Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: На кои въпроси искаме да си отговорим и какво ни обърква в тях?  (Прочетена 1065 пъти)
nia.boneva6
Гост
« -: Май 30, 2010, 08:50:20 »

   Публикувах тази тема именно защото много често си задавам въпроси (сигурно и вие), свързани със съществуването ми и света около мен. Те са доста странни- понякога просто знаеш отговора, а понякога- не. Не са като урок по история или някакъв друг предмет- да ги научиш и да ги запомниш. По- скоро всичко се отнася до състоянието ми. На някои въпроси е било нужно да търся отговори, на други- да ги чакам (защото колкото повече търся, се отдалечавам това, което искам да знам). Понякога съм се питала толкова много неща едновременно... че са ме обърквали тотално. Понякога съм си задавала само един въпрос, а съм получавала толкова много отговори, толкова противоречиви, но и съществени, истински... че съм се обърквала още по-тотално. А понякога просто не съм имала нужда да знам нещо... нито да имам обяснение... В смисъл, че… ами, понякога съм изпадала в такова състояние, че не мисля за нищо, а знам каквото ми трябва. Проблемът е, че трудно мога да не мисля за нищо...   Все пак всичко (почти всичко) в мен е свързано с обърквания, създадени от различните ми гледни точки, абсолютно различните неща, които виждам в себе си и около себе си; споровете в мен самата и тези между хората около мене… понякога съм била самото объркване, друг път само съм  участвала в него, друг път съм била под него, над него, изобщо около него... и такива неща. Какви противоречия, общо взето.
   Сигурно се питате защо говоря за въпросите си, а не ги споменавам. Ами, ето тези, които си задавам почти всеки ден:
КОЯ СЪМ АЗ?
КАКВА Е ЦЕЛТА МИ?
КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ МИ ДОМ?
КЪДЕ СЪМ? ОТ КЪДЕ ДА ЗНАМ ДАЛИ НЕ СЪМ СЕ ПОКАТЕРИЛА НА НЯКОЕ ДЪРВО; ИЛИ СЪМ В ОТСРЕЩНИЯ БЛОК; ИЛИ В НЯКОЯ ДРУГА ГАЛАКТИКА?
СЪЩЕСТВУВАМ ЛИ ИЗОБЩО? А НЕЩО ДРУГО СЪЩЕСТВУВА ЛИ?
КАК ДА РАЗЛИЧА ИСТИНАТА ОТ ИЛЮЗИЯТА, КАТО ПОСТОЯННО СЕ ПРЕПЛИТАТ?
НИКОГА НЕ СЪМ БИЛА НАПЪЛНО БУДНА. КРЕЩЯ ДА СЕ СЪБУДЯ, А ЗАСПИВАМ ОЩЕ ПОВЕЧЕ... ТЪКМО СЪМ ЗАПОЧНАЛА ПРОЦЕС НА СЪБУЖДАНЕ И ПАК ЗАСПИВАМ! КАКЪВ Е ТОЗИ СЪН, ДЕТО СЪНУВАМ ТОЛКОВА ДЪЛГО? СЪН В СЪНЯ, СЪН В СЪНЯ, СЪН В СЪНЯ...
КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАМ ИЗОБЩО?
И ПАК... КОЯ СЪМ АЗ В СЪЩНОСТ...!   ??
   Интересни въпроси. Даже някои от тях не съм си задавала аз, а нещо в мен... и всички въпроси вървят ръка за ръка с объркването. Често то става толкова голямо, че по-голямата част от силите ми отиват за разрешаването му. Тогава имам нужда да се отпусна напълно, да легна на земята или нещо подобно. През главата ми минават най-различни мисли. Спомени от миналото, настоящето и бъдещето. (бъдещето- в много редки случаи, и все едно и също ми влиза в главата, нямам “ясновидски” умения). По- често виждам разни ужасии, напоследък ножове, които се забиват в разни същества и в мен. Това води до някаква ужасна вътрешна болка в областта на сърцето, стомаха, челото и китките ми. А понякога просто всичко преминава през мен... и целите гадости са примесени със... – СВЕТЛИНА??! . Ярко жълта като от най- ярката звезда (е, между жълто и бяло) искряща, с цветни отблясъци... чудя се какво виждам- страдание или пак тази светлина... сякаш всичко е преходно. Нещо изчезва, появява нещо ново, всичко се изменя, накрая избледнява... и остава светлината... ??
Нали споменах за ножове. Най- често виждам как някакъв нож се кани да се забие в мен, а накрая се превръща в светлина... ?? От една страна това ме ужасява... от друга, пък, усещам, че това ми говори за нещо, но какво точно… не знам. Представям си, че дори аз изчезвам, без това да ме огорчава. И такива неща, общо взето. Но много задълбах.
                     Всъщност исках да ви попитам- какви въпроси си задавате и как ви обърква това??
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #1 -: Май 30, 2010, 08:58:08 »

Изрично говоря за сън. Май почти всички го сънуваме. Когато нещата са прости ги правим сложни, когато са сложни казваме, че всичко е много просто. Добре, ама това моето не е нито сложно, нито просто..?/?  Усмивчица
Та, за сън, защото не ще се събудя докато не науча всички закони на вселената. Не ще се събудя докато не усетя светлината и истината в пълната им сила. НЕ СЪМ ПРОСВЕТЛЕНА! И не ще се събудя, докато не достигна просветление. Друг е въпроса, че се страхувам да докосна светлината истински... страхувам се да не злоупотребя.. ??
Активен
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #2 -: Май 30, 2010, 11:31:25 »

    НЕ СЪМ ПРОСВЕТЛЕНА! И не ще се събудя, докато не достигна просветление.

    А какво според тебе означава човек да е просветлен?

    Цитат
    Друг е въпроса, че се страхувам да докосна светлината истински... страхувам се да не злоупотребя.. ??

    Как мислиш, че може да се злоупотреби със светлината?
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #3 -: Май 30, 2010, 15:06:44 »

    Не можеш да злоупотребиш със светлината!

    Можеш да злоупотребиш със Вселенските знания,както може би са направили атлантите.Поне според тибетските лами и свами е станало точно така.

    и затова сега ние нямаме знанията на Вселената.И това е явно целта на човечеството-да изкупи грешките на предишната раса.

    Докато миналите цивилизаций са получавали всичко наготово,ние трябва да почнем от нулата.

    Но вместо това-ние се задълбаваме.

    Ние сме последния шанс човешката раса да оцелее.

    Трябва да търсим...

    Нормално е да се объркваме когато мислим за неща,които можем да разберем само ако имаме допир до ВИП-вселенското информационно поле.

    Нормалное е,защото дълбоко в нас е вградено да търсим отговори и да   
    използваме наученото.Но после се удряме в стена,което създава и нашето главоболие.

    Всъщност когато седна да уча още повече за финия свят,погледът ми за материалния свят се изменя коренно.Виждам колко е фалшив той,но същевременно виждам,че той е последният ни шанс да се събудим.

    Много хора питат да се събудим от какво-не знам,но знам,че ще разберем когато сме готови.Засега трябва да опитваме да се развиваме.

    Колкото повече тайни за Вселената разбирам,толкова повече мозъкът ми ги осмисля.Той се бъгва,като компютърът.В мен се получават различни мнения,появяват се различни хора.

    Някои от въпросите,които си задавам са:

    Истина ли е това,което чета?

    Дали има фин свят или всичко е фалшификат?

    Дали съществата от Шамбала нямат за цел да ни манипулират?

    И въпроси от подобен род.

    И тогава в мен се появява глас,който казва,че човешкия разум не може да възприеме подобни неща.Подобни сензаций...То си е в него да бяга от нещо ново!Да се страхува от неизвестното.

    Когато открехнах мъничка част от завесата на неизвестното аз почувствах страх.След това страхът отмина и се появиха въпросите.
    Но най-силно чувах своя човешки инстинкт да крещи,че няма фин свят.Но чувах и лекият шепот на интуицията,която ми подсказва,че има нещо.Нещо вярно в това,което чета.

    И колкото повече мисля и разсъждавам по тези въпроси,толкова повече гласът на интуицията става по-силен.

    Когато научавам толкова много нови и противоречиви неща аз чувствам главобол.Но този главобол не е като обикновенния,да ти се вие свят и като разтресеш глава да почувестваш болка.Обикновенния главобол е предизвикан от мозъчната кора.

    Но тук аз усетих друга болка.Не ми беше лошо,не ме обливаха вълни,не ми се виеше свят,не ми се спеше.

    Сякаш нещо в центъра на главата ми ме болеше.И аз вярвам,че това е моето трето око.Всъщност то не е точно око,то е орган,който ни дава виждане за неизвестното.

    Разбирам,че чрез медитация този орган се развива и "отваря".Тоест третото око се намира в центъра на мозъка,по познат като епифиза.

    Но има и други начини за неговото отваряне.По-болезнени,но ги има.
    И тази болка,е предизвикана от третото око.То се отваря,но не може да възприеме света.Не може да възприеме материала,който ни заобикаля.

    Ние сами трябва да се борим да стигнем до просветление.Всичко,ще е против нас,но аз вярвам,че един ден нашата цивилизация ще надмине тази на атлантите.





     



    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #4 -: Май 30, 2010, 16:50:01 »

    Не можеш да злоупотребиш със светлината!

    Можеш да злоупотребиш със Вселенските знания,както може би са направили атлантите.Поне според тибетските лами и свами е станало точно така.

    и затова сега ние нямаме знанията на Вселената.И това е явно целта на човечеството-да изкупи грешките на предишната раса.

    Докато миналите цивилизаций са получавали всичко наготово,ние трябва да почнем от нулата.

    Но вместо това-ние се задълбаваме.

    Ние сме последния шанс човешката раса да оцелее.

    Трябва да търсим...

    Нормално е да се объркваме когато мислим за неща,които можем да разберем само ако имаме допир до ВИП-вселенското информационно поле.

    Нормалное е,защото дълбоко в нас е вградено да търсим отговори и да   
    използваме наученото.Но после се удряме в стена,което създава и нашето главоболие.

    Всъщност когато седна да уча още повече за финия свят,погледът ми за материалния свят се изменя коренно.Виждам колко е фалшив той,но същевременно виждам,че той е последният ни шанс да се събудим.

    Много хора питат да се събудим от какво-не знам,но знам,че ще разберем когато сме готови.Засега трябва да опитваме да се развиваме.

    Колкото повече тайни за Вселената разбирам,толкова повече мозъкът ми ги осмисля.Той се бъгва,като компютърът.В мен се получават различни мнения,появяват се различни хора.

    Някои от въпросите,които си задавам са:

    Истина ли е това,което чета?

    Дали има фин свят или всичко е фалшификат?

    Дали съществата от Шамбала нямат за цел да ни манипулират?

    И въпроси от подобен род.

    И тогава в мен се появява глас,който казва,че човешкия разум не може да възприеме подобни неща.Подобни сензаций...То си е в него да бяга от нещо ново!Да се страхува от неизвестното.

    Когато открехнах мъничка част от завесата на неизвестното аз почувствах страх.След това страхът отмина и се появиха въпросите.
    Но най-силно чувах своя човешки инстинкт да крещи,че няма фин свят.Но чувах и лекият шепот на интуицията,която ми подсказва,че има нещо.Нещо вярно в това,което чета.

    И колкото повече мисля и разсъждавам по тези въпроси,толкова повече гласът на интуицията става по-силен.

    Когато научавам толкова много нови и противоречиви неща аз чувствам главобол.Но този главобол не е като обикновенния,да ти се вие свят и като разтресеш глава да почувестваш болка.Обикновенния главобол е предизвикан от мозъчната кора.

    Но тук аз усетих друга болка.Не ми беше лошо,не ме обливаха вълни,не ми се виеше свят,не ми се спеше.

    Сякаш нещо в центъра на главата ми ме болеше.И аз вярвам,че това е моето трето око.Всъщност то не е точно око,то е орган,който ни дава виждане за неизвестното.

    Разбирам,че чрез медитация този орган се развива и "отваря".Тоест третото око се намира в центъра на мозъка,по познат като епифиза.

    Но има и други начини за неговото отваряне.По-болезнени,но ги има.
    И тази болка,е предизвикана от третото око.То се отваря,но не може да възприеме света.Не може да възприеме материала,който ни заобикаля.

    Ние сами трябва да се борим да стигнем до просветление.Всичко,ще е против нас,но аз вярвам,че един ден нашата цивилизация ще надмине тази на атлантите.





     





    Да, изразих се неточно- не се страхувам, че ще злоупотребя със светлината, а със знанието, това имах пред вид.  Намигване    Може и да е странно, но говоря за същата болка, за дето и ти, може би с нещо се различава, но общо взето, това Ухилен по-скоро вътрешна, някак си, как да го обясня... с този нашия неточен език, дето най-важното не може да се изрази
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #5 -: Май 30, 2010, 17:03:45 »

    Знанието е светлина.
    Незнанието е тъмнина.

    Това исках да кажа.

    Словото е безгранично дадено ни от Бога.Просто ние си слагаме ограничения и не можем да се изразяваме правилно.
    Ако премахнеш всички ограничения и дадеш тотална свобода за словото ще успееш да се изразиш.

    Болката се държи на третото око.Засипваме го с мисли и вибраций относно финия свят и този орган се задейства.Но понеже в последните хилядолетия епифизата е "заспала" когато опитаме да я използваме човешкият разум ни създава едно лъжовно усещане за болка.Всъщност болка няма.Както казах,това е фалшиво чувство породено от незнанието ни как да обединим материалния и финия свят в едно цяло и да извлечем най-доброто за нас и Вселената.


    Пак казвам,словото е началото,словото ще е края.
    Дори отъждествявам Христос със словото,защото той е използвал божият дар,за да опита да наложи не вяра,а учение,което да спаси в света.Но хората го разбрали грешно...
    Чрез словото ние творим.Чрез словото писателите пишат поезия,рисуват картини и свирят музика.

    Но разбрах какво искаш да кажеш. Усмивчица
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #6 -: Май 30, 2010, 18:40:40 »

    Благодаря за съветите!
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #7 -: Юни 02, 2010, 20:59:07 »

      Днес, просто докато си вървях по улицата на връщане от училище. Просто докато си вървях най-спокойно без да мисля за нищо. Ей така. Някакъв съвет... от самата мен, за мене си. Просто тъй, между другото. Не мога да цитирам точно. Все пак ще опитам.
      ''Здравей, днес беше ужасен ден, нали? Хм... да, но ще има и по-хубави. Като намериш това, що търсиш. Нали ме разбираш?'' Слушах се много внимателно. ''Значи ме разбираш. Ето. Все питаше ''Кой си ти, ти, дето ме следваш?''. Отговарях, че ''Аз съм ти''.
       Един ден се замисли по въпроса. Каза си ''Някой, който ме следва, някой, квойто твърди, че е моето аз. Каква е връзката? Ахамм, чисто и просто Аз следвам себе си! И се опитвам да се намеря!'' Най- сетне узна това, което знаеше от толкова много време. Защо чакаше толкова дълго, защо не чуваше себе си?'' Не се прекъсвах, осъзнах, че дълго всеме съм слушала истината, но рядко съм я чувала. Моето ''Аз'', Както твърдеше то, ни най-малко не ме упрекваше с реторичните си въпроси. ''Ти Търсиш Истината. Ето ти я, вземи си я сама! Питаше се накъде да тръгнеш, кой е твоя път; толкова работи ти се струваха смислени. А сега, сега какво е смислено? Едва ли да мислиш само за проблемите на околните, без да видиш себе си, т.е., без да видиш мен. Стига с тази болка, която сама си правиш! Стига със страданието, ''породено от страданията на другите''. Стига с разочарованието ти от това, че хората са забравили себе си. Нали ще се намерят един ден, нали? Гадно ти е, че хората смятат най-хубавите неща за обикновени. Сега Ти виж хубавото. Правила си го. Можеш да го правиш. Прави го по-често, за Бога!
      Е, погледна се, най-после! Върви, върви и СЕГА избери пътя си. Завий зад онзи ъгъл. ''Кой ъгъл, мое аз, кой?'', питаш. Много, много просто! Един от всичките! Разбери, че на където и да тръгнеш, все ще е правилно! Ето ти пътищата! Те водят към Едно място! Към теб! Към Светлината! Към Любовта! И там, зад онзи ъгъл, който ти сочи сърцето, ще намериш Истината!Накъде ще тръгнеш? Право напред, право нагоре и същевременно право навътре в сърцето си. Пътят ти ще е дълъг, ще има обърквания и отклонения. И все пак ще вървиш напред. Защото това е пътят ти. Всичко един ден ще изчезне. Но това няма да те огорчава вече. Светът бавно рухва. Но ти няма да бъдеш разочарована. Защото знаеш, че ще се появи Тук ново Велико училище! Не питай кога! Ти не си сама, въпреки преходността! Ти си със себе си! Истината, Светлината, Мигът във вечността и Вечността в мига ще останат с теб! И Любовта към всичко! Ти си най- важното в своя живот, но и част от всичко!''
      И тогава завих зад въпросния ъгъл. Какво научих ли? Нищо ново. Просто узнах това, което знаех отдавна. Какво имаше зад ъгъла? Нищо ново. А какво бе различното? Това, че разбрах. Разбрах, че просто трябва да вървя напред. Разбрах, че всеки си има свой собствен път, но всички пътища са едно цяло, защото водят до едно и също място. Преведох си това, дето ми се шепнеше отдавна на тайнствен език. Разбрах, че обикалянето ми в кръг не е било безполезно, защото така съм научила повече неща за себе си. Разбрах, че всеки миг се търся, и всеки миг се откривам. Разбрах всичко, що знаех от както съществувам... Най- после! Най- после разбрах, че домът ми е Вселената и че аз съм дома си. Разбрах.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #8 -: Юни 03, 2010, 12:15:30 »

      Е, погледна се, най-после! Върви, върви и СЕГА избери пътя си. Завий зад онзи ъгъл. ''Кой ъгъл, мое аз, кой?'', питаш. Много, много просто! Един от всичките! Разбери, че на където и да тръгнеш, все ще е правилно! Ето ти пътищата! Те водят към Едно място! Към теб! Към Светлината! Към Любовта! И там, зад онзи ъгъл, който ти сочи сърцето, ще намериш Истината! Накъде ще тръгнеш? Право напред, право нагоре и същевременно право навътре в сърцето си. Пътят ти ще е дълъг, ще има обърквания и отклонения. И все пак ще вървиш напред. Защото това е пътят ти. Всичко един ден ще изчезне. Но това няма да те огорчава вече. Светът бавно рухва. Но ти няма да бъдеш разочарована. Защото знаеш, че ще се появи Тук ново Велико училище! Не питай кога! Ти не си сама, въпреки преходността! Ти си със себе си! Истината, Светлината, Мигът във вечността и Вечността в мига ще останат с теб! И Любовта към всичко! Ти си най- важното в своя живот, но и част от всичко!''
    Прекрасно казано!
    Интересното е, че Великото училище вече е Тук, впрочем, То винаги е било тук. Стига да знаем за Него и да си учим добре уроците. Ако не знаем, пак сме в Него, но в по-малките класове и се учим по-бавничко.
    В това Училище ние никога не сме сами, но съучениците ни и Учителите не винаги са толкова видими, колкото в обикновеното училище. Затова е и толкова по-интересно да ги търсим, намираме и комуникираме с Тях. И с тяхна помощ да се вдъхновяваме за нови открития на Истината, за нови озарения от Светлината, нови възприятия на Сегашните Мигове, в които можем да усетим Вечното. 
    И най-важното, да разберем какво е Любовта (и какво Тя не е, но много хора мислят, че е), да се научим да я пораждаме в себе си (независимо от обстоятелствата, а често и несгодите, които ни спохождат), а впоследствие – защото Тя ще ни дава тази възможност – да я излъчваме от себе си към другите.
    Едно от условията за разбирането и способността за култивирането на Любовта е осъзнаването на собствения ни Аз, неговото израстване, развитие и усъвършенстване. Защото само свободният Аз може да дарява по собствен избор от себе си на другите.
    Цитат
    И тогава завих зад въпросния ъгъл. Какво научих ли? Нищо ново. Просто узнах това, което знаех отдавна. Какво имаше зад ъгъла? Нищо ново. А какво бе различното? Това, че разбрах. Разбрах, че просто трябва да вървя напред. Разбрах, че всеки си има свой собствен път, но всички пътища са едно цяло, защото водят до едно и също място. Преведох си това, дето ми се шепнеше отдавна на тайнствен език. Разбрах, че обикалянето ми в кръг не е било безполезно, защото така съм научила повече неща за себе си. Разбрах, че всеки миг се търся, и всеки миг се откривам. Разбрах всичко, що знаех от както съществувам... Най- после! Най- после разбрах, че домът ми е Вселената и че аз съм дома си. Разбрах.

    Разбирането на тайнствения език и невидимата писменост на знаците е едно от важните условия за израстването на търсещия. За това способствува нагласата във всяка житейска опитност да се търси общозначимото, поучителното. Реалният живот на всеки човек е най-добрата Духовна Школа за него (ако той се научи да се обучава в Нея), насочван и ръководен от мъдрото ръководство на мирозданието.
    Един от етапите на обучението се нарича „построяване на дом” (за който привеждам един цитат по-долу). И е прекрасно, че ти усещаш цялата Вселена като свое духовно отечество.


    Окултният ученик най-напред трябва да потърси едно "място", да го проучи съвсем точно и, така да се каже, да го направи своя духовна собственост. На това "място" той трябва да основе духовно отечество и да отнася към него всичките си свръхсетивни опитности. Така е и в условията на физическия свят: човек винаги оценява нещата според представите, получени в неговото физическо отечество. Един берлинчанин ще опише Лондон по различен начин, отколкото един парижанин. И все пак, духовното отечество има други отличителни белези. В своето физическо отечество човек се ражда без личната си намеса; от него той инстинктивно извлича по време на детството и младостта си редица представи, с чиято помощ неволно осветява всичко по своя път. Обаче духовното отечество човек трябва да си изгради сам и в пълно съзнание. То става изходна точка, от която окултният ученик предприема своите действия в пълна свобода. Тайната Наука нарича изграждането на духовното отечество с израза "построяването на дом".
     

    Р. Щайнер: Как се постигат познания за висшите светове
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #9 -: Юли 21, 2010, 00:28:38 »

    Хайде да се уточня. Не съм завила зад "въпросния ъгъл". Частица от мене зави Усмивчица
    Активен
    До
    Гост
    « Отговор #10 -: Юли 21, 2010, 02:29:19 »

    Хеххехе... някои от моите въпроси са трудни за пресъздаване.
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Въпроси и отговори на деца за Бога
    Послания
    delfin 14 3097 Последна<br />публикация Ноември 20, 2010, 17:42:50
    от prikazka
    Игра на въпроси
    Обща тематика
    Kissing You Good Night 5 987 Последна<br />публикация Май 10, 2011, 20:39:58
    от dreek
    Демони - има ли ги, и какви са последиците от тях. « 1 2 »
    Езотерика
    kaloian1 24 3406 Последна<br />публикация Октомври 06, 2012, 12:12:06
    от balar
    Илюминатите - кои са те? « 1 2 3 4 »
    Програмиране, световен елит
    Аэ съм 56 4796 Последна<br />публикация Октомври 08, 2012, 11:47:36
    от вожда
    Искаме ли чат във форума
    Съобщения / Предложения и оплаквания
    zagorka 1 766 Последна<br />публикация Април 23, 2012, 20:34:41
    от ssacrifice

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright