Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 ... 9   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: "От кого сме произлезли"-Ернст Мулдашев  (Прочетена 6674 пъти)
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« -: Май 29, 2010, 11:40:33 »


                               За Автора

Ернст Мулдашев е доктор по медицина, професор, директор на Общоруския център за очна и пластична хирургия, почетен консултант в Луисвилския университет (САЩ), член на Американската академия по офталмология, дипломиран офталмолог на Мексико, член на Международната академия на науките към ООН, майстор на спорта по спортен туризъм, трикратен шампион на СССР, депутат в Руската дума по времето на президента Елцин.
Той е първият лекар в света, извършил успешно операция за трансплантиране на око, създател на ново направление в медицината — регенеративната хирургия. Чудодейните биоматериали, изобретени от него и наречени алоплант, активират скритите възможности на организма за възстановяване на собствените тъкани, а биополето на растящите клетки потиска патологичната регенерация (рака) и нормализира функциите на болните клетки. Разработил е 90 принципно нови очни и пластични операции, спасили хиляди безнадежно болни, отписани от консервативната медицина. Под негово ръководство в Центъра са внедрени 58 вида алоплант, патентовани в Русия, САЩ, Германия, Франция, Швейцария и Италия. Бил е в повече от 40 държави, където е извършвал операции и е чел лекции. Има над 300 научни публикации в руския и чуждестранния печат.
Така регенеративната хирургия прекрачва от сферата на фантастиката в реалността. Разбира се, през 1982 г. овластените партийни чиновници едва не го лишават от лекарски права, като го обвиняват в шарлатанство и лъженаука. Останал без работа, той заминава за Яркутск, където става еленовъд. По-късно, рискувайки поста си, министърът на здравеопазването в Башкирия Ха-лим Каламов му предоставя малка стаичка в затънтена болница в краен квартал на гр. Уфа. Там го последват близките му сътрудници и съмишленици, които днес са гръбнакът на прочутия в цял свят Общоруски център за очна и пластична хирургия.
Ернст Мулдашев признава, че не може напълно да осъзнае механизма, по който действа неговото откритие. След успешната трансплантация на око, извършена на 22.02.2000 г., той разказва следното: „От трибуната на Общоруския конкрес на офталмолозите се чуваше: «Мулдашев опозори руската офталмо-логия с авантюрата за присаждане на око. Всички добре знаят, че това е невъзможно. Не-въз-мож-но!» Мислех си защо ме съдят така, защо дори не ми позволиха да се изкажа, да не би да са богове! Не искаха да разберат, че очната трансплантация е резултат от сложни научни изводи, включващи не само медицински знания, но и данни от физиката и молекулярната биология, както и древни тибетски истини. Как можех да обясня, че във вътрешността на окото по време на операцията изграждах от алоплант конструкции, които приличаха на видените от мен в Тибет… «огледала», свиващи времето! Времето наистина се сви и в трансплантираното око за невероятно къс срок враснаха кръвоносни съдове, които вече година и половина осигуряват снабдяването му. Как можех да обясня, че до тази операция не би могло да се стигне без религиозните знания, придобити в хи-малайските и тибетските експедиции! Та нали тибетските лами и индийските свами възприемат тези знания като предадени през вековете от предишни земни цивилизации! Ако бях говорил за тях на конгреса, в най-добрия случай щяха да ме възприемат като побъркан… Наистина трудно си представям механизма, при който мъртвата човешка тъкан (точно от нея е изготвен ало-плантът) е в състояние да задейства огромния информационен пул и да създаде нови тъкани в друг организъм, стимулирайки регенерацията… Трудно е да си представим колко сложна е дори само една човешка клетка, а по някакви неизвестни нам закони клетките се включват в стройни структури и образуват кръвоносни и лимфни съдове, нерви, влакна… Ясно е, че всичко се извършва по строга и непрекъснато работеща програма, в сравнение с която и най-съвършеният компютър изглежда като детска играчка.
Къде са локализирани тези програми? Разбира се, не само в гените, ще каже всеки молекулярен биолог. Според последни данни от физиката програмите са записани във фина енергия, наричана в Изтока божествена… Кой е създал тези програми? Не ми е удобно да го произнасям пред консервативни и ортодоксални учени, но отговорът идва от само себе си — създадени са от Бога…“
Убеден, че науката и религията са две сфери на познанието, че различията им са no-скоро външни и формални, отколкото същностни, че синтезът помежду им би могъл да роди принципно нови перспективи и възможности в безкрайната спирала на знанията, той организира четири последователни експедиции до Индия, Непал и Тибет под егидата на Международната академия на науките към ООН. Целта на експедициите е да се издирят изворите за произхода на човечеството.
Така се появяват сензационните разкрития, които потвърждават хипотезите за наличието на особена форма на живот във финия (онзи) свят, за взаимоотношенията между духа (финия свят) и материята (физическия свят), за процесите на стареенето и безсмъртието, за дематериализацията и материализацията, за Генофонда на човечеството, съставен от представители на предишни цивилизации, които контролират еволюцията и са готови да възродят живота на планетата в случай на глобална катастрофа. Авторът доказва, че древните митове, легенди и религии, както и текстовете на т.нар. посветени (Нострадамус, Е. Блаватская, Н. Рьорих и др.), не са плод на развинтена фантазия, а отразяват научните постижения на нашите предходници (лемурийци и атланти), че техният общ източник е Всеобщото информационно пространство или Висшият разум, когото обикновено наричаме Бог. Смайващите паралели и аналогии между съвременната наука и езотеричните и религиозни знания коренно променят представите ни за човека, еволюцията и Вселената и очертават една изумителна картина, в която има всичко друго, но не и чудеса. Една картина, която започва от Сътворението, уплътняването на духа и появата на материята, проследява развитието на петте човешки раси (според терминологията на Блаватская) и стига до наши дни, до сомати-пещерите и подземната техногенна цивилизация на Шамбала и Агарти, живееща в други пространствено-времеви измерения, различни от нашите.
В този смисъл загадъчните явления и феномени, определяни от традиционната наука като несъстоятелни и случайни, получават своето логично и естествено обяснение.

Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #1 -: Май 29, 2010, 11:41:33 »

                         Предговор

Аз съм типичен учен изследовател. Цялата ми научна дейност е свързана със строежа и биохимията на човешките тъкани и използването им като трансплантанти в очната и пластичната хирургия. Нямам навика да философствам, не ми допада компанията на хора, проявяващи интерес към духовете на умрелите, свръхсетив-ността, магиите и други подобни теми. Понеже всяка година правя по 300–400 операции с повишена сложност, свикнал съм да оценявам резултатите от научните търсения по ясни и конкретни параметри: сила на зрението, конструкция на лицевите кости и т.н. Нещо повече, аз съм продукт на комунистическия строй в родината си и неизбежно съм възпитан в духа на атеизма и възвеличава-нето на Ленин, макар че никога не съм вярвал сляпо в тези идеи. А религия изобщо не съм изучавал. Ето защо не съм очаквал, че един ден ще се занимавам от научна гледна точка с проблемите на мирозданието, антропогенезиса и философското осмисляне на религията.
Всичко започна от баналния житейски въпрос: защо се гледаме в очите? Този факт ме заинтригува като офталмолог. Когато започнахме изследванията, екипът ни състави компютърна програма, способна да анализира геометричните параметри на очите. Нарекохме това направление офталмогеометрия. После открихме, че то успешно може да се прилага при идентифицирането на личността, определянето на националността, диагностицирането на психични заболявания и т.н. Най-интересният факт се появи, когато съпоставихме снимки на хора от всички земни раси и получихме параметрите на „средностатистическите очи“. Оказа се, че те принадлежат на тибетците.
Сравнявайки очите на останалите раси със „средностатистическите очи“, изчислихме миграционните пътища на човечеството — те учудващо съвпаднаха с историческите факти. По-късно узнахме, че във всеки храм в Тибет и Непал има изображение на необичайно огромни очи — нещо като визитна картичка. С методите на офталмогеометрията и математическата обработка определихме външността на техния притежател, която се оказа доста необичайна.
„Кой е той?“ — мислех си аз.
Порових се в източната литература, но не открих нищо подобно. Тогава не можех да предположа, че този „портрет“ ще направи огромно впечатление на ламите и свамите в Индия, Непал и Тибет. Те единодушно възкликваха: „Това е Той!“ Дори не съм си представял, че „портретът“ ще стане пътеводна нишка към разкриването на една от най-големите тайни на човечеството.
Смятам, че логиката е царицата на всички науки. През целия си живот съм прилагал логическите методи при разработването на нови операции и трасплантанти. И когато потеглихме на трансхималайската експедиция, реших да използвам същия подход. Пълната бъркотия от сведения, получавани от лами, гуру и свами, а така също от литературни и религиозни източници, с помощта на логиката започна да се подрежда като по конец. Постепенно осъзнахме, че на Земята съществува система, застраховаща живота в „консервиран“ вид посредством СОМАТИ-медитацията. Че в тайнствените пещери има запазени хора от различни цивилизации, съставящи Генофонда на човечеството. Успяхме да открием една от тези пещери и да получим сведения от т.нар. Особени хора, които ги посещават всеки месец.
С какво ни помогна рисунката? Ами чисто и просто Особените хора ни увериха, че сред хората в пещерите има човек, приличащ на изобразения върху нея. Тъкмо него те наричаха с уважение Той. А кой е Той? Не съм сигурен в точността на отговора, но мисля, че Той е човек от Шамбала.
Сега вече, макар да съм рационален учен-практик, напълно повярвах в съществуването на Генофонда на човечеството. До този извод стигнах по пътя на логиката и на научните факти. Но същевременно разбрах, че и моето, и вашето любопитство едва ли ще бъде задоволено, че само сме открехнали вратата към великата тайна, но едва ли в скоро време ще ни бъде позволено да докоснем и да фотографираме „консервираните“ хора. Кои сме ние? Все още сме неразумни деца в сравнение с висшата земна цивилизация на лемурийците, създала Генофонда. А и залогът му е твърде голям — да възроди човечеството в случай на глобална катастрофа или самоунищожение.
Осъзнахме и смисъла на думата Амин, с която завършва всяка молитва. Тя е породена от т.нар. последно послание SoHm. Стана ясно, че нашата — петата — цивилизация е блокирана за познанията на Онзи свят, поради което е принудена да се развива самостоятелно. Тогава ми стана ясен и източникът за знанията на Посветените — такива като Нострадамус, Е. Блаватская и други, успели да преодолеят принципа SoHm и да проникнат във Всеобщото информационно пространство, т.е. в знанията на Отвъдния свят.
Книгата се състои от четири части. В първата накратко възстановявам логиката на изследователската мисъл, като започвам от въпроса „Защо се гледаме в очите?“ и завършвам с цялостния облик на необичайния човек, чийто очи са изобразени в тибетските храмове.
Втората и третата част са посветени на фактологическия материал, събран по време на експедицията от лами, гуру и свами. Той е представен, общо взето, под формата на беседи с тях. На някои места обаче се отклонявам, анализирайки литературни източници (Е. Блаватская и други). Отговарям също на въпроси от типа „Кой е Буда?“ и „Какви цивилизации са съществували на Земята преди нас?“.
Четвъртата част е най-сложната. Посветена е на философското осмисляне на фактите. В нея читателят ще открие интригуващи размисли за Генофонда на човечеството, за тайнствената Шамбала и Агарти, за подивяването на хората и отрицателната аура над Русия, а така също за ролята на добротата, любовта и злото в човешкия живот.
Честно казано, и аз самият се учудих, че завърших книгата с такива обичайни и естествени на пръв поглед понятия като добро, любов и зло. Най-сетне бях разбрал защо световните религии са единодушни по въпроса за важността на доброто и любовта. Оттогава наистина изпитвам уважение към религията и искрено вярвам в Бог.
Докато пишех книгата, сигурно съм допуснал и някои грешки. Моите приятели — съратници в експедицията (Валери Лобанков, Валентина Яковлева, Сергей Селиверстов, Олга Ишмитова, Венер Гафаров), често не се съгласяваха с мен, спореха и ме поправяха. Много помогнаха чуждестранните членове на екипа Шесканд Ариел и Кирам Будаачарая (Непал), д-р Пасрича (Индия). Всеки от тях даде своя принос в общото дело. Бих искал да им благодаря. Благодарен съм и на Марат Фатхлисламов и Анис За-рипов, които ме снабдяваха с литература и ми помагаха в сложната проблематика.
Струва ми се обаче, че тази книга е само първата на тази тема. Изследванията продължават.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #2 -: Май 29, 2010, 11:43:43 »

                ПЪРВА ЧАСТ
ОФТАЛМОГЕОМЕТРИЯТА — НОВИЯТ ПЪТ КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА ПРОИЗХОДА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО



                        Защо се гледаме в очите?

Имам приятел. Фамилията му е Лобанов. По характер Юрий Лобанов е срамежлив и докато разговаря, често свежда очи надолу. Веднъж станах неволен свидетел на трудния му диалог с неговата годеница.
— Юра, погледни ме в очите! — настоя тя. — Защо свеждаш поглед? Да не би да криеш нещо?
„Защо го моли да види очите му? — попитах се аз. — Сигурно в тях иска да прочете онова, което той не доизказва…“
Като лекар-офталмолог всеки ден гледам хората в очите. И всеки път забелязвам, че те сякаш издават допълнителна информация. И наистина, хората често казват: „В очите му има страх“, „Гледа с влюбени очи“, „Очите са тъжни“, „Радост грее в очите“ и пр. Ненапразно в една известна песен се пее: „Тези очи срещу мен…“
Каква информация сме способни да възприемем от очите? В научната литература не открих подобни изследвания. И затова проведох два експеримента.
Помолих двама познати да седнат един срещу друг и да разговарят, без да откъсват поглед от краката на събеседника си. Ако обсъжданата тема не изискваше емоционален анализ, те все пак постигаха съгласие, макар да усещаха дискомфорт поради желанието си да се погледнат. Щом обаче насочих разговора към нещо по-емоционално, беседата в положението „гледаме се в краката“ стана нетърпима за участниците.
При ситуацията „гледаме се в очите“ и двамата подчертаха удобствата и доброто взаимно разбиране при обсъждането на по-емоционалните теми. Оттук и изводът, че ролята на допълнителната информация, която получаваме благодарение на очите, е наистина осезаема.
При втория експеримент взех снимки на известни актьори, политици и учени, като разрязах лицата им на три части: челото, очите и носа с устата. Бях избрал Алла Пугачова, Михаил Горбачов, Олег Дал, Арнолд Шварценегер, Алберт Айнщайн, София Ротару, Владимир Висоцки, Леонид Брежнев и други видни личности. После помолих поотделно седем души да определят „кой кой е“ по изображенията на челата. Всички участници се объркаха и само в един случай се досетиха — веднага разпознаха Михаил Горбачов по специфичното родово петно.
Същата несигурност изпитаха и при определянето на личността по изображението на носа с устата. Само един от анкетираните позна Брежнев, припомняйки си през смях прословутите му целувки.
По очите обаче определянето „кой кой е“ вървеше успешно, макар и не винаги от първия път. „Това е Брежнев, това е Висоцки, това е Пугачова…“ заявяваха запитаните, докато разглеждаха изображенията на очите. Неизвестно защо всички изпитаха затруднение да разпознаят София Ротару.
Очевидно беше, че за да се определи дадена личност, максимум информация се получава от очната лицева част.
Какъв род информация добиваме от нея? Всеизвестно е, че човешкият погаед действа като сканиращ лъч — очите извършват микроскопични движения, в резултат на което погледът сякаш пречертава надлъж и шир разглеждания обект. И тъкмо защото погледът ни доставя сканирана информация, ние можем да определим обема, размерите и другите параметри на обекта. При сканирането на очната ябълка не получаваме кой знае каква информация, понеже във видимата си част като анатомичен орган тя има само четири важни елемента: бялата еклера, кръглата прозрачна роговица, зеницата и оцветеният ирис. При това те не се променят в зависимост от състоянието на индивида. Изхождайки от този извод, стигнахме до заключението, че с погледа си „сваляме“ сканираната информация от цялата околоочна част на лицето, включваща клепачите, веждите, междувеждието и ъгълчетата на очите. Тези параметри образуват сложна геометрична конфигурация, която постоянно се променя в зависимост от състоянието на човека (емоции, болка и т.н.). Следователно ние се гледаме в очите, за да наблюдаваме промените в геометричните параметри на околоочната област на лицето. А сканираната информация се предава през очите в центровете на мозъчното подкорие, където се преработва и се прехвърля в кората на главния мозък под формата на образи, според които съдим за събеседника си.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #3 -: Май 29, 2010, 11:44:44 »

             Офталмогеометричните параметри

Какви са тези образи? Преди всичко това са емоциите (страх, радост, любопитство, безучастност), които сме в състояние да забелязваме в погледа на човека срещу нас. По очите можем да се досетим за националността му, за някои ментални характеристики като воля, страхливост, добронамереност. Например по-старите лекари определят по сканираната офталмогеометрична информация така наречения хабитус на болния — общото впечатление за състоянието му или диагнозата на болестта.
Диагностицирането на болестите по хабитуса е било повсеместна практика при провинциалните лекари през XIX век, когато не са разполагали с качествено оборудване.
— Имате туберкулоза, приятелю — определял докторът, вглеждайки се в очите на пациента.
И аз самият се чудех, че при определено ниво на практическия опит сравнително точно може да се определи състоянието на болния с един поглед. При това обикновено се гледа в очите на болния, а не се прави пълен преглед.
Наблюденията доказаха, че научното изучаване на промените в очната част на лицето е изключително ценно за решаването на ред проблеми (диагностициране на психически заболявания, обективно тестиране за пригодността към определени професии). По какъв начин обаче да се изучава тази област на лицето? Успях да запаля за идеята група учени, с които подехме инициативата да изследваме 1500 души.
Като предположихме, че сканиращият човешки поглед „сваля“ интересуващата ни информация от очната част, направихме снимки и се опитахме по тях да определим принципите на геометричната обработка на очния процеп, клепачите, веждите и междувеждието. Постигнахме известни резултати, но не открихме общите закономерности.
Заснехме диапозитиви и прожектирайки изображенията на стената, се постарахме да сторим същото, но при по-голямо увеличение. Отново не сполучихме. После изготвихме компютърен софтуер, позволяващ да се прожектират изображенията върху екрана, и ги анализирахме с помощта на специални програми. Този начин се оказа най-удобен, изчисленията бяха по-точни и по-лесно се вкарваха в паметта на компютъра. Но и така не открихме обобщаващия принцип и дори преустановихме за известно време работата си. Измерването на геометричните фигури вървеше мудно, сравняването им бе възможно само като относителни величини, което от своя страна не позволяваше статистическа обработка. Като че ли наближаваше заникът на тази научна идея.
За късмет обаче един ден забелязах нещо любопитно. То нямаше пряка връзка с научните ни търсения. Преглеждах петгодишно момиченце. То седеше в скута на майка си. Жената склони глава към дъщеря си и като й шепнеше в ухото, ми помагаше да преглеждам очите й. Понеже се уморих да се взирам в очното дъно, отметнах глава и огледах майката и дъщерята заедно. В този миг ми направи впечатление, че големината на роговиците и при двете е еднаква, независимо от многократната разлика в големината на телата им. „Защо са еднакви? Та нали при малкото момиче е логично роговицата да е по-малка от тази на майка й“, помислих си аз.
Превъзмогвайки любопитството си, продължих прегледа, поставих диагнозата и препоръчах операция. Поредният пациент стоеше вече на прага на кабинета ми. „Нима и при този възрастен човек размерът на роговицата ще е еднакъв с този на малкото момиченце?“, разсъждавах аз, докато преглеждах новия пациент.
И наистина големината на роговиците им ми се стори еднаква. Тогава не се сдържах и извиках секретарката. Помолих я да събере двайсетина души с различна възраст, ръст и пол, взех офталмоскопа и сравних очите им. Размерите на роговиците бяха еднакви при всички, независимо от ръста, теглото и възрастта им.
„Странно — продължавах да разсъждавам аз, — усещането е такова, сякаш големината на роговицата е константна величина, нещо като абсолютна единица на мерките в човешкия организъм!“
До мен седеше нашият хирург Венера Галимова — красиво миньонче. Погледнах към краката й и я попитах:
— Венера, кой номер обувки носиш?
— Трийсет и пети. Защо се интересуваш?
— Аз нося четирийсет и трети. Я да се погледнем в огледалото! Приближихме се към огледалото — гледаха ни два чифта очи с еднаква големина на роговицата. Излизаше, че в човешкия организъм всички мерки са относителни: дължината на ръцете е различна, големината на стъпалата — също, размерите на лицевите части и на тялото — също, някои имат издути кореми, други — плоски, дори обемът на мозъка и вътрешните органи (черен дроб, стомах, бели дробове) се различават при отделните хора. А роговиците са еднакви! Нима никой от учените досега не е забелязал този факт?
Прелистих набързо медицинската литература, но никъде не се споменаваше нищо по темата. Затова организирах масово изследване с помощта на специален хирургически инструмент под операционен микроскоп, като сравних данните с ширината и дължината на дланите и стъпалата. После съставихме вариационни поредици, обработихме ги статистически и открихме, че диаметърът на роговицата, в сравнение с размерите на дланите и стъпалата, е абсолютна константа и е 10 ± 0,56 мм.
Размерът на очната ябълка (оста по дължината на окото), измерен с ултразвук, постепенно се увеличава от мига на раждането и до 14-18-годишна възраст достига средната си величина — 24 мм. В различие от него диаметърът на роговицата се увеличава незначително от раждането до 4-годишна възраст, след което не се променя. Затова очите на малките деца изглеждат по-големи от тези на възрастните.
Защо диаметърът на роговицата е постоянна величина? Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Но тази абсолютна величина в човешкия организъм може да се използва като мерна единица, по-конкретно — при офталмогеометричните изследвания. Мнението ми се затвърди окончателно след приключването на статистическите изследвания и опитите да съставя геометричните фигури на очните лицеви части, съобразени с постоянните величини на роговиците.
По това време ме посети главният гинеколог на гр. Уфа. Той има подчертано солидна външност — висок, с внушителен корем и огромно овално лице, с гъста брада и високо чело. Едновременно с него в кабинета влезе моята операционна сестра Лена Воронина — красиво, миловидно, дребничко момиче. Лицата на двамата толкова се различаваха, че аз им предложих да участват при компютърното заснемане на офталмогеометричните им параметри. „Ако лицата им толкова не си съвпадат — мислех си аз, — по какво ли се различават очите им?“
Въведохме изображенията им в компютърната памет, като добавихме лицето на 14-годишно момче — син на нашата сътрудничка Олга Ишмитова. После анализирахме геометричните фигури, които се получаваха от допирателните на долните и горните клепачи. Получихме два четириъгълника — голям (от съединяването на допирателните, прокарани по външните криви на клепачите) и малък (съответно — по вътрешните криви). Формата и размерите на тези два четириъгълника и при тримата участници се оказаха напълно различни, но големината на роговиците, намиращи се в големия четириъгълник, бяха еднакви. Така възникна идеята да използваме диаметъра на роговицата като мерна единица при математическия анализ на големия и малкия четириъгълник, а и на техните взаимоотношения. В крайна сметка това ни позволи да изразим математическите характеристики на четириъгълниците чрез уравнение, чието решаване даваше число, определящо офталмогеометрията на изследвания индивид.
Съпоставката на гореспоменатото „офталмогеометрично число“ при главния гинеколог, сестрата и момчето установи значителни разлики при всеки от тях. Главният гинеколог имаше 3474, сестрата — 2015, момчето — 2776.
Възможно ли е индивидуалните характеристики на големия и малкия четириъгълник да се съпоставят с лицето на всеки човек? Разчертахме лицето на главния гинеколог, представяйки го като комбинация от геометрични фигури. Същото сторихме и с лицата на сестрата и момчето. После установихме математическите зависимости на комбинациите от геометрични фигури, описващи чертите на лицата, с геометричните характеристики на четириъгълниците. Тези зависимости се проявяваха доста ясно, затова, като взехме четириъгълниците на главния гинеколог, реконструирахме основните черти на лицето му, което постигнахме и с лицата на сестрата и момчето.
Така разбрахме, че сме открили принципа за реконструиране на лица по геометричните характеристики на очите. Систематизирането на данните от 1500 души усъвършенства методите на работа, но не успяхме да достигнем пълна точност. Защо? Защото бяхме определили 22 офталмогеометрични характеристики, а четириъгълниците бяха само две от тях. А едновременният математически анализ на всичките 22 параметра се оказа нещо толкова сложно, че не можахме да го осъществим.
Нещо повече — тези 22 параметра постоянно се променят в зависимост от емоциите и общото състояние. Каква изчислителна мощност притежаваха малките подкорови възли в човешкия мозък, преработващи подобна офталмогеометрична информация! Та нали те я преработват за миг и я предават в кората на главния мозък във вид на образи, усещания и други подобни чувства, независимо че размерът им (около 1 см) е несъпоставим с капацитета на съвременния компютър. Наистина велик е Бог, създал подобно компютърно съвършенство в мозъка! А ние съумяхме да обработим математически само два параметра от 22-та съществуващи! Но дори и малкото постижение ни позволи достатъчно уверено да твърдим, че офталмогеометричните параметри на всеки човек са строго индивидуални и са нещо като рождено петно. Те постоянно се променят, но запазват основните черти на вродената си индивидуалност.
Същевременно тези индивидуални параметри са „скачени“ за геометричните характеристики на чертите на лицето и дори за някои части на тялото, затова е възможно да се реконструира цялостният облик на човека в ориентировъчните граници, маркирани от геометричните характеристики на очната част на лицето. Ето защо, гледайки даден човек в очите, възприемаме повече информация, отколкото от самите очи.
Да обобщя — единствената постоянна величина в човешкия организъм (диаметърът на роговицата) се намира в пределите на офталмогеометричните схеми, сякаш подсказва, че тъкмо тя е мерната единица в офталмогеометрията.
В очите се отразяват почти всички процеси, протичащи в организма и мозъка, и те могат да се проследят по промените в посочените 22 (а защо не и повече!) параметри в очната част на лицето. В бъдеще офталмогеометрията, разбира се, ще бъде изучена и ще доведе до решаването на много проблеми в областта на медицината и психологията. Самата природа ни тласка натам.
Математическо изобразяване на чувствата и усещанията — така образно можем да охарактеризираме офталмогеометрията.
Погледът, действащ като сканиращ лъч, „сваля“ информацията от очната част на лицето, в която чрез микроскопични движения на клепачите, веждите, очните ябълки и кожата се изразяват нашите чувства и усещания, а така проличава и индивидуалността на всеки човек. Ние се гледаме в очите, защото от тях (по-точно от очната част на лицето) получаваме допълнителна информация за човешката индивидуалност и нейните промени в резултат на чувствата и усещанията.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #4 -: Май 29, 2010, 11:45:41 »

         Пътища за използване на офталмогеометрията

Разбира се, гледайки се в очите, получаваме и информация от телепатичен характер. Дори да е така, не бива да изключваме и предаването на офталмогеометрична информация от очната част на лицето.
Можем да очертаем няколко направления за практическото използване на офталмогеометрията: идентифициране на личността, реконструиране облика на даден човек, определяне на менталните характеристики на личността, обективно анализиране на чувствата и усещанията, диагностициране на психични и соматични заболявания, определяне на националността и …изучаване произхода на човека.
1. Що се отнася до идентифицирането на личността, тук вече получихме достатъчно убедителни данни, че дори при изучаването на 2 (от 22) офталмогеометрични параметри, на конкретния човек отговаря точна цифра, характерна само за него. Статистическите изследвания показаха, че това число се повтаря при поредните компютърни снимки, т.е. то е характерно за дадения човек. Точността на „индивидуалното офталмогеометрично число“ според мен ще се увеличава при въвеждането на по-голям брой параметри.
За идентификацията на личността много е важно да се постигне спокойно, уравновесено състояние на изследвания човек, за да се изключи максимално влиянието на емоционалния фон.
Познати са два основни начина за идентифициране: фотографиране на лицето и дактилоскопия. Офталмогеометричната идентификация на личността може да е допълнителен начин в това отношение и да се окаже полезна в случаите, когато човек съзнателно променя външността си и си наранява пръстите. Полицията, военната сфера, банкерството и други подобни области със сигурност ще прилагат Офталмогеометричната идентификация на личността.
2. Реконструиране на човешкия облик по данните на офталмогеометрията приложихме само в няколко случая. Въпреки това принципите му се очертаха достатъчно точно и бе постигната висока степен на сходство между реконструирания и реалния облик.
Защо не продължихме изследванията? Работата е там, че щом реконструирахме човека, чиито очи са изобразени в тибетските храмове, получихме толкова интересна фигура, че насочихме усилията си към произхода на човечеството. Но за това ще разкажа по-късно.
3. Офталмогеометричното определяне на менталните характеристики на личността може да се окаже целесъобразно например за обективно тестуване при професионалното ориентиране на летци, космонавти, хирурзи и др. На практика то и сега се прилага, но е субективно, зависещо от тестуващия, не е обективно. За изучаването на проблема подбрахме хора с ярко изразени качества като воля, страхливост, доброта, злоба. Всяка група включваше по 6 души. Например в групата „воля“ влязоха хора, за които бяхме сигурни, че наистина притежават това качество. Същото важеше за групите „страхливост“, „доброта“ и „злоба“. Офталмогеометричната оценка се правеше според двата гореописани четириъгълника — големия и малкия. В резултат получихме следната картина.
При волевите хора двата четириъгълника бяха равнобедрени, съвпадаха си по градусите на ъглите, а малкият, общо взето, равномерно се вписваше в големия.
При хората от група „страхливост“ големият четириъгълник приличаше по форма на триъгълник с върха нагоре, а малкият — на триъгълник с върха надолу. Разликите между групите „воля“ и „страхливост“ бяха толкова видими, че не се нуждаеха от статистическо потвърждаване. Хората от група „доброта“ образуваха голям правоъгълник, подобен на ромб, обърнат върху единия от ъглите си. Малкият четириъгълник също наподобяваше ромб върху ъгъл и равномерно влизаше в състава на големия.
В групата „злоба“ големият четириъгълник беше умерено сплескан и тесен, а малкият придоби формата на обърнат с върха надолу триъгълник. Отликите между групите „доброта“ и „злоба“ също бяха поразителни.
Проведените изследвания, разбира се, не са завършени и може би не са докрай точни поради малкия брой на участниците в опита. Но дори и тези данни са интересни по следните причини. Първо, оказва се, че волевите хора най-често са и добри. Второ, страхливите пък са склонни да проявяват злоба (при тях са еднакви малките четириъгълници) и обратно — злобните често са страхливи. Естествено, съществуват безброй междинни форми между волята, страхливост-та и злобата, които също могат да бъдат измерени, както и други ментални характеристики на човека.
4. Обективният анализ на чувствата и усещанията все още беше твърде повърхностен. Но дори първите получени сведения ни впечатлиха.
Какво са чувствата? Любов, негодувание, озлобеност, удовлетвореност, толкова често описвани от поети и писатели. Лекарите например рядко им обръщат внимание, макар чувственият елемент винаги да присъства в страдащия организъм. Ненапразно се твърди, че майката може да излекува детето с любовта си. Може ли да се измери например степента на влюбеност или на възмущение? Мисля, че в недалечно бъдеще ще е възможно, след като компютърният анализ включи по-голям брой офталмогеометрични параметри. Но засега — при положение, че сме в състояние да анализираме само 2 параметра от 22, изследванията са доста неточни.
Усещанията (болка, прилив на енергия и т.н.) се измерват поточно дори въз основа само на посочените параметри. Нямахме обаче достатъчно капацитет за статистически анализ — все пак центърът ни е хирургическа клиника и основните ни сили отиват за разработване и провеждане на операции.
Може да се каже, че офталмогеометричният анализ на чувствата и усещанията ще отвори нови перспективи не само в медицината, а и в други научни области, особено в психологията. Със сигурност психологията на бъдещето ще прилага математически офталмогеометрични методи.
5. Диагностирахме психични заболявания при неколцина пациенти, болни от шизофрения. Не открихме никакви типични аналогии по отношение параметрите на големия четириъгълник. При всички шизофреници обаче малкият четириъгълник напомняше триъгълник, обърнат с върха надолу. Разбира се, не може да се поставя диагноза „шизофрения“ само въз основа на промените в малкия четириъгълник. Трябва да се взимат предвид по-голям брой параметри, при които дори на пръв поглед се забелязват редица специфични промени, изискващи сложна математическа обработка.
Перспективата да се диагностицират психични заболявания чрез офталмогеометрията според мен е обоснована. Работата е там, че съвременните психиатри прилагат чисто субективни методи. Те се основават на субективното възприемане от страна на лекаря на отговорите на поставените въпроси. Субективизмът в тази област стига дотам, че по цял свят се спекулира с истинността или неистинността на психичното заболяване (спомнете си сталинските репресии или безбройните криминални дела). Внедряването на офталмогеометричния метод означава допълнителна обективна информация, спомагаща за диагностицирането на заболяванията.
6. Диагностициране на соматични (телесни) заболявания чрез метода на офталмогеометрията направихме при 4 болни от цироза на черния дроб и 4 души с онкозаболявания в напреднал стадий. При онкоболните не открихме специфични промени във формата на големия и малкия четириъгълник, затова засега не можем да говорим за диагностициране на рак, още по-малко — в ранен стадий. При болните от чернодробна цироза малкият четириъгълник преминава в обърнат с върха надолу триъгълник. Дали той е диагностичен признак за цироза? Не, разбира се. Промени на малкия четириъгълник в триъгълник открихме и при болните от шизофрения, при хората със злобен характер (спомнете си групата „злоба“) и при страхливите (хората от групата „страхливост“). Хайде да се замислим! При всички тях общото е негативният момент: соматично заболяване (цироза на черния дроб), душевно страдание (шизофрения) или отрицателни ментални характеристики (злоба, страхливост). Оттук следва и предположението, че малкият четириъгълник е индикатор за негативната психична енергия.
По времето, когато работех над този проблем, не знаех, че древните източни лечебни методи (лекуване с „вътрешна енергия“) се основават на освобождаването на организма от негативна енергия. Дори и не предполагах, че любовта и състраданието, широко пропагандирани на Изток, са противоотрова не само за злобата и страхливостта, но и за появата на болести. Естествено и в най-фантастичните си сънища не съм си представял, че освобождаването на организма от негативната психична енергия може да доведе до чудото сомати — до „консервирането“ на живо човешко тяло при запазване на жизнеспособността за хиляди и милиони години.
Що се отнася до диагностицирането на соматични заболявания чрез офталмогеометрията, засега нямам отговор на този въпрос. Изследванията трябва да продължат.
7. Определянето на националността на даден индивид по метода на офталмогеометрията показа, че критериите се очертават доста ясно. По формата на големия и малкия четириъгълник можем да разпознаем не само китаеца от европееца или негъра от индонезиеца, а и да определим някои по-фини национални черти. Подробно изучихме този въпрос при анализирането на различните раси, съществуващи на нашата планета. А необходимостта от подобен анализ възникна след решението ни да приложим офталмогеометрията при проблема за произхода на човечеството. В детайли ще ви запозная с него в следващата глава.
Привършвайки, бих искал да кажа, че не се гледаме в очите от празно любопитство. От очите на събеседника черпим информация за неговите чувства и усещания, които се отразяват върху очната област на лицето и сложната конфигурация от геометрични параметри. Подсъзнателно ние сме способни да анализираме тези геометрични фигури и да си съставяме мнение за мислите, здравето, чувствата и усещанията на човека срещу нас независимо от думите му. Затова, ако искате да сте искрен човек, без задни мисли, винаги гледайте събеседника си право в очите и не носете черни очила. Тогава ще правите впечатление на силен и честен човек.

Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #5 -: Май 29, 2010, 11:46:28 »

          „Средностатистическите очи“. Миграционните пътища на човечеството по земното кълбо

В предишния параграф изказах мнението, че с помощта на офталмогеометрията могат да бъдат изучени човешките раси. Въпросът за възникването им е безкрайно интересен. Наистина, защо хората от различните краища на планетата не си приличат? Съществуват ли закономерности при промените във външността им, породени от района, в който живеят? Къде се намира центърът, от където произлиза човечеството? От кого произлизаме?
Мнозина учени са се опитвали да намерят отговори на тези въпроси. Едни доказваха божествения произход на човека (идеалистите), други — произхода му от маймуната (материалистите-дарвинисти). Сред втората група учени имаше и такива, които твърдяха, че различните видове човешки раси произлизат от различни видове маймуни.
Съществуват множество класификации. Френският учен Кювие разграничава например три раси — бяла, черна и жълта. Деникер (1902 г.) — 29. В Британската енциклопедия (1986 г.) са описани 16. Но най-пълната и фундаментална класификация според мен е съставил съветският учен А. Ярхо (1935–1936 г.), описал 35 човешки раси и илюстрирал труда си с прекрасни снимки и рисунки на хора от различни райони на света.
Като пристъпихме към изследването на проблема, направихме качествени фотокопия на представителите от всичките 35, представени в книгата щ А. Ярхо, и изрязахме очните им лицеви части. После с помощта на скенер ги въведохме в компютър и ги анализирахме. Разликите се очертаха ясно. Какви обаче бяха математическите закономерности между тях?
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #6 -: Май 29, 2010, 11:47:17 »

          „Средностатистическите очи“

Опитвайки се да отговорим на поставения въпрос, изчислихме „средностатистическите очи“. Та нали роговата константа ни позволяваше да определяме офталмогеометричните параметри с абсолютни цифри. Оказа се, че „средностатистическите очи“ принадлежаха на тибетската раса!
— Нима е прав Николай Рьорих? — възкликнах аз.
От детските си години почитам Н. Рьорих и го смятам за кумир на руската наука. В периода 1925–1935 г. той предприема няколко тибетски и хималайски експедиции, в резултат от които изказва предположението, че човечеството е възникнало в Тибет и оттам се е разпространило по цялото земно кълбо. Рьорих се обосновава с исторически и религиозни факти.
Чрез математически анализ на очите от различни раси ние доказахме, че средностатистическите офталмогеометрични показатели също принадлежат на тибетската раса. Случайно ли е?
Разсъждавайки по темата, разпределихме различните раси според степента им на сходство със „средностатистическите очи“. Отначало не ни се удаваше — офталмогеометричните параметри не се подреждаха в стройна редица. Успяхме едва когато започнахме да разпределяме различните раси според четирите корена на „средностатистическите очи“ на тибетската раса. Иначе казано, само 4 раси имаха приблизително еднаква степен на математическо сходство с очите на тибетската раса: палеосибирската, южноазиатската, памирската и арменоидната.
За разлика от първите три арменоидната имаше по-малка степен на сходство с тибетската раса. Но без да я разположим до тибетската раса, не се получаваше разпределянето на расите според степента на математическо сходство на очите със „средностатистическите очи“.
И тъй, след като обособихме 4-те корена, успяхме да разпределим човешките раси в техните рамки. Образува се ясна система. След това разположихме снимките на човешките раси върху картата на света в онези места, където те живеят от древни времена. Съединихме ги с линии в съответствие с математическото сходство на очите в рамките на горепосочените корени. Така се получи офталмогеометричната схема на миграцията на човечеството по земното кълбо.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #7 -: Май 29, 2010, 11:48:02 »

  Миграционните пътища на човечеството по земното кълбо

По този начин, според данните на офталмогеометрията (а това е сух математически анализ!), се получи, че човечеството е възникнало в Тибет и оттам се е разпространило в четири основни направления:
— път А: Сибир — Америка — Нова Зеландия;
— път В: Тайланд — Индонезия — Австралия;
— път С: Памир — Африка;
— път D: Казказ — Европа — Исландия.
Във всеки отделен случай се проследява точната динамика на промените в офталмогеометричните параметри, съставени според принципа за степента на математическото им сходство със „средностатистическите очи“ на тибетската раса. С една дума, по всяко от направленията представителите на човешките раси бяха разположени така, че съседните две раси имаха максимална степен на математическо сходство на офталмогеометричните параметри, а степента на математическо сходство с очите на тибетската раса намаляваше паралелно с отдалечаването от Тибет.
Но да разгледаме по-подробно пътищата за миграция и да ги съпоставим с историческите факти.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #8 -: Май 29, 2010, 11:48:47 »

Ще направя моя лична вметка тук.В книгата има много подробни илюстраций,но няма как да ги покажа във темата.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #9 -: Май 29, 2010, 11:50:17 »

                   Път за миграция А и В

По този най-дълъг път (Сибир, Америка, Нова Зеландия) след тибетската се подредиха следните раси: палеосибирската, урало-алтайската, лапоноидната, балтийската, южносибирската, централноазиатската, ескимоската, манджуро-корейската, атлантическата, южноамериканската, палеоамериканската, патагонската, тихоокеанската, средноамериканската и полинезийската.
При това от основната линия на промени в очите се отклоняват няколко посоки: от урало-алтайската раса — лапоноидната и балтийската (една след друга в съответствие с принципа за промените в очите); от южносибирската раса — централноазиатската, ескимоската и манджуро-корейската (отделно една от друга); от патагонската раса — тихоокеанската.
Не съм историк и ми е трудно да преценя кои съвременни нации и националности влизат в състава на дадена раса. Аз съм професор по очна хирургия и единствено по волята на научната логика бях принуден да се докосна до толкова неспецифична за мен област. Ще си позволя обаче накратко да опиша пътищата за миграция на човечеството от Тибет, получени благодарение на офталмо-геометрията. Дано историците ми простят онези неволни грешки, които навярно ще допусна.
По път А човечеството е мигрирало от Тибет на север. Новите условия на живот са оставили своя отпечатък върху външността и най-вече — върху очната част на лицето (палеосибирска раса). От нея се е отделила урало-алтайската, представена в наше време (според мен) от алтайците и башкирите.
Урало-алтайската раса е станала родоначалник на задъдения западен клон, в който последователно влизат лапоноидната (лопари) и балтийската раса. Представители на последната според мен са финландците. Не изключвам също така, балтийската раса (може би заедно с лапоноидната) да е прародител на съвременните татари, чиито очи съм изследвал. Към същия клон могат да се причислят естонците и унгарците.
Следващ етап в системата на последователната офталмогеометрична променливост е южносибирската раса, широко разпростряла се по територията на Сибир и Казахстан. Към нея се отнасят съвременните казахи и много от народите на Севера (ненците, якутите, чукчите и др.). Южносибирската раса дава три самостоятелни задънени отклонения: централноазиатската, манджуро-корейската и ескимоската раса. Съвременните монголци са представители на централноазиатската раса. Манджуро-корейската е прародител на сегашните китайци, японци и корейци. Задъненият клон на ескимосите се е разпространил по територията на Чукотка, Аляска и северното крайбрежие на Канада и Гренландия.
Южносибирската раса се е насочила и към американския континент, където постепенно се е трансформирала в атлантическа раса (североамериканските индианци). При по-нататъшното разпространение на човечеството по американския континент от север на юг се е извършвал преход от една раса в друга. От атлантическата, по данни на офталмогеометрията, е произлязла южноамериканската раса, зародила се някъде в Северна Америка, но без особени примеси е преминала в южната част на континента. От нея е произлязла палеоамериканската раса, а от нея — патагонската, произвела задънения клон на тихоокеанската. Патагонската раса дава отклонението на централноамериканската раса, която според мен по-късно се е преместила от Южна Америка в района на централна Америка и е представена сега от съвременните мексиканци.
От централноамериканската раса се отделя полинезийската. Нейните представители построяват плавателни съдове и преплуват Тихия океан, като стигат до далечна Нова Зеландия. Как да не си спомним Тур Хейердал, който с тръстиковата си лодка „Ра“ доказа, че е възможно да се преплува Тихия океан! И тъй, според офталмогеометрйята аборигените на Нова Зеландия са дошли не от разположената наблизо Австралия, а от далечната Южна Америка.
Чел съм, че племето лоло от Нова Зеландия е достигнало Тибет. Кръгът се затваря.
Съвпада ли офталмогеометричната система с историческите данни?
Обикновено историците съдят за нациите и народностите въз основа на особеностите на езика и културата. Според мен това не е достатъчно. Езикът може да се усвои при тесни взаимоотношения с друг народ — руският например е станал преобладаващ и дори единствен език за част от малките народи на Русия (сега срещаме представители на чуваши, мордви, коми и други народи, които говорят само руски и го смятат за роден език). Културата също търпи промени при близък контакт с друг народ. Въпросът за расите, народите и нациите е доста сложен и объркан. Все пак ще се постарая да очертая някои паралели.
В Москва намерих финландец и японец — поканих ги заедно да вземат участие в дискусия за произхода на народите. Високият светлокос финландец и нисичкият тъмнокос японец седяха във фотьойлите и с интерес се разглеждаха взаимно, замислени над въпроса от кого ли е произлязъл всеки от тях.
— Господа — започнах аз, откривайки срещата, — в резултат на подробно математическо изследване на очите на различните раси по света стигнах до заключението, че вие — финландецът и японецът — имате еднакъв произход. Моля ви да се погледнете и да се опитате да откриете има ли нещо общо между вас.
Те се вгледаха един в друг и едновременно избухнаха в смях.
— Няма нищо общо, ако не се брои, че и двамата сме човеци — каза японецът.
— Не бързайте с изводите — продължих аз. — Съществуват четири корена за произхода на различните раси по света. Вие и двамата произхождате от първия. Погледнете офталмогеометричната карта на мигрирането на човечеството от Тибет — единният първи корен има няколко миграционни клона. Един от тях завършва с вас, финландците (балтийската раса), другият — с вас, японците (манджуро-корейската раса). Но коренът на произхода ви е един и същ. Ето, вижте! При вас би трябвало да се намерят общи признаци или обичаи, но те са изключително древни. Избройте, моля ви, някои обикновени битови понятия като огън, вода, небе, земя, дом, жена на японски и на финландски — възможно е да откриете прилика или общ корен.
Между финландеца и японеца се завърза оживен разговор на лош руски и продължи около два часа. Отначало се опитвах да записвам фински и японски думи с общ корен, да уловя смисъла на общото в древните им обичаи. После се отказах, защото двамата, увлечени от разговора, не ми обръщаха внимание и продължаваха да спорят, когато ги молех да запишат една или друга дума. Затова сега, след като изминаха няколко години, ми е трудно да възпроизведа беседата им съвсем точно.
— Я виж ти — обади се по-напереният японец, — наистина с него имаме нещо общо. Братя сме по кръв.
— Между другото — присъедини се финландецът, — трябва да пропагандирате по-нашироко своите изследвания. Те ще послужат на борбата за мир в света. Защото всички смятат, че арийската раса е най-качествената. А ето, ние открихме, че между нашите езици съществува сходство, както и в обичаите. И аз погледнах на японеца като на свой кръвен брат, макар изобщо да не си приличаме.
— Кажете, има ли сходство между мен и един негър? — попита японецът.
— Едва ли, но между негър и памирец… може би има — отвърнах аз.
Разбира се, че не гарантирам за научната точност на беседата между финландеца и японеца. Но фактът, че наистина откриха нещо общо помежду си, е интересен и показателен. Контролни изследвания (например среща между японец и негър, които са с различен произход) за съжаление не успях да проведа.
Други исторически паралели, потвърждаващи описания път на мигриране, са например хипотезите за азиатския произход на американските индианци или за американския произход на новозеландските аборигени, както и фактът за близкия контакт на аборигените от Чукотка и Аляска.
Вярно е, че предметът на нашето изследване е с корени, стигащи до древността, затова е и доста спорен. Трудно е да се намерят преки доказателства. Независимо от това ще продължа с описанието на другите пътища за миграция на човечеството, получени при офталмогеометричните изследвания.
Получи се така, че в югоизточния път на миграция след тибетската раса се подредиха последователно: южноазиатската, папуа-ската, меланезийската, ведо-индонезийската и австралийската. От основната линия на промени в очната област се отклонява друг клон — папуаската раса дава азиатско-пигмейската, която на свой ред поражда дравидската и айнската раса.
В рамките на път В в дълбока древност човечеството е мигрирало от Тибет на югоизток. Естествените условия на обитаваната среда са повлияли върху външността на хората, в резултат на което се е появила южноазиатската раса. В наше време нейни представители (според мен) са тайландците, виетнамците, кампучийци-те и южните китайци.
Преселението по южните острови (Филипините, Индонезия) е довело до появата на папуаската раса, породила азиатско-пигмей-ската в пределите на Индонезия.
Според представите ни папуасите и пигмеите са олицетворение на диваци. Посещавал съм Индонезия, но не съм общувал с чистокръвни пигмеи и папуаси, затова не мога да съдя за умствените им способности. Никой не знае какви са били в зората на човечеството. Може би регресът и подивяването са настъпили по-късно.
По данните на офталмогеометрията клонът на азиатско-пигмей-ската раса е дал две отделни отклонения и е породил дравидската и айнската раса. Представители на първата според мен са южните индийци. При посещението си в Индия забелязах, че външността им е доста по-различна от тази на северните. Южняците са потъмни, косите им са къдрави, а очите — коренно различни в сравнение с тези на северняците. Мисля, че прародител на северните индийци е тибетската раса, а южните — както вече споменах — са представители на дравидската раса.
На една от конференциите в Индия попитах индийски лекар, притежаващ всички признаци на дравидската раса:
— Кажете, случайно да знаете откъде в древни времена са пристигнали южноиндийските племена?
— Казват, че предците ми са пристигнали в Индия от островите на Полинезия — отговори ми той.
— Съвпада — констатирах аз.
На същата конференция открих индийски лекар с всички признаци на тибетската раса.
— Извинете — обърнах се към него, — северните индийци се различават по външността си от южните. Как мислите, южняците винаги ли са живели тук, или са пришълци за Индия?
— Не съм съвсем сигурен, но като че ли южните индийци в прастари времена са пристигнали от някъде другаде в Индия — каза лекарят с тибетски черти.
— Ето вашата външност — продължих аз. — Тя ви определя като коренен представител на северните индийци. Вашите предци също ли са дошли на територията на Индия от други земи?
— Винаги сме живели тук — отговори лекарят.
„И той наистина е прав — помислих си аз. — Тибет и Северна Индия имат обща граница.“
Според офталмогеометрията споменатата вече азиатско-пигмейска раса е породила и айнската раса. Съвременните айни живеят в северните райони на Япония и външно рязко се отличават от другите японци. Когато посетих страната на изгряващото слънце, намерих кореняк японски айн и поговорих с него.
— Извинете, вие айн ли сте?
— Не, аз съм японец.
— Не ви питам за гражданството, а за вашите предци. Те айни ли са?
— Да.
— А знаете ли какво се говори сред вашите хора за произхода на айните? Откъде са пристигнали в Япония?
— Сред малобройния ми народ битува мнението, че нашите предци са построили кораби и са доплували дотук от далечна Полинезия — отговори айнът, чиято външност явно го отличаваше от другите японци.
И в този случай не мога да гарантирам за научната точност на проведения разговор, както в беседата с южния и северния индиец. Получените сведения от отделни лица все още не са истина. Възможно беше само да се съгласяват с мен. Решаващата дума имат историците. Но дори единичните съвпадения с нашата офталмогеометрична схема за мигрирането на човечеството от Тибет будят любопитство и заслужават внимание.
Път В завършва в Австралия. Очите на австралийските аборигени рязко се различават от тези на новозеландските аборигени, но за сметка на това съвсем точно се вписват в системата на офталмогеометричните промени по път В, като се явяват техен краен етап. Затова, ако се вярва на нашата схема, австралийските аборигени са пристигнали в Австралия от островите на Полинезия, но не са успели да преодолеят пролива и да достигнат до съседната Нова Зеландия. Предците на новозеландските аборигени пък са преплували Тихия океан и са стигнали до жадуваните острови, но не са могли да се разпространят из съседна Австралия.
Австралия е много стар континент. Някои учени смятат, че тя е оцелялата част от легендарната Атлантида, че нейната уникална флора и фауна са се запазили оттогава. В Австралия живеят много коренни племена. Възможно е част от тях да са дошли от Полинезия (съответно на офталмогеометричната схема), а други да са останали от времето на древния континент Атлантида. Но за това ще стане дума по-късно.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #10 -: Май 29, 2010, 11:50:49 »

                    Път за миграция С

Според степента на математическото сходство на очите по този път след тибетската раса се нареждат: памирската, етиопската, негърската, африкано-пигмеоидната и бушменската. От памирската раса се отклонява севернокавказката.
Това е черният клон на мигриращото от Тибет човечество. Оказа се, че прародител на черните раси (етиопската, негърската, африкано-пигмеоидната и бушменската) е памирската раса. Нейни представители в наше време според мен са таджиките и другите народи в Памир. От същата памирска раса е произлязла севернокавказката, представена в съвремието от многобройните кавказки народи.
Защо по този път кожата на хората е потъмняла? Не можем да изключим влиянието на климатичния фактор, тъй като и по другите миграционни посоки са настъпили промени в цвета на кожата. Например по миграционния път В тя се е оцветила от жълто (тибетската раса) в кафяво (австралийската раса), а в отклонението, отдалечило се от папуаската раса, стига до черно (дравидската раса).
Явно обаче черният цвят на човешката кожа на африканския континент може да има и друг генезис. Според една от хипотезите човечеството е произлязло паралелно и в Африка, където по начало си е било черно. Възможно е тибетският и африканският източник за произхода на човечеството да са се смесили. Освен това някои данни от научната литература свидетелстват, че предишната цивилизация на атлантите се е деляла на жълти и черни хора. Не са ли африканските негри потомци на някога могъщите черни атланти? Трудно ми е да отговоря на този въпрос, но в следващите глави, където по-подробно се спирам на проблема за тайнствената цивилизация на атлантите, читателят ще открие интересни разсъждения и факти по темата.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #11 -: Май 29, 2010, 11:51:24 »

               Път за миграция D

Той обхваща следните раси след тибетската: арменоидната, динарската и северната. Арменоидната е дала отклонение — средиземноморската раса, а динарската е последвана от алпийската.
Но по системата на математическото сходство на очите тук тибетската раса е по-отдалечена от арменоидната раса, отколкото в предишните пътища — от палеосибирската, южноазиатската и па-мирската. Затова предположихме, че между тибетската и арменоидната има още една, невключена в класификацията на А. Ярхо. Коя е тя?
Посещавал съм Иран няколко пъти и всеки път се учудвах на доведената до абсурд фундаменталистко-ислямска реалност. По време на рамадана например човек, хапнал преди залез слънце, може да бъде арестуван. При 40-градусова жега жените ходят с плътни черни хиджипи, покриващи всичко освен очите. Иранците са чернокоси и мургави, те най-много приличат на азърбайджанците. Но сред тях понякога се срещат светлокоси и рижи и дори със светла кожа.
— Кои са тези светлокоси хора? — попитах аз моя колега офталмолог в Иран.
— Това са персийци — отговори той.
— Нима персийците не са чернокоси и мургави?
— В Иран около 40% от населението са азърбайджанци, има голям брой кюрди, белуджи и други народи; всички те са с тъмни коси и мургава кожа. А коренното население — персийците, са светли. Те наистина са се смесили с други народи, но истинските персийци в Иран се отличават рязко.
Тогава си спомних, че Хитлер е смятал за кръвни братя на арийската рас
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #12 -: Май 29, 2010, 11:51:59 »

             Еврейският феномен

Изхождайки от факта, че първоначалното им местоположение е Синайският полуостров (Обетованата земя), отнасям евреите към средиземноморската раса. Затова техни „кръвни братя“ са арабите, гърците, южните италианци, испанците. Знае се обаче, че този народ е с изключително разнообразна външност: от белокожите европейски до почти черните етиопски евреи. Каква е причината?
В сравнително неотдавнашен исторически период еврейският народ е загубил земята си и се е разпилял по различни части на земното кълбо, запазвайки нацията си чрез религиозната забрана срещу смесени бракове. Разбира се, тази забрана не е действала 100%, но все пак влиянието й не може да се отрича. Затова е неясно, защо въпреки запазването на нацията и присъщите й особености (култура, обичаи и т.н.) външността на евреите толкова рязко се различава според географския принцип. Бухарските евреи приличат на узбеките, кавказките — на кавказците, немските — на германците, мароканските — на мароканците, етиопските — на етиопците и т.н. Смесените бракове, доста чести впрочем, не биха могли да повлияят толкова силно върху външния облик на евреите — иначе те биха били асимилирани.
Отговорът на поставения въпрос може би е свързан с биополе-вия контакт на хората от различни нации, предизвикващ взаимното въздействие на външните белези. Тази мисъл ми хрумна, след като прочетох трудовете на А. В. Цзян (гр. Хабаровск) за експериментите с биополетата на животински ембриони и растителни семена. Доктор Цзян, облъчвайки кокоше яйце с биополе на пате, постигнал раждане на пиле с патешки крачета. По същия метод се сдобил с тикво-краставица, крушо-ябълка и други генетично смесени видове.
По същата логика можем да твърдим, че бухарските евреи например постепенно са придобили чертите на узбеките не само защото понякога е имало смесени бракове, а и понеже е било налице биополевото въздействие на узбеките върху евреите по време на ембрионалното им развитие. Същият принцип е действал вероятно и при тъмнокожите етиопци, светлокожите германци, мургавите кавказци и т.н.
Естествено биополевото предаване на генетичната информация не може да обхване всички функции на човешкия организъм (работата на мозъка, сърцето, черния дроб и т.н.), но е напълно реално да въздейства върху външните белези. Разбира се, тази хипотеза се нуждае от научно-експериментално потвърждение и в бъдеще, когато науката достигне по-сериозно ниво в изучаването на биополевите ефекти, вероятно ще бъде проверена.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #13 -: Май 29, 2010, 11:52:36 »

        Расизъм или единство на народите

За обикновените хора думата раса най-често носи отрицателен заряд, понеже напомня за германския расизъм и войната, започната от фашистите в името на тази идея. Още веднъж ще повторя, че цялата наша човешка цивилизация се определя като арийска (преди нас са съществували цивилизациите на атлантите и лемурийците), докато Хитлер и неговите идеолози неправомерно присвоиха това название само за един народ, подчертавайки изключителната роля на германците.
Понятието раса е антропологично, а не политическо. Тук няма аналогии между вида раса и степента на умствените или предприемаческите способности на хората. Нещо повече — офталмогеометричните изчисления показаха, че съществува строга зависимост в промените на очите по четирите пътища за мигриране на човечеството от Тибет, което не позволява на една раса да бъде поставяна над други. Некоректно е да се смята, че последните раси в края на всеки път на миграция са най-развити. Сравнете например миграционните пътища D и В — високоразвитата последна раса от път D и полудивата австралийска раса в края на път В.
Степента на развитие при различните раси зависи не от антропобиологичния признак, а от съчетаването на обстоятелствата, издигнали начело умни, добри и инициативни лидери, способни да насочат народа си по пътя на прогреса и да създадат условия, гарантиращи опазването на прогресивното начало и в бъдеще.
Трябва да признаем, че степента на развитие на северната раса (германци, англичани, американци и други) е по-висока от тази на динарската раса (славяните) в сегашния исторически момент. Но да си спомним времената на Петър I! Русия претърпява огромен бум в развитието си, продължил и след смъртта му, и едва Октомврийският преврат от 1917 г. прекъсва възможността Русия да се превърне във водеща страна от световен мащаб. Погледнете Япония, която от треторазредна сила, днес е една от водещите страни благодарение на умната политика на лидерите си.
Разбира се, трудно е да се очаква икономическо чудо от австралийските аборигени или папуасите в Индонезия например. Липсата на прогрес в даден исторически период, довел до постепенното подивяване на хората, се е отразил и върху умствените способности на представителите на тези раси.
И тъй, според мен степента на развитие на една или друга раси се определя от характера на историческото й развитие — колкото по-дълго е вървяла по пътя на прогреса, толкова е по-развита, и съответно обратната зависимост. Стабилното състояние не продължава твърде дълго. Стабилността постепенно се трансформира в регрес. Човекът е създаден от Бог като постоянно прогресиращо същество — той е обречен да прогресира. Иначе регресира и подивява.
Офталмогеометричните изследвания доказаха (наред с други подобни търсения и хипотези), че човечеството е произлязло от един общ източник, в крайна сметка — от гените на едни и същи прародители. Появило се е в Тибет и се е разпространило по цялото земно кълбо. И затова то е единно по биологически и генетически показатели, всички ние сме братя или сестри.
Естествено деградиралите и подивели народи са били, биват и ще бъдат изтласквани от по-развитите народи. Няма защо да ги съжаляваме твърде много — те сами са виновни за положението си. Човечеството обаче очевидно скоро ще организира планетарна държава и ще заговори на един общ език. Диктува го не толкова здравият разум, колкото генетико-биологическата човешка същност.
Бележки
[1] Не е правомерно само немците да бъдат определяни като арийци. В много сериозни източници (Е. Блаватская, Н. Рьорих и др.) названието арийци се отнася за всички хора от съвременната човешка цивилизация на Земята. ↑
[2] Тук не се взима под внимание колонизирането на континентите и формирането на страни като САЩ, Австралия и т.н., датирани доста по-късно. ↑
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #14 -: Май 29, 2010, 11:53:20 »

        Чии са очите, изобразени върху тибетските храмове?

И тъй, анализирайки очите на човешките раси, стигнахме до извода, че съвременното човечество е възникнало от единен тибетски корен. Кой обаче е първоизточникът на човечеството в Тибет? Кои са прародителите?
Съществуват безброй хипотези за произхода на земното човечество. Повечето учени от материалистическото направление са единодушни, че човекът на Земята е произлязъл от маймуната. Те виждат доказателства за тази теория в археологическите открития за първобитните хора и техните примитивни оръдия на труда, проследяват ясната динамика в развитието от човекоподобните маймуни до напълно съвременния човек. Като че ли не бихме могли да не вярваме?
Но целият този динамичен процес би могъл да се обърне и наопаки — как маймуната произхожда от човека. Доказателствата за тази теза са не по-малко, отколкото в теорията на Дарвин. И сега на планетата съществуват племена, чиято степен на подивяване е такава, че тези хора са значително по-близо до маймуната, отколкото до човека. Затова „маймунският вариант“ съвсем не е чак толкова убедителен, колкото изглежда на пръв поглед.
Някои учени смятат, че първоизточник на човечеството е снежният човек. Сигурно няма „крушка без опашка“ и снежният човек наистина съществува. Твърде много народи са запазили легенди за него (в Тибет — йети, в Якутия — чучун), но засега поне е невъзможно да се прокарат убедителни аналогии между снежния човек и съвременния homo sapiens.
Битува също така мнението, че човешкото семе е донесено на Земята от извънземни, но засега нямаме сериозни потвърждения в полза на този възглед.
Всеки образован човек е чувал легендите за могъщите атланти, живели на Земята от незапомнени времена. В специализираната литература (Е. П. Блаватская, източните религии и др.) се казва, че преди нас земното кълбо е било обитавано от няколко цивилизации, чието ниво на развитие значително е изпреварвало нашето. Може би точно атлантите, загинали в глобален катаклизъм, са дали израстъка на съвременното човечество? Може би към тибетския му произход е съпричастна и тайнствената Шамбала, разположена според легендите също в Тибет? Права ли е религията, която твърди, че земният човек е бил създаден от Бог чрез уплътняването на Духа и, развивайки се, под формата на многостъпаловидни цивилизации, е стигнал до наши дни?
Разсъждавайки по тези въпроси, полагах усилия да пристъпвам научно към проблема, макар че при подобен род изследвания няма как да получиш безспорни доказателства.
Щом бяхме започнали да изследваме дадения проблем от анализа на очите, мислех аз, би трябвало да продължаваме в същата посока. С една дума, „средностатистическите очи“ на човечеството са локализирани, образно казано, в Тибет. Може би този факт е случайна анатомическа вариация в очите на тибетската раса? Или има по-дълбок и дори загадъчен смисъл? Дали древните не са познавали офталмогеометрията и съзнателно не са оставили изображението на очите си в Тибет, за да можем след време да възпроизведем облика им? Може би тъкмо „средностатистическите очи“ са ключът към разгадаването на основния за човечеството въпрос: от кого произхождаме?
Многобройните „може би“ не задоволяваха научното ни любопитство. Налагаше се да търсим факти.
Активен
Страници:  [1] 2 3 ... 9   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Ексцентричен учен създаде "удивително проста теория на всичко"
Езотерика
delfin 0 4366 Последна<br />публикация Юни 17, 2009, 14:07:55
от delfin
Ернст Мулдашев в България!
Обща тематика
pluton 0 1316 Последна<br />публикация Април 27, 2010, 22:41:07
от pluton
Великият Ернст Мулдашев с мнение за България « 1 2 »
За България
Аэ съм 18 5918 Последна<br />публикация Януари 07, 2012, 15:33:41
от AlienNetwork
НАПРЕД НАРОДЕ ИДВА ВЕЛИКИЯТ ЕРНСТ МУЛДАШЕВ
Обща тематика
Иван 0 620 Последна<br />публикация Декември 19, 2012, 03:51:57
от Иван
Всяка неделя - Ернст Мулдашев
Видео клипове
Release the GooD :) 0 791 Последна<br />публикация Януари 10, 2013, 18:58:47
от Release the GooD :)

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright