"Shirinan"

Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 21:00ч.)


Книги:

         

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Магнитното поле  (Прочетена 9526 пъти)
delfin
Гост
« -: Юни 20, 2009, 10:02:48 »

СЛЪНЧЕВИТЕ АТАКИ МАЧКАТ МАГНИТНОТО ПОЛЕ

автор: в-к "Труд"

ПАРИЖ - Силно повишената слънчева активност смущава магнитното поле, установиха астрономи, които публикуват данните на сайта на Европейската космическа агенция.

Енергийният “обстрел” силно компресира магнитосферата и променя състава на йоните в околоземното пространство. Сега учените търсят начин да установят до каква степен тези промени въздействат на спътниците в орбита, включително и на Джи Пи Ес системите.

Оказва се, че външната част на магнитното поле, която обикновено е на около 60 000 км, се е снижила на 25 000 км над Земята. Скоростта на йонните потоци в резултат на слънчевите атаки е нараснала два пъти, като е достигнала 900 см в секунда. При това положение общото количество заредени частици е нараснало почти пет пъти.

Резултатите са събрани от четирите космически сателита на агенцията “Клъстър”, както и от двата “Дабъл стар”, в които има и китайско участие.

Въпреки разстоянието от около 150 млн. км Слънцето оказва постоянно въздействие върху Земята. При това то не се ограничава само до светлината и топлината, които идват към нашата планета. Тя е подложена на постоянен “обстрел” с потоци от заредени частици, възникващи в резултат на бурните реакции, които поддържат живота на Слънцето. За щастие, Земята е заобиколена от магнитно поле, което ни защитава от вредното влияние на високоенергийния слънчев вятър. Понякога обаче активността на Слънцето е толкова голяма, че огромните количества заредени частици, идващи към Земята, причиняват т.нар. геомагнитни бури. Те са в състояние да прекъснат телекомуникациите.

При нормални условия сателитите се движат в орбита вътре в магнитосферата - защитен “мехур”, образуван от магнитното поле на Земята. Когато обаче се повиши слънчевата активност, картината драматично се променя - това поле се компресира и частиците се активизират и сателитите са изложени на по-голяма доза радиация, отколкото могат да поемат.

Сега учените установяват сериозно ниво на опасност. Те са се заели с разработването на подходящи методология, която да позволи да се регистрират събитията, които се случват в магнитосферата.

Слънцето е в период на минимална активност. Въпреки това руски спътник регистрира мощни изригвания на 17 и 23 април т.г. Потоците минаха покрай Земята. Според астрономите обаче следващия път може да попаднат на нашата планета.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=91574
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Юни 20, 2009, 10:10:23 »

КОМУНИКИРАНЕ СЪС ЗЕМЯТА

Преди повече от 50 год. немският психиатър Ханс Бергер, изучавайки електрическата активност на човешкия мозък, открива слаби колебания с честота около 10 в секунда и ги нарича алфа-вълни. По този начин беше открит и алфаритъмът, най-изразеният образец на електрическата активност на мозъка. Около 25 г. по-късно това стана цял раздел в науката, наречен енцефалография.

На този основа през 1953 г. се появи предположението, че чувствителността на мозъка към електрическото въздействие може да осигури връзка с онова, което пронизва всичко около нас. Оказа се, че вълните на електромагнитните колебания с честота на алфа-ритъма е чного близка до дължината на окръжността на земното кълбо и е естествен резонанс на системата Земя-йоносфера.

На близостта на резонансната честота на Земята и алфа-ритъмът на мозъка на човека беше обърнато внимание през 60-те г. - че те взаимно контактуват на подсъзнателно равнище на човешкия мозък  и могат да си взаимодействат или оказват влияние. Чрез съпоставката на времето на реакцията на човека на оптически сигнал, беше установено, че при увеличение на напрежението на полето на основната честота, времето за реакция на човека, което обикновено е 250 милисекунди, се намалява с 20 милисекунди, а при наличие на колебания от 2-6 херца нараства с 15 милисекунди. Получените резултати потвърждават тясната зависимост на мозъчните алфа-вълни с резонансните колебания на Земята, т.е. на възможността за взаимно въздействие.


Източник:

в-с "Строго секретно"
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Август 04, 2009, 22:42:47 »

ПТИЦИТЕ УМИРАТ САМИ


Библейска сцена, вещаеща потоп, се повтаря зловещо по целия свят. Птиците умират сами, кръстят се духовниците от всички религии. Всеобщата паника идва от факта, че почти във всички свещени текстове краят на света започва с мор на летящите твари.

Често жителите на Калифорния трябва да се крият под стрехите, защото от небето валят пеликани. Тежките им клюнове удрят коли и лодки по Западното крайбрежие на САЩ - от Орегон чак до Мексико. Хората разказват, че птиците изглеждали дезориентирани, немощни и неспособни да летят, което в крайна сметка довежда до гибелта на повечето от тях.

Мистерията с пеликаните камикадзета се задълбочава, защото през последните 1-2 години подобни страшни гледки станаха ежедневие по целия свят. Хора от австралийският град Есперанса до Одеска и Мурманска област в Русия също често стават свидетели на подобно явление. Учени коментират случващото се като знамения за неизбежни катаклизми. Вече е започнало преместване на магнитните полюси на Земята и с такава скорост, че скоро този от Северна Америка ще се окаже в Сибир. Доказателство за този процес са обърканите птици. Те се ориентират в пространството по силовите линии на магнитното поле. Предполага се, че пелнатите ги виждат и ги следват досущ като пътни знаци по магистралата. Това бе доказано, когато в очита на прелетните птици бяха открити особени молекули (криптохроми), с които се ореинтират в зависимост от въздействието на магнитното поле на Земята.

Последната смяна на магнитното поле на Земята отслабва. Според повечето учени новата инверсия ще настъпи много скоро, защото магнитното поле на Земята отслабва. Което е сигурен знак, че промяната вече е в ход. Тя би имала сериозни последици, защото ще свали магнитния щит на Земята, който сега ни пази от слънчевата радияция.

Ако магнитните линии продължат своя танц, слънчевите изригвания ще поразяват директно Земята, предизвиквайки планетарен хаос, който дори холивудските сценаристи не могат да си представят. Цялата електронна техника, комуникации, енергетика, транстпорт ще излязат от строя. Хората ще излизат само нощем, защото през деня слънцето ще убива на място. Преди това да се сбъдне обаче, Аляска ще загуби северното си сияние, което ще се премести в Европа. Другият проблем е как чисто биологично ще понесат хората евентуалното обръщане поляритета на планетарната батерия. Ясновидецът Божидар Караджов провидя все повече масови самоубийства около съдбоносната дата. Дали пък обръщането на магнитните полюси не е онзи вибрационене преход, който едни ще понесат леко, а други ще полудеят? За зла участ този процес ще бъде в доста напреднала фаза праз 2012 г., когато се очаква и пик на слънчевата активност.


От книжката на в-к "Стандарт" - "2012: краят на света"
Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Август 04, 2009, 23:03:11 »

ПРОРОЧЕСТВОТО НА ОРИОН


В книгата "Пророчеството на Орион", написана от Патрик Джерил и Джино Раткинс през 2001 г., са приведени много доказателства в подкрепа на тезата, че през 2012 г. ни грози голяма катастрофа. Според авторите точно тогава магнитното поле на Слънцето рязко ще се промени и това ще предизвика много мощни изригвания. Огромни пламтящи потоци ще се отделят в пространството. В последствие на това магнитното поле на Земята също ще се обърне и полюсите ще се обърнат. Земята ще обърне посоката си на въртене. Ще се предизвика огромна приливна вълна и на Земята ще загине почти всичко живо. Според авторите преди около 12 000 г. подобно нещо се е случило на Земята и съществуващият тогава континент Атлантида е бил изтикан към Южния полюс. Книгата се базира на много древни текстове и математически изчисления. Според тях подобен катаклизъм се е случил точно 9792 г. пр. н. е., когато магнитното поле на Земята внезапно се е променило и посоката на въртене на Земята и полюсите са се обърнали. Авторите си служат и с някои астрологични доказателства. Точно тогава Земята е била в епохата на Лъва и Венера и е направила ретроградното си движение над Орион. Същото трябва да се случи пак през 2012 г. Много учени са установили, че на всеки 12 000 г. магнитното поле на Слънцето внезапно се е обръщало и това е предизвиквало огромни катаклизми на Земята. Доказателство за това е и ледниковият период на Земята.


От книжката на в-к "Стандарт" - "2012: краят на света"
Активен
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Август 19, 2009, 16:07:08 »

"По принцип всичко върви по план. Учените вече следят намаляването на магнитното поле на земята, което много се е засилило след 1987 год. Предстои обръщането на полюсите и това отдавна не е тайна. Интересен факт е Великата година, тя е 29 920 години в нея има 2 кризисни точки, които са свързани с равноденствията. Ако се изчисли потъването на Атлантида е станало преди 13 000 години в кризисната точка на цикъла, когато съзнанието на човечеството е достигнало максимална будност. Днес сме достиганали надира, много тъмна точка и се намираме на мястото, където будността започва да се възвръща. Има много доказателства за това включително и в нашето поведение, което никак не е трудно да се забележат. Хубавата новина е, че когато започне цикъла и земното магнитно поле се разпадне в противоположната страна на цикъла от където започва най голямата тъмнина, разпадането може да има невероятно позитивно значение. От там може да започне прехода към по високо ниво. Така че прехода от най голямата криза може да е време за най-големи възможности. За кого обаче?"
Активен
Amida
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 10


  • Град: Варна
  • безкрайна светлина

    « Отговор #5 -: Август 21, 2009, 15:49:17 »

    КОМУНИКИРАНЕ СЪС ЗЕМЯТА

    Преди повече от 50 год. немският психиатър Ханс Бергер, изучавайки електрическата активност на човешкия мозък, открива слаби колебания с честота около 10 в секунда и ги нарича алфа-вълни. По този начин беше открит и алфаритъмът, най-изразеният образец на електрическата активност на мозъка. Около 25 г. по-късно това стана цял раздел в науката, наречен енцефалография.

    На този основа през 1953 г. се появи предположението, че чувствителността на мозъка към електрическото въздействие може да осигури връзка с онова, което пронизва всичко около нас. Оказа се, че вълните на електромагнитните колебания с честота на алфа-ритъма е чного близка до дължината на окръжността на земното кълбо и е естествен резонанс на системата Земя-йоносфера.

    На близостта на резонансната честота на Земята и алфа-ритъмът на мозъка на човека беше обърнато внимание през 60-те г. - че те взаимно контактуват на подсъзнателно равнище на човешкия мозък  и могат да си взаимодействат или оказват влияние. Чрез съпоставката на времето на реакцията на човека на оптически сигнал, беше установено, че при увеличение на напрежението на полето на основната честота, времето за реакция на човека, което обикновено е 250 милисекунди, се намалява с 20 милисекунди, а при наличие на колебания от 2-6 херца нараства с 15 милисекунди. Получените резултати потвърждават тясната зависимост на мозъчните алфа-вълни с резонансните колебания на Земята, т.е. на възможността за взаимно въздействие.


    Източник:

    в-с "Строго секретно"

    Знам, че при медитация човешкият мозък забавя своите вълни и се доближава до нискочестотната алфа-вълна. По принцип човешкият мозък работи на тази вълна, когато е в дълбок сън. Хм..., това да ви говори нещо? Намигване Явно хората одавна са измислили как да комуникират със Земята, с нашата майка! По- лесният начин е със съня, затова сънищата са нещо важно и трябва да умеем да ги тълкуваме. Трудният начин, които изисква тренировки, специална нагласа и самодисциплина е медитацията. Успех в медитациите на всички !!! Усмивчица
    Активен

    Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини...
    delfin
    Гост
    « Отговор #6 -: Ноември 21, 2009, 12:28:00 »

    Магнитните полюси

    Снощи, 27 септ 2005, към 23 ч .гледах по Discovery филм за магнитните полюси, който се казваше "Магнитна буря". Стори ми се интересен и за това реших да споделя накратко. Голяма част от Хавайските острави са образувани от лава, която е изригвала през последните няколко стотин хиляди години. В момента на изстиването на лавата, се запазва информация за геомагнитното поле на Земята. След задълбочен анализ учените откриват, че преди 780 000 години полюсите са сменили своите места. Открили са информация за още две такива смени преди 980 000 години и преди 1 180 000 години. Т.е., забелязали са цикъл от 200 000 години, като последната смяна на полюсите по някаква причина е забавена. Възникнал естествено въпросите: кога ще има нова смяна, какви ще бъдат симптомите за началото, какво ще стане, когато полюсите се сменят?

    Учените симулират геомагнитоно развитие на Земята в с компютър – модел на Гари. Изчисленията отнемат 4 години. Резултатите от симулацията са зашеметяващи. Магнитното поле на Земята отслабва, след това в някой области започва да се сменя поляризацията и най-накрая се обръща. Въпросът е има ли наистина такива признаци сега на Земята. Започват изследвания.

    Интересно е, че още през 18-19 в. мореплавателите са знаели, че посоката към северния полюс не съвпада напълно с посоката, която показва компаса за север. Има ъгъл на отместване, който с времето се е променял. Те са отчитали тези промени, за да определят посоките при водната навигация.

    В началото на 20 в. учените откриват, че под южния Атлатник има геомагнитна аномолия. Геологът Роб Крау излседва и доказва, че през последнтие 200-300 год. геомагнитното поле намалява. Според него ще започнат да се появяват все повече геомагнитни аномалии и в един момент полюсите ще се сменят. За учените вече не е вече под въпрос дали полюсите се сменят, а кога. Въпрос е само на време. Правят се още изследвания, за да се опитат да разберат. Човечеството няма да загине при евентулна смяна, но по време на прехода се очаква силно повишаване нивото на слънчевата радиация. Учените се надяват, когато това се случи, до тогава да е измислен начин как да се защитим от нея.


    Иво
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #7 -: Ноември 21, 2009, 12:33:48 »

    "Обаче според една нова публикация (от месец май´04 на немски учени от Маkc Планк и Университета München, в спис. New Scientist:  http://www.newscientist.com/article.ns?id=dn4985 , е направен модел на евентуално обръщане на полюсите, от чийто изчисления излиза, че т.нар. слънчев вятър би образувал в йоносферата на Земята магнитно поле подобно по сила на сегашното земно... и така би защитил Земята от енергийно-силни частици. Според тая публикация, изследването следва да е публикувано в "Astronomy and Astrophysics", което е индийско научно списание - поне според страницата му - http://www.ias.ac.in/jaa/. Странно. Страницата няма функция "търсене", а нямам желание да търся въпросното изследване..., но може да се провери от някой физик/астроном."


    Mindfield



    ""По информация от края на 2005 година земният магнитен полюс се отдалечава от Северна Америка с такава скорост, че след 50 години може да се окаже в Сибир, съобщават учени за БиБиСи. Преместването може да означава, че Аляска ще загуби своето северно сияние, което ще бъде видимо в Сибир и Европа...

    Магнитните полюси са различни от географските полюси, точките в които остта на земното въртене пронизва Земята. Известно е, че магнитните полюси се местят, и понякога дори сменят местата си.

    "Това може да част от нормално отклонение, и евентуално полюсът ще се върне обратно в Канада." коментира палеонтологът Джоузеф Стонър от Орегонския Щатски Университет на среща на Американската Геофизическа общност в Сан Франциско.
    Предишни проучвания показват, че силата на магнитното поле на Земята е намаляло с 10% през последните 150 години. По време на същия период северният магнитен полюс се е преместил с плизо 1100 км. навътре в Арктика.

    Скоростта на придвижване на магнитния полюс се е увеличила през последното столетие, сравнено със сравнително равномерното преместване през предишните 4 години.

    Орегонските изследователи изследвали части от седиментни наноси от редица арктични езера. Тъй като седиментите отразяват положението на земните магнитни полюси по времето, в което са се образували, учените могат чрез въглеродно датиране да определят промените в магнитното поле. Те откриват, че северният магнитен полюс се е преместил значително през последните хиляда години. Обикновения му маршрут е между северна Канада и Сибир, но понякога се е придвижвал и в други посоки.

    Според повечето учени едно такова преместване не би имало сериозни последици, освен за навигацията, извършвана чрез компас."
    « Последна редакция: Ноември 21, 2009, 12:36:30 от delfin » Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #8 -: Ноември 21, 2009, 12:44:25 »

    Същинската смяна на полюсите, по време на която няма да има никакво геомагнитно поле, ще продължи 3 денонощия - "краят на земята" в доста пророчества от различни времена и култури е описан като събитие протичащо за три дни, дори и в "Откровение" "тази земя и това небе" "преминават" за 72 часа, след което се появява "нова земя и ново небе"- това е така, поради съвсем новата геомагнитна конфигурация, която ще се установи.

    Кое съхранява информацията ни, къде се съхранява паметта ни? Не е някъде във физическото ни тяло, а около него, съхраняваме си я на "магнитен носител" - съвсем по същия начин, както се съхранява интформация на магнитофонна лента, с тази разлика, че при нас формата не е лентова, а по-скоро прилича хард диск на компютър. Имаме няколко такива диска - "сървъри", разположени хоризонтално спрямо вертикалната ос на тялото ни, която представлява полярна ос - главата ни представлява северен полюс, а ходилата - южен полюс. Връзката на тези информационни дискове със ситемата на чакрите и с енергийните меридиани образуват скелетоподобна структура, приличаща на цепелин, но с надлъжна ос разположена вертикално. Понастоящем биомагнитното поле на всеки един човек се поддържа автоматично по зададения "модел" на общото геомагнитно поле на принципа "равнис", но когато настъпи момента на смяна на геомагнитните полюси и геомагнитното поле на планетата ни се "изключи", ще се изключат и биомагнитните полета на всички хора, които не могат съзнвателно да поддържат своето собствено биомагнитно поле. Ако един човек съзнателно може да поддържа своето биомагнитно поле, хората попаднали в обхвата на това биомагнитно поле, дори и да не осъзнават своето собствено такова, пак на принципа "равнис", ще поддържат своето биомагнитно поле, иползвайки персоналното поле на този, който съзнателно умее да си го поддържа, но колко хора в момента съзнателно могат да поддържат своето биомагнитно поле - не знам, но със сигурност са много по-малко от нужната "критична маса", която е необходима, за да послужи като "модел", по който да се "подравнят" всички останали, а освен това, дори и нужната "критична маса" да е налице, то тя със сигурност не е хомогенно разпределена между всички хора, населяващи планетата ни. А всеки един живот е ценен, независимо дали е живот на закоравял престъпник или на невинно дете, поради което т.нар. "смяна на полюсите" се отлага с няколко десетки години, и според мен докато не бъде осигурена както "критична маса", така и равномерното разпределяне на тази "маса" от хора, съзнателно работещи със собственото си биомагнитно поле, смяна на полюсите няма да има. Но, има едно голямо "НО" - дори и на сантиметри от мен да се намира такъв човек, който да поддържа съзнателно своето собствено биомагнитно поле, дори и моето неосъзнато биомагнитно поле да е с тенденция да се запази и да не изчезне, когато земното геомагнитно поле се изключи, може и да не успея да се настроя така, че да запазя биополето си - защо? Защото, например, бих се поддал на страховете си, на паниката, на онези първични инстинктивни емоции, които егото ми би впрегнало и би употребило и за деструктивни цели, стига то да има изгода от това... Освен това, ако по природа съм недоверчив, едва ли бих бил "отворен" към подобна енергийна пренастройка спрямо "модел" на друг индивид - т.е. дали ще оцелея, дали ще съхраня паметта си, зависи от това, доколко съм успял изобщо да овладея и преодолея тези негативни емоционални модели, страховете си и т.н., които биха ме спънали - ето в това отношение всички известни религии по света дават едни и същи насоки и съвети - човек да се приучи да прощава, да не се гневи, да не мрази, да се приучи да дава и приема прошка и т.н.

    Онези, които загубят биомагнитното си поле и преживеят смяната на полюсите, ще се "събудят" "форматирани"- няма да имат съхранена никаква памет, и ще се наложи да откриват огъня отново...

    Преди 13000-13300 години точно това се е случило, и ние сме преки потомци на тези "форматирани" люде, и до днес се чудим и маем как е възможно да е имало в древността хора, които са имали много повече знания и умения от настоящото ниво на знания, от които се определя и развитието на всички науки, технологии и т.н., и всъщност липсата на "спомени" ни принуждават да запълним празнината с врели-некипели от типа на това, че сме произлезли от маймуни, че еволюираме..., а всъщност е съвсем обратното - произхождаме от хора, от много по-развити хора, и в момента сме на "дъното" на инволюционната "волна програма" - представете си една падаща кристална чаша, която се пръска на много парченца, и всяко едно от тях, отделило се от общото тяло след неговото счупване, според големината си (т.е. нивото на развитие на егото), се "укротява" за различно време и заема състояние на относителен покой... на пода... Милиарди парченца "танцуват" по земята и все още нито едно не е намерило покой и "звъненето" на "счупено" се носи във време-пространството...

    Смяната на полюсите е уникална възможност за възстановяване на целостта на "чашата" - но дали това възстановяване ще стане сега, при настоящата смяна на полюсите на планетата, или при някоя от по-нататъшните смени...



    Кристиян
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #9 -: Ноември 21, 2009, 12:47:11 »

    "В същност това е математическият пик на две астрономически събития, които вече са започнали:

    1. Завършва и съответно започва Слънчевата година, която трае почти 26 000 години. Времето което отнема на слънцето(съответно слънчевата система) да направи една обиколка около центъра на нашата галактика(Млечния път).
    На 21.12.2012-та ние ще се намираме на най-отдалечената точка възможна за нас от центъра на галактиката, защо обиколката не е кръг, а елипса.

    2. Завършва и съответно започва нов етап за магнитното поле(щит) на Земята, който трае 5125 години. Науката е доказала че понякога посоката на това поле се променя в този период, но не е задължително за всеки 5125 години, т.е. компасите ще показват Север, където всъщност е Юг преди промяната. Най-вероятно според учените няма да сме свидетели на тази 180 градусова промяна, но магнитното поле ще има(вече се случва) доста занижена сила.
    От 1998г. силата му намалява постепенно и това всъщност е основната причина за рязката промяна на климата на нашата планета.


    Това са стриктно научните данни какво ще се случи.

    И не само Маите са знаели за това, всички стари култури са описали настъпващите промени.

    Как тези събития ще повлияят на нашия начин на живот е в същност въпрос на личен избор, погледнато от гледна точка на източните философски традиции."




    "В същност и Учителя говори за тази промяна, с начина на изразяване от преди 60-70 години.

    След 90-та година в различни университети по света, независимо един от друг почнаха да откриват странни неща относно Човека и неговия потенциал. Тези странни неща, които науката започва да разбира и обяснява, се оказват същите тези неща които са описани в "религиите"(аз го наричам, Забравената мъдрост за самите себе си).

    Човешките чувства влияят на околната среда, съответно на бъдещето - доказано е на база експерименти от квантовата физика, и така след 120 години забвение се открива още веднъж Етера, сега наречен Квантова Холограма.

    Но без да пиша научна статия, просто ще дам извод:

    Ние градим бъдещето на база на нашите положителни и отрицателни вярвания - т.е. чувствата ни изграждат реалността.

    Каквото бъдеще си представим, такова ще имаме.


    Пример, нужни са 800 положително вярващи души за изхода на дадено бъдещо събитие, да надмогнат над 1 000 000 негативно настроени - това е научно доказано и вече не е научна фантастика."



    Иваил
    Активен
    JG
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2

    « Отговор #10 -: Декември 18, 2009, 02:51:48 »


    Онези, които загубят биомагнитното си поле и преживеят смяната на полюсите, ще се "събудят" "форматирани"- няма да имат съхранена никаква памет, и ще се наложи да откриват огъня отново...

    Кристиян

     Усмивчица Здравейте!
    Научен съм да подлагам всяко твърдение под анализ.
    А по горе казаното от вас ме кара да си мисля колко астронавти с форматиран ум съм виждал, не си помням такъв случай. Въпреки че са правени изследвания на кокоши зародиши тъй наречените яйца и е установено че при липса на магнетизам и гравитация не може да се осъществи деление на клетката и не може да се осъществи оплождане на яйцеклетка от сперматозоид. Ако е само за три дни не е толкова страшно за животинския свят.  По скоро ще има проблеми които ще доведат до поголеми катастрофи. А той е циркулацията на водните басейни в момента в северното полукълбо водите се въртят обратно на часовниковата стрелка. И от там би се променил целия термо баланс на планетата Земя. Биха измрели стотици видове водорасли, риби и хранищете се с тях. А да не забравяме, че главния източник на кислород са водораслите.  Намигване
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #11 -: Януари 01, 2010, 14:59:32 »

    МАГНИТНИЯТ ПОЛЮС НА ЗЕМЯТА ПОТЕГЛИ КЪМ СИБИР

    31 Декември 2009, 09:36

    hicomm.bg

    Геолози установиха, че скоростта на преместване на земните магнитни полюси е достигнала рекордни стойности за цялата история на нейното измерване - 64 км. за една година. Към момента магнитният полюс усилено се придвижва към Сибир. Това е доста сериозна промяна, като се има предвид, че при първото му измерване в самото начало на XIX в. той е бил на канадска територия - близо до остров Елсмир.

    В началото на XX в. е установено, че полюсът постепенно мигрира, като скоростта на движението му постепенно се засилва. През 1904 г. тя е била 15 км. на година, а през 2007 г. е достигнала 55 - 60 км на година. Според учените движението на полюса е причинено от движението на течното метално ядро в недрата на планетата. Този процес би могъл в крайна сметка да доведе до промяна в полярността на магнитното поле на Земята и се предполага, че подобно събитие се е случвало многократно в миналото.
    Активен
    m_banovski
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 12


    « Отговор #12 -: Април 13, 2010, 14:19:11 »


    Изместване на полюсите
     
    Северния полюс
    На Земята има два Северни полюса - географския и магнитния.
    Географския северен полюс е най-северната точка на планетата. Намира се на 90 градуса северна дължина, а всички меридиани се събират в него. Земната ос свързва Северния и Южния полюс. Северния полюс се намира на около 750 км от Гренландия в средата на Арктичния океан, който на това място е дълбок около 4087 метра. През повечето време полюсът е покрит с лед, но понякога е забелязвана и вода на в района около полюса. Скоростта на въртене на северния полюс може да е приеме за 0, сравнена със скоростта на въртене на Екватора - 1660 км за час. Линиите на часовите зони са толкова близо на полюса, че когато е нужно точно време се използва универсално координирано време. На северния полюс половината година е ден, а другата половина - нощ ( полярен ден и полярна нощ ).
    Северния магнитен полюс се намира на 1600 километра на юг от северния географски полюс на 78°18` северна дължина и 104° западна ширина. Той се намира на югоизток от канадския остров Нинавут. Магнитния полюс на земята е единия полюс на земното магнитно поле и затова компасите сочат към него. Магнитното поле на Земята, а заедно с него и Северния магнитен полюс се изместват всяка година, така че тези, които използват компас за навигация, трябва да се информират редовно за това изместване. Когато е определен за първи път през 1831 година, той се намирал на хиляди километри от сегашното си място. Националния геомагнитен институт следи движението на Северния магнитен полюс и отчита средна преместване от 15 км на година. Северния магнитен полюс се премества и в еднодневен цикъл, като всеки ден променя разположението си с 80 километра от средната му точка.
     
    Загуба на земния баланс
    Изследователи от Калифорнийския технологичен институт смятат, че са решили загадката на "еволюционния голям взрив", който се е случил преди половин милиард години. По това време животът на Земята претърпява дълбока промяна, свидетелство за което е най-старият фосил, намерен досега, който е бил сред прародителите на всички животни на Земята. В своя доклад групата съобщава, че еволюционния скок, станал по това време, съвпада с друго уникално явление в земната история - промяна на земната ос с 90 градуса по отношение на континентите. Д-р Джоузеф Киршвинк, геолог и водещ автор на изследването, смята, че гигантска промяна в разположението на тектоничните слоеве нарушава баланса на земната маса, което довежда до нейното преориентиране. Това означава, че районите, разположени на полюсите, са се преместили на Екватора, а две противоположни точки близо до екватора стават новите полюси.
    Живите организми започват да се развиват изключително бързо, близо 20 пъти по-бързо от нармалното евелюционно ниво, преди около половин милион години, и никой не знае защо. Според Д-р Киршвинк "Това бясно развитие започва преди около 530 милиона години и спира след около 15 милиона години. Това е една от мистериите на биосферата." Геофизичните доказателства, събрани от скални депозити преди този период, по време на периода и след него, показват, че всички големи континенти преживяват голямо придвижване през този интервал от време.
    Дейвид Евънс, съавтор на доклада, отбелязва, че е много трудно да се накарат големите континенти да се придвижват със скорост над няколко десетки сантиметра на година. Нормалните нива днес са между 5 и 20 сантиметра на година. Според Евънс "Земята следва "тектоничен лимит" през последните 200 милиона години, като нищо, подобно на промяната през ранния Камбрий, не е наблюдавано. Някакъв друг процес трябва да е накарал континентите да се движат толкова бързо по горните слоеве на мантията.
    Геофизиците знаят от около половин век, че твърда, подвижна част на планета може да се движи бързо при определено положение на нейната ос на въртене. Процесът е наречен "истинско полярно изместване". Според Киршвинк то не е като познатото ни движение на тектоничните плочи. Последното се предизвиква от пренос на топлина в земната мантия, докато истинското полярно изместване е следствие от дисбаланс в масата на планетата, което според законите на физиката води до изместване към равновесното положение със значително бързи темпове. По време на това преместване цялата твърда структура на планетата се движи едновременно.
    Аналогия на ефекта можем да направим чрез един прост опит. Нека циментираме противоположните краища на една баскетболна топка, а след това да я завъртим. Ако я завъртим с тежестите на екватора, тя ще продължи да се върти без никакво изместване. Ако я завъртим на една от тежестите обаче, топката ще започне да се върти, така че тежестите в края на краищата ще се окажат на екватора. В този случай топката изравнява своя максимален инертен момент с оста на въртене, както се изисква от законите на физиката.
    Като астрономическо доказателство, че такъв феномен може да се случи, авторите се обръщат към Марс. На екватора на планетата има гигански вулкан, наречен Тарсис, който е най-голямата гравитационна аномалия в Слънчевата система. Тарсис може да се е образувал на екватора, но е много по-вероятно това да е станало някъде по-близо до полюсите, а след това той да се е преместил към екватора заради увличащите сили, предизвикани от неговата голяма маса.
    Нещо подобно трябва да е станало на Земята, казва Киршвинк. Преди 550 милиона години, 20 милиона години преди еволюционния взрив, се затварят някои от зоните на потъване при формирането на суперконтинент. Това води до голямо изместване на тектоничните граници.
    Ако Земята е имала гиганска масова аномалия на екватора и сравнително равномерно разпределена маса навсякъде другаде, дори и малко разместване на по-малките части би довело до големи размествания на всички тектонични плочи. Движение до 90 градуса би могло да бъде предизвикано и ако максималния инертен момент ( който е на полюсите ), стане по-малък от средния момент ( който е на екватора ). Големите движения на тектонични плочи могат много добре да бъдат обяснени с инертно разместване. През 15-те милиона години на бързо преместване на плочите, всички живи форми биха били форсирани да се справят с бързо променящите се климатични условия. Тъй като океанските циркулационни цикли са много чувствителни към промените в климата, една голяма климатична промяна би накарала теченията да станат непредсказуеми. Резките смени в глобалната океанска циркулация биха предизвикали отделянето на органичен въглерод от океанското дъно.
    Въпросът какво точно е предизвикало еволюционния взрив може би ще намери своя отговор. Киршвинк отбелязва, че тези глобални промени в океанската циркулация ще разстроят регионалните екосистеми, като ги разбият на по-малки и изолирани групи организми. Според него "Еволюционните шансове за оцеляване в малка популация са по-големи, отколкото в голяма. Въглеродните цикли сочат, че големи промени в океанската циркулация стават на всеки един милион години. Това е достатъчно време за еволюцията, за да израсте на основата на остатъците от предишната флора и фауна.
    След това процесът се повтаря. Това е страхотен сценарий за увеличаващото се разнообразие в животинския свят, особено за периода преди половин милиард години, когато се обособяват главните групи животни, които съществуват и до днес. Киршвинк и неговите сътрудници правят тези изводи на базата на информация, събирана в продължение на 20 години работа в райони с добре изложени пластове от Предкамбрия и Камбрия. Те изучават слабите магнитни полета на скалите ( палеомагнетизъм ) с надеждата да разберат разположението на магнитното поле на земята преди половин милион години. Остатъчният магнетизъм също може да покаже на каква ширина са се намирали седиментите. Това е така, защото магнитното поле се променя с промяната на географската ширина. Фактът, че са намерени магнитни материали, които сочат в други посоки, показва, че земята се е премествала заедно със северния магнитен полюс.
    Геоложките образци, събрани в Австралия ( където има най-добре запазени седименти от епохата на Пангея ), показват, че целия континент се е завъртял обратно на часовниковата стрелка с близо 90 градуса. Това завъртане е започнало преди 534 милиона години и свършва някъде в средата на Камбрия.
    Северна Америка, от друга страна, се движи бързо от късния Предкамбрий до Средния Камбрий, като за това време сменя разположението си отюжното в северното полукълбо. Дори видовете морски скали, преобладаващи в различните географски райони - карбонати на тропиците и глини и конгломерати в по-големите ширини, доказват палеомагнетично насочени движения. Палеомагнетичните посоки са точни до 5 градуса. Тъй като полюсите се премествали много бързо, може да се определи и приблизителната географска дължина.
    Хипотезата на Киршвинк е тествана много пъти, и може би това е вярното обяснение на еволюционния взрив от преди половин милиард години.
     
    Разместване на земната кора
    През 1958 г Чарс Хапгуд предполага, че земната кора е претърпяла много размествания, а геоложките концепции за придвижването на континентите е разширяването на океанското дъно дължат своята същност на първично преместване на кората. Според Хапгуд преместването на земната кора е станало възможно, благодарение на пласт втечнени скали на около 160 километра под повърхността на Земята. Едно изместване на полюсите би станало причина скалите в кората да бъдат изложени на магнитни полета от друга посока.
    Преместване на земната кора означава движение на цялата твърда обвивка на Земята върху вътрешните й пластове. Когато това става, планетата претърпява климатични промени. Климатичните зони остават същите, тъй като те се определят от Слънцето, но вече обхващат различни континенти. Последствията от такова преместване на земната кора биха били катастрофални. По цялата повърност ще има земетресения, а предезвиканите от тях огромни приливни вълни и цунамита ще се разбиват в бреговете на континентите и ще заливат по-ниските части. Старите палярни шапки ще се топят и ще повишават допълнително океанското равнище.
    Друг учен, Вавилов, открива пряка връзка между възникването на земеделието и земите над 1500 метра над морското равнище. Работейки с презумцията, че магнитните полюси винаги са близо до полюсите на въртене, Хапгуд събира геомагнитни скални проби, от които се вижда, че най-скорошното разместване на земната кора е от преди 17.000 да преди 12.000 години. Според тези проби Северният полюс се е преместил от района на залива Хъдсън ( Канада ) да сегашното му място в Арктичния океан.
    Ланглей и Хансън, други учени, събират информация за климатични промени, според която е имало големи климатични промени преди 12.000 години. По това време става масовото измиране през Плеистоцена, повишава се морското равнище, приключва ледената епоха, появяват се първите следи от земеделска дейност.
    Използвайки геомагнитно и въглеродно датиране, Хапгуд определя, че разположението на полюса през различните периоди е:
    Позиция 1 - 63 градуса с.д., 135 градуса з.ш. ( Аляски залив - 75.000 години пр. н. е. )
    Позиция 2 - 72 градуса с. д., 10 градуса и. ш. ( Гренландско море - 50.000 години пр. н. е. )
    Позиция 3 - 60 градуса с.д., 73 градуса з. ш. ( залива Хъдсън - 12.000 години пр. н. е. )
    Позиция четири - днешната позиция.
     
    Доказателства и факти
    В своя бестселър "Земята в катаклизъм", историкът Имануел Великовски описва какво би се случило, ако се премести земната ос:
    "Нека приемем като работна хипотеза, че под влиянието на някаква сила се премести оста на Земята. Веднага ще последват земетресения по цялата Земя, ще се завихрят множество урагани, а океаните и моретата ще залеят сушата на няколко стотин километра навътре, носейки тиня, и морски животни. Ще изникнат нови планини, езера ще се изпразват за секунди, реки ще променят коритата си. Горите ще бъдат пометени от ураганите и залети от океаните. Някои от моретата ще се превърнат в пустини, а плодородни земи ще се озоват на няколко хиляди метра под морското равнище.
    Ако тези събития са съпътствани от смяна в честотата на въртенето на земята около остта й, водата в екваториалните океани би се изтеглила към полюсите заради центростремителната сила. Всеки може да си представи груба картина на това, което ще последва. Изместването на земната ос ще промени климата на цялата Земя, което ще доведе до изчезването на много животински и растителни видове.
    Хапгуд и Великовски не правят своите теории на базата на въображаеми опори. Теорията, че земната кора плава върху магма е от 50-те години на 19 век. Доказателства, събрани по целия свят, говорят за един или повече катаклизми в миналото на Земята. Най-ранните от тях са датирани съответно през 1500 г. пр. н. е. и 800 г. пр. н. е. Великовски използва събраните научни доказателства за тези катаклизми в опит да отговори на въпросите: Какво е накарало тропични гори да растат в полярни региони? Каква е причината за голямата вулканична активност в миналото? Защо земетресенията са били толкова много и така силни в миналото?
    Теориите за градивността и еволюцията поддържат мнението, че според геологическите находки от незапомнени времена нашата планета изпитва само малки промени - причинени от вятъра или водата например - които по метода на натрупването стават причина за глобалните промени. Тези теории обаче не могат да обяснят големите революции в природата.
    Великовски пише още: "Събраните данни показват, че големите световни катастрофи са били придружени или от преместване на земната ос или от смущения в денонощните и годишните движения на Земята. Състоянието на скалите с вулканичен произход и запазени магнитни свойства много по-силни от тези, които би могло да предизвика земното магнитно поле, показват същността на действащите сили в тези катаклизми. Много от световните феномени, причините за които са слабо познати, се обясняват с една единствена причина. Това е или внезапна смяна на климата, или промяна на границите на океан, или образуване на ледена покривка. В други случаи е продължителен дъждовен период, появяването или изчезването на планина, издигане и потъване на брегове, промяна в магнитното поле на Земята, но никога няколко или всички заедно. Ако се задълбочим в теориите на Великовски, Хапгуд и хиляди други геолози, палеонтолози и археолози, сред които и Айнщайн, виждаме същите тези причини, но съчетани в едно като следствие от преместването на земната ос. Разбира се за самото преместване съществуват други причини, някои от които вече описахме по-горе.
    Ранд и Роуз Флемът разглеждат преместването на земната кора в тяхната книга "Когато небето падна". Те намират доказателства за това преместване по целия свят и описват последиците от такъв катаклизъм и по-специално последиците, които засягат нашата цивилизация. Според Ранд и Роуз голямо преместване на земната кора е имало около 11.000 г. пр. н .е. Те казват, че "...то е оставило следи от смъртоносната си визита като например масовите измирания на животински видове, особено в Америка и Сибир.
    Интересно какво ще кажете за другите свидетелства за преместването на земната кора - например корали, намерени в Нюфаундленд, папрати, животински и растителни вкаменелости, въглища ( те имат растителен произход ) и вкаменени палми в Антарктика, както и водни лилии и вкаменени палмови листа дълги 3-4 метра в Шпитцберген. Има свидетелства, че на около 780 километра от Северния полюс през миоцена е имало блатен кипарис. Всички тези факти говорят, че полюсите не са покривали същите части от сушата през цялата геоложка история. Имало е времена, когато ако не се адаптираш бързо и не мигрираш - умираш.
    Ако ужасът на преместването на земната кора ни сполети днес, прогресът и хилядите годин еволюция ще бъдат пометени напълно от повърхността на земята за няколко десетки години. Тези, които живеят близо до високи планини, имат шанс да оцелеят, но те ще оставят в долините всички плодове на цивилизацията, градени хилядолетия. Само няколко десетки години след това за разрушителните оръжия, мощните машини, и дори за домакинските уреди, ще се говори като за нещо фантастично. Може би оцелелите ще предават тези истории на децата си, а те на техните деца, а когато след още няколко хиляди години техните потомци може би ще достигнат нашето ниво на развитие, истиността и първоизточника на тези истории ще са забравени, и те ще бъдат обявени за "митове" и "легенди" за "боговете" от "древността". Въпреки това ще се намерят достатъчно смели хора, които в да следват митовете в търсене на "изгубени земи" и "митични градове" ( като Ню Йорк, Париж... ), Те дори може да следват карти, прерисувани от картите, оцелели на някой кораб или подводница.
    Такива събития може да са се случили в миналото, може да се случат и в бъдеще. Но в училище не ни учат на това. Въпреки това аз се надявам вие да продължите да търсите истината в митовете на древните, които са запазили, макар и в изменен вид, част от културата и науката на нашите неизвестни предци.
     
    Активен
    m_banovski
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 12


    « Отговор #13 -: Април 13, 2010, 14:21:28 »

    Един мамут разказва...
    Мъртвите животни не могат да говорят, но въпреки това понякога ни казват много важни неща. Има една уникална история, която е повтаряна от много животни, но нито едно от тях не я разказва в такива детайли и така достоверно, както един мамут. Самата история е доста проста - мамутът е умрял от внезапна смърт. Неговото тяло се е замразило за часове. Когато няколко хиляди години по-късно откриват тялото му в Сибир, се оказва, че тялото му е толкова добре запазено, че кучетата лакомо се нахвърлят върху него преди да бъдат спрени от стопаните си. Тялото на мамута дори не било започнало да се разлага запазено от студа в самотния му гроб.
    Все още неразкритото тяло на открития на 17 октомври 1999 година мамут. 23.000 - годишното животно е открито в Сибир с помощта на радар, а след това е изрязан целия блок около него за да го транспортират недокоснат до лабораториите, където са направени изследванията.
    Има много истории за мамути, бродещи из ледените простори на Северна Европа и Сибир. Винаги съм се чудил откъде намират достатъчно храна, за да поддържат жизнените функции на огромните си тела, на място, където има толкова малко растения. Сибирския мамут най-накрая дава отговор на този въпрос - тези равнини са били не ледени, а субтропични, а в съседни, отдалечени райони са намерени доказателства за съществуването на степна растителност.
    В стомаха на мамута и дори в неговата уста са намерени растения, доста добре запазени от екстремните температури. И познайте какво - всички растения са от видовете, срещани в субтропичните климатични зони. Именно те направиха от този мамут и неговата история истинска сензация, защото веднага възниква въпроса: какво търсят субтропични растения в устата на мамут, замръзнал толкова бързо, че дори не е успял да започне да се разлага?
    Всичко на тропиците се разлага много бързо под действието на топлината и интензивната слънчева радиация. Никаква мъртва органичнаматерия не може да избегне действието на тези сили, т. е. няма начин умрелият мамут да не е изпитал влиянието им. Ако беше изложен на тези фактори дори само за един ден, щеше да има видима разлика в състоянието на трупа. Но никакви следи от разлагане не са открити потялото на мамута. Единственото възможно заключение, е че климатът се е сменил от субтропичен до арктичен за много кратко време. Това именно е най-интересната част от историята на мамута.
    Поддръжниците на теорията за катаклизмичната еволюция правят този мамут един от главните й аргументи. Всички останали или се опитват да я заобиколят, или да обяснят по някакъв смешен начин. Въпрек това мамутът доказва по категоричен начин, че има възможност за драстична смяна на климата практически само за миг. Не говорим за промяна от няколко градуса географска ширина или дължина, а за огромна промяна, чиято същност показва, че климатичните зони са се завъртяли с поне четвърт от земното кълбо. Това в действителност показва, че разположението на полюсите също се е променило. При това то не е станало, както някои последователи на катаклизмичната еволюция смятат - постепенно, а изведнъж, за по-малко от ден. Този факт добавя още повече "лютиви подправки" към историята на мамута, тъй като официалната наука ( науката, която учим в училище ) все още не е "твърдо" убедена във верността на теориите за преместване на полюсите, а сега й се налага да приеме, че такава смяна не само е станала, но е приключила за един ден!
    Един много важен въпрос е въпроса за силата ( силите ), предизвикали такава драматична промяна, и дали са способни да го направят няколко пъти в историята на планетата. Защото ако полюсите наистина могат да "скачат" от едно място на друго, отдалечено на хиляди километри, то следите от ледникова дейност по цялото кълбо доказват, че те наистина са го правили. Този факт показва че няма смисъл в твърденията, че облак преминаващ космически прах би могъл да предизвика продължителното застудяване в Северното полукълбо, известно като последната ледена епоха. Освен това изследвания от последните деситилетия показват, че когато в едното полукълбо е имало застудяване на климата, в другото също е имало такова застудяване. Такива ситуации могат идеално да се обяснят с изместване на полюсите. Излиза, че ледените епохи не са изолирани случаи, а просто стават на местата, където са се намирали арктичните и антарктичните райони в момента на застудяването. Въпросът за силите, предизвикали това движение все още е без отговор, но може би вече сме близо до него.
    НАСА ( САКА - Северно Атлантическа Космическа Агенция ) подвърди представата за Вселената като електромагнитна структура. Главния принос за това имаше откритието, че системите от пръстени и луни около газовите планети следват линиите на техните електромагнитни полета. Както и да го въртим, излиза че електромагнетизма определя разположението на материята ( следователно и на полюсите ). От това следва, че промяната в електромагнитното поле може да е причина за "скока" на полюсите.
    Учени от университета в Лайпциг са разработили модел, според който нашата планета функционира като едно огромно динамо. Металите и скалните късове имат магнитни свойства. Когато техните магнитни линии се пресекат, механичната енергия се превръща в електрична и планетата се зарежда електромагнитно. Така планетата изгражда свое собствено магнитно поле. Изследването на Лайпцигския университет доказва също, че системата е много нестабилна.
    Знае се, че електромагнитните полета могат да сменят поляритета си. Това разбира се важи и за земното магнитно поле. Планинските хребети са свидетелство за това. Те са се формирали един след друг по време на големите катаклизми от потоците лава, бликащи от океанското дъно. При изстиването на лавата, магнитните частици запазват тяхната посока, следователно те показват разположението на магнитните полюси ( които са близо до географските ) в момента на застиването. Насочеността на магнитните частици показва, че тези катастрофи са били съпътствани от смяна на разположението на полюсите. Измерванията на магнитните частици са направени в различни хребети и показват, че те са сменили посоката си диаметрично ( т. е. на 180 градуса ) поне 170 пъти за последните 70 милиона години.
    Съществуват и теории, според които тези драматични промени в разположението на полюсите, свидетелствата за които са открити в магнитните частици на лавата, показват само най-големите катаклизми, а в същност по-малки колебания в мястото на полюсите стават доста по-често. Вече отговорихме на стария въпрос, но се озоваваме пред нов - какво предизвиква такива големи промени в магнитното поле на Земята.
    Може би отговора е в електромагнитното поле на Слънчевата система. Всяко електромагнитно поле се формира според факторите, които му въздействат. Когато тези фактори се променят се променя и полето. Това означава, че добавянето на енергия променя енергийния потенциал в следствие на което се променя електромагнитнтото поле. Такива промени могат да усилят магнитното поле на определени места, но въпреки това да станат причина за глобални промени в структурата му. Ако полето се промени достатъчно, ще се промени и разположението на полюсите.
    Орбитата на една планета се определя на същите принципи както и орбитата на електроните. Тя зависи от заряда, който определя мястото на планетата в магнитната структура на Слънчевата система. Следоватилно промяната на големината на заряда може да доведе до смяна на орбитата. Когато един електрон получи или освободи един фотон, неговия енергиен потенциал се променя, а заедно с това и орбитата му. Планетите могат да получат енергия при сблъсък с космическо тяло. Те освобождават енергия при вулканичните изригвания. И при двата случая може да настъпи обръщане на поляритета на планетата и дори промяна в орбитата й.
    Потвърждение за това намираме в древните легенди на маите и китайците, в които намираме истории, в които се разказва, че след голямо природно бедствие Слънцето изглеждало по-малко, а Луната по-голяма.
    Изглежда, че такова бедствие като преместването на полюсите на Земята с около 90 градуса за един ден се е случвало и може да се случи отново. Този факт още не е признат от официалната наука. Може би ще трябва да дочакаме такова преместване наистина да стане, за да се убедим в неговата истинност. Дано да не е така.
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2936


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #14 -: Април 13, 2010, 15:09:34 »

    Това ще се случи все някога!
    Сигурен съм!
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Общото биомагнитно поле, като склад за съхраняване на информация
    Духовни учения
    Administrator 0 731 Последна<br />публикация Юни 23, 2009, 22:26:24
    от Administrator
    Енергийното поле на Вселената
    Книги
    paparosko 0 613 Последна<br />публикация Февруари 02, 2012, 10:33:21
    от paparosko
    Кундалини, МЕР КА БА, торсионно поле
    Обща тематика
    Harpi 14 915 Последна<br />публикация Декември 14, 2012, 16:18:48
    от Harpi
    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Изработка на сайт | Психолог  © Copyright