[Colder Sun]

Хайде ,олигавихме и тази тема  

Ммдаа...Можеше по същество, директно,но ще чуеш ли,ще разбереш ли,щом вече си "натрупала" чужд опит?

Виждала съм как хора си съсипват семейството ,здравето и целия живот убедени в това ,че са безнадеждно влюбени.
Това ми е опита. Не смятам да изпадам в подобни състояния ,не и зарад някой швепс с мания за величие.

Когато те "тресне" любовта,тя няма и да те пита искаш лиии,не искаш лиии...и какъв опит имаш до тука (от другите).

Има много неща ,които заслужават да бъдат обичани ,за да си пилея времето и енергията с хора от другия пол.

Ще ти се "стовари"най-неочаквано и (от моя си опит) бих казала,не бягай от нея,не се страхувай,изживей я. Точно тя ще те научи да се докоснеш и до другата дълбоката и чистата,която идва от душата (неизискваща и безусловна) и за която се говори в темата.

Щом е толкова свята и безусловна ,защо я преживяваш и после ти отминава ,като някаква форма на грип? Любовта е болест ,която както всяка друга болест ,прави човека слаб и уязвим и го кара да си самоотнеме достойнството.

Тогава човек заобичва целият свят и всичко и всички му се виждат прекрасни...А кой как я усвоява, ще я задържи ли в себе си ...ще я раздава ли,друг въпрос. Лично мнение разбира се.

Заобичва целия свят без себе си и целия свят му се качва на главата.

А аз ще те чакам,ей тука...м/у първо и второ стъпало,да споделиш някой ден ТВОЯ си ОПИТ.,защото той е неизбежен и без него не можеш да се развиваш.

Когато си растнала с хора ,които никога не са си казвали нищо хубаво един на друг нито на теб, нещата стоят иначе.

[Странник]

За да живея щастливо не е достатъчно да бъда само аз щастлив.

[Mistic_Aqua]

Colder Sun и аз не съм раснала с хора ,които се обичат ,а напротив ,но избирам любовта и това да дам ,да обичам ,да се грижа ..ти сигурно знаеш последствията от родителския пример ...трудно е човек да възприеме любовта каквато е ,когато някой някога е опетнил това свято чувство.Аз като имах достойнство на моя си престол въображаем какво изпитах и спечелих?!Опит да и опита ми беше ,че трябва да се науча да обичам БЕЗРЕЗЕРВНО ! Минах и сигурно ще мина през хиляди неща за да опозная що е то ,но си заслужава.Това е моят смисъл ,а вярвам и на другите души ,защо иначе да съществуваме заради нашето его и илюзия колко сме достойни,велики и силни? И после какво? Сам за себе си край! И аз съм си мислила ,че съм глупачка ,когато някой не е оправдал очакванията ми ,но не ,не съм права да мисля така!защото това чувство ме доближи до същност друга,до мен ,до Бог, до летенето ...не е фантазия ,а реалност и всичко е просто обичане...това е било за урок някой ден повярвай ми ще срещнеш душата...през това време ще се учиш как да обичаш ..Сама знам колко е трудно да се отвориш и каква борба е ..ако съм те разбрала си също като мен в това отношение ..Много ,много е трудно да сътвориш това ,което истински желаеш ,когато сегашната реалност е толкова убеждаваща ,но си задай въпроса искаш ли го? Извини ме ,ако съм се намесила или съм си позволила да ти навлизам в личното пространство .Успех

[Престолски]

Понякога се случва родителите ни да ни показват как
не трябва да се държим с ближния си - без да го съзнават...
Това си е прекрасен пример от първа ръка, за който може да
съжаляваме цял живот че е изникнал в реалността ни или да
го използваме за добро, избора си е наш.