Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 ... 6 7 [8] 9   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: "От кого сме произлезли"-Ернст Мулдашев  (Прочетена 6687 пъти)
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #105 -: Май 29, 2010, 14:27:00 »

Негативната аура над Русия

На всеки чужденец Русия прави двояко впечатление: от една страна, Русия излъчва сила, тъй като владее огромни територии и има изключително висока интелектуално-научна мощ, а от друга, руснаците не са в състояние да си организират що-годе пристоен живот и се свират в жалки домове, движат се в потънали в мръсотии входове, пътуват по пътища с кални локви. Парадоксалността на руската душа се обяснява с какво ли не — влиянието на сибирските студове, въздействието на руските простори, източния елемент в руската душа и т.н. Нека обаче да погледнем на Русия от гледна точка на това, на което е посветена тази книга.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #106 -: Май 29, 2010, 14:27:37 »

Какво е казал Нострадамус за Русия?

През 1555 г. великият френски прорицател Нострадамус пише, че в началото на XX век в страната Аквилон (Русия — бел. Е.М.) ще дойде самият Антихрист и ще я управлява в „два облика“, чиито рождени дати ще се различават с 9 години, 9 месеца и 9 часа. Доколкото вникнах в изследователите на Нострадамус, рождените дати на Ленин и Сталин се отличават с посочените три деветки. Същите изследователи предполагат, че духът на Ленин се е преселил в тялото на Сталин, като е изгонил неговия по-слаб дух. Нострадамус пише още, че при управлението на Антихриста над страната Аквилон ще надвисне негативна психична аура и хората ще се избиват взаимно.
Не се наемам да съдя Нострадамус и не съм уверен дали правилно съм разбрал изследователите на великия прорицател, но съвпадението с идването и управлението на болшевиките се налага от само себе си. Не ми се иска да обиждам милионите възрастни хора, чийто живот е посветен на строителството на комунизма, но фактът си остава факт — ленинските и сталинските репресии погубиха милиони от най-добрите хора на Русия (СССР). Култът към властта достигна крайната си степен. Заради него не жалеха никого — нито селяните (кулаците), нито писателите, нито учените, нито руската аристокрация. Под външно красивия лозунг за „равенство“ косата играеше по контингента от хора, който беше над сивия средняк. Под лозунга за „диктатура на пролетариата“ (абсурдността му не предизвиква съмнение, тъй като това е диктатура на изпълнителя) работниците бяха противопоставяни на интелигенцията, което също служеше за заздравяване на култа към властта. Тоталното обобществяване не оставяше място за развитието на личността. Досадните партийни щампи бяха набивани като молитви в мозъците на хората. Религията бе извън закона.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #107 -: Май 29, 2010, 14:28:24 »

Негативната комунистическа аура над Русия

Защо комунизмът, чиято античовешка същност не предизвиква съмнение, устоя толкова години? От гледна точка на Всеобщото информационно пространство идеите на комунизма експлоатираха някакъв силен вид отрицателна психична енергия, тъй като тя до голяма степен успя да потисне положителните прояви на психичната енергия. Според мен въпросните идеи масово експлоатираха онази отрицателна психична енергия, в чиято основа е завистта.
Завистта е твърде разпространено явление сред хората: слабият завижда на силния, некрасивата жена завижда на красивата, посредствеността — на таланта, бедният — на богатия и т.н. Завистта е в основата на много отрицателни моменти в нашия живот: интриги, жалби, кариеризъм, потискане на талантите и други. Обществото се старае да тушира проявите на завист, като създава различни закони и теории. В противен случай всичко напредничаво би било разрушено в угода на сладките инстинкти на завистливците. Завистливият човек не може да намери спокойствие, денем и нощем го гложди чувството за собствена непълноценност. Ако усещането за завист е туширано, човек живее що-годе спокойно, но ако то само малко се подбутне, превръща се в болезнена и тежка мания. Помня един директор на институт, който ми каза: „Вярвам, че твоите операции носят полза на хората. Но, Мулдашев, ще се боря с теб, ще те унищожа, дори да загубя всичко“.
Комунистическата идея за „равенство“ узаконява освен всичко друго и равните права на слабия и силния, на глупавия и умния, на бедния и богатия, поради което опосредствано се узаконява чувството на завист към по-силния, на глупавия към умния, на бедния към богатия. В дълбините на душата си завиждащият човек усеща, че равните права все още не са равни възможности, но това не му пречи да ползва тези равни права в угода на своята въжделена завист. Точно затова комунистите можаха за броени месеци да организират репресии срещу кулаците, аристокрацията и учените. Отрицателната психична енергия, а това е пробудилата се завист към високопоставените, беше техен съюзник.
Мисля, че комунистите в дълбините на душата си са разбирали, че религията им противостои, тъй като говори за Онзи свят, за божествения произход на човека и пропагандира положителните психични моменти (любов, добро и т.н.), противоречащи на тяхното акцентиране върху отрицателната психична енергия. Затова комунистите сринаха религията и създадоха свои богове — Ленин, Сталин и други — богове на завистта. Култът към властта достигна висшия си стадии — отричането на Висшия разум и заменянето му с идолоподобни лидери.
Единственото от положителните явления, което комунистите се уплашиха да разрушат, бяха знанията. Те им бяха необходими, за да осъществят „световната революция“. Пропагандата сред научните работници беше особено силна, беше въведена „партийността в науката“, а водещите и свободолюбиви учени (Вавилов и др.) бяха подложени на репресии.
Въпреки това не може да се каже, че всички хора, живели при комунистическия режим, бяха изцяло привърженици на отрицателната психична енергия, надвиснала над страната. Напротив, у мнозина се пробуждаше дълбокото вътрешно чувство за съпротива срещу настъплението на психичния негативизъм и те се бореха, пряко или косвено, за положителните начала в живота. Например трябва да се признае, че през социалистическия период в Русия бурно се разви науката, въпреки че учените получаваха мизерни заплати и в много отношения бяха откъснати от останалия научен свят. Очевидно обаче действаше неизменното желание за самоутвърждаване, макар и в получаването на знания, за чиято божественост и значимост на учения нашепваше кармата. Широко беше разпространен и туризмът, когато човек в планината или тайгата се самоутвърждаваше в борба с дивата природа, при която няма компромиси и на карта е поставен не резултатът, а животът.
Точно такива хора, успели по времето на комунистическия режим да намерят ниши за положителните и съзидателни деяния, спасиха Русия (СССР), като не й позволиха да се търкулне по наклона на вътрешното самоунищожение и дори да запази статута си на велика държава. Тези хора бяха истински борци и със своята положителна психична енергия противодействаха на политиката за утвърждаване на тоталния негативизъм. Те са герои, тъй като не позволиха на отрицателните сили да превърнат Русия (СССР) в деградираща, ленива и полугладна страна като Куба и Камбоджа (бил съм там и мога да го твърдя с пълна увереност). Сред тези хора имаше учени, лекари, учители, работници, а и партийни дейци. Трябва да им свалим шапка, тъй като те не просто градяха, а го правеха при властването на черните отрицателни сили. А партийният билет, който притежаваха, не беше пречка за съзидателни деяния.
Нека все пак да отговорим на въпроса за парадоксалността на руснаците, поставен в началото. Отговорът идва от самосебе си — онази част от тях, които в борба с негативизма създаваха положителни жизнени моменти, се утвърдиха и запазиха високия научно-интелектуален потенциал на страната, а друга част, които в комунистическите години се поддадоха на отрицателните психични моменти, слязоха до равнището на равнодушни, пиещи и озлобени субекти, тайно ненавиждащи обществото и плюещи в същия обществен кладенец, от който и самите те пиеха.
Комунистическият режим беше свален, настъпи капитализмът. Какво се случва сега?
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #108 -: Май 29, 2010, 14:29:10 »

Негативната капиталистическа аура над Русия

На руснаците им изглеждаше, че със свалянето на комунистическия режим всичко ще тръгне добре, животът ще стане по-хубав. Настъпи период на политически романтизъм, когато, възбудени от гласността, те с настървение критикуваха комунистическото минало, чернеха всички и всичко и не оставяха място за положителните и дори за героичните положителни моменти, за които споменахме. Вървеше страстно желаното наслаждение от предъвква-нето на стария комунистически негатив, но без опити за съзидателна позитивна дейност, което запазваше отрицателната аура над страната.
Почти всички претенденти за президенти, депутати и други органи на властта получаваха признание не толкова въз основа на своите програми, колкото на критиките към миналото. Страната не можа да се изтръгне от негативната аура: за многото години тя й стана сякаш по-близка, разговорите за лошото бяха по-сладки, отколкото реалния и напрегнат труд за създаване на ново общество. Не се намери човек, който да викне така, че да се чуе в цялата страна: „Стига сте предъвквали! Хайде да работим!“. Страната от комунизъм се търкаляше към див капитализъм, чиято отрицателна същност не се нуждае от коментар.
През този период бях народен депутат на РСФСР. И осъзнавах какво ще доведе дивият капитализъм, тъй като съм бил в десетки страни и можех да сравнявам. Добрах се до трибуната и се обърнах към президента Борис Елцин:
— Борис Николаевич, бях в Колумбия и видях, че обществото е поляризирано на супербогати, живеещи в домове — крепости с кули, охранявани от хора с автомати, и престъпна беднотия, способна само да граби. Ако напълно освободим цените и отслабим държавния контрол, бързо ще се смъкнем до колумбийския вариант. След като се е освободил от комунистическите мрежи, всеки втори руснак, почувствал се свободен, ще стане крадец, защото и досега над него има негативна психична аура и той не е готов съзидателно да работи без твърдата дисциплина, с която е свикнал през комунистическите години. Чисто икономическите проекти, за които говорите и които до голяма степен са заимствани от Запада, няма да задействат в посткомунистическа страна. Трябва да се обърне внимание на японско-китайския вариант на развитие. Дън Сяопин…
— Вие за кого сте, за Елцин или за комунистите? — прекъснаха ме от залата.
— Да! За кого призовавате да се гласува? — попита Елцин.
— Ще гласувам за Елцин — отговорих напрегнат.
На следващия ден централната телевизия в програма „Время“ представи моето изказване, като постави особен акцент върху това, че ще гласувам за Елцин. По онова време обществото ни беше поляризирано и сладостно се отдаваше на политическа борба, забравило за съзидателната позитивна работа. Тогава то не бе способно да чуе, че капитализмът не е вълшебна покривка, а трябва да се гради под твърд контрол и дисциплина. Негативната комунистическа аура над страната не се беше разсеяла, тя беше преминала в налудничаво-еуфоричната негативна аура на дивия капитализъм.
Сега „с гордост“ можем да кажем, че дивият криминален капитализъм е изграден. За еуфорично-отрицателната психична енергия, в чиято основа са всепозволеността и възвеличаването на умело крадящия, страната плата със стотиците милиарди долари, изнесени в чужбина, спад на производството, обедняване на ресурсите, отслабване на армията, разпадане на старата Русия (СССР) и т.н.
Наливаха и наливат масло в огъня журналистите. Погледнете която и да е страница на който и да е наш вестник: навсякъде се предъвкват негативите (криминална хроника, правителствени вести и др.), в опитите си за интервюта журналистите задават предимно язвителни въпроси, почти всяка личност се обсъжда в мрачни тонове и т.н. Черният цвят не само преобладава, журналистите сякаш се състезават в представянето на оттенъците на черния цвят.
Ако те, макар и за секунда, бяха се замислили, че не е необходима само „негативната истина“, че трябва да се поднасят и положителните моменти от живота, биха постигнали два важни момента: първо, „негативната истина“, съпоставена с положителните явления, би била по-действена; второ, хората, докато четат положителната информация, ще излъчват положителна психична енергия, способна да се конкурира с негативната аура над Русия. А в нашата страна има за какво да се говори в положителен смисъл — в магазините се появиха продукти, има добри фермери, напредничави кооперации, постижения в науката и техниката и т.н. Трябва да се пише за руския патриотичен дух — дори и малко хвалебствено, а това ще повдигне тонуса и духа на руснаците, тъй като те са уморени от похлупака на негативната аура.
Всичко казано по адрес на журналистите се отнася и за телевизията. Средствата за масово осведомяване се наричат четвърта власт, а властта не бива да задълбочава и без това непрестанния негативизъм, а да се бори с него. Тя трябва, макар и малко, да познава законите на психичната енергия, която в армията много точно наричат боен дух.
Закономерно е да се зададе въпросът защо Онзи свят, ако е толкова всесилен и е създал човека на Земята, не помогне на Русия да се освободи от негативната аура. Мисля, че отговорът е следният. Човекът на Земята е бил зароден не като рожба на Онзи свят, за която трябва да се полагат нежни грижи, а като саморазвиващо се начало със собствен път. Висшите опазващи системи (Генофондът на човечеството и Шамбала) ще бъдат задействани само в краен случай (масово подивяване, глобални катастрофи и т.н.).
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #109 -: Май 29, 2010, 14:29:56 »

Мръсният вход

Да си представим, че шлосерът Н., който живее, да речем, в апартамент № 34 на шестия етаж на девететажен панелен блок, излиза сутрин от жилището си. Излиза в лошо настроение (съседът алкохолик на седмия етаж цяла нощ е „бучал“) и заключва бронираната си врата с двадесетсантиметров гаражен ключ. Газейки фасове и шлюпки от семки, пристъпва към асансьора и натиска бутона, прогорен с угарка. Докато го чака, мрачно се взира в стените, уж не толкова отдавна боядисани с мръснозелена боя, но вече олющени и „художествено оформени“ с думи като „х…“ и „Fuck you“. Става му студено, тъй като прозорецът вече цяла година е счупен. „Кой ли мерзавец го е строшил! И къде ли гледа жилищната комисия, все й е тая!“ — мисли той.
Свежият ветрец донася траен мирис на помийна яма „Пак ли е задръстен сметопроводът? А и да не е, ще сипват покрай него. Ех, че народ! Живеем като в помия“ — мисли шлосерът, подритва гнил домат и обилно се изплюва върху вратата на асансьора.
Отваря асансьора, влиза и натиска бутона за първия етаж, който също е пробит от цигара, стиска си носа, като се старае да не стъпи в локвата пикня, но вижда, че има и нещо по-сериозно. „Свине, а не хора! Пътувам като в тоалетна“ — мисли шлосерът.
След като си дръпва лакета, прилепнал към дъвката на стената, той най-после излиза. Тегли тлъста псувня, с удоволствие вдишва с пълни гърди, но болезнено се спъва в някакъв сандък, оставен бог знае от кого. „Не хора, а твари“ — измърморва, рита потрошената входна врата и излиза навън. Оглежда разсипания боклук и стъпва на тротоара. Заобикаля няколкото локви, образували се на местата на вечните ями в асфалта, поглежда към красивата девойка с гумени галоши, която стои до кално място, където би трябвало да има полянка, и към разхождащия се, отвратителен на вид пес с размери на теле. Песът започва да души шлосера и гръмко лае. „Джеси“ — крещи девойката.
„Сигурно подушва миризмата на асансьора — мисли мъжът. — Ех че кучета са развъдили, като динозаври. Опасно е да се излиза на улицата, тези твари не само крака, но и з… ще ти отхапят.“
По пътя към трамвайната спирка има канавка с прехвърлена над нея дъска. Когато е отгоре, шлосерът си казва: „Някакви перила да бяха измислили, може някой да падне. Колко ли пияни са се изръсили. Година вече не я заравят. Що за държава! Жалба ли да пиша?“.
Мъжът преминава канавката, повдига крачолите си, почистени предишния ден, и тръгва с неестествена походка, стараейки се да не изцапа панталона си с рядката кал, размазана по асфалта на половин километър наоколо. Стигнал най-после до чист асфалт, той се опитва да махне калта от обувките си. След като оглежда панталона си, с удовлетворение си казва: „Само до кръста съм се изцапал. А стругарят Васка вчера дойде и мръсотията беше по ушите му. Що за народ! Като свине живеем в калта. Трудно ли е да се зарови канавката? Що за правителство!“.
В очакване на трамвая Н. оглежда хората на спирката. Буца от злоба напира в гърлото му: „Тези сигурно с…т в асансьора и копаят канавки. Твари, а не хора.“
След като блъска някого така, че да го заболи, шлосерът се пъха в трамвая. Вижда свободно място и бързичко се намества. До него застава старица с мрежичка в ръка. Той обръща глава и гледа през стъклото, сякаш мяркащите се пейзажи са му безкрайно интересни. „Тази пък развалина къде е тръгнала сутрин. По-добре да беше си седяла вкъщи. Народила пиянкаджии посранковци, които бъркат асансьора с тоалетна. А и уважение иска!“.
Мъжът преминава през овехтялата въртележка на входа на завода и започва работа. Стиска в менгемето една заготовка и мрачно я обработва с пилата. „Ама защо я пиля? Заради тази заплата ли? Пиля си тук, а животът ми е кучешки.“
Взема половинлитровия си буркан, отива в пушалнята, налива вода в него и пъха бързовара. Изпушва цигарата и пие чай от буркана. „Като последна отрепка пия чай. В пушалнята до тоалетната. Никаква грижа за работния човек! Да бяха ни купили поне ръбести чаши.“
Надмогвайки себе си, шлосерът отива на работното си място и пили детайла. Настъпва време за обяд. „Дали да отида в стола. Ама докато чакаш на опашката, червата ти ще се скъсат. И готвачите всичките са крадльовци. Правят кюфтета от сланина и хляб, да бяха турили поне малко месо. Салатите вчерашни… Алуминиевите вилици са огънати като спирали. Работят същите твари като в нашия вход. Е, добре, ще вървя в пушалнята, ще си хапна сандвичите с чай. Ама трябва да ида в столовата, да си гепя една лъжица. Моята някакъв негодник я сви.“
Шлосерът продължава мрачно да работи следобед, но спира и отива в тоалетната. „Ама че воня, по-зле от асансьора — мисли той, качвайки се върху чинията и измъквайки вестник от джоба си. — Всичко е зацапано, можеш ли да седнеш! Седиш като кокошка на пръта и работата е ясна, не улучваш целта. Поне тоалетна хартия да имаше, казват, във вестника канцерогени имало. Добре поне, че е безплатно! Че на гарата всички си плащат. А ако нямаш пари, да се н…ш ли? Ама че мастни работят там! Пред тях да се изтървеш, няма да те пуснат!“
Забравил да пусне водата, шлосерът излиза от тоалетната и продължава да пили. Настроението му е лошо, работата не върви. Измерва с шублер обработения детайл, съпоставя го с чертежа и установява, че е произвел натурален брак. Плюе на пода, спомня си мръсния вход, вонящия асансьор, канавката с прехвърлената дъска, половинлитровия буркан за чай, огънатата алуминиева вилица, платената тоалетна. „Ама да върви по дяволите тоя детайл. Ще отиде при ония твари. Нека тяхната машина да се троши с него, нека по-добре някакъв негодник да я ремонтира, отколкото да с…е в асансьора!“
След приключването на работния ден, стараейки се да си подобри настроението, той купува бутилка водка от магазина. Заедно със стругаря Васка и общия работник Колка търсят удобно място, за да ликвидират бутилката. „Казват, че в чужбина работните хора ходят в ресторанти. А при нас те са почти златни, а и на входа стоят едни чукове, няма да те пуснат.“
Шлосерът, Васка и Колка изпиват заедно бутилката на един ъгъл. Добре наквасен, по пътя за вкъщи Н. стига до канавката с дъската, подхлъзва се на нея, пада на ръба и добре омазва с кал и без това изцапаните си панталони. Измъква се и проклинайки всичко, влиза във входа си. Тъмно е, някой е развил крушките, а асансьорът дълго не идва. „Коя ли кучка се вози в тази «пътуваща тоалетна». Ох, че зор имам, как да търпя до квартирата!“
Най-после вратата на асансьора се отваря. Шлосерът с удовлетворение отбелязва, че пикнята на пода вече е засъхнала, а по-сериозното нещо някой го е размазал. „Ами защо да търпя — казва си той, разкопчава се и пикае в асансьора. — Утре поне в собствената си урина ще бъда.“
Напълно разбираемо е, че шлосерът Н. през целия ден, като се започне от мръсния вход, е подложен на купчина отрицателни битови емоции. Над него надвисва негативната психична аура, която се отразява върху резултатите от работата му. В мащабите на страната това води до снижаване качествата на руската продукция. В резултат от негативната аура работникът започва да намира удовлетворение в пиенето и в това самият той да върши мръсотии. Разчита на правителството и народа, които са длъжни да му създадат достойни условия за живот и работа, въпреки че той лениво обработва детайла и няма да си мръдне пръста, за да оправи създалото се положение.
Преустройството би трябвало да започне не само с икономически проекти, но и така, че хората сами да си създават достойни условия за живот и да се самоуважават. Поне да бяхме взели пример от японците. Японският работник, независимо дали е шлосер, стругар или боклукчия, ходи на работа с костюм, бяла риза и вратовръзка. Горд е, че работи. Сменя костюма със специално облекло и върши всяка работа с удоволствие, защото уважава себе си и хората, за които я върши. След работа японците се преобличат и често отиват в ресторантчета (сравнително евтини), пият бира или саке и развеселени се връщат вкъщи. В Япония канавките се заравят същия ден. Никой дори и не си помисля да използва асансьорите като тоалетни. Над хората в Япония има позитивна психична аура.
Защо все пак президентът на Русия и правителството не предприемат мерки срещу негативната психична аура? Главната причина е, че те не само не разбират нейната роля, но и не забелязват причините, които я предизвикват. Например в Кремъл във всички тоалетни висят кърпи, които много отдавна са забранени от санитарните власти като преносители на инфекции. Депутатите и правителството си бършат в тях ръцете, а на тоалетните чинии се качват също като шлосера Н. Не навсякъде има тоалетна хартия, често вместо нея се използват разни проекти за постановления и т.н.
Един високопоставен субект в областта на градската архитектура имаше разкошен офис, чиято входна врата безобразно хлопаше, разтърсвайки всичко, но той дори не я забелязваше. Затова пък портиерката не дочуваше.
Министърът на културата никога не е убеждавал руските кинорежисьори, че не бива безкрайно да се изтъкват отрицателните моменти в живота, дори и да са правдиви, че не трябва постоянно да се показва реалистичната кал, че е необходимо да се избират високи и красиви актьори, а не къси мъжленца, облечени със сиви отвратителни пуловери. След като изгледа подобен филм, шлосерът Н. веднага ще види собствената си действителност, ще й се надсмее, но това само ще засили негативизма и безизходицата му. Трябва в определена степен да се взема пример от холивудските филми с тяхната превзетост и щастлив край.
Един от най-популярните руски вестници писа, че във връзка с идването в Москва на мага Копърфийлд, способен да изтрива сгради от лицето на земята, най-силното желание на московчани било това да е сградата на Държавната дума с всички депутати в нея. Шлосерът Н., след като прочете тези вестникарски редове, може би ще си помисли, че да се изтрият от лицето на земята народните избраници, означава в крайна сметка да се изтрие изобщо този народ. Все пак не бива постоянно да се хулят депутатите и да се показват в идиотски комичен план.
Негативната аура над Русия достигна апогея си при изборите за губернатор на Иркутск през 1997 г. За поста претендираха крадец, насилник и педераст. Вестниците оповестиха „достойнствата“ на всеки от тях. Народът избра крадеца. Очевидно краденето е изглеждало „по-привлекателна“ черта в сравнение с насилието и хомосексуализма.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #110 -: Май 29, 2010, 14:31:18 »

Творчество във входа

Като секретарка при мен работеше деветнадесетгодишната донска казачка Ирина, родом от град Волгодонск (Ростовска област). Навремето наркоман стрелял в група девойки със сачмен пистолет и една от сачмите попаднала в окото й. Направихме на Ирина три изключително сложни операции и й запазихме окото и зрението.
По време на пребиваването й в клиниката лекарите често се забавляваха с необичайната й реч. Тя беше изпълнена не само с пословици и поговорки, но се отличаваше и с особена мекота и ласкавост. Например лекарката в средната част на Русия грубо може да бъде наричана „докторица“. За своя лекуващ лекар Ирина казваше:
— Лилия Фуатовна е много добра лекарчица. Веднъж, след като сне превръзката от окото си, каза:
— Ей там е кацнал воронок.
Нищо не разбрах, защото знаех, че на руски „воронок“ е кола, в която возят престъпници. Оказа се, че с тази дума тя ласкаво нарича враната. На свраката казваше „сорочка“, а хората, облечени с ризи, изпадаха в недоумение. В нейния език звездите звучаха като „звездевички“. На чинийката казваше „чинийчица“. Вместо „късно е вече“ произнасяше „късновати са“, „сутрин“ при нея звучеше „на ранинко“. Джобовете наричаше „втулки“, а джобчетата — „втулчици“.
— Ле (погледни — бел. Е.М.), небето е звездево-звездево, а нощта е толкова лунева-лунева — казваше тя.
Прочетох на Ирина част от „главата“ за шлосера Н. и я попитах за мнението й.
— Не всички входове са такива — рече тя. — Когато влизам в моя уфимски вход, от мръсотията психото ме хваща (действа ми на нервите — бел. Е.М.), краставици се търкалят и още някаква грухтявина (боклук — бел. Е.М.). Тъмно е, светлината ли, мисля, са взели (изключили са осветлението — бел. Е.М.), цялата ме плаши (треперя от страх — бел. Е.М.), затварям се (заключвам се — бел. Е.М.) моментално. Учудвам се, Буратино, богати ли сме станали, та своето да цапотим. Във Волгодонск, където израснах, входът ни беше изрисуван.
— Игра на думи: сорока (сврака) — сорочка (риза). — Бел.пр.
— С всякакви мръсни думички ли?
— Не, ние сме донски — досетулки (досетливи — бел. Е.М.). Схванахме, че макар и входът да е общекарски (обществен — бел. Е.М.), все пак си е наш. Родителите ни се бръкнаха и купиха цимент и боя. Ние, децата, запълнихме всички дупдочки (дупки — бел. Е.М.), а бащите ни боядисаха стените. Само един гребач (скъперник — бел. Е.М.) не даде пари. А после си казахме: „Хайде, момчета и момичета, да мушкаме“ (да се хващаме на работа — бел. Е.М.) и започнахме да рисуваме стените. Имахме едно момче — съчиняколец (съчинител — бел. Е.М.), правеше макети на картини по стените, а ние ги боядисвахме. Аз рисувах зебра и пингвин, а и другите по нещичко. Всеки се стараеше да обетова (направи — бел. Е.М.) най-добре картината си.
— Е, и какво впечатление създаваше този изрисуван вход?
— О! — каза Ирина. — Като от храст ще кажа (убедително — бел. Е.М.), всеки външен възкликваше: „Ле, кино и немци“ (признак за удивление — бел. Е.М.) че това е картинна галерия. А всички деца от нашия вход излязоха добри, получиха образование, грамотици (грамотни — бел. Е.М.). Нито един нарик (наркоман — бел. Е.М.). Нали красотата с ръцете си я правеха. Най-голямата от входа ни, Наташка, вече е омъжена, поосвинена (понадебялала — бел. Е.М.), ама и досега на стената си нови рисунки обетова. Който и да влезе във входа ни, не марчи (мълчи — бел. Е.М.), хвали ни, никому не е паралелно (безразлично — бел. Е.М.). Децата от другите входове, като гледаха нашите рисунки, също на умнотия ги изби (събраха си ума — бел. Е.М.), започнаха входовете си с хубави картинки да обетоват. Никой не ги затваряше.
— Случвало ли се е и във вашия вход да вършат гадости?
— А, два пъти! Най-напред един алкохолик, местен, Петрович, такива на пазара на връзки ги продават за три копейки. Но момчетата бързо го приклещиха (разкриха — бел. Е.М.), туриха го на маховика (набиха го — бел. Е.М.), казаха, че такива като него ще ги изритват от входа на същите връзки. Ходи сега един такъв напнат (не е на себе си — бел. Е.М.), марчи, а понякога хвърля юфка в ушите (лъже — бел. Е.М.), че жена му ще мре, нарича я глист в скафандър. Не му идва наум, че не може да бъде по-хубава, когато с нея живее хрон (хроничен алкохолик — бел. Е.М.).
— Ами вторият случай?
— Пристигна тука един замразен (човек от Севера — бел. Е.М.) при съседа есаул, пийна си и започна да мърси. Тогава бях ситна (малка — бел. Е.М.), но като видях това, започнах виелица да му въртя (да се карам — бел. Е.М.), казвах, че без една, без две ръце и без глава ще остане, че такива като него във входа ни ги хвърлят на боклука. А пък той се оказа и с приглухие (гяуховат — бел. Е.М.), падна му летвата (нервира се — бел. Е.М.) и на мен, детето, ми организира ураган. Баща ми чул шума и излезе, като рече, че който обиди дете, ще умре, а такива като него трябва да ги прибират (в затвора — бел. Е.М.).
— Как ти се струва, Ирина, в южната част на Русия хората по-културни ли са от северняците?
— Не бих казала. Само че тук е студено. Когато дойдох през декември, такъв мраз беше, че термометрите едва не се чупеха, зъбите ми тракаха, едва не ги изпотроших. При нас е топло и грозде зрее. Но тук ми харесва работата, обичам си болните.
И наистина около тази девойка съществуваше топла положителна аура. Постоянно заобиколена от болни, които идваха от цяла Русия и от други страни, тя никога не се държеше като традиционната официално-студена секретарка. Винаги намираше топла дума, предлагаше чай, обясняваше на чакащите, че съм изморен след операциите и трябва малко да си почина.
Ирина чудесно разбираше, че хората пристигат при нас с последната си надежда и се стараеше да не я угаси. Болните също я обичаха. Положителната аура се усилваше и се превръщаше в един от важните моменти при лечението. Една болна от Украйна например ми каза, че моята секретарка е говорила толкова добре с нея по телефона, че е пристигнала при нас напълно уверена, че пак ще започне да вижда. Наистина това се случи. А болните от Ростовска област попадаха в категорията на особено уважаваните.
Трудно ми е да определя какво роля е изиграл рисуваният вход. Очевидно е обаче, че родители и деца са успели да изменят рязко ситуацията в положителна посока и да превърнат общественото място почти от тоалетна в произведение на детското изкуство. Основното е, че успяват сами, а не разчитат на народа и правителството като шлосера Н. Естествено е у живеещите в този рисуван вход да се създаде положителна аура, тъй като доброто побеждава злото.
Остава ни да пожелаем на казачката Ирина да остане същата, а и да не забравя ласкавия си донски език.
Какво все пак да се прави с руските входове? Струва ми се, че за мръсотията и безкрайните безобразия в тях трябва да се глобяват живеещите във всеки отделен вход. На пръв поглед като че ли е по-добре да се притиснат жилищните комисии, които са длъжни да правят ремонтите и да въвеждат ред. Това обаче са фантазии. Работниците от тези комисии отдавна са с негативна аура и дори гледат с ненавист към скотообразните обитатели, тъй като трудът им за полагане на мръснозелената боя се „оценява“ с храчки и мръсни думи. И парите няма да помогнат в случая — те, рискувайки, ще ги откраднат, но няма да направят добър ремонт за храчещите и секнещите се. Негативната аура е по-силна.
Ако се възприеме системата за глобяване на мръсните входове, живеещите в тях бързо ще изчислят най-мърсящите и ще ги принудят те да плащат глобата, ще поставят портиер от уморените от безделие пенсионери и сами ще направят ремонт. Скоро ще се появи състезателен инстинкт — чий вход е по-хубав.
В моя вход бързо открих човека, който пикаеше в асансьора. Приближих се до група момчета и строго ги попитах:
— Вие ли пикаете в асансьора?
— Какво говорите, не сме, Дима от втория етаж е — с наведени глави отговориха малчуганите.
По моя молба момчетата набиха Дима от втория етаж и клозетните безобразия от негова страна в асансьора спряха. Същите момчета ми казаха, че така постъпва и един алкохолик от седмия етаж. Помолих кварталния милиционер и той разговаря с него, но онзи, позовавайки се на липсата на закон по този въпрос, продължаваше да пикае в асансьора. Взех флумастер и написах на стената му: „Пишкащият в асансьора като в храст е сто процента педераст“.
Момчетата ми съобщиха, че алкохоликът изтрил надписа и пак се изпикал. Възстанових го. Той трайно получи прякора „педераст“, с който момчетата го пресрещаха при излизането му от входа. Заради този позор алкохоликът спря да пикае в асансьора и скоро дори напусна входа. Все пак изглежда беше съхранил гордостта си.
Не призовавам посоченият надпис да стои във всички асансьори. Но човек трябва да бъде принуден да не мърси. В това отношение твърде забележителен е един разказ на М. Зошченко: руски писател върви по улицата и негодува от пейзажа с калта, локвите и умрелите котки. Неочаквано му се удава да пътува в Германия. Ходи по германските улици, любува се на чистотата и хока своя народ, та пушек се вдига. В този момент му се приисква да отиде в тоалетна. Намира я, влиза вътре и започва да се любува на чистотата и теменужките, поставени на перваза. Свършва си работата, вдига си гащите и дръпва вратата. Тя не се отваря. Писателят започва да крещи. Събират се немци и нещо му говоряша неразбираемия си език. Скоро намират рускоговорящ, който казва: „Вземи и пусни водата, измий мръсотията, която си сътворил, и вратата автоматично ще се отвори“. Тогава през главата на руския писател минава мисълта, че и културните немци измислят всякакви хитрости, за да пазят чистотата и реда.
Мисля, че не бива да се страхуваме да принуждаваме хората да бъдат културни. Културата сама няма да се насади, за нея трябва да се води борба.
Ако в задълженията на контролните органи по пътищата влиза не само дългоочаквания водач, който не си е сложил колана или е превишил скоростта, а и наказването на нехайните копачи на канавки или на пътните „майстори“, поставящи асфалта направо в локвите, нашите улици скоро биха станали същите като в Европа. Ако глобяваха водачите, паркирали в тревна площ и разнасящи току-що закарания там чернозем по целия град, автомобилите ни щяха да бъдат чисти, а по панталоните ни нямаше да има кални пръски. Ако селските жители, превърнали улиците си в кални коловози, проходими само за трактори, или в патешко-свински свърталища, бяха наказвани, те бързо щяха да организират и построяването на нормален път. Ако виладжиите бяха задължавани да влагат пари не само в градинския си парцел, но и в строителството на път към него…
За съжаление, всички заприличахме на шлосера Н., свикнахме да мърморим и да сочим другия, да ругаем властта или народа и да усилваме негативната си аура. Така ще измърморим целия си живот. Трябва да ни принуждават сами да го променяме и да създаваме около себе си аура от положителни емоции. Само ние, при това съзнателно, можем да сменим негативната аура с позитивна.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #111 -: Май 29, 2010, 14:32:17 »

Ролята на президента на страната

Защо президентът на страната притежава огромна власт? Умен или глупав, добър или зъл, прогресивен или регресивен, властта му е огромна. Вероятно във всяка страна има хора, които са много по-умни и способни от президента, но те никога няма да имат дори мизерна част от неговата власт, независимо че статиите им всекидневно се публикуват във вестниците, а словата им постоянно вървят по телевизията. Защо е така?
Нека да си припомним времето, когато властта в страната започна да се клати. Например последните месеци от управлението на Горбачов, когато неговите думи вече нищо не можеха да променят и предизвикваха само смях. Защо кумирът, чиято всяка дума ловяхме, стана смехотворен? Като че ли някакви свръхестествени сили в определен промеждутък от време подкрепят президента и стимулират властта му над хората, а в друг промеждутък му обръщат гръб и го превръщат в жалка кукла.
Огромната власт на президента се обяснява с това, че психичната енергия на масите (жителите на държавата) се концентрира върху избраника и сякаш му делегира пълномощия не само в лидерството и ръководството, но и в съдбата на всяка отделна личност. Надеждите и желанията на всеки човек се предават на един човек — на президента, като от него се очакват мъдри и точни действия. Ако все пак надеждите и очакванията на масите не се оправдават дълго време, потокът от психична енергия, идващ от хората, започва да отслабва и президентската власт се разклаща.
С други думи, президентът не бива да забравя, че е личност със земните си грижи, но е концентрирал в себе си психичната енергия на жителите на страната, очакващи да оправдае надеждите им. При това колкото е по-голяма държавата, толкова повече психична енергия концентрира президентът. Човекът, който става президент, трябва да помни, че преминава в ново качествено психично състояние, попадайки в епицентъра на психичната енергия на страната. Като потвърждение можем да сравним какво казва Горбачов сега и какво е говорил преди десет години — разлика няма. Но тогава, когато беше в епицентъра на психичната енергия, речите му предизвикваха буря от емоции, а сега, когато е далеч от него, думите му просто не се възприемат.
За президента е много страшно да напусне епицентъра на психичната енергия в страната. Точно той му дава неограничена власт, удовлетворение от собствената му значимост. Да бъдеш в епицентъра е много сладко, но след като се окажеш извън него, страданията са толкова силни, че по-добре изобщо да не си бил там.
Как може да не се изгуби положението в епицентъра? Като се има предвид изложеното в книгата, президентът не би трябвало да използва положението си за укрепване на култа към властта, а чрез силата на психичната енергия на милионите хора да насажда култ към знанията, доброто и любовта. Всички цивилизации на Земята са загивали поради култа към властта. Той е проява на отрицателната психична енергия, а знанията, доброто и любовта водят до положителни психоенергийни явления. Култът към властта, действащ на принципа „вземи властта по всякакъв начин“, измъква от хората лошото и спомага да се формира негативна аура над страната, а култът към знанията, доброто и любовта води до формирането на положителна аура, която съдейства на прогреса.
Известно е, че при комунизма всички лидери експлоатираха култа към властта, като оставяха и известно място за знанията и доброто. Ами Борис Елцин? За съжаление, този човек, победил комунизма, все пак не успя да се освободи от сладостта на така трудно постигнатата власт и попадна под влиянието на култа към нея. Той беше наистина народен герой и заслужено застана в епицентъра на човешките надежди, но не успя да се възползва от това. Народът очакваше от него велики съзидателни дела, но той, след като съзнателно повери икономиката на една от икономическите теории (Е. Гайдар), се зае с всички сили да укрепва и засилва личната си власт. В борба с парламента, с Конгреса на народните депутати и дори жертвайки Съветския съюз, той постигна запазването и укрепването й. Но така и не разбра, че тя щеше да е още по-силна, ако беше направил съзидателни усилия. Егор Гайдар с теорията си за икономическото развитие отпадаше от епицентъра, а Елцин, който беше там, насочваше хората не към всекидневен съзидателен труд, а към политически дележи и борби.
Жалко, че не разбра ситуацията, а вероятно и никога няма да я разбере. При него разцъфтяха корупцията и криминалните престъпления, обиращата народа групировка МММ и други подобни формирования, разигра се престъпната война в Чечения, банковият произвол достигна апогея си. Положителната психична енергия, насочвана към епицентъра и президента, започва да намалява, озлоблението и негативизмът се засилиха и президентът от народен герой се превърна в куклено-фейлетонен персонаж. В борбата за власт Елцин забрави народа, който го изпрати в епицентъра на надеждите. За втори мандат беше избран само защото му противостоеше комунистът Зюганов, с когото хората асоциираха връщането на дяволски омръзналия им комунизъм с купонната система и празните щандове.
В Русия обаче все пак има хора, които схващат вредите от култа към властта и се възпират от съблазънта да попаднат в неговите обятия. Например такива са президентите на Башкортостан и Татарстан Муртаза. Рахимов и Ментимер Шаймиев. Те се изолираха от законите и негативната аура на Русия и изцяло се отдадоха на съзидателна работа, не преследваха претендентите за техните постове, а насочиха цялото си внимание към грижи за хората, предприятията, кооперативите, фермерите и т.н.
Рахимов успя да обедини всички нефтодобивни, нефтопреработващи и енергийни компании в Башкортостан в единен комплекс, като целта му беше броят на посредниците, които са в състояние на „гроздове да висят по проводниците“, рязко да намалее. Това позволи печалбата да се насочи към развитието на производството, а не да се разхвърля по посредническите джобове. До голяма степен затова Башкортостан има стабилна икономика, което не може да се каже за много региони в Русия.
Съвсем неочакван и твърде любопитен момент в политиката на Рахимов се оказа постулатът, който на простонароден език можеше да се изрази като „фермата е място за крадене“. В потвърждение ще приведа диалога си с някой си Фанис, който завежда ферма в един от кооперативите:
— Фанис, в твоята ферма крадат ли фураж? — попитах аз.
— Разбира се! Почти половината…
— Кой?
— Ами всички, които живеят в селото. Без фураж как да изхраниш кравите? Не ни дават земята, техниката е колхозна, с председателя не можеш да се споразумееш… И ето че крадат…
— Чакай, Фанис, нали по руския закон всеки колхозник може да вземе земя и да отглежда каквото поиска. Може би е по-добре да имаш собствен фураж, отколкото да го крадеш?
— Не е възможно. Председателят няма да даде. Ако раздаде цялата земя, каква власт ще му остане? А той иска власт… Затова е по-добре да се краде.
— Ами председателят краде ли?
— И още как! Знаеш ли колко крави има?
— Значи, излиза, че доячките работят, а останалите крадат?
— Да, доячките работят много, стават в пет сутринта. А вкъщи имат и своя крава. Освен това до фермата трябва да изгазят в калта три километра.
— Вие ухажвате ли доячките?
— Как щяло, никой не ги ухажва!
— Защо, Фанис?
— Цялото село ще научи!
— Как, ако е през нощта, във фермата, нали имаш кабинет там?
— Не е възможно във фермата.
— Защо, Фанис?
— Ами ако заведеш някоя доячка нощем във фермата, тутакси някой ще дойде да краде фураж!
Муртаза Рахимов до голяма степен успя да пречупи тази порочна система на общественото стопанство, когато всеки колхозник краде и страхувайки се от председателя, безгранично му се подчинява. Президентът на Башкортостан успя в много колхози да ликвидира тази система, да накара селяните да вземат земята и да се самоуважават. Освен това принуди колхозите да спрат да разора-ват ливадите, да махнат много ферми от речните брегове, да не пасат добитък в горите и т.н. Рахимов използва цялата си власт. Но я използва не за да я удържи, а за съзидание.
Президентът на Татарстан Шаймиев приложи два възлови момента в съзидателната си дейност: гъвкава данъчна система и принципа „помагай на силния, а не на слабия“. С тази система той спаси десетки предприятия от неминуем фалит. Например след излизането на пазара в Татарстан стана неизгодно да се добива нефт, поради което 10 000 работници в тази индустрия трябваше да попълнят армията на безработните. Президентът ги освободи от всички данъци, като каза, че ще плащат от заплатата си само данък общ доход. Работниците при тези условия се възродиха, скоро производството стана рентабилно, а те се превърнаха в нормални данъкоплатци, запазили при това своя отрасъл. Същото може да се каже за Казанския медико-инструментален завод, който успешно се конкурира със световните производители на медицински инструменти. Същото се отнася и за военните заводи — например за производството на сръхзвукови бомбардировачи по 1 млрд. щ.д. всеки и т.н.
Принципът „помагай на силния“ води до бърз подем на „силните“ и до фалит на „слабите“ с последващото им поглъщане от „силните“. „Слабите“, попаднали в ръцете на „силните“, са принудени да се учат от тях на добра и продуктивна работа. Резултатите не закъсняват: например добивът от зърнените култури през 1996 г. достига средно 28 центнера от хектар (повече, отколкото в Кубан), а в много райони и над 60 центнера (повече, отколкото в Холандия).
Резултатите от дейността на Шаймиев в епицентъра на народните надежди се свеждат до това, че вече няколко години Татарстан има средногодишен икономически ръст от 4,5%, докато в други региони на Русия се отбелязва ежегоден спад. Шаймиев е наясно с вредата от борбата за власт и успява да се отдалечи от култа към нея. Затова той започва да се ползва с всенародната любов и на руснаците, и на татарите. На поредните избори за него гласува 96% от населението на Татарстан. Човек, който не се е борил за власт, идва на власт повторно без всякакви усилия само за сметка на народната любов.
Ако президентите, които идват на власт, са наясно, че ще бъдат в епицентъра на надеждите, че властта може да се задържи само със съзидателна работа, а не с борба за нея, прогресът и всенародната любов не биха закъснели.
Какво бих направил на мястото на президента на Русия?
Нескромно е да се дават препоръки. Въпреки това искам да изкажа мнението си, като се опирам на анализа в тази книга.
1. Президентът трябва ясно да осъзнае, че е в епицентъра на надеждите на народа и че те трябва да се оправдават със съзидателен труд. Борбата за власт е сладка и винаги е в центъра на вниманието, но за народа тя е безсмислена. Съзидателният труд не е толкова забележим, разтегнат е във времето, но е единственият, който води към прогреса, за чието гарантиране е предназначен президентът. Лидери, посветили се на революции и борба за власт, влизат в историята, но осигурилите съзидателен труд и прогрес стават народни герои.
2. Президентът трябва да знае, че съществува светът на психичната енергия, поради което над страната може да надвисне негативна или позитивна аура.
3. Президентът на Русия трябва да е наясно, че сега повечето хора в страната представляват нещо като прословутия посткомунистически шлосер Н., който се възмущава от хорските мръсотии, но и самият той ги върши. Отрицателните емоции за дреболии, мърморенето и некачественият труд на тези хора спомагат за формирането на негативната аура над страната. Необходимо е те да се превъзпитат. За целта средствата за масово осведомяване трябва да пропагандират положителните инициативи. Президентът и правителството следва да предприемат редица мерки за въвеждането на санкции за нарушаване на чистота и за организирането й по входове, тоалетни, улици, пътища, села и на други места, както и за поощряване на работещите в това направление. Чрез спазването на принципа „чистотата и редът на обществените места трябва да се въвеждат със собствени ръце“ може да се постигне постепенно повишаване на културното равнище и добротата, а като следствие — да се подобри качеството на труда.
4. Необходимо е да бъдат убедени средствата за масово осведомяване, че те наистина са четвърта власт и също носят отговорност пред народа. Ръководителите им трябва да са наясно, че безкрайното предъвкване на скандални истории, на „горещи факти“ и борби за власт при недостатъчно внимание към положителните моменти в живота, научните постижения и инициативността съдействат за формирането на негативна аура над страната. Трябва да се подобри качеството на рекламата, да се изключи отвратителното зомбиране посредством дъвчещи полудебилни физиономии или издигането на дамските превръзки в ранг на единственото щастие в живота.
5. Президентът трябва да ограничи разходите за избирателни кампании за губернатори, кметове, народни депутати и преди всичко за президент. Това не са само пари, изхарчени напразно, те носят вреда, тъй като дават възможност (чрез лъжливо възхваляване) на отговорни държавни постове да се промъкнат богати и корумпирани хора. Приемането на закон за равно финансиране на претендентите в избирателни кампании и строгото му спазване ще предотвратят негативизма, съществуващ у обикновените хора спрямо властимащите. Изборите се превърнаха в хазартна и не винаги честна игра за милиони, насочваща акцента на вниманието от съзидателния труд към сладки обещания от типа на вълшебната покривка.
6. В икономическата политика е целесъобразно да се проучи опитът на М. Шаймиев за използването му в общоруски мащаб и да се предприемат редица законодателни мерки, дали добри резултати в Татарстан, като гъвкавата данъчна система и принципа „Помагай на силния“. Истинският федерализъм е икономическа самостоятелност на регионите с делегиране на центъра на ясни общо-федерални пълномощия (отбрана, енергетика, пътища и т.н.) и отчисляване на съответния федерален налог. Управляващите трябва да съзнават, че суперцентрализираната комунистическа икономика с прехвърляне на пари от регионите в центъра и последващото им връщане обратно, която продължава и сега, до такава степен е омръзнала на регионите, че „московските министерски коридори“ са на езика на всички, а московчаните изглеждат на жителите на периферията като закоравели бездушни бюрократи. Постепенно трябва да се избавим от негативизма към Москва, за да се повиши авторитетът на централната власт и да се избегнат сепаратистките настроения.
7. Понятието „новите руснаци“ изобщо не е свързано с нов тип производител, а се отнася за посредници, умеещи в процеса на търговските операции да добавят своите 100–300%. Народът разбира, че те лесно изкарват пари и че „процентът“ им в крайна сметка е от джоба на всеки човек. Затова техните мерцедеси, разкошни жилища, шикозни сгради на банки и други подобни се възприемат не като трудови, а като грабителски постижения. Това засилва негативизма в страната.
Независимо че посредникът запълни празните щандове на магазините и така свърши нещо полезно, трябва да се предприемат редица мерки, ограничаващи безкрайните доходи от подобни операции. Конкуренцията далеч невинаги може да намали цените и да задържи нарастването им, затова не е възможно да се избегнат редица монополистични моменти (самолетните полети, енергетиката и т.н.). В много капиталистически страни е приета системата за лимитирани най-високи цени за основните видове продукция (горива, електроенергия, зърнени храни, метали и др.), от които се образуват и останалите цени. На посредника е разрешена печалба от 7 до 30%, а надвишаването се преследва от закона. Подобен подход спомага за снижаването на цените и инфлацията, ограничава свръхдоходите на посредниците и свързаните с тях престъпления, но основното е, че дава приоритет на производителя.
Президентът и правителството трябва да разберат казаното дори ако техни деца и роднини са посредници във фирми и акционерни дружества. Парите не идват от въздуха, а преминават от един джоб в друг. Посредник, който ги прибира без ограничение, е вреден за обществото. Негативизмът, възникващ у производителя към системата „купи-продай“, няма да доведе до нищо добро. Посредникът може да погуби страната.
8. Президентът трябва да спре банковият произвол, царящ в Русия. В това отношение показателен е примерът на Рузвелт, който временно ограничава банките и ги проверява. Резултатите водят до закриване на много от тях. След това в страната започва прогрес, корумпираността в обществото намалява, а престъпността се снижава.
За да се оцени ролята на банките в обществото, достатъчно е да се видят най-красивите сгради в Москва и другите градове. Те са собственост на банките. Стойността на всяка от тях се изчислява на десетки милиони долари. Те са като символ на мощта и богатството, но и намек за това кой е реалният господар в живота.
Откъде банките имат пари, за да строят суперлуксозни сгради? Те ги получават от свръхвисоките проценти при отпускане на кредити и свръхвисоките цени на банковите услуги. В развитите страни печалбата при отпускане на кредити е 5–7%, а в Русия — 100-300%. Тоест за всяка взета рубла трябва да върнете минимум две. Така приходите на банките идват сякаш от небето, докато в същото време предприятията, които не могат да оцелеят без кредити, неизбежно отиват към фалит. Несправедливостта е толкова голяма, че дори не си струва да се обсъжда.
Не може да се разчита, че конкуренцията между банките ще доведе до снижаване на лихвения процент при кредитите, тъй като съществува взаимно поръчителство помежду им (кой ще се откаже от лесни пари). Ако пък дадена банка започне да се разорява, ръководството й едва ли ще бъде на загуба, тъй като ще успее да прехвърли „пропадащите“ пари по чуждестранните си сметки. Световната беда са офшорните зони и швейцарските банки, които пазят тайната на влога, включително и за крадени пари.
Представям си каква смелост е имал Рузвелт, за да постави на колене американските банки и да спре техния произвол, водещ до престъпност, корупция, спад в производството и негативизъм на народа към властта. Сигурен съм, че и у нас скоро ще се намери човек със същата смелост. Тогава луксозните сгради на банките няма да дразнят хората.
9. Русия винаги се е славела с развита наука и гениални учени. В периода на дивия капитализъм тя се оказа в задния двор, а всеки „нов руснак“, умеещ само да събира и изважда, е сто пъти по-богат от професора.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #112 -: Май 29, 2010, 14:32:41 »

Президентът и правителството трябва да намерят средства и да възстановят разпадащата се руска наука. Наистина не всички изследвания, особено фундаменталните, се внедряват бързо в производството и дават печалба. Но науката също като спорта е престиж за страната. Отново се връщам към М. Шаймиев, който полага основите на научен медицински център за 46 милиона долара, като по този повод заявява, че ако на лечение в Казан идват болни от цяла Русия и от чужбина, това ще издигне престижа на Татарстан, което в крайна сметка ще се изрази в инвестиции в икономиката на републиката. Така е с М. Рахимов, който започва строителството на нов комплекс на нашия Общоруски център по очна и пластична хирургия, независимо че е руски, а не башкирски.
Науката обаче не е само престиж. Тя установява йерархията на знанията, която по законите на психичната енергия противодейства на негативните психични явления. Ако предположим, че в телевизията и вестниците бъде включена рубриката „Среща с учени“, обикновените хора, включително и шлосерът Н., на следващия ден оживено ще обсъждат проблема, а няма да мърморят или ругаят мръсния вход. Знанията, доброто и любовта са основата на съществуването на торзионните полета (вълновата форма на живот) на Онзи свят. А както е известно, ние не сме само физическа форма на живот на Земята, а и деца на Онзи свят.
10. Президентът трябва да издигне патриотизма в страната.
Американците са наясно с това, в техния манталитет отдавна е закодирано желанието им да имат вкъщи знамето на страната и да пеят държавния химн. Руският патриотизъм никога не е падал толкова ниско. Ролята му не бива да се принизява: той е и бойният дух на армията, и желанието за труд в името на страната, и любов към родината, и ред други неща, които не могат да се пипнат с ръка, но имат колосално значение за живота ни. Патриотизмът също е категория на положителната психична енергия и противодейства на страшния негативизъм.
Обобщавайки мислите си за преустройството на нашата родина, бях впечатлен, че повечето от тях се отнасят до неразбираемата и само интуитивно усещаната област на човешката психична енергия. Очевидно фактът, че сме рожба на вълновата форма на живот на Онзи свят, налага по-значим отпечатък върху нас, отколкото желанията да хапнем, пийнем и поспим. След хималайската експедиция вече бях убеден, че животът на Земята е създаден от Онзи свят, за да се усвои физическият. Затова в процеса на това усвояване трябва да използваме не само физически методи, но и родоначалните психични принципи на Онзи свят, в чиято основа са доброто, любовта и знанията.
Мисля, че Русия ще се стане най-мощната страна в света, когато посткомунистическият мърморещ и цапащ шлосер Н. се превърне в прототип на донската казачка Ирина, украсяваща обществения вход.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #113 -: Май 29, 2010, 14:33:18 »

Доброто, любовта и злото

В края на книгата планирах да обобщя изложените факти и логически построения. Но неочаквано и за мен самия осъзнах, че в основата на тези удивителни природни явления (законсервирани хора в пещери, Шамбала, последното послание и др.) са единството и борбата между простите и добре известни понятия — добро, любов и зло. Колкото повече мислех като на учен на тази тема, толкова по-значим и дълбок смисъл придобиваха тези думи, присъстващи във всички световни религии.
В състояние сме да дадем само битово определение на понятията, като се позоваваме на примери от живота. За добрия човек съдим по намерението му да помогне в беда, по топлите думи, по безкористността и по много други хубави качества. Злия човек асоциираме със завистливия, кариериста, престъпника, изменника и други подобни отрицателни типове. А любовта е чувство на душевен полет, прилив на енергия, обожествяване на другия човек и сладки безсънни нощи.
Ако внимателно се съсредоточим в понятията добро, любов и зло, ще забележим, че тези чувствени категории не е възможно да бъдат измерени или анализирани с материални способи. Те са на подсъзнателно равнище и само скритият интуитивен шепот ни подсказва решението на чувствената главоблъсканица. Но силата му понякога е толкова значима, че изцяло попадаме във властта на чувствата и се подчиняваме на желанието да решим душевния проблем. Заради любовта са разрушавани цели страни, загивали са народи, стигало се е до световни открития. Завистта и властолюбие-то пък са водили до репресии и гибел на милиони хора.
Къде са източниците на този интуитивен шепот, насочващ ни към доброто, любовта или злото? За да се постараем да отговорим на въпроса, ще разгледаме основните моменти на мирозданието и антропогенезиса, изложени в книгата.
Материята, възникнала от Абсолюта, се разделя на два свята — фин и физически. Физическият постепенно се изменя чрез формирането на галактики, звезди, планети и междупланетни газове. Финият свят, т.е. на свръхвисоките честоти, също се променя, но по друг път. В него започват да се появяват усуканите полета, които постепенно се усложняват. Финият свят еволюира чрез развитието на усуканите торзионни полета на свръхвисоките честоти. Според нас точно тези полета са източниците на нашите основни чувства — добро, любов и зло, чийто интуитивен шепот дочуваме ежеминутно.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #114 -: Май 29, 2010, 14:33:44 »

Поява на доброто, знанията и злото


Торзионният ефект, т.е. усукването на полетата със свръхвисока честота, има голям еволюционен смисъл — във вътрешността им се съхранява информацията. Тя има и обратно въздействие върху торзионните полета, като съдейства за усложняването им и за още по-доброто съхраняване на информацията. Полевият пренос и съхраняването на информация не са нещо свръхестествено, ако си представим телевизията и радиото.
Едни сили, бушуващи във финия свят, водят до усукване на свръхвисокочестотните полета, а други — до обратния ефект. Първите са полезни (положителни), т.е. вършат добро деяние, тъй като позволяват да се съхрани информацията. Силите с обратен ефект са вредни (отрицателни), т.е. вършат зло деяние, тъй като изтриват информацията.
Психичната енергия (мислене, чувства, интуиция и др.) според физиците е в диапазона на свръхвисоките честоти и има пряко отношение към финия свят. С други думи, в процеса на мисленето използваме енергията на финия, свят, а мозъкът ни съдейства за усукването на торзионните полета на душата. Затова много физици (например Г Шипов, В. Лобанков) правят пряка аналогия между финия свят и този на психичната енергия, а за души (дух) на хората смятат концентрата от енергия на финия свят във вид на усукани (торзионни) полета. Оттук и изводът, че процесът на усукване на полетата във финия свят, който съхранява информацията, асоциираме с доброто, а обратният процес, изтриващ информацията — със злото. Изпитваме добро и зло, защото сме продукт не само на физическия, но и на финия свят.
Доброто и злото са фундаментални категории на финия свят, които са основата на развитието и еволюцията му. Ако побеждава доброто, в торзионните полета на финия свят се съхранява информация и възниква знание. Ако побеждава злото, знанието се разрушава. Знанието, в чиято основа е информацията за опита в борбата на доброто със злото, спомага за победата на доброто и за еволюционния процес. Затова може да се говори за единство на доброто и знанията, които да се представят като единна категория — добро плюс знания.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #115 -: Май 29, 2010, 14:34:12 »

Първични, вторични, третични… добро и зло

В началния период от еволюцията на финия свят съществуват само първично добро и първично зло. Борбата между тях се води „не на живот“, а „на смърт“: ако побеждава злото, унищожава доброто. В тази безкомпромисна борба все пак побеждава доброто, тъй като действа съвместно със знанията. Злото започва да изчезва. Но успоредно започва да се забавя и прогресът в еволюционното развитие на финия свят, тъй като знанията са преди всичко информация за опита от борбата на доброто със злото.
Злото също има еволюционен процес, за да противодейства на доброто, създало знанията и ползващо ги за борба със злото. Възниква вторичното зло. Ако първичното зло представлява енергия на финия свят, която поврежда торзионните полета и изтрива записаната в тях информация (знанията), вторичното зло е енергия, усукваща свръхвисоките честоти на финия свят в обратна посока, противоположна на доброто. Такива „зли“ или негативни торзионни полета също могат да съхраняват информация (знания), която е опит за борбата на злото с доброто и се използва за тази цел.
В отговор на появата на вторичното зло идва и вторичното добро — като сложни позитивно усукани торзионни полета, запазващи информация от опита в борбата с вторичното зло. Появява се противоборство на позитивните и негативните знания.
В отговор на появата на вторичното добро идва третичното зло — като още по-сложно усукани негативни торзионни полета, съхраняващи информация от опита за борба с вторичното добро. След третичното зло се появява и третичното добро — като силно усукани позитивни торзионни полета, запазващи информация от опита за борба с третичното зло. По-нататък се появяват четвъртичното зло и добро и т.н. Постепенно възникват изключително сложни (образно казано, многослойни) торзионни полета на финия свят, които съдържат едновременно огромна позитивна и негативна информация. Вече си противоборстват не само доброто и злото, но и позитивните и негативните знания.
Оттук следва, че злото е неизкореним атрибут на еволюцията, без който ще спрат прогресът и развитието на торзионните полета на финия свят. Защо тогава не говорим за равенство на приоритети на доброто и злото? Защо отдаваме предпочитание на доброто и точно с него свързваме прогреса и развитието? Отговор можем да получим, ако си припомним за първичното добро и зло, които си противоборстват на принципа на безкомпромисното пълно взаимно унищожение. Борбата между доброто и злото спомага за прогреса, ако преминава на десетерич-ни, деветерични или… третични равнища. Но не дай боже борбата да достигне първичното равнище! В случай на победа на злото на това равнище ще се изтрие цялата информация от торзионните полета на финия свят и ще настъпи информационен крах! Природата ще трябва да започва отначало! Затова силите на доброто не бива да допускат победа на злото на едно, второ, трето и други равнища, защото злото може да достигне първичното равнище и там също да победи. Тъй че не трябва да се примиряваме със злото и да помним, че равнодушието към него е нещо страшно.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #116 -: Май 29, 2010, 14:36:35 »

Какво е любовта?

 еволюционната борба между доброто и злото — и в двата случая присъстват знания — има един момент, който съдейства везните да се наклонят към доброто. Той се нарича любов.
Какво е любовта от гледна точка на хипотезата за торзионните полета на финния свят? Тя е ускоряване и усилване на позитивното усукване на полетата на финия свят под въздействието на други позитивни торзионни полета. Две положителни, или „добри“, торзионни полета при контакт са в състояние да усилят степента на взаимното си усукване, поради което се подобрява противодействието на негативно усуканите торзионни полета, по-добре се запазва информацията (знанията) и се появява възможност за възприемане на нови знания.
Негативните, или „злите“, торзионни полета не могат при взаимен контакт да усилват степента си на усукване. Затова злото няма любов. То има само самолюбие, тъй като вторичното, третичното и другите равнища на негативно усуканите торзионни полета в рамките на един комплект торзионни полета (една душа) са в състояние взаимно да се усилват.
Любовта действа преди всичко върху първичното, главното равнище на торзионните полета, като го предпазва от проникване на злото, което може да изтрие цялата информация и да разруши душата. При паритет на знанията, които имат доброто и злото, любовта е способна да спаси душата. Поради любовта доброто в крайна сметка винаги побеждава. Точно тя е гарант за запазването и получаването на знания в усуканите полета на финия свят, тя е една от основите на вълновата форма на живот.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #117 -: Май 29, 2010, 14:37:15 »

Как е организиран Онзи свят?

В тази книга, опирайки се на данните от съвременната физика и религиозните писания, стигнахме до извода, че Онзи свят е вълнова космическа форма на живот във финия свят. Когато анализирахме понятията добро и любов, знания и зло от гледна точка на физиката на финия свят, предположихме, че те са в основата на функционирането на Онзи свят.
Вълнова космическа форма на живот! Трудно е да си представим, че може да съществува. Всъщност какво е животът? Той е преди всичко способността на материалния субстрат да запазва и предава (наследява) информация, както и да се само-усъвършенства, т.е. да върви по пътя на прогреса. Ако в основата на земния живот са запазването и наследяването на информация посредством генетичния апарат, в основата на вълновата форма на живот са съхраняването и предаването на информация в торзионните полета на финия свят, а прогресът на вълновата жизнена форма се осъществява чрез единството и борбата на доброто (положителната психична енергия) и злото (отрицателната психична енергия).
Появата (след първичните добро и зло) на вторични, третични, четвъртични и т.н. (стотици, хиляди и повече) добро и зло, както и взаимното усукване на „добрите“ торзионни полета при контакт (любов), водят до формирането в Онзи свят на изключително сложни полеви структури, способни не само да запазват и предават информация (знания), но и прогресивно да се самоусъвършенстват. Тези изключително сложни концентрирани енергии на финия свят (психична енергия), които образно може да се представят като многослойни усукани (торзионни) полета, са душите. Главната, част на душата, съхраняваща основната информация, е духът. Той, както е известно, е безсмъртен. Тоест главната информация (главното знание), еволюционно създадена и съхраняваща се в торзионните полета на финия свят, е безсмъртна. Торзионните полета на душата (ефирното тяло и др.) могат да изчезнат, т.е. записаната в тях информация може да се изтрие. Но главните торзионни полета на душата, т.е. духът, в който е записана основната информация, остават вечни.
В религията има понятия добър и зъл дух. Очевидно това наистина е така — единият дух държи главната информация, състояща се предимно в позитивни (добри) торзионни полета, а другият — предимно в негативни (зли) торзионни полета. Еволюционният процес на Онзи свят е заложен като борба на доброто и злото и обратно. Затова всеки дух има и добро, и зло начало, но в единия случай преобладава доброто, а в другия — злото. Добрият дух обаче има повече шансове да се самоусъвършенства, защото е способен да усили усукването на позитивните си торзионни полета чрез въздействието на друго торзионно поле (любов). Затова религията постоянно пропагандира любовта като основа на прогреса и живота.
Ролята на любовта като усилвател на добрите помисли при контакт на душите (духовете) се състои и в това, че в процеса на еволюцията на Онзи свят духовете започват да контактуват помежду си и постепенно се обединяват във Всеобщо информационно пространство. Появява се общност на духовете, свързани с нещо като компютърна мрежа, което води до създаването на информация с общ характер за всички духове. Значението й с усложняването на всеки дух в процеса на еволюцията става все по-голямо, тъй като прогресът, заложен като борба между доброто и злото, трябва не само, да се саморегулира в рамките на всеки отделен дух, но и да се подлага на общо коригиране в рамките на цялото Всеобщо информационно пространство. Общите функции започват да се предават на групата на най-развитите духове, при които постепенно се появяват общи торзионни полета със записана в тях информация с общ характер.
Ръководните функции на това пространство спрямо всички с цялото многообразие на обединените в него духове водят до ускорено развитие и усложняване на тези общи торзионни полета. В тях се съсредоточава огромна информация, която се използва за управляване на целия вълнов живот на Онзи свят. Този изключително мощен по информационен капацитет и мисловни способности концентрат от енергия на финия свят, който може да се представи като супермногослойни торзионни полета, наричаме Бог.
Той е центърът на управление на вълновата космическа форма на живот или Онзи свят. Всъщност Бог е Космическият разум.
В религиозната литература често се напомня за Великия дух на злото, който противоборства на Бог и ръководи всички зли деяния. Във връзка с това може да се предполага, че съществуват два центъра за управление на вълновата космическа форма на живот — позитивен център за управление (Бог) и негативен център за управление (Великият дух на злото). Дали това е така?
Трудно ми е да съдя, тъй като разумът ми е нищожно слаб в сравнение с Космическия разум. Мисля обаче, че два бога няма — на доброто и злото, а има само единен Бог. От вече изложените размишления е очевидно, че борбата между доброто и злото е основа на еволюционния прогрес на Онзи свят, че всеки дух включва в себе си както добри, така и зли елементи, за да има постоянен стимул за самоусъвършенстване. Бог като централен супермощен Дух включва и положителни (добро), и отрицателни (зло) елементи на психична енергия. Бог не може да бъде толкова добър, тъй като управлението на живота изисква както добродетели, така и наказания, а борбата между злото и любовта са основа на прогреса във вечната космическа форма на живот.
Божествената добродетел трябва да възприемаме като височайша похвала за борбата със злото, а божественото „зло“ деяние — като наказание за отказа ни от борба със злото и извършване на унищожително зло деяние. Бог никога няма да се откаже от необходимото присъствие на елементи на злото, тъй като само в борба със злото ще се постигне знанието — основата на мирозданието. Затова в обичайното „Бог е един“ се влага не само смисълът за единството на всички видове религии, но и смисълът за единството на добрите и наказващите деяния.
Бог има колосален потенциал за любов, защото е създаден в резултат на любов (т.е. на взаимните контакти на духовете, усилващи доброто начало и запазването на знанието). И добродетелта, и наказанието, идващи от Бога, във всички случаи ще бъдат свидетелство за истинската велика любов. Бог е преди всичко добро начало, тъй като е резултат от победата на доброто и любовта над злото.
Не трябва да се забравя, че знанията са преди всичко опитът от борбата на доброто със злото. А запазването им и получаването на нови знания са основата на живота, защото точно по това живата материя се различава от мъртвата.
Логично е Бог също да има противодействащо начало, за да се развива. Противоречието е в самия него — добро и зло. Може би има и външни противоречия под формата на други „богове“ в други пространствени измерения или светове. Но това е областта, в която слабият човешки разум няма възможност да проникне. Онзи свят според нас има следните основни принципи на функциониране:
— Възникнал като единство и борба на положителна и отрицателна психична енергия, той еволюционно се развива чрез съхраняване на информация (знания) за опита от борбата между доброто (положителната енергия) и злото (отрицателната енергия) в торзионните полета на финия свят. Получаването на нова информация (знания) дава превес в борбата между доброто и злото.
— При пълна победа на злото ще се изтрие цялата информация (знания) и ще настъпи информационна смърт. Затова във вечната борба между доброто, и злото предимство има доброто. То се реализира чрез любовта — способността на позитивните (добрите) торзионни полета да усилват степента на усукването си (съответно да се противоборства на негативните торзионни полета) при взаимен контакт.
— Любовта способства за обединяване на концентрираните психични енергии, съхраняващи главната информация (духове), в единна система (Всеобщо информационно пространство) и за оформянето на център за управление на информационното пространство под формата на супермощен Дух (Бог). Любовта създава Бога.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #118 -: Май 29, 2010, 14:37:50 »

Онзи свят и земният живот

Като се развива в съответствие с тези принципи, Онзи свят достига изключително високото еволюционно равнище на вълновата космическа форма на живот и се появява необходимостта да се усвоят и други видове материи, в частност физическият свят.
Абсолютно съм убеден, че физическият живот на Земята е създаден чрез уплътняване на духа. Всички теории за възникването му чрез самозараждане на сложни молекули и концентрирането им в живи организми не издържат на сериозна критика както от гледна точка на религиозните, така на съвременните физични и химични познания.
Основното, което не могат да обяснят тези теории, е самовъзникването на генетичния апарат, чиято невероятна сложност не се поддава дори на частично научно разбиране. И наистина е трудно реално да се възприеме как група молекули на ДНК само на една клетка могат да съдържат и наследяват информация за живота на целия човешки организъм, включително на всяка негова клетка и молекула. Но още по-трудно е да се осъзнае как се е самосформирал този удивителен информационен капацитет на молекулите на ДНК.
Ако се изходи от хипотезата за създаването на живота чрез уплътняването на духа, обяснение може да се намери значително по-лесно. Еволюционният процес на Онзи свят, преминал през единството и борбата на доброто и злото и натрупването на информация в торзионните полета на финия свят, води до формирането на сложни и високоорганизирани структури на финия свят — духовете. С централния супермощен Дух — Бог — е намерен начин за пространствени изменения и уплътняване на духовете с влизане в материята на физическия свят.
Все още недобре разбираме организацията на финия свят и само предполагаме за същността на материалния му субстрат. Но в източните религии е добре известна материализацията на мисълта, т.е. преминаването на материята на финия свят във физическа субстанция. Затова предполагам, че генетичният апарат на земните организми е създаден чрез физическа материализация на фината субстанция на духовете. С други думи, земният генетичен апарат е физически отпечатък на фината структура на духа. Той обаче е значително по-примитивен в сравнение с духа и представлява само негов частичен отпечатък — мисловните и много други способности остават все пак при духа, който незримо присъства у всеки човек. Онзи свят с уплътняване и материализация на духа създава добра самовъзпроизвеждаща се „машина“ — човешкият организъм, чрез който човекът (духът) живее във физическия свят, както и околният свят — растения, животни и т.н.
Хипотезата за възникване живота на Земята чрез материализация на елементите на вълновия космически живот (духовете) може да изглежда принципно нова, а може да се смята и за един от вариантите на религиозната представа за уплътняването на духа. Същността обаче не е в това. Главното е, че тя дава възможност да се обяснят много неразбираеми факти и по друг начин да се погледне на човешката история.
Еволюционният процес на материализация на духа върви в продължение на милиони години. Хората от първата раса (ангело-подобните) са повече дух, отколкото материя, но у тях вече е формиран първичният генетичен апарат, който дава възможност чрез пъпкуване и делене да се наследява все още рехавото физическо тяло. Тези хора все още не са отделени от Онзи свят, живеят по законите и принципите на вълновия космически живот, но вече имат земна физическа обвивка. Чувстват се повече представители на Онзи свят, отколкото земни жители. Понятията добро, любов и зло за тях са значително по-важни, отколкото материалните проблеми на Земята.
Хората от втората раса (призракоподобните) живеят основно като тези от първата, макар че земната им обвивка става по-плътна, а генетичният им механизъм на физическото тяло — по-съвършен.
Хората от третата раса (лемурийците) вече имат достатъчно плътно физическо тяло, представено в ранния период от огромно четириръко или двулико същество, а в късния период — от двурък и еднолик гигант. Духът, вселил се в тялото на лемуриеца, напълно запазва връзката с Онзи свят. Принципът SoHm не действа. Лемуриецът живее повече по законите и принципите на значително по-високоорганизирания Онзи свят, но активната му дейност във физическия свят го кара да не бъде равнодушен към земните грижи.
Хората от четвъртата раса (атлантите) също запазват връзката на духа си с Онзи свят, но земните материални грижи вече им стават по-близки. Понятията добро, любов и други категории на Онзи свят постепенно отстъпват, като започват да преобладават интересите на физическото тяло (да хапнат, да пийнат и т.н.).
Хората от петата раса (арийците) могат да се нарекат роби на физическото тяло. Духът, отрязан от Онзи свят чрез принципа SoHm, започва да изпълнява не функции за връзка и единство с Онзи свят, а за обслужване на физическото тяло. Основните категории на Онзи свят — добро, любов и зло — напомнят за себе си само като интуитивен шепот.
Материализацията на фината материя на духа води до създаването на самозараждащите се физически човешки тела и околния жив свят. Но животът на човека не е възможен без участието на Онзи свят; във всеки човек има дух, който живее на планетата в „красива машина“ — човешкото тяло. Ние, земните хора, сме продукт на усвояването на Земята, на приспособяването на вълновия космически живот към физическите условия. Затова земният живот е дух плюс физическо тяло.
По аналогия може да се приеме, че вълновият космически живот (Онзи свят) е създал (също по пътя на материализацията) физически живот и на други планети във Вселената. Навярно за материализация на духа са използвани други химически елементи и молекули, характерни за всяка конкретна планета. Навярно условията на планетата (атмосферен състав, температура, сила на привличане и т.н.) налагат своя отпечатък върху размерите на физическото тяло и строежа на органите на тези хората. Но те по принцип трябва да приличат на нас, тъй като също са продукт на материализацията на духа и на единната съзидателна дейност на Онзи свят. Могат да изпитват добро, любов и зло, тъй като са единни категории за целия вълнов космически живот и Космическия разум. Създадени са на принципа дух плюс физическо тяло. Затова, когато усвоим телепатичния език (предаването на мисли), ще можем да общуваме с нашите братя от другите планети по начина на общуване на духовете помежду им, заложен в основополагащия Онзи свят.
Много Посветени пишат, че някога земните жители са били лидери сред всички видове физически живот на различните планети, тъй като са постигнали най-голям прогрес. Този период очевидно обхваща живота на лемурийците.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #119 -: Май 29, 2010, 14:38:20 »

Лемурийският феномен

Лемурийската цивилизация достига невероятно високо равнище на развитие. Тя владее енергията на финия свят, посещава други планети със своите безшумни летателни апарати, общува по метода на предаване на мисли и т.н. Знанията на Онзи свят са открити за лемурийците и в същото време придобиваните от тях знания от живота им на Земята попълват запасите на Онзи свят. Точно лемурийската цивилизация успява да попълни информационния запас на Онзи свят с най-ценните знания за живота на Земята и досега е еталон за земни постижения. Следващите цивилизации (атлантите и арийците) не успяват да достигнат дори и малка част от равнището на лемурийците.
Каква е причината за този толкова значим жизнен успех? Лемурийците живеят на Земята, но се чувстват рожби на Онзи свят и ползват преди всичко неговите закони и принципи. Знаят, че силата и ролята на психичната енергия са несравнимо по-големи от физическата енергия, а човешкото тяло, заедно с душата, е най-висшето творение на Земята. Затова целия си плам насочват към самоусъвършенстването на човека и овладяването на енергията, заложена в самия него.
Да се усещаш рожба или творение на Онзи свят е много важно, тъй като точно това определя избора на пътя за прогресивно развитие. Детето на Онзи свят ще се учи от своя прародител (Бог) и няма да извърши най-големия грях — да се смята за бог. Няма да мисли за самосглобяване на молекули в генетичния апарат, за произход на човека от маймуната, няма да се чувства господар на природата.
Нашата цивилизация засега не умее да ползва космическата енергия, а тя е колосална. Някои съвременни физици например смятат, че един кубически метър Абсолют има енергиен потенциал, равен на мощността на 40 трилиона ядрени бомби. Затова няма необходимост да се ползват земни източници на енергия (нефт, въглища и др.), трябва да се овладее космическата енергия. А това може да го направи само човекът.
Овладелите космическата енергия лемурийци ползват за това подходите, заложени на Онзи свят. В основата им са простите понятия добро и любов. Те са наясно, че в торзионните полета на финия свят има колосална енергия, а доброто и злото като главни атрибути на тези полета са със същата колосална сила. Човекът като микрокосмос на макрокосмоса е способен чрез добро или зло да реализира енергията на торзионните полета на финия свят. При това лемурийците знаят, че използването на злото (негативните торзионни полета) за получаване на енергия е рисковано, защото може да се получи взривоподобен информационно-колапсиращ ефект. Затова използват доброто. Прилагат и любовта, за да усилят получаването на енергиен ефект от позитивните (добрите) торзионни полета посредством контакт с други позитивни торзионни полета.
За арийците доброто и любовта остават като приятни чувствени възприятия. Ние сме блокирани от принципа SoHm и потопени във физическата материя, като дори не подозираме каква мощ имат тези на пръв поглед прости слова. За лемурийците не са били прости, а са ръководели живота им.
Защо Онзи свят, живеещ във финия свят, отдава енергията си на Земята за изпълнение на нейни нужди? Първо, земният живот е производен (рожба) на Онзи свят. Второ, енергията преминава на нашата планета за изпълнение на някаква добра мисъл, а реализацията й попълва информационното пространство на Онзи свят.
Основният енергиен феномен на лемурийците са мантрите — заклинанията, описани в много религиозни източници Те правят заклинания на своите апарати, като така „зареждат акумулаторите“ им с енергия от финия свят. По подобен начин осигуряват енергия за работата на много други земни апарати, като използват себе си в качеството на най-мощна енергийна машина.
Лемурийците знаят, че енергията на финия свят може да противодейства на гравитацията. На този принцип почиват строителните им технологии — огромни каменни блокове се пренасят с поглед. С помощта на торзионен генератор, побиращ се на дланта, жонглират с огромен камък във въздуха.
Най-голямото им постижение обаче е феноменът „дематериализация-материализация“. Те имат предвид създаването на физическото човешко тяло чрез материализация на духа и успяват да обърнат процеса — към дематериализация. Същността му може да се изрази като „информационен пренос“, т.е. цялата колосална енергия за строежа на човешкото тяло се записва на торзионните полета на духа. С усилията на високоразвития лемурийски дух са създадени допълнителни свободни торзионни полета на душата, като в тях се е записвала информацията за физическото тяло.
Духът със записаната информация за физическото тяло се мести където трябва (под земята, в пространството и т.н.) и на основата на тази информация се сглобява човешкото тяло — материализация. Това става от атоми и обикновени молекули (вода и др.), което дава възможност за материализация при всякакви условия.
Може да се говори за два типа материализация: еволюционна и чрез информационен пренос. Еволюционната върви дълги години, но информационният пренос се осъществява едва ли не мигновено. В процеса на еволюционното създаване на земния живот духовете на Онзи свят в лемурийския период стават толкова съвършени, а информационният им капацитет толкова значителен, че вече им е подвластен феноменът „дематериализация-материализация“ от типа на информационния процес. Лемурийците успяват да го внедрят не само върху телата си, но и върху апаратите. Това позволява например на летателните им апарати да се появяват и изчезват мигновено.
На основата на феномена „дематериализация-материализация“ в края на своята цивилизация лемурийците създават Шамбала и Агарти. Част от тях, и особено тези от Шамбала, достигат дори до безсмъртие. Успяват да го постигнат чрез стимулиране с вътрешна енергия на регенерирането на клетките на организма, включително и на нервните. Осъществява се постоянно обновяване на физическото тяло.
В основата на лемурийското чудо е осъзнаването на категориите добро, любов и зло като основни движещи сили на Онзи свят и определянето на човешката същност като микрокосмос на макрокосмоса. Приели изначалната необходимост от постоянен прогрес, тъй като човекът е заложен като саморазвиващо се начало в борбата между доброто и злото, лемурийците се разграничават от злото. Те обаче не допускат сляпа борба на доброто и злото. Успяват да използват колосалната мощ на доброто и любовта, като торзионните им ефекти не се пилеят в сляпа борба със злото, а пълноценно се използват за усъвършенстване на човека и живота на Земята.
Колко важно е да се разбере необходимостта от постоянен прогрес! Колко важно е да не се допусне силите на доброто и любовта да се разпиляват в борба с тъпото зло! Колко страшна е думата пустота!
Лемурийците са наясно с това още от самото начало и достигат такова равнище на духовно развитие, че могат да водят диалог с Бога. Затова те наистина са божествено творение.
Какво се случва с тях? Защо цивилизацията им (с изключение на Шамбала и Агарти) загива? Този период е покрит с мрак. Може би и в техните редрве се загнездва гибелната пустота.
Активен
Страници:  1 ... 6 7 [8] 9   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Ексцентричен учен създаде "удивително проста теория на всичко"
Езотерика
delfin 0 4371 Последна<br />публикация Юни 17, 2009, 14:07:55
от delfin
Ернст Мулдашев в България!
Обща тематика
pluton 0 1323 Последна<br />публикация Април 27, 2010, 22:41:07
от pluton
Великият Ернст Мулдашев с мнение за България « 1 2 »
За България
Аэ съм 18 5935 Последна<br />публикация Януари 07, 2012, 15:33:41
от AlienNetwork
НАПРЕД НАРОДЕ ИДВА ВЕЛИКИЯТ ЕРНСТ МУЛДАШЕВ
Обща тематика
Иван 0 626 Последна<br />публикация Декември 19, 2012, 03:51:57
от Иван
Всяка неделя - Ернст Мулдашев
Видео клипове
Release the GooD :) 0 795 Последна<br />публикация Януари 10, 2013, 18:58:47
от Release the GooD :)

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright