрещи и да изхвърли от себе си това, защото не го може по друг начин. Не е разумно, но такъв човек не чува и не вижда - когато някой ти крещи може ли да му обясняваш нещо логично, аргументирано. Няма логика, но при елемента огън е така - логиката много лесно отива на кино. Затова е нужен елемента земя, който прави адаптация. Защото елемента огън е склонен да се вихри и правомерно, и неправомерно. Елемента огън разхищава адски много енергия, когато нивото на съзнание е І или ІІ-ро. Няма да има никакъв резултат. При ІІІ-то ниво имаме невероятна интуиция и мъдрост. Овладяна енергия. Този човек притежава интуитивно познание. Това е най-висша форма на познанието. Той знае – не се нуждае от формална, линейна логика.

    ТЪРСАЧ НА СИЛНИ УСЕЩАНИЯ

    Другото нещо е героичен дух. Овенът е склонен да се хвърля в рисковани операции. Това, което хората после наричат героизъм. Или глупост. Зависи от резултата. Ако спечелиш си герой. Ако ли не - си глупав нещастник. Овенът е склонен да рискува, защото когато имаш свръхенергия, начинът да изразиш себе си е да се натовариш, да се почувстваш истински жив. Ако аз мога да правя нещо, но не го правя по някаква причина, това за мен е много неудовлетворително и човек се чувства прецакан. Депресирам се. Аз имам някакви възможности, дори само потенциални, но усещам че ги имам. И не ги прилагам. Психиката ми страда. Така и Овена усеща, че може да прави много, но прави само половината, защото нашето ежедневие, обикновеното, рутинното не предлага възможност да се правят неща в които да се използва екстремална енергия. Не се налага. Затова Овена се радва на екстремалните ситуации, когато може да прояви по-голям потенциал от себе си. Така той познава и себе си. При него “Аз съм” е толкова силно развито, че той когато усети в себе си някакви свои потенциали не се страхува да ги заявява. Няма скрупули от рода, чакай да не засенча сега някой, ама да не би да оскърбя лицето Х.
    Овенът смята, че всеки човек има една сила в себе си. И всеки човек трябва да посреща достойно изпитанията и предизвикателствата. Аз го правя това, не хленча, не се оплаквам. Значи и другите нямат право да го правят. Ще се борят. Няма не мога - можеш.

    ЗА ОВЕНА И БОЛЕСТИТЕ

    Овенът по принцип не се разболява. Това е един знак, изключително резистентен на заболявания. А когато се разболее, оздравява бързо. Не защото му е по-специална имунната система. Овенът си е човек като човек. Само че психиката му отхвърля заболяванията. Той е твърдо убеден, че има едно такова нещо като болести, което обаче се случва на другите хора, но на него не. Много е нетипично Овен да легне на легло болен, да кеси - ще се побърка. Овен, ако е болен, не му личи - ходи си, работи си. Болен ли си бе? Не. Абе нещо ми изглеждаш блед - така ти се струва, нищо ми няма. Аз ще живея с орлите. Ето това е на Овена приказката. Проблем е когато се случи тежко заболяване, защото той, както винаги, не взима мерки. И в някакъв момент просто пада и често се оказва, че вече е твърде късно. Едно оздравяване е над 50 % душевен процес. Овенът има желание за живот и затова не се разболява и не умира лесно. Живее му се, защото той току що се роди. Не му се умира, не му се страда. Овена страдалец - тази история не е за Овена. Ако го чуеш да хленчи значи е навлязъл в другата фаза и това е жалко. Пречупил се е. Овните не трябва да се чупят. Те трябва да помъдряват и да извършват саможертва. Когато гледаш един Овен, ти не може да хленчиш, той възбужда сила в теб. Той седи здраво и не мърда. Като каже нещо го прави.
    Овенът проявява егоизма си много интересно - като закриля останалите. Той така се прави на велик, субективно се надува, но обективно това е в полза на останалите. Обикновено Овенът взима лъвския пай от работата, трудната, рискованата част от работата и се кефи. Овена поема рискове лесно. Вярно, че си троши главата понякога, но често успява.
    Това е най-мъжкият знак и Овните началници и бизнесмени действат мъжки. Дори и жените с активен Овен са мъжки жени, бойни жени. Тя женските атрибути може да си ги има - жена отвсякъде, обаче психиката е мъжка. Душевността е мъжка и настоява за открити емоционални взаимоотношения. Овенът го притеснява човек, който не проявява емоции. Овена може да не ви хареса, да се дразни от вас ако не проявявате емоции - това е много важно. За него, човек, който не проявява емоции, е потаен, недоволен, нещо крие или е сърдит. Или нещо подтиска в себе си. Или пък нещо крои, някоя гадост. Овена не може да разбере защо не проявяваш емоции открито. Ако имаш да се радваш – радвай се. Защо седиш като пън? Ако не си доволен кажи. Не ми мълчи насреща защото побеснявам.
    Ако искаш да извадиш един Овен от релси, да му съсипеш психиката, трябва да действаш с психическа агресия - мълчете обвиняващо и неодобрително. Внушавайте му чувство за вина. Това ще го смачка и ще подкопаете вярата му в него самия. Но е и опасно, защото той обезумява от гняв. Особено ако усети, че го манипулирате, че това е психическа агресия. А той даже да е глупав пак усеща, защото това е на душевно ниво. И такъв бой може да ви хвърли. И после ще ви се извинява, много ще ви се извинява и ще бъде нещастен какво лошо нещо е направил. Но това ще е после. И в крайна сметка битият си е бит.
    Овенът е в състояние да изненада някой със светкавичен шамар, например. Както му мълчиш, той те пита какво има, не няма нищо, аз си мия чиниите, но с някакъв печален поглед. И така след половин час може да влезе в кухнята и такъв шамар да ти отвърти - а сега как си, по-добре ли се чувстваш? Сега, ако с един Овен така се постъпи, той ще реагира добре и затова смята, че и за вас е хубаво така. Хората са невероятно различни и в тази различност е както хубавото, така и проблематиката. Значи ако с един воден човек постъпите така, той там нещо си страда и вие му гръмнете един шамар, той няма да повярва, че е за негово добро. Той ще ви намрази, ще озлобее. И ще смята, ме това, което е направил Овена е смъртен грях. Ако го направите на Овена това, той ще реагира позитивно. Доста е вероятно да ви върне шамара.
    Овенът е хипер реактивен. Огнените знаци и особено кардиналният Овен е в състояние да реагира много бързо. Много често първо действа, а после мисли. С всичките плюсове и минуси на това нещо. По тази причина, като го атакувате, той също ще ви атакува. След което може да се разсмее, да го удари на хумор, изобщо цялата атмосфера на тягост се пръска на парчета. И Душата започва да пее. Два-три шамара могат да се окажат много полезни, но това при условие, че другият възприема по този начин нещата.
    Овенът възприема връзките си добре, когато са високоемоционални. При него няма търпение - кардинален огън. Не обича пипкавите работи. Или я на началника Овен му дайте папката с документи, за да провери за грешки - това не е по неговите сили. Подписвам всичко и действайте. И му мислете ако сте сбъркали - глави ще хвърчат. Затова умният началник Овен си взима за заместник Дева, която се занимава с всички пипкави неща. И си решава проблема веднъж завинаги. Овена взима генералните решения, като пълководец. И се дразни от дреболиите, в смисъл нервната му система не издържа и то е нормално защото много енергия има. Тя енергията си тече и аз не мога да я спра - ние сме на едно кладенче сега и ще вадим по една кофа вода. Не мога аз да държа целият прилив та да си извадиш ти кофата с вода. Хайде за една кофа, две, три ще те изчакам, обаче после нали разбираш, че налягането и напрежението се покачва.
    Овенът за шахматист не става. Виж спринтьор - може. Това е, защото е огнен и избухва отвътре.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #6 -: Юли 26, 2010, 10:27:27 »

    ЗА ДОСТОЙНСТВАТА НА ПЛАНЕТИТЕ

    Обърнете особено внимание на достойнствата на планетите. Така ще знаете какво значи Марс в Овен. Достойнство на една планета е когато една планета и знак имат специални отношения. В Астрологията е прието да се смята, че планетите управляват знаците. Но по същество това не е вярно. Истината е, че зодиакалните знаци позволяват на планетите определени неща и ако им позволят повечко, планетите се определят като важни, ужким Управители. Ако им позволят по-малко се получават Екзалтации, ако им позволят доста по-малко се получават Заточения. На практика знакът Екзалтира планетата - планетата не може да Екзалтира знака. Знаците са като квадратчетата на шахматната дъска, които не може да ги промениш. Върху тях се движат фигури, тяхна си работа, но съответното квадратче определя силата на една фигура. Един кон, стъпил на квадратче от което не може да мръдне на никъде, той е в Заточение. Не му е виновно квадратчето - просто е стъпил на такова квадратче, което не му позволява. Не може да промени квадратчето.
    Другата много важна причина. Зодиакалните знаци са породени единствено от отношението Слънце-Земя. Никакви планети не участват в изграждането на знаците. Марс няма заслуга да има знак Овен. Това е реакция на Земята на слънчевата активност в определен период от своята орбита около Слънцето. Няма връзка с орбитата на Марс. Знакът Овен е знак, защото Слънцето преминава през Екватора и тръгва нагоре, а не защото Марс е някъде. Само Слънцето е причина да има пролетно равноденствие. Това е причина Астрологията да работи ефективно защото между Слънцето и Земята има много силна връзка. Целият ни живот на Земята е обусловен от това, че ние се въртим по определен начин около Слънцето. И около себе си. Земята не се върти около Марс.
    Да кажеш зодия еди-каква си за астролога не значи нищо. Много малка информация е това. Това, че управител на Овена е Марс не означава, че на всеки Овен, Марс е в Овен. Ако е в друг знак Марс, то значи и Овенът вече няма такава сила. Единственото, което разбирам, когато ми кажат че един човек е Овен е, че той има Слънце в Овен. Какво от това обаче? Първо 500 милиона човека на земята имат Слънце в Овен. Те не са еднакви. Аз ще събера 1000 души със Слънце в Овен и те ще бъдат различни. Те може да са диаметрално различни - по всичко. Причината е следната - енергията която имаш, не зависи от Слънцето, а от Марс. А тези хора, могат да имат Марс където и да било. Във всеки един друг зодиакален знак. Орбитата на Марс няма никаква връзка с тази на Венера и той може да се намира където си иска. Тази година, когато Слънцето е навлязло в Овен, Марс е бил в Близнаци. Догодина обаче няма да е така. Догодина Марс ще е кой знае къде - може да е в Лъв, в Риби. Няма никаква зависимост, корелация. Но този Марс ще определя енергията на този човек, в пълния смисъл на думата. Ако имаш Марс в Риби, ти въобще няма да имаш тази взривна енергия, нищо, че Слънцето ти е в Овен. Само мераци ще имаш. Ще се уморяваш. Въобще енергията на Марс в женските знаци тече по-бавно, по-сдържано, по-търпеливо, няма такава ударна сила, припряност. Нищо че имаш Слънце в Овен. А човек с Марс в Овен не може да седи кротко на едно място.
    От Венера зависи как чувстваш, не от Слънцето. Венера се намира около Слънцето, на разстояние до 48о напред или назад. Значи, който има Слънце в Овен, може да има Венера пак в Овен, в Риби или в Стрелец. А може да прескочи знака и да отиде напред в Близнаци. Или Венера да остане назад чак във Водолей. Това се нарича емулгация - източна емулгация и западна емулгация. Западна е когато е зад Слънцето, а източна, когато е пред него. И това се използва най-вече за Меркурий и за Венера.
    Какво означават Екзалтация и Падение? Когато една планета е Управител на един зодиакален знак, това означава, че характеристиките на знака които са определени ще трябва да се проявяват като самият знак. Всички планети, които попадат в знака Овен, ще се проявяват като Овен. Ако съответната планета не иска да го прави, тогава ще има проблем, трудност, дисбаланс. Значи - колкото повече съвпада с принципите на знака една планета, толкова по-лесно може да се изразява тя. И обратното.
    Ако имаме една неутрална позиция на планетата 50/50, тя се нарича Перигрин. Това означава, че тази планета по отношение на знака 50 % минава, 50 % не минава, т.е. има неясни отношения със знака. Значи от самият човек и от неговата съзнателна воля зависи, с тази планета какво ще се случи. Тя не му поставя задачи, но тя не представлява и някакво особено средство, с което той да разполага. Тази планета седи неоформена и трябва допълнително да се работи ако искаш да работиш с нея. Такава планета както може да доведе до някакви проблеми така може и да реши някакви проблеми. В общи линии тя седи по-пасивна. Факта, че тя не е в Заточение, Падение, Управител или Екзалтация говори, че тя не играе кармична роля в живота. Т.е. по знак тя не може да бъде особено важен фактор, иначе по други показатели може.
    Има и такива планети, които са Вражда и Радост - Ако са Вражда 60 % неприемане и 40 % приемане. Радостта е обратното. Но тези позиции са малко спорни.
    Управител - Марс. Да видим защо е така. Марс като планета представлява енергиен двигател - колкото повече енергия, толкова по-добре. Не е необходимо хората да имат особено мощни двигатели, защото за различните видове дейности е нужна и различна мощност. Не е нормално да сложиш танков двигател на “Трабант”. Т.е. всяка дейност има специфичен енергиен разход. Ако при Овена имаме мощен двигател и той затова е Овен, за да седи мощно и ще се бори и ще ни учи всички на това да се борим, по същия начин трябва да правим саможертва - да жертваме за другите силата, която завладеем. Т.е. да използваме силата не за да мачкаме другите и да се правим на много велики, а да я използваме в тяхна полза. Защото да използваш силата само в своя полза, за кеф и удоволствие е суета и нищо повече. Его-то се чувства добре, спокойно е. Но дори и самото его, дори то в един момент започва да използва силата за другите. Просто защото тази сила трябва да се оползотворява, да се направи нещо с нея. Его-то е низшият аз на човек и е предназначен да адаптира човек към земния, материален свят и затова е твърде далече от духа, съответно и от Любовта. Затова его-то не може да разбере Любовта, да я усети и ако оставите на него да дарява, то да прави нещо с придобитата вече сила, его-то обикновено отива към демонизъм. Отива към несъзнателно зло.
    Ами какво да правя? Ще се опитам да правя добро, но то се оказа пътя към ада, постлан с добри намерения. Оказа се, че с моето добро вечно нещо не е наред. И проблема идва от там, че няма истинност и Любов. Човек не е в състояние да твори добро, ако му липсва истинност и Любов. Не е възможно. Освен това, правейки егоистично нещата, за моя корист, аз ги тровя. Обективно може и да направя добро, без да искам. Но те и демоните правят без да искат добро. Един демон например тръгнал да съсипе един град и по пътя среща друг демон, като се заял с него. Спирайки го, обективно той е спасил града, но субективно не го е искал и изобщо не му пука за града. Той си е имал съвсем различни от това субективни подбуди, за собствен кеф. Така и хората, които тръгват в егоизма си да правят добро, полезно за другите, те постъпват като един такъв демон. Но естествено, че когато си свършат разпрата помежду си демоните отиват да си вършат злото. Те не са станали по-добри. Просто временно са се блокирали един друг, а не че са се променили. Ангели не са станали. Така че его-то което започне да прави нещо добро, обективно може да доведе до добри неща. Заради собствено величие. Горе-долу сега така стоят нещата.
    А е нужно да се отиде към висшия Аз, който продължава да седи в духовния свят и поддържа връзката с него. Но висшият Аз обикновено не може да се въплъти и хората много често бъркат висшия Аз с Ангел. Значи Ангелите обективно съществуват, както външните неща са обективни спрямо мене, т.е. извън мен и аз мога да общувам с него. А може и да има нещо във мен, което съм си пак аз. Понеже аз съм дезинтегриран, аз съм на парчета и едно парче може да общува с друго такова, но тогава вече има субективно общуване, вътрешно. И много хора нямайки никаква опитност по отношение на вътрешният си свят когато някакви мисли, чувства и настроения им минават през главата и те се усъмняват, че това е техният ангел може би, когато им е зле, а те се почувстват по-добре от това и си кажат боже какво стана, нещо стана хубаво, често това е техният висш Аз, а не ангел. Т.е. това пак си си ти, но онова твое “ти” което не може да живее в тялото ти. Защото физическото тяло не е в състояние да понесе висшия Аз, не създава условия за неговото съществуване, няма почва върху която да стъпи. И ако ти създадеш малко от малко нещо, той веднага стъпва там. Това си си ти, идваш си при себе си - ела си при себе си.
    Една от задачите на човешката еволюция е и събирането с висши Аз. Смята се, че когато висшият Аз се реинкарнира напълно, човекът вече няма да има нужда да живее в материален свят. Ще живее вече без помощта на физическото тяло, като същевременно ще се премине през етапи в които физическото тяло на човека ще се променя до неузнаваемост. Реалните промени, които ще се случват с човешкото тяло ще са такива, че дори и на фантастите им е бедна фантазията. Човекът въобще няма да изглежда по начина по който изглежда в момента, но пак ще си е човек. Ще живее в променени условия, които самите ние ще сме променили.
    И Овенът има пръст в цялата тази работа. Той е този, който проправя пъртината. Има някои, които са в средата и от там направляват - Овенът не е такъв. Овенът по своята природа е такъв, че когато има проблем, той трябва да отиде лично там. И освен това не ги жали - нито себе си нито другите. Маршал Жуков е бил Овен. Този човек не е имал никаква милост и жалост към съветския солдат. Естествено и към немския. Хвърля ги да гинат със стотици хиляди и намира това за нормално. И той самият така прави - много пъти си е рискувал живота.
    И така Марс управлява Овена, защото Овенът има възможност през него да мине максимално количество енергия, позволява принципа на Марс да се изрази в пълнота. Който има Марс в Овен е фрашкан с енергия, която може да се използва за всичко - за мислене, чувстване, физическо действие. Има голяма резистентност към умора и заболявания. Съответно ще трябва да върши неща, за които това е необходимо. А други такива пипкави работи няма да може да ги върши защото е неадекватно. Не може с оръдие да гониш комари.
    Така и Овенът е предназначен за по-ударна, мъжка, фронтална дейност, брутална. Да се хвърлят яки усилия, да има ентусиазъм, да извира емоция отвътре - както добра, така и лоша, както дойде. Защото душата се движи по синусоида - след всяко добро настроение следва по-спокойно, по-тихичко настроение. После пак нагоре, надолу и т.н. Има си ритъм. И този ритъм не може да бъде променен кой знае колко. За да си само в радостно състояние, трябва много сериозно да си промениш темперамента. Трябва много голяма промяна в душата да стане, да преминеш през много сериозно душевно обучение, да си развиеш душата много яко. За да може да я държиш над средното, в радостно състояние. Това е хубаво. Но не да я държиш като идиот - вечно радостен и неадекватен. Душата трябва да запази място и за състрадание, което е форма на Любовта, но не е радостно изживяване - то е болка, мъка. Така отнемаш мъката на другите, но ти я изживяваш. И когато не си Иисус Христос не може да отнемеш болката на кой знае колко хора, но стига и на един да отнемеш - пак е нещо.
    Марс затова управлява Овен - за да е управител една планета, означава една голяма сила. Най-характерното е, че планетата Управител влиза в хармонична връзка със знака. И това е вродено. Ключовата дума е вродено - т.е. такъв си се раждаш. А какво означава да бъде вродено? Кой ти го е нахакал това нещо? Значи това, което се ражда е плод на миналите ти животи. Не на конкретен минал живот, а на всички минали, сумарно. Тъй като в духовния свят няма време и там не ги броят животите. Има един единствен живот и ние в земен план го броим, но в духовен план такова нещо няма. Така че когато човек се реинкарнира, той се въплъщава с абсолютно всичко в единство, което е бил до този момент. И всяко въплъщаване е оптимално, по възможно най-добрият начин за да дава възможност на съответният човек да еволюира. Човек се ражда за да се променя. Ако не се променя задръства еволюцията. А когато задръстиш еволюцията тя те изплюва, защото тя е могъщо движение, че ти не може да го задръстиш. Защото човек се демонизира, когато се опитва да не се променя и така се получава демоничен свят. Който обаче се нарича псевдо свят и не може да се развива защото в него няма живителни сили. Ползата от него е да играе ролята на агент провокатор. Да ръчка останалите, за да не заспиват. Да създава противоречие, защото животът е противоречие.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #7 -: Юли 26, 2010, 10:40:02 »

    ЗА ЕСТЕСТВОТО НА БОГА

    В Бог има живот относително. Защото там има покой, едно женско начало много сериозно и има един творчески устрем, което е мъжко начало. Защо Бог твори, кое го кара да го прави? Той може да си седи в едно безвремие и защо да прави нещо и да гледаш в една точка 1 млн. години, какво ти е. Това, което тласка Бог да прави нещо е, че в женското начало нещата седят в потенциал, не се проявяват - те са в пълен покой и хармония. В рамките на това нещо аз установявам, че мога много неща. Фактът, че можеш много неща, се нарича потенциал, т.е. аз ги мога идейно, имам идея. Но не знам дали ги мога, докато не ги направя. И това е причината в мен да се заражда противоречие. Аз се сблъсквам със следното противоречие: не е възможно така, както си седя в пълен покой да направя нещо, с което да разбера мога ли или не мога. За да разбера, трябва да направя нещо, да имам някаква изява и тогава ще разбера мога или не мога.
    Аз си седя например и в мен се ражда една мисъл - ами аз може би да взема да нарисувам нещо. И някаква представа, някакво изживяване и в мен започва да тече един процес. Да нарисувам нещо, което съм видял в душата си, в ума си. Значи духовният свят е идеен свят. В него мислите са живи същества. И те са в състояние да пораждат един такъв дух на противоречие. Това нещо сега можеш ли го, то е част от реалността. Ти имаш ли връзка с реалността? А ти познаваш ли реалността, познаваш ли себе си? Бог познава ли себе си? Не напълно, защото Бог е безкрайна потенциалност, която има да се опознава до безкрайност. Кой съм аз е въпрос, на който Бог никога не би могъл да отговори напълно. Защото направи ли го, каже ли аз съм това, това и това, отговори ли си на този въпрос - край на комедията. Край на еволюцията и на живота. Бог ще престани да твори ако го направи това, той ще загуби интерес към нещата и ще загуби интерес към себе си. Ще настъпи голяма смърт и всемирен покой. Защото няма защо. Но, понеже Бог е изграден от определени обективни неща, и има отношение към тези обективни неща, има отношение към самия себе си, понеже той представлява съзнателност и съответно е налице познавателен творчески процес. В резултат на което се случва всичко останало във всички видове вселени - духовни, душевни и т.н.. И тук вече е мястото и на човека. Човекът е един аспект на Бога. Бог чрез човека познава едно нещо в себе си. Едно, не 1000. Защото има и много други неща, дето чрез човека Бог не може да ги познае. Само, че нас това не ни интересува. Ние сме като Бог - интересуваме се от нашата собствена същност, да познаем себе си. Колкото повече ние познаваме себе си, толкова повече Бог познава онзи аспект от себе си, който го свързва с човека. И абсолютно всичко съществуващо навсякъде, представлява някакъв аспект на Бога, чрез който Бог опознава себе си. Това е фундамента на мирозданието.
     Което усложнява процеса, защото творците стават много, и когато творят те трябва да са в синхрон помежду си. Защото Бог е изграден от Любов, а Любовта изисква задължително тотална саможертва и истинност. Ние и всички други еволюционни вълни се развиваме в една безкрайност също като Бога. Включително и херувими и серафими, които по отношение на нас имат свръхбожествена природа. Те са в състояние да творят и за нас. Ние не сме в състояние да различим един серафим от Бога отец, защото за нас той може да прави това, което може и Бог. Ние не можем да ги отличим един от друг. Така че не само Бог е творец. Той е изначалния творец и неговото творчество поражда вълни от творчески същества, които на свой ред също започват да творят. Истината е, че творящите същества трябва да могат да творят. Така, че както Бог, така и всички други трябва да могат да творят. А, за да могат да го правят, трябва да имат помежду си синхрон. А, за да имат синхрон, трябва да се обичат, защото иначе не е възможно да имат синхрон. Защото колкото повече се обичат, толкова по-голям е синхронът между тях. Когато се обичат, се получава едно своеобразно сливане. Но това е едно много особено сливане, защото има чувства на симпатия и антипатия, които са в много добър баланс помежду си. Получава се нещо като дишане. Защото любовта не е да се вкопчиш в другия и да изпитваш дълбока симпатия към него, да седи до тебе, да си го “прибереш” на сигурно място, да се загуби. Любовта е едно дишане - като сърце, пулсира. Изпитваш симпатия към другия, но когато се появи антипатия, се отдръпваш от него, като по този начин му даваш възможност и той да диша. После пак се приближаваш и т.н. Тези неща, които дишат и пулсират - те се развиват доста безпроблемно.
    Овенът усеща, че силата му идва отнякъде, и че е различен от другите. Той вижда, че е различен от другите. И усеща, че има много сериозна причина да има тази сила. Той трябва да я проявява и я проявява. Това е мъжкото начало – когато пред теб се изправи противоречието не е време за покой, а за волеизявление. Овенът не си пада по “дълбокомислените” работи – той действа. Той е инициативен, дори опасно инициативен и предприемчив. От там нататък е въпрос на съзнание.

    ЗА ТЕЖЕСТТА НА БИТИЕТО

    Когато планетите са управители, се получава много добър синхрон между знака и планетата – получава се овладяна сила. Планетите стават като джентълмени – силни и овладени. Това се дължи на живота ти преди раждането. Сумарно, всичкото нещо, което си го преживявал, целият опит, който имаш, плода, който си принесъл до момента, по възможно най-добрият начин се проявява в този живот. Усилието на еволюцията е много сериозно. Защото на нас ни се струва, че нашият живот в момента е доста тежък, несправедлив. Някак си любовта не стига лесно до нас макар че ни се иска, не е лесно да си добър, честен и т.н. Всички тези хубави качества, които искаме да са в човека, достойно да се живее, това никак не е лесно да се получи. Едно е да искаш, друго е да можеш. И повечето хора си остават само с едното искане и реалното, което правят са лоши неща – нараняват другите, не ги разбират, създават конфликти, когато се отчаят преминават на страната на злото и т.н. Оправдават се с това, че такъв е света, а те толкова са се мъчили да бъдат добри. Ама ей на, не се получава. Затова има и подобни поговорки - няма ненаказано добро. Народът е стигнал до този извод в резултат на многократни тестове. Т.е., добрия в крайна сметка се оказва глупака, наивника. Да, трудно се живее, има недостиг на сили, страхове. И в един момент аз започвам да търся “лека и доходна”.
    Идват хора при мен, за да им правя консултации за интимна връзка, за сватба, за сериозни отношения. И хората ми казват, виж какво искам да ми направиш връзката лесна. И аз обикновено им казвам, вижте какво, удобна връзка не ви трябва. От удобна връзка полза нямате. Истина няма в това и аз ви предлагам да ви направя връзката по-сложна, по-отговорна, по-трудна и ще се борите един за друг. Ще полагате усилия. Ще имате изживявания – и положителни и отрицателни, силни. Но това ще е живота, ще си струва. Но те не го искат това. Още като ме усетят накъде бия, преди изобщо да са ме изслушали, веднага казват не, не. И така ми обясняват житейската си философия, животът и без това е труден и лесно няма и дай поне тука дето можем да го облекчим. Т.е. аз да вляза в ролята на някакъв облекчител. Няма значение за тях дали е истинско това или не е истинско – колкото толкова.
    Т.е. на хората им тежи така нареченото битие – всеки ден трябва да взимаш отговорности, решения, да се бориш и с гравитацията даже, да ходиш уморяваш се и искаш да седнеш и т.н. Това нещо, ето това, нелесното е най-доброто, най-оптималното за нас. По-добро от това няма според ангелите, защото те правят така, че да се родим в определен момент и на определено място и на най-доброто. Те имат пръст в тази работа. Значи, забележете какво разминаване се получава между нашето рационално съзнание тука, ние преживяваме един живот, който смятаме за доста тежък и труден и бихме желали да е по-лекичък. Но за да е по-лекичък, ние трябва да положим доста усилия. А в човека този устрем да се полагат усилия не е някак си кой знае колко силен. Предприемчивия дух, да знам какво да правя, да съм убеден, да извира силата от мен и да го правя – това при повечето хора го няма. Повечето хора са доста объркани, нерешителни, даже и да тръгнат на някъде са склонни да се спрат, да се откажат. Някак си склонни са да останат в състояние на покой. Да достигнат някакво ниво на сигурност и да спрат до там. Това го знаем, че е така. Всички сме така. Склонни сме, когато се успокоят нещата, като няма някакво зло да си седим и да траем – защото като “ръчкаш” ще вземеш да направиш някой проблем. А защо да си създаваш излишни проблеми. Т.е. човек (на по-ниско ниво на съзнание) не е инициативният по отношение на съдбата си и на живота – той вярва, че проблемите така и така ще го намерят, затова няма смисъл да се навира между шамарите, да се движи. Добере си се до някакво островче на сигурност и си е добре там и стой там колкото можеш. И това е толкова дълбоко вкоренено в човешката психика, че не се гледа добре на такива хора, които напускат островчетата си и тръгват. На тях се гледа като на такива дето в един момент, има едно опасно чудовище дето се движи из района и ние сме се спотаили, и някакъв идиот точно тогава ще намери да търчи на някъде и да вдига шум, та да привлече чудовището. И ние се отнасяме към него неодобрително. И когато някой тръгне да се движи, другите около него обикновено шът-кат – стой си мирно, защо мътиш водата. Това е в човешката природа.
    Овенът е този знак, който събаря хората от островчетата, тласка ги напред, увлича ги в нещо. Повечето знаци не са така, не са любители на хвърляне насам и натам, защото това ужасно ги плаши. Повечето знаци като се уплашат бягат. Не като Овена – той се хвърля точно върху опасността. Той никога не бяга. Овен ако избяга един път после ще се “гръмне” самичък – смята за недостойно повече да живее повече.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #8 -: Юли 26, 2010, 10:49:01 »

    ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПЛАНЕТИТЕ И ЗНАЦИТЕ

    Всяка една планета има специфична изначална причина да влезе в разбирателство с един знак. Тази причина е различна. Не можете да използвате общи постановки от типа на, а този човек има еди-какви си планети за управители значи е много хармоничен, с много сили, има еди-какви си качества и т.н. Това може въобще да не е вярно. Нещата са много и винаги конкретни. Истината е винаги конкретна. Тези планети кои са, в кои знаци са, защото повечето планети управляват по два знака. В кой от двата знака? По каква причина планетата е свързана със знака? Защото планетите не дават универсални възможности. Когато имаш Марс в Овен ти имаш силата, това ти дава усещането че си на тежкия танк отгоре. Това не ти гарантира безпроблемен живот. Да, това е много голяма сила, средство да си решаваш проблемите. Ти нямаш страх, който ти пречи да действаш. Ти действаш. Да можеш да влезеш в конфликт, това пак е израз на любовта. Любовта изисква да има сблъсък. Когато има неистинност не може да седиш така. Това обаче не означава да се хвърляш и да правиш разрушения и опустошения. Да има конструктивен, полезен сблъсък. Другият човек да ти е благодарен после за сблъсъка. Да ти благодари на другия ден, че си имал куража да застанеш пред него и да му кажеш, че греши. Защото когато си му го казал, той се е ядосвал и се е сърдил, защото не е разбирал, че е така. Но е преспал и на другия ден е разбрал че не е бил прав и това е било за негово добро. А обикновено аз го усещам, защото разбирам, че е мое добро. В най-баналния смисъл, един човек се е засилил към нещо защото смята, че е много важно, но не вижда трапа на пътя си и аз заставам на пътя му и му казвам, че има трап, стоя и не мърдам. Абе какъв трап бе, аз минавам по 5 пъти на ден от тука, не ми говори глупости и се разкарай от тука. На другия ден може да ти каже, леле добре че ме спря. Ама предишният ден имаше сблъсък за да го спреш. И това е любовта. Любовта не е да го оставиш да падне в трапа с оправданието, че ти го обичаш, но той щеше да се огорчи много ако го бях спрял.


    ПЛАНЕТА В ЕКЗАЛТАЦИЯ, УПРАВИТЕЛ, ЗАТОЧЕНИЕ И ПАДЕНИЕ

    Когато имаш Марс в Овен, ти имаш силата и може да свършиш много и полезна работа. Ако си съзнателен обаче. Защото иначе ако си несъзнателен и не знаеш кой си, не ти пука и за останалите може да бъдеш такъв терминатор, една агресивно неприятна личност, свиреп егоист. Някакъв луд качен на тежък танк, стрелящ във всички посоки, само защото има муниции и те трябва да бъдат изразходвани. Един свиреп егоист разполагащ със сила.
    Забележете, планетите управители не ти дават морал. Те не те правят добър. Те са средства, инструменти. Танкът си е танк – с него може и да ореш или да събориш стена, която пречи, но може и да убиваш. Всички управители са така. Това е особено показателно в медицинската астрология, където планетите управители не пречат да се разболяваш. Никакъв проблем няма въпреки че имаш Марс в Овен да се разболееш от менингит (за Овена са типични заболяванията свързани с главата, главоболие). Няма да се разболееш от менингит ако си съзнателен човек. Това са инструменти, които самичък си си ги развил. Ти така си живял преди, че да може да имаш Марс в Овен. Всяка една такава планета е нещо, което ти си го извоювал. Имаш задачи, които трябва да решаваш през този живот и затова трябва да стъпиш на нещо. И стъпваш на това, което си си направил сам. И ангелите правят така, че да се родиш в оптимален режим на действие, да се родиш в живот, в който няма да имаш изпитания с които няма да можеш да се справиш. Ако ти нямаш изработени инструменти за определени ситуации ти няма да се сблъскваш с тези ситуации. Освен ако не е за да се научиш на смирение, това също е много ценно. Да разбереш, че не си Господ и не може да направиш всичко и има неща с които не можеш да се справиш. И психиката ти да се примири с това нещо, да се закали. Това пак е много ценно.
    Слънцето е в Екзалтация – защото то представлява принципа на волята, амбициите и желанията. Овенът дава много енергия на Слънцето и от тук идва решителност, категоричност, увереност в своите сили, оптимизъм и активна агресия, ако се среща противодействие. Поради последното, Слънцето не е Управител на Овена, въпреки че има голяма сила в него, а Екзалтира, т.е. склонно е да губи мярката. Да се налага, понякога безогледно, да взима прибързани решения, да действа припряна, да вярва, че може да преодолее всички препятствия и естествения риск да си строши главата като следствие. Овенът е изразител на Аз-овото съзнание на човека. Търси отговора на въпроса - кой съм аз? За да следваш собствен път в живота и да откриеш себе си, своята истинска природа, каквато я е сътворил Бог е нужна изключителната Воля на Слънцето в Овен. Но, за да не се затрупаш с неизпълнени обещания и с прекомерна вяра в собствените сили (с излишна суета и гордост, които убиват всяко елементарно СМИРЕНИЕ) е необходимо да следваш пътя на ИСТИНАТА. А това се получава, когато се свържеш с духовния свят и Христос.
    Какво представлява самата дума „екзалтирам”? Това е еуфорично състояние. При Екзалтацията, планетата получава от знака възможността да изразява себе си много силно. Още по-силно отколкото при Управителя. Обаче вече е с една едностранчивост. Прекомерна. Характерното нещо за планетите в Екзалтации е, че тяхната сила е прекомерна, трудно се овладява.
    Планетата Управител е като един стар и обучен боен кон, който няма да направи излишни движения и да те изненада неприятно и в същото време си може. Може да разчиташ на него като на себе си. Екзалтацията е пак един як боен кон, могъщ, обаче с буен нрав и към него трябва особено внимание, защото може да те подведе. Ако го яздиш внимателно – добре, но ако не внимаваш и разчиташ той сам да си прави едно или друго така може да те хвърли неочаквано. От друга страна това ти е бойният кон с който разполагаш – на него ще се качваш. И като гледаш разни дръгливи кранти наоколо си казваш, аз съм си много добре всъщност. Проблема при Екзалтациите е, че хората разчитат на тях, отпускат се и в един момент се оказват лошо изненадани. Защото радостта им, че имат боен кон, а не дръглива кранта е толкова голяма, така ги следва в живота, че те забравят че бойният кон може да бъде и опасен и да те хвърли лошо. Той обикновено не го прави и си върши работата, но за него има сериозна опасност да те хвърли.
    Екзалтираните планети обикновено излизат от контрол, но, от друга страна, не можеш без тях. Не може да се дистанцираш и да кажеш, абе вие сте опасни. Това не е възможно, защото това всъщност си ти самия – това е силата в твоята психика, която трябва да се овладее само че.
    Овенът заявява себе, а да може човек да заявява себе си, това е много добро. Той ни учи да се заявяваш. Няма да има Любов ако не можеш да заявиш себе си. Аз много си мога, но сега ме е срам. И освен да не вземе някой да се притесни нещо и т.н. Ако можеш нещо, го заявяваш. Иначе е фалш. Шикалкавенето не помага на човешките отношения – точно обратното. Създават се недоразумения. Хората се справят, когато нещата се изведат рационално. Кажи бе. Като го кажеш и го заявиш, вече е по-лесно, защото всички са наясно. Много по-лесно ще е ако мразиш някого да му го кажеш - просто това е истината в момента. Мъча се да те понасям някак си, но ми е много трудно. Иначе: абе защо така ме гледаш накриво? Ааа, не нищо няма, не. Ама тука работата не върви. Ами откъде да знам защо е така, днес не ми е ден. Истината се заобикаля, защото мен ме е страх да се заявя. Защото като му кажа мразя те той ще ме гръмне, ще ми спре доходите, ще предприеме нещо срещу мен. Овена ни учи да се заявим – това е положението. Мога да греша, не е хубаво да се мрази и аз знам че не е хубаво. Но така стоят нещата. Тази истина може да се промени, но за да се промени, първо трябва да си го признаеш че е така. Иначе е много трудно.
    Овните често страдат от фактора, че понеже имат много голяма сила в себе си - не искат помощ от другите. На принципа, че аз, който съм най-силният защо ми е помощ от тия, напротив другите трябва искат помощ от мене. За Овена е много трудно да проумее, че не е Господ и че има неща дето не ги може. Има ограничения и за него.
    Слънцето в Овен дава силна воля, да се отстояваш и ако някой не ме харесва, не мога да го мисля. Но Слънцето в Овен много лесно започва да размахва лакти. Като каже Овенът искам, а ти не му угодиш, той веднага скача. О, ще ми дадеш. Аз ще се боря. Егоистът чувства силата си, иска си и натиска яко, защото усеща силата си и си е въобразил, че Господ му е дал силата, за да си има, да си му е кеф на него. Това е неовладяната сила – имам амбиция, желание и трябва да си го постигна. Имам си и воля колкото щеш. Слънцето в Овен екзалтира точно по тази причина. От една страна е прекрасно – дава достойнства, да не се огъваш. Но и много лесно нещата загрубяват. Има едно пренебрежение към по-слабите, а трябва да е точно обратното. Трябва да е като Чавдар войвода.
    Планетите в Заточение и Падение са в един сериозен дисбаланс със знака, имат различни принципи от знака, противоречащи му и знакът не ги пуска. И те не могат да правят нищо, да противодействат на знака.
    В заточение Венера - Принципът на Заточението е външен конфликт, който вътрешно се осъзнава трудно. Означава някаква неадекватност, която се получава външно и аз наблюдавайки я външно, трябва да стигна до извода, че имам някакъв проблем. Но вътрешно нямам усещане за това, така че заточението е доста коварно. Венера е планета, която носи в себе си принципа на доверието, ласката, на любовта между хората. Един стремеж към симпатия, социализация, да общувам с другите хора и да не съм самотен. Овенът по своята мъжка, кардинална и огнена природа е напорист, твърде енергичен и каквото попадне в Овен се нагнетява с енергия. Какво става с чувствата, когато ги наблъскаш с енергия? Стават страсти, диви страсти. Като го е напънало отвътре и Овенът постъпва мъжки, откровено - с тези страсти ще прави фиеста. Открито ти заявява, че те обича. Иначе човекът е невинен – той така си го усеща. Вижда обекта (и понеже Венера е един и същи принцип и стреми се да се свърже) изпитва симпатия към него и тръгва като Овен. В него избухва едно влюбване и той изведнъж започва да изпитва една дълбока симпатия към този човек и го изразява емоционално, директно и открито - отива при него и му казва, ей много ме кефиш, сладур си страшен. Още от вратата като те видях съм те харесал и вече не мога да дишам без тебе. Ти си смисъла на живота ми и ще почваме фиеста с тебе. Ние трябва енергия да изхабим. Тук има страсти, големи страсти и ще ти направя живота вълшебен. То бива откровеност, ама пък чак толкова. Обикновено другият се плаши, а ако това го направи жена, мъжът се побърква от страх. И вече действа или агресивно възприемайки жената като лека или реагира уплашено.
    Ако това го направи мъж, жената по-може да го възприеме като един мъжкар, като опора. Има жени, които имат копнеж и искат да бъдат откъснати като цвете. Те стоят пасивни и чакат “ловеца” да дойде да ги вземе. И те са като принцеси и трябва да дойде мъжът и той да е инициативен и те на такава директна инициативност реагират добре, защото така се пробиват собствените им бариери, техните притеснения и страхове. Така мъжът поема цялата отговорност за връзката която ще става интимна. Те са готови. И такива жени приемат такъв мъж, даже го приемат добре. Те си казват, ей добре че е тоя сред цялата тази армия мухльовци дето не смеят да си кажат нищо. Гледам го аз един, че ме заглежда нещо, ама какво искаш бе човек - да дойда при тебе да ти вадя думите с ченгел. Ако искаш да правиш нещо, прави го. Аз съм жена и не мога да дойда да те свалям и да ти се обяснявам - дръж се мъжки. Ти си мъж и ще поемеш риска и сега ако те отхвърля, отхвърля. Това е положението. Затова жените често са склонни да приемат мъж, който се държи като гларус.
    Но по принцип едно такова свободно, емоционално и открито поведение плаши. Имайте предвид, че Венера в Овен е искрено разочарована и нещастна. Овенът изразява чувствата си към някого като същевременно поема риска да бъде отхвърлен. Другият се уплашва обаче и го отхвърля. Тогава има трагедия и мъка за Овена, която трае половин час. Природата на огненият знак е такава, че той си страда, страда и после се отърсва от това бързо (емоцията е високоенергийно и краткотрайно състояние на психиката).
    Ако обаче другият се съгласи започва една луда фиеста и яко изразходване на енергия. Юруш. Бурни нощи, веселби, екстремни изживявания и т.н. - всякакви щуротии каквито се сетите. Изобщо другият човек определено няма да скучае. Обаче другият човек на третия ден обикновено се изтощава - то хубаво от купон на купон, здрав секс, веселби и емоции, но всичко си има граници. Овена обаче не се е изтощил, той има още енергия, а вие вече сте като изцеден лимон. И когато на третата сутрин когато той се събуди с грейнал поглед, с нови желания за бурни изживявания, другия може да желае почивка. И тогава в Овена настъпва разочарование. Той казва, какво, на теб вече не ти ли е хубаво с мен? Абе, хубаво ми е обаче …. Какво обаче. Това бяха приказни три дни. Защо да не са четири? Ти защо нямаш грейнал поглед? Аз те обичам, а ти очевидно не ме обичаш. И Овена става най-нещастният човек на земята. Не ми говори, няма смисъл, аз те виждам. Защото ако ти ме обичаше нямаше да е така. Нямал си бил сили. А онзи ден как имаше? А оня ден ти беше добре нали? Писна ти, стана ти скучно за три дена. То толкова ти е и Любовта, за три дена. Не, не си моят човек. Ще го търся, някъде в зората там. Ще продължавам да търся моят човек, дето да не ме предава. Овена не може да приеме, че другия няма сили за да издържи на неговото темпо и има нужда от почивка - не можеш да му обясниш, че живота се състои от ежедневие и не може да има непрекъсната фиеста. След емоцията идва реалност. С една Венера в Овен може да се разведеш 5 пъти, което не е шега работа. Да народиш деца дето да няма после кой да ги гледа. Защото като изпадне в еуфорията и страстта. Но после няма никой, идва реалността.
    Овенът със себе си няма проблем. Той не смята, че прави нещо лошо. Той има хубаво изживяване. Той казва, виж какво, нито лъжа, нито манипулирам. Аз го харесвам бе, това е факт. Аз я обичам тази жена и деца правим. Аз като обичам, обичам до дупка, без резерви. Обаче сега какво да правя като се разочаровам. Пак искрено, всичко е искрено. Няма лъжа. И не мога да я гледам вече и какво да правя? И понеже не мога да си надвия природата се махам. Това е. Защото си обичам друга. Излязох един ден и видях друга. И като я видях ми останаха очите. Аз ще направя всичко за тия дето ги оставям, не че няма да направя, аз не съм лош човек. Аз не крия че ги обичаХ. И за тях има място в мене и се опитвам да се грижа, ама нещо напоследък не ми остава време. Разбирате ли какво се получава? Ти си искрен, обичаш, а след теб остават доста нещастни хора.
    И ето го Заточението. Човек вътре в себе си се чувства добре, но фактите отвън са други. Той има екстремално, дисбалансирано поведение. Нереално поведение. Егоистично поведение. Това е и проблема. Любовта между хората задължително изисква време. Поне 3 месеца. Хубаво е да минат поне 90 дни до първия сексуален акт. Венера в Овен посмъртно не може да го направи - тя не може да схване защо като обичам някой да не спя още първата нощ с него, да се получи пълно сливане на всички нива. Факта, че душата няма да може да успее да направи такова бързо сливане, а това ще го направи само тялото ще доведе до точно обратният ефект. Ще разруши всяка надежда за любов, ще доведе до една бездушевна връзка и до антипатия. И после няма да ти е ясно защо е станало така. Психиката ти след това престава да харесва другия. Убиваш го другия. Все едно е вестник, прочиташ го и го хвърляш. Убиваш и себе си, защото правиш връзка и така може да си пропуснеш връзката на живота. Венера в Овен точно това може да направи.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #9 -: Юли 26, 2010, 10:57:57 »

    Сатурн е в Падение

    Планетите в Падение създават вътрешен конфликт и са по-ясни. Сатурн е планета свързана със страха, със стремежа да действам предпазливо, страхливо, внимателно. Да се подготвя много добре преди да действам. Да действам по-бавничко. А Овенът прави точно обратното. Овена като види Сатурн го натъпква с енергия пак. Какво да прави Сатурн с тази енергия? На Сатурн не му трябва такава енергия изобщо, той има проблеми с енергията. Сатурн се опитва да ограничи и контролира енергията на Овена, защото на Сатурн такава енергия не му трябва. В резултат на което влизат в интензивно противоречие.
    Сатурн в Овен прави човек вродено колеблив, нерешителен. А това не е добре, защото интензивното колебание за важни решения може да разболее човек. Нерешителността е много неприятно нещо. Качеството на живот пада рязко. И не е достойно за човека да живее във вечно колебание.
    Сатурн се опитва да блокира знака Овен, да затули неговият широк енергиен фронт. Което не е възможно да стане, но води до сблъсък вътре в човек и води до притеснителност, уплаха. Сатурн в Овен е стискането под лъжичката, когато тръгнеш да правиш нещо. Овена е “Аз съм”, а Сатурн като черна станция се обажда: да бе да, можеш. И започва да ти припомня разни статистики.
    По принцип Овенcj е по-силен естествено от Сатурн и енергията си пробива път, преодолява колебанията. Но си пробива път колебливо, трудно. Това нещо човек го усеща отвътре и още като тръгне знае, че го има. Падението е вътрешен проблем, който ти е ясно, че съществува още от малък. Още от малко детето със Сатурн в Овен избягва да поема отговорни работи защото знае, че това ще му донесе кофти изживявания.
    Всичките планети имат такива достойнства - Заточение и Падение са достойнства, защото това е специфично отношение, при което човек се развива много. Планетите Управители и Екзалтации са средствата да си решаваме проблемите. Стъпваме на тях, те са нашата сила.
    Сатурн в Овен е в Падение, защото това е планета, която трябва да ни съхранява, да ни пази. Нейният принцип е “7 пъти мери един път режи”. Сатурн е нискоенергийна, женска планета, която не допуска да рискувате. Това е планета на равносметката, на подготовката. Тя винаги се стреми да подготви човека максимално за всяко негово действие, защото търси сигурност, и когато започне нещо почти на всяка цена да го завърши, за да има резултат. Така обаче нещата се вършат бавно, поетапно, много добре премислено. Другият важен принцип на Сатурн е: минимум усилия - максимум резултати, т.е. постигане на оптимални действия. Овена, както видяхме по-горе дава възможност за съвсем различен вид активност. Какво да прави Сатурн с основната характеристика на знака - огромната енергия, която преминава през него? Енергията трябва да се използва веднага защото не може да се съхранява, а принципите на Сатурн са в пълно противоречие с този мощен енергиен фон.
    Ето защо Сатурн в Овен се опитва да блокира максималното количество енергия. Така човек се втурва да върши нещоq подтикван от знака и изведнъж започва да се колебаеq притискан от Сатурн, после отхвърля притеснението, но то след време пак се връща и т.н.

    ЗА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ, КОЙТО НОСИ В СЕБЕ СИ ДУХА НА ОВЕНА

    Няколко думи за празника на Свети Георги и нещо за Свети Великомъченик Георги. Има много интересен момент - Св.Георги е войн. Св.Георги Победоносец по принцип се изобразява с мечове или копия. Великомъченик Георги е бил римски пълководец от знатен произход, живял по времето на император Диоклетиан /един от най-значимите римски владетели/, чиито родители са били християни. Очевидно ранното християнство е било разпространено и сред висшата аристокрация на империята и не е било толкова безпощадно преследвано, колкото изглежда понякога. Възпитан в християнски дух от дете, Георги започва стандартна военна кариера в Мала Азия и като военачалник постига големи успехи в сраженията. Този, толкова обещаващ млад човек предизвиква вниманието на самия император и е привлечен в Рим в неговото най-близко обкръжение. След време Диоклетиан като държавник-рационалист решава да обяви един бог за единствения, на когото да се покланят народите на огромната империя. Така ще има един владетел на земята и един бог на небето. Изборът пада върху Аполон, който по онова време е бил особено популярен като слънчево божество. Всички трябвало да се откажат от своите вярвания и да почитат Аполон. Единствен Георги с невероятна смелост открито се опълчил срещу заповедта на императора и Диоклетиан използвал повода, за да докаже превъзходството на Аполон над Христос като заповядал да подложат Георги на тежки мъчения, докато се откаже от своята Вяра. Така Георги претърпява христовите мъки, и затова по-късно е обявен за Великомъченик /тази степен на мъченичество се дава само за претърпени мъки подобно на Христос/ от Църквата. Бил е поставен гол във варница цяла нощ, а на сутринта, вместо да е изгорял от негасената вар до кокал, стражите го открили да се моли на своя Бог жив и здрав. Неясно защо не бил изгорял. Диоклетиан не повярвал на чудото, защото като рационалист решил, че богатия Георги е подкупил пазачите си. Тогава обули светеца в железни ботуши и ги нажежили в огън. После го накарали да ходи. Краката не били изгорели и той ходил. После го разпъвали на колело до смърт, но когато решили, че вече е мъртъв и отишли в храма на Аполон да отпразнуват победата над Христа били стъписани отново, защото Георги се появил след малко време жив. После най-известния отровител публично дал чаша отрова на Георги, но той не се отровил. Тогава отровителя паднал в краката на светеца и го помолил да го приеме в Христа. Императорът се разгневил и попитал отровителя – Защо и ти ми измени ?! Отговорът бил: Господарю, този човек изпи най-силната ми отрова, но е жив пред нас – неговия Бог е Богът, затова му се покланям. Добре ще е и Вие да сторите така ! Много хора от тълпата приели християнството тогава..... Това се случило и на някои от римските сенатори. В крайна сметка след като дори императрицата приела Христа и се наложило Диоклетиан да заповяда гибелта й, отсекли главата на Георги и той най-после преминал в духовния свят.
    Разказах ви за св.Георги, за да стане ясно, че човешкият дух е този, който управлява материята, а не обратното, и когато този дух е достатъчно въплътен може да промени въздействието на физическите закони, които ние считаме за вездесъщи и непоклатими. И в наши дни обучени хора практикуват надмогване на физическото /телесното/. Например йога-посвещението ТУМО /преподавано и в Тибет/ е довело стотици напреднали да нощуват на голяма височина в Хималайте /, където се движат единствено алпинистите/ облечени само в тънка, памучна туника. Вътрешният огън в тях толкова се усилва, че леда под тях се топи и кожата им на минусовите температури е гореща. Невероятните човешки възможности са доказвани не един и два пъти. Това е силата на Човешкия Дух. ТОВА Е СИЛА, СТРУЯЩА ОТ ЗОДИАКАЛНАТА ОБЛАСТ НА ОВЕНА !!!
    И това сега е национален празник. При това в световен мащаб, в рамките на християнската цивилизация – във всички християнски култури, респ. езици има аналог на Св.Георги. Въпреки, че има много светци и мъченици, а за тях няма национален празник. И изведнъж се явява Св.Георги, който е толкова важен. Това е така, защото в основата на този култ стои готовността у човека в един момент да се изправи срещу противоборстващите сили. И той го прави това нещо, призовавайки в себе си светлите сили. Иначе става така, човек се намира на един остров, смята се за Господар на света, наоколо се надигат стихиите – цунами 150 м, ураганен вятър 500 км/ч. Обаче той смята, че може да застане срещу тях просто ей така и да ги надделее. Но не се случва. Не може така. За да се изправиш срещу злите сили, трябва да имаш достъп до другите, да се свържеш с другите, да станеш носител на една мисия. Иначе ставаш носител на собствения си егоизъм, на собствената си мания за величие и се превръщаш в един човек извън реалността. Един човек, който не преценява правилно и съответно пострадва жестоко.
    За каква война става дума. Какво прави Св.Георги? Защо Георги е “свети” и кое е важното при него? Той извършва един акт, който ще се случва в далечното бъдеще на човечеството - не в близкото. Това ще е акт в следващите 1000 може би 2000 години, тема на борба на човечеството.
    Св.Георги се бори срещу злото с добро. Той показва как се прави това нещо. Много от хората, които разсъждават не могат да разберат, как ще се справят със злото. Ама то си е зло, то не е някакво добро, което се е объркало и аз като го вразумя, като му кажа, чакай-чакай спри се сега, ти си лош, ама не трябва да е така. Ти трябва да си добро и т.н. и т.н., и то ще те послуша, ще се разплаче, ще направи един катарзис, едно очистване, ще се прегърнем и край. И така доброто ще победи. Ще победи друг път. Не може да победи така.
    Много добре знаете, че когато някой са науми да ви направи нещо лошо, много трудно може да го откажете от това нещо. На първо място няма да има диалог. Просто ще има в един момент удар и това е. Ти си в позиция, в която ще трябва да пострадаш. Затова, когато се сблъскаш с подобно нещо, това, което правиш е да проявиш вътрешната си сила. Защото външна сила не можеш да проявиш, няма как. Не може да станеш шампион по карате и да ги разбиеш всичките. Това са Холивудски филми, мечти, глупости. Идеята да победим злото, като станем още по-зли означава, че злото е придобило една сила. Или пък собствен път на собствено посвещение. Посвещение означава да се задълбочиш върху нещо, да копаеш, да дълбаеш там – да ставаш все по-добър. Така, че има и черно посвещение, защото да се посветиш на нещо означава да се задълбочиш върху нещо, да копаеш, да дълбаеш и да имаш резултат, ставаш все по-добър и по-добър, можеш го. И при черното, демоничното посвещение се полагат огромни усилия, работи се яко и получаваш резултат, имаш сила. Имаш например магическа сила. Тя изглежда като магическа, защото придобиваш едни сили, с които може да влияеш върху хора, животни и растения и може с тях да правиш това, което се нарича зло. Неща, които са деструктивни и разрушителни. Но ти го можеш това.
    Интересното е, че злото може да се използва и за добро. И най-злият и черен демон, може да свърши някоя свястна работа без да иска. Воден от своите си съображения. Например най-редовно това, което се случва е един такъв зъл фактор да се сблъска с друг зъл фактор. И да се неутрализират. И така един на друг да си попречат в крайна сметка. Това е характерно и за дяволите в казана, че не им спори работата, защото всеки се смята за велик и всеки бута другите и не му дава да си прави злото, както си иска. Не им е добра организацията.
    Св.Георги се изправя срещу злото със своята вътрешна сила и не допуска злото да се храни от своите плодове. Злото се храни със страха. Има ли страх и злото придобива сила. Храни се от омраза и производни. И от страх, човек става агресивен. Трябва да се има предвид, че пътищата на агресивността не са чак толкова елементарни и човек непременно трябва да размахва юмруци, да крещи. Физическата агресия е масово разпространена и ефективна. Потиснатият гняв, който бълва неодобрение и буквално ще ги разболее хората наоколо, снижава рязко качеството им на живот и изсмуква жизнените им сили също е много ефективно средство.
    Да се изправиш срещу нещо, което ще те убие, ще ти причини всякакви болки и страдания и да не те е страх е трудно. Трудно е за човека, защото той трябва да надмогне инстинкта си за оцеляване. Трябва да не ти пука за това, че ще умреш и да не ти пука по един много хармоничен, хубав начин. Не по истеричен или дебилен начин. Трябва да имаш огромни душевни сили, а те се базират на дълбоката Вяра. Едно от имената на Любовта е Вяра.
    По-нататък май и това, като всяко нещо в човешката история поне до тук се подменя. Св.Георги е човек, който е хвърлил копието и меча, и затова е бил изтезаван до смърт и убит. Понеже е вярвал в Доброто и Любовта. На неговия празник се освещават бойните знамена. Свещениците отиват да благославят войската. Която войска няма да хвърли пушките, ами точно обратното. Свещениците се превръщат във войни, които подсигуряват психологическата нагласа за победа на репресивния апарат, който ще убива и ще бъде убиван. Нищо впечатляващо – като свещениците на повечето народи.
    При мюсюлманите има един дервишки орден, основан от бешикташите. Бешикташите са водили турските войски при атаките. Т.е. свещеникът застава отпред, с ятагана и хайде, юруш.
    А Св.Георги е точно обратното. И мюсюлманите имат аналог на Св.Георги. И какво като имат?

    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #10 -: Юли 26, 2010, 11:01:15 »

    ЗА ФУНДАМЕНТАЛИЗМА

    Не става въпрос за безпросветна и безсъзнателна вяра, която не е никаква вяра, защото на тази база се раждат фундаменталистките учения.Какво представлява фундаментализмът и какво отличава фундаменталистите от останалите? И фундаменталистите четат свещени книги, и ги четат, както дяволът ги чете. Вадят си от там заключения в резултат, на които започват да творят зло. Стъпвайки точно на свещените писания, на фундамента, на цивилизацията. Някой имам взима Корана и започва да чете. Например в Корана, сура 9, 29 ает (стих) пише: “Воювайте с тези, които нямат свещени писания или пък имат, но са отхвърлили Бога, до тогава, докато не ви платят харадж”. А харадж е много интересно нещо и означава данък за кръвта, данък за живота. Харадж не е определен колко е – може да е 1 стотинка или 100 млн., колкото искаш. Значи това, трябва да плати, за да е жив, за да съществува. И ти определяш колко да плати. Воювайте с тях, докато не ви платят харадж (срещал съм и превод: джизие, но това е друг данък). В Корана пише и за други неща, защото става въпрос за 3 превода на Корана.
    Това може да се разбира по всякакви начини. Най-елементарният е да започнеш да воюваш в буквалния смисъл. И тия, които имат свещени писания и са изменили на Бога, са християните и евреите. Бог им прати пророци на евреите пророк Муса (Моисей), обаче евреите не послушаха, измениха на Бога. Прати и Иисус, синът на Мария (те го наричат Исадък ная, а също Иса бен Мариам) и той им даде акъл, те него пък го разпънаха на кръст. И добре, че прати седмият пророк Мохамед, та да е добре братството на вярващите, защото мюсюлманите са братя, а те вътре в братството са много добри и милостиви помежду си, но извън братството – другите кучета ги яли. Фундаменталистите помежду си са братя. Те преди да отидат да направят нещо се прегръщат и се целуват, и се благославят. Правят го в името на Бога. Те са нещо като войни монаси, така се изживяват. Това им дава силата да го направят. Отиват някъде и се взривяват. Смятат това за голяма далавера, изгодно предложение. Това е фундаментализмът. И опасното при него е, че в основата му стои винаги някой псевдо учен някой дето все пак знае да чете и си е въобразил, че от него ще произлезе истината. И точно такива подклаждат вяра и убеденост, че така трябва да се действа. Такива мераклий да са собственици на истината има доста. Аз умирам и убивам още 100 невинни. Не са невинни, той Господ си знае работата. Аз като имам мога да му кажа всичко: децата не са невинни, Господ не случайно ги е пратил там или понеже растат в лоша среда ще станат някакви гадни езичници, затова да ги убием по-навреме. Едва ли не - става дума за свято дело.

    ЗА РАЦИОНАЛИЗМА И РИМСКАТА КУЛТУРА

    Св.Георги има такава огромна вътрешна сила, че не го е страх и той е удивил другите военни. Защото римските военни са много рационални, както и римската култура, която въвежда в световната цивилизация рационализма – в изкуство, култура, строителство, абсолютно навсякъде. Дори в храненето. Те са се хранели много рационално и леко, и много поучително. Римска храна като се яде няма да ви боли стомах. Историите с оргиите и пировете, които са ги правили патрициите са инцидентно, пикантерии. Редовите римляни са се хранели много семпло, в умерено количество леко и без тежки меса и храни в менюто – риба, пилешко. Много плодове и зеленчуци.
    Но където има рационализъм душевността започва да се оттегля. Римлянина действа праволинейно, по закон. Това е причината векове наред римляните да побеждават враговете си. Враговете им държат мечове и римляните държат мечове – не държат картечници. Нямат някакви технологични преимущества невероятни. Обаче неизменно римляните побеждават. Кое е това, което побеждава? Римското мислене побеждава. То се отразява в римския дух, през римската душевност, през физическото деяние. Римляните като тръгнат напред нищо не може да ги спре. Те тръгват напред и в своя рационализъм са като машини, все едно са роботи. Те са дълбоко убедени, че това е редното, правилното. Хвърлят се и блъскат, докато не ги избият или не свършат враговете. И абсолютна дисциплина, която също е плод на рационализма. Един свободен човек с волна душевност не може така да се подчинява на команди. Индианците например никога не са имали такава бойна организация, роботизирана. Те имат съвсем друг начин на живот. Римляните въвеждат квадрата, острите форми, правите ъгли – всичко на римляните им е правоъгълно и квадратно. Те първи започват да строят градове с широки прави улици, пресичащи се под прав ъгъл. Защото е по-удобно. Най-лесният начин две равнини да общуват помежду си е като се залепят под прав ъгъл, а не като правят вълни например. Най-лесният начин да си сглобиш нещо. Римляните полагат минимум усилия, и постигат максимум резултати.
    През 18-и век англичаните превзимат Индия. Индусите са многобройни и не лошо въоръжени, защото си купуват оръжия от английските търговци, които са толкова продажни, че докато техните войници воюват срещу индусите, те им продават оръдия. Така че индийските раджи дори обличат армиите си в униформи, вярвайки че униформата ще направи индуса по-добър войник. Въпреки това при решителната битка между 70 000-а елитна индийска войска и 2000 англичани - англичаните разпердушинват индусите, въпреки че те са въоръжени с пушки и нови топове. Защото, когато индусите видели, как срещу тях тръгнали англичаните се уплашили. Това не е човек, това е звяр. Ракшаси, демони. Те понеже не са виждали такива варвари се отдръпват назад. Индийската култура и цивилизация, вярва в душата, дори и най-неукият индус го вярва. А англичаните са били машина за убиване и затова побеждават. Така побеждават в Бирма, в Тайланд. Тамошните цивилизации не са в състояние да схванат какъв е този манталитет, какви са тези хора, как е възможно такова нещо.
    Активен

    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    ОБЛАСТТА НА СКОРПИОНА « 1 2 3 »
    Астрология и нумерология
    pluton 42 11486 Последна<br />публикация Юли 21, 2016, 21:34:01
    от Странник

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright