Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Шамбала  (Прочетена 9134 пъти)
delfin
Гост
« -: Юни 19, 2009, 23:09:54 »

"Преди 10 год. президента на руската Асоциация по инженерна биолокация Владимир Хлопков предприема "мозъчен щурм" на земните ядра. Няколко от най-опитните оператори в асоциацията се опитват с помощта на биолокационни рамки да открият следи от разумни същества под земята. Според изследователите те са успели да открият, че под земята наистина съществуват разумни същества. А това е на дълбочина 200 км. Това според Вл. Хлопков е силен, но чужд на човека разум.

Съществуването на тела от белтък в условията на колосалното налягане от земни пластове и огромни температури е невъзможно. Вероятно носителите на разума са във вид на информационно енергийни съсиреци. Хлопков успява да открие местата върху земната кора, откъдето тези същности могат да излизат на повърхността. Едно от тях е недалеч от намиращия се до Москва град Зеленоград. Тук по време на надземни изследвания, операторите с биолокатори се натъкнали на странни образувания, които отначало взели за следи от приземяване на НЛО. При внимателно изследване става ясно, че веригата от следи съвпада със земен разлом, чието съществуване изследователите уточняват и по резултани от геоложки проучвания. Всяка вечер операторите наблюдавали една и съща картина. От "следите" в пукнатината започвало да изпълзява и да се движи по посока на Зеленоград, със скорост 90 см. в секунда, странно боиполе. Постепенно то запълвало целия град. След известно време полето, със същата скорост, започвало да се изтегля обратно. Целият цикъл протичал за 3,5 часа. Според Вл. Хлопков полето се занимавало със своеобразно прочитане на информация, която се съдържала в паметта на гражданите.

В Хакасия, в планината Алатау, се намира известната пещера Кашкулакска, или пещерата на черния дявол. Учени от Новосибирския институт за клинична и екпериментална медицина от години се интересуват от странните явления, ставащи с хората, които дълго време се намират в пещерата. В един момент посетителите на пещерата са обхванати от ужас и бягат към изхода. Този ужас се съпровождал често и със зрителни халюцинации. Те виждат пред себе си възрастен човек с рунтава шапка и рога, и светещи очи.

Учените слагат в пещерата и около нея високочестотни магнитомери и сравняват показанията им с вълненията, преживени от хората вътре в пещерата. Оказало се, че рязко повишаване на магнитното поле се регистрира от апаратурата в момента, когато хората се възбуждат. Интересно, отвън приборите не регистрират промени, докато под земята фиксират бушуването на истински магнитни бури. Някои от изследователите смятат, че в пещерата са се сблъскали с радиомаяк, работещ по неизвестна програма и изпращащ сигнали през земните пластове отвесно нагоре, към Космоса. Дали може да се допусне, че тайнствените подзечни същества, обитаващи подземните дълбини, са дошли от Космоса и по този начин се свързват със своите близки?

Отговор на този въпрос може да получим от книгата на американския антрополог и изследовател на шаманството М. Харнер. По време на експедиция в Южна Америка, ученият около година живял с индианци от село на племето конибо. Изследванията на културата им били успешни, но за религията им нищо не можел да научи. Индианците отбягвали да говорят за свръхестествени неща. Но ето, че един от новите приятели на антрополога му предложил, ако иска да разбере за вярванията на конибо, да пие от свещената напитка на шаманите. След многобройните видения, които той имал под влияние на питието, едно от тях помогнало да се отговори на въпроса за подземните същества.

"Пред мен се появи планетата Земя - такава, какнато е била преди милиарди години, когато на нея още нямало живот. След това от небето започнаха да падат стотици черни точици. Те се спускаха пред мен сред немия ландшафт. Сега забелязах, че тези "точки" всъщност са огромни същества с черна бляскава кожа, крила като на птеродактили и тяло като на кит. Уморени от дългото пътешествие, кацаха, като пляскаха с криле. Съществата говореха с мен на езика на мислите. Те ми обясниха, че бягат от нещо, което се намира в Космоса и с пристигането си на Земята се надяват да се спасят от своя враг. Те ми казаха, че са истинските стопани на планетата, а ние, хората сме само техни слуги."

Случката с американския антрополог свързва в една нишка всички предишни факти, получени от изследователите: легендите за подземни царства, за мъдрине учители от Шамбала, за живеещите в дълбоки пещери енергийни същества. Всичко потвърждава хипотезата за съществуването на подземна, разумна, нечовешка форма на живот. Мненията на учените обаче се разделят на две: каква е същността на произхода (дали те са възникнали на Земята или са дошли от Космоса). За отговор на този въпрос е необходимо още време".


Източник:

Милан Миланов - "Тайните подземия на Б-я"
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Юни 21, 2009, 00:02:49 »

На 27 февруари 1893 година на масата на самодържеца на Руската империя се появява документ със заглавие “Бележки на Бадмаев до Александър III за задачите на руската политика в Източна Азия”. В него се излага последователно и с пълни подробности процесът на колониалното движение на Русия в Азия и възможността към руските владения да бъдат присъединени Монголия, Китай и Тибет. “Един бурятски родоначалник се казва в документа на име Елде Занги тръгнал да бяга от Китай заедно с 20 000 семейства след подписването на трактата, но на границата бил хванат и през 1730 година манчжурските власти го екзекутирали въз основа на член 10. Преди да го екзекутират, той държал реч, в която казал, че ако отсечената му глава отхвръкне в посока към Русия (което взело, че станало), цяла Монголия щяла да бъде владение на белия цар.
Монголците вярват, че ще станат поданици на белия цар при Осмия ургински хутухта, а се смята, че сегашният хутухта е осми. Ургинският хутухта, както и Далай-лама, е свещен за монголците и влиянието му в цяла Монголия е огромно.
Седем века след смъртта на Чингис хан, който умира през 1227 година, в Монголия се чака и появата на бялото знаме.
Будистите смятат, че Дара-ехе богиня, покровителка на будистката вяра, се е преродила в белия цар. В резултат на прераждането нравите на жителите в северните страни, където легендите имат значително по-голямо влияние от действителните явления, трябвало да станат по-благи.” По-надолу Бадмаев добавя: “Руският цар е идеалът на народите от Изтока.”
Царят слага собственоръчно резолюция върху документа: “Това е толкова ново, странно и фантастично, че възможността да се сбъдне е малко вероятна.”
През 1888 година тибетската Брабунска мистическа академия дава на 33-годишния бурятски монах Агван Дорджиев титлата Цанид-Хамбо-лама. От този момент негово задължение стават упражненията по богословие с Далай-лама и участието му във философски диспути с монарха. За онези времена трудно може да се назове по-влиятелна фигура в Лхаса от Дорджиев. Тайнственият монах играе в живота на Далай-лама специфична роля. Той е асистент на монарха във философския диспут на Цанидите странното развлечение на будистките монаси и монарсите изглежда като компромис между авангарден балет, безконтактно карате и логически спор.
Руският таен политически агент “Шамбала” е внедрен в кръга на Далай-лама XIII в края на миналия век. Руският патриотизъм и будистката етика дълго се борят в Дорджиев, докато един ден конфесионалното начало взема връх и бурятът признава пред Благородния Тубден тайната си мисия. Поразен от разкаянието на своя приятел, повелителят на Тибет не само че не го наказва, но дори му възлага тайните и официалните преговори с Русия страната, наричана Бяла Северна Шамбала. Има дори моменти, когато главата на будистите се пита дали да не се установи в пределите на Империята. В борбата с британците Далай-лама разчита на покровителството на могъщия северен монарх. На Дорджиев са поверени и преговорите с френския принц Анри д'Орлеан, който прави опит да проникне в Тибет, но кой знае защо, е взет за руски принц. Принцът предупреждава Далай-лама за истинските намерения на британците чрез Агван и го съветва да потърси покровителството на белия цар.
Агван Дорджиев посещава повторно Санкт Петербург през 1909 година във връзка със строителството на будистки храм в столицата на империята. Властелинът на Тибет по същото време се намира в манастира У-Тай-Шан край Пекин. Като знак за най-добрите си намерения към Русия Далай-лама отделя от хазната необходимата сума, за да се издигне в Санкт Петербург храм на Калачакра-Шамбала символ на освободителната война. И макар че на изграждането на дацана може да се гледа като на най-обикновено строителство, Дорджиев му придава абсолютно мистичен смисъл.
Пак благодарение на посредничеството на Ухтомски и Бадмаев посланикът на Далай-лама се сдобива без протакане с парцел за строежа; разрешението идва лично от Столипин, който слага върху документа специална резолюция. Храмът също трябва да бъде специален единственият в Европа молитвен дом, посветен на култа към Калачакра-тантра, чийто смисъл е митът за Шамбала.
Художникът, който се заема със стъклописите на будисткия храм, е Николай Рьорих. Тук живописецът за пръв път чува от устата на довереника на Далай-лама думата, която му отрежда живот на духовидец и розенкрoйцер мартинист Шамбала!

 
1


Николай Константинович Рьорих е роден на 27 септември 1874 година в семейството на известен петербургски нотариус. Баща му е собственик на голяма юридическа кантора на Василиевския остров.
След като завършва гимназия, Николай Рьорих се записва в Юридическия факултет на Санкт-Петербургския университет. Между другите студенти се запознава с бъдещия народен комисар на външните работи Чичерин.
През 1897 година Рьорих кандидатства в Художествената академия. Създателят на Националната галерия Павел Третяков купува конкурсната му работа по препоръка на Верешчагин и Микешин. Наставник на Рьорих в академията става Архип Куинджи. След като завършва, Рьорих влиза в кръга руски художници релисти, които вече са под декадентското влияние на “Ар нуво” и създават собствен стил “а ла рюс”. Сътрудничи на Дягилев и има принос за “Руските сезони” в Париж и изработването на декорите за “Снегурочка” и “Княз Игор”, които парижката публика аплодира възторжено на премиерата на операта.
Междувременно Рьорих се жени за блестящата красавица с аристократично потекло Е. И. Шапошникова, дъщеря на известен столичен архитект. Властното є влияние променя напълно живота на художника.
Кариерата на Николай Константинович е все по-стремглава. През 1909 година той става академик, а след това заема поста председател на обединение “Светът на изкуствата”. Не са много онези обаче, на които допада като администратор (художникът Головин дори го нарича “мухльо”); въпреки това хората се съобразяват с него и търсят съветите му.
След самоубийството на известния обществен деец Собко, който се хвърля под влака, Рьорих заема освободилия се пост на секретар на “Дружеството за поощрение на изкуствата”. Солидната длъжност в дружеството, което е под патронажа на Великите княгини, го приближава до двора. Резултатът идва незабавно: дава му се звание “действителен статски съветник”, което в съответствие с “Таблицата на ранговете” се приравнява към чин генерал-майор в армията или към контрадмирал във флотата и му открива път към придворните длъжности. Така Николай Рьорих става високопоставен държавен чиновник и получава почетна титла, с която в устна и писмена форма трябва да бъде именуван “Ваше превъзходителство”.
В дома си на “Галерна” Рьорих често прави спиритически сеанси, на които кани различни вентролози. През онези години животът в Петербург кипи от истинска спиритична треска. Сеанси има всеки ден. Общуването със задгробния свят е главното развлечение на столичната аристокрация.
През 1915 година художникът се разболява от възпаление на белите дробове и след неколкомесечно боледуване напуска Питер заедно със семейството си по съвета на лекарите и се преселва в Карелия. Това става на 17 декември 1916 година.
Във Финландия Рьорих научава и за покушението срещу Распутин и за онова, което е предрекъл: падането на империята. Властта минава в ръцете на Временното правителство. А скоро пада и то.
На 26 октомври 1917 година Рьорих е обзет от тревога. Семейството живее в Юхнилахти, откъдето бъркотията в северната столица изглежда далечна, макар че Питер е на един хвърлей разстояние.
Дните в имението се нижат бавно, а след тези новини в града е опасно да се ходи.
По-късно през 1919 година, Рьорих ще признае в дневника са: “Във Финландия и Швеция времето е спряло, информацията, която стигаше до мен, представяше болшевиките като ангели-пазители, обожатели на изкуствата и науката. Предполагах, че болшевиките грижливо разпространяват информацията в лявата преса на Швеция и в другите страни.”
На 6 септември финският сейм одобрява декларацията на Свинхувуд, с която Финландия се провъзгласява за независима от Русия. Правителството на Германия, чиито войски заемат част от финската територия, отказва да признае новата страна, докато не я признае и Русия съюзникът є от Брест. Свинхувуд се обръща към Ленин, който поставя въпроса на заседание на Совнаркома.
Совнаркомът приема постановление, с което на Финландия се дава независимост, а ВЦИК го одобрява на 4 януари (стар стил) 1918 година.
Така, без да е напускал Русия, Рьорих се озовава в чужбина, където семейството му живее в абсолютна сигурност, но практически без средства за живот. По някакво чудо в началото на 1918 година пристига писмо от Стокхолм. От предвоенната Балтийска изложба в Малмьо били останали картини на руски художници, между които и няколко платна на Рьорих. Професор Оскар Бьорк канел художника да подреди в Швеция самостоятелна изложба. Рьорих се съгласява и към трийсетте останали картини прибавя новия си карелски цикъл. Изложбата е открита на 8 ноември 1918 година в навечерието на отричането на кайзера в Германия. Тогава се случва нещо извънредно.
“На изложбата на Рьорих в Швеция се появи един мистериозен господин, който изломоти нещо вместо фамилия и ме попита: “За Англия ли се стягате?” “Откъде знаете?” “Много неща знаем не ви изпускаме от очи. Не ви съветваме да ходите в Англия. Там изкуството не се тачи и няма да се разбере и вашето. Друго нещо е Германия. Там изкуството ви ще бъде оценено и ще е добре дошло. Предлагаме да ви уредим изложби из цяла Германия и ви гарантираме големи продажби. И за да няма съмнения, може още сега да подпишем договора и да получите аванс.”
Тук му е мястото да кажем, че “мистериозният господин”, който се появява на изложбата в Стокхолм, е Вацлав Воровски. Той е единственият представител на Народния комисариат на външните работи в неутрална Швеция. В Стокхолм народният комисар на външните работи Чичерин го затрупва с депеши, като иска от него да установи връзка и да получава информация от обхванатата от революция Германия. През 1918 година Воровски се разкъсва между Стокхолм, където пристига пощата от Москва, и Копенхаген столицата на граничещата с Германия Дания, и буквално дърпа за ръкава всеки, който му се мерне, с напразната надежда да предаде куфарите с пари и скъпоценности за германските другари. Точно той предлага на Рьорих доходно турне из революционна Германия. Художникът се отказва от тази роля. По онова време той смята, че хора като неговия несъстоял се импресарио с мъглявата фамилия “Воровски” са “нагли чудовища, които лъжат човечеството право в очите”.
На 6 декември, почти месец по-късно, в Стокхолм, както съобщава II бюро (френското контраразузнаване), Рьорих получава руски паспорт номер 6245  от Временното правителство. Документът се издавал на руски бежанци, обезпечавайки им някои правни гаранции. Рьорих веднага пише на Дягилев и скоро се мести в Лондон, където си печели репутацията на закоравял антиболшевик и поддръжник на интервенцията.
 

* * *


Гърбавия се появява в Лондон през есента на 1919 година. Настанява се в центъра на града близо до Британския музей и университета. Виждат ги често на улицата на печатарите Флит стрийт. Представя се за руски емигрант, незавършил слушател в Търговското училище в Петербург с интереси към индийската философия и йога. Казва се Владимир Анатолиевич Шибаев. Наистина е гърбав. Като малък нескопосната бавачка го изпуснала и при падането дори му се измества сърцето. Шибаев е роден в Рига през 1898 година в семейството на руснак и прибалтийска немкиня. Еднакво чисто говори руски и немски, освен това знае и английски. Страстта му към източната мъдрост го води в Лондонския университет, където скоро се сприятелява с индийски студенти. Някои от тях членуват в нелегални терористични организации, други съчувстват на бенгалските бойци от религиозната секта “Меч и лотос”. От бенгалците Шибаев скоро се сприятелява с един роднина на Рабиндранат Тагор (Тхакура) господин Чатерджи Сунита Кумар, който стажува в Школата по източни езици в Лондонския университет. Веднъж новият приятел представя на Гърбавия двама млади руснаци Юрий и Святослав Рьорих, синове на руски художник. Ако се съди по думите им, баща им също бил поклонник на източната мъдрост. Но напоследък изпаднал в тежка криза. Атаката на белите срещу Петроград не успяла и освен това руският балетен режисьор Дягилев, с когото работел в Париж, започвал да го дразни с експериментите си, които приличали на “цирк с канкан”. Дразнели го и синовете му с младежкото им свободомислие. “Какъв е този саморазрушителен стремеж?” укорява ги той.
Шибаев приема поканата на Юрий и Святослав да посети някой спиритически сеанс у тях и да се запознае по-отблизо с баща им. Интересът на Гърбавия към срещата не е случаен, както не е случайна и мисията му в Лондон: пристигнал е като емисар на Петроградското бюро на Коминтерна с цял куп инструкции и поръчения.
Още от първите дни на престоя си в Лондон Шибаев често се отбива на Флит стрийт № 152, където се намира редакцията на издавания от феминистката Силвия Панхерст комунистически вестник “Работнически дредноут”, който по замисъл трябвало да стане английският вариант на “Комунистически интернационал”. Гърбавия носи ценности за препродажба и по-нататъшно финансиране на изданието.
Един ден най-неочаквано предложение на Шибаев смайва Рьорих и той още същата вечер бърза да напише на княгиня Тенишева: “Дейността на болшевиките и агентите им се засилва. Предложиха ми голяма сума, за да вляза в тяхно интернационално списание. Пак на почва на изкуството и знанието. Те редовно вадят тези козове.” И добавя: “Но има надежда нещо съвсем неочаквано да обърне нашите събития. Мисля, че ще е съвсем ново.”
В очите на Рьорих Гърбавия притежава много достойнства, въпреки че е “червен”: познава окултизма задълбочено, интересува се от източна духовност и може да го запознае с Рабиндранат Тагор. Освен това е свой човек в английското Теософско дружество и е спечелил доверието на шефа на дружеството Ани Брезант. Тази извисена дама, кой знае защо, има такова голямо доверие на Шибаев, че му предлага да влезе в парамасонската организация “Ко-фримасонри”.
Успехите на новия познат правят впечатление на Рьорих. За него обаче си остава тайна защо е избрал точно него за агитацията си. Действителната ситуация е такава: ръководителят на петроградското бюро на Коминтерна Григорий Зиновиев смята, че именно мистическите тайни общества на Запада и Изтока общества, които винаги са били нелегални, могат да станат съюзници на Съветите за разширяване на тайните политически контакти, необходими при дипломатическата изолация на Русия. Самотният розенкройцер изгнаник привлича Шибаев със същото, с което и той него с връзките и познанствата си в мистериозния свят на всесилната нелегалност. Няколко дни след един откровен разговор с Шибаев Рьорих продължава да е объркан и все пак при следващата среща му прави контрапредложение: Шибаев да му стане секретар.
Да открием една малка тайна: духовните чаепития не остават скрити за Сикрет интелиджънс сървис (СИС). Нейни сътрудници наблюдават не само къщата на художника, но и “издателството” на Флит стрийт № 152. Те предупреждават френските си колеги от II бюро за близостта на Рьорих с комунистите.


Източник: http://fakelexpress.com/texts/2002/2-2002shishkin.htm
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Юни 21, 2009, 00:05:10 »

"Планетарната Шамбала - 144 йерарси - 72 мъжки и 72 женски същности. Владетелят на Шамбала е ротационна длъжност, срокът на днешният й владетел - Ел-Мория изтича през 2012-2013 год. "Мъжката" обител на Шамбала се намира под връх Кайлас, а "женската" е под планината на "Майката на света" - връх Еверест. Двете планини /върха/ имат свои кристали, състоящи се от сърдечните аспекти на Йерарсите и заедно са част от Кристала на Шамбала, в който подобно на Вечния Огън гори Нетленния Благодатен Огън на Твореца. Двете планини /върха/ са пирамиди, намират се в затворен енергиен контур и постоянно взаимодействие. Между тях има тунел."

превод: делфин
Активен
giti
Гост
« Отговор #3 -: Юни 21, 2009, 00:59:24 »

Ако трябва да говорим за Шамбала и да споменем името Рьорих,то задължително трябва да говорим за семейство Рьорих,а не само за Николай Рьорих.Защото както той,така и жена му Елена и сина му (на който не се сещам името) имат големи заслуги за това човечеството да извади тази тайна от Тибетските планини.Нещо повече най-големи заслуги за достигането на посланията от този тайнствен свят до запада имат Елена Рьорих и приятелката й Елена Блаватска.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Юни 21, 2009, 17:27:10 »

 ТОВА Е ШАМБАЛА!



В древното царство се зародило учението за вечната мъдрост     
 
Навярно няма човек, който да не знае легендата за загубената в Хималаите тайнствена обител на мъдреците, които са дошли на нашата планета от висши светове и които със силата на своя могъщ просветителски дух и енергия поддържат, наставляват и защитават хората от злото, което те сами си правят, заради своето невежество.

Много са се опитвали да намерят Шамбала. В търсенето на благодатния край, където се сбъдват желанията и където даже пеенето на птиците е свещено, са се устремявали на Изток и руските староверци, назоваващи земята на своите мечти Беловодие...

Според предания в Шамбала се намира дивния небесен камък Чинтаман, вибрациите на който изпращат в нашия свят хармонизираща енергия. А в тайни хранилища на обителта уж са събрани реликви и достижения на науката и техниката от всички времена, в това число и от бъдещето. Там са събрани и всички най-велики произведения на изкуството, даже и тези, които са унищожени при войни, стихийни бедствия и поради глупостта на хората.

Именно в Шамбала, съгласно легенда се намира царството на презвитер Йоан, знаменито с това, че в него струи фонтан с жива вода, даряваща вечна младост.
Разказват, че на няколко щастливци се е удало да преминат невидимата граница и да живеят сред мъдреците. Но за това, което им се удало да видят в заветните земи, избраниците на съдбата пазят мълчание.

Да намерят Шамбала са се опитвали не само търсачите на духовно съвършенство, но и велики злодеи като Хитлер и Сталин.

На фона на всички тези мистични истории изказването на доктора на медицинските науки - професор Захаров за това, че намерил обителта на висшата мъдрост Шамбала, прозвуча малко предизвикателно. Защо точно на него му е провървяло? Защо именно сега? И какво всъщност е намерил Захаров в Тибет? За подробности се обърнахме към самия Юрий Александрович.

Между реалността и мита                 

– Вие уверено твърдите, че сте намерили страната, за която великите мистици само са мечтали...

– Много мислят, че Шамбала е нещо свръхестествено, мистично. В известен смисъл това е така. В същото време Шамбала е древна страна, която има своя напълно реална история. И повярвайте, тази страна е не по-малко тайнствена и прекрасна, както и легендарна.

Наричала се Шанг-Шунг, включвала в себе си целия западен Тибет около планината Кайлас и езерото Манасаровар. Столица е бил град Кхюнглунг Нулкар – «Сребърния Дворец Гаруд». Древната страна е била управлявана от династия царе. Жителите са говорели на тибетско - бирмански език. В VIII век, след като бил убит последния управляващ на Шанг-Шунг, е била присъединена към Тибет. Именно в това древно царство се зародило «учението за вечната мъдрост» Бон. Съгласно древна традиция, то е дошло от митичната страна Олмо Лунгрин, на санскритски именувано Шамбала. В тантрическите източници се говори, че Олмо Лунгрин или Шамбала, существува на земята от момента на зараждането на човешката раса и се явява географски, физически и духовен център на нашия свят.

Именно тук небесните богове от Ясния Свят се спуснали на земята. Посред мистичната страна се издигала свещена планина на девет стъпала. Тя е свързвала небето и земята, явявала се е световна ос, съединяваща небесния свят, земния и преизподнята. В подножието на планината извират четири реки, които носят водите си към четирите краища на света. Планината била обкръжена от храмове, градове и паркове. На юг се намирал двореца Барпо Соге, където се родил буда Тонпа Шенраб, донесъл на хората мъдростта Бон. На север се извисявали дворци, в които живеели жената и децата на буда. На изток към небето се издигал храма Шампо Лхатзе. Всички дворци, храмове, градини и паркове, с връх Юнгдрунг (така в традициите на Бон се нарича Кайлас), в центъра е бил вътрешната част на страната Олмо Лунгринг, зад която започвал «външния» свят. Границите му ги миели водите на океана, обточен с верига от непристъпни снежни върхове. Единствения достъп в Олмо Лунгринг е бил «пътя на стрелата»: преди посещението си в Тибет Тонпа Шенраб пуснал стрела през външните планини. Така се образувал проход…

В тибетските традиции се казва за реално съществуващата страна Шанг-Шунг, така и за сакралната земя Олмо Лунгринг. И двете се съотнасят със заветната Шамбала.

       В древния манастир, който се намира в долината на река Сатледж и се явява твърдина за границата на Бон и Дзогчен (дзогчен в превод означава «висше съвършенство» – Ред.), има карта на Шамбала. На нея Кайлас е изобразен в самия център на древното царство. Картата се намира в манастира не случайно – именно от тук започва тайния път към Шамбала.

«географски», в която да попаднеш е било възможно само чрез вътрешната кора (обход) около Кайлас.

– Как възникна идеята да търсите Шамбала?

- Аз редовно прекарвам в Тибет. За мен той не е загадъчна страна, където на всяка крачка ни очакват чудеса и тайни, а преди всичко родината на моя Учител. Този удивителен район на земята привлича поклонници от цял свят. В същото време това е един от най-затворените (в смисъл възможни за предвижване) ъгълчета на нашата планета. Отдавна си поставих три цели: първо, да изследвам долините на реките Сатледж и Гаруд, където, съгласно тантрическите източници би трябвало да се намира столицата на древното царство Шанг-Шунг «Сребърния Дворец от Долината Гаруд»; второ да посетя територията на царство Гуге, граничещо с Шамбала. Тази територия от неотдавна е открита за посещение на туристи, но по неизвестни причини до сега няма даже фотография, запечатала тези места.

 - трето – да извърша вътрешна кора около Кайлас и по възможност да изляза на него макар и на тази височина, на която биха позволили метеорологичните и други условия.

– Защо при целия този интерес на учените към тази сакрална зона Тибет, на никого, освен на вашата експедиция се удаде да попаднете там?

- В началото на тридесетте години на миналия век Тибет е бил завоюван от китайците (те го наричат освобождение). От тогава Тибет е затворена територия. Навсякъде по пътищата са поставени постове. Макар че пътищата там са условни. Наоколо е камениста пустиня, по която по принцип може да се придвижиш където поискаш. Само на тесните провлаци стоят военни дозори.

- Обезателно трябва да бъдете в група, в която има китайски съпровождащ – служител от органите по безопасност. В маршрутната карта обезателно трябва да бъдат указани всички пунктове, които възнамерява да посети дадената група. Тези правила важат и за китайските поданици.
       
В продължение на няколко години на всички запитвания за разрешение да посетим интересуващите ни райони получавахме отказ. И изведнъж през 2004 година ни пуснаха в район граничещ с Шамбала. И ние решихме да рискуваме: ами ако там на място ни се удаде да преминем заветната черта, да влезем в долината Гаруд, където някога е било царството Шанг-Шунг. Когато миналата година напосоки поискахме пропуск в забранената зона, за свое учудване чухме: «Минавайте! Само че сами си намерете придружител. Тъй като там никога не е имало пътища и никой не знае как да се придвижи от едно място до друго. И от къде ви хрумна, че в долината има град?».

Долината Гаруд                       

«Научихме» от карта, на която бе обозначено: Нов Кюнглунг. «Ако има нов, то би трябвало да има и стар», – разсъждавахме. Но даже на най-подробната китайска карта, където са обозначени и най – малките ручейчета, никакво друго селище в този район не бе обозначено Не получихме информация нито от придружителя, нито от местните жители и се отправихме наслука по течението на реката. Скоро попаднахме на стара пътечка, водеща към тесен проход и е отбелязана с молитвени флагчета лунг-та. Това е указание, че пътечката води към свещено място. По двата бряга на фантастичния пейзаж от червени скали се появиха горещи минерални извори. След това се показаха древни стъпала, към висящ мост през Сатледж, също наокачен с лунг-та.

Ако сте били в Турция, в Патумкале, то сте видели поразяващите със своята красота тиганообразни природни вдлъбнатини, в които се стича водата от минералните извори. Тези природни „вани” са образувани от кристални соли. Но ако в Турция това природно чудо се напада от тълпи туристи, то тук в планината, точно такива вани с кристално чиста вода в белоснежна черупка от соли, стоят недокоснати от времето и хората.
На фона на червено - кафявите пламтящи на слънцето сребърни скали.

Ето какъв е той – «Сребърния Дворец Гаруд»! Ефектът на «сияещото сребро» е поради това, че тук в състава на планинските породи има огромно количество слюда.

Древния град впечатлява с въображението си. Сиво - червените скали се издигат на главозамайваща височина. От подножието до върха се виждат руините на древни постройки. Струва ти се, че вчера тук са били разпалвани огнища. Таванът е покрит със сажди. Запазени са остатъци от зърно, вълна от домашни животни. В древна кула намерихме в олтарна стая, изображение на Буда, свастики, мантри в традицията на Дзогчен.

На Изток това е най-езотеричната традиция, целта на която е да даде най-краткия път към съвършенство.

Като че ли някой пещери се посещават и в наши дни. Редом с древните фрески намерихме и мантри, нарисувани с креда и календар на особените дни за колективни практики. Съдейки по всичко, когато се появихме тук, някой внезапно е напуснал тези места.

Сърцето на Шамбала                     

Според древните източници, центърът на Шамбала е планината Тисе, или Кайлас. Условно казано Кайлас има две «нива за достъп» – външно и съкровено – вътрешна кора. Доколкото ми е известно, във вътрешната кора от европейците са били единици. Но от това място няма нито филми, нито фотографии. За да се попадне във вътрешната кора, трябва да се извършат тринадесет външни. Отчитайки, че този район е високопланински, пътят се понася много трудно. Това е и много скъпо удоволствие. Маршрута само в едната посока на нашия път струва от 3 до 5 хиляди долара и трябва половин седмица, за да се извърви. Малко биха си позволили това тринадесет пъти!

Както се оказа, на вътрешната кора не бе даже и нито един от местните старожилци – дотолкова това место е свещено за всеки тибетец.

Вътрешната кора е най-тежкото изпитание. Тя може да се измине за два дни. След всеки пет крачки трябва да се почива, защото започва на височина четири и половина хиляди метра над морското равнище, а свършва на шест хиляди. Поставихме си две задачи: първо, да видим какво става на протегната ръка от Кайлас, и второ, да изпълним практика в традиция Дзогчен, макар Кайлас да е най- енергийното и силно място

за изпълнение на тези практики. Имахме и още една свръх задача – нарушавайки всички религиозни забрани, да се изкачим на Кайлас!

Изгубеният свят                       

Кората започнахме в традиция Бон – не по часовниковата, а срещу часовниковата стрелка. Благодарение на «обратния ход» ни се удаде да намерим неотбелязана на нито една карта долина. Както се оказа, там е общината на йогините, намираща се в условията на непоносими, даже за тренирания човек условия.

На юго - източния, най-полегат склон на Кайлас, разпънахме лагер, за да извършим на утрото изкачване. До върха ни деляха четиристотин метра – по нататък се издигаше практически отвесна стена, която да се преодолее без специално снаряжение, е невъзможно.

– Как не се побояхте? С Кайлас са свързани толкова мистични истории...

– Казват, че този който се опита да се изкачи на него, няма да се върне жив. Връхлетя ни планинска болест и честно казано, никъде не ни се искаше да ходим – нито нагоре, нито надолу.

– Заради какво рискувахте?

- За да докажем, че изкачването на Кайлас е възможно. Във всички трактати пише, че планината държи върху себе си боговете

- Всички други тя ги изхвърля. Само великия мистик Миларепа и древния майстор на традициите Бон, са били на нейния връх. Легендите хипнотизират. За изкачване на Кайлас бе наложено табу. Ние рискувахме и доказахме, че е възможно. Всъщност до сега сме все още живи.

Много исках да кажа на хората истината за Кайлас, и ето сега заявявам: това е неръкотворна пирамида, образувала се в резултат на вулканична дейност планина.

– Все пак е жалко, че е развенчана още една красива легенда.

– Кайлас какъвто е бил, така си и остава свещен. Той не е просто купчина камъни, а много важен енергиен център, където стават удивителни явления. Просто истината не трябва да се доукрасява.

А истината е такава, че вътрешната кора и изкачването на Кайлас, са извършвани не веднаж. За това свидетелстват тибетските свещени картини – танка, на които са запечатани явления, на които може да се види само вътрешната кора. Например в Тибетската традиция често се използват естествените тигли. Това са свещени точки, символизиращи енергия. Така че, по време на стоянката ни на вътрешната кора, видях тези точки: изглеждат като отблясъци на бяло-жълта светлина, която плавно се «разпуска» и също така плавно затихва в мрака. Преброих осем или десет отблясъка. Друго явление, на което станах свидетел, бе също оптическа измама. То ме порази, и ако не бях го видял със собствените си очи, никога не бих повярвал, че такова нещо е възможно. Представете си лист от ученическа тетрадка с «квадратчета», във всяко от което в мъгла блещукат малки свастики! Чудото го видяха и моите спътници – значи това не е било халюцинация. Може би свидетелите на подобно явление са нарекли

Кайлас - планината на свастиките               

Което отново потвърждава възможността за посещенията на съкровената зона.

Искам да уточня: Кайлас е центърът на вътрешната Шамбала. Столицата й се на намира на запад и се нарича Кюнглунг.

Всъщност на тайно географско място на Шамбала, е поставена голяма точка. Намерен е и отговор на въпроса за местонахождението на Беловодието. Колкото повече се приближаваш към Кайлас, към западен Тибет, толкова по-често се срещат реки с бяла, буквално млечен цвят на водата. Те са дали име на мистичната страна.

– Защо именно Шамбала е станала символ на съвършенството и святостта на Изтока?

– Защото именно от тук са започнали да се разпространяват най-съвършените учения и практики.

– Шамбала е бил не просто мит, легенда, тя се явява в известен смисъл мярка за духовно съвършенство. За какво свидетелства «удебелената точка»?

– Аз считам, че във всичко, което касае духовните нужди, трябва да има стопроцентова достоверност. При това разбира се, никаква религия е невъзможна без вяра


Ти вярваш и ти се въздава, според вярата ти.

В традициите на Дзогчен всяко твърдене подлежи на проверка. Въобще в будизма е прието да се проверяват методите на практика на духовното самоусъвършенстване от гледна точка на науката. Мистичните трактати, коментарите към тях, методиките, се изучават щателно от учените, за които Шамбала винаги е била не мистична страна, а реална точка на картата.

Останала е неизследвана древната страна Удияна, откъдето много висши тантри са отишли в Тибет. Тя се намира между Пакистан и Афганистан. На всяка цена ще отидем там и след това ще я покажем и ще разкажем за нея на нашите читатели.


www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=2675
Активен
delfin
Гост
« Отговор #5 -: Юни 21, 2009, 17:33:16 »

Шамбала е митологична страна според ваджраяна-будизма . Нейно описание се съдържа в Калачакра-тантра и други текстове от системата калачакра . Страната се намира северно от река Сита (отъждествявана с Тарим, Амударя или Сърдаря). Обкръжена е от осем заснежени планини, които наподобяват лотосов цвят. В техния център се намира столицата на Шамбала, където е разположен Калапа - дворецът на царя. За първи цар-жрец на Шамбала се смята Сучандра, който е построил огромна мандала на калачакра . След Сучандра страната е управлявана от още шест царе-жреци, след които управляват и ще управляват общо двадесет и пет владетели под името Калки, всеки от които ще царува 100 години.

Освен споменатите източници за Шамбала изключително важно е посоченото произведение на IV Панчен Лама Данби-Нйима (1781-1854) Пътят към Шамбала (Shambhala'i-lam - yig ), което изобилства с объркани географски описания и е изключително трудно за превод. Издаден е не много добър превод на немски език от проф. Грюнведел, 1915 г.



Панчен Лама - "Пътят към Шамбала"
Активен
giti
Гост
« Отговор #6 -: Юни 21, 2009, 17:45:16 »

Рьорих също има книга озаглавена така.По-късно ще сканирам някои интересни моменти от нея и ще ги кача тук
Активен
delfin
Гост
« Отговор #7 -: Юни 21, 2009, 20:37:48 »

Ел. И Ник. Рьорих имат двама сина - Юрий и Святослав. Юрий след смъртта на родителите си мисля, че беше, отива да живее в Русия и умира там. А Святослав продължава делото в института "Урусвати" (това е духовното име на Ел. Рьорих), създаден от двамата в един град в Сев. Индия в планината, построен край езеро (по памет пиша и може да греша). Женен за индийка, известен художник, уважаван от индийците. Той почина преди няколко години и остави личния си архив и архивите на родителите си на Центъра "Рьорих" в Москва.
Активен
giti
Гост
« Отговор #8 -: Юни 27, 2009, 20:38:28 »

Откъси от книгата на Николай Рьорих ”Шамбала”:

  -”Лама Разкажи ми за Шамбала!...............................
...............Лама, ето на моята маса ще видиш Клачакра*, Учението, донесено от великия Атиша** от Индия. Знам, че ако високят дух е вече готов, чува глас, който известява :”Калагия!”- зовът на Шамбала................”
    
         Ламата втренчено ни изучава и после каза:
   -”Великата Шамбала се намира далеч зад океана. Това е могъщо небесно владение. Тя няма нищо общо с нашата земя...............................Само на някои места в Крайния Север можете да различите сияйните лъчи на Шамбала.”
   -”Лама , ние знаем за величието на Шамбала....................................... Затова не ми говори само за небесната Шамбала, но ми кажи и за земната, защото и ти като мен знаеш, че земната Шамбала е свързана с небесната. И точно на това място се обединяват двата свята.”
      Ламата замълча. Изпод полупуснатите си клепачи той внимателно изучава лицата ни. И във вечерния сумрак започна своя разказ:
   -” Истинно, идва време, когато  У чението на Благословения отново тръгва от Север на Юг. Словото на Истината, започнало великия си път от Бодх-Гая***, отново ще се върне в същите места. Ние трябва да приемем това, както си е: истинното Учение ще напусне Тибет и отново ще се появи на Юг. Във всички страни ще се проявят наставленията на Буда. Действително настъпват велики събития. Ето вие идвате от Запад и донасяте вест за Шамбала. Ние наистина трябва да приемем това. Изглежда лъчат на кулата на Ригден Джапо е достигнал до всички страни.
  Като диамант блести светлината на Кулата на Шамбала. Той е там-Ригден Джапо****, неуморимият, вечно бодърстващ за благото на човечеството. Очите му никога не се затварят. Във вълшебното си огледало той  вижда всички земни събития. За него не съществуват разстояния, той може тозчас да окаже помощ на достойния. Ярката му светлина може да унищожи всяка тъмнина. Неизброимите му богатства са готови да помогнат на всички нуждаещи се, на тези,коитоса отдали себе си в служба на справедливостта. Той може да изменя кармата на хората....  ”
 -”Лама струва ми се,че говориш за Майтрея*****, нали така?”
 -”Не трябва да говорим тази тайна! Съществуват много неща,които не трябва да бъдат изказани. Съществуват множество неща,които не могат да изкристализират в звук. В звука откриваме мисълта си. Чрез звук отразяваме мисълта си в пространството и можем да нанесем много голяма вреда. Затова всичко ,разкрито преди уречения час, ще причини неизброими бедствия.Даже и най-големите катастрофи могат да възникнат от такива лекомислени действия. Ако Ригден Джапо и Благословения Майтрея са за тебе едно и също лице-тъй да бъде! Не съм го казал аз! Неизброими са жителите на Шамбала.Многочислени са великолепните нови сили и постижения, кито се подготвят там за човечеството.......
...Навсякъде-и тук , и на небесата. Всички сили на доброто ще се обединят, за да унищожат тъмнината. Всеки,който помогне в този велик труд, ще бъде възнаграден стократно още тук, на Земята, в това въплащение. А всички съгрешили против Шамбала ще загинат в това си въплащение, понеже са изчерпали милосърдието. ”
 -”Ти спомена свещеният зов ”Калагия!”
 -Когато някой чуе този повелителен призив, нека да знае, че пътят за Шамбала е отворен за него. Той трябва да запомни годината, когато е бил призован, защото именно оттогава е помоща на Ригден Джапо. Обаче вие сами трябва да знаете и да разберете по какъв начин се оказва помощ на хората, защото те често изпускат изпратената им помощ...
Шамбала знае всичко. Но тайните на Шамбала строго се пазят........................................................
     Великите пазители на тайните съсредоточено следят тези, на които са поверили делото и високата мисия. Ако неочаквано се изпречи зло на пътя им, незабавно им се  оказва помощ. И така повереното съкровище бива запазено................................................................................
     Великата  Карма си има свои пътища и даже най-големите Пазители на тайните не желаят да засягат нишките на Кармата. Понеже всяка нишка на Кармата, ако бъде скъсана, може да предизвика най-голямо бедствие.”
 -”Лама ти казваш,че враговете на Шамбала ще погинат. Как ще стане?”
 -”Истина, ще загинат в определен срок. Разрушава ги тяхното долно честолюбие. Ригден Джапо е милосърден. Но грешниците сами са си врагове. Кой може да каже кога идва заслуженото? Кой може да узнае кога помощта е действително необходима? И каква да е тази помощ? Много катаклизми предстоят и имат своята цел. И именно когато ограниченото човешко мислене е убедено, че всичко е рухнало и всички надежди-загинали, творящата ръка на Властелина изпраща своя мощен лъч................................................
Не пристъпвай законите. Чакай в ревностен труд, докато вестителят от Шамбала не дойде при тебе. Чакай,докато Могъщогласията не произнесе ”Калагия!” Тогава ще можеш благополучно да се втурнеш в тази Висока Материя. Безцелното любопитство трябва да се трансформира в искрено познание, в приложение на висшите приниципи във всекидневието.........................
Не трябва да нарушаваме законите на природата. Учението на Благословения предписва да бъдем внимателни при появата на вътрешните ни възможности...........................................
   Учителството е най-великата връзка,която може да бъде постигната в нашите земни одежди. Учителите ни водят, а ние се стремим към съвършенство чрез почитание към Учителя. Този,който знае главния смисъл на Гуру, няма да отрече и значението на реликвите.
..................Не считайте това за идолопоклоничество, а за символ на дълбока почит и спомен за труда, изпълнен от някой Велик. И това не са външно почитание, защото ако знаеш за психичното излъчване на предметите, тогава ще знаеш и за природната магия......................................................................

  ДА, В НАШЕТО тяло е концентрирано всичко. Само трябва да знаеш как да използваш това и да не нанасяш вреда.............................................
Всеки счита, че неговото учение превъзхожда другите. Уверен съм, че Иса е дал едно Учение, а как тогава този велик символ е породил различни секти, враждуващи помежду си?......................
 Ние също имаме кръст във Великия Знак на Ак-Дордже******. Смятаме го за велик знак на живота, елемент на огъня, знак на вечността. И против този знак никой нищо няма да каже....................
 Много от ученията на Калачакра несъзнателно се използват от Запада и Изтока, но даже и при такова несъзнателно  изполване дават чудесни резултати. Ясно е колко биха нараснали нашите възможности при съзнателно следване на това Учение, колко мъдро би било да ползваш великата енергия, тази тънка, безтегловна материя, разпръсната навсякъде и достъпна във всеки момент. Това Учение Калачакра, това използване на първичната енергия било наречено Учение на Огъня. Индийците познават великия Агни- древно Учение , което въпреки древността си ще стане и новото Учение на Новата Ера. Трябва да мислим за бъдещето, ние знаем, че  Учението Калачакра съдържа целия материал, който може да се употреби за най-голяма полза. Сега има много учители-толкова различни, толкова връждебни един на друг. И все пак много от тях говорят за едно и също, изразено в Калачакра.  Един от вашите свещеници веднъж ме попита:”Не са ли Кабала и Шамбала части на едно и също Учение? Не е ли  Моисей посветен в същото Учение и последовател на законите му?”

  Ние можем да твърдим само едно: Всяко Учение на Истината, всяко Учение за високите принципи на живота изхожда от един Източник........................................................                          
     Какво съдържа Калачакра? Има ли в нея някакви забрани? Не, Високото Учение изтъква само констръктивното. Така е. Онези Високи Сили, които са предназначени за човечеството. Научно се обяснява как човечеството може да използва природните сили на стихиите. Когато ти казват, че най-късия път  минава през Шамбала, през Калачакра, това значи, че изпълнението не е недостижим идеал, а нещо,което може да се постигне с искрен и усърден стремеж тук, на същата тази земя и в това въплащение. Такова е Учението на Шамбала. Истинно, всеки може да постигне това. Наистина всеки може да чуе зова ”Калагия!”                                                                        
   Но за да го постигне, човек трябва изцяло да се посвети на творчески труд. Онези,които се трудят с Шамбала,посветени и вестители на Шамбала, не седят в усамотение, а пътешестват навсякъде.Мого често хората не ги познават, а понякога и те не се познават едни други. Те всички изпълняват работата не за себе си, аз великата Шамбала и всички знаят за великия символ на  анонимността. Понякога изглеждат богати, макар да нямат никаква собственост. Всичко е тяхно,но те не вземат нищо за себе си. Затова,ако се посвещаваш на Шамбала, всичко се подбира и ти се дава. Ако съжеляваш, ще загубиш, ако дадеш с радост-ще се обогатиш. По същество Учението на Шамбала е заложено в това, а не в нещо далечно и тайствено. Затова,ако знаеш, че Шамбала е тук, на Земята, ако знаеш, че всичко е достижимо тук, на Земята, то и  възнаграждението ще дойде тук, на Земята. Ти чу,че наградата на Шамбала е  наистина тук и че тя се умножава чрез въздаване. Така става не защото Учението на Шамбала е уникално в сравнение с другите, а защото Учението за Шамбала е живо, дадено за земните въплащения и може да бъде приложено при всички житейски услобия. ...................................................... ”

                                                                                                    Талай Пхо Бранг, 1928г.
                Речник:
          * Калачакра-"колело на времето"-съкровено учение на Ваджараяна-езотеричното направление в будизма, чиято цел е достигане на просветление в течение само на един живот.
        ** Атиша(982-1054)-прославен бенгалски мъдрец, направил много за разпространението на будизма в Тибет. Превел на тибетски и написал много собствени съчинения,влезли в тибетския канон. След смъртта му признат от тибетците за въплащение на Манджушри-бодхисатва("същество стремящо се към просветление". По правило това е намиращият се на пътя на съвършенотопознание.Всички Буди преди просветление са били бодхисатви.Така се наричат тези,които доброволно остават в "самсара"-букв. странстване-кръговрат на раждане, смърт и прераждане,докато всички живи същества не бъдат спасени.) на Мъдростта.
      ***Бодх-Гая-местност не далеч от Сарнахт,където Гаутама Сидхарта е бил осенен и е станал Буда.
    ****Ригден Джапо-властелин на Шамбала и велик покровител на света,който ще дойде на власт след победата над злото.
  ***** Майтрея-бъдещият Буда, в будистката митология е Бодхисатва,обитаващ небето Тушина (чиста земя,пълна с радост) преди бъдещото си появяване на Земята,буквално значи "Любещият",въплащение на всеобхватната любов. Той е пети и последен земен Буда.
******Ак-Джордже(бяло копие)-Джаниан Шадпе-основател и пръв настоятел на манастира Лавран.
« Последна редакция: Юни 27, 2009, 21:49:04 от giti » Активен
delfin
Гост
« Отговор #9 -: Юли 21, 2009, 03:18:37 »

Сент Ив д'Алвейдър ( 1842 - 1909) - френски окултист, кабалист и мистик казва следното: Агарта представлява Мистическата Нула - "Ненамиращо се". Нула, т.е. всичко или нищо: всичко чрез Хармоничното Единство, нищо без него : всичко чрез Синархията и нищо чрез Анархията.


« Последна редакция: Декември 16, 2009, 18:06:21 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #10 -: Юли 24, 2009, 23:09:02 »

Шамбала съществува, но не е стабилна. Остава й да съществува още малко. Тя ще изчезне заради недостига на енергия, постъпваща отвън. Този недостатък хората ще почувствуват по-късно, когато запомнат измененията. Шамбала е била създадена с цел да поддържа хората като нов вид на планетата. Това е Изследователски център. От него често са позсказвали на хората какво да правят.

Шамбала остава до момента на промените. След това тя ще изчезне. Изследването ще бъде завършено. Земята трябва да премине Промяната успешно. Това е задачата на Шамбала.


Дете индиго - онлайн


превод - мой
« Последна редакция: Ноември 10, 2009, 17:09:01 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #11 -: Ноември 10, 2009, 17:10:09 »

"... Гоби винаги е имала своето място в древното Универсално Учение. От началото на диалектиката, за сърцето на тази област се е говорело, като за Свещената Земя на Божиите Синове. Когато Библията и посветените в тайните говорят, за Свещените земи на нашата планета, те със сигурност нямат предвид областта, където араби и евреи се бият помежду си със западни оръжия.

Всички метафизични импулси към регенерация са изпращани напред от това сърце на света, за да се разпространяват като лъчи около цялата земя и да оставят своите следи навсякъде. Изкусната, гениална конструкция на Голямата Пирамида, мъдростта и силата на Манихеите и Катарите и мисията на съвременните Розенкройцери, могат да бъдат обяснени с този единствен източник. Орденът на Сидха(Siddha) или Универсалното Братство, се намират в тази свещена земя.

Много легенди са били разпространявани за Гоби и фрагменти от отдавна отминали исторически събития, са били използвани, като основа за тайнствени приказки. Чрез тези приказки древната мъдрост ни разказва, че някога дълго преди Лемурийската цивилизация е съществувало обширно вътрешно море, там където сега има само солени езера и безводни пустини. В сърцето на това море, Дванадесет острова са били обитавани от “Последните Останки” на божествената раса. Тези острови са били с чудна красота. Божествените обитатели са били още известни като “Синовете на Волята и Йога” или като “Истинския Предан Елохим”, за които се говори, че били властелини на всички мистерии на природата и притежавали непроизносимото име на Бога, Словото, което сега е загубено. Те познават тайните на Първоначалното Царство, но ги пазят за онези, които чрез съзнанието си, са облагородени към разбиране за тях.

Тази островна царска сфера все още съществува като оазис в Гоби. Всички онези, които знаят тайното Слово, долавят това и имат достъп-разрешение за влизане там. Не е възможно да бъде намерен обикновен път до оазиса в Гоби. Целият район е грижливо защитен срещу чужди натрапници по земя и по въздух. Има само седем тайни входа, които са посочени със завоалирана терминология, като “Седемте подземни коридора към Шамбала...”


От "Братството на Шамбала" на Райкенборг и Петри

http://www.youtube.c...feature=related
Активен
Инил
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 186


« Отговор #12 -: Ноември 17, 2009, 15:47:28 »

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0

Цитат
Шамбала е просто дума, която носи идеята за огромен фокусен център на енергии, които са събрани и обединени от планетарния Логос, за да създадат проявление, адекватно на Неговото разгръщащо се намерение и планетарно служене....

...Шамбала е главният приемащ агент на планетата, от гледна точка на слънчевия приток, но в същото време е главната разпределителна точка на енергията от гледна точка на природните царства, включително петото царство. Жизненият модел на планетарния Логос и Неговата воля биват въплътени от точката на напрежение и в крайна сметка съзряват чрез процеса на еволюция.

Шамбала е центъра в главата, говорейки символично, на нашия планетарен Живот, фокусиращ волята, любовта и интелигентността в едно велико и фундаментално Намерение и поддържащ тази фокусирана точка през целия жизнен цикъл на планетата. Това велико Намерение въплъщава целта и се изразява чрез Плана.
Източник - http://www.oneworldbg.hit.bg/shamb.htm

И още нещо, важно.
Цитат
Вие искате всякога да бъда весел, разположен. Аз някога се боря с вълка, вадя овцата от него, удрям го. Вие казвате: „Учителят е неразположен“. Как мога да бъда разположен? Друг е въпросът, ако съм в градината и бера плодове. Казвам: Елате да ви дам. Виждате, че един брат е неразположен. Той е слязъл долу. Съберете се пет–шест души, пратете му добри мисли и така ще го повдигнете. Това поне можете да направите. Писанието казва: „Молете се един за друг“. Много същества от черното братство искат да дойдат горе, но те не са в състояние да разберат всичко. Тази сутрин по интензивност на електричеството ние бяхме на повече от 7000 метра височина. Иначе височината тук е 2520 метра. Сестрата, на която стана лошо сутринта, не се разболя, но не можа да издържи на тази височина и трябваше да яде. Изстиването на лицата, посиняването се дължи на интензивността на електричеството. А 2520 метра е обикновена височина. Забележете, че когато се молехте, някои не можеха да държат ръцете си нагоре. – Значи ние бяхме на същата височина, на която Моисей получи заповедите на Синайската планина. Тогава и на нас може да ни се даде нещо. И друго, при височина над 7000 метра ние сме били и в Агарта. Значи и оттам можем да получим нещо. – Да, били сте и там. Беседата, която ви говорих горе, иде оттам. Вятърът идеше от изток. Конете, които видяхме на Черния връх, бяха на наше разположение. Конят притежава магнетични сили...

...В духовния свят един нисък връх може да бъде висок, а високият връх може да бъде нисък. Това зависи от интензивността на силите, които действат там. – „Тогава право е, дето казват, че най-високият връх е Голгота, защото там се изживяха най-интензивни страдания.“ – Да, навремето си там Христос е разрешил една от най-важните задачи. Такава беседа в салона не може да се говори.
-Здравият разум-беседа

http://triangle.bg/books/1923-04-22-10.1998/1923-08-26-10.html
Активен

delfin
Гост
« Отговор #13 -: Ноември 21, 2009, 09:12:01 »

Върху древна тибетска хоругва тайнствената земя Шамбала е изобразена като оазис, заобиколен от хълмове със снежни върхове. Според легендата тя е скрит рай. В ранните будистки текстове е изразено схващането, че Шамбала е извор на езотерична мъдрост. В китайските, руските и тибетските митове, а също и в митологията на Гърция и Рим, за нея се говори като за обител на свръххора, подобни на Тайните учители на Блаватска. Описвана е като земя, заобиколена от високи планини, в която горещи извори подхранват буйната растителност от редки видове и целебни билки.

Но докато митовете са категорични, че тя наистина е съществувала, то мненията относно нейните разположение и пътищата, по които може са бъде достигната, далеч не са единни.

Теософите отдават предпочитания на пустинята Гоби, според китайците това е планината Кун Лун, преданията от Близкия изток и Гърция сочат Алтайските планини, а според някои даоистки секти Шамбала е скрита между Сечуан и Тибет. В един унгарски източник е посочено, че се намира между 40 и 50 градуса северна ширина, отвъд реката Сърдаря. Според една руска легенда земите и са разположени в областта Беловодие и през 1923 г. е организирана експедиция през планините Кокуш, която никога не се завръща.

Навярно съдбата на експедицията не би изненадала древният тибетски лама, написал "Червена пътека към Шамбала ". В творбата си той твърди, че входът към изгубената земя е в Монголия, но може да го открие само който има съответна духовна нагласа.

Ламата не е единственият който допуска нематериалните аспекти на Шамбала. През 1928 г. друг лама разкрива пред Николай Рьорих, че Шамбала няма нищо общо със земята ни, а лежи в друго измерение. Не е изключено да е имал предвид нивото "бардо", или "астрала".

Въпреки тези иносказания за невидимото естество на Шамбала все още се носят упорити слухове за физическото и съществуване. Твърди се, че подземни тунели я свързват с двореца Потала в Лхаса. Говори се също, че подземни тунели са открити и в Турфан и Туркмения. Николай Рьорих, комуто разказали за астралното местоположение на Шамбала, срещнал тайнствен лама по пътя между Дарджилинг и Гума, а в последствие монасите от Гума му разказали, че лама е от Шамбала. Търсят се връзки дори с летящи чинии. И Рьорих, и британскиет алпинист Франк Смайт видели НЛО над местности, традиционно асоциирани с изгубения рай.


От "Енциклопедия на окултните науки"
Активен
delfin
Гост
« Отговор #14 -: Ноември 21, 2009, 09:14:54 »

Шамбала е необходимо място, където духовният свят се съчетава с материалния. Както в магнита съществува точка на най-голямо притегляне, така и в планинската обител се отваря вратата на Духовния свят. Самата височина Харизанкара подпомага магнитния ток. Стълбата на Яков е символ на нашата Обител. Но за света все още е трудно да приеме, че група, получила знание чрез упорит труд, може да се обедини в името на общото благо.

Опитното знание ни е помогнало да намерим удобно място, където токовете позволяват по-леко да се подържа връзка в различни направления.

Шамбала се появява в най-различни образи във връзка с понятието на века. Изучавайки целия цикъл от легенди на Азия, може да се достигне до най-древните Учения, свързани със Сибир, като най-неизвестната първоначална част на Материка.

Невъзможно е да се приеме всичко написано за Братството като истинско. Много е смесено с представите за Ефирния (Тънкия) свят, много лични блянове се преплитат с действителността. Съществуват много предания за различни несъществуващи раси и материци. Хората отнасят към занимаващите ги понятия различии подробности, без да се съобразяват с тяхната разнородност и разновременност.

Често могат да се чуят разкази за възникването или унищожението на Братството... Много спорове и много недоумение предизвикват подробностите за устройството на Надземния свят и Братството. Най-често, обаче, то въобще не се признава за съществуващо.

Първоосновата на Братството е заложена не като убежище, а като средоточие на мисълта. Ако обединението на мислите дава увеличение на енергията в непрекъсната прогресия, то, естествено, трябва да се съберат заедно силните мисли.

Смисълът на Братството се заключава в обединението на първичната енергия.

Братството не е убежище, а маяк на Светлината, подобно на стражева кула. Хората нерядко смятат, че Братята са се спасявали от някакви гонители, но това не е вярно. Уединението на Братството е предизвикано от съвсем други причини. Като маяк на висока скала то предлага своите знания за спасение на човечеството.

Огнища на Братството е имало в няколко страни, но при настъпването на сроковете тези огнища са се събрали в една твърдина. Така те са концентрирали силите си в място устойчиво геологически и духовно.




От "Агни йога"
Активен
Страници:  [1] 2 3   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Хитлер и Шамбала
Древни цивилизации
Аэ съм 1 2544 Последна<br />публикация Септември 09, 2011, 01:01:34
от edinbjal
Камъкът от Шамбала
Духовни учения
Eona Lightholder 8 1971 Последна<br />публикация Декември 02, 2010, 15:24:40
от Neverland

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright