Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Одеркин субкултурата – нечовеци или хора в нестандартни одежди  (Прочетена 9570 пъти)
The One
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1636


Винаги на точното място в точното време

WWW
« -: Юли 06, 2010, 02:44:32 »


Одеркин субкултурата – нечовеци или хора в нестандартни одежди

Кристина Пайташева


Одеркин субкултурата – нечовеци или хора в нестандартни одеждиОдеркин е субкултура, която е базирана предимно в Интернет пространството и до голяма степен се идентифицира като общество, различно от човешкото. Одеркин представителите смятат себе си за митични и легендарни създания, обясняващи вярванията си посредством прераждането и притежавайки нечовешка душа и прадеди.

Най-често срещаните създания одеркин се идентифицират като ангели, демони, дракони, елфи, извънземни, феи, върколаци, вампири и много други. Според наблюдатели, мисленето на одеркин представителите често се свързва с липсата на вяра.

Корени...
Най-старият Интернет документ, свидетелстващ за одеркин, е този на Elvenkind Digest. През 1990 г. стартира имейл комуникация от студент в университета в Кентъки за "елфи и заинтересовани наблюдатели". През същата тази 1990 г., нюзгрупи като alt.horror.werewolves и alt.fan.dragons в Интернет първоначално са създадени за почитатели на тези създания в контекста на фентъзи филмите и книгите на ужаси.

Одеркин субкултурата – нечовеци или хора в нестандартни одежди

На 6 февруари 1995 г. документ, наречен "Национален манифест на елфите", бе публикуван в Юзнет, включващ групите alt.pagan и alt.magick. Там документът бил остро критикуван. Така или иначе, доста хора се свързали с истинския автор на манифеста.

Одеркин субкултурата – нечовеци или хора в нестандартни одежди

Модерната одеркин субкултура преминала към тези елфски онлайн общества в началото на 1990 г., с първата записана употреба на термина „одеркин”, появил се през юли 1990 г. и модификацията „одеркинд” от април 1990 г. Вампирските и драконовски субкултури са свързани по някакъв начин с одеркин обществото и са смятани като част от тях от повечето одеркин представители, но те културологично са различни движения по същността си въпреки сходните им черти.

Одеркин субкултурата – нечовеци или хора в нестандартни одеждиОдеркин субкултурата – нечовеци или хора в нестандартни одеждиОдеркин субкултурата – нечовеци или хора в нестандартни одежди

Одеркин смятат, че физическата им форма не определя или не обхваща напълно душевното им състояние, индивидуалност, психология или духовна природа.

Мислене и вярвания...
Одеркин представителите чувстват, че имат близка връзка, един вид афинитет, към друго животно или същество. Традиционно те са били митологични същества, като например фея или елф. По-късно, друг вид създания стават често срещани, включително еднорози, грифони, дракони, ангели и демони. С времето някои хора също започнаха да описват концепции за същества, които са били получени от митологични архетипове.

Одеркин субкултурата – нечовеци или хора в нестандартни одежди

Въпреки необичайния й характер, субкултурата на одеркините не е посрещната със скептицизъм. Много хора приемат одеркин идентичността, за да оправдаят социалните трудности, през които преминават. Това е т. нар. синдром на наудачника. Другата причина за начина на мисленето им е, че те се заблуждават относно биологичните им данни. Идеята, поради която одеркин смятат, че са физически нечовекоподобни се разглежда като предизвикващ недоразумение факт. Някои членове на общността смятат, че това объркване произтича от незапознати хора с концепцията. Те сравняват одеркин субкултурата с психиатрични случаи като ликантропия и с разтройства на идентичността. Ако пък някой заяви, че се идентифицира като елф или грифон, то това би трябвало да се разглежда като форма на заблуда или халюцинация.

Одеркин субкултурата – нечовеци или хора в нестандартни одежди

Противно на стереотипите, които са били запазени, повечето индивиди, които се идентифицират като одеркин, са напълно запознати с биологията и човешкото съществуване. Много одеркин представители притежават специални духовни и метафизически убеждения.

Причините...
Няма конкретно становище относно това какво кара човек да бъде одеркин. Разнообразни прояви са били наблюдавани, теоретизирани и изследвани, за да се разбере в крайна сметка какво кара хората да се присъединят към одеркин субкултурата. В тази връзка одеркин често се свързва с понятия като тотемизъм, които са се появили в човешката култура от древни времена.

Друга гледна точка е, че терминът одеркин до голяма степен показва една социална мрежа и не трябва, или не може да бъде използван както описание на отделните духовни убеждения или за описание на специална теория или обяснение за явление. Много хора използват одеркин общността да дискутират различни теми и да намерят един вид отдушник на своите размисли.

Одеркин субкултурата – нечовеци или хора в нестандартни одеждиФеноменът одеркин не се среща често в традиционните медии. До този момент не съществува научно изследване, свързано с теорията на одеркин. Едно от първите издания, изследващи проблемите на тази субкултура е „Наръчник на одеркин”, пуснато в продажба през април 2007 година.

Така или иначе одеркин субкултурата представлява особен интерес за множество изследователи именно поради необичайния си характер. Нечовеци, вампири, елфи, еднорози – идентифицирани по какви ли не начини, одеркин е просто поредната нестандартна субкултура със собствено очарование.

Одеркин субкултурата – нечовеци или хора в нестандартни одеждиИзползвани източници:
1.www.therianthropes.com
2.en.wikipedia.org
3.www.otherkin.com
4.encyclopediadramatica.com
5.www.otherkinalliance.org
6.www.otherkincommunity.net
7.furry.wikia.com
8.www.otherkin.net

 

 

Одеркин субкултурата – нечовеци или хора в нестандартни одеждиСнимки:
1.paganspace.ning.com
2.www.otherkinalliance.org
3.www.myspace.com
4.pjentoft.com
5.otherkin.wordpress.com
6.www.otherkin.net
7.unicorngrove.subject-expert.com
8.furry4life.ning.com
9.metropotam.ro
10. cots.forumcommunity.net
11. www.oddee.com
Активен

Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

Всичко перфектно е точно такова,
течащ в безкрая свещен резултат!
Бъди сега причината нова,
за твоя бленуван в мечтите ти свят.
The One
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1636


Винаги на точното място в точното време

WWW
« Отговор #1 -: Юли 06, 2010, 02:46:12 »

Някой знае ли нещо по специално по темата?
Интересувам се предимно от Елфите Усмивчица!
Благодаря предварително Усмивчица!
Активен

Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

Всичко перфектно е точно такова,
течащ в безкрая свещен резултат!
Бъди сега причината нова,
за твоя бленуван в мечтите ти свят.
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #2 -: Юли 06, 2010, 10:26:06 »

Егаси-за първи път разбирам за това нещо наречено Одеркин субкултура.
Така и така е отворена тази тема-защо не публикуваме инфо за митични същества?Аз също обожавам елфите,тъй като съм голям привърженик на Ирландия,Шотландия...и въобще на онзи британски край!Но няма да крия нескритото си възхищение към драконите!

Елфи-Елфите са митологични същества от фолклора и митологията на германските народи. В скандинавската митология те са раса от малки божества на природата и плодородието. Елфите често са изобразявани като млади мъже и жени с прекрасна външност, живеещи в гори или други места сред природата, под земята или в езера и други водни басейни. Те са описвани като дълго живеещи или безсмъртни същества, които притежават магически способности. Благодарение на епическата творба на Дж. Р. Р. Толкин "Властелинът на пръстените", където елфите имат значима роля, те се превръщат в основни персонажи на модерното фентъзи.
В съвременните фолклористика и фентъзи са приети два основни типа елфи: същества, чийто ръст е еднакъв или близък на човешкия (elven на английски) и елфи с миниатюрен ръст (elfs на английски). Интересно още за тях е,че противно на всеобщото мнение елфите,особено миниатюрните,имат крила и в много филми е взаимствана тази идея.

Въпреки споровете относно етимологията на името елф, най-разпространеното мнение гласи, че думата произхожда от индоевропейският корен *albh, който означава "бял". Оттам и латинското albus - "бял", както и португалското, испанското и староанглийското albino, което има същото значение. В съответните страни за елфи има следните наименования:
Германия: Elfen, Elben, Alben (последното е използвано от композитора Рихард Вагнер)
Великобритания: addler (остаряло), Elf, Fey
Холандия: elfen, elven, alven
Дания: alfer, elvere, elverfolk, ellefolk или huldrer
Исландия álfar, álfafólk и huldufólk (невидими хора)
Норвегия: alver, alfer или elvefolk
Швеция: alfer, alver или älvor (означава и фея)

Според митовете елфите (известни в скандинавската митология като алви, алфи) са създадени от боговете-създатели Один, Вили и Ве. След като създават и населяват земята, те откриват червеи, впили се в плътта на мъртвия великан Имир (от чието тяло всъщност е създадена земята) и решават да създадат от тях същества, които да населяват недрата ѝ. Но след възникнал спор създават два типа същества — тъмните алви и светлите алви. Първите населяват Сварталвхайм (Страната на тъмните елфи) в недрата на земята и стават известни като цверги (джуджета) и като най-добрите майстори-занаятчии, боравещи с метал. Светлите алви населяват страната Льосалвхайм, намираща се между земята и небето, и стават известни с отглеждането на най-прекрасните дървета и цветя. В един по-късен етап светлите елфи са отъждествявани с божествата Вани.

Според легендите елфите са предимно с благ характер, но имат проявление и като лукави, горди и тъмни елфи. В съвременната литература образът на елфите се използва във фентъзи романите, като създател на визуализация в представата ни за тях се счита Дж. Р. Р. Толкин, който ги представя като стройни, високи, красиви създания с благ характер.А що се отнаця до тъмните елфи,те са привързани към камъни и кристали,обичат блещукащи неща и не мразят светлината макар и да се носят подобни слухове.Техните свещенни цветове са лилаво и виолетово.Живеят по хълмове,трудно проходими горички и скалисти места.Обикновено облеклото им варира от дълга наподобяваща на вещерска лилава рокля до стегнати панталонки в същата гама.Имат мил характер и предимно сини очи.Популярни дарби сред тъмните елфи са да отчайват,хипнотизират и да четат мисли.Има и друг вид елфи -горски.Те са мили,обличат се в зелено(всякакви нюанси),синьо и жълто.Владеят само земния и водния елемент.Очите им са предимно в бял или зелен цвят.Това ни разказват някои литературни источници.

Някой ще каже,че съм побъркан,но аз отново откривам аналог между елфите и създаването на Земята,откъдето са дошли Лемурийците и така наречените Рептили....Лемурийците са тези,които населяват мястото между небето и земята понеже те медитират в сомати и духът им е в междинно положение,а рептилите са тези джуджета,които живеят под земята....
А ето потвърждение на думите ми:

В произведенията на Дж. Р. Р. Толкин, елдари е името на елфите на собствения им език.
Според елфическата легенда името Елдари, тоест Звезден народ, е дадено на елфите от Ороме. Постепенно обаче то започва да се употребява само за елфите от Трите народа (Ванияри, Нолдори и Телери), които потеглят на дългия западен поход от Куивиенен (дори и да са останали в Средната Земя), като по този начин се изключват Аварите. Елфите от Аман и всички елфи, които някога са живеели там, получават названието Върховни елфи (Тарелдари) или Елфи на Светлината (Калакуенди).
Елфи било използвано, за да преведе едновременно и Куенди - "говорещите", Висшелфическото име на целия им род, и Елдар - името на Трите рода, които потърсили Неумиращото Царство и отишли там в началото на Дните (с изключение само на синдарите). Тази стара дума беше действилно единствената подходяща - някога е била пригодена да отговаря на каквито спомени за този народ се запазили хората или на едни не напълно различни творения на човешките умове. Но значението ѝ било стеснено и сега може да припомня на мнозина хрумвания къде хубави, къде глупави, тъй различни от някогашниге Куенди, както са различни пеперудите от ястреба - не че някой от Куендите някога е имал крила - тъй неестествени за тях, както и за хората. Те били раса, висока и красива, по-старите Деца на света, а сред тях Елдарите били като крале, които сега са си отишли - Народът на Великия поход, Народът на Звездите.Били високи, светлокожи и сивооки, ако и къдриците им да били тъмни - освен в златния род на финарфин, а гласовете им имали повече мелодичност от всички чувани днес и тогава. Бели храбри, ала печална е историята на онези, що се завърнали в Средната земя като изгнаници. Макар в отдавна отминали дни да се пресякла с тази на Бащите, тяхната участ не е като човешката. Господството им отминало отдавна и сега те обитават отвъд кръговете на света и не се завръщат.


Сякаш древните хора чрез митове и легенди са съхранили историята на света!Ето това обяснява защо съм тъй привързан към Британския край!
« Последна редакция: Юли 06, 2010, 10:38:57 от rabeno » Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #3 -: Юли 06, 2010, 11:09:29 »

Вампирите (Въпир, Кръвник, Упир) са зли възкръснали мъртъвци, които пият човешка или животинска кръв. Освен в митологията те са известни в киното и фантастиката.
В легендите на много народи присъстват вампири. Смята се обаче, че образът на вампира, какъвто го познаваме от съвременната литература и кино е бил създаден в Западна Европа, където легендите за подобни същества, населяващи различни източноевропейски страни са много разпространени.
Някои народи вярват във вампири, които не са подобни на човека, а имат животинска форма, като прилепи, паяци и кучета.
Вампиризмът се практикува от хора или животни, които пият кръв. Във фолклора е често срещано вярването, че кръвта дава свръхчовешки сили на този, който я е изпил. В исторически план вампиризмът може да бъде срещнат като вид канибализъм. В биологията терминът „вампиризъм“ се използва за хранещи се с кръв животни — пиявици, комари, прилепи вампири и др.

Преданията за мъртъвците, хранещи се с кръв могат да бъдат намерени в митологията на почти всички народи по света, включително най-древните. Зли духове, като Лилу са споменати още в ранния Вавилон а кръвосмучещите Акхару, още в най-ранната митология на шумерите. Тези женски демони скитали часове в тъмнината, в търсене на поредните си жертви — новородени бебета и бременни жени. Един от тези демони, на име Лилиту, по-късно бил причислен и към юдейската митология, под името Лилит.
В Индия имало истории за Ветала, вампироподобни същества, живеещи в чужди трупове. Интересна история се разказва за крал Викрамедитай и неговите нощни опити да хване неуловим Ветала. Историите за Ветала са събрани в книгата „Байтал Пахиси“. Ветала е немъртъв, който като прилепите, виси по клоните на дърветата с главата надолу и може да бъде намерен в гробищата.
Китайците също имали свой еквивалент на вампирите, той изсмуквал жизнената енергия на своите жертви (чи).
В един мит египетската богиня Секмет се изпълва с кръвожадност, по-късно заради многото ѝ убийства била засищана с алкохол в цвета на кръвта.
В Омировата „Одисея“, когато сянката на Одисей преминава през отвъдното е примамена от кръвта на скоро пожертвани овни.
Стригите, нощни птици които се хранят с човешка плът и кръв са споменавани в романските легенди. Румънската дума за вампир, стригой (вампири, станали такива след смъртта на човека), произлиза от името на албанския Стригида, но легендите и за двете същества са създадени от славяните.
Като пример за по-късна вяра във вампирите може да се посочи 12-ти век в Англия, историкът и хроникьорът Валтер Мап и Уилям Нюбърг записват разказ за човек върнал се от отвъдното, с някои прилики с добре познатите източно-европейски вампири.
Митовете за вампири са най-силни в Източна Европа и в славянския фолклор, където вампирите са възкръснали мъртъвци, които причиняват смъртта на хора, често пият кръвта им, или ги душат. Тези митове гласят „Вампирът може да бъде унищожен чрез отрязване на главата, стрела напоена с прясна човешка кръв или чрез изгаряне. Пряката слънчева светлина ги забавя, но не може да ги убие“. Според други разпространени версии, вампирите могат да бъдат убити само като бъдат заляти със светена вода, набучени със сребърен или дървен кол в сърцето или изгарят от пряка слънчева светлина. Счита се също, че вампирите отбягват или се страхуват от разпятие или чесън.
Съгласно славянските вярвания, когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, нечестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство, боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове.
Тези зли духове можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Труповете им посинявали и се подували, но запазвали телесната си цялост, без да се разлагат дълго след смъртта. Те излизали нощем да тормозят хората, да заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с изпражнения, да им носят кошмари, да им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт.

Древните славяни изпитвали голям страх пред вампирите и това си проличава в жестоките начини, които изобретили за да се предпазват от труповете, за които вярвали, че са вампирясали:
Режели главите им и ги слагали между краката, за да не могат да си ги открият;
Режели ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не могат да пакостят с тях;
Овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични камъни;
Забивали в сърцето кол от трепетлика или дрян, нажежен шиш, или гвоздей;
Слагали гарванов нокът — зад дясното ухо.
В края ня 18-ти и началото на 19-ти век хората започнали да взимат и други предпазни мерки.Смятало се,че среброто,светената вода,кръстовете и чесънът държали на страни опасните същества.
За някои вампири се е смятало, че отклоняват реките и предизвикват суша или разнасят епидемии — техните гробове заливали с вода или направо уринирали върху тях. Също изравяли трупа и го изхвърляли в блато. За предпазване от вампири също произнасяли молитва: „Съхрани нам от руки, от мору, и от вещицу и въпиру, и от плеадницу…“ или: „Да заклопит вилам челюст; заклопи и вампирам челюсти, верзи и в море клокотеще и кипеще тамо да пребивают до скончание века“.

Съгласно тези вярвания, някои вампири се връщат при семействата си и се опитват да възстановят стария си начин на живот, така сякаш не са умирали. Широко е разпространена легендата за вампира, който се върнал от гроба при жена си и дори се сношавал с нея. От такава връзка се ражда дете, което приживе нощем се превръща във вампир и може да вижда, открива и разпознава другите вампири, като ги гони и убива. Други вампири се превръщат денем в животни — най-често кучета, вълци, котки, кукумявки и черни петли. Според друга легенда, така една жена без да знае се омъжила за вампир, след което черно куче всеки ден я гонело, ръфало и разкъсвало полата ѝ. Когато една вечер тя казала за това на мъжа си, той се ухилил и тя видяла парцалчета между зъбите му. Усъмнила се, намерила сребърна игла, мушнала го в корема и той се пръснал, оплисквайки всичко в кръв. Вярвало се още, че ако вампир се ожени за жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек.
Както по всичко личи, вампирите са славянско „откритие“. Те са характерна и общо разпространена черта на древнославянските суеверия. Идеята за вампира произхожда от древнославянската вяра в световния зъл дух Упир.

Легендите описват много видове вампирообразни същества, но предмет на това изследване се явява не всяко същество, пиещо кръв (от типа на ламиите, асуанга или чупакабра), и не всякакви неживи или безтелесни неспокойни духове, подобно на ревенантите, отмъщаващия за своята смърт на конкретен човек. Затова ще започнем с определението за понятието вампир


Онлайн „Митическа енциклопедия“ трактува това като „неживи, които стават от гробовете през нощите за да пият кръвта на живите“. Съгласно мнението на оксфордския тълковен речник вампирът е „свръхестествено същество със злобна природа, изглеждащи обикновено като трупове и хранещи се с кръвтта на спящите“. В друг речник, на Колинс, това е „същество от филмите на ужасите, които съгласно вярванията напускат могилите си и пият кръвта на живите“. При Дал това название се приписва на приказни „същества сменящи формата си, и бидейки мъртви летят като кръвопийци, ядейки хората“ и се явяват като разновидност на неспокоен покойник. Други определения го наричат „немъртъв кръвопиец, нападащ живите“ или „мъртво тяло, което продължава да живее в гроба“.

Упир е един от най-древните духове в славянската митология. Първоначално славяните вярвали в съществуването единствено на две свръхестествени сили, които управлявали света — благотворните Берегини и злотворния Упир. Упирът бил символ на изначалното зло, по много неща напомнящ християнския Сатаната. Той стоял в основата на всяка несполука и всяко нещастие, властвал над земята през тъмната част от годината — зимата и постоянно се борел с Берегините за надмощие. На по-късен етап славянската религия се развила, появили се антропоморфни божества и Упирът загубил някогашната си водеща роля, но завинаги останал важна част от славянската митология. Превърнал се в безсмъртен зъл дух — кръвопиец, наричан вампир.

Съвременната дума „вампир“ произлиза от старославянската форма онпыр, с характерното за старобългарския добавяне на звук „в“ пред голяма носова гласна (он), както свидетелства и традиционната българска форма въпир. (други наименования: онпыр, вопир, въпир, upir, upierz)
Тук обаче трябва да се отбележи, че в славянските езици думите за неговото обозначаване са много повече — в Европа в понятието vampire влиза почти всеки оживяващ мъртвец. Там не се разделят понятията вампир и упър (рус., пол. и укр. упырь), което съществува при славяните и ще го използваме често, за да отделяме оживелия мъртвец от фолклора от аристократичното чудовище в плащ с висока яка — онзи образ който си представяме, като чуем думата „вампир“.
Но освен бледото лице, маниерите и зъбите, има нещо друго — определението трябва да е относително научно. Вампирът може да се разглежда като съвкупност от следните признаци. Съществуват множество „чудовища, пиещи кръв“ и множество „похитители на жизнена енергия“ — изследвания от нас образ на вампира лежи на пресечната точка на няколко множества и представлява човек, който после смъртта или някаква странна трансформация не прекъсва съществуването си, а продължава да „живее“, хранейки се със жизнената енергия на околните, предимно под формата на кръв.
Естествено, дори това определение е относително и условно, тъй като в последно време образът на вампира донякъде е излязъл от тези рамки — представата за вампирите като друга раса, или вариантът за вампир, който не се храни с кръв. Но тези нововъведения все пак имат за отправна точка вече сформирания образ и затова се явяват не изключения, а допълнения към него.
Сега малко за произхода на термините и за това, какво ще разбираме под тях. Упър или Вупир е ливонска дума, разпространена във Великото Литовско Княжество. Първата поява на тази дума се среща през 1047 и се отнася до един руски княз, наречен „Upir Lichy“, или „Зъл упир“. Вероятно тази дума означава фолклорен вариант на чудовище, което се явява пра-прототип на класическия вампир.
Думата „вампир“ е унгарска, но със западно славянски или цигански произход и се е разпространила в Европа чрез преводите на немските записи за случаите на вампирски истерии. Първото използване на тази дума в английския език се отнася към 1732, когато в статия в едно списание, посветена на финансовите въпроси алчните длъжностни лица били наречени „политически вампири“, стремящи се със своята данъчна политика да пресушат обществените доходи. С две думи — кръвопийци на обществото.
Френското носферату, втори по разпространение термин за обозначаване на вампир, се възприема като „по-висш стил“ и се смята за произлязъл от гръцкото nosophoros (носещ чумата). Представата за това, че то е свързано с латинската дума „немъртъв“ е неправилна, латинското фералис означава погребан или погубен и съчетанието на тази дума с отрицателна частица не дава нужния смисъл.

Тъй като християнската митология и нейната система за строежа на душата и тялото не оставя място за съществуването на жив мъртвец, систематично изследване на въпроса не се е водело, въпреки че различни хроники периодически включвали разкази за вампироподобни същества. Това са работите на Уолтър Меп „De Nagis Curialium“ — 1190, или „Хроники“ (1136 — 1198) на Уилям Нюрбургски. Тези работи включват разкази за няколко същества (включително покварен свещеник) действащи в рамките на поведението на класически упир, включвайки изтеглянето на силите от представители на своето семейство и разпространението на болести, обаче за тяхното обозначаване се използвала думата „revenant“. След това живият мъртвец само рядко се мярка в текстовете от 12-ти — 13-ти век, а след това практически изчезва и се обявява отново вече под влиянието на разказите от времето а 18-ти век от Източна Европа.

Първият труд, пряко посветен на вампирите, De Graecorum hodie quirundam openationabus, бил завършен през 1645 г. Неговият автор Леоне Алаци е бил пазител на библиотеката на папа Александър VI и грък по националност. В неговия труд се анализират основно гръцките вриколкас и вампироподобните същества от типа на калакинцари, които по своята същност са по-близко до гоблините. При него за пръв идеята за вампир, който е слаб, докато не се напие с кръв, тогава той става румен и сит, с очи изпълнени с кръв. Френският автор Франсуа Ришар в труда си „Разказ за това, което е станало в Архипелага, на остров Сан-Ерени“ — 1657 г. засяга темата за вампиризма, но я свързва с магията.
Първото произведение на немски език по тази тема е „Masticatione Mortuorum“ (За мъртвото живеене), е написано през 1679 г. от Филип Рор (Rohr). Тази работа отбелязва началото на немския принос към легендата, тъй като редица псевдонаучни трактати за вампиризма са били издадени от учените в Лайпциг, и се смята, че тъй като Рор не е бил свещеник, с тази публикация вампирите били приети в научния свят.
Книгата е наречена така, защото по мнението на автора грухтящите и мляскащите звуци, донасящи се от могилите показват че в нея се крие вампир. Според думите на Рор, вампирът изяжда собствената си плът и зловонната пръст, и се готви по този начин да сее чума:
„По времето на чумните епидемии дяволът се отдава на ужасните си игри на дъното на могилите тогава забелязват, че устните на мъртвите, особено на жените, издават грухтене подобно на това на прасетата когато преживят храната; от това грухтене заразата се разпространява по-надалеч щом се чуе този звук, чумата почва да се развихря с двойна сила обикновено тя отнася жените една по една.“
Парацелз

Не особено много, но с вампири се е занимавал и Парацелз. Вампирите, по неговото мнение, са астралните тела на хора, живи или мъртви (обикновено мъртви). Те се опитват да продължат съществуването си във физическата плоскост, отнемайки от живите хора тяхната жизнена енергия и използвайки я за своите цели.

Нов бум на интереса към вампирите се състои в края на 17-ти век и в първата половина на 18-ти и е бил най-вероятно свързан със серия епидемии, развилнели се по Европа в този момент, а също така с това, че по време на войната с турците в Европейските покрайнини се влива ново парче от Балканите, с чиято митология се появява шанс да се запознае. Освен това 18-ти век е преломен в развитието на европейската култура: тя открива за себе си цялата прелест на народните суеверия. Устните предания започнали активно да се записват и издават. Разказите за вампири се появили не само в сборниците с народни предания, но и във вестникарските новини и официални донесения. Всъщност, повечето от документираните данни за упирите се отнасят именно към този период.По това време се появяват и други митове за вампирите.Според тези митове вампирите са същества с човешки облик.Кожата им обаче е значително бледа,студена и слънчевите лъчи я изгарят.Подобно но останалите вярвяния те били кръвопийци с изключителна мощ.



Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #4 -: Юли 06, 2010, 11:45:32 »

Върколака (вълколак, влакодлак, вуколак) се появява в славянската митология някъде към 14век. , когато цяла европа е облада от появата на митологични чудовища. Върколага представлява човек обладан от зли духови, които при пълнолуние се превръщат във вълкочовек. Друг начин широко разпространен за превръщането на човек във вълк е ако бъде дран от вампир ако не умре на следващото пълнолуние той се превръща във вълк. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколакът, който го видял, казва, че имал едно око, голямо колкото едно яйце, и това око е на челото му.


Той излиза нощно време в потайна доба и борави до първи петли. Кого срещне или който мине близо при мястото, дето е убит или дето живее - върколакът го напада, удушва го и му изпива кръвта. Има много приказки, в които се рисуват пакостите на върколака.

За да изчезне върколакът от едно място и да не прави пакости, трябва на това място, дето е паднал разбойникът, хайдукът, паличът или друг - да се свети вода, а най-доброто е да се тури на това място кръст и да се направи оброк.Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности (виж сдухач). Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило. Единствения начин да се убие върколак се смята забиването на кол в сърцето му.Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците под името βρυκόλακας (вриколакас) и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик)
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #5 -: Юли 06, 2010, 11:48:21 »

Гоблините (goblins) са приказни същества от фолклора и фентъзи-литературата, които обикновено се описват като зли, свадливи и пакостливи по характер и гротескно грозни на външен вид. В различните произведения, в които те са персонажи, им се приписват различни (понякога противоречиви) способности, физически характеристики и темперамент. Подобни са на гномите и троловете.
Варианти на името са gobblin, gobeline, gobling, goblyn, gobelinus, като се предполага че произхожда от Kobold (германски дух).
Гоблините се срещат в народни приказки от Франция, Уелс, Холандия, Естония и скандинавските страни. Известен гоблин от германската и скандинавската митология е Ерлкьоних (Erlkönig) или още Ърлкинг (Erlking), който примамва хора до опасни пропасти, за да загинат. Легендата за него е разказана в баладата „Ерлкьоних“ на Гьоте. Литературни творби, в които гоблини играят първостепенни роли, са:
комедийната пиеса „The Goblins“ от сър Джон Съклинг (1638, Англия),
поемата „Goblin Market“ от Кристина Росети (1859 England),
детския фантастичен роман „The Princess and the Goblin“ от Джордж Макдоналд (1872),
„Davy and the Goblin“ от Чарлз Карил (1884).
На български своеобразен еквивалент на „гоблин“ е „таласъм“. Романът на Клифърд Саймък „The Goblin Reservation“ от 1968 година е преведен като „Резерватът на таласъмите“. Най много за гоблините се говори в комиксите за Спайдър-мен.Най известните злодеи гоблини са Зеления гоблин,Хобгоблин и Демогоблин.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #6 -: Юли 06, 2010, 11:51:08 »

Гномът е митично същество, което се характеризира с малък ръст и подземен начин на живот. Според алхимика Парацелз гномовете са най-важните духове на стихията земя, поради което те се движат през земята с лекотата, с която хората ходят върху нея, имат конични шапки и слънчевите лъчи ги превръщат в камък. В други митологии те са просто малки, уродливи и палави духове или гоблини. Някои твърдят, че те притежават магически сили, които могат да направят човек щастлив или тъжен. Счита се, че думата гном произхожда от новолатинската дума gnomus и от гръцката дума gnosis, означаваща знание. Според мита, гномовете съхраняват тайно знание и богатство. Например злато, сребро и скъпоценни камъни.Има известно объркване поради факта, че гномът е едно от много подобни, но различни създания от европейския фолклор. Митични създания като гоблини и джуджета често са представяни като гноми, и обратно.
Гноми има в легендите на много от централните, северните и източните европейски земи под други имена: каукис е пруски гном, а барбегази са гномо-подобни същества с големи крака в фолклора на Франция и Швейцария. На изток, тенгу понякога са определяни като крилати гноми.
Днес, гномите традиционно се смятат за малки същества - брадати и носещи островърхи, шарени, конични шапки. Живеят в естествени пространства близо до земята и се грижат за дивата природа. Те са по-доброжелателни от други фолклорни създания като гоблините. Гномите също така са добили популярност от появата си в много он-лайн игри.Първите градински гноми са били направени в Грефенрода, град известен с керамиката си в Тюрингия, Германия в средата на 19ти век. Филип Грибел правел животни от теракот като декорация и произвеждал гноми, базирани на местни митове, като начин хората да се насладят на историите за желанието на гномите да помагат в градината нощем. Градинският гном бързо се разпространил из Германия, Франция, Англия и където градинарството е сериозно хоби. Производството на гноми се разпространило из Германия чрез множество големи и малки производители, които се появявали и изчезвали от пазара, всеки от които имал свой специфичен стил. Втората световна война се отразила зле на индустрията и много производители се отказали. Потомците на Грибел все още правят гноми и са последните немски производители, тъй като всички други са преместили производството си в Полша или Китай. В момента в Германия има приблизително 25 милиона градински гнома.
Традиционните гноми са направени от теракотена глина, излята в отливки. Гномът се изважда от отливката, изсушава се, а след това се изпича във фурна, докато не стане твърд. Щом изстине, гномът бива изрисуван до желаното ниво на подробност и изпратен в магазините, за да бъде продаден на купувачите.
Градински гноми се появили за първи път във Великобритания през 1847 година, когато сър Чарлс Ишъм донесъл 21 теракотени фигурки от пътуване до Германия и ги разположил като декорация в градините на своя дом Лампърт Хол в Нортхемптъншир. Запазен е само един гном от оригиналната група, познат като Лампи. Изложен е в Лампърт хол и е застрахован за един милион лири.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #7 -: Юли 06, 2010, 12:01:10 »

Тролът е чудовище в скандинавските народни поверия. Тролите са свръхестествени същества подобни на великани и обикновено враждебно настроени към хората. Също така се смята, че тролите били от камък, с очи от диаманти, похапващи хора, но основното им меню било също камъни. Тролите са нощни същества, тъй като се раждат от камъка и на слънчева светлина се превръщат отново в камък. Някои троли са толкова големи, че са изобразявани като планини, а косата на главата им е изобразявана като гора. Огромните и кръвожадни троли са противоположност на малките гноми, които живеят под земята и пазят несметни богатства. За разлика от тролите, които често ядат малки деца и дори възрастни, гномите могат да дарят човек с богатство и щастие, но също така и да му създадат главоболия, особено ако се е загубил в гъстите и мрачни гори на Скандинавия.














Феите са приказно красиви и добри свръхестествени същества от женски пол. Те са духове откривани в легендите, фолклора, и митологиите на много народи. Имат човешки облик, но са с по-възвишен духовен мир и притежават свръхестествени сили и способности. Обикновено са с крилца и издават меко сияние. Описват ги като малки и красиви същества. Приписват им се качества, като ефимерност, непостоянство, палавост и своенравност.


Думите fay и faerie навлизат в английски от френски език и са с латински корен. (Продължителното използване на думата "fey" за "fay" се дължи на объркването с "fey" - дума, идваща от староанглийски и означаваща "обречен на смърт", и нейните производни. Няма никаква историческа връзка със старофренската fée или английската fay, и също така не е множествено число за буквата). Латинският корен fata, означаващ съдба, е показателен, че fays имат способности, свързани с познанието (предсказване на бъдещето) и манипулирането на съдбата (късмет, благословии, проклятия).
Латинското Fata се открива и в италианския език като "fata" и в испанския - "hada", като и двете думи имат значение на "магьосник". С прибавянето на -rie получаваме féerie -"омагьосване". Това също се използва за съществата, които използват магия, за да станат привлекателни, невидими, или за да повлияят на околните по някакъв начин.
"Fay" и "fairy" заедно с останалите производни са навлезли в английски език и се използват постоянно. Но тъй като смисълът им е някак неземен и неосезаем, те често се използват и като синоним или определение. "Fay" е съществително име, отнасящо се до определен вид неземни същества, притежаващи митични способности (елфите или подобни на тях същества) или техните крилати предшественици в келтските легенди и митове), докато "faerie" е прилагателно име, означаващо "като, прилични, сходни или свързани с fays, техният неземен свят, способностите им".


Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #8 -: Юли 06, 2010, 12:04:28 »

Ангел (от гръцки άγγελος — вестител, посланик; на арабски - ملاك (мелек)) e свръхестествено, безсмъртно, разумно същество, изразяващо волята на Бога и притежаващо нечовешки умения и възможности (способност да бъде невидим, способност да лети, ясновидство, способност да унищожава цели градове).
В представите на съвременните хора ангелите обикновено са хвъркати и безполови (много пъти изобразявани като деца или юноши, на които половата принадлежност бездруго не личи), в одежди и крила с бял цвят, символ на невинност

За първи път в Библията ангел е споменат в глава 16 на Битие. Това е пратеникът на Бога до Агар, който ѝ разкрива, че ще роди Измаил. Старо- и новозаветното разбиране за ангелите не съвпада с днешното: в Библията те по нищо не се отличават на външен вид от хората, понякога само ореолът им ги издава. Отново за разлика от съвремието, в библейската традиция ангелите се смятат за сътворени от огън (Евр 1:7). Наричат ги „синове на небето“ или „синове на Бога“.(Интересното е,че и тибетските мъдреци без да са чели Библията наричат божи синове първите раси населяващи земята.Дали е съвпадение?) Могат да се смесват с човешки същества, от което се раждат гиганти - нефилими(nephilim)(Битие 6:2-4).
В християнството (най-вече в аскетическата традиция) целта на вярващия е да постигне „равноангелско състояние“ чрез освобождаване от страстите и осъзнаване на Божия път.
Вярва се, че има ангели, които закрилят места, народи или отделни хора. През Средновековието става разпространено схващането, че след тайнството на кръщението, човек получава ангел пазител (ангел хранител) до себе си, който бди над него през целия му земен път, стои зад дясното му рамо и говори с гласа на съвестта.


„Борбата на Яков с Ангела“, Густав Доре, 19 век
Самият сатана е паднал ангел (някога Луцифер, „Носител на светлина“), наказан от Бога за непослушанието си.

Ангелите в християнството са подредени в ясно структурирана йерархия.
Първи чин (висша йерархия)
Серафими, на древноеврейски “shirufa” - горящи, пламенни, огнени, на гръцки σεραφίμ (Книга на пророк Исая 6:2-3) — шестокрили ангели. Те «пламтят», от любов към Бога и подбуждат и другите към такава любов.
Херувими, на гръцки χερουβίμ - застъпници, разпространители на познанието, мъдри (Бит. 3:24; Иез. 10; Пс. 17:11) — четирикрили и четирилики ангели. Името им значи “излияние на премъдрост”, просвещение. Сатаната е имал чин на херувим.
Престоли, на гръцки θρόνοι, според Дионисий: „Богоносни“ (Иез. 1:15-21; 10:1-17) — на тях Господ сяда като на престол и съди.

Втори чин (средна йерархия)
Господства, на гръцки κυριότητες, на латински dominationes (Кол 1:16) — наставляват поставените от Бога земни владетели да управляват мъдро, учат на самообладание, укротяват греховните въжделения.
Сили, на гръцки δυνάμεις, на латински potestates (Рим 8:38; Еф 1:21) — творят чудеса и изпращат благодат чрез чудотворството си на тези, които са се харесали на Бога.
Власти, на гръцки εξουσίες, на латински virtutes (Кол 1:16) — имат властта да укротяват силата на Сатаната.

Трети чин (низша йерархия)
Начала (архонти), на гръцки αρχαι , на латински principates (Рим 8:38; Еф 1,21; Кол 1:16) — на тях е възложено да управляват Вселената и природните стихии.
Архангели (началници на ангелите), на гръцки αρχάγγελοι. Такъв е Михаил (Откр 12:7) — небесни учители - учат хората, как да постъпват в ежедневието си.
Ангели, на гръцки αγγελοι — най-близо стоящи до хората. Те възвестяват Божиите намерения, наставляват хората да водят добродетелен и свят живот. В Библията са споменати Гавраил (Лук 1:26); Рафаил (Товит 5:4); "Седем Ангели, които държаха седемте последни зарази, защото с тях се свърши Божия гняв" (Откр 15:1); Ангелът на Бездната Абадона с верига и ключа от бездната (Откр 9:1, 11; 20:1); Седем Ангела с тръби (Откр 8:6).

Според ислямските представи, ангелите са сътворени от стихиите. Смисълът на съществуването им е да служат на хората (Коран 2:34).
Ангел Гавраил (среща се и като Джабраил) съобщава на пророците откровението на Бога, Азраил е ангел на Смъртта, а Харут и Марут — на магическото познание. още известни ангели са: Микаил едно от най-големите и велики ангели в исляма, Ридван (Пазител на вратите на рая), Мункер и Некир и т.н.

Второстепенните божества в гръцката митология
Бодхисатвите в будизма
В изкуството - декоративните купидончета


На много езици съществуват изрази, които включват думата „ангел“. Например:
Прелетя ангел (Когато настане неочаквано мълчание.)
Да спориш за пола на ангелите (Когато се води изтощителен и безсмислен спор за нещо.)
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #9 -: Юли 06, 2010, 12:16:03 »

Бодхисатва (на санскрит:: बोधिसत्त्व,този чиято същност е абсолютното познание, на тибетски Джангчуб Семпа, на японски Босацу)- в най общ смисъл практикуващ Махаяна- този, който е взел решение да постигне пълно Просветление за доброто на всички чувстващи същества. В по- тесен смисъл- този, който вече е постигнал Освобождение и се намира на някое от десетте Нива на Бодхисатва или Бхуми по пътя към пълното Просветление. Казва се, че Будите винаги показват целта, а а Бодхисатвите показват пътя до нея. Практиката на Бодхисатва е тясно свързана с т.нар. Парамити или освобождаващи действия. Обикновено в текстовете се говори за шест Парамити, но понякога последната шеста Парамита се разглежда като мъдрост и още четири или общо десет Парамити. В този случай те се свързват със съответното от десетте Бхуми. Обяснението за десетте Парамити е следното:
Щедрост означава да се поддържат съществата и да се разтвори всяка привързаност.
Дисциплина или етика означава никога да не се вреди на другите и да се носи възможно повече полза.
Търпение значи да се приемат другите, особено ако ни причиняват вреда.
Усърдието или радостното усилие е основа за развитието на всички положителни качества.
Медитативната концентрация означава преодоляване на смущаващите чувства и придобиване на способности да се пробуждат другите да навлязат в пътя на Дхарма.
Мъдростта, която води до пълно освобождение.
Методи, възникващи от мъдростта, които са неизчерпаеми.
Силата на пожеланията, които способстват изпълнението на всяко желание и съзнателното връщане в света за доброто на всички същества.
Силата да се носи абсолютно разбиране.
Изначалната мъдрост предизвиква пълна увереност относно най- висшата радост и пълното съзряване на плода- за себе си и за другите.



Велики Бодхисатви



Изправена четириръка форма на Бодхисатва Любящите Очи (санскр. Авалокитешвара, тиб. Ченрезиг), въплъщаваща съчувствието на всички Буди.
Авалокитешвара
(кит. Гуан Ин, яп. Каннон, тиб. Ченрезиг) - Любящите Очи, Бодхисатва на съчувствието, слушащият плача на света, почитан навсякъде в Махаяна Будизма, популярен и като покровителя на Тибет.
Акашагарбха
( кит., Xu Kong Zang, яп. Kokuzo) - Бодхисатва на безграничното щастие породено от помагането на безбройни чувстващи същества.
Манджушри
(кит. Wen Shu, яп. Monju, тиб. Джампел Янг) - Бодхисатва на проницателната осъзнатост и мъдрост.
Ваджрапани
(кит. Jin Gang Shou, яп.Shukongojin, тиб. Чана Дордже) – или Диамант в Ръка: Силата на всички Буди.
Кшитигарбха
(кит. Di Zang, яп. Джидзо, тиб. Сай Нингпо) - Бодхисатва на адските същества или още Бодхисатва на Великите Обети.
Тара
(кит. Ду Му, тиб. Дьолма) – Жена Бодхисатва, в една или 21 форми, в Тибетския Будизъм. Тя дарява силна воля, яснота, безстрашие и дълъг живот. Също така е проявление на Авалокитешвара.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #10 -: Юли 06, 2010, 12:19:29 »

Де́мон от гръцки: δαίμον daimon = божество

До V в. пр. Хр. в древногръцките митове и религиозни представи "даймон" е дума за "божество". След IV в. пр. Хр. с думата започват да се означават и по-низши божествени сили.
В различните култури демонът може да бъде дух или по-рядко материално същество със свръхестествени сили и способности. Съвременното понятие за демоните се ражда в западноевропейското късно средновековие във връзка с гоненията срещу обвинените във вещерство. Тази представа има корени в ранно-християнската традиция, която нарича демони „Нечистите духове” - Библията (Евангелие на Матей). Според апокрифната и народната юдео-християнски митологии демоните са ангели, изгонени от небето. През средновековието се е считало, че ако човек продаде душата си на дявола, може да подчинява демоните.
В науката демон понякога се наричало (метафорично) измислено същество, участващо в мислен експеримент (например демон на Максуел, демон на Лаплас и др.)
В съвременния разговорен език, както и в публицистиката, думата демон в редки случаи се употребява метафорично за човек, който благодарение на своите лични качества е станал проводник на непоправимо зло в обществения живот на обществото - напр. Демонът на републиката Думата се употребява в публицистиката за отрицателни явления в обществения живот. Например в „Новите български демони“ (2008 ) на немският разследващ журналист и писател Юрген Рот разследва и анализира дейността на Ахмед Доган, Румен Петков, БСП и варненската групировка ТИМ. Демон е употребен като синоним на понятието "Mafia Borghese" - структура, проникнала във висшите сфери на едно общество.
Думата демон понякога се употребява и в поезията като засилена метафора на чувствата.

Сократ наричал демон (божествен) гласа, с който водел разговори. Сократ не отричал, че е възможно да е говорел със себе си.
Библията дава някои примери на хора, обладани или повлияни от демони [1]. Според библията демоничното обладаване причинява физически страдания като неспособност за говорене, епилептични симптоми, слепота, и др. В други случаи то кара човека да направи нещо много лошо, като юда или новозаветният Юда Искариотски са основните примери.
Според асиро-вавилонската митология, гениите (същества от ранга на ангелите, но не са ангели) са демони, които участват в живота на хората, но са невидими и неуловими.
Херметиците вярвали, че небето управлява боговете, а демоните, подчинени на боговете, управляват хората.
Известни демони:
Абадон
Азазел
Азазел (Свръхестествено)
Алу
Асмодей
Астарот
Ба
Баал
Белфегор
Вант
Велзевул
Галлу
Демонология
Доувърски демон
Емпуза
Змей
Инкуб
Легион (демон)
Лилиту
Мратинци
Мратиняк
Списък с героите на "Свръхестествено"
Сукуб
Устрел
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #11 -: Юли 06, 2010, 12:32:36 »

http://snimki.info/categories.php?cat_id=3980
Картинки с дракони


Драконите (лат.draco, гръцки drákon- змия) са гигантски влечугоподобни митични създания притежаващи магически сили. Външният им вид е съчетание от елементи на различни животни — главата и тялото са на влечуго, а крилата са на птица или ципести като на прилеп. Понякога в образа могат да влизат и части от телата на други животни като лъв, куче, риба, козел, вълк и т. н. В българските легенди техен еквивалент са змейовете или ламите - кръвожадни и огнедишащи митични същества.
Разграничават се два основни типа дракони- европейски и азиатски, но този образ се среща и в митологиите на народи от другите части на света.

 




Драконите представляват огромни гущероподобни същества (въпреки че думата дракон идва от латинското dráco и означава змия), почти винаги зелени на цвят, покрити с люспи и притежаващи мощни крила. Имат способността да бълват огън.
В културата на европейските народи драконите са представяни главно като кръвожадни зли същества, живеещи в дълбоки пещери или във високи планини. В много легенди на Стария континент се разказва за юнак, който трябва да победи разгневен дракон. В християнството е популярна легендата за Св. Георги- със своето копие той убива змей, който в Западна Европа е наричан дракон. Файл:I:\dragonskin.jpg
== Далекоизточните дракони == Драконите Brada 23.06.2006
В света на митологията нашата фантазия е повече от богата и съчетанието "суеверие/въображение" ражда невероятни образи. Драконът е сред тях… Не е изключено една от най-логичните причини за появата на драконовите легенди да се търси в заобикалящата ни природа. Ако не днес, то преди векове хората все още не са познавали добре отдалечените кътчета на света и всяка среща с непознатото се епревръщала в събитие. Когато някой хищник като амазонската анаконда или естуарния крокодил е бил видян за пръв път сигурно веднага е билвъзприет като неземно чудовище с огромни размери. По-смела би била теорията, че все някъде по света съществуват или доскоро сасъществували праисторически животни, а те безспорно приличат на приказни създания и биха убедили всеки, че митът е действителност. Спомнете си за чудовището от Лох Нес, което според мнозина е оцелял плезиозавър. Или дори за по-скромния представител на влечугите - варанът от островите Комодо, който и до днес е наричан комодски дракон. Образът на дракона се появява в Шумер, Египет, Гърция, Китай, Япония, Индия и Мексико. Той се материализира в различни култури, без те да имат връзка помежду си; дракони има дори и в Африка. В повечето от изброените места, откъдето идват тези легенди, стопанството се е основавало на изкуствено оросяване - акведукти, диги и др. Благодарение на това драконите биват свързвани с култа към водоемите. Явявят се като владеещи водните стихии, но даряващи ги на хората. От това идва идеята, че те носят плодородие, има поверие според което там откъдето драконовата опашка изоре земята, трябва да се прокопае напоителен канал. Освен това те носели на хората богатство и мъдрост. Смята се, че образът на дракона се обособява по времето, когато митологичната символика на животните отстъпва място на боговете. Драконовите изображения са обединени образи на различни животни с човешки характер. Това вече ги определя като митологични създания, защото не могат да бъдат сравнени с нищо реално. В тялото на дракона често са вплетени елементи взети от най-различни животни - риба, вълк, пантера, коза, лъв и куче. Крилете се комбинират с люспесто тяло, горният свят среща долния, ражда се драконът - повелител на водните стихии, който бълва огън; от тази комбинация идва и неговата сила. В началото драконите са били образ на доброто и са носели плодородие, богатство и мъдрост - образ, който впоследствие търпи промяна. Има една интересна черта, която обединява драконите, когато те участват в легендите като персонажи - тази характеристика е отвличането на най-красивата девойка. Този мотив идва от култа към водоемите. Маите пускали жени в свещените извори Чичен-Ину, в Египет - в Нил, за да обезпечат разливите му и т.н. По този начин обредите бавно навлязли в поверията за драконите. Логично, в тези разкази се появяват и герои драконоубийци, които освобождават девойката и заграбват съкровището, което драконът е пазел. Тези митове получават широко разпространение, което довежда до обособяването на злия характер на дракона. Така от старите легенди за дракони, в които те са добри и мъдри, се стига до вярванията, където те са зли. Интересно е да се спомене, че освен героите, змейовете имат и друг свой митологичен враг. В индийската митология съществува едно създание, наречено Нага - то е техен смъртен враг. Винаги е изобразявано със змей в своя клюн. Родните славянски традиции също приютяват дракони - в приказките, вярванията и преданията. Но по типично наш обичай ние преименуваме дракона на змей или ламя. Основните признаци и митологични мотиви, свързани с дракона в общи линии съвпадат с темите, характеризиращи змея - змеят може да се смята за славянския дракон. На свода на Троянския манастир самият Захари Зограф е изрисувал стенопис, изобразяващ Апокалипсиса, а самата душа на Апокалипсиса е представена от жена, възседнала многоглав дракон. Всички знаем и легендата за Св. Георги и убийството на гърчавия змей. Драконът в китайската митология е най-близо до първоначалния си облик: добър и справедлив съдник на хората, носещ мъдростта и познанието. Като символ на властта, образът му е бил поставян върху облеклото на императорското семейство и на благородниците. Китайските дракони биват два вида - гладки и люспести, за които в китайския език си има две различни думи. Но за разлика от другите части на света, китайският дракон не е с криле. Така нареченият "крилат дракон" по китайските рисунки е изобразяван с придатъци, които повече приличат на рибешки перки отколкото на могъщите криле, познати ни от западните рисунки. Едно от уменията на дракона според китайските митове е намирането на перли или по-точно бълването им, така че перлите обикновено са представени обгърнати в пламъци. Според речника "Шуоуън", написан през II век сл. Хр. драконът е цар на всички люспести създания и ако поиска може да бъде невидим; половин година живее във водата, а през пролетта се издига в небето, когато съзвездието "Дракон" е в своя зенит. В Пекин (Бейдзин) се намира прочутата стена на деветте дракона, направена от тухли и фаянс. Тези различни видове дракони са описани в китайската литература - небесен дракон, защитаващ царството на безсмъртните, драконът на духа, на дъжда и др. Говори се също, че тялото на дракона е съставено от девет части на животни: глава на камила, рога на елен, очи на заек, уши на крава, шия на змия, корем на жаба, люспи на шаран, нокти на ястреб и лапи на тигър. В Китай драконите също се смятат за водни създания, обитаващи реки, морета и езера. Колкото по-голяма е водната площ, толкова по-могъщ е той. Все пак някои дракони обитават небето, една четвърт от което било назовано "Двореца на зеления дракон", намеквайки за звездите, които в китайската митология представляват съзвездието "Дракон". Появата на това съзвездие се приемало за начало на дъждовния сезон. От митологията черпят вдъхновение редица съвременни писатели - от патриарха на приказната фантастика Джон Толкин и неговите чудовища с колосални размери и неутолим гняв до също толкова популярния Тери Пратчет и малките блатни дракони, населяващи Света на Диска (както и онзи огромен страховит дракон от 'Стражи! Стражи!', с когото Ваймс и стражата трябваше да се справят). Образът на драконите, както и останалата част от приказния свят на Толкин, е вдъхновен предимно от западноевропейската митология. Драконите са свирепи, интелигентни същества, които живеят хиляди години. Те имат необикновената способност да омагьосат всекиго, които има нещастието да срещне взора им, думите им са коварни и гибелни. Интересно е, че при Толкин се различават три вида дракони - 'Уролоки', крилати дракони и не-огнедишащи дракони. Към уролоките спада чудовището на севера Глаурунг. Отгледан от Моргот в тъмниците на Ангбанд, той е 'тежката артилерия' на злите сили и взима участие в много битки. Единствено джуджета са били в състояние да не отстъпят пред гнева му и да ранят люспесото му туловище. Впоследствие Глаурунг е убит от Турин - героят, който самия дракон омагьосва преди време. Неслучайно той е наричан 'Великият червей' - уролоките бълват огън, но не умеят да летят. Те са най-разпространените дракони през първата епоха. За разлика от тях, крилатите дракони, бълващи огън се споменават дори и в третата епоха - най-известният от тях се появява в 'Хобитът'. Това е Смог - драконът, наречен от Билбо 'златния'. Звярът разгромява царството на джуджетата в сивите планини и в продължение на почти двеста години се радва на съкровищата им, докато не е обезпокоен от Торин, Билбо и спътниците им. Битката със Смог завършва над Езерния град - той е убит от стрелеца Бард. Третата група дракони, които не бълват огън, се срещат само в Еред Митрин (сивите планини, на север от Мраколес). Стивън Кинг, Джоан Роулинг, Робърт Джордан, Роджър Зелазни и много други също се вдъхновяват от тези приказни създания. Масовата култура ентусиазирано приветства драконите и ги превръща в свои звезди: така не само в литературата, но и в киното ние ставаме свидетели на зрелищни змейови авантюри. В киното драконът живее вече десетки години, но едва отскоро можем да му се радваме в пълния му блясък. Техническите нововъведения му позволиха да се превърне от гумен бутафорен макет в опасен и свиреп герой от фентъзито и фантастиката. Днес филмите, в които има дракони могат да бъдат както жалки опити за забавление, така и наистина достойни постижения на екранната магия. Към първите спада провалилата се адаптация по компютърната игра "Dungeons & Dragons", а също и "Царството на огъня", който смесва различни компоненти от жанровете фентъзи и научна фантастика; истинските хитове се оказаха ленти, като "Шрек" - блокбастър, който се опитва чрез остроумен хумор и авангардна 3D-анимация да ни припомни чара на приказките, и "Сърцето на дракона", в който Шон Конъри озвучи крилато огнедишащо чудовище. Темата за драконите е с драконов размер, информацията е повече от неизчерпаема. Изображенията им се срещат навсякъде и в разнообразни форми, но най-важно е да знаете, че в общи линии са се обособили два начина за тяхното представяне; едните са източни (със змиевидно тяло), другите - западни (с животинско тяло). Днес образът на това могъщо митологично създание продължава да се мени. Еволюцията му е непрекъсната и със сигурност ще остане неизменен спътник на човешката култура, независимо колко се променяме.





На Изток е точно обратното — могъщият звяр е прочут със своята доброжелателност, интелигентност и щедрост. Драконът се е превърнал в емблема на източноазиатските култури.
Факт е, че китайците навсякъде по света са известни като предани "потомци на Дракона". Приема се, че Азиатският дракон, наричан от китайците lung, произхожда от Китай. Тези дракони също бълват огън, някои могат и да летят, но са по-издължени в тялото от европейските си събратя и в по-голяма степен биха могли да бъдат оприличени на змии. Също така често се изобразяват с рога и мустаци. В повечето култури се смята, че обичат съкровища и ги събират. Те притежават мъдрост, сила, живеят над 1000 години, имат и големи магически познания. Някои обичат да се преобразяват на малки животнинки и да наблюдават хората, а други приемат образа на старци и им помагат.
Китайските дракони притежават огромна мъдрост, но са съгласни да я споделят само след дълги разговори, убеждения, а понякога и подаръци.
Известни са няколко различни вида Китайски Дракони:
Рогатият Дракон се счита за най-силният.
Небесният Дракон поддържа Небесата и е защитник на Боговете.
Земният Дракон властва над цялата Земя.
Свещеният Дракон контролира ветровете и дъжда.
Съкровищният Дракон е пазач на ценните метали и скъпоценните камъни.
Крилатият Дракон е единствен имащ крила.
Спиралният Дракон живее в моретата и океаните.
Жълтият Дракон е известен с висока образованост и широки познания.




Северноамериканските индианци също имат свой дракон — асоциират го със мъдрост и огромна сила. Често в техните легенди природните явления се обясняват именно с намесата на дракон — според някои племена, например, при слънчево затъмнение сълнцето изчезва, погълнато от дракон.
В митовете на маите присъства еднокракият дракон Хуракан, който владее силата на бурята и вятъра. Оттук произлизат и думите ураган и оркан - съвременни названия на видове бури.



Драконите снасят яйца, които не се излюпват в продължение на три хиляди години. Когато дойде времето да се излюпи дракон, в черупката на яйцето се появява дупчица и от нея излиза малка змия. Само за няколко минути тя се превръща в огромен дракон, който полита към небето, съпроводен от силна вихрушка. За разлика от драконите на западната цивилизация, китайските дракони нямат крила. Те летят от силата на своята вътрешна мощ. Много често драконите биват изобразявани държеейки или гонейки малко кълбо, което може да е Луната, или перлата на мъдростта, или яйце, което се смята за извор на живота. Кълбото често има назъбени контури, от него излизат пламъци, което го свързва със символа на гръмотевиците и мълниите.
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Хранителни добавки за индиговите хора
Всичко относно индиготата
Админ 0 1728 Последна<br />публикация Януари 24, 2010, 22:41:00
от Админ
Индиготата - Хора от бъдещето
Всичко относно индиготата
Админ 0 1938 Последна<br />публикация Януари 24, 2010, 23:45:04
от Админ
Фанатизъм, хора-овце и хора-вълци, съвършенство, щастие, ПЪТЯТ на Воина
Езотерика
delfin 3 2853 Последна<br />публикация Май 24, 2011, 13:35:05
от sharga
Хора без мозък
Любопитни факти
Evolution 2 1036 Последна<br />публикация Декември 06, 2010, 23:48:46
от JuJkA [Sunshine]

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright