Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: ЗОДИАКАЛНАТА ОБЛАСТ НА РИБИ  (Прочетена 1427 пъти)
pluton
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « -: Юли 23, 2010, 10:24:14 »

    ЗОДИАКАЛНАТА ОБЛАСТ НА РИБИ

    Зодиакален знак Риби - ;

    Качество – подвижен;

    Елемент – воден;

    Начало – женски;

    Управител – Юпитер, Нептун;

    Венера е в Екзалтация;

    Меркурий е в Заточение;

    няма Падение;

    Това е последният зодиакален знак, което означава, че ще разположим най-после квадратчетата върху шахматната дъска и от тук нататък ще започнем да разполагаме върху тях останалите “фигури”. Освен за знака Риби, ще си кажем и няколко уводни думи за планетите, които ще бъдат главният динамичен фактор. И то главен динамичен фактор в първоначалното обучение по Астрология, защото по-нататък ще видите, че ще стигнем до извода, че 10 планети са малко, за да се опише човекът.
    Но като за начало вършат хубава работа. Това е като да имате за задача да строите една хубава къща и първоначално да огледате 10 типа строителен материал, и да ги опознаете добре. После обаче се оказва, че когато започнете да правите нещо със съответния строителен материал, той се видоизменя до такава степен, че не е това, което гледахме в складовете в началото. И се появяват нови категории, т.е. строителните материали от 10 типа стават повече типове.
    Рибите са женски, воден и подвижен знак. Т.е., Рибите са единственият подвижен знак измежду женските и водните знаци.
    Венера е в Екзалтация. Особено силна венерианска екзалтация има при Рибите. Заточение на Меркурий – много интересно заточение на Меркурий имате. Планети в Падение няма. Според Клавдий Птолемей в Падение пак трябва да е Меркурий, но това е схващане на античната Астрология. В действителност не е така и затова Падението на Меркурий е прехвърлено в Лъв в съвременността, а Екзалтацията във Водолей съответно.

    ЗА ОСИТЕ В АСТРОЛОГИЯТА /не жилят/

    Сега, ако сте забелязали те вървят на оси. Заточенията са срещу Управителите, а Паденията срещу Екзалтациите, т.е. намират се на една ос. Достатъчно е да запомните само Управителите и Екзалтациите примерно.
    В Астрологията има една осевост. Има оси, и когато от едната страна има нещо, от другата страна задължително е пак това нещо. Макар и по някакъв друг начин, като някакво развитие. Така цялоста е и от двете страни, като че ли. Някой го е разделил. И, за да бъде разделено, следва че е дезинтегрирано и трябва да се събере.
    В Астрологията в 99 % от случаите става дума, така да се каже, за опозиции. Всичко си има две страни. Опозицията е част от правата. Но, като се каже "опозиция", не става въпрос за принципно противостоене. В действителност обаче опозицията изглежда като черта, като линия, като права. А една права е всъщност точка, която е тръгнала на път. Стигнала до някъде, обърнала се, за да види откъде е тръгнала и какво да види – станала права. Получила се някаква линия. Всъщност става въпрос за една и съща точка, обаче линията представлява пътя на тази точка от някъде до някъде. И в този смисъл не може да става дума за някакво антагонистично противопоставяне. Някак си нещата остават свързани със себе си независимо, че се движат нанякъде. По-скоро тази ос, която се получава трябва да изразява усилията на точката да се движи. А точката винаги е била символ на духа. Точката и разширението на точката в кръг. Слънцето, слънчевият принцип, който е кръг с точка в средата, де факто, представлява движението на духа. Усилията на духа да се движи. Усилията на духа да се събере и да стане цялостен.
    Управител срещу Заточение и Екзалтация срещу Падение. Ако Венера Екзалтира в Риби, Падението й е в Дева. Винаги е в срещуположен знак и няма отклонение от това правило. И това е така, защото правилото е базирано на осите. Което означава и нещо друго. Не случайно в Астрологията се казва, че Заточение, Падение, Управител и Екзалтация са достойнства на планетите. Защото, когато стоят на една ос Екзалтация и Падение, значи тези две същности са братя помежду си. Те са двете страни на едно и също нещо. Така че, Падението не е някакъв потресаващо различен фактор от Екзалтацията. Макар и да изглеждат така, както разликата между “горе” и “долу”, между “да имаш” и “да нямаш”. В действителност обаче не е така и тези същности са много здраво свързани помежду си.
    Една от железните връзки за синтез е: чрез Управители и Екзалтации се решават задачите поставени от Заточение и Падение. Или може да се каже по обратният начин - задачите на Заточение и Падение се решават чрез Управители и Екзалтации. Като това пак е израз на осевостта.

    ЗА ДВЕТЕ РИБИ

    Знакът по начало е от две риби – южна и северна. Идеята за рибата е идея на християнството. Рибата като символ на ранните християни. В езотериката и в Астрологията често се използва символът на двете неща, свързани помежду си. Знакът Близнаци също е близнаците Кастор и Полукс, които пак са двойка. В човеците също има много двоични неща – ляв и десен бял дроб, два бъбрека, ръце, крака, очи и т.н. Има някаква като, че ли уж разполовеност на нещата. Дори и мозъкът има ляво и дясно полукълбо. Лява и дясна ръка разбирам – с едната докачам насам, с другата натам. Но защо мозъкът трябваше да се раздели.
    И тук са двете риби. Идеята за това е връзката между духа и материята. И това, което ги свързва, е именно душата. През цялото време става дума за основния смисъл на еволюцията, а това е да се одухотвори материалният свят.
    Като говорим за това, се натъкваме на следното интересно явление. Всъщност много голяма духовна работа вършат, такива едни, как да го кажа, едни големи бизнесмени. Колкото и странно да звучи. Големи бизнесмени, които реално подобряват света. Те си поставят задачи и по-дългосрочни. Интересуват се дълбоко от това как ще се развие един град например, една страна. А страната е определена територия, където има определени хора свързани по някакъв начин. И всичките тези хора, трябва да преживяват някак си. И като излезем извън догмите на шаблонното мислене и стереотипите и се опитаме да погледнем обективно на нещата какво виждаме – територия, на която има определени хора, които нещо правят. Едно от нещата е, че трябва да си подобряват живота в материален план, все повече и повече, което да им позволява да имат усещане за удовлетвореност. И като се вгледаме по-внимателно ще видим, че тези хора, би трябвало да се занимават с творчески процес, понеже го могат и вътре в тях има такава способност. Виждаме обаче, че далеч не всичките хора на съответната територия го правят това. Голямата част са борци за сигурност, като подтикът е страх.
    « Последна редакция: Юли 23, 2010, 10:34:27 от pluton » Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #1 -: Юли 23, 2010, 10:38:39 »

    ЗА СТРАХА

    Нивото на страха принципно е много високо и ще го откриете къде ли не – това е масово разпространено. Човеците са свикнали с него, даже във философията е изведен в ранг на една неизменна даденост. И ние си живеем с този страх. И понеже този страх има стягащи, ограничаващи свойства, и ние така, души, тела, духове, всичко стои така свито. В резултат на това обаче творчески процес няма. Голяма част от хората, някак си пропускат пътя. Докато гонят своите си цели не забелязват нищо, затворени в страха, да не би да не се получи резултата. Има един такъв стремеж у хората да бъдат контрольори на съдбата си, а по възможност и на съдбата на всичко наоколо, да не би да се наруши сигурността. Защото сигурността зависи от възможността да контролираш, колкото може по-далечни цели. Не само да имаш вътрешния, но и външния контрол. И там се хвърлят огромни усилия, т.е. това е някаква борба за сигурност. И това може да се проследи, както в личен план, но така и в отношенията човешки и в обществен план.
    При това положение обаче, няма радост за душата. Затова трябва да има една друга, противодействаща линия, оживотворяваща линия. Между другото усилената интелектуална дейност помага за страха. Имам предвид, когато е в дисбаланс, когато няма оживотворяващ импулс. Когато мисленето не провокира оживотворяване. Ако мисълта провокира хубавите чувства и се слее с тях, е много добре. Ако не го направи обаче, се превръща в страх. Започва да се проявява като нервност, раздразнителност, притеснителност. Ситно, ситно започва да играе в тебе и се изправя срещу човешкия дух. Срещу Аз-а на човека, което означава, че трябва да се оправи цялата тази работа, да се справиш със страха по някакъв начин.
    Обикновено хората се борят срещу страха, както бебетата. Започват да си отвличат вниманието и да викат не, не ме е страх, не ми пука, не ме интересува, ето колко хубаво дрънка тази играчка. Или пък действат на принципа: искам бира например. Носят ми една бира и ми казват, че струва 50 лева. Аз си казвам, имам ли 50 лева, мога ли да си го позволя или не? Имам 50 лева, давам ги и нямам вече 50 лева, но съм станал собственик на бира и не ме интересува нищо. Това е положението – живея за момента и за тази бира. А това всъщност е поддаване на низките страсти и пак на страха. В рамките на страх, човек дори и в емоционален план не може да направи кой знае какво.
    В този смисъл, човешката еволюция е една борба срещу страха. Всички ние сме борци против страха. Не против фашизма и комунизма, а против страха.
    Сега да видим знакът Риби. Този знак, за разлика от Сатурнианските знаци Козирог и Водолей, които са Големия и Малкия Сечко, и които представляват едно такова време в северните ширини, където живее огромната част от човечеството, което изобщо не е случайно, та тези два знака, бяха тежки като външност. Но пък трябваше да провокират голяма вътрешна активност.

    ЗА САТУРН

    Между другото тук има един интересен момент. И двата знака се управляват от Сатурн, а Сатурн е женска планета. Обаче например Михаил Борисович Левин, който е основател на Московската академия по астрология смята Сатурн за мъжка планета, но с женско начало. Което е интересно. Той е усетил, че това не е обикновена женска планета, както Венера и Луна например. И в стремежа си да го прояви това, се оказва, че тя не е обикновена женска планета, което е факт и ние ще го видим този факт и, че Сатурн стои отделно от Луна, Венера и Юпитер като проявление, като психологически факт, но в много други отношения не стои отделно, особено спрямо Луна. И Миша Левин се е опитал да направи тази интеграция, и по своему е прав. Като обясни много добре какво има предвид се оказва, че има предвид същото, което и ние. Казвайки, че Сатурн е женска планета в крайна сметка. Но първоначално звучи стъписващо, защото остава въпроса, последно мъжка или женска планета е Сатурн?
    На Сатурн принципно му липсват типично мъжките действия. Ако сравните Сатурн с Марс като една типично мъжка планета или със Слънцето, или Юпитер, също типично мъжки планети става ясно, че няма как да е същото. Сатурн в общи линии стои обратно на всичките тези планети – на Слънцето, на Марс, на Юпитер. И тъй като обратното на мъжкото е женското, значи Сатурн отива все пак към женското начало. А това женско начало наистина се проявява в един особен аспект. Този аспект е свързан със Страха. С външно пасивният момент, но пък вътрешно изключително активен. Сатурн дава много голяма вътрешна активност. Оказа се, че борбата срещу страха, защото Сатурн е Страха всъщност, тласка еволюцията напред. Човек изплашвайки се твърде много, търси някакви сили, с които да противодейства. Сили, които му позволяват да балансира психиката си.
    Освен това страхът държи вътре в човека едно ниво на тревожност. А тази тревожност тласка човека нанякъде. Извежда го от апатията, извежда го от демотивацията. В основата на страха стои инстинктът за оцеляване, което е Луна и става очевидна връзката Луна-Сатурн. Инстинктивната природа е генератор на Страх. Тя е и съществена част от Его-то, главен фундамент на Его-то на човека.
    На практика в началото на 21-и век, все още, голямата част от човечеството води борба за оцеляване. В директният смисъл на думата и на всякакво ниво - физическо, в душевен план и в духовен план. В душевен и духовен план, борбата е много трудна. Във физически план също е трудна, но там все пак има някакво оцеляване. Въпросът опира обаче до това, какъв е смисълът от обикновеното оцеляване, просто ей така.
    Има един смисъл да се дава на земята, така да се каже, хумус. Човешките тела, които лягат в земята определено са важно нещо. Все пак би било добре да има по-голям смисъл от този, да не е само това.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #2 -: Юли 23, 2010, 10:47:15 »

    ЗА РИБИТЕ

    При Рибите имате един момент, който отива към пролетта наистина. Това е пролетта на живота, когато нещата ще излязат от невидимото и ще се родят. Това е нещо като подготовка на духа. Земята специално ще заспи, а човешката Душа ще се събуди. Зимно време земята живее бурно, а лятно време спи. Точно обратно на това, което правят човеците. Човеците се изхитрят зимно време да заспят, а лятно време под влиянието на топлина, светлина и зеленина, и други такива хубави работи, отпускат душата. Обаче, това е нещо, което и животните го правят. Някои животни даже зимен сън спят направо. И голяма част от човеците му удрят зимен сън, изпадат в апатично депресивни състояния и чакат пролетта да дойде, за да стане светло и зеленичко. И не могат да се справят с тази потиснатост, защото небето е сиво, навън няма зеленина, а голи клони. Отвън като, че ли животът го няма. Т.е. хората не могат да се свържат с вътрешния живот и със себе си, и със земята. Но трябва да го направят.
    Земята ни дава един пример за това, как трябва да се научим да живеем. Когато тя е жива и ние да сме живи. Когато тя спи, ние също да имаме външната активност, но вътре може да спим.
    Лятото не е подходящо за активна вътрешна работа, интелектуална, душевна и т.н. Не, че не е възможно, но е по-трудно. Външният свят те мами и душата иска да се отпусне навън и да общува с природните духове, както се казва.

    Знакът Риби е от 19.02. докъм 20.03. И вече имате месеца на Баба Марта. Т.нар. женски месец. В народните приказки като се съберат дванадесетте месеца всички са едни такива старци и само Баба Марта стои там като жена. Тя управлява обаче.
    Месец март е известен с ритуалите си – при нас конкретно Баба Марта. Месецът е известен и като променлив, неверен месец – не знаеш как да се обличаш, малко граничен месец. Понякога е доста топло, а друг път доста студено. Така или иначе към края на Март ще бъде вече Пролет. Денят междувременно нараства все повече и повече, за да се изравни с нощта на 21-и март.
    И при хората имате една близка надежда. Това е, когато конете почти са стигнали до яслите след дългия път и, виждайки ги, изживяването е съвсем различно от това на Водолеите и Козирогът. И не случайно Рибите са един воден и подвижен знак. Предишният подвижен знак беше Стрелеца, минаха Козирогът и Водолеят и се стигна до следващият подвижен. В сърцето на зимата подвижни знаци няма. Стрелецът беше един жизнерадостен знак, с който започна зимата, обаче това е един момент, при който човеците започват зимата добре, с радост. С повод за почивка, с повод за празник. И при Рибите пак имате повод за празненства и подготовка за празненства.
    От друга страна има и една мъка, защото колкото и да си живял прибрано, стабилно и сигурно по времето на Козирога и Водолея, при Рибите вече ресурсите са попривършили или са съвсем на привършване. Така че има и един страх също. Някак си има голяма опасност, както се казва, власите да се удавят на края на Дунава. Защото действително всеки ден може да стане хубаво топло време, и които растения се излъжат март месец да цъфнат, вероятността да ги удари студ след това е много голяма. Това се отнася и до Рибите. Тези Риби, които се излъжат да си повярват в разни прекрасни илюзии, да си измислят разни миражни светове, след това почти винаги има попарване и болка.

    ЗА ВЕНЕРА

    Има един интересен момент. Да видим в трите водни знака Венера, която изразява чувства. Венера представлява следното нещо. Всички човеци имат в себе си вродено, природно и това е наблюдаемо, едни преживявания, които може да ги наречем чувства. Така се случва просто. Имат човеците едно такова нещо. Това, което си го преживял обаче се оказва, че не може да го държиш само вътре в себе си, защото ще се депресираш и ще ти стане зле. Изобщо очевидно е, че хората са производители на чувства, които като запълнят вместимостта трябва да излязат навън по някакъв начин. Тук дори не говорим за Любов непременно. Просто имаме различен тип преживявания, които трябва да излязат навън. И се оказва, че това излизане навън трябва да е двупосочно. Така хем се опитвам да споделя моите преживявания в рамките на един емоционално-чувствен контакт, хем обаче имам нуждата и да възприемам. Има двустранност. Макар че на мен ми е много по-приятно да си изливам чувствата и някой друг да ги възприема. Особено ако моите чувства са си баш мои и аз имам възможността да ги стоваря на някой друг. Който обаче друг е много важно не да ми направи една стена и да не ги приема, защото тогава става лошо – изливам се и това като някакъв бумеранг се връща и аз не се изпразвам. Няма изпразненост. Не се освобождава място за нови чувства.
    Оказва се, че колкото и да е приятно, това не е достатъчно. Имам нужда и да получа някакви чувства. Особено ако поставим темата за Любовта. Имам нужда да бъда обичан. Т.е. да бъда обект на чувствата на някого. И то на хубавите чувства, а не да бъда мразен, защото това е притеснително. И така излиза, че между хората емоционалният контакт е неизбежен и задължителен. Така просто са направени човеците.
    Венера изразява точно това – необходимостта да споделяш чувства. Това е ключовият, важният момент. Сега, ако ще споделяш чувства и ако искаш да има споделеност, взаимност в това нещо, а това е така да кажем, вродена необходимост, очевидно няма да създам условия, при които да няма споделеност. Имам по Венера един стремеж да се разбера с другите и да се установи този контакт, понеже е жизнено важен.
    За да го разберете, за сравнение: същото е, както животът ми зависи от храната. И ето има един, който ми носи храна, никой друг не ми носи, само той. И от това ми зависи живота. Ясно е, че съзнавам този факт и много ще внимавам да няма тук проблеми, защото той ми носи жизнено важен продукт.
    Не защото във Венера няма егоизъм. Защото се казва, че Венера е знака на Любовта, на Афродита и такива неща. Добре Любовта, но коя Любов? Ние всички обичаме Любовта, но не можем да я изразим по начина, по който ще звучи възвишено, благородно. И затова тя стои като блян. Там поетите пишат за тези работи, но е полезно да се поговори за някой поет, който много пише за Любовта. Често се оказва цинична личност, на която в живота изобщо не се случва това, за което пише. На този същият, това за което пише - не му се случва. На него му се случва точно обратното, и той като реактивен елемент, се вдъхновява да пише за обратното на това, което му се случва. Пише за собствените си блянове и мечти. И като казвам това имам предвид големи поети, а пък тези, които не са толкова големи, посредствените са просто класика в жанра. Изобщо не живеят по начина, по който пишат – блудни синове и дъщери, в психиката им - каша пълна. И в цялата тази каша, има една поетичност, която се ражда точно от обратното. Аз съм всичко това, което не го пиша. А това, което го пиша, аз не съм. Аз съм точно обратното.
    Димчо Дебелянов вземете. Един от най-интересните и обичани български поети. Биографията му не е много позната, особено личния му живот. Той не се жени. Не е известно да е имал някакви сериозни и стойностни връзки. Но има доста стойностна и не лоша любовна лирика. Изобщо един лиричен поет. Той самият обаче, няма никакви жени от плът и кръв, и второ: доколкото е имал някакви жени – пълна скръб. Нека да кажем, че е натрупал горчивина и какво ли не, но после някакви стихове, от които ще ти се вземе акъла. Но ако решиш, че това му се е случило на него ще сбъркаш. Той все пак е един велик поет, понеже пише „На горести съм аз богат и на радости несподелени”. Е това е така.
    Венера вътре в себе си, пак е едно вместилище на егоизма и на необходимостта човек да се оправи със своите преживявания. Може да я наречем стремеж към Любовта. Понеже ако мога да си поделям чувствата в рамките на Любовта, ако мога да бъда обичан, да позволя да бъда обичан, да приема да бъда обичан ще има разлика. Доста хора искат да бъдат обожавани.
    Мнозина използват Венера за властване, което е типично егоистичен подход към нещата. „Ти нали ме обичаш”? Е, щом ме обичаш ще направиш за мен това, това, това.... Срещу което, ще получиш морална подръжка примерно. Благосклонно кимване, благодарна усмивка и т.н. Това си е властване отвсякъде. Хем колко ефективно властване.
    Кардиналният знак на Везните се Управляваше от Венера. Съответно мога да властвам чрез Венера ефективно. Хем са ми благодарни, хем ще ми плащат и данъци и са щастливи. Много по-добре, отколкото да размахвам камшиците и да потушавам робски въстания.

    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #3 -: Юли 23, 2010, 10:50:51 »

    ЗА ДУШАТА НА РИБИТЕ

    Външната природа, като че ли метаморфозира в душите на хората, които се раждат по това време на годината. От една страна има силна впечатлителност и една надежда. Вътре в Рибите има едно такова усещане, каквото го имат конете, които след дълъг път, помирисват родния край, където им се намира сенцето. Това чувство, че още малко и ще стигнеш. Много сладко чувство е това. И опасно. Защото си мислиш, че си стигнал. Имам предвид, измамно чувство, и в този смисъл опасно. Това е същото, както растенията, които си казват, гледай какво Слънце е, и може би пролетта дойде. Пролетта обаче не е дошла. Не се намираме в знака Овен, в Пролетта, а се намираме в предверието. Както се казва, тук се дават най-големи жертви. Защото Козирогът и Водолеят внимават, тъй като за тях Пролетта е далечна, събрани, концентрирани и се борят с всички сили. Докато Рибите имат вече едно отпускане, едно „Хайде стига толкоз с тежките борби”. И при това отпускане се получават опасни моменти. Понякога всичко се разминава и надеждите се оправдават. Понякога не.
    В душите си обаче Рибите имат едни сигурни надежди, че най-после нещата ще се оправят, доброто ще възтържествува и най-после животът ще избухне, ще излезе от невидимото и ще навлезе във видимото.
    Като всички водни знаци, Рибите също са знак на Любовта. Рибите започват силно да вярват, че Любовта ще се случи най-после. Цяла година тече процес, подготвяше се и трябва да се случи.
    Знакът е женски и като всички женски знаци стои по-пасивно, по-сдържано, по-изчаквателно. Като всички водни знаци има едно по-вътрешно чувство, по-надолу. Коренът му седи по-дълбоко. Интензивността му на изживяване е много по-слаба, но за сметка на това много по-продължителна – в сравнение с огнените знаци. Колко по-продължителна обаче?
    Знакът е подвижен като качество. Ние видяхме, че Венера в Рак няма достойнства. Интересно. Водните знаци, които са свързани с Любовта, с чувството, а Венера е планета свързана с Любовта, с чувството и изведнъж Венера в Рак нито е в Заточение, нито е в Падение, няма достойнства. След това преминахме в Скорпиона и от там направо в Заточение. Ще излезе, че колкото е по-задълбочен един воден знак, толкова по-зле за Венера. И като стигнем до Рибите, където водата се пораздвижи най-после и Венера Екзалтира. Екзалтира означава, че прекалява. Отнася се нанякъде. Да, от една страна е хубаво, че Любовта ще избухне, но от друга страна има една прекаленост.
    И се оказа, че относно Венера във всичките водни знаци по един или друг начин има какво да се желае. И Венера е принудена де факто да се чувства най-добре в едни знаци като Козирог, Телец и дори в един мъжки кардинален знак като Везните. Но не и във водните знаци.
    Водните знаци в нашата епоха са свързани с дълбоко вътрешно преживяване, което обикновено означава ранимост. Човекът е раним. В момента хората са раними най-вече в чувствата – не в ума толкоз, не и във физически план.

     Познавам доста хора, които ще се откажат от дясната си ръка стига да не им бъдат наранявани чувствата. Т.е. физически те ще претърпят много тежка загуба само да не им нараняват чувствата. Защото той казва така, на мен като ми наранят чувствата, умирам целият - с двете ръце, с двата крака, със всичко. И не вижда смисъл в нещата вече изобщо. Така че е по хубаво само с една ръка обаче да съм жив, отколкото с две ръце, но де факто мъртъв.
    Защото няма да намерите човек, който да е интелектуално умрял поради някакъв умствен проблем. Толкова много се замислил, че му прегорели бушоните. Не че и това не е възможно, но много рядко се случва. Обратното, има много хора, които са ударени в чувствата и после кретат цял живот, травмирани са и там вече психотерапията работи. Доколкото работи де. Между другото съм забелязал, че хората в чувствен план се опитват да си помагат взаимно, понеже е толкова масов проблемът, че на практика психолози и психотерапевти изобщо не могат да “огреят”. Поне на този етап на човечеството. И не съм сигурен, че нататък ще се промени това съществено.
    И всъщност ние си помагаме помежду си, в семеен план. Всеки човек, когато има някакви душевни проблеми, намира начин някак си да споделя, да общува. Или поне се надява да си намери, ако не си е намерил. Търси някакъв отдушник, търси утешител. И го намира по някакъв начин. И точно това се случва с абсолютно непознати хора, които се срещат в парка например, сядат на една пейка, и без дори да си кажат имената си споделят разни неща. Или по вестници, анонимно, непознати хора се разбират да се срещнат и да си споделят проблемите. Това са чисто душевни неща и нищо друго. Това е вопиююща нужда. Споделя се различно - с родители, с деца. Дай боже с партньора вътре в семейството или интимен приятел или приятелка. В интимен план ако може да споделиш, това е добре. Защото познавам много хора, които не могат. Там споделят физиологични неща и разни други. Но в душевен план, опитът да споделят води до тежка травма и направо се отказват да го правят.


    ЗА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ В ЗНАКА НА РИБИ


    Така или иначе знакът Риби е изключително свързан с преживяванията. Обаче, тъй като е подвижен, при него чувството може да изтече по-бързо. Това е единственият знак в Зодиака, който си позволява открито да плаче и да проявява чувства, без да има някакъв проблем. Т.е. прави го естествено. Жените особено. Жените Риби проявяват открито чувство, с което предизвикват симпатия, а не антипатия.
    Не мислете, че жените могат по принцип да изразяват открито чувства, да плачат и това да се възприема добре. Не е вярно. Една жена Скорпион, ако се опита да плаче на публично място, ще предизвика антипатия. Никак няма да предизвика добри чувства, защото не й отива. Тя не е истинска, не е естествена. Но жената Риби е друго нещо.
    На мъжа Риби също му се плаче, обаче бидейки мъж няма как. Не може да проявява открито това и затова се получава както дойде. Някои все пак плачат публично, рискувайки да бъдат категоризирани като мухльовци. Други го подтискат това нещо и то избива в различни неща. Някои стават юпита. Т.е. заемат някаква длъжност, тръгва една кариера, тръгват с вратовръзките, специалната униформа на юпитата.
    Други правят по-добре и се занимават с изкуство. Но така или иначе за мъжете Риби има проблем в този свят, тъй като психиката му е твърде впечатлителна, твърде крехка и нежна. И често пъти именно на мъжа се гледа като на този, който трябва да се справи с материалният свят, а на мъжа Риби, това не му е толкова лесно.
    Мъжете Риби трябва да намират винаги нещо, което да ги оживотворява душевно. В противен случай може да се депресират. Какво означава да се депресират? Както мъжете Раци – единият вариант е алкохол. Мъжът Риби има вероятност, ако не му издържи психиката, да си попийва. Другият вариант е да стане домашен тиранин. Това е много странно, защото мъжа Риби не е войнствен, обаче ако душата му започне да умира, може да стане по-агресивен. Той е домашен тиранин, но много странен, един такъв слабосилен.
    Характерният начин за проява на агресия при Рибата е истеричност. Истерията по принцип произтича от безсилие и това пълно безсилие ражда истерията. Жените Риби също, когато има някакъв проблем, избиват лесно в истерия. Защо се получава истеричност? Защо не се получава един юнашки сблъсък, както си трябва, като се прескочи момента на истеричност? Защо трябва да се отива в тази истерическа крайност?
    Знакът Риби е един знак, който в духовен смисъл, трябва да свърже човека с Любовта, човекът с Бога, човекът с духовния свят. Рибите усещат това нещо несъзнателно в себе си, като една дълбока потребност. По правило са един знак, който има отношение към невидимото, към езотериката. Най-големите почитатели на врачки, баячки, екстрасенси и всички такива “специалисти” в тази област са Рибите. От мало до голямо, на всякакво ниво на съзнание Рибите са тези, които са на линия и поддържат целия този бранш. Една статистика ако се направи ще откриете, че огромен процент, примерно 1/5, а не 1/12, там са Риби. И то може да не е Слънцето в Риби, но да имат Доминанта в Риби. Но много често и самото Слънце си е в Риби.
    Интересът на Рибите към невидимото е много голям и също ирационален. Нямат научно-изследователски подход. Напротив, имат един усет, едно вътрешно чувство, което ги води. За какво става дума?! Действително знакът Риби има усещането, че Бог е тук, сред нас. И аха-аха, да го пипнеш. Обаче някак си не го пипаш и трябва нещо да направиш, за да го пипнеш. И затова Рибата отива при всеки, който казва, че е пипал Господ. Отива там, за да извърши този акт, който усеща, че витае във въздуха. Както през март аха-аха да дойде пролетта, така и в нея има едно такова усещане.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #4 -: Юли 23, 2010, 11:03:22 »

    РИБИТЕ КАТО ЗНАК НА КРАСОТАТА И ДОБРОТО

    Самият знак е един знак на красотата, знак на доброто. За съжаление, когато се говори за красота и добрина, хората казват: ти си голям идеалист. Къде ги видя тези работи? Къде видя тази добрина? Красотата също не е често срещана.
    Между другото тези дни ходих по цветарски магазини, които трябва да са място на красотата. Действително вътре има скъпи материали, редки растения и всякакви други екзотики. И когато влезеш си задаваш въпроса: това за какво се прави, кое е приоритета? За красота ли се прави? За човеците ли се прави или за пари? Ами за пари се прави за съжаление. Поразпитах за цените, които бяха тройно на това, което трябва да бъде и стана ясно, че цялата тази история е от типа на едно мамене. Гъци, гъци ела тука. Харесва ли ти ? а сега дай парите! Има неистинност в това нещо. Има лъжа, казано по друг начин. Използва се красотата за печелене на пари. Това не е за човеците – само така изглежда. А такъв тип измами с обекти, които по принцип са хубави – колкото щеш.
    Рибите са знак на истинската красота. Един ключ за неговото разбиране: Хората родени под знака на Рибите живеят с копнеж за доброта: Добре бе хора, не може ли да бъде всичко добро? Не може ли всички да постъпват добре? Не може ли да се обичаме? А да се обичаме, това е толкова хубаво и прекрасно. Всичко ще бъде наред щом се обичаме. Някак си, като че ли, тези хора и до ден днешен не могат да проумеят, защо не се обичаме достатъчно. Защо няма толерантност. Защо непременно трябва да направиш Лошото, като може да направиш Доброто. Това е интересен феномен. Само зодиакалният знак Риби го тормози това нещо, вродено.
    Родените в областта на Риби могат да проявяват неадекватност в различни рационални ситуации. Знакът Риби не е особено рационален. Нека да кажем, че не е добре адаптиран към материалния свят. За разлика от земните знаци, които са адаптирани значително по-добре. Знакът Риби до края си остава, също като другите водни знаци, с една болка от този свят. Доста голяма болка. Понеже този свят всъщност не е свят на Любовта, не е свят на Красотата. И по тази причина се изнася в света на вълшебните приказки, в розовите облаци.
    Изгражда си един свят, понеже се оказа, че също, както Бог аз мога да творя. Това е един свят на сънищата. Мога да сънувам прекрасни неща. Освен това мога да направя хубави неща – знакът Риби е много силен в изкуството. Любовта, проявена в обществен план под формата на изкуство.
    В изкуството има някакъв идеален момент. Доколкото е начин да кажеш на хората, че ги обичаш и нищо друго. Защото ако ще говорим за творчество, то всяко едно нещо може да бъде творчество. Това, което ние характеризираме като изкуство, е един формален момент, определен момент. Защото Любовта е същност, която трябва да намери форма на проявление. Ако обичаш ей така, но във волята ти го няма това, как да разберат другите, че ги обичаш. А ако те имат достатъчно добри сетива, за да усетят Любовта в теб, ще си зададат въпроса: след като в теб има Любов, защо нищо не правиш? Не е достатъчно само да преживяваш за себе си. Хубаво, ти си пълен с Любов - ами бъди си. Ако няма да изразиш Любовта, и трябва да направиш реално за някого нещо, а не го правиш, какво като си изпълнен с Любов. Не е хубаво това. Като ги имаш тези прекрасни чувства, трябва да проявиш воля.
    За знакът Риби правенето, доколкото се случва, е свързано с изкуството.
    Подвижността като качество прави така, че преживяването не потъва, както при Рака и Скорпиона. Не се превръща в някакъв многодневен и многоседмичен или многомесечен процес. При знакът Риби подвижното променливо качество означава и променливи чувства.
    При Рибите имате една вода, чиято задача не е да бъде дълбока, а да бъде реагираща, да бъде възприемаща.
    Знакът Риби е много възприемащ. Много внушаем. Попиващ. И особено в чувствен план. Обаче вместо да изпадне в дълбоко чувствено потресение, знакът Риби, бидейки подвижен и променлив е в състояние да си изплаче болката и да му мине. Той е огорчен, изпада в скръб, два часа е нещастен, обаче на третият час вече не. Ако огнените знаци са нещастни 5 минути и след 5 вече не са, то знакът Риби, което за воден знак си е много добро постижение му трябват два часа – един след обяд, най-много до утре сутринта. Преспи ли една нощ, на другият ден е добре. За разлика от Рака и Скорпиона, при които процесът е много по-труден, много по-бавен. Раните които се получават върху психиката, Рибата ги преживява някак си по-лесно, по-бързо и по-ефективно. Което е и причината да си позволява лукса да проявява открито чувствата. Това е естествена необходимост за Рибата и той е единствения знак от Зодиака, който го прави.
    Същото е хубаво обаче. Представяте ли си, колко е поучително за всички останали ? Какъв пример е? Не е лошо човек да плаче или да се смее. Не е лошо, човек да изживява нещо истински. Не е лошо човек да си показва чувствата, а не да ги потиска.
    Хоратау свързани с Риби, лесно заобикалят обществените догми и норми на поведение в проявата на чувства. Чувствата им не са властни, атакуващи, егоистични. Те са така да се каже: безопасни. Когато проявяват чувства, никой не се чувства застрашен. Точно това е причината да има някаква симпатия. По-скоро се активизира в човеците инстинкта за взаимопомощ, отколкото някаква застрашеност.
    В тези хора няма външна ударна сила. Не изглежда, че ще те нападнат и изместят от територията. Не изглеждат брутални, агресивни и т.н..


    ЗА АНГЕЛСКАТА УСМИВКА НА РИБИ

    Много характерна за тях е детската усмивка. Символът на щастливо детство, усмихнато 7-годишно момиченце. Както казват: ангелче. Ето това е знака Риби. В смисъл на чистота. И когато има едно такова дете, трябва да се напише една заръка голяма: Хора, пазете усмивката на това дете. Да не му изчезне усмивката, защото по-нататък тя изчезва.
    В тези хора стремежът да се живее по един начин, като че ли се намират в духовния свят, а не в материалния, е много силен. Знакът Риби на практика представлява едно много сериозно раздвоение. Иска да живее все едно е в рая, но тук на Земята. И не може да проумее защо нещо не е наред. Някак си човеците би трябвало да се обичат и Рибата все едно ги гледа в някакво далечно бъдеще, в този еволюционният план. Всъщност Бог е направил така, че на последният знак, споменът за рая да стои много силно вътре. Понеже хората са едни тийнейджъри, които трябва да забравят временно за своите родители и трябва да се справят сами. Трябва да се развият самостоятелно и да открият себе си. Т.е. Духовният свят да ги подкрепя не така ясно и директно.
    Защото да кажем имам един проблем – счупи ми се колата. Ако можех да кажа на един ангел: ей виж какво, ти си по-умен, ела тук да видим какво ще правим с тази загубена кола, или направо защо не ме метнеш донякъде, то тогава как щях да се науча да работя с материята?
    Има много филми, които показват как се оправят нещата на човеците по подобен начин. И Супермен, който прави добри неща и разрешава такива проблеми. Има между другото и народни приказки такива. Има една такава руска легенда за богатира Святогор, чийто проблем е дали може да вдигне Земята. И между другото помогнал на хората – на рибарите да си изтеглят мрежата, която и 100 рибари не могат да изтеглят и т.н. Но мечтите на хората в този порядък са факт. Да има едно могъщество, което да ми спести на мен копаенето на хиляди тонове и големите усилия. Защото дори сега строителната техника не е кой знае каква – има един мравуняк от хора, които работят и цялата им работа е доста тежка. И ако една мощна фирма може да си позволи да притежава някаква по-сериозна техника, то населението като цяло, като си прави вили и къщи, не може да си го позволи и влачи всичко на ръка. Така стоят нещата. А една торба цимент тежи, всичко тежи. И сега ако имаше един Супермен, един Святогор, един Крали Марко, друго щеше да е.
    Човеците това трябва да го забравят и да не си мислят, че друго щеше да бъде, а да се захващат здраво. Да се научат как се работи с материята. Защото да опознаеш е първото условие да обичаш нещо. След като го опознаеш, тогава ще го одухотворяваш и наливаш с други смисли, ще го изпълваш с живот и т.н.
    Това е като приказката за неволята – стига са разчитали синовете на някой друг, а да се оправят.
    Единственият знак, който вродено пази връзката с Бога. За да няма човечеството усещане, че е напълно забравено от Бога, и само една неволя трябва да вика и нищо друго. За да има едни хора, които колкото и да изпаднат в безсъзнателност, дори никаква представа да нямат от духовен свят, да го имат това вродено вътре в себе си. Нещо като черната кутия на човечеството. Дори като се разбие самолета, да остане нещо, което да го свърже обратно с живота. Обратно с духа. Нещо, което да пречи на хората да затънат в материята до край. И това е от двете Риби едната. Едната се е закачила в духовния свят и не се пуска от там. Което от една страна прави знакът Риби връзката на човечеството с духовния свят. И най-голямата мутра Риби има един вроден инстинктивен стремеж към невидимия свят.
    Имах един такъв случай, който е емблематичен. Бяхме седнали на едно място с един приятел, а до нас имаше един човек, който си беше мутра отвсякъде и речникът му едва ли надвишаваше 200 думи. И си говорим за Астрология нещо, а той седи така и не очаквам изобщо от него някаква намеса или контакт. И в един момент, но така, сякаш се ражда нещо в него, изведнъж ми казва: Ей, знаеш ли, че аз вервам в тия работи, много вервам. Отговорих му: Не знам. То малко се и притеснявам, защото си мисля: сега тоя ще ни сбие тук, че се правим на интелигентни. Защото по принцип тези хора са страшно страхливи и оттам стават много лесно агресивни. И не можеш да заподозреш какво ще го изплаши и как ще реагира. Много е примитивен и няма логика в поведението му или ако има, то тя е трудна за разбиране. Та значи, той ми каза, така с неговия си речник и едва се разбирахме, но имаше усещане: съществува невидим Свят. По-скоро той казваше нещо и аз превеждах смислите - искаш да кажеш това, аха, добре. Но се оказа, че се вълнува - нищо не разбира, обаче това го вълнува. Намерил е хора, които говорят такива неща. Някакъв сън е сънувал или някакви други такива възприятия, и това за него си е истина. Някак живее в това, а отделно е живота на мутра.
    Обаче първо: стана ясно, че някак не е щастлив от този живот. И не го намира за похвално. Просто не намира начин да прави нещо друго. Каза, че просто така се е стекъл живота и не вижда начин да промени нещата. Някак си съдба. Аз съм си такъв и така си ми върви съдбата, и затова съм застанал в тази позиция. Знам че не е много достойна, не ми харесва, но не мога да правя нищо друго. На него обаче му беше добре, въпреки че за няколко минути изчерпа речниковия запас. Но накрая каза, така с едно обилно, хубаво чувство: Вие си говорете – нищо не разбирам, обаче ми е приятно да ви слушам. Да, на мен ми е драго да слушам хора, които да усещам, че разбират и правят нещо повече за тези неща. Някак все едно, че има някаква вяра, която се поражда в него: Светът може да бъде и по-добър. И това беше емблематичен случай за Риба – дори и най-примитивната Риба има в себе си усещане за невидимото.
    Когато си доста несъзнателен и не можеш да си управляваш психиката, а някак си трябва да живееш този свят. Когато имаш инстинкти, които те тласкат - трябва да ядеш, трябва нещо да правиш. Има някакви отговорности, иначе има наказания. Има заплахи и опасности – ако не направиш това, ефектът ще е лош. Когато не си толкова глупав, че да не виждаш какво ще се случи, ако не правиш определени неща, добри или лоши, но трябва да ги правиш, т.е. когато си в един рационален свят, където две и две прави четири. И е трудно, когато някак усещаш инстинктивно силата на Бога зад гърба си, да тръгнеш и да правиш нещата така, като че ли Него го няма. Нека да кажем, че тази орисия е трудна. Да носиш в себе си черната кутия на човечеството е трудно като изживяване. Да усещаш, как нещата могат да бъдат много, много по-добри и да преживяваш болката, че те не са така добри затормозява психиката. Това е начин на живеене, самата психика е постоянно затормозена от този факт, че няма толкова много красота. Любовта не се проявява под множеството форми, под които може да се прояви, така че Рибите търсят по всякакъв начин да се срещнат с Любовта като чувство.

    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #5 -: Юли 23, 2010, 11:12:17 »

    МИЛОСТ И СЪСТРАДАНИЕ

    Рибите проявяват естествено състрадание. Ключът за разбиране на знакът Риби е милост и състрадание. Любовта като милост, като състрадание, като красота силно се проявява. Значи Рибите са милостиви и когато са несъзнателни, те са милозливи даже. Опасно милостиви – дават на наркоманите наркотик, защото иначе им е зле. Изобщо помагат, според нивото на съзнание което имат. А то често пъти е ниско. Защото Любовта е нещо, което се случва само съзнателно. Ако ти нямаш достатъчно могъщо съзнание, Любовта на практика не може да се случи. В несъзнаваното Любовта се видоизменя - вече не е Любов. В несъзнаваното тя е само копнеж към Любов, стремеж към Любов, но реално това, което се случва не е Любов, а е псевдо Любов. Т.е. пак се връщаме към темата – това, че ти имаш добри намерения абсолютно нищо не означава. Нито е извинителен фактор, нито е оправдателен.
    Огромната маса от хората казват така: аз нямах лоши намерения, нито лоши подбуди или мотиви. Съответно не дължа никакви извинения, не е необходимо да бъда толерантен и трябва да мине от вас. От вас трябва да мине. Знам че я оплесках цялата работа, но . . . понеже имах добри намерения, всъщност нито се чувствам гузен, нито ми е неудобно. И нямам намерение да се разкайвам изобщо. Но това не е добре. Просто не е добре. Подобен начин на мислене и поведение говори за несъзнателност и сериозен егоизъм.
    Да имаш някакви намерения още нищо не значи. Това, че са ти добри намеренията, даже трябва да е причина да има червена светлинка. Повечето хора,поради факта, че имат добри намерения едва ли не се и отпускат. Т.е. каквото и да стане в крайна сметка съм имал добри намерения и в крайна сметка не съм отговорен или виновен. Т.е. нивото ми на душевна сигурност е 100 % понеже съм имал добри намерения. Нали разбирате че не е така.
    Напротив. Когато имаш добри намерения трябва тройно да се мобилизираш и тези намерения наистина да се случат. Трябва да се мобилизираш тройно, защото вероятността да не се случат е тройна.
    Защото човек има добри намерения, но когато премине към действия не знае как да ги претвори в действителността. Значи Любовта, абсолютно задължително трябва да намери форма. Форма ще рече нещо рационално. Ако не намери форма на проявление, Любовта си остава една вътрешна, лична работа. Какво от това че имаш Любов в себе си, като не я проявяваш. Дръж си я. Как да разбера, че ти ме обичаш като не го проявяваш. Те казваш че много ме обичаш. Да, аз усещам, че ти като ме видиш преживява, очевидно преживяваш. Но направи нещо! Преживяваш, хубаво. И какво от това. Ти разбираш ли, че има истински, реални неща. Тази твоя Любов, трябва да намери конкретна форма, така че аз да го усетя това. Иначе става така: добре ли ти е там на тебе като си преживяваш една хубава Любов? Добре ти е на тебе, нали? А аз – трябва да съм обект само. Може би и във витрина ще ме сложиш за да не ти избягам, защото ти пораждам хубаво чувство.
    Много хора си търсят някой да го сложат във витрина, на пиедестал, и казват ще стоиш тука, понеже като те гледам им е хубаво. На мен ми е хубаво. Виждате ли какво се получава. Любовта се затваря вътре в човека и той преживява някакви си хубави неща. А къде е даването? Така поставени нещата опират до егоизъм всъщност – на мен ми е добре. А на другия? Когато има някакви реални проблеми аз някак си нямам отношения към тях. Т.е. Любовта я проявявам само душевно, вътрешно и нищо повече. Страшно много хора, ако си сложат ръка на сърцето и си признаят, ще кажат: виж какво, имам хубави чувства към теб, но не знам какво да направя. Не знам бе. Кажи, кажи от какво имаш нужда и аз ще го направя веднага. Стига да мога де. Но кажи, защото . . . Т.е. един вид ти формулирай нещата, ти определи формата каква да бъде. И тогава се получават много тъжни неща.
    Първо, ако ти толкова много ме обичаш, защо не можеш да намериш форма, за да проявиш Любовта си. Очевидно си несъзнателен, а като си несъзнателен няма как да обичаш. Твоята Любов става проблем. Изкористява се. Отиваш към добрите намерения. Ти всъщност не ме обичаш, а имаш намерението да ме обичаш! Което намерение не може да се сбъдне обаче. Нямаш сила за сбъдване - това се получава. И понеже е така ти искаш аз да ти ги сбъдна нещата.
    Често пъти хората имат нужда от утеха. Когато получат утехаq те сами си намират пътя. Това е важно. Значи Рибите са прекрасни медицински сестри така да се каже и лечители. Изобщо те са в състояние и това пак е единственият знак в Зодиака, който може, когато ти е зле да седне до теб, да не говори нищо, да ти хване ръката само и след 15 минути, може той да е болен, но ти си здрав. Просто да изсмуче болката и страданието от теб. Той може да направи така, че клетките да кажат, опа, време е да се оправяме. Това е възможно да се случи и става със силата на състраданието.
    Обърнете внимание на самата дума. Думичките носят в себе си много голям смисъл. Страдание, съ страдание. Това означава да имам взаимност в страданието с другия. Готов съм да страдам заедно с него, да състрадавам. Преди той страдаше сам. Сега аз отидох там доброволно и поех страданието върху себе си. Това се нарича да състрадаваш. Забележете какъв велик факт е това. Ние човеците сме големи специалисти да споделяме хубави чувства - това ни иде отвътре, лесно е и ни е много драго да го правим. Но да споделяме болката, някак си не се напъваме толкова много. Его-то не намира причини да го прави. Его-то казва, че има проблеми и лични негови болки и защо трябва да взима и тези на другите. И защо точно аз трябва да го направя - не може ли този до мен.
    При Рибите обаче, заради едната Риба, която е свързана с духовния свят, където състраданието е норма на поведение, това е аксиома и няма нищо друго извън това, там просто се живее в рамките на състрадание (Казва се, че ангелите са оковани в доброто. Забележете това интересно нещо - доброто всъщност може да бъде окови. Ангелите са оковани в доброто и те нямат абсолютно никаква представа за злото и затова че е възможно да се постъпи немилостиво, без състрадание. Т.е. да се постъпи без Любов. Не им е известно това състояние. Няма в тях нищо за което да се захване друго такова състояние егоистично), те по най-инстинктивен и естествен начин отиват и състрадават. Това ги изразява и те се чувстват добре.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #6 -: Юли 23, 2010, 11:26:42 »

    ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

    Понякога Рибата отнема болката от другия човек и не умее да изхвърли болката от себе си и съответно тя самата започва да преживява болката. И въпреки това го намира за смислено и ценно и се чувства добре. Някак си даването при Рибите е много радващ факт. Осмислящ живота факт. Осъществяващ факт. Доста Риби са щастливи не от факта на придобиването, на властването, на притежаването, а от факта на даването. Просто те се чувстват добре от това. Намират животът си смислен. Един човек, нищо друго не търси, освен да има смисъл. Погледнете го човека. Не е вярно, че човеците търсят това, онова или еди какво си. Те едно нещо търсят - да има смисъл. Като го няма смисъла – лошо. Не опира до пари, до богатства, до любов, до страх, до омраза и не знам какво си. Опира до смисъла. И този смисъл за мен може да е един, за другия друг, за трети съвсем различен и т.н. Но този смисъл трябва да го има. И сега ако смисълът не е истинският. Ако смисълът е фалшив, ако съм го измислил илюзорно, той пропада. Духовните закони са валидни и в материалния свят, но материалните закони не са валидни за духовния свят. Което показва вторичността на материалния свят. Ясно е кое е кокошката и кое е яйцето. По този въпрос спор няма.
    Духовните закони и този духовен закон за Истината, който е Плутон всъщност в Астрологията, прави така: това, което не е истинско да бъде унищожено. И ако ти си измислил някакъв фалшив смисъл, влизаш в противоречие със закона. Законът по смисъла на думата е нещо императивно, нещо което е градиво, факт, фундамент на нещата. Нещо на което се крепи света. И ако го подриваш това нещо, подриваш устоите на света и на Вселената. Това означава, че хвърляш предизвикателство на Бога и на Вселената, и на мирозданието. И не можеш да се справиш с мирозданието, така че си пострадваш сериозно. Загубваш смисъла.
    Когато един човек загуби смисъла на живота - прави “бум”. Това “бум” може да бъде направено по всякакъв начин – може да си направи душевно харакири например. Но винаги се получава страдание. Колкото повече няма смисъл, толкова е по-голямо страданието вътре в човека. Душевно страдание, което се прехвърля в мисловната област - получава се блокаж на мисленето. Мисленето се преобразува в проблемно мислене - започвам да мисля много странно и за разни глупости. Започвам да мисля опасно. Мисленето може да стане криминално в резултат на едно такова безсмислие. И това се прехвърля и в тялото. Смята се, че особено опасните болести, които убиват и рушат тялото са свързани със загуба на смисъла. И особено за раковите заболявания се смята така.
    Загубата на смисъла не е нещо, което е егоистичното съзнание, този Низш Аз на човека. Напротив, на Низшият Аз на човека принципно му се живее до дупка поне 1500 години. Ако го анкетираш, той лично намира за добре да си съществува, дори и без всякакъв смисъл. Ей така да си съществува от единият гол страх от смъртта. Не защото намирам голям смисъл да живея, но понеже ме е страх от смъртта предпочитам да съм жив – поне физически сетива имам и на тях ще разчитам. По-хубаво е да гледаш небето, отколкото да си умрял и да не може да гледаш нищо. По принцип на мен моментът на смъртта ми се вижда фатален, ужасен. По ми е сигурно тука. Това е психика на огромен брой хора, които макар че им е адски зле и макар да трябва да променят нещо, те са застанали пред една порта, но не минават, понеже това им се вижда по-сигурно. Колкото и да е зле в момента, все пак е сигурно, а като мина през портата може да стане още по-зле. Да, непознатото зло е винаги по-страшно.
    Това в психологията е много разработена тема. Хората борейки се за сигурност се вкопчват неистово и понасят ужасни болки, вярвайки по навик и по инерция, че колкото и да е ужасно, това е техният живот, това е тяхната сигурност и всякаква промяна в това статукво ще доведе до пълен окончателен крах. Което не е вярно. Доста хора по някакъв начин обстоятелствата ги изтласкват от пашкула и те установяват че света напротив, даже се подобрява. И изобщо не е толкова страшно. Това са едни такива фобии. Има хора, които се страхуват да живеят сами, ужасно се страхуват от самотата – от физическата, от душевната. И такива хора евтино си харизват на който падне, само и само да имат усещането за сигурност и че не са сами. Това де факто е травматично състояние и трябва да му се намери коренът. След като се намери коренът обаче, нататък работата е сложна, принципно е сложна. И част от нещата е Рибата.
    На ангелите много, много им е мъчно за хората. В знакът Риба има нещо такова, той е ангелски знак и тази Риба прави така че на знакът Риби също да им е много мъчно за хората. Защото хората страдат всеки ден. Слушайте новините и там съобщават колко много проблеми навсякъде, във всички сфери.
    Ето например един много печален факт. Нашите българи отиват в Ирак, където е опасно и дори им режат главите. Но те продължават да отиват и да не мислите, че ще спрат, няма да спрат. Защото като го питаш защо отива, след като е толкова опасно, той ти казва виж какво, ти тука нещо предлагаш ли ми? Дали ще умра от глад тук, или ще ми отрежат главата там, така или иначе съм умрял. Аз съм шофьор и единствената работа, която имам е тази. Ако я откажа се обричам на жалко съществувание. Така че има нещо трагично и достойно в това – хубаво, рискувам си живота, аз съм обикновен човек, не съм с огромни възможности и не мога да се погрижа за моите хора и за себе си по-добре. Това е единственото нещо, което мога да направя. И го правя, това е. Без да съм Ахил, Хектор или някой друг древен герой. Ако умра, умра. Горчива съдба просто – така седят нещата. Съжалявам, че съм от държава, която няма да се погрижи за мен. Няма структура, която да се погрижи за нещата така, че да не се налага да ходя в Ирак. Ако някой каже: Ей, вие там, дето искате да ходите в Ирак, маршрутите ви се променят и няма да ходите в Ирак, а в Швеция и шведите ще платят, да кажем не същите пари, но все пак ще ви платят добре. Но не ходете там, за да умирате. Аз ще отида веднага в Швеция. Само че няма кой да го каже. Единственото което се казва е, недейте да ходите. Ама ще умрем от глад. Ами съжаляваме. И това е печален факт. И за много неща е така. Хора които имат някакви заболявания или по-сериозни проблеми, грижата за тях не е на ниво. В смисъл тя не е достатъчна, не е голяма и болката няма кой да я превърже. В света има много, много, много болка. Страх, болка, мъка – това е така. Пораждат се от безброй много неща. И в много случаи има един такъв трагизъм, в смисъл че никой нищо не може да направи, а и не иска.
    Някак си знакът Риби първо тези неща не ги приема. Не познава механизма, не знае как всъщност човек е безсмъртен, не владее формата, не умее да го направи, но въпреки това знае, че не се умира. Това е вътрешно убеждение. А това е ирационален момент, защото за рационалният свят това си е, да го наречем идеализъм. Вярата в безсмъртието си е чиста проба идеализъм. В прераждането също. Да, когато някой заговори за прераждането веднага му се отговаря, ти от умрял писмо получил ли си? Не си. Тогава какво ми говориш. Въобразяваш си някакви глупости защото те е страх, че ще пукнеш. И се надяваш така да си облекчиш психиката.
    Знакът Риби обаче, въпреки че му се говори по такъв начин, той пак продължава да вярва без да знае точно защо и как. Между другото голяма част от екстрасенсите и тем подобни пак са Риби. Т.е. Рибите стоят от двете страни на барикадата – те са хем тези, които стоят пред вратата на екстрасенса, хем са самите екстрасенси много често. Рибите са си такива по принцип – лечители. Дали ще бъдат екстрасенси или лекари в официалната медицина или ще са обикновени хора, с тази сила на състраданието те са така да кажем едни лечители. И го практикуват това – официално или неофициално. Те са хората които могат да утешават.
    После има и нещо друго. Едно е да можеш, а друго е да го правиш. При рибите има една борба на страхът от лошата адаптация към материалният свят и огорчението, че светът не е добър всъщност. В света изобщо няма толкова Любов, колкото според Рибите би трябвало да има. Като че ли самото им съзнание седи в едни вълшебни приказки и отказва да приеме факта за наличието на един рационален свят.
    Рибите някак си много лесно се разсейват по отношение на рационалните фактори. Лесно си губят вниманието. И обратното – концентрират се върху молитвен процес, върху вътрешни изживявания, стремеж към някаква възвишеност, към поетичност. Значи на Рибите по-лесно им идват така метафори, с епитети да общуват. Като не са обучени е профанска, гротескна история, а като са по-обучени звучи по-добре. Но така или иначе, вродено, психиката им действа в тази посока.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #7 -: Юли 23, 2010, 11:28:01 »

    Знакът Риби копнее да бъде одобряван. Начинът на Рибите да бъдат приети в този свят е много интересен. Те казват така, вижте ние сме добри, ние живеем в рамките на една поетична природа. Одобрявайте ни. Приемете ни такива, каквито сме. Ние сме нещо като цветята на живота, ние сме красотата. Ние не можем да редим тухли, да пресушаваме морета и блата и да прокопаваме тунели, в смисъл това ни е трудно и не ни е това природата. Но ние правим света по-красив. Ние работим в човешките отношения. Ние правим така, щото човеците да се срещат и да се приемат. Но тези ценности в нашият свят, особено в момента, много не се толерират. Когато изпратиш това послание: не убивай красотата, не убивай усмивката, не убивай състраданието, отсреща ти казват, виж какво, няма да ме занимаваш с абстракции, лентяй с лентяй. Няма да ми се оправдаваш ами да отиваш да копаш и така ще разбера аз, че ме обичаш. Ти си по красотичките, така ли? Айде ще минем и без красотички. На мен не ми трябва любов, на мен ми трябват пари всъщност. Понеже без пари някак си не мога да оцелея. А без любов си оцелявам.
    Човекът Риби някак си без Любов не може да оцелее. Интересен феномен пак. Другите знаци, криво ляво някак си се оправят и без Любов. На този етап поне. Но знакът Риби не. И затова знакът Риби прави всичко, за да бъде одобряван.
    Можете да го видите да се държи сервилно, угоднически. Можете да го видите как се прави на жертва само и само да предизвика съжаление, да го ожалиш, да му помогнеш. Т.е. да бъде одобряван. Знакът Риби не може да понесе да не бъде одобряван. Това му се вижда твърде опасно и бездушно. Съответно, ако толкова много държиш да бъдеш одобряван и приеман ти не можеш да влезеш в конфликт. Един от най-беззащитните знаци е знакът Риби.
    Другите водни знаци. Когато обидиш кардиналният Рак и го унижаваш, засягаш той застава срещу тебе. А не дай си Боже да му засегнеш скъпите хора. Смърт. Избухва в него едно чувство, не е като при огнените знаци, а точно като освирепяла майка, която си пази децата. Монолитно убеден в това че е прав – едно силно душевно изживяване изпълва целият този процес. И съответно опасен. Ракът е готов на всичко, ще пожертва и животът си само и само да си опази светът на Любовта както той си го представя. Защото е кардинален. Скорпионът – да не говорим. При Скорпионът изключително дълбокото преживяване го прави възможно най-опасният знак. Голяма глупост е да се разправяш със Скорпион. Неразумно е. А възможността да вкараш Скорпиона в “правият път” е илюзия. Той обикновено казва: ти за какъв се мислиш. Бог е направил Скорпионът не за да бъде манипулиран и формован. Скорпионът е един изключително дълбок знак. Де факто най-силният знак в Зодиака. Скорпионът е най-дълбокото посвещение – той трябва да стане Орел като низките страсти трябва да бъдат победени. А за да бъдат победени има жестоко страдание. И съответното пречистване и всичко останало. И в този акт като го наблюдаваш стигаш до извода, че Скорпионът е птицата Феникс. Той гори и ти си казваш, ей той изгаря, това е клада, става на пепел, край с него. И Скорпионът може като Феникс да излезе от пепелището. Това е сила, невероятна сила. И съответно и агресия. Защото обиденият Скорпион е готов на крайности, не го спира нищо.
    И сега отивате на Рибата и виждате нещо по-различно. Заради подвижното качество се извършва една огромна промяна. Подвижното качество не позволява на Рибата да застане ефективно срещу. Т.е. безсилието на Рибата да влиза в конфликт е толкова очевидно, че това е причината за истеризма породен от това безсилие. Рибата е един от най-истеричните знаци по принцип. Много й е трудно и тежко да влиза в конфликт. Защо й е толкова тежко? Това е все едно да накарате ангелите да влязат в сблъсък - да удрят, да мачкат, да причиняват болка. Не го могат това ангелите – те са оковани в доброто.
    Тъй като Рибите не са ангели и им се налага да влизат в сблъсъци. щат не щат, това което се отпушва вътре в тях е един такъв защитен механизъм, автономно несъзнателен на психиката, какъвто е истерията. Истерията не е нещо, което аз съзнателно си го спретвам. То се случва, избликва. Тук не говорим за актьорски умения, да изиграеш истерзъм, а за естественият истеризъм, който избликва вътре в човека. Ще го видите най-добре в знакът Риби. Не че другите знаци не го могат, но при знакът Риби е масово явление. И е свидетелство за безсилието да се влезе в директен сблъсък.
    Рибите се отклоняват от директен сблъсък дори с цената на големи компромиси, на унижения или жертви. Не защото им е приятно, просто те не могат да причинят зло, така директно. Противоречи на психиката им, на всичко това, което те са. В този истеризъм има някакво отрицание.
    По тази причина Рибите са в състояние да получават удари, но да не ги връщат. И да отидат и да си плачат в някой ъгъл. Страдат си тихомълком. Стараят се с всички сили да не причинят болка на другия. Това обаче е проблем. Проблем е понеже има една неистинност – те не са ангели, а обикновени човеци. А Любовта винаги е представлявала и сблъсък, задължително. При човеците така стоят нещата. Няма двама човеци, които искат да има Любов между тях и тя да не поражда периодически сблъсък помежду им. Т.е. тъй като има недостатъци и слабости неизбежно тези неща генерират необходимост от сблъсък. И ако ти това не го признаеш и не го практикуваш ти влизаш в една лъжа. Това нещо съсипва психиката и ти започваш да нарушаваш духовният закон за истината. И Любовта изтича, там където го няма сблъсъка, Любовта си отива. И когато няма Любов ние започваме да общуваме по съвсем друг начин. И в един момент си казваме, ние май едно време се обичахме, къде изчезна това нещо? Къде я изтървахме? Много често се изтървава в лъжата. Правехме се на по-добрички отколкото сме, което беше една лъжа. И затова изгубехме Любовта си.
    На Рибите това им е генерален проблем. Стремят се да живеят като ангели в ангелски свят, където всичко да е хубаво и прекрасно. И не могат да приемат факта, че живеят в рационален, доста жесток свят. Където борбата за оцеляване е масово явление. В природата се говори за т.нар. хранителна верига. Т.е. за да живея аз трябва да те изям тебе. Така излиза. Не че толкова искам да те ям, но разбираш ли, просто така Господ ме е направил. Не съм се научил да фотосинтезирам, затова трябва да те изям. И колкото ми е по-хубаво като те ям толкова по-добре. В смисъл, след като така и така трябва да те ям, поне да е с кеф. В един такъв свят на Рибите им е трудничко.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #8 -: Юли 23, 2010, 11:29:21 »

    И какво се получава. Опитвайки се да се адаптират все пак към този свят, защото трябва да се живее, нямайки обаче рационалната сила на Козирога, нямайки силата на огнените знаци
    Рибата няма усещане за силата си, някак си нейната сила като че ли не прави впечатление. Една Риба не може да направи така, че другият да се съобразява с нея. Може много да страда и да изпада в потрес, че на другият не му пука. И казва, виж какво Риба, ако искаш да се съобразявам с теб, трябва да ми гръмнеш два много яки шамара, така стоят нещата. Ако не искаш да си правя каквото ми е кеф на мен, просто трябва да ми попречиш. Ако можеш обаче. Ако не можеш, приеми фактите такива, каквито са. И аз ще си правя каквото искам, а ти ще се напасваш. Ти ще обираш луфтовете. Бил съм се оливал. Съжалявам, но ти ми го позволяваш това. Като не искаш да те унижавам застани насреща. Не можеш да застанеш, защото си много добричък.
    Рибите обаче, като всички останали хора си имат своят егоизъм. После те не са толкова възвишени. Те са възвишени като стремеж, като едно вродено несъзнателно усещане. В един сънищен свят да го наречем. В един духовен свят за който нямат ясната представа. Те са черната кутия на човечеството, а не истинска реално действаща връзка с Бога. Т.е. огромната част от Рибите копнеят за Любовта, но не знаят какво е Любовта всъщност. Но си имат вроден копнеж от който няма отърване – не могат да си живеят живота, да си харчат паричките, да си карат колите, да си ходят на море и да не им пука. Преживяват.
    Рационалните неща доста плашат Рибите. Причината е, че в рационалните неща обикновено Любов няма. Има мъртвина. Рибите усещат че е така. Представяте ли си да живеете в един свят и да не знаете защо стават нещата – това е много несигурно. Хич не ми се прави това или онова, но се налага. Някак си трябва да живее насила. Освен това, Рибите трябва да се правят на такива, каквито не са. Трябва да си давам вид, че съм много страшен за да избегна проблеми. Трябва да си давам вид, че съм готов на сблъсък, което не е вярно. Трябва да се правя, че не ми пука. Изобщо трябва да се правя на някакъв какъвто не съм. А това е кофти. Вечно стои въпросът в Рибите: защо трябва да е така, защо не може да се обичаме?
    И сега, когато Рибата е несъзнателна и всичкото това седи без проявление и форма и понеже трябва да се живее, Рибите обръщат другият край на нещата. Нямайки силата за директен сблъсък, те започват да използват такива неща като лъжи, спекулации. Изобщо схемата “честни сини очи” влиза в действие. Рибите започват да се изплъзват от отговорност за да не носят последствия и да не им се налага да се защитават. Стремят се вечно да са добрички. Как може да си вечно добричкият? Като вечно се измъкваш, вечно се изплъзваш и никога не носиш отговорност. А за да може да се изплъзнеш трябва да лъжеш! И тай като Рибите по принцип са добрички, като лъжат хваща вяра. Той е добричък, не е опасен и даже му прощаваш като лъже.
    Нивото на страх в Рибите е много високо. И какво се получава? Копнежът за Любовта ражда много високо ниво на страх. Рибите ги е страх от бремето на живота, от усилията за оцеляване. Тъй като имат усещането, че в духовният свят не се налагат такива усилия за оцеляване, в този план в който е. Нали знаете, когато не мислиш за това, което правиш има проблем. Рибите много често не мислят за това, което правят и са се отнесли някъде, в по-хубавите светове.
    Рибите много лесно се отнасят. Не им харесва този свят и те се отнасят. В наркотици, в алкохол, във всякакви измислени виртуални реалности. Царе са на това нещо. При тях се получава следното: този свят не ми харесва, не е идеален и аз съответно искам да живея в по-хубав свят и си го измислям. И си вярвам че е така. И колкото повече си вярвам толкова си ми е по-добре и хубаво и толкова повече не желая да излизам от този свят. Искам моята любима да влезе в същият този свят и да сме си в розовите облаци. Но това не е истина всъщност, става проблем. Това е драма така да се каже.
    Рибите много често се оказват ненадеждни и не може да се разчита на тях. Понятията им за време и пространство са много странни. Много добри са за изкуство, но за чисто материални, делови дейности се получава проблем. Сега някои Риби започват да започват във войнишки режим – концентрация, дисциплина. Това им е трудно.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #9 -: Юли 23, 2010, 11:30:36 »

    Стремят се да се адаптират на всяка цена към околния свят, особено мъжете Риби. Те започват да бягат от своята друга природа, започват да бягат от своята природа, свързана с духовния свят. Те се опитват да забравят, че са черната кутия на човечеството. Те си казват така: аз ще бъда контрапункт на това, което съм. И първото нещо: аз не съм това, което си мисля. Аз съм си едно юпи, аз съм човек, който ще направи кариера. Аз не съм Риба, аз съм Телец. И ще се стремя цял живот да убеждавам другите, че съм Телец и съм много земен, и съм много в час, и мога да нося отговорност. И както казва Тончо Токмакчиев и вар, и киреч, и цимент – всичко нося. Аз съм виждал такива хора, мъж по-специално. Те изкарват доста пари и въртят бизнес. В смисъл не мислете, че Рибите не могат да правят бизнес формално погледнато. Даже се сещам за един, който прави бензиностанции – Риба отвсякъде. Обаче тези хора, които аз ги познавам като седнем да пием по бира и си споделяме, а и аз имам много силни Риби в моят хороскоп въпреки, че съм активен Водолей, т.е. въздух и вода, подвижно и неподвижно и заради Рибата те по се отварят и тези хора са си нещастни. Той ми казва така, виж какво, тъпо ми е. Просто ми е тъпо. Не ми дреме за тези бензиностанции всъщност. Аз искам да има повече красота, Любов, добрина, която да усещам. А се сблъсквам все с дебили и дебелокожи хора. Аз си отварям душата към него, отвори се и ти бе човек, няма да ти направя нищо лошо. Аз не съм опасен или агресивен. Не, в момента в който си отворя душата, онзи скача и блъска. И защо бе човек? Защото е изплашен. Защото опитва да се разширява, защото му е паднало. Опитва да властва.
    Да властваш над една Риба е лесно, защото тя не се бие с тебе. Рибата обира луфтовете за собствена сметка. И сума ти хора, комплексирани на тази тема, че са велики си избиват комплексите веднага като усетят че другият е добричък. И това е от страх, пустият страх.
    Така или иначе, понеже това, което го правят не е истинско за тях е важно да могат да се спасят чрез изкуство и благотворителност, за да могат да проявят истинската си природа. Печелиш някакви пари, ами прави изкуство с тях. Аз на такива хора им казвам, вижте, хората по принцип общо казано трябва да имат някакво отношение към изкуството. И за другите е пожелателно, но за Рибите е задължително. За Рибите е душевно спасяващо. Ти си душевен мъртвец на 40 години и си готов да се изперкаш в някой свят и психиката ти да отиде на кино. Такива хора трябва да ходят да танцуват, да пеят, да рисуват. Трябва да правят някакви красоти, да изживяват такива неща.
    Трябва да се събират хората не по делови причини. Когато се прави изкуство, не бива да има делови причини вътре. Защото иначе това се прави за пари. Обикновените хора се събират в кръчмите – това е тяхното изкуство. Пият там по нещо, разпускат и разтоварват. И това е тяхно право. Знаете, един труженик, който не е особено помъдрял, задължително трябва да мине през кръчмата, да си остави лептата, да отпусне душата – това е неговият начин да го прави. Рибите в низшата октава правят същото. Не им стига акъла да се занимават с изкуство или никой не им е казал, че има такива неща – расли са сами, такова им е възпитанието и т.н. И не знаят, че хората могат да се събират без да вършат далавери, а се събират и по душевни причини и нужди. И отиват в кръчмата. Защо фабриките за алкохол няма да фалират, а се множат. Играят душевно отпускаща роля. Ако вземат че ги затворят тези фабрики много хора ще страдат и ще започнат самогон да си правят, само и само да има нещо, което да ги отпуска. Защото не навират никакъв друг начин. След като ти не желаеш да направиш нищо за себе си защото не знаеш как, тогава най-лесното е нещо хоп отвънка – пий алкохол, взимай хапчета и т.н. Това е “патеричката” с която се подпираш и няма да паднеш в момента, имаш някакъв шанс да се прикрепяш още малко и може и да я хвърлиш тази “патерица” и да започнеш да ходиш сам - един ден да не се нуждаеш от хапчета и алкохол.
    « Последна редакция: Юли 23, 2010, 11:43:15 от pluton » Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #10 -: Юли 23, 2010, 11:44:36 »

    Другото много важно нещо за Рибите са интимните отношения естествено. Трябва да има споделеност. Но в интимните отношения генералният проблем на Рибите е, че те се стремят в интимната връзка или брака да са добричките. Те са просто трогателно добрички. Сега, една жена като се прави на добричка, криво ляво може да мине номера, макар че все пак си го получава де, защото тя започва да злоупотребява с това, че е добричка. Обаче мъжете, които се правят на добрички, жените ги надушват отвсякъде и започват да ги тормозят. Някак си представата за мъжа като добричък започва да тормози жената. Тя иска да изкара истината за него. Той не е такъв, това е лъжа. Това е душевна лъжа – ти се правиш на добричък, искаш да ми угодиш. Нищо хубаво няма да се роди от това. И жените са по-душевни и ги усещат тези неща и понеже ги усещат, психиката им реагира агресивно. И се получава един много интересен момент – колкото повече се стреми мъжът да угоди, толкова по угодия няма, а жена му е вечно недоволна и сърдита. И накрая си казва, моят мъж е много добричък, обаче аз искам друг мъж. Много ми е добричък този и покрай него се чувствам като светица, а не съм никаква светица обаче. Някак си ми е неудобно да живея с него и просто имам нужда от някакъв по-нормален мъж – това е положението.
    Това е една голяма лъжа – той не е никакъв светец. Има от всичките слабости, но така да се каже си ги е забранил. Живее в забранителен режим. Не може той да притеснява другия по никакъв начин. Жена ти обаче може да бъде притеснявана.
    Ако се разгледа женската психика, част от играта включва това, жената да бъде притеснявана. Един своеобразен инстинктивен мазохизъм. Трябва да бъде притеснена за да може да прояви себе си. Значи един мъж не позволява на жената да прояви истинската си природа след като той е толкова добричък. Тогава какво излиза, че жената трябва да е лоша. Или и жената трябва да се прави на добричка и да отреже от психиката си сума ти работи и става един фалш, че чак да ти се доповръща. И съответно жената казва, след като аз трябва да съм лошата тогава, хубаво. И наблюдаваш горкото мъжле, което е толкова добричко само търчи за да угоди, а лошата му жена само го тормози. Все нещо не й достига. А тя всъщност го тормози за да изкара истинската му природа, да не се прави на толкова добър. И това е интересен момент, ако жената е с по-здрава психика, ако не е тежко травмирана или е травмирана, но все пак в поносимите размери, в момента в който мъжът се ядоса, писне му и каже, стига съм бил добричък, жена, до тук ти беше царството, писна ми и не мога да те понасям вече, тази жена изведнъж хлъцва и става добра. И ако е по-умна жена му казва, мъжо, мъжо, ако искаш да имаш по-добра жена, позволявай ми да бъда добра. За да съм аз добра, ти трябва да си малко по-лошичък, защото как да съм добра, след като ти си светец. Какво може да се направи за един светец? Нищо не може да се направи. Жената трябва да вида, че мъжа има малко нужда, че се оплаква и тя да се погрижи. Иначе тя не може да се прояви като жена от него. Този добричък мъж е и за жена и за мъж и за всичко.
    Та това е големият проблем на знака Риби. И другото е лъженето. От страх. Понеже Рибата винаги е права, винаги е честни сини очи, винаги е добре, наред, не е сгрешила – аз съм си съвършен и идеален. И някак си не се бие тъпана по въпроса, а е в рамките на това измъкване. Питаш: има ли проблем? Не, няма проблем. Къде е проблема? Не, не е тук – има един “параван” за да не се вижда какво има. Обаче по този начин се блокира истинската споделеност.
    Ако това мине в изкуството, ще е пак едностранчиво - само светло, само райско, само хубаво. Не че няма такива изкуства, но ако са все такива какво правим?
    Малко е вероятно да видите Рибата като бруталния човек, като този, който потъпква красотата. Това е възможно, когато Рибата вече е деградирала до такава степен, за каквато деградация говорихме при Овена, на Лъва. Т.е. става анти Риба. В момента в който Рибата се откаже от своята природа е възможно да я видите в едно варварско проявление. Но тук говорим за анти-. Това е човек, който на практика е самоубиец.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #11 -: Юли 23, 2010, 11:47:06 »

    Какви са механизмите за преодоляване на тези слабости и практическото им проявление? Иначе казано как да се решат тези задачи? Първото нещо, което трябва да се каже е, че общи рецепти няма. По принцип е пълно с такива общи рецепти, но полза от тях няма. Значи най-ценното на Астрологията е, че тя може да види един човек, че е отделен човек. А не постоянно да го обобщават и типизират. Ти си такъв, като другите 5 милиона. Ами в такъв случай, аз някак си нямам усещането, че може да ми се помогне. Макар че ги гледам тези 5 милиона и не са точно като мен по дяволите. Не е точно същото. Не може да кажеш вие всички сте за аспирин, вие за амидофен и т.н. И който не влиза в схемата е фира. Не става така. Трябва да има някакъв по-личен подход. И затова хороскопа, който де факто има над 100 000 фактора в себе си!!! е в състояние доста сериозно да погледне индивидуално човека. Не казвам, че в хороскопа няма много фактори, които обединяват човека с други групи от хора. Има го това нещо и то е естествено, защото човек никога не е представлявал толкова уникално нещо, че да го няма никъде другаде по света. Не. Това, което съм аз, подобни цели и задачи имат и други хора. Обаче уникалното е, че едни и същи задачи, аз ще ги решавам по един начин, а другите по друг начин. Пътят ни изобщо не е еднакъв и изобщо не трябва да правим едно и също по един и същи начин. Нашите изживявания са си лични.
    Знаете ли, за да може Астрологията наистина да различава хората трябва да се познава и да се преживява много добре. Ще видите, че 10 планети са малко. С 10 планети вие не можете да отделите човека толкова добре - пак ще се обобщава. Вярно, че няма да са 5 милиона, а ще са 5 хиляди примерно, ще намалите степента на обобщение много, но няма да стигнете до степента да отделите един човек от другия човек. Затова ние ще учим още доста работи, които да помогнат наистина да стигнем до отделния човек. Затова Астрологията е път към мъдростта, а не е точно наука. В смисъл ако гледате науката в чисто мисловен план, Астрологията в чисто мисловен план реално не върви. Това, което го правим в момента не е много добре, не е много пълноценно – само говорим. Аз се стремя да провокирам и преживяване с това говорене. Всичкото, което го говорим да причини истинският интерес, който да предизвика и преживяване. Но не е достатъчно. Душевното изживяване трябва да се свърже с някакво движение. Някой ден ние трябва да започнем да имаме и някакво движение. Трябва да може да изживяваме планетите като движение, знаците като движение. Съвсем обикновено, с обикновен жест някакъв. Но все пак и това трябва да се случи, защото иначе не е пълноценно. Това е сам част от нещата. Твърде много интелектуалничим в крайна сметка, независимо от всичко.
    Така че трябва да се погледне конкретният хороскоп в случая за да се види кое как е точно. Така в общият план, Рибите трябва да се занимават с изкуство и това е номер едно за тях. Второто нещо, отношенията с другия човек да бъдат колкото се може по истински и колкото може по-съзнателно да са готови да влязат в конфликт.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #12 -: Юли 23, 2010, 11:51:35 »

    Ако си Риба, трябва да се обучиш и да се промениш. Да, сега ти е направо невъзможно да влезеш в конфликт. Един човек казва така: на мен ми е абсолютно трудно да бягам. Не мога да бягам, защото съм примерно 250 кила. Как ще бягам, аз едвам една крачка правя. Сега, може да бягаш. Този човек ще си постави за цел и е в състояние да понамали килограмите и това е въпрос на тренировки и обучение. На упоритост и постоянство. И ще дойде един момент да мога да бягам. Аз, който беше абсурдно да бягам. По принцип това е психиката. Трябва да се работи с психиката и да се обучава. Душата има нужда да придобива опитности. Първият конфликт, сблъсък, който го направих ще ми бъде ужасен и непоносим и ще бъде много гадно като изживяване. Ще си кажа, че просто не съм човек за това. Има други хора, за които това е приятно, но аз точно – не. Обаче е безценно. Душата запазва спомена за конфликта и е много важно, конфликтът да бъде конструктивен. Ако конфликтът е деструктивен, просто за глупост някаква, тогава това има обратен ефект. Това е същото като човек, който е бил предаван многократно за важни неща и такъв един човек не бива да се свързва лековато. Той трябва да намери някой, който да му върне вярата. Щурането и търсенето на всякакви връзки, само и само да ти се върне някаква вяра, надеждата, че ето този тук няма да ме предаде е много опасно. Психиката има поносимост и когато преминеш тази поносимост се получават тежки травми. После ставаш ирационално зле. Става така, че всичко е добре, но ти си пак зле. Ти продължаваш да живееш в измисленият свят на миналото, който свят се свърши, няма го. Но аз не мога да го изкарам от себе си. Продължавам да живея в него. И това се наблюдава много често в психологията - хора преживели шокове и друг травми, животът им после е приказка, но те нито го виждат, нито се радват на този живот, нито го живеят. На тях продължава да им е зле, продължават да си измислят глупости. И ти с такъв човек се чудиш какво да правиш. Ти му казваш, виж, всичко е наред, отвори си очите, до теб има прекрасен човек, имаш материални блага в изобилие, имаш потенциал и даже си обучен за някаква работа, имаш извървян път, прави ги нещата. Не мога - изплашва се ужасно и все едно ги няма тези работи. И се чудиш какво да правиш. Т.е. трябва да се действа косвено, много внимателно. Като някой, който си го изтървал и си го оставил на 40 дена глад - при него вече са започнали някакви процеси почти необратими. Той е обезумял от страх, че ще умре. На такъв човек ако му кажеш, ей ядене колкото щеш, лапай. И той ще лапа, защото иначе ще умре. А всъщност трябва да се храни много леко, внимателно.

    ЮПИТЕР И НЕПТУН КАТО УПРАВИТЕЛИ НА РИБИ

    Сега нека да видим планетите, които така да се каже, управляват знакът Риби - Нептун и Юпитер. Защо Нептун и защо Юпитер?
    Юпитер поради фактът, че когато придобиеш трябва да дадеш. Казано по друг начин, дай шанс на другите. Сега ще направим една връзка. Юпитер Управлява Стрелец и сега се оказа, че Управлява и Риби. Двата знака са в квадрат помежду си, подвижни знаци, което означава, че това е мъжки аспект, напрегнат. Т.е. има някакво усилие, някаква проблематика стои между Стрелеца и Рибите. И изведнъж виждаме, че една планета Управлява тези два знака. Странно. Как така два знака, които имат някакъв проблем помежду си една и съща планета ги управлява?
    Юпитер е мъжка планета, която разширява съзнанието. Т.е. един вид това е еволюционна планета, която тласка по мъжкият начин напред. Неудържимо напред, все напред до края на света, до свършека на дните. При знакът Стрелец, като огнен и мъжки знак се получава следното – да се разшири моето съзнание. Но за да се разшири моето съзнание, аз трябва да имам шанс, възможност. Имат ли ги човеците тези неща, възможност и шанс да се разширяват? Имат ги. Както се казва духовният свят се е погрижил ние да имаме шанс. Ние имаме огрмно количество подаръци, което ни дава шанс да направим нещо.
    Един такъв безценен подарък е човешкото тяло. Нямаше да имам шанс ако нямах тяло. Ако това тяло самичко не се пораждаше от една клетчица, после две, четири и т.н. и изведнъж хоп, аз имам тяло. Имам ръка. Не съм си я направил, аз просто имам и тя добре си работи. И товае голям подарък.
    Растенията също си растат без обаче да управлявам този процес или да съм го създал. Растенията не растат, защото аз така съм го направил. Те си растат и без мен. Аз просто се опитвам да се намесвам, така че да си произвеждам някакви определени растения за мене си. Но самият факт това да е възможно е подарък. И животните си растат в общи линии самички, а аз в предимно им преча ако трябва да бъда честен. Изобщо много неща са един шанс. На практика погледнете, че това, което използваме като ресурси не сме го създали ние. Всичките полезни изкопаеми от които си правим всичко са подарък. Все едно че си дете и са ти дали едно LEGO, но много яко LEGO и ти си прави разни работи, но не си създал ти LEGO-то. А LEGO-то ти позволява да се изразяваш по определен начин.
    И това е знакът Стрелец – аз имам шанс. Когато един човек каже, аз няма шанс, това не е вярно. Той има шанс – за едно, за друго, за пето. Имам шанс да придобия, защото това е важно. Имам шанс да развия Его-то си. Едно дете, един тийнейджър трябва да развие Его. Его-то не е нещо лошо и трябва да развие. Его-то означава аз да мога да завладявам, аз да мога да придбивам. И така ще опознавам себе си като придобивам един път и втори път ще имам нещо, което да давам. Защото иначе става гротескно. Нали аз много ви обичам, но нищо не мога да ви дам. Съжалявам, аз съм безпомощен и нищо не мога и т.н. Е, какво като много ме обичаш? Т.е. ако искаш да има някаква Любов ти трябва да имаш умения, способности. Трябва да си се обучавал и да си се тренирал в определени неща така че да го можеш това нещо. И когат го можеш това нещо да го дадеш. И първата фаза на придобиването е свързана със Стрелеца.
    Сега, много е важно нещата наистина да ги придобиваш, а не само да преминават през теб транзит, без да се свързват с теб. Транзит означав малка гара – не спирам изобщо. Това значава, че когато придобивам нещо, то наистина трябва да влезе в сърцето ми и да се свърже с мен и вече да се превърне в нещо мое. Когато стане нещо мое, когато го оживотворя и го изпълня с душата си, тогава аз вече, по знака на Рибите трябва да го дам. Като го дам аз се превръщам в един човек, който дава шанс на другите. Става така, ти имаше твоят шанс, дай сега шансът и на другите. Знакът Риби дава шанс на другите. Това е изключително важен процес. Представете си следното нещо. Да кажем аз искам да произвеждам за себе си храна. И първоначално не умея да произвеждам храна, не знам нищо, обаче се обучавам и придобивам реални умения. След това се оказва, че когато произвеждам сам храна, аз не мога да произвеждам много храна и процесът е много бавен и труден. Имаше един юнак, който беше хванал баща си и синът си да копаят 60 декара царевица на ръка. Това е ужасно много. И това само и само да спестяват пари за обработка с машини, и с една такава алчност та да купел кола на синът си. Защото синът на комшията карал Ауди и неговият син направил едно кръгче с нея и въздишал след това. Той в крайна сметка на синът си кола не купи доколкото знам.
    Но в крайна сметка ти сам не може да ги правиш тези неща – много си ограничен. И в един момент се казва, че за да се свърши цялата работа, трябва да дойдат още хора. Аз мога да им дам шанс да се включат. Мога да отправя послание към тях, защото може би и други хора също искат да се научат да си произвеждат храна. Обаче не знаят как, а аз вече знам и ще ги науча. Така те ще придобият умения. Аз ще бъда първоначално инструктор, а след това ще сме екип. Защото един бизнес не е просто аз да изкарвам едни пари, да си се храня, да си съществувам и да си гледам кефа. Един бизнес съществува заради това, един човек да се чувства полезен и да намери смисъл. Смисъл се намира в нещо което те осъществява. Да правиш нещо, което ти харесва. Да отивам там с желание и да се чувствам ценен, важен. Това е възможно. Защо един бизнес трябва непременно да бъде гаден? Защо трябва да го правя насила, само и само да отмъкна някакви пари за да мога да се наям след това. Тъпо е.
    Основната задача, която седи пред мен, е да намеря това, което обичам да правя, това, което ми е интересно. Аз не знам кое е това, но трябва да го открия. И докато не го открия да не се успокоявам, мира да нямам докато не го намеря това, дето ми е на сърцето. Аз го търся.
    За да мога да намеря едно такова място, трябва преди това едни други хора да са изградили нещо. Малко хора тръгват на голо поле да правят нещо. Обикновено те се присъединяват към някакви вече изградени неща. Не можем всички на голо поле да почваме. Някои могат. Значи има едно взаимодействие. Някой трябва да е направил тренировъчен лагер. Този тренировъчен лагер може да се нарече бизнес, а страничната функция на този бизнес е производството на някакви материални фактори. Забележете, странична. Това е свързано с едно материално-битово съществувание, което има значение докато се намирате в един материален свят. А това е едно доста кратко време. Истинският ми живот не е този всъщност.
    Трябва да разсъждаваме така: възможността да се занимавам с някакви материално-битови неща, позволява в мен да се пораждат определени душевни и духовни опитности. И това е единствено важното нещо. Т.е. не е важно какво правиш, а как го правиш. Това, което се изгражда вътре в теб, това е важното. Ако това, което правиш изгражда нещо вътре в тебе, т.е. променя ти психиката, дай Боже за добро ти променя психиката, т.е. ти се чувстваш омиротворен, чувстваш някаква вътрешна хармония, смисленост и пълноценност, от там нататък на мен ми е приятно да бъда уморен. Аз когато съм уморен не съм зъл и раздразнителен. Освен това, дри и уморен, но смислено, аз съм толерантен. Аз съм се реализирал, дай Боже на 100 %. И толкова ми е добре и съм толкова доволен от това нещ, че бих желал да споделя това свое задоволство и с другите хора, като например съм толерантен към тях. Ето, аз постигнах това, което исках, дай Боже и вие да го направите. Аз съм толерантен и не ме е яд защто се чувствам много силен. Не могат и да ме обидят, обидата не може да стигне до мен. Имам опора, много голяма опора и чувствам много смислено животът си. И съм добър. Сигурно ми е. И така нещата си вървят наред. И тогава съм дашен и давам и на другите шанс и те да опитат да направят. И така от Стрелеца се преминава към Рибите.
    Проблемът обаче е следният. Когато придобивам за мене, процесът е някак си приемлив. Но когато трябва да го давам нещото, някак си не искам да го давам. Т.е. аз се опитвам да го ПРОДАВАМ. И далеч не винаги почтенно. Това е проблем. Моментът в който установя, че мога да печеля лесни пари, тази история с „лека и доходна” се превръща за мен в една самоцел. Тъй като в моята психика няма копнеж за осъществяване, а копнеж за оцеляване. Има копнеж за изживяване на някакви неща, които може да не са от много високо качество. В духа ми го има копнежа, в душевността ми не. И когато е несъзнателен духа ми, а това е моето съзнание или нямам такова? Ами аз след като не се питам никога какво стана в този ден всъщност? Аз не си задавам никакви такива въпроси и си съществувам като птичка. Само прехвърлям календара и от време на време си казвам, я станала Нова година. А какво се случи междувременно? Правих къща. Т.е. връзката е станала с външни неща, правих някакви външни неща. Имаше ли там някакъв смисъл и за какво се случи всичкото това външно, какво преживя? Ами сигурно нещо съм преживял. Не знам точно какво честно да си кажа, но сигурно е било хубаво. Ако има някой вътре в мен той сигурно знае, той да му бере грижата. Но така се живее несъзнателно и човек изобщо не разбира какво прави и често пъти в общи линии изобщо не живее. Когато умре един такъв човек мисли че е живял 80 години, а в действителност е живял 3 дена, 2 часа и 15 минути. Много малко. И тези 3 дена са някак си спонтанни, случили са се и те ненадейно и самият човек няма голяма заслуга дори за тях. И после се ражда пак и пак се живее трудничко и ден да мине друг да дойде. Като в мъгла, някакъв сън.
    Това при Рибите, между другото, е доста възможна тенденция. Значи колкото съм по-несъзнателен, толкова по-лесно отивам на “лека и доходна”. Т.е. толкова по-трудно правя връзката между Стрелеца и Рибите. Не мога да давам така просто – струва ми се много пагубно, много лошо. Аз разсъждавам с чисто външни и материални категории – имам хляб, давам го и нямам хляб. Другият яде, а аз не ям. Значи какво? Ами не е хубаво това. Защо той да яде? Още повече, че хлябът си е мой и аз съм се борил за този хляб. Сега аз може да съм го откраднал или да съм заставил другите да ми го носят коленопреклонно и аз не си мърдам пръста – няма значение. Формално, това е моят хляб. И защо аз трябва да го давам този мой хляб и да оставам без хляб? Защо трябва да се разделям с това, което съм завладял?
    Това е все едно имаш империя – защо да късаш от империята и да даваш на другите? Като искат да имат да си се борят. Аз как съм се борил. Това всичкото дотук са разсъждения на Стрелец, но не и на Риби. Знакът Риби се чувства осъществен и смислен когато дава. Точно в процеса на даването. Аз дори бих казал, че на знакът Риби му е по-труден първият акт, акта на получаването. Доста характерно за Рибите е, че им е трудно да получават истински. Истински, без да губят достойнство. Предпочитат да дават, по-комфортно им е. Когато получават се притесняват, като че ли правят нещо нередно.
    Какво трябва да се случи в действителност? Защото сега на пръв поглед излиза така, добре де, аз трябва да ги продам нещата – ако взема да ги раздам всичките къде ще му излезе краят? Ща стане лошо. Става дума за следното. Аз имам нужда в действителност да получавам, т.е. процесът е двупосочен. Аз не мога еднопосочно всичко да го раздам, само да давам и да ни получавам нищо насреща, защото в един материален свят това ще доведе до екскарнация.
    Всички хора имат нужда да дават. Знакът Риби просто е факт. Ако нямаше хора, които да искат да получават и да са готови да получат с благодарност, тогава се блокира процесът. Ние искаме да даваме, но кой ще вземе. И затова даване и получаване трябва да вървят ръка за ръка. Стрелецът и Рибите трябва постоянно да си акомпанират и да са в синхрон помежду си. По Стрелеца придобивам, по Рибите давам. И така си вървят нещата.
    Придобиването обаче трябва да е истинско. Всяко неща, което придобия трябва наистина да влезе в сърцето ми да стане мое. И чак тогава да го дам. Има ли нужда това да го обяснявам? Защото повечето хора не го правят това нещо. Това не е обикновена търговия както ни е известна на всички. При търговията просто купувам един продукт, придобивам го някъде, след което го продавам. На мен всъщност не ми пука за продукта – единственото, което ме интересува е да взема парите. Както се случи с един търговец, който като видя, че си говорим така по-възпитано взе че се напъна, но беше много смешен, та каза че ще реализира. Казва “ще реализирам това” или “ще реализирам онова”. Толкова му беше чужда тази думичка, че звучеше смешно. Демек, това е нещо по-така. Може би му звучеше по-нравствено, което обаче изобщо не е така – беше си мошеник отвсякъде. Може би защото видя, че разсъждавам по-странно и го прихвана някаква нравственост или за да не се изложи. Той обаче нямаше никаква представа за какво става дума, понеже не му пукаше за продукта, който продава. Просто той смяташе, че е достатъчно да взима от тук и да препродава там и точка по въпроса. Все му е едно какво ще препродава - търгува с всичко, от което се печелят пари. Казано по друг начин, мен ме интересуват парите, а не самата търговия. А за човеци не стана дума изобщо. Това, че в цялата тази работа има живи хора въобще не се спомена. Бездушна машина за пари. И той смяташе, че е добре, защото печелеше много пари, но всъщност изглеждаше душевно зле и едва ли е особено щастлив. Преживяванията му са от много ниско качество и той дори няма представа, че животът може да бъде много по-хубав, много по-красив, много по-лек. Изобщо може да се живее много по-свястно. Той си беше затънал здраво - вечно мислеше за парите, гонеше от тук до там, гледаше да се опази от едни и да притисне други. Живееше в един свят на лъжи, на корупция и подобни отношения. Гледаше да прецака конкуренцията и съответно тя него.
    Не става дума за това. Става дума за друго. Например аз придобивам някакво умение, обаче това умение за мен е много важно. Аз живея в това умение, то става част от мен. Аз го оживотворявам. И след като го оживотворя едва тогава започвам да го давам. То е живо вече. Както е казано в “Молитвата на майстора” от Ричард Бах, даже ще ви я прочета:
    Помогни ми в началото на работата, когато съм най-слаб;
    Помогни ми в сърцевината и да подържам изострено вниманието си и Ти, Всевишния, да превърнеш недостатъците й в добро.
    Т.е. аз съзнавам че не съм най великият, че това, което мога да го правя всъщност по някакъв начин представлява една възможност, която ми е дадена.
    Господи, нека творението на моите ръце остане с частица от мен;
    нека носи твоята благодат и говори на другите, и част от моето несъвършенство - да говори и за мен. Подкрепяй ме да вярвам в съвършенството, без което ще загубя сърцето си. Избави ме от изкушението и по пътя към съвършенството да не стана жертва на гордостта. Дай яснота на погледа ми, та когато работя лошо, да не се залъгвам, че може да е за добро и когато работя добре, да съм сигурен, че творя добре.
    Господи, нека никога не забравям, че цялото знание е напразно, ако не се превърне в дело. И трудът е безполезен, ако не се върши с любов. И любовта е празна, ако не ме приближава към мен самия, към другите и към Теб.
    Господи, научи ме да се моля с длани и с ръце и с цялата си сила.
    Напомняй ми, че творението на моите ръце принадлежи на Теб и е мой дълг да ти се предам, когато се разделям с него; че ако работя с мисълта за печалба ще гния през есента, като неоткъснат плод; че ако работя за одобрението на другите, ще увяхна в нощта като захвърлено цвете в тревата, но ако работя с любов, ще ме помнят с добро. А е време сега да работя добре и за твоя прослава.
    Амин.
    Това е всъщност начина, по който се придобива и начина, по който се дава, това е връзката Стрелец Риби. Рибите показват колко е важно да се дава. Това са генерални неща.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #13 -: Юли 23, 2010, 11:58:12 »

    Има хора, които искат да станат съвършени, много добри, много велики чрез разширяване на себе си, чрез Стрелеца. И забравят за Рибите. Те стават велики лечители, духовни учители ако щете, магьосници, развиват фантастични способности. Техният дух укрепва и се развиват невероятно. Придобиват, придобиват, придобиват все повече умения и способности. Колкото по-малко даваш на другите, толкова по-голяма възможност имаш да придобиваш, защото ресурсът не се разпилява. Концентрираш се. Например хора, които нямат интимни отношения и нямат деца, естествено е, че имат повече време, повече ресурс, мисълта им е насочена изключително към личното усъвършенстване. Могат до прочетат повече книги, да присъстват на повече лекции и семинари, да обиколят света е да общуват с различни култури, да медитират, да се научат да пеят и да рисуват и каквото си искат. Такъв един човек може да застане пред вас и да каже аз мога това, това и това. И аз като го слушам да си кажа, Боже къде съм живял аз през това време, защото аз не умея и 1/5 от това, което той може. Какво правих аз? Човекът се е научил на толкова много и аз изпитвам благородна завист. Аз какво правих през това време - семейство правих, деца гледах като всички останали. Нито орден някой за това ми е дал, нито голяма файда от тези деца има. Те не че са лоши децата, но ще си хванат живота някой ден и ще отидат кой знае къде. И като го гледам този колко се е развил и колко е интересен. И на мен ми е интересно да съм с него и даже тълпа се събира около него. И си казвам, гледай как добре се уреди човекът, пък аз съм си останал някакъв такъв никакъв.
    Всъщност това е проблем много голям. Този човек, ако не се е свързал с Рибите, може да събере хора около себе си, но нищо няма да направи.
    Той ще ги събира така, както демоните събират около себе си почитатели. Демоните имат големи способности и в много отношения са всемогъщи, така е. И ако нас ни блазни тяхното всемогъщество, ние отиваме там. Питай и ще ти се каже, защото аз съм всемогъщ и силата на този свят е в мене. Само не мога да ти кажа нищо за Любовта. Но за всичко друго ме питай – ще ти кажа.
    Това са едни псевдо духовни учители всъщност. Хора, които са затворени в собственото си всемогъщество и умения. И те на никого нищо не могат да дадат. И хората около тях чакат за жива вода, но няма жива вода. “Пият” само толкова, колкото се е откъснало от сърцето на този, великият. А той е толкова велик, защото е на принципа да не дава. Защото нали аз ставам толкова по-добър, колкото по-малко давам и повече взимам. Богат се става с вземане, а не с даване.
    По този начин ще спечелиш земна слава. Като станеш доктор на 15 науки. Мога да се оправдая и да кажа, че моят живот е безумно смислен, защото когато усещам че придобивам, аз се обогатявам, усъвършенствам се. Супер е. Его-то, колкото повече се разширява, толкова по-сигурно става, по-стабилно и му става по-добре. И така си мисли, че е на прав път и всичко е наред. Още повече, че действително знакът Стрелец има своето място. Т.е. аз не съм по принцип на погрешен път, защото имам правото да придобивам. Аз просто забравих другото нещо, че трябва и да давам. Задължително трябва и да давам.
    Тези хора, “великите”, ако някой се свърже по-близко с тях, така ги разобличава. Много често, всичко това което го говоря, всичките умения които имат от тях нищо хубаво не се случва. Никой не им е благодарен за това нещо. Хората отиват при тях също, за да ги крадат. Не се среща човек с човека и не се случва нищо хубаво.
    Тези неща помагат в чисто материален и рационален план да се оцелява. Т.е. в рационален план може и бездушно. Но за истинските неща, за душата на човека не помага. А това, което се прехвърля в отвъдното знаете ли кое е? Две неща не се прехвърлят: физическо тяло и мисли, които не са свързани с душата. Т.е. цялото знание, което не е преживяно дълбоко и не е станало част от мен все едно никога не го е имало, напълно изчезва. Обратното - душевни неща, навици желания много лесно се прехвърлят в сянката на бъдещият живот. В смисъл бъдещ земен живот, защото животът иначе не престава изобщо. Така че всичките придобивани умения трябва да влязат дълбоко в мен.
    И сега, ако нещото, с което аз се разделям, има частица от мене, тогава имаме истинско даване. Освен това е казано, че е добре да даваш твои неща - с чужда пита помен да не правиш. Нещата стават твои само когато ти се слееш с тях. Това са Рибите. Рибите могат много лесно да се сливат с нещата. Рибата може да влезе в гората и да каже, аз съм дърво. И когато се слееш с нещото, никакъв страх нямаш от него. Абсолютно никакъв. С животни, който умее да го прави това стават чудеса. Страшно и злобно животно, отиваш при него и нямаш никакъв проблем. И това животно ти позволява да му пипаш болката. Само на тебе и на никой друг. Ти си все едно като магьосник за другите хора. Животното нищо не ти прави. Ти знаеш, че животното нищо няма да ти направи. Както на себе си нищо няма да направи така и на теб няма да направи, защото ти и то сте едно.
    Рибите умеят да се сливат с нещата без да се притесняват, че ще се загубят. Без да изпитват притеснения от рода на, къде ми отиде на мен величието, къде ми отиде славата. Това е споделеност - аз споделям своето същество, своята същност с нещо друго. Когато го направя това се оказва, че аз съм оживил нещото и съм го променил. Например аз мога да се слея с тази стая - аз и стаята ставаме едно. И стаята става като жива. И става така, че когато аз дойда в тази стая аз все едно идвам при себе си. Аз съм си при мене си и естествено ми е страшно добре. Това става едно хубаво място ако аз имам нещо в себе си. И това вече не е една камара от тухли и мазилка, а представлява едно доста живо място. Така да се каже едно одухотворено място. И това се усеща, много се усеща. И Рибите го правят това нещо. И когато се слееш с нещото вече, да го дадеш без да загубиш себе си.
    Сега, думата “продавам” произлиза от “давам”. Думата “продавам” предполага, че давам нещо, но получаван нещо отсреща. Т.е. тази представка “про” изразява, че аз не го давам просто, няма еднократен акт, а има двустранен акт. И се предполага че отсреща също е така. Така че думата “продавам” е свързана с даването. Самата дума не е лоша. Ние сме свикнали да възприемаме думата “продавам” користно тъй като повечето от хората действително така го правят да изглежда. Думичката се превръща в мръсна, защото обикновено е свързана с лъжа. Асоциацията е, че при продажбата някой може да бъде излъган, заблуден, прецакан. Това се случва доста често. И това е проблемът. Но ако някой действа в рамките на Любовта, по хубавият начин и го приеме като приемане и даване е друго. Но аз получавам това, което другият има нужда да ми даде. Разбирате ли? Аз не му взимам на другият душата, аз не съм кожодер. Аз взимам от него това, което той има нужда да ми даде. И това нещо аз го приемам с благодарност.
    Значи усеща се, когато аз си давам парите с благодарност и кога ги давам просто така. Това, че ни е необходимо да споделяме определени неща, например вещи, предмети, храна и т.н. е едно, но освен това, ние около това може да споделяме Любовта, може да споделяме даването. Понеже при думата „продавам” има следното – и двамата даваме. Аз му давам това, от което той има нужда, а той ми дава това, от което аз имам нужда. Така има разпределеност
    Много интересен е моментът, когато се казва, давам Любов. В момента в който кажете продавам Любов се разбира проституция, а това по принцип не се одобрява. Значи излиза, че аз мога да продавам картофи, но Любов не мога да продавам. Т.е. някои неща са за продан, а други не са. Обаче това предполага, че някои неща могат да бъдат омърсявани, а други не. И защо? Ами я си представете, че аз съм отгледал едни картофи и се гордея с тези картофи. Аз съм живял на нивата. Аз всеки картоф го знам как съм расъл дето има една дума. Знам каква светлина, топлина и въздух е влязъл в него. Знам защо е станал такъв. И този картоф, аз като го нося, то се усеща, че аз живея с тези картофи, те са нещо хубаво. Не ме е срам от картофите. И като ги давам на някой срещу пари, аз не ги давам за някакви пари, които са 5 пъти над цената на картофа, а ги давам на нормална цена. И човекът срещу мен трябва да е благодарен за това, което аз му давам. Когато някой на мен така ми продаде картофи, аз го възприемам това, като общуване в Любовта. По най-хбавият начин. Не само че не ме е яд да му дам пари, а в мен избликва желание да му дам и повече пари. Заради чувството, заради грижата, заради това, което той е направил. И аз усещам, че той ми дава нещо, което за него е важно. Той не ги е гледал тези картофи за да се отърве от тях. Той ги е гледал защото това му е животът, защото обича това което прави и защото е решил, че този живот ще живее по този начин. Ще бъде един земеделец, ще прави това нещо и ще го е грижа за това. И това му носи радост на него. И аз споделям тази негова радост всъщност.
    Освен това, когато един такъв човек продава нещо, той е много компетентен и то си личи. Аз като го питам този картоф или този мед какъв е и на него му е радост да ми каже. Това е хубав мед, аз съм си сложил сърцето в него. И такъв мед трябва да струва по-скъпо, нормално е. Защото, когато го правиш с Любов ти не може да произведеш много мед. Ще произведеш по-малко, но ще е истински, ще е наситен с живителни сили. И затова той трябва да получи повече пари. И смисълът е да има още такъв мед или картофи. Защото става дума за рационални неща - пчелите трябва да ядат, самият човек докато пчелите ядат също трябва да яде и т.н. Той има правото на това нещо. Той има правото да има деца, които не могат да се изхранват сами и той трябва да ги храни. Това е нормален, съвсем честен и истински обмен, който не пречи на Любовта по никакъв начин, а точно обратното. Любовта може да живее в този обмен чудесно. Не пречи да дам медът си с Любов на един човек. Той ще го лекува този мед, ще му донесе в къщата радост.
    Той на мен ми дава пари. Какво представляват обаче тези пари? Ако те са изкарани по същият начин, тогава животът би бил доста хубав. Аз така искам. Аз искам някой да ми дава нещата, които е направил хубаво. Част от другия да стига до мен. Любовта спокойно може да се предаде и с материалните неща. Не е необходимо да кажа на някой че го обичам само като го прегръщам и го целувам - аз мога да му кажа че го обичам, като му дам примерно едно бурканче сладко, което аз съм го направил. Парите само са израз на този тип даване. Зад парите седи бурканчето сладко, хубавият мед, картофите и много други хубави и ценни неща, които правят така, че хората да преживяват по-добре, да реализират себе си, да осмислят истински животът си. Тези хора, които подобряват това място където сме. Правят така, че да има смисъл и повече Любов.
    В материален план, ние сме принудени да се кооперираме. Това е неизбежно, защото аз не мога да си правя всичко сам. Аз съм принуден да взимам от другите. Парите само са начин отношенията ни да бъдат справедливи, равноправни и да има истинност. Да има някакъв всеобщ еквивалент, да се изравняват нещата. Понеже как ще разбера този стол, който го направих колко бурканчета мед е? А когато има пари е по-лесно.
    Проблемът идва, когато започнем да се лъжем, започнем да грабим. Когато се изплашим, че ще изпаднем от системата. Проблемът идва и когато се окаже, че аз всъщност няма какво да давам, но продължавам да се нуждая. Какво да направя тогава аз? Трябва да излъжа другите, че им давам за да продължа да получавам. Така се получава. И започваме да се лъжем. Затова най-страшното нещо в икономиката е лъжата. Лъжа другите, че им продавам нещо, което не е това всъщност. Това значи да убиваш Любовта. На първо място убиваш вярата на хората в това, че те могат да се доверят един на друг по отношение на това, което си дават. Ние можем да се лъжем много.
    Ето например този диктофон. Аз няма как да съм специалист по всичко и да знам какво е и как точно работи, нито колко труд е вложен в него, колко части има в него. Аз съм принуден да вярвам на това, което ми казват производителя или продавачът и търговци. Те ми казват че е така и аз вярвам. Да вярваш означава да обичаш. Да вярваш значи да се доверяваш. Аз се доверявам само на хора, които се надявам, че ми мислят доброто. Иначе съм идиот. Така си е сега, да вярвам на някой, който ми мисли злото е тъпо. Аз му вярвам на него и той ми казва, знаеш ли, това струва 5000 евро. Аз го питам защо струва толкова много. Ами защото вътре сме вградили диаманти със златен обков ми отговаря той. Технологията е такава, ти не разбираш, но е така. И аз се съгласявам, защото това ми трябва много и ще намеря отнякъде 5000 евро. Аз не мога да разбера, че ме е излъгал. Мога само да се съмнявам. И сега, когато аз дам 5000 евро, които за мен са важни, когато после разбера, че са ме излъгали, това означава че са ми ги откраднали всъщност. Измамили са ме. И след това аз нямам вяра, аз съм травмиран човек, който има страх от хората. И когато вляза в магазин и видя продавач, за мен остава незабравим момента в който “аха има диаманти със златен обков” - знам, твоите картофи какви са, бил си ги гледал с любов, аха - знаеш ли че не ти повярвах? И тогава какво се получава? Аз започвам да купувам най-евтините работи, започвам да се пазя. Аз започвам да не различавам кое е направено с Любов и кое не е. Започвам да наливам вода в една друга мелница. И когато в икономиката го разберат това, че аз съм станал такъв и че като мене има още много такива те започват да ми угаждат на страха - започват да слагат лоши и евтини части в продукта и естествено цената пада. И ми казват, виж какво, така и така всички са лъжци, поне си купи най-евтиното - ще се прецакаш най малко. Ако си купиш по-скъпото ще се прецакаш повече. Знаеш ли каква е причината ти казват, да е по-скъпо? Само заради търговската марка, иначе частите са еднакви. А търговската марка не се яде затова ги зарежи тези лъжци, вземи си евтинкото и това е положението. А то не е така. И в рамките на всеобщата лъжа, аз в края на краищата минимизирам даването и гледам да максимизирам получаването. И живея през страх. И от цялата тази работа ми е зле. Какви сили ми отиват на мене за да се съмнявам, да не се доверявам, да проверявам.
    Нали бяха казали, че проверката е висша форма на доверието. Това е подигравка с Любовта изобщо. Че ти ако обичаш какви са тези проверки. Това значи че ти си много травмиран, изплашен. Това значи, че ти не може да понесеш нещата да не са така, както изглеждат.
    Другите хора, могат да те заблудят поради своето несъвършенство и това не значи да загубиш вярата в тях. Това, че един човек ме предаде, не означава, че аз не трябва вече да се доверявам на никакви хора. Напротив, в мен трябва да има сила - добре де, ти ме предаде, жив и здрав. Хубаво, аз продължавам да се доверявам на следващия. И ти ме предаде? Добре. Имам ли аз силата за това обаче? Докога ще издържа? Защото предателства в душевен план колкото щеш. В смисъл разчитам на нещо, но то не става и аз го изживявам като предателство.
    Разчитам на един човек за нещо - ядец. Ние толкова много сме свикнали с това да става “ядец”, толкова много сме свикнали да ни предават, че то не подлежи на коментар дори. То е толкова повсеместно явление, че очевидно не се лекува. Трябва да свикнеш с това, като с арсеник - натровен си, но си живееш така. Обаче няма радост.
    Знакът Риби се Управлява от Юпитер, заради момента на даването. Заради този момент наречен “дай шанс на другите”. Големите бизнесмени са големи бизнесмени точно защото дават шанс на другите. Истинската мотивация на един човек да работи някъде е неговото собствено развитие. Аз мога да се обучавам, да намирам смисъл, да се чувствам пълноценен. Заплатата и другите неща са вторични. Ако аз се чувствам там добре заплатата ми може да не е много блестяща. Естествено е, че аз трябва да взимам някакви пари и те да отговарят на усилията които полагам и т.н. но не това е най-важното. Много по-важното е, че аз там се чувствам смислено, имам усещане за обогатяване. Просто ми е добре там. Но на мен ми е добре, защото ми е дадена възможност.
    Например постъпвам в една фирма и там ми казват така, ти ще имаш възможността да овладееш ето тази техника. Ти нямаш пари да си я купиш самичък и да я овладееш и може да го направиш само като постъпиш при нас на работа и по никакъв друг начин. Просто една голяма сила трябва да ти даде възможност да боравиш с нещо голямо. И когато ти се докоснеш до голямото нещо, ти се чувстваш смислено. Ти знаеш, че за теб това е важно и ти отиваш вече на друго ниво. После, ти ще бъдеш един човек, който има умението да работи с този сложен продукт и ще може да отидеш и на друго място да работиш. Ти си имал този шанс защото някой ти го е дал. Което значи, че ако ти го е дал с чисто сърце, ти трябва да си благодарен. Обективно, пак трябва да си благодарен, дори да не ти го е дал с чисто сърце. А субективно ако ти го е дал с чисто сърце ти тогава може да си му лично благодарен.
    Нептун изразява Любовта като състрадание, като саможертва, като безкористност. Като даване. Това е Нептун. И това е знакът Риби. Тези две неща са едно и също. Затова се казва в Астрологията, че там където е Нептун, там е и знакът Риби.
    Нептун в Стрелец е все едно знакът Риби в Стрелец. Нептун в Козирог е Риби в Козирог и т.н. Това е духовен закон. Значи ако в нещата го няма Нептун, нещата ги няма. Те са суета и нямат смисъл. Ако ти не правиш нещо със състрадание, с безкористност, с Любов или казано по друг начин ако си го правиш само за себе си няма смисъл. Човек няма нужда да прави нищо само за себе си. Когато тръгнеш да правиш само за себе си това е самоцел, това е безсмислено. Големите бизнесмени не правят неща само за себе си. Те имат ясното съзнание, че те са хора на заплата в бизнес, който някога са го започнали, но който бизнес реално се движи от много, много други хора. И който бизнес те имат върху него поглед, но изобщо не са в състояние да го контролират изцяло и повсеместно.
    Един човек, докато не се довери на други хора като на себе си и не им даде пълната свобода да действат, той няма да стане голям бизнесмен никога. Между другото много хора с не лоши икономически възможности и способности катастрофират в опитите си да направят голям бизнес, а човечеството има нужда от голям бизнес. Има нужда от това някой да управлява сложните процеси, където участват хиляди хора. Има нужда защото животът е такъв. И много бизнесмени не могат да се справят с повече от 20 човека. Точно защото гледат да огреят навсякъде, да контролират всичко, вечно се притесняват, вечно не се доверяват. Най-редовно сменят персонала защото ги крадял или защото е нелоялен или защото имат разминаване в идеите.
    При големите бизнесмени интересното е, че те приемат разминаването в идеите. Не само че приемат, те даже са благодарни, когато се провокира конфликт на идеите и концепциите. Те са готови да плащат за идеи. Не за свършена работа, а за акъл.
    И именно т.нар големи бизнесмени са причина животът около нас да се променя главоломно. Точно те гледат напред в бъдещето и се опитват да управляват човечеството, да го движат на някъде. Просто имат най-голямо влияние. Те са тези, които имат реалната власт и правят нещата. Другите са обслужващ персонал, но не управляват процеса. Нито пък носят отговорност за процеса.
    Между другото това е интересен момент. Духовните учители не носят отговорност за обществото. Те не са фактор, от когото да зависят нещата, ако не заемат някаква обществено отговорна позиция. Ако не се превърнат в такъв фактор. А те често не се превръщат в такъв фактор. Това, което правят духовните учители в общи линии е да създават едни локални общества, където хората се опитват да живеят някак си. Би трябвало да живеят по-добре, но това е доста съмнително. Тези духовни учители правят общества, където живеят както им падне. Истинските духовни учители създават общества, които наистина са по-добри, където се живее по-добре, но до тук. Те са нещо като пашкул.

    Активен

    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright