Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Гробницата на Бастет  (Прочетена 4534 пъти)
delfin
Гост
« -: Юни 20, 2009, 08:48:25 »

"...
- А Бастет? Казано е, че шествието със саркофага на Бастет е тръгнал от Египет, за да бъде погребана край днешното Малко Търново. От кой Египет е тръгнало?
- Днешните хора няма от къде да научат, че Древен Египет е тук. Те знаят, че шествието е тръгнало от Египет и в един момент саркофагът й се озовал в Б-я. Но защо ли ще идват от далечния Египет, за да бъде погребана в Б-я? Дали там, в долината на царете е нямало място за нея? Не си ли задават въпроса, защо една богиня ще се погребва на територията на далечна страна?
- Шествието се е движело по древните ни земи. Споменът за него, свързан с днешен Египет, води до заключението, че съркофагът е пропътувал хиляди километри. А в същност погребалното шествие, придружаващо саркофага, е изминало само няколко десетки км. От светилището, където е извършен ритуала по затварянето на саркофага и тържествената церемония, до сегашното му местонахождение.

- Ще можем ли да разберем някога какво съдържа този саркофаг?

- Разрешение за изваждането на саркофага ще се получи веднага след официалното оповестяване, че Троя е открита. Нещата са свързани, едното води къв другото. Това е дакономерността на древните тайни.

От "Тайните подземия на Б-я"
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Октомври 10, 2009, 05:22:53 »

"Бастет носи огърлица менат или държи в ръце музикалният инструмент систрум. Огърлицата менат е съставена от нагръдник с мъниста и противотежест. При трепкане на мънистата огърлицата издава звуци, затова се използва като музикален инструмент. В една от легендите за Бастет се споменава за ключа към гробницата:

"Той… ще носи ключ на вратата,
ковчеже едничко щом той отвори,
ще се надигне девица самичка.
И  зейне ще празно мястото в гроба,
Ще видят тогава те маската само."

Ами, ако чрез звука който издава менат или систрума да се отключва вратата към гробницата.



"Дъщеря една имаше той,
но тихо, без вопли и стон,
загуби я рано
от сили незнайни.

Пророчица стана,
тайни да пази.
В прокълнато царство
погреба я той.

Да чака човека оттам да я вдигне.
С маска покри лицето моминско.
На котка глава, на жена тялото,
но чака го вече много години.

Ще стане туй скоро
сред викове страшни
покрили тревата
трупове страшни."

Дадено от baradj
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Октомври 15, 2009, 13:36:06 »

http://bastplace.hit.bg/ -

Снимки, статии и книгата на Кръстю Мутафчиев - "Хомо Сапиенс. За произхода на Хомо Сапиенс"
Активен
dayana
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 292


« Отговор #3 -: Октомври 15, 2009, 18:38:54 »

За Гробницата на Бастет научих съвсем случайно това лято през месец юли (но няма случайни неща), и пак така случайно отидах в гр. М.Търново, м. Градището.

Тук по-долу, ви пращам нещо, което съм копирала от друг сайт.

Приятно четене Намигване  СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ......... Ухилен

СЕКРЕТНА РАЗРАБОТКА ОТ 20 Г. СТРЯСКА ЖИТЕЛИТЕ НА МАЛКО ТЪРНОВО

Търсят гробница на египетска богиня
Изследователи твърдят, че светилището е врата към Космоса


В подножието на най-високия връх в българската част на Странджа - Градище, има египетска пирамида. В нея е погребана богиня с глава на котка. Гробницата е построена през VIII в. пр. н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били изклани до крак, за да не разнесат свещената тайна. В саркофага на Бастет са заключени огромни знания за земята, космоса и произхода на човечеството. Пирамидата не е просто обикновена гробница, а врата към звездите.

Истерията около египетската гробница в Странджа започва след появата на странна древна карта с неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Притежателят й, чието име се пази в тайна, решил, че става въпрос за скрито съкровище. Дълго време търсил специалисти, които да разчетат картата, докато се озовал в БАН. Оттам документът попаднал при Людмила Живкова. Историята с тайнствената карта е разказана подробно в книгата "Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс" на Кръстю Мутафчиев. Авторът е бил съветник на Людмила и като шеф на отдел "Културно наследство" е включен в изследователския екип в Малко Търново. Той твърди, че след като занесли картата на Ванга, пророчицата казала: "Мястото е свещено, намира се в близост до Малко Търново. Има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си. Там има несметни богатства - злато на буци, предмети, книги, оръжие. Оръжието им е особено. Има написана история за 2 хилядолетия назад и предсказание как ще се развие светът 2 хилядолетия напред. Нещата са закопани на 6 места. Много, много отдавна дошли по вода от Египет, били стройни и високи, с черни коси. Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Грозяла ги голяма опасност, всичко било построено от роби, пролята е била много кръв." Прозрението на Ванга накарало Живкова да действа. През пролетта на 1981 г. тя изпраща в Малко Търново експедиция, която започва разкопки. Още с пристигането си в местността Мишкова нива изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април вечерта, след изгрева на луната, групата отишла на хълма. В този момент върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в царствен трон мъж и втора мъжка фигура зад него. Мутафчиев твърди, че той и колегите му се вцепенили от ужас и не успели да помръднат, докато образите не изчезнали, а веднага след това хукнали обратно към града. Странни неща в Мишкова нива са виждали и иманяри. "Нещото" се появявало винаги нощем, но в определени дни през годината. Местни жители твърдят, че усещат някакво енергийно излъчване, но какво точно никой не може да обясни. Още на следващия ден изследователите се върнали на хълма и започнали разкопките. Попаднали на вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък. В тунела са открити полуизгнили дървени дръжки от сечива и скрипец. Находките са изпратени незабавно за лабораторен анализ в ГДР. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранат - плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител. Групата попада и на друга странна находка. На около 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни късове. Върху скалите на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна писменост и идентични с тези върху старинната карта.

Елена Димитрова


Мястото било свещено за траки и римляни

Въпреки секретността на проекта новината за необичайните находки стига до ушите на Държавна сигурност и службите вземат обекта под своя опека. Дълго време районът е бил отцепен от военните. Внезапната смърт на Людмила Живкова слага край на проучването. Най-смелите догадки свързват кончината й с разкопките. Обектът отдавна не се охранява от военните, но така или иначе достъпът до него е невъзможен, защото се намира непосредствено до българо-турската граница и попада в зоната "зад мрежата". Отвън мястото прилича на обикновен хълм и с нищо не подсказва, че под него лежи египетска пирамида. От западната му страна се забелязват два отвора, напомнящи изоставени рудници. От другата му страна е разкрит уникален тракийски комплекс от V в. пр.н.е. - тракийска куполна гробница, светилище с жертвени корита, некропол и крепост от римско време. Находките подсказват, че случайно или не мястото е било свещено както за траките, така и за римляните.


Археолози и историци отричат легендата

В книгата си "Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс" Кръстю Мутафчиев излага версията на изследователите, изградена на базата на дешифрираната старинна карта и разкопките. Според тях извънземна цивилизация е сложила началото на човешкия род на земята. Пришълците дошли от съзвездието Цефей. Водени от Бастет, те се установили в Египет, а след смъртта на владетелката им по нейно желание я погребали в Странджа, като пренесли тялото й с кораб по море. В българските земи космическите заселници сложили началото на тракийската цивилизация, а доказателствата за това лежали в гробницата на Бастет. Мутафчиев вплита в теорията си и твърдения, че Омировите герои и древногръцките богове всъщност са реално съществували личности, дошли от друга планета. Още по-смела е версията му, че в гробницата на Бастет в Странджа вероятно се намира и изчезналият библейски Кивот със скрижалите. Тези твърдения се приемат с насмешка от водещите ни археолози и историци. Те твърдят, че историята е нелепа и смешна, а Людмила Живкова е била заблудена от псевдодоказателства за съществуването й. Един от основните им аргументи е, че по света никъде няма гробница на божество, защото божествата не умират. Екипът на Живкова обаче контрира с тезата, че Бастет е била фараонка, а след смъртта й е обожествена. Дали под Странджа има нещо и какво е то, остава загадка. Библейски Кивот, египетска гробница, старгейт или просто старинни рудни галерии лежат в подножието на връх Градище, може да се разбере едва след мащабно археологическо проучване. Засега обаче никой не смята да хвърля пари за нереални теории и мистични легенди.


Статията е на в-к "Стандарт" от 2004 г.
« Последна редакция: Октомври 15, 2009, 20:10:46 от delfin » Активен

ИСТИНАТА семето на МЪДРОСТА- може да бъде открита къде ли не!
Можем да посочим пътя ня другите,ала всеки трябва да го извърви сам-докато не прогледне за СВЕТЛИНАТА на неподправената МЪДРОСТ,там,в края...от където сме поели всички, някога много отдавна,в зората на ВРЕМЕТО!
dayana
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 292


« Отговор #4 -: Октомври 15, 2009, 21:29:39 »

............ Намигване
При Ванга идват какви ли не хора с най-невероятни въпроси, искания и проблеми. Идват дори и такива, които искат да им каже кои цифри ще се паднат от следващия тираж на тотото, за да спечелят много пари, разни иманяри, настояващи да им каже къде има закопани съкровища, за да ги открият. Някои от тях носят писмена и карти, мислейки, че като ги подържи в ръцете си, Ванга ще се ориентира по-лесно и ще им каже къде е точно мястото. Такива хора Ванга отпраща с възмущение, защото не признава придобиването на пари без честен труд.
  
Един ден при моята майка на Рупите дойде човечец с молба да му ходатайства да бъде приет от Ванга. Показа й някакъв смачкан лист хартия с написани, по-точно много несръчно преписани десетина реда със знаци, които приличаха на йероглифи.
  
Отгоре имаше някакви драскулки като нарисувани от детска ръка, за които човекът каза, че представлявали карта.
  
Не вярвам и не се отнасям сериозно към този вид преживявания, слушах с половин ухо и с нарастваща досада, защото много хора ни притесняват с молби за ходатайства, а освен това трябваше да отидем до Петрич.
  
Човекът надълго и нашироко й обясняваше, че носил тази карта при разни професори в София, но никой не могъл да му разчете писмото, даже му казали, че това са глупости, защото според тях там били просто наредени в редове знаци, които не приличат на никое писмо, което им е било познато. Та човекът беше дошъл при Ванга да му го „разчете” и да му каже къде са парите.
  
Понеже майка ми много добре знаеше, че Ванга не обича да приема такива хора, реши да го накара да се откаже от тази среща и тъй като е отзивчива към проблемите на всички Вангини посетители, за моя най-голяма (неприятна, признавам си) изненада, я чух да казва, че дъщеря й, т. е. аз, е изучавала и се е . занимавала с йероглифи и може би ще може да му го разчете. Като всяка майка естествено тя много ме бе надценила.
  
Човекът дойде при мене - аз седях на пейката до Вангината къщичка - и отново най-подробно ми разправи всичко.
  
Вече съвсем притеснена, не го слушах изобщо и съвсем бегло погледнах омачкания лист хартия, който ми подаде. Къде ти! Как ще го разчета, след като отдавнашните ми университетски познания по арабското и старо-турското йероглифно писмо са, меко казано, оскъдни. Това бе непосилна за мене работа. Освен това „професорите от София” като че ли бяха прави. Наистина много от знаците приличаха на арабските йероглифи, но между тях имаше и съвсем непонятни за мен знаци, които по-скоро представляваха някакви дребни геометрични фигури, отколкото йероглифи.
  
Разбрах, че усилията ми са безнадеждни, но след като вече бях обявена от майка ми за „капацитет по йероглифите”, предложих на човека да ми разреши да препиша този текст и в София да го покажа на някои специалисти и преводачи, може би те щяха да се домогнат до тайнственото писмо.
Човекът се съгласи и след като се уговорихме след време да се обади на майка ми за резултат, си отиде.
  
Аз, разбира се, на часа забравих и него, и разговора, който водихме, защото още от началото бях убедена, че цялата тази работа е някаква измишльотина или плод на болна фантазия.
  
Отидохме с майка ми в Петрич, пазарувахме, свършихме си и спешната работа и следобед отново се върнахме на Рупите. По едно време Ванга ме извика при себе си в стаята, където си почива, и след като си поговорихме, се оказа, че тя е чула целия разговор, който водихме с този човек. Разказах й за картата и йероглифите, които разглеждах, и отново категорично заключих, че това е някаква глупост, за която не си заслужава да говорим.
  
Ванга ме слушаше мълчаливо през цялото време, после малко помълча и каза:
  
- Да, ама не е глупост! Тука става дума за огромно нещо, което не е лъжица нито за устата на онзи човек, нито за твоята, нито за която и да е друга засега. Този текст и тази карта са преписвани много пъти и отпреди много години. Повече от няколко поколения. Но никой не може да ги разчете. И тук не става дума за скрито съкровище, а за писменост, която досега не е известна на света. Тя е изписана на вътрешната страна на каменен ковчег, който е скрит дълбоко в земята преди хиляди години. Дори и да намерят този саркофаг - няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света - две хиляди години назад от нашето време и две хиляди години напред в бъдещето.
  
Този саркофаг е сложен и скрит в нашите земи от хора, които са дошли от Египет. Вървели са с камили. Имало е и роби, войни и висши началници. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е бил спуснат и зарит с огромни количества пръст, а хората, които са участвали в тази работа, до един са избити на мястото. Така тайната е зациментирана с потоци невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на бял свят и разгадана от хората. Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност.
  
Слушах Ванга удивена и смаяна и не вярвах на ушите си. Възможно ли е да има такова чудо - неизвестна досега писменост, адресирана до бъдещите хора хилядолетия напред? Нямам никакви причини да не вярвам на казаното досега от Ванга, но това ми се стори повече от невероятно.
  
Когато се върнах в София, показах преписа на мои колеги - специалисти и преводачи, - но те всички установиха, че този текст не може да бъде разчетен и вероятно представлява някаква безсмислица. Тъй като продължавах да мисля, че цялата тази работа е невероятна и невъзможна, един ден просто накъсах листа и го унищожих. След време, когато отново отидох в Петрич, съвсем неочаквано пак заговорихме с Ванга за картата и скритото „съкровище”, за което става дума в нея. На Ванга й беше интересно да разговаря на тази тема. Имах чувството, че самата тя се удивлява на думите, които изрича. Попита ме дали съм показала преписа на специалисти и аз й казах, че съм претърпяла пълен провал. Тя рече:
  
- Да, не можете да го откриете, нито да го разчетете. Още не е дошло времето му!
  
Казах й, че е много жалко, защото съм споделила казаното от нея пред неколцина приятели ентусиасти, които веднага изразиха готовност да тръгнат накъдето и да било, стига тя да ни каже накъде да вървим.
  
Ванга не отговори нищо, после дойдоха други хора и тя разговаряше с тях. Наблюдавах я и ми се струваше, че на моменти се заслушва в нещо, а после като че ли вижда някакви картини, защото спуснатите й клепачи се разтваряха и очите й се движеха под тях, като че ли проследяваха нещо.
Когато отново останахме сами, изведнъж без всякаква връзка с водения в момента разговор Ванга ми заговори на предишната тема. Много бавно и отчетливо, много образно и като че ли четеше по книга - започна да ми описва подробно някаква местност в планината. Имах чувство, че самата тя е там и ми рисува с най-малки детайли онова, което вижда: не убягнаха от вниманието й нито дребната растителност, нито камъчетата, нито почти невидимите пътечки. Накрая спомена за някаква голяма скала и каза, че трябва да отидем на мястото на 5 май. Попитах я защо точно на 5 май, но тя ми каза само:
  
- Заради небесните тела. Трябва да гледате първите лъчи на Слънцето и Луната.
  
И ми даде да разбера, че повече не желае да говори по този въпрос.
  
Въобще не разбрах какво означава последната й реплика, но ние вкъщи сме свикнали да не задаваме излишни въпроси и аз се задоволих с това неясно обяснение.
  
Отидохме в планината още на 4 май. Приличахме на „следотърсачи”, които дирят някаква невидима следа. Не съм планинар и не ме бива много в ориентирането. Това лутане по баирите по-скоро ме притесняваше, отколкото да ми доставя удоволствие. На моменти ме обземаше сериозно съмнение в успеха на това издирване и неколкократно предлагах да се откажем и да се върнем в града. За моя най-голяма изненада обаче към обяд открихме мястото. Толкова точно и подробно ми го беше описала Ванга, че беше невъзможно да допуснем, че сме се заблудили. Видяхме и скалата, която се беше разпростряла на северния край на малка поляна. Огледахме внимателно цялата местност, но не забелязахме в нея нищо особено. Миришеше много приятно на напечени от слънцето различни треви и билки, из чистия планински въздух се гонеха пеперуди и мушици, трептяха на слънчевата светлина листата на големи разперени дървета.
  
По едно време следобед небето помрачня и не след дълго заваля проливен дъжд. Потърсихме подслон под короните на дърветата, но след около час всички бяхме мокри до кости. На едно равно удобно място бяхме опънали и палатка, където бяхме оставили връхните си дрехи и храната, но и брезентът не устоя на силните дъждовни струи и водата проникна в пакетите. Всичко се намокри. Валежът продължи около два часа, после дъждът спря, но небето остана облачно и мрачно. Стъмни се. Запалихме буен огън, за да се изсушим, и решихме край него да прекараме нощта. Това ми се струваше доста лекомислено, още повече че бяхме само петима души в непрогледната нощ, наоколо нямаше хора, а и всичко, което носехме, беше подгизнало от вода. Приятелите ми обаче настояха да не спираме посред път, да положим усилия да дочакаме тук идващия ден, за да видим дали нещо ще се случи. Непрекъснато ме глождеше мисълта, че идването ни в това съвършено непознато място е напразно, защото небето си остана облачно през цялата нощ, не се виждаше нито една звезда и аз искрено се съмнявах, че на другия ден ще наблюдаваме слънцето.
  
Посрещнахме утрото на приказки край димящата жарава на огъня. Небето се беше изчистило от облаците и се готвеше да посрещне първите слънчеви лъчи.
  
Веднага прекосихме поляната и застанахме в подножието на скалата. Не знам защо решихме да застанем точно там и да очакваме нещо, неизвестно какво, щом изгреят първите слънчеви лъчи. Вероятно за това решение натежа откритието от предния ден на един от приятелите, че в горния край скалата има - вероятно много отдавна издълбани - три кръга, „соларни”, както ги наричат археолозите, с големина на малка чинийка от сервиз за кафе, които образуваха триъгълник, чийто остър връх сочеше към земята.
  
Половин час не се случи нищо. Но след това един слънчев лъч заигра по върха на скалата, слезе по-надолу до соларните кръгове и започна да се движи по тях от ляво на дясно, описвайки светлинен триъгълник. Наблюдавахме тази игра на светлината около двадесет минути и след това почти цялата скала бе огряна от слънцето.
  
Без да сме специалисти и археолози, без да разбираме случайна ли беше тази игра на светлината, или сме били свидетели на някакво интересно явление, самият факт, че Ванга ми каза да наблюдаваме първите лъчи на слънцето точно на този ден - 5 май - и то ни даде своето странно доказателство (щом е казано - ще го видим!) - всичко това ни изпълни със странно вълнение и възбуда.
  
През целия ден коментирахме случилото се, разглеждахме скалата и кръговете във форма на триъгълник, които я „бележеха”, и зачакахме да падне нощта, за да видим какво ще ни покаже слънчевата посестрима - луната.
Повтори се историята от предишния ден. Около три часа, преди да се стъмни, отново заваля проливен дъжд и отново се намокрихме до кости. Небето остана прихлупено и облачно. Малко след това се стъмни. Застанахме пред скалата невярващи, че можем да видим нещо друго, но скоро установихме, че облаците постепенно се разчистват, и след около половин час видяхме и първата звезда на небето.
  
Тогава един лунен лъч, дори не разбрахме как се появи, повтори светлинната игра на слънчевия лъч от сутринта.
Беше около 21 часа.
  
Навсякъде беше тъмно. Лъчът докосна върха на скалата и после, многократно докосвайки соларните кръгове от ляво на дясно, около петнадесет минути описваше вече познатия ни триъгълник с остър връх, насочен към земята. След това лъчът изчезна. Стояхме неподвижни в тъмнината на два-три метра от тъмната скала и никой не смееше да пророни и дума, но вероятно и петимата сме мислели едно и също: случайна ли е тази игра на светлината по скалата, или между тях има някаква закономерност.
Но най-невероятното започва сега.

  
Няколко минути след това южната гладка страна на скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се открои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури. Бяха огромни и заемаха почти цялото осветено пространство -гладката стена беше висока не по-малко от пет метра и около 3-4 м широка, фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувството как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас. Беше толкова потресаващо, че ние буквално се вкаменихме - от това, което виждахме със собствените си очи, и (защо да крия?) - от страх...
  
Толкова добре съм запомнила тези фигури, че няма да ги забравя, докато съм жива. Отляво на скалата на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса. Лявата му ръка беше отпусната по тялото, а в дясната, протегната напред, държеше някакъв предмет - нещо като топка, кръгло, но не беше топка, по-скоро някакъв непознат уред.
  
На по-заден план, но по-горе и по-вдясно стоеше втората фигура. Не знам защо, на мене ми заприлича на фараон. Това беше млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг и спуснати надолу крака и ръце, положени на облегалките на стола. На главата си имаше висока шапка, на която от двете страни над ушите стърчаха издатъци като антени.
  
Фигурите стояха достатъчно време на скалата, така че успяхме да ги огледаме и запомним добре. След това скалата „угасна”, стана отново тъмна и всичко наоколо се покри с непрогледна тъмнина. Отникъде не идваше и най-малка светлинка, за да помислим за някакви светлинни ефекти.

Когато се посъвзехме и осветихме с фенерче часовниците си, установихме, че сме наблюдавали видяното около двадесет минути.
  
След това бързо отидохме до палатките, по неизречена команда буквално за броени минути събрахме светкавично багажа в тъмното и осветявайки си пътеката само с фенерче, блъскайки се в коренища и камъни, мълчешком и с неподозирана от нас бързина се смъкнахме надолу и след около два часа видяхме първите светлини на града.
  
Почувствахме се сигурни от близостта на хората и започнахме да говорим. Оказа се, че и петимата сме наблюдавали тези фигури и описанията ни не се различаваха едно от друго...

  
Може би масова психоза? Но ние не знаехме защо трябва да стоим пред тази скала и през ум не ни е минавало, че ще видим нещо на нея. Репликата на Ванга беше: „Трябва да наблюдавате първите лъчи на слънцето и на луната.”
  
Поради роднинството ми с Ванга някой може да помисли, че аз съм била предупредена и психически подготвена за някакво събитие, дори и да не съм знаела какво е то. Добре, но другите хора? Бяхме различни по възраст и образование и по разбирания. А за Вангините видения относно поставянето от някакви същества на двете невидими за нас скулптури тогава въобще не ми мина през ума. Не ми минаваше и до днес, когато започнах да пиша за Ванга и извадих от папките си записките, оставени в библиотеката ми още през 1979 година. Значи не можем да говорим и за внушение. Какво беше тогава? И защо Ванга ни изпрати на това място?
  
Веднага на другия ден отидох при Ванга и й разказах всичко подробно. Беше й много интересно, но не пожела да направи никакъв коментар.
  
Но това, което видях тогава, не ми дава мира и досега. За какви фигури става дума - дали за тези, които е видяла Ванга, или за някакви други? Дали това е мястото, което тя знае, но не го казва, или то е някакво друго място? Какви са тези фигури, кой ги полага тук и защо, с каква цел?
  
След време още няколко пъти ходихме на това място и сутрин, и вечер, но повече не видяхме нищо.
  
Решихме да не споделяме с никого за това необикновено преживяване, защото ще прозвучи като разказ от фантастичен роман. Спомних си думите на Ванга: „Ще дойде времето на „чудесата” и науката ще направи големи открития в областта на нематериалното. До 1990 година ще бъдем свидетели на изумителни археологически открития, които коренно ще променят познанията ни за света от древни времена. Всичкото скрито злато ще излезе на повърхността на земята, но ще се скрие водата. Това е определено!”
  
Дълбоко вярвам в казаното от Ванга за бъдещите открития на съвременната наука. Надявам се един ден тя да открие ключа към тази странна загадка, която беляза живота ни с докосването до „нещо свръхестествено” и така категорично промени представите ни за много неща...


........ Хммм....... Угрижен
« Последна редакция: Октомври 15, 2009, 21:33:33 от delfin » Активен

ИСТИНАТА семето на МЪДРОСТА- може да бъде открита къде ли не!
Можем да посочим пътя ня другите,ала всеки трябва да го извърви сам-докато не прогледне за СВЕТЛИНАТА на неподправената МЪДРОСТ,там,в края...от където сме поели всички, някога много отдавна,в зората на ВРЕМЕТО!
dayana
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 292


« Отговор #5 -: Октомври 15, 2009, 22:13:35 »

    .... Намигване
 
СТРАНДЖА: ВРАТАТА НА ВРЕМЕТО 

Автор: Красимира СТОЯНОВА     


В мартенския брой ви разказах как направихме експедиция в Странджа планина, за да открием скрития саркофаг на древните египтяни. За разлика от Индиана Джоунс обаче, ние не открихме нищо и експедицията ни завърши съвсем безславно. Остана ни само предсказанието на Ванга и хилядите въпроси, на които трябва да търсим отговорите, защото това познание е важно за всички нас.


Изречено от Ванга

Януари, 1981 г. е завръзката на тази история. Тогава непознат човек носи на Рупите карта и иска от Ванга да му я разчете. Пророчицата обаче е категорична, че това не е лъжица за неговата уста и прави така, че да запази картата, за да инициира експедиция в Странджа, в която попада и Красимира Стоянова. А това са напътствията на Ванга към нея:
“Тази иманярска карта не е глупост!Тук става дума за огромно нещо,което не е лъжица нито за устата на иманяра, нито за твоята, нито за която и да е друга засега. Този текст и тази иманярска карта са преписвани много пъти и отпреди много години. Повече от няколко поколения. Но никой не може да ги разчете, защото не става дума за скрито съкровище, а за писменост, която досега не е известна на света. Тя е изписана от вътрешната страна на каменен ковчег от черен гранит, който е скрит дълбоко в земята преди хиляди години. Дори и да намерят този саркофаг - няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно, защото с него е записана историята на света - две хиляди години преди нашето време /Ванга има предвид времето преди Христа - б. а./ и още толкова след това.
Този саркофаг е положен и скрит в нашите земи от хора, които са дошли от Египет по вода. Вървели са камили. Имало е роби, войници и висши началници. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е бил спуснат и зарит с огромни количества пръст, а хората, които са участвали в тази работа, са избити на мястото. Така тайната е зациментирана с потоци от невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на бял свят и разгадана от хората. Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност.
Трябва да отидете на посоченото/от мен-б.а./ място на 5 май,за да наблюдавате първите лъчи на слънцето и луната.”
На въпросната дата малкото участници в тази експедиция наблюдават странната игра на първите лъчи на слънцето и луната, които описват светлинни триъгълници в горния край на скалата, а вечерта върху нея се появяват две триизмерни фигури, чието послание така и не е разбрано.


Кога човек скрива най-скъпото нещо, което притежава, на най-сигурното място?

Когато го очаква някаква голяма трагедия, някаква фатална загуба. За Древен Египет това е времето след 332 г. пр. Хр., когато великият Александър Македонски разбива персите и завзема Египет. След девет години умира, а властта на неговата огромна държава се поделя между неговите военачалници. Управител, а после цар на Египет, става Птолемей, който поставя началото на династията на Птолемеите, управлявала до 30 г. пр. Хр. След това Египет бил покорен от Рим, а в VII в. сл. Хр. - от арабите. Това бил един предизвестен край за залеза на великата египетска цивилизация.


Жреците знаели за тези бъдещи събития

На около 20 км северно от град Мемфис се е намирал легендарният град Ану (Хелиопол), който бил седалище на могъщото духовенство. Жреците попечителствали Школата на мъдростта и пазели религиозния държавен култ. Тази школа била прочута и по времето на Птолемеите, за нея с огромна почит разказва и Херодот. Но тези жреци не били само “духовници”, по-скоро  високообразовани избраници, едно научно затворено общество, запознато не само с религиозните идеи, но с най-древните познания, с науката за небесните тела, вероятно с изкуството на символната архитектура и йероглифите. Има съмнения, че дори и пирамидите в Древен Египет са проектирани по указания на жреците.
С две думи, тези жреци-учени били съвсем наясно каква е бъдещата съдба на Египет и се опасявали за опазването на хилядолетните познания. Египет вече не бил сигурно място за съхранение на тези знания, защото предстояли още войни, кръвопролития и промени в целия регион. Трябвало да се търси сигурно убежище, но къде?
Още през VII в. пр. Хр., по време на управлението на фараона от XXVI династия Псаметих I, 664-610 г. пр. Хр.) гърците основали своя колония на територията на Египет - в делтата на река Нил, югозападно от Саис. Тук възникнал големият гръцки град Навкратис (възприеман като предшественик на Александрия), който изиграл голяма роля за сближаването на египетската и гръцката култура. Египетското влияние се разпростряло в страните от Средиземноморието, а по-късно и върху Римската империя, в чийто състав освен самият Египет влизали още Балканите, Италия и други страни от Западна и Източна Европа. Наред с египетските култови предмети в тези страни прониквали и египетските религиозни представи, така че нашата територия не е била непозната за жреците.


Каменният саркофаг

Ванга казва: ”Историята на света - две хиляди години преди нашето време и две хиляди след него, е изписана от вътрешната страна на голям каменен саркофаг от черен гранит, на непозната досега писменост.” Това не е необичайно. Царските книги за отвъдното се срещат изписани в Древен Египет по късните каменни саркофази от времето на персийското владичество и Птолемейският период. За първи път такава книга е пренесена върху саркофаг още по времето на Мернептах (1213-1203 г. пр. Хр.). По време на Средното царство също са използвали саркофази с изписани отвътре свещени текстове. Обикновено те се изработвали от черен или червен гранит. Повечето от откритите досега саркофази са датирани от периода на XXVI-та династия (около 500 г. пр. Хр.). Тогава в Гиза често нахлували външни лица и жреците от онова време явно предпочитали идеята за изписани каменни саркофази, които да се полагат в гробници, слизащи дълбоко под земята, с широки правоъгълни шахти, като тези в Сакара, например.


Но да се върнем на казаното от Ванга

Според мен тайнственото и необикновено пътешествие на древните египтяни до Балканския полуостров в земите на траките (бъдещите български земи) е станало по времето на Птолемей I (ок. 323 г. пр. Хр.). Както вече уточнихме, това не е било невъзможно, защото и двете земи са били част от Римската империя. А преди това, по времето на Александър Македонски, са били части от неговата “Световна македонска държава.” В многоезичната македонска армия се сражавали и много траки, които после се заселвали по долината на Нил.
Ванга дава указание,че египтяните са ”дошли по вода”. Те били добри мореплаватели. По времето на Птолемеите Египет водил войни за морски пътища и бил признат за Средиземноморска държава. Значи не е било проблем да се организира пътуване от Египет, през Средиземно море, Дарданелите, Мраморно море и да се достигне югоизточния бряг на Черно море, откъдето започва да се извисява Странджа планина. От тази страна тя се издига полегато и е удобна за изкачване.
Остава да отговорим на въпроса защо саркофагът е донесен и скрит в тази планина.Тя се намирала в територия, която се превърнала в отдалечена северозападна провинция на Римската империя и изпаднала в изолация, довела Тракия до упадък през III-I в. пр. Хр. Голяма част от населението на укрепените тракийски селища и на високопланинските крепости започнало да слиза в равнините, по-близо до производителните центрове.


Странджа в по-голямата си част се намира в днешна европейска Турция

В българската част заедно с друга по-малка планина, намираща се близо до западните й склонове, образуват ниската заоблена планинска верига Странджа-Сакар.
По билото на Странджа минава границата на България с Турция, а най-високият връх на планината в българската част е висок 710 м и се нарича Голямо градище. Някога тук е имало тракийска крепост. Под нея тече река Резовска.
Под този връх е поляната и тайнствената скала, на която наблюдавахме чудното явление с изображението на двете фигури.
Странджа планина е известна със залежите от медни и железни руди, затова още от древни времена тук е било развито рударството и има прокопани галерии на древни рудници под планината. Това са важни уточнения, защото те ще ни помогнат в по-нататъшните разсъждения.


Според някои версии думата “странджа” е одриска по произход

и идва от името “Тонзос” (река Тунджа), “Тра-Тонзос” (на изток, отвъд реката) - “Транзос” - “Транза” и “Странза” при българизацията и грецизацията, т.е.от одриска гледна точка на изток от Тонзос, към черноморския бряг. Зоната Тра-Тонзос е била огромна и е достигала чак до т. нар. Делта на Босфора. Според друг тракийски топоним думата означава “връх, защита, шлем, височина”, а според старобългарския корен “стран”, означава отстранена, затворена територия - с две думи защитено и закрито пространство, подходящо да се скрие нещо ценно.


Но Странджа върви редом със Сакар

и докато за първата планина можем да намерим някакви обяснения за името, не така стои въпросът със “сакар”. Откъде идва, какво означава? Аз поне не можах да открия никаква следа освен тази на древните египтяни и смятам, че е привнесено от тях. Защото те нищо не са правили случайно. Всяко тяхно действие, да не говорим за важната им мисия в Странджа планина, се е подчинявало на определени магически и религиозни ритуали, свързани с определено божество, с цел то да покровителствува и пази направеното в негово име.


Древния бог на мъртвите

Сакара се наричала в Древен Египет местност до платото Гиза в Мемфиския некропол. Тя има голямо значение в историческо отношение, защото тук са представени всички основни династии - от Първата до епохата на Птолемеите и управлението на персите. Названието Сакара идва от името на древния бог на мъртвите - Сокар. Първоначално вероятно е бил бог на земята и плодородието. По време на празника му по полетата е теглен камък (неговото култово изображение?) в ладия, закрепена върху шейна, а хората са следвали с венци от лук около вратовете си. Тъй като култовият обсег на Сокар били некрополите, той се превръща в бог на мъртвите. В уподобяването на божествата на царя Сокар приема образа на небесния сокол и започват да го изобразяват стоящ върху камък. Основните обекти на култа към Сокар били могилата и свещената лодка, която отнасяла мъртвия цар на небето. По време на Древното царство Сокар се смятал за покровител на занаятите, рудодобива и по специално на металообработването.

Отъждествяван е с бог Озирис - бог на плодородието, подземния свят и възкресението. По време на Средното царство е известен като синкретичен (общ) бог Сокар-Озирис,тъй като между двете божества има тясна връзка и действията и ролите им често пъти са взаимозаменяеми. По времето на Птолемеите празникът му е свързан с кръговрата на слънцето към пролетта, когато като Озирис символизира възкресението и обновлението на природната сила. Празникът се е провеждал през петия месец по време на новолуние с издигането на свещената колона “джет” като символ на възраждането на духовното.

Според древната свещена египетска книга Ам Дуат-Книга за отвъдния свят, Сокар се вижда в изображението на четвъртия и петия час. Тази книга била белег на царската гробница и на познание,недостижимо за обикновения египтянин. Била разделена на 12 части, които символи
« Последна редакция: Октомври 15, 2009, 22:43:13 от delfin » Активен

ИСТИНАТА семето на МЪДРОСТА- може да бъде открита къде ли не!
Можем да посочим пътя ня другите,ала всеки трябва да го извърви сам-докато не прогледне за СВЕТЛИНАТА на неподправената МЪДРОСТ,там,в края...от където сме поели всички, някога много отдавна,в зората на ВРЕМЕТО!
dayana
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 292


« Отговор #6 -: Октомври 15, 2009, 22:38:10 »

  А това са няколко снимки от това лято на Градището. Ухилен


* Image0451.jpg (340.11 KB, 1600x1200 - видяно 605 пъти.)

* Image0449.jpg (184.76 KB, 1600x1200 - видяно 380 пъти.)

* Image0448.jpg (191.92 KB, 1600x1200 - видяно 307 пъти.)

* Image0475.jpg (174.17 KB, 1600x1200 - видяно 340 пъти.)
Активен

ИСТИНАТА семето на МЪДРОСТА- може да бъде открита къде ли не!
Можем да посочим пътя ня другите,ала всеки трябва да го извърви сам-докато не прогледне за СВЕТЛИНАТА на неподправената МЪДРОСТ,там,в края...от където сме поели всички, някога много отдавна,в зората на ВРЕМЕТО!
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #7 -: Юли 17, 2010, 01:15:03 »

"...
 А в същност погребалното шествие, придружаващо саркофага, е изминало само няколко десетки км. От светилището, където е извършен ритуала по затварянето на саркофага и тържествената церемония, до сегашното му местонахождение

От "Тайните подземия на Б-я"

Доколкото си спомням Мутавчиев даде една теория ,че тя по пътя си е минала през Йерусалим и е спасила кивота , взимаики го със себе си!
Книжката ми изчезна и не мога да направя справка:(
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
dayana
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 292


« Отговор #8 -: Април 28, 2012, 00:36:05 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=RcRvPw-7vpg" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=RcRvPw-7vpg</a>

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=8Xyj8iCBp8k" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=8Xyj8iCBp8k</a>

Активен

ИСТИНАТА семето на МЪДРОСТА- може да бъде открита къде ли не!
Можем да посочим пътя ня другите,ала всеки трябва да го извърви сам-докато не прогледне за СВЕТЛИНАТА на неподправената МЪДРОСТ,там,в края...от където сме поели всички, някога много отдавна,в зората на ВРЕМЕТО!
Мъдрост и Хармония
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 164


  • Град: Навсякъде където има Светлина
  • « Отговор #9 -: Април 28, 2012, 08:59:44 »

    Здравейте, всички книги ги има в Окултна Библиотека.

    http://www.p2pbg.com/index.php?page=torrent-details&id=c27a819c33c7bab52986f50dd8eb7467d0b9b665

    Приятно четене и Духовно развитие.

           

    Активен

    Всичко е Любов. Любовта е
    светлина, озаряваща за нас обекта и всички чувства към него. Любовта е
    възможна само към Бога и, съответно, възниква само тогава, когато ние видим
    Бога в обекта. Всеки един обогатява Бога с Любовта Си. Пътят към Бога е Любовта във Всичко. Божествена Хармония във Всичко.
    sunsea
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 70

    « Отговор #10 -: Април 28, 2012, 10:11:03 »

    Здравейте, всички книги ги има в Окултна Библиотека.

    http://www.p2pbg.com/index.php?page=torrent-details&id=c27a819c33c7bab52986f50dd8eb7467d0b9b665

    Приятно четене и Духовно развитие.

           



    Благодаря за линка !
    Активен
    dayana
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 292


    « Отговор #11 -: Април 28, 2012, 11:54:11 »

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=WGgaRkDoAP0" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=WGgaRkDoAP0</a>
    Активен

    ИСТИНАТА семето на МЪДРОСТА- може да бъде открита къде ли не!
    Можем да посочим пътя ня другите,ала всеки трябва да го извърви сам-докато не прогледне за СВЕТЛИНАТА на неподправената МЪДРОСТ,там,в края...от където сме поели всички, някога много отдавна,в зората на ВРЕМЕТО!
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright