Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: "Аз съм" или "Всичко е Едно"  (Прочетена 5169 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « -: Юли 24, 2010, 15:56:08 »

    Темата за Аза и Цялото е пряко свързана и с въпроса:

    Е-в такъв случай-каква е изобщо Неговата Мисия?

    Може би ще се стори странно, но до известна степен Мисията на Христос е свързана с едно противоречие между две тенденции, които могат да се забележат ясно и във форума. Една от тези тенденции посочва ценността на Единството, Обединението. Като пример ще посоча днешното послание, подписано (правомерно или не) с името на един от духовните водачи на съвременната епоха:

    Люлката на сътворението е на ред: Единството се обединява.

    Послание от Архангел Михаил чрез Мередит Мърфи

    (от неделя 11 Юли, публикувано на 19 Юли)

    Има страст във въздуха напоследък, ...която вие усещате като спешност. Това, което ние преживяваме като буйна страст е нещо, на чиято страна ще предпочете да бъдете, и наистина сте, защото това означава защита. Неостслабваща защита. Това е енергията, която се отделя от вътрешността на космоса в съответствие и за подкрепа на служителите на Светлината, които носят тежки товари и преживяват безмилостните, пречистващи ветрове на промяната, а също и оскръбленията на тези, които решително участват в дуалността докато светлината прогресивно напуска тази холографска форма: резултатът е повишен дисбаланс в сферата и локално ( заради това ограничено) възприятие на световните събития и опитности.

    Това, което предстои е изпълнено с огромна радост за тези, които дълго чакаха второто пристигане на Христовото съзнание; това е сега както вие добре знаете и ЧУВСТВАТЕ сливането дълбоко във ВАС. Факторът Любов се увеличава! Насочването към обединение е на дневен ред. Колективното възприятие на съзнанието като ЕДНО става все повече възможно в колективното тъй като моделът на Обединеното Съзнание е заложен от тези, кото заявяват своята преданост и неуморно насочват мислите си към Истината: Законът на Единството. Отиването отвъд този закон не е необходимо. Защото всичко Е в Закона на Единството, който се разкрива в подробности за всеки един по неговия си начин; това е невероятното разноообразие на Земния план.

    Хора и звездни семена, енергии на делфините и не-физическите стражи, които се присъединихте към това събитие Lightworker Collective* , за да видите какво се случва: предайте обратно на тези, чиито представители сте вие, че Любовта Идва. Времето на ЕДИНСТВОТО е близо. Законът на Единството е на ред.



    Другата тенденция – към индивидуализиране - можем да забележим в мнения като следните:

    Къде е началото на единицата? Този въпрос е равносилен на проблема за образуването на Слънцето. Но във всеки случай човешкото същество е еволюирало милиони години, минавайки през цяла верига от планети и нисши царства, и през всички свои съществования то запазва своя индивидуален принцип. Тази тайнствена, но неразрушима индивидуалност е божественият печат на единицата, в която Бог се проявява чрез съзнанието.
    В хода на еволюцията на организмите единицата все повече развива скритите принципи, които съществуват в нея. Поляризираната сила се превръща в сетивност, сетивността - в инстинкт, а инстинктът - в разум. И колкото повече се разпалва светилникът на съзнанието, толкова душата става по-независима от тялото, по-способна на свободно съществуване.
    Колко дълго пътуване, колко въплъщения са нужни на новата душа, за да стане тя душата на човека, когото познаваме!
    Според езотеричната традиция на Индия и Египет индивидите на сегашното човечество са започнали човешкото си съществуване на други планети, където материята има по-малка гъстота. Тогава тялото на човека е било парообразно, а неговите въплъщения са ставали лесно. Способностите му за пряко духовно проникновение са били много силни и много фини в тази първа фаза на човека, докато умът и разумът са се намирали в зародишно състояние. В това полутелесно и полудуховно състояние човек е виждал духовете, всичко е било блестящо и очарователно за очите му, звучащо с прелестна музика за ушите му. Той е чувал дори хармонията на сферите. Там човекът не е мислел, волята му е била в зачатъчно състояние. Живеел е, поглъщайки звуците, формите и светлината, плувайки като насън от живота към смъртта и от смъртта към живота. Всичко това последователите на Орфей наричат небето на Сатурн.
    Според учението на Хермес само чрез въплъщението си на все по-сгъстени планети човек се е материализирал. Така човечеството постепенно се лишава от духовното си чувство, но в засилващата се борба с външния свят то развива разсъдъка, ума и волята си. Земята е последното стъпало в това слизане в материята, което Мойсей нарича излизане от рая, а Орфей - падане в последния кръг.
    Само чрез свободното упражняване на разума и волята си човек може да се изкачи от земята в другите кръгове след поредица от съществования и да придобие духовните си сетива. Само тогава, твърдят учениците на Хермес и Орфей, с дейността си, човек получава съзнанието и познанието за божествеността; само тогата той става син на Бога. Хората, които на земята носят това име, са го заслужили след поредица от слизания и издигания по този страшен път, преди да се потопят сред нас.
     

    Е поне да беше писал в единствено число...Моля ви,недейте така..говорете само за себе си..
    ...просто е тъпо да слагаш всички под твоят знаменател..
    не желая да бъда у кюпа с другите. Защото може и още да не сте го осъзнали (покрай цялото това бързане да се обявите за част от цялото)..Но..Цялото не би било такова,ако нямаше индивидуални компоненти които да го изграждат. А всеки индивидуален компонент е различен от другите.  

    За да се изследва ролята на Христос за човека, трябва да се проучи пътят на човешката еволюция, какво съзнание сме имали в далечното минало, как то се е променяло, защо, каква е целта на всички тези изменения.
    Активен
    kim
    Гост
    « Отговор #1 -: Юли 24, 2010, 16:42:21 »

    Аз съм съгласен с Психеа (  Ухилен ) хей тук -> "(покрай цялото това бързане да се обявите за част от цялото)."
    Това е истината. Думите, които се повтарят са думи на този етап. В този момент това е стремеж, но не е напълно осъзнато. Говори се за Универсална Любов, но хората разбират една минимална част от нея, именно заради индивидуалното ниво на развитие. Няма колектив, няма едно цяло без да има здрави единици първо и това е закон! Вижте си телата само - милиарди клетки съставят едното. Ако клетките не са здрави къде отива Едното - рухва, болно е, пада.
    Какво казва Учителят Дънов? Искаш светът да благоденства? Когато постигнеш ти благоденствие благоденства цялото. Какво казва Ганди - Бъди промяната, която искаш да видиш в света.
    Всичките неща, за които днес се говори са повече културно течение от колкото осъзнати неща.
    Така че и двете важат, но първо е едното, после идва другото от само себе си. Нали, както е екологичното мото: Мисли глобално - действай локално. Така мисля аз 
    Активен
    kim
    Гост
    « Отговор #2 -: Юли 25, 2010, 16:11:21 »

    Ич, интересно интервю

    http://www.youtube.com/watch?v=Bw8l6rpW7rA&feature=PlayList&p=CEED3A0333AD5A88&playnext_from=PL&index=0&playnext=1
    Активен
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1641


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #3 -: Юли 28, 2010, 00:45:20 »

    Аз съм съгласен с ето това:http://indigota.com/index.php?topic=1805.msg19731;topicseen#msg19731

    Относно темата!
    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #4 -: Септември 09, 2010, 17:39:17 »

    В темата за Любовта sanguinary разказва:

    "Сещам се за думите на един дядо, от племето лакота, към внука му, който мрънка:
    - В езика на лакота, няма дума за "аз", за "мен". Има само за "ние" и за "нас"."

    Пак там psyhea казва:

    "Разбира се, няма лошо в егото... Та без него, как би се сформирала личноста? Как бихме се научили да отстояваме позициите си? Урокът нормално започва от първи клас, после втори, трети и т.н. Т.е.първо се учим да бъдем"аз", после разбираме, че аз няма.. аз става ние.. и така.."

    Тези разсъждения и факти донякъде са в съгласие с окултните изследвания, които посочват, че в далечното минало човешкото съзнание е било коренно различно от днешното.
    Човекът не се е осъзнавал като самостоятелно същество, той е бил част от едно "групово", племенно-народностно съзнание, а в още по-далечното минало - и от още по-общото съзнание на духовния свят.

    Тогава той е бил несамостоятелен, несвободен, подчинявал се е на "указанията свише", които е получавал. Бил е "автомат", сляпо оръдие на други същности.
    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #5 -: Септември 09, 2010, 18:58:49 »

    Защо "или"? Тука няма противоречие: аз съм, и всичко е 1.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #6 -: Септември 10, 2010, 09:51:28 »

    Защо "или"? Тука няма противоречие: аз съм, и всичко е 1.

    Не е съвсем така. Когато човек е част от нещо по-голямо, той не се чувства като отделна единица. Той прави това, което общото съзнание му нарежда.
    Както, да речем, един човешки пръст е част от цялото тяло и не е самостоятелен, той се подчинява на човека.

    За да стане едно същество самостоятелно, то трябва да може да различи "Аза" от "не-Аза", в противен случай как то ще осъзнае какво е то?
    Не случайно човекът е бил принуден в миналото да се отдели от духовния свят (бил е "изгонен от райската градина" в терминологията на Библията) и поставен в материално тяло, което именно разграничава човека и не-човека - останалия свят.
    Това е смисълът на инкарнациите ни в материални тела - да осъзнаем себе си като самостоятелни, отделни същества.
    В частност, затова се сблъскваме толкова често с думи като "мое" - така човек се утвърждава в своето усещане за себе си. Нещо, което трудно ни се удава без тяло, например по време на сън.
    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #7 -: Септември 10, 2010, 12:05:22 »

    Да, така е.
    Ето ти сам го казваш: човека е дошъл в материално тяло, за да осъзнае себе си като част от цялото. Така върви пътя на развитие - от източника към периферията /разделението на отделни азове/ и обратно от периферията към центъра.
    Безспорно няма как да опознаеш нещо, ако не се отдалечиш от него. В миналото, както казваш, хората не са имали индивидуално съзнание. Имали са груповоа сега ние сме на етап, когаточрез своя индивидуален аз осъзнаваме цялото, своето място и връзка с него. Аз-ът не противоречи на 1-то
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #8 -: Септември 21, 2010, 19:41:37 »

    Така-всичко,което Бог твори е вечно и с времето отделните частици се обединяват,обединяват и правят по-големи организми и така докато не се обедини всичко в един организъм.Такова проявление съставя и плътния,а сигурно и другите светове.Затова мисля,че това е големият Божи план-да ни обедини в едно-всички светове,раси и измерения-а силата,чрез,която действа е любовта.

    Защо иска да ни обедини?Всъщност ние сме си обединение,но просто трябва да затвърдим нашето обединение и да укрепнем и нарастнем.

    Една теория,която изложих беше,че ние сме дете на двама родители-Бог и някой друг Бог-може би дявола.Те от своя страна са обединени чрез нас....ние сме плода на тяхната любов и обединение.

    И може би сега растем,сега сме в някоя решителна фаза,според,която ще станем зрели и укрепнали.Знам,малко луда теория,ама времето ще покаже дали е истина.Тоест ние сме част от един...нямам думи да го нарека...титанично-колосално великански организъм,който може би е част от някакъв друг.

    В главата ми се върти мисълта 2.2=4.2=8.2=16 и т.н.Тоест най-нисшото е 2,следва 4,8,16,32,64,128 и т.н.-и това съставя големия организъм,а числата и цветовете са,може би,негови проявления.

    Някой разбра ли нещо?


    В главата ми за момент дори мина,че този огромен организъм съм самия аз,самите вие и сме обединени по някакъв фрактален начин,подобно на мрежа от синджири...Лол,тва е вече откачено,нали?

    « Последна редакция: Септември 21, 2010, 19:51:19 от rabeno » Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #9 -: Септември 22, 2010, 17:45:48 »

    Лол, тва хич не е откачено. Сериозно говоря.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #10 -: Октомври 19, 2010, 19:22:55 »

    И всичко става ЕДНО ЦЯЛО...
    И остава само това което Сте...
    Истинската Ви Същност... като част от ЦЯЛОТО.
    Мир Вам!
    Мир и на теб, Страннико!
    Нещата обаче не стоят толкова просто. Вярно е, че нашата основа произлиза от общата Божествената искра, вложена във всеки от нас. Тя се стреми обаче към индивидуализиране, към самоосъзнаване. Затова човек е напуснал в далечните минали времена на Лемурия духовния свят, с който е бил едно цяло и е навлезнал в материално тяло, за да може да се разграничи от околния свят. Само така, противопоставяйки се на обкръжението си, човек може да развие своя Аз. А само развивайки своя Аз, човек може да стане носител на Любовта, което е най-важната задача на Земното човешко развитие.
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #11 -: Октомври 19, 2010, 19:37:29 »

    Аз смятам,че това,което тук се говори,че трябва да се осъзнаем като индивидуални части,за да разберем мястото си в общото ми е донякъде правилно.

    Смятам и че Бог,или Вселената,е разделена на йерархии,на зони,а те на по-малки зони и т.н. Нашата зона се управлява от някой областен Бог,който все още се бори с доброто и злото.И в тази борба сме се родили ние,така,че приемам,че по един или друг начин ние сме деца на доброто и злото,плода между любовта(битката) между тях.Излиза,че в духовния свят думи като любов и битка са синоними!

    Та ние сме деца на Бог и на Дявола,а те от своя страна са деца на друг Бог,който пък е част от Единния Бог,тоест и ние сме част от него.

    И сега ние все още,млади,се осъзнаваме като духовни същности,явно осъзнаваме индивидуалността и същевременно единноста ни.

    Учим се от грешките ни,когато станем прекалено индивидуални или когато станем прекалено общи.Егоисти или Души без собствено развитие!

    Явно трябва да търсим Златната среда!
    Това е урока ни!
    Но е по-трудно да се приложи,отколкото разбере!
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1382


  • Град: Варна
  • « Отговор #12 -: Октомври 19, 2010, 19:51:06 »

    Ich всяко противопоставяне води до оплитане и още по-големи напрежения.
    Нека да уточним и двамата какво е Аз за теб,за да няма глупав спор.
    За мен Азът е всичко това което е егоистично,човешко и продукт на цивилизацията ни.Азът в този смисъл е егоцентричната съставка която пречи в един определен момент.И постоянно напомня за себе си през целия ни Път... няма как Усмивчица

    И нека да уточним и друго - развитие накъде?
    Надолу или нагоре?
    Нима казваш че в Лемурия сме били духовни същества и сме преминали по-ниска степен само за да се разграничим,да се поизмъчим и да се завърнем отново пречистени в духовния свят?И ако не успеем?Обратно?
    Нещо зацикляне виждам в картинката...
    Ще кажеш самсара вероятно...
    Не мисля че древните Посветени както ги наричаш са имали точно това в предвид...
    Гениалните неща са прости Ich .
    Излишно е да се усложняват от разума,даже напротив... трябва да се опростяват.
    Опростяването е Пътя към Същността,но тя е винаги различна...
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #13 -: Октомври 19, 2010, 22:41:05 »

    Ich всяко противопоставяне води до оплитане и още по-големи напрежения.
    Нека да уточним и двамата какво е Аз за теб,за да няма глупав спор.
    За мен Азът е всичко това което е егоистично,човешко и продукт на цивилизацията ни.Азът в този смисъл е егоцентричната съставка която пречи в един определен момент.И постоянно напомня за себе си през целия ни Път... няма как Усмивчица

    Странник, разбирам те добре.
    Отношението ти обаче е негативно само поради това, че ти виждаш
    само едната страна на Аза.
    Ти виждаш неговата отрицателна склонност, а не виждаш положителния потенциал.
    Защото се оказва, че Aзът е като двуостър меч - един символ използван за него в Библията.
    Защо е двуостър - защото може да падне много ниско, но може и да се издигне много високо.
    Виждайки само единия край, ти си създаваш неправилна представа за огромния потенциал на Аза.

    С риск отново да ми се скараш за това, че цитирам чужди мнения, ще си позволя да приведа един цитат, който много подробно описва сложността на понятието за Аза:

    Р. Щайнер, "Откровението на Йоан", Лекция Осма:


    Тъй като няколкократно вече говорихме за това, че нашите 7 култури
    ще завършат с войната на всички против всички, ние ще трябва да си
    представим една такава война като нещо съвършено различно в
    сравнение с представите, които до сега имаме за войните. Трябва да
    имаме предвид, коя е основата, коя е истинската причина за тази война.

    Основата или причината на тази война ще бъде тази, че егоизмът,
    себелюбието на хората ще вземат надмощие в живота на Земята. Сега в
    нашите разглеждания ние стигнахме до там, че можахме да видим, какъв
    двуостър меч е този Аз на човека. Който не размисля напълно, че този Аз
    е един двуостър меч, той едва ли ще може да разбере целия смисъл на
    развитието на човечеството и на света.

    От една страна този Аз е причината хората да се втвърдят в себе си,
    да искат да поставят в услуга на този свой Аз всички външни неща и вътрешни блага,
    всичко, до което могат да се домогнат. Този Аз е причината всички желания на човека да
    бъдат насочени само за задоволяването на този Аз като такъв. Как този
    Аз се стреми да усвои и направи своя собственост една част от общата
    земна собственост, как този Аз се стреми да премахне от своята област
    всички други азове, да води война против тях, това е едната страна на
    Аза.

    Но от друга страна ние не трябва да забравяме, че този Аз е
    същевременно това, което дава на човека неговата самостоятелност,
    неговата вътрешна свобода, което повдига човека в истинския смисъл на
    думата. На този Аз почива достойнството на човека; той е заложбата за
    божественото в човека.


    Това понятие за Аза създава трудности за мнозина. На нас ни стана
    ясно, че Азът на човека се е развил от една групова душевност, от един
    вид всеобгръщащ Аз, от който той се е диференцирал. Би било
    неправилно, ако човекът би проявил отново желание да се потопи в
    някакво всеобщо съзнание. Всяко подобно желание, което прави човека
    да се стреми да изгуби своя Аз, да се потопи с него в едно всеобщо
    съзнание, е плод на слабостта. Само онзи разбира Аза, който знае, че след
    като в течение на космическото развитие е добил този Аз, той е вече
    неизгубим; и преди всичко човек трябва да се стреми към мощната сила
    (ако той разбира мисията на света), да направи този Аз все по-съвършен,
    все по-божествен.

    Истинските антропософи нямат нищо от онова
    разбиране, което постоянно подчертава, че човешкият Аз трябва да
    премине в един всеобщ Аз, да се претопи в него в някаква каша.
    Истинският антропософски светоглед може да ни представя като
    крайна цел на развитието общността на самостоятелните и свободни
    Азове, на добилите индивидуалност Азове.


    Тази е именно мисията на Земята, която се изразява чрез Любовта,
    че Азът се научава да застава свободно срещу другия Аз.
    Никоя любов не е съвършена, ако тя
    произтича от едно принуждение, от връзката съществуваща по
    необходимост. Единствено тогава, когато всеки Аз е така свободен и
    самостоятелен, че той може също така и да не обича, да не люби своите
    себеподобни, единствено тогава неговата любов е един напълно свободен
    дар. Този е така да се каже божественият миров план, да направи този Аз
    така самостоятелен, че той да може да поднесе и на самия Бог своята
    любов напълно свободно, като едно индивидуално същество. Да бъде
    човекът принуден, колкото и малко да е това, да бъде той принуден да
    люби, това значи той да бъде обвързан в неговата свобода.

    И така Азът ще бъде залогът за най-висшата цел на човека. Но същевременно, когато
    се втвърдява в себе си, той е изкусителят, който тласка човека в бездната.
    Тогава той е онова, което разделя хората едни от други, което ги
    подбужда към великата война на всички против всички, не само на война
    на народи срещу народи (защото тогава понятието "народ" съвсем не ще
    има вече значението, което то днес притежава), но към война на отделния
    човек срещу отделния човек в най-разнообразните области на живота:
    към война на едни съсловия срещу други, на касти срещу касти, на
    родове срещу родове.

    Ние показахме, че издигането на човека до понятието за Аза е едно
    висше постижение и той е можал да стигне до него именно благодарение
    на Християнството.
    Христос Исус е донесъл този Аз в неговата пълнота. Ето защо този Аз
    трябва да бъде изразен с острия, двурежещ меч, който познавате, от
    единия от нашите печати. И че този остър, двурежещ меч излиза от устата
    на Сина Человечески, това е също така понятно; защото там, където
    човекът се е научил да изговаря с пълно съзнание "Аз", там той му бе
    даден, за да се издигне до най-висшето, но същевременно имайки
    възможността да потъне и до най-нисшето. Острият двурежещ меч е един
    от най-важните символи, които срещаме в Откровението.

    Сега, когато вече сме наясно върху това, което бе изнесено накрая на последното
    разглеждане, че нашата сегашна култура ще бъде последвана от онази,
    която в посланията на Откровението е охарактеризирана чрез града
    Филаделфия, преди всичко ние трябва да отбележим, че от тази Шеста
    културна епоха ще бъдат избрани онези хора, които ще трябва да
    преминат и живеят в следващата епоха. Там, след войната на всички
    против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде
    изразено това, което се подготвя в душата на човека в нашата епоха.
    Така наречената Седма културна епоха ще има съвсем малко значение.

    Следователно ние сега живеем в Петата културна епоха или степен; тя ще
    бъде последвана от шестата, от която ще излязат определен брой хора с
    пълно разбиране на духовния свят, проникнати от онова разбиране на
    братската любов, която е плод именно на духовното познание. Най-
    зрелият плод на нашата съвременна култура ще се яви следователно в
    тази Шеста епоха. А това, което ще дойде след тази епоха, то ще бъде
    нещо, което е хладно, което е нито топло, нито студено. Това, което ще
    следва като Седма степен или културна епоха, то ще бъде в цялата
    култура като един презрял плод, като нещо, което наистина ще премине
    отвъд великата война на всички против всички, но не ще съдържа
    никакъв принцип на напредъка.
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #14 -: Октомври 19, 2010, 22:43:33 »

    Според мен Аз си е просто Аз, всичко което е..

    А егоистичното идва от желанието да угодим на фалшивата ни представа за себе си. "аз"изъм...
    Активен
    Страници:  [1] 2 3   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright