Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: ОБЛАСТТА НА СКОРПИОНА  (Прочетена 8699 пъти)
pluton
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « -: Юли 22, 2010, 17:04:50 »

    Зодиакален знак Скорпион;
    Начало – женски;качество – неподвижен;елемент – воден;
    Тези три неща са доста показателни.Женското ще потъне и ще се прояви в елемента на водата, т.е. на чувствата в чисто психологически смисъл.
    Управители – Плутон и Марс.Това е относително, защото вярното е, че знакът позволява на Плутон и Марс да го управляват.
    Уран е в Екзалтация;
    Венера е в Заточение;
    Луната е в Падение.
    Веднага се набива на очи нещо интересно – Управител Плутон, Уран в Екзалтация.Уран, Нептун и Плутон намират изявена характеристика тук.Няма друг знак, където да ги намираме толкова лесно да се изявяват. Уран, Нептун и Плутон са планети на Любовта, те са планети на духовния свят и по същество представляват духовните закони. Изразяват законите на духовния свят.Това са планети, символизиращи природните закони, но в духовния свят. Т.е. връзката с физичните закони на материалния свят е неразбираема и е коренно противоположна.И трите изразяват Любовта под различните й основни форми:
    – Плутон е свързан с Любовта, проявена като Истина, т.е. с истинността на нещата;
    Плутон е Управител.Плутон по принцип отвежда хората от този свят. Това е Хадес – богът на отвъдното.И в Астрологията Плутон е показател на смъртта.И съответно знакът Скорпион.Знакът на Скорпиона е портата към отвъдното.Човек се ражда през първи дом с Асцендента на Слънцето и си отива през осми – Скорпион.
    Скорпионът е склонен да следва истината и любовта и на най-опасните места.И по принцип най-великите драми, от рода на Ромео и Жулиета, са Скорпионови драми.Скорпионът се бори за Любовта невероятно.Когато той си отвори душата, това е Любов, която няма спирачка – преодолява всички обществени предразсъдъци.Това, което остава, сме аз и ти – човек и човек, божествена искра и в единия, и в другия.Всички формални неща падат. Имаме ли Любов, или нямаме?Ако имаме, това дава невероятна смелост и човек е убеден, че нищо на този свят не е по-важно.Това е най-важният приоритет, измества всичко друго. Наистина животът без Любов няма смисъл.И като никой друг Скорпионът усеща и знае, че нищо на този свят без Любов няма смисъл.Той знае, че ако отдаде на някого чувствата си наистина, както го може, нищо няма да го спре.
    Това е най-силният знак на Зодиака. Мотивиран по този начин, с тази психика той е непобедим. Той е точно като спартанците – победен спартанец няма. Или такъв, който да моли за милост, да върти дипломации.
    Има много неща, свързани с Любовта, с които не можеш да правиш дипломации и сделки.В материалния свят може да правиш сделки, но сделки с Любовта не могат да се правят.Тя може само да бъде защитавана, отстоявана.А за това трябва смелост, трябва да си свободен и смел човек.И няма по-хубаво от това да защитаваш Любовта.Когато Любовта навлезе в теб, ти се изпълваш с вяра, а оттам придобиваш и смелост.И вече може да помагаш на „злите магьосници” да се освободят от страха и злото проникнали в тях.А това е нашият живот всъщност.
    –Нептун е свързан с Любовта като Саможертва и Всеотдайност – с това, което е казал апостол Павел: „Любовта не чака и не се надява”. Любовта е дълготърпелива...
    – Уран изразява Любовта като Свобода, като Смелост и Вяра.
    Всички тези неща са задължително условие, за да може да се говори за присъствие на Любовта някъде.Т.е. ако има истина, саможертва, състрадание, свобода, смелост и вяра, тогава може да има и Любов.Но ако някое от тези неща липсва, в степента, в която липсва, липсва и Любовта.Това са основните духовни сетива.Т.е. духовното тяло на човека трябва да развие точно тези сетива.Сетиво за истинност, за азовост, за всеотдайност и т.н.Оказва се, че тези три планети имат силно проявление в Скорпион.
    Венера е в Заточение; Венера не управлява нито един воден знак, а в най-подвижния от тях – Риби, екзалтира. При Скорпиона е в Заточение. Това е, защото Венера изразява необходимостта на хората да споделят чувствата си.И веднага следва въпросът: кой може да отговори на чувствата на Скорпиона?Не е лесно да се отговори на чувствата му. Представете си, че си живеете и гледате един симпатичен човек!Няма да се хвърлите в огъня за него, но е доста симпатичен.Идва той при вас и е много влюбен, направо потресаващи чувства.И аз?Той че ми е симпатичен, симпатичен ми е, ама пък чак дотам.И тук се получава неравностойност и в крайна сметка мен това ме плаши.Аз няма да мога да отговоря на тези чувства и нямам чак такива чувства.Получава се разминаване – другият човек ме обича много дълбоко, истински, с пълна сила, пък аз съм главно обект на това обичане.За мен отношенията ни са приятни, но не бих се жертвал за него и т.н.Някак еднопосочно вървят нещата – главно от него към мен.Аз не искам той да се жертва за мен, защото аз не бих го направил за него – някак си не е честно.Но той има потребност да го направи, защото, като ме обича, той се жертва задължително.Аз трябва да приема тази жертва, пък всъщност не мога да му я върна.Виждате ли какво се получава?В общи линии мъчително и няма да се получи добре връзката.Защото аз знам, че някой ден ще го огорча много.Ако го подлъжа:„Добре приемам сега любовта ти, хайде да сме заедно”, и се напъвам с всички сили да оправдая доверието, ама не мога, защото да си призная, не го обичам чак толкова.А освен това, ако пък трябва да си призная съвсем честно, не съм в състояние нищо чак толкова да обичам.Въпросът не опира до него – аз и всеки друг ще обичам толкова.Обичам го колкото мога, а не мога много, защото: имал съм трудно детство, смътни представи за Любовта, доста съм инфантилен и емоционално задръстен, това са илюзорни чувства и като гледам някой филм, се въодушевявам много, но като изляза от киното, ми минава и т.н.Животът ми е малко скучничък.Творец?Не знам какво е това творец – правя разни неща и се препитавам прилично, но творец е като нещо от друг свят.При това положение не мога да отвърна на Любовта на другия човек.Все едно иска да сме спаринг партньори за нещо, дето аз въобще не го умея.И ето го проблемът – не е нужно аз да отхвърлям злобно и категорично Любовта.Просто не мога да я приема тази Любов на Скорпиона.
    Т.е. имаш много силни чувства и като можеш толкова силно да обичаш, в нашия съвременен свят кой ще я приеме тази Любов – няма кой.А Венера е Любовта като Красота.И Венера не е на инстинктивно, а на едно по-осъзнато ниво.
    И се получава ревност. Главната причина Венера в Скорпион да е в Заточение това е ревност. После, винаги има един драматичен момент – вземете Жулиета.Тя много обича Ромео и какво се случва? Умират и двамата накрая. Приказките, в които и двамата влюбени умират накрая, са много.Това е Любовта на Скорпиона.Онази Любов, голямата Любов, не намира почва да стъпи на нещо и не намирайки, се оказва, че в материалния свят губи – телата на тези, които се обичат, загиват.И тя оцелява в един душевен план, което е много ценно по принцип, защото когато двама човеци се обичат на Земята, каквото и да се случи, тяхната Любов е предпоставка духовните светове да пораснат напред.Това позволява да се тласне човешката еволюция напред, Любовта да навлезе вътре при хората.Защото при следващото раждане те вече тръгват от друга стартова позиция.
    Когато аз съм бил способен на такава голяма Любов, следващия път от дете ще съм способен на нея.Няма да имам нужда да „преговарям” – пред мен ще стои нова задача вече.И ще си защитя Любовта другия път по-добре.Може и да не умра, а да направя другите да се заобичат.Може да обърна демоничните сили, те да напуснат своя свят и да се завърнат при Бог – благодарение на мен. Аз ще съм мостът, по който те ще минат.И Луцифер, и Ариман ще минат през човеците накрая, ще си сменят имената и ще застанат отляво и отдясно на Христос.Езотериката вярва в това нещо и това ще стане благодарение на човеците, които ще трябва да понесат ужасни страдания и да надделеят.Любовта ще надделее над Злото в крайна сметка.
    И затова Венера е в Заточение – има ревност. Когато съм си посветил чувствата на някого, след това не му позволявам да ме огорчи и го ревнувам.Само че като започна да го ревнувам, това си е страх и не е никаква Любов. Да ревнуваш някого, означава да властваш над него – да го хванеш за гушата и да не му позволяваш да гъкне.
    Ревността е ирационална по природата си.Много често хората с Венера в Скорпион, без да имат кой знае какви основания, реагират неадекватно като обидени и огорчени.Типичен случай: „Ти ми изневеряваш!” „Не, не ти изневерявам”.„Не изневеряваш ми, аз съм ти смъртно обиден и ти почерням живота, като през цялото време ти повтарям, че ти почерни моят живот, защото ме предаде”.„Не съм те предал”.„А, не!”. Т.е. ирационална история.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #1 -: Юли 22, 2010, 17:06:32 »

    Любовта няма нищо общо с това. Любовта е свързана с това, другият дори и да ти изневери, ти да му простиш, да намериш път към него. Ако не можеш да намериш, добре. Ние сме свободни и ако той иска да бъде с някой друг наистина – така да бъде. Но наистина да иска. Т.е. въпросът опира до истината – ако това е истината и не е нещо моментно, го освобождаваш човека. Не го ревнуваш, не му отмъщаваш, а го освобождаваш. Никой не е длъжен да седи с другия вовеки веков, в рамките на задължителност. „Ти си се свързал с мен и сега ще седиш тук, защото знаеш ли колко съм инвестирал в тебе и ще те разкъсам за отмъщение, ако не слушкаш” – е, каква Любов има в това?
    Един човек е с теб, защото го иска. Ако го караш насила – няма какво да коментираме тогава. Ако ти не можеш да изградиш с него връзка, защо си губите времето изобщо?
    Страшно много хора живеят заедно от страх. Те се страхуват да се разделят. Не са заедно, защото много се обичат, а защото ги е страх, че ако се разделят, ще рухне тяхното житие и битие. И от страх така здраво се държат за връзките си, че направо се побъркват. Хем им е зле, хем никакво напускане. И понеже е недостойно да кажеш: „Ей, аз от един страх седя там”, казваш, че е от Любов – започваш да лъжеш. „Много се обичаме и не се разделяме – вярно, че се разправяме, ама не се разделяме и това е доказателство, че много се обичаме”. Друг път! Страх ме е толкова, че ще пукнем заедно. И Любовта няма нищо общо с това. Т.е. ако искаш да убиеш Любовта някъде – ревнувай. Ще свърши бижу работа.
    В основата на ревността стои липсата на вяра. Когато му казваш, че ревнуваш, ти му казваш: „Аз не вярвам в тебе. Аз не вярвам, че ти си добър спрямо мен. Аз не вярвам в Любовта ти, в морала ти. И понеже не вярвам, ще предприема други действия, от полицейски характер, за да бъдеш респектиран”. Ревността е мощна психическа агресия. Чувството, което се получава, е много поразяващо.
    А особено голяма лъжа е да кажеш: „Виж какво, аз много те обичам, много ме е страх за тебе, и затова толкова те ревнувам и така ти ще разбереш колко те обичам. Ако не те обичах, нямаше да ми пука за теб и нямаше да те ревнувам. Щеше да ми е все тая. Ето, прибираш се и ми казваш: „Аз бях с тоя”. Ами голяма работа, на мен не ми пука. Аз пък ще изпия още една ракия примерно. И това ще означава, че не те обичам, защото нямам отношение към теб. А ето, ти казваш: „Аз бях с тоя”, и аз скачам и те набивам, защото съм побеснял. Това значи, че страшна Любов съм проявил!”.
    Човек така не се държи с добитъка си, а какво остава с друг човек. Истината всъщност е: „Аз имам внимание към теб и то е изпълнено със страх. И понеже умирам от страх, за себе си, естествено, а не за друг, когато ти ми кажеш, че си била с друг, аз те набивам, защото изпадам в агресия от страх за себе си. И така ти отмъщавам. Аз ще положа всички сили, за да ти попреча. Ще те поробя, защото ревността е поробване и забрави ти да си свободен човек”. Това е същото, като да обичаш някой и да пратиш една банда да го върже и да ти го докара да си седи при теб вързан, за да си го обичаш. Ревнивият човек, ако може това да го направи, би го направил. По-рано е могло и са го правили. Можело е дори да убиеш. Е, каква Любов е това?
    По принцип е възможно да убиеш и от Любов, но по съвсем друг начин. Кога е възможно това? Т.е. Бог би го убил също, понеже го обича /гневът Божи/. Ако не го обичаше, нямаше да го убие, в смисъл екскарнира го, изкарва го от тялото. Това е възможно, когато съответният човек се демонизира. И тъй като демоничните сили владеят много добре материалния свят, докато съответният човек е в тялото си, той просто ще престане да бъде човек. Единственият начин да бъде спасен е да бъде изкаран от тялото. Бързо. Какво значи един човек да се демонизира? Когато започне да върши зло. Да предположим един зъл човек, а Злото е доста съзнателно нещо. Какво ще направите вие, когато един човек иска да изтрепе други 500, понеже се е ядосал, озлобил и т.н. Този човек трябва да бъде спрян. Любовта изисква този човек да бъде спрян и не може да бъде оставено злото да се шири и вихри, както си иска, а ти да се правиш на разсеян. И ако не можеш да го спреш по никакъв друг начин, го убиваш. Защото обикновено не може да го спреш с нещо от рода: „Ей, виж какво, спри се. Нали знаеш, че това, дето го правиш, не е хубаво”. Истинското зло не разбира от приказки или чувства. То разбира само от директен удар. Иначе тая история, дето свещеникът му баял и злият убиец станал добър, е само по холивудските филми. Ако силата на Доброто вътре в теб, което е Любов, е достатъчно силна ще можеш да го спреш, както Свети Георги е спрял своите мъчители (прочети отново за Овена). Но ако не е или ще си измиеш ръцете като Пилат, или ще направиш, каквото ти е по силите в момента, за да го спреш. Дори да ти струва всичко земно.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #2 -: Юли 22, 2010, 17:08:27 »

    В действителност злото си е много добре мотивирано, наясно е какво прави и защо го прави и няма никакво намерение да спира да го прави. Така че да му се обясняваш, няма никакъв смисъл. Това, което трябва да направиш, е да го треснеш – ако това е единствения шанс. Да го приведеш в невъзможност да върши злини. Ако можеш да не го убиваш, добре, но ако нямаш друга възможност – убий го с много обич в сърцето към него. Трябва да сме реалисти.
    Когато това се случи, хората са много толерантни – не те осъждат, даже ще те направят герой.
    Така че може да убиеш някого от страх, може и от Любов. Може да направиш нещо от страх, а може и от Любов. Външното лъже – външно нещо се е случило. Ама защо се е случило, каква е мотивацията? Не се вижда с физическите очи, движещата сила се усеща. Когато някой ни обича, ние го усещаме, когато ни мрази – също, нищо че се усмихва и се държи прилично. Това са генералните, движещите неща. Те са важните неща. Те показват кое има смисъл и кое няма.
    Затова Венера е в Заточение. Да имаш в наши дни такива силни чувства, веднага поставя задача: един път – да ги пазиш, и втори път – да се научиш да ги контролираш. За голямо съжаление най-често чувствата на Венера в Скорпион отиват на болка. Тя е заплашена от много силна болка, с последваща ревност и с всичката тази проблематика.
    За съжаление, колкото пъти съм срещал Венера в Скорпион, всичките тези хора имат една ревност вътре в себе си принципна, която, колкото повече знакът на Слънцето е мъжки, толкова по-трудно си я признават. Ако е във Везни или в Стрелец, не си го признават, докато не им се случи. Ако е в Козирог или Скорпион са наясно с това нещо, но това не значи, че се справят. И ако е в Дева, по-скоро бягат.
    Когато има Слънце в Дева и Венера в Скорпион, човекът някак си е наясно колко много може да бъде наранен и колко много може да нарани той другия. Поради което често пъти такива хора не се женят изобщо. За да избегне подобна драма, смятайки го дори за правомерно и честно, той направо реже връзките. Ти го обичаш, той те обича, но ти казва: „Не по-добре недей да се свързваш с мен, защото аз съм бомба със закъснител”. И стават страхотни драми, защото хем го виждаш, че те обича, хем те отблъсква.
    Слънцето не управлява психиката, а именно в психиката лежи проблемът на Заточението на Венера. Там стоят Луната, Сатурн и Нептун. Женските планети стоят във вътрешен план и Слънцето работи трудно с тях. Нашата еволюция е свързана с това Слънцето да се научи по-добре да се справя. Така че да се говори, че даден зодиакален знак е ревнив или обичащ, или друг, е трудно. Овенът може да се каже, че е енергичен, припрян, ангажиращ другите със себе си, амбициозен посвоему. Но амбициозни са всички кардинални знаци – и Везните, и Ракът, и Козирогът по техните си начини. Но и всички други знаци са амбициозни. Да имаш или нямаш амбиции, не зависи толкова от знака.
    Луната е в Падение – при Скорпиона това е много ефективно. При Овена Венера пак е в Заточение, но се преживява в по-малка степен като проблем. Венера в Скорпион като че ли е в пъти по-трудна като задача, поставена пред човека. Заточението на Венера в Скорпион е нещо много различно от това в Овен.
    Луната в Скорпион, когато страда има нужда от изключителна вътрешна чистота и отсъствие на егоизъм. За да й помогнеш трябва да се доближиш съвсем тихо и с чистота в помислите и душата. И да бъдеш истински във всяка прошепната дума, дихание и трепет. В най-чистото място на сърцето ще се срещнеш с Луната в Скорпион и тя ще те приеме.
    Иначе по-добре не се опитвай да й помогнеш. Празни утехи, фалшиви чувства и излишни приказки само я натоварват. Ще се наложи да те понесе...и докога така. Основните потребности на душата не могат да бъдат пренебрегвани прекалено дълго, защото човек започва да губи усещането за смисъл на живота. Сърцето отразява този факт като една тиха мъка, която постепенно се просмуква навсякъде в твоето същество. Човек започва да линее дори външно и да губи способността да се радва на живота.
    Луната във всяка Зодиакална област отразява онова, което е основна душевна потребност на човека.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #3 -: Юли 22, 2010, 17:18:26 »

    В Скорпиона има един вроден комплекс на властта. Падението е вътрешен конфликт, силно осезаем и човек го усеща още от малък. Луната е свързана с инстинктивната природа на човек. А вие видяхте, че знакът Скорпион е много заплашителен за инстинктите – изключително силни чувства и страсти, и е готов да преодолее инстинкта за оцеляване. От това Луната обезумява обаче, защото тя изразява страха ми за мен самия. Понеже инстинктът за оцеляване е съвсем конкретен.
    Кои са нещата, които могат най-силно да ми навредят, които ме заплашват най-много? Това са хората, които са най-близко до мен. И Луната в Скорпион се страхува, че всеки човек, с който влезе в близък контакт, може да я нарани жестоко. Така че, за да не бъда наранен жестоко, аз взимам превантивни мерки и това се нарича вроден комплекс на властта. Аз властвам над близките си хора. Една Луна в Скорпион принципно държи на много малко хора – тя стеснява кръга на „заподозрените” до минимум. В общи линии в този кръг ще влезе съпругът, евентуално родителите и децата. Луната в Скорпион не се притеснява за външни хора. По отношение на най-близките обаче тя се държи коренно различно и това навън не се вижда – за всички комшии това е един прекрасен човек и с него няма проблеми. Само близките му са на друго мнение. Луната в Скорпион прави така, че да се развие следната схема на отношения: имаме майка с Луна в Скорпион, която се страхува ужасно да не загуби дете или мъж, защото има чувства към тях, държи на тях. Как да стане така, след като в този свят сигурност няма. Освен това страхът й е потресаващ, ирационален и неовладян и не зависи особено от нейното мислене. Случва се следното – тя е с детето в кварталната градинка и то е на 2-3 крачки от нея. Заговаря се за малко с приятелка, обръща се и детето не се вижда и в нея избухва страх. Страхът е от това някой от хората около мен да не ме предаде. А той може да ме предаде, като го бутне кола или се случи нещо друго с него. Детето изчезва и тя се разтриса от страх. А страхът автоматически ражда агресия. Детето си е там, но се е скрило зад някакъв предмет например. Къде е сега детето и тя се хвърля да го търси – реакцията е неадекватна. Намира детето и го сплесква от бой, като го пита през цялото време какво ще прави без него. И защо, то толкова много я е изплашило. След което я обхваща чувство на вина и започва да го прегръща. И детето сега не знае на кого и на какво да вярва и как да реагира.
    Същата история по друг начин: мъжът трябва да се прибере в 17 часа и жена му с Луна в Скорпион го чака. Още в 16,45 ч тя вече не може да прави спокойно това, което върши, и започва да чака да чуе как ключът превърта в ключалката. В 16,55 тя вече започва да обезумява и в нея се надига едно чувство, което не я пита харесва ли й, или не й харесва. Тя може да е наясно, че това са глупости, че трябва да си владее психиката, но не може. Не може така лесно да се овладее психиката. И не дай си, Боже, да не се прибере в 17 ч. Когато вратата се отваря в 17,15, тя го посреща нелицеприятно с нещо от рода: „Аз толкова много се изплаших за тебе”. „Защо ще се плашиш, автобусът закъсня, това за София е нормално и се забавих с 15 минути. Това не е повод да звъниш в „Пирогов”. Става сложно, защото го посреща агресивно /притеснена и разтревожена/, а не може да го посрещне усмихнато.
    Така Луната в Скорпион поставя задачи за духовно развитие. Трябва да проумеем доста неща и едно от тях е, че ние не си принадлежим и сме свободни. Напълно свободни. Любовта е Свобода и извън Свободата няма Любов. Затова Любовта не се ограничава и в рамки не влиза. И е безкрайна и вездесъща. Реално не съществува нищо извън нея и тя е корен на всяко нещо.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #4 -: Юли 22, 2010, 17:19:43 »

    Идеята за Падение и Заточение не може да бъде обобщавана. Причината е конкретна, както истината винаги е конкретна и всякакви общи постановки отиват към абстракции, към универсалности, които не ни вършат работа. Това е и общочовешки проблем – откриването на смисъла в конкретния момент, а не че не сме наясно с универсалните закони. Проблемът е точно този превод на смисъла в конкретния момент – как да бъде направен в тази ситуация. Всички знаем принципно нещата, но не можем конкретно да ги претворим в живота. Знаем какво е Любов, Истина, но как ще ги проявим в конкретната ситуация? Кое е даване и кое не е? И се оказва, че обикновено повърхностното, стереотипно мислене подвежда. Мисля си, че нещо е така, но впоследствие се оказва, че не е така. Т.е. не умея да откривам смисъла. И задачата е да се науча да го откривам, защото нямам сетиво за това.
    Посредством рационалното мислене е трудно да се справя с подобна задача. Трудно е да се опитам да го измисля. Пак е нещо, защото ако имам достатъчно богата душевност, аз имам шанса, концентрирайки се, да усетя накъде отиват нещата. Но дори и това не се прави от хората. Да седнеш и да се опиташ да се мобилизираш, за да анализираш дадена ситуация. Да се концентрирам. Да се превърне в нещо, което не ми дава да спя, толкова силно да ме тревожи. Да ме мобилизира дотолкова, че място да не си намеря, докато не го реша. А за да съм в такова състояние, това изобщо не касае рационалното мислене. Това касае преживяването ми, което генерира тази мощна енергия, която се отразява на рационалното мислене и аз вече мога да мисля. Или, казано по друг начин, мисълта се среща с чувството ми и в рамките на това аз мога да творя. Но ако нямам тази вътрешна хубава тревожност, музата я няма. А когато музата я няма, човек се чувства доста безплоден. Когато има муза, се получава един емоционален пик и животът си струва да се живее, заради такива моменти.
    Така или иначе, това, което е показателно за знака от самото начало е, че женските планети Луна и Венера се намират в Заточение и Падение. Т.е. планетите, свързани с вътрешния свят на човека (Венера и Луна), са поставили някакви задачи. Принципно в Астрологията, когато има напрежение в планетите, значи човек има да решава някакви задачи (Заточения и Падения). Ще проследим и аспектите по-нататък, т.е. ъглите между планетите. Като гледаме една човешка личност, трябва да определим 2 неща:
    – какви задачи трябва да се решават от човека, които няма да наричаме проблеми, негативни и лоши неща, защото от къде на къде ще са отрицателни, кой ги е нарочил, от каква гледна точка, и
    – начините и средствата за решаване на задачите.
    Така ще имаме яснота и ще може да се направи синтез. Важно е да се направят верните изводи и да се дадат точни съвети. Защото в противен случай има опасност да се направи много добър анализ, но да се направят грешни изводи. Което е възможно най-лошият вариант. Защото, правейки добър анализ, създаваш доверие в човека срещу тебе – той вижда, че можеш да мислиш и започва да ти вярва. И като направиш грешните изводи, той вярва след това години в тях. И ще си обърква живота систематично, защото ще бъде беззаветно предан на това, което сте му казали.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #5 -: Юли 22, 2010, 17:20:47 »

    Истинският смисъл на това, което правим, е да подредим целия пъзел. Това е и основният проблем на астролозите – правят добри анализи, след което, колкото и да е удивително, се правят грешни изводи. Изходът от подобна ситуация е разделянето на хороскопа на задачи и средства за тяхното решаване.
    В задачите се слага всичко, което носи в себе си характера на изпитание – Заточение, Падение, мъжките Съвпади, Квадрати, Опозиции и т.н. са мъжкото начало и са задачите за решаване. Обратното – Управителите, Екзалтациите плюс женските аспекти, тригоните, секстилите и женските съвпади и т.н. /рецепции и др./, са средствата за решаването им. И като анализираш едното и другото, връзката вече не е толкова трудна. Като не забравяме, че хороскопът е нещо като жизнен план, изграден по гениален начин от нашите ангели /и архангели, и т.н./. И че абсолютно всяко нещо в хороскопа се намира на точното място и ако ние не можем за разберем защо е там, проблемът си е наш и трябва да работим в тази насока. Като имаме усетливост към нещата в хороскопа, които прескачаме, не успяваме да ги задълбочим по един или друг начин. Много е важно да си задаваш въпроса “защо”, тъй като това ще те доближи до смисъла. Защо Сатурн е тук? Това има дълбок смисъл за човека, това ще го тласка нанякъде. Трябва да мислиш като ангел, въпреки че не е лесно, защото ангелът е Божествен спрямо човека. Дори и малко да успееш да схванеш, пак ще е успех.
    Хороскопът е човекът в двуизмерното – проектиран на лист. Листчето е свързано с това, че планетите се въртят около Слънцето в една равнина. Затова не е трудно да се поставят на лист. Ако вземете един човек и го разширите, ще се окаже, че планетите ще станат негови съставни части. Така наречената Река на живота, която прави така, че нещата да са живи, минава през всички планети и се поддържа от тях в душевен и духовен аспект.
    Най-светлите умове на науката в момента започват да достигат до тези идеи. Водещите учени започват да правят връзка, че в материален план има неща, чието обяснение трябва да се търси в света на невидимото. И се опитват да го формулират. Доста физични явления и други неща се оказва, че не са зависими само от други материални компоненти. Има едни „подправки” които правят нещата, и не се намира коренът им и те говорят на съвременен език, като не ги наричат духовни реалности, а „информационни полета”. Горкият Дух, сега го наричат „рационално съзнание” – така да бъде. На душата й казват психика. Така или иначе става въпрос за едно и също и всички се движим в една посока.
    Всичките планети са като платка с отделни чипове и взаимодействията между тях правят така, че човеците на Земята да са живи и да имат възможността да преживяват всички това, което се случва - даром. Трябва да разграничаваме това, което ние сме направили сами, а то е в много малка степен, от всичко останало, което се случва някак наготово. И се случва по един доста добре организиран начин, нехарактерен за случайността, за хаоса и всякакви други безсъзнателни истории. Има цикли и закономерности, много стабилни и градивни. И всичко това съществува и не е станало случайно. Това не е т.нар. естествен отбор, който издава едно неразбиране на нещата – проба-грешка, проба-грешка и т.н.
    Това, че хората са решили, че някои неща са грешка, е техен проблем. В действителност въобще може да не е грешка и ние да се борим не срещу това, което трябва.

    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #6 -: Юли 22, 2010, 17:24:31 »

    ЗА СКОРПИОНА

    Скорпионът се оказва една порта към всички знаци, осми знак. Ключов знак, на обръщане изобщо в човешката еволюция.
    Годишното време – 23 Октомври до 22 Ноември. Това е преходно, гранично време. Нито е зима, нито е есен. Златната есен е по време на Везни и докъм 23 октомври трябва да е прибрана реколтата. След тази дата почти няма слънце, времето е влажно. Повишава се рискът от гнилостни процеси. Т.е. ако някой не е успял да прибере реколтата до това време, след това качеството на земеделската продукция намалява. Шумата на дърветата опада и става кафява. Небето става по-сиво. Светлината е „постна”, приглушена, матова – няма ги ярките отблясъци на лятото. Лъчите на слънцето падат по-косо. В древността по това време са били Дионисиевите празници – погребвали са бог Дионис. Това е нездраво време – студено, кално, непроходимо, пада дори и сняг. В близкото минало, допреди 200 г., са спирали даже и войните по това време, защото армиите на са можели да изгазят в калта. Има и мощни гниещи процеси, заради многото влага, липсата на светлина, на топлина, но все пак топлината е в достатъчно количество, за да причини гниещи процеси. Ако това беше единственото време през годината, на Земята нямаше да има растителност – ако така останат нещата, семената в почвата ще изгният. Семената се нуждаят от зимата, от покривка. Казано по друг начин, растенията се нуждаят от Стрелеца.
    Това време се отразява и на хората, които се раждат през този период – в душите им има една свръхчувствителност, свръхсетивност. Външният свят започва да си отива. Това са процеси на умиране на външния свят и той започва да се подготвя да се скрие под земята. Защото през зимата земята е изключително жива – под снега кипи живот. На 1-2 метра под земята всички семена се готвят за живот, насекоми, бактерии. Затова се казва в езотериката, че през зимата земята живее, а човеците външно заспиват, а през лятото е обратно – земята спи, а ние се свързваме с небето. Би трябвало и ние да следваме този цикъл – през зимата да “запалим” своя вътрешен живот в себе си, както животът се скрива в земята. Затова се казва, че на Рождество Христово вътрешният живот на човек трябва рязко да се взриви. Аз трябва да започна да преживявам три пъти по-интензивно, отколкото през лятото.
    Ако през лятото емоцията и радостта ни произтичат от Слънцето, от светлината, топлината, от радостта на живота, растенията и птичките, през зимата това трябва да си го направя сам. Трябва вътре в мен да пеят птичките, да има светлина, трябва да сияя от щастие самичък, независимо от тъмното небе и голите клони. Тази потиснатост зимно време, породена от външните природни фактори, трябва да се преодолява с помощта на една голяма вътрешна активност. И всяка година имаме шанса да реализираме този вътрешен живот, така че да се чувстваме добре.
    Знакът Скорпион е подготовка за такова нещо. Той се опитва да готви човека за едно друго живеене. Скорпионът е граничен знак, т.е. маргинален знак. „Маргинален човек” е човек, който постоянно прави големи промени в живота си. Големи промени във външен план означават смяна на работа, жилище, семейство, семейно положение, държава и т.н. Американците са маргинални хора.
    Хората, родени под знака на Скорпиона имат в основата на душите си една свръхчувствителност. Като воден знак това е знак на любовта като чувство.
    Чувството в основата си всъщност е едно – съществува само едно чувство и то се нарича Любов. Оттам нататък може да бъде разделено на колкото искаме производни и общо взето едните чувства се обединяват около Любовта, а другите – около Страха. Може да кажем, че една част от преживяванията са свързани със Страха, а другата – с Любовта. Така че всичките водни знаци, по природата си са знаци на Любовта и се опитват да я изживеят.
    Скорпионът се опитва да изживее любовта. Той е свръхчувствителен, защото е воден знак и е неподвижен. Така че той има чувства и потъва в тях много силно. Което го прави свръхчувствителен. Това е най-чувствителният знак на Зодиака. Няма друг знак, който да е способен толкова дълбоко да преживее нещо. Потресаващо силно преживява. В каква посока ще отиде това преживяване – дали в посока на Любовта или на страха? Обикновено това силно преживяване в живота на Скорпиона отива в посока на страха, а не на Любовта. Защо става така? Защото Любовта е нещо, което се случва само съзнателно, а не несъзнателно. Несъзнателно се случва, когато се подарява. Понеже хората не разбират Любовта и не умеят да си я създават, чувствата им се пораждат предимно от Страха. И Скорпионът е голям специалист в изживяването на страха. Защото той може да го изживее много дълбоко, а това носи болка. Т.е. това е знак на болката.
    Колкото е възвишена Любовта при Ромео и Жулиета, в такава степен е и трагизмът. Прототипи на двамата има в цял свят. Във фолклора на всеки народ има двама, които се обичат, и това носи трагични последици. Единият или двамата умират и после се превръщат в растения, дървета или отиват на небето, някак Любовта им да оцелее, да пребъде. Като че ли Бог ги събира по някакъв начин – като не могат като хора, тогава като други същества. В това има голям трагизъм. И знакът Скорпион е свързан с това нещо. С изключително дълбокото изживяване, което се стреми към любовта, но се натъква на много пречки и в резултат на това изживява болката.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #7 -: Юли 22, 2010, 17:28:22 »

    Първият воден знак, с който се срещнахме, беше Ракът, който си пазеше душичката доста сериозно, и то инстинктивно. Имайки едно естествено недоверие и не допускайки емоционално хората лесно до себе си. Много силно преживява нещата. Ракът обаче го спасява от разруха кардиналното качество. Стремежът му да наложи чувствата си, да ги изхвърли от себе си. Той прави и т.нар. златна клетка. Когато има проблем, Ракът застава като буквата „Ф” – женското начало в кардинален вариант.
    Неподвижното качество по природата си е пасивно – няма стремеж да се утвърждава, да се налага, да ангажира другите със себе си, а има стремеж към стабилност и не позволява да го водят. Казано по друг начин – да се обичаме и така да бъде завинаги. Една любов за цял живот. Скорпионът иска да си се обичаме вовеки. Реално погледнато, това е хубаво, но много трудно. Една от най-трудните задачи. Как това ще го направи един човек, който в основата си е доста несъзнателен. Нито има стабилна психика, нито има разбирания за живота, които да му позволят да направи това. Така се получава, че на практика Скорпионът не е лесно да изживее Любовта и да стигне до нея, защото това е базирано на доста могъщо съзнание. Той трябва да знае какво е Любовта, как се отива до нея и как се свързва с нея. Нямайки яснота как ще стане така, че да има една любов за цял живот, той се свързва със страха. Оказва се, че неговите чувства в повечето случаи не са от много високо качество – и лесно преминават в ниски страсти. Могъщи страсти, но недостойни, в смисъл не са вдъхновяващи. Как ще се получи зависи изцяло от нивото на съзнание, което имам.

    ЗА ДЕТЕТО СКОРПИОН

    Да разгледаме едно дете, малкото Скорпионче. За да бъде свързан един човек със знака Скорпион, не е толкова въпрос на Слънце – това е въпрос на Луна и Венера. Задачите на Скорпион са базирани на Венера в Заточение и Луна в Падение. Така че човек наистина е Скорпион, ако има Луна или Венера в Скорпион, а най-хубаво и двете. Слънцето в Скорпион няма специални достойнства.
    Ражда се малкото Скорпионче и изживява изключително силно, стабилно и продължително нещата. Психиката реагира изключително на външния свят – това, което физическите ми сетива улавят, създава в психиката ми определени представи, завихряния и аз започвам да го изживявам. Също като при животните – те си имат психика, емоционален свят и реагират помирисвайки, чувайки, виждайки. Животното има душевна реакция, например котката усеща куче и настръхва. Човек по същия начин изживява външния свят – несъзнателно и много силно. Може и по-съзнателно, което ни различава от животните. Може да си въобразим даден страх и да го изживеем, а може и изобщо да се отърва от този страх.
    Така или иначе в природата на малкото Скорпионче е заложено да изживява максимално силно нещата, по-силно дори и от Рака. В основата неговото изживяване трябва да е свързано с Любовта. Психиката на Скорпиончето е настроена да изживява Любовта, да изживява безгранично доверие. Любовта не значи нещо абстрактно – какво сега, ще се прегръщаме и ще се целуваме само. Не, защото може, докато прегръщам другия, да му забия нож в гърба. Фактът на прегръдката не означава Любов. Любовта означава конкретни неща – Истина, Свобода, Смелост, Саможертва, Безкористност, Състрадание, Вяра, Красота. Трябва да се свържеш с всички тези чувства.
    Малкото Скорпионче тези неща ги има. Има изключително развити сетива за Истината на емоционално ниво. То е жив детектор на лъжата, усеща много добре емоционалния свят. Под детектор на лъжата трябва да се разбира следното: Скорпионите, дето се разхождат из нашия свят, не са дотам съзнателни, нямат такава могъща психика и съзнание и не са велики посветени, за да имат развити духовни възприемателни органи и да са сигурни. Но те усещат емоционалния свят. Усещат чуждите преживявания като емпатия. Свързват се с психиката на другия човек по несъзнателен път и усещат колебанията там. Скорпионът усеща тревогата или колебанието на другия, Любовта на другия. Може да се каже, че един Скорпион не те слуша какво му говориш, той те чувства. Може да говориш велики работи, но ако психиката ти не е стабилна, Скорпионът не е спокоен с теб. Той те спира и ти казва: „Говориш ми някакви неща, но нещо не е наред”. „Какво не е наред?”, го питаш ти. „Не знам – казва той, – но нещо не е наред. И точно там е проблемът – проблемът е в „не знам”.
    Да бъдеш свръхсетивен (екстрасенс е западната дума за свръхсетивен), е важно – Скорпионът е природен екстрасенс и явно е важно от всичките човеци да има един такъв знак, зад който стоят определени духовни сили.
    Малкото Скорпионче, като се роди има безгранична вяра, смелост, състрадание. Усещане за истинност и едно разтърсващо, изключително силно чувство на привързаност в емоционален план. Скорпиончето обича родителите си и хората около него по впечатляващ начин. Няма аналог и друг знак, способен на такива силни чувства. То се разтриса от чувствата. Тази Любов е изцяло в несъзнаваното (става дума за дете до 2 г. възраст – т.е. преди да е осъзнало каквото и да е от околния свят, тъкмо е проходило, не може да си слага с ръка нещо в устата, а пробва като животните направо с устата и не си владее тялото – не знае кое за какво служи). То има изключително силно изживяване на привързаност и на емоционално (душевно) даване. Благодат е да си родител на такова дете. Понеже въпроса с Любовта тук е решен по един подарен начин и ако си задаваш въпроса, има ли поне един човек на тази земя, който да проявява към мен чувства от дън-душа – това е детето Скорпион. При възрастните хора е трудно да се срещне подобна интензивност на изживяването – абсолютно безкористно и наивно. Това е много рисковано за тях.
    За голямо съжаление, когато детето започне да възприема по-адекватно околния свят, то незабавно започва да усеща фалша, страха, лицемерието, фалшивите чувства. Започва да усеща, че майка му се занимава с него, но отбивайки номера, според него, без адекватно изживяване като неговото – шалтерът на чувствата е на 10. И понеже то не слуша какво му се говори и не вижда какво се прави, а е настроено на вълната на чувствата, то не може да разграничи факта, че майка му го обича, но е била на работа и просто е уморена и не е способна да излъчи такова мощно чувство. Вижда, че околните също не излъчват такива мощни чувства. Само си представете как ще се чувствате, ако обичате някого 2-3 пъти повече, отколкото той вас. Казано по друг начин, този човек може да те предаде 2-3 пъти по-лесно, отколкото ти него. Ти поемаш 2-3 пъти повече риск, отколкото той. И това определено е притеснително.
    Едно малко дете не може да разбере механизма на всичките тези неща, но го усеща. И се получава кошмарната ситуация, в която аз усещам някакви неща, които са притеснителни, но изобщо не знам защо е така. Нито имам шанса да разбера – особено на 2 или 5 години.
    Освен това родителите може изобщо да не са в състояние да генерират и излъчат такива чувства, защото като нямаш Скорпион или Рак в хороскопа, просто няма откъде да дойде. Ти си човек с друга психика, предназначен за други неща. И понеже Скорпионът е женски знак, контактите с такъв знак не стават лесно, няма лекота на нещата – знакът е доста сериозен, задълбочен и седи на една ос с Телеца. Те са малко като кръвни братя. Което е причина да открием в голяма степен природата на Телеца в Скорпиона – по своето упорство и инат Скорпиона не отстъпва на Телеца. Не му отстъпва и в способността да довежда нещата докрай – само че в сферата на психиката и чувствата, а не по отношение на материалните неща. Скорпионът не е предназначен за адаптация в материалния свят, затова му е доста трудно в него. Но независимо от това, по решителност и категоричност Скорпионът не отстъпва на огнените знаци.
    Малкото Скорпионче започва да изгражда, т.нар. каменно лице. Още в детска възраст започва съвсем несъзнателно да го изгражда. Затваря се, когато го залеят фалшът, лицемерието и страховете на околния свят. Свръхсетивността на Скорпиона е свръхсетивност и за страха. Малкото дете няма психическа защита срещу страха и усеща много силно неясните моменти в околния свят и много лесно се получава емоционална несигурност. В резултат на което настъпва затваряне. Малкото Скорпионче е доста сериозно и затворено, дори хладно. Получава се естествена защита. Това прави психиката му самичка, без изобщо да пита съзнанието на човека иска или не иска. Психиката автономно започва да изгражда защитни бариери и крепостни стени и това се нарича „каменно лице”. Т.е. Скорпионът става още по-голям майстор от Рака да си прикрива чувствата и изобщо не можеш да разбереш какво му е.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #8 -: Юли 22, 2010, 17:33:08 »

    ЗА ОСОБЕНОСТИТЕ НА СТРАХА ПРИ СКОРПИОНА СЪС СЛАБО И НЕРАЗВИТО СЪЗНАНИЕ

    ПРЕВРЪЩАНЕТО МУ В ЗНАК НА БОЛКАТА

    Освен това тези, които ще имат достъп до неговите чувства, ще са много малко и много доверени (проверени) и специални хора. Ще им се гласува доверие. И бидейки допуснати в светая светих, те ще имат неговото сърце в ръцете си. Той се доверява да сложи сърцето си в ръцете им. Поемайки този риск, за тези хора Скорпионът ще си жертва живота. Да имаш Скорпион за приятел, означава, че разполагаш с изключително ефективно средство да си решаваш проблемите. Такъв един активен Скорпион лесно минава всякакви граници, само и само да те защити.
    И обратното – ако по някакъв начин нараниш Скорпиона, единственото спасение е голямото географско разстояние. И по възможност смяна на личната карта. Защото се задейства един друг психически механизъм, който е изключително опасен.
    Скорпионът е възможно най-субективния знак на Зодиака. Липсва му всякаква обективност, макар и да се опитва да я постигне в съзнанието си. Причината е, че душата в човека е това, което го прави субективен. Той гледа нещата от собствена гледна точка, която може да е грешна, ама си е неговата. Така че ако му се набиеш на очи по лош начин – имаш голям проблем, а ако е по хубав начин – имаш много добър шанс. Причината е, че Скорпионът, дори да е умен човек, водещото при него е психическото – на преден план излиза душевният свят със своите си закони. А не духовният план.
    Малкото Скорпионче се научава да си крие чувствата, плановете и всичко, което може да го нарани и да го накара да преживява. Докато Ракът ще изживее море от болка, при Скорпиона има океан от болка. Трябва много да го обичаш. Почти е невъзможно да го излъжеш в чувствата. Дори да е много примитивен Скорпион, пак не можеш, защото то не е въпрос на мислене, то е вродено в него и той просто усеща, че не го обичаш достатъчно.
    Проблемът е в това, че Скорпионът не е доволен, ако просто го обичаш – ти го обичаш колкото можеш, но на него това може да не му е достатъчно. Не дай си, Боже, да имаш някакви егоизми, а той ги усеща прекрасно и няма защита срещу тях. Огорчава се потресаващо и се разочарова от вас. Изпитва невероятна болка, когато чувствата му са наранени. И те могат да бъдат наранени от много неща – не е нужно да ти каже, че те обича, а ти него не. Можеш да го нараниш по различни начини, без дори и да подозираш, че си го сторил. На Скорпиона може например да му се е сторило, че му се подиграваш, когато си казал нещо, въпреки че не си имал това предвид. Само че това е в рамките на мисленето, а в рамките на чувстването той го е изживял като опит да бъде подигран. Това е така, защото е наистина много субективен. Може да се обиди смъртоносно. Понеже е научен от малък да не си показва чувствата, не показва обидата, а се огорчава, охладнява почти незабележимо. Няма да го усетите, ако не сте свикнали да го наблюдавате. Това е като реле и той превключва на друг режим на работа. Режимът е следният: болката е невероятно силна при него и с нея той не може да живее, т.е. психиката му не може да преживее до безкрайност такова състояние. Трябва да направи нещо, за да намали нивото на болката и тя да мине под прага на поносимостта.

    За това има два начина:
    1. Ликвидира това, което му причинява болка, източника, а това обикновено е другият човек – не в буквалният смисъл, разбира се. Другият човек трябва да бъде поставен в невъзможност да му причинява болка;
    2. Самият Скорпион да изчезне, т.е. да мине в друго състояние, в което да не изживява тази болка, да умре, да се екскарнира от физическото или психическото тяло. Скорпионът го устройват и двата варианта. При него няма особен страх от смъртта. Характерният страх на хората от смъртта при Скорпиона е силно редуциран. Той не намира смъртта за особено впечатляващо нещо. Това е така, защото този свят не му се вижда особено симпатичен. За него това е един свят, който го наранява, и когато този свят го наранява до непоносимост е склонен да се раздели с него без съжаление. Не му пука особено. Абсолютното му пренебрежение към смъртта е причината да оцелява при невъзможни ситуации.
    Когато има една група хора, поставени в смъртна опасност, този който е готов да умре без притеснение, обикновено оцелява. Него не го е страх от смъртта и точно това му дава шанс да оцелее. За един активен и духовно неразвит Скорпион светът изглежда като бойно поле. Като ходи из полето, не очаква в храстите да има бели зайчета – там го дебнат снайперисти и други гадове.
    Скорпионът най-много се доверява, когато с някого е в състояние на война при сравнително равни сили. Т.е. другият постоянно трябва да доказва на Скорпиона, че живее в реалността, а реалността, която съпътства Скорпиона, е война, сблъсък, недоверие. Всичко това е изцяло психологическо състояние. В момента не търсим по никакъв начин корените на тези отражения в душата. Коментираме единствено чисто психологически знака.
    Знакът на възможно най-силните чувства, способен на невероятна Любов – именно той много често прави връзки без никаква Любов. Скорпионът най-често сключва брак делово, в рамките на психологическите защити, без да си отваря чувствата. Защото ако си отвори чувствата и сгафи и бъде наранен, душата му става на пепелища. Възможността да се възстанови след изпепеляваща псевдоЛюбов /няма как да е друга/ е нищожна. Не може да се възстанови, защото в душата му е прах и пепел. Нараненият Скорпион е възможно най-нараненото човешко същество, изтъкано от болка. Ключът за разбирането на Скорпиона в душата са болката и страданието. Но не и в Духа. Там е съвършено различно.
    Когато този знак се изправи пред изпитание, то подлага психиката му на натиск. И това стартира процеса на болката. Оттам нататък той или ще се справи с това изпитание, или ще си отиде от този свят. Де факто поставя нещата на живот и смърт, и затова е разбираемо защо Скорпиона проявява решителност и категоричност. Ако Овенът е решителен, защото огромната енергия го разпъва дори на принципа „за лудо работи, за лудо не стой”, то и Скорпионът се хвърля напред решително, но тласкан от болката. Скорпионът иска да се случи, каквото и да било, само и само тази болка да промени състоянието си – това е коренът на неговата решителност.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #9 -: Юли 22, 2010, 17:35:22 »

    ЗА СЕКСА И СКОРПИОНА

    Една такава психика, която толкова силно преживява нещата, при един по-несъзнателен човек се превръща в т.нар. ниски страсти, желания. Психиката трескаво търси начин да намали нивото на болката, защото трудно се живее с това. И в един момент психиката избликва в посока на някаква страст (това е при несъзнателния човек, с много малко разбиране за света и малко морално мислене). Един такъв човек може да реши, че някакъв такъв момент е сексът, но в неистински смисъл. В астрологическата литература се прави връзка между Скорпиона и секса, но тя не се обяснява добре и се създава впечатление, че Скорпионите били едва ли не някакви сладострастници, сексуални маниаци и т.н. Това не е вярно. Защото Скорпионът е един невероятно сериозен знак, който изпитва такава болка, неподвижен плюс това и не си играе на игрички – „хайде сега с тоя сексуална оргийка ще си спретна, хайде после с друг”. Това е пълен абсурд – нали няма да му остане душа. Скорпионът поставя на живот и смърт дребни работи, а какво остава за една връзка. Да се впусне в безразборен секс, за него е самоубийствено.

    Ако един Скорпион се държи по такъв самоубийствен начин, очевидно е предприел действия към суицидност – гледа да се самоубие и самоунищожи. До такава степен му е писнал светът, че започва да живее по самоубийствен начин. И като го питаш: „Нали знаеш, че няма да свършиш добре”, той отговаря, че знае и не му пука.

    Скорпионът би могъл да възприеме секса и не само секса, а всяко едно друго нещо в рамките на една страст, която да намалява болката му, макар и само временно – това може да са алкохол, наркотици, педагогически момент и т.н. Може да започне някаква пуническа война и да си излее страстите там – да си нарочи лицето Х, че нещо му е направило, и да посвети следващите 20 г. от живота за унищожението на този човек. Както виждате става дума за известен фатализъм, който се наблюдава по начало при хората с по-ниско ниво на съзнание, т.е. с повече егоизъм и по-малко истинска обич. Когато не намират решение на трудностите на дадено ниво на възприятие са склонни да проявяват безсилие, да се изплашат дълбоко и да се отдадат на достъпните им страсти. По правило те не са от благороден и възвишен порядък.

    За Скорпиона е важно да може да изхвърля навън болката, която нараства отвътре и заплашва да го пръсне. Да има клапан, който нормализира вътрешното налягане. Има нужда да изхвърля тази, така да се каже, неуправляема енергия – това е чувствена, душевна, психическа енергия.

    ЗА СКОРПИОНА, КОЙТО ВСЪЩНОСТ Е ОРЕЛ

    Скорпионът може да бъде психар, нямащ равен на себе си. По природата си, ако се наложи да упражнява агресия, то тя е най-вече психическа. Може да нагнети такова душевно напрежение, че да почнат да се чупят прозорците. В състояние е да разболее някого, като му мисли злото. Така нареченото мислене, в този случай, има за цел само да концентрира чувството в определена посока и да го изпрати, и това се свързва с психиката на другия човек.
    (Астралното/душевното тяло на човек е в състояние да се разширява до километри. За разлика от етерното /жизнено/ тяло, което е с няколко сантиметра по-голямо от физическото и се вижда като едно сияние около човека. Това означава, че човек е способен да нанася душевни удари на хора от разстояние. Да е психически активен на големи разстояния.
    В душевния свят никога не е имало време и пространство в земен смисъл, затова и няма ограничения откъм време и пространство. И в своята несъзнателност аз мога да действам доста успешно. Забележете, аз не съм в състояние да управлявам психиката си и да я насочвам съзнателно. Психиката обаче има свои закономерности и включва на определени режими. И когато се включи в един режим на психическа атака, тя работи много прецизно, независимо че аз съм несъзнателен спрямо това – аз си нагнетявам чувството, след което изстрелвам този психически снаряд и не мога да управлявам процеса. И не само това – опитът ми да го спра неумело, заплашва с това “снарядът” да ми гръмне в оръдието, преди да го изстрелям. Вие наблюдавате този процес и не можете да го спрете – осъзнавате, че не е добре да стреляте по другия човек, но не знаете как да спрете. Ако се опитате да запушите “оръдието”, то ще ви взриви вас и в такъв случай се включва инстинктът за самосъхранение и вие отпускате процеса, за да не гръмнете вие. Когато е поставен въпросът „аз или другият”, все пак – аз, а другият дава фира. Скорпионът който не може да си владее психиката, не може да си владее чувствата, е това, което се нарича знакът Скорпион. Когато Скорпионът се научи да работи с психиката си, малко от малко с тази изключително мощна психика, той започва да се нарича Орел. Знакът Скорпион има 2 имена - Скорпион и Орел. В древността са го наричали само Орел и така е бил изобразяван символът му. Четиримата евангелисти – Марко, Лука, Йоан и Матей, са неподвижните знаци Лъв, Скорпион, Водолей и Телец. Така е бил изобразяван в древността.) Основната задача пред Скорпиона е да стане Орел. Изразът: “Не можах да се сдържа”, характерен за Скорпиона, трябва да изчезне, да стане невалиден. На базата на описаното този процес, който Скорпиона не може да спре е, че понякога не може да спре даже собствената си гибел. В смисъл, той осъзнава, че ако продължава по същия начин и извърши определени действия, това ще доведе до неговата гибел, но не може да спре. Защото чувствата се контролират най-трудно, психиката – особено при Скорпиона, където са много мощни. Много по-лесно се контролират физически, умствени неща. Това е като да те нападне изведнъж влюбеност и просто изведнъж се оказва, че си влюбен. Е хайде, недейте да бъдете влюбени, поради рационални съображения – ето това е задача. Трудно е. А когато си Скорпион, това граничи с невъзможното.
    Задачата на Скорпиона е – да постигне контрол над чувствата. Казано по друг начин – контрол над низките страсти. Защото Скорпионът, като го напъне едно желание, не може да го удържи. Той има склонността да се поддаде на чувството и да тръгне с него. Т.е. при него проблемът е, че има склонността да бъде роб на психиката си. Психиката сама по себе си е прекрасна, както и компютърът сам по себе си е чудесен. Проблемът опира до това, кой на кого ще е роб. Психиката прави човека Божествен, ако можеш да общуваш с нея. Ако не можеш, ставаш роб на низките страсти. Дощява ти се и докато не задоволиш това, няма покой. Колкото по-низка е страстта, толкова повече дощяването прилича на задоволяване, свързано с насъщни потребности – глад например.
    Не е трудно да нараниш Скорпиона и да се чудиш от какво се е наранил. Сложното е, че няма и да разбереш. Примерно колегата ви е примитивен Скорпион, изпълнен с могъщи чувства, и вие отивате на работа и си направите майтап с нещо, което изобщо не го касае. Той обаче чисто субективно си го прехвърля върху себе си по някакъв начин и е решил, че имате предвид него, защото той не слуша какво говорите, а усеща някакъв емоционален вариант, обидил се е и по никакъв начин няма да го покаже. Включва на режим прикриване на чувства, релето прещраква и единственият начин болката му да бъде намалена, без той да умира психически, е вие да бъдете също наранен. Без да мисли, защото това не е до мислене, психиката му започва да се стреми да ви унищожи. Той включва на режим, при който в него настъпва крайна мобилизация и започва да мисли като италиански мафиот. Изстива целият, запазва абсолютно хладнокръвие, на теб ти се усмихва и не подозираш какво те чака. Мисълта му започва да взаимодейства с психиката по много опасен начин и да измисля план за отмъщение. Обикновено се справя много ефективно.
    Като женски знак, той не бърза за никъде – не е мъжки, за да е тласкан към незабавно действие. И понеже при него всичко е на живот и смърт, тогава няма правила. На Скорпиона му се вижда най-върховен цинизъм да му поставяш правила в такива моменти. Той казва: „Какво си въобразяваш, че ще си играем ей-така. Ти знаеш ли каква болка има в мен – или аз, или ти. На мен ми е все тая. Просто ще се опитам първо да си ти, ако не може, и аз да съм – лошо няма”.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #10 -: Юли 22, 2010, 17:36:31 »

    ЗА ПО-ВИСОКОТО НИВО НА СЪЗНАНИЕ ПРИ СКОРПИОНА И ПРЕВРЪЩАНЕТО МУ В ЗНАК НА ОРЕЛА

    Само си представете момента, когато Скорпионът започне малко от малко да овладява тези страсти. Представете си тази могъща психика, насочена в един план на любовта, един по-осъзнат човек, малко по-мъдър. Представете си каква сила ще има той – може да възкресява и умрели. Той ще може, ако вие сте нещастен и депресиран, да ви извади от това състояние. Ще може да се справя с най-тежки ситуации, при които другите не знаят какво да правят.
    Когато говорим за посвещение, това означава, че ти се жертваш без остатък. Посвещение означава всеотдайност. Посвещение човек може да извършва за различни неща, свързвайки се с различни неща. Например посвещение в музиката. Това означава, че вътре в душата ми има някакво желание за музика, смътно, но виждам музикален инструмент и душата ми го пожелава, но потресаващо и не мога вече без него. И аз използвам този инструмент да изразявам душата си чрез него. И се посвещавам на този инструмент. Купувам си го, колкото и скъп да е, защото хубавите инструменти са скъпи, и започвам да се уча да свиря, търпеливо и всеотдайно, много години наред. И това се нарича посвещение. По същия начин аз мога да се посветя на демоничните сили – в състояние съм да развивам, т.нар. черни практики по същия начин. Така че посвещението е нещо, което по своята природа не е непременно нещо добро. Аз може да съм абсолютно предан на демонични фактори. Въпросът е посветеният на какво се е посветил – дали на Любовта, или на Страха, кое е това, което го води. Ако се е посветил на любовта, той започва да развива вътре в себе си съответните възприемателни органи, рецептори, с които да може да я открива, защото като си й се посветил, трябва да може да я откриваш. И се установява тогава, че Любовта не е някаква абстракция аморфна, а нещо съвсем конкретно, което се мисли, изживява, което се прави в материален план. Оказва се, че Любовта е единствената реалност, която съществува. И че тя представлява всичките многобройни неща около нас. Аз започвам да развивам рецептори и започвам да я различавам от другото, от това, което не е Любов. Така че тези хора, които ги наричаме Велики посветени и Духовни учители, са се посветили на Любовта всъщност.
    Посвещението на Любовта може да се направи по милиони начини и няма един път, утъпкан път.
    Актьорът Ричард Чембърлейн се показва като един скорпионов човек, но в доста по-добър вариант – той не беше човекът, който разрушаваше, а съзидаваше. Той овладяваше страстите на другите. Това, което успееш да овладееш в себе си, това можеш да го овладяваш и в другите. И тъй като на хората принципно им е най-трудно да работят с психиката, когато Скорпиона се справи с психиката, той става невероятен лечител на това ниво, психическото ниво. Той може да те вземе за ръка и да те преведе през Деветте кръга на ада. Той е Орел.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #11 -: Юли 22, 2010, 17:39:08 »

    ЗА ДУХА НА ДРЕВНИТЕ СПАРТАНЦИ

    Древните спартанци, затова са били непобедими, защото са имали такъв закон – след битката войнът е в едно от двете положения: или е с щита (жив) или е върху щита (мъртъв). Но няма спартанец без щит или такъв, който е избягал – ако има такъв, той влиза в друга категория и обикновено е бил убиван от собствените си другари по най-мизерния начин. Спартанците по своята бойна подготовка и оръжия не са се различавали от останалите гърци съществено, нито са били културисти (на олимпиадите спартанците са печелили медали най-вече само за юмручен бой). Спартанците са били такива, заради духа си. Случвало се е по време на битки да се събличат голи, влизайки в битката само с копие и щит, показвайки с това, че са готови да умрат. И точно това е стъписвало другите. При прохода Термопили техният боен цар Леонид (защото те са имали двама царе – един за мирно и един за военно време. Също както индианците са имали два вожда) се споразумява с другите елини /от други градове-полиси/ да се оттеглят, защото е ясно, че огромната персийска армия не може да бъде спряна на това място, и остава със спартанците, които са около 300 души да го защитава. Те не могат да отстъпват и точно в този момент са Скорпиони. И умират, но после това място става свято, правят олтар и тази смърт е причината останалите гърци да победят при Саламин и Платея. Духът на мъртвите, но непобедени спартанци оживява в обединените вече сили на древните гърци, които напълно изтласкват и разгромяват персийските нашественици.

    ЗА ВРЪЗКАТА С ДУШЕВНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

    Връзката с душевния и с духовния свят е изключително женска, вътрешна връзка, през Любовта. Няма иначе начин да се свържеш с тях. Не е материална. Тя е връзка на едно вътрешно изживяване. Неслучайно шаманите гледат да изпаднат в трансово състояние, а то се характеризира най-вече с елемент на без-азовост. При тях няма его – в момента на транса аз не съм аз. Затова се казва трансово /преходно/ състояние. Целта е, като се въртя като побъркан или правя нещо друго, което да ме замае, да постигна една ритмика (например пляскам и пея), докато в един момент след известно време, това да промени съзнанието ми. И от едно такова съзнание, “Аз съм”, аз правя нещата, аз ги контролирам - да вляза в друго съзнание, при което аз не контролирам нещата и позволявам на други същества да ги контролират. Ако обаче изпаднеш в трансово състояние просто ей така, вероятността другите същества да са демонични е огромна. Затова трансовото състояние означава Азът не да изчезне, а да отиде в една периферия, да излезе от центъра. Между другото знакът за човек в Астрологията е същият като за Слънцето – кръг и точка в средата. Кръгът и точката изразяват човека – човек може да бъде, както точката в средата, което означава той да е контролиращия принцип, поддържащия принцип, тъй като през тази точка минават всички радиуси, но също така би могъл да отиде и на периферията, а именно върху самия кръг. Т.е. Азът би могъл да допусне нещо друго да застане в средата. И ако Азът присъства в периферията, той няма да допусне демонични фактори, а ще допусне ангелските фактори да застанат в средата. И тогава човек ще се превърне в проводник на ангелските сили, те наистина ще преминат през него.
    Представете си как Скорпионите могат това – да изпаднат в едно мощно, реално, друго състояние, тъй като това зависи от силата на психиката. И ако може Азът да се оттегли настрани, но да наблюдава от една периферия нещата и да не изтърве напълно поводите на колесницата, могат да се правят чудеса след това.
    Защо могат да се случват тези чудеса? Защото по принцип ангели, архангели, архаи и т.н. не могат да въздействат на човеците, както им хрумне. Там изобщо няма такава логика, както между самите човеци, че се властва и се упражнява някакво действие, защото го могат. После: принципно на тях не им е лесно да работят с материален свят, с материални същества – духовният свят е антисвят по отношение на материалния. По тази причина трябва да се създадат условия от самите човеци, при които да могат, така да се каже, да се включат ангелите в нещата. И затова се включват само, когато съответният човек създаде условия, превърне се в един съд, където те могат да налеят нещо. Иначе не, че не могат пак да го наливат, но това е като подарена свобода – тя е опасно нещо. Никаква свобода не е, не се цени и за нищо не става.
    Скорпионите са в състояние да изграждат изключително мощни душевни реалности, психически реалности и с тях могат, както да лекуват, така и да убиват. Както могат да вдигнат на крака някого, така могат и да го съборят. Всичко зависи от това, доколко си владеят чувствата, психиката.
    Голяма част от тях /всички на първо и второ ниво на съзнание/ не могат да си владеят така психиката, в резултат на което водещо начало е изключително силната болка и стремежът да не допуснат тази болка. Естествено идва една затвореност, недопускане на другите до себе си, избягването на чувствените състояния. И когато все пак Скорпионът допусне да изпадне в чувствено състояние, това прави впечатление по своята неудържимост, по могъществото на това нещо. Затова може да направи и някакви сексуални неща, обаче те се помнят, защото като му отпусне края, няма равен на себе си. По същият начин може да изяви и едни страсти с компютрите – ако стане геймър, може 4 денонощия да не мръдне от компютъра и може да достигне до всякакви мазохистични истории. Т.е. ако се отпусне на низките страсти, може да затъне там повече, отколкото другите знаци.
    В крайна сметка това се оказва един знак на крайностите, тъй като психиката, когато е толкова ранима, и изходът е доста краен. Не може така полека – нито е въздушен, нито е земен знак, нито дори е огнен. Огнените знаци, ако избегнат емоционалния шок, след това няма проблем. Огънят по своята природа изключително мощно преживява нещо, но после много бързо заминава това. Много бързо самото преживяване се преодолява и изчезва, т.е. вечерта те може да са бесни, да си легнат и да заспят като младенци, а на сутринта дори да не си спомнят какво е било. Като пречистени.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #12 -: Юли 22, 2010, 17:40:45 »

    ЗА ПАМЕТОВИТЕ СИЛИ НА СКОРПИОНА


    Скорпионът няма умствена памет, той има душевна памет. Казват, че Скорпионът бил злопаметен. Не, той просто е паметен, т.е. и добропаметен също. Само че Скорпионът помни с душата, с чувството. Паметовите сили в човека принципно се управляват от душата, а не от ума. Значи хората могат да помнят, заради способността си да преживяват. Т.е. ако някой мисли, че да запомниш нещо е умствен процес, това е грешка. Това е душевен, психологически процес.

    Представете си следната ситуация: вие сте наранили един Скорпион и след това сте изчезнали благоразумно, усетили сте се навреме и сте изчезнали. Тъй като сте изчезнали, болката при него е намаляла, защото той не ви визуализира и няма контакт с вас, съответно психиката му се е поотпуснала, нивото на болката му е намаляло и режимът да ви преследва не е унищожен, а е в сънно състояние, минимизиран. Обаче в него е останал душевен спомен за болката, която сте му причинили. Той е забравил как изглеждате и как се казвате, дори е забравил какво точно сте му причинили. След 10 г. вие решавате, че „радиацията” се е разсеяла и можете да се върнете. Когато влезете при него, той наистина не помни как се казвате и по какъв повод сте общували дори, обаче в него веднага се взривява неприязън. Събужда се чувството, че нещо сте му направили, след това веднага влиза в режим на бойна готовност и той се превръща в опасен за вас човек. Представете си, че после 3 пъти му спасявате живота, след което обаче той ви ликвидира и го съдят. На въпроса: „Защо утрепа човека, гледай колко пъти ти е спасил живота?”, отговора е: „Той ми е направил нещо!”. „Какво ти е направил?” „Не знам, обаче ми е направил нещо и не можах да се въздържа. Това, че ми спасяваше живота, аз го забелязах, но това не можеше да отмени убийствената програма, която беше стартирала”. Това е все едно имате някакъв център, в който, след като натиснете някакъв бутон, оттам нататък нямате контрол и атомните ракети се изстрелват. И така стана, той някога натисна бутона, после спряха тока за известно време, след това той се върна и тока тръгна. Ами не беше лош човек, обаче механизмът на отмъщението вече се беше включил и аз не можах да го спра. Така че Скорпионът е един такъв човек. Описах ви го като фатален човек и в това има нещо вярно, когато говорим за ниските нива на съзнание. Използвам крайни примери, за да може чрез ярки словесни картини да добиете по-пълно впечатление за този вид отражения в душата на Скорпиона.

    ЗА ТИТАНИЧНАТА БИТКА МЕЖДУ ЛЪВА И СКОРПИОНА

    Един друг пример: Сравнението между Лъв и Скорпион е много характерно в Зодиака. Двата знака се намират на 90о един от друг. От всеки един градус на Лъва като направите 90о напред, ще се озовете винаги в градус на Скорпион, т.е. правият ъгъл винаги застава между Лъв и Скорпион. И двата знака са неподвижни – Лъвът е мъжки, огнен, Скорпионът е женски, воден. Това се нарича великата битка между Лъва и Скорпиона в Зодиака. Защото знаете какъв знак е Лъвът, слънчевият знак, могъщият знак на Слънцето, притежаващ несломима воля, вяра, убеденост в себе си. Той е дълбоко убеден, че няма нещо, което да му се опре в този свят – той е рицарят Ланселот. Той е царят, самодържецът, добрият владетел, който от една страна, убеждава другите, че са поданици и в момента, в който ги убеди, вече ги управлява мъдро, доколкото може, и ги управлява със стремеж към светлината, към това животът да бъде по-добър. Ланселот не убива никого, а само събаря, след което подава ръка и казва: „Видя ли кой е по-могъщият, подчини се на добрата сила, бъди един поданик и благоденствай. Служи на твоя цар, който от Бога е помазан!”.
    На Скорпиона цялата тази история му изглежда цинична, а ако Скорпионът би имал чувство за хумор, щеше да му изглежда смешна. Той казва на Лъва: „Ти къде живееш, ние с теб живеем на две различни планети, в различни светове. Какво си въобразяваш, та си играеш на войни! Правиш си рицарски турнири, събаряш ги там някакви пешки, после ги дигаш горе обратно! Ако ме закачиш по някакъв начин, оттам нататък няма шест-пет – или ти, или аз. Това не го разбираш, нали? В твоя свят няма такива неща. Ти не можеш да си представиш, че когато протегнеш великодушно ръка, аз ще ти забия камата точно тогава, която ще е намазана с отрова, естествено. Освен това няма никакви правила. За какви правила ми говориш? Рицарски кодекс? Ти си се побъркал. Първо, аз не искам да се бия с никого, защото това ме наранява и аз не си играя на такива неща – за мен животът е сериозно нещо. Аз изживявам такива неща, за които ти и хабер си нямаш. На теб животът ти се струва слънчев – на мен не ми се струва такъв. Реално така стоят нещата – за мен животът е една война. Моята главна задача е болката, която изпитвам, да е поносима, понеже тя много често прескача прага. Чашата с болката ми си седи горе-долу пълна и само някой да сложи няколко капки, и тя се препълва, идва ми в повече. Трябва спешно да взема мерки да възстановя нивото, което е вътре. А ти живееш, все едно светът е твой – какво си въобразяваш?”
    Когато Ланселот се сблъска със Скорпион, обикновено дори не разбира, че е станал сблъсък – Скорпионът отива през нощта в шатрата и 65 пъти го намушква яко. На въпроса: „Защо го намушка 65 пъти, като е умрял още от първия?”, отговорът е: „Малко му беше! А той на мен какво ми направи, знаете ли?” „Какво ти направи?” „Знаете ли какво ми каза?” „Е, добре, казал ти е нещо, така ли трябваше да направиш?” „Да, така! Не е въпросът в това, какво като съм го убил, нищо не е това – той за това, дето ми го направи, трябва 10 метра под земята да го стрия на прах и пак му е малко, за да може да ми се поуспокои психиката!”
    Ако се сблъскат два Скорпиона, битката най-често е смъртоносна и за двамата – те са като камикадзе, и когато се сблъскат, и двамата гърмят. Дори и в природата битката между два Скорпиона обикновено е смъртоносна и за двамата – взаимно се удрят и се унищожават. Не само това. Това е много интересно животно – по време на любовта страстта между мъжкия и женския скорпион е толкова голяма, че много често единият убива другия. Интересното е, че в природата мъжкият Скорпион обикновено убива женския, за разлика от другите членестоноги, където женската има по-голяма сила и е обратното. И той това го прави от страст, точно на принципа: „Не можах да се сдържа”. Като се въодушеви прекалено много и – хоп с отровното жило. Когато прави любовната игра, се самозабравя и в някакъв момент прави този удар с жилото, след което въпросът е, дали има природен механизъм, при който скорпионите примерно се изяждат един друг, или имат някаква агресия помежду си. Защо се случва това? И изводът е, че скорпионът го прави от неовладени страсти, защото той после остава при женската и продължава да се държи с нея, като че ли ще правят поколение. С мъртвата женска той се опитва да прави поколение. Освен това любовната им игра е много опасен бой, т.е. то направо си е война, и прекалявайки в тази война, те могат да се убият. Това не е широко разпространено в животинския свят. Неслучайно този знак е наречен на скорпиона, защото древните са наблюдавали много внимателно скорпионите, сливали са се с природата им, душевния и духовния свят и са виждали скорпионовата природа каква е. Тя изразява точно тези най-низки и дълбоки неовладени страсти, които в крайна сметка са опасни.
    И най-примитивният Скорпион може да извърши невероятни подвизи не защото е герой, за разлика от Лъва, който е героична натура. Един пример: на летище каца самолет и се запалва, пълно е с пътници вътре. Наоколо е пълно с пожарникари и всякакви спасители, които не смеят да влязат вътре, защото може да не останат живи. Изведнъж изскача един, хвърля се вътре и изважда човек. След това се връща – втори, трети път изважда хора. Като изважда няколко човека, изведнъж вътре се хвърля още един човек неочаквано, не изважда хора от тези, които е най-лесно, а се запилява някъде из самолета и излиза с детска играчка, не с човек. И я дава на едно от децата навън, което е спасено, след което изчезва, не влиза повече в самолета. Другият човек продължава да влиза, самолетът не се взривява и той остава жив. Естествено, според журналисти и всички други той е герой очевидно. „Кой сте вие?” „Ами аз съм Лъвът”. „А не ви ли беше страх?” „Не, аз съм си герой по рождение и тъкмо имаше повод да се види за какво става дума. Аз съм този, който спасява хората и си рискува живота и това ми е природата”. „А гордеете ли се това?” „Естествено, че се гордея!” „А може ли да ви снимаме?” „Ще ме снимате, но изчакайте да се преоблека в парадна униформа. И докато ме снимате може да направя и някакви стойки така”. Рай за журналистите. Но на снимките се забелязва, че и още един човек влиза вътре, но после изчезва. Освен това той изнася детска играчка, а би могъл да извади и дете отвътре. Така или иначе, това е Скорпионът. Търсят къде е вторият герой, но го няма. Не само че го няма, но никой не знае къде е и какъв е бил. Представете си, че един журналист, с невероятен нюх все пак е надушил следите на този, който изчезва, и го намира в града в таванско помещение на някакво невъзможно място. Чука там, никой не му отваря. Той казва: „Знам, че сте вътре, не е нужно да се криете”. Влиза. „Вие ли бяхте този, който влезе в самолета?” „Не”. „Е как не, вие бяхте”. „Не бе, не съм аз, ти си се объркал нещо – аз съм си обикновен човек, остави ме на мира да си живея обикновения живот. Марш навън!” Ако журналистът прояви спортна страст, и той е донякъде Скорпион, той казва: „Не, не, ти беше – още миришеш на пушек”. Въпросът е журналистът да има душевност, която да може да се свърже със Скорпиона и да прояви истински интерес. Тогава Скорпионът би могъл и да говори с него. „Добре де, защо седиш тук, ти си герой”. „Не – ще отговори Скорпионът, – аз не съм никакъв герой и ако още един път го повториш, ще летиш през прозореца навън”. „Добре, защо тогава влезе в самолета?” „Знаеш ли, на мен не ми пука за тези в самолета, дали ще умрат, или ще живеят – голяма работа. Само че, знаеш ли, в някакъв момент си спомних нещо от моето детство. Както си седях кротко и спокойно, дочух някакъв писък вътре от самолета, така ми се стори – дори не съм сигурен, че чух. След което влязох да взема това, което е там вътре, не ме интересуват другите – просто влязох за нещо конкретно, намерих го и излязох навън. И това не съм го направил, за да пишеш ти по вестниците, за да идва някой тук да ме снима и такива неща. Да проявяват към мен такова внимание, за мен е опасно, за психиката ми е опасно. Това е лицемерно, фалшиво и гадно. Така че, ако ти докараш снимачен екип, след това си мъртъв. Защото както влязох в самолета, понеже нещо ми се стори, така ще ми се стори, че и ти не ми харесваш. И както съм си най-обикновен човек и не искам да имам никакви неприятности, така ти ще имаш много големи неприятности и не отговарям за себе си. Не че съм лош човек, просто много трудно прощавам, като ми направят нещо”.
    Друг пример. Представете си, че мадам Лъвицата е женена за професора Скорпион, който ако не е нараняван и чувствата му са пощадени, е един много мил, приятен и умен човек. Изключително сетивната природа на Скорпиона не му пречи да развива интелект. Скорпионът не трябва да се възприема като човек, подвластен на чувствата, но с трудно мислене. Той може да има перфектно мислене, стига да не е наранен. Проблемът на неговото мислене е, че то превключва на различни режими – от добронамерено може да стане злонамерено. Освен това неговата атака е внезапна, доста добре подготвена и много трудно може да бъде отблъсната, т.е. идва от нищото, не можете да разберете защо и не можете да спрете процеса. Мадам Лъвицата се е почувствала по някакъв начин пренебрегната от Скорпиона, започва да хвърля чинии, това е характерно, тя е емоционална, гневи се, изпада в свещен лъвски гняв. Скорпионът само пребледнява, известно време нагнетява едно напрежение отвътре и ако Лъвицата не се усети навреме, в някакъв момент Скорпионът я хваща, а те живеят на 10-ия етаж и я изхвърля през прозореца, без да го отваря. След което си запалва една цигара, отива да си направи кафе най-спокойно и след известно време отива да се обади по телефона в полицията, че току що е изхвърлил жена си през прозореца и вероятно е умряла долу. Полицаите, понеже той говори съвсем спокойно, не го взимат насериозно и му казват: „Абе, зевзек, я си гледай работата”. Или: „Да бе, да, добре, знаем ги такива като тебе”. Междувременно Лъвицата е извадила късмет – падайки надолу, е уцелила някакви дървета, въпреки че се е разглобила доста. Освен това комшиите били наблюдателни и я забелязали как пада, защото тя викала, нали си е гръмогласна. Викат линейки и пристига и полиция. Тъй като постъпва още един сигнал от същия адрес, а освен това след 10 минути нашият Скорпион се обажда пак и казва: „Аз не ви ли казах на вас нещо, ако искате, идвайте, ако не искате – не, ваша си работа, аз съм ви се обадил”. Те му отговарят: „Оттам се обадиха и комшиите, за същия случай ли става въпрос?” „Ами, да”. „Знаете ли, че тя може и да е жива”. „Може, не съм проверил”. „А не ви ли интересува?” „Не”. И полицаите пристигат, влизат вътре и гледат един действително спокоен човек, който си допушва цигарата. „Кой сте вие?”, питат те настръхнали. „Ами аз съм професор еди-кой си”. „Бре, да му се не види!” Питат комшиите: „Професорът идиот ли е?” „Не бе, не е, много е свестен! Тук във входа на всички е помагал, възпитан, достоен човек”. „Ами той е хвърлил жена си през прозореца”. „Не може да бъде!!! Странно. Това просто не може да бъде!!! Не е такъв човек, той на мравката път прави.
    А? Ти ли хвърли жена си?” „Аз”. „Абе да не лъжеш нещо, да не е скочила сама?” „Не, не е скочила сама, аз я хвърлих”. „И защо я хвърли?” „Ядоса ме”. „Е, добре де, като те ядоса, не можа ли нещо друго да направиш, защо трябваше да я хвърляш точно през прозореца?” „Ами много ме ядоса”. Нея я оперират, него го съдят, естествено, защото той казва, че е виновен. „А искаше ли да я убиеш?” „Да”. „Абе, излъжи бе, човек”. „Нямам причини да лъжа”. „Ще те вкарат в затвора”. „Ами хубаво”. „Край с твоята кариера, с целия ти живот, професура!” „Не ми пука!” „Като не ти пука, тя машината се задейства”. Лъвицата, след като се възстановява и разбира какво се е случило, отива на свиждане в затвора и казва на нашия Скорпион: „Окей, истински мъж. Никакъв развод, ще те чакам да излезеш и ще ти нося твоите любими цигари, и каквото и да било там”. Скорпионът отговаря: „Добре, само внимавай да не ме ядосаш пак!”
    Т.е. има една крайност в цялото това нещо, един изключителен драматизъм. На Лъвицата й допада драматизмът. Хубавото е, че тя е оцеляла и тя го възприема като нормално – възможността да умре й се струва малко вероятна. И това, дето той й го е направил като изживяване, няма кой да го направи. Кой друг ще се осмели да й осигури летене от 10-ия етаж без никакви осигурителни работи?! И на нея това й се е видяло (след време, разбира се, защото има един период, в който ще го убие просто от гняв) не чак толкова фатално и тя му прощава, защото в нея има невероятно великодушие. Накрая започва да гледа на всичко откъм хубавата страна и му прощава.
    Нашият Скорпион не се смята за виновен. Той казва така: моята правда е такава, не съм Лъв, Овен или някакъв друг, аз съм Скорпион и моята природа е такава – това е истината. И ако приемаш истината – добре. Ако не я приемаш, ще имаш проблем. Аз не съм станал още Орел. Т.е. Скорпионът може да е професор и академик даже, учен с 5 титли и може да извърши някакви абсолютно странни неща.
    По принцип Скорпионите престъпници до момента на извършване на престъплението нямат криминално минало и въобще нямат вид на престъпници.
    И обратното – когато Скорпионът тръгне по един духовен път, цялата му психика се превръща в съсредоточие на истинност и той е в състояние във всяка една ситуация да покаже кое е истината и да се бори за нея по същия този всеотдаен начин, по който не му пука и изхвърля през прозореца. От него избликва невероятно оживотворяваща сила. Той се превръща в човек, способен да решава такива задачи – някой се е депресирал до такава степен, че иска да умре, навил си го е на пръста и нищо не може да го спре. При това положение само нашият Орел е в състояние да го извади от това състояние.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #13 -: Юли 22, 2010, 17:43:15 »

    ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА СКОРПИОНА КЪМ СМЪРТТА

    Скорпионът е в състояние да осигури потресаващи преживявания на другия.
    Скорпионът не го е страх, т.е. болката е толкова голяма, че страхът минава една граница, от която нататък става безсмислен вече. Нещо от типа, толкова много ме е страх, че ми писна да ме е страх.
    Едно от определенията на Скорпиона е камикадзе. Един камикадзе по своята природа няма как да го е страх от смъртта, понеже той ходи заедно с нея – те са се прегърнали и се познават.
    Освен това по един несъзнателен начин, дълбоко вроден, Скорпионът намира смъртта за един положителен вариант като изход от ситуацията. За разлика от другите зодиакални знаци, които я смятат за негативен вариант, Скорпионът е единственият, който намира смъртта за доста приемлив вариант като изход – нито го стряска, нито го притеснява. Причината за това е, че знакът на Скорпиона служи на човеците и присъства във всеки един хороскоп неслучайно (има ли, няма ли планети – няма значение, но знакът си е там). Изразява факта, че хората търсят смисъл на живота си. Знакът Скорпион поставя въпроса за смисъла на живота и това е една от причините да присъства в Зодиака. А отговорът задължително минава през смъртта като смисъл на живота, а също така, че смъртта не представлява окончателен край, хаос, разпадане и нищо повече, а представлява едно сложно преминаване в друго състояние. Тя е „обезтелесяване”, при което съзнанието продължава да съществува, само че без тялото.
    Така нареченото обезтелесяване се нарича смърт. Именно този факт Скорпионът инстинктивно го усеща най-силно от всички зодиакални знаци. Забележете, смисълът на човешкия живот е в смъртта, т.е. ако нямаше смърт (женско начало) нямаше да има смисъл от живота (мъжко начало). За какво става дума? Животът като явление е свързан с мъжкото начало – представлява динамично противоречие. Представлява движение, търсене, мотивация, действие. Характерно за мъртвите неща е, че те НЕ се движат, нямат противоречия, те са се успокоили окончателно. А живите неща са безпокойни. Смъртта е типично женско състояние и представлява пълното успокоение. Успокоението настъпва в рамките на хармония, баланс, липса на противоречие, липса на мотив за действие – тотално спокойствие, празнота. Именно в тази празнота от духовния свят се раждат идеите, които пораждат противоречията и са предпоставка за едно ново мъжко начало. И ако смисълът на човешкия живот е да се постигне вътрешна хармония, спокойствие, равновесие, да се еволюира, то това значи да се постигне смърт. Т.е. окончателното равновесие е равно на смърт. Така се редуват състояния на активно мъжко начало, реализиращо се в рамките на материалния свят, земен свят – сега, при нас, след което трябва да се постигне активно женско начало, т.е. пълната хармония и после отново на освободеното „място” има възможност да се породи ново мъжко начало...
    В един съвсем битов план да си го представим в нашия живот, ако вие извършвате някакво действие, по време на извършването му някак си трудно ще ви дойдат идеи, мисли. Има голяма опасност действието да стане самоцел – понеже така трябва, от някаква необходимост и т.н. Т.е. възможно е да се греши. Ако обаче останете спокойни и си поставите определена цел след известно време, по-бавно или по-бързо и ако сте наистина спокойни, от душата ви ще избликне желание как да се реализира това. Така вие ще постигнете взаимодействие между женското и мъжкото начало. Всяко едно действие в нашия живот трябва да представлява женско начало, а след това мъжко начало и да се редуват. Ако действате само с мъжкото начало, то загубва смисъл – почвате да извършвате действия, които са самоцелни, безсмислени и не носят нищо добро.
    Интересният момент е, че всъщност на практика женското начало опложда мъжкото. След което мъжкото начало ражда някакви действия. Точно обратното на материалния свят. Което показва и обратната реалност на духовния свят. Нека да кажем, че в духовния свят женското оплождат мъжкото. В нашия свят в душевен, психологически план това пак е така – жените вдъхват вяра в мъжете и съответно мъжете действат. Докато обратното е много по-трудно – един мъж да вдъхнови жена за подвизи, някак не става. Това е друга обширна тема...
    Така че Скорпионът е един знак на живота и смъртта, на прераждането всъщност, защото трябва да се прероди в Орел. Ако се научи малко от малко да си контролира чувствата още на първия стадии, това вече е еволюция. Той вече не е същият човек – променят му се реакциите, мотивациите, поведението. Движещата сила се променя. Аз познавам един човек, който знам при определени ситуации как действа и ако той престане да действа така и започне по друг начин, аз все едно не го познавам. Ще ме вкара в силно объркване кой е всъщност. „Чакай, ти не беше ли Иван, защото не се държиш като Иван, по друг начин се държиш. Много странно! Ти не си Иван. Кой си ти?” Т.е. Скорпионът е показател, че е възможно човек да не чака физическата смърт, а да извърши прераждане, докато е жив, в същото физическо тяло. Това е много трудно, но е постижимо. Точно такова нещо прави Лазар в Новия завет. Лазар, който се преражда като Йоан. Тук, в България се твърди, че Петър Дънов се преражда като Бейнса Дуно – той има две имена, едното е Петър Дънов, синът на поп Константин Дъновски, и другото – Бейнса Дуно, т.е. новата същност на същия човек. Т.е. физически същият, но човек, който се е променил до такава степен, че не е същият. Това е толкова мащабна промяна, че хората, които са те познавали, не могат да те познаят. Тя се отразява и във физически план вече, човек се променя и физически – ако е бил 90 кг, става 70 например. Възможно е да му се промени цветът на очите, косата, линиите по ръката се променят потресаващо. Променя се дължината на пръстите, формата на ръката. Колкото повече реално човек се променя душевно, толкова повече физическото тяло започва да се променя. При една такава промяна е възможно да се спаси човек от смъртоносни болки. Т.е. става така, че душевно умира този човек, който е болен, но се „ражда” друг в същото тяло. От тази метаморфоза става ясно, че физическото тяло де факто се подчинява на психическото тяло и на духовното, Азово тяло, и на мисловното тяло.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #14 -: Юли 22, 2010, 17:46:43 »

    ЗА СКОРПИОНА КАТО НОСИТЕЛ НА ИСТИНАТА

    Въпросът опира до това, до колко могъща е психиката ти? Колко силни чувства можеш да преживееш? Тоест колкото по-силна емоция имаш вътре в себе си, толкова по-силно това въздейства на физическото тяло. Степента на изживяване трябва да е достатъчно интензивна, за да се получи физически ефект. Втори път – изживяването трябва да носи определен характер, а не да е какво да е изживяване. Ако имате хаотични изживявания, ефектът също ще е хаотичен. По принцип хаосът убива живота, така че хаотичните преживявания вероятно ще имат лоши последици за физическото тяло. За да няма такова нещо, трябва да имате съзнателни изживявания, конкретни съзнателни изживявания. Тогава ще има конкретен ефект върху тялото. Т.е. както си говорихме, че върху психика се действа през тяло и през дух, през мислене, така е вярно и обратното – че през душа се действа на физическо тяло и на мислене. Ако на мен чувствата ми са великодушни, мисленето ми също става морално, влияе се. Когато аз имам симпатия към един човек, аз не мисля лошо за него – не че не мога, но не ми иде отвътре. Като че ли психиката ми генерира мотиви за положително мислене. И обратното. Например много ми е трудно, когато психиката ми изпитва антипатия към някого, аз да мисля обратното, да мисля хубави неща за него. Защото се получава страхотно противоречие и вътрешният глас ми казва: „Какво се правиш на интересен, бе, тоя е пълен идиот, ти това мислиш ли го?” Обаче истината си е в душата и това, дето си го мислиш, са пълни глупости, лицемерничиш, просто лъжеш. Ти този човек го мразиш например. Пътят да престанеш да мразиш един човек минава през това първо да си признаеш, че го мразиш. Спри да лъжеш: „Не, не го мразя, аз съм много добричък. Аз никого не мразя, защото съм много добър, чел съм по книгите, че трябва да бъда добър и се старая да изпълнявам всичките тези работи. Така че не е вярно, че аз го мразя, не, не го мразя и ти ми вменяваш лоши неща, махай се оттук!”. Сега нещата опират до следното: истина ли е това, или не е? Мразиш ли го или не? Да го мразиш, не е лошо. Човек си. Това, което е истина, няма как да е лошо – истината е Любов. Значи първата работа е просто да си признаеш, че така стоят нещата и в момента истината е такава. Не е въпросът в някаква бъдеща истина, евентуална или минало някакво състояние. Въпросът е за сега – в момента мразиш ли го, или не? „Ами мразя го в момента!”. Добре, ето сега вече можеш да си кажеш, че не желаеш да го мразиш. Какво трябва да стане, за да спреш да го мразиш? Трябва да се извърви определен път. Можеш ли да извървиш този път? Пред теб има една задача. Формулираш я и оттам нататък започваш да търсиш начини за нейното решаване. А на хората не им е толкова лесно да си формулират задачите ясно, не е толкова лесно да си признаеш доста неща, защото се губи самочувствие от това, меко казано. Нима аз съм един такъв лош човек, който е изпълнен с омраза? Нима аз съм завистник? Нима съм алчен, отмъстителен и ревнив? Все едни такива качества, които са свързани със страха, т.е. казано по друг начин – нима аз съм толкова страхлив? Толкова много ли ме е страх, че се обиждам лесно, озлобявам, ставам агресивен. Така стоят нещата. Ами щом е така, как да я решим тази задача? И когато не сме станали чак толкова мъдри, за да осмислим горното, тогава на помощ ни идва Астрологията, за да ни каже какви задачи има пред нас и да ги формулира. И ще използваме хороскопите. Елементарно казано, там пише какви са задачите пред нас и как да ги решаваме. Така може да ги формулираме поне.
    Оттам нататък е въпрос на изживяване как това да се претвори на практика. Така или иначе Скорпионът е знак, който казва на човек: „Добре де, бориш се за някакви материални неща – и какво от това? Нали всички сме смъртни, всичко ще умре и ще загине. Каквото си направил, то ще изчезне в материален план. Не мислиш ли, че истинският смисъл на нещата трябва да надрасне този материален план? Материалният план трябва да бъде само нещо като сцена, като декор, където се случват другите, истинските неща. И декорите се сменят – ще махнем тези и ще сложим други, но сцената в центъра не са декорите. Нещо си се объркал”.
    Затова този знак се управлява от Плутон – това е планета, която изразява Истината, а това е Любовта, проявена под формата на Истина. Само тези неща, които са истински, се развиват, съществуват реално. Тези неща, които не са истински, са псевдо, те имат временен живот, който се поддържа от демонични фактори и те рано или късно пропадат, не могат да оцелеят, защото няма на какво да стъпят. Тези неща, които не са истински, са извън духовния свят и нямат живот.
    Плутон е свързан с това нещо и виждате, че знакът Скорпион много добре пасва, защото истината изисква често да се отиде докрай. Или е истина, или не е – няма място за компромиси и „средни” пътища. Другото са мошеничества – увъртане, дребни лъжи. Истината е Любов и трябва да поражда само любов и нищо друго. Истина, която поражда омраза, означава, че е псевдоистина. Истината е съд, в който трябва да се налее Любовта, площадка, където да кацне Любовта. И ако там кацне нещо друго, значи не е било истина.
    Казваме това, защото може да се вземе на въоръжение истината. Само че т.нар. универсална истина и да се изкористява в конкретните моменти, т.е. да се борави с истината, но не навреме и не на място. И така да се използва като изключително ефективно оръжие за разрушаване на човеците. Тези, които го правят не лъжат в директния смисъл на думата, което е коварно, защото хората имат сетиво за истината, колкото и неразвито да е то. Никаква лъжа не може да унищожи човек, както истината не навреме и не на място. Което всъщност е Псевдоистина, полу-истина.
    Проблемът със субективизма. От една страна, Скорпионът има изключително силна душевност, по естествен начин, и от друга страна, ако тя не бъде осъзната, лесно стига до псевдоистини. Това, което се нарича моята си истина и която обикновено си е чисто егоистична и изобщо не е никаква истина.
    Плутон е поначало една планета от друг порядък – не формира пряко характера на човека, нито дори косвено. Скорпионът е знак на любовта и всъщност неслучайно той е нещо, през което трябва да се мине, ако човек иска да се свърже с Любовта. И тъй като Скорпионът на практика генерира и доста страдание, доста болка, очевидно и пътят към Любовта е свързан с някаква болка. Това са едни много силни изживявания, които могат да бъдат както болезнени, така и радостни. Скорпионът е готов да отстоява истината докрай. Проблемът при него опира до това дали моята си истина или истинската истина.
    Например при възпитанието на детето Скорпион, то не трябва да бъде оскърбявано и наранявано, особено директно. В такъв смисъл, възпитание по начин по-директен, по-брутален ще доведе до това, че детето ще се обиди. Като се обиди достатъчно силно, то някак си изхвърля от душата си хората, които са го оскърбили /родителите/ и впоследствие като порасне може да им навреди доста сериозно. А това, че са му родители, няма никакво значение по принцип. На въпроса: „Ти защо заряза така майка ти и баща ти, като имат толкова много нужда?, отговорът е следният: „Да се благодарят, че само съм ги зарязал, че може да ги последват и по-лоши работи”. Никакво чувство за вина няма. И това, при положение че се намира в голямо противоречие с обществената нагласа – има едно такова нещо, че родителите трябва да се гледат и особено майката и т.н. Няма такива работи. Освен това всичко е конкретно, защото може на единия да се е обидил, а на другия – не. Тогава към единия родител ще има беззаветна преданост, а другия все едно го няма. И това, че все едно го няма, за родителя е добре, защото Скорпионът е в състояние да преследва родителя си и да го съсипе. Напук на нагласата, че не трябва да е така, и не се чувства виновен.
    Обратното – ако е израснал с усещането, че родителите му са близки хора, допуснал ги е до себе си, по-късно те ще бъдат святи хора за него. Ще се грижи за тях повече, отколкото за себе си.
    Така при Скорпиона нещата са неподвижни, дълготрайни, горе-долу завинаги и ако те запише при „добрите”, седиш там стабилно, защитава те и са ти позволени много неща. Ако не те запише при „добрите” обаче, съвсем по друг начин стоят нещата. По правило Скорпионът, понеже е свръхчувствителен, ако не бъде разбиран психологически и ако се действа с него неадекватно много се наранява. Има силното усещане, че тези хора все едно не са му родители, няма връзка с тях. И това е истината за него.
    Скорпионът по своята природа не е добър лъжец. Психиката му автономно действа, и когато нещо му се стори, че не е вярно, той не го подминава. Намира начин да го прояви. Любовта е и Болка. Няма в себе си евтина милост: „Да му кажа, ама това ще го нарани, което ще нарани и мен”. (Любовта представлява сблъсък на плоскостта на Истината. Не мога да допусна отношенията с човека, когото обичам, да се градят върху лъжи, защото тогава не го обичам – започвам да лъжа себе си. Не може да оставиш човека, когото обичаш, да тъне в лъжи, защото това е егоистично. Тоест ако аз гледам егоистично себе си и изграждам отношения с другия човек на наслаждение, т.е. имам ли от него изгода или нямам. Като изгодата може да бъде не само материална, но и емоционална. Трябва да имам изгода от един човек, с когото ми е приятно – не че ми дава някакви вещи, но ми е приятно да си го слушам, да си изживяваме, да си слушаме музика – без значение. Чувствам се добре с този човек и отивам там, т.е. имам симпатия, но като имам антипатия, не отивам. Обаче истината не е свързана със симпатиите и антипатиите.)
    Знакът Скорпион е готов да отстоява истината, дори с цената на сблъсък. Готов е да поеме този душевен удар. Скорпионът няма в себе си тази евтината милостивост, евтината жалостивост от рода на: „Ами знам, че не е прав, но ако му кажа, ще му стане мъчно и ще ми стане и на мене мъчно. И няма да му кажа, по-хубаво да не му казвам”. Да, ама следващия път – компромис, по-следващия – пак компромис, и той започва да тъне все повече в своите бърканици и идва един момент, в който, ако не му кажеш, той ще се пребие направо. А понеже се возим в една каляска, ще ме хвърли и мене. И тогава изведнъж аз ставам невероятно напорист да му кажа, особено като си мисля, че и аз ще падна, защото съм се свързал с него. Работата намирисва на егоизъм, а не на Любов, така че в някакъв момент аз му го изтърсвам, след като той вече е навлязъл много навътре и е трудно да излезе. Той е инвестирал много в тази лъжа и аз трябва да го изтръгна оттам, а той да изгуби всичките си инвестиции, да направи жертва. Ами той като не иска да прави жертва?! И особено неговата истина, като си е негова истина, т.е. на него си му е изгодно така. Нашите изгоди са различни, не са винаги еднакви. Взаимоизгодното сътрудничество е желателно, но реално все става така, че трябва да се правят компромиси. Какво да правим тогава? Излиза, че трябва да направим сблъсък на някакъв етап. Този сблъсък трябва да го направим в подходящия момент и трябва да се борим докрай.
    (Един краен, драматичен пример, за да стане ясно за какво става въпрос. Нашият човек е решил, че неговият път е натам, така си е решил. Да, но аз виждам, че натам има пропаст всъщност, а той не я вижда. Веднага зад завоя има трап. Гледам, че той се е устремил натам и вярва, че там го чака раят. Аз какво да направя? Първоначално, от кумува срама, както се казва, се опитвам да го спра – казвам му, че там има трап. „Не – казва той, – глупости ми говориш, ти искаш да ми съсипеш живота. Ти не си ми приятел – отивам там и това е положението”. Работата става напечена, аз му казвам, че е глупак, а той: „Нека да съм глупак, там ми е пътят”. И му казвам: „Ами щом си толкова прост, троши си главата, няма да се занимавам само с теб, само главоболия да си създавам”. Т.е. един вид „обичам те дотук”, нали имаше една такава песен, толкова са ми силите на мен. Нататък не ме интересува, аз съм ти казал. Като пострадаш, ще се видим и аз ще ти кажа: „Ааа, нали ти казах, колко съм умен, велик, а ти глупакът не ме послуша. Трябва да ме слушаш! Мене”.
    Ако обичаш даден човек и виждаш, че върви към „трапа”, в никакъв случай не трябва да му позволяваш да скочи вътре. Това означава да рискуваш дори и отношенията си с него, за да го спреш. А тук е необходимо да проявиш вече смелост, самопожертвователност и всеотдайност. Заставаш срещу него и го спираш! И дори да ти каже: „Остави ме, това си е моят живот, имало трап, ами остави ме да си скоча в него”. Така подлагаш на риск вашите отношения, защото той може толкова много да ти се обиди и да каже, че изобщо не го обичаш: „Каква е тази Любов, ти изобщо не ми правиш добро, а аз очаквам добро да ми направиш. Вместо да си като онази вълшебна торбичка, която, като кажа: „Торбичке, сложи масата”, ти да слагаш масата, ти ми казваш: „Не прави това, не прави онова”, само проблеми ми създаваш. Т.е. ето ви пътят на Любовта какъв е. Може да се разделим даже в крайна сметка, в смисъл той да се отдели от мен, но той от Любовта и Истината не може да се отдели. А за да мога да съм достатъчно твърд, трябва да имам смелост, т.е. аз трябва да съм убеден, че е така. Че това е Истината и не мога да отстъпя от тази Истина – не мога да му позволя да се хвърли там долу, защото се е объркал. И не може после да се оправдаваш: „Ами не можах да го спра, защото е 130 кила”. Човек, като обича, намира начин. Любовта прави човека творец, такива творчески сили избликват, за да се справи с проблемите, че прилича на народните приказки. Когато обичаш, се появява лошият магьосник или змеят и започва да прави гадости. И се оказва, че човекът, който не е някакъв велик магьосник или змей, трябва да сътвори от себе си такива сили, че да се справи в крайна сметка. Например приказката за Кашчей безсмъртни.
    Понеже драконът е много силен, юнакът много бавно и постепенно се подготвя за срещата със змея или лошия магьосник – събира съюзници, минава през страдания и изпитания, а не се юрва направо с меча напред. Юнакът успява да събере доста сведения за противника, да намери съюзници и помощ, не защото има някакви изключителни способности, а защото в него има нещо добро и това добро кара останалите да се съберат около него. Става въпрос за изпитания на човешките отношения.
    Така боговете ни повтарят пътя към Любовта какъв е. Това означава, че когато обичаш даден човек, това не засяга само теб и него. Това засяга абсолютно всички неща, които имат връзка с Любовта ви. Любовта си е Любов – майката си обича детето, мъжът обича жена си и т.н. Когато една майка има проблем с детето си и не може да се справи с него, защото не е божествена и много неща не може, какво прави тя? Тя не вдига ръце и не казва: „Ами съжалявам, малкият, сега мри, не съм го учила това. Не знам какво да направя !”. Когато не знае какво да направи, тя тръгва да търси някой, който знае. Като не може да се справи тя самата, тръгва да търси приятелските дракони – събира дружина, за да стигне до Любовта. Колкото повече си обича детето, толкова по-всеотдайно се включват другите.
    И абсолютно същото могат да го направят хората и в интимните си отношения, възрастните хора. Откъде накъде само за дете да се прави това – то се прави и за възрастен човек. Пак така всеотдайно се бориш за него, защото това, че е възрастен, не означава, че е всемогъщ и всичко може сам. Има кризи и той е изпаднал в криза, в голямо затруднение и не може да се справи. И какво сега, той е възрастен и кучета го яли, да се оправя. В това няма Любов. Това означава, че е архетип на дълга, на задължителния момент – аз съм задължен да се грижа за едно дете, особено ако е моето, и ако не го правя, ще ме осъди обществото много сериозно. А и на мен ще ми се вмени чувство на вина, защото и аз съм възпитаван, че съм длъжен. Това е толкова мощно, че даже малките деца обвиняват родителите си, че не ги гледат както трябва.

    Активен

    Страници:  [1] 2 3   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    ОБЛАСТТА НА ОВЕНА
    Астрология и нумерология
    pluton 10 1275 Последна<br />публикация Юли 26, 2010, 11:01:15
    от pluton

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright