Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: ОШО - човекът, който ме наставлява по пътя ми ...  (Прочетена 3013 пъти)
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 362


AЗ ВЯРВАМ

« -: Май 13, 2010, 19:21:56 »

Здравейте Усмивчица
Искам да споделя семплите мисли на този невероятен човек, които ми помагат ежедневно да слагам ред в малката си глава и голямото си сърце.
Ще започна с размислите му за любовта, които могат да извадят от "блатото" и най-затъналия романтик Усмивчица
хехе
enjoy guys Усмивчица

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=9q2sHYPLdJY" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=9q2sHYPLdJY</a>

PS И да добавя - аз лично се абстрахирам от това, че е малко куку Усмивчица аххаха
« Последна редакция: Май 13, 2010, 19:31:23 от Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso » Активен

There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 362


AЗ ВЯРВАМ

« Отговор #1 -: Май 13, 2010, 20:25:47 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=Mpfoh47L8iw" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=Mpfoh47L8iw</a>
Активен

There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
izida
Гост
« Отговор #2 -: Май 13, 2010, 23:14:24 »

Да ти кажа, не съм съвсем съгласна с Ошо, що се касеае децата и родителите. Усмивчица
Все имам усещането, че душите на децата сами избират къде точно да се родят, и не е случайно, че даден индивид, е точно в определено семейство.  Усмивчица
Активен
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 362


AЗ ВЯРВАМ

« Отговор #3 -: Май 13, 2010, 23:18:16 »

МОже и така да е Усмивчица Ама не може ад сме на 100% съгласни с някого Усмивчица Нали се сещаш хехе
Активен

There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 362


AЗ ВЯРВАМ

« Отговор #4 -: Септември 19, 2010, 10:09:23 »

Прекалено предпазлив животът не може да е приключение. Защитавайки прекалено себе си, обръщайки прекалено голямо внимание на сигурността, ти вече си мъртъв. Запомни един основен закон: животът е несигурност. Животът е несигурност. И ако си готов да живееш в несигурнос, само тогава ще си жив. Несигурността е свободата. Ако си готов да живееш в несигурност, в постоянна несигурност, ще бъдеш свободен. А свободата е вратата към божественото.
ОШО
Активен

There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 362


AЗ ВЯРВАМ

« Отговор #5 -: Октомври 16, 2010, 22:15:48 »

Зрелостта на човека

Тя означава същото както и невинността, само с една разлика: тя е възстановена невинност, възвърната невинност. Всяко дете се ражда невинно, но всяко общество го покварява. Всяко общество, чак досега, е оказвало покваряващо влияние върху децата. Всички култури са в някаква зависимост от експлоатираната невинност на детето, от експлоатирането на самото дете, от превръщането му в роб, от формирането му за техните собствени цели, стремежи - политически, социални, идеологически. Цялото им усилие е било насочено към това как да привлекат детето като роб на някаква цел. Тези цели се решават от запазените интереси. Свещениците и политиците участват в една дълбока конспирация, те работят заедно.

 

В момента, в който детето започне да става част от вашето общество, то започва да губи нещо изключително ценно - то започва да губи контакта с Бог. То все повече и повече се ограничава в главата си и забравя изцяло за сърцето - а сърцето е мостът, който води до неговото същество. Без сърцето не можеш да достигнеш до своето същество, невъзможно е. Няма директен път от главата до съществото, трябва да минеш през сърцето - а всички общества действат разрушително на сърцето. Те са против любовта, те са против чувствата - те осъждат чувствата като сантименталност. Те в продължение на векове са осъждали влюбените по простата причина, че любовта не е от главата, а от сърцето. Човек, който е способен да обича, рано или късно ще открие своето същество - а веднъж щом това се случи на някого, той е вече свободен от всички структури, от всички шаблони. Той е свободен от всички обвързаности, той е самата свобода.

 

Всяко дете е родено невинно, но обществото го прави изучено. Затова съществуват училища, колежи, университети -функцията им е да те унищожат, да те покварят. Зрелост означава отново да се сдобиеш със своята загубена невинност, да възвърнеш своя рай, да станеш отново дете. Разбира се, има известна разлика - обикновеното дете непременно ще бъде покварено, но когато възвърнеш своето детство, не можеш да се поквариш. Никой не може да те поквари, станал си достатъчно интелигентен - вече знаеш какво ти е сторило обществото и си достатъчно буден и осъзнат, и няма да позволиш това да ти се случи отново.

 

Зрелостта е прераждане, духовно раждане. Ти се раждаш отново, отново ставаш дете. Започваш да гледаш съществуванието със свежи очи. Подхождаш към живота с любов в сърцето си. Проникваш в своята най-вътрешна сърцевина с тишина и невинност. Вече не си само в главата. Използваш главата, но тя сега е твой слуга. Първо ставаш сърце, а след това отиваш дори отвъд сърцето...

 

Зрелост означава да отидеш отвъд мислите и чувствата и да се превърнеш в едно чисто съществуване. Зрелостта е върховното разцъфтяване на медитацията. Всяко дете трябва да загуби своята невинност и да си я възвърне. Загубването е само половината от процеса - мнозина са я загубили, но много малко са си я възвърнали. В момента, в който осъзнаеш, че да си част от което и да е общество, която и да е религия, която и да е култура означава да си останеш нещастен, да си останеш затворник - в този ден започваш да изоставяш веригите си. Зрелостта идва, ти отново придобиваш своята невинност.

 

Зрелост и остаряванеИма голяма разлика между зрелост и остаряване, огромна разлика, и хората винаги се объркват. Хората си мислят, че да остарееш означава да съзрееш - но остаряването принадлежи на тялото. Всеки остарява, всеки ще остарее, но няма непременно да съзрее. Зрелостта е едно вътрешно израстване.

 

Остаряването не е нещо, което ти правиш, то е нещо, което се случва физически. Всяко дете, което е родено, след като мине известно време, остарява. Зрелостта е нещо, което ти внасяш в живота си - тя произтича от осъзнаването. Когато човек остарява с пълно осъзнаване, той постига зрелост. Остаряване плюс осъзнаване, преживяване плюс осъзнаване, е равно на зрелост.

 

Можеш да преживееш едно нещо по два начина. Можеш просто да го преживееш все едно под хипноза, в състояние на неосъзнатост, без да обръщаш внимание на това, което се случва - нещото се е случило, но теб те е нямало там. То не се е случило в твое присъствие, а 6 твое отсъствие. Просто си минал покрай него, то не е предизвикало изобщо никакъв отзвук в теб. Не е оставило никакъв отпечатък върху теб, не си научил изобщо нищо от него. То може да е станало част от паметта ти, защото в някакъв смисъл си присъствал, но не се е превърнало в твоя мъдрост. Ти ни най-малко не си израснал чрез него. По такъв начин остаряваш. Но ако внесеш качеството на осъзнаването в някое преживяване, това преживяване се превръща в зрелост.

 

Има два начина да се живее: при единия живееш в дълбок сън - тогава остаряваш, с всеки момент все повече, с всеки момент умираш по малко, и това е всичко. Целият ти живот се състои от една дълга, бавна смърт. Но ако внесеш осъзнаване в своите преживявания - каквото и да правиш, каквото и да ти се случи, да си буден, да наблюдаваш, да осъзнаваш, да вкусваш с наслада преживяването от всички ъгли, да се опиташ да разбереш смисъла му, да се опиташ да проникнеш в самата му дълбочина, каквото и да ти се случи, да се опиташ да го живееш интензивно и тотално - тогава то не е просто някакъв повърхностен феномен. Дълбоко вътре в теб нещо се променя с него. Ти ставаш по-буден. Ако то е грешка, това преживяване, никога вече няма да я правиш.Зрелият човек никога не прави една и съща грешка отново. Но ако човек е просто стар, той непрестанно върши една и съща грешка все отново и отново. Той живее в един кръг и никога нищо не научава. Днес се ядосваш, вчера си бил ядосан, както и завчера, и утре пак ще се ядосаш, както и вдругиден. Ядосваш се все отново и отново, разкайваш се все отново и отново, и все отново и отново взимаш дълбокото решение вече да не правиш така. Но това решение нищо не променя - всеки път когато се разстроиш, яростта взима връх, обсебва те и се извършва пак същата грешка. Ти остаряваш.

 

Можеш да живееш живота си сякаш си хипнотизирай -така живеят деветдесет и девет процента от хората - но можеш да го живееш и с интензивност, с осъзнаване. Ако живееш с осъзнаване, ти съзряваш, иначе просто остаряваш. А да остарееш не означава да помъдрееш. Ако си бил глупак на млади години, а сега си остарял, ще си просто един стар глупак, това е всичко. Просто остарявайки, не можеш да помъдрееш. Можеш дори още да оглупееш, защото може да си придобил някакви механични, роботизирани навици.

 

Животът може да се живее по два начина. Ако живееш безсъзнателно, ти просто умираш; ако живееш съзнателно, ти постигаш все повече и повече живот. Смъртта ще дойде - но тя никога не идва при зрелия човек, а само при този, който остарява и одъртява. Зрелият човек никога не умира, защото той се учи дори и чрез смъртта. Дори и смъртта ще бъде едно преживяване, през което ще се премине интензивно и което ще бъде наблюдавано, ще му се позволи да се случи.

 

Зрелият човек никога не умира. Всъщност на скалата на зрелостта смъртта се бори със себе си и се самоунищожава, самоубива се. Смъртта умира, но не и зрелият човек. Това е посланието на всички събудени, че ти си безсмъртен. Те са познали това, те са преживели смъртта си. Те са наблюдавали и са открили, че тя може да те обгради, но ти да си останеш незасегнат, далечен. Смъртта се случва близо до теб, но никога не ти се случва на теб.

 

Зрелостта е осъзнаване. Остаряването е просто прахосване на самия себе си.НАЙ-ОСНОВНОТО НЕЩО, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОМНИ, е, че животът е диалектичен. Той съществува чрез дуализъм, той е един ритъм между противоположностите. Не можеш да си щастлив за вечни времена, иначе щастието ще загуби целия си смисъл. Не можеш да си винаги в хармония, иначе ще престанеш да осъзнаваш хармонията. Хармонията все отново и отново трябва да се следва от дисхармония, а щастието да се следва от нещастие. Всяко удоволствие има своя болка и всяка болка има свое удоволствие. Докато човек не разбере този дуализъм на съществуванието, си остава в ненужна мизерия.

 

Качествата на зрелия човек са много странни. Първо, той не е личност. Той не е вече аз - той има присъствие, но не е личност. Второ, той е повече като дете, прост и невинен. Ето защо казах, че качествата на зрелия човек са много странни, защото зрелостта дава чувството като че ли той е опитен, възрастен, стар - физически може да е стар, но духовно той е едно невинно дете. Зрелостта му не е просто някакъв опит, получен в живота - тогава той не би бил като дете, не би бил присъствие, а щеше да е опитен човек, ерудиран, но не и зрял.

 

Зрелостта няма нищо общо с жизнените опитност Тя има нещо общо с твоето вътрешно пътешествие, с твоето преживяване на вътрешното. Колкото по-надълбоко навлиза човек в себе си, толкова по-зрял става. Когато е достигнал самия център на своето същество, той е съвършено зрял. Но в този момент личността изчезва, остава само присъствието. Адът изчезва, остава само тишината. Знанието изчезва, остава само невинността.

 

Зрелостта е другото име на себереализацията: дошъл си до осъществяване на своя потенциал, потенциалът се е актуализирал. Семето е преминало дълго пътешествие и е разцъфтяло. Зрелостта притежава някакъв аромат. Тя придава една огромна красота на индивида. Тя придава интелигентност, възможно най-острата интелигентност. Тя го превръща единствено в любов. Действието му е любов, недействието му е любов; животът му е любов, смъртта му е любов. Той е просто едно цвете на любовта.

 

Зрелостта е духовен феномен. ЗРЕЛОСТТА НА ДУХА Е ДА ДОКОСНЕШ СВОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ. Веднъж щом се установиш в своето вътрешно небе, ти си открил своя дом и се появява една огромна зрелост в твоите действия, в твоето поведение. Тогава във всичко, което правиш, ще има благодат. Тогава всичко, което правиш, ще бъде само по себе си една поема. Ти ще живееш поезията, походката ти ще се превърне в танцуване, тишината ти ще се превърне в музика.

 

Под зрелост се разбира това, че си се върнал у дома. Вече не си дете, което трябва да расте - израснал си. Докоснал си висините на своя потенциал. За първи път, по някакъв странен начин, теб те няма - но ти си. Ти не си в своите стари идеи, представи, в своето старо разбиране за себе си - всичко това е изтекло в канала. Сега нещо ново се появява в теб, нещо абсолютно ново и девствено, което трансформира целия ти живот в радост. Превърнал си се в странник за нещастния свят, не създаваш нещастие за себе си или за който и да било друг. Живееш живота си в пълна свобода, без никакво съобразяване с това, което другите ще кажат.

 

Хората, които винаги се съобразяват с другите и с техните мнения, са незрели. Те зависят от мненията на другите. Те не могат да направят нищо автентично, честно, те не могат да кажат това, което искат да кажат - те казват това, което другите искат да чуят. Вашите политици ви казват нещата, които искате да чуете. Те ви дават обещанията, които вие искате. Те знаят много добре, че не могат да изпълнят обещанията си - нито пък имат някакво намерение да ги изпълняват. Но ако кажат точно, вярно за това каква е ситуацията, и ако ви изяснят, че много от нещата, които искате, са невъзможни, че не могат да се осъществят, ще бъдат свалени от власт.

 

Човек съзрява в момента, в който започне по-скоро да обича, отколкото да се нуждае. Когато започне да прелива, да споделя, когато започне да дава. Зрелият човек дава. Само зрелият човек може да дава, защото само зрелият човек има. Любовта се случва само когато си зрял. Ставаш способен да обичаш едва когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане - душевна любов или даряваща любов, -тогава даваш без никакви условия.

 

Един зрял човек има интегритета, необходим му да остане сам. И когато такъв човек дава любов, той дава без никакви връзки, закачени за нея - той просто дава. Когато един зрял човек дава любов, той се чувства благодарен, че си приел неговата любов, а не обратното. Той не очаква от теб да му благодариш за това - не, изобщо не, той дори няма нужда от твоите благодарности.

 

Осъзнаването е метод първо да събудиш интелигентността си, след това да събудиш своето същество, след това да ти помогне да съзрееш, да ти даде реализация на безсмъртието и накрая да те направи едно с цялото. СЪЗРЯВАНЕТО Е ЕДИН НЕПРЕКЪСНАТ ПРОЦЕС. В него няма точка, никъде няма дори точка и запетая... той все продължава и продължава. Вселената е безкрайна. Такава е и възможността за твоето съзряване.

 

Осъзнаването има три стадия.Първо, осъзнай тялото си - като ходиш, като цепиш дърва или носиш вода от кладенеца. Наблюдавай, бъди буден, осъзнат, съзнателен. Недей да вършиш нещата като някакъв зомби, сомнамбул, който ходи насън. Когато си станал осъзнат за тялото си и неговите действия, навлез по-дълбоко - към своя ум и неговата дейност, мислите, въображението, проекциите. Когато постигнеш дълбока осъзнатост за ума, ще се изненадаш.

 

Когато осъзнаеш своите телесни процеси, и тук ще се изненадаш. Мога да си движа ръката механично, мога да я движа и с пълно осъзнаване. Когато я движа с пълно осъзнаване, има една грация, красота.

 

Но когато осъзнаеш говоренето, то започва да се превръща в изкуство. То придобива нюанси на поезия и музика. Ако говориш с осъзнаване, това непременно ще се случи. Тогава всеки жест, всяка дума ще имат своя красота. Ще имат грация.

 

Когато станеш осъзнат за ума, ще се случи една по-голяма изненада. Колкото по-осъзнат ставаш, толкова по-малко мислите се движат по коловозите. Ако имаш сто процента мисли, няма осъзнаване. Ако имаш един процент осъзнаване, има само деветдесет и девет процента мисли - в точна пропорция. Когато имаш деветдесет и девет процента осъзнаване, има само един процент мисли, защото това е една и съща енергия.

 

Колкото по-осъзнат ставаш, толкова по-малко енергия става достъпна за мислите - те отмират. Когато си сто процента осъзнат, умът става абсолютно тих. Това е моментът да навлезеш още по-дълбоко.

 

Третият стадий: да станеш осъзнат за чувствата, за настроенията, за емоциите. С други думи, първо тялото -неговата активност; второ умът - неговата активност; трето - сърцето и неговите функции.

 

Когато отидеш към сърцето и внесеш своето осъзнаване там, отново изненада. Всичко, що е добро, израства, а всичко, което е лошо, започва да изчезва. Любовта израства, омразата изчезва. Състраданието израства, гневът изчезва. Споделянето израства, алчността изчезва.

 

Когато осъзнаването ти за сърцето стане пълно - последната, и най-голямата изненада: няма нужда да правиш никаква стъпка. Един квантов скок произтича от само себе си. От сърцето ти изведнъж се озоваваш в своето същество, в самия център. Там ти си осъзнат само за осъзнаването, съзнателен си само за съзнанието. Няма нищо друго, което да озъзнаваш или за което да си съзнателен. И това е върховната чистота. Това е, което аз наричам просветление.

 

И то е твое рождено право! Ако го пропуснеш, само ти ще си отговорен. Не можеш да стовариш отговорността върху никого другиго. А това е толкова просто и естествено, че просто трябва да започнеш. Само първата стъпка е трудна. Цялото пътешествие е просто. Има една поговорка, че първата стъпка е почти цялото пътешествие.

 

Откъс от книгата За зрелостта от Ошо

 
Активен

There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 362


AЗ ВЯРВАМ

« Отговор #6 -: Септември 15, 2011, 15:49:16 »

Здравейте, преведох нещо и искам да го споделя с вас. Поздрав на всички:)

Да разрешите своите проблеми означава да си дадете отговор, който ви задоволява интелектуално и за да изчезне вашия проблем аз ще ви дам метод, който ще ви накара да сте вътрешно убедени, че проблем всъщност няма: проблемите са само наши творения и няма нужда от никакви отговори.
Просветеното съзнание няма отговори.
Неговата красота е в това, че няма въпроси.
Всичките му въпроси са се разтворили, те са изчезнали. Хората мислят друго – те мислят, че просветения човек трябва да знае отговорите на всичко. Реалността е, че той няма никакви въпроси. Той няма отговори. А без въпроси как би могъл да има отговори.
Гертруд Щайн, велика поетеса, умирала, заобиколена от своите приятели, когато внезапно отворила очи и попитала: „Какъв е отговора?”. Някой отвърнал: „Но ние не знаем въпроса, как можем да знаем отговора?”. Тя отворила очите си за последен път и казала: „Добре, а какъв е въпроса?” и умряла... Странни предсмъртни слова...
Много е красиво да научиш последните слова на поети, художници, танцьори, певци...Те съдържат нещо изключително смислено в себе си.
Първо тя попитала: „Какъв е отговора?”, така сякаш и въпроса не може да бъде различен за всяко живо същество. Въпроса трябва да бъде еднакъв; няма нужда да бъде формулиран. Освен това, тя е бързала и вместо да минава през правилния канал и да зададе въпрос и после да чуе отговора тя просто е попитала: „ Какъв е отговора?”.
Но хората не разбират, че всяко човешко същество е в еднаква ситуация: един и същи въпрос е въпроса, който всеки си задава. Така че глупакът попитал: „ Как бихме могли да отговорим, когато не знаем въпроса?”.
Изглежда логично,...но не е. То просто е глупаво...и за умиращ човек. Но бедната жена, отворила очите си още веднъж и казала: „ Добре, тогава какъв е въпроса?”. И тогава настъпила тишина. Никой не знае въпроса, никой не знае отговора. Всъщност, няма никакъв въпрос и никакъв отговор. Има само начин на живот на обърканост на  съзнанието. Така има милиони въпроси и милиони отговори и всеки един отговор води до стотици повече въпроси и няма край на това.
А има и друг начин на живот –живот в съзнателност – и няма никакъв отговор и никакъв въпрос.
Ако присъствах в момента, когато Гертруд Щайн е умирала, бих и казал: „Сега не е момента да се тревожиш с въпроси и отговори. Запомни, че няма въпрос и няма отговор. Съществуването ни е в абсолютно мълчание относно въпросите и отговорите. То не е час по философия. Почини в мир без всякакви въпроси, без всякакви отговори. Просто умри в тишина, съзнателност и мир.
Активен

There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #7 -: Септември 15, 2011, 18:32:37 »

    Да разрешите своите проблеми означава да си дадете отговор, който ви задоволява интелектуално и за да изчезне вашия проблем аз ще ви дам метод, който ще ви накара да сте вътрешно убедени, че проблем всъщност няма: проблемите са само наши творения и няма нужда от никакви отговори.
    Просветеното съзнание няма отговори.
    Неговата красота е в това, че няма въпроси.
    Всичките му въпроси са се разтворили, те са изчезнали.

    Може да е така за просветените, но не всички сме просветени.
    Ако ние, непросветените, не задаваме въпроси, как ще постигнем познание?
    Как ще станем просветени?
    Активен
    sunsea
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 70

    « Отговор #8 -: Септември 18, 2011, 20:37:31 »

    Да разрешите своите проблеми означава да си дадете отговор, който ви задоволява интелектуално и за да изчезне вашия проблем аз ще ви дам метод, който ще ви накара да сте вътрешно убедени, че проблем всъщност няма: проблемите са само наши творения и няма нужда от никакви отговори.
    Просветеното съзнание няма отговори.
    Неговата красота е в това, че няма въпроси.
    Всичките му въпроси са се разтворили, те са изчезнали.

    Може да е така за просветените, но не всички сме просветени.
    Ако ние, непросветените, не задаваме въпроси, как ще постигнем познание?
    Как ще станем просветени?

    Може би като чувстваме
    Активен
    Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 362


    AЗ ВЯРВАМ

    « Отговор #9 -: Септември 19, 2011, 16:10:42 »

    Ето, аз ти казвам, че четейки някои от нещата, които  е написал ми е помогнал да разбера някои неща. Това означава ли, че е полуистина, това, което съм извлякла за себе си? Както казах - човек подбира.
    А това, че казва, че няма Бог си има своето обяснение, защото казва, че бог е в нас с две думи. Какво от това? Той не променя моето виждане по въпроса. Както казах -човек извлича положителното и продължава напред.
    Активен

    There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #10 -: Септември 20, 2011, 11:44:46 »

    Абсолютно е така , не става въпрос за дискусията като сама по себе си , а за начинът по който се подкарва. Тоест липсва уважението към събеседника и разбирането защо е избрала определенниете откъси и мисли. Скочихте против Ошо идеята , което не е темата. Темата е избрани мисли на Ошо , които са помогнали на Алдонса по нейният път. Значи не можем да отричаме всичко ,заради определени неща ,които не ни пасват, не само тук , но и по принцип.

    Дискусията може да се продължи върху извадките на Алдонса, иначе е нормално да се почуства засегната от неуважение към труда и и отклоняване от идеята.

    За да се стига до ефективност от дискусия , не е нужна само готовност за излизане от анонимност ,споделяне и защита на мнение , а най-важното е намиране на общо кратно в тона ,езика ,заряда и въобще златната комуникационна среда.
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    yyy
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 181

  • Град: Варна
  • « Отговор #11 -: Септември 20, 2011, 15:59:14 »

    стана ми интересно какво все пак е казал Ошо; не съм му особен почитател, но му признавам определени ценни качества - смелост на мисленето, отхвърляне на всички мъртви авторитети; познавам хора, които го ценят; това, което прочетох, ме увери отново, че Ошо има своето място и ценност за хората, които искат да вървят напред и нагоре; истинските му последователи би трябвало да имат неговата смелост и да го надмогнат тогава, когато той вече не им е достатъчен, или по-скоро да потърсят и други, по-дълбоки от Ошо източници;;

    (цитати от Ошо "Библията")
      Когато казвам, че няма Бог, аз отричам личностните характеристики на Бога.
      Казвам, че няма Бог, но божественото съществува и има невероятни измерения.
      Това е безличностната енергия - чиста енергия. Грозно е да й се придава някаква форма. Вие й приписвате собствения си образ.

      Затова когато казвам, че Бог не съществува, имам предвид, че Бог не е личност - приписването на личностни характеристики е проекция на човешкото мислене.
      Искам да премахнете личностните характеристики, които приписвате на Бог, да го освободите от тях, от оковите на личностното, което вие му налагате.
      Аз не съм атеист. За мен цялата вселена е изпълнена с божествена енергия и нищо друго.

      Когато казвате "Бог", вие използвате съществително име - нещо статично и мъртво.
      Когато казвам "божествено", имам предвид нещо активно, течащо, нещо, което се движи.
      Трябва да изясните това за себе си. Не съм теософ като Исус, Мохамед или Кришна, защото не мога да приема, че "Бог" е мъртъв.
      Спомням си за един от моите професори. Прекрасен човек, казва се професор С.С.Рой. Преди да се пенсионира, оглавяваше катедрата по философия в университета в Алахабад. Когато за първи път влязох в неговия клас, той обясняваше понятието "абсолютно".
      Беше авторитет по въпросите, свързани с Брадли и Шанкара. И двамата вярват в "абсолютното" - това е понятието, под което те разбират "Бог".
    Зададох му въпрос, благодарение на който станахме близки и професорът безрезервно и открито отвори сърцето си за мен. Попитах го: "Съвършено ли е "абсолютното"? Стигнало ли е окончателно до своя край? Или може би още се развива? Ако нещо продължава да се осъществява, ако има все нови и нови клонки и цветове, значи е живо. Ако е реализирано, напълно проявено, тогава е "абсолютно", няма как да се развива по-нататък и следователно е мъртво." Затова го попитах: "Моля ви да изясните защо под "абсолютно" Брадли и Шанкара разбират "Бог". Това е философско определение за Бог. Жив ли е този ваш Бог или мъртъв? Моля ви, отговорете ми."

      Аз казвам, че съществуването е достатъчно само по себе си, то няма нужда от създател. То е съзидание по своята същност.
      Така че вместо да ме питате дали вярвам в някакъв създател, може би трябва да ме попитате какъв е моят заместител на Бога-творец? За мен това е екзистенциалната енергия на съзиданието.
      И според мен най-важното религиозно качество е способността да бъдеш съзидателен.
      Ако сътвориш песен, музика, градина - това означава, че си религиозен човек.
      Да се ходи на църква е глупаво, но създаването на градина е дълбоко религиозен акт.
      Затова в моята комуна трудът се определя като преклонение. Ние нямаме други молитви. Нашите молитви се изразяват единствено чрез създаването на нещо.
      За мен създаването е Бог. По-добре би било все пак да ми позволите да заменим думата "Бог" с "божественост", защото не искам да ме разберете погрешно.
    Бог като личност няма. Затова пък съществува огромна енергия - бликаща, безкрайна, неизменно разпространяваща се във всички посоки. Тази експанзивна, безкрайна, бликаща енергия, тази съзидателна сила за мен е божествена.
      В това съм убеден, то не е въпрос на вяра. Опитал съм нейния вкус, не говоря за вяра.
      Докосвал съм се до тази енергия, вдишвал съм от нея. Познал съм я в дълбините на собственото си същество. Има я и във вас. Тя е една и съща, както и в мен.
      Просто се вгледайте в себе си, направете поне за малко завой на сто и осемдесет градуса и ще прогледнете за истината. И тогава няма да търсите неща, в които да вярвате.
      Само слепите вярват в светлината. Онези, които имат очи, не вярват в нея - те просто я виждат.
      Не искам да вярвате в нещо - искам да имате очи. А щом имате очи, защо трябва да се задоволявате с някаква вяра и да останете слепи?
      Вие не сте слепи. Само си държите очите затворени. Не е имало кой да ви каже, че трябва да ги отворите. Затова живеете в тъмнина и се питате: "Светлината наистина ли съществува?"

    (цитати от Ошо "Следвай ме")
      ЩЕ ГОВОРЯ ВЪРХУ ХРИСТОС, а не върху християнс­твото. Християнството няма нищо общо с Христа. Фактически християнството е анти-Христос, точно както и будизмът е анти-Буда и джайнизмът е анти-Махавира. Христос има в себе си нещо, което не може да бъде организирано: самата му приро­да е бунтовна, а бунтът не може да бъде организиран. В мо­мента, в който го организираш, ти го убиваш. Тогава остава мъртвият труп. Ти можеш да го боготвориш, но не можеш да бъдеш трансформиран чрез него. Можеш да носиш товара му с векове и векове, но той само ще те обременява, а няма да те освободи. Ето защо, от началото нека да бъде абсолютно ясно: аз съм изцяло за Христа, но дори и най-малка частица от мен не е за християнството. Ако търсиш Христос, ще трябва да отидеш отвъд християнството. Ако се придържаш твърде мно­го към християнството, няма да можеш да разбереш Христа. Христос е отвъд всички църкви.
      Христос е самият принцип на религията. В Христа всич­ки домогвания на човечеството се осъществяват. Той е един рядък синтез. Обичайно е човешкото същество да живее в агония, мъка, тревога, болка и мизерия. Ако погледнеш Кришна, той е отишъл на другия полюс: той живее в екстаз. Никаква агония не е останала; мъката е изчезнала. Можеш да го обичаш, можеш да танцуваш с него за малко, но мостът липсва. Ти си в агония, той е в екстаз - къде е мостът?
      Буда е отишъл дори още по-далеч. Той не е нито в аго­ния, нито в екстаз. Той е абсолютно тих и спокоен. Толкова е надалеч, че ти можеш да го гледаш, но не можеш да повяр­ваш, че той е. Изглежда като мит - може би изпълнено жела­ние на човечеството. Как може такъв човек да ходи по земя­та, така отвъден на цялата агония и екстаз? Той е твърде далеч.
      Исус е кулминацията на всички стремления. Той е в та­кива мъчителни страдания, в каквито си и ти, в каквото вся­ко човешко същество е родено - в агония на кръста. Той е в екстаз, до който понякога един Кришна достига: той празнува; той е песен, танц. А той е също и отвъдното. Има моменти, когато се приближаваш все по-близо и по-близо до него, когато ще видиш, че неговата най-вътрешна същност не е нито кръс­тът, нито неговият празник, но отвъдността.
      Това е красотата на Христа: съществува мост. Ти можеш да се движиш към него постепенно, а той да те води към непо­знатото - и толкова постепенно, че ти няма дори и да разбереш кога си пресякъл границата, кога от познатото си навлязъл в непознатото, кога светът изчезва и се появява Бог. Ти можеш да му се уповаваш, защото той е толкова много като теб и все пак така различен. Ти можеш да вярваш в него, защото той е част от твоята агония, можеш да разбереш езика му.
      Ето защо Исус се е превърнал във велик жалон в исто­рията на създанието. Не е просто съвпадение, че раждането на Исус е станало най-важната дата в историята. Така трябва да бъде. Преди Христа - един свят; след Христа - напълно разли­чен свят, рязка граница в съзнанието на човека. Има толкова много календари, толкова много начини, но календарът, който е основан на Христа, е най-важният. С Христос нещо се е променило в човека, нещо е проникнало в съзнанието на чо­века. Буда е прекрасен, върховен, но не е от този свят; Криш­на е чаровен - но все пак мостът липсва. Христос е мостът.
    Активен

    Ползувай винаги Първоизточника
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #12 -: Септември 20, 2011, 20:10:23 »

    Да, браво - добри сте ...в споровете. Защо вече всичко ми се вижда толкова повърхностно, не мога да разбера...? По принцип идеята е някой, в случая Алдонса, да пусне тема и да сподели нещо което е помогнало, нещо хубаво, а отдолу да се сподели личен опит, а не да се надприказваме.
    В това което прочетох от yyy в цитираните думи на ОШО видях само неща, които биха ни били полезни. Реално тази сила - Божествената навсякъде се споменава с различни имена - Бог, Аллах, Великия Дух и навсякъде е събрана в една форма, концентрирана в едно нещо, а тя е всичко и навсякъде.. Християнството, Исляма, Индуизма и всички останали религии имат големи пропуски и доста бъгчета.. А и истината е, че глупавите религии ни натрапват Бог е личност, Христос това, Аллах пък онова - Само не знам кой е по виновен - този който дава баницата или този който я приема...? Хитро използват това, че не знаем за да ни манипулират качествено. Но аз не вярвам, а знам, че има сила която ни помага когато най - малко очакваме и независимо колко имена ползваме за нея, винаги ще е с нас и част от нас за да следваме Личната си Легенда ( мотив от Алхимика на Паулу Коелю хаха )
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Човекът е преходно същество
    Духовни учения
    Martina - R 10 1570 Последна<br />публикация Юли 09, 2010, 01:22:24
    от lessus
    Човекът и неговите тела
    Духовни учения
    Админ 1 1749 Последна<br />публикация Октомври 19, 2010, 18:11:33
    от Ich
    Човекът дърво « 1 2 »
    Любопитни факти
    The One 24 1883 Последна<br />публикация Октомври 15, 2010, 10:38:47
    от Аэ съм
    Човекът китара
    Музика
    The One 2 1128 Последна<br />публикация Октомври 24, 2010, 03:33:44
    от The One
    ОРФЕЙ- ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СТАНА БОГ
    Духовни учения
    Eona Lightholder 5 1248 Последна<br />публикация Юни 08, 2011, 17:18:22
    от АСИ

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright