Духовно развитие

          

Страници:  1 2 [3]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: "Аз съм" или "Всичко е Едно"  (Прочетена 5420 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #30 -: Март 10, 2012, 17:44:35 »


    Въпросите ти реторични ли са, или наистина се нуждаеш от отговори?!


    Интересуват ме отговорите, да.
    Активен
    paparosko
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 100


    толерантен

    « Отговор #31 -: Март 10, 2012, 23:44:41 »

    Любопитно ми е, как може да стане човек да запази своята индивидуалност и да е част от нещо друго, нещо единно?


    Колкото и да се мъчи, човек не е в състояние да заличи своята индивидуалност.


    Дали това е валидно за всеки човек и дали в еднаква степен?

    И дали винаги е било така?

    Цитат

    Колкото и да се мъчи, човек не е в състояние да разкъса единството.


    Кое единство?

    От една страна: Всеки човек е уникален и неповторим във всяко едно отношение. А и не само хората са уникални и неповторими.
    На физическо ниво с помощни средства можеш да постигнеш известна прилика на два индивида, но на духовно ниво никога.

    От друга страна: Всички и всичко в света е свързано, всички и всичко е едно.
    Поради факта, че всичко е енергия или всичко е дело на енергийното поле на Вселената.
    Просто няма начин да разкъсаш връзката си със всичко, което съществува.
    Затова както се казва: "Ако откъснеш тревичка, цялата Вселена потреперва!"
    Активен

    Никога не казвай никога!
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 733

    « Отговор #32 -: Март 11, 2012, 09:38:06 »

    Има една дзенска приказка, която много добре го илюстрира: ученикът ходил на конни надбягвания и закъснял за среща с Учителя. Учителя го пита защо е закъснял.
      - Ходих да гледам конно надбягване.
      - Така ли, сигурно си изморен?
      - Да, Учителю, изморих се.
      - А конете, навярно и те са изморени?
      - Да, и конете се измориха.
      - А стълба пред вратата ми и той ли е изморен?
    Ученикът не разбрал въпроса, не знаел какво да отговори и замълчал. Цяла нощ не спал и се премятал от една страна на друга, мислейки за въпроса на Учителя, но на сутринта знаел отговора. Отишъл при него и казал:
     - Вчера вие ме питахте дали стълбът пред вратата ви също е изморен. Да, Учителю, стълбът пред вратата ви също е изморен.

     
    Активен
    paparosko
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 100


    толерантен

    « Отговор #33 -: Март 11, 2012, 14:42:43 »

    Има една дзенска приказка, която много добре го илюстрира: ученикът ходил на конни надбягвания и закъснял за среща с Учителя. Учителя го пита защо е закъснял.
      - Ходих да гледам конно надбягване.
      - Така ли, сигурно си изморен?
      - Да, Учителю, изморих се.
      - А конете, навярно и те са изморени?
      - Да, и конете се измориха.
      - А стълба пред вратата ми и той ли е изморен?
    Ученикът не разбрал въпроса, не знаел какво да отговори и замълчал. Цяла нощ не спал и се премятал от една страна на друга, мислейки за въпроса на Учителя, но на сутринта знаел отговора. Отишъл при него и казал:
     - Вчера вие ме питахте дали стълбът пред вратата ви също е изморен. Да, Учителю, стълбът пред вратата ви също е изморен.

     


    Активен

    Никога не казвай никога!
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #34 -: Март 12, 2012, 08:59:50 »


     - Вчера вие ме питахте дали стълбът пред вратата ви също е изморен. Да, Учителю, стълбът пред вратата ви също е изморен.
     

    В състояние ли е стълбът да осъзнае себе си като стълб и умората?
    А от какво е изморен?
    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 733

    « Отговор #35 -: Март 12, 2012, 11:58:17 »

    Их, това не се разбира толкова буквално. Дори и стълбът да не осъзнава умората, той също е изморен. Не е тайна и не е нещо ново, че всички сме скачени съдове и всичко на всичко влияе, за това говори и Eona, и Paparosko, и аз, и много други. Неведнъж е ставало дума за това, че ако комшията ти е зле, това се отразява и на тебе, независимо дали го знаеш или не, то ти влияе.
     По много начини може да се каже: ако черния ти дроб не е в ред, кой е този, който страда? Страда целия човек. Ти не си черния си дроб, но ти си този, който страда. Усмивчица
     Затова е и цялата борба и мъка, и работа, уроци, осъзнаване и т.н. да повишаваме вибрациите си, както се казва напоследък , себеконтрол и себевладеене, защото иначе, ако живееш несъзнателно, попадаш под всякакви влияния.  Може и да не осъзнаваш негативното мислене, което излъчваме в пространството, как влияеи на нас, и на всеки, който попада в обсега му...но то влияе. Ако мислим безхаберно и безотговорно каквото ни дойде /с всички последици от това/, законът за привличането ще ни го връща.
     Пак казвам, закона си е закон, той не се интересува дали знаеш или не, дали осъзнаваш или не. Затова по-добре да знаем и да осъзнаваме.

     ..
    Активен
    paparosko
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 100


    толерантен

    « Отговор #36 -: Март 12, 2012, 20:24:51 »

    Их, това не се разбира толкова буквално. Дори и стълбът да не осъзнава умората, той също е изморен. Не е тайна и не е нещо ново, че всички сме скачени съдове и всичко на всичко влияе, за това говори и Eona, и Paparosko, и аз, и много други. Неведнъж е ставало дума за това, че ако комшията ти е зле, това се отразява и на тебе, независимо дали го знаеш или не, то ти влияе.
     По много начини може да се каже: ако черния ти дроб не е в ред, кой е този, който страда? Страда целия човек. Ти не си черния си дроб, но ти си този, който страда. Усмивчица
     Затова е и цялата борба и мъка, и работа, уроци, осъзнаване и т.н. да повишаваме вибрациите си, както се казва напоследък , себеконтрол и себевладеене, защото иначе, ако живееш несъзнателно, попадаш под всякакви влияния.  Може и да не осъзнаваш негативното мислене, което излъчваме в пространството, как влияеи на нас, и на всеки, който попада в обсега му...но то влияе. Ако мислим безхаберно и безотговорно каквото ни дойде /с всички последици от това/, законът за привличането ще ни го връща.
     Пак казвам, закона си е закон, той не се интересува дали знаеш или не, дали осъзнаваш или не. Затова по-добре да знаем и да осъзнаваме.

     ..

    Добре казано!


    Активен

    Никога не казвай никога!
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 733

    « Отговор #37 -: Март 12, 2012, 20:49:24 »

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #38 -: Юли 22, 2012, 11:47:20 »

    В едно много стойностно мнение от една друга тема, което е доста дълбоко и според мен надхвърля тематичния обхват на онази тема, Evigilatus в частност казва:


    Ние не сме си самодостатъчни. И със сигурност не сме тези светли образи, с които се отъждествяваме, когато гледаме поредната холивудска боза, която друг с овчи характер ни е препоръчал.
    Промиват ни мозъците, там е работата, никой не иска да се приеме за безмозъчен, и предпочита да е продукт на нещо. И да не е от дъ вожд прадакшън, си остава продукт на обстоятелствата. На нещо друго.


    Тук бих отбелязал два момента.

    От една страна, не можем да не забележим стремежа на колективното съзнание, проявяващо се чрез медиите, семейството, училището, средата, в която работим и т.н. да формира хората по определен стереотип. Това явление бих определил като влияние на „груповото съзнание” върху индивидуалното.

    Вторият интересен за разглеждане момент е как различните хора реагират на това влияние. Въпреки факта, че повечето хора се оставят да бъдат повлияни и моделирани от колективното съзнание, а след това и самите те се включват към моделирането на останалите по техния образ и подобие, съществуват хора, които съвсем не са доволни от провежданата манипулация и се противопоставят по един или друг начин на нея. При тези хора осъзнаването на себе си като самостоятелен Аз е на по-високо ниво в сравнение с обичайното.

    Цитат на: Evigilatus

    Ние не сме и божии творения, ние просто... съществуваме. Независимо от белобрадия старец от филмите - в хармония със себе си, и с Бог (енергия, любов, както искате го възприемайте... но е в нас и навсякъде). Ние не сме създали Бог, нито Бог - нас - а сме неделима част от всичкото, енергия, натикана волно или неволно в материална форма. И това или е безцелно, ей така, за да можем да си го впишем в биографията, или... за да се научим да живеем.
    Това е развитието.


    Какво значи да се научим да живеем?
    Не означава ли да осъзнаем какво представляваме ние, какво нашата истинска същност желае да постигне?

    Цитат на: Evigilatus

    Раждаме се голи, боси, ревящи, сами, а после идва лошото. Вариантите пак са два - самоубийство на 2-3 годишна възраст, преди да е станал човек твърде жалък, че и това да не може да направи, или да се мъчи да живее.
    Първото е напълно безсмислено и аз поне не съм чувала за такива случаи. Не, защото е безсмислено - хората това никога не ги е възпрепятствало, или защото на тази крехка възраст децата са все още се пишат нищо не разбиращи и неосъзнати, каквито си остават цял живот в очите на неудовлетворените им родители, а защото повечето от тях все още не са поели по пътечката на самоунищожението, наречена бит, човешко ежедневие и всякаквите принадлежности.  


    Какво би допринесло самоубийството за развитието на едно човешко същество?

    Цитат на: Evigilatus

    Второто, обаче, също не е много често срещано, тъй като си губим времето, мъчейки се да просперираме, да се развиваме, да се вписваме в обстановката, да си създаваме обстановка, да правим нещо, тъй че да можем един ден да не правим нищо. Не е ли това идеята?
    Да се заблуждаваме и самоубеждаваме в нещо, вместо да се огледаме и, благодарни, да бъдем щастливи.


    За какво би трябвало да сме благодарни?
    Кое би трябвало да ни изпълва с щастие?

    Цитат на: Evigilatus


    Поне илюзиите си да "създавахме" ние. То всичко е илюзионно, понеже истината си е една - че всичко е едно, в различните си вариации, за да ни е по-шарено.. Но тъй като никога не ни е достатъчно, от шарениите ние си правим цигании.
    Според мен, ние се страхуваме от себе си.


    А защо се страхуваме?
    Дали не поради това, че не сме сигурни в своя Аз, който все още е недостатъчно силен?
    А ако Азът ни не е уверен в себе си, можем ли да бъдем част от Цялото?
    И дали не е тази несигурност в себе си, а и непознаването на истинската ни същност, която заместваме с втълпената ни от колективното съзнание роля, която да прави наистина
    Цитат на: Evigilatus
    „толкова …трудно…  (да изпитваме) малко благодарност. … И от уважение към това, което сме всъщност, а не повърхностните ни възприятия и етикети!

    И ето отново противопоставени двете страни от заглавието на темата:

    Цитат на: Evigilatus

    …както сме част от цялото, ние сме и индивидуалности, всеки сам за себе си, независим и цялостен, и като такъв не се интересува от другите.


    Как може да бъде разрешено това противоречие?
    Дали по следния начин:

    Цитат на: Evigilatus

    Съмнявам се, не вярвам това да е егоизъм.
    Но от много време си го мисля и съм го казвала не веднъж - щом всичко, което правим ни се връща, значи ние не правим нищо... за другите, освен за себе си.
    И трябва просто да сме благодарни, на другите и на себе си, че правим нещо.


    Или да погледнем не от страната на това, че всичко ни се връща, а от гледната точка на уважението към другия Аз, който като потенциал, като същност е толкова ценен, колкото сме и ние?

    Едно уважение, което един изграден Аз изпитва към един друг Аз, едно уважение, което ни свързва, не бих казал в нещо едно цяло, защото ние сме и ще ставаме все по-индивидуални, но в едно общество, в едно братство от индивидуалности, ценящи се помежду си и стремящи се да творят и действат в интерес и за благото на общността, а оттам – и на себе си.
    Активен
    Престолски
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 425

    « Отговор #39 -: Декември 01, 2012, 15:10:16 »

    "Всичко е едно" е изградено от взаимовръзките
    между множеството "Аз съм" и разделение между
    тях като "или или" съществува само в досегашните,
    и сегашните човешки представи.
    « Последна редакция: Декември 01, 2012, 15:18:07 от Житара » Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    equilibro
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 58


    « Отговор #40 -: Декември 01, 2012, 15:19:54 »

    Ich самоубийството е вид напускане на сегашната месторабота.
    Всеки има право да взима решения за себе си.
    После ще повтаря класа , но нищо. Всеки си преценя.
    Според мен Evigilatus e правa до някъде.
    Ти от една страна си я допълнил от друга спориш някак, само с въпроси .
    « Последна редакция: Декември 01, 2012, 16:02:28 от equilibro » Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #41 -: Декември 02, 2012, 16:17:30 »

       Когато душата се роди от Бога, тогава и тялото се ражда от земята. Тоест Бог е дал на човек свободна воля, индивидуалност. Ако приемем, че ние сме чеда на Бога, значи волята Му трябва да бъде волята на всички нас. Но според мита за грехопадението човека е престъпил тази воля и е изпълнил волята на змията, на сатана. Значи трябва да определиш себе си, своето "Аз съм" като принадлежащо или към Бога или към змията. Това са двата пътя. Но не можеш да кажеш, че тези два избора са едно и че водят към един път. Волята на Бога води към вечен живот, а тази на змията - към смърт, но това е ясно на повечето.

    Цитат
    Ich самоубийството е вид напускане на сегашната месторабота.

      Не бих нарекъл живота месторабота, а по-скоро борба. Борба между доброто и злото, светлината и тъмата. Самоубииството е грях, защото ако човек се самоубие това ще покаже, че няма достатъчно вяра в доброто, в светлината, и че се е оставил прекалено много на мрака, отчаянието, проблемите, греховете и т.н. Човек няма право да съди избора на другите, но Бог ще съди. Със сигурност Неговата воля не е човешката смърт.
     

    Активен
    sharga
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 148

    « Отговор #42 -: Октомври 03, 2013, 17:45:15 »

    Сега като прочетох заглавието на темата ми стана интересно. Едно време често имаше моменти в които си седя и си викам 'как може да има други освен мен, само аз съм, няма как има други, но те са там, ето ги, навсякъде са' . Имал съм и осъзнавания от вида виждане и усещане на цялостността, как има все едно едно отделно пространство  където има зеленикаво светещи нишки по които тече енергия и те ни свързват, даже ставам като прашинка която се носи по един от тези зелени канали и докато плуваме там течността вътре предава инфо между нас, светещите прашинки в зеления канал.

    Друго усещане директно от днес от заглавието е че поглеждам през себе си, виждам нещо огромно което няма край и си казвам ето това съм аз, аз съм всичко това, след което поглеждам през друг човек някой си и виждам същото че това съм аз, поглеждам през убиец за да видя има ли разлика, и да убиеца е малко по различно настроен зъл, но през него аз пак виждам същото нещо и си казвам това съм аз.Пиша тук тия неща сещам се за Юпитер поглеждам през нея виждам хиляди звезди и чудеса и си казвам да това съм аз на така нареченото ниво II, тези всичките тука звезди са моите братовчеди, а аз съм дошъл от там и поглеждам надясно за да видя едно малко нещо блещукащо в далечината. Отивам до него, влизам там и виждам че аз съм майката, а другите планети Земя,.... спътници ти тела са моите побратими аз съм като тях, ох колко е хубаво. Излизам извън космоса и виждам един балон сив голям, а отстрани до него още един и още един, влизам в съседния балон и о чудеса пак планети ,но този път са някак ръбави, не са кръгли и са от кристали светят. Поглеждам през кристала за да разбера кой съм, и, и , и усещанието ми е като че ли съм с пра баба ми, благост струи отвсякъде. Ако аз съм бог то тази планета кристал е моята прабаба бог, хахахаха
    Активен
    Страници:  1 2 [3]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright