Духовно развитие

          

Страници:  1 [2] 3 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Светът на символите  (Прочетена 41003 пъти)
giti
Гост
« Отговор #15 -: Август 23, 2010, 20:26:58 »

ВЕЛИКДЕН

       Обща символика: Великденският празник (Пасха) е заим-стван в християнството от юдаизма, но е получил ново духовно съ-държание. На юдейски "Пасха" означава "избавление" и при древните скотовъдни юдейски племена празникът се свързвал с "омилостивяването на духовете", по-късно с култа към Яхве и честване като ден, отбелязващ освобождението на евреите от египетско робство. За Християнството Великден е ден на из-бавлението чрез Исус на цялото човечество от робството на Лукавия, където възкръсналият Спасител дарява вечен жи-вот и блаженство. Това е велик ден на възкресението на човешкия дух, празник на победата на духа и живота над смъртта. Затова този ден е празник на празниците и се отли-чава с изключителна тържественост на богослужението. Връз-ката на Великден с други древни обичаи се открива в обред- ността на съвременното християнство, в боядисването на яйца, в приготвянето на великденски сладък хляб (козунак) и др.
         В ранното християнство празнуването на Възкресение Христово съвпадало с юдейската Пасха, но на Първия Вселен- ски събор на християнската църква през 325 г. се приело Ве-ликден да се празнува в първата неделя след пролетното равно-денствие и пълнолунието, но задължително на различна дата от  Пасха.
        Задължителни атрибути на Великденския празник са об-редния хляб (козунак) и пъстрите великденски яйца. Козуна- кът, в качеството си на обреден сладък хляб, е универсално обредно-магическо средство и безкръвно жертвоприноше- ние. В него е заложена идеята за продуциране и възпроиз¬вод- ство на растежа и плодородието. Обредния хляб е един от първичните символи на усвоеното културно пространство при народите с развито земеделие. Великденският козунак симво-лизира тялото на Исус Христос. Той е сладък и не се възприема ка¬то обикновен хляб, защото олицетворява нещо възвишено, като саможертвата на Спасителя, който изкупува греховете на чове¬чеството и дава път за нов живот. 
         Традицията на червените Великденски яйца отвежда към идея¬та за безсмъртието, за периодичното подновяване и въз-раждане на живота в природата. То символизира възкресе-нието, вярата и надеждата в новия живот. Символиката на яйцето, от митологична гледна точка, се осмисля като първоиз- точник на живата материя. Митът за Световното яйце, кое-то дава живот на хората, животните и растенията е характерен за много езически религиозни системи (виж и стат. "Яйце").
          Традицията да се донесе свещта от нощната църковна Ве-ликденска служба да догори в къщи символизира внасянето в дома на новия огън и новото начало. Това е един вид инициал- на магия, която се открива и в стремежа на Великденското но-волуние всеки да държи в ръка пари, хляб или съд с вода, за да има здраве, богатство и изобилие в дома.
       Българска обредност и символика*: Великден е най-големият про¬летен християнски празник, известен като Възкресение Христово. Като дата той е подвижен във времето и се чества през периода от 4-ти април до 8-ми май в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно пълнолуние.
 Неделният ден Възкресение се явява заключителен за по-реди¬цата по-малки църковни празници и народни обичаи, чие- то начало се поставя със Сирни Заговезни (празникът, от който започват Великденските пости, седем седмици преди Велик-ден). Великденският празничен комплекс обхваща период от около 40 дни, натоварен с множество реликти** с езически и ре-лигиозно митологичен характер.
  Навремето у нас хората боядисвали до 500 яйца, които се ядели по 40 дни чак до Спасовден. Според традицията първи се бо¬ядисват червените яйца, които се вярва, че са заредени с предпазваща, магическа сила. Червени яйца се носят и когато се отива на църква, където едно се поставя пред иконата на Исус Христос и друго – пред тази на Света Богородица.
В основата на Великденските обреди и обичаи лежат вяр-ванията и представите, свързани с пролетното равноденствие и пре¬хода от зимата към пролетта. В митологичен план този пре-ход се осмисля като време на хаоса, предхождащ възстановя- ването и обновяването на космическия порядък. Християнска- та митологема на прехода живот – смърт – живот, вложена в живота, смъртта и възкресението на Христос, лежи  върху ми-тологичната линия космос – хаос – космос. По-късно тя е при-теглила част от древните езически вярвания и обреди, свързани с пролетното равноденствие. Подкрепа на това намираме в:
-  пролетните момински обичаи Кумичене, неразделна част от цикъла обичаи Лазаруване;
- Връбница (чества се в неделята преди Великден), осмисляна като възлов момент в обредността на целия Великденски праз-ник, изграждан и развиван върху основата на древни митоло¬- гични представи и обичайни норми. На Връбница, както и при другите славянски народи, единият кръг от обредно-магически действия е свързан с върбата, от чиито клонки се правят върбо-ви венчета, отвеждащи към идеята за Христовото Възкресение. Те се поставят над вратите и пред домашната икона  и се оста-вят да пазят дома през цялата година. Върбовата клонка е и от-глас от Дървото на живота. 
        Обредността и символиката на посочените Великденски пролетни празници като цяло отвеждат към митологичния мо-тив за победата над змея (посредник между небесните и зем-ни стихии, властващ над хората и заобикалящия ги свят), ха-рактерен за периода на хаос и преход към пролетта. Поради това Великден, като завършен акт на възстановяване на све-товния порядък (в християнската митология се приравнява към Възкресението на Христос), има преди всичко тържест-вено-представителен облик и се празнува три дни.


*   По Стойнев, Ан., "Българска митология", С. 1994
** Реликт – нещо, което се е запазило като остатък от миналото
Активен
giti
Гост
« Отговор #16 -: Август 23, 2010, 20:28:09 »

       ВИНО

       Обща символика: Виното символно се асоциира най-често с кръвта, поради червения си цвят и като есенция на лозата. Вследствие на това то се превърнало в питие на живота и на безсмъртието. Поради опиянението, което предизвиква в ня-кои семитски по произход традиции виното се възприема като напитка на познанието и инициацията (посвещението). В дре⬬на Гърция виното се почитало като кръвта на Дионисий. В Тао¬изма добродетелите на виното не се различавали от власт¬та на пиянството. Там то било обект на специално ритуално пр謬готвяне. В тайните китайски общества оризовото вино се смес¬¬¬¬вало с кръв при полагане на клетва и така приготвената напитка за причестяване помагала човек да живее до възраст от сто деветдесет и девет години.
         В библейската традиция виното е знак и символ на ра-дост и щастие: "Иди, яж хлябът си с радост и пий виното си с в嬬село сърце, защото Бог вече има благоволение в делата ти." ("Еклисиаст", 9:7)  В по-широк аспект виното е символ на всич¬ки дарове, които Бог е дал на хората: "Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино." ("Битие", 27:28). От Библията научаваме още, че в Изра- ел виното е жертвен елемент със свещена стойност и свое място в култовите жертвоприношения: "И с едното агне една десета от ефа чисто брашно смесено с четвърт ин първоток дървено масло, и четвърт ин вино за възлияние" ("Изход", 29:40). Такова е значението и на Потира с Христовата кръв в тайнството на Светото причастие (Евхаристия).
          Виното като носител на опиянението е символ на бо-жест¬вената ярост и на умопомрачението, с което Бог е на-казал хората и неверните народи: "Защото така ми каза Господ Израилевия Бог: Вземи от ръката ми тая чаша с виното на яростта ми та напой от нея всичките народи, до които те пра-щам. И като пият, ще политат и обезумеят поради ножа, който ще изпратя всред тях." ("Еремия", 25:15-16).
           Самият Христос казва за виното:  "Това е моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина. Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство." ("Евангелие от Марко", 14:24-25) В случая Исус сам подсказва подмяната на жертвената кръв с виното в жертвоприношенията.
           Погребалното изкуство, което възпроизвежда лозата, гроздобера или виното над гробовете ("приливането" на гроба с червено вино) показват, че тази напитка, както в езическите времена така и днес се използва като символ на безсмъртие.    Използването на вино в жертвоприношенията към подземни- те божества било забранено, тъй като виното се почитало ка¬то напитка на щастието при живите.
Активен
giti
Гост
« Отговор #17 -: Август 23, 2010, 20:30:29 »


                                ВОДА

       Обща символика: Символиката на водата има широко и разнопосочно поле на интерпретация. Тя е основен и неизменен елемент при сътворението на света,   затова е предмет на всеобщо почитание и символизация.  Алегоричното използване на В. отвежда към такива понятия като чистота, святост, плодородие, състрадание, любов, емоции. От дълбока древност хората използвали нейната жизнена и пречистваща сила, възстановяващи, но и разрушителни способности. Водата се свързва с различни митове и култове, в много от които е оли-цетворявана със съществуващите женски божества. Те били пряко свързани с Луната, управляваща водните приливи и отливи, с женската сила, с вътрешната влага и раждането. Водата постоянно отвежда към вярванията, че човекът е произ¬лязъл от нея, както и към Христос, понеже той, както и "Словото" представлява "Живата Вода".
 "Символиката на В. включва както Смъртта, така и съжи-вяването. Допирът с водата винаги съдържа възраждане: от ед-на страна, защото разлагането е последвано от ново раждане, а от друга страна защото потапянето оплодотворява и умножава потенциала за живот.   … На водната космогония отговарят вярванията, че човешкият род е произлязъл от водата. На все-мирния потоп или на периодическото потъване на континенти- те съответства "втората смърт" на душата и посветителската смърт на кръщението." (М.Елиаде, "Образи и символи")
 Разглеждането на водата като безлична и безформена маса представя безкрайни възможности – както за положително тъл-куване, така и като заплаха. Нейната символика може да се ог-раничи в разтълкуване на три основни нива: като източник на живот, като средство за пречистване и като център за въз-становяване и регенериране. Към нивото на пречистването не бива да пропускаме идеята за всемирния Потоп, символ на ед-но огромно пречистване от изчерпаността на формите, от греш-ките и греховете на хората. Потопът представлява един вид ог-ромна по мащабите си посветителска смърт, преходно реинтегриране, кръщение и ново сътворение по волята на различен от човешкия Висш смисъл и Разум.
        В древноегипетските култове идеята за водата на живо-та се разкрива в символиката на пречистването, което е схва-щано не само като външно, но и като посредник на силата на божествената благословия. За египтяните В. е първичното ве-щество, "което ражда всички живи неща".
В Азия водата се разглежда като "същностна форма на проявлението", източник на живота и елемент от физическото и ду¬ховното регенериране. Там тя е символ на таоистката мъдрост, на плодовитостта, чистотата и висшата добро¬- детел. Според китайската символика водата   е ИН и се проти- вопоставя на огъня, въпреки че е свързана с гръмотевицата, ко-ято се асоциира също и с огъня. В. символно отговаря на посо-ката север, на студа и зимното слънцестоене, на бъбреците, на черния цвят и на триграмата K'AN от И Дзин. В тибетските посвещения използваната за целта вода е символ на желания- та и поетите отговорности от посвещавания. На Изток на водата се гледа преди всичко като на благословена течност, позволяваща да се живее.
В символичен план В. се разглежда и като олицетворение на мъдростта и духовния живот, предлагани от Бога, но чес-то отхвърляни от хората. В. има и пречистваща сила, тъй като притежава способността да "изтрива" историята и да поражда но¬ви състояния. Светената вода (църковно осветена В. смесена със сол) се приема от християнската религия като най-силното оръжие срещу дявола и неговото присъствие. В. е олицетворе- ние и на регенерирането, тъй като е свързана със Светото кръ-щение и експлицитно  отвежда до идеята за посвещаването и новото раждане.
        Погледнато от друг ъгъл, водата е символ и на бинарната опозиция Горе-Долу, като Горе е дъждовната вода, а Долу – морската, солена вода. Горната е чистата, създаваща и пре¬чист¬¬¬- ваща течност, символ на живота. Долната е морската и горчи-вата, способна да създава нещастие и безредие.
       В Корана В. е наречена "благословена вода", която пада от не¬бето като божествен знак, а Райските градини са описани ка-то изпълнени с ручеи и извори с жива вода.
В психоанализата В. е символ на подсъзнателни и несъз-навани енергии, неясни душевни пориви, скрити и непоз¬на- ти мотивации. Често се случва човек да се сънува, че лови р謬ба на брега на вода. В този случай "В. е символ на все още н嬬съзнатата душевност, прикриваща вътрешни съдържания, които рибарят (сънуващия) се опитва да извади на повърх- ността…(E.Aeppli)".
       Българска обредност и символика *: Според поверията, всяка вода си има свой Стопан-пазител, който се явява в образа на някакво животно. То може да бъде голяма жаба, риба, гущер или птица, но най-често голяма Змия с получовешка глава и криле. Във водата обитават различни духове, които народната представа вижда в образи на жени, моми и др. Гръцкият историк от VІ в. Прокопий съобщава, че славяните на Балканския полуостров почитат реките и изворите, принасят им жертви и гадаят по тях.   
        Водата е традиционно средство за успех при всяко начина- ние ("Върви му като по вода"). Известни са Самодивските и Ру¬салските извори, които се посещават през годината с надежда за изцеление – през Русалската неделя (около Петдесетница) или на Спасовден (четиринадесетия ден след Великден). В на¬ши дни все още се практикува търкалянето в роса за здраве по Гергьовден и къпането в реки и извори по Еньовден (лятното слънцестоене на 22 юни).  В. се осмисля и като преход от света на живите към света на мъртвите, като се вярва, че душата на по¬чиналия се отправя към оня свят по вода.

* По Арнаудов, М. - "Студии върху българските обреди и легенди", т.2, С., 1972 г.
Активен
giti
Гост
« Отговор #18 -: Август 23, 2010, 20:32:49 »

ВРАТА

       Обща символика: Вратата символизира мястото на преминаване между два свята или две състояния, между тъмнината и светлината, между богатството и нищетата и т.н. Вратата отваря пътя към тайното и непознатото. Тя е не са-мо показател за преход, но  и покана за преминаване или пъту¬- ване към отвъдни светове. Това преминаване представлява придвижването от светската област към света на свещеното. Така например, вратите на храмовете и църквите отвеждат към све¬ти места, водещи към най-Светия от Светите, към Реалното при¬съствие на Божествеността. Така например, вратата на храма  е символ на входа към вечния живот и обобщава значението на портата към Небето. Като място за преминаване и за достигане на определено ниво тя е олицетворение на неизбежния достъп и за възможността за достигане до една по-висша реалност или обратното.
        Янус, Римският бог на Посвещението в Мистериите, пазел ключо¬вете на вратите на слънцестоенето, тоест на низходя¬¬¬- щите и възходящите фази на годишните цикли. Този бог се свър¬зва още с вратата на боговете и с вратата на хората, предлагайки достъп до два пътя, на които бил покровител. Те са известни като врати на ада (Janua Inferni) и врати на небе- то (Janua Coeli).
        Символиката на Вр. отвежда и към идеята за преминаване от земята към небето през вратата на слънцето, олицетво- ряваща излаза в космоса и изхода извън ограниченията на ус-ловностите. Да се премине през врата означава да се смени нивото, средата или начина на живот.     
         В Китай последователното отваряне и затваряне на врата символизира ритмиката в космоса и живота, както и последова- телното редуване на принципите ЯН и ИН.
         В еврейската и християнската традиции вратата има ог-ромно символно значение, тъй като тя позволява достъпа до Откровението и в нея се откроява хармонията на света. В Библията вратата е символ на Христос - олицетворението на справедливостта: "Отворете ми портите на правдата; Ще вля-за в тях и ще прославя Господа. Това са Господните порти, В които ще влезят праведните." ("Псалом 118", 19 и 20) 
        За да се влезе в Царството Небесно, обаче трябва да се мине през Него, който олицетворява вратата на Спасението и достъпа до отвъдното блаженство: "Аз съм вратата; през ме-не ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза и ще излиза, и паша ще намира."  ("Евангелие от Йоана", 10:9).
        Вратата като символ на Небесните Порти, които Бог отва-ря, за да се прояви и разпростре благата си върху хората, нами-раме също в: "Битие" 28:17, в "Псалм" 78:23, в "Откровение на Йоана" 4:13,  в "Малахия" 3:10 и др.
        Образът на Христос, свързан със значението на вратата от-криваме и при неговото завръщане (Второто пришествие), за да прие¬ме устоялите на изпитанията: "Ето, стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласът ми и отвори вратата, ще вляза при не¬го и ще вечерям с него, и той с мене. На тогова, който побе- ди, ще дам да седне с мене на моя престол, както и аз победих и сед¬нах с Отца си на неговия престол." ("Откровение на Йоана" 3:20,21)
        В "Исая" 60:11 вратата олицетворява свободния достъп за народа до Божията милост:  "Портите ти ще бъдат винаги отво¬рени, не ще се затворят ни деня ни нощя, За да се внася в т嬬бе имота на народите, и да се докарват царете им. "
        Вратата като символ на Портите на смъртта и на Хрис-товата победа над нея намират отражение в: "Исая" 38:10, в "Матея" 16:18 и в "Откровението на Йоана" 3:7.
       Българска обредност и символика*: Обредите и вярванията, свър¬¬зани с вратата разкриват митологичното й значение като граница между дома и територията извън него, между своето и чуждото пространство (гости, Коледари, Сурвакари, Лазарки и др. се посрещат на вратата). Според традиционните представи вратата е място за определени обредно-магически действия. В народните представи и обредност Вр. най-често се явява заедно с прага, от който тя не може да бъде отделена. Особеното отно-шение към вратата се проявява в поверието, че излязла от упот-реба Вр. не трябва да се унищожава или гори.
         С вратата са свързани редица предпазващи и очистващи об¬реди около сватбените и кръщелните традиции. Така напри- мер: преди да влязат в дома на булката сватбарите на младоже- неца трябва да "платят" при входната врата; при въвеждането на булката в новия й дом, тя е длъжна да намаже вратата с мед (и масло) и др. При втората пита след раждането поканените жени трябва да прекрачат нарочно поставени на прага на врата- та горящи въглени, червен конец или железен предмет (ритуал за предпазване на родилката и новороденото от лоши влияния). След кръщаване на дете кръстникът или кръстницата го пода¬- ват на майката близо до врата и др. 
        На Цветница и по Гергьовден вратите на дома и стопан- ските постройки се окичват с върбови клонки и зеленина. На Петровден (29 юни) когато завършват двуседмичните Петрови пости се отговява с петровско пиле и стопаните колят на прага на дворната врата жертвена птица (петел) за здраве.


* По Стойнев, Ан. – "Българска митология", С., 1994 г.
Активен
giti
Гост
« Отговор #19 -: Август 23, 2010, 20:35:08 »

                             ГРАФИТИ

       Обща символика:   Човек от най-древни времена се опитва да мате¬риализира представите си за света - най-напред чрез пещерните рисунки и култовите фигурки, които превръщал в обекти на съзерцание. В  стремежа си да приближи своето "изкуство"  до отражението на външната среда той допускал из-ползването на несъществуващи форми, свързани с определени душевни състояния и със стойност на символи на реални или абстрактни обекти. Връх в това отношение била египетската символика. Думата "графити" идва от италиански и означава "драскам", а "il grafito" означава "следа". С настоящото си зна¬че¬ние понятието се използва от 70-80-те години на ХХ век, но "надрасканите", "гравирани" или просто издълбани надписи и фи¬гури са познати от пещерната епоха. Античността е запазила  за нас богати находки и рисунки в Помпей и Атинската Агора. Античните графити дават сведение за ежедневния живот по това време чрез записани съобщения, желания, оскърбления, признания, надписи и изображения. В началото на хрис¬тиян- ската епоха, а и през Средновековието, най-често изписваните графити са различни варианти на монограма на Христос и на Крисмите*, които били опознавателна емблема и знак за признателност към Бога. Всъщност, през всички епохи хората изпит¬¬¬вали потребност да се изразяват чрез писане върху дървета, каменни масиви и стени.
          Модерните графити започват изявата си с началото на студентските вълнения през 1968 г., когато се проявяват само с протестни и политически надписи. С времето, техниката и средствата на графитите се променят –  днес се използват вече не само различни видове маркери и флумастери, но и спрейове
и шаблони.
          Към края на 60-те години в САЩ, в крайните Нюйоркски квар¬тали, обитавани предимно от латиноамериканци и черно-кожи, се заражда своеобразно младежко артистично движение. В началото, чрез писане и рисуване по стените, то изразявало предимно своето несъгласие с обществото и представлявало един вид "контра-култура". Американските графити наричали себе си writings gangs – т.е. "пишещи гангстери" противопоста-
 вящи се на агресивните fighting gangs – "воюващи гангстери".
          Днес "произведенията" на графитите могат да се видят по цял свят – по улици, жилищни сгради подлези, метра и т.н. Нещо повече, някои творби са толкова истински и живописни, че представляват действително произведения на изкуството и могат да се видят в галериите на Ню Йорк, Париж и Берлин. 


* Крисма – важен символ в примитивната християнска църква, емблема на името Христово (виж илюстрацията)
Активен
giti
Гост
« Отговор #20 -: Август 23, 2010, 20:43:37 »


                   ГРЪМОТЕВИЦА

       Обща символика: Гръмотевицата е израз на висшата сила на небесните божества и на способността им да стоварят мощта си на земята. Според М. Елиаде, тя е техен основен ат¬ри¬бут. В гръцката митология  гръмотевицата се свързва с тътена, изли-защ от земната утроба, което очевидно отвежда към сеизмич- ната активност на Земята. Гръмотевици излизат от ръцете на Зевс, когато детронира своя баща Кронос. Според библейските тра¬диции, гръмотевичен е гласът на богът Яхве. Преди да сключи "Завета" с израилтяните и да им повери Декало¬га*, Ях¬ве произвежда страховита буря с гръмотевици и тайн¬ст¬¬вени тръбни звуци, при които планината се тресе. И тук Гр. се явява като проява на мощта на бога, на неговата справедли¬вост и гняв.  Гръмотевицата символно може да изразява и "наруше¬ние на космическия ред"  вследствие на "гнева на елементите". 
За народа Попол-Вух Гр. е "Изречената Дума на Бога", до-като мълнията и светкавицата представляват "Изписаната Дума на Бога". При ацтеките, Тлалок е бог на бурите, светкавиците, гръ¬мотевиците  и дъждовете, а неговия дом е на изток в стра-на- та на пролетното обновление. Божествата на Гр., дъждовете и растителността в много традиции са пряко родствени с божест-вото на Луната, а оттам и с лунната символика.
В Австралия богът на гръмотевиците и бурите често се пре䬬¬¬ставя като плаващ на лодка с формата на лунен полумесец. В други Австралийски и Американски митове, Гр. и светкави-цата се асоциират с Великата митична Майка на първите Ге-рои-Близнаци. В някои митологии на северен Сибир и на същи-те ширини в Америка, гръмотевицата се произвежда от плясъка на митична птица, а в Монголия и Китай – от небесен Дракон


* Декалог – буквално означава "десетословие"; известен като"Десетте заповеди", съдържащи заповеди и забрани, регулиращи поведението на човека пред Бога
Активен
giti
Гост
« Отговор #21 -: Август 23, 2010, 20:44:47 »

                          ГЪЛЪБ

       Обща символика: Символиката на гълъба несъмнено е свър¬зана с него¬вата мека белота и нежното му гугукане, с красотата, изяществото, кротостта и питомността на птицата. При древните евреи Г. бил образ на изкуплението. В юдеохристиянската символика гълъбът е олицетворение на Светия Дух, на чис¬тотата и скромността.
 Когато в библейския разказ Г. донася маслинената клонка на палубата на Ноевия ковчег, той символизира надеждата, хармонията и отново откритото щастие. Образът на гълъб и маслинена клонка отвеждат към идеята за мир и нов живот. Гълъб и лилия олицетворяват Благата вест,  а 12 гълъба символизират 12-те Апостола.
 В много традиции Г. се явява като небесен предвестник и символ на душата на починалия, както и знак за нейното без- смъртие. В християнската иконография е познат разказа за мъченика Поликарп, чиято душа излиза след смъртта му в об-раза на гълъб.
 В езическите възприятия Г. е птицата на Афродита и се асоциира със завършека на любовната игра. В обикновения жаргонен език Г. е един от най-универсалните метафори, из-ползвани за жените,  за изразяване на хармония и семейно щастие.
Активен
giti
Гост
« Отговор #22 -: Август 23, 2010, 20:47:18 »

      ДРЕХА

       Обща символика: Казват, че дрехата е направила от нас хора, но заплашва да ни направи манекени. Тя е присъща само на човека и е един от първите знаци за осъзнаване на собствена- та му голота, на опознаване на себе си, на своя пол и нравств嬬¬- ни критерии. Дрехата е видимата форма на човешкото създа¬ние, външен символ на неговата душевна активност. Облеклото е показател и за определени аспекти на личността, за по-датливостта на модни влияния и за желанието да се влияе и на другите как да се обличат. Дрехата, униформата или определени части от облеклото (вратовръзка, пагони, шапка, фу¬ражка и т.н.) са израз на принадлежността към определено общество, социални функции или среда – армия, полиция, флота, духовенство, съдебна система и пр. Днес обаче все повече "униформени категории" предпочитат  цивилното облекло, което е лесно обяснимо с развитието на обществото. От друга страна, това е феномен на десакрализация, на загуба на символното значение и своеобразен отказ от принадлежността към даде-но общество.
           Жреческите юдейски одежди в древността символизира- ли  макро и микрокосмическите влияния, а ресните по тях из-разява¬ли дъжда на милостта и опрощението. В Исляма, при Иранските шиити, в Япония, при Будизма и  Шинтуизма све-щеническите дрехи и най-вече тези за поклонения били бели на цвят и поклонника трябвало да смени обичайното си облекло със специално поклонническо, което му придавало свещен вид. Преди да се влезело в тайно китайско общество също трябвало да се облече бяла роба.
           Според Ап. Павел дрехата представлява духовното и  безсмъртното тяло, което ни очаква в края на дните ни: "… като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, стига само, облечени с него, да не се намерим голи. Защото ние, които сме в тая телесна скиния*, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота." ("Послание на Ап. Пав-ла към Коринтяните", 2, 5:2-4). В Библията белият цвят на дре-хите е този на божествеността, на небесната светлина и на прославата на възкресението.
              В Стария Завет Бог е представен във видението на Да-ниил с бели дрехи: "Гледах додето се положиха престоли, и Древният по Дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и кос¬¬¬¬мите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени плବмъци и колелата му пламенен огън." ("Книгата на Пророк Да¬ниила", 7:9)
             Дрехите на Ангелите също са бели и искрящи: "… за-щото ангел ог Господа слезе от небето та пристъпи и отвали ка-мъка и седна на него. Изгледът му беше като блескавица и облеклото му бяло като сняг." ("Евангелие от Матея", 28:2-3)
           Дрехите на Исус също са искрящо бели, блестящи с не-естествена, небесна и божествена белота: "Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели." ("Евангелие от Марка", 9:3)
            В Апокалипсиса мъчениците и всички християни полу-чават бели дрехи като последна утеха: "И на всички от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време докле се допълни числото и на съслужителите им и бра-тята им, които щяха да бъдат убити като тях." ("Откровението на Йоана", 6:11)
           В древен Китай императорските дрехи били кръгли горе около врата и квадратни в долната си част. Символният смисъл бил, че императорът е посредник между Небето (кръглата част) и Земята (квадратната част). В таззи страна се отдавало голямо значение на символиката облеклото, която била важно условие да изпъкнат честта и добродетелите на носещия дрехата. Така например: тя трябвало да бъде направена от 12 парчета плат, като 12-те месеца на годината (12 е знак за хармония); ръкавите трябвало да са закръглени, за да придават изящество на дви-женията; кройката на гърба трябвало да е права, за да придава изправеност на походката; вътрешните ръбове трябвало да са хоризонтални – символ на спокойно сърце.  Когато дрехата е такава, каквато трябва да бъде, стойката на тялото е из-правена, приятна, придаваща спокоен израз на лицето в съот-ветствие с правилата и реда.


* Скиния – древноеврейски походен храм във форма на шатра, за извършване на богослужения при дълги пътувания
Активен
giti
Гост
« Отговор #23 -: Август 23, 2010, 20:49:45 »


                          ДУША

Обща символика:  Легендите, образността, традиционна- та обвързаност и  коннцепциите относно Душата са обект на много изследвания и томове книги. Когато се говори за Д., би-ло в науката или философията винаги има много резерви и ню-анси по отношение на влаганото съдържание. Отричането или потвърждаването на Д. като факт определя различното отноше- ние към нея в антропологията, антропософията, етиката и рели-гията. Символното отразяване на Д. е толкова разнообразно, колкото са свързаните с нея образи, понятия и вярванията, кои-то е невъзможно да бъдат изчерпани в рамките на тази статия. Основно в общата символика на Д. е дъхът като жизнен принцип и неговите производни.   
Принципът на небесната мощ, на жизнената сила и без-смъртието в египетската митология бил общ за мъжете и же-ните, наричал се е  АКХ (или Анх)   и се олицетворявал от човека с птича глава Ибис*. Птица с човешка глава пък символизирала духът   БА на човека, който след смъртта напускал тялото и бродел из местата, където е бил приживе. БА бил духовен принцип и можел да съществува независимо от физическото тяло. Според египтяните, освен от тези два принципа, човек се състои също от сянката и името си, израз на вътрешната същност на всеки индивид.
За гърците от Омирово време Душата, която наричали Психея, (или Анима на латински), означавала буквално Дъх. Под влиянието на философите, те постепенно започнали да се 
различават в човешката душа части, принципи и способности.  За Питагор психеята отговаряла на жизнената сила, а чувствителността  - на сетивните възприятия. Платон развил паралелизма между частите на Душата и социалните им функции.
        За римляните, според J. Beaujeu понятието spiritus (душа) означавало едновремнно "принцип на човешката мисъл" и "принцип на генерацията от одухотворени същества".
        В християнската традиция се развилр мистическия сми-съл на понятието "душа". Постигнатото духовно ниво от мис-тиците обаче по никакъв начин не се доближавало до психоло- гията, защото разглежданата от тях Д. била "съживена от Све-тия Дух". В тази връзка К.Г. Юнг казва в труда си "Еон" казва, че в  християнските представи Душата се интерпретира ка-то църквата. Тя е жената, която "обгръща мъжа и маже с благовонно масло краката на господаря"
В други свои изследвания Юнг разглежда душата като съв-купност от два противоположни, взаимнодопълващи се архети- па – Анима и Анимус. За него човешката личност има една обърната навън страна, на която съответства една вътрешна противосила под прага на съзнанието. "Образът на Душата" се определя от една от най-проявените психически опозиции Ани-ма/Анимус. Тези два архетипа са първични образи, преосмисле-ни от опита на предците, който човек носи винаги в себе си.
Анима-та минава през 4  фази на развитие: първата е сим-волизирана от Ева и от нейното място в биологичен и инстинк-тивен аспект; втората фаза е свързана със сексуалните еле-менти; третата фаза е символизирана от Дева Мария, при ко-ято любовта достига напълно духовно ниво; четвъртата фаза е свързана с мъдростта. Следователно, "Индивидуалната Душа" трябва да премине през четири етапа, през които Ева -та в човека е призвана чрез прогресивно развитие да се пречисти, откривайки своето собствено слънце. Анимата е женски показател, женската съставна част на несъзнаваното в мъжа. На Анимата съответстват персонажите на Ева, Афродита, Дева Мария, Жулиета и др. При мъжете идеалният Анима-образ се формира въз основа образа на майката, сестрата или на близка жена в качеството на първа любов.
        Анимус-ът, според Юнг, е мъжкият показател на несъзна- ваното в жената. При нея идеалният Анимус-образ се основава на бащата, на брата или на първия опознат мъж. На Анимусът съответстват образите на Адам, Херкулес, Аполон, Исус Хрис-тос, Ромео и др. Юнг казва още, че всеки човек е бисексуален, в смисъл, че има заложени в себе си в различна степен качества от противоположната полярност.
Българска обредност и символика*:  В народните представи душата често е осмисляна като сянка или сенчица. В други случаи тя придобива облика на птица: според поверията, Д. на праведните са бели гълъби, а тези на грешниците се превръщат черни гарвани, врани или нощно пеперуди.
В народното съзнание, когато човек умира, Д. му излиза през устата във вид на въздух, пчела или мушица. В продъл- жение на 40 дни след смъртта тя остава на земята и обикаля местата, които човек е посещавл приживе. Затова през този пе-риод на мястото на смъртта всяка вечер се пали свещ, за да не се лута Д. в тъмнината. На 40-ия ден в ранно утро ангелите и дяволите идват да отнесат Д. към отвъдния свят. Общоприето е вярването, че в определени годишни периоди (от Коледа до Бо-гоявление, Тодоравата и Русалската Недели, от Великден до Спасовден) Д. на всички мъртви идват на земята.


.................
* Ибис - 1) В др. Египет – свещена птица от рода на щъркелите; 2)Превъп- лащение на Тот, бог на творческото Слово. Тот се нарича още Хермес Трисмегист ("Трижди велик"). Неговата дълга човка символизира интелек-туал-ните занимания и езотеричните (тайнствените) познания. Дългата човка предизвиква рзлични асоциации и затова  тя символизира както хиги-ена и чистота, така и връзка с Луната (извитостта на клюна  като месечина)
* По Стойнев, Ан., "Българска митология", С., 1994 г.
Активен
giti
Гост
« Отговор #24 -: Август 23, 2010, 20:50:49 »

                                        ДЪГА

          Обща символика: В символен план представлява пътят и връзката между горе и долу, тя е мостът , който поставяли боговете и героите между техния и нашия земен свят. Пигмеите от Централна Африка вярват, че Бог им показва желанието си за общуване посредством дъгата. Племето Догони  считат дъгата за пътя на небесния Овен от небето до земята. В древна Гърция дъгата е олицетворена от Ирис – бързият вестоносец на боговете, символизиращ отношенията между небето и земята, между хората и боговете.   
В Китай обединението от петте цвята на дъгата се свързва с ИН-ЯН знакът на световната хармония и плодородието. В Индия и Месопотамия  седемте цвята на Д. се разглеждат като символи на 7-те небеса. В Тибет дъгата е олицетворение на душата на боговете, издигаща се към небето.  В Будизма Д. е стълбата със 7-те цвята, по която Буда слиза от небето.
Според Библията дъгата е материализация на Завета: "Бог рече още: Ето белега на Завета, който аз поставям до вечни поколения между мене и вас и всичко живо, което е с вас… и тя (дъгата, б.а.) ще бъде белег на Завета между мене и земята". (Битие, 9, 12-13)
       Българска обредност и символика: Според поверието, когато небесната вода на облаците свършила, дъгата се появила, за да се напие с вода от реката или морето. По цветовете на дъгата стопаните у нас гадаят за плодородието през годината. Ако преобладава зеления цвят, това означава, че ще има много трева за добитъка. Ако преобладава жълтия цвят ще има много добър добив на жито и царевица. Ако най-ярък е чевения цвят – ще се роди много грозде и ще се напълнят бъчвите с вино. Когато грее слънце и вали дъжд българинът казва, че дяволът ( мечката, лисицата) се жени.
Активен
giti
Гост
« Отговор #25 -: Август 23, 2010, 20:53:04 »

ДЪЖД

       Обща символика: Дъждът се възприема като универсален символ на небесните влияния върху земята, проявяващи се чрез неговата оплодителна функция върху почвата. Оттам идеята за плодородието се принася и върху други области на живота. Така например Индра* излива дъжда по полята, но в същото време оплодява животните и жените.
         В гръцката митология е известна легендата за Даная, коя-то била заключена в бронзова стая, за да не може да забреме-нее. Въпреки това била посетена от Зевс, който я оплодил под формата на златен дъжд, проникнал през една пукнатина на тавана. Тук дъждът се явява като сексуален символ, олицет-ворение на спермата, който се асоциира със семената на расте-нията, необходими за плодородието. Този мит напомня за взаимно допълващите се двойки светлина-тъмнина, Ян-Ин, Небе-Ад, Злато-Бронз и др. привличащи се противоположности, из-точник на плодородието.
        В китайския И Дзин дъждът е основен за принципа k'ien –  активното небесно начало, основа на всяко проявление. В Ки-тай обаче, дъждът и росата (с еднородна символика в повечето традиции) имат различна природа. Там и дъжда и росата са с лунарен произход, но дъждът принадлежи на Ин (женския, от-рицателен и пасивен принцип), а росата на Ян (мъжкия, поло-жителен и активен принцип). 
        Според традициите на американските индианци дъждът като цяло символизира оплодителното семе на бога на урагани- те. Всъщност, това образно значение е присъщо на обредността
и традициите на всички земеделски народи. При Ацтеките, Тлалок – богът на светкавиците и гръмотевиците е също и бог на огнения дъжд, като и светкавицата и дъждът имат стойност на небесно семе. Инките в Перу вярват, че Импала – богът на
гръмотевицата, изсипва дъжда върху земята и я вкарва в Млеч-ния път – голямата небесна река.
         Символното значение на дъжда в повечето традиции е много близко до това на росата. Това, което идва от небето на земята се свързва не само с плодородието по нея, но и с духов ната светлина и влиянията за облагородяване на съзнание- то.
       Българска обредност и символика*: Според народните поверия първият дъжд през месец март се счита за лековит. Гергьовденският дъжд се смята за най-добър и заедно със Спасовденския (на 40-ия ден след Великден) предвещават благодатна и плодородна година. Продължителните и проливните дъждове се възприемат като божия лоша поличба, а при убийство или прелюбодеяние между кръвни роднини, вали кървав дъжд, кой-то предвещава гладна и смутна година.  В народния християн- ски мит за подялбата на света между светците, покровител на небесните стихии е св. Илия.
        В народния фолкор е много разпространен смесеният ези-ческо-християнски мотив за халата (змея) или за св. Илия, кои-то се разсърдили на хората, че ги забравили и не им принасят жертва. Затова заключили дъжда в небето и на земята настана- ла страшна, тригодишна суша. Когато селяните дарили змея с най-личната мома/заклали животно (виж стат. "Жертвоприно-шение") в чест на светеца, сушата престанала.
        В голяма част от страната  при суша се изпълняват обреди- те Герман и Пеперуда, тържествени шествия -  Покръсти и мо-лебени за дъжд. В Северозападна България при суша се прави магическо обредно прогонване от селото на змея или халата.


* Индра – един от главните индуистки небесни божества, покровител на дъжда, гръмотевицата и лечението
* По Стойнев, Ан., "Българска митология", С., 1994 г.
Активен
giti
Гост
« Отговор #26 -: Август 23, 2010, 20:55:13 »

                 СВЕТОВНО ДЪРВО 

         Обща символика: В митологията и семиотиката* дървото е известно още като Космическо, Кабалистично И Дърво на живота. Със своята изправеност и насоченост нагоре то принадлежи към символите на вертикалността. Дървото олицетворява цикличния характер на Космическата еволюция – живот, смърт и възпроизвеждане в образността на раззеленяването и окапването на листата всяка година. В корените на дървото живеят дребни подземни животинки, в клоните и над короната се подслоняват и летят птици - по този начин Д. свързва земния и небесния свят. Нещо повече, то обединява всички елементи - водата циркулира със соковете му, въздухът подхранва листата му, със самото дърво разпалва огънят и т.н.
         Дървото е един от най-разпространените растителни митологични символи на организираното космическо пространство. Д. въплащава идеята за триделното разпределение на света във вертикален план. Короната олицетворява небосвода (горния, небесния свят) с неговите реални и свръхестествени обитатели – Бог, ангели, светци и птици. Стволът разделя Небето от Земята и съответства на средни, земния, човешки свят. Корените символизират долния, подземния свят, обитаван от демоните на мрака и водата, чиито зооморфни митологични превъплащения са тези на змията, видрата, къртицата.** Световното Д. изразява архаичната представа за възможността да се преминават границите между Долния, Средния и Горния свят. В този смисъл Д. се интерпретира като път към света на небесните богове или подземните зли сили.
         При египтяните представата за Световното дърво е по-слъбоизразена. Въпреки това в древен Египет за различните богове се казва, че са произлезли от дърво, а дървесните култове били разпространени из цялата страна край Нил. Дървото, особено финиковата палма или сикомората се смятала за един вид дърво на живота. 
        Универсалният и централен характер на Д. дават възмож- ност то да се третира като Космическо Дърво, Дърво на Света или Ос на Света. То е символ на отношенията, които се установяват между Земята и Небето. В християнските традиции Д.  асоциира с Дървото на Живота и с Божественото проявление, тъй като символиката на Д. отвежда към Зараждането на света, към Първия Завет и към Новия Завет, към Дървото от което е направен Кръста и към идеята за Възраждане. Самият Исус чрез метонимично* пренасяне на значението, е символ на Световното Дърво, на Стълбата и на Оста на света. Дървото е символ и на плодородието посредством въплатената в него идея за биологично развитие и еволюция. Д. се разглежда и като източник на живот, понеже в него е концентрирана жизнена енергия, способна да даде нов живот.
        Символиката на Д. отвежда и към идеята, че то е едновременно и фалоса и матрицата, олицетворявайки плодовитостта и увеличаването на семейството. Въпреки всички положителни алегории на дървото, то може да се разглежда и като Дърво на смъртта. От Дървото на Живота е направен кръстът, чрез който се минава по пътя от смъртта и пречистването към светлината.
         Във ведическа Индия жертвения стълб е направен от дървото, олицетворявано със Световното Д. Стълбът и Д. сим-волно се сливат в едно и се превръщат в Ос, която свързва Не-бето и Земята. Според Библията, Световното Дърво се намира по средата на Рая и дарява безсмъртие.
         В юдеизма Св. Д. е известно като Кабалистично дърво, представлявано от 10 Сефирота, символи на 10-те превъплаще- ния на божеството, на 10-те аспекта на Вселената и на 10-те елемента на човешката психология.
        Най-разпространения вариант на Космическото дърво "се намира в средата на вселената и подобно на Ос поддържа трите свята (на боговете, на хората и на мъртвите, б.а.). В централни- те и североазиатски митологии неговите седем или девет клона символизират 7-те или 9-те небесни нива, тоест седемте плане-тарни небета". (М. Елиаде, "Образи и символи").               
       Българска обредност и символика: Редица елементи от българския обреден реквизит се интерпретират като еквивалент на Дървото на живота, напр. бъдника, тояжката на коледарския цар и суровакницата,  сватбеното знаме, кумовата пръчки и др. В българските народни вярвания и обичаи ролята на Световно дърво изпълняват най-често дъбът, яворът, орехът и борът. Традицията строго забранява сеченето или кършенето на клони от такива вековни дървета, под които в миналото се извършвали разнообразни чествания и церемонии, свързани с приношения и курбани.
          В по-абстрактен план Световното дърво се осмисля като митологично съответствие на човека и неговия дом, тълкувани като своеобразен микрокосмос, развиващ се по законите на макрокосмоса (вселената).   


* Семиотика – наука за изучаване значението на символите и знаците
** По  "Мифы народов мира", т.2, М. 1988
* Метонимия – стилна фигура, при която една дума се употребява вместо друга поради определена връзка между понятията.
Активен
giti
Гост
« Отговор #27 -: Август 23, 2010, 20:57:37 »

           ДРАКОН /Змей, Ламя, Хала

         Обща символика: Драконът е митично чудовище, присъстващо в културите на почти всички цивилизации. Като демоничен символ той се отъждествява с образа на змията. Думата "дракон" идва от гръцката DRAKON, произхождаща от  DERKOMAI, със значение на "гледам",  "фиксирам с поглед". Действително, някои дракони се характеризират със своя страшен поглед, като Горгоната Медуза, която според легендата вкаменявала с поглед. Образът на всевиждащия дракон от друга страна е символ на разкритието  и на философския камък.
        В библейските и християнските традиции драконът е олицетворение на Антихриста, въплащение на Сатаната и варварщината (виж Новия Завет, Окровение на Йоана, гл. 13). В Християнството смазаните глави на чудовищата (драконите, Левиатана*) символизират победата на Христос над злото: "Ти си смазал главите на морските чудовища. Ти си строшил главите на Левиатана. Дал си го за ястие на людете, находящи се в пустинята". (Псалми, Псалм 74, 13-14). Драконите представляват също армията на Луцифер, противопоставена на ангелската армия на Бога.
        В историята на вярванията, свързани с дракона, Пиер Карнак различава три големи етапа, три "епохи" на Дракона:
-   епоха на Космическия Дракон – изражение на силата на природата и Богът-Дракон;
-   епоха на Дракона-Пазач – символ на предпазващия принцип;
-   епоха на лошия и Злокобния Дракон – олицетворение на злото.
Драконът символно се свързва с четирите елемента:
-   принадлежи към земята посредством своята същност на влечуго и това, че понякога живее сред скали и в пещери;
-   принадлежи към небесния свят, посредством своите крила
-   принадлежи към водния свят, защото обитава най-често водни пространства – реки, езера, морета;
-   свързан е с огъня и огнената стихия посредством способността си да бълва огън или реки от лава.
     Драконът неслучайно е почитан в Китай, където му придават особено място и значение. Там той е символ на императивната небесна мощ и на царската сила, олицетворение на кралските функции и ритмиката на живота, гарантиращи порядък и благополучие. По тази причина Др. е станал емблема на китайските императори, където е проява на тяхната пълна власт. Небесен и хтоничен (земен), пазач на водите и бълващ огън, едновременно символ на ИН и ЯН началото, китайския дракон обединява противоположните принципи в света – огън и вода, небе и земя. В Китай драконите са част от основополагащите митове на китайската цивилизация, където всички велики императори са царували под знака на дракона и се наричали "Син на Дракона". Дори в не толкова далечната 1894 г. губернаторът на провинция Мук Ден забранил строежът на железница, защото се вярвало, че на определеното място живеел дракон и имало опасения, че влаковете щели да строшат гръбнака на чудовището.
      Гръцката митология също е изпълнена с драконови същест- ва: Тифон – син на Гея и Тартар, диво хтоническо чудовище със сто глави; Хидрата от Лерна; Злата триглава Химера - дете на Ехидна и Тифон; Цербер – триглавото куче на Ада; Сфинкс – с лице и гърди на жена, тяло на лъв и крила на птица; Ладон – дракон-пазач на златните ябълки в градината на Хесперидите, убит по-късно от Херакъл; Сцила – шестоглав пещерен дракон; Харибда – чудовище на водовъртежа и т.н.
      Всички изброени митични драконоподобни чудовища символизират опасности от различен вид, с които хората и героите трябва да се сблъскат и да преодолеят. В по-широк психологически контекст драконът може да се разглежда като огледало, което отпраща човека към образа на скритата му природа. Съкровищата, скрити в дълбоките пещери, пазени от дракони олицетворяват скритото сърце на Земята, на матрицата или на самия герой. Процесът на търсене на тези съкровища, сблъсъка с драконите-пазители отразява вътрешния живот. Самите чудовища символизират най-дълбоко спотаените желания, съмненията и страховете на човека, които му пречат да достигне до истинската същност на нещата. Изразът "влизам в пещерата на дракона"означава да навлезеш най-дълбоко в себе си и да се подготвиш за срещата със светлината след много препятствия.
Българска обредност и символика: Образът на дракона у нас е познат в три разновидности – Змей,  Ламя и Хала.
                                         ЗМЕЙ:
          Митично същество от времето на славянското езичество. Прилича на много голяма змия, в повечето случаи с криле, с няколко глави и с различна, предимно отрицателна натовареност на значенията. Зм. Е един от основните противници на гръмовержеца Перун. Змеят е основен космогоничен персонаж, изпълняващ функцията на посредник между земното и небесното начало. В народните представи всички небесни атмосферни процеси и явления се дължат на змейове и хали, които водят борба помежду си. Така например: змейовете водят облаците и градушките; светкавиците и гръмотевиците представляват крилати и огнени змейове; сушата понякога се дължи на змей, който е заключил подземната и небесната влага; небесната дъга в определени случаи се асоциира със змей, който пие вода от морето и щом се напие с нея и започва да вали дъжд.
         Според поверията Зм. живее във високопланински пещери, където пази дъждовете и ветровете. От връзката на змей със селска мома се раждат деца-змейчета, известни като "Витяци" и "Юнаци", надарени с необикновена физическа сила и красота, призвани да убият Халата (Ламята). Народните вярвания обясняват произхода и анатомията на змея по различни начини, където: змеят е хибрид между красив момък от кръста нагоре и шарен смок от кръста надолу; той произхожда от гущер, змия или риба, живели 40 години и не са видени от човешко око; змеят се излюпва от яйце, снесено и измътено скришом от кокошката; в змей се превръща недоубит или вдигнат от вихрушка смок. Главата на змея е като на орел или на кокошка, тялото му е покрито със златисти люспи, а опашката му е рибена или змийска.
                                   ЛАМЯ:
     Според древногръцката легенда, някота Ламята била любов-ница на Зевс, но след като ревнивата Хера убила детето й, тя била принудена да се крие в пещера и се превърнала в кърваво чудовище, похищаващо чужди деца. В българските народни представи ламята е чудовище подобно на Змея и Халата, носител на женското начало и често осмисляно като сестра на змея. Ламята прилича на огромен гущер с дълга опашка, кучешка глава и крила. Тялото й е покрито с жълти люспи и има по три или седем глави. Живее в планински пещери или езера, пази водите им и ги пуска на хората само ако й принесат човешка жертва. Ламята води битки със Змея в небето, в резултат на което се получават светкавици, гръмотевици, градушки и поройни дъждове.
      В българския песенен фолклор мотивът за борбата между триглавата Ламя и Св. Георги се ползва с особена популярност. След като светецът посича чудовището от него потичат три реки  - от мляко, вино и пшеница, сюжет с широко отражение в църковната иконопис.
                                        ХАЛА
       Думата е също от гръцки произход и означава "градушка". Халата е митичен свръхестествен персонаж, олицетворение на природните стихии – бури, порои, градушки, живеещ в планински дерета и пещери, пазещ облаците, дъждовете и ветровете. В народното съзнание халата представлява змиеподобно чудовище с шест крила и дванадесет опашки, която щом полети към небето причинява разваляне на времето, а от опашката й се изливат поройни дъждове. Вярва се, че когато се святка и започне да се гърми или се зададат градоносни облаци, то тогава орелът или добрият змей води битка с халата.   


* Левиатан – митологично библейско чудовище
Активен
giti
Гост
« Отговор #28 -: Август 23, 2010, 21:00:05 »

   
                             ДЯВОЛ

       Обща символика: Дяволът е повелител на злите духове, на из¬ку¬ше¬нията, на Ада и на абсолютното зло. Той е противоположност и противник на Бога, синтез на всичко лошо, на падението, разрухата и греха. Между Бога и дявола съществува вечна надпревара за надмощие в света. В Стария Завет дяволът не е противопоставен на Бога, а е само обвинител на небесния съд, като увещава Бог да наказва безпощадно грешното човечество. Ед¬ва в постбиблейското юдейство и ранното християнство Са-таната се превръща в олицетворение на злото, когато юдеите попаднали под влиянието на Зороастизма. Зороастризмът е древноперсийска народна религия, основана от Заратустра. Тя се базира на вярата в един един небесен бог - Ахурамазда, съз-дател на света, който се  бори със злия дух, наречен Ариман, представител на злото и ада. Двете сили олицетворяват в Зоро-астризма вечната борба между доброто и лошото. Принципите на Ариман са материалния живот и смъртта, а който по-падне под неговото влияние започва да мисли материалист謬- чески и да не вярва в съществуването на душата. Негов при-дружител е Луцифер, опитващ се да влияе на мисленето и по-ведението на човека. В персонажа Ариман мнозина изследова- тели откриват първообраза на Дявола. Така, установяването на идеята за абсолютното, единственото и всемогъщо добро бо-жество породило необходимостта от архетип, олицетворя- ващ абсолютното зло, което да му противостои. Ужасява¬- щият образ на дявола с привнесени човешки черти в него цели от друга страна да предпази хората от изкушенията на греха.
          В древноегипетската митология демоните от култа към мъртвите играят особена роля. Първо е демоничното женско чудовище Аммит ("Поглъщаща хора"), чиято предна част е крокодилска, средната е на дива котка, а задната на хипопо- там. Тя поглъща мъртвите, неустояли на съда в отвъдното. Демоничен характер имат и 42-мата съдии на мъртвите, по-магащи на Озирис. 
           Образът на Д. в митологията е близък до митовете за Дракона, Змията и чудовището. Той символизира силите, които пречат на човека да води праведен живот, отслабват волята, за-мъгляват съзнанието и подтикват към регрес и падение. Д. е олицетворение на Изкушението и Палача, на духовното па-дение и причините, раздвояващи личността.
         В психологически план Д. отвежда към идеята за подчи- неност и робство, очакващи всеки, поддал се сляпо на ин-стинктите и либидото си. Д е символ също и на безредието, хао¬са и регреса във физически, морален и метафизически план. Той е персонификация на ненаситните желания, на стреме- жа към задоволяване на всички пориви и страсти на всяка цена; той е свръхвъзбудимостта и използването на  всякакви непоч-тени средства за постигане на целите; той е слабостта и паде-нието под влиянието изкушенията. Единствената цел на дявола е да лиши човека от Божията милост и да го постави под собственото си влияние.   
        В марсилското Таро ХV-та Голяма Аркана представлява "Дяволът", който освен първичността и низшите нагони в чове¬ка, символизира гордост, страсти и обаяние. Още за сим-воликата на Д. виж значението на образа в статията "Таро".
                                         САТАНА
        Всред Дяволите и Демоните Сатаната е метонимично* име, нарицателно за Противник и Враг, толкова зъл, колкото и арогантен. В Стария Завет той е представен така: "А един ден, като дойдоха Божиите синове де се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. От де идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне на земята и от ходене насам натам по нея." ("Йов", 1: 6,7).
        Сатаната е символ на силата на злото и като такъв често се използва за синоним на Дракона, Дявола, Змията и на друхи образи и форми на злия дух. Сатаната изкушава човек да прегреши така, както Змията в Райската градина.
                                         ДЕМОН
         В първоначалния си вид, демоните в гръцката митология били божества или богоподобни същества поради силата и властта, която имали. По-късно понятието "демон" започнало да означава съвсем низше божество, докато накрая под тази ду-ма се разбирало "зъл дух".  Според друго обяснение демоните били душите на починалите, посредници между безсмъртни- те богове и живите, но смъртни хора. В християнската демо-нология, според Псевдо-Денис Ареопагит демоните са ангели, които са изменили на природата си.
       Българска обредност и символика *: Представата на богомилите за произхода на дявола е следната: когато Бог седнал на единственото дърво сред океана, той погледнал отражението си във водата и рекъл: "Излез, братле, и бъди с мен!" така Бог направил от сянката си Сатаната свой съдружник. Богомилите твърдели, че дяволът е първороден син на Бога, брат на Исус.
      В народните представи Д. е символ на всички свръхестествени зли сили – змейове, таласъми, вампири, самодиви и пр. Така е възникнало събирателното дявол, гяволи, дяволии олицетворяващ  всякакви демони и зли сили. Дяволът е способен да се превъплащава в животни (коза, свиня, вълк, мишка, змия), болести, огън, вихрушки и всичко лошо. Дяволите имат свой цар – Тартор или Велзевул, намиращ се в центъра на ада, във врящия казан.
      Всеобща е народната представа, че нощем Д. обитават водните пространства – езеро, извор, река, блато, море, кладенец или чешма. Там те играят хоро или правят сватба. Хората могат да ги разпознаят по свирнята на гайда и тъпан. Оттам са някои народни представи, че гайдата е дяволски инструмент, а традицията забранява да се ходи за вода след залез слънце. В дома съдовете с вода се покриват с кърпи, защото в тях влиза да спи дявола. Веднъж годишно всички дяволи се събират (във воденица, на гробища или на кръстопът) за да разпределят зоните си на влияние. Това става в нощтта срещу св. Ана (празник на бродниците и магьосниците),  през Мръсните дни – от Коледа до Йордановден или срещу Еньовден (срещу 24 юни), празник на лятното слънцестоене. Дяволът се бои най-много от християнските атрибути светена вода, кръст, икона, молитва и тамян. Според народните поверия Д. се страхува от слънцето, от песента на петела, от миризмата на чесън и от бодлите на глога.


* Метонимия – стилна фигура, при която една дума се употребява вместо друга, поради някаква връзка между понятията
* По "Етнография на България", т. 3, С. 1985 г.; Георгиева, Ив., "Българска народна митология", С., 1983 г.
Активен
giti
Гост
« Отговор #29 -: Август 23, 2010, 21:01:28 »

           ЕЛЕН

          Обща символика: Еленът е животно с небесна и Слън-чева символика. Еленът често се сравнява с дървото на живота и символизира предизвестяването на светлината, възраж-дането, плодородието, ритмите на нарастването и посока- та към дневната светлина. Тези идеи се откриват както в христи¬янската, така и в мюсюлманската традиции и митологе- ми. В гръко-римската митологическа иконография елените са впрегнати в колесницата на богинята Артемида (Диана), която ги кара със златни юзди. Еленът символизира също скоростта и бързината, но и страхът и подчинеността на богинята Диана. В изкуството някои творци използват образът на елена като символ на меланхолия в аналогия със склонността на еле-на към уединение и самота.
        Еленът е един от символите на постоянното сътворение, защото периодично подновява рогата си. В Китай, Америка, Ал¬тай и др. еленът се намира в символна връзка с огъня и зора-та. Той е архаичен образ на цикличното обновяване в света и природата.
         Българска обредност и символика:  "Според народните вярвания Слънце то язди елен или самото то е елен със светещи златни рога. Мотивът за слънчевия елен е широко разпространен в българския фолклор. Наред с това животното се осмисля и като посредник между горния (небесния) и долния (подземния) свят". (В. Бешевлиев "Първобългарите. Бит и култура", С.1981)
        "Еленът като символ на Слънцето и като свещено животно се среща често и в българския фолклор и не е изключено него-вото присъствие тук да е отглас на древни прабългарски пред-стави" (Ан.Стойнев, "Светогледът на прабългарите", С. 1985)
Активен
Страници:  1 [2] 3 4   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Символите и знаците около нас
Езотерика
OM 8 8876 Последна<br />публикация Февруари 16, 2012, 15:58:09
от dayana
Символите на новия свят « 1 2 »
Великият преход
Аэ съм 19 8495 Последна<br />публикация Октомври 29, 2010, 12:08:41
от wolfspirit
Човешкото мислене и светът след 2012 г. « 1 2 3 4 »
Великият преход
Evolution 59 8510 Последна<br />публикация Януари 22, 2012, 18:47:05
от sarabia
Проект който ще промени Светът
Послания
Elvira1989 10 2423 Последна<br />публикация Юни 20, 2012, 21:26:25
от Sunshine(sun)
Реален ли е светът, който виждаме? « 1 2 »
Великият преход
Sunshine(sun) 21 3434 Последна<br />публикация Март 11, 2013, 21:49:58
от вожда

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright