Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Светът на символите  (Прочетена 39247 пъти)
giti
Гост
« -: Юли 18, 2010, 17:32:26 »

                      АБРАКАДАБРА
Обща символика: Мистична дума-заклинание, най-вероятно от персийски произход, на която се преписват множество магически свойства. Служи за закрила  и избавление от болести и нещастия. Думата А. се написва 11 пъти върху Амулет (виж стат. "Амулет"), чист пергамент или на лист хартия във формата на триъгълник. При писането на думата всеки път от нея се маха по една буква за да се разгърне цялата й магическа сила. В античността А. се е използвала с цел да прогони болестите, а през Средновековието вярвали, че думата А. предпазва от чума. Според една от многото теории А. е образувана от името на гностическия бог Абраксас (Abraxas) около 150 г. от н.е. Абраксас се приема за египетски бог, изобразяван върху амулети с камшик в ръка, с глава на цар и змии, служещи за крака. Други теории твърдят, че Абракадабра отвежда към арамейската фраза  Abhadda Kedhab-hra, означаваща "изчезни като тази дума". Трети предлагат идеята, че А.е свързана с еврейското Abreq ad Habra със значение "хвърляй мълнии дори и в смъртта". Според Алистър Кроули магическата дума притежава огромна сила и нейната истинска форма е Abrahadabra.
                                       А Б Р А К А Д А Б Р А
                                        А Б Р А К А Д А Б Р
                                         А Б Р А К А Д А Б
                                          А Б Р А К А Д А
                                           А Б Р А К А Д
Разположение на думата          А Б Р А К А
                                             А Б Р А К
                                              А Б Р А
                                               А Б Р
                                                А Б
                                                 А
Активен
giti
Гост
« Отговор #1 -: Юли 18, 2010, 17:34:06 »

                               АД

       Обща символика:   "Адът е данъкът на Бога за свободата, която е дал на всеки от нас да изберем сами кому да служим. Той е признание, че решенията ни имат значение, което достига пределите на Вечността... Адът представлява откъсване завинаги от Бога, в което хората запазват своята неповторимост в ужасна самота, далече от онова, което действително би ги удовлетворило." (Дж. Сайър)
         Още в древния Египет (в гробницата на Рамзес VІ) адът бил изобразяван във вид на пещери, пълни с осъдени на вечни мъки.  Адът, заедно с Рая, образува двете основни форми на отвъдния свят, които са непосредствено свързани с митологичните представи за задгробния живот. Темата за него неотклонно присъства в християнските традиции и църковната иконопис, където двойната противоположност светлина-тъмнина символизира Небето и Ада. Още Плутарх е описал Преизподнята като място, лишено от слънчева светлина. Така, щом светлината се идентифицира с живота и Бога, то Адът означава липса на живот и на Бог. Той е олицетворение на абсолютното нещастие, на основното лишение и на тайнствените, неизмерими мъчения. Адът е тоталното, окончателно, необратимо поражение и крах.
         В психологически план Пол Диел обяснява ада така: "Всяка функция на психиката е представена чрез персонифициран образ, а вътрепсихическата дейност на сублимация (издигане) или поквара се изразява чрез взаимодействието  на тези значими образи. Съзнанието нека наречем Зевс, хармонията на желанията – Аполон, интуитивното вдъхновение – Атина Палада, отхвърлянето – Хадес и т.н. Основното желание е представено чрез героя, а конфликтната ситуация в психиката се олицетворява от борбата срещу чудовищата на покварата." В тази концепция Адът представлява състоянието на психиката, поддала се на чудовищата, увлечена от борбата, било когато се е мъчила да ги вкара в несъзнателното, било когато съзнателно е приела да се идентифицира с тях.
        Древните вярвания на египтяни, римляни и гърци в задгробния живот били свързани с идеята за ада. В Египет (в гробницата на Рамзес VІ) адът е изобразен във вид на пещери, пълни с осъдени на вечни мъки. Хадес бил гръцкия бог на мъртвите, но никой не смеел да произнесе неговото име от страх да не предизвика гнева му, затова той получил прякора Плутон (Богатият) – черен хумор или евфемизъм, свързан с богатствата, криещи подземните недра, където се намира царството на мъртвите. Та нали в недрата на земята се крият подземните залежи, там покълват семената на растенията, осъществяват се метаморфозите и става преминаването от смъртта към живота. След победата на Олимп над Титаните светът бил разделен между тримата братя, синове на Кронос и Рея: на Зевс се паднало Небето, на Посейдон – Морето, а на Хадес – Подземния свят, Адът или Преизподнята. Все пак и тогава не всички мъртви били равни помежду си, защото за определени избраници, герои и посветени били предвидени Щастливите острови или Елисейските полета…
Активен
giti
Гост
« Отговор #2 -: Юли 18, 2010, 17:36:53 »

                                АДАМ

       Обща символика:  Адам символизира първия човек и образа на Бога. Според Chr. Vandenbergen, като хронологически пър-ви в природата А. е основоположник на човешкия цикъл и на неговия архетип. Адам е създаден "по образ и подобие" на Бога, но не е идентичен с него. Между А. и Христос съществува пряка връзка. Адам може да бъде разглеждан само като първи в хронологичен ред, но в мистичен аспект като втори Адам се явява Христос. Връзката между А. и Хр. се открива в традиционната символика. Така например,  Адам е погребан на Голгота (на арамейски Голгота означава "череп"), а  в изображенията на разпятието, черепът на А. често е изобразяван в подножието на Кръста. Легендата разказва, че преди да умре А. изпратил своя син  Сет да му донесе от Рая плода на безсмъртието, който растял на Дървото на Живота. Ангелът-пазител отказал да му го даде, но изпратил за баща му три семена. Когато Адам умрял от устата му израснало дърво, покълнало от тези райски семена. От дървото по-късно щели да направят Христовия кръст.   
       Според Кабала думата "Адам" означава "червено същест - во ". В същото време Адам произлиза от Adamah – "пръст" и се приема, че става дума за червената грънчарска глина. С други думи, Адам означава "същество, сътворено от червена пръст". В херметическия* символизъм червеният цвят е този на живо-тинското царство (както зеленият е на растителното, а белият на минералното царство).
        Първият Адам се явява не само подобие на  Бога, но и но-сител на свободния разум, на съзнанието, самостоятелността и отговорността. Той символизира обаче и първия грях, покварата на съзнанието, отказът от всяка зависимост и абсурдното използване на свободата. Вторият Адам (Исус Христос), от своя страна, е превъплаще -
ние на Словото Божие,  на милосърдието, на светостта и вечния живот. Той е носител на всичко позитивно, наследено от първия, но издигнато в божествена степен. Той  олицетво-рява отричането от всичко негативно, замяната на безвъз-вратността на смъртта с идеята за Възкресението.  Адам (Христос) символизира личното Аз (Себе си) и съвършената реализация на всички човешки добродетели.
        Апостол Павел казва: "Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух. Обаче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното. Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния." (Из "Послание на апостол Павел към Коринтяните", 15: 45, 49).
       Еврейската митология, повлияна от иранските и неоплато-ническите традиици са дали повод за много спекулации относ-но символиката в първите глави на Битие. Действително, при по-внимателен прочит на първа и втора глава на Битие се забе-лязва привидно противоречие, дало повод за тълкуването на първия Адам като двуполово същество: "И Бог създаде човека по своят образ, по божият образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде". След това във втора глава се казва: "И Господ Бог направи жена от реброто, което взе от човекът и я приведе при човекът." /Из "Битие", 1: 27 и 2: 22). Тези два библейски текста дали повод на някои автори да считат Адам за херма-фродит. Всъщност, идеята за двуполовостта  е твърде стара. Още Платон е описал Адам като сферично същество, което се търкаля като колело и е двуполово по произход. По-логичното обяснение за разликата в двата текста е, че жената, която не е упомената в първия текст, но е създадена едновременно с Адам, е била Лилит. (Виж Лилит).   


* Херметически – тук: таен, скрит, недостъпен, алхимически
Активен
giti
Гост
« Отговор #3 -: Юли 18, 2010, 17:38:43 »

        Според библейските разкази Адам е одушевен от дъха на Бога. Преди това съживяване, Кабала казва, че  Адам. се нари-чал Голем. Глината, използвана от Бога за направата на човека била много фина и според еврейските традиции е взета от цен-търа на Земята - от планината Сион, считана за "пъпа" на света. В Талмуда* се описват първите 12 часа от първия ден на Адам:
1.   Пръстта е струпана;
2.   От глината става Голем;
3.   Крайниците са удължени;
4.   Бог вдъхва душа;
5.   Адам се изправя;
6.   Адам наименова живите същества;
7.   Създадена Ева и дадена на Адам;
8.   Адам и Ева се свързват и се умножават: от двама стават четирима;
9.   Забраната над Адам;
10.   Неподчинението на Адам и Ева;
11.   Произнесената присъда над тях;
12.   Адам и Ева са изгонени от Рая.
        В представените 12 часа всеки един от тях отговаря на оп-ределена символна фаза на съществуването. Според Юнг, вто-рият Адам, чиито кръст се издига над гроба на първия Адам символизира появата на новото човечество върху пепелта на старото. Според психоаналитика, А. символизира възрастният човек, този, който е придобил непреходна мъдрост след дълъг и мъчителен житейски опит. В сънищата архетипът на Адам се явява в образа на мъдрец, учен, философ, папа, отшелник или патриарх. Появата на стар или мъдър човек в сънищата симво-лизира необходимост от усвояване и интегриране на бащината мъдрост.



*Талмуд – сборник от еврейски правила и предписания, съставен между V и VІ в. пр.н.е. Представлява схоластично тълкуване на вех-тозаветните книги на Библията.
 
Активен
giti
Гост
« Отговор #4 -: Юли 18, 2010, 17:41:01 »

                             АМУЛЕТ
 
          Обща символика: Амулет на арабски означава "висул-ка". За разлика от талисмана, който е носител на щастие, А. е сре䬬ство за магическа защита срещу всяко зло. Той е малък, предпазващ предмет, който притежава свръхестествени спо-собности и даряващ с магическа сила. Според вярванията А. реализира всичко, което символизира, като осъществява осо-бен вид връзка между този, който го носи и силите, зало-жени в самия амулет. Амулетът насочва тези сили и ги кон-центрира на всички космически нива. А. има сугестивно (вну-щаващо) въздействие и поражда у носещия го вярата, че е неу-язвим срещу лоши влияния, беди и нещастия. В категорията на амулетите влизат украшенията, изобразяващи духовни или мистични символи, издълбани или гравирани върху кости, ра-ко¬вина, дърво, метал, магически камъни и кристали. В тях са отразени остатъците от различни вярвания, свързани с ран-ните форми на религията – фетишизъм, тотемизъм, магия, култа към майката-природа и др.
         В Египет мумиите били покривани със златни, бронзови или каменни амулети, които трябвало да пазят безсмъртието на душата на починалия. Най-разпространените и най-силните А. били с образите на богове (Озирис, Бес), с животински фигури (лъв, овен, жаба, скарабей), с формата на корони, кръстът АНХ (виж "Кръст") или отворено око. Юдеите използвали най-вече пи¬са¬ни амулети, съдържащи геометрични фигури, изрисувани части от тяло или животни, както и гравирани имена на ангели и божието име.
         Българска обредност и символика: Амулетите и тук, както навсякъде по све¬та, имат предназначението да служат за украса, а едно¬вре¬менно с това да дават сила и да предпазват от зли сили, от болести и от уруки. Едни от най-старите А.  били изработени от определени видове семена, билки, растения или дървета. Таки-ва амулети често били носени от децата и жените, защото спо¬ред вярванията те били подложени най-често на действието на зли сили. Така чесновия лук се смятал за едно от най-сигурните средства против болести и уроки, поради силната му миризма и лют вкус. Момите и булките се кичели с градински цветя против всякаква магия, защото се вярвало, че със своите мирис и пъстро¬та отвличат лошия поглед от лицето. 
          У нас са "открити множество зна¬ци (напр. често срещания знак   I V I , в който някои изсле¬дователи виждат ру-ническия символ на Тангра), пластини и дру¬ги предмети, които несъмнено имат предпазваща (амулет¬¬¬¬на) функция. За някои амулети и фигурите по тях е ясно, че това се изображения на животни, които са били Тотеми (виж стат. "Тотем"). Вярата в язвим срещу лоши влияния, беди и нещастия. В категорията на амулетите влизат украшенията, изобразяващи духовни или мистични символи, издълбани или гравирани върху кости, ра-ко¬вина, дърво, метал, магически камъни и кристали. В тях са отразени остатъците от различни вярвания, свързани с ран-ните форми на религията – фетишизъм, тотемизъм, магия, култа към майката-природа и др.
         В Египет мумиите били покривани със златни, бронзови или каменни амулети, които трябвало да пазят безсмъртието на душата на починалия. Най-разпространените и най-силните А. били с образите на богове (Озирис, Бес), с животински фигури (лъв, овен, жаба, скарабей), с формата на корони, кръстът АНХ (виж "Кръст") или отворено око. Юдеите използвали най-вече пи¬са¬ни амулети, съдържащи геометрични фигури, изрисувани части от тяло или животни, както и гравирани имена на ангели и божието име.
         Българска обредност и символика: Амулетите и тук, както навсякъде по све¬та, имат предназначението да служат за украса, а едно¬вре¬менно с това да дават сила и да предпазват от зли сили, от болести и от уруки. Едни от най-старите А.  били изработени от определени видове семена, билки, растения или дървета. Таки-ва амулети често били носени от децата и жените, защото спо¬ред вярванията те били подложени най-често на действието на зли сили. Така чесновия лук се смятал за едно от най-сигурните средства против болести и уроки, поради силната му миризма и лют вкус. Момите и булките се кичели с градински цветя против всякаква магия, защото се вярвало, че със своите мирис и пъстро¬та отвличат лошия поглед от лицето. 
          У нас са "открити множество зна¬ци (напр. често срещания знак   I V I , в който някои изсле¬дователи виждат ру-ническия символ на Тангра), пластини и дру¬ги предмети, които несъмнено имат предпазваща (амулет¬¬¬¬на) функция. За някои амулети и фигурите по тях е ясно, че това се изображения на животни, които са били Тотеми (виж стат. "Тотем"). Вярата в тотемите постепенно намалява, но като отглас от нея се запазва представата, че тотемния дух, свързан с изобра¬жени¬ето му в амулета може да помага"(В. Бешевлиев "Първо¬български аму-лети", кн. 9, 1973). Заедно с амулетите, свързани с тотемните вярвания у нас се срещат и предпазни средства, отразяващи по-късни етапи на религиозното мислене. Такива са А., които от-веждат до божества и астрални култове, свързани със земедели- ето, скотовъдството и дохристиянската митология. По-късно християнството се опитва да замени езическите вярвания и образност с християнски символи, затова на култовите предм嬬- ти от по-късно време има изображения на библейски сюжети, кръстове, светии и др. 
Активен
giti
Гост
« Отговор #5 -: Юли 18, 2010, 17:44:34 »

АПОКАЛИПСИС И ЧИСЛОТО НА ЗВЯРА (666)

       Обща символика: Терминът  "Апокалипсис" е символ на последните дни на света, белязани от обществен упадък и ужасяващи феномени като земетресения, наводнения и др. Представите за края на света съпровождат историята на чове-чеството и са свързани с различни откровения, видения и про-рочества със символни образи, сцени и числа. За да могат да бъдат разбрани, те трябва да се "преведат" отново, правилно да се разтълкуват идеите и да се влезе в реалния смисъл на техни- те послания. Привидният триумф на злото (бедствията, катас-трофите, терорът), казва М. Елиаде, е образувал един апокалиשּׁ- тичен синдром, който е трябвало да предшества завръщане- то на Христос в Милениума.
       Едни от най-древните пророчества за края на света са тези на друидите, които казвали (по думите на Страбон*), че на зе-мя¬¬¬¬¬¬та "един ден ще царстват само огъня и водата". Според про¬р¬чест¬¬¬вата в келтската митология за края на света, последните дни ще са съпровождани от смесване на сезоните, от злоба и поквара на хората, от упадък на класите и морала и т.н.
        В Библията краят на света е описан в 13-тата глава на Но-
вия Завет и по-точно в "Откровението на Йоана", известно по-вече като "Апокалипсис". В нея се разказва за последната вой-на със Злото в образа на Звяра и Антихриста, което ще бъде по-бедено от Агнето (Христос). Откровението на Йоан е записа-но през І в.и се основава на ви¬денията му, които имал на остров Патмос, където бил заточен, поради отказа да се поклони пред образа на император До¬мициан. Тези видения са оформени в библейското повествование така: "И ВИДЯХ ЗВЯР, КОЙТО ИЗЛИ-ЗАШЕ ОТ МОРЕТО, И ИМАШЕ ДЕСЕТ  РОГА И СЕДЕМ ГЛАВИ, И НА РОГОВЕТЕ МУ ДЕСЕТ КОРОНИ,  И НА ГЛАВИТЕ МУ БОГОХУЛНИ ИМЕНА. … И ПРИНУЖДАВАШЕ ВСИЧКИ И МАЛКИ И ГОЛЕМИ, БОГАТИ И СИ¬¬¬РОМАСИ,  СВОБОДНИ И РОБИ, ДА ИМ СЕ ТУРИ БЕЛЕГ НА ДЕСНИ¬ЦАТА ИМ ИЛИ НА ЧЕЛАТА ИМ…  … ЗА ДА НЕ МОЖЕ НИКОЙ ДА КУПУВА ИЛИ ДА ПРОДАВА, ОСВЕН ОНЯ, КОЙТО НОСИ ЗА БЕЛЕГ ИМЕТО НА ЗВЯРА, ИЛИ ЧИСЛОТО НА НЕГОВОТО ИМЕ". (  "Откровение на Св.Йоан", 13:1, 16, 17 )
          Звярът е един от централните фигури на библейския Апо¬кବлипсис и символизира огромното богохулство, измамата, сатанинския принцип на голямата колективна заблуда, коя-то съпътства историята на човечеството. Според Georges Casalis, Звярът е Драконът и античната змия, които са  Дя-волът и Сатаната, проявени на земята чрез животни, нада-рени със сила от тях, пред които хората се прекланят под ед-на или друга форма.
         От историческа гледна точка образът на ранения Звяр оче-вид¬но отвежда към разклатената Римска империя и вероят-но към самоубийството на Нерон. От друга страна, Звярът символизира враждебната държава, която е враг на Хрис-тос и на неговия Народ. Възкръсналият Звяр представлява па-родийна карикатура на Христос, един вид Антихрист на бъ-дещото време. Седемте глави на този апокалиптичен Звяр напомнят за съживяващите се глави на многоглавата Хидра*; Рогата символизират огромната сила, а десетте корони олицет¬воряват лъжливата царственост на този Антихрист.
       М. Елиаде казва за Антихриста и за края на света, че това напомня древния мит за борбата между Бога и Дракона, коя-то се състояла преди Сътворението и щяла да се проведе от-ново на  Края. И допълва, че: "Когато Антихристът престане да бъде смятан за лъжлив Месия, царуването му ще представлява пълно преобръщане на обществените, моралните и религиозни- те ценности – с други думи, завръщане към Хаоса". 
          Какво показват трите шестици? Тълкуването на стран- ната комбинация от трите шестици, представляваща числото на Звяра, се прави единствено на базата на  следния откъс в От-кровението: "ТУКА Е НУЖНА  МЪДРОСТ; КОЙТО Е РАЗУМЕН  НЕКА СМЕТНЕ ЧИСЛОТО НА ЗВЯРА, ЗАЩОТО Е ЧИСЛО НА ЧОВЕК; А ЧИС-ЛОТО МУ Е ШЕСТСТСТОТИН ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТ. " ("Откровение на Св.Йоан", 13: 18)
         Очевидно, тройното повторение на числото 6 не е случай- но и съдържа важна информация или предупреждение.  Някои изследователи твърдят, че трите шестици предполагат влияния, ид¬ващи от трите измерения на всемирното сътворение. Те са на мнение, че тройното повторение на 6 представя процеса на Сътворението в три плана - Физически, Умствен и Духовен (физическо, астрално и духовно тяло). Съществува и тезата, според която 666 указва времето на раждането на Антихрис¬¬¬¬- та и появата му сред хората. Кабалистите казват, че това е трябвало да стане или през 1971 г., или "точно в 6 часа на 6-ия ден в 6-ия месец на 1998 г.   Нумеролозите, чрез изследване на имената, се опитват да докажат, че Антихристът се е явявал многократно в образите на известни исторически фигури – Атила, Нерон, Лутер, Наполеон, Хитлер, Сталин, Шарл дьо Гол, Мао Цзе Дун и др.
         Шестицата, като  съставна част от "страшното число", е богата на окултен, религиозен и традиционен символизъм. Така
например, трите шестици се разглеждат и като "Слънчево чис-ло", тъй като то представлява сбор от числата от 1 до 36, изпол¬-звани в т.нар. Магически Слънчев Квадрат. От друга страна, шестицата е символ на Сътворението, но и на греха, посредник между Принципа и Проявлението. Психолозите от своя страна твърдят, че страхът от "Числото на Звяра" прилича на колекти-вен ком¬плекс за Вина. Според тях той води към миналото на чове¬чест¬¬вото, свързано с много стари грехове и идеята за Пла-нетната Карма на Земята. Възмездието вследствие на това при¬добива конкретно измерение чрез Сатаната – събирателен об¬раз на низшите човешки страсти и страхове.   


* Страбон – ок. 63 г.пр.н.е.-19 г.от н.е., древногръцки географ и историк, написал най-значителния труд (17 книги) за географията на античния свят, запазен почти изцяло до днес

* Хидра - в древногръцката митология: огромна многоглава водна змия, тавала Лернейското блато в Арголида, унищожавала безна-казано хора и животни. Според преданието е убита от Херакъл.
Активен
pluton
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #6 -: Юли 19, 2010, 13:49:49 »

    Гити, прекрасна тема! Благодаря ти! Ако ми попадне още нещо, мога да допълня, нали?
    Активен

    giti
    Гост
    « Отговор #7 -: Юли 22, 2010, 02:41:59 »

    Гити, прекрасна тема! Благодаря ти! Ако ми попадне още нещо, мога да допълня, нали?
    Ами... всъщност това са извадки от тази книга "Светът на символите".... Подготвила съм още да поствам, но нещо не намирам време.... Ако ти попадне нещо, може да отвориш тема по въпроса - ще е наистина добре.
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #8 -: Август 23, 2010, 20:12:50 »

       
                                         БЕДНОСТ

           Обща символика: Бедността като езиково понятие се свързва с такива преносни значения като лишения, нужда, притесне¬ност, зависимост, мизерия, сиромашия, посредственост, сла¬бост, стерилност и др. подобни. В символен аспект бедността и нищетата най-общо се интерпретират като оголване и пречист-ване на разума и душата чрез лишения и аскетизъм. В Евангелието на Матея (5:3) се казва: “Блажени са нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.” По-нататък (19:29) писанието продължава така: “И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ни-вя, заради моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.” Според Екхарт тук става дума човек да се изчисти и ли¬ши от всичко, за да бъде обгърнат от Вечността на Бога. Понятието “съвършена Бедност” е класически средновековен израз, символизиращ духовното израстване чрез лишения. Бедността е подобна на детството: тя е връщане към простотата и обикновените неща, откъсване от реалния свят и завръщане към корените. Същото понятийно тълкувание съществува и в Исляма, където духовната бедност се нарича факр (faqr), а нищият съзерцател – факир (faqir).
           Болшинството от авторите – философи и теолози, наблягат на положителния смисъл на бедността, като определят, че ма-териалните лишения са само външната, привидната част на н嬬щата. Основното и най-важното са Богът и ликуващата радост от неговото притежание.
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #9 -: Август 23, 2010, 20:14:17 »

                                       БОГ 

           Обща символика: Символите на Божествеността отвеждат ос-новно към образа на бащата, на съдника, на Всевластния и Всемогъщия.  В религията Богът е представен като безначален и вечен създател на видимия и невидим свят. Неговото величие е централен принцип на християнското религиозно учение. Там идеите за смъртта и възкръсването на Б. е отражение на източ-ните култове за умиращите и възкръсващи богове (напр. смъртта и възкръсването на бог Атис).
    Думата "Бог" е чисто славянска, обща за всички славянски езици. Тя е родствена с древноиранската дума baga и древноин- дийската  bhaga . Според С. Токарев  основното й значение е "щастие" и "успех". Оттук произлизат думите "богат" (прите-жаващ Бога и щастието), полското – zboze – реколта и лужицкото zboz"e - добитък, благосъстояние. Анализите показват, че с течение на времето народ.ните представи за щастие, късмет и сполука са олицетворявани с образа на няка-къв дух (или Бог), който носел успех.
    Тъй като изследването на Бога е свързано с това на човека тези две понятия често се смесват в смисъл, че се използват символите на едното за обясняване на другото понятие. Това е така, защото името на Бога е само символ, с който се покрива непознатата част на човека. Човекът от своя страна е символ, отвеждащ към непознатата страна на Бога. Защото той е непознат, той е Бог и съществува отделно, независимо и абсолютно. "А Мойсей рече Богу: Ето, когато отида при Израелтяните и им река, Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат, Какво му е името? Що да им кажа? И бог рече на Мойсея: Аз съм Оня, който Съм. … Оня, който съм ме изпрати при вас." ("Изход", 3: 14).
    Според анагенетичния символизъм на Paul Diel, божест- вата символизират идеализирани качества на човека. Самите божества се представят, че "помагат на хората или, че им дават оръжие. Но това, което действително помага на човека са собствените му качества, символизирани чрез божествената по-мощ или оръжие". С други думи, да вярваш в Бога означава да вярваш в себе си.
     
    Българска обредност и символика: Според християнст-вото Бог има три лица – Отец, Син и Свети Дух. В народно-ми-тологичните представи на българите Б. е добър и справедлив белобрад старец с мъдро лице и благ нрав. В началото Б. често слизал на земята да види как мъжът оре нивата си, а жената – как тъче на стана си. Б. живее на небето заедно с ангелите, виж-да и знае всичко, което се случва на земята. Нему са подвласт-ни орисниците, определящи съдбата на всеки човек, както и бо-лестите, които изпраща на хората. Б. има небесно огледало, през което гледа какво става на земята. От погледа му не убяг-ват никакви грехове, които наказва с природни стихии, като градушка, кървав дъжд и др. 
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #10 -: Август 23, 2010, 20:15:30 »

    БРАДА

           Обща символика: Символ на мъжественост, смелост и мъд¬рост. Богове, герои, царе и философи – повечето от тях са с бради. Такива са египетските фараони, Юпитер (Зевс), Нептун (Посейдон), Вулкан,  ведическия бог Индра, Мойсей, богът на християните и евреите. Всъщност, до VІ век Исус Христос е представян по-често като белобрад младеж, а по-късно с брада. В Античността на голобрадите мъже и на жените проявили сме¬лост или мъдрост им слагали изкуствени бради. И днес из-точните (православни) свещеници и монаси ходят с бради.
            В древен Египет достойнството на боговете било подчер¬- тавано с брада. Там брадата не притежавала религиозно-сим-волично значение, но е смятана за знак за достойнство, за¬то¬- ва към тържествените одежди на фараона имало задължи-телно изкуствена брада. Дори царица Хатшепсут искала да бъде изобразявана с подобен мъжки атрибут, затова египет¬- ските царици също са представени с бради –  знак за сила и власт равна на мъжете. Жреците обаче бръснели не само бради-те, но и главата и цялото си тяло.
            При семитите брадата била от голямо значение не само ка-то знак за мъжественост, но и като украшение на мъжкото ли-це. Брадата трябвало да е грижливо поддържана и парфю¬мира- на, а неподдържаната брада при този народ била знак за лу-дост. Мойсей изисквал от левитите (староеврейските свеще-ници) да бъдат основно избръснати до своeто ръкополагане.
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #11 -: Август 23, 2010, 20:16:51 »


                                БРАКОСЪЧЕТАНИЕ

           Обща символика: Бракосъчетанието е символ на обединението по любов между мъжа и жената. Бракът олицетворява съединяването на Христос със своята Църква, на Бога със своя народ, на душата със своя Бог (“Dictionnaire des Symboles”, P., 2000 ). Бракосъчетанието е вид институция, която играе ос¬новна роля в процеса на създаване на новия живот и новото поко¬ление. Бракът се явява като прослава на култ, който изисква и възвеличава чистотата и девствеността. Той символизира божествения произход на живота, където обединението на мъжа и жената е само приемник, инструмент и посредник на бо¬жествената промисъл. В брака се открояват ритуалността и обред¬ността на Сакрализацията* на живота.
            Свещените бракове (йерогамиите) са често срещани в ми-тологиите на различни народи и в почти всички техни тради¬- ции. Тези свещени бракове символизират не само възмож- ността за обединение на човека с Бога, но и обединението на божествените принципи. Един от най-известните митове за такова обединение е това на Зевс (символ на силата) с Теми-да (олицетворение на справедливостта и вечния ред), от което се раждат Ейрена закрилничка на мира, Евномия – повелителка на дисциплината и реда и Дике – закрилник на правдата.
            В анализата на Юнг бракът символизира интегрирането и съвместяването на несъзнаваното, свързано с женския прин-цип, със съзнаваното и мъжкия принцип. 
           Българска обредност и символика*:  Бракосъчетанието и по- точно българската сватба е “основен момент в системата от об-реди и обичаи, свързани с жизнения цикъл на човека. Образува цялостен завършен празничен комплекс с елементи на народна драма. Състои се от предсватбен, същински и следсватбен цикъл от обреди и обичаи. Сватбеният период е обусловен от поминъчната дейност и съвпада с есенно-зимния сезон, когато е приключила стопанската работа.” Любовният период е със¬редоточен около седянките и празничните хора на мегдана, а по традиция правото на избор принадлежи на ергена и неговите родители. Предсватбеният период включва сглядата, при която родителите на момчето изпращат сватовници да искат момата от баща й. Годежът е следващия етап, където става размяната на дарове между младите. Тук бащата на момъка плаща на своя сват “бащино право”, чрез което фактически се заплаща чеизът на булката. Същинската сватба започва с ритуално замесване на обредните хлябове и с направата на сватбено знаме. Рано сутринта в неделя младоженеца ритуално се избръсва, а млବдоженката сплита косите си. Следва цяла система от сватбе¬ни обреди и обичаи, основен от които е венчавката на младоженците в църквата. Обредно-магическите действия, съпътстващи сватбата са най-разнообразни по смисъл и значение и повече или по-малко се различават в различните региони на страната.   
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #12 -: Август 23, 2010, 20:18:25 »


                                     БУДИЗЪМ

           Обща символика: Будизмът е една от трите световни религии, възникнала в Индия в средата на първото хилядолетие преди новата ера. В най-ранните будистки легенди се разказва за Буда, основателя на религията като за реален човек, живял около VІ – V в. пр. н.е. в Сев. Индия, където проповядвал учението си.  Будизмът се разпространил в страните от Югоизточна и Централна Азия и Далечния Изток. За разлика от другите основни религии Б. не претендира за "божествено откровение". Той учи, че "вселената е живо същество и преживява динамичната, вечна истина за взаимната обусловеност на всички неща, образуването и разпадането на всичко в идеална хармония с ритъма на космическия живот". Според Будизма, и боговете, и демоните, и хората, и животните имат еднаква природа, където различни са само степените на външното съществуване. От всички начини на това съществуване най-доброто е човешкото, защото само в него може да се постигне спасението. То се състои в познанието на истината, което води до "безсмъртното място", до Нирвана. Нирвана е състоянието, в което вече няма страдание, а съзнанието не може да възприема света. Тя е угасването на всеки стремеж за живот и дела, които създават нова Карма. Нирвана е прекратяване на веригата от прераждания, които според традиционните индийски възгледи, усвоени и от будистите, съставлява съдбата на всяко живо същество. Съществуват различни мнения относно възможността за изпадане в състояние на Нирвана. Едни смятат, че тя е постижима само след смъртта, други – че е възможна и приживе.
             Будистите вярват, че няма разделение между тялото и духа, между материалното и духовното, между латентното и проявеното. От друга страна, животът във всички свои проявления е Страдание, свързано с привързаността на човека към сетивния свят, страстите, чувствата, емоциите и веригата от прераждания (сансара). Преодолявайки суетата и страданията в живота, човек е в състояние да си създаде такава Карма (виж стат. "Карма"), която да го въздигне в състояние на  Нирвана. Индивидът може да разчита на по-добро прераждане, само ако твори добри дела, или ако стане монах и съблюдава 5 морални изисквания: въздържание от извършване на лоши дела, от кражба, лъжа, чувствени излишества и алкохол.
            Будизмът е сходен с Браманизма по вярата в прераждането, в спасението на душата или Аза, в коригирането на Кармата. Основа в учението на Будизма са "Четири велики истини" (арияни сачани):
    1.   Раждането, раздялата, непостигането на желанията, старостта, болестта, смъртта и т.н. – всичко в живота поражда Страдание, защото се допуска да възникне силно желание по онова, което не може да се постигне. Изобщо, всички състояния на Аза са причина за Страдание.
    2.   Възникването на Страданието, където то е породено от въздействието на външния свят върху сетивата с последващите копнежи, силно желание или нагон към сетивност.
    3.   Премахването на Страданието може да се постигне чрез пълно преодоляване на силното желание.
    4.   Пътят, водещ към преодоляване на Страданието се нарича среден и при него се избягват всякакви крайности. Този път се състои от осем нива и се основава на въздържаността от сетивност, която се смята за унизителна и безполезна, както и на отказа от самоизтезаването, характерно за браманизма. Осемстепенният път, водещ към прекратяване на страданията се състои от: праведна вяра, праведна решимост, праведни слова, праведни дела, праведен начин на живот, праведни стремежи, праведни помисли и праведно съзерцание. Следвайки този път, човек постига съвършенство, става свети отшелник (архат) и потъва в Нирвана.
              Под формата на съвкупност от Махаяна и Тантризъм, обединени с Таоизъм и Шинтуизъм, Будизмът се разпростра- нил в Сев. Индия, Китай, Корея и Япония и положил началото на ламаизма в Тибет.
               В първите векове на новата ера възниква второ направление в Будизма, т.нар. Махаяна ("Широк път на спасението"). В Махаяна възможността за това спасение значително се разширява и облекчава. Основната идея тук е, че не само монасите, но и обикновените вярващи могат да се стремят към просветление и към постигане на Нирвана. Постепенно се развил и култът към Буда като абсолютно върховно божество. Това не изключвало представата за много други Буди с по-ниско положение. Съществуват сведения за около  35 Буди, опрощаващи само греховете. С най-голяма почит се ползвали запазените до днес в северните будистки манастири няколко божества: Буда Шакямуни – основател на учението, Буда Очирвани (Вачжпани) – последният от хилядата Буди, Адибуда – създател на света,  Буда Амитаба – мистичен владетел на рая и др.
              Третото направление в Будизма е известно като Тантризъм или Важдраяна. Това е тайно учение за пътищата за постигане на просветление и Нирвана с помощтта на обреди и магически заклинания, отвеждащи към корените на древноиндийските земеделски култове. В Тантризма, от първоначалния вид на Будизма не е останало почти нищо. В него над всичко стои Адибуда – върховно божество без начало и без край. Особено голямо значение се придавало на съзерцанието и магическите заклинания (дарани). Владеещият тези заклинания облекчавал  и ускорявал прераждането и постигането на Нирвана. Така, в този си вид, от философска система Будизмът се превърнал в мистично-окултно учение. Тантристите делят Буда на 3 категории – човешка, съзерцателна и безформена.

                                  КИТАЙСКИ БУДИЗЪМ
    Първоначално (към І в. от н.е.) Будизмът навлиза в Китай под формата на Хинаяна, но после преобладаваща става Махаяна. Между 400 и 700 г. от н.е. в Китай възникват повече от 10 будистки направления, най-важните от които са:
    •   "Школа на чистата земя" (ІІ в. от н.е.) – чрез молитви към Амитаба (Дарителят на Светлина и Живот) се постига пре-раждане;
    •   "Школа на знанието и вглъбението" (V в. от н.е.) – за нея учението и медитацията са спасителния път към Буда-състоянието;
    •   "Школа на медитацията" (VІ в. от н.е.) – отхвърля учението и външните форми и смята медитацията върху празнотата за единствена възможност за постигане на спасение на душата. Тази Школа оказва силно влияние върху китайското изкуство.
    •    "Школа на дисциплината"(VІІ в. от н.е.) – набляга върху спазването на строги монашески правила и изисквания.

                                    ЯПОНСКИ БУДИЗЪМ
             Идва в Япония от Корея през около VІ в. от.н.е. и се под-разделя на 12 школи, най-важните от които са:
    •   "Дзен Будизъм" – най-важната школа в Япония от VІІ в. от н.е. Представлява продължение на китайската "Школа на медитацията", като тук главната цел е човек да разпознае собствената си същност. Дзен е прагматична форма на Будизма, стремяща се да се откъсне от интелектуалния Будизъм, наблягайки повече върху ежедневното, като чрез медитация и собствени сили човек може да постигне спасение (сатори) и да се съедини с абсолюта.
    •   "Тендай" (VІІ – VІІІ в. от н.е.) – съвкупност от различни спасителни пътища като медитация, учение, култова насоченост;
    •   "Шингоншу" (VІІ – VІІІ в. от н.е.) – произлиза от китайска- та мантра-школа. Съчетава мистична философия, силно из-разена вяра в магията и др.
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #13 -: Август 23, 2010, 20:19:56 »

                      БУХАЛ

           Обща символика: Бухалът е птица, която не може да вижда светлината на деня и затова символно се асоциира с тъмнина¬та, злите сили, тъгата, меланхолията, отшелничеството и самотата. В Египет той бил олицетворение на студа, нощта и смъртта. Ин¬диан¬ците от племето Мая-Киче възприемат нощ¬¬ната птица кବто лошо предзнаменование и предвестник на смърт. При тях има поверие, че "когато бухалът пее, индианец умира". Според прерийните индианци обаче птицата при¬те¬жава силата да помага и да предпазва през нощта.
            Бухалът е един от най-древните символи в Китай и според някои автори се смесва с образа на Огнения Дракон, емблема на Втората династия Ин. От друга страна, в тази азиатска стра-на Б. се считал за ужасна птица, която разкъсва майка си. Там той символизирал мъжката ЯН енергия и крайностите, произ-тичащи от нея. Тази енергия се проявявала при лятното слънце-стоене и се свързвала със светкавицата, ковачите и лятната су-ша, която китайците мислели че се предизвиква от бухала. Де-цата, родени в деня на бухала (деня на лятното слънцестоене) били смятани за жестоки и отцеубийци.   
           Българска обредност и символика: Бухалът и кукувицата са представени във фолклора като брат и сестра, прокълнати от майка си да се превърнат в птици, които да се мразят и да се чуват без да могат да се видят. От тази легенда произтича поверието, че през деня кукувицата вика брат си бухала, който й отговаря през нощта. У нас Б. се възприема в народните представи като демо¬нична птица, чието бухане предвещава беда, болест или смърт.   
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #14 -: Август 23, 2010, 20:24:02 »

                        ВАМПИР

           Обща символика: Според традиционните схващания вам-пи¬рът е мъртвец, който излиза от гроба си за да търси живи хора, чиято кръв да изпие. В народните поверия това е превърнал се в зъл дух мъртъв човек, който има човешко тяло, но е без плът и кости, а се състои само от кожа и кръв. Вампирите ходят само нощно време, а в събота не излизат от гробовете си. Според вярванията В. се плаши само от кръст и светена вода, а може да бъде убит само с дървен кол или острие, с шип от черен глог или със сребърен куршум.
            Жертвите на вампирите се лишават от собствената си кръв, заразяват се и стават също вампири. В. живее единствено чрез жертвите си и тяхната кръв. Той преследва и измъчва на-белязания жив човек, всявайки в него ужас и вцепенение. След това го убива изсмуквайки кръвта му – субстанцията на живота. Тук интерпретацията се основава на диалектиката прес-ледвач-преследван и заситен-погълнат.   
             Вампирът символизира неутолимата жажда и страст за живот, които се разпалват всеки пък, след като веднъж бъдат задоволени. Впоследствие, разяждащия саморазрушителен глад се придава и на жертвите. Въпреки, че вампирът също се мъчи и терзае самоизяждайки се, той не се чувства отговорен за своите поражения и грехове, а напротив – набеждава и обви нява всички живи хора, убеден и уверен в своето безсмъртие. При живите хора е обратното – човек напълно приема и изпъл- нява своите отговорности и задължения, приемайки участта си на простосмъртен. 
              В психо-социален план вампирът страда от неразрешим проблем – този за своята обществена адаптация. Вътрешно разяждан и разкъсван, В. е особено мъчителен както за околни- те, така и за самия себе си. В този смисъл той символизира об-ратното насочване на собствените психически сили срещу самия себе си.     
              Най-известния вампир, чиито образ лежи в основата на многобройните сюжети и интерпретации е известния със своя-та жестокост Трансилвански граф (принц) Влад V Дракула, жи-вял през ХV век. Той дължи своята популярност на едноимен- ния роман на Брам Щокер, издаден през 1897 г., където авторът, заедно с художествения персонаж на Дракула, пресъз- дава подробности от румънския фолклор и историите за вампи- ри.
           Българска обредност и символика: Българската образност описва вампирът като демонично свръхестествено същество, про¬излизащо от душата на нечист мъртвец. В тази категория се причисляват самоубийците, починалите от неестествена смърт (убити, замръзнали, ударени от гръм, умрели при ражда-не жени, мъртвородени и некръстени деца, грешници, магьос-ници и т.н.). В българските народни представи вампирът най-често има животински превъплащения. Той се появява нощем и бро¬ди до първи петли в образа на вълк, куче, коза, яре, мишка, змия, бял кон и др. В. излиза от гроба си през малка дупка и оти¬ва да пакости на своите близки. Бои се най-много от свет-лина, огън, остри и железни предмети, катран, кръст, светена во¬да и тамян. Ако до 40-ия ден от смъртта на човека неговата превъп¬латена във вампир душа не бъде унищожена тя при¬доби- ва плът и кръв, вампирът става т.нар. плътник и заживява сред хората. Според народните поверия убиването му е възможно само в събота, когато той не излиза от гроба си. Ликвидирането на В. става чрез пробождането му с железен шиш или с остър дървен кол от глог.
    Активен
    Страници:  [1] 2 3 4   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Символите и знаците около нас
    Езотерика
    OM 8 8224 Последна<br />публикация Февруари 16, 2012, 15:58:09
    от dayana
    Символите на новия свят « 1 2 »
    Великият преход
    Аэ съм 19 7906 Последна<br />публикация Октомври 29, 2010, 12:08:41
    от wolfspirit
    Човешкото мислене и светът след 2012 г. « 1 2 3 4 »
    Великият преход
    Evolution 59 8234 Последна<br />публикация Януари 22, 2012, 18:47:05
    от sarabia
    Проект който ще промени Светът
    Послания
    Elvira1989 10 2271 Последна<br />публикация Юни 20, 2012, 21:26:25
    от Sunshine(sun)
    Реален ли е светът, който виждаме? « 1 2 »
    Великият преход
    Sunshine(sun) 21 3197 Последна<br />публикация Март 11, 2013, 21:49:58
    от вожда

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright