Духовно развитие

          

Страници:  1 2 3 [4]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Светът на символите  (Прочетена 41500 пъти)
giti
Гост
« Отговор #45 -: Август 27, 2010, 21:32:06 »

КРЪСТ
Обща символика: Кръстът е олицетворение на света в неговата цялост. Той се идентифицира с човешката история, пресъздава сътворението на света и притежава космически смисъл. Кръстът е един от символите на Слънчевия и Небесния огън, на соларното мъжко божество, както е и един от 4-те символни фигури – център (точка), кръг, кръст и квадрат. Знаково Кр. фокусира идеята за сакралния център, от който тръгват 4-те световни посоки – изток, запад, север, юг и служи за основа на всички символи за ориентация.
Кръстът като религиозна форма и знак бил известен в праисторията на човечеството почти навякъде по света - от древна Индия, Африка и Китай до Америка и Австралия. Той често е представян като своеобразен модел на човека и антропоморфното божество. Наред с това е геометричен вариант на Световното Дърво (виж "Дърво"). Кръстът символизира силите на плодородието и жизнеността, на единството на Духа и Материята. В християнската религия  олицетворява безсмъртието и възкресението. Осмислен от позициите на  Християнството, кръстът и прекръстването с ръка имат особена магическа сила да прогонват злите духове и демоните на болестите.
Култът към Кр., според изследователите, първоначално нямал нищо общо с разпятието на Исус Христос. Вярно, че е съществувало разпъване на кръст, но то е ставало на кръст с формата на буквата Т. Християнският кръст е извънредно стар религиозен символ, известен далече преди христианската епоха, среща се в древноегипетските, критските и др. древни изображения. При най-старите християнски паметници, в качеството на свещени символи, се явяват не кръстове, а образите на риби, агънце, овчар с агънце на раменете и др. По-късно се появяват кръстовете с различни форми, но без разпятие. Изображения с разпънатия на кръста Исус започнали да се правят между ІV и VІІІ век. от н.е. 
Кръстът, който всички добре познаваме е този на Разпятието, наричан още Кръст на Голгота или на Жертвоприношението. Той се асоциира с християнската религия, а медитацията върху него во-ди до инициация чрез страдание, жертва и себеотрицание. Както ще се уверите, съществуват редица други форми на кръста, всяка от които притежава своите символика и значения. Така например, Равнораменният кръст, познат още като "Червен кръст" на медицинските служби, посветените наричат Кръст на Природата - представлява силата в равновесие.
В Западния символизъм Розата, асоциирана с Кръста, се нарича "Rosa Mundi” и е ключ към интерпретацията на природните сили. Върху нейните листа са маркирани тридесет и двата знака на природните сили. Те съответстват на двадесет и двете букви от еврейската азбука и на Десетте Свещени Сефирот. Последните на свой ред са свързани с Тридесет и двата Пътя на Дървото на Живота." (Д.Форчън)
Предположенията за първоначалното значение на кръста са най-различни. Някои виждат в него символ на огъня, други – соларен знак и олицетворение на плодородието. Каквито и идеи обаче да се влагат в тълкуването му, Кр си остава един от най-разпространените символи, отразяващ висши и свещени ценности. За разлика от кръга и квадрата, чиято главна идея като митологически знаци е разграничаването на вътрешното от външното пространство, кръстът подчертава идеята за център и основно направление, произлизащо от центъра.
Предполага се, че отделни елементи от кръста са възникнали още в късния палеолит и геометрично са оформили образа на Кр. през неолита, когато той започва да се появява на различни места и в традициите на много народи по света. При съпоставянето на кръста с други близки по функция митологични образи се откриват интересни идеи. Такъв е случаят с древноегипетския символ на раждането и живота – ключът Анх, означаващ живот и процъфтяване, който отключва вратата към божественото познание и мъдрост. Той е постоянен атрибут на боговете, които го подават на царете. Въздухът и водата са елементите на живота и затова и те могат да се опишат чрез знака Анх. Наричан поради формата си  кръст с ухо,  този символ е навлязъл в християнско-коптската символика. Т-образната част на ключа символизира връзката с мъдростта, а кръгът – свързаността с вечното начало. Анх е служил за емблема на египетските богове, олицетворявайки  идеята за безсмъртие. Той е един от атрибутите на богинята Изида, символ на "милиони години бъдещ живот". АНХ може да се види в ръката на много египетски богове като знак за вечност и божествен живот. Поставен в ръцете на простосмъртни той символизира щастлива вечност в компанията на Озирис и Изида.
В дохристиянската епоха се използвал кръст във вид на буквата Т. Египтяните олицетворявали с него идеята за живота, за мъжкия и женски принцип в природата. Древните евреи използвали  Т-кръста като талисман, символизиращ очакването на Месията, спасението и вечния живот.
Кръстът в сегашния му вид се разглежда като модел на антропоморфния (човекообразния) Бог. Кръстообразното разположение на човека с разтворени върху кръста ръце се среща постоянно в ритуалите, фолклора, митичните и религиозни сюжети. Заедно с това Кр. моделира духовния аспект на извисяването на духа, на устрема към Бога и Вечността. Той представлява и геометрически вариант на Дървото на Живота със същите две основни координати и 7-членна система на космологичната ориентация.
Присъствието на кръста може да се открие и в обикновените неща. Той е заложен в образа на човек, разтворил двете си ръце, в полета на птиците, в корабната котва и мачтата, в тризъбеца, чука, кирката, мотиката, ралото и т.н.
Християнската традиция обогатила изключително много символиката на кръста, влагайки във фигурата му образа на страданията и избавлението на Спасителя. В този смисъл Кр. е съвкупност от основните теми и символи в Библията. В християнската религия той олицетворява Разпятието, Христос, Спасителя, Словото, мъдростта, втория образ от Триединството. Кръстът е нещо повече от фигурата на Исус. Той е "Дървото на красотата", осветено от кръвта на Христос. Вярва се, че истинското дърво на Христовия кръст има способността да съживява мъртвите.
Активен
giti
Гост
« Отговор #46 -: Август 27, 2010, 21:41:48 »

ВИДОВЕ  ХРИСТИЯНСКИ  КРЪСТОВЕ


1 Египетски древен вариант на кръст
, подобен на ключа Анх или още "Ключът на Нил".
Използван е наравно с Т-образния кръст на св. Антоан.

2 Египетски кръст или "Кръстът на св. Антоан",   използван наравно с ключа Анх от египетските и коптските християни. В Библията, в  "Езекиил" 9:4 е споменато използването на този сим-вол като християнски знак върху челата на пра¬ведните.

3 Гръцки или квадратен кръст, съставен от рамене с еднакви размери. Древен предхристиянски символ, който посветените наричат "Кръст на Природата", представляващ силата в равновесие.

4 Латински кръст, познат още като "Кръст на страданието", където хоризонталното рамо е по-късо от вертикалното.

5 Латински обърнат кръст известен като "Кръст на св. Петър". Според легендата светията бил разпънат на кръста с главата надолу.

6 "Кръст на св. Андре", наречен така, защото според легендата бил прикован на такъв кръст. Преди това римляните използвали този знак със значение на "разклонение" или "граница". Този вид кръст бил християнски символ само през Средновековието.

7 "Разклонен кръст" или "Кръст на разбойниците", където важно значение има уподобяването му с Дървото на Живота.


 8 Християнски "Кръст на ръкополагането"
, наподобяващ Слънчевия кръг.



* egipetski.png (0.36 KB, 46x73 - видяно 12429 пъти.)

* sv.Antoan.png (0.32 KB, 48x71 - видяно 12302 пъти.)

* grycki.png (4.01 KB, 96x96 - видяно 12246 пъти.)

* latinski.png (2.33 KB, 96x96 - видяно 12253 пъти.)

* latinski obyrnat.png (3.26 KB, 106x107 - видяно 12261 пъти.)

* sv.Andre.png (2.38 KB, 80x102 - видяно 12214 пъти.)

* razklonen.png (1.75 KB, 95x99 - видяно 12219 пъти.)

* hristianski.png (2.91 KB, 87x94 - видяно 12218 пъти.)
Активен
giti
Гост
« Отговор #47 -: Август 27, 2010, 21:51:46 »

9 Кръст на Голгота, ограден с кръг – означава посвещаване чрез пътя на кръста.

10 Кръст, ограден с кръг и повдигнат на 3 стъпала - символ на инициация, където трите стъпала са степените на озарение, а кръгът озн¬а¬ча¬ва мъдрост и вечен живот (според Д. Форчън).

11 Кръст с различни дължини на раменете, наречен  "патриархален" или "архиепископален". Известен още като "Кръст на Лотарингия", близък до символа на Жана  Д'Арк.

12 Троен, "папски" или първосвещенически кръст.

13 Троен кръст, различаващ се от "папския" по средното напречно рамо, което е по-дълго от  другите две. Символът е известен като "Кръст на руските секти".

14 "Кардиналски" кръст, подобен на "архиепис-копалния", но с по една детелина в края на раменете.

15 Най-разпространения "Руски кръст".

16 "Кръст с детелини", емблема на Ирландия и на св. Патрик – нейн покровител. При Друидите детелината била считана за магическо растение. Св. Патрик обяснил на своите сънародници значението на Светата Троица с помощта на трилистната детелина.

Българска обредност и символика: Паметниците във вид на кръстове в гробищата изпълняват ролята на заместител на покойни-ка. Заоблената форма на кръста е знак, че починалия е от женски пол.
Дървените надгробни кръстове някога се използвали с магическа цел. При по-продължителна суша възрастни жени изхвърляли в реката кръст от гроб на незнаен покойник или удавник с цел да се предизвика дъжд. С трески от дъревн кръст народни лечителки баели или опушвали заболелите от различни болести и т.н.



* golgota.png (4.59 KB, 96x96 - видяно 12134 пъти.)

* kryst v kryg.png (4.97 KB, 96x96 - видяно 12141 пъти.)

* razli4ni dylgini.png (3.97 KB, 96x96 - видяно 12118 пъти.)

* troen.png (2.81 KB, 96x96 - видяно 12110 пъти.)

* troen r.png (4.3 KB, 96x96 - видяно 12095 пъти.)

* kardinalski.png (4.22 KB, 96x96 - видяно 12079 пъти.)

* ruski.png (3.59 KB, 96x96 - видяно 12105 пъти.)

* detelini.png (2.77 KB, 96x96 - видяно 12074 пъти.)
Активен
giti
Гост
« Отговор #48 -: Август 27, 2010, 22:56:55 »

СВАСТИКА

Обща символика: Свастиката е стар индийски (и индоевропейски) символ, означаващ "щастлив"  и "свързан с добро". Тя е един от най-древните символи на Колелото на Живота, означаващ дви¬жението на слънцето, четирите главни и четирите допълнителни посоки и четирите годишни сезона. Свастиката е позната от изображения, датиращи от горния палеолит и от орнаментите на много народи от различни части на света. Тя е засвидетелствана в традиционна символика на древните Египет, Индия, Китай и ранното християнство. В старата индийска култура Св. традиционно се е тълкувала като соларен символ, знак за светлина и щедрост. Според Д. Форчън "свастиката е природен кръст и понякога се нарича Кръстът на Тор или Чукът на Тор, а неговата форма е предназначена да покаже вихровото действие на неговите мълнии."
По изписването си свастиката определя кръгово движение около един център, който може да се приеме като Азът или като един Полюс. Прието е схващането, че Св. представя движението на света от единия до другия полюс.  Тя символизира проявата на цикличността, на вечното, на постоянното възстановяване и регенерация. По тази причина фигурата на свастика често се използвала за емблема на спасителите на човечеството, като Исус Христос, Буда, Карл Велики и мн. др. На фиг.1 са посочени двата вида свастика, където първата вляво е древният символ на Колелото на живота, олицетворяващ всичко положително, а тази вдясно – нацистката емблема, станала символ на хаос, унищожение и смърт.
Св. е най-могъщия свещен символ на древните култури и най-универсалния от всички ритуални знаци. Езическите народи я свързвали с Богинята-Майка, а скандинавците я смятали за знак на своя бог на гръмотевиците Тор. В Китай свастиката представлявала fang - примитивна форма за възприемане на 4-те посоки на света.
Свастиката е емблема на Ганеша – божество на познание¬то, а до 200 г. от н.е. е символизирала и Буда. В индийската религия Св. е основен джайнистки символ (фиг.2), където:
-   раменете представят 4-те измерения на възможността за възраждане на Душата
-   долу се намира Адът
-   вдясно е светът на животните
-   вляво е светът на хората
-   горе е светът на боговете
-   трите кръгчета отгоре символизират доброто познание, добрата религия и доброто поведение
-   над тях стои месечината във вид на дъга и една звезда, символ на Изкуплението
        Франкмасоните стриктно спазват космографската символика на фигурата, приемайки, че центърът на Св. е Полярната звезда, а четирите й рамене са 4-те основни позиции на съзвездието "Голямата Мечка" около нея.
В Средновековието свастиката се асоциирала с движението на Слънцето по небето и е един от символите на херметическата магия. През 1910 г. Св. станала основна емблема на Хер¬метическия орден "Златна Зора". Хитлер вероятно е открил този символ в списанието Ostara на Ланц фон Либенсфелд, откъдето през 1920 г. присвоил свастиката като основен знак на своята организция със значение на "победа на великата арийска мисия". Според окултисти-изследователи била допусната фатална грешка, когато се обърнала посоката на древния символ и той се превърнал в знак на хаос и смърт.


* svastika 1.png (1.72 KB, 276x100 - видяно 459 пъти.)

* svastika 2.png (35.1 KB, 444x292 - видяно 1323 пъти.)
Активен
giti
Гост
« Отговор #49 -: Август 27, 2010, 23:10:44 »


ФРАНК-МАСОНСТВО

Обща символика:  Масоните или така наречените Свободни зидари са организирани в един от най-важните тайни съюзи в Европа от ХVІІІ век. В началото това били средновековни зидари и каменоделци, които се обединявали в гилдии и еснафи за да защитават своите интереси. Те криели знанията си и чрез своя устав пазели правата и привилегиите си. Постепенно започнали да приемат хора с други професии  и по този начин от действащото свободно зидарство се развило символното масонство.
Помещението, където се събират братята масони се нарича ложа. По произход тя представлявала временна строителна постройка или барака. Масоните наричат ложата и "Соломонов храм", а работата си назовават "посвещение" и "ритуали". Те са свързани със символиката на използваните в миналото инструменти като чук, длето, отвес, пергел, екер, мистрия и др. Наред със съществуващата йерархия на масонските степени Чирак, Калфа и Майстор са развити и други системи с висши нива.
При започване на работа в масонската ложа, на земята (подът най-често е шахматна, черно-бяла мозайка, символизираща взаимното допълване на двата космически принципа – положителен и отрицателен) се разстила правоъгълно килимче, наречено "Табло". При завършване на работата то ритуално се прибира. Всяка от масонските степени има свое специфично Табло. Тук ще се спрем само на общите символни значения на най-използваните във Франк-масонството инструменти, образи и понятия. съдържащи се в Таблото на Калфата (фиг. 1)*. В него е синтезирана символиката на трите степени Чирак, Калфа и Майстор. 
Благодарение на инструментите описани по-нататък, масонът, работейки посветителски върху себе си, става все по- обработен камък, способен да се вгради във великата човешка и космическа Сграда, която трябва да се построи на земята. В този смисъл основните символи, заимствани от строителното изкуство служат за опора при психическата и духовна реализация на масоните.
•   Стъпалата към Храма: В случая са 5  (но могат да са и  седем) и трябва да бъдат изкачени по пътя към светлината.
•   Храмът на Соломон: Основен елемент от библейската символика на масонството, който може да се разглежда  като символен образ на Човека и Света: за да се достигне до знанието на небесния Храм човек трябва  да се преустрои, вътрешно да се реализира, да живее разумно… Храмът олицетворява свещеното място  и пътят, който води от Запад на Изток. Запитан за размерите на Храма масонът трябва винаги да може да отговори: дължината е от Запад до Изток, ширината е от Север до Юг, а височината - от Надира до Зенита, защото Храмът е космически образ, чиито размери не могат да бъдат определени.
•   Колоните Яхин (Jachin) и Боаз (Boaz): Стоят на входа на Храма, допълвайки архитектурния символизъм и библейското наследство, олицетворявано от Храма на Соломон. Играят важна роля в основаването на Франкмасонството и присъстват във всеки негов храм. Колоните Яхин и Боаз са символ на двете космически полярности – мъжка и женска, положителна и отрицателна, които постоянно се сблъскват и допълват в света. Тази тяхна необходима опозиция се подсилва от двуцветната мозайка пред стъпалата на Храма.
•   Сферите над колоните: При степента Чирак те са заменени от два нарови плода. В този си вид едната сфера е небесна, а другата е земна. Най-вероятно те символизират пълното овладяване на страстите и емоциите, обобщавайки активността на масоните.
•   Пламтяща петоъгълна звезда с G в средата: Появява се през 1735 г. като елемент на ложите. Звездата с пет лъча (виж също стат. "Пентаграма" и "Звезда") отвежда най-вероятно към Питагорейците, чието свещено число е 5. В различните религиозни традиции тази звезда се асоциира както с Женската божественост и Света Дева Мария, така и със съвършеното обединение на противоположностите , което води до сливане и единство. Буквата G в центъра има нееднозначно обяснение и може да означава: Gnosis (на гр. "Знание"), Geometriа (на гр. "Землемерие"), God (на англ. "Бог") или Generation (на фр. "зараждане", "потомство").
•   Слънце и Луна: Разположени са на по-високо ниво спрямо Храма и колоните, допълвайки космическия смисъл и принципите, заложени в тях. Слънчевите и Лунните цикли управляват живота на земята, с преобладаващо значение на слънчевата символика, понеже инициациите във Франк-масонството са с мъжка полярност.
•   Необработен камък: Символ на хаоса, на първичната материя и морал, но и на съвършенството на първоначалното проявление. В библейски смисъл, поради своята твърдост и неизменност камъкът символизира също и мъдростта.
•   Обработен, кубичен, заострен камък: Символ, приложим както в архитектурата, така и в живота, олицетворяващ нравственост и морал. Долната част представлява квадрат и въплащава традиционните четири елемента: Огън, Вода, Небе и Земя. Заострената триъгълна (пирамидална) горна част символизира божествената Троица.
•   Въженце с възли и пискюлчета, обграждащо цялата композиция - символизира веригата на съюза, която свързва всички живи и мъртви братя по цял свят. Възлите по въженцето напомнят за математическия знак "безкрайност", символизиращ най-вероятно работата, оставаща за довършване  и готовността на масоните да я подновят във всеки момент.
•   Чук и длето: Служат за обработка на камъка, а в символен смисъл са средство за изграждане и духовно усъвършенства-не.
•   Триъгълник и отвес: Означават равенство на съсловията, справедли вост и ненарушимост.
•   Екер и пергел: Екерът е символ на морална изграденост и справедливост; Пергелът, с който се очертава кръг символизира обществото, както и качества като милосърдие и човеколюбие
•   Мистрия: Един от основните масонски инструменти и символи, необходим за създаване на неразрушима връзка на камъните. 
•   Рамка с двоен кръст и буквата Х: някога е служела за кодиране на надписи.


* Според “Dictionnare des Symboles”, P., 2000


* fm.png (210.21 KB, 401x623 - видяно 1179 пъти.)
Активен
Kery
Гост
« Отговор #50 -: Август 27, 2010, 23:22:23 »

А тази книга има ли я в електронен вариант да я изтеглим цялата?
Активен
giti
Гост
« Отговор #51 -: Август 27, 2010, 23:25:18 »

                        ЛЕБЕД

       Обща символика:   Символният образ на лебеда е тясно свързан с митологичните персонажи на Аполон, Афродита, Зевс, Ле¬да, Орфей, Брама, Сарасвати*. Използването на символиката на  лебеда е свързано основно с представата за способността на човешката душа да броди по небето в образа на Лебед. Краси-вата птица сама по себе си олицетворява идеи като  възраждане, чистота, целомъдрие, съвършенство, гордост, мъдрост, самота, тъмнина, пророчески способности и дори смърт.
     Лебедът е съвършена птица, чиято белота, сила и обаяние я правят жив божествен знак на светлината. В неговата символика се различават два вида белота и светлина, както и свързаните с това  два вида лебеди – бели и черни. В митовете и приказките се използва похватът на тяхното противопос-тавяне. Така белият лебед се свързва с деня, доброто, живота, слънцето и мъжкото начало. Черният лебед се асоциира с тъмнината, луната, нощта, женското начало, окултизма, отвъдното.   
        В повечето случаи лебедът като цяло олицетворява мъжко- то, слънчевото начало и плодородието. Неговият безупречен вид намира най-добро отражение в митологията на древна Гър-ция, където птицата е неразделен спътник на Аполон, бог на поезия¬та, музиката и гаданията. Легендата разказва, че когато той се родил в Делос на седмия ден от месеца, на същия ден ято свещени лебеди обиколили седем пъти кулата на острова. Дру-га легенда разказва как Зевс, запленен от красотата на Леда, жена на спартански цар Тиндарей, гръмовержецът се превър-нал в лебед, а тя в патица, за да бъдат заедно. Те се съединили и според легендата от тази връзка Леда снесла яйце, от което се появили Елена и Диоскурите. Това яйце се явява вариант и трансформация на митологемата за космическото яйце. Към това космическо яйце отвеждат и други легенди, като древное- гипетската за "Патицата на Нил" или индийската за Хамза, мъ-теща Браманда върху първичните води. Подобни или аналогич- ни легенди се срещат както в Египет, така и при алтайските на¬роди, където дива патица се съединява с лебед.

* Сарасвати – в древноиндийската митология – името на главната ведическа река и нейната богиня.
Активен
giti
Гост
« Отговор #52 -: Август 27, 2010, 23:26:47 »

А тази книга има ли я в електронен вариант да я изтеглим цялата?
Иска ми се да я има, но уви Сълзи играя си да сканирвам страничка, по страничка. И спокойно, не пропускам нищо, цялата я качвам
Активен
giti
Гост
« Отговор #53 -: Август 27, 2010, 23:30:58 »

ЛИЛИТ

       Обща символика:   В еврейската Кабала Лилит е един от седем¬те демона, представляващ гола жена, чието тяло завършва със змийска опашка. Кабалистичната традиция разглежда Ли-лит като нечестив образ и първа жена на Адам. Тя е създадена по едно и също време с него, преди Ева, но не от реброто му, а също от кал. Веднъж между Адам и Лилит възникнал спор, при ко鬬то тя настоявала, че и двамата са равни, понеже произлизат от земята. Л. не успяла да го убеди, ядосала се, произнесла име-то на Бога и избягала от мъжа си. В Червено море я застигнали три ангела с послание от Бога, но тя отказала да се върне, каз-вайки, че е създадена да вреди на семействата и новородените. Тогава била захвърлена в бездната, на дъното на океана, където останала постоянно измъчвана от перверзни мисли и желания. Според "Зохар" (11, 267 б ) Лилит станала жена на Самаел (или на Сатаната) и майка на демони.
В митологичните представи Л. принадлежи към т.нар "чер-ни богини", а народната етимология свързва името й с еврей-ското LYL, означаващо "нощ". Символичният смисъл на леген-дите определя Л. като враг на Ева (ролята на съпругата), като причинител на незаконни връзки, семейни раздори и проблеми в семейното ложе. Лилит се сравнява с Черната Луна и олицетворява сянката на подсъзнателното, разрушителни- те чувствени инстинкти и разяждащата ревност.
Европейското Възраждане проявило силен интерес към Ка-бала и в частност към Лилит като първа жена на Адам. Това би-ло причина в литературата и изкуствата тя да приеме образа на прекрасна и греховна изкусителка. Известни са превъпла-ще- нията й в образа на Савската царица, в романа на Дж. Макдо-налд "Лилит", в разказа на Ан. Франс "Дъщерята Лилит" и др.
Активен
giti
Гост
« Отговор #54 -: Август 27, 2010, 23:32:52 »

ЛОТОС

       Обща символика: Според митопоетическата символика лотосът е първото красиво митично цвете, разцъфтяло върху засто¬ялата мътна вода. Това го оприличава с първата проява на живота върху неутралната необятност на първичната вода. Основ¬ното образносимволно значение на лотоса е съзи-дателна¬та сила, свързана с женското начало, с детеродните органи и функции на жената. Цветът на Л. обикновено се сравнява с поло¬вия орган и архетипната вулва, гаранция за продължаване на рода и за възраждане. Най-популярните символни понятия, свър¬зани с това растение са потомство, плодовитост, плодородие, здраве, слънце, разцвет и дълголетие. Лотосът е олицетворение и на възкресение, безсмъртие, целомъдрие, чистота, творческа сила, твърдост, смирение, съгласие, тишина, забрава и др. Структурата на цвета на Л. (център, ограден от листенца) олицетворява взаимодействието между мъжкото и женското начало. Пъпката на Л. е египетски и инду-истки символ, познат от първите иконографии от Египет, Индия, Китай и Япония до Средиземноморските страни.
         В Египетсктата митология лотосът се счита за "цветът, който стои в началото" и се е появил от първичната вода Нун. Едновременно с това за египтяните цветето е "произлязло от светлината", като е еднакво близко и на огъня и на водата, на мрака на хаоса и на божествената светлина. "Изплуващият от водата лотос става символ на изскачащото от тъмнината слънце" (М.Луркер). Лотосът бил растението на бог Нефертум, както и на бога на слънцето, появяващ се от първичния океан върху лотосов цвят. В Египетската книга на Мъртвите се казва, че бог Ра се появява "като златния юноша, произлязъл от ло-тоса."
        Според свещените древноиндийски книги, Л. е произля- зъл от тъмнината и е разцъфтял в светлина, превръщайки се в  символ на духовен разцвет и пробуда. Цветът се свързва с жен-ското лоно и олицетворява Богинята-Майка, източник на бо-жествения принцип, на сакралната и творческата сила. Лотусът с 8 листенца (като осемте посоки в пространството) е олицетворение на Космическата хармония. В индуистката об-разност от пъпа на бог Вишну  изникнал лотусът, от чието вен-челистче се появил Брама. 
         В китайската любовна литература Л. често се използва за образно изразяване на женското лоно или като комплимент за куртизанка (напр. "Златен лотус"). Наравно с това в Китай Л. олицетворява "чистотата и целомъдрието, плодородието и про-изводителната сила". Съотносим е с лятото и се възприема като един от 8-те символа на щастливото предсказание.
           В древна Гърция лотусът многократно се споменава от Омир и се включва в поредица от митологизирани цветя, редом с шафрана и хиацинта. Следи от символиката на Л. се открива и в християнската традиция в образите на лилията и лалето. Ос-вен цвета на Лотоса е познато и т.нар. Лотосово дърво (кири-нейски лотос или жожоба). В мюсюлманската митология лото-совото дърво се намира на седмото небе, вдясно от престола на Ал¬лах.
Активен
giti
Гост
« Отговор #55 -: Август 27, 2010, 23:35:48 »

ЛУНА

       Обща символика: Небесното светило е източник на многобройни митове, култове и легенди за богини с образа на Луната – Изида, Ищар, Хеката, Артемида или Диана. Луната е широко разпространен космически символ през всички епохи, обога¬тяващ смисъла на различни аспекти от съществуването. Той се от¬нася към божествеността на жената и към плодородна- та мощ на живота, превъплатен в божествата на растителното и животинското изобилие, имащи за първообраз култа към Великата Майка – Магна Матер.
       Луната е едното от двете главни действащи лица в раз-пространените още от палеолита в цял свят астрални митове, къде¬то Луната и Слънцето са главните действащи лица. Симво- ликата на Луната се проявява най-добре в отношенията й със Слънцето. Фактът, че Л. е лишена от своя собствена светлина и е бледо отражение на Слънцето, както и това, че тя преминава през различни фази и мени формата си, води до две основни сим¬волни характеристики на вечерното светило. Първо – луна- та олицетворява зависимостта и женския принцип и, второ – на нея са й присъщи периодичността и подновяването. В то-зи смисъл тя олицетворява трансформацията и нарастване- то. Една и съща символика свързва Луната, Водата, Дъжда, жен¬ската и животинската плодовитост (поради 28-дневният женски цикъл), плодородието, съдбата на човека след смърт¬та и инициативните (посветителските) ритуали.
       Чрез постоянните си последователни фази луната се разглежда като инструмент за универсално измерване и емблема на отминаващото време. Тя е символ на биологичните рит-ми и контролира космическото изражение на цикличността в живия свят. Нейната безкрайна периодичност, способността й да нараства, да се смалява и да изчезва, вечното възвръщане на пър¬¬воначалната й форма правят от луната звезда на ритмите на живота.
         За човека Л. е символ на преминаването от живота към смъртта и от смъртта към живота. При много народи тя е смя-тана за място на този преход. Ето защо множество лунарни бо-жества са едновременно хтонични и погребални, като напри-мер Мен, Персефона, Хермес и др. Пътуването до луната или безсмъртното пребиваване на нея след смъртта, според някои вярвания, са право само на привилегировани – владетели, ге-рои, магьосници, посветени и др.
        Луната е символ на индиректното, теоретичното, прог-ресивното, рационалното и хладното познание, което я доб-лижава до символиката на бухала и совата. Нощната звезда се асоциира с красотата, с отразената от Слънцето приглушена свет¬лина – светлината в безкрайната тъмнина.
         В Китай вечерното светило се възприема като ИН по отношение на Слънцето, което е ЯН. Там Луната се възприема като рецептивното (възприемащото) и пасивно  начало; тя е водата по отношение на слънчевия огън; студът по отношение на топлината; северът и зимата по отношение на юга и лятото.
       Луната е едновременно вратата на Небето и вратата на Ада, олицетворение на богините Диана и Хеката, където Диана е благоприятния аспект на Луната, а Хеката – неблагоприятния.
Л. е символ на пасивността и нощта, на влагата и плодоро- дието, на подсъзнанието, въображението, съня, възприем-чивостта и психизма. Тя е олицетворение на жената, на всичко временно, нестабилно, податливо и илюзорно. Така наречената "лунарна зона" на личността е тази нощна зона, свързана с несъзнаваното и с инстинктивните човешки им-пулси. Това е примитивната част, която дреме във всеки, оживяваща в сънищата, фантазиите и въображаемите обра-зи, които моделират дълбоката човешка същност. Специфич-ната символика на светилото намира отражение в ХVІІІ Голяма Аркана на гадателските карти ТАРО (виж стат. ТАРО).
         В Египетската митология луната е смятана за "Слънце", което свети през нощта, затова и представите за пътя на Слънцето се прехвърлят върху Луната. Лунните фази са симво-ли на живота и смъртта и се свързват с кончината и възкре-сението на Озирис. При маите  Луната е символ на мързела и сексуалния произвол, покровителка на тъкачеството и паяка като негов атрибут.       
       В юдейската традиция луната е символ на еврейския народ, тъй като тя се променя така, както еврейските номади, сменяли мар¬шрутите на своите странствания. Адам е първия човек за-почнал странстващ живот, а Каин е първият скитник.
        В Корана Луната и Слънцето са често срещани образи в качеството си на знаци на силата на Аллах. В Исляма се изпол- зва лунарният символизъм, където фазите на Луната и Месечи-ната предизвикват смърт и възкресение.
       Българска обредност и символика*: В народните вярвания Луната е персонифицирано същество, плод на брака между Небето и Земята. Според поверията Слънцето и Луната са брат и сестра, които в началото светели с еднаква светлина, но после се скарали и били разделени, като Луната била наказана да свети по-слабо от Слънцето. Това народно вярване, което се среща у нас в най-различни варианти, е непосредствено свързано с древния мит за Божествените Небесни близнаци. Лунните петна са преосмислени съобразно християнската вяра и се възприемат като двама братя (Авел и Каин), единият от които убил другия за парче земя или купа сено. Поради връзката и асоциациите с женското начало (Луна = жена, Луна = Месечина = месец = менструален цикъл), луната с нейната цик¬личност и фази е от особено значение в народната медици на и магьосничеството. Така например с баене или с т.нар. по-лив¬ка при новолуние или пълнолуние се лекуват различни болести и рани.
        В ежедневието и обредния живот на българина новолуни- ето се смята за особено благоприятно за всякакви начинания. Тогава се правели годежи и сватби, започвали се оран и сеитба, стрижели се овцете, разплождал се добитъка, насаждали се ко-кошки. При новолуние, както и при пълнолуние се отсичали дървета за строеж на нова къща, за да не ги ядат червеите. На пълна луна се влизало и в новия дом. В периода след пълнолу- нието обаче, според старите традиции, не трябва да се предпри- емат никакви семейни и стопански начинания, тъй като се вяр-ва, че ще завършат неблагополучно.
         У нас съществува поверието, че ако дете се роди при нова луна то ще е момче; при новолуние момите мият косите си за да растат дълги и тогава приготвят чеиза си, за да се радват на щастлив семеен живот; ако при новолуние човек види новата луна вдясно от себе си, то ще му върви на добро. Съществуват различни народни тълкувания за произхода и предназначение- то на луната. Според едни тя е направена от питка кал, според други е Огледалото на Дядо Господ, с което той наблюдава де-лата на хората, според трети луната (месечината) е произлязла от крава и има рога. По тяхното разположение в миналото гада-ели какво ще бъде времето. Ако рогата на месечината били нак-лонени надолу означава, че ще вали дъжд и обратно.
Активен
giti
Гост
« Отговор #56 -: Август 27, 2010, 23:53:55 »

Керу, издири книгата в електронен вариант http://psiholog-bg.com/896
 Благодаря ти, слънце! Спести ми някой др. час. Обещавам да ги уползотворя в нещо полезно
Активен
Pavlina Nikolova
Pavlina Nikolova
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 19


  • Град: София
  • pavlina.s.nikolova
    WWW
    « Отговор #57 -: Януари 16, 2012, 14:04:52 »

    Дали някой е срещал като символ квадрат с вписани вътре концентрични квадрати, които сякаш продължават до безкрайност - все по-малки и по-малки?

    Всъщност фигурата приличаше на ромб, разположена в същото положение с острия ъгъл надолу но всички ъгли са прави като квадрат обърнат с върха надолу, а в него описани още и още квадрати.
    Активен

    Страници:  1 2 3 [4]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Символите и знаците около нас
    Езотерика
    OM 8 9022 Последна<br />публикация Февруари 16, 2012, 15:58:09
    от dayana
    Символите на новия свят « 1 2 »
    Великият преход
    Аэ съм 19 8643 Последна<br />публикация Октомври 29, 2010, 12:08:41
    от wolfspirit
    Човешкото мислене и светът след 2012 г. « 1 2 3 4 »
    Великият преход
    Evolution 59 8640 Последна<br />публикация Януари 22, 2012, 18:47:05
    от sarabia
    Проект който ще промени Светът
    Послания
    Elvira1989 10 2463 Последна<br />публикация Юни 20, 2012, 21:26:25
    от Sunshine(sun)
    Реален ли е светът, който виждаме? « 1 2 »
    Великият преход
    Sunshine(sun) 21 3538 Последна<br />публикация Март 11, 2013, 21:49:58
    от вожда

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright