Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Йога без учител  (Прочетена 2105 пъти)
Kaloyan
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 91


« -: Юни 26, 2010, 01:26:24 »

Борис Сахаров
Доколкото тази наука е вярна, тя трябва да бъде излагана публично, на улиците посред бял ден. Всеки опит да се прави от такива неща тайна, е много опасен.
Свами Вивекананда
І. Видове Йога
Съгласно общоприетото мнение съществуват пет вида Йога, а именно Хатха, Раджа, Джнана, Карма и Бхакти. Такова мнение, разбира се, не е напълно точно, ако се основава на указанията на Тантрите, които делят всички видове Йога на два големи класа: Дхиана Йога, сиреч Йога на размисъл, към която се отнасят Бхакти, Карма и Джнана Йога, и така наречената Кундалини Йога, към която се отнасят Мантра, Лая, Хатха и Раджа Йога, общата цел на които е да вдигнат Кундалини, както показва и наименованието на тази втора група. При първата група Йога (Дхияна) за достигане на крайната цел (Освобождаването) се използува: било силния религиозен екстаз (Бхакти), било самоотвержения труд (Карма), било дълбокия размисъл на мъдреца (Джнана). Всички видове Кундалини Йога приемат и в четирите случая един и същ метод на психична тренировка единствено средство, а и цел, на които е пробуждането и издигането на Кундалини. По този втори път (Кундалини Йога), според свидетелството на Тантрите, само могат да бъдат постигнати психичните сили (Сидхи) разкриване на съзнанието и свързаното с това блаженство (бхога, което не могат да дадат другите видове Йога на Дхияна, които, макар и да довеждат до освобождение, не пробуждат Кундалини и свързаните с това постижения (Сидхи и др). Обаче съвременните Йоги (като например Свами Вивекананда и Свами Рагхавананда) не споделят тези ограничения и твърдят, че е възможно по пътя на Дхиана да сe вдигне Кундалини.
Без да се впускаме в подробности по този интересен въпрос, ще си позволя да изразя мнението си по следния начин.
Всяка от седемте вида Йога е Кундалини Йога. Без пробуждането на Кундалини нито един от горепосочените пътища не може да даде нещо съществено. Това именно е изразено на мистичния език на Тантрите: “Само Шакти дава Сидхи, освобождение, съвършенство”.
Мантра Йога пробужда Кундалини чрез произнасяне на мантри, във връзка със съсредоточаване върху чакрите.
Лайя Йога - чрез последователни съсредоточавания върху чакрите.
Хатха Йога - чрез насочване на дихателните токове към разните средища.
Раджа Йога - чрез развиване на сила на съсредоточаване, което изисква силен ток на Кундалини и по такъв начин я пробужда.
Джнана Йога - чрез размисъл (медитация) също както Раджа.
Бхакти - чрез религиозен размисъл, както Джнана, с тази особеност, че цялата усилваща се любов (която е токът на Кундалини) я призовава, и накрая
Карма - чрез укрепването на силата на волята чрез твърдостта на принципите. Тази сила на волята действува на Кундалини също така,както съсредоточаването или размисълта.
Без пробуждането на Кундалини, сиреч на скрития живот, не може да има някакви сили, някакво съвършенство (Самадхи).
При това, показаното в Тантрите подразделение на всички видове Йога значително облекчава задачата на изложението, ако се вземе под внимание, че за постигане на целите на йога са необходими две условия: 1) тънък психичен апарат и това се достига с тренировка в Кундалини Йога и 2) дълбоко съсредоточаване на мисълта, което е цялата тайна на могъществото на Йога. То се достига по пътя на Дхиана. И наистина Вивекананда така разделя своето изложение: в първата част на своята “Раджа Йога” той дава Кундалини-Йога, а в афоризмите на Патанджали посочва основните начала на Дхиана-Йога.
ІІ. На тези, които са смели
Преди да пожелаеш да се заловиш за упражненията, които те водят към могъщество на знанието и силата, спри се и се запитай: притежаваш ли всички качества, които осигуряват безопасност по твоя самотен път. Защото ти си решил да вървиш сам, без да разчиташ на помощта на Учителя. Всяка твоя крачка по пътя на съсредоточаването укрепва твоята сила и мощта на мисълта се дава в твоите ръце. А тъй като всяка сила може да бъде отправена за добро или за зло – от тебе самия зависи да станеш велик или да паднеш.
И така, помни, че всичко, което ти носиш на околните си, ще се възвърне към теб и няма сила, която да удържи възмездието.
Помни и се бори!
Нямай вярвания, системи или теории, които да не се основават на твоя личен опит. За ограничеността на човешкото постижение няма нещо напълно истинно. А тъй като твоят път води към способностите за свръхчовешкото познание, което се осъществява само чрез истината – чрез пряко възприемане на Самадхи – помни, че в този екстаз всичко, за което мечтаеш, става истина.
И затова, в каквото и да вярваш, без да си го проверил чрез личен опит – в състоянието Самадхи ти ще видиш своите богове и своята вяра. Но и като отричаш всичко, ти и в Самадхи ще намериш отрицание, ако не се научиш на обективност.
И така – бъди “чиста дъска”: не вярвай и не приемай нищо, в което не си убеден. Нека това правило ти бъде крайъгълен камък за всичко. Само готовността ти всичко да обосновеш на опита и да се убедиш във всичко, ще ти открие Истината, сиреч – света, какъвто е, а не какъвто си го представяш.
Преди да познаеш Истината, ти трябва да знаеш, че нищо не знаеш. Само така ще станеш всезнаещ.
Активен

Колкото повече разбирам хората,толкова повече ми се живее със животните
Kaloyan
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 91


« Отговор #1 -: Юни 26, 2010, 01:26:56 »

Раджа Йога е, преди всичко, път на познание.
При всеки друг вид Йога ти ще намериш нещо, против което може да се възрази: “Ако вие не можете да обичате човека, когото виждате, как можете да обикнете Бога, Когото не сте видели”. Възможно ли е да се стремиш да извикаш любов към Бога, самото съществуване на Когото не е доказано за тебе? Могат да се измислят много обяснения, и срещу това няма какво да се възрази.
Във всеки твой малък живот се проявява само нищожна частица от цялата твоя Карма. И затова, като се бориш против нея със силата на непривързаната дейност, макар ти да не създаваш нова Карма, което е много трудно, все пак, ще трябва да чакаш досегашната ти Карма да се изчерпи. Не се ли уподобяваш на затънал в тресавище пътник, който, като знае, че всяко излишно движение го тика по-дълбоко, остава съвършено неподвижен, като се надява, че блатото някога ще изсъхне и той ще бъде спасен? Това е, което може да се каже против пътя на Кармата.
И най-после, по пътя Джнана – как е възможно да си уверен, че твоето постоянно и непрестанно самоубеждаване в единството ти с Брахмана и в пълното, макар още неосъзнато съвършенство – не е самоприспиване, автохипноза?
Само най-предпазливият и студен изследовател, който на всичко съвършено безпристрастно казва – “non credo sed inteligam!” и всичките си заключения извежда от действителните факти на личния си опит, е способен да познае истинското положение на нещата. И затова това е първата и най-голяма заповед.
По-нататък ти трябва да бъдеш съвършено самостоятелен в съжденията и заключенията. “Люде, които никога не осмислят каквото и да било сами, не са се още родили в света на религията. Техният живот не е повече от съществуванието на охлювчетата. Ако се боиш от човешкия съд, ти си синтаксис на праха. Ако искаш да станеш Син Божи, ти трябва да се боиш само от своя съд.
Това ще те доведе до следващото качество – безгранична вяра в себе си. Не смесвай увереността в заложените в тебе неограничени възможности с обикновената людска увереност, в която не ще закъснеят да те обвинят. Знай, че “най-напред трябва да вярваш в себе си и след това – в Бога”.
Обвинението в самомнение ще те застави да придобиеш скромност и мълчание за достигаемото, но още недостигнато.
След това трябва да дойде търпението (планомерност на постижението). Не се отчайвай, ако не видиш непосредствени резултати. Ти трябва да се упражняваш всеки ден така настойчиво, като че ли тоя ден е последният от живота ти – и да започваш с нова сила и енергия утре, със същата мисъл – “че ако аз днес не постигна, никога не ще постигна”. Тази настойчивост ще те научи на безстрашие. Ако ти се боиш от опасностите на Неизвестното, ти не си достоен да вървиш сам. Бъди като златотърсача, който всяка минута рискува живота си при дирене на скъпоценния метал. Само този, който е готов във всеки миг да срещне смъртта, той бива пощаден от нея.
Най-после още едно качество произхождащо от предидущите – отправяне към една цел (Ekagrata). Помни великите думи: “Само този, който може да полудее по една идея, ще види света”.
Такива са качествата по отношение на самия себе си. Не мисли, че нещо от тях е второстепенно. Това, което аз казвам, е само кратко изложение на безусловно необходимото.
По отношение на околните, преди всичко търпимост. Запомни думите на Учителя: “Колкото и да ти е неприятен, отвратителен, дори омразен човек, ти трябва да го разбереш, да му станеш ближен. Това не значи, че ти не трябва да виждаш лошото у човека, но ти трябва да умееш да оправдаеш това лошо с нещо и да се стремиш да отстраниш това лошо.
И затова предостави всекиму свобода на действие и убеждение. Насилието, в името на убеждението, е майка на всяко зло. Помни, че докато не си познал Истината, ти сам не си проверил нищо – как можеш да съдиш другите? Но когато познаеш Истината, ти ще разбереш другите и словата на осъждането ще замрат на твоите уста.
“Невежите ще те ненавиждат и ще ти се надсмиват, великий. Но не обръщай внимание на тях”. Бъди съвършено непоколебим и невъзмутим всред всички несполуки, неразбирания и обиди. Ако ти губиш самообладание – това е верен признак, че ти ставаш опасен за света, защото възрастващата сила на мисълта ти, отегчена от раздразнението, таи в себе си най-голямото проклятие за света. И затова пази се да не изгубиш самообладание и помни, че по пътя на Йога злобната мисъл е способна да изпепели отначало твоята жертва, а след това и самия теб.
Затова не натрапвай на другите нито своята правота, нито своята Истина. Най-възвишеното, което можеш да направиш, е да бъдеш сам твърд в твоята Истина. От това, както ще узнаеш после, произлиза всяка добродетел, без това няма изобщо никаква добродетел.
Нито този, който постъпва по убеждението на другите, нито онзи, който прави това против своята съвест, няма да достигне праведност, защото първият се заблуждава, а вторият лъже. Само този, който постъпва по свое убеждение, е прав и колкото по-висша е неговата правота, толкова повече люде постъпват като него – толкова повече Истина има в него. В това е тайната на вожда.Всичко останало е само думи.
Активен

Колкото повече разбирам хората,толкова повече ми се живее със животните
Kaloyan
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 91


« Отговор #2 -: Юни 26, 2010, 01:27:39 »

ІІІ. Пранаяма
Преди да се започнат упражненията в Йога, запомнете, че здравето и хигиеничния живот са основата, без която цялата постройка ще бъде градеж върху пясък. Тук се отнася също и умереността в храна и пития (въздържание от месна храна и алкохолни напитки) и полово въздържание.
Не се измъчвайте напразно, като се стараете да седнете в “позата” на Йога. Положенията на Асана за европееца са много неудобни, ако въобще са достъпни. Затова съвършено достатъчно е да се седне в кресло или диван, като се държи врата и гърба на естествената отвесна линия. Прекарайте пръста си по прешлените на гръбначния стълб: ако можете да ги напипате, вие седите свити и трябва да се изправите. Спазвайте това правило и скоро ще се научите да седите съвършено право. Някои препоръчват лежащо положение, но против него може много да се възрази: неестествено извиване на гърба от тежестта на тялото, неспособност за дълбоко съсредоточаване, напротив, склонност към сънливост и пр.
Кръстосайте краката си – десния върху левия – и преплетете пръстите на ръцете си, като допрете големите пръсти един до друг (това ви дава своеобразно усещане за устойчивостта ) и сложете ръцете си в края на тялото си. Ще се убедите, че упражнения с разделени крака или ръце не ви дават чувство за пълно сключване на силите, тъй като магнетизмът изтича през краищата и се съсредоточава само при заключената система. Това е всичко. Нищо повече за позата. Съществува цяла наука за преплитане на пръстите, но всичко това, поне в началото, е несъществено.
И така, осенете целия свят с шестокрайния “кръст на Будда”: пратете благословия на всички същества, обръщайки се към Изток, Юг, Запад и Север, горе и долу.
Това е най-хубава предпазваща мантра.
Преди да продължа, аз съм длъжен да предпазя по най-решителен начин всекиго от желанието да започва с упражнения по най-интересното, като изоставя постепенното приближаване към него.
В Йога, както никъде другаде, е необходим ритъмът – сиреч, планомерно и систематично повтаряно усилие. Ако вие не започнете отначало, ще се бавите с упражненията цели години, и ще постигнете само нищожни резултати. А при планомерната работа, успехът идва в течение на дни, а дори и по-рано.
Спомнете си индийската басня за хлебарката и затворника във високата кула. Хлебарката, която пълзяла нагоре по стената на кулата, мъкнела след себе си копринена нишка, към която била привързана най-напред тънка нишка, след това здрав канап, а накрая дебело въже и затворникът, заключен на върха на кулата, изтеглил последователно всичко това, спуснал се от кулата и се освободил. Ако вие започнете да се упражнявате от средата или от края, това е все едно да заставите хлебарката да мъкне въжето.
Първото упражнение в дишане, което е основа на цялата Пранаяма, е така нареченото пречистване на нервите.
Всичките упражнения на Пранаяма имат за цел пречистване на нервите, като се започва с особени упражнения и се завърша именно с Пранаяма. Без нея, сиреч без пречистване на нервите, не може да се постигне Пратяхара, сиреч поглъщане на обекта. Само онзи, който още при раждането си притежава способността поглъщане, може непосредствено да пристъпи към Дхарана. Но за това ще се говори по-късно.
И така, като седите право, със затворени очи, започнете да дишате ритмично, равномерно, като вдишвате и издишвате с двете ноздри.Представете си разклатено махало: един негов размах ще бъде вдишване, друг – издишване. Старайте се по възможност по-осезателно да чувствате тия размахвания. При всеки размах разтягайте думата Om (А-У-Ммм) и мислете, че ставате единни с необятната вселена.
Само след няколко секунди от започването на това упражнение ще почувствате мир, после – ясно осезаемо усещане, че някъде около ларинкса се търкаля към гърлото нещо, подобно на буца. Това усещане е признак, че упражнението е успешно. Ако това или прилично нему усещане не се яви ще значи, че упражнението е неправилно и губите време.
Отначало повтаряйте по едно Om в течение на един размах, когато забележите, че усещането в гърлото започне да отслабва (организмът изработва съпротива за всяко раздразнение, както външно, така и вътрешно и с течение на времето това усещане при обикновените условия започва да отслабва. Обаче, продължавайте упражненията.), разтегнете размаха на дишането на две Om, след това на три и четири.
Най-същественото в това е строгата равномерност на размаха. Колкото по-ясно си представяте тоя полукръгъл размах, толкова по-ритмично е дишането и толкова по-силно е въздействието.
Преди да се мине по-напред, нужно е да се е достигнало до там, че тоя ритъм на дишане да е станал за вас съвършено естествен. Трябва по възможност постоянно, а не само в определени часове, да се упражнявате, макар, както казва и опита, то да действува по-силно от другите, защото само по няколко пъти в ден това дишане е недостатъчно.
Когато пристъпвате към редовните упражнения, направете още една крачка – прибавете към упражнението някой много важен мисловен образ. Това, което вършат в този случай индусите, е много трудно за неподготвените към сложно мислено съсредоточаване, умове на Запада. Описването, макар на един мисловен образ, употребяван на Изток, би запълнило цели страници.
Активен

Колкото повече разбирам хората,толкова повече ми се живее със животните
Kaloyan
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 91


« Отговор #3 -: Юни 26, 2010, 01:28:16 »

Постарайте се да си представите в края на гръбначния стълб горящ триъгълник, който свети като разтопено злато. Той е обкръжен от пламък, а вътре в него има змия, свила се на пръстен. След няколко секунди вие ще почувствате ясно това място в тялото си. Тогава затворете дясната си ноздра с големия си пръст и през лявата вдишайте въздух в продължение на четири повтаряния на думата Om, като мислено изпращате тока на Прана през тази ноздра по лявата страна на гръбначния мозък до самия горящ триъгълник (Муладхара). След това запушете двете ноздри, като задържате дишането до 16 повтаряния на думата “Hum” (Хуммм) – мистичен звук, употребяван по указанието на Тантрите за събуждане на Кундалини – и при всяко повтаряне на думата Hum със сила удряйте с този мислен ток от прана по главата на свилата се змия, като мислите, че с това я пробуждате. След това, без да прекъсвате тоя мисловен образ, отворете дясната ноздра, като притискате лявата, издишайте въздуха в течение на 8 повтаряния Om и си представяйте, че извеждате тока на прана по дясната страна на гръбначния мозък през дясната ноздра.
“Колкото е по-силно въображението, толкова по-скоро ще има резултат”, - казва по този повод Вивекананда.
Втората Пранаяма направете в обратен ред – като вдишвате през дясната, и след задържането, издишвате през лявата ноздра. Правете това упражнение с редуване, ту в лява, ту в дясна страна.
Трябва да се достигне до сто и осем Пранаями в ден, упражнявани четири пъти в ден по 28 Пранаями наведнъж . Но, разбира се, отначало трябва много да се внимава и да се увеличава бавно и постепенно числото и продължителността на Пранаяма. Важна е строгата ритмичност, а не продължителността, която при задържане на дишането, може да се отрази вредно върху белите дробове и дори да доведе до ненормално разтягане на белодробните тъкани (емфизем на белите дробове). Затова не трябва да се пълнят белите дробове до краен предел. Много е полезно да се научим да разширяваме диафрагмата и отчасти страничните части на корема.
Повтарям: важен е строгият ритъм, а не продължителното задържане на въздуха.
Индусите обикновено употребяват ритъма 16-64-32.Не трябва да престъпвате половината от това съотношение.
Свами Вивекананда препоръчва също така друго упражнение, при което дишането се задържа след издишване и белите дробове остават без въздух. Но опитът казва, че поне за европееца, това е по-трудно от първия способ. Впрочем, трябва да се упражняват и двата, ако е възможно, за да се добие пълна власт над вдишването и издишването.Целта на тия упражнения е да се пробуди Кундалини, което ще стане само при настойчиви редовни упражнения не по-малко от 4 пъти на ден, и при условие, да се спазва строга диета. Ако тия правила се не спазват, упражненията само изработват издръжливост, в смисъл преодоляване на глада, жаждата, съня и умората, забележително подобрение на общото самочувствие, успокоение на нервите и изобщо действат много благотворно на организма.
Като правите тия упражнения, ще се натъкнете на препятствие, което може отначало много да ви смути. То е – дишането не всякога преминава еднакво през двете ноздри и обикновено едната от тях е много или малко запушена, което препятства упражненията. От това не бива да се плашите, тъй като в това се проявява действието на естествения закон за обновяване на дишането на всяка живина.В продължение на цялото време, когато луната се пълни, дишането на всички живи същества, начиная от изгрева на слънцето, става главно чрез лявата ноздра в течение на два часа, следващите два часа – чрез дясната ноздра и т.н. всеки ден. След пълнолунието, през времето, докато луната се нащърбява, дишането почва при изгрева на слънцето с дясната ноздра, менява се всеки два часа и така до самото новолуние. Такъв е естествения процес и всяко отклонение от тая норма показва недостатъчна хармония с природата. В промеждутъците между всяка смяна на дишането, двете ноздри, в течение на няколко минути, са еднакво проходими и това е най-доброто време за упражнение.
Обаче, при условията на съвременния живот, не винаги е удобно да се чака настъпването на такива моменти. Необходимо е умение да се предизвиква проходимостта на двете ноздри по желание.Затова най-добре е да се легне на страна така, че тази ноздра, през която дишането в тоя момент се извършва според природния процес, да бъде отдолу и така да се полежи няколко минути. Много скоро ще се забележи, че кръвообращението в носа е изменило проходимостта на ноздрата и по такъв начин леко ще регулирате направлението на дишането. Обаче,приведеният начин не винаги действа достатъчно бързо, особено ако сте се простудили и имате хрема. Впрочем, упражнявайки се в Пранаяма, вий скоро ще забравите какво нещо е хрема. Не ви съветвам да се опитвате да пиете с носа си вода, както правят индусите. За европейците това е мъчно и след няколко секунди облекчение може да доведе към още по-лошо раздразнение на слизистата обвивка на носа. Кратко гимнастическо упражнение е много полезно за прочистване на ноздрите, ако не го доведем до ускорено сърцебиене, при което ритмичността на дишането, необходима при Пранаяма, се затруднява. Още по-добре е малка разходка, която изведнъж прочиства ноздрите.
Препълненият стомах също много затруднява ритъма на упражнението и пречи на задържането на дишането. Старайте се да се упражнявате преди или, в краен случай, половин час след ядене и бъдете особено грижливи в поддържане на реда и чистотата на храносмилателната система.
Събиращите се в дебелото черво газове също пречат на упражненията. Чревната сонда и промиванията ще ви окажат в това отношение неоценима услуга.
Впрочем една от последиците от упражняването на Пранаяма ще бъде забележителното намаление на отделянията на организма.
Упражненията в Пранаяма трябва да ви доведат до такъв психизъм, който без усилена тренировка в съсредоточаване на мисълта може да произвежда магнетични влияния без помощта на паси, само със силата на мисълта и, - което е най-главното – да извиква състоянието Pratyahara (Пратяхара), сиреч, способност за пълно потопяване в своя собствен вътрешен свят, така че нищо външно, да не е в сила да ви изведе от това състояние, докато сами не пожелаете това.
Тогава ще настъпи времето да се заемете с упражнения за съсредоточаване на мисълта.
Активен

Колкото повече разбирам хората,толкова повече ми се живее със животните
Kaloyan
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 91


« Отговор #4 -: Юни 26, 2010, 01:28:52 »

ІV. Пратяхара
По въпроса за Пратяхара, т.е. за отдръпването на съзнанието, има съвсем оскъдни сведения в йогичната литература. От една страна, за индуса, привикнал още от детинство към упражненията по дишане, това умение да се отдръпва съзнателно съзнанието от външните неща идва само по себе си, като последица от упражненията в Пранаяма, чиято роля се свежда към това, че като създава в тялото особения ритъм на дишането, възбужда нервните токове и, овладявайки ги, управлява съзнанието. От друга страна, както ми писа Свами Рагхавананда: ”Пратяхара, Дхарана и Дхияна са части от един постепенно вдълбочаващ се процес” – именно съсредоточаването на мисълта или Самадхи в широкия смисъл на думата. И затова всички практични указания се свеждат главно било към упражнения с дишане, било към съсредоточаване на мисълта, давайки само неясни намеци за практикуване на Пратяхара. Аз ще се постарая да запълня тая празнина, но поради особената тънкост на неврологичните процеси, свързани с упражненията, предлагам да се отнесете много внимателно към всяка дума. Впрочем, моите указания ще бъдат разбрани само след личен опит.
Преди всичко, аз категорично предпазвам от обичайния опит, още в самото начало да се съсредоточава мисълта, като се възвръща към желаната точка, колкото и да се е отклонила тя. Това е толкова безполезно, колкото да се гребе вода с решето: колкото повече връщате насила мисълта в желания улей, толкова повече тя се бунтува и отклонява. Наистина, почти във всички книги по тоя въпрос, а също и във Bhagavad Gita, ще намерите подобно указание – но това трябва да се разбира в общ смисъл, сиреч като настойчивост в упражненията. Но в никой случай не трябва да се почва с насилие на ума, иначе вие ще се мъчите дълги години и ще достигнете нищожни резултати. “Няма никакъв смисъл да се опитвате да съсредоточавате съзнанието си” – казва Свами Вивекананда, - “надзорът над мисълта ще дойде сам по себе си”. Наистина, както ще се убедите, Самадхи (висшето съсредоточаване) също така незабелязано и естествено изтича из Дхарана (размисълът), както Дхиана из Дхарана (съсредоточаването), а тази последната – из Пратяхара. Естествено, че и при тая част на Йога (Дхиана Йога) не трябва да се залавяме изведнъж за “медитацията”, както това се практикува навсякъде – и никъде не довежда до нищо, но да се почне от самото начало, т.е. от Пратяхара.
Първата стадия на Пратяхара е съзерцаване на хаоса на незадържимите мисли (Това е непрекъснатото преминаване на обектите без техните прояви, без тяхното конкретизиране.).
Дайте воля на съзнанието, като да отпускате поводи, и предоставете на мислите да се носят където си искат. Вие ще забележите, че това е много мъчно. Обикновено мислят, че е трудно да се задържи съзнанието. Но не по-малко мъчно е да му се даде пълна свобода. Седнете изправени (може да се упражнявате и лежейки, но така, че да не заспите) и позволете на мислите да блуждаят, без да ги изпускате нито за минута. Съзерцавайте това, което вашите мисли ще представят на умствения ви поглед. Вие ще се ужасите от това доколко нелепи, диви, понякога отвратителни мисли ви идват. Не се смущавайте и не противодействайте, а просто съзерцавайте целия този хаос. Ще се убедите, че мисълта може без никаква логична връзка да прескочи от един предмет към съвършено друг, например от някакъв изглед към комедиите на Молиер, а след две-три секунди се пренася към… атмосферното налягане в Аляска или какво и да е друго от този род. По силата на постоянното практикуване на логичното мислене ние заставяме мислите да следват една след друга в известна връзка. Но щом като им дадем свобода, те, като диви зверове, пуснати от клетка, започват да се мятат от една страна на друга. И така, първото упражнение се състои в това да се даде на мислите стихийна свобода. Спомнете си известния мотив в руските приказки, където Иванчо-глупакът, за да обуздае дивата кобила, само здраво се заловил за гривата й, оставяйки я да скача и да беснее до изнемогване. Направете същото: здраво хванете “за гривата” вашите мисли и не ги изпускайте. В това е цялата тайна на успеха да се държи здраво нишката на несвързаните мисли. И тогава ще почувствате, че като че ли и вие, подобно на Иванчо-глупака, скачате заедно с вашите мисли. Ако обаче ги изпуснете из ръцете си - ще трябва да започнете всичко отначало.
Упражнявайте се така в продължение на няколко седмици, докато не забележите, че сте се научили здраво да държите мисълта. Тогава – а не по-рано – пристъпете към следната стадия – обуздаване на тоя див кон.
Връхлетялата мисъл не трябва да се прогонва, но да се проследи до край, без да се прекъсва устрема й, без увлечения, но и без противопоставяне. Хората изпадат постоянно в една от двете крайности – ту се залавят за нещо, ту пък се противопоставят на всичко – и губят самообладание. Но да се заловиш за околното и по такъв начин да се забравиш в непосредственото – е Tamas; веднага да се противопоставиш на всичко, да се противопоставиш на окръжаващото и да загубиш ума си – е Rajas.
Но Sattva е самообладание, самосъзнаваща се реакция. Това именно учи Пратяхара. И когато животът се обърне в непрекъснато упражнение в Пратяхара, тогава се постига истинско самообладание: тогава човек съзерцава всичко окръжаващо го, без да се отдава и да губи ума си – но и без да се противопоставя много непосредствено. Това е истинската мъдрост на “бездействието”. С други думи, не мъдростта трябва да бъде бездейна, а бездействието трябва да бъде мъдро.
Пратяхара е потъване във всеки мислен образ. Потънете в дадена мисъл и се оставете тя да ви носи, като на вълна, но трябва някак си с цялата си тежест да се опрете на нея. Вие наистина ще почувствате “тежестта” на своя ум – и като чувствате това, ще бъде по-лесно да се удържите на дивия кон на вашите мисли. Друго правило няма.
Третата стадия – намотаване на кълбо с поглед започва, когато откриете някой забележителен факт. Ще забележите, че погледът на вашите очи (които са затворени през време на упражнението) не успява да се задържи през всичкото време в една точка. (Можете да се убедите в това, като устремите погледа си върху черна окръжност, нарисувана на бял фон. Само след няколко секунди погледът започва да се изморява и изплъзва от кръга. През всичкото време той се изплъзва на страна и всяко преместване на погледа предизвиква промяна в течението на мислите. Ако се съсредоточите на едно нещо, ще ви се удаде да задържите мисълта си на една точка само до тогава, докато очите не се отместят настрана. Затова, като започвате третата редица от упражнения, възползвайте се от тези явления по следния начин: старайте се да следите движенията на очите. Това движение напомня чертането на безкрайна забъркана линия, без да се откъсва молива от книгата, подобно на намотаване на безкрайно кълбо. Мислено намотайте с очи невидимо кълбо. С течение на времето движенията ще започнат да се опростяват и да се забавят, а едновременно с това и мисълта ще престане да се мята от една страна на друга. И така, когато погледът на затворените очи престане да се мята от мисъл на мисъл, настъпва последната стадия от Пратяхара. За постигането й е необходимо отначало да се застави погледа да следи безкрайното извиващо се движение. Така постепенно трябва да се забавя движението на мисловния образ. Това е, което се нарича Ekagrata (съсредоточеност). Тогава е постигната Пратяхара и се започва Дхарана.
Обаче преди да пристъпите към упражнение в Дхарана, направете още едно много важно упражнение, което ще послужи за проверка на постигнатото в областта на Пратяхара. Направете мислено разходка по добре познат вам път. Отначало не ще успеете да преминете целия път с всички подробности, без да се отвличате в страни. Без да гледате на склонността на ума да прескача подробностите, вървете бавно, стъпка по стъпка, и задържайте в паметта си цялата картина на пътуването до най-малки подробности. След няколко крачки съзнанието вече ще се отвлече настрана. Вървете след него все по-далече и по-далече, напускайки прежния път, като в никой случай не възвръщайте насилствено мислите си. Постепенно ще се отвличате все по-малко и по-малко в страни. Когато се научите да изминавате изведнъж целия набелязан път, без отклонение в страни, вие сте вече овладели Пратяхара. Когато Пратяхара стане съвършена, умът като че ли се вцепенява, “спирайки се с цялата си тежест” на усещането (обекта на съсредоточението). В това състояние няма нито мисли от вътре, нито противодействие от вън, макар усещането (външно) да остава. Това е онзи миг, когато трябва да стане прехода към Дхарана. Това състояние понякога идва независимо от упражненията, когато погледът се спира на предмета, за който не мислим, а умът, погълнат от друго, се устремява върху един обект (Ekagra). Като развива такова състояние на “безмислие” и като се вдълбочава в чувстването на обекта, на който умът се опира и от който той не може да излезе сам, човек влиза в състоянието Дхарана.
Активен

Колкото повече разбирам хората,толкова повече ми се живее със животните
Kaloyan
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 91


« Отговор #5 -: Юни 26, 2010, 01:29:26 »

V. Дхарана
Освен движението на очите във връзка с изменението на мислите, ще забележите, че съсредоточаването на мислите зависи и от дишането. Колкото по-дълбоко е устремяването на мислите, толкова повече се задържа дишането и обратното (от което ние ще се възползваме впоследствие). Когато дишането започва да спира, тогава Пратяхара преминава в Дхарана. Отначало вдишването се продължава до толкова, че изглежда като че ли ще спре, след което настъпва пауза и незабелязано започва издишането, което е много по-късо от вдишването.Когато изчезне границата между вдишването и издишването – започва Дхарана. Щом преходът от издишването към вдишването изчезне, тогава Дхарана е постигната. А когато дишането, движението на ума и очите, както и усещането на външните раздразнения, престанат – тогава настъпва Самадхи.
Упражненията в Дхарана обикновено започват със съсредоточаване върху някакъв мисловен образ, което е много трудно. Обикновено се мисли, че да се удържи една мисъл в съзнанието няколко минути е много лесно. Всъщност, ако може да се задържи мисълта в продължение на 12 секунди, достигнали сте шестото стъпало на Раджа-Йога (Дхарана).
Упражненията трябва да започват от усещанията.
1 Упражнение. Седнали право със затворени очи, помъчете се да почувствате края на носа си. Това не значи да си го представяте или да мислите за него, а да го чувствате. Едва след няколко секунди ще започнете да чувствате края на носа по-ясно и по-силно от останалите части на тялото си. И тъкмо това именно усещане трябва да почувствате с всичката си сила на устрема, придобит в Пратяхара. (Необходимо условие при Дхарана е да не се прекъсва “давлението” на това чувство.). И както в Пратяхара умът следва движението на мислите, така и в Дхарана той трябва да следи движението на чувстването. Защото Дхарана е също Пратяхара – но чрез усещанията. И така, чрез уеднаквяване с обекта, а не чрез задържане на съзнанието, съсредоточението се постига напълно.
След няколко дни или седмици от редовни упражнения ще почувствате по края на носа си много приятен дъх. Той ще се яви за миг, но това ще бъде достатъчно, за да ни доведе до възхита, следа от която ще остане за целия ден. Това именно е Самадхи. Но докато у Адепта на Йога това идва в миг, у ученика то е последица от редица планомерни упражнения. Това “разтегнато” Самадхи може да се приложи във всички случаи, за които се говори в Йога, като за Самияма или за постигане, на каквито и да било “сили”.
Усещането на дъх, за което споменахме по-горе, настъпва в мига, когато околното се забрави напълно, както и самата цел на упражнението. С това отпада обяснението на тоя феномен със самовнушението.
Първом се явява една определена миризма – обикновено тя е една и съща у всички, както показват опитите – и много напомня дъха на сиамска смирна (Gummilbenzoe), което обяснява употребата на тамяна, и че той не е случайна измислица, но неговото назначение е да възвиси човешкото съзнание до по-горна област от света.Ако се продължава това упражнение по-нататък, то действието му се продължава няколко секунди и вече се явява по-рано. Едновременно се променя и характера на миризмата – усеща се по-друга миризма. Като се продължават упражненията, ще можете да определяте дъха, който е на по-голямо разстояние, и значително надминаващо обсега на обикновеното обоняние, т.е. ще проявявате способността “яснообоняние”. Обаче не бива да се увличате в тия явления, но трябва да минете към по-същественото.

Muladhara – над ануса и под половите органи.
Swadhisthana – в основата на пикочния мехур (простата).
Manipura – между пъпа и мечовидния израстък (под лъжичката).
Anahata – в сърцето.
Vishuddha – в основата на гърлото.
Ajna – между веждите.
Sahasrara – в темето.
Тия лотоси имат за своите “стебла” плексусите на симпатичната нервна система и за своите “корени” – ендокринните жлези на физическия организъм. А тъй като съсредоточаването върху кой и да е орган, преди всичко, влече след себе си усилване на кръвообращението в тая област, в следователно, и усилване на дейността на тоя орган, то необходимостта от хармонично и, разбира се, последователно съсредоточаване на всичките лотоси, а не на кой да било, е очевидна, още повече, че отслабването или усилването на дейността само на някоя от ендокринните жлези влече след себе си, както е известно, разстройство на психофизиологичното равновесие на организма. От тук може да се заключи за възможната опасност от съсредоточаване само върху една чакра. (Така например усилване дейността на мозъчния израстък (hypophisis cerebri) в неговата предна част предизвиква ненормален ръст на крайниците, в средната част – диабет, в задната – ненормалност на половите прояви – а доколко всяко усилено съсредоточаване на мислите върху лотоса се предава по всички линии от чашката на цветеца (в дадения случай Ajna) до самия корен заключението идва само по себе си.) Впрочем доколко това се оправдава на практика, може да се съди, като се изхожда от личния опит, който се позволява всекиму, още повече, че книгата “Йога без Учител” се явява за проверка на всичко, така да се каже, по лабораторен, а отчасти, може би по клиничен път!
Относно упражненията остава малко да се прибави. Ако искате да вървите постепенно от Muladhara към Sahasrara, започнете със съединение на ритмичното дишане при повтаряне на мистичното слово “Hamm” или “Zamm” със съсредоточаване върху указания в Пранаяма мисловен образ на огнения триъгълник със змията Кундалини вътре. Представяйте си как тя се събужда от този огън, който вие като че ли раздухвате със своите ритмични вдишвания. Упражненията в Пранаяма, които, разбира се, трябва да правите успоредно с другите (По-добре е да се започнат упражненията в Пратяхара още преди мига, когато Пранаяма ще даде власт над нервните токове), ще помогнат да пробудите Кундалини. Свами Вивекананда указва на някои признаци за пробуждането на Кундалини. Освен това, като признаци на пробуждането в Тантрите се смятат:
1) временно вкочаняване и изстиване на частите от тялото, изоставено от Кундалини, което, според нейното издигане, се разпростира по цялото тяло, дори до темето, където все още остава топлина, дори и при дълбоко Самадхи.
2) Особено състояние на екстаз (Bhoga) във всеки лотос, до който се докосне Кундалини.
3) Ново просветление на съзнанието във всеки лотос и
4) Психични сили, свързани с развиването на всеки лотос.
Когато Кундалини достигне хилядолистния лотос в темето, цялото тяло отвън се уподобява на труп, а съзнанието на Йога обаче пребивава във висшата Самадхи. Когато Кундалини се върне в Muladhara (Има и начин за “спускане” на Кундалини в Mualdhara, без знанието на който Йога остава в транс) цялото тяло отново се оживява.
Така че, за да се пробуди Кундалини, трябва в този смисъл да се направи Samyama над лотоса Muladhara и според издигането на Кундалини да се извършва същото последователно над всеки лотос, като се употребяват съответните мистични звукове (Lamm, Vamm, Ramm, Yamm, Hamm, Aumm).
Но ако искате първом да разработвате най-горната чакра (Ajna), съсредоточете се на белоснежното двулистно цветче, вътре в което е лъчезарната светлина, и като произнасяте думата Aumm, извършвайте ритмично дишане. Колкото по-често повтаряте думата през време на вдишването или издишването, толкова по-дълбоко е съсредоточението, от което ще се възползувате за усилване на това последното.
Изобщо, потрудете се – то ще се наложи сами да си изработите ритъм, без да спазвате в това някаква предписана точност.
Вместо да повтаряте думата Om, още по-добре е да си служите със следната мантра:
Om-megha me samhatah-suniyatena
Kham-ajnatam-rajya-siddhaye
(Аз разгоних облаците на моето съзнание и съзерцавам безкрайното пространство за постигане на власт. – Мантрата е доставена по “окултен” път.)
На ония, които предпочитат християнската символика, може да се препоръча за същата цел Исусовата (наречена “умната”) молитва:
“Господи-Исусе-Христе-Сине Божи-помилвай ме”. В началото на упражнението повтаряйте мислено по една дума при всяко вдишване и издишване, докато достигнете до повтаряне на цялата мантра по два-три пъти при всяко вдишване или издишване.
При повтаряне на мантрата не е нужно да броите повтарянията на отделните думи (като например Om и пр.), защото ще пречите на съзнанието по-дълбоко да се съсредоточи.
При висшата стадия думите на мантрата замират на устните.
Аз не се наемам да дам по-подробни указания на оня, у когото Кундалини се е пробудила – защото, както казва Вивекананда, съзнанието става за него открита книга. Още по-малко смятам, че имам право да поучавам оня, който се е издигнал до Ajna – защото той е “сам на себе си Учител”. Аз ще си позволя само да изкажа надеждата, че моят слаб опит и пример ще вдъхнови всички, които търсят практически знания, а не само теории, и че той ще ги подтикне в желанието им “всичко да изпитат, за да задържат доброто” и да раздадат опита си на всички, които жадуват да очистят Авгиевите обори на окултизма от средновековното мракобесие и мистична схоластика.
Борис Аров.
Активен

Колкото повече разбирам хората,толкова повече ми се живее със животните
sahaj
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 130


  • Град: България
  • WWW
    « Отговор #6 -: Юли 12, 2010, 20:47:28 »

    Думата Йога преведена от санскрит означава съюз , единение.
    Йога е единение с Бог и с всичко около нас, а това единение може да се получи само ако Кундалини е събудена в нас и е стигнала до седмата Чакра наречена Сахасрара.
    Много векове наред хората са се опитвали да събудят Кундалини по какви ли не начини(някои от тях направо абсурдни) и по този начин са се появили различните учения според зависи от това човечеството на какво еволюционно ниво се е намирало тези техники са се усъвършенствали. В днешно време съществува един много лесен метод за събуждането на Кундалини и този метод се нарича Сахаджа йога и е създаден от Шри Матаджи Нирмала Деви.
    Активен

    "Истинската свобода е възможна, ако откриете собствените си сили вътре във вас. Трябва да усетите съществуването на  Духа чрез вашата централна нервна система, чрез вашия съзнателен ум."
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #7 -: Юли 12, 2010, 21:14:32 »

    Аз йогата си я практикувам без учител...просто за разпускане!
    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #8 -: Юли 12, 2010, 21:35:26 »

    Не съм много привърженик на това изкуствено да се събужда кундалини. Разбира се, безкрайно уважавам Шри Матажи и всичко, което правят нейните хора тук. Но моето лично схващане по въпроса за кундалини е, че тя сама ще напомни за себе си, когато човека е готов.
    Активен
    sahaj
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 130


  • Град: България
  • WWW
    « Отговор #9 -: Юли 14, 2010, 22:24:10 »

    Не съм много привърженик на това изкуствено да се събужда кундалини. Разбира се, безкрайно уважавам Шри Матажи и всичко, което правят нейните хора тук. Но моето лично схващане по въпроса за кундалини е, че тя сама ще напомни за себе си, когато човека е готов.
    Когато ученикът е готов Учителя сам идва
    Активен

    "Истинската свобода е възможна, ако откриете собствените си сили вътре във вас. Трябва да усетите съществуването на  Духа чрез вашата централна нервна система, чрез вашия съзнателен ум."
    krasdim
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 3

    « Отговор #10 -: Септември 21, 2010, 17:35:58 »

    От 1986 година практикувам енергиина йога без учител. Считам че практикуването без учител е по доброто решение, пътят е заложен в нас и трябва само да стъпим на него и нещата започват да се случват. На определен етап Кундалини е нужна за да се задоволи нарастващия енергиен глад на тялото, след време се изчерпва и трениращия трябва да намери други източници на енергия.
    Активен
    Ivs.SY
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 25


    « Отговор #11 -: Януари 17, 2011, 02:44:18 »

    Не съм много привърженик на това изкуствено да се събужда кундалини. Разбира се, безкрайно уважавам Шри Матажи и всичко, което правят нейните хора тук. Но моето лично схващане по въпроса за кундалини е, че тя сама ще напомни за себе си, когато човека е готов.

    Времето вече е дошло Благодарим за милите думи към Сахаджа колектива!
                                   
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Дори болката може да бъде прекрасен учител « 1 2 3 4 5 »
    Обща тематика
    Бунтарката 61 5170 Последна<br />публикация Август 11, 2010, 13:53:04
    от nia.boneva6
    Йога - какво е йога, видове и др.
    Йога
    delfin 14 3894 Последна<br />публикация Февруари 22, 2013, 15:11:11
    от Търсач
    Духовен учител « 1 2 3 4 »
    Духовни връзки и взаимоотношения
    Isis 52 5964 Последна<br />публикация Ноември 02, 2011, 16:57:58
    от Sue
    Духовна връзка - Учител и ученици « 1 2 ... 5 6 »
    Духовни връзки и взаимоотношения
    Aliya 79 3298 Последна<br />публикация Октомври 12, 2012, 21:42:03
    от balar
    Духовни служители без духовно развитие ???
    Духовни учения
    Sunshine(sun) 12 1017 Последна<br />публикация Септември 27, 2012, 17:55:26
    от Sunshine(sun)

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright