Духовно развитие

          

Страници:  1 2 [3] 4 5 ... 14   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: индиго + семейство  (Прочетена 8751 пъти)
Kery
Гост
« Отговор #30 -: Август 08, 2010, 19:31:16 »

Да.Най-често човек или става копие на родителите си или обратна противоположност с цел да не допусне никога грешките им.

А не е ли по-добре да възприеме хубавото и да не допусне лошото, проявявано от тях?

Не всеки може да признае грешките си и да погледне безприсрастно на държанието на родителите си. Иначе би трябвало да е така. Би било хубаво да се знае кое наистина е лошо и кое добро, но понякога държанието на родителите ни има причина, която ние не знаем и не можем да направим правилната преценка.
« Последна редакция: Август 08, 2010, 20:46:36 от Kery » Активен
@di
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 126


  • Град: Стара Загора
  • « Отговор #31 -: Август 08, 2010, 20:14:26 »

    Колко лоши неща прочетох за родителите ... мисля, че повечето тук не само, че не са родители ами и не им предстои много скоро това да им се случи ... така че май се говори колко и от какво сме недоволни от нашите родители ...

    Мили приятели, позволете ми да не съм съвем съгласна с мнението ви ... родителите дават най-доброто на което са способни на децата си ... и то не се прави с нагласа а с инстинкт ... с 1-ва сигнална система.

    Това, че вие не сте съгласни с родителите е най-нормалното нещо на света ... има така наречената наука ДИАЛЕКТИКА ... СЪществува т.нар. закон ЕДИНСТВО И БОРБА НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ ...

    Когато станете родители ... тогава говорете за родителство

    А едно индиго в каквото и семейство да се е появило - все ще му личи, че е индиго ... какво ще постигне в живота си, не зависи от родителите, а от пътя който си е избрал ... и уроците които е решил на научи
    Активен
    nani
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 41


  • Град: София
  • « Отговор #32 -: Август 28, 2010, 10:50:30 »

    Докато майка ми и баща ми живееха заедно,беше абсолютен кошмар... Чак не ми се говори.. От 15 год ,всеки хвана свой път. Баща ми вкъщи,сестра ми има семейство,майка ми заживя в чужбина,а аз пристигнах в София.. Тотално неразбирателство,но много ги обичам(с изключение на баща ми) .Отношенията ни се градят единствено на обич и уважение..За важни неща не говорим,защото стават невероятни сблъсъци..Въпреки всичко намираме общ език понякога,аз обаче съм се научила ,че ако искам някой да разбереАЗ каква съм,трябва да се обърна към колеги и приятели,там нямам проблеми Усмивчица
    Активен
    phantasma
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 7


    « Отговор #33 -: Ноември 27, 2010, 00:25:07 »

    Въпреки,че родителите ми са разделени аз харесвам семейството си,защото са твърде различни хора,за да са заедно.Благодарна съм им за това,че са ме създали,че ме оценяват и ми дават толкова много свобода и право на лично мнение.Отгледана съм от баба и дядо и винаги,когато мой приятел каже "Чакай да се обадя на майка да я чуя" аз си казвам "Я да звънна на баба да я чуя" Всъщност тя е човекът,който е знаел още преди самото ми раждане,че няма да съм като другите и ,когато стане въпрос за времето преди да се родя винаги разказва как постоянно намирала пари
    Активен

    Some people want diamond rings
    Some just want everything
    But everything means nothing
    If I ain't got you, Yeah
    Nadi
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 36


  • Град: София
  • « Отговор #34 -: Декември 04, 2010, 13:57:25 »

    Здравейте,
    В актуалното ми семейство всичко си е съвсем добре. Уважаваме различията си, допълваме се прекрасно. Моите деца се чувстват чудесно, както с нас, така и в детската градина и ясла. Просто говорим с тях като с личности, уважаваме всичко у тях, както и постояно обяснявам "правилата" на Планетата Земя и че несправдата и несправедливостта, агресията носят много болка и че ще имат възможност да променят нещо. Просто да изчакат момента. И нещата с тях се случват - страдат от огресията на приятелите си, искат да владеят ситуацията, казват на госпожите какво да правят, но като цяло се чувстват чудесно - говорим за чувствата, постоянно.
    В рожденото ми семейство бе по-трудно. Преди смятах, че те трябва да се променят.
    Докато не разбрах, че това е невъзможно извън волята им. Те са такива, каквито са и ако ние се опитваме да променяме тях, защо те да не се опитват да променят нас. Оставих нещата на се движат със своя темп. И тогава започна да е лесно, приятно и да обичам родителите си точно такива, каквито са.
    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2544


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #35 -: Декември 04, 2010, 15:03:08 »

    Наде извинявай ,че ще използвам етикетите , ама да не объркаме терминологията.
    Как горе -долу преценяваш състава на семейството ти , или знаеш. 2 възрастни индиго+ 2 кристала, или всичкkи индиго . Питам ,защото се опитвам да наблюдавам как да кажа евoлюционния процес в новите поколения и как връзките влияят на развитието на родителя. Също и развитието на Индиго. Почти съм убедена , че родените индиго в момента са или в регрес или в прогрес. Значи въсрастни индиго има само такива които не са родени , а са го постигнали през времето.За индиго в прогрес , чух и нов термин - Кристалини , това са родени индиго ,които в развитието си са постигнали баланса на кристали и отразено в аурата им ,тя вече е многоцветна. За съжаление има и индиго в регрес, не мога да гадая как се отразило това в аурата им , мисля че просто е с много тъмни петна ,както при болест.Ако мога да го опиша като визуализация , все едно има различни концентрирани кълба в енергийното им поле ,които спират енергийния поток.
    Та малко се отнесох , но тук рядко влизат или просто рядко споделят комбинацията - възрастно индиго  с деца от новото време ( уфф тези етикети).
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Nadi
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 36


  • Град: София
  • « Отговор #36 -: Декември 05, 2010, 09:43:33 »

    Здравей, ЕО!
    Винаги съм знаела, че нещо в мен е по-различно. Дълго след като вече просто знаех, че съм индиго и астралната ми карта го потвърди,(която се представи в този сайт). Според нея съпругът ми също е индиго, както и малката ми дъщеря. За съпруга си не знаех.
    Голямата ми дъщеря не е индиго, според астралната си карта. Но ако тя не е индиго и е с това съзнание, то не мога да си представя каква ще бъде малката ми дъщеря, която още няма 2 г.
    За мен е без значение дали си индиго, кристал или нещо друго. С едно възпитанието, което уважава различното, свободата на мислене, зачитането на личността, позволява свободните разговори за живота отвъд, децата израстват и развиват своите "различни" способности и потвърждават вярванията си.
    Има много индигота, които са родени преди 2000 година - започва се с Децата на цветята. Има и индигота, които са родени 70те, 80те години - такива, които са регресирали и такива, които не са индиго и са осъзнати за Духовното.
    Без значение е с каква аура се раждаш, в замисимост от живота и твоето желание в коя посока да поемеш може да отключиш и индиго или и други много по-духовни цветове аури.
    За моите деца не важат половината от характеристиките, които се дават за Деца - индиго и това е така, защото дали детето ще развие един или друг аспект на своето поведение е в пряка зависимост от възпитанието и сигурността в семейството, които получава.
    Ако искаш може да се видим някой път и да си поговорим.
    Надя
    nadia@jabse.com
    Активен
    DeathSanta
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1

    « Отговор #37 -: Декември 12, 2010, 22:52:08 »

    Здравейте.  Усмивчица
    Осъзнах ,че съм индиго и че съм по различен от останалите които са покраи мен.Но там идва проблемът, че моето семейство и всички в него са със доста стари разбирания правила и норми.В училище винаги съм спорил със учителите за системата както и сега в университета винаги съм мразел лъжата и измамата и лицемерието и другите подобни такива качества.Но за семейството с него аз лично имам много проблеми , защото за тях нормите и приоритетита са едни, а за мен са съвсем други както и разбиранията ми за живота и смъртта и за целта в живота.Проблемите идват от там.че те искат постоянни обяснения за мойте действия примерно когато пойскам нещо дирекният отговор е не или защо ти е това или защо ще правиш това, но в мен винаги знам, че решението ми е правилно и трябва да го направя и не искам да им давам обяснения проблемът е от напиранията и от посттояния натиск и отказ за всяко мое решение се принождавам едва ли не да ги лъжа както и учителите така и родителите ми. за да постигна нещо примерно приятел ме помоли за нужда  и винаги отговора е бил, защо ще си тръгваш няма ли си и други приятели да моли.И се чувствам ужасно от самия факт, че мразя лъжата, а аз самия я исползвам макар и в опит да помогна или да ущаствлйвя друг човек и имам чувството, че попадам в много гаден и лош кръговрат, в който не искам да съм и  в посттояни опити да се освободя.Или при кандидатсването ми аз незнаех какво искам да уча единственото знаех, че искам да работа с хора и да им помагам,но отговорът бе ти няма да успееш там или само ме поглеждаха с насмешка даже сега не уча това, което искам истински и се надявам единствно да завърша бъдрзо университета и да се опитам да направя нещо в помощ на хората.Даже покраи тяхната глупост понеже съм член на младежкия червен кръст не успях и се провалих с две много важни кампании като техните доводи бяха, защо с хвана с този червен кръст имаш по важна задача да учиш и общо взето не ми вървят нещтата добре с родителите даже сега като се чувам с тях по телефона пак е така.Макар да знам , че те наистина не обичат и искат най-доброто за мен аз незнам, какво да правя и как да се отнеса към тях ако може дайте ми някакъв съвет как да се справя с този проблем знам ,че може да не е за този раздел, но простете ми нов съм тук. Щастливко Щастливко
    « Последна редакция: Декември 12, 2010, 22:59:17 от DeathSanta » Активен
    Малкия_Принц
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 89


  • Град: Антевасин
  • WWW
    « Отговор #38 -: Декември 23, 2010, 13:16:25 »

    При мен семейството е по-скоро само на хартия . С майка ми не подържаме връзка , откакто ме остави на леля ми . С баща ми се чуваме основно по телефона , той се опитва да ме разбере, но му е трудно, понякога има доста комични ситуации . Леля ми беше човекът с когото можех да си говоря за абсолютно всичко, разбира се в един момент и тя реши да си подреди живота и сега е омъжена в Америка , та и с нея основно по телефона си говорим, но във всеки случай каквото и да съм и сервирал , никога не е ми е казвала "ти не си нормален", "не се развиваш правилно" или нещо такова.
    Баща ми беше по-притеснен от факта ,че съм гей, отколкото че имам различно от неговото мнение за света . Премина си през всичките възможни фази , първо си мислеше ,че се шегувам, после отказваше да го приеме, едва ли не ми "забрани" Веселяк , но в последно време ,след като вече се познават с партньора ми, започна да ги приема нещата, пък и нали сега внучка има, доволен е  Усмивчица .
    Активен



    l'amour
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 65


  • Град: love (always) sucks
  • *Като една от многото знам,знам че не съм сама.. *

    « Отговор #39 -: Януари 08, 2011, 06:51:27 »

    Не знам дали да не започна нова тема, но айде ке пиша тука...

    Нашите не знаят че съм индиго.. хъм, може би. Никога не съм говорила с тях по този въпрос...не че не бих могла да опитам.

    1.Мога да поговоря с майка ми(макар че и НЯмам пълно доверие).Тя ми е говорила за някакви екстрасенси, които са й казали, че имам "трето око" ( Усмивчица )
    1.1.   Нейната реакция: Усмивчица "Ти си индиго? И какво е това? Сигурна ли си?  Усмивчица " тя е загрижена и добра, но понякога ОззЛобЯва Тъжен((

    2.Да кажа на баща ми...
    2.2.   Неговата реакция: "Какво е това "индиго" ? И защо реши че си индиго? " ( Затъпяване ще се опита да ме разубеди) ---->пълно отрицание Тъжен   Той поттиска дарбата и развитието ми !!! Мразя го(от тази гледна точка) !!!

    Но ЗАЩО изобщо да им казвам.. Защо не си го знам САМО АЗ(и вие)? Защо трябва да узнават?
    ``Да, вярно е, че се страхувам от реакцията им... Сълзи

    П.П.: Ако може да ме посъветвате нещичко  Сърце Сърце Сърце
    Активен

    Няма нищо по-просто от това - да се усмихнеш и да приветстваш живота във всичките му измерения. Той ти се отблагодарява за усмивката, като ти поднася всичко онова, което желаеш и те подпомага да осъществиш желанията си. Животът те обича.
    http://www.izvorite.com/text/text112.htm
    air_fairy
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 154


  • Град: Бургас
  • « Отговор #40 -: Януари 09, 2011, 16:46:40 »

    Здравей, ангелче. Индиго не е диагноза и не бива да се отъждествяваш с тази същност като различна. Да си индиго е по-скоро отговорност, колкото си по-осъзната толкова повече чувстваш тежеста на тази отговорност. Даже понякога си мисля, че блажени са незнаещите. Знанието подтиква към действия, но не в смисъл да се разкриеш на света като такава, а да се развиваш и да използваш мексимума на възможностите си. Така че индиго всъщност не е "готино" и модерно, индиго не са само медиуми, виждащи аурите, голяма част от тях всъщност не го и могат. Всяко Индиго е различно и има уникална енергийна сигнатура, носител на определени възможности. И не мисля че иам такова значение дали майка ти или бащати те разпознават като Индиго, нима наистина искате това специално отношение? И в какво реално си представяте че ще се изразява то? Да си представим, че родителя знае какво е Индиго/повечето идея си нямат/ и ти каже "Ти си специален, ти си Индиго, аз го знам и го признавам". И какво следва от това? Статута на специален в тяхните очи? И какво ще произтече от това? Не си мислете че ще е мигновена реакция на разбиране, приемане на всичките странности. Ще е дори още по-голямо объркване, произтичащо от неразбирането. Сега да си представим че родителя знае какво е Индиго и приема това. Това ви носи един вид ......какво? Ако самия родител не е Индиго, който да може да инициира и подкрепя развитието ви няма с какво да ви помогнат. Остава само дълбоката ви неудоволетвореност. Затова запрятайте ръкави и се опитайте да се развиете като същност по най-добрия за Вас начин. и обичайте родителите си такива, каквито са, дори и в тяхното незнание. Духовно развития човек обича и уважава свободния избор на всички, без значение от нивото им. Не им натрапвайте идеи, които не искат или не могат още да разберат. И се освободете от агресията, която развивате към тях. Защото не малко са постовете, в които споделяте, 4е мразите или не понасяте родителите си заради неразбирането им. Което едно Индиго в никакъв случай не трябва да допуска. Всички имаме недостаъци, но Вие имате уникалната възможност да погледнете зад тях и да видите красотата на безсмъртната им душа.
    Активен

    Чашата на живота се пие до дъно
    pufi
    Hide from the Sun
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 356


  • Град: извън реалността
  • Севернячка

    « Отговор #41 -: Януари 09, 2011, 17:02:39 »

    Аз като семейство имам само майка ми,сестра ми и вуйчо ми Усмивчица Никой друг.
    Активен

    Аз съм си аз,независимо какво си мислите за
    мен : )
    indigo1=indigo1
    Гост
    « Отговор #42 -: Януари 15, 2011, 08:19:59 »

    Здравей, ангелче. Индиго не е диагноза и не бива да се отъждествяваш с тази същност като различна. Да си индиго е по-скоро отговорност, колкото си по-осъзната толкова повече чувстваш тежеста на тази отговорност. Даже понякога си мисля, че блажени са незнаещите. Знанието подтиква към действия, но не в смисъл да се разкриеш на света като такава, а да се развиваш и да използваш мексимума на възможностите си. Така че индиго всъщност не е "готино" и модерно, индиго не са само медиуми, виждащи аурите, голяма част от тях всъщност не го и могат. Всяко Индиго е различно и има уникална енергийна сигнатура, носител на определени възможности. И не мисля че иам такова значение дали майка ти или бащати те разпознават като Индиго, нима наистина искате това специално отношение? И в какво реално си представяте че ще се изразява то? Да си представим, че родителя знае какво е Индиго/повечето идея си нямат/ и ти каже "Ти си специален, ти си Индиго, аз го знам и го признавам". И какво следва от това? Статута на специален в тяхните очи? И какво ще произтече от това? Не си мислете че ще е мигновена реакция на разбиране, приемане на всичките странности. Ще е дори още по-голямо объркване, произтичащо от неразбирането. Сега да си представим че родителя знае какво е Индиго и приема това. Това ви носи един вид ......какво? Ако самия родител не е Индиго, който да може да инициира и подкрепя развитието ви няма с какво да ви помогнат. Остава само дълбоката ви неудоволетвореност. Затова запрятайте ръкави и се опитайте да се развиете като същност по най-добрия за Вас начин. и обичайте родителите си такива, каквито са, дори и в тяхното незнание. Духовно развития човек обича и уважава свободния избор на всички, без значение от нивото им. Не им натрапвайте идеи, които не искат или не могат още да разберат. И се освободете от агресията, която развивате към тях. Защото не малко са постовете, в които споделяте, 4е мразите или не понасяте родителите си заради неразбирането им. Което едно Индиго в никакъв случай не трябва да допуска. Всички имаме недостаъци, но Вие имате уникалната възможност да погледнете зад тях и да видите красотата на безсмъртната им душа.

    Чудесни думи, аз всъщност бих искала да ми обръщат повече внимание, да прекарваме повече време заедно .. ;}

    П.П.: аз, indigo1=indigo1 съм indigo1
    Активен
    Чиста енергия
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 118


  • Град: Варна
  • « Отговор #43 -: Януари 27, 2011, 00:56:45 »

    При мен има положителна промяна. Майка ми е по-сколна да върва в силата, както обичам да казвам, но баща ми беше мн пртив. Аз му говоря по някои теми, но той ми казва: ами не мога да го повярвам тва. Обеснявам на приятели как всичко е енргия, как тя тече през телата ни и когато има енергиен блокаж, когато тази енергия не протича нормално, там започват и на физическо ниво болешки. Обеснявам как хапчетатат, не махат причината, а само замацват положението и как нашето здрвае е бизнес за Тях. И те ми викат: ти си луд.. Аз има казвам, не, аз съм различен! Но покрай тези неща, който стват с мен, баща ми, който беше абсолутно против, започна да си разбива матрицата и все повече да се всушва и да не критикува. Казва ми: аве има нещо.. Усмивчица мн сладък. Така, че мисля, че да, отразява се на семейството. Постояно повтарям на майка ми да не ми цитара този и този, да не приме като чиста монета какво са казали по телевизора и т.н.
    Активен
    pamela11082
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1

    « Отговор #44 -: Февруари 06, 2011, 16:42:17 »

    А какво мислите за родител индиго и дете кристал? Ако процесът е започнал през 1970 г. тези "Нови деца" вече имат деца. Какви мислите са отношенията им? Как трябва един такъв родител да се отнася към своето дете?
    Активен
    Страници:  1 2 [3] 4 5 ... 14   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright