Духовно развитие

          

Страници:  1 2 [3] 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Светът на символите  (Прочетена 40658 пъти)
giti
Гост
« Отговор #30 -: Август 23, 2010, 21:02:15 »

      ЕВА

       Обща символика:  Ева е първата жена и съпруга, майка на чо-вешкия род. "И човека наименува жена си Ева (т.е. Живот), защото тя беше майка на всички живи." (Битие, 3, 20). Вярата в канонизираното подчинено положение на Ева спрямо Адам  е заложено в началото на библейското повествование: "И Гос-под Бог направи жена от реброто, което взе от човека, и я приведе при човека." (Битие, 2, 22) Според Ориген, всяко чо-вешко същество има по един Дух и по една Душа, където духът е мъжки, а душата е женска. Така Адам се явява символ на човека и на Духа, а Ева олицетворява женския елемент в човека, неговата Душа, плът и сладострастие. Тя се разглежда и  като символ и носител на чувствителността, на нерационалното (неразумното) поведение и на податливостта на изкушения. Двойката Адам - Ева символизира обаче не само Духа и Душата, но и разума и емоционалността, познанието и любовта. Раз-делянето на първия човек на мъж и жена изразява, според К.Г. Юнг "един акт на осъзнаване, с което се поражда противоречие и с това – възможност за съзнание."
         Вътрешната структура на човешката природа може да се нарече брачна  (съпружеска), предполагайки обединението  на основните елементи Дух и Душа, тяло и плът. Крайната цел –обединението на душата и тялото, на духа и плътта, символизи- ра съединяването на мъжкия и женския пол. Съпружеското сливане на духа и на тялото, съответно на половете, води до ес-тественото възпроизводството на човешкия вид, факт, пред-ставляващ поредната гениална изява на божествено творение. 
        При първородния грях, въпреки първостепенната роля на Ева, човек прегрешава в своята цялост. Ева (Душата), макар и първа да се поддава на Изкушението, тя не остава сама, защото Адам (Духът) не стои безучастен, а я последва. "И като видя жената, че дървото беше добро за храна и, че беше приятно за очите, дърво желателно да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде, та и той яде."  (Битие, 3, 6) 
Активен
giti
Гост
« Отговор #31 -: Август 23, 2010, 21:03:19 »

            ЖАБА

       Обща символика:  Земноводното е символ както на положи¬телни, така и на отрицателни качества и понятия. В позитивен аспект тя се асоциира с възраждане, плодородие и градивна сила, а в отрицателен план отвежда към тъмната страна на зем-ния мир – болести, смърт, магьосничество и негативните страни на водата и понякога на дъжда. В схемата на Светов- ното дърво и на трите космологични зони - на боговете, на хо-рата и на мъртвите, жабата се отнася към долния свят и преди всичко към подземните води.
       В древния Египет жабата била свещено животно на богиня- та на раждането и плодородието Хекет. По-късно се превърна- ла в "символ на прераждането подхванат от ранното християн- ство и придружен от надписа:  Аз съм възкресението". (М. Лур-кер)
         В Източните традиции (Китай, Бирма, Индокитай) с обра-за на жабата се свързват Луната и злите духове, които я поглъ¬- щат. Жабата се използва с различни символни значения, основ-ната част от които се свързват с водата. В Китай жабите били пряко използвани или се имитирали техните звуци за привлича- не на дъжд. Там те се изобразявали върху медни барабани, чии-то удари целели да привлекат гръмотевиците и дъжда. В Китай Ж. е приемана като лунарно животно, свързано с водата и еле-мента ИН. В тази азиатска страна жабата се нарича също "не-бесно пиле" и има поверие, че тя пада от небето заедно с роса-та. В Япония се вярва, че жабата привлича щастието и доста амулети носят нейния образ. В Източните традиции Ж. се въз-приема и като символ на възраждането, поради своите мета-морфози. Във Ведическата поезия жабата се представя като превъплащение на земята, оплодена от първите пролетни дъж-дове, когато жабешкия хор огласява света, за да благодари на небето. Според Ригведа през зимните и сухите месеци земята е няма и безплодна. Жабешката песен е сигналът за пробуж¬дането на природата и за новото възраждане.
         Известен е и мотивът за небесния произход на жабата на-мерил отражение в Езоповата басня за жабите, молещи гръмо-вержеца да имат свой цар. В Средновековието хората смятали жабата за творение на дявола, и че магьосниците могат да се превръщат в жаби. В народните магии се използва пепел от из-горена жаба, смесена с алкохол като средство срещу пиянство.
      Българска обредност и символика:  Народната традиция у нас забранява убиването на жаба, тъй като тя е свещено животно, благословено от Св. Богородица. В много случаи жабата е олицетворение на подземната влага и убиването й води до суша. Водната символика на Ж. намира приложение при обредите за дъжд "Пеперуда" и "Герман". При първия обичай, на главата на момичето-Пеперуда често се поставят живи или мъртви жବби, които след обреда се изхвърлят във вода, за да завали дъжд.
      Според поверието, когато стопаните чуят първото жабешко крякане през пролетта, те трябва да хванат комат хляб или па-ри, за да са сити и имотни през годината.
Активен
giti
Гост
« Отговор #32 -: Август 23, 2010, 21:04:22 »

          ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

       Обща символика: Жертвата и жертвоприношението представ-ляват доброволна загуба на нещо ценно. Това е един от универсалните механизми за регулиране на отношенията между човека и заобикалящия го свят. Да направиш жертвоприношение означава да отделиш нещо от себе си и да го вречеш на Бога като свидетелство за своята зависимост, подчинение, обич и отдаденост на вярата. Жертвоприношението е символ на отричането от земните връзки от обич към духа или Бога.
       Според Д. Форчън, "жертвата е преминаване на силата и енергията от една форма в друга. Когато извършваме някакъв вид жертва ние вземаме една статична форма на енергията и ка¬то разрушаваме формата, която я ограничава, я пускаме да цир-кулира свободно в космоса. Това, което принасяме в жертва в една форма в определено време се появява отново в друга фор-ма". По въпроса за жертвоприношенията в школата на Юнг съ¬ществува мнението, че те отбелязват най-напред вътрешната победа, че са "символ на победата на духовната човешка при-рода над животинското в нея."
         Във всички традиции съществуват символните жертвени оᬬ¬рази на сина или дъщерята, принесени в жертва, от които най-известна е библейската история на Авраам и Исак. Там жертвоприношението е свързано с идеята за размяната на енер-гия – творческа или духовна. В този смисъл колкото матери-алния дар е по-ценен, толкова получената в замяна духовна енер¬гия ще е по-голяма, каквито и да са пречисващите или изкупителните цели. Формално, символът на жерт¬воприноше¬- нието се явява в идеята, че материалният дар олицетворява не-що духовно и предлагането му предполага в отплата нещо по-голямо и духовно. Цялата нравственост на жертвата се изявява в магическата обредност,  в отношението материално-духовно и в убедеността, че се предлагат материална сила и енергия срещу очакването за духовна помощ и съдействие.
        В християнството действието или жестът на жертвоприно- шението символизира човешкото признание за вър¬ховенство¬- то на Бога. Според Стария Завет и вярванията на древните ев-реи ежедневната жертва и мъченичеството имат стойност само когато трябва да се пожертва живота на простосмъртния, за да се засвидетелства верността към Бога. Човешките жертви били забранени и заместени от приношения на жертвени животни. Все пак, ако Бог пожелаел жертва или саможертва, тя трябвало да бъде изпълнена. Такъв е случаят с библейските герои Авра- ам и Исак, в който също не се стига до крайности. "И рече Бог: земи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исака, та иди в местността Мория и принеси го там в всеизгаряне на един от хълмите, за които ще ти кажа." (Битие, 22, 2) Ав-раам изпълнява заръката на Бога и отива със сина си в планината, но в момента, когато взема ножа да заколи рожбата си, появява се ангел Господен и му казва: "Да не дигнеш ръка¬- та си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от бога, понеже не си задържал от мене сина си…"(Битие, 22,12). В отговор на всеотдайността ангелът казва на Авраам: …"ще те благословя премного и ще умножа потомството ти като небесните звезди и като крайморския пясък." (Битие, 22,17)
        При древните гърци жертвоприношението е символ на и第-купление, пречистване, молитва и смирение. Принасяните жертви, посветени на небесните богове трябвало да бъдат в светъл цвят, докато жертвите за хтоничните божества трябвало да са в тъмен цвят.
       В древен Египет със сигурност в ранната епоха е имало чо-вешки жертвоприношения. По стените на старите египетски храмове могат да се видят рисунки, където фараонът избива хо-ра. Някои историци смятат, че става дума за човешки жертво приношения, но други са на мнение, че кървавите сцени симво лизират само победата над неприятелите. Множество разкри- ти некрополи от времето на І-ва династия доказват, че при погребенията на царете са убивани слуги и робини, за да слу-жат на господаря си и в отвъдното. След това човешките жертви били заместени с жертвоприношения на животни, смя-тани за въплащение на някой божи враг. В Египет най-използ- ваните жертвени животни били гъски, кози, говеда и антилопи.
         Обичайно използвани форми на приношения към божест-вବта били хранителните продукти, птиците и домашните жи-вотни. Кървавите ритуални жертвоприношения са древни оби-чаи за омилостивяване на боговете. В стари времена се счи-тало, че пролятата при ритуалите кръв (независимо дали е чо-вешка или животинска) дава на този, който я изпие душата и жизнената сила на жертвата.
        Великденското агне, което се яде от юдеите на еврейската Пасха представлява благодарствено жертвоприношение в знак на благодарност към бога за освобождението на израелтяните от египетски плен. В християнството Исус сам отрекъл необхо¬- димостта от кървави приношения, проливайки собствената си кръв на разпятието. В този смисъл Светото Причастие пред-ставлява безкръвно жертвоприношение, където хлябът сим-волизира тялото, а виното е кръвта на Исус.
       Българска обредност и символика: В българската традици- онна народна култура жертвоприношението присъства във всички дялове на празнично-обредната система: семейни и родови, календарни и трудови празници и обичаи. Жертвата бива кръвна и безкръвна, като в по-голямата си част тя е храна: житни и бобови растения, плодове, зеленчуци, хляб, мляко и млечни продукти, яйца, мед, домашни животни, птици и др. Най-широ¬ко разпространение и устойчивост сред българите и сред другите славянски и балкански народи има кръвната жертва, обикновено наричана Курбан. Коленето на К. е или календарно определено или се прави при възникване на необходимост. Жертвата се избира от кръга на домашните животни – овца, овен, агне, крава, теле, вол, бик, пиле, кокошка, петел, свиня (сବмо по Коледа). Извън тези жертвени животни остават козата, коня и магарето, смятани за нечисти в сакрален смисъл, както и непосочените домашни птици. Видът на жертвеното животно и неговия цвят се определя в зависимост от това за каква свръхес¬¬тествена сила е предназначен курбанът. По пръскането на кръвта при заколването, по костите или органите на жертвеното животно се гадае за плодородие, за здраве, за приплод, за времето през годината (напр. на Коледа и Гергьовден). Яденето на Курбан има колективен характер. 
Активен
giti
Гост
« Отговор #33 -: Август 23, 2010, 21:05:29 »

                             ЗВЕЗДА

       Обща символика: Символизмът на звездата отвежда към нейната небесна принадлежност и с функцията й на източник на излъчване. Небесният характер я прави символ на духа, а в частност - на конфликта между духовните сили и светлината от една страна, и на материалните сили и тъмнината от друга. Звездата се възприема като светило или като фар, пронизващ нощ¬та на подсъзнателното в човека. Тя е свързана с небето и естествно се асоциира с тайните на нощта и съня.
          Звездата с пет лъча (виж стат. "Пентаграм") е символ на човешкия микрокосмос. Масонската петоъгълна пламтяща звезда произхожда от Питагоровия пентаграм и също като числото 5 олицетворява усъвършенстването и обединението на противоположностите. Тя символизира централното проявление на светлината и на духовно възродения човек, от-крояващ се като светлина сред мрака на невежеството.
          Звездата със шест лъча (виж стат. "Шестограм") е сим-вол на юдеизма и с лъчите, образувани от преплетените триъ-гълници, символизира съвкупността от духа и материята, ритъма и динамиката на активния и пасивния принцип, за-кона за еволюцията и енволюцията.
          Звездата със седем лъча олицетворява хармонията в света, човека в неговата цялост и пълнота, космическата лира и седемцветната дъга, 7-те планетарни зони. Със своите седем лъча тази звезда участва в символиката на числото 7 и обединява значенията на геометричните фигури квадрат и триъгълник.
          В библейски смисъл звездите се пазят от ангели, подчи-няват се на волята на Бога и са нейни предвестници: "Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извожда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; чрез ве-личието на силата му и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва." ("Исайя", 40:26)  В "Откровението на Йоана" (6:13) се говори за "паднали звезди", които всъщност са падна- ли ангели: "… небесните звезди паднаха на земята, както кога-то смоковница, разклащана от силен вятър, мята незрелите си смокини". В библейската символика, звездата  често се въз-приема и като образа или името на очаквания Месия: "Виждам го, но не сега; гледам Го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова, и ще се въздигне скиптър от Израиля;…" ("Числа", 25:17)
         Полярната звезда заема привилегировано място в уни-версалната символика. Тя се разглежда като абсолютен цен-тър, около който вечно се върти небосвода. По тази звезда се определят позициите на другите звезди, тя е пътеводител на пустинните хора, на номадите, керванджиите, моряците и нави-гаторите. В повечето азиатски традиции тя олицетворява Пъпа на Света, разположен на върха на Световната планина и проявата на Бога през нощта. В Индия, в Централна и Мала Азия, Полярната звезда сочи дома на Висшия небесен Бог.
          Що се отнася до съществуването на Витлеемската звез-да астрономическите търсения са напразни и остава хипотеза- та, че в описвания момент на Рождеството е преминала ярка комета. По време на Христовото рождение астрономическите наблюдения били доста развити и такова едно небесно явление като Витлеемската звезда не би останало незабелязано, а щеше да бъде отбелязано от римските и източните автори. Поради липсата на такива писмени доказателства и сега и преди е невъзможно да се определи точната рождена дата на Исус. Остава изводът, че Витлеемската звезда е повече символен и психологически феномен, отколкото физическо и реално събитие.
          Окултната символика на звездата като център на светли-ната е разработена в ХVІІІ-та Голяма Аркана на Таро.
       Българска обредност и символика* : Според народните пове-
рия броят на звездите отговаря на земните жители и когато чо-
век умира пада по една звезда, а когато се ражда се появява но-ва. Големите и ярки звезди по небето са тези на богатите и из-вестните хора, а звездите на сиромасите са бледи и едва мъжду- кат. Според други вярвания, звездите са дупки по небето, през които Бог наблюдава какво става на Земята.
        Съществува поверието, че веднъж в годината, в нощта сре-щу Еньовден (24 юни) небето се отваря и всички звезди слизат на земята, придавайки на билките необикновена лечителска си-ла. Затова всички лековити растения се берат рано сутрин на Еньовден. Освен това, преди да се използват, билките трябва да престоят една нощ под звездите. Под звездите се оставя и семе-то за посев, за да е плодовита годината.
       Вярва се, че звездите влияят благотворно върху всякакви магически начинания. В корито под звездите се оставят ризите на младоженците, за да се предпазят от "завързване", т.е. магия за импотентност. В народното съзнание падането на звезди или на опашата звезда (комета) предвещава гибел на много хора – война, глад или епидемия. Звездите ако светят ярко в ясна нощ е знак за дъжд и разваляне на времето. Според друго вярване, ако Квачката (съзвездието "Плеяди") залезе преди Никулден (6-ти декември), Димитровден (26-ти октомври) или Заговезни, реколтата ще бъде богата и ще се родят много домашни животни.
Активен
giti
Гост
« Отговор #34 -: Август 23, 2010, 21:06:34 »


                             ЗМИЯ

       Обща символика: В митологичен и символен план змията стои близо до човека, но коренно се различава от всички живо-тински видове. Тя е символ на Земята, на нейната тъмнина и влага, на скритите в нея плодоносни сили. Змията се крие  в корена на Световното Дърво. В животинския митологичен код тя е атрибут или въплащение на хтоничните демони и бо-жества. В библейските предания змията е олицетворение на дявола – прокълната от Бога да се влачи по корем, тъй като издала на първите хора тайната на райската ябълка. В дре-вен Египет змията принадлежала към животните, чиято симво- лика съдържала най-ярките контрасти. Като хтонично животно тя се отнася към животворящите сили. В този смисъл богът Амон се явява като първично божество в образа на змията. В египетския свят на мъртвите гъмжи от змиевидни димони, от-части крилати, изправени или стоящи на крака, бълващи огън или въоражени с ножове.
      Змията е "фундаментален архетип", свързан с изворите на живота и въображението, запазила своите привидно най-проти воречиви символни стойности. Свещените християнски тексто-ве потвърждават двойствената символика на влечугото. В биб-лейския пример по-долу, змията олицетворява както враг, на-казание и оръдие на Божието възмездие, така и възможност за спасение: "За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та умряха много люде от Израиля. Тогава людете дойдоха при Мойсея и казаха: съгрешихме, за дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Мойсей се помоли за людете. И Господ рече на Мойсея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан като погледне на нея ще остане жив." ( "Числа", 21: 6-8).
       В Християнството Исус понякога е представян именно като такава медна (бронзова) змия на Кръста. В Средновековието обаче не "медната змия", а "змията на Ева" е "осъдена да пъл-зи". Змийските аналози като Космическия Дракон, Змея или Ламята са най-често застъпени в народните вярвания. Образът на този Дракон  (или Ламя) се разглежда като символ на пре-пятствията, които трябва да се преодолеят, за да достигне до "свещено Ниво. Драконът или Ламята са звярът, който добрият християнин трябва да се мъчи да превъзмогне и да надвие в себе си, подобно на Св. Георги Победоносец.     
         В тантризма, чакрите най-напред били олицетворявани от богинята Кундалини, изобразявана като змия, навита около първата чакра в основата на гръбнака. Събуждането на Кунда- лини е свързано с покачването на либидото (възбудата) и дава възможност за нови, по-висши състояния на съзнанието. Така  змията се асоциира с душата и възбудата. В някои традиции тя се свързва с богатата душевност, плодовитостта и мен-струацията.
        Символът на змиятата е еквивалент на този на Рибата, за-щото и двата са олицетворения на психични движения или пре-живявания, изплували от несъзнаваното неочаквано, плашещо или облекчаващо. Асоциирането на Зм. с Христовия образ се прави в смисъл, че Спасителят тайно е излязъл от тъмнината. "Сравняването на Христос със змия е по-автентично от сравня-ването му с риба, но въпреки това е по-малко популярно в ран-ното християнство" (К.Г.Юнг). В психоанализата  змията се разглежда като гръбначно, което въплащава нисшите ин-стинкти, тъмната, мистериозната, рядката и неразбрана- та психичност.
       Българска обредност и символика: Редица фолклорни сюжети представят змията като вещо и мъдро животно, познаващо силата на билките и тайнствата на лечителската практика. Не-случайно тя е постоянен символ на античните божества на ме-дицината Асклепий и Хигия. Вярва се, че в устата на царицата на змиите се крие безценен камък. Ако човек се сдобие с него, той придобива умението да лекува и да разбира езика на живот- ните.
          Пролетната поява на змиите у нас се отпразнува с различ-ни обредно-магически действия с цел предпазване на хората и животните от тях. Според народните вярвания Зм. се намира във връзка със света на мъртвите и на прадедите. Тя символи- зира също и семейния дух, пкровител на къщата, семейството и имота. Вярва се, че домашната З. живее под огнището или пред прага на дома.
Активен
giti
Гост
« Отговор #35 -: Август 23, 2010, 21:07:25 »

              ЗЛАТО

       Обща символика: Златото е най-ценния и съвършен метал, този на Слънцето и слънчевата магия,  на мъжките принципи и на всичко най-велико и дълговечно. То има божествен, слънчев, огнен и царски характер. Зл. олицетворява блясъка, светлината, деня, огненото и дневното начало, плодородието, безсмъртието и вечността. То символизира магическата сила, активността, височайшата божественост, проницателност и ум. В окултизма златото е считано за защитно средство срещу черна магия, тъй като металът на слънцето е враг на тъмните сили, а във вид на  амулет отблъсква лошите погледи. Изброените символни качества на златото се принасят и върху предметите, изработени от него.
     В древен Египет златото е почитано като метал на богове- те. Колесниците на фараоните и божествата са златни. Непро-менливостта на благородния метал символизирал живо- та след смъртта. За сина на бога на слънцето Ра се казвало, че е "Златната планина, която обсипва с лъчи цялата земя", а рабо-тилниците за ковчези и царската гробница се наричала "Злат-ната къща".
В Китай използвали Зл. като общоукрепващо средство за организма, но то се свързва и със света на мъртвите, а чрез него и с плодородието. Изображенията на Буда са позлатени - знак за осветеност и абсолютното съвършенство; фонът на визан-тийските икони също е златен – отблясък от небесната свет-лина. Златната светлина е символ на познанието и на основния ЯН принцип. За брамините Зл. има значение на безсмъртие. В Индия и Китай приготвяли отвари за безсмъртие на основата на златото  – така  косите отново стават черни и зъбите поник-ват отново…, но само този, който е следвал "златния режим" става chen jen, т.е. истински човек.   
В гръцката митология Зл. Отвежда към Слънцето и негова-та символика: топлина, богатство, върховенство, излъчване, плодородие, любов, дарби, светлина, познание и др. В поняти- ето "Златно Руно" е приложен слънчевия символизъм към жи-вотното, което го носи – овенът, олицетворение на генерираща физическа и духовна сила. Така "Златното Руно" става знак за господство и посветеност.
Златото е оръжие на светлината. В различните жертво- приношения към небесните божества се използвали Зл. ножове. Богът-Слънце Аполон е бил облечен и въоръжен със златни дрехи и оръжия. Златото обаче има също и отрицателно значе- ние. Докато във вид на цвят или чист метал  златото е Слънчев символ, то "златото във вид на пари става символ на поквара, нечисти желания и намерения, на материализация на естетичес- кото и духовното, на деградация на безсмъртното в смъртно" (Paul Diel).
Българска обредност и символика: Златото широко при-съства и във фолклора, което потвърждава голямото му сим-волно значение многозначно традиционно-обредно приложе- ние. Там най-често Зл. се явява във формата на монета, пръс-тен, наниз жълтици, варак. Златна паричка се пришива върху шапчицата на новороденото, за да го брани от уроки. В случая, към силата на златото се прибавя предпазното действие на па-рите, светогледно свързано със задгробния свят. Предпазна функция, съчетана с идеята за плодородие има златото в кръ-щелното облекло на детето или сватбения костюм на булката. С позлатена ябълка е украсено сватбеното знаме, кумовото дръвце и гегата на Коледарския цар.
Активен
giti
Гост
« Отговор #36 -: Август 23, 2010, 21:11:08 »

                             И ДЗИН
     

                                                  Обща символика: Едно от най¬-           
                                                  известните културни постижения   
                                    на китайската цивилизация, позна-
                                                  то и като "Книга на Промените”.
                                                  Това е традиционно древнокитай-
                                                  ско, философско, поетическо и
                                                  тълкувателно учение. Неговата
                                                  символика е изградена  на базата 
                                                  на по-лярността и взаимозави¬си-
                                                  мостта между Мъжкото и Женс -
                                                            кото начало, на ИН/ЯН енергиите,
  Квадратно разположение на,       изразени в символни триграми.
  64-те хексаграми на И Дзин        Последните били тълкувани в
                                                  ениг¬матичен, теософски и пре䬬-сказателен аспект. До откриването на символите на И Дзин, изписани, както гласи легендата, върху гърба на гигантска речна костенурка (според китайската митология Бог живеел в черупката на костенурка и в рогата на бивол), жреците гадаели върху изпечени волски кости или водни черупки. Предсказания- та с И Дзин се правят с помощта на монети, бял равнец или с циф-рови  формули. Тя е изградена на базата на древни традиции, текстове и идеи, обединяващи митологията, символиката и поз-нанията на китайските мъдреци за света,  таоисткото и конфу-цианското философски учения. И Дзин е познат като китайска-та "Книга на Промените". Според историците, нейния пълен текст бил широко разпространен и използван през VIII-VII век пр.н.е. И Дзин-символиката съхранява древните източни пред-стави и познания за природата, хората и вселената под формата на предсказания и философски съждения. "Книгата на Проме-ните" не била просто оракул за гадания, а намирала сериозно при-ложение в математиката, философията, религията, полити- ката, стратегията, медицината, историята, културата и изкуст-вото. За нейното общочовешко значение говори фактът, че един от най-известните психиатри на ХХ век - К. Г. Юнг (1875-1961) "разбира връзката на И Дзин с Архетиповете и възмож-ността чрез тях да се достигне до колективното несъзнавано".
        Древнокитайските философи Лао Дзъ и Кун Цзъ, известен повече като Конфуций (551-479 г.пр.н.е.), са основни тълкува-тели на символиката на И Дзин. Заедно със своите учениците обогатили митичната образност на И Дзин, трансформирайки символните елементи във философски и метафизични понятия.  Конфуций прави по-достъпен символизма на триграмите и по-ясни тълкуванията на хексаграмите. Заедно с Лао Дзъ разработ-ват практическото приложение на И Дзин в гадателските, меди-тативните и математическите учения. Двете Основни системи в ки-тайските гадателски традиции са числовата и символичната. На тази база, между 206 г. пр.н.е. и 220 г. сл.н.е. в Китай е съз-дадена Школа за изучаване на Символите и Числата. Учениците на школата преразглеждат и допълват значенията на И Дзин, съ-образно общата символика на осемте триграми.
Както се спомена,  Книгата на Промените се основава на полярността на две начала - на Мъжкото ЯН (положително, активно, твърдо, слънчево начало, представяно и като Бог на Силата) и на Женското ИН (отрицателно, пасивно, меко, лунно начало, представяно и като Богиня на Силата). Мъжката енергия е бяла (излъчване, отразяване), а женската е черна (поглъщане, приемане). Физическият универсум представлява съвкупност от непрекъснатото движение и кръговрат на тези две противоположни енергии. Според древните Източни тради-ции, правилното взаимодействие на двете универсални енер-гии води до хармония, духовно извисяване и съвършенство. В И Дзин двата принципа - мъжкия и женския, са представени чрез два вида линии - прекъснати и непрекъснати. Непрекъснатите
( ____ ) са ЯН. Те символизират мъжественост, сила, целена-соченост, светлина и топлина. Прекъснатите ( __ __ ) са ИН и олицетворяват женственост, приемственост, чувстви-телност и тъмнина. Всяка от тези линии влизат във взаимодействие и съставят И Дзин-конфигурациите от триграми и хексаграми. В тях намират израз и тълкувание различни характеристики, ситуации, аспекти и нюанси от живота, природата, човека и обществото. Самата предсказателна хексаграма (шестолиние) е съставена от две триграми (трилинии). Долната триграма символизира вътреш- ния живот, постъпателното движение и съзидателното начало, докато горната олицетворява външния свят, от-стъплението и разрушителното начало. Най-долната двой-ка линии е символ на земята, средната - на човека, а най-гор-ната се асоциира с небето. Всяка хексаграма представлява ТАО или универсални, принцип подчинен на реда. Хексаграмите са символи, подредени в геометрични формули и разкриват идеалните постоянни архетипове, чието разчитане позволя- ва да се направи своеобразен психологически анализ. Всяка хексаграма е съставена от 2 от общо 8-те триграми, открити преди хексаграмите. 
Активен
giti
Гост
« Отговор #37 -: Август 23, 2010, 21:13:04 »

     ИКОНА

Обща символика: Иконата е божествен или свещен образ, с кой¬то тя участва в Божествената Реалност. Иконата не принад- лежи на портретното изкуство и ако има подобна прилика, то тя е само в нейната идеална природа. Иконата представя транс-цеденталната (недостъпната за сетивата) реалност и служи за опора при медитация. Предназначена е да насочи съзнанието към образа върху нея, като го отнася и концентрира върху сим-волизираната реалност.
         Всички икони  възпроизвеждат свръхестествени прото- типи, изпълнени по строго определен начин за приготвяне и според точни закони. Иконата на Исус Христос със сигурност се различава от своя божествен Модел, но тя участва в при-родата на този Модел и продължава неговото Въплащение. Иконата на Буда от своя страна е само въображаемо отражение, което позволява да се възприеме свръхестествената Реалност, предизвикана чрез въображението.
         Иконата никога не представлява цел сама по себе си. Ко-гато обаче тя се превърне в самоцел, това издава идолопок-лонничество и криза в духовността. Иконата винаги е средство и изход в две посоки, тя е отворен прозорец между небето и земята. Позлатеният фон на византийските (и православните) икони и позлатяванията на Буда са символ на небесната свет¬лина, на светлината на Преобразяването. Иконата стои на границата между два свята - сетивния и духовния. Едновре¬- менно с това тя е отражение на духовния върху сетивния свят и средство за достъп от сетивната реалност в духов¬на¬- та трансцеденталност.
Активен
giti
Гост
« Отговор #38 -: Август 23, 2010, 21:14:30 »

     ИНИЦИАЦИЯ / Посвещение

       Обща символика:  Инициацията е един от най-древните обряди и означава Посвещение, свързано със символична смърт, преход, метаморфоза и смяна на духовното ниво. Този вид обред бил характерен за родовообщинния строй и обикно- вено се извършвал при настъпване на полова зрелост. Чрез не-го юношата бил въвеждан в рода, ставал негов пълноправен член и придобивал правото да встъпи в брак. Формите на ини-циацията били различни. Смятало се, че по време на обреда юношата умирал, възкръсвал и ставал нов човек. 
         При инициацията имаме психологическия преход на границата, отделяща новите възможности и познания от старите. В основата на ритуала стои идеята за страданието, смъртта и повторното раждане. Обектът на инициация трябва да преживее тежки изпитания, символична смърт, прераждане и преход към нов стадий на духовно развитие. На инициация човек може да бъде подложен при ритуално приемане в тайни съюзи, култове и мистерии, или да стане под формата на спонтанно (непосредствено) духовно преобразяване чрез съновидения или медитации.
           Ритуалите по Ин. съдържат различни специфични действия, свързани с постигането на инициативна смърт, коя-то се възприема като изход и преминаване през врата, отвежда- ща на друго ниво на възприемане и съзнаване на света.  Това е свързано с изкушения, изпитания и страдания, наложени по ли-чен избор (например отшелниците), или поради това, че опре-делен човек е избран да бъде посветен. Типично изпитание за инициация е "превъзмогването на съня и оставането в будно състояние. То се открива още на архаичните нива на културата. При някои австралийски племена на неофитите**, които са
Неофит – новопокръстен, новоприет член или привърженик на култ, религия или учение. подложени на посвещение, не се раз-решава да спят три нощи или им се забранява да си лягат преди зазоряване". В случая се доказва, че "незаспиването е  не само победа над физическата умора, но и доказателство за духовна мощ" (М. Елиаде).


* Неофит – новопокръстен, новоприет член или привърженик на култ, религия или учение. 
Активен
giti
Гост
« Отговор #39 -: Август 23, 2010, 21:15:32 »

ИСЛЯМ

           Обща символика: Ислямът е една от основните светов- ни религии, възникнала в началото на 7 в. от н.е. в Западна Арабия. На арабски "ислям" означава "покорност и отдаденост на Аллах".  Ислямът се заражда в западна Арабия в периода на новоналоженото арабско господство. Ислямското вероучение е изпитало влиянието на християнството, юдаизма и отчасти на манихейството и зороастризма.
        В Исляма се признава единствено "истинският Бог Аллах, който властва над хората като създател не небето и земята" и всичко, намиращо се на тях. Една от най-важните страни на Ис-ляма се явява въпросът за предопределението. Така например всичко в света зависи от волята на Аллах, а всички минали, настоящи и бъдещи събития са предопределени още в самото си начало. Мюсюлманинът е длъжен да признае основните пос-тулати на вярата си, първата от които е, че "Няма други богове освен Аллах", а Мохамед е неговият пратеник и пророк; че пре-ди Мохамед Бог е изпращал на хората и други пророци – биб-лейските Адам, Ной, Авраам, Мойсей и Исус Христос, но Мо-хамед стои по-високо от тях; че съществуват ангели и дяволи (джинове), намиращи се под властта на бога и изпълняващи не-говата воля; че в последния ден мъртвите ще възкръснат и все-ки ще получи възмездие – праведните ще отидат в рая, а греш-ниците ще горят в пъкъла и т.н. Както и в юдейската и христи-янската религия, Аллах предварително е определил за едни хо-ра праведен живот и бъдещо блаженство, а за други – безпра- вие и задгробни мъчения.
       Както опростени и разбираеми са догматиката и символи- ката на Исляма, така са опростени и неговите практически об-редни заповеди, свеждащи се най-общо до някои от следните основни моменти: задължителна молитва пет пъти на ден в оп-ределени часове; задължително измиване преди всяка молитва; ежегоден едномесечен пост Рамадан през деветия месец, защо-то тогава Мохамед получил своите откровения; по-заможните мохамедани да правят дарения и да дават милостиня на по-бед-ните като жертвопрношение към Аллах  и като акт на набож-ност; мюсюлманинът е длъжен да отиде поне веднъж в живота си на поклонение (хаджъ) в свещения град Мека и др.
       На практика Ислямът обикновено не прави разграничение между привържениците на другите религии, а всички друговер- ци са неверници (гяури). Против тях мюсюлманските духовни- ци често настройват вярващите към "свещена война за вярата" (джихад). Това става разбираемо като се припомни, че Исля-мът е възникнал в резултат от необходимостта на арабите да се обединят в търсенето на нови земи. Тук трябва да се отбележи, че към християните и юдеите в Корана е изразено известно ува-жение, тъй като религиите им са "идейната основа, която в оп-ростена форма е послужила за създаването на идеологията на Исляма" (С.Токарев). Втази връзка, ако се обобщят законите, етиката, идеологията, символите и обредността на ранния ис-лям, лесно ще се открие, че в основата му лежи юдейско-хрис-тиянския светоглед, "приспособен към един по-примитивен об-ществен начин на живот" – този на разлагащия се родово-пле- менен бит.
       Основни атрибути на мюсюлманското учение се явяват вя-рата в Страшния съд, Раят, Адът и Предопределението. Догма-тиката и принципите на Исляма са опростени и много достъпни за обикновения човек.
       Коран се нарича свещеното писание на Исляма. То съдър-жа откровенията на пророка Мохамед, изложени в 114 глави (сури), произлизащи от различни времена. Съдържанието на Корана е събрано в шест книги: 1) учението за Аллах; 2) Книга за ангелите; 3) Книга за Книгите; 4) Книга за пророците;  5) Книга за съда; 6) Книга за предопределението. Сурите от ран-ната епоха са посветени на Страшния съд, на древните арабски богове, на противниците на Мохамед, и стоят в края на Корана.
       Записването на откровенията на Мохамед е станало едва след смъртта му, а окончателната редакция на Корана е устано- вена чак от третия халиф Осман (644 – 656 г. от. н.е.). По него-во нареждане всички предишни редакции на свещената ислям-ска книга са изгорени.
         В Исляма съществуват две основни религиозни направле- ния – Сунизъм и Шиизъм. Наличието на тези две направления често се използва за разгаряне религиозни и националистичес- ки вражди.
        Сунизмът представлява "правоверно" направление в исля-ма, чиито последователи признават не само Корана, но и "све-щеното предание", състоящо се от разкази за делата на Моха-мед. Сунизмът бил официална религия в арабския халифат и впоследствие се разпространил в Средна и Мала Азия, в Еги-пет, Сев. Африка и др. Болшинството мюсюлмани в бившите Съветски републики са последователи на сунизма.
          Шиизмът е второто по брой на последователите си ис-лямско религиозно направление. Шиитите, както и сунитите признават светостта на Корана, посланията на Мохамед и тра-диционната мюсюлманска обредност. Разликите са в това, че шиитите имат свое предание, наречено ахбар или хабер и вяр-ват във възможността за прераждане на душите, както и че в имамите е преродена душата ан Мохамед.
Активен
giti
Гост
« Отговор #40 -: Август 23, 2010, 21:21:20 »

КОРОНА

Обща символика: В кабалистичната символика короната се нарича KETHER и стои на върха на Дървото на Сефиротите (виж "Числата – езотерика и познание", стр.160) и означава абсолютното, нечовешкото и Божественото. Думата корона е позната от старогръцки (corona) със значение на "венец за украшение и награда" и е близка до латинската cornu, означаваща  "рог". Идеята за първоначалната символика е издигнатост върху главата, знак за отличие, сила и власт. В стари времена короната била орнаментирана с точки, както при рогата, символизиращи светлината и слънчевите лъчи. По-късно тези точки били заменени със скъпоценни камъни и украса.
Короната е символ за идентификация и разграничение. Тя получава силата на добродетелите и доблестта от небето и бога. Във всички цивилизации К. е царски атрибут, символизиращ  слънчевия принцип и божествената сила. Короната служи да подчертае върховенството  и изключителните  способности на този, който я носи. Тя е алегория на победата и господството над останалата част от света. В древния Египет короната била указание за качествата на нейния носител, но преди всичко – символ на властта. При индианците короната от птичи пера или злато представляват опит за идентификация със слънчевия бог и вследствие на това – с даряването на изключителна власт. 
Символизмът на короната може да се разглежда на 3 нива:
1.   по място – разположена върху главата, на върха на човешкото тяло; отвежда към стойностите и качествата на главата;
2.   по форма – короната е кръгла, знак за съвършенство и участие в небесната природа на нещата (олицетворявано от символа на кръга); маркира ограниченията и разделеността на земното от небесното, на човешкото от божественото, които въпреки изпитанията са обещание за безсмъртие;
3.   по материя – може да бъде растителна, минерална или от скъпоценни метали и камъни; разкрива на какви божествени и свръхестествени сили се подчинява и очаква подкрепа от тях носещия короната. В Египет единствено боговете и фараоните носили корона, чиито елементи изцяло били символи, като: бялата митра изразявала идеята за светлина; щраусовите пера били знакът на истината, овенските рога олицетворявали съзидателната ак-тивност и т.н.
В Йога, както и в Исляма, короната върху главата е мястото, откъдето душата може да се освободи от телесните ограничения, за да се въздигне до надчовешки състояния. В Гърция и Рим К. е знак за отдаденост на божествата. Статуите на самите богове носят растителни корони: тази на Зевс е от букови клони и листа, на Апо-лон – от лаврови клонки, на Афродита – венец от мирта, на Дионисий – венец от лозови листа.

Активен
giti
Гост
« Отговор #41 -: Август 27, 2010, 20:55:54 »


ВИДОВЕ КОРОНИ


1.  Древна корона                                7. Корона на маркиз
2. Зъбчата корона                    8. Корона на граф
3. Императорска корона                   9. Корона на виконт
4. Кралска корона                                10. Корона на барон
5. Княжеска (френска) корона      11. Корона на рицар или благородник
6. Корона на херцог                   12. Папска корона


* koroni.png (96.82 KB, 740x465 - видяно 2384 пъти.)
Активен
giti
Гост
« Отговор #42 -: Август 27, 2010, 21:02:59 »

КРЪГ

Обща символика: Кръгът е един от четирите основни геометрични символа (кръг, център, кръст и квадрат), олицетворение на Земята и Слънцето, на жизнената сила и плодородието. От най-далечни времена той е служил за означаване на  цялост, завършеност и като темпорален знак. В древния Вавилон кръгът се използвал за измерване на време, а в по-късни вре¬мена сферичността на вселената, на земното кълбо и на човешката глава се възприемали като знак за съвършенството. Кръгът е един от най-разпространените елементи на митологическата символика, изразяващ идеите за единство, безкрайност и висше съвършенство. Той символизира небето в неговото кръ¬¬гообразно и неизмеримо движение. Това движение без нача¬ло и без край олицетворява от своя страна времето. Като емблема на космическото небе, кръгът е знак за неговата активност, за отношенията му със земята и за ролята му на провидение. Кръгът е символ на преградата между културно-усвоеното пространство от природата и Хаоса. Той изпълнява функцията и на знак със защитна магическа сила срещу болести и лоши влияния.
Според теологическите и философските текстове, кръгът сим-волизира безначалния и безкраен дъх на божествеността в своята неизменност и като източник на благост и добрина. Кръговата форма се асоциира с култа към огъня, към героите и божествата. В Християнската символика кръгът олицетворява  вечността. В най-ранни времена той бил изобразяван във формата на Уробурос – навита в кръг змия, която си хапе опашката, след това станал олицетворение на слънцето, после кръглата форма влязла в символиката на ореола (виж стат. "Ореол").  
Кръгът е знак на основното Единство и на Небесната циклич-на активност. Като такъв той символизира развитието и проявлението на централната точка.  В този смисъл кръгът се разглежда  като "разтеглена" точка, където участва в нейното скрито съвършенство.  Кр. и точката (или центърът) имат общи символни качества като завършеност, еднородност, неделимост и др.
Кръгът е фигура, образувана от правилна крива линия без начало и без край, представлявайки универсална проекция на кълбото. В много традиции космосът е графически изобразя¬¬¬ван като кръг или неговите варианти – във вид на костенурка, диск, яйце. В кръговата форма намира отражение кон¬цепцията за цикличността на времето. Месечното и годишното кръгово движение на слънцето обединява времевата цикличност с тази на пространството. Това намира отражение в астрологическото отчитане на времето и създаването на "кръгли" календари за неговото обозначаване. Кръглата форма се асоциира и с култа към огъня, към героите и божествата. В Ислямската традиция тя се възприема като най-съвършената от всички форми.  
Кръгът е основен символ на Земята и на Слънцето, поради еднаквата форма и кръговия характер на цикличното им движение. Аналогия между кръга и слънцето откриваме в крилатия диск на Атон, в дискообразната корона на Ра, в слънчевата колесница на Аполон и др.  


* kryg.png (111.26 KB, 312x363 - видяно 787 пъти.)
Активен
giti
Гост
« Отговор #43 -: Август 27, 2010, 21:18:31 »

1 Кръг с криле – слънчев символ, познат от  древния Египет, където е често срещан  елемент, известен като "Крилато слънце". Там той изразявал представата за слънцето и небето с крилата на сокол, ко¬ито се  прос¬-тират над земята. В Египет се сре¬ща и като защитен знак, поставян над вратите на храмове и светилища. Кръгът с криле е също древна емблема за бог или за божествен дух.

2 Кръг с кръст в средата означава център и  четирите посоки на вселената. Тов e стар предхристиянски символ на слънцето и светлината (при германските племена и азиатските народи). По-късно, в християнското изкуство става знак за властта на Христос над живота и светлината в света.


    
3 Кръг, разделен на две е олицетворение на деня и нощта, на лятото и зимата, на  ЯН и ИН принципите.
    

4 Два съединени кръга означават свещен съюз между небето и земята.

    

 5 Два кръга един в друг
символизират андрогинизъм* и хермафродизъм.

     6 Кръг, разделен на две, с точка в горната половина и долна част, разделена на още две: точката горе символизира "центъра на света" – Ерусалим; горната половина е Азия, разделителната хоризонтална черта е Средиземно море, долната дясна част е Африка, а долната лява част е Европа. В някои стари изображения владетелите са предста¬вени с такъв диск в ръката.
    
 7 Кръг, разделен на три части – символ на Светата Троица. Във византийското (християнско) изкуство прибавяли буквите О, омега и  Н - гръцкият превод на Яхве (Господ) или "Този, който е".

 
   
 8 Концентрични кръгове –  символ на тиши-ната, необходима за самовглъбяване и медитация. Олицетворява също обединението на Космическия разум. Фигурата е   често срещана и в Дзен Будизма, където символизира етапите на вътрешно усъвършентване и прог-ресивно хармонизиране на духа.

* Андрогинизъм – от "андрогиния": наличие на признаци от двата пола в един индивид


* kryg s krile.png (6.3 KB, 96x96 - видяно 7578 пъти.)

* kryg s kryst.png (5.05 KB, 96x96 - видяно 7552 пъти.)

* kryg, razdeken.png (4.96 KB, 96x96 - видяно 7548 пъти.)

* dva syedineni kryga.png (7.74 KB, 96x96 - видяно 7581 пъти.)

* 2kryga.png (8.78 KB, 96x96 - видяно 7566 пъти.)

* kryg razdelen na 2.png (7.27 KB, 96x96 - видяно 7542 пъти.)

* kryg razdelen na 3.png (8.4 KB, 96x96 - видяно 7613 пъти.)

* kryg8.png (8.07 KB, 96x96 - видяно 7543 пъти.)
Активен
giti
Гост
« Отговор #44 -: Август 27, 2010, 21:23:52 »

    

9 Кръг и квадрат символизира движение  и промяна на реда или на нивото.



10 Кръг, вписан в квадрат, кабалистичен символ, олицетворяващ божествената огнена искра, скрита в материята, разпалваща в нея огъня на живота.
    

11 Три вплетени кръга - свързват се с идеята за Триединството (Светата Троица) и за три-лист¬ната детелина.
    
12 Пет вплетени кръга - един от най-извест¬ните международни символи. Петте олимпийски кръга олицетворяват мирното обединение на петте континента чрез  спорта.

13
Кръг с точка в средата

– точката символизира обединяващото съдържание на всичко, което тръгва от нея и ще се върне отново в нея. Знакът е познат също и като емблема на златото и на слънцето.                                                               

Българска обредност и символика: Кръговите ритуални обреди са типични за много народни празници, свързани с цикличността в природата и с критични ситуации във времето и пространството. Такива са кръговите обредни шествия по празниците Коледа, Нова Година, Кукеровден, Еньовден, Великден и Спасовден. Кръгови са обхожданията на землищата против природни бедствия като суша, градушка или наводнения. Кръгова е и церемониалната обиколка на свещени извори и параклиси, извършвани от нестинарите. При строеж на нова къща избраното място най-напред се обикаля с конец и се прекадява с тବмян, за да се сложи преграда между човешкото усвоено пространство, хаоса и природата.


* kryg i kvadrat.png (6.03 KB, 96x96 - видяно 7497 пъти.)

* kryg v kvadrat.png (6.42 KB, 96x96 - видяно 7512 пъти.)

* 3 vpleteni kryga.png (5.76 KB, 96x96 - видяно 7504 пъти.)

* 5 vpeleteni kryga.png (5.97 KB, 96x96 - видяно 7452 пъти.)

* kryg s to4ka.png (5.06 KB, 96x96 - видяно 7490 пъти.)
Активен
Страници:  1 2 [3] 4   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Символите и знаците около нас
Езотерика
OM 8 8738 Последна<br />публикация Февруари 16, 2012, 15:58:09
от dayana
Символите на новия свят « 1 2 »
Великият преход
Аэ съм 19 8402 Последна<br />публикация Октомври 29, 2010, 12:08:41
от wolfspirit
Човешкото мислене и светът след 2012 г. « 1 2 3 4 »
Великият преход
Evolution 59 8434 Последна<br />публикация Януари 22, 2012, 18:47:05
от sarabia
Проект който ще промени Светът
Послания
Elvira1989 10 2394 Последна<br />публикация Юни 20, 2012, 21:26:25
от Sunshine(sun)
Реален ли е светът, който виждаме? « 1 2 »
Великият преход
Sunshine(sun) 21 3379 Последна<br />публикация Март 11, 2013, 21:49:58
от вожда

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright