Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 [2] 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Шамбала  (Прочетена 9173 пъти)
delfin
Гост
« Отговор #15 -: Ноември 21, 2009, 09:18:31 »

"В Рила е най-старата Школа. Хималаите са нови планини. В Рила има стар институт, та някой път от Хималаите идват да се учат от библиотеките на Рила. В Алпите има школа, но Рила е най-старата школа. В Рила са складирани знанията за Индия, за Египет, все от Рила е отивала културата.

- Какво е значението на тези свещенни центрове?

- Те работят за Новата Култура.

Тия светли същества не се явяват на хората, освен ако не изпитват любов към тях.

Клон от Агарта има и на Рила - между Рупите и Мусала - Скакавците и на Рупите.

Има клон и на Седемте Езера. Жителите на Агарта са с етерни тела. Те си имат разкошни обзаведени жилища, на езерата има врата, която води към жилищата на Агарта."


Петър Дънов
Активен
delfin
Гост
« Отговор #16 -: Ноември 21, 2009, 11:36:21 »


16. ...Ламата говори за местоприбиваването на великите Риши. Всеки описва Шамбала по своему. Разказът за съкровищата е верен, защото те биват различни. Легендата за воините по целия свят не е лишена от основания. Има и много врати, и огледала. Самата легенда за издаването на пропуски за Шамбала от Таши Лама е символична. Появяването на еднообразни символи в различни части на света е знак за разпространението на истината. Дори в старо Мексико са знаели за Свещената Планина, където живеят избрани хора. Не е чудно, че азиатските народи пазят спомена за Свещената Планина. Координатите на мястото са приблизително верни, но неканеният няма да го намери.

70. ... Символичните изрази, създадени през вековете, са превърнати в неправдоподобни истории за купища съкровища, върху които са се възкачили Повелителите на Шамбала. Трудно може да се установи причината за подобни ужасни преувеличения, но с тях тамошният народ е искал да разхубави мястото на световното Средоточие. Воините на Шамбала са непобедими и нямат чет. Техният Предводител поразява цялото зло и въздига Царството на Доброто - така мисли Изтокът и пази до сърцето си преданието за победата на Светлината. Всяко разкрасяване за прослава на Светлината, може да бъде простено, но Западът мисли обратното. Той иска да разобличи всичко, да смъква воалите дотогава, докато не стигне до безобразно подценяване на понятието.

134. ...Много важен терафим за Братството е камъкът от Далечните Светове. Много е писано за този камък. Парче от него шества като вестител по света, появявайки се в ръцете на избраниците. Хората са го наричали с името Граал и с много други имена. Преданията от всички векове пазят различни сведения за значението на камъка, но неговото основно значение не е споменато. Камъкът съдържа вещество, което помага да се съхраняват вибрациите, свързващи ни с Далечните Светове. ... Някой може да се поинтересува от обстоятелствата, свързани с намирането на камъка. Именно мястото на неговата поява легна в основата на Шамбала, усилвайки химическото значение на Обителта.

16. ... Мнозина се опитват да Ни открият. Ние удържаме такива пътешественици. Човек трябва да Ни намери не географски, а в духа си. Вие знаете какво очакват от Нас. Не само очакват, но и изискват, а оплакванията им късат и последните нишки. ...

Ние открито помагаме на страдащите, но по Вратата не бива да се блъска с юмруци. Казано е: "Царството Божие се превзема с щурм", - но в духа. Нека хората мислят за Братството и помнят къде е истинската Врата.


"Агни йога" - "Надземното"


5. Шамбала е необходимото място, където духовният свят се съчетава с материалния. Както магнитът има точка на най-силно привличане, така вратата на духовния свят е отворена в планинската Обител. Височината на Хауризанкар благоприятства магнитния ток.

Стълбата на Яков е символ на Нашата Обител.


"Агни йога" - "Озарение" - част 2, ІІ


17. Колко повърхностно разбират отговорността, щом си представят Шамбала като място за отдих! Ако хората знаеха, че Братята на човечеството носят тежестта на тяхното съзнание, отговорността за помислите им! Ако знаеха, че същност на Шамбала е Източникът, който подготвя по-добро стъпало за планетата!
Ние насищаме земната кора и дано хората осъзнаят, че е време да се опомнят. Космосът чака!


"Агни йога" - "Йерархия"
Активен
delfin
Гост
« Отговор #17 -: Ноември 21, 2009, 11:39:13 »

"Шамбала, според мен, ни е нито тук, нито там. Тя не може да бъде открита на нито едно земно място, но да, много земни места са врати към Шамбала.

Шамбала може да бъде видяна и посетена и в почти всяко учение е посочена "карта", която да упъти търсача и пътника. Въпросът е човек да умее да "чете карти" и да е запознат със строгия метафоричен език.

Казват, че Шамбала е много красиво царство/Свят. Убеден съм в това.

Не един или два пъти съм "виждал" на Рила "врати" и към Шамбала и Светли същества пак там.

Никога няма да забравя един разказ на Пепси (Перица Георгиев). В него същия описа как с негов приятел практикували някъде в Родопа планина и изведнъж разказвача видял целият планински масив пред себе си като многоетажен град от Светлина..., а точно пред тях имало стая (което в нашата реалност било просто пещерка/скална нисша, вдлъбнатинка), в която стая седял някакъв висок и светъл, ефирен мъдрец и ги наблюдавал. После това Пепси видял как Светлото същество станало от мястото си и се приближило до приятеля му, нашепвайки нещо в ухото му. Приятелят на Пепси имал дарбата яснослух, докато самият автор на историята има прекрасно зрение за отвъдните неща, за невидимото с просто око. И така били като "дупе и гащи" двамата - единя само виждал, а другия само чувал!

Пепси се обърнал веднага към приятеля си и го попитал какво му е казал онзи, а приятелят му отговорил, че Светлото същество ги съветвало да останат там цяла нощ...

По една, или друга причина те не останали.

Същият е разказвал за подобни изживявания на друг човек в Атон. Една специална нощ, целият Атонски полуостров светел в прекрасна мека Светлина. Вибрацията била твърде висока и... страшна...

В такива моменти его-то бяга като "дявол от тамян" и се чуди къде да се навре, защото усеща своя край. Не може да мине без страх за формата, без нежелание да се разделим със старата дреха, с навиците, с привичките, с начина си на живот, дори и уж да знаем, че просто става въпрос за трансформация и трансмутация. Пак не сме сигурни, страхуваме се и ставаме бегълци...

Много пъти баба Ванга е споменавала пред различни хора за Светлите същества, за градовете от Светлина в планините и главно в Рупите.

Тази година бях поразен от това колко много такива същества има на Седемте рилски езера и то не далеч от Старата хижа - точно под Молитвения връх. Да, високи са, могъщи и добре скрити за простото око... Скоро всеки ще ги види.

А езерата - езерата са просто "врати", като всяка те отвежда в различно време и место, в различно измерение.



Ники, 12.11.2009 г.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #18 -: Декември 16, 2009, 18:10:07 »

Шамбала е необходимо място, където духовният свят се съчетава с материалния. Както в магнита съществува точка на най-голямо притегляне, така и в планинската Обител се отваря вратата на Духовния свят. Самата височина Харизанкара подпомага магнитния ток. Стълбата на Яков е символ на нашата Обител. Но за света все още е трудно да приеме, че група, получила знание чрез упорит труд, може да се обедини в името на общото благо. Опитното знание ни е помогнало да намерим удобно място, където токовете позволяват по-леко да се подържа връзка в различни направления. Първоосновата на Братството е заложена не като убежище, а като средоточие на мисълта. Ако обединението на мислите дава увеличение на енергията в непрекъсната прогресия, то, естествено, трябва да се съберат заедно силните мисли. Смисъльт на Братството се заключава в обединението на първичната енергия.

Братството не е убежище, а маяк на Светлината, подобно на стражева кула. Хората нерядко смятат, че Братята са се спасявали от някакви гонители, но това не е вярно. Уединението на Братството е предизвикано от съвсем други причини. Като маяк на висока скала то предлага своите знания за спасение на човечеството.

Шамбала се появява в най-различни образи във връзка с поня-тието на века. Изучавайки целия цикъл от легенди на Азия може да се достигне до най-древните Учения, свързани по произхода си със Сибир, като най-неизвестната и най древна първоначална част на Материка (Хиперборея). Огнища на Братството е имало в няколко страни, но при настъпването на сроковете (прехода към Кали Юга) тези огнища са се събрали в една Твърдина. Така те са концентрирали силите си в място устойчиво геологически и духовно.

Невъзможно е да се приеме всичко написано за Братството като истинско. Много е смесено с представите за Ефирния(Тънкия) свят, много лични блянове се преплитат с действителността. Съществуват много предания за различни несъществуващи раси и материци. Хората отнасят към занимаващите ги понятия различии подробности, без да се съобразяват с тяхната разнородност и разновременност.

Често могат да се чуят разкази за възникването или унищоже-нието на Братството... Много спорове и много недоумение предизвикват подробностите за устройството на Надземния свят и Братството. Най-често, обаче, то въобще не се признава за съществуващо. Народите на Азия са съхранили паметта за Братството. Те пазят в дълбините на сърцето си мечтата за истинското Прибежище. Сърцето няма да разкрие своите мисли за спасителната Община, но сред грижите ще си спомни, че някъде зад върховете живеят застъпници за народите. Самата мисъл за тях вече прочиства съзнанието и изпълва с бодрост. Затова нека уважаваме тези, които не излагат на показ своето най-ценно съкровище.

Даже и в старото Мексике са знаели за Свещената планина, където живеят Избрани хора. Нищо чудно, че всички народи на Азия пазят спомена за тази планина. Всеки описва Шамбала по своему. Някои говорят и за местопребиваването на Великите Риши. Мястото е обрисувано сравнително правилно, но непоканеният няма да го достигне. Ние трябва да бъдем открити не географски, а в духа. Нека не се забравя къде са истинските врата.
В Индия и Тибет свято пазят идеята за Братството. За него дори и не се разговаря. Имена не се споменават и по-скоро ще отричат неговото сыцествуване, отколкото да предателстват. Самите предания за Братството се съхраняват заедно сьс свещените книги.

Може да се забележи как народите постепенно изместват предполагаемото място на Шамбала на север. Някои искат да скрият мястото на нашата Обител. Някои искат да избягнат отговорността да влязат в допир с нещо трудно достъпно. Излиза, че всички народи знаят за съществуването на защитената Страна, но считат себе си за недостойни тя да се намира в тяхната територия. Но в Тънкия свят знаят за нас повече, отколкото на Земята.
Във всяка легенда има зрънце истина. Разказват за подземния народ Агарта, какъвто в действителност няма, но зараждането на сказанието е тяссно свързано с нашата Обител. При нас подземните ходове са доста разпространени. В други предания се говори за легендарната страна Беловодие или за Небесния Йерусалим. И двете сказания имат отношение към нашата Обител... Нерядко ние сами ограничаваме съдържанието на легендите, защото в противен случай познаването на месността би разкрило много. Също понякога се налага със заплаха да се забранява пристьпването на оределени граници.

В преданията са се залазили легенди за Свещения камък, наричан Граал, но истинският му произход не е споменат. Той произлиза от забележителния терафим на Братството, представляващ послание на Дапечните светове, съхранил в себе си техните вибраци. Част от този метеор пътешества по света, появявайки се в ръцете на избрани от Братството хора. Именно неговото местонахождение е определило и основаването на Шамбала, задълбочавайки химического значение на Обителта.

Братството има във всички векове особени Ашрами. Много от тях са били преместени, но Средоточието е останало постоянно в скалистите кули. Много Ашрами са били принудени да се преместят в Хималаите, тьй като атмосферата на другите места е станала невъзможна. Последният Египетски Ашрам е трябвало да се премести в Хималаите, поради очевидните за всекиго събития в самия Египет и принадлежащите му владения... Ние сега не напускаме Обителта и само в ефирно(тънко) тяло пребиваваме на по-далечни разстояния.

Няма да говорим за точного време на възникване на нашего място. Катаклизмите са създапи подходящи условия и при нашите знания можем да запазим Центьра от неканени гости. Появата на яростни врагове ни е позволило да затворим входовете още по-плътно и да обучим съседите си упорито да мълчат. Ние не сме военолюбиви завоеватели, но все пак имаме представа за нашите врагове и не се заблуждаваме относно тяхната многочисленост. Лъченията, газовете и въздушната охрана са много ефективни външни средства, но най-ефективни са въздействията на психическата енергия. Така че, ние изобщо нямаме намерение да играем ролята на беззащитни овчици. Реалното знание е готово за отпор. Не е в наш стил да плашим, но сме длъжни да предупредим: "Пази се, невернико!"

Крепостта Чунг прилича на естествена скала. Не е трудно да се прекъсне достъпа до Твърдината. Малко срутване може да прикрие постройката отдолу. Един не голям бент може да превърне потока в езеро и да промени за кратко време цялата местност, когато настане времето за това. Някои хора могат и да се усмихват лекомислено предполагайки, че някоя от изпратените експедиции все някога ще успее да премине през дефилето. Но да не забравяме, че още преди преобразуването на месността силата на мисълта ще отклони всеки керван.
Химическите въздействия също няма да допуснат любопитните. И най-усъвършенстваните самолети не могат да определят нашето място. Отшелниците, живеещи по околните пещери, съставляват незаспиваща стража. Пътници могат да разказват как понякога срещнатият садху (пътуващ монах) настоятелно ги е убеждавал да тръгнат по определено направление, предупреждавайки ги за опасностите по другите пътища. Садху знаят за охранявната местност и могат да пазят тайна. Самите те могат да наподобяват и разбойници, но пред свещената тайна са надеждни стражи.

Твърдината Чунг представлява средоточие на трите свята. Такова единение е възможно благодарение на това, че някои Учители се намират в земното си тяло, но могат да отделят и ефирната си същност, а други пребивават в тънкото си тяло, но могат лесно да се приближат и до Плътния свят. Хората се надяват да намерят Твърдината, но не разбират, че такова нахлуване може да бъде пагубно за тях. Нека по-добре те да се радват на факта, че някъде съществува един вид стълба между световете. Само по себе си едно такова осъзнаване вече е мост към Надземното съществувание.

Ние можем да бъдем видяни и в плътно, и в ефирно (тънко) тяло, но поради съпътстващото такова възприятие напрежение ние позволяваме да се види само лицето или ръката, за да не причиним сътресение. Има разлика във вибрациите на обикновенното тънко тяло и нашето такова. Нерядко хората виждат материализация (на ефирни същности) без особено сътресение, но нашите вибрации са с друго напрежение. В тях има и радост, но и такова напрежение, че не всяко сърце може да издържи. Всяко от нашите три състояние (на съществуване) има съществени отличия от обикновените такива. Така плътното състояние е дотолкова изтънчено, че едва ли би могло да се нарече земно. От своя страна ефирното състояние дотолкова се е асимилирало със земната атмосфера, че съществено се отличава от елементите на Тънкия свят. И накрая третото състояние, намиращо се между ефирното и плътното, представлява небивал феномен. Ние познаваме определено вещество, съхраняващо равновесието и дълговременността на организма. Няма да назова пълния му състав, защото за пльтното състояние то може да бъде разрушително. В земните условия даже валерианът може да бъде твърде силен за някои съзнания.

Ние рядко посещаваме градовете и то само при особени обстоятелства. В самия град оставаме твърде кратко, макар че все още могат да се намерят в природата места, където токовете на разложението не са толкова силни. Не един наш брат е заболявал от съприкосновението си със земните дисхармонии и човешкото разединение. Ние рядко се появяваме и на спиритически сеанси. Такива сборища са вредни поради нехармоничните аури на присьстващите. Можете да си представите какви астрални същности могат да се проявят и да се материализират при една такава обърканост на настроенията.

Нашите прояви и помощ са съвършено различии. Ние спасяваме достойните хора в мигове на опасност. С леки докосвания обръщаме внимание на изследователите. Ние предупреждаваме за неполезните решения. Ние помагаме да се твори и съдействаме на доброто. Трябва да се разборе, че нашата работа е посветена на знанието. Ние помагаме на всеки полезен труженик. Ние усилено следим къде ще заблести лъчът на самоотвержения подвиг. Не всички могат да разпознаят целебните вибрации, изпращани от нас. Някой ще предположи, че има земетресение, някой ще се усъмни, че го тресе настинка, някой ще припише това на своето вълнение. Но повечето ще предположат, че просто така им се е сторило. Хората усещат неочаквано оздравяване, но не разбират откъде е дошла помощта. Не става дума за благодарност, тя не ни е необходима. Но съзнателното приемане на помощта усилва полезното следствие. Всяко отричане или насмешка парализират и най-силните вибрации.

Невежите твърдят, че подбуждаме към революции и смутове. В действителност ние много пъти сме се опитвали да предотвратим убийствата и разрушенията. Самият Брат Ракоци (Сен Жермен) прояви висша стелен на човеколюбие, но бе отхвърлен от тези, за които бе загрижен. Останаха записките му, вече общоизвестни, но някой лъжци го наричат баща на френската революция. Хората не разбраха и нашето обръщение към кралица Виктория. Нашето предупреждение беше отхвърлено, но наш дълг бе да предупредим народите. Също не бе разбрано и нашето предупреждение към Москва. Можем да напомним и за Наполеон, и за появата на съветник при изготвянето на Американската конституция, и явяването ни в Швеция. Нека хората знаят, че още преди десет години (1926) беше предсказано разрушението на Испания. Беше даден знак за спасение, но според обичая той не беше приет.

Наричат ни Световно правителство. Където е знанието, там е и мощта. Не без причина едни мечтаят за нас, но други ни ненавиждат и биха искали да ни унищожат. “Зеленеещият лавър” (Кутузов) умееше да съедини водачеството с усета към съветите на Братството. Той прие с доверие наставленията на Сен-Жермен, което доведе и до неговия успех. Възможно е идването на Сен-Жермен да е било свързано с подготовката на бъдещия водач.
« Последна редакция: Декември 16, 2009, 18:13:14 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #19 -: Декември 16, 2009, 18:10:36 »

Вехите на нашето ръководство са разставени по целия свят. Някой възвишени лица са го приемали, но жалките пародии на монарси са отхвърляли съветите и с това са подлагали на бедствия своите страни. Можем да напомним как преди Великата (Първата световна) война един надменен монарх получи предупреждение, но той пренебрегна съветите и предпочете да се лиши от трона. Също и друг държавен глава не изслуша нашият посланик и предпочете да подложи на смут страната. Не може да се каже, че в далечните времена по-често са се давали указания. И сега не са малко, но както и преди, човешкото ухо е глухо. За мнозина е трудно да си представят как се осъществява сътрудничеството между същества от трите състояния(земно, астрално и ментално, респективно огнено), но на дело това не е толкова сложно. Астралните сътрудници често са видими, защото за това не е необходима ектоплазма, но се употребяват някой химически съставки, действащи за уплътняване на веществото. По време на последната война са били забелязвани много видения, но никой не е помислил, че причината стои в някой химически пособия. Често нещо разлагащо за плътния свят може да служи уплътняващо за Ефирния свят, дотолкова са различии условията.

Когато ние се появяваме, външно не се отличаваме от останалите, обикновени хора. Но от всеки поглед и усмивка струи сърдечност. В книгите могат да се намерят наши тържествени наименования. Можете да прочетете за Ману и Бодхисатви, но да не забравяме, че някой народи се нуждаят и от такива наименования. Ние сме служители на Светлината и почитаме Йерархията.

За нас понятието Учител е свещено. Всеки от нас има Учител и в тази стълбица стъпалата са безброй. Да стоиш начело на планетата все още не означава завършеност (на развитието и растежа). Не може и да има завършеност, и в това, именно, е радостта. Но ако се назоват непроизносимите имена на Висшите Господари ще се получи голяма вреда, поради големите последствия на такова предателство. Преди да се произнесат имена на членове на Братството трябва да се прецени съизмеримостга на такова оповестяване. Вече седем от имената са известии на света, но каква е ползата от това? Нужни са дела, а не имена. Но хората спорят не за делата, а за имената.
На Запад никога не биха разбрали същността на нашата Йерархия. Понятието "началство" не се доближава до Йерархията. Ние сме постановили завета "власт - жертва". Които е изпълнен със съмнение, не може да разборе изцяло прекрасната дисциплина в Братството. Именно дисциплината, защото по друг начин е невьзможно да се определи доброволната хармония, лежаща в основата на цялостната дйност на Братството. Естествената Йерархия в Братството произтича от приоритета на знанието и първенството на духа. Там, където е осъзнато че първенството е велика жертва, там няма да спорят за земните наименования. Да не помрачаваме светлото понятие и с това, че понякога то е било произнасяно с неясните понятия свобода и равенство. Всеки разбира относителността на тези две понятия, но Братството, основаващо се на сърдечното чувствознание, ще бъде безусловно по характер.

Защо Западът се стреми да узнае за Братството? Нима, за да му подражава в живота? Нима, за да опази заветите му? Нима, за да задълбочи познанието си? Той просто любопитства и търси повод за осъждане. Всяко признание и хула към Братството достигат до нас. Съжаляваме хулителите на Братството, защото те не предполагат с каква мощ влизат в допир. Вярно е казано, че ще се пита не само за злите слова, но и за непроизнесените добри слова. Трябва да бъдем внимателни с понятието Братство.

Ние сме се появявали и в западни страни. Даже сме имали, наред с източните Ашрами и свои убежища в някои западни градове - Лондон, Нюрнберг, Лион, Петербург и Италия. Можете да чуете, че брат Р. живее в Карпатите, но това е толкова вярно, колкото че аз живея в Лондон. Може също да се чуе, че брат X. живее в Германия, а на някои им се иска да ограничат неговото местожителство в Нюрнберг. Несъмнено, че брат Р. е пребивавал в Карпатите, както и аз съм бил в Лондон, но не е необходимо да се заблуждават хората, приписвайки ни такова постоянно местожителство.

Хората се делят на съзнаващи Шамбала като висша мярка и на Отричащи бъдещето. Изпълнените със самолюбие, тъмните разрушители и слабоволните не приемат възможността за съществуването на Братство на Земята. Ако хората не могат да видят нещо с очите си, за тях това означава, че то не съществува. С нищо не може да бъде заставен да вижда човекът, който не иска да вижда. Хората с труд възприемат разбирането за сътрудничество, но още по-трудно достъпно за тях е понятието братство. Само излизайки от пределите на телесното разбиране може да бъде признато братското сътрудничество.

Обикновено братството се е спрягало със свободата и раавенството, но за такава троичност се е мислило според земните представи, с други думи в това състояние, в което нито свободата, нито равенството съществуват. Трябва да се прави разлика между сътрудничество и братство. Сътрудничеството непременно се изразява във външни действия, но братството се заражда в дълбочината на съзнанието. Сътрудниците могат да се отличават по степента на съзнанието си, но братята ще се почувстват един друг именно по съзнанието. Братята могат да нямат обща външна работа, но мисленето им ще бъде здраво споено. Сътрудничеството може да започне и да завърши, но братството, веднъж установено, е нерушимо. Между дружбата или сътрудничеството и Тънкия свят трябва да има още нещо, което еднакво би могло да принадлежи и на двата свята. Това нещо се нарича Братство.
Братството за някои народности е нещо толкова далечно и непознато, че те даже се надсмиват над тези народи на Азия, където понятието “братство” все още се смята за нещо ненарушимо. Можем само да се радваме, че над човешките закони живеят понятия, прекрасни по своята възвишеност. Нека върховете на Кавказ, Алтай и Хималаите съхранят Обителите на Прекрасното Братство.

Възможно ли е сред хилядолетията да се открие основоположникьт на Братството? Народите ще назоват и Рама, и Озирис, и Орфей, и много други чиито имена е съхранила народната памет. На кого от тях да отдадем първенството? Всички те са били измъчвани и умъртвени. Съплеменниците не прощават грижата за общото благо.
Не е лесно да се събере Братство в пълно съзвучие. Нека бъде малочислена група, но да няма противоречия вътре. Всяка насилствен врьзка е противна на понятието братство. Колебанието и смутът ще бъдат вредни не само за хората, но и космически. Много Общини и Братства са се разпадали, но те не са били тези, за които говорим ние. Не един път Общините са се премествали, за да се освобоят от нежелателни хора. Затова всеки знаещ за Братството ще бъде внимателен в издаването на своята осведоменост. Братството е преди всичко здрав съюз на доверието. Не говорим за някаква сляпа вяра, но за качеството доверие. Хората могат да преумножат своите сили в сътрудничество с Братството. Но те не само че не се приближават с мислите си кьм него, но дори смятат разговорите за Братството за смешни. Всеки в своя живот може да прояви основите на братството. Само тъмните отрицатели твърдят за пълната неприложимост на братството на Земята. Нека всички се радват, че в днешно време, тук, на Земята съществуват Учители, пътят към които не е забранен.

Много събеседници вероятно биха поискали по-скоро да чуят за самото Братство, но нека преди това да се освободят от любопитството и лошите привички. Не трябва да се предават за съхране-ние ценни вещи, ако може да се предполага, че ще ги препродадат, вместо да ги съхраняват грижливо.

Как да се намери пътя кьм нашите лаборатории? Без повикване никой на може да дойде. Без водач никой няма да достигне. В същото време е нужен неукротим личен устрем и одновременно готовност за трудностите по пътя.
Според обичая пристигащият трябва да измине известна част от пътя сам. Даже вече билите в непосредствено сношение с нас не усещат преди пристигането нашите вести.

Пристигащите поединично се разделят на два вида: лично стремящи се и извикани за порьчение. Главен признак на нашето повикване е когато вас ви носи неотклонно нещо като крила.

Никой не може да се съмнява, че на Земята съществуват лица, които изпълняват нашите поръчения. Може да се проследи през вековете как са се появявали в различии страни хора, имащи много сходства в своите задания и методите на изпълнение. Обикновено обществото се е отнасяло кьм тях враждебно и по-дозрително, тъй като е усещало в тях нещо неизразймо с думи.

В нашите съществувания ние сме съхранили спомени за велики събития и сме ги запечатали в хранилищата на Братството. В нашите хранилища са събрани и паметници на изкуството от различните епохи. Но тези сбирки не са музеи. Всички тези предмети служат като резервоар за натрупване на аура. Творческите излъчвания на предишния притежател остават много по-дълго върху предметите, отколкото се предполага. Ако могат да се съберат редица предмети, изработени в едно време и чрез еднакъв устрем, биха могли да се разкрият излъчванията на епохата.

Ние сме останали доброволно на Земята и съзнателно сме приели земния живот. Ние бихме могли да бъдем далече, но предпочетохме да останем със страдащите. Всеки Учител в своите минали животи е имал възможност да избира: иска ли да се оттегли в Далечни светове или ще остане на многострадалната Земя? Не малко съизмеримост се е изисквала за такова решение, но всеки е потвърдил своя избор да сподели страданията на нещастните.

"Агни йога"
« Последна редакция: Декември 16, 2009, 18:14:28 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #20 -: Декември 16, 2009, 18:17:03 »

"Денят на великите Учители е 24 март. В този Ден планетната Светлинна мрежа се намира в особено напрежение и всеки, включил се към нея дух, се приобщава към Светлината и получава усилено зареждане.

Това е празник на единението на всички Светли сили, които се събират и се съсредоточават в Единен Фокус. А Лъчите, които се леят от Твърдината, придобиват особена сила. За знаещите, този Празник се явява символ на бъдещото обединение на човечеството в едно дружно семейство на всички народи по Земята под знамето на Владиката Майтрейя.

24 март – това е Празник на духа над плътта. Денят на Учителите е началото на Новата Година и нови начинания.

В този Ден човек може да започне живота си сякаш наново. Като устремим енергиите съм Светлината и чрез мисълта си се слеем с всеки, който се стреми към нея, можем да почерпим нови сили в това взаимно устремление.

Върху Знамето на Мира, Знамето на Еволюцията, са начертани знаците на крайната победа. Около Нашето Знаме се обединяват всички, които са от духа и които знаят за съдената, крайна победа на Светлината.

Който е с нас, той ще победи!

Така обяснява Владиката на Шамбала значението на 24 март.

По свещените върхове в съкровената област на Хималаите, в цъфтяща долина, сред вечните ледове открай време съществува една цяла Страна.

Това е духовния Център на нашата планета, нейното сърце – Общината на Великите Учители на човечеството, Йерархията на Космическите Разуми на Земята, средището на най-висшия Алтруизъм – Великото Бяло Братство.

Братството е свързващо звено между Земята и другите планети на Слънчевата система, и на Далечния Космос.
Великото Братство на Учителите на Светлината е уникално явление в нашата Слънчева система: на другите нейни планети нищо подобно няма. И не защото ние, земляните, сме най-добрите от всички и Господ ни предпочита, а защото в Слънчевата система земните хора засега са най-трудните същества, на които е необходима не само постоянна духовна помощ от страна на Старшите Братя по разум, но е нужен непрекъснат и строг контрол…

Повечето от обитателите на тази тайнствена планинска Община-Братство предпочитат да се намират не във физически, а в тънки тела. Тънките тела на членовете на Братството биват с различна степен на плътност /а по-скоро, с различна степен на разреденост/ - от абсолютно невидими до видими и също толкова плътни на пипане, колкото обикновено физическо тяло.

В тънките си тела Белите Братя и Сестри могат да донесат на човечеството повече полза. Отсъствието на физическо тяло им дава възможност да вършат космично-планетарна работа и при това да издържат на чудовищни напрежения, абсолютно немислими за физическото тяло, физическия мозък, физическото сърце и нервна система.
/Всичко, което по един или друг начин беше свързано с Шамбала, нейното Съкровено Учение и Учителите, тоталитарният режим е задължавал да се приема като абсолютно несъвместимо с идеологията на съществуващия строй, и затова, мислещите другояче жестоко са се преследвали. С рухването на тоталитарната система всичко се промени. Книгите на Блаватска и семейство Рьорих – първите в Европа Вестоносци, които открито съобщават за Шамбала – днес се издават в много големи тиражи и влизат в списъка на най-купуваните книги – разбира се, става дума за бившия Съветски Съюз. Специалните служби на нова Русия вече не преследват за изучаването на АГНИ ЙОГА и за всичко, свързано с Шамбала./

За какво не трябва да забравяме, когато произнасяме думата "Шамбала" и споменаваме за обитателите на това тайнствено място? Необходимо е да помним, че еволюцията на обитателите на Шамбала е еволюцията на свободните духове. Такава еволюция коренно се различава от нашата, тъй като ние, земните хора, се намираме под могъщата власт на неизживяната карма – и земна, и тънка - която, независимо от нашата воля, постоянно ни устремява към превъплъщения.

Съзнанието на обитателите на Шамбала и това на човечеството са несъизмерими неща. Нашето съзнание е тясно, и затова още не познава знанието на духа. Духът в нас все едно, че е в затвор. Докато при свободните души духът е свободен, което означава, че знанието на Техния дух има абсолютна ясност на представата – то се докосва до самата Истина.

“Беседи на толкова интересни теми като Шамбала – пише Елена Рьорих в Америка през 1953г. – разбира се, привличат много хора, но колко малко между тях са способни да разберат цялото значение и цялата дълбочина на тази, бих казала, най-велика Тайна на Битието. Защото там е явена и скрита Тайната на Първосъзданието. Човек, който поне веднъж е уловил вибрацията, изхождаща от Шамбала, никога няма да я забрави и ще я търси през всички следващи животи. Верният признак на истинските Търсачи е безкористност.”

Както във Вселената Духовният Фокус е Център на Равновесието на Вселената, така и в нашата Слънчева система има свой Духовен Център, който също представлява Център на Равновесието.

Такъв Център на Равновесието има и на Земята. Това е Великото Бяло Братство, Шамбала. Ядрото на този Планетарен Център е съставено, както учи ТАЙНАТА ДОКТРИНА, от “особена раса” хора. /Вътрешната духовна природа на тези “Първи Хора” има извънземен произход./ Благодарение на това първично ядро връзката на Земята с висшите планети на Слънчевата Система /а това са планети, като Юпитер и Венера/ не се прекъсва нито за миг.

Нека да си припомним, че Духовните Предци /Прародителите/ на онези, които съставят тази “особена раса”, преди повече от 18 милиона години влизат с тънкото си естество в най-развитите човешки индивиди и то не частично, а изцяло. Докато в другите хора, Те влизат само с една своя малка част – “божията искра”, която ускорява събуждането на разума и става зародиш на самосъзнанието /на човешката душа, единна с Душата на Вселената/.

Духовните предци са нямали физически тела. Те са влезли в плътта на земния човек във вид на свои… “Отражения”, както казва ТАЙНАТА ДОКТРИНА. По същество “Отраженията” са били Астрални Двойници на Висши Същности, които са влезли в естеството на земния животноподобен /т.е. безсъзнателен и неразумен/ човек.
Синовете и Дъщерите на тези божествени Двойници, макар духовно и да са били единни със своите Отци /а това означава, че те са могли да ползват Тяхната мъдрост и психична сила/, вече са се смятали за земни хора, но хора особени, съвършени, богоподобни – Велики Души, Махатми.

Тези Човешки Синове и Дъщери започнали периодически временно да напускат своята тайнствена Страна-Община-Братство и да се появяват между обикновените хора като Учители и Наставници, за да основат нови държави, да им дават науки, изкуства, религии и философии. В резултат на това разумът и духът на човечеството е получавал нови импулси и се е развивал.

Махатмите /Синовете и Дъщерите/ често са предпочитали да усещат себе си така, както се чувстват в живота земните хора от различни съсловия и вид занимания. В този случай те са избирали същия начин на раждане, какъвто е присъщ на всички земни хора – чрез утробата на земна жена. Понякога Великата Душа е влизала във вече роденото тяло на дете и постепенно е разкривала в него висшата сила. В други случаи Учителите са се появявали между хората в тяло от уплътнена астрална материя, което по нищо не се отличавало от обикновено физическо.

Но в изключителни случаи зараждането в женското тяло ставало с помощта на така нареченото “непорочно зачатие”.

/Принципът на непорочното зачатие днес има научно обоснование. Оказва се, че оплодотворяването на яйцеклетката може да се осъществи чрез пренасяне на енергия. Академик П. Гаряев /президент на руски институт за квантова генетика/ и неговата група, доказват, че пренасянето на генетичен материал – ДНК – в организма на човека, във вид на енергийни полета, както и всяка друга енергия, може да става дори от разстояния!
С помощта на специално устройство в човешките гени могат да се внедряват най-различни енергийни програми. В края на двадесети век такова устройство вече е създадено!/.

С настьпването на Тъмната епоха за Махатмите е било по-лесно да помагат на човечеството именно в тьнко тяло. И макар че поради отровената атмосфера на долините контактьт много се затруднявал не само с обикновените хора, но и с напредналите Ученици, все пак Учителите и техните Вестоносци са идвали във всички поколения. В едно от писмата си Елена Рьорих пише:

“В продължение на цялата еволюция на нашата планета развитието на човешкото съзнание се дължи на тези величайши Духове, които са се въплъщавали във всички раси и народности пред прага на новото еволюционно издигане на съзнанието и новия поврат в историята… Тези Велики Духове неуморно, в живота, са извършвали най-трудните подвизи, но малко от съвременниците им са разбирали величието и самоотвержението на тези истински Богочовеци. Почти никой не може да проумее цялото значение на Тяхното творчество на земния и неземния план.

В продължение на безкрайни хилядолетия те се отказват от Висши Радости в Огнения Свят и с кървава пот стоят на стража, като приемат венци от тръни и чаши с отрова от ръцете на облагодетелстваното от Тях човечество! Когато се приповдигне завесата на тайната, множества сърца ще изтръпнат от стореното срещу тези Изкупители”. /2 т. Стр.64/
« Последна редакция: Декември 16, 2009, 18:19:45 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #21 -: Декември 16, 2009, 18:21:52 »

Великите Учители, Махатмите от Шамбала – е тайна на тайните на нашата планета; и макар да остане неразкрита за човечеството, все пак народите от всички страни – и древни, и съвременни – под различни имена почитат, казват Учителите, Нашите Братя и Сестри.

Да чуем имената на някои от тях: Хермес, Орфей, Мойсей, Зороастър, Соломон, Конфуций, Лао-дзе, Платон, Питагор, Перикъл, Аспазия, Анаксагор, Ап. Павел, Ориген, Мохамед, Аполоний Тиански, Франциск Асизкий, Акбар Велики, Цзонхава, Сергей Радонежски, Джордано Бруно, Галилей, Парацелс, Якоб Бьоме, Жанна Д’Арк, Св. Тереза, Св. Женевева, Томас Воган, Сен-Жермен, Ломоносов, Рамакришна, Вивекананда, Блаватска, семейство Рьорих – това са само няколко световно известни Велики Имена.

Великите Учители Кришна, Буда и Христос стоят отделно от тази редица, защото представляват най-висши /пълни/ божествени въплъщения.

Първият човек, който донася в Европа Вестта за Хималайските Махатми, е Елена Блаватска.
/Някои индийски учени-брамини, които смятат, че тайната на Учителите в никакъв случай не може да бъде издадена на европейците, са обвинявали Е. П. Блаватска за обнародването на това, което дори на Изток се смята за най-съкровеното – че Учителите съществуват и Тяхната Твърдина се намира в Хималаите. Но това не е самоволна постъпка на Великата Бяла Йогиня. Никой не би могъл да извърши такова нещо без знанието на Махатмите от Шамбала!/

Да чуем откъс от писмото на Елена Рьорих, в което се говори за Учителите от Шамбала и Техните Ученици:

“Хималайските Махатми живеят в пълно уединение и допускат в своята Твърдина един, най-много двама кандидати за столетие… Но Те изпращат своите ученици и малки събратя да се въплъщават на Земята с определена мисия и ги ръководят от самото детство. Окултната връзка, изградена в продължение на много хилядолетия, прави духовния контакт лесен, а ускореното отваряне на центровете /става дума за чакрите – ред./ и тяхната огнена трансмутация, която осигурява огнен проводник на ясночуване и ясновиждане, стават възможни. Разбира се, дори при такава готовност на духа, ученикът трябва да има непоколебим стремеж и велико напрежение във вървенето след Водящата Ръка…

Понякога Махатмите призовават Събратята си за известно време в един от своите Ашрами и подготвят организма им за съкровеното възприемане на тънките енергии, като им предават инструкции. Така става с Е. П. Блаватска, която прекарва 3 години в Техния Ашрам преди да даде на света ТАЙНАТА ДОКТРИНА.

Не е нужно да се занимаваме с въпроса за Йерархичните Стъпала, които заемат Хималайските Братя във веригата на Безпределността. Трябва да работим с повикалия ни Велик Учител с пълно осъзнаване, че степента на еволюцията на Неговия Дух е непостижима за нас и дай Боже, да я доближим до края на нашата планетна Манвантара.”

Именно от Шамбала един път на столетие в най-трудния момент, в човечеството или в отделна страна се изпраща Вестоносец, който под една или друга форма предлага помощта на Братството. Хората /или правителството на страната, комуто народът е поверил властта/ са абсолютно свободни в избора си – да приемат или не тази Висша помощ. Неприемането на Висшата помощ означава, че ръката на могъщите Приятели е пренебрегната, т.е. в този случай, зрялата карма, която вече не се сдържа с нищо, се устремява през отворените шлюзове директно на народа /или народите/ и се сгромолясва с цялата си страшна сила върху главите на хората.

…На 28 май 1926 г. експедиционен отряд, съставен от няколко мъже и една жена, пресича руско-китайската граница край езеро Зайсан. В дългото пътуване за Москва неговият ръководител ще води записки в своя дневник, които ще се окажат също толкова необикновени, както и самият отряд, и изминатият от него път, и целите, с които той, поемайки много рискове, преминавал границата. Възрастният вече човек бил напуснал Родината си преди повече от десет години и сега не можел да я познае. Това бил Николай Рьорих със съпругата си Елена и сина Юрий.

Към Москва той носел необикновени дарове: писмо, малко съндъче, няколко картини. Писмото било написано от неговите Учители. Те се обръщали към руския народ с думите:

“Тук, на Хималаите, Ние знаем за извършеното от вас…”

Писмото съдържало откровения, чието приемане би могло да стане спасителен фар, най-сигурен, най-сигурен пътеводител към новия живот, своеобразен неутрализатор на зрялата, много трудна карма на народите.

В Москва донесените дарове били приети от Чичерин и Луначарски. И двамата вежливо изслушали пристигналите, но нито космическата еволюция, нито принципите на будистката философия, нито известието за Махатмите ги заинтересували: писмото попаднало в архива, съндъчето с хималайска пръст се загубило нейде из наркомските хранилища.

“Изпращаме Ви цялата Наша Помощ…” се пишело в писмото, но за нещастие помощта била отхвърлена. Човекът е направил своя избор, а в космическия океан, в който е плувала нашата Земя нещо неуловимо се изменило, сроковете незабележимо се изместили, възможностите били пропуснати.

И пороят на кармата с пълна сила, като кървав дъжд, се изсипал върху народите на Русия и на всички други, така или иначе исторически свързани с тази страна: култа на Сталин, насилствената колективизация, концлагерите-гулаги, фашистките пълчища, масовото невежество, безнравствеността и бездуховността.

Ето какво пише Елена Рьорих в тази връзка:

“През определени епохи в различните страни се появява един или друг Вестоносец, носещ вест и толкова необходима помощ от Твърдината на Знанието, които обикновено се отхвърлят. Така и руското правителство беше своевременно предупредено и сега сме свидетели на печалните резултати от игнорирането на вестта. Пратеникът пристига в труден час, затова отхвърлянето означава поемане на своята карма. Всички тези бедствия, които връхлитат страната – не са ли страшно предзнаменование? Не избра ли страната най-трудния път? Но колко тежка е кармата на лицата, отхвърлили помощта на Силите на Светлината и по такъв начин поели върху себе си цялата отговорност за бъдещето?”

За разлика от Съветските партийни босове, американският президент Франклин Рузвелт е водел с Елена Рьорих – Довереничката на Владиката на Шамбала и Негова Ученичка – поверителна кореспонденция. Тази преписка, съдържаща 24 машинописни страници, е уникално явление в историята на руско-американските отношения. Тази Висша Помощ е подобна на оная, която е била предложена на съветското правителство.

Така че, Вестоносците не навсякъде се отхвърлят, не всички държавни управници възприемат Хималайските Махатми като “мит”.

Пространството над Земята е наситено с огнени призиви. Освен това, всяко столетие се изпраща особено мощен съкровен Зов на Шамбала. Чуват го за сега само броени единици хора – толкова бавно и трудно се разкрива човешкото сърце.

Зовът звучи, и той сякаш събужда проверените през вековете войници на духа. По различни краища на Земята те се призовават от Учителите за Великото Служене.

Владиката на Шамбала казва:

“Моите наричам войници, защото нито студ, нито глад, нито ден, нито нощ или лични неудобства, умора, опасност и преживявания – нищо не ги освобождава от изпълняването на дълга им. Пълната готовност винаги да служат на Общото Благо, постоянен караул, несломима решимост, противоборство с тъмата, дори когато е оставен сам, без видима подкрепа – това са основните качества на човека, които му дават право да се нарича воин на Светлината.
Пространствените токове могат да бъдат твърде тежки и наоколо да е много тъмно, но нищо не го освобождава от постоянен дозор и решимост да постигне победа. Поражението е невъзможно. Победата е задължение. Да се поддаде на тъмата и тя да сломи човека, означава отдаване в нейната власт и рухване в бездна, откъдето няма връщане.

Воинът върви със съзнание, че отстъплението е немислимо и път назад няма. И когато е премината такава черта на разбиране, решимостта става непоколебима. С подобно съзнание можем да прескочим всички пропасти, да преодолеем всички препятствия и да победим тъмата. Духът е несъкрушим и неунищожим. Не тялото и обвивките, а духът е над всичко” /Грани Агни Йога. Том 7, 384/

По пътя си, дори сред тълпи хора, войниците на Шамбала са… самотни. Служенето им, въпреки неразривната магнетична връзка с Учителите, все пак се изгражда съобразно плановете, построени от самите тях. И осъществяват тези планове самите те, лично, с ръцете и краката човешки. Една прашинка върху ботуша на Учителя за тях е по-скъпа от цялото злато на света. Ако те умрат преди да успеят изцяло да завършат набелязаната работа /а това се случва почти винаги/, то не се задържат дълго в надземните “почивни станции”, а почти веднага се завръщат на Земята, за да продължат недовършеното в миналия си живот в новото тяло.
/Например онази Велика Душа, която през последното си въплъщение във физическо тяло е известна като Елена Рьорих, се е въплъщавала всеки 45 години – това е изключително напрегнат живот./


Христос казва: “Мнозина са звани, а малцина избрани” /Мат.20-6/

Нито един човек, не “позван” от Учителите – “не избраният” – няма да стигне до Шамбала!
Активен
delfin
Гост
« Отговор #22 -: Декември 16, 2009, 18:24:44 »

Жителите на немногобройни планински села, които са разположени между вечните ледове, близо до Тайнствената Долина, в продължение на много хилядолетия са научени да мълчат за съкровеното. Те никога няма да покажат посоката и ще предпочитат смъртта пред излишно казаната дума. А непосредствените Стражи, които пазят границите на Шамбала са могъщи, невидими и винаги се намират на несменяем пост.

Дори кон не може да прескочи границата на тайнствената планинска Обител: той трепери с цялото си тяло и за нищо на света няма да направи и една крачка по обикновена, на пръв поглед, пътека.

Още на подстъпите към това място пространството е много силно наелектризирано и психологизирано. А планинският пейзаж може /с помощта на стихийните духове, които се подчиняват на Хималайските Адепти/ да се променя всеки миг. Онзи, който е стигнал прекалено далеч зад забранената линия губи ориентири и не може да се върне обратно.

В самата Шамбала атмосферата е много по-различна от атмосферата на долините. Тя до такава степен е наситена с електричество, че един обикновен организъм, ако попадне там, незабавно ще се разруши – ще изгори на секундата, като слаба крушка, която е включена в мрежата с високо напрежение. Онзи, който не е “позван” в тази странна област на Хималаите не може да проникне не само във физическото тяло, но дори и в астралното.

Да чуем, как описва Великият Учител, дал АГНИ ЙОГА, Тайнствената Хималайска Обител:

“Урусвати – това е мистичното име на Елена Рьорих, дадено и от Учителя Мория – познава Кулата Чунг. Урусвати знае, колко много Кулата външно прилича на скала. Не е трудно да се прекъсне достъпът към Кулата. Неголямо срутване може да прикрие постройката от долу, а един малък бент да превърне поточе в езеро. По такъв начин, когато трябва, можем незабавно да преобразим цялата местност. Нека хората се усмихват, предполагайки, че изпратените експедиции рано или късно ще проникнат във всички планински клисури. Но да не забравяме, че още преди преобразяването на местността силата на мисълта ще отклони всякакъв керван. Също и химичните въздействия няма да допуснат любопитните – така охраняваме Братството.

И най-усъвършенствани аероплани не биха могли да определят Нашето място. Отшелниците, които живеят в околните пещери, съставят бдителна стража. Пътниците могат да разкажат, как понякога срещнатият садху настоятелно ги съветвал да вървят по определения път и предупреждавал за опасността на друго направление. Самият садху никога не е стигал по-далеч, но му е заповядано да пренасочва пътниците. Тези хора знаят за Съкровената Местност и умеят да пазят тайна. Така че не бива да омаловажаваме предположението, че Ненарушимата Обител може да съществува.

Урусвати е запомнила очертанията на подстъпите към Нас… Нашите дълбоки хранилища също е видяла Сестрата Ни. Трябва да се видят събраните материали на знанието, за да се разбере, как се изгражда работата на Хималайската Обител”. /Надземното. Част 1/

А какво говорят Учителите за научния подход към различни явления?

“Ние Сме против мистицизма. Ако вземем английския корен на тази дума, то той означава “мъгла”. Всяка неясност, мъгливост, призрачност, суеверие, невежество, лъжа, шарлатанство се изключват при научен подход към материалните явления от висш порядък.

Всичко подлежи на строга научна проверка и анализ. Само Отрицанията са недопустими, защото отричайки това, което може да се докаже научно, ние се лишаваме от възможността да докажем несъмненото. Например: лъжовната наука е отричала съществуването на аурата и човешките излъчвания, но високочувствителната фотография ги фиксира и снимките са напечатани в научни списания. Така непредубеденият научен подход позволява да се изучава това, което до неотдавна се е отричало от някои, смятащи себе си за представителите на научното знание” /Грани Агни Йога. Том 7, 615, Гуру/

За Шамбала човечеството знае много малко – онова, което Учителите смятат за нужното и възможното да обнародват през конкретния етап на еволюцията.

/Съществуват множество легенди за това тайнствено място в Хималаите, което различните народи наричат по различен начин. Цялата Азия знае за това духовно средоточие в далечните планини: индусите го наричат “Калапа”, тибетците – “Тебу”, будистите – “Шамбала”. Руските староверци го знаят като “Беловодие”. А в Европа тази тайна на планетата живее в легенди, които я назовават различно – ту Братството на Граал, ту царството на Пресвитер Йоан, ту Рипейските планини, ту Великото Бяло Братство*.

*/Бел. Ред. Българският мислител и философ Беинса Дуно използва това понятие/

Обаче за будистите тази свещена дума означава не само географско място, свято пазена Страна на Безсмъртните, а също и Епохата на Духовното преображение – Епохата на Шамбала/.

Но съобщения за Тайнствената Страната има не само в легенди и предания на отминалите векове. През 19 и 20 век на човечеството са дадени много неща и от ръцете на Самите Учители от Свещената Шамбала
ТАЙНАТА ДОКТРИНА – това е Вестта от Шамбала, УЧЕНИЕТО НА ХРАМА е Вестта от Шамбала, книгите АГНИ ЙОГА са дошли от Шамбала, писмата на Е.И.Рьорих, дневниците на Н.К.Рьорих и неговите картини от Хималайската серия съдържат намеци, алегории и преки указания на Шамбала. ГРАНИ АГНИ ЙОГА – са записките на беседите на Ученика Борис Абрамов с Учителите от Шамбала. А за Вътрешния живот на Великото Бяло Братство на Учителите на човечеството, Неговият Глава – Владиката на Шамбала – разказва /разбира се в рамките на допустимото/ в две книги на АГНИ ЙОГА, които се казват НАДЗЕМНОТО. Според Святослав Николаевич Рьорих АГНИ ЙОГА още не е завършена. С усвояването на Основите, на хората ще се даде продължение на това УЧЕНИЕ НА ЖИВОТА.
Нищо, което не е предназначено за чуждите уши, а още по-малко за широко оповестяване, никога няма да проникне във външния свят от Хималайските Върхове! И нито един от “позваните” не се завръща обратно такъв, какъвто е бил преди – неговият организъм много силно се е променял.

Всички непозвани, които по най-различни начини се опитват да проникнат в Съкровената Страна на Учителите, ги очаква печална участ. Те ще се озоват сред вечните снегове в… безсъзнателно състояние и загинат /или на подстъпите към заветната зона ще попаднат в клопките на дугпа – черните магьосници/.

Онзи самонадеян пътешественик, който е тръгнал за Шамбала без покана, отначало трябва поне да попита себе си, за какво той е нужен в Крепостта на Космическите Разуми? С какво може да бъде полезен на Йерархията на Светлината? Каква мъдрост ще и донесе? Какви умения и способности ще предложи в помощ на Учителите в тяхната извънредно тежка космично-планетарна работа?

Ако се яви пред Махатмите, какво ще отговори на въпроса, защо е дошъл?! За да поиска ключовете от тайните?! За да придобие психично могъщество?! За да напише сензационен бестселър, който да му донесе световна слава и куп пари?

Нима някой се надява, че Владиците на Шамбала просто ей така ще дадат на първия срещнат онова съкровено, което се пази хилядолетия наред повече от зеницата на окото и винаги ще се охранява също толкова сигурно? Ако Учителите дават нещо на човечеството, то: 1. Не на какъвто и да е човек, а на своите Вестоносци – големи и малки – но винаги високо духовни Проводници, доказали верността си към Учителите в продължение на хилядолетията; 2. В строга зависимост от изискванията на еволюцията.

Да се обърнем отново към едно от писмата на Елена Рьорих. Тя пише:

“Трябва да ви кажа, че още не съм срещнала човек, който след като е научил нещо за Великото Бяло Братство, да не е започнал да Го търси. Но рядко някой, а по-точно никой, не си задава въпроса – готов ли е той духовно и физически за подобно напрежение? Ще издържи ли неговата физическа обвивка онова огромно нагнетяване на атмосферата, която обгръща тази Твърдина? Да я доближи може само оня, който в борба и преодоляване на всевъзможни трудности е изживял всичките си навици и привързаности и в подвига на самоотвержението ОГНЕНО е трансмутирал своите енергии. Без да е преминал земното чистилище, човек не може да стъпи в Рая. Огньовете на Висшите енергии ще обгорят отежнената аура. Затова само един, рядко двама души на столетие стигат до тази Твърд. Също така, Великите Учители никога не се намесват в кармата на човека и затова не правят никакви изключения. Кармата може да доведе човека в Тяхната Община. И ако такава карма е налице, никой и нищо, освен самият човек, няма да възпрепятства осъществяването й.”

А онези самоуверени господа, които неканени искат да отидат в Шамбала, нека първо да се опитат да организират екскурзия, да речем… до Центъра за управление на космическите полети. Възможно е, това да им се удаде. Тогава нека да проникнат в някаква свръхсекретна лаборатория на специални разузнавателни служби или в краен случай да влязат в хранилището на златния запас на САЩ и да изнесат от там всичко, което пожелаят. Ако това им се стори трудна задача, тогава би трябвало да се досетят, че щом толкова прецизно се охраняват земните съкровища и земните обекти, то границите на Шамбала – а това са границите между двата свята Физическия и Нефизическия – се охраняват милиони пъти по-сигурно!

Да, именно така и се охраняват границите на Шамбала. И то не с помощта на механични приспособления с електронна сигнализация, не с обикновени караулни пушки. И не само… от хора. Средствата за охраната на Шамбала са такива, че нито един самолет-разузнавач, нито един спътник-шпионин – даже от въздуха, даже от Космоса не може да засече онова, което не е предназначено за случайни очи.

Учителите казват, че думата “Шамбала” има много значения. Съгласно едно от тях - това е географско понятие, реална област в Хималаите със своите строго очертани граници /които, впрочем, е безполезно да се търсят на човешките карти/.

Но преди да търсим географската Шамбала, първо, казват Учителите, човек трябва да намери Шамбала вътре в себе си. А това означава, че е необходимо да притежаваме такъв дух, който да не е обременен с нищо земно, с нищо, което да го тегли надолу, към низшите светове. И още по време на земния си живот трябва да разберем, че най-тежкия товар за духа е чувството за собственост, което много отдавна извънредно забавя еволюцията на съзнанието и разума.

Новия и стария Свят, за който постоянно говори Учението на Махатмите АГНИ ЙОГА, се намира не от тази или другата страна на океана. Старото и новото разделя границата между Общото и личното благо, т.е., казват Хималайските Учители, всичко зависи от нивото на съзнанието, от наличието или липсата на самоотвержение.
Не света на собствениците и не капиталистическото общество, но именно Общината – и при това Световната – е бъдещето на човечеството. И това не е само необходимост, а е неизбежност на еволюцията, колкото странно и да звучат тези думи за повечето от нас, хората от края на Тъмната Епоха, които още от пелените след думата “мама” научават думата “мое”.

Е.И.Рьорих ни призовава “да заменим ограничаващото понятие АЗ с мощното, творящо и радостно НИЕ, при което ще разцъфнат всички възможности и богатства и ще нарасне нашата сила. Обаче хората се страхуват от понятието НИЕ. АЗ-ът винаги може да бъде разбран, докато НИЕ е пренебрегвано и отблъсквано” /Писма на Е.Р. 17.12.29/

За да разберем значението на великото сътрудничество, Великия Учител ни дава следния пример:

“Силите, действащи една срещу друга, взаимно се унищожават. Силите, действащи паралелно в една и съща посока, дават сума на тези енергии. А силите, действащи в различни посоки, губят в зависимост от ъгъла на разминаване. Хората не могат да разберат, че този основен закон на физиката е също така основен закон на сътрудничеството.”/Писма на Е.Р. 13.10.30/

„Колкото по-невеж е един човек или народ, толкова по-малко сътрудничество проявява той. Осъзналите общината , /т.е. сътрудничеството/ се движат напред.” Община,127

Общината, казват Учителите, е единствена форма на човешкото битие и предполага световното сътрудничество между народите. Ние се намираме пред прага на Новата Епоха – Епохата на Майтрейя, Епохата на Шамбала - Епохата на Световната Община. Затова следващият етап в развитието на човечеството предвижда развитието на общинното съзнание, по-точно – преобразуването на собственическото съзнание в неговата противоположност.
Каквото и да разправят за предимството на частната собственост, старият свят, който я е отгледат и пред чийто смъртен одър ние, хората на Армагедона, водим ужасяващи битки, най-накрая завинаги ще склопи очи и след време човечеството от бъдещето няма дори и да си спомня нито земята му, нито неговото небе.

Въпреки всички знаци, които Шамбала в изобилие изпраща на земните хора, независимо от духовните Провозвестия, които Тя предава чрез най-близките Си довереници и ученици, самоувереността на европейците продължава да остава също толкова голяма, колкото и невежеството на последните им клонове. Европейството /а това понятие включва и жителите от двете Америки/ или не желае да обсъжда въпроса за съществуването на Ядрото на Космическите Разуми на Земята или кощунства. Или изпраща експедиции до Шамбала /както го правят в началото на 40-те хитлеристите/, като самоуверено се надява да измъкне от там всичко, което може да послужи за егоистичния и агресивен ум, заразен от страсти и нестихващо желание за господство над хората.

Някои туристи-европейци - посетители на дом-музея на семейство Рьорих, който се намира в свещената долина Кулу, /това е Северна Индия, земите на древната Арияварта/ не биха имали нищо против да включат в списъка на индийските забележителности и… туристически поход до Шамбала. Един чевръст турист веднъж попитал Святослав Рьорих, няма ли той да му покаже пътя до Шамбала? Сякаш това е съседното дюкянче. Святослав Рьорих е разказвал на авторката, че в Непал има дори хотели с название Шамбала. “Но какво от това?” – се усмихвал художникът.

Един нормален човек трудно би могъл да си представи процеси, протичащи в някои съзнания, които с всеки изминат ден се свиват като “шагренева кожа”. Независимо от това, колко е възвисено и величествено някое понятие, след като попадне в съзнанието на грубия прагматик, то незабавно се опошлява и утилитаризира. Веднъж един от новите банкери, който уверявал, че се интересува от източна философия и теософия, явно имайки “едно на ум” много внимателно се поинтересувал у Л. Дмитриева: ”Нямате ли случайно познати… в Шамбала?” Така обикновено подпитват за връзки, които преди известно време обобщено се наричаха “втория начин”.

Великите Учители на Шамбала не са натрапници. Нашите Посветени, казват Те, никого не подканват и не крещят по пазарите, за да спечелят повече привърженици. На обитателите на Свещената Долина не са нужни тълпи. Напротив, Те много щателно са се обградили от тях. Учителите не канят на гости на чай или коктейл, не викат за обмяна на опит или обучение, не организират дипломатически преговори или специални екскурзии за силните на този свят. Страната Шамбала няма консул, който дава визи за влизане. Но и да има такъв хипотетичен “консул”, той би обяснил, че “визата” за Шамбала струва много скъпо: цялото злато на света по своята ценност ще се равнява на една щипка крайпътен прах.

Пътят за Шамбала – това е тясна пътека над пропастта. Това е пътека не на любопитните, дори не на любознателните. Това е Пътят на подвига в името на хората, в името на Общото Благо на човечеството, в името на еволюцията на общокосмическото човечество. Това е винаги Пътят на Жертвата. Други пътища за Шамбала не съществуват.

Какво влагат Учителите в понятието “жертва”?

Съкровеното Учение на Шамбала казва, че Великият Живот в Космоса се основава върху закона за взаимопомощта, върху Жертвата на Висшето в името на низшето. Висшите разуми – а значи по-развити същества – в определени критични периоди на еволюцията идват на помощ в името на запазване и развитие на низшия разум.

Така става преди повече от 18 милиона годинию – когато на Земята от Венера пристигат Седемте Велики Същности, между които се намира и Христос, за да съдействат за пробуждане на разума и самосъзнанието на човека. Те жертват по-нататъшната си еволюция на по-висока от Венера планета, слизат на Земята и внедвяват в животноподобния човек частица от Своето Божествено естество – “Божия Искра”. Човек става разумен и започва да прави самостоятелни крачки по пътя на Боговете, устремявайки се от смъртта към безсмъртието.

Така постъпват и Великите Учители на Човечеството, принасяйки в жертва на низшето.

Владиката на Шамбала в пестеливите и лаконични редове на АГНИ ЙОГА ни обяснява, че:

“Владетел на Атлантида Курновуу градеше Златните Врата, но се стремеше в храма, и принесе свойта жертва.”

“Соломон търсеше властта на Красотата, но все пак остана на престола и принесе свойта жертва.”

“Учителят Ориген отдаваше и телесно и духовно, за да научи хората на последното предание на Христа и запази бремето на Учителството.”

“Сергий от Радонега отказа престола на Метрополит, продължи да строи Общината си и задържа ученици около себе си.”

“Когато Акбар, наречен Велики, полагаше основите на църковното единство, душата Му се стремеше към дървото на мъдростта, под което Го спохождаше просветление.”

С други думи, всеки Велик Учител прави не това, което би искал, а това, което е нужно на човечеството, т.е. жертва себе си в името на общото благо.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #23 -: Декември 16, 2009, 18:28:16 »

"Аз ли за власт да говоря – пита Великия Учител - когато всичко глупаво, всичко суетно се стреми към нея?
Но говоря Аз и утвърждавам. Нашата Власт е друга: Нашата Власт е Жертва!"

“Мнозина са звани, а малцина избрани” – казва Христос.

За да премине Земния аванпост на Шамбала и не загине безследно, човек трябва да дочуе гласа на своя дух. Само духът е в състояние да различи Призива на Шамбала “Ела!” Само огнено пробуденият дух безпогрешно ще поведе към Свещената Страна. Само той безопасно ще проведе през пропасти и граници, защото дочулият ще се придружава от Самия Невидим Учител от Шамбала.

Такъв изключително рядък човек – “избраният” – от самото раждане се намира в духовното полезрение на Учителите, независимо от това, в какъв народ се е въплътил за пореден път, къде се намира през всяка секунда на денонощието, какво прави и какво мисли.

Много хора, едва докоснали се до Учението на Махатмите, веднага искат да попаднат направо… в Шамбала. Те не си правят труд да си зададат въпроса, какво е това и какво е необходимо, за да се получи “пропуск” за влизане. Те няма да повярват, ще започнат да протестират, дори ще обърнат гръб, ако им се каже, че пътят към Шамбала минава през… Голгота.

“… къде са ония, които са дали всичко за Учителите на Светлината?” – пита Майката на АГНИ ЙОГА /Е.Рьорих/ в съкровената беседа с един от “избраните” – със своя руски Ученик, който самоотвержено е вървял по Пътя./
Ученикът е Борис Николаевич Абрамов. Едва на 60 години този високодуховен човек, преминал през тежки изпитания и развил в себе си висши психични способности /ясночуване/, е бил допуснат до всекидневни пространствени съкровени беседи с Великите Учители. Борис Абрамов е оставил за нас Записки на Беседите с Владиката на Шамбала, Майката на Агни Йога, Е Рьорих, и Гуру, Н.Рьорих, във вид на 13 книги с общо заглавие ГРАНИ АГНИ ЙОГА. Това е истински учебник по Основите, чиито страници в много достъпно изложение отразяват множество аспекти–грани-страни на Духовната Философия на Учителите от Шамбала./

Макар и да казваме, че земните сътрудници на Шамбала са самотни войници, трябва да помним, че по пътя на духовното израстване нито един човек никога не е самотен. Помощта пристига винаги. Но в последния момент – на предела на човешките сили.

Но трябва да подчертаем и още едно много важно нещо. Независимо от това, че Владиците на Шамбала са Духовните Учители и истински Спасители на човечеството, в задачата Им не влиза да наблюдават всеки страдащ човек с цел да му окажат незабавна помощ.

“Не можем да очакваме, че те /Хималайските Махатми – ред./ ще обръщат особено внимание на всяко човешко същество, докато това същество не привлече изключителното Им внимание чрез своите постъпки. Тяхната особена грижа са интересите на човечеството” – пише Елена Блаватска. /“Хималайски Братя”/.

А у Елена Рьорих четем:

“Владиците на Шамбала са толкова напреднали в духовното Си развитие, че вече не могат да носят бремето на чисто земното съществуване и непосредствено водачество и контакти с множества. Това би било непроизводителна загуба на сили. Пред Тях стоят планетарно-космически задачи и затова Те могат да отделят само известна част от силите си за личното ръководство на единици хора. По тази причина за предаване на духовното Провозвестие Те използват най-близките си доверени и ученици.

Главните Им сили сега са насочени към грандиозната битка с тъмните разрушителни сили в Тънкия Свят и на Земята, към предотвратяване на международния сблъсък и потушаване на подземния огън, заплашващ планетата с взрив. Наистина, огромно е напрежението на Силите, които полагат за спасението на Земята. Човечеството пък, в безумието си навсякъде само поставя динамит. Тъй като имат много малко помощници на Земята, цялата неимоверна тежест при неутрализиране на разрушителните енергии ляга върху тези Самоотвержени Пазители на неблагодарното и невежо човечество.” /Писма Е.Р. 2т. 30.08.35г. Стр.13/

Какво чак пък толкова пазят Учителите, ще попита някой?

Трябва да знаем, че през Тъмния Век /а ние живеем в самия негов край/ човечеството неведнъж се е оказвало на ръба на своето съществуване, заедно със самата планета Земя. През 1899 г. Земята е била заплашена от гибел, но била спасена с помощта на усилия на много Учители и “сили, събрани от други планети в определени зони и земни центрове, които поддържат баланс и до настоящия момент”. Тъмната Звезда /така наричат Учителите нашата планета, но не защото е лишена от светлина, а поради злите дела, които върши човек от момента, когато е започнал да носи отговорност за своите постъпки/ е била спасена, но за дълго ли?

Разрушаването на цялата планета не е чак толкова рядко явление в Мирозданието. В Слънчевата система имаме свидетелство за подобен случай. За него отдавна знаят Учителите, а днес научават и учените.

Астрономите забелязват значителен промеждутък между Марс и Юпитер и години наред опитват да намерят небесното тяло, което би трябвало да бъде там. В края на краищата те откриват повече от 200 астероида – много малки планети с диаметър около 25 км, които се движат близо една до друга в обща посока между орбитите на Марс и Юпитер. Сякаш това са парчета от някога голяма планета. Учените нямат обяснение. А от писмата на Е. Рьорих научаваме, че това е планетата Фаетон, която е била постигната от печална участ.

Също от Писмата на Е.Рьорих – да не забравяме, че тя е Ученичка на Великия Учител от Шамбала – научаваме, че над Земята се сгъстяват “облаците” и към 1936г. Тази година заема особено място и в изчислениета на Египетските Йерофанти, за нея съобщава и американският ясновиждащ Едгар Кейси. 1936 г. “беше преломен момент на планетата” – се казва в Грани Агни Йога. Но невидимата ръка отново отклонява заплахата от Земята. След това опасността се появява през 1949 г., а после през 1977 г.…

Не трябва да бъдем пророци или ясновидци, за да разберем, че и днес Земята се намира на ръба на катастрофата. Говори се за изместването на земната ос – и като следствие – рязка промяна в климата на планетата.

И отново, за кой ли път, Спасителите на Земята – Учителите от Свещената Страна, е възможно да направят всичко, за да предотвратят или поне да намалят размерите на катастрофата. Но съдбата на планетата все пак е в ръцете на човека. Именно човекът може да взриви или да спаси своя дом. Как? Чрез начина на своето мислене, като подобрява мислите и стремежите си или ги влошава окончателно.

Безброй хилядолетия човечеството пребивава на плюса на себеслуженето и знае много добре, колко страдания поражда това чувство. Обаче в продължение на тези дълги векове, то така и не е разбрало, че причината за страданията е в самия него – в това, че всяка мисъл и чувство се запечатват върху ауричното яйце на човека и се пренасят в бъдещето, в следващо въплъщение.

Затова себеслуживците се раждат себеслуживци. А егоизмът – както знаем, АГНИ ЙОГА нарича това чувство самост (нещо повече от себичност- бел. ред)– е едно от най-лошите качества на човешката личност. Самостта е енергия с много груби, низкочестотни вибрации, и затова има изключителна плътност и най-голяма способност към диференциация /т.е. разделяне на човека от човека/.

Това качество на астрала е най-разлагащо и най-пагубно за духа.

И ако духът е обременен от страсти, ако самостта закрива хоризонта, а самомнението е много високо, човек никога няма да дочуе Зова на Учителя!

Нека да си напомним: Гласът на Незримия Учител и гласът на духа имат обща природа. Той е беззвучен макар и да звучи. До човека, чийто дух е утежнен само със земни огньове, никакви тънки пратки не достигат. А те се изпращат! Те се докосват до аурата на всеки човек много пъти на ден! Но щом гласът на Учителя не се чува, значи тънките пратки не се привличат от вътрешните енергии, тъй-като в съзнанието на човека няма подобни!
В отиващата си раса хората, глухи за гласа на сърцето, са прекалено много. Затова помощта, изпращана от Висшите Сили, не се възприема от преобладаващото мнозинство на човечеството.

Веднъж стъпил на Пътя, Ученикът трябва да върви напред и само напред, колкото и да е трудно това. Не бива да се връща назад! Защото ще го събори и погълне връхлитащата отзад океанска вълна на кармата. Но същата тази вълна, казва АГНИ ЙОГА, ще издигне всеки, който върви напред – безстрашно, упорито, с преданост в сърцето.
Учители казват: /ГАЙ 11-27/

“За най-ценното свойство на пътника, тръгнал по път безпределен, ще смятаме неотклонността, когато Пътят не се прекъсва от нищо: нито от радост, нито от нещастие, болест, сполука, ласкателство, хула, нито от злоба на жестоки сърца и атаки на тъмните. Когато вече нищо не е в състояние да прегради Пътя и да спре напредъка, може да се каже, че целта е постигната, колкото и далечна да е тя.”

Духовният разум е всезнаещ. Но разсъдъчният ум прозира много тежко. На прозрението пречи всичко, което застила очите на личността.

“Преди да прозрее разумът на душата ти – казва Книгата на Златните Правила – зародишът на чувствеността трябва да бъде унищожен без завръщане към живот.

Ти не можеш да вървиш по Пътя, без да се превърнеш в самия този Път.”

Терминът “Път” се среща във всички Мистерии и съкровени книги на Индия и останалия Изток. Когато вече се намираш на Пътя, “където и да стъпиш, това място става собственото ти Аз” – учат те.

“Ти си Пътят” – казва Йерофантът на неофита след последното стъпало на Посвещение, когато Ученикът вече сам става Учител.

“Аз съм пътят, и истината, и животът” – казва Учителят Исус, с което дава на християните да разберат, колко са дълбоки корените на Неговото Учение.

“Калагия!” – “Ела в Шамбала!” Което е равнозначно на “Ела в Царството Небесно!”.

Но нали Христос е казал, че това Царство е вътре в човека, и заветният ключ към него се завоюва в тежката битка на разума със собственото си несъвършенство в Света на Материята?!

Съкровеното Учение на Шамбала, отразено в Учението на Христос, постоянно ни напомнят, че Пътят към Небесата започва именно на Земята.

И всеки един от нас трябва добре да осъзнае, че няма да преодолее този Път без мъдрия съвет и майчината грижа на Учителите, които съединяват най-висшите сфери на Надземния Свят със свят земния – най-низшия от Световете! …

Да приключим с думите на великия Учител. Те са изпратени към всеки един от нас и “имащият уши нека да чуе”:
“На Земята има три милиарда хора /Посланието е писано през 60 г./ и всеки човек живее със своето отделно, обособено съзнание, в своето лично, малко. Не Можем да се потапяме в него. Можем само да изпращаме Лъч насреща към ония, които се устремяват към нас. Човек може да стигне до Нас, само след като се е отказал от своя личен свят и е запълнил съзнанието си с Нашето и общочовешкото. И устремен в Твърдината, той може да черпи от нейната светлина след като се е отрекъл от себе си. Самонапълването със своята самост изключва възможността да се докосне до висшите енергии – или своето, или Висшето.

Ще попитат: но как да не живеем със своето, лично, намирайки се в живота, всред тълпи хора? От примера на подвижници, герои, деятели на Общото Благо, можем да видим, как те, живеейки между хората и заради хората, са живели свръх личен живот, не мислейки за себе си и полагайки всичките си сили за Служене на Човечеството. Те си намирали достатъчно решителност да се откажат себе си и да заменят личното с общочовешкото. Нито страданията, нито болестите, нито лишенията – нищо не е могло да ги отклони от избрания път. Дори смъртта не ги е плашела. В това се състои смисълът на служенето на Светлината. Потъването в личното е смърт на духа. Отричането от личното, т.е. самоотвержението, е победа над самостта и утвърждаването на безсмъртното начало в себе си, в своята Висша индивидуалност.

Това е пътят на Светлината.” /ГАЙ 7-543/

Така казва Владиката на Свещената Страна Шамбала – Сърцето на Земята – Великата Надежда на Света.


Лекция изнесена на 15 март 2001 г. във Варнески център "Рьорих".
По материали на Лариса Дмитриева
Преводач: Олга Крачева
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #24 -: Март 22, 2010, 19:25:56 »

МНОЗИНА ВЯРВАТ, ЧЕ ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА НА ЗЕМЯТА ЖИВЕЯТ НЕОБИКНОВЕНИ СЪЩЕСТВА, ВЛАДЕЕЩИ ТЕХНОЛОГИИ, КОИТО ОЩЕ НЕ СА ПОЗНАТИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.

Всички, които проявяват интерес към паранормалното и необяснимото, са запознати с теорията, че земното кълбо е кухо. Идеята се основава на древните легенди на много народи, в които се твърди, че съществуват много раси (всъщност цели цивилизации), които процъфтяват в подземни градове. И още, че обитателите на подземния свят са много по-напреднали в областта на технологиите, отколкото хората на повърхността. Някои дори вярват, че НЛО не са от други планети, а са дело на загадъчните подземни същества.

КОИ СА ТЕЗИ СТРАННИ РАСИ? КАК СА СЕ ЗАСЕЛИЛИ В ЗЕМНИТЕ НЕДРА? И КЪДЕ СЕ НАМИРАТ ВХОДОВЕТЕ КЪМ ТЕХНИТЕ ГРАДОВЕ?

Едно от най-често цитираните имена за обществото на подземните обитатели е Агарта, чиято столица е Шамбала. Очевидно източник на тази информация е „Димящият бог” – „биографията” на норвежкия моряк Олаф Янсен. В „Агарта - тайните на подземните градове” от Уилис Емерсън се описва как с едномачтовия си платноход Янсен проникнал във вътрешността на Земята през вход, намиращ се на Северния полюс. В продължение на две години морякът живял сред обитателите на колониите, обединени от названието Агарта. Според Емерсън тези същества били високи шест метра, а над света им греело димящо слънце. В една от колониите – Малката Шамбала – било седалището на правителството. „Докато Малката Шамбала е вътрешен континент, сателитните є колонии са по-малки затворени екосистеми, намиращи се непосредствено под земната кора, или са скрити в планините” – пише авторът.

Как и защо „подземните богове” са се заселили там? В книгата се твърди, че катаклизмите и войните на „повърхността” принудили тези същества да заживеят във вътрешността на земното кълбо: „Избухва продължителна война между Атлантида и Лемурия, използването на термоядрено оръжие в крайна сметка унищожава тези висши цивилизации. Пустините Сахара и Гоби, австралийската пустош и пустините в САЩ са само няколко примера за последвалото разрушение. Подземните градове възникнали като убежище за хората и сигурно хранилище на секретните документи и технологии на двете древни култури.”

ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВАТ НЯКОЛКО ВХОДА КЪМ АГАРТА:

Пещерата Момот в Кентъки, Сащ;

Планината Шаста в Калифорния - говори се, че агартският град Телос се намира във вътрешността и под тази планина;

Манаус, Бразилия;

Мато Гросо, Бразилия - предполага се, че отдолу е град Посид;

Планината Епомео в Италия;

Тибет (Хималаите) – говори се, че входът към подземния град Шонши се пази от местните монаси;

Монголия – вярва се, че под границата между Монголия и Китай се простира град Шингуа;

Рама, Индия – твърди се, че под града има друг град, също наречен Рама;

пирамидата Гиза в Египет;

Рудниците на цар Соломон;

Южният и Северният полюс.

Древна индийска легенда гласи, че в подземните градове Патала и Бхогавати живеят хора-змии, които воюват с Агарта. Описват ги като раса, владееща високите технологии. Нагите (местните обитатели) мразят човеците, затова ги отвличат, изтезават и дори ги изяждат.

Поддръжниците на тази теория твърдят, че докато входът към Бхогавати е някъде в Хималаите, в Птала може да се проникне през кладенеца Шешна в Бенарес, Индия. Авторът на „Подземните жители” Уилям Мот казва: „Според херпетолога Шърман Минтън този вход наистина съществува – четирийсет стъпала водят надолу към кръгла падина и стигат до затворена каменна врата, покрита с барелефи на кобри. В Тибет се намира мистична гробница, която също е наречена Патала. Местните жители твърдят, че тя се простира върху древна пещера и система от тунели, които стигат до азиатския континент, а може би дори по-далеч. Нагите имат влечение към водата, затова входовете към подземните им жилища често са скрити на дъното на кладенци, дълбоки езера и реки.”

В статията си „Кухото земно кълбо – мит или реалност” Брад Стайгър споменава легендите на древните – раса, населявала нашата планета преди милиони години, която по-късно се заселила под земята. Древните били изключително интелигентни и владеели технологии, непознати до този момент. Те имали голяма продължителност на живота и предхождали с около милион години появата на хомо сапиенс.  Древните избягвали контакта с „надземните” хора, но от време на време ги подлагали конструктивна критика; говори се, че често отвличат човешки деца и ги отглеждат като свои.

Една от най-противоречивите истории за подземните жители е така наречената „мистерия Шейвър”. През 1945 списание „Изумителни разкази” публикувало дописка на Ричард Шейвър, който твърди, че наскоро е гостувал в град на извънземна цивилизация. Повечето читатели обявили автора за луд, но той настоявал, че всичко написано е вярно. Твърдял, че в праисторически времена расата на древните (или титаните) дошла на нашата планета от друга слънчева система. След като поживели на повърхността, те открили, че под влиянието на нашето Слънце остаряват преждевременно; затова се скрили под земята и построили грамадни жилищни комплекси. След време решили да се заселят на друга планета, а подземните им градове станали убежище на мутанти: злите Деро – разрушителни роботи, и добрите Теро – роботи, необременени от расови предразсъдъци. Шейвър твърдял, че се е срещнал именно с тях. Въпреки голямата популярност на „мистерията на Шейвър” вход към този подземен град така и не бил открит.

Друга любопитна теория гласи, че ние, хората, всъщност живеем във вътрешността на земното кълбо. Придържа ни не земното притегляне, а центробежната сила, получавана при въртенето на планетата. Твърди се още, че звездите са блещукащи ледени късове, окачени много нависоко, а илюзията за ден и нощ се създава от въртящо се централно слънце, което е наполовина светло, наполовина тъмно.  В Германия дори била основана секта, чиито вярвания са били свързани с теорията за „обърнатата Земя”. Тази концепция била възприета и от мнозина нацисти, намиращи се високо в йерархията. Твърди се, че Хитлер не се е самоубил в бункера, а с най-приближените си хора е избягал по таен тунел, водещ до тайно летище. Оттам със специално подготвен самолет те стигнали до Южния полюс, проникнали в тайнствения подземен свят и изчезнали завинаги.
Активен
MeGaDeTH
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 12


Няма Невъзможни Неща!!!!

« Отговор #25 -: Май 11, 2010, 15:25:55 »

Както казва Великият учен  -   Ернст Мулдашев..Тази светиня Кайлас не може да бъде достигната от всеки (там се крият тайните на нашето и на отминалите времена) Има защитна бариера както и много други места в Тибет и околията ......Само посветените имат достъп до там!Скоро обаче би трябвало и това да се промени !
Активен
Веселин
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 229


  • Град: Пловдив
  • « Отговор #26 -: Май 11, 2010, 15:35:51 »

    Доколкото знам, Алена е една от четиримата живи хора, които имат достъп до Шамбала. Казвали са ми, че веднъж се е похвалила в едно предаване с това.
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #27 -: Юли 06, 2010, 12:51:09 »

    Шамбала е серия от пещери,тунели и подземия,в които действително живее друга раса-лемурийската.Тя е расата,за която се говори-лемурийците са тези,които съставляват Генофонда,който трябва да възстанови човешката раса при внезапното и изчезване,ако има такова де.

    Там има една част,която е съставена от лемурийци,атланти и арийци в сомати,а другата е от лемурийци в нормално състояние!
    Просто казвам това,което съм чел и изводите,които съм си извадил!

    А онези същества,които ни управляват-това са така наречените рептили...
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #28 -: Август 17, 2010, 20:20:01 »

    Значи...изкачването на Кайлас е напълно възможно!Но това е голям грях...човек ще бъде наказан на Онзи свят много жестоко.Така казват източните лами и йоги!Всъщност ори великите йоги Миларепа и Бонпо не са били допуснати до върха,ащо се отнася до днешната безбожност...


    Шамбала никога няма да изчезне-Никога!Тя има връзка с Бог,а Бог е неизчерпаема енергия.

    Мулдашев е бил в Тибет по-рано от онзи учен на първа страница.

    Като изследовател,вярвам на Ернст Мулдашев...защото той е единствения,който вярва в Бог и уважава традицийте на другите народи!Мулдашев се доверява на Блаватская и Рьорих...значи и аз ще се доверявам на тях.

    Ние,изследователите,които вярват в Бога,сме малко! Усмивчица


    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #29 -: Август 17, 2010, 21:05:03 »

    Шамбала никога няма да изчезне-Никога!Тя има връзка с Бог,а Бог е неизчерпаема енергия.

    А според тебе Шамбала материално място ли е или не?

    Цитат
    Като изследовател, вярвам на Ернст Мулдашев... защото той е единственият, който вярва в Бог и уважава традициите на другите народи! Мулдашев се доверява на Блаватская и Рьорих... значи и аз ще се доверявам на тях.

    Ние, изследователите, които вярват в Бога, сме малко! Усмивчица

    Според мен, тук си противоречиш.
    От една страна казваш, че Мулдашев е единственият, който вярва в Бог (...), а от друга - че такива изследователи, вярващи в Бога, са малко (но все пак вероятно повече от един).
    Активен
    Страници:  1 [2] 3   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Хитлер и Шамбала
    Древни цивилизации
    Аэ съм 1 2552 Последна<br />публикация Септември 09, 2011, 01:01:34
    от edinbjal
    Камъкът от Шамбала
    Духовни учения
    Eona Lightholder 8 1987 Последна<br />публикация Декември 02, 2010, 15:24:40
    от Neverland

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright