Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 [2] 3 4 ... 9   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: "От кого сме произлезли"-Ернст Мулдашев  (Прочетена 6689 пъти)
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #15 -: Май 29, 2010, 11:54:37 »

        Визитката на тибетските храмове

Моят приятел и съратник при офталмогеометричните изследвания Валери Лобанков заминаваше за Тибет с намерението да покори един от хималайските върхове. Преди да потегли, му казах:
— Слушай, Валери! Огледай се там — може би в храмовете или нагодите ще откриеш някакви изображения на очи. Нали разбираш — няма крушка без опашка, та нали „средностатистическите очи“ се падат на Тибет…
След месец Валери Лобанков се върна от Тибет и веднага ми се обади:
— Ернст, ти се оказа прав!
— Какво има?
— Чувал ли си някога за „визитката“ на тибетските храмове?
— Не, какво е това? Никога не съм бил в Тибет…
— Всеки тибетски храм — продължи Лобанков — има за „визитка“ изображение на необичайно огромни очи. Огромни! Необикновени! Те така се взират в теб, сякаш целият храм те гледа…
— Какви са тези очи?
— Необикновени! Не са като при хората! Знаеш ли, че е изобразена точно онази част от лицето, която изследвахме при офталмогеометричните анализи! Невероятно съвпадение! Изпаднах в шок, щом ги видях — абсолютно същото, което изучавахме при хората, там са отразени всички наши офталмогеометрични параметри, но очите са съвсем различни.
— Виж ти! — подсвирнах от изненада.
— И във всеки, ама във всеки тибетски храм има изображения на такива очи. Те са огромни — заемат по половин стена! Наистина някой ги е оставил като светиня — продължи Лобанков. — Ама виж как стана — изчислихме „средностатистическите очи“, предположихме, че не е просто ей тъй и ето че …
— Да не се бърка с Юри Лобанов, споменат в началото на книгата.
— Ненапразно „средностатистическите очи“ носеха елемент на тайнственост! Значи научната логика излезе вярна…
— Нищо подобно няма по света. Нито един храм не притежава рисунки на очи. Само тук, в Тибет, и то „средностатистическите“…
— Ти разпита ли ламите чии са? — попитах аз.
— Разбира се! Ламите от по-нисък ранг казват, че са очите на Буда, а онези с по-висок ранг мълчат и нищо не казват.
— Не ги ли попритисна с въпроси? Чии са?
— Нищо не казват, променят темата на разговора. Усеща се, че тайната на очите е много важна за тях. Този символ изразява нещо принципно — каза Лобанков.
— Ти засне ли ги?
— Естествено! И с видеокамера.
Същия ден се срещнах с Лобанков. Заедно с него и Валентина Яковлева въведохме изображението на необикновените очи в компютъра, схематизирахме ги според възловите офталмогеометрични критерии и пристъпихме към анализ. Вече писах, че използвайки офталмогеометричните принципи, можем с определена степен на точност да пресъздадем облика на даден човек по очите. Постарахме се да направим същото — да възстановим облика на човека, чиито очи са изрисувани върху стените на тибетските храмове.
За какво говорят очите, изобразени върху тибетските храмове?
Няма да се спирам върху детайлите на методиката за реконструиране облика на човека, чиито очи са изобразени върху стените на тибетските храмове, за да не утежнявам разказа с математически понятия. Ще отбележа само следното.
Първо, прави впечатление, че го няма корена на носа. За какво свидетелства липсата му? Известно е, че при съвременните хора коренът на носа закрива частично зрителното поле откъм вътрешната страна. Откъм външната полезрението е 80–90 градуса, откъм вътрешната — 35–45 градуса. Ето защо съвременните хора имат бинокулярно зрение (гледат с две очи, които им позволяват да виждат обема на предмета и разстоянието до него) само в пределите на 35–45 градуса, а не на 80–90 от всички посоки. Неудобството, създавано от корена на носа, почти не досажда при дневна светлина, по-забележимо е при изкуствена, а при червена не само пречи, но и затруднява ориентацията в пространството. Ако той липсваше, хората биха имали бинокулярно зрение в рамките на 80–90 градуса от всички посоки, което би ги облекчило да се ориентират в пространството и при червена светлина.
Може би притежателят на необикновените тибетски очи е живял в условията на червена светлина? Подобно предположение има основание, понеже — поради важността на зрителните функции, съществуват механизми за адаптиране, позволяващи максимално подобряване на зрението. Адаптивният механизъм (под формата на липса на корена на носа) не е толкова важен при обикновена дневна светлина, но при червена има своето значение.
Тогава взех книгата на великия ясновидец Нострадамус (1555 г. )и там прочетох, че предишната цивилизация на атлантите е живяла в условията на кървавочервени багри: небето е било червено, дърветата — алени и т.н. В такъв случай може би върху стените на тибетските храмове са изрисувани очите на човек от предишна цивилизация — на легендарния атлант.
Сега небето е светлосиньо и нашите очи са адаптирани към този факт. Струва ми се, че при промяната на оста на въртене на Земята цветът на небето се е променил. Пак при Нострадамус прочетох, че в резултат от глобалната катастрофа, унищожила атлантите, Земята е променила оста си на въртене, а полюсите са се изместили.
Второ, прави впечатление необикновената извивка на горните клепачи на очите. Ако при съвременния човек те имат формата на ясна дъга, то при тибетските очи съществува изпъкналост надолу в центъра на клепача, която сякаш надвисва над роговицата.
Какво означава тази особеност? Преди всичко, че очният процеп не се затваря напълно, понеже би му попречила извивката на горния клепач. В този случай очите запазват периферното си зрение посредством страничните части на роговицата. А тъй като и коренът на носа липсва, то зрението е бинокулярно по цялото зрително поле, включително и по периферните части, което ще рече, че притежателят на необикновените тибетски очи е способен да вижда и с притворени клепачи. Естествено, не съвсем добре, но достатъчно, за да се ориентира в пространството.
Очите на съвременния човек не притежават подобно „ориентировъчно зрение“, когато са притворени, понеже липсва крайното периферно бинокулярно зрение (заради корена на носа), а и горният клепач няма способността да покрива основната площ от повърхността на роговицата, оставяйки полуприкрита останалата част на очния процеп.
Свойството на тибетските очи да запазват „ориентировъчното зрение“ в притворено състояние е предизвикало появата на още един механизъм за адаптиране — дългите и изтеглени навътре и надолу ъгли на очния процеп. Това свидетелства за усилена лакримация (отделяне и отток на сълзите), което е необходимо, за да се запази влажността на очите при непълното затваряне на очния процеп.
Как да си обясним необходимостта очите да не се затварят напълно, като при това запазват „ориентировъчното си зрение“?
Не намерихме друго обяснение, освен необходимостта да се защити нежната роговица при бързо плуване под вода. Човекът, чиито очи са изрисувани по тибетските храмове, е можел бързо да плува под вода, прикривайки с извивката на горния си клепач лесно поддаващата се на травми роговица, като в същото време е запазвал „ориентировъчното си зрение“. А всичко това свидетелства, че тези хора са водели полуводен начин на живот.
В книгата на Нострадамус прочетох, че атлантите са живеели на многобройните тогава острови и са имали подводни плантации, където са отглеждали своите морски хранителни продукти. Използвайки подводен вариант на селско стопанство, атлантите очевидно са се придържали към полуводен начин на живот.
Благодарение на този извод направихме още едно допълнение към облика на хипотетичния атлант. Тези хора би трябвало да имат голям гръден кош и развити бели дробове, за да ползват по-голям запас от въздух. За съжаление не можахме да се досетим за още един отличителен белег на атлантите — ципата между пръстите на ръцете и краката, макар той логически да произтичаше от горното умозаключение. Сведения за наличието на ципи при атлантите получихме едва при тибетската експедиция.
Трето, на мястото на носа изображенията по тибетските храмове имат спираловидна „завъртулка“. Взимайки под внимание предположението, че атлантите са водели полуводен начин на живот, ние се замислихме дали тя не е изпълнявала ролята на клапановиден дихателен отвор. Подобна клапановидна анатомия на дихателния отвор е характерна за морските животни (делфините, китовете и др.). За разлика от обикновения нос тя напълно изолира достъпа на вода до дихателните пътища, когато се пребивава под нея.
Не успяхме да открием друго обяснение за предназначението на „завъртулката“, освен че е била приспособление към полуводния начин на живот. Неразбираеми обаче оставаха два момента: защо клапановидният отвор е под формата на спирала и защо съществува продължение на процепа на дихателния отвор надолу? Тогава още не се бяхме срещнали с Ананта Кришна и не знаехме за звуковъзпроизвеждащата й функция.
Тогава Венер Гафаров още не беше провел ембриоанатомичните опити, за да стигне до извода за възможното съществуване на хриле при тези полуводни хора. Но затова ще говорим по-късно. Четвърто, в изображенията по тибетските храмове малко над очите, в центъра на челото, е нарисувано капковидно петно. То се намира горе-долу там, където индийските жени рисуват козметичната точка. Предположихме, че капковидното петно изобразява хипотетичното „трето око“.
Известно е, че в древността то е съществувало при хората — за това свидетелстват данните от ембриологията. При съвременните хора то е под формата на рудимент — шишковидна жлеза (епифиза), скрита дълбоко в недрата на мозъка. „Третото око“ е считано за орган на човешката биоенергия (телепатията и др.) и, както разказват легендите, е правило чудеса — да предава мисли на разстояние, да въздейства върху гравитацията, да лекува болести и т.н. А индийските жени навярно си рисуват точката на челото като спомен за чудодейния орган.
Отворих книгата на Нострадамус и там открих, че легендарните атланти са могли, като че ли с поглед, да преместват огромни тежести и да строят монументални съоръжения, благодарение на своята вътрешна енергия, предавана посредством „третото око“. Трудно е да се каже кой е построил пирамидите. Не можем обаче да изключим версията, че са построени от атлантите още преди настъпването на ерата на съвременните хора. Нека египтяните и мексиканците не се обиждат, но напълно възможно е предците им само да са дошли в земята на пирамидите и да са заживели край каменните колоси.
Въз основа на всичко това изградихме хипотезата, че по тибетските храмове са изобразени очите на човек от предходна цивилизация, т.е. на атлант. Анализът показа, че предпомалаемите атланти са имали мощно телосложение, вероятно огромен ръст, полуводен начин на живот и в стопанската си дейност са използвали силата на „третото око“.
Продължаваше да ни поразява учудващото съвпадение — „средностатистическите очи“ на съвременното човечество се „локализират“ в Тибет и тъкмо там хипотетичните атланти са оставили спомен за себе си с изображенията по храмовете, от които днес ние можем да съдим в общи черти за външността и начина им на живот.
Ние и вярвахме, и не вярвахме в собствените си умозаключения. Но скоро човек на име Ананта Кришна ни вдъхна известна увереност, че сме на прав път.
Това се случи по време на една конференция в Крим през септември 1995 г., която се провеждаше под твърде заплетеното название „Фундаменталните основи на екологията и човешкото душевно здраве“. Казано с по-прости думи, същността й се свеждаше до факта, че тук се бяха събрали хора, занимаващи се с т.нар. паранаука. В повечето случаи това бяха гадатели, магове, екстрасенси, магьосници и други хора с особени способности. Имаше и сериозни учени от редица страни (Индия, Швейцария, Германия, САЩ и др.), чиито интереси се разпростираха и върху подобни проблеми.
Възложиха ми да изнеса пленарния доклад на конференцията. Аз изложих нашите научни изследвания с помощта на диапозити, като акцентирах върху логическия подход на проблема, започвайки с въпроса „Защо се вглеждаме в очите си?“, и завърших с описание на външността на хипотетичния атлант. Докладът предизвика голям интерес, бяха зададени редица въпроси, проведоха се обсъждания. В кулоарите към мен се приближи човек в индийски одежди и отчетливо каза:
— Никога не бих си помислил, че западен учен ще се приближи към една от най-важните тайни на Изтока благодарение на логиката.
— Изрисуваните по тибетските храмове очи — те ли са най-важната загадка на Изтока? — попитах го аз.
— Не съвсем. Те са една от тайните, при това не най-важната — отговори човекът в индийски одежди.
— А коя е най-важната? — трепнах аз, съзнавайки напълно ясно, че едва ли тук, в коридора, ще ми каже нещо толкова съкровено.
— Чували ли сте за тайните на тибетските лами? — в отговор ме попита той.
— Да, чувал съм, че съществуват. Но нищо повече не знам.
— Тайната затова е тайна — многозначително произнесе индиецът.
— Как се казвате?
— Аз съм майстор Ананта Кришна.
Разменихме си визитките и се уговорихме да се срещнем след няколко часа в хотела.
— Как да разбирам думата майстор? — попитах го аз, вече в хотела.
— Майсторите са особена категория източни религиозни люде, посветени в някои тайни — отговори Ананта Кришна.
— Какви тайни?
— И все пак?
— В тайните на древните…
— Можете ли да кажете нещо по този въпрос?
— Прочетете „Тайната доктрина“ на Елена Блавацкая. Разбрах, че не сте я чели.
— Не.
— Вие, руснаците, сте щастливи хора. Във вашата страна се е родила най-голямата Посветена в света — Блавацкая. В тази книга ще откриете много древни тайни. Вярно е, че е трудно разбираема, защото там присъства божествената логика. Но ако опознаете източната логика и източните знания за древността, ще разберете и Блавацкая.
— Да се опитаме ли да проведем откровен диалог? — напирах аз. — Хайде да опитаме. Но няма да ви стигнат познанията за Изтока. Вие сте западен тип учен — парира ме Ананта Кришна.
— Бихте ли могли да охарактеризирате накратко същността на източните знания за древността?
— Да, разбира се…
И Ананта Кришна произнесе кратък монолог, изобилстващ с думи като доброта, любов, състрадание, страдание, зло, от който нищо не разбрах. Деликатно поклащах глава и се опитвах да схвана логиката, но не успявах. Вярвах на Ананта Кришна, че в думите му има смисъл, обаче битовото разбиране на такива постулати като любов, добро и зло не ми даваше възможност да вникна в същността.
След като се отчаях, насочих разговора към по-разбираемия за мен западно-научен стил.
— Кажете ми, господин Кришна, моят анализ на очите, изобразени по тибетските храмове, верен ли е?
— Да, верен е.
— Тези очи на атлант ли са?
— Ние наричаме древните хора по друг начин.
— Чии са тези очи? — продължавах да разпитвам аз. — Това са Неговите очи.
— А кой е Той?
— Той е Божият Син. Той е създал отново човечеството, което сега живее на Земята, предал му е знания, научил го е на прогрес и му е помогнал да не загине. Точно това новосъздадено човечество се е разпространило по света.
— Откъде се е появил Синът Божи?
— Все пак?
— На Земята е живяло и живее великото племе — Синовете на Бога.
— Живее? Къде? В Шамбала?
— Между другото „завъртулката“ на мястото на носа при тези велики хора е изпълнявала ролята не само на дихателен отвор, но и на звуковъзпроизвеждащ апарат — насочи разговора към нова тема Ананта Кришна.
— Те са говорили с носа си, а не с гърлото, така ли? — учудих се аз.
— Да. При това са говорели в много широк диапазон… от ултразвука до инфрачервените вълни. Затова речта им е била по-наситена и по-богата от нашата. Те са владеели също така езика на телепатията. Главите им са били по-големи. Използвали са само мека храна. Свято са съхранявали двата главни звука — So и Нт — и са живели по законите на SoHm.
— Какво е SoHm? Защо тези звуци са толкова важни?
— Едва ли ще разберете какво е SoHm. Това е цяла философия — отговори Ананта Кришна.
Поразпитах го още, но усетих, че много неща премълчава или недоизказва, а и на мен ми беше трудно да го разбера. По това време още не знаех, че ми предстои да положа огромни усилия, за да вникна поне до известна степен в древната философия. Все още не разбирах ролята на великото последно послание SoHm, не осъзнавах неговата многостранност и съдбовност за нашата цивилизация, все още мислите ми се въртяха около странността на тези звуци.
Тогава дори и не можех да си представя, че очите, изобразени по тибетските храмове, не са очи на атлант, а принадлежат на представител на още по-древна и загадъчна земна цивилизация — на онази, която Ананта Кришна нарече Синове на Бога. До този извод стигнах значително по-късно, докато пишех книгата си, затова по-често ще наричам очите, изрисувани по тибетските храмове, очи на атлант.
Независимо от всичко още тогава ме измъчваше въпросът от къде са се появили представителите на древна земна цивилизация в сравнително по-късен исторически период? Та нали отдавна са били измрели?
Запазили ли са се на Земята хора от древни цивилизации?
Сигурно е вярно, че и преди нас на Земята са съществували човешки цивилизации. Те са достигали високо технологично ниво, при което използването на сила за осъществяването на зли помисли е било съдбовно — цивилизациите са се самоунищожава-ли. После върху руините на старата се е възраждала нова цивилизация и т.н.
Да предположим, че в настоящия момент, при сегашното технологично ниво на нашата арийска земна цивилизация, някой от държавните глави на суперсилите (САЩ, Русия) натисне копчето на ядреното куфарче — човечеството ще изчезне, а студената и облъчена планета ще стане непригодна за живот.
Силата на злите помисли е огромна. Те насочват техногенната мощ към разрушение и могат да доведат до самоунищожение на цивилизацията. Засега не ни е ясно естеството на доброто и злото, но несъмнено в тях е заложен огромен заряд. Ненапразно култът към доброто води към прогрес, а култът към злото и властта — към разрушение и войни. Затова духовното развитие на човешкото общество в добрия смисъл на думата е от принципно важно значение и дори има материално въплъщение.
Струва ми се, че Япония е една от най-високо развитите страни в духовно отношение (бил съм там три пъти и мога да съдя за това), а САЩ — една от най-бедните в духовно отношение (бил съм там многократно и също мога да преценя). Понастоящем Япония има доход на глава от населението 35 хил. долара годишно, а САЩ — 19 хил. долара. При това по време на последната световна война Япония беше разрушена и окупирана, а САЩ натрупаха в своите банки основния световен капитал. Ролята на духовния потенциал на нацията очевидно се оказва по-важна.
Нима населението на Земята толкова несигурно се клатушка между лошите и добрите помисли? Нима не съществува някакъв общопланетарен механизъм, който да гарантира, че животът на Земята ще продължи и след глобални катастрофи? Нима духовните и материалните ценности на земните цивилизации се погубват безвъзвратно след тяхното унищожение?
Според логиката не би трябвало: на Земята вероятно съществува механизъм, който гарантира продължаването на живота в случай на глобални катаклизми.
От къде се е появил Синът на Бога сред хората на нашата цивилизация в Тибет? Та нали не е могъл да „падне от небето“!
Ако очите на Сина на Бога са изрисувани по тибетските храмове, то това означава, че хората от нашата цивилизация са общували с него. От къде е дошъл той?
Неволно възниква и мисълта за съществуването на своеобразно хранилище на хора от предишни земни цивилизации, от където те са могли да излизат и да се появяват сред нас. Какво е това хранилище? Шамбала?
Всички тези въпроси тревожеха мен и моите приятели. За да се опитаме да намерим отговорите им, организирахме международна хималайска експедиция.
Тогава още не подозирахме, че главна роля за успеха на експедицията ще изиграе рисунката на хипотетичния атлант (или Сина на Бога), която направихме, докато анализирахме очите, изрисувани по тибетските храмове.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #16 -: Май 29, 2010, 11:55:41 »

ВТОРА ЧАСТ
SoHm — ПОСЛЕДНОТО ПОСЛАНИЕ КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО (ИНДИЙСКИ ОТКРОВЕНИЯ)


                Организиране на международна експедиция за търсене изворите на произхода на човечеството

За да потвърдим или отхвърлим своята хипотеза, организирахме международна експедиция, в която освен руските членове влязоха и представители на Индия и Непал. Експедицията беше организирана под егидата на Международната академия на науките към ООН. Тази организация, в която членуват водещи учени от целия свят, включително и Нобелови лауреати, прояви голям интерес към нашите изследвания.
Още на Кримския конгрес няколко академици от Международната академия на науките — представители на различни страни, изключително много се заинтересуваха от нашия доклад и проведоха доста дискусии с мен. Точно те ми препоръчаха като член на Международната академия на науките да организирам експедиция под нейната егида.
Честно казано, бях изненадан, че мастити западни и родни учени относително лесно възприеха толкова трудно доказуема тематика. Свикнал съм с консерватизма на науката, с опоненти, изискващи абсолютни доказателства, които почти не се срещат в природата, понеже на този свят всичко е относително, с факта, че съвременната наука лошо възприема логическия път въз основа на интуитивния подход и смята съвременното ниво на науката за догма, отклоняването от която е признак на лош вкус.
Тогава още не разбирах, че логиката, базираща се върху интуицията, е определящ момент в религиозното познание. Не ми беше ясно, че и за тамошните майстори, с които тепърва предстоеше да се срещаме, нашият логически път ще е основният момент на доверие, който ще им позволи да ни споделят някои от тайните знания на ламите и свамите. Все още не знаех, че логиката е една от петте науки, предопределени от Буда за позитивното развитие на човечеството. Струваше ми се, че принадлежността на експедицията към Международната академия на науките ще е от по-голямо значение.
Основното, от което се страхувахме, бе липсата на доверие към нас. Не биваше да недооценяваме някои противоречия между религиозните познания и съвременната наука, които можеха да се окажат от съществено значение в Индия и Непал, където медитацията, йога и други подобни състояния, трудно обясними от гледна точка на съвременната наука, са тясно преплетени с религията и са смятани за един от главните пътища на човешкото усъвършенстване. Можеха да ни сметнат за неразумни учени и да говорят с нас на примитивен език, какъвто и задълбочен компютърен анализ да им представяме.
Затова се свързахме с офталмологичните дружества на Индия и Непал и чрез тях планирахме конференции и демонстративни операции за местните очни лекари в различни градове. Нашите нови операции с трансплантационния материал алоплант, базиращи се на отглеждането на собствени тъкани от пациента (кръвоносни съдове, прозрачна роговица, еклера), вече повече от десет години предизвикваха небивал интерес и реално помагаха на онзи контингент болни, смятан за безнадежден. От опит знаехме, че мнозина офталмолози се ползват с безупречно висока репутация, несравнима дори и с най-високопоставения чиновник.
Ако водещи лекари офталмолози ни представят на местните лами и свами, това би могло да подпомогне мисията ни, още повече че очите, на които ние връщаме зрението, в различните езици се наричат „огледало на душата“.
Избраният от нас маршрут минаваше през редица градове и селища на Индия и Непал, където бяха концентрирани най-интересните в научно отношение храмове на индуисти и будисти. Планирахме да се срещнем и с учени, изучаващи история на религията. Възнамерявахме да стигнем до малките пагоди в Непал, разположени високо в планините, и да поговорим с монасите отшелници.
За Индия потеглихме трима: Сергей Селиверстов, Венер Гафаров и аз. От Индия трябваше да прелетим в Непал, където по-рано бяха пристигнали Валери Лобанков и Валентина Яковлева, за да осъществяват предварителни проучвания. Там към нас се присъединиха индийският участник в експедицията (д-р Пасрича) и непалските му другари (Шесканд Ариел и Кирам Будаачарая). За късмет всички говореха английски — кой по-добре, кой по-зле, а двамата непалци и индийският лекар, естествено, владееха и местните езици — непали и хинди.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #17 -: Май 29, 2010, 11:56:15 »

Какво знаят обикновените хора за произхода на човечеството?

Ако в Русия, САЩ или Германия зададем този въпрос на обикновени хора, то някои от тях веднага ще отговорят, че човекът произлиза от маймуните. Други ще кажат, че пришълци от Космоса са донесли на Земята семето на човечеството. Повечето обаче ще те погледнат като чудак и ще кажат „не зная“, показвайки с цялото си държание, че това изобщо не ги интересува, след като в живота им и без друго има достатъчно проблеми като например как да прекопаеш градината, да отидеш до магазина, да си платиш дълговете и т.н. Провокирани от въпроса, че според една от Дарвиновите теории различните хора са произлезли от различните видове маймуни, повечето започват да отричат Дарвин, мъчително избирайки между макак и шимпанзе и очевидно недоволни от подобен непрестижен „роднина“.
В Индия и Непал и думичка няма да чуеш за маймуна, а посоченият провокационен въпрос ще предизвика само смях. Маймуните, които тук скачат по покривите на къщите и се мотаят постоянно по сметищата, очевидно предизвикват в тях същите чувства, както в нас гълъбите или враните — никому не би хрумнало да изпитва чувства на синовно преклонение пред тях. Съвсем друго нещо са кравите — те са свещени животни.
В тези страни населението е убедено в божествения произход на човечеството. Естествено, обикновеният човек не може да обясни какво означава това. От самото си детство той е научил наизуст основите на будистката религия и, без да е разбрал постулатите на великото учение, все пак знае такива термини като медитация, „трето око“, състрадание. Обикновеният човек в тези страни обаче искрено вярва във величието на религиозното познание за света и е убеден в необходимостта от духовното развитие. На въпроса за същността на религиозното учение, той no-скоро от недоразвитост и бедна реч ще отговори: „Това е сложно.“
Будистката религия според мен е най-научната религия в цял свят. Понякога не само на обикновения човек му е трудно да я разбере, случва се и ученият да не я осъзнава докрай поради излишната материализираност на представите си. Съвременният учен обикновено се присмива на разясненията на обикновения индиец за движещата сила на страданието. А той простодушно ти обяснява, че ако си пристигнал в Бомбай от Москва, то ти страдаш, че в този момент не си в Москва, а когато се върнеш в Москва, ще страдаш, че си напуснал Бомбай и т.н., т.е. постоянно пребиваваш в страдалческо състояние.
Въпреки примитивизма на подобни обяснения, акцентирането на вниманието върху ролята на душевната сила дава своите плодове. Например в почти милиардна Индия около 40% от населението живее под такава черта на бедността, каквато не е сънувал и най-бедният бедняк у нас. Въпреки това там не е разпространена престъпността, особено грубата — с убийства и насилие. Представям си какво би се случило в САЩ, където и сега в Ню Йорк е опасно да се разхождаш дори денем, ако 40% от населението се премести от разкошните имения в съборетини, покрити с парчета от кашони и мръсни парцали, или в паянтови постройки, цименти-рани с кравешки изпражнения. За посткомунистическите страни, където процъфтяваше атеизмът, няма какво да говорим.
Почти във всички варианти на будистката религия се споменава колелото, което символизира кръговрата на живота и смъртта. Обикновените хора идват и въртят тези колела, разположени в манастирите, като свързват вечността на душата с цикличността на живота и смъртта. Затова източните хора не се страхуват от смъртта — те са сигурни, че после ще живеят отново.
Това отчасти оказва влияние върху начина на кормуване на индийските и непалските водачи. Тук пътищата са лоши и много тесни, но няма ограничения на скоростта. Всички коли, включително огромните ТИР-ове и подобните на консервени кутии малки возила, препускат с висока скорост, предприемайки тройни и четворни изпреварвания. В такъв момент започваш да си припомняш с носталгия за нашите катаджии. Защото тук имаш усещането, че участваш във фронтална атака. Шофьорът чува забележката ти, че всеки момент можем да загинем и кима с глава, изразявайки съгласието си. Хиляди километри в Индия и Непал пропътувахме по този начин. Все пак ние не сме свикнали толкова лесно да се сбогуваме с живота.
По света съм виждал десетки прояви на религиозния фундаментализъм. Особено в мюсюлманските страни. При посещенията си в Иран, Йемен, Йордания, Обединетите арабски емирства, Бахрейн винаги изпитвах жалост към жените, които и в най-изпепеляващата жега са принудени да се движат по улиците с черни хиджапи, покрили всичко, което може да бъде покрито по тялото, включително и лицето. Сигурно на тях също им се иска да си на-червят устните, да си сложат сенки на очите, да облекат нова рокля, а не цял живот да мъкнат на гърба си омръзналия им хиджап. Мъжете изглежда също не са във възторг от безалкохолните сватби. В много от тези страни религиозният фанатизъм е издигнат в ранг на държавна политика, защото най-вероятно помага да се задържи властта.
Будистката религия е изключително търпима и почти не ограничава човека в неговите житейски прояви. Механизмите за въздействие върху обществото са съвсем различни. За разлика от култа към ограниченията, в условията на които човек винаги може да бъде наказан, в будистките страни съществува култ към душата с такива понятия като съвест, състрадание, медитация. Изградена е разклонена мрежа от училища, които обучават как да се вдълбочиш в своята душа и как да я анализираш. Силата на подобно въздействие върху обществото според мен не е по-малка. Само веднъж видяхме как в северозападна Индия в храм на сикхи тълпа вярващи фанатично целуваше стъпалата на светилището, което по понятни причини е опасно заради разпространението на инфекции.
Будисткият култ към душата, както разбрахме по време на експедицията, е основната причина всеки що-годе образован човек добронамерено и лесно да възприема нашата хипотеза за произхода на човечеството. Многобройните вечеринки и покани в различни клубове, особено в Индия, често прерастваха в дискусии по темата. Почти винаги слушателите изпадаха във възбуда, а после един през друг разказваха какво знаят по въпроса. От приличие ние правехме записи, но не придавахме на тези данни сериозно значение. Впечатляващо беше обаче, че логическият път за опознаване на онова, което при съвременното ниво на материалистичната наука не може да бъде измерено или докоснато, не предизвикваше никакви съмнения. Това се дължи на факта, че всеки е убеден в съществуването на висши сили, в сравнение с които човешките знания са нищожни, и само логиката може да те въведе в неизвестното, за да получиш нови данни, необходими на хората и науката.
Практически всеки човек в тези страни е убеден в наличието на „трето око“ и в основната му фукция — looking inside (да гледаш навътре). Някои говорят за главната точка на носа, която се намира там, където се пресичат допирателните на долните клепачи, но се затрудняват как да обяснят функцията й. Повечето смятат за напълно вероятно Буда да е носител на знанията от предходна цивилизация и т.н.
Руският човек е с по-приземени представи за обкръжаващия го свят. Духът като че ли по-слабо го интересува, макар произходът на човечеството и всевъзможни чудеса от типа лежане върху гвоздеи, демонстрирани понякога по телевизията, да са му доста любопитни. Разбира се, нашият човек не е „Тома неверни“, но за обществено полезно той смята само онова, което се прави с ръцете. Например, когато Сергей Селиверстов, участник в екипа ни, посрещна в Катманду група руски алпинисти, един от тях размаха вестник „Аргументи и факти“ с публикация за нашата експедиция и попита:
— Какво, да не би вашият ръководител да си няма друга работа? По-добре да беше оперирал очи…
Стана ми обидно, понеже годишно правя десетки най-сложни операции. Естествено, на такъв човек не можеш да му обясниш, че откритият от нас алоплант, помогнал вече на повече от милион безнадеждно болни, при последните изследвания показа особени биоенергийни свойства. Нито пък че само широкото осмисляне на понятията биологическа и душевна енергия може да доведе до конкретни медицински изследвания, имащи за цел принципно нови методи на лечение за онези болни, на които все още не сме в състояние да помогнем. При това безнадеждно болният иска да възстанови здравето и зрението си днес. Той не може да чака кога науката ще открие начини за спасяването му. Консервативният човек едва ли ще разбере, че ненапразно повече от половината човечество вярва в истинността на религиозните будистки знания, че те може би са от знанията на предхождаща, по-развита цивилизация и че е възможно обвързването им със съвременната наука в името на поне една разкрита тайна от многобройните медицински загадки.
Руският човек, въпреки тесногръдото атеистично възпитание през комунистическите години, според мен е по-романтичен и възприемчив към новото, отколкото, да кажем, американецът. Многогодишният култ към долара направи американецът възприемчив само към онези новости, благодарение на които може да натрупа пари, макар че и тук има изключения.
Хората са различни. Различни са и техните възгледи върху ролята на материалното и духовното начало в живота. Разбира се, те са еднакви поне в онзи смисъл, че имат единен произход. Повечето от тях естествено не се замислят за това, увлечени в кръга на битовите проблеми. Но и на най-слабо образованият човек все пак му е интресно от кого е произлязъл.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #18 -: Май 29, 2010, 11:57:02 »

                       В храма на Гита

Този храм, разположен в един от малките градове на Индия (Карнал), беше много красив. Множество статуи дооформяха фасадата на сградата, от вътрешната й страна те пресъздаваха някои битови сцени, а многобройните картини придаваха завършеност на цялостния ансамбъл.
Посрещна ни съпругът на майка Деял, която ръководеше този храм. Той ни разказа, че учението Гита се занимава с човешката мъдрост и по-специално с това как да не воюваш тогава, когато губиш властта, а имаш желание да я запазиш.
Разговорът с майка Деял започнахме с въпроса за козметичната точка, която индийските жени рисуват по челата си. Тя ни обясни, че въпросната точка съвсем не е признак за принадлежност към дадена каста или за положение в обществото. Понякога индийските жени си я слагат, след като се омъжат. Но от древни времена се смята: хората (и жени, и мъже) рисуват точката като символ, че разбират вътрешното си състояние.
— Кажете, индийската точка на челото не е ли спомен за съществувалото някога „трето око“? — попитах аз.
— Не мога точно… В религиозните писания не се споменава нищо конкретно… Знам обаче, че при хората е имало и има „трето око“ — отговори майката.
— Какви функции е изпълнявало то?
— Нашата религия очертава три функции на „третото око“. Първата е inside vision — вътрешно зрение, т.е. способността да се вглеждаме във вътрешността на организма, да разглеждаме вътрешните си органи. Втората е meditation — зрение, свързано с медитацията, т.е. способност да разглеждаме душата си. Третата функция е intellectual vision — интелектуалното зрение, т.е. умението да усетим умствените си способности — своите или на своя събеседник.
В този момент напълно осъзнавах първата функция на „третото око“ и понеже съм лекар, си я представях като нещо подобно на рентгеновия апарат, чиито лъчи минават през човешкия организъм. Третата функция също ми беше ясна, защото всеки човек е в състояние с някакво шесто чувство да различи умника от глупака, дори без да обръща внимание дали речникът му е богат или беден. Но втората функция, свързана с медитацията, ме затрудни. Изобщо не предполагах тогава, че зад нея се крие най-вълнуващата загадка, въплътена — за разлика от медитацията — в материалното състояние сомати.
По-нататък разговорът ни засегна въпроса за ролята на носа, като не забравихме „особения нос“ на хипотетичния атлант. Майката отговори, че човешкият нос изпълнява функциите дишане, усещане на миризмите и е признак на уважение. Последното тя обясни така: ако човек бъде хванат и пипнат за носа, това за него е оскърбление.
— Индийският майстор Ананта Кришна спомена, че при хората от предходната цивилизация носът е изпълнявал по-важна роля. Той е бил и звуковъзпроизвеждащ апарат, действал в ултразвуковия и инфрачервения диапазон. Може би точно затова носът се смята за признак на уважение от най-древни времена? — казах аз.
— Сигурно Ананта Кришна е прав.
— Какво знаете за хората от предходните цивилизации?
— Много сведения…
— Споделете ги с нас, ако обичате.
— Това е секретна информация — отговори майка Деял.
Разбрахме, че нищо повече няма да ни каже. Погледнах към Венер Гафаров — той ми кимна с глава, че следващите въпроси очевидно са безполезни. Защо ни нямат доверие? Къде грешим при поднасянето на нашия научен материал? Тогава още не разбирах, че религиозните служители имат друг тип мислене и когато излагам материала с акцент върху компютърния анализ, в една или друга степен ги дразня. Не знаех, че логичният път на изследване, за който скромно премълчавах, изхождайки от опита си на общуване със западните учени, ще се окаже всъщност основна карта на доверието.
— Имаме сведения, че хората от предишната цивилизация са говорили с носа си, главно в диапазона на звуците So (coy) и Hm (хм). Така ли е? — отчаян попитах аз.
— So и Hm са велики слова — внезапно каза тя.
— Какво означават те? — смирено попитах аз.
— SoHm е последното послание.
— Последното?
— Last message — последното послание — ясно произнесе майката.
— Чие?
— На Висшия разум.
— До кого?
— До човечеството.
— Защо посланието е последно?
— Повече няма да има помощ…
— Каква помощ?
— Това е тайна.
Благодарихме й, снимахме се заедно с нея и отпътувахме за хотела, правейки всевъзможни предположения по повод на състоялия се разговор.
Бях разочарован и отчаян. Ако и по-нататък на най-важните места ни отговаряха с „Това е тайна!“, нищо нямаше да узнаем. Как да ги накараме поне малко да се разкрият?
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #19 -: Май 29, 2010, 11:57:43 »

                      Среща с майстора

Град Чандигар в Индия ни посрещна със силна жега. Както и в другите градове, и тук проведохме конференция за офталмолозите с демонстративни операции. В края на конференцията обяснихме нашата хипотеза за произхода на човечеството и попитахме участниците с кои религиозни водачи би трябвало да се срещнем.
Изброиха се много имена, но сред тях с особена почит се открояваше свами Сабва Манаям. Предупредиха ни, че той владее тайните знания на свами и че в разговора си с нас може да си послужи с хипноза. Казаха ни още, че ашрамът на Рама Кришна, на който той е настоятел, е един от водещите в Индия и че на този майстор са предадени особени знания.
Срещата беше организирана от бащата на най-добрия офталмолог в града, личен познат със свами Манаям. Докато пътувахме към ашрама, той ни обясни какво означават понятията майстор и свами. Майсторът е учител, който е овладял дълбоките религиозни знания и сам определя до каква степен и на кого да ги предава. Смята се, че Висшият разум влияе на хората чрез майстора. Свами е висшата религиозна титла, която се присъжда на майстора на индуисткото учение.
— Имайте предвид — каза бащата на офталмолога, — че той знае целта на вашата визита. По време на проповедта си ще ви въздейства хипнотично. Постарайте се да приключи по-бързо. Ако не издържите на погледа му, ще ви сметне за слаби и едва ли ще ви разкрие нещо. Майсторът сам определя на кого и какви знания да предаде.
В ашрама на Рама Кришна цареше спартански дух. Нямаше нищо излишно: на стените бяха окачени портрети на религиозни водачи. Всичко бе издържано в оранжеви тонове.
Майсторът също беше облечен изцяло в оранжево. Съпровождаше го свита от петима души. Седнахме на масата — от едната страна ние, от другата — той със свитата си. Точно срещу него седна Венер Гафаров, отляво — Сергей Селиверстов, отдясно — аз. В този момент Венер все още не подозираше на какви изпитания ще бъде подложен.
— Чух, че сте дошли при мен за дълбоки знания — започна майсторът.
— Дойдохме, за да сравним нашите знания с вашите — отвърнах.
— Вашите знания? А какви са те? — погледна ме майсторът.
— Ето го резултатът от нашите изследвания — казах аз и му подадох изображението на хипотетичния атлант.
Майсторът протегна ръка към рисунката, но щом я видя, рязко се отдръпна. Протегнах се през масата и сложих рисунката пред него. Той я погледна с крайчеца на окото, но не я взе. Настъпи мълчание.
— Откъде научихте за него? — прекъсна мълчанието майсторът.
— Това е резултатът от изследванията ни върху очите на различните земни раси. Позволете ми да ви разкажа накратко…
— Били ли сте в Тибет?
— Не, не сме били.
— Срещали ли сте се с тибетски лами?
— Не.
— За това по-добре знаят самите те. Разкажете ми по-подробно.
Аз извадих материалите и изложих същността на нашите изследвания, като наблегнах върху обективността на компютърния анализ.
Майсторът слушаше внимателно, но изведнъж ме прекъсна и каза:
— Компютрите нямат душа. Вие руснаците разсъждавате като американците. Америка ненавижда Индия заради нейното духовно развитие. Бездушният американец ще разруши света.
— Бих искал да съпоставим получените резултати с…
— Разумът не е само мозък — сякаш не ме чу майсторът. — Тялото има по-малко значение от душата. Важно е да разбираме какво е възприятието. Да оценяваме онова, което виждаме, и да развиваме силата на своето възприятие. Само силното възприятие може да бъде правилно. Религията е възприемане на общото, а не на частичното. Трябва да се прави разлика между индивидуалния и човешкия разум. Раджа йога дава възможност да се надникне във Вселенския разум. Моето възприятие идва от Вселенския разум…
Явно майсторът беше започнал прочутата си проповед. Той погледна към Сергей, който снимаше с видеокамера, после към мен — приведен, аз записвах най-подробно — и спря погледа си върху Венер Гафаров, който седеше точно срещу него и го гледаше в очите. Двамата със Сергей веднага усетихме силата на погледа му, за щастие насочен не към нас. Почувствахме необяснима тежест, примесена с тревога: струваше ни се, че се ровят в мозъците ни, изваждат ги и ги раздробяват на частици. Аз навеждах глава все по-често и записвах, а Сергей вторачено гледаше в камерата си.
— Ролята на духовното развитие — продължаваше майсторът — е много голяма. Според Рама Кришна духовното развитие притежава физически признаци и се изразява във формата на очите, носа и другите органи. Особена роля играят жълтите очи…
Под неговия поглед Венер Гафаров затваряше очи, после с усилие ги отваряше, но продължаваше да го гледа. Лицето му се зачерви, клепачите му набъбнаха, пръстите на ръцете му от време на време се свиваха, челото му се изпоти. Със Сергей разбирахме, че Венер се бори с хипнотичното въздействие на майстора. На нас ни беше по-леко.
Най-после той завърши речта си. Сега вече ни погледна с нормален и, както ми се стори, топъл поглед.
— Може ли да задаваме въпроси? — попитах аз.
— Да.
— Вашият поглед ни оказа особено силно въздействие. Това ли е въздействието на „третото око“?
— Изглежда.
— Какво представлява Шамбала, която е търсил великият руски учен Николай Рьорих?
— Шамбала е духовно, а не физическо понятие. Не я търсете, няма да я намерите. Шамбала е обител на висшите същества, а те са недостъпни за вас.
— Кажете, майсторе — продължих аз, — нали принципът „всичко гениално е просто“ идва от Бога, тъй като и природните закони са гениално прости. За съжаление, ние не винаги можем да осъзнаем гениалността на простотата и често я прикриваме с мъгляви и общи фрази като „висша духовност, недостъпна за нас…“ Бих искал да ви попитам — знаете ли нещо конкретно и просто за Шамбала или не знаете?
— Зная…
— Какво?
— Шамбала не е съвсем точно название. Разпространено е по света от неколцина тибетски лами и става популярно чрез книгите на Рьорих. Не съществува точно наименование на онова, което вие наричате Шамбала, съществува обаче определено състояние на душата и тялото, което довежда до осъзнаване на висшата духовност. Ние добре го разбираме и учим как то се постига.
— Какво е то?
— Състояние на тялото, при което за сметка на духовната енергия обмяната на веществата се свежда до нула.
— Какво общо има това състояние с висшата духовност?
— В такова състояние човек се посвещава не само на себе си, а на цялото човечество, на живота на Земята.
— Обяснете, моля ви.
— Как да ви разбирам?
Очевидно отново се бяхме докоснали до поредната голяма тайна и макар че майсторът беше благоразположен към нас, нямаше да ни каже нищо.
— Според нашите изследвания — реших да тръгна по заобиколен път, — човечеството е възникнало в Хималаите и оттам се е разпространило по Земята. Тибетската раса не се ли явява no-висша в духовно отношение?
— Много отдавна Хималаите са били свръхдуховен район, но това време е отминало. Съвременните тибетци не са вече същите — отвърна майсторът.
— Древните са могли да свеждат до нула обмяната на веществата си и да се посвещават изцяло на човечеството?
— Да, могли са.
— Как?
— Каква е ролята на „третото око“?
— А ролята на носа?
— Никаква.
Почувствах силна умора. Погледнах към Венер и Сергей — те също изглеждаха съсипани от двучасовата беседа. Поисках разрешение да изпушим по цигара. В главата ми се въртяха множество въпроси. Как да водим разговора по-нататък? Как да избегнем мълчанието, ако случайно се натъкнем на поредната тайна? Ще кажа само, че ние все още не разбирахме значението на споменатото състояние — свеждане на обмяната на веществата до нула.
Венер Гафаров сподели усещанията си от хипнотичното въздействие на майстора върху него.
— Струваше ми се, че мозъкът ми ври. Най-напред силно ми се приспа, едва се удържах, дори се щипех. После усетих, че лицето ми се подува, очите ми хлътват, а в тила ми се появи пареща болка, сякаш някой ми натискаше мозъка и всеки миг той щеше да се пръсне.
— Браво, Венер, издържа!
— Защо беше необходимо всичко това, проверяваше ли ме?
— Забелязахте ли — каза Сергей, — че по време на проповедта той непрекъснато поглеждаше към рисунката на атланта? Тя силно го впечатли. Той знае всичко за атлантите.
Отново седнахме около масата. Неочаквано и за самия мен, разказах на майстора, че в науката ние често използваме логическия път на базата на интуицията, а получената вече логическа верига доказваме по други пътища — чрез компютърен анализ и т.н.
— Проблемът е — обяснявах аз, — че в науката логическият път не винаги се приема от съвременните учени, а се вярва повече на компютърния анализ.
— Математиката е слаба наука — с рязък тон отвърна майсторът, — тъй като не взема под внимание духовното. Логиката е построена върху основата на интуицията, а интуицията е проява от функционирането на „третото око“. С помощта на логиката може да се постигне онова, което не може да се докаже от съвременната наука. Например електронът не може да се пипне, но може да се фиксира проявата на неговото величие. Религията одобрява логическия път на познанието. Кажете ми, по пътя на логиката ли получихте това? — майсторът посочи с очи рисунката на атланта.
— Разбира се. А компютърният анализ го потвърди.
— Интересно…
Почувствахме, че майсторът стана по-благоразположен към нас и сякаш погледът му се стопли. Виж ти, в логиката вярва, а в компютъра — не.
— Кажете — попитах го аз, решавайки да премина към по-конкретни въпроси, — козметичното петно по челата на индийските жени не е ли спомен за „третото око“, съществувало у хората от предишната цивилизация?
— Да, при тях „третото око“ е било силно развито и е играло голяма роля в живота им. И съвременните хора притежават „трето око“, разбира се, по-слабо развито. Приближете се към тези картини — майсторът посочи към стената, където бяха изобразени последователи на Кришна — и се постарайте да видите „третото око“. Опитайте се да гледате през лицата им.
Приближихме до картините и започнахме да се взираме в тях. Пръв успя да види „третото око“ Сергей, после и ние с Венер. На челото, в областта между веждите, започнаха да се появяват яйцевидни контури, обрамчени с двойна линия и точка по средата. И тримата виждахме едно и също.
Нарисувахме видяното върху хартия и го показахме на майстора. Той каза, че вярно сме го възприели, но добави, че „третото око“ не бива да се възприема като око, защото не е анатомично понятие. При хората от предишната цивилизация то е имало определени анатомични характеристики, но не се е смятало за око. Функцията на „третото око“ зависи много от епифизата.
— Големият френски ясновидец Нострадамус пише, че хората от предишната цивилизация, които той нарича атланти, благодарение на „третото око“ са притежавали биоенергийно въздействие върху гравитацията. Затова лесно са премествали в пространството огромни каменни блокове. Какво мислите по този въпрос?
— Съгласен съм с вас. Ние също имаме такива сведения — отвърна майсторът. — И тази способност ще се развива у хората паралелно с човешката еволюция. Психичната енергия е и физическа сила. Силата, с чиято помощ са били построени пирамидите, е насочена сила, а ненасочената сила е разрушителна.
— Може би цивилизацията на атлантите е загинала, защото не са могли да насочат психичната си енергия в позитивна посока? — предположих аз.
— Те са загинали, защото психичната им енергия е преминала от центростремително към центробежно състояние.
— Как да разбирам това?
— В медицината, с която вие се занимавате, има понятия „регенерация“ и „дегенерация“. Регенерацията е насочена метаболична енергия, която води до растеж на тъканите и е основа за живота на тялото. Дегенерацията е ненасочена метаболична енергия, която води до разрушаване на тъканите и смъртта. Във физиката насочената енергия задвижва самолети, влакове, а ненасочената предизвиква взривове. Психичната енергия също има две състояния — центростремително и центробежно.
Законите, на които се подчинява тя, са сходни със законите за метаболичната и физическата енергия. Психичната дори е по-мощна от метаболичната и физическата и може да оказва по-голямо въздействие върху човечеството. Но за нея важи следния закон — тя трябва да бъде центростремителна, насочена навътре. Всички пророци като Буда, Исус, Мохамед и други са проповядвали енергията да бъде насочвана навътре. Това е основното в техните учения.
— Моля ви да обясните по-подробно.
— Вземете например Сталин или Хитлер. Сталин в Съветския съюз беше заменил Бога с култа към личността, Хитлер замени Бога в Германия. И двамата обаче не притежаваха религиозни знания и не насочваха мисленето на своите народи навътре, към стремежа всеки да анализира преди всичко своята душа и да се вглежда в нея. Напротив, обладани от идеята за световно господство, те се стараеха да насочат психичната енергия на народите центробежно — към война и разрушение. Разберете, привидно незабележимият ежедневен самоанализ, задълбочаването в собствената душа притежава и освобождава колосална сила. И тази сила, откъсвайки се от душите на хората и приемайки центробежен характер, задължително води до катастрофа, дори до глобална. На сегашния етап аз най-много се страхувам от американците, които имат един бог — зеленият долар. Ако Америка започне да обеднява, психичната енергия на хората ще придобие центробежен характер.
— Представям си какво е станало на Земята — вметна Сергей, — когато психичната енергия на атлантите, способна да въздейства дори върху гравитацията, се е измъкнала извън душите им и е придобила центробежен характер.
— Тя е способна да въздейства дори върху космически обекти — каза майсторът.
— А Бог може ли да помогне? — попитах аз.
— Бог е извън силите, Бог не се намесва там — отвърна майсторът.
— Бог само чрез пророците ли въздейства?
— Чрез пророците и религията. Основното е да се насочи психичната енергия центростремително — към душата. Именно това засяга и последното послание SoHm.
— Разкажете ни по-подробно за него.
— SoHm са велики думи — започна майсторът. — Правилно е да се чете не So (coy), a Sa (са) и не Hm (хм), a OuHm (ъхм). So означава „Аз съм този“, Hm — „Това съм самият аз“. А общият смисъл на SoHm е — „РЕАЛИЗИРАЙТЕ СЕ САМИ“!
— Реализирайте се сами? Кои?
— Хората. При това всеки човек трябва да се реализира индивидуално. Последното послание SoHm е пристигнало на Земята при всички пророци и чрез тях се е разпространило по света. Последното послание SoHm влиза в душата на всеки човек. Който успее да осъществи принципа SoHm, той ще бъде щастлив. Ако човечеството реализира принципа SoHm, ще оцелее на Земята. Самият аз съм подчинил целия си живот на осъществяването на този принцип.
— Защо е последно това послание?
— По-правилно е да се каже — окончателно послание.
— Защо посланието е окончателно? — попитах аз.
— Защото Висшият разум вече е помагал на земното човечеството, но цивилизациите са се самоунищожавали. Пророците също са научили нашата цивилизация да живее така, че психичната енергия да има центростремителен характер, да не преминава в центробежен. Достатъчна ли ще е помощта на Висшия разум за нашата цивилизация? Ако е недостатъчна, то… Запомнете, Бог е извън силите, Бог не използва сила. Достатъчно! Сега нашата цивилизация е длъжна да се реализира самостоятелно, изключително самостоятелно — отвърна майсторът.
— Ако нашата цивилизация се самоунищожи например в резултат на Трета световна война, това означава ли, че ще е последната цивилизация на Земята?
— Може би. Сега ние сме длъжни да се реализираме сами, единствено сами.
Настъпи мълчание. Всеки обмисляше думите на майстора. Някакво неясно и фатално чувство витаеше около нас и сякаш ни потискаше.
— Настоящето състояние в дясното око е състояние, чрез което се опознава — изведнъж каза майсторът.
— Опознава се какво?
— Това знаем само ние, майсторите.
— Моля ви, погледнете изображението на атланта — смених темата аз. — Такива ли са били очите им?
— Доколкото знам — да. Техните очи са били по-добри от нашите, били са по-големи и по-здрави.
— А носът им?
— Имали са малък нос, като този тук, но малко по-различен — отвърна майсторът. — Имали са лош нос, нездрав.
— А „третото око“?
— При тях е било добре развито, но не са имали отвор на челото — това твърдение е неправилно.
— Откъде знаете всички тези неща?
— Сомати…
— Сомати? Какво означава сомати?
С целия си вид майсторът показа, че е време да приключваме.
— Извинете, един последен въпрос. Пророците хора от предишната цивилизация ли са?
— Не всички. Например Рама е бил син на Кришна от обикновена жена. Беше ми интересно да общувам с вас — каза майсторът, приключвайки разговора. — Много изследователи са търсили страната Шамбала. Пожелавам и на вас успех. Ако я разгадаете, то знанието ви трябва да попадне в добри ръце. Шамбала може са-, ма да се защити, лошите хора ще бъдат унищожени от особени сили.
Майсторът взе нашата рисунка, още веднъж внимателно я огледа, после спря погледа си върху нас и се отдалечи.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #20 -: Май 29, 2010, 11:58:53 »

           Тайнственото сомати

В следващия индийски град Амритсар пристигнахме с конкретната цел да се срещнем с майстора свами Дарам Радже Бхарти. За него узнахме още в университета в Делхи, където много учени историци и духовници ни препоръчаха срещата. Всъщност този човек, който притежаваше високата религиозна титла свами, не беше настоятел на никакъв храм, а бе посветил живота си на научното изследване на източните религии. Рядко явление е учен, а не религиозен водач да получи такава висока религиозна титла. Майбтор свами Дарам е изучил повече от 700 древни ръкописа, говори няколко езика, в това число и сан-скрит, написал е множество книги, изключително известен е в религиозните и научни кръгове, почетен гражданин е на родния си град.
Срещата ни с майстор Дарам организира главният офталмолог на Индия. Тя се състоя не в храм, а в една болница.
Майстор свами Дарам беше дребен на ръст и с непривлекателна външност. Изпод притворените клепачи ни гледаха големи, дълбоки очи. Натрапваше се несъответствието как в това неугледно тяло се бе вселила мощна душа, за която толкова се говореше. Но щом започна да разказва за ролята на религиозната наука, лицето му се преобрази — очите му заблестяха, излъчвайки топлина и доброта, мимиката му се оживи, като подчертаваше думите му, усмивката му стана широка и открита.
Пред нас стоеше представител на онзи тип мъже, в които въпреки незавидната външност като правило се влюбваха жените и заради които изоставяха аленделоновците. Този човек излъчваше ум, сила и доброта. Веднага разбрахме, че за разлика от предишната среща, разговорът ще потръгне лесно и откровено.
— В света ролята на религиозната наука е недооценена — говореше свами Дарам. — Религията — това са знанията на предишните, по-развити цивилизации. Несъвършенството на нашата цивилизация не дава възможност да се осъзнаят напълно религиозните знания. Затова религията принуждава да се наизустяват — в пълния смисъл на думата — религиозните постулати и да се следват и спазват в името на позитивното развитие на обществото. Ако на съвременната науката е възможно да изследва достатъчно добре тялото, то все още не съществуват начини за изучаване на душата. Все още няма методи за измерване на психичната енергия, в чиято огромна мощ не бива да се съмняваме. В своите трудове аз се опитвам да обединя религиозните и съвременните знания, за да може религията да се превърне в обект на изследване, а не на сляпа вяра. В нея има толкова животрептящи тайни.
След встъпителната си реч свами Дарам се приготви да слуша. Аз изложих същността на нашата хипотеза, като акцентирах върху логическия път на изследванията на базата на интуицията, подкрепени от компютърния анализ. Отчитайки грешките си в изложението на нашия материал при предишната среща, този път не наблегнах върху компютърния анализ на очите.
— Интуицията е цветето на ума. Логическият път е основният път в науката. Но и математиката, в съчетание с логиката, може да ни позволи да надникнем дълбоко навътре, дори в душата — прекъсна ме свами Дарам.
След като завърших с изложението на материала, аз подадох на свами Дарам рисунката на хипотетичния атлант.
Той я погледна, вдигна очи към нас и високо каза:
— Сомати!
— Какво е това?
— В планината ли намерихте тялото му? — запита свами Дарам, сякаш не ме чу.
— Не.
— В морето?
— Не.
— А къде?
— Не сме намирали никакво тяло. Тази рисунка е резултат от офталмогеоме-тричния анализ на очите, изобразени върху тибетските храмове — отвърнах аз.
— Не всичко тук е вярно — промълви свами Дарам.
— Какво означава сомати?
— Погледнете вашата рисунка. Очите са полузатворени, той сякаш е полужив, полумъртъв. Когато тялото е неподвижно като камък, то е като мъртво, но всъщност е живо. Това е сомати. Каменно-неподвижно тяло, но живо.
— И тибетските лами са изобразили върху храмовете очите на представител на предишната цивилизация, намиращ се в състояние на сомати? — попитах аз.
— Да — отвърна свами Дарам.
— Откъде те имат информация за очите на хората от предишната цивилизация?
— Виждали са ги.
— Къде?
— В планините.
— Кога?
— Сравнително неотдавна!
— Разкажете ни по-подробно за сомат
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #21 -: Май 29, 2010, 11:59:18 »

Тук ми позволете да направя отклонение и да приведа един логически екстракт от съвременните представи на физиката за душата и психичната енергия, който подготви участникът и заместник-ръководителят на нашата експедиция, големият руски физик Валери Лобанков, специалист по физика на полето.
Съществуват физически и фин свят. Физическият свят включва в себе си материята (планети, звезди и други), електромагнитното и гравитационното поле. Финият свят включва психофизичните явления (психична енергия, био-енергията и т.н.). Финият свят се базира на свръхвисоките честоти.
Съществуват също торзионни полета, т.е. полета на въртене. Проява на торзионните полета във физическия свят е инерцията. Проява на торзионните полета във финия свят е душата — енергия във вид на полета на въртене. В рамките на това изкривено пространство (душата) се съдържа информация за функционирането на човешкото тяло (астралното тяло) и за процеса на мисленето (менталното тяло). Процесът на мисленето предизвиква изкривяване на пространството: добрите мисли го изкривяват в една посока, лошите мисли — в противоположна.
Всички души са част от Всеобщото информационно пространство, което е популярно като Висш разум. Хора като Е. Блаватская и Н. Рьорих могат да се включват към него и да получават оттам знания, които ни се струват удивителни. В него са събрани знанията не само на нашата, но и на предишните цивилизации. Пространството в нашата Вселена е затворено. Затова включването към Всеобщото информационно поле ни дава възможност да видим миналото и бъдещето.
Отначало са съществували само пространството и абсолютът (Абсолютното нищо), т.е. планът на бъдещите създания. Пространството е неутрализирана материя и антиматерия, където непрекъснато се създават нова материя и антиматерия, неутрализиращи се взаимно. Абсолютът нарушава процеса на неутрализацията. Раждат се материя и антиматерия, но те не се неутрализират.
Най-напред е възникнал финия свят, а после — физическият. Във физическия свят материята се е уплътнявала, в резултат на което са се появили звезди, планети и други тела. Уплътняването на финия свят е довело до създаването на душите.
Душите на земята постепенно са се уплътнявали и са започнали да придобиват физическо тяло. Отначало тялото не е било плътно, то е могло да преминава през предметите. По-късно се е уплътнило и е придобило сегашните си черти. Така са се появили човекът, животните, растенията. Първоначално съзнанието е било включено непрекъснато към Всеобщото информационно пространство. По-късно тази способност се е изгубила поради факта, че предишната цивилизация — на атлантите — е натрупала твърде много отрицателна психична енергия или торзионни полета, закривени в негативна посока.
Съществува Закон на кармата, т.е. възможност на душата да живее последователно в различни физически тела, като при това натрупва положителна или отрицателна психична енергия. Човек с лоша карма е длъжен чрез добри действия да завърти своите торзионни полета в позитивна посока, за да се освободи от негативно закривените полета и да стане no-щастлив. На всяка душа са дадени еднакви възможности за самореализация.
Разговорът ни със свами Дарам премина към въпроса за предишните цивилизации.
— На земята е имало 22 цивилизации — каза веднага свами Дарам. — Цивилизациите са достигали високо технократично ниво и са се самоунищожавали. Самоунищожаването е ставало чрез глобални конфликти или в резултат на космически катаклизми, предизвикани до голяма степен от въздействието на негативната психична енергия върху космическите обекти. В резултат на глобалните катастрофи се е променял климатът на земята. И щом климатът отново е ставал благоприятен за живот, човечеството е възниквало отново като нова цивилизация, развивало се е, достигало е високо технократично ниво и отново се е самоунищожавало.
— Обидно е, че натрупаните от предишните цивилизации знания са се унищожавали заедно с тях — съжалих аз.
— Не, знанията не са се унищожавали. Положителните от тях (торзионните полета, закривени в позитивна посока — Е.М.) са влезли във Висшия разум (т.е. във Всеобщото информационно пространство — Е.М.). Хората, които могат да общуват с Висшия разум, например майсторите или вашата Блаватская (за нея знаят всички в Индия — Е.М.), имат възможност да влизат в тези знания. Знанията на предишните цивилизации рязко се отличават от нашите съвременни знания. Нашите знания са пределно материализирани.
— А вие можете ли да влизате във Висшите знания?
— Да, мога — категорично отвърна свами Дарам.
— Разкажете ни за последната цивилизация на атлантите — помолих аз.
— Тази цивилизация е била изключително развита. Тя е потънала в морето. Климатът по онова време е бил много топъл и влажен. Земята е била осеяна с острови. Растителността е била друга. Голяма част от флората е растяла под водата. Атлантите са имали подводни плантации и са плували под водата. Небето е било червено. Те са могли да въздействат на гравитацията, имали са удивителни летателни апарати. Владеели са насочената психична енергия. За съжаление тази цивилизация е натрупала много негативна енергия, която се е изразходвала в конфликти. Тяхната цивилизация е била една от развитите на Земята. Но не се е опазила от натрупването на негативна психична енергия. В резултат е настъпил космически катаклизъм. Земата е променила оста си на въртене. Тогава огромна морска вълна е заляла земното кълбо, потапяйки градовете и човечеството.
— Ние от атлантите ли сме произлезли?
— Да, произлезли сме от атлантите — отговори свами Дарам. — Те са успели да запазят своите тела в състояние на сомати в Хималаите — в най-високата част на света, недостигната от вълната при Всемирния потоп. По-късно, когато водата се е оттеглила и условията на Земята отново са станали достатъчно благоприятни за живот, душите са се върнали в телата на атлантите и те са оживели, давайки кълна на съвременната цивилизация. Условията им на живот са били тежки. Външността им постепенно се е променила в съответствие с променените условия и е придобила чертите на човека от нашата цивилизация.
— Не е ли невероятно всичко това?
— Няма нищо невероятно. Когато космонавтите стъпват на Луната и вземат проби от лунната почва, в нея откриват консервирани микроорганизми. Ако на Луната възникне атмосфера, тези микроорганизми могат да оживеят. По същия начин човек в състояние на сомати се явява човек в консервиран вид. За източните майстори сомати е също толкова естествено и разбираемо, както за вас законът на Нютон. Сомати е единствената спасителна възможност при самоунищожението на цивилизациите. Хората, които са влезли в състояние на сомати и се намират в него хиляди и милиони години, се посвещават на най-висши цели, основната от които е оцеляването на човечеството в случай на самоунищожение на цивилизацията.
— Къде се съхраняват телата в състояние на сомати?
— Те могат да се съхраняват на три меета — отвърна свами Дарам. — На първо място — във водата. Тя е особена субстанция, чиято роля във възникването на живота на Земята е изключителна. Водата е нещо средно между въздуха и земята (има предвид плътността — Е.М.). Човешкото тяло се състои от 66% вода. Съставът на морската вода и на тази в човешкия организъм е приблизително еднакъв. Затова тялото в състояние на сомати може да бъде съхранено във водата за дълго време. Механизмът за снижаване на обмяната на веществата при сомати се състои в изменение на свойствата на водата в човешкия организъм.
— Извинете — не се сдържах аз, — вече няколко години в нашия институт изучаваме водата в човешкия организъм. И установихме, че тя е носител на информация, чиято роля при регенерирането на тъканите е много голяма.
— Информацията, която съдържа водата в организма, е свързана с душата — каза свами Дарам.
— Кажете — попита Венер Гафаров, — делфините не са ли потомци на атлантите, излезли от състояние на сомати в океана, които в процеса на еволюцията са се приспособили към начин на живот във водата? В потвърждение на това са високите им умствени способности, умението им да общуват в ултразвуковия диапазон (като атлантите), формата на дихателния им отвор и други общи признаци.
— Не зная. Може би — отвърна свами Дарам. — Мисля, че човекът е излязъл от морето.
— Кои са другите места, където могат да се съхраняват телата на хората в състояние на сомати?
— Това са ледниците и пещерите. В Хималаите например е намерена риба, която е престояла в ледника милиони години. Когато се е размразила, тя е заплувала. Същото може да се случи и с човека в състояние на сомати. А в пещерите температурата е постоянно ниска, което също е благоприятяо за съхраняването на тялото в състояние на сомати.
— Четох — каза Сергей, — че руски изследователи — Цибиков или Рьорих, в една от пещерите в Тибет са открили голям череп на човек с отвор на челото, напомнящ очна орбита.
— „Третото око“ не е изглеждало като око. Отворът може да е бил от травма — отвърна свами Дарам. — Не ви препоръчвам обаче да търсите в пещерите атланти в състояние на сомати.
— Защо?
— Опасно е за вас.
— Как да ви разбираме?
— Пещерите, където се намират телата на атлантите в състояние на сомати, са абсолютно недостъпни и скрити от човешкия поглед. Направено е така, за да не загиват хора. В тези пещери действат особени, неизвестни нам сили, които са смъртоносни за човека. Те са призвани да пазят атлантите и се управляват от душите на атлантите, намиращи се в състояние на сомати. Силите имат биоенергетичен характер и са като тези, чрез които атлантите са въздействали на гравитацията, за да преместват огромните каменни блокове при строежа на пирамидите. Съвременният човек не познава противодействие на тези сили. Не забравяйте, че цивилизацията на атлантите е била значително по-развита от нашата.
— А може ли да се влезе в контакт с душите на атлантите, намиращи се в сомати?
— Едва ли. Нивото на развитие на душите на атлантите е значително по-високо от нашето. Едва ли те ще повярват в добрите ни намерения. Запомнете, никой — нито крал, нито президент, нито най-великият учен не може да ви даде разрешение да обезпокоите атлантите в състояние на сомати. Това решават само тези, които се намират в сомати. Влизането без разрешение означава смърт.
— А това отнася ли се и за атлантите, чиито тела се съхраняват в ледниците и под водата?
— Да — твърдо отговори свами Дарам.
Настъпи мълчание. Завесата на тайната се пооткрехна, но беше ясно, че да се дръпне изцяло, е забранено.
— Какви са били пророците? — прекъсвайки мълчанието, попитах аз.
— Пророците са били хора, които са владеели добре знанията на предишните цивилизации и са ги предавали на хората. В повечето случаи те са били обикновени хора… — отвърна свами Дарам.
— А човек от предишна цивилизация, с различна външност от тази на обикновените хора, би ли могъл да бъде пророк?
— Да, би могъл, ако е излязъл от състояние на сомати тогава, когато новата цивилизация вече се е развила и хората са променили облика си съобразно новите условия.
— Виждам, че вече сте уморен, но все пак бихте ли ни казали за SoHm.
— Разказвали ли са ви вече за това?
— Да. — И аз накратко изложих какво бяхме научили за последното послание.
— Мога да добавя — започна свами Дарам, — че SoHm е говор посредством носа — вдишването е So, издишването — Hm. Тази особеност произлиза от предишната цивилизация, всъщност те са разговаряли чрез носа си. Ролята на SoHm е голяма — SoHm е звукът на носа, звукът на живота и смъртта. Когато детето се ражда, то е „човек-растение“, при първото вдишване душата влиза в тялото на детето, т.е. вдишването (So) е животът. Когато човек умира, душата излита от тялото заедно с последния дъх — издишването (Нт) е смъртта. Вдишването означава живот, издишването — смърт. Принципът SoHm символизира безкрайността и единството на живота и смъртта и че основното е там — отвъд пределите на земния живот. Амин и другите подобни думи в различните религии са отражение на SoHm.
— Защо наричат SoHm последното послание?
— Защото то е предупреждение за необходимостта от самореализация на всеки човек в добра посока, разбира се, в пределите на неговия живот на Земята. За съжаление предишната цивилизация на атлантите се е реализирала не само в добра, но и в лоша насока. Атлантите са умеели лесно да влизат във Висшия разум (във Всеобщото информационно пространство — Е.М.) и са използвали знанията, получени оттам, не само за добри, но и за лоши цели. Посланието SoHm означава, че следващата цивилизация — нашата, няма да бъде допусната до Вселенската банка от знания, защото няма гаранция, че тези знания ще бъдат използвани само за добри цели. SoHm означава „реализирайте се сами“ в периода между първото вдишване и последното издишване или в периода на живот на Земята.
— Твърде опасно е да се допускат хората до Вселенската банка от знания, защото овладяването на знанията, например за нови видове енергия, може да се окаже фатално за нашата цивилизация — казах аз. — Принципът SoHm е доказателство, че Висшият разум е решил да прекрати лесния достъп на хората до Всеобщите знания — нека те се реализират сами, нека сами да трупат знания.
— Да, така е — отговори свами Дарам.
— Но все пак — продължих аз, — някои хора са допускани до Всеобщото информационно пространство. Ясно е, че това са онези, в чиито добри намерения няма съмнения, защото техните торзионни полета са посочени в положителна посока. Вероятно точно тези хора стават пророци и велики учени. Но животът им е труден, тъй като постоянно се борят с отправените в негативна посока полета на много хора.
— Тези хора са майстори — каза свами Дарам.
— Позволете да ви разкажа един случай — не спирах аз. — Гледах документален филм за конструирането и изграждането чрез знанията, получени от Всеобщото информационно пространство, на летящи чинии в заводите на Хитлер. Тези знания са приети от две жени-контактьорки и предадени на хитлеристите. Към края на войната хитлеристите са построили летящи чинии, но не са успели да ги използват. Изчезнали са по необясним начин. Доколкото разбирам, предаването на информацията за летящите апарати на хитлеристите, навярно от предишната цивилизация, е директно нарушаване на принципа SoHm — „реализирайте се сами“. Тогава защо тази информация е предадена? Може би като отпор на Сталин, чиито лоши намерения са били извън съмнение?
— Може би — промълви свами Дарам. — Но не забравяйте, че съществува и Велик дух на злото. Позитивната и негативната психична енергия са свързани, а Доброто и Злото вървят ръка за ръка. Не трябва да се омаловажава ролята на отрицателната психична енергия.
— Може ли Всеобщото информационно пространство да поправи своя грешка? Вероятно това е причината за тайнственото изчезване на хитлеристките летящи чинии?
— При нарушаване на принципа SoHm Висшият разум не може да повлияе чрез сила, понеже той е извън силите, но би могъл да въздейства върху душите на хората. Възможно е в случая той да е повлиял върху създателите на летящите чинии, убеждавайки ги да разрушат сътвореното от тях. Доброто трябва да побеждава, в противен случай светът ще бъде разрушен.
— Обидно е, че заради лошите и властолюбиво настроените атланти нашата цивилизация е откъсната от Вселенската банка за знания — ядосано казах аз.
— Не всички атлантите са били зли, но лошата енергия в тяхната цивилизация е победила. Нека видим какво ще стане с нашата цивилизация. Не зная дали Доброто ще победи. Затова всички религии учат постоянно да се повтаря Амин или подобни думи, означаващи SoHm или реализирам се сам в добра посока — каза свами Дарам.
— SoHm може да се окаже и последното предупреждение към човечеството. Ако и нашата цивилизация се самоунищожи, Висшият разум може да не изпрати душите обратно в телата в състояние на сомати.
— Може би…
— Моля ви, един последен въпрос — казах аз. — В началото на нашия разговор, когато ви показахме изображението на хипотетичния атлант, вие попитахте дали сме го виждали. Възможно ли е днес те да бъдат видени?
— Да. И сега те би трябвало да се намират в състояние на сома-ти. И не само те…
— Кои още?
Изпратихме майстор свами Дарам до дома му. Дълго и топло се прощавахме. Този човек излъчваше душевна доброта и сила.
Не ни се искаше да тръгваме. Сергей и Венер стискаха един след друг ръката му, а аз снимах. Свами Дарам широко се усмихваше.
— Използвайте тези знания за добри цели — каза накрая той.
И така, в индийската част на експедицията ние успяхме да намерим потвърждение на основните положения в нашата хипотеза. Преди експедицията логическите изводи за тибетския произход на нашата цивилизация, за облика на атлантите, за възникването и самоунищожението на останалите цивилизации ни се струваха плахи и неубедителни. След разговорите с индийските свами разбрахме, че за тях всичко това е естествено и ясно, понеже така учи тяхната религиозна наука.
Може би бяхме изобретили велосипеда? В известна степен навярно е така. В науката това е обичайна практика — когато независимо получените данни съвпадат с историко-религиозните знания. От мнозина религията се възприема като приказка или като благочестиво наставление. Всъщност тя е задълбочено знание, достигнало до нас, както каза свами Дарам, от предишните цивилизации.
Разбрахме, че най-дълбоките религиозни знания не се огласяват широко, че са секретни и единствената причина за това е възможността да попаднат в ръцете на лоши сили.
Няма ли и ние да предадем тези знания на злите сили? Все пак ни разкриха много тайни! Не. Умишлено тук пропуснахме някои моменти, които могат да бъдат използвани в негативна посока. Ние няма да ги разкрием никога. Бяхме заслужили доверие не само защото отгатнахме лика на хората от предишната цивилизация, но най-вече заради добронамерената логика на нашите изследвания. Освен това очевидно е също, че е настъпило времето да се открехне завесата пред тайните на Вселената.
Най-вълнуващи за нас се оказаха данните за последното послание SoHm и за сомати. Особеното състояние на душата и тялото — сомати — силно интригуваше въображението ни като възможен начин за запазване на човечеството на Земята.
Отправихме се към Непал и Тибет. Кръгът на нашите въпроси вече бе по-точно очертан. Какво щяха да ни кажат тибетските лами?

[1] На английски думата се пише somadhy, но в Индия се произнася сомати („h“ не се произнася). В руската литература я изписват „сомадхи“, но не е правилно. В Индия не биха разбрали думата „сомадхи“. ↑
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #22 -: Май 29, 2010, 12:00:27 »

ТРЕТА ЧАСТ
КАКВО КАЗАХА НЕПАЛСКИТЕ И ТИБЕТСКИТЕ ЛАМИ?


         Как да изпаднем в състояние на сомати?

От Делхи пристигнахме със самолет в Катманду — столицата на Непал. На летището ни посрещнаха Валери Лобанков и Валентина Яковлева, които вече повече от седмица подготвяха условията за нашата експедиция. Заедно с тях беше и Шесканд Ариел — единият от непалските участници, известен местен физик, преподавател в Непалския университет. Беше ни препоръчан като човек, добре запознат с тибетската религия и способен да я анализира от позициите на съвременната физика. Той владееше добре английски.
Валери, Шесканд и Валентина бяха уредили няколко срещи с интересни за нас хора, но ни предупредиха, че най-вероятно трудно ще предразположим тибетските лами към откровен диалог. Повечето от тях бяха емигрирали в Непал след 1949 г., когато Тибет е присъединен към Китай. Репресиите на китайските комунисти бяха оставили тежки спомени сред духовниците. Естествено беше недоверието им към хора, интересуващи се от техните знания, тъй като те бяха свързани с трагичното им минало.
Първата ни среща беше с изтъкнатия учител по медитация Шамбу Тхапа — ръководител на Център по медитация в Катманду. По думите на Шесканд той не притежавал задълбочените знания, присъщи на ламите, но всекидневно провеждал сеанси по медитация и въвеждал хората в състояние на сомати.
Господин Шамбу Тхапа ни определи среща в дома си. Още от първите минути той погледна на нас като към обучаващи се в медитиране. Опитите ни да насочим разговора към по-научен стил не постигаха успех. Учителят невъзмутимо ни четеше лекция за ролята на медитацията, като използваше сложни формулировки от типа на: „Очите на мъдростта са очи, които могат да обяснят и видят качество във всичко, за да опознаят себе си отвътре задълбочено и да определят житейската цел, за миролюбивия характер на която не трябва да съществуват никакви съмнения.“
Отначало записвах думите му, но после престанах, просто не можех да проследя хода на мисълта му, а и той постоянно повтаряше: „Do you follow my mind?“, т.е. „Следиш ли мисълта ми?“. Задавайки въпроса „Do you follow my mind?“, правеше пауза и настойчиво те гледаше в очите, очаквайки отговор. Отначало аз всеки път отговарях „Yes“ и също се взирах в очите му. После престанах, понеже паразитната фраза се повтаряше твърде често.
Едва по-късно осъзнах, че омръзналото ми „Do you follow my mind?“ не е паразитна фраза, а начин да бъдеш въведен в състояние на медитация. Тя не позволява на човек да се разсейва и той стриктно следи мислите на учителя си. Аз обаче не исках да изпадам в медитация, а да разбера как тя спомага за влизането в сомати. И тогава приложих метода на самия учител. Улучил подходящия момент, ясно и високо му зададох въпрос и веднага допълних „Do you follow my mind?“, като проницателно го погледнах в очите. Той бе принуден да отговори „Yes“. След като повторих няколко пъти този трик, разбрах, че най-после бях успял да прекъсна неспирния поток на обучаващата проповед и да насоча разговора към нормално събеседване по научни въпроси.
Учителят разказа, че чрез медитацията се достига до сомати, че тя е възникнала в Тибет и оттук се е разпространила в целия свят.
Медитирайки, човек влиза навътре в своята душа. При това е способен да усеща всяка част от тялото си, дори да почувства и проследи промените, извършващи се в организма за частица от секундата. В състояние на медитация човек започва да разбира живота по-задълбочено, може да открие собствения си път в него и да осъзнае, че тялото е само инструмент на душата. След медитация той стига до убеждението, че не си струва да се впрягаш заради материалните страни на битието, например заради пари, в резултат на което става по-миролюбив. Основната цел на медитацията е миролюбието.
Позволете ми да се отклоня за малко и да ви преразкажа мнението на господин Сингх, който работи в школата Ошо в град Пуна (Индия).
Съществуват 112 вида медитация. За всеки човек е подходящ различен вид. Медитацията е преход от едно пространство в друго. Важен момент в нея е „мълчанието“ или „пропадането“. Ако по време на разговор човек замлъкне, концентрирайки вниманието си върху своето мълчание, може да усети „пропадането“. Продължи ли 4–5 секунди, може да усети интуицията. Интуицията е 100% истина, не е мисловен процес, а нещо като подсказване. Ако „пропадането“ достигне 28 секунди, човек се приближава към състоянието сомати, т.е. започва да вижда тялото си отстрани. Обикновено се медитира в позата на Буда. Господин Шамбу Тхапа формулира три стадия на медитация:
1. Селла, когато се навлиза дълбоко в морала.
2. Сомати, когато душата излиза от тялото, а то изпада в каменно-неподвижно състояние.
3. Пражна, когато се достига истинската мъдрост в осъзнаването на живота и мирозрението.
— Какви са особеностите на медитацията при изпадането в състояние на сомати? „Do you follow my mind?“ — попитах аз.
— Yes — отговори учителят по медитация. — За да постигнеш сомати, трябва да се освободиш от отрицателната душевна енергия. Много е важно душата и тялото да са свободни от всичко негативно. В Америка проучват възможностите как да консервират тела за години напред, за да може после човекът да оживее, но не отчитат факта, че запазването на тялото чрез сомати е постижимо само след като се освободи негативната енергия.
— А какъв е механизмът за освобождаване на отрицателната душевна енергия?
— Този механизъм е свързан с концентрирането на ума по време на вдишването и издишването. Дишането е движение навътре и навън, върху което трябва да се концентрираме, като се убеждаваме, че вдишването е живот, а издишването — смърт, а ти самият се намираш в кръговрата на живота и смъртта…
— Това е в съгласие със SoHm — великия принцип, свързан с дишането през носа? — прекъснах го аз.
— Слабо познавам SoHm. По този въпрос знаят повече в Индия — отговори учителят.
— Основният смисъл на SoHm — не млъквах аз — е в посланието „реализирайте се сами“ — както индивидуално, така и заедно. Може би в процеса на медитация (с цел да се изпадне в сомати) умът се концентрира върху самореализацията на човека — и в земния живот (вдишване), и след смъртта (издишване). С други думи, човек се концентрира върху мисълта: „Реализирам се сам, реализирам се сам приживе и след смъртта, за да достигна висшата цел — мъдростта.“ Животът се асоциира с вдишването, а смъртта — с издишването…
— Да, така е — каза учителят, — наистина свързваме вдишването със земния живот, а издишването — със смъртта. И е вярно, че се опитваме да се самореализираме, понеже висшата форма на осъществяване за всеки човек е мъдростта. А да стигнеш до мъдростта (в смисъл да умееш да анализираш душата) можеш само чрез сомати.
— Трудно ли е да изпаднеш в дълбоко сомати, когато пулсът спира, метаболизмът спада до нула, а тялото е в състояние на каменна неподвижност?
— Много е трудно — отговори учителят, — далеч не всеки може да го постигне. Способни са неколцина избраници.
— Защо? Кой ги е посочил?
— Обикновено в школите по медитация хората изпадат в състояние на сомати по три пъти на ден и престояват не повече от час. Сомати само ще ти каже колко дълго можеш да пребиваваш в това състояние…
— Как да разбирам, че сомати само определя продължителността? — учудих се аз.
— Освободената от тялото душа влиза в контакт с други души и с Висшия разум. Там се взима решение колко дълго даденият човек може да остане в сомати.
— Каква роля играе телесното здравословно състояние за удължаването на сомати?
— Има известно значение, но по-важно е температурата да е ниска — така тялото, изпаднало в сомати, се запазва по-добре. То трябва да е освободено от негативизъм, душата не бива да е в плен на отрицателната енергия. Само човек, изчистил в себе си негативното, може да разчита на по-продължително сомати. Общо взето, ролята на тялото е малка, то е само инструмент на душата. „Do you follow my mind?“ — попита учителят.
— Yes. Аз така разбирам думите ви — удължаването на времетраенето на сомати до хиляди и милиони години може да означава, че се поддържа Генофонд на човечеството в случай на глобална катастрофа. В този смисъл хората, изпаднали в дълбоко и продължително сомати, са обречени да станат прародители на нова дивилизация. Те са приели да участват в опита за оцеляване при променени условия на Земята. „Do you follow my mind?“
— Yes — отговори учителят.
— Естествено — продължих аз, — не всеки е допускан до най-продължителното сомати, което би му позволило да стане прародител. Да бъдеш представител на Генофонда на човечеството е твърде отговорно! Те са избраници. Душите им задължително са освободени от отрицателна душевна енергия, т.е. не съдържат негативно заредени торзионни полета. Телата им трябва да са здрави, защото всяко заболяване натоварва с отрицателен заряд. Потвърждение на казаното открихме в офталмогеометричните параметри — „лошият малък триъгълник“ — за проявите на злоба и болести. Напълно разбираемо е, че Висшият разум, т.е. Всеобщото информационно пространство, анализирайки дадена душа, дава или не дава разрешение. Да изпаднеш в дълбоко сомати и да станеш представител на Генофонда на човечеството е възвишена духовна цел. Ето защо в него попадат само достойни хора.
— Да — отговори учителят. — Бих искал да добавя само, че при пражката (като висша степен на медитация) се осъзнават смисълът на земното съществуване и целевите характеристики на личността. „Do you follow my mind?“
После учителят дръпна реч, от която абсолютно нищо не разбрах, дотолкова изобилстваше с абстрактни понятия. Европейският ми мозък трудно схващаше смисъла им.
— Състоянието на клинична смърт — попитах накрая — не е ли нещо подобно на сомати?
— Вярно е, че душата напуска тялото при клинична смърт, но то не е предварително подготвено, както при сомати и не издържа дълго в консервиран вид — отговори учителят.
Тогава му разказах интересен случай от моята работа. При мен като директор на института се приближи сътрудничка, която работеше като шивачка. Тя сподели, че преди седмица изпаднала в клинична смърт след внезапен шок и в това състояние видяла миналото и бъдещето. Помоли ме да й разреша да се запише в курс по ясновидство. Разреших й, след което на шега пуснах заповед: „Сътрудничката Л. Иванова да бъде преназначена от длъжност шивачка на длъжност ясновидец към института със същото трудово възнаграждение. Да се съгласува с главния счетоводител и зам.-директора по въпросите на науката.“
След като пратих заповедта в „Личен състав“, зачаках с нетърпение развоя на събитията. Завеждащата „Личен състав“ — умна жена с висше образование, оформи заповедта и ми я донесе за подпис.
— Към кой отдел да причислим Иванова като ясновидка?
— Съгласувайте проблема със счетоводството и зам.-директора по въпросите на науката.
След броени минути по телефона се обади главната счетоводителка.
— По коя тарифа да начисляваме заплатата на институтската ясновидка? В документите не е посочена подобна длъжност…
Казах й да реши проблема със зам.-директора по въпросите на науката.
След половин час при мен дойде зам.-директорът:
— Усещам, че искате да назначите шивачката-ясновидка в моя отдел. Веднага ще ви кажа, че се съмнявам в способностите й. Освен това нейните пророчества могат да попречат на научния анализ…
В този миг не издържах и си признах, че съм се пошегувал. Всички вкупом се смяхме от сърце. Учудващото беше, че в нашата бюрократична държава от европейски тип шефската дума, особено поднесена като писмена заповед, се възприема безусловно. Никой по веригата не се замисли за какво му е на един очен институт ясновидка? Какво ще предсказва — дали операцията ще е успешна или не?
От друга страна, прояви се слабата осведоменост на нашите хора по въпросите на религията и окултните науки — за тях обикновената дума ясновидка често се асоциира с нещо като координатор. Съмнение предизвикваше само фактът, че с подобна длъжност се удостоява шивачка!
— Не можеш да работиш като ясновидец, трябва да бъдеш такъв — каза в отговор учителят по медитация.
Усещах, че и на него му убягва хуморът в тази история. Източният духовник също не винаги ни разбираше добре, както и ние него.
— Не бихте ли ни демонстрирали медитация с преминаване в сомати? — попитах аз.
— Не е възможно по поръчка — категорично отговори учителят. Сега вече го разбрахме до известна степен.
И тъй, в резултат от срещата уточнихме пътищата, по които се „влиза“ в сомати, изяснихме, че само силните и чисти хора могат да изпадат в подобно състояние. Очертаха се също и разликите между сомати и клиничната смърт.
Напълно разбираемо е, че ние като медици се вълнувахме от въпроса за въздействието върху душата и тялото и възвръщането към живота, т.е. съживяването на човека.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #23 -: Май 29, 2010, 12:01:40 »

          Възможно ли е да се съживи човек?

Навярно мнозина си спомнят как Исус Христос с едно махва-не на ръката съживява или лекува хора. Как да си обясним неговите чудеса в светлината на знанията, получени досега от експедицията, съобразявайки се и със съвременните научни постижения?
Исус Христос може би е имал душа от предишна цивилизация и по-висок психоенергетичен потенциал. Със своите мощни позитивни торзионни полета той е пренасочвал в позитивната посока негативно ориентираните торзионни полета, характерни за болестта и смъртта. Произнасяйки свещените слова, той е освобождавал душата и тялото на човека от негативната психична енергия. Освобождаването на астралното тяло на душата от негативно заредените торзионни полета е оказвало влияние на метаболизма на тъканите и така е благоприятствало оздравяването на организма. Духът, напуснал тялото след смъртта, може да се върне в организма и да го съживи, ако степента на деструктивните (разрушителните) изменения не е толкова голяма. Изглежда екстрасенсите и другите подобни целители използват същия принцип.
Каква сила е използвал Исус Христос, за да се бори с негативната психична енергия? По какво се отличава съживяването от излизането от сомати? Какви са предпоставките и механизмите за връщането на духа в тялото?
Непалският участник в експедицията Шесканд Ариел ни препоръча да се срещнем с г-н Мин Бахадур Шакя — най-изтъкнатия специалист в областта на състраданието. По това време не можех дори да предположа, че едно банално от битова гледна точка понятие като състраданието играе толкова съществена роля не само при лечението на болестите, но и при въпросите, свързани с живота и смъртта.
— Какво общо има състраданието? — попитахме в хор Шесканд.
— Състраданието е велика наука на Изток. Като се срещнете с него, ще се убедите — отговори Шесканд.
Г-н Мин беше нисък, дружелюбен, добре говореше английски. Не си поставяхме за цел да изучим неговата наука, затова му задавахме конкретни и точни въпроси. Г-н Мин точно и ясно отговаряше.
Когато изложихме същността на хипотезата си и показахме рисунката на хипотетичния атлант, той веднага възкликна:
— Страдащи очи. Той има очи на страдалец…
— Защо?
— Имам голям опит. Веднага мога да различа страдащите очи. Какво ви говоря, та вие сте специалист. Сигурно разбирате как го усещам — очите са притворени, стават зли…Ето, вие споменахте „зъл триъгълник“, аз пък сякаш го виждам… Но злобата е условна. По-скоро това е негодувание, предизвикано от страданието.
— Това са очите, изрисувани по храмовете във вашата страна. Като ги взехме за основа и използвахме научния анализ, възстановихме облика на притежателя им. Кой е той? Буда? — попитах аз.
— Не, не е Буда — отговори г-н Мин. — Той е древен, много древен човек.
— Защо тогава страда? Каква е причината? Може би е излязъл от сомати след хиляди години, видял е променилите се условия на планетата, променилите се хора?… Може би е бил един от най-ранните пророци?
— Сомати също е страдание — произнесе г-н Мин, сякаш не беше чул поредицата от въпроси, взе рисунката на хипотетичния атлант, погледна я внимателно и промълви: — Това не са точно страдащи, а състрадателни очи. Този човек е пребивавал в сомати и току-що е излязъл от него. Много силен човек, невероятно силен. Притежава огромна сила на състрадание.
— А какво е сила на състрадание?
— Състраданието е най-мощната добра душевна сила. Ролята й е огромна за човека, за неговите добри дела — отговори г-н Мин.
— Може ли да смятаме, че когато например Исус Христос е съживявал или изцелявал даден човек, е използвал силата на състраданието?
— Да, така е, само силата на състраданието може да прогони отрицателните душевни сили. Състраданието у хората в глобален мащаб играе голяма роля за запазването на човечеството.
— Бихте ли изложили основните постулати на учението?
— Можем да отделим два аспекта на състраданието: състрадание с мъдрост и състрадание без мъдрост — започна г-н Мин. — Вторият аспект води до ревност, завист, злоба. Всички познаваме силата на ревността — колко войни са се водили заради нея…
— Каква е връзката на състраданието със сомати?
— В сомати се изпада чрез медитация, като се прогонват от душата и тялото отрицателните сили. Те могат да бъдат изтласкани чрез силата на състраданието. Това е много важно — силата на състраданието е способна да прогони негативните сили и да прочисти душата и тялото.
— Към кого се проявява състрадание?
— Има два вида: състрадание към определен субект и състрадание изобщо. Първият вид може да излекува даден човек, да го съживи или да го въведе в сравнително кратковременно сомати. Вторият вид е състрадание към човечеството изобщо, грижа за неговата съдба. Този вид състрадание може да въвежда в дълбоко сомати, когато тялото ще се съхранява хиляди и милиони години.
— Ако правилно съм разбрал, излиза, че добрата сила на състраданието е с универсален характер. Тя може да се окаже лечебен фактор, да върне духа в тялото — да го съживи, а така също да въведе индивида в състояние на сомати, включително и до дълбоко сомати, имащо за цел включването му в Генофонда на човечеството. Изглежда силата на състраданието пренасочва негативните торзионни полета на душата в положителна посока. Как обаче да увеличим силата на състраданието, за да оказва тя по-осезаем лечебен ефект?
— Тук е важно да се разграничава истинското състрадание от неистинското — отбеляза г-н Мин. — Мнозина се правят, че изпитват състрадание, но всъщност то е само привидно и не притежава психична и лечебна сила. Истинското състрадание е огромна добра сила. В моята школа преподавам състрадание и учениците ми, които са се научили да изпитват истинско състрадание, оказват положително и лечебно въздействие върху околните, на човек му е приятно да общува с тях.
— Прав сте — казах аз, — всеки е забелязвал в живота си прояви на истинското състрадание. Като хирург зная, че при пациент, чиито роднини изпитват състрадание и се грижат за него, раната зараства по-бързо и се постига по-добър ефект. Очевидно добрата сила на състраданието пренасочва негативните торзионните полета на болестта.
— Майка ми — намеси се и Валентина Яковлева — в детството ми никога не ме лекуваше с лекарства. Тя сядаше до мен, гледаше ме с добрите си очи и казваше: „Дъще, ще ти помогна с любовта си.“
— Точно така, ето това е проява на силата на истинското състрадание — подкрепи я г-н Мин.
— Нас като медици — продължих аз — особено ни интересува възможността за съживяване на човека. Доколкото разбрах, силата на истинското състрадание е способна да прогони дори от мъртвото тяло негативната психична енергия, след което духът може да се върне в него. Например Олег Адамов, известен в града ни като опитен лечител, казваше, че мъртвото човешко тяло притежава биополе, осезаемо за екстрасенса. Но то излъчва абсолютна патология, твърдеше той. Оттук следва, че не всички елементи на душата, без които функционирането на тялото е невъзможно (астралното тяло), го напускат веднага след смъртта. Кажете, може ли с помощта на състраданието да се хармонизира патологичното биополе на починал човек и духът му да бъде върнат в тялото, т.е. да бъде съживен?
— За да ми повярвате, че действително е възможно, ще ви дам пример…
— Извинете — прекъснах го аз, — имате предвид съживяване след клинична смърт, която продължава 3–5 минути, или съживяване в доста по-късен период след смъртта?
— Имам предвид съживяване в по-късен срок, например до четири денонощия след смъртта.
— Какъв пример искахте да ми дадете?
— Той е широко известен в Индия, Непал и Тибет. Разказан е от индийския майстор Пабмасанбута. Както пише той, в Катманду пристигнала една жена, за да изучи характера на духовните школи на Непал. Жената била йога. Казали й, че преди почти един ден синът на известен в града човек е умрял от побой, нанесен му от полицай. Тя се приближила към тялото на умрелия, което за късмет било положено в прохладно място — в дълбокото мазе на къщата, и провела сеанс за въздействие върху мъртвото тяло с помощта на йогийската сила. Мисля, че тя е използвала силата на състраданието, която при нея е била твърде мощна. След този сеанс младият човек се съживил. Разбира се, дълго боледувал, но раните му зараствали след побоя. За случая узнали мнозина.
— Сигурно той е изпаднал в травматичен шок поради болката, в резултат на който е починал — не се стърпях аз. — Сигурно по тялото му не е имало тежки травми, например разкъсване на по-големи кръвоносни съдове, разрушаване на главния мозък и т.н. В противен случай духът не би се върнал в тяло, което не е способно да функционира.
— Ако тялото е твърде травмирано в резултат на удари или болест и не може да функционира, духът никога няма да се върне в него. Какво представлява тялото? То е „инструмент на душата“. Ако този „инструмент“, образно казано, е поправен, духът може да се върне в него. Ако „инструментът“ обаче е негоден, духът няма да се върне — прекалено много ще страда. Освободеният от тялото дух не се връща лесно обратно. Духът е свободен, той вече не цени толкова тялото, защото е безсмъртен и има пред себе си безкрайно множество животи, т.е. превъплъщения. Вие, европейците, не разбирате, че човекът е преди всичко дух, а не тяло… — обясняваше г-н Мин.
— Но ролята на тялото не бива да се подценява! То е създадено след продължителна еволюция и ако използвам вашето сравнение, е доста сложен и скъпо струващ „инструмент“…
— Не бива да се подценява ролята на тялото при сомати — прекъсна ме г-н Мин.
— Ясно е, че в сомати изпадат само здрави хора — най-качествените „инструменти на душата“, очистени от негативната психична енергия. А и човешките тела в това състояние изпълняват велика роля, формирайки Генофонда на човечеството.
— Разликата е там, че при сомати духът не се стреми да се превъплъти в друго тяло, а чака да се върне в собственото си. Той запазва връзката си точно с това тяло в продължение на стотици, хиляди и милиони години. Когато се вземе решение духът да се върне в тялото, то се съживява — каза г-н Мин.
— Кой решава кога духът е длъжен да се върне в тялото?
— Висшият разум. При това се вземат под внимание много фактори. Условията за живот на планетата, състоянието на тялото и т.н. Духът също активно участва в решението.
— В окултната литература, по-точно при Елена Блаватская, съществува понятието сребърна нишка, която съединява духа с починалото тяло в продължение на определено време. Ако сребърната нишка се скъса, духът няма как да намери тялото. Може ли сребърната нишка да се запазва хиляди и милиони години в състояние на сомати? — попита Валери Лобанков.
— Да, при сомати духът постоянно е свързан със своето тяло, независимо от времето — поясни г-н Мин.
— Колко време духът е свързан с тялото след физическата му смърт? — попитах аз.
— Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Но зная, че само в продължение на четири денонощия след смъртта човек може да бъде съживен, като мъртвото тяло не бива да е замразявано, както обикновено правят в моргите, нито да е положено на топло. Процесът на замразяване на мъртвото тяло води до разрушаване на клетките от кристалчетата на леда, а на топло — бързо се разлага. И в двата случая няма как да се пристъпи към съживяване.
— Коя температура е оптимална за запазване на умрялото тяло в продължение на четири денонощия, за да се надяваме на съживяване? — попита Валери Лобанков.
— Температура, близка до нулата…
— Великият руски офталмолог Владимир Петрович Филатов е използвал при отстраняването на очно перде трансплантант от трупна човешка роговица, запазена в продължение на 3–4 дни при температура от +4°С. Интересно, дали в основата на този факт не лежи същият принцип, за който споменавате вие? Между другото Владимир Филатов беше във висша степен религиозно образован човек.
— Възможно е — отговори г-н Мин. — Имайте предвид, че температурата, близка до нулата, е задължително условие, за да се запази тялото в състояние на сомати.
— Дали Филатов е знаел за сомати? — учудих се аз. — Може би очната роговица при тези условия се намира в своеобразно тъкан-но сомати и затова по-добре оцелява при трансплантиране в чуждо око…
— Не съм запознат с очната хирургия — каза г-н Мин.
— Все пак — продължих аз, — може да бъде проследена известна взаимозависимост между съживяването и сомати. При сомати тялото е изчистено от негативна енергия, т.е. торзионните полета са насочени в позитивна посока. При смъртта тялото е с „пълнеж“ от негативна енергия, както твърдеше екстрасенсът Олег Адамов. Ако с помощта на добрата психична енергия пренасочим посмъртните негативни торзионни полета в положителна посока, може би мъртвото тяло ще премине в соматиподобно състояние, благодарение на което духът би могъл да се върне в него. Та нали не всеки човек умира от тежки органични травми, от рак с метастази, разрушаване на мозъка и прочие. Често се случва да почине например от анафилактичен, болеви или токсичен шок — тогава промените, произтичащи в организма, са обратими. Или например спирането на сърцето, предизвикано от електрошок…Между другото, не при всички случаи на инфаркт на миокарда по време на аутопсията се откриват признаци за умъртвяване на сърдечния мускул. В подобни случаи би било логично да се предприеме съживяване на човека в продължение на четири денонощия след смъртта, ако тялото му се пази при +4°С. С помощта на какви сили бихме могли да пренасочим торзионните полета на починалия човек в положителна посока?
— С помощта на силата на състраданието — отговори г-н Мин.
— Дали ще е достатъчно мощна? — парирах го аз.
— Тя може да бъде засилена чрез медитация.
— Въпреки това в източната медицина няма описани кой знае колко случаи на съживяване…
— Да, така е.
— Може би си струва да се създаде усилвател на свръхвисоките честоти за увеличаване на ефекта от добрата енергия на състраданието. За съжаление нашата цивилизация е загубила функцията на „третото око“, което изглежда е изпълнявало ролята на нещо като генератор — каза Валери. — Сигурно предишните цивилизации са притежавали значително по-развит биоенергиен потенциал и добре функциониращо „трето око“, благодарение на което са съживявали по-успешно своите близки. За тях съживяването на даден човек в продължение на четири денонощия след смъртта му може би е било също толкова обикновено явление, както за нас реанимацията за 3–5 минути след смъртта.
— Не познавам добре историята на човечеството. По тези въпроси подробно е писала вашата Посветена Елена Блаватская в книгата си „Тайната доктрина“ — кимна с глава г-н Мин.
— От думите ви произтича, че трансплантирането на органи и тъкани може да се извършва в продължение на четири денонощия след смъртта, ако трупът е запазен при температура, близка до нулата. Пак се сещам за гениалността на Владимир Филатов. Какво обаче става с душата при трансплантирането на по-голям орган като черен дроб или сърце — нали той е натоварен с елементи от биополето?
— Всичко зависи от силата на душата — започна г-н Мин. — Ако тя е слаба, биополето на органа ще й повлияе по-силно. В нашето учение съществува понятието преселване на душите. Ще ви дам пример, описан в литературата. Известният тибетски йога Минерапа е видял как в автомобилна катастрофа загинал синът на неговия учител Марпа. Тялото му било силно контузено и непригодно за живот. Тогава Марпа приложил силата на йога и преселил душата на младежа в тялото на селянин, който минавал по пътя. Така селянинът се превърнал в сина на Марпа. Предишната му душа била, образно казано, „изгонена“ от тялото, защото била по-слаба. Синът на Марпа обаче се чувствал не селянин, а син на учителя по йога, макар да се появил в друг облик.
— Излиза така, че Марпа е убил селянина, освобождавайки тялото му за душата на сина си?
— Марпа изпратил душата на селянина нагоре, защото ролята му в земния живот била по-незначителна от тази на сина му — заключи г-н Мин.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #24 -: Май 29, 2010, 12:01:52 »

— Съществуват сведения — каза Валентина Яковлева, — че Сталин и Ленин са имали една и съща душа. Когато тялото на Ленин станало негодно, лошата му душа преминала в тялото на Сталин, като „изгонила“ по-слабата му душа. Може би това е проява на Великия дух на злото, тъй като Сталин се е родил с 9 години, 9 месеца и 9 дена след Ленин (по Нострадамус), а това са три преобърнати шестици.
— Може би — кимна г-н Мин.
Тук ще прекъсна изложението, за да изложа накратко допълнителните научни сведения, систематизирани от Валери Лобанков, Валентина Яковлева и мен.
Раждането, смъртта и сомати имат много общи принципи и същевременно са диаметрално противоположни. При раждането детето получава от майката някои съставки на душата (астралното тяло, ефирното тяло и др.), т.е. най-нискочестотни-те полета, които подсигуряват функционирането на физическото тяло по модела „човек-растение“.
При първото вдишване в тялото на новороденото елита духът, който включва в работа менталното тяло (способността да се мисли), кармичната част на душата (спомените за миналите животи) и т.н. Мозъкът започва да работи и да разгръща торзионните полета на душата дете още не е твое дете — всичко зависи от това какъв дух ще се всели в него.
Човекът от нашата цивилизация започва духовното си развитие от нулата. Защо? Предишната цивилизация на атлантите е използвала знанията, получавани от контакта й с Всеобщото информационно пространство (Онзи свят), не само за добро, но и за зло (Е. П. Блаватская, „Тайната доктрина“, 1937 г., т. 2, с. 378)[1]. Затова духът, вселил се в тялото на дете от нашата цивилизация, е изключен от него. Точно тук се проявява принципът SoHm — реализирай се сам. Духът на съвременния човек притежава само способности, т.е. начален потенциал, определен от предишни прераждания (карма). Раждането на гениални деца е резултат от вселяването на духове, които не са загубили изцяло връзката си с Всеобщото информационно пространство, т.е. принципът SoHm донякъде е нарушен.
При смъртта духът пръв напуска тялото, изглежда, без да губи връзката си с него в продължение на 40 дни. Тази връзка, по която духът може да открие тялото, се нарича сребърна нишка. Тя е „връзката“ ни с Висшия разум, която ни позволява да се надяваме, че ще се върнем в своето тяло. По време на дълбок сън духът се „разхожда“, но запазва сребърната нишка, чрез която намира тялото. Затова не се препоръчва човек да бъде събуждан грубо, рязко, тъй като духът може и да не успее да намери тялото си. Поради същата причина се смята за грях, ако събудиш дете.
Три дена след смъртта ефирното тяло на душата отлита, след девет дни отлита и астралното тяло. Органичното тяло може да бъде съживено, ако духът се върне в него. Мозъкът, разгръщащ торзионните полета на душата, не момее да работи без духа. Запазването на тялото, преди всичко на мозъка, е възможно при температура, равна на +4°С. Тази температура обикновено се среща в пещерите. При нея водата става най-плътна.
При сомати сребърната нишка, свързваща духа с тялото, се запазва хиляди, дори милиони години. Увеличаването на продължителността на сомати зависи не само от състоянието на „консервираното“ тяло, но и от решението на Висшия разум да съхрани или да прекъсне сребърната нишка между духа и тялото.
В продължително сомати може да се изпадне при температура +4°С, която се наблюдава най-често в пещерите и под водата. Изглежда каменно-неподвижното състояние на тялото (т.е. втвърдяването на тялото) се постига благодарение на промените в състоянието на „вътреклетъчната“ вода. Тук играе роля не само фактът, че при температура +4°C водата е най-плътна, а и преминаването й в особено състояние. Известни са три състояния на водата: течно, газообразно и твърдо. Най-вероятно при сомати, както смята Валентина Яковлева, водата преминава в четвърто, неизвестно на науката състояние. Точно това четвърто състояние на „вътреклетъчната“ вода позволява да се спрат всички обменни процеси и човешките тъкани да се втвърдят, без да се разрушат. Този процес е по силите на позитивно ориентираните торзионни полета на душата, които под въздействието на медитацията могат да предадат информация за промените в състоянието на водата и свързаното с това спиране на метаболизма.
По какъв начин водата пренася информацията? Съществуват различни предположения. Очевидно тук действа скрит принцип за предаване на информация. Известно е, че Вселената се състои основно от водород. Всеобщото информационно пространство, което има предимно вълнов характер, изглежда също е свързана с водорода. Може да се предположи, че информацията се предава чрез водорода на водата. Вероятно и торзионните полета на душата въздействат върху водорода на водата.
При преселването на духа no-слабият дух се „прогонва“ от тялото и на негово място се вселява no-силният дух.
— Бих искал да ви попитам, господин Мин — казах аз, — могат ли животните да изпадат в състояние на сомати? Мисля, че сомати би трябвало да е единен природен принцип, който позволява не само на човека, но и на животните да оцеляват. Как по друг начин да си обясним зимния сън на кафявата мечка например, която в Сибир спи по 7–8 месеца през годината? Сигурно мечката е способна да забавя метаболизма си, като изпада в соматиподобно състояние. Същото може да се случи и с други животни — съсели, змии, жаби…
— С настъпването на студовете животните започват да страдат. Страданието, както вече ви казах, може да прочисти тялото от негативната психична енергия, а това е основен момент при изпадането в соматиподобно състояние. Но не само страданието е от значение за това явление. Животните също имат „трето око“, с чиято помощ са способни да се концентрират преди студовете чрез нещо като медитация и да изпадат в сомати, т.е. да заспиват със забавена обмяна на веществата. Ако през лятото вземем змия и я оставим на студено, тя ще загине, защото няма да успее да се концентрира и да приведе своето тяло в каменно-неподвижно състояние. При естественото застудяване змията пропълзява в убежището си, дълго се концентрира и изпада в соматиподобно състояние, в което прекарва цялата зима.
— Как е развито „третото око“ при животните?
— Достатъчно добре, негова проява е езикът на животните и растенията. Например растенията усещат опасността. Да вземем дървото — то реагира при приближаване на човек със секира. Владеещият медитацията човек може да се научи да разбира езика на животните и растенията. Тогава той се чувства в безопасност сред хищните животни. За това свидетелства картината на Николай Рьорих „И ние не се страхуваме“, на която са изобразени двама монаси заедно с мечка.
— Според вас какво не достига на съвременния човек?
— „Третото око“…
Бележки
[1] Всички цитати от Е. П. Блаватская са по руското издание на „Тайната доктрина“ от 1937 г. ↑
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #25 -: Май 29, 2010, 12:02:36 »

          Отново за „третото око“
  Една вечер ние — Валери Лобанков, Валентина Яковлева, Венер Гафаров, Сергей Селиверстов и аз — тръгнахме да се разхождаме из Катманду. Заедно с нас тръгна един от „новите руснаци“, който беше на почивка в Непал. Яко пийналият новобогаташ постоянно се интересуваше от „психологията“ на нашите търсения.
— Разбирам, момчета — дърдореше той, — че ви трябва реклама, затова възнамерявате след няколко седмици да се изкачите високо в планината да търсите някаква пещера, в която уж седят атланти. Ами нека… Дори и да седят там… На вас какво ви пука?… Я каква екипировка сте си купили — цялата чужбинска. Кой ви спонсорира? Да не сте вложили собствените си с пот добити пари. И какво ще ви донесе тази реклама? Е, ще споменат няколко пъти: Мулдашев, Лобанков. И какво от това? Човек трябва да живее, момчета, и то днес, д-н-е-с…Вижте ме мен — пристигнах в Непал да си отпочина, а спечелих ето това, момчета, спе-че-лих… И какво, ще ми кажете, че не се интересувате от бизнес, от тукашните евтини камъни? Направо ще ви кажа — аз пък се интересувам! Какво си мислите, че съм пристигнал тук да си почивам? А Канарските острови, Испания… е-е…?
— Не разбираш — търпеливо му обясняваше Валери Лобанков, — че науката е нещо безкрайно интересно. Ние сме учени, разбираш ли — учени… Много е трудно да се намери една научна истина, понякога заради това си даваш не само парите, а и живота…Тук намерихме потвърждение, че съществува Генофонд на човечеството в случай, че то се самоунищожи или го сполети глобална катастрофа…
— Искате да кажете, че сте алтруисти — изгледа го новобогаташът. — Днес трябва да се живее, момчета, д-н-е-с… За децата си трябва да мислите, за де-ца-та, на тях им трябва база, база. Да те вземем теб за пример, Валери…
Беше ми досадило плямпането му и затова поизостанах, оглеждайки се на всички страни. Пред мен изникнаха три девойки с европейска външност и аз машинално ги погледнах. Върху челата на всяка от тях беше нарисувано „третото око“, при това едно към едно, с клепачи и ресници.
— Хелоу, забравили сте да гримирате „третото око“ — подхвърлих им аз.
Момичетата спряха. Завърза се разговор. Стана ясно, че са от Израел. И трите бяха отслужили в израелската армия, а сега получили карти за почивка и пристигнали в Непал. Сравнително добре говореха английски.
— Хващат окото — каза новобогаташът, предполагайки, че те не разбират руски. — Ернст, питай ги, някоя от тях не е ли емигрирала от Русия?
Оказа се, че две от тях са родени в Западна Европа, а третата е коренячка израелтянка.
— Жалко, щях да се опитам да ги сваля — каза новобогаташът, който успяваше да върти международен бизнес, знаейки английски на нивото Yes и No.
— Кажете, момичета — попитах ги аз, — „третото око“ по челата ви шега ли е или значи нещо?
Момичетата разказаха, че наблизо има ресторант „Третото око“ и там можеш да влезеш само ако си нарисуваш „трето око“ на челото. Стана ни интересно, но понеже нямаше с какво да си нарисуваме „трето око“, отидохме в ресторанта без рисунки по челата.
В ресторанта ни настаниха около голяма маса, без да обърнат особено внимание на челата ни. На същата маса вече седеше момиче от Ирландия, което смутено се усмихваше. Наложи се да си правим компания, понеже други места нямаше.
— Хайде да се запознаем — предложи Сергей Селиверстов и представи всеки от нас, като акцентира върху целите на експедицията. Сергей представи новобогаташа като едър руски бизнесмен.
— О — възкликна ирландката, — изучавате предходните цивилизации! В моята страна мнозина се интересуват от този въпрос. Някои се опитват да развият „трето око“, посещават специални школи по медитация. А аз си спестих пари и пристигнах да уча медитация тук, откъдето тя е тръгнала по света. Старая се да развия своето „трето око“. Разкажете ми по-подробно за вашата експедиция.
— Разкажете, молим ви — обадиха се и израелтянките. Докато се хранехме и си пийвахме, изброихме основните точки на нашата експедиция.
— Изключително интересно — каза ирландката. — А вие сигурно сте спонсорът на експедицията? — обърна се тя към руския ново-богаташ.
— Да… — принуден беше да излъже той.
— Постигате ли успех в развитието на „третото око“? — попитах я аз.
— Съвсем скромен — смутено отговори тя.
— А знаете ли каква е същността на „третото око“? — попита Венер Гафаров.
— Аз зная — отговори една от израелтянките и посочи челото на своите приятелки, където то бе изрисувано.
— Будистката религия — започнах изложението си аз — разграничава 5 типа очи:
1. Очите на плътта (fleshly eye), т.е. обикновените ни две очи.
2. Пророческо око (divine eye), т.е. око, което може да вижда далече в пространството и във времето. Казано с други думи, това е око, с помощта на което може да се надзърне във Всеобщото информационно пространство и да се предскаже нещо.
3. Око на мъдростта (wisdom eye), което позволява да се вглеждаме в собствената си душа и да я анализираме, за да разберем основната истина: животът е преди всичко твоята душа, а не твоето тяло.
4. Очите на Дхама (Dhamma eye), т.е. очи, които помагат да се прилага учението на Буда. Струва ми се, че това може да се разбере като способност да се осмисля учението на Буда, което е доста сложно.
5. Очите на Буда (Buddha eye), т.е. очите на учителя. Те могат да бъдат определени като очи на човек, посветен в знанията на предишните цивилизации.
— Какво, да не би човек да притежава едновременно и петте вида очи? — попита израелтянката.
— Според мен в будистката религия под око се разбира способността на човека да усеща и анализира душевните моменти в живота — отговорих аз.
— А какви очи е имал Буда? — не спираше тя.
— Както ни разказа видният тибетски учен господин Мин — обясних аз, — само Буда е имал „трето око“, при хората то е слабо развито. Но всъщност „третото око“ никога не е изглеждало като око, дори при Буда. За него хората са знаели обаче, защото от челото на Буда периодично е излизал лъч светлина. С негова помощ Буда е привличал селяните към своите проповеди. Челото му е променяло цвета си — понякога е бил бял, друг път небесносин, зелен, жълт или червен.
— О, сигурно е било екзотично — възхити се израелтянката. Руският новобогаташ внимателно слушаше превода на Валентина Яковлева.
— Да не би Буда да е имал светлинен източник на челото си? — попита той.
— Смятам — отговори Валери Лобанков, — че това е ефект от преобразуването на психичната енергия в светлинна. Сигурно сте чували за телекинезата, когато с помощта на психична енергия може да се придвижва например стъклена чаша по повърхността на маса. Това е преобразуване на психична енергия в механична. На същия принцип се получава и светлинният ефект.
— Разкажете ми по-подробно за „третото око“. Все пак съм тук, за да го развия — настоя ирландката.
— „Третото око“ е част от мозъка — продължи Валери Лобанков. — Ако мозъкът разгръща торзионните полета на душата, то „трето-то око“ е орган, който настройва честотата на торзионните полета на различните съставни части на душата. Можем да говорим за три основни функции на „третото око“: — функция на интелекта, т.е. настройка на честотата за контакт с Висшия разум. Изглежда Посветените (например Елена Блаватская) използват своето развито „трето око“ и могат да се настроят на честотата на Всеобщото информационно пространство;
— функция на медитацията, т.е. настройка на честотите на торзионните полета от различно ниво в собствената ви душа. Както е известно, съществуват 112 вида медитация, което означава, че е необходима индивидулна настройка на подходяща за него честота;
— функция на вътрешното зрение, това е настройка на честотата на торзионните полета в различните органи, в резултат на което може да бъде видян органът и „неговите“ болести.
При децата „третото око“ съществува като рудимент, то е по-скоро спомен за „третото око“, развито при хората от предишните цивилизации. В литературата има данни, че атлантите са били в състояние да преместват огромни каменни блокове с поглед. Нашето обяснение е, че с помощта на своето „трето око“ те са се настройвали на честотата на полетата в камъка и така са ги пренасочвали, че да противодействат на гравитацията. Камъкът ставал лек. Променяйки насочването на торзионните му полета, те са могли да го преместват.
— Ернст, я кажи на израелтянките да преместят с поглед чашата. Нали си имат „трето око“ — подхвърли руският новобогаташ.
— Аз, разбира се, не притежавам способността да придвижвам камъни с поглед — каза ирландката, — но ми се струва, че след уроците по медитация започнах по-добре да усещам своята душа. Вече разбирам, че нашият твърде материалистичен свят не е най-важното, най-важна е душата. Интересно обаче защо при нас „третото око“ е започнало да деградира?
— Чела ли сте Елена Блаватская? — попитах я аз.
— Не, но на уроците по медитация я споменаваха като изтъкната Посветена.
— За да се отговори на въпроса ви, трябва да се познава историята на човешките раси. Литературните сведения, общо взето, са едни и същи, но най-подробно проблемът е разработен от Елена Блаватская в „Тайната доктрина“. Под понятието раса Блаватская разбира не нации, а цивилизации. Например първата раса е цивилизацията на първите хора на земното кълбо. В книгата си Блаватская описва източника, откъдето е почерпила тези знания — тя твърди, че сякаш глас й е диктувал научните сведения. Напълно е убедена, че чрез нея Висшият разум е предал на съвременните хора данни за развитието на човечеството. Нямам основания да не й вярвам, понеже написаното съвпада с други научни сведения. „Тайната доктрина“ е един от фундаменталните трудове в света. И тъй, Блаватская пише, че на Земята преди нас е имало четири раси. Нашата раса е петата…
— Извинете, ресторантът приключва — каза приближилият се келнер.
— Колко жалко… — промълви ирландката.
— Няма проблеми — отсече руският новобогаташ и му подаде 20 долара. — Валери, кажи му, че са за него, за да ни остави да си седим тук, докато ни се иска. Поръчай, между другото, още вино за жените. И на мен ми е интересно от кого произлизаме. И аз доказвам на приятелите си, че не сме от тръгнали от маймуните…
Келнерът с радост грабна двайсетте долара и учтиво застана в края на залата, като следеше всеки наш поглед.
— Непал е бедна страна, за тях 20 долара са цяло състояние — тъжно се усмихна Сергей Селиверстов.
— Я виж ти — не се успокояваше нашият бизнесмен, — за 20 долара да откупиш целия ресторант! В Москва за същите пари няма да ти поднесат и кафе. За подобна услуга московски келнер ще те изръси три стотачки. А тук, виж ти — струва си… Ех, да имахме такова обслужване в Русия!
— И тъй — продължих аз, — на Земята според Блаватская е имало 5 човешки раси, нашата е петата. Животът е възникнал чрез уплътняване на материята преди няколко милиона години. Човекът, животните и растенията са се появили едновременно. Всяка раса е породила следващата.
Първата раса, която се е наричала самородените, е възникнала под формата на ефироподобни същества чрез уплътняването на ефирния свят, т.е. света на психичната енергия. Те са били ангело-подобни и свободно са преминавали през стени и други твърди предмети. Изглеждали са като светещи безплътни форми лунна светлина и са били с ръст до 40–50 метра. Протопластичното тяло на хората от първата раса не е било изградено от същата материя, от която се състоят нашите тленни обвивки, и е било с вълнов характер. Те са били циклопи, т.е. еднооки, като функцията на око е изпълнявало някакво подобие на „третото око“, чрез което са осъществявали телепатична връзка с обкръжаващия ги свят и Висшия разум. Хората от първата раса са се размножавали чрез деление и пъпкуване. Не са имали език и са общували чрез нещо, което наричаме предаване на мисли. Те са могли да живеят при всякаква температура.
Втората раса, наричана по-късно родените или безкостните, се появила на Земята след първата. Те са били призракообразни, но по-плътни от първата раса и с по-нисък ръст — 30–40 метра. Също са били циклопи и са общували помежду си чрез предаване на мисли. Хората от втората раса са били златистожълти на цвят. Размножавали са се чрез пъпкуване и спорообразуване, но в края на жизнения период на втората раса са се появили промеждутъчни хермафродити, т.е. мъж и жена в едно тяло.
Третата раса са лемурийците. Делят се на ранни и късни.
Ранните лемурийци са били високи по 20 метра и са имали доста по-плътни тела, които вече не определяме като призракообразни. При тях са се появили костите. Двуполовият хермафродит в едни случаи е започнал да трупа мъжки признаци, а в други — женски, в резултат на което половете се разделили и се е появило половото размножаване. Ранните лемурийци са били двулики и четириръки. Двете им очи са били разположени отпред, а „третото око“ — отзад, сякаш са имали две лица. Две от ръцете са „обслужвали“ предната част на тялото, другите две — задната. Предните очи са изпълнявали функцията на физическо зрение, задното — на духовно зрение. Били са златисти на цвят. Общували са чрез предаване на мисли.
Късните лемурийци, или лемуро-атлантите, са били най-високоразвитите хора на земята, с невероятно ниво на технологиите. Отчасти към достиженията им трябва да причислим построяването на египетския сфинкс, огромните развалини в Солзбъри — Великобритания, някои монументи в Южна Африка и др. На ръст късните лемурийци достигали 7–8 метра. Те са имали по две очи и ръце. „Третото око“ е потънало навътре в черепа. Цветът на кожата им е бил жълт или червен. При тях се е появила едносрична реч, която и досега се употребява сред съвременниците ни от Югоизточния регион на Земята. За потомци на късните лемурийци Блаватская смята плоскоглавите аборигени от Австралия, които оцелели и еволюирали, но подивели на изолирания в древните времена австралийски континент.
Четвъртата раса са атлантите. Те са имали две физически очи отпред, а „третото“ е било дълбоко скрито вътре в черепа, но е функционирало добре. Били двуръки, на ръст достигали 3–4 метра, но към края на своето съществуване започнали да стават все по-ниски. Една част от атлантите са имали кожа с жълт, други — с черен, трети — с кафяв, а останалите — с червен цвят. В по-късните етапи от съществуването си Атлантида е била населена предимно с жълти и черни атланти, които воювали помежду си. Отначало атлантите са използвали аглутинативна реч, която сега употребяват някои от туземните племена на Южна Америка. По-нататък се е развила флективната реч, т.е. високоразвитата, която лежи в основата на съвременните езици. От флективната реч на атлантите е възникнал санскритският език, който сега играе ролята на таен език при Посветените.
Цивилизацията на атлантите също е била високоразвита. Те са получавали знания от Всеобщото информационно пространство, владеели са дистанционната хипноза, предаването на мисли от разстояние, умеели са да влияят върху гравитацията, имали са летателни апарати (вимана), издигнали са каменните фигури на остров Пасха, построили са египетските пирамиди и ред други загадъчни монументи от древността.
Петата раса, т.е. нашата, наричана в езотеричната литература арийска, е възникнала при късните атланти. По-голямата част от хората на петата раса са подивели и не са могли да използват знанията на атлантите. Отначало са били високи на ръст (до 2–3 метра), но постепенно започнали да се смаляват. Функцията на „третото око“ почти напълно изчезнала, заради което се е прекъснала постоянната връзка с Всеобщото информационно пространство.
Външността на петата раса придобила чертите на съвременните хора.
— Интересно, но прекалено сложно — въздъхна руският новобогаташ. — С третото си око усещам, че се налага да поръчам още. Валери, повикай келнера…
— Така първите две раси — циклопите, са имали само това, което наричаме „трето око“, и са използвали единствено него. Третата раса — двуликите, освен „трето око“, разположено на тила, е имала и две очи отпред, които е използвала, за да гледа във физическия свят — те са помагали на „третото око“. При четвъртата раса — атлантите, „третото око“ се премества вътре в черепа, но не губи функцията си. При петата раса „третото око“ се превръща в рудимент, т.нар. епифиза. Но както намеква и Блаватская, при нашата раса ще се прояви тенденция към повторното му развитие. Между другото, и атлантите, щом усетили регресирането му, предприели опити да стимулират дейността му. Ето че и при нас вече се появиха школи по медитация, които развиват именно функцията на „третото око“. А вие дори сте пристигнала тук, в Катманду — обърнах се аз към ирландката.
— О, аз се гордея, че изпреварвам цялата планета, така да се каже — усмихна се тя.
— А на момичетата им доскуча — свойски се намеси нашият новобогаташ и кимна към една от израелтянките. — Разрешете да разкажа нещо по-различно, за разтуха…Неотдавна нашите руснаци в Катманду организираха състезание с рикши. Ернст, превеждай… Представяте ли си, ние, яки момчета, седнахме в двуколките, а рикшите, едни такива дребнички непалци, въртят педалите до скъсване, напрягат сили. Ех, че интересно беше! Моят познат Ви-тя победи. Вярно, жал ми беше за рикшите, но ние по толкова им бутнахме, колкото не бяха и сънували.
— Жалко за рикшите — каза израелтянката.
— Не ги съжалявайте — отговори й Венер Гафаров, — те трябва да си печелят хляба. Нямат право на гордост.
— По въпроса за гордостта — продължих аз — Блаватская пише, че когато хората се възгордели и си въобразили, че са богове, тогава и „третото око“ престанало да действа.
— Защо „третото око“ се нарича око, след като е вътре в черепа? — попита ирландката.
— Специалистите по анатомия твърдят, че в процеса на ембриогенезиса „третото око“ се заражда като око. Това е разбираемо, тъй като първите две раси са имали едно единствено око — онова, което ние наричаме „третото“. Същото посочва и Блаватская. Колкото по-високо е духовното развитие на даден човек, толкова по-развита е епифизата — бившето „трето око“.
— Благодаря ви за чудесната вечер. В ресторант „Третото око“ узнах доста за него — сбогува се ирландката.
Руският новобогаташ с решителен жест спря всички, които се бръкнаха за пари, и плати сметката, като не забрави да остави бакшиш на келнера.
— Е, интересно ли ти беше? — обърна се Сергей Селиверстов към него. — Разбираш ли, човек трябва да остави нещо след себе си… Не само пари, не само къща и кола, а и нещо духовно. Децата, ако си спомняш, имат по-развита епифиза, затова те по-добре усещат духовното. Така че, родителите…
— Разбирам — отговори бизнесменът. — Наистина трябва да оставиш на децата си не само къща и кола, но и така да направиш, че да се гордеят с родителите си. Ама не ти ли стана смешно, Сергей, за 20 долара половин нощ заемахме цял ресторант…
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #26 -: Май 29, 2010, 12:04:04 »

          Следващия път ще съм по-сериозен

Разбира се, „новите руснаци“ са продукт от несполучливото преминаване към пазарната икономика. Политическите романтици с тоталитарно-комунистическо мислене създадоха само най-грозното творение на капитализма — „дивия пазар“, оглавяван от не най-добрите представители на нацията, хора с ниско културно ниво и криминален манталитет, които бързо се приспособяват към конкретните условия на обществото. Например един интелигентен човек трудно дава и взима рушвет, без който днес почти нищо не можеш да свършиш. А „новият руснак“ го прави без задръжки, защото не противоречи на нрава му. Разбираемо е, че при подобни условия ще спечели новобогаташът, а другият ще обикаля инстанциите до края на дните си в търсене на справедливост.
Ако действието на дивите закони продължи твърде дълго, то безспорно ще доведе до намаляване на интелекта на нацията изобщо, т.е. хората ще започнат да подивяват. Никога преди не съм се замислял над историко-политическия подтекст на понятието подивяване. Изследванията ме наведоха обаче на извода, че то, явявайки се противоположност на прогреса, нееднократно е присъствало в историята не само на нашата, но и на предишните цивилизации. На съшия въпрос ще се спра по-подробно в последната част на книгата. Сега бих искал само да изразя надеждата си, че „новите руснаци“ не са първите диваци в нашата бъдеща — не дай Боже — дива страна.
Днес авторитетът на Русия в чужбина рязко падна не само заради загубата на предишната военна мощ и несимпатичните физиономии на нашите лидери, но и понеже страната ни се представя най-вече от посочените no-горе „нови руснаци“. Те някак си не се връзват с факта, че ние първи преодоляхме свръхзвуковата бариера, покорихме Космоса, създадохме най-добрата образователна система в света и т.н. Човек обаче е склонен да прави обобщения за дадена страна, изхождайки единствено от мимолетната си среща с неин представител.
Ние, членовете на експедицията, изобщо не предполагахме, че описаните „славни представители на родината“ ще окажат влияние върху работата ни и в далечен Непал. Някои от тях, забогатели набързо, решиха ускорено да издигнат своето духовно ниво. Тези яки момчета започнаха да посещават храмове в Катманду и по позволени и непозволени начини да настояват за срещи с високопоставени лами, да разговарят с тях на висок глас и да се снимат прегърнати за спомен. Колко екзотично! Застанал съм до самия лама! Приятелчетата ще се пукнат от завист!
По принцип любопитството в духовния живот е похвално, а фотографирането естествено не е забранено. Тази форма на общуване обаче, когато самоуверен чужденец потупва лама по рамото, сякаш му е набор, коментирайки „я колко е хилавичък…“, меко казано, е неприятна.
Разказаното явно стана причина за нашите научни несполуки при срещите ни с двама високопоставени лами. Под тяхно ръководство бяха най-големите будистки храмове в Катманду, където със сигурност се беше отбивало нашето „братство“. И макар експедицията ни да беше международна, все пак руските представители бяха нейният гръбнак. Никога не сме криели това. А ни беше безкрайно необходимо да постигнем успех в разговорите с ламите! Само те имаха правото да решат дали да споделят или да не споделят „секретните знания“. Единствено те биха могли да ни посветят в тайните на древността и да посочат материални доказателства за съществуването на Генофонда на човечеството. Само те познаваха хората, които имаха достъп до атлантите в състояние на сома-ти и можеха да уточнят външния им облик.
С всички сили ние се домогвахме до тяхното доверие. Изчисленият от нас атлант съвпадаше по основните си черти с представите на индийските свами за хората от предишната цивилизация. От свами и учени узнахме много нови сведения, които се подреждаха в стройна логична система. Не предполагахме обаче, че фамилиарното поведение на нашите съграждани ще се окаже препъни-камъкът, от който най-вече се страхувахме.
За да уговори среща с Римпоче-лама чрез ректора на Непалския университет, Шесканд Ариел предварително представи членовете на нашата експедиция и предаде някои научни материали. Римпоче-лама ни прие в уговореното време, обкръжен от свои ученици. Те наброяваха 20–30 души и сред тях имаше германци, датчани, американци. Всички седяха на пода. Очите на някои бяха затворени, други мърдаха устни, трети неотклонно го следяха с поглед, четвърти с интерес ни разглеждаха. Тези хора бяха посветили живота си на източната духовна наука и от години живееха в Непал. Всички говореха непалски.
Поканиха ни да седнем на ниски меки кушетки. До мен се настани светлокос датчанин и се представи като преводач на Римпоче-лама. Не знам защо, но бях убеден, че ламата свободно говори английски, но предпочете да общува с нас чрез преводача си. Макар да не знаех непалски, смътно долавях, че датчанинът, чийто английски не беше добър, говори непали още по-зле.
Излагайки нашата хипотеза за произхода на човечеството, аз се опитвах да говоря разбираемо, като „опростих“ своя английски до краен предел, заради което усещах голямо неудобство и смут. Ламата слушаше моя разказ разсеяно, а на превода на датчанина изобщо не обръщаше внимание. Постоянно се приближаваха някакви хора, на които той подаваше свещени шалове и хапки осветена храна. Датчанинът постоянно дуднеше над ухото ми на непали и час по час ме докосваше по рамото, като ме молеше да повторя изречението, ако неволно бях употребил по-сложна английска дума.
В крайна сметка на мен ми омръзна и аз директно попитах Римпоче-лама, като му показах рисунката на хипотетичния атлант:
— Виждали ли сте някога човек с подобна външност?
— Външността на човека е физическа проява на неговата духовност — каза той, като неочаквано премина на много добър английски. — Основен елемент във външността са очите, в които се отразява мъдростта. Понятието око на мъдростта в будизма има два аспекта: поддържане на чувствителността и връзка със сетивните органи, при анализа на които трябва да се имат предвид наблюдаваният обект, съзнанието и органите на чувствата…
— Позволете — прекъснах го аз, понеже разбирах, че всъщност ни поднася само набор от думи, — нали тази рисунка е репродукция на онзи човек, чиито очи са изобразени върху стените на вашия храм — храма Сваямбунатх. Валери Лобанков ги е заснел тъкмо тук, след което направихме офталмогеометричен анализ и пресъздадохме облика на притежателя им. Отговорете ни, моля ви, чии са тези очи?
— Това са очите на мъдростта — заговори отново Римпоче-лама, — които отразяват целите, твърдото желание и онова, което те са длъжни да отразяват. Буда учи, че трябва да се вижда качеството във всичко и това представлява външната форма на мъдростта.
За малко да попитам „Какво са очите на мъдростта?“, но навреме прехапах езика си, понеже усетих, че ще последва водопад от думи, от които абсолютно нищо няма да разберем.
— Това очите на Буда ли са? — все пак попитах аз.
— Буда е имал 32 измерения и 60 качества, едно от които са неговите очи. Специални художници са нарисували тези очи върху стените на храма, за да изразят тяхната мъдрост. Мъдростта струи не само от очите, но и от сърцето… — витиевато говореше ламата.
— Какво можете да ни кажете за подобен нос? — попитах аз и посочих рисунката на хипотетичния атлант.
— Необикновеният нос е проява на необикновена сила…
— А какво е необикновена сила?
— Това е силата на душата.
— Доколкото зная, силата на душата извира от очите…
— От носа също.
— Силата на душата може да има физически прояви — например да премества предмети?
— Може.
— Каква роля играе в такъв случай носът?
— Голяма.
— Какво ще кажете за „третото око“? — попитах аз и отново посочих рисунката.
— Това е кичур косми, взети от веждите — подсмихна се ламата. Той очевидно ни се присмиваше. Датчанинът също ме гледаше с насмешка.
— Чии знания е донесъл Буда на Земята? — попитах аз, призовавайки на помощ цялото си търпение.
— Буда означава свобода. Ако си освободен от усещанията на своето тяло, ще вникнеш в смисъла на мирозданието. Важното е да се усещаш извън своето тяло…
— Та все пак чии знания е донесъл Буда?
— Всички знания са били в ума на Буда.
— Извинете, ще ви задам два последни въпроса. Първо, прилича ли ви този човек на атлант, изпаднал в състояние на сомати?
— Откъде знаете за сомати? — внимателно ме погледна Римпоче-лама.
— За него ни разказаха индийските свами. Имаме достатъчно основания, за да предполагаме, че в Тибет, в определени пещери, се съхраняват в каменно-неподвижно състояние телата на хора не само от нашата, но и от предишни цивилизации. Това е своеобразен Генофонд на човечеството, чието опазване е ваше най-отговорно призвание, скъпи лама. От друга страна, съществува последното послание SoHm. Защо е последно? Защото е предупреждение към човечеството: в случай на самоунищожение Генофондът няма да бъде използван повече, т.е. „консервираните“ хора няма да излязат от дългото сомати и няма да послужат за раждането на нова цивилизация. Затова, скъпи лама, смятам, че е дошло времето да разясним на човечеството: нашата цивилизация може да се окаже последна за Земята. Вижте колко оръжие има струпано по света! А духовното развитие на обществото все повече се заменя с материално-битово, при което основната цел е да забогатееш. Заради пари хората са готови на всичко… Само шепа хора от развитите страни — казах аз, като посочих учениците му, присъстващи в залата — държи на своето духовно развитие. Но те се занимават с духовното си усъвършенстване лично за себе си. А на хора-, та са необходими нови факти и знания, за да повярват истински и искрено в правдивостта и силата на религиозното учение. Защото можем да кажем с ръка на сърцето, че до голяма степен днес религията се възприема само като красива приказка…
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #27 -: Май 29, 2010, 12:04:18 »

Настъпи мълчание. Римпоче-лама барабанеше с пръсти по коляното си. Датчанинът ме пронизваше с поглед.
— Сомати е защитено — внезапно каза той. — Там има сили. Всеки камък…И това не е само мое призвание…Впрочем, какъв е вторият ви въпрос?
— Исках да ви попитам какво знаете за последното послание SoHm?
— Същото, което и вие.
Извиках Римпоче-лама на балкона, пред нас се издигаше кръглата кула на храма с изображението на огромните необикновени очи. Точно тях бяхме анализирали, те ни бяха послужили за първоизточник при реконструирането на човека с необичайната външност, когото хипотетично наричахме атлант. Защо основен символ в непалските и тибетските храмове са тези очи? Какво символизират? Не ни удовлетворяваше разпространеното определение за „очите на мъдростта“. Възможно е древните знания също да са съдържали аспект, подобен на нашата офталмогеометрия, и чрез изображението на очите да са кодирали облика на техния притежател? Може би пред нас бяха очите на човека, станал прародител на нашата цивилизация? Или са очите на човек от Генофонда на човечеството, определен да бъде негов „спасител“, ако то се самоунищожи.
Очите на бъдещия спасител…Може би… Но Римпоче-лама не ни казваше нищо.
Нашето самолюбие беше „удовлетворено“ само от невероятното съвпадение, че изчислените „средностатистически очи“ принадлежат на тибетската раса и че точно тук, в Тибет, всички храмове са украсени с техни изображения.
Направихме си снимка с Римпоче-лама. Датчанинът също стоеше до нас.
— Вие, разбира се, знаете тайната на тези очи — казах аз и посочих към будисткия храм.
— Когато гледаш брадичката ми, не виждаш челото. Ако погледнеш челото, няма да видиш брадичката. Погледнеш ли към едното око, няма да видиш второто. Взреш ли се във второто, не ще видиш първото — произнесе ламата.
— Но окото работи като сканиращ лъч!
Дребният на ръст лама ме погледна втренчено, приближи се към мен и като се понадигна, силно ме потупа по рамото.
— Не се притеснявайте — каза той, тупна ме още веднъж и се разсмя гръмогласно.
Стана ми неприятно. Датчанинът ме гледаше изпод вежди.
— А защо вие не ме удряте по рамото и не се смеете? — учуди се той.
— Вашите сънародници идват, не обръщат внимание на хората, застанали пред мен разговарят на висок глас, хилят се, удрят ме по рамото, докато се снимаме. Защо те — и той посочи към учениците си в залата, — тези германци, холандци, американци, англичани падат на колене пред мен, а вашите руснаци… Та нали аз олицетворявам древната мъдрост и знание, преклонението пред предците! Ето например датчанина — вече 22 години живее в Непал, обучава се на медитация и вниква в древните знания.
Датчанинът кимна.
— Не мога да бъда отговорен за онези руснаци, които са ви посетили — отговорих аз.
— Виждам, че сте сериозни учени, не сте като тях. Но как мога да се доверя на вас, представителите на страна, където има богати хора, невиждащи в нас нищо повече от туземна екзотика? Та те не проявяват нито грам уважение и интерес към нашето древно учение, смятайки, че като имат много пари, целият свят им принадлежи! Русия е богата страна. Непал е много бедна. Но тук, в Непал и Тибет, съществуват знания, които не можете да откриете никъде другаде. Ние уважаваме вашето образование, вашата наука, уважавайте и вие нашата религия. Един ваш сънародник се опита лично на мен да ми пробута 100 долара, след като се бяхме снимали заедно, а добрите хора просто внасят пожертвования.
— Мога само да поднеса извинения вместо тях — отвърнах аз.
— За какво са ми вашите извинения! По-добре поговорете със сънародниците си, изкажете се по телевизията. Ако нашите древни познания попаднат в ръцете на подобни хора, те могат да ги използват за зли дела. Ако същите хора намерят например човек в състояние на сомати, те ще го изложат на показ като див звяр в зоопарка. Китайските комунисти разрушиха храмове и пагоди в Тибет, убиха много лами, издевателстваха над древните ценности. За щастие има сили, които защитават сомати. Те са огромни, никой не може да им противодейства. Вашата страна притежава голяма военна сила, но дори ядреното оръжие е безсилно пред тях. Нали и вие сте комунистическа страна, забравила Бога и издигнала лидерите си до ранга на богове!
— Ние сме бивша комунистическа страна…
— Все едно. Щом у вас има богати хора като тези, които пристигат тук, не може да ви се има доверие. Парите управляват света. Те ще купят почти без пари науката и религията и като не сторят нищо свястно, ще ги погубят.
— Но такива хора има във всяка страна…
— Има, разбира се.
— Позволете, нека да ви обясня. Понастоящем Русия е в трудно положение. След преминаването към свободния пазар науката и образованието отидоха на заден план, а учени със световноизвестни имена се превърнаха в една от най-бедните прослойки на обществото. Слабообразовани хора, които могат само да изчислят процента от своята печалба при покупко-продажбите, забогатяха и си въобразиха, че всичко им е позволено. У нас ги нарекоха „новите руснаци“. Тъкмо те сега наводниха различни страни и по тях съдят за Русия. Но не всички руснаци са от типа „нов руснак“.
— Да, но начело на държавата ви стоят точно такива хора — отсече Римпоче-лама.
— За съжаление е така. Надявам се, не задълго. Политиката е непредсказуема.
Датчанинът, който отново се бе озовал близо до мен, неизвестно защо започна да превежда моите думи на непалски и дори ме помоли да повторя нещо, което не беше разбрал.
— Науката има международен характер — продължих аз, показвайки на датчанина с целия си вид, че не се нуждая от превода му. — Ние, учените на Русия, не сме виновни, че през последните години страната ни придоби толкова неприятен имидж заради „новите руснаци“. Аз съм хирург, обиколил съм 40 страни по света, в много от тях съм бил по няколко пъти. Защо пътувам, чета лекции и демонстрирам новите си операции? Отдавна съм задоволил интереса си към географията. Би било доста по-лесно да превръщам медицинските си открития в големи пари, да ги продам на някоя богата фирма или да създам собствена клиника, където основният дял от доходите ще се излива в моя джоб. Работата е там, скъпи лама, че науката е дар от Бога. Ако Бог ти е дал способността да откриеш нещо стойностно, приеми го като Божи дар, който ще ти донесе лично удовлетворение. Но после ставаш роб на изобретенията си, защото усещаш вътрешния повик да ги разпространяваш все по-нашироко: отначало в научните среди, после — в страната, а след това — по света. Повярвайте, далеч не всеки учен мисли за печалбата или за славата. Най-често печалба няма, а славата неизбежно се размива, след като откритията станат достояние на други учени, които ги доразвиват и модернизират, докато първоначалният носител на идеята постепенно бива забравен. На пръв поглед би било по-логично човек да запази своята уникалност по-дълго, демонстрирайки великолепните резултати от операциите, без да издава тяхната технология. Рядко обаче истинските учени постъпват така, защото повечето усещат повика от дълбините на душата си: откритото от теб не е твоя собственост, то е предназначено за всички хора, ти само си роб на своите способности, инструмент на изобретението си и негов разпространител. Та нали откритието ти е дошло от Всеобщото информационно пространство и същевременно го е допълнило. Затова, скъпи лама, държавата няма нищо общо с този процес, още по-малко нейните лоши представители — „новите руснаци“.
— Защо не заминахте за Америка? Америка изкупува умове по целия свят, в това число и от вашата страна. Тя създава условия за „правене“ на наука.
— Много добре познавам Америка, бил съм там неведнъж — по-омекнах аз. — И на мен са ми предлагали да ме купят. Съществуват обаче две причини. Първата е съвестта. Великият руски режисьор Тарковски създаде филма „Сталкер“, чийто основен смисъл се свежда до това, че в особената зона се проявява най-силното чувство на човека — съвестта. Хора, чиято съвест беше омърсена, там загиваха. Науката никога не се създава поединично, ти винаги имаш съратници. И аз също имам приятели, които заедно с мен изминаха труден път в науката. Никога няма да ги оставя, защото ще ме мъчи съвестта. Втората причина е, че в Америка мнозина емигрирали учени започват да „угасват“. Не мога да кажа защо точно, но ми се струва, че влиянието на американското общество, проникнато изцяло от жаждата за долари, оказва своето вредно влияние. Науката означава преди всичко духовно начало.
— Прав сте, науката е духовно явление, ето защо е сродна на религията — съгласи се Римпоче-лама.
— И ето защо, скъпи лама, аз ви задавах ред научни въпроси, на които вие отговаряхте — простете ми — със заучени слова, сякаш проповядвахте пред хлапета от улицата.
— Следващия път ще съм по-сериозен — искрено се разсмя Римпоче-лама. — Но и вие ме разберете.
— Разрешете ми да ви задам един философски въпрос — упорито продължавах аз. — Защо във вашата страна науката е слаборазвита — нали духовното й лидерство в този район от света не предизвиква съмнения?
— Ние сме бедна страна. А науката изисква големи пари.
— А защо страната ви е бедна? Нали дори на вашите ученици ще им бъде по-приятно, ако живеят в богата страна, където няма бедни.
Умълчалият се датчанин кимна.
— При нас има много бедни и голяма раждаемост. Хората са свикнали да се хранят скромно, такива са и условията им на живот. Те трудно си представят, че би могло да се живее и по-добре. Оформила се е бедняшка психология.
— Мисля, че за бедността на вашата страна голяма роля играе и религията.
— Религията?
— Учението от будистки и индуистки вид, доколкото ми е известно, проповядва явен приоритен на духовното пред материалното. Изобщо не подлагам на съмнение водещата роля на духовното, тъй като според религията материалното начало е създадено от духовното чрез неговото постепенно уплътняване. Но твърде силното подчертаване на водещата му роля обърква вярващите във вашата страна и те започват да се отнасят към земния живот като към нещо незначително и не полагат особени усилия, за да го подобрят, Тялото е само красив инструмент на душата и раздялата с него не буди жал. Затова смятам, че трябва да се придържаме към златната среда, когато разпространяваме религиозните знания сред обществото.
— Ние не можем да отстъпим от светите писания! — възрази ламата.
— Религиозните писания, появили се на света чрез пророците, са предназначени според мен за високообразовани и културни хора. Освен това, както знаете, учението е гъвкаво и може в една или друга степен да се видоизменя съобразно условията на живот. Например започнете да проповядвате, че всеки човек паралелно с духовното си развитие трябва усилено да работа, да се образова и да създаде за себе си и своето семейство достоен бит. Доста бързо ще получите резултати, понеже вие — духовниците, имате огромна тежест и авторитет в страната си. — М-м…да…
— Според вашата религия Буда е познавал две състояния — миролюбиво и гневно. Не е възможно да се постигне всичко чрез миролюбие, понякога трябва и да се разгневиш, за да накараш хората да работят по-добре и да направят страната си богата. А тогава ще се появят условия и за развитие на науката. Ролята на науката е огромна. Какво представлява религията? Това са знанията на предишните цивилизации, получени от тях в резултат на научни изследвания. Затова развитието на науката и допълването на Всеобщото информационно пространство е свято дело. Не може непрекъснато като догма да се използват знанията от Всеобщото информационно пространство — те трябва да бъдат допълвани и коригирани съобразно условията.
— Сигурно сте прав — промълви Римпоче-лама.
— Не би трябвало до такава степен да се принизява ролята на материалното, че да затруднява развитието на науката, чиято святост не можем да отричаме — продължавах аз. — Вземете например сомати. В това състояние духът напуска тялото, но запазва връзката си с него. От своя страна, като се забави обменът на веществата до нула, то може да се запази в консервирано състояние милиони години. Питам — защо трябва да се пази тялото, щом духът има водещо значение? Отговорът е ясен — тялото е създавано в продължение на дълга еволюция и няма никакъв смисъл да бъде пренебрегвано. По-добре е да го запазим, отколкото да го създаваме наново.
— Но сега хората искат да усвоят точно духовното — прекъсна ме Римпоче-лама.
— Вижте учениците си. Погледите на повечето от тях блуждаят. Тези хора, отказали се от битието, едва ли биха въздействали успешно върху обществото, за да повишат духовното му равнище.
Най-многото, на което са способни, е личното духовно удовлетворение.
Датчанинът ме подбутна по лакътя и ме попита нещо на непалски.
— Говорете английски.
— Ние — обади се ламата — се противопоставяме на останалия свят и акцентираме върху духовното развитие.
— Сигурно сте прав. В света трябва да съществува баланс. Ще дам пример, за да илюстрирам вашите думи. Познавате ли трудовете на Посветената Елена Блаватская?
— Да, имам нейни книги.
— От тях разбираме, че пирамидите по света са били създадени с многобройни цели, една от които обаче е запазването на хората в сомати. Тялото на египетския фараон е било изнесено от Хеопсовата пирамида и е изложено в Британския музей. Сигурни ли сме обаче дали египетският фараон не е бил жив, че всички легенди относно египетската тайна за консервиране на човешките тела са просто приказки? Може би египетският фараон се е намирал в състояние на дълбоко сомати. Но сега тялото му е изложено на показ и, разбира се, там не се съблюдават температурните условия, необходими за сомати. Сега душата на фараона едва ли ще се върне в тялото му. Защо необикновените сили не са защитили фараона?
— Мисля, че в пирамидите те не действат.
— Защо?
— Не зная.
— Да анализираме тогава различните видове религии, за да се върнем към ролята им в обществото. Струва ми се, че най-балансираната религия е католическата. В нея присъства и строгата дисциплина, и свободата на личността. Затова страните с католическа религия се оказаха най-развитите. Хайде да я сравним с мюсюлманската. Последната прелива от строги указания и ограничения, не й достига свобода. Резултатът е известен — мюсюлманските страни са по-назад в развитието си. Да съпоставим католическата религия с православната. В последната има повече свобода, но и православните страни са по-назад от католическите. Сравнете бу-дистката и индуистката религия на Индия, Непал, Бутан и околните страни — човекът се е отдал преди всичко на духовно развитие и често пренебрегва материалната страна на живота. Резултатът е известен — независимо от високото духовно развитие икономическото положение на тези страни не е за завиждане. По-встрани е японският вариант на будизма, където духовното се съчетава със строга дисциплина в материалния живот. Резултатът е, че прогресът в Япония е безспорен.
— Да, сигурно сте прав.
— Всички знаем, че Бог е един. Защо тогава не видоизмените своята религия и не я коригирате отчасти, като вземете под внимание поне историческите аспекти за влиянието на различните религии върху обществото. На земята е имало много пророци, които са създали различни варианти на религията. Животът вече посочи кой от пророците е бил по-прав. Мисля, че е настъпило времето за контакти между представителите на различните религии, за да се опитат да формират единно учение, основаващо се на постулата, че Бог е един. Исторически също ще е справедливо — спомнете си множеството религиозни войни, които продължават и до днес.
— Проведохме интересен разговор. Благодаря — каза Римпоче-лама.
— Кога бихте ни приели, за да проведем с вас сериозен научен разговор? Вчера Валери Лобанков се е срещнал с Тенго-лама и за съжаление резултатът е отрицателен. Тенго-лама се е държал също като вас в началото. А ние сме учени…
— Следващия път ще съм по-сериозен — обеща Римпоче-лама. — Всъщност, почакайте! По-добре ще е да се срещнете със самия Бонпо-лама. Религията Бонпо е най-древната в света, а Бонпо-ла-ма притежава по-големи знания от мен. Той е велик човек. Емигрирал е в Непал от Тибет, преследван от китайските комунисти. Сега няма свой голям храм, но знанията му са колосални. Бонпо-лама вече е стар, но аз ще му телефонирам и ще му разкажа за вас.
Обещавам, че ще ви приеме и ще бъде откровен с вас. Посетете ме утре около 7 часа вечерта.
— Благодаря ви.
Римпоче-лама погледна учениците си, които коленичеха в залата и като ги заобиколи, ни изпрати.
Огледах се назад. Датчанинът продължаваше да ни следи с мрачен поглед.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #28 -: Май 29, 2010, 12:06:09 »

           Откровенията на Бонпо-лама

Римпоче-лама спази обещанието си — уговори нашата визита, даде ни писмо с препоръки и каза, че Бонпо-лама е готов да проведе с нас сериозен разговор.
Бонпо-лама живееше в неголямо градче в западен Непал, до което можехме да се доберем с автомобил или самолет. Решихме да наемем кола, но Шесканд ни предупреди, че пътищата в Непал са отчайващо лоши, а и пътуването би ни отнело поне седмица заради свлачищата в планините.
Полетите пък се оказаха веднъж седмично. За да спестим време, наехме малък самолет. През целия полет самолетчето се мяташе като черупка в морето, а малко преди да кацнем, попаднахме в градоносен облак, който бе невъзможно да заобиколим в тесния пролом. След като все пак успяхме някак си да се приземим и слязохме от самолета, по бледите лица на непалските летци разбрахме през какво премеждие сме преминали. Сергей Селиверстов, бивш военен летец, ни поясни, че времето в планините е непредсказуемо и сме били големи късметлии, че корпусът е устоял на силната турбуленция, а градушката не е повредила двигателите.
От хотела телефонирахме на Бонпо-лама. Той ни определи среща за сутринта на другия ден.
Когато стигнахме до покрайнините на града, поехме по стръмните стъпала от пръст и се изкачихме на висок планински склон. Там върху равна площадка се гушеше малък храм, от който ни гледаха изображенията на необикновените очи. Монаси в традиционно тъмночервени одежди ни въведоха при Бонпо-лама.
Той изглеждаше около седемдесетгодишен, също облечен в тъмночервена дреха. Заговори на приличен английски с типично източен акцент. Впечатлиха ни топлите му очи и спокойният тих глас. Ние се представихме.
В този момент през задната влязоха трима души с европейски черти — две жени и един мъж.
— Те са мои приятели — учени — поясни ламата.
— Ученици на Бонпо-лама или учени? — не разбрах аз.
— Историци — специалисти по източни религии. Повече от месец живеем тук и изучаваме историята на Бонпо — най-древната религия в света. Господин Бонпо-лама притежава огромни знания, много неща помни наизуст. За съжаление книгите му са останали в Тибет, откъдето е бил принуден да емигрира. Той е един от малцината живи представители на най-старата религия в света. Страхуваме се, че нейната история може да изчезне завинаги — каза мъжът.
— Доколкото разбирам, вие сте от САЩ?
— Да. Представители сме на университетската наука.
— А ние сме представители на офтамологията — наука за очните болести…
— Очни болести? Казаха ни, че сте международна научна експедиция, която издирва източниците за произхода на човечеството! — възкликна американецът.
— Е, стана така, че изучаването на очите ни доведе до необходимостта да продължим изследванията в исторически аспект — отвърнах аз.
— Казаха ми, че сте от Русия? — попита американецът.
— Да.
— О! Руснаците са характерни с необичайните си научни паралели. Науката в Русия е силна.
— Един такъв паралел например е, че върху стените на храма, в който се намираме сега, са изрисувани необикновени очи — казах аз.
— Звучи вълнуващо и интересно. По акцента ви разбирам, че сте работили в Америка…
— Налагало се е често да общувам с американци.
— Ще разрешите ли да присъстваме на вашата беседа с Бонпо-лама? — попита ме американецът.
Не аз бях домакинът в храма, но американците изглеждаха сериозни учени.
— Ако Бонпо-лама няма нищо против — отговорих аз.
— Не, нямам. Заповядайте, сядайте — покани ни той около голямата маса.
— Скъпи Бонпо-лама, позволете ми от време на време да разпитвам моя колега за отделни пасажи от вашето изложение, защото американският вариант на английския е по-разбираем за мен от източния. Моят колега, за когото този език е роден, надявам се, няма да се затрудни от вашия английски — помолих аз.
— Да, да, разбира се — отговориха в един глас и двамата.
Изхождайки от опита си в предишните разговори с религиозни лидери от Изтока, този път решихме първо да зададем въпросите си и едва след това да представим същността на нашата хипотеза.
— Господин Бонпо-лама, доколкото ни е известно, вие сте емигрирал от Тибет. Кажете, съществуват ли различия между ламите в Непал и Тибет?
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #29 -: Май 29, 2010, 12:07:23 »

— Не — отвърна Бонпо-лама. — Съществува само определена йерархия: Далай-лама — Висшият лама, Панчен-лама, Ринпоче-лама и монаси. В Тибет-аз бях Панчен-лама.
— „Бонпо“ означава ли принадлежност към даден вид будистка религия?
— Да.
— Кои са най-древните будистки религии?
— Те са четири — Бонпо, Гилупе, Нингмапа и Мантра. Религията Бонпо, разпространена най-вече в западната част на Тибет, анализира както позитивната, така и негативната психична енергия. Тази религия съдържа най-голям брой тайни.
Религията Гилупе е разпространена в централната част на Тибет. Тя анализира предимно позитивната енергия. От тази религия произлиза сегашният Далай-лама.
Религията Нингмапа, разпространена в източната част на Тибет, е изключително строг вариант и съдържа най-много ограничения. Една от разновидностите в религията на индийските сигхи — Гурунана, се отличава с особена непримиримост, а духовните й корени опират в тибетската религия Нингмапа.
Религията Мантра, разпространена на отделни места из Тибет, не оказва особено влияние върху другите видове религия.
— Разкажете ни по-подробно за религията Бонпо — помолих аз.
— Както казах вече, Бонпо е най-древната религия в света — започна той. — Бонпо-Буда е дошъл на земята преди 18013 години, докато последният Буда е пристигнал преди 2044 години. Религията Бонпо вярва в колелото „смърт-живот-смърт-живот“, защото всяка душа съдържа в себе си много животи. Основната цел на религията Бонпо е да се развие „третото око“ в съвременния човек.
— Толкова ли е важно?
— При хората от нашата цивилизация „третото око“ постепенно е изчезнало и е останало само като рудимент — епифизата. Нашата цивилизация с времето се е развила в материалистична посока.
Погледнете, човечеството е усвоило толкова видове физическа енергия — топлинна, ядрена, електрическа и други, покорило е Космоса, създало е ефективни методи за лечение на човешкото тяло и т.н. Но по отношение на психичната енергия и изучаването на духовността не е стигнало по-далеч от литературните произведения, анализиращи различното поведение на хората и душевното им състояние. Съвременната наука смята религията за нещо откъснато от реалния живот и не взема под внимание религиозните методи за въздействие върху хората, макар че в тях се крие огромен потенциал, позволяващ да се намерят нови видове енергия, да се разгадаят множество тайни от физиката и химията, да се насочи човешката психична енергия в необходимата посока. А за всичко това е необходимо да се развие „третото око“.
— Разбирам ви така — казах аз. — Очевидно с помощта на „третото око“ (като орган за настройка на вълнови елементи от различен характер) може да се използва психичната енергия за въздействие върху природните явления, включително върху физически и химически процеси. В наше време тя се използва твърде рядко и често е с центробежен характер, прахосва се не по предназначение, а понякога и във вреда, като създава негативна аура, влияеща отрицателно върху хората. Смятам, че психичната енергия притежава огромна сила, особено ако произлиза от много хора. Например, ако в обществото се е натрупал отрицателен потенциал, на хората им е трудно да мислят за хубавото и доброто и приемат за естествени негативните явления. Обикновено това води до регрес. Ако обаче в обществото се натрупа положителен потенциал, то несъмнено ще прогресира.
— Напълно сте прав — каза Бонпо-лама, — психичната енергия притежава огромна сила. За съжаление при хората тя често е с центробежен характер, т.е. наподобява експлозия и предизвиква войни и катаклизми, с които изобилства цялата история. Необходимо е тя да се насочва центростремително, в полза на прогреса. Точно с помощта на „третото око“ можем да я насочваме и регулираме. Най-важното е психичната енергия да се ориентира в положителна посока — към добронамерени мисли.
— Как стимулирате развитието на „третото око“?
— Като обучаваме хората да медитират, благодарение на което те могат да добият „чисто виждане“ и усещането за вътрешна свобода. Ние разграничаваме няколко фази в развитието на „третото око“ — при най-високата се изпада в състояние на сомати. Разбира се, изобразяването на „третото око“ върху челото е символично, всъщност то се намира дълбоко в черепа и това е епифизата.
— Какви успехи е постигнала вашата религия в развитието на „третото око“?
— За съжаление съвсем скромни. Виновни сме не само ние, духовниците. И самото човечество, развивайки се циклично, понастоящем се намира в период на върхов материален прогрес и принизена духовност. Въпреки това ние сме длъжни постоянно да се стремим и да развиваме „третото око“ и свързаната с него духовност. В противен случай ще продължава регресът й.
— Искате да кажете, че съвременният човек не би могъл да постигне необходимото развитие на „третото око“, за да изпадне в дълбоко сомати?
— Засега — не. „Третото око“ исторически е регресирало. Само отделни йоги пребивават в сомати по няколко години, но не повече. Не е изключено обаче в скоро време и това да стане възможно — отговори Бонпо-лама.
— Казахте, че може би в бъдеще дълбокото сомати ще стане реалност?
— Да.
— Защо точно във вашия регион религията е толкова насочена към духовното, дори в явен ущърб на материалното?
— О! Това е много важно! Народите в нашия регион са спасители на цялото човечеството. В Европа, Америка и дори в Африка доминира тенденцията да се преувеличава ролята на материалното за сметка на духовното. Повечето европейски учени например не възприемат понятията психична енергия, дух, душа и т.н. Затова, за да се постигне балансът между духовното и материалното, източните страни, особено от района на Тибет и Хималаите, са принудени да завишават ролята на духовното и да потискат значението на материалното. По тази причина нашите страни са материално много бедни, но пък са духовно по-извисени от другите. Във всичко е необходим баланс — между доброто и злото, духовното и материалното…
— Уважаеми Бонпо-лама! Вие нарекохте народите от Хималаите и Тибет спасители на човечеството. От една страна, източните народи са нещо като заложници на материалистичните тенденции на Запада и са принудени да живеят в бедност, за да засилят ролята на духовността и да поддържат световния баланс. От друга, само при изключително високо развитие на духовното е възможно състоянието на дълбоко сомати, за да се обнови Генофондът на човечеството и да се гарантира оцеляването на земните жители. Бонпо-лама внимателно ме погледна и каза:
— Сигурно сте прав. Ролята на сомати за човечеството е огромна. Заради нея си струва да се правят жертви.
— Освен това вие казахте, че в бъдеще ролята на духовното трябва да нарасне при всички народи по земята. Означава ли това, че с развитието на технологиите, свързани с психичната енергия, страните на Изтока ще се окажат в предната редица?
— Естествено. Вижте как упорито се стараем да не се заличат древните начини за въздействие върху духовните елементи на човечеството. Мисля, че настойчивостта ни ще донесе успех в бъдеще. С помощта на насочената психична енергия ще се въздейства върху гравитацията, което ще позоволи да се извърши прелом в строителството, ще се усвоят нови принципи на въздухоплаване, ще възникнат нови методи за лечение, позволяващи въздействие върху биополето на човешкото тяло, а чрез него — върху биохимичните процеси и т.н.
— Руският учен доктор Цзян разработи апарата „Биотрон“, който стимулира биополето на подрастващите растения и животни. С него той вече лекува и болни хора. Резултатите са обнадеждаващи. Подобен лечебен подход не е ли елемент от медицината на бъдещето, към която вие се стремите? — попитах аз.
— Медицината, свързана с въздействието върху човека чрез неговата душа, е медицина на бъдещето, но тя е и медицината на древността — отговори Бонпо-лама. — В книгите, разясняващи основните принципи в религията Бонпо, които за съжаление останаха в Тибет, се намират много сведения за чудодейните лечебни методи на далечното минало. Не бива да разпиляваме древните указания за духовното развитие на човека, които дори сега, в периода на разцвет на грубо материалното, ще изиграят голяма роля.
— Напълно ви разбирам, уважаеми Бонпо-лама. Вие, имам предвид религията на Изтока, изпълнявате високоотговорната и благородна мисия да поддържате и развивате духовността в битието на човечеството. Ако не бяха усилията от страна на Изтока, консервативно настроените западни учени, които зле разбират интуитивно-логическия път в познанието и се смятат едва ли не за богове, ще доведат до деградация на духовното начало, нанасяйки непоправими щети върху развитието на науката. Несъмнено технологиите, свързани с психичната и биологичната енергия, имат бъдеще и аз съм сигурен, че в този смисъл източните страни скоро ще се озоват начело.
— При нас в Щатите — намеси се американецът — всяко изследване, посветено на духовността, се подлага на силна критика. Затова и сравнително малко учени се занимават с проблема. Ние сме от малцината.
— При развитието на духовното начало — продължих аз — може би ще се стигне до включването ни към Всеобщото информационно пространство, което сега се осъществява само при някои Посветени. Възможно е да се преодолее принципът SoHm. Тогава и нашата цивилизация ще получи знания от Всеобщото информационно пространство. Между другото, какво се знае за принципа SoHm в религията Бонпо?
— В религията Бонпо има сведения за принципа SoHm, но най-подробно той е представен в индуистката религия — отговори Бон-по-лама. — А що се отнася до ролята на духовното в човешкия живот, то е еволюционно оправдано, понеже според моята религия човекът е възникнал на Земята чрез уплътняването на духа, т.е. материята е вторична.
Подобни мисли откриваме и при Блаватская (т. 2, с. 143): „…отначало човек е еволюирал като светеща безплътна форма, върху която е била изградена физическата форма…“
— Господин Бонпо-лама! Съществуват ли в древната религия Бонпо сведения за предишни земни цивилизации? — попитах аз.
— В религията Бонпо има много сведенията за предишни цивилизации на Земята — отвърна Бонпо-лама. — Цели томове описват живота на предишните цивилизации, дошли до нас от дълбока древност. Подробно е описано също така възникването на нашата цивилизация в Тибет. Според тези книги последната от предишните цивилизации, която на Запад наричат цивилизация на атлантите, е била значително по-развита от нашата и е притежавала впечатляващи технологии, базиращи се върху овладяването на психичната енергия. За съжаление не помня подробности.
— Извинете, при вас ли са тези книги?
— Не, останаха в Тибет. Боя се, че са унищожени — с тъга отговори Бонпо-лама.
— Това е огромна загуба — добави американецът.
Активен
Страници:  1 [2] 3 4 ... 9   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Ексцентричен учен създаде "удивително проста теория на всичко"
Езотерика
delfin 0 4371 Последна<br />публикация Юни 17, 2009, 14:07:55
от delfin
Ернст Мулдашев в България!
Обща тематика
pluton 0 1323 Последна<br />публикация Април 27, 2010, 22:41:07
от pluton
Великият Ернст Мулдашев с мнение за България « 1 2 »
За България
Аэ съм 18 5939 Последна<br />публикация Януари 07, 2012, 15:33:41
от AlienNetwork
НАПРЕД НАРОДЕ ИДВА ВЕЛИКИЯТ ЕРНСТ МУЛДАШЕВ
Обща тематика
Иван 0 627 Последна<br />публикация Декември 19, 2012, 03:51:57
от Иван
Всяка неделя - Ернст Мулдашев
Видео клипове
Release the GooD :) 0 797 Последна<br />публикация Януари 10, 2013, 18:58:47
от Release the GooD :)

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright