Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Приказки за планетите  (Прочетена 2009 пъти)
delfin
Гост
« -: Юни 18, 2009, 15:15:31 »

В руските сайтове

"Сказки планет"

"Планета ФЕНИКС - символ трансформации"

Канал: Селеста Корсхолм, 1993 год
http://rchannel.chat.ru/planet-tales.htm

Для полноты картины будет полезно привести еще один фрагмент из "Сказок Планет".

"Сказки Марса"

"Учитель Крез" - на същия адрес



"Сказки Плутона. Введение"

http://www.gefesta.ru/pluto01.php

"Рассказ Харона" -

http://www.gefesta.ru/pluto02.php

"Рассказ Раньи" -

http://www.gefesta.ru/pluto03.php

"Рассказ Кроноса" -

http://www.gefesta.ru/pluto04.php

"Заключение Лао Дзы" -

http://www.gefesta.ru/pluto05.php


Приказките за Плутон са пълни, от тези за Марс има само от Учителя Крез. Ще продължа за тях с превода от книгата, която имам и в която са включени тези Приказки.

Това е първото издание на изд. "София", "Галактическая семья" - Ченнелинг ІІ. В следващите издания на тази книга тези "Приказки за планетите" вече не бяха включени.
Контактьор е Селеста Корсхолм или Селест Корсолм.

Молбата ми е, ако някой намери нещо повече за този контактьор или за тези приказки, нека публикува адресите. Може би има нещо из сайтовете на английски.

Приказките, които са в книгата, която имам са - изцяло тези за Марс, Уран, и Плутон - за нея дадох къде го има текста на руски.
« Последна редакция: Юни 18, 2009, 15:19:25 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Юни 18, 2009, 15:23:24 »

ПЛАНЕТАРНИЯТ СЪВЕТ



ХОР - (при египтяните - древен бог на небето с главата на сокол) представлява Слънцето, координира дейността на Планетарния Съвет с висшите Междугалактични и Христови Съвети.

ХЕРМЕС - (дремногръцки бог, пратеник на боговете) представлява Меркурий. Управлява междупланетната и междугалактичната комуникация.

АДОНИС - (в римската митология - бог-юноша, възлюбен на Венера, богинята на любовта) представлява Венера, управлява еволюцията на любовта и красотата.

ЕНОХ - (древноеврейски мъдрец) представлява Земята на Планетарния Съвет. Управлява пророческата комуникация.

КРЕЗ - (богат цар на Лидия, победен от персите през 546 г. пр. н. е.) представлява Марс. Координира дейността на Планетарния Съвет с Възнесените Учители в Братството на Светлината.

АТИНА - (в древногръцката митология - богиня на войната и мъдростта) представлява пояса на астероидите, защитава истината и справедливостта.

ЮПИТЕР - (в римската митология - върховен бог) представлява Юпитер, поддържа равновесието на магнитните полета на планетите.

ЗОРОАСТЪР - (жрец-реформатор от VІ в. пр. н. е., донесъл монотеизма в древна Предна Азия) представлява Сатурн, грижи се за порядъка, структурата и съдбата.

КЕТЦАЛКОАТЛ - (при ацтеките - "Пернатата Змия", бог на небето) представлява Уран, работи над развитието на религията и философията.

МЕРЛИН - (уелски маг при двора на крал Артур, V в.) представлява Нептун, съсредоточен е върху научните открития.

ЛАО-ДЗЪ - (китайски философ от VІ в. пр. н. е., основател на даосизма) представлява Плутон, помага за развитието на съзерцателната мъдрост.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Юни 18, 2009, 15:25:23 »

ПРИКАЗКИ ЗА МАРС

ВЪВЕДЕНИЕ




През лятото на 1991 г. мен ме поканиха на събрание на група от 12 Възнесени Учители, представляващи на Планетарния Съвет планетите от Слънчевата система. На мен ми предложиха да изобразя портретите на членовете на Съвета и да пристъпя към разпространение на информация за тях. Така започна 4-месечен период на пряк контакт и интензивно общуване с тези забележителни небесни същности. По време на утринната медитация те съединяваха своите енергийни полета с моето. Зрителните усещания се превръщаха в портретни зарисовки, а мислените форми придобиваха вид на записани послания. По такъв начин аз получих 12 портрета и огромно количество информация за целите и функциите на Планетарния Съвет.

Съветът отговаря за пълната реализация на Божествения Космически Пран по напълване със Светлина на тази част от вселената. Те работят в името на хармоничното издигане на цялата Слънчева система към висшето съзнание. Те способстват на това, човешкото съзнание на Земята да стигне да глобалното осъзнаване на възможността за превръщането на планетата Земя в равностоен партньор в семейството на планетите от Слънчевата система. Тези високоразвити същества имат способността мигновенно да се местят по всичките измерения на битието. За да станат членове на ръководния Съвет, на всеки от тях му се е наложило да изучи в дълбочина вибрациите на всичките планети. Имената на много от тях до ден днешен се пазят в човешката история и митология.

Тъй като всеки от тях счита за свой свещен дълг да отдава цялото си индивидуално майсторство и специални знания на общата лабота, то процесът на демократично приемане на решения на Съвета става доста бурно. В такива моменти представителят на Христовия Съвет, Соларис Кумара, който никога не се е въплъщавал на нито една от планетите, призовава събрабите се да усмирят запалеността си и да внасят предложения, основавайки се на по-голяма обективност на съжденията. Когато, накрая, решението е взето, всичките разногласия се премахват и Съветът действа като единен организъм.

През май 1993 г. аз се върнах в къщи след лекционна обиколка и веднага получих следващата си задача. Воите наставници ми съобщиха, че ми предстои получаване на знания от Планетарния Съвет върху историята на Слънчевата система. Представители на всяка от планетите ще ми разкаже историята на еволюцията на своята планета, нейните връзки със Земята и  ще разкажат за нашето общо (съвместно) предназначение. Сутринта на следващия ден, в моята медитация възникна Юпитер и ме прехвърли на планетата Юпитер. В серията предавания "Приказки за планетите" юпитерианците станаха първи. Следващ беше Учителят Крез, представител на планетата Марс в Планетарния Съвет, разказал ми "Приказките за Марс".

Марсианските приказки започват с историята на Сюлейман. Сюлейман, когото европейците са нарекли "Великолепни", а турският народ го е кръстил "Законодателят", е бил султан на Османската турска империя от 1520 до 1566 г. Както гласи преданието, немалка роля в тази кратка марсианска история са изиграли Учителят Крез, представляващ Марс в Планетарният Съвет и Учителят Ел Мория, Възнесен Учител на Първия Лъч на Волята и Силата. Когато аз едва започвах да получавам материал чрез ченълинг, то предполагах, че аз нямам никакви лични връзки с Червената Планета на Войната. Но в течение на разгръщащите се пред мене етапи от историята на Марс, аз разбирах обратното. Въпреки, че самата аз не съм била воин, аз съм участвала м вного незабравими вълнуващи пътешествия с воини. Преминавайки заедно през тежки изпитания, аз съм се научила дълбоко да ценя тяхното умение да взимат върху себе си отговорността, да вземат решения и стремително да действат в кризисни ситуации.

Лъчът на воина - е лъч страстен и огнен. Воините живеят в дълбока емоционална енергия. В това е тяхната сила и слабост. За да достигнат висоти на съвършенство в този лъч, воинът трябва да се научи да смирява жарките си емоции с търпение и състрадание към тези, които не са така соъбразителни и пъргази. Той трябва да намери златната среда между неистовството и кротостта, между импулсивността и умението да се изчаква, между действието и бездействието.

Окървавилите меча си също внасят своя принос в еволюцията на Земята. Те също служат на великия Космически План. Те воюват, сражават се и се бият до смърт, унищожавайки, разрушавайки и осквернявайки хората, земята и самите себе си, и така ще продължава дотогава, докогато те не разберат, че трябва да има по-добър път. Те неизбежно ще се превърнат в мирни воини. Те еволюционират от използването на насилието като метод за решаване на проблемите до непоколебима привързаност към мира. Никой не може да ги принуди да се върнат на предишния им път на разрушение.

Възможно е "Приказките за Марс" да ви помогнат да оцените положителните качества, с които воинският лъч е надарил вас и вашите близки. Може би, те ще пробудят във вашата памет отдавна забравен спомен за извършени от вас подвизи в древните битки между Тъмнината и Светлината.

Селест Корсхолм
Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Юни 18, 2009, 15:26:25 »

РАЗКАЗЪТ НА СЮЛЕЙМАН


Приветствам ви. Аз съм Сюлейман, някога заслужил титлата "Великолепни". На мен ми възложиха да започна изложението на "Приказки за Марс". Аз, както и много други морсиански воини, направлявам енергията си в Близкия Изток, където битката между Доброто и Злото, Светлината и Тъмнината се води особено яростно. В този адски котел се събилат воини от противоположни лагери. Ние се срещаме, за да докажем нашето превъзходство въз основата на дълбок жизнен опит. Другите вибрации са изгонени. Те стремително се отвеждат в по-лека среда на обитание. Тези, които са разцъфнали в Близкия Изток - са воините на огъня, които в по-голямата си част са заредени с марсианска енергия.

Моята страна, съвременна Турция, винаги е била място на смесване на народи и религии. Благодарение на своето географско разположение - северо-източното крайбрежие на Следиземноморието - тя е станала естествен мост между Запада и Изтока. Основният сухопътен маршрут от Европа към Далечният Изток е преминавал през Турция. На изток Турция граничи с Иран и Сирия. Когато моят велик дядо Мехмед ІІ превзел Константинопол през 1452 г., турците получиха в наследство изпадналата в застой култура на византийското хрестиянство. Наследниците на Мехмед ІІ продължиха разширяването на територията на империята, завоювайки Гърция и Унгарското кралство, и даже заплашваха Венецианската държава в Италия. По вреуме на управлението на Мехмед ІІ християните не бяха принуждавани да приемат исляма. Те, както преди имаха право да служат и имаха граждански права. По време на моето царстване аз влезнах в съюз с французите против хабсбургският император Карл V и английския крал Хенри VІІІ. Аз дадох на французите особени търговски и пътни привилегии. Тези християнски европейски влияния се усещат в Турция и до ден-днешен. Времето на моето управление се отличаваше с веротърпимост спрямо всички религии. Юдеи, католици, и т.н. живееха свободно, без да се опасяват от гонения.

Аз израстнах в атмосфера на причудливо смесване на източната и западната култура. Гръцките и европейските търговци, учени, дипломати и воини общуваха с индийски, тибетски и китайски. По рафтовете на нашите обшширни библиотеки се пазиха древни фолианти, в които беше събрана мъдростта на Атлантида и Древен Египет. В тесен контакт съществуваха различни философски и религиозни въззрения. Цареше свобода на мисълта и съвестта. Въпреки, че ние се гордеехме със своя прекрасен древен род, това не ни правеше фанатици, нетърпими варвари, за каквито сме представени във вашите западни учебници по история.

Селим І (1512 - 1520), моят баща, удвои размерите на Османската империя, приключвайки през 1517 г. със 100-год. управление на династията на Мамелюците. По такъв начин, Османската империя погълна всички свети територии и превърна турския султан в главен владетел на ислямския свят. Доминиращо значение получиха ислямските обичаи, вярвания  и организация, въпреки че влиянието на другите религии не беше изцяло унищожено.

Суфизмът, мистичното направление в исляма, беше втора линия на моето духовно наследство. Моят дядо Баязид ІІ (1481 -1512) в края на дните си става суфия-миролюбец. Еничарите, могъща военна организация, възглавяваща походите на Османската империя, свалиха Баязид и сложиха на трона по-войствения му син Салим І, моят баща. Сефеидите в Иран (Сефеиди - (1502 -1732) - династия на владетелите на държава в Близкия Изток, в която са влизали Иран, Азербайджан, част от Армения, голяма част от територията на съвременен Афганистан, от време на време и Ирак.) останаха единствени от целия Близък Изток, които не бяха завладени от Османската империя. Те запазиха значително влияние. Както и моят дядо, в последните години от живота си, аз също станах идеалист и мистик.
 
Активен
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Юни 18, 2009, 15:26:55 »

Единствено мен, сред многото синове на султана, ме обучаваха сурово от най-ранно детство на всичките премъдрости на управление на империята. На престолът се възкачваше само тези, който беше достоен за правото да стане следващият върховен владетел. аз се състезавах не само в нивото на владеене на бойни изкуства, но също и в науките и изящните изкуства. От мен се искаше равно умение да владея перото при съчиняване на поеми и меча при водене на бой. Яз растях в атмосфера на голямо съперничество сред празния разкош и жестоките интриги на турския двор. Аз наследих от баща си неукротима воля, която ми даваше вътрешна сила да проедолявам всички препятсктвия и невзгоди. Скоро аз се научих да се съветвам само със себе си  и да не вярвам на никого.

За мое велико щастие, майка ми беше не само красива, но и умна и талантлива. Тя издържаше интригите на харема, влизайки в света на поезията, музиката и танците. Нейната дълбока любов към прекрасното обогати моето детско съзнание и ми служеше за утеха в продължение на целият ми бурен живот. Тя ме научи да отвръщам на гнева с нежни думи и с женска тънкост да избягвам агресията. Аз станах необичайно съчетание между женско и мъжко начало. Аз можех да проливам сълзи над прекрасна поема и веднага, в припадък на неконтролируема ярост да се опитвам да убия обидилия ме, който е по-голям и по-силен от мен. Като султан, мен можеха да ме убедят меко, но да ме принудят - никога. Такъв беше характерът ми, изкован в турския двор през ХVІ век.

От майка си аз наследих голяма любов към жените. Както всеки турски султан аз имах много наложници. За разлика от моите предци, аз се влюбих в славянска робиня - момиче на име Роксолана. Въпреки яростното противодействие на двора, аз я направих своя жена и я обичах до края на живота си. Въпреки гнусната клевета около името й , отравяща атмосферата на двореца, нашата любов продължи дълги години. Нека да говорят, че тя не е красива, но за мен тя беше въплъщение на женствеността, мъдростта, състраданието и любовта. Тя роди третия от моите четирима сина. Именно нейният син стана мой наследник, когато умря моят най-голям син, а втория беше умъртвен за вероломство.  В нея беше целият ми живот. Когато тя умря, заедно с нея си отиде и радостта ми. В стиховете, които и досега се пазят в родината ми, аз се опитвах да предам своята скръб. Само те ми останах за утеха.

На мен ми трябваха всичките ми способности и ум, за да преживея юношеските си години и да стана поредния султан. От всички страни ме обкръжаваха врагове. Когато баща ми, Селим, в края на краищата взе решение да ме направи свой наследник, той уби всичките си братя, седемте им сина и 4 от петте си собствени сина, за да остане жив само един наследник на престола. Така и аз, Сюлейман, наследих богатство и власт, невиждани нито дотогава, нито след това.

Аз имах едно преимущество пред всички останали хора - имах учител и наставник. Когато се срещнах с него за първи път, бях много млад и той ми се представи като Ашанти. Той се заинтересува от мен още когато аз бях малко дете. Докато растях, той отдалече следял за мен. От време на време при редките си визити, той произнасяше няколко думи, които ме ободряваха. Едва след дълги години аз научих истинското му име. Това беше Акбар Велики, император от династията на Великите Моголи в Индия (1542 - 1605), пътешестващ инкогнито. Много по-късно аз научих духовното му име - Ел-Мория.

Акбар, или Ашанти, както аз го наричах, беше много мъдър и образован човек, когото аз обикнах с цялото си сърце и комуто вярвах безрезервно. Той прекара живота си, учейки всичките знания на света. В Европа настъпи епохата на Възраждането, положила началото на хуманитарния мироглед и светския характер на културата. Възраждаше се мъдростта на древните гърци и римляни. Дойде времето на алхимиците, маговете, астролозите. Такъв човек от епохата на Възраждането беше моят учител. Той беше изкушен от въпросите на науката, религиите, философията, медицината и изкуствата. Той много пътуваше и изучаваше обичаите на много народи и култури.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #5 -: Юни 18, 2009, 15:27:52 »

Не може да не спомена за още един велик дар на Ашанти. Той знаеше не само как е устроен този свят, но имаше знания и за други светове. В историческите учебници не се излага удивителната, но при това не по-малко реалната история на контактите на Земята с другите измерения в продължение на векове. Но Братството на Светлината винаги безшумно се е движело "зад завесата", направлявайки човечеството по еволюционния му път. По-голямата част от сюжетите на тази тема са се запазили във вид на приказки, митове и легенди. Шумерският епос за Гилгамеш и гръцките предания за Одисей - не са нищо друго освен примери за реални събития, но само украсени с друматични преувеличения и нравоучителни уроци. Моят наставник Ашанти беше Възнесен Учител, безсмъртен дух, работещ за Братството на Светлината. От него аз разбрах истината за моят истински произход и предназначение.

В продължение на целият ми живот Ашанти сякаш не старееше. Той винаги изглеждаше зрял мъж на около 40 години и малко повече. На мен винаги ми се струваше, че моят Учител, както и загадъчният Сен-Жермен, който тайнственно се появявал и изчезвал при френския двор по времето на Луи ХІV, ХV и ХVІ, има някакъв особен статус, който му позволява по своя собствена воля да посещава или напуска турския двор. Той притежаваше неограничено богатство и могъщество. Ползваше се с доверието на моя баща-султан и други наши могъщи лидери. След неговите посещения в баща ми неочаквано възникваха нови идеи и пътища за решаване на много държавни проблеми. Моят баща никога не презна публично, че му помага Ашанти, но винаги с ентусиазъм приветстваше всяка негова поява в двора. Както аз разбрах по-късно, за запазване на тази тайна настоявал самият Ашанти. Той не се е стремял към слава и не желаеше да привлича към своята персона общественото внимание.

Космическите контактьори на Ашанти му съобщили за моето потенциално предназначение. Под предлог да се срещне с моя баща, той дошъл в дворуца. В действителност той е искал да оцени нивото на моя прогрес и да пристъпи към по-висше духовно обучение. Естествено, той нищо такова не ми каза. Моето его беше винаги непомерно раздуто. Не, с мен той винаги беше малко суховат, добър, но строг педант. Аз не разбирах как той се беше съгласил да стане мой личен наставник. Това беше в голяма степен необичайно, чуждоземец да бъде допуснат до семейния живот на султана.

Да, аз живеех под ръководството и защитата на този велик Възнесен Учител. Той ме посвети в Братството на Светлината, пробуди в мен висшето ми съзнание и извика в мен стремеж да служа на Божествения План. С негова помощ аз успях да се справя със своето божествено предназначение като султан на Османската турска империя. А сега аз отстъпвам място на разказвача Учителя Ел-Мория.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #6 -: Юни 18, 2009, 15:29:03 »

РАЗКАЗЪТ НА ЕЛ-МОРИЯ

Приветствам ви, аз съм Ел-Мория.

Братството на Светлината работи в протежение на епохите. Нашата вечна цел е - да направляваме, но не да управляваме. Когато ние виждаме, че се развива потенциално взривоопасна ситуация, ние имаме много средства за това, да хвърлиме всичките си сили за решаването на този проблем. Дълго преди това, според както се развива кризисната ситуация, ние сме срособни да регулираме положението на нещата и да разредиме взривоопасната атмосфера. Ние имаме предимството на по-широката временна перспектива. Това, което вие наричате "бъдеще", ние го възприемаме като потенциално "сега". Регулирането на малките, но потенциално опасни проблеми може да предизвика сериозни промени в бъдещето. За това, да може да се разбере нашето видение, представете си ни в ролите на авиационни диспечери на летище. На екрана на радала ние виждаме самолети, които идват от всички посоки към нашето ретище, дълго преди те да извършат кацане. Ако ние забележим потенциална заплаха за безопастността на полетите, то можем да "разместим" самолетите, посочвайки им резервни "въздушни коридори". За всеки отделен пирот нашите указавия ще служат за предупреждение за неизвестното бъдеще. А за нас всяка такава ситуация - е явна и от само себе си действителна част от нашето "сега".

Близкият Изток в началото на ХVІ век беше именно такова потенциално взривоопасно място. Ние навреме видяхме, че в тази зона назрява сериозен конфликт. Тъй като тя се намираше под, така да се каже, юрисдикция, аз прилагах максимум усилия, за да разреда ситуацията и да я реша по позитивен начин. Близкият Изток е "наследил" конфликтите, които започнали в другите измерения и продължили на Земята. Отначало Марс, а после територията на Близкия Изток на Земята се превърнали във въжзелен обект за извънземните сили, жадуващи да установят контрол и господство за свои собствени цели. При тези сили няма понятие за служене на Общото Благо и за следване на Божествения План. Целият си наличен интелект и творчески способности те са поставили в служба на самите себе си. Тези зли влияния предизвикаха разрушаване на Марс и продължаваха да създават конфликти на Земята.

Други групи, дошли в Близкия Изток, носеха положително начало, те се стремяха към неутрализация на негативните влияния и изпълнение на Божествения План на Земята. Древните бази на извънземните цивилизации се намираха в долината на Тигър и Ефпат. Те способстваха за възраждането на могъща шумерска цивилизация, която впоследствие прерасна, в частност, във вавилонската, асирийската и древноеврейската култури.

На Братството на Светлината му се струваше, че най-добрият начин да се справи с тази взривоопасна ситуация на Близкия Изток е - да внедри там "свой човек", чувствуваш ситуацията отвътре и в същото време да е признаван от групата. За такъв човек беше избран Сюлейман. Той изрази съгласие да се въплъти по това време и на това място, за да съдейства отвътре на положетелните промени. Като султан, той ще съсредоточи в ръцете си огромна власт и влияние. Ако в него успее да се разбуди осъзнаването за божествено предназначение, това ще послужи за делото. За осъществяването на този план се изискваше голяма духовна поддръжка. Голяма група от Братството на Светлината доброволно изявиха желание да се въплътят заедно със Сюлейман и да му помагат във физическото измерение. Неговата майка, жена и верните приятели - всички работеха за Братството на Светлината. Аз, Ел-Мория, се съгласих да му бъда духовен наставник, изпълнявайки една от своите духовни задачи на Земята.

Братството на Светлината трябваше да направлява Сюлейман много внимателно. Например, помнейки за трагедията, станала с Ехнатон в Египет, ние разбирахме, че Сюлейман трябва да бъде "приет от народа". Той не трябва да се различава много от другите хора; той трябва да може да общува с тях като равен; но при това да бъде достатъчно решителен, за да успее да направи необходимите промени. Поради тези причини ние внимателно му избирахме родословието. Искаше се, в него да съществуват в равна мярка и човешки и свръхчовешки гени. В резултат Сюлейман стана необикновена личност. Докато беше дете и юноша, той не разбираше с какво се различава от другите хора. Задачата ми беше да му помогна да разбере сам себе си, но така, че в него да не възникне мания за величие, да не стане самовлюбено могъщо чудовище, погубвайки и злоупотребявайки с дарените му висши способности.

При всеки удобен случай аз се срещах със Сюлейман. Меко въздействах на неговия баща, скланяйки го да вижда приемника си в Сюлейман. Няколко пъти успях да уговоря султана да пусне Сюлейман извън двора, за да тръгне с мен на далечно пътешествие. Аз му показвах как живеят и мислят другите народи. Също го взимах със себе си и в космически пътешествия. Ние оставяхме физическите си тела под наглеождането на моите слуги, давайки им строги напътствия при никакви обстоятелства да не ни тревожат нас "спящите". След това ние пътувахме из вселената. Марс беше главната ни цел в това "междупланетно обучение".

Сюлейман трябваше да осъзнае марсианските си корени. Затова аз внимателно му разкривах тайната на неговия уникален произход. Ние пътувахме към Малс, за да види той с очите си последствията от марсианските конфликти. Пред него се откриха две страни от историята на Марс, показани от висша духовна перспектива. Той научаваше за своя потенциал и алтернативни възможности. Но само Сюлейман и никой друг, можеше да реши, какво да прави със своите знания.

Както показа историята, Сюлейман успешно разреши противоречивите тенденции в развитието на марсианската цивилизация, ставайки забележителен султан. Всичките 46 години от неговото управление се смятат за Златен век на Османската империя. Безпрепятственият обмен на идеи между Западът и Изтокът стимулира разцвета на изкуствата и науките. Той поръча на своя придворен архитект Бушбек да издигне комплекс сгради, в състава на които биха влизали джамия, превъзхождаща по размери Софийският Събор, болница, университет и библиотека. В неговата главна резиденция - дворецът Топкапъ - ежедневно се хранеха 5000 души. За висшите административни и военни постове се избираха хора изключително според деловите им качества, прекрати се предаването на длъжности по наследство. Всяка година за обучение в столицата бяха докарвани даващи надежда юноши от провинцията. Най-умните от тях ставаха учени и ръководители. Най-смелите и силните ставаха войници. Много хора от ниско потекло станаха длъжностни лица в империята. Сюлейман разработи система от справедливи закони за целия народ, заработвайки си титлата "Законотворец". Годините на неговото управление донесоха на Близкия Изток стабилност, законов ред и процъфтяване.

С това аз завършвам своята част от "Приказки за Марс". Позволете ми да ви представя Учителя Крез, който ще продължи повествованието.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #7 -: Юни 18, 2009, 15:29:35 »

Линк към разказа на Учителя Крез е посочен във втория ми пост от темата, този който е най-отгоре.

Следват "Приказките за Уран".
Активен
delfin
Гост
« Отговор #8 -: Юни 18, 2009, 15:31:40 »

ПРИКАЗКИ ЗА УРАН


ВЪВЕДЕНИЕ




...Не е много известно за Уран на Земята. Той е толкова малък, че за неговото съществуване даже не са знаели до 1781 г., когато английският астроном Уилям Хершел не открива тази планета. По-точни данни за Уран са получени едва през 1986 г., след пуска на "Вояджър-2". Уран е газообразен гигант, разположун на края на Слънчевата система, след Сатурн. Повърхността му е  скрита зад синьо-зелена димка от ледени кристали метан. Това е много хладен свят, намиращ се на разстояние 2 870 000 000 км. от Слънцето. Обкръжават го 9 черни тънки пръстена, състоящи се от ледени късове с размер на хладилник, и около орбита има 5 главни спътника.

Най-странното при тази планета е това, че оста й на въртене е отклонена само на 8 градуса от хоризонталната плоскост. Уран сякаш се търкаля на една страна около Слънцето по своята 84-год. орбита. Астрономите могат само да гадаят за причината на това явление и изказват предположение, че някога Уран се е сблъскал с небесно тяло, голямо колкото Земята. Астролозите провъзгласяват Уран за владетел на Водолея, покровител на технологиите и научните изобретения. Той е свързан с бунтовете, ексцентричността, независимостта и сърдечно-съдовата система. Към неговите положителни черти се отнасят хуманизма, оригиналността на мислене, силата на волята и разностранността. Сред отрицателните му черти са ексцетричността, бунтарството и извратеността. В астрологията Уран означава неочаквана или внезапна промяна. "Приказките за Уран" потвърждават мъдростта на астрологичната традиция.

Нашата история започва с разказа на Уштал. Уштал е - един от Радужните Старци на Уран, разказващ за произхода и развитието на уникалното съзнание на тази планета. След това следва разказа на Сагамемнон за Саскуочите - пришълци от Уран, продължили своята еволюция на Земята. Той обяснява тяхната служба на земяните по време на последните земни катастрофи. Последното предание го разказва Кетцалкоатл - член на Планетарния Съвет на Уран. Той описва контактите между пришълците от Уран и първобитните племена на Централна Америка.

Историците твърдят, че Кетцалкоатл, "Пернатата Змия", - е един от най-великите богове на мексиканския пантеон. Неговият произход е загадъчен и скрит в дълбоката древност. Подобно на британския крал Артур, тази легендарна фигура представлява сложна смес от факти и измислици. Някорко различни човека са били известни под името "Пернатата Змия" в течение на вековете. Историите за техните животи в края на краищата се сливат в единна легенда. Менли Хол пише, че Кетцалкоатл е дошъл от Атлантида. Други историци изказват предположения, че тази фигура се появява в Теотихуаканската  цивилизация (ІІІ в.) или при гуацтеките (600 - 900 г.) като бог на земята, водата и вятъра. Той има много общо с бога на индианците маи, Кукулкан. В културата на толтеките (800 - 1100 г.) Кетцабкоатл се смятал за бог на утринната и вечерната звезда. Той се явил на Земята от небесата и основал в Мексико високоразвита държава. Той управлявал тази държава в продължение на 20 години като цар-жрец, докато не паднал жертва на кавга между боговете. През ХІV - ХVІ век толтеките били победени от ацтеките, които завоюват голяма част от територията на Мексико. На свой ред, ацтеките били покорени през 1521 г. от испанските конкистадори, начело с Кортес. Почти цялата им култура била разрушена. Вярата и религиозната практика на ацтеките дошли до нас в 12 тома на променени и предвзети записки на францисканския монах на име Саагун. Ацтеките били номадски жители от пустинята, които прогонили мирните племена, занимаващи се със селско стопанство, от усвоените от тях места. Заимствайки някои иконографски черти на Кетцалкоатл те го превърнали в кръвожаден бог, изискващ човешки жертвоприношения. Кетцалкоатл на
ацтеките  се явявал покровител на жреците, изобретател на календара и книгите, защитник на занаятчиите, а също бог на възкресението и смъртта. В митовете на ацтеките се разказва, че Кетцабкоатл е бил принуден да напусне Мексико. Давайки обещание да се върнев един прекрасен ден, Кетцалкоатл тръгнал на пътешествие из Карибско море. Той отплавал срещу изгрева, и пламък, паднал от небесата, го погълнал. От рламъка възникнал величествен феникс, и, обкръжен от сияние, се издигнал в небето. Неговото сърце станало утринна звезда. В "Приказките за Уран" се дава собственият разказ на Кетцалкоатл за тези удивителни събития в мексиканската митология.

Възможно е "Приказките за Уран" да събудят вашата неповторима памет на душата за миналото, което сте прекарали като уранци. Възможно е, вие също така да сте посещавали Университета на Уран и да сте изучили уроците на Саскуочите. Възможно е да сте били участник в еволюционните драми на толтеките и ацтеките от древно Мексико. Така или иначе, аз ви каня да прочетете тези увлекателни "Приказки".

СЕЛЕСТ КОРСОЛМ
Активен
delfin
Гост
« Отговор #9 -: Юни 18, 2009, 15:32:48 »

РАЗКАЗЪТ НА УКТАЛ



Приветствам ви, аз съм - Уштал. Започвам разказа си от този момент, от когато ние се събрахме в подземната космическа станция на Уран. Старейшини от различните класи на уранското общество са извикани на срещата. Необходимо е да се вземе бързо решение. Съветът на Слънчевата Система е призовал за доброволци да се помотне в развитието на Земята. Народът на Уран трябва да реши дали желае да участва в това.

Този въпрос е и напомняне за древния конфликт между уранците. Нашите предци са бежанци от космически войни. Принудени да напуснат родната си планета и преследвани през пространството и времето, те търсели ново пристанище. В тази част на Галактиката, в първите дни от съществуването на Слънчевата система, пристигнал износен от космически бури кораб. Всичките припаси, необходими за поддържане на живота на нашите предци, били към своя край. Те били принудени да се установят. В тези времена Слънчевата система още не била стабилна. Слънцето било много по-горещо, а външните газови планети още били в стадии на формиране. Когато нашите предци намерили Уран - необитаема планета, намираща се на края на Слънчевата система, те решили да я обявят за своя територия. Ето кога нашите предци пристъпили към осъществяването на почти немислимата задача по утвърждаване на останките на нашата преминала пхрез космоса цивилизация върху тази нова изолирана планета. За да се скрият от преследвачите, нашите прадеди трябвало да станат изцяло нов народ. Първата им задача била да намерят здрав, силен, добре адаптиран вид от живи същества, за да го използват като физически проводник. Те били готови да пожертват собствената си генетична структура и да се преродят в нов вид. И така, нашите предци започнали да търсят живи същества, пригодени за въвеждането на хибриди. Те намерили раса от силни, космати хуманоиди, прекрасно приспособени към условията на местообитаването, и тя им се сторила многообещаваща. Тези същества приличали на Чубака, косматия персонаж от "Междузвездни войни", или на "снежен човек" - героя от земните легенди. Този вид същества имал приспособителен механизъм, даващ възможност на съществуване както в течна, така и в газообразна среда. Те можели да дишат във водата и над водата. Мощната им мускулатура им позволявала да се придвижват с лекота в течна среда. Гъстата козина ги предпазвала от резки промени на температурата. Те се сторили на нашите предци идеален обект за нуждите им.

Безусловно, нашите прадеди знаели, че намесата в естествения еволюционен процес на по-примитивна раса е нарушение на универсалния закон и значително утежнява кармата. И в същото време, когато ставало въпрос за живот и смърт, трябвало да се вземат незабавни решения. Подходящият вид същества бил избран, трябвало само да се вземе тяхното позволение за провеждането на генни мутации за създаването на нов вид. Единственото, което можели да направят пришълците от космоса, - било, да се опитат да се договорят с примитивните хора в духовното пространство. Съзнанието на последните приело проектът на експеримента, разбирайки, че пришълците ще извлекат за себе си полза, но ще донесат и полза на аборигените. Приемайки върху себе си цялата висока отговорност, пришълците насочили всичкият си интелект и непреднала технология за осъществяването на генетичния проект. Те направили селекция от физически гени от примитивните хуманоиди и от менталните гени на високоразвитата раса, имаща могъщ интелект. Въпреки добрите намерения и внимателното обръщение на пришълците, примитивните същества били уплашени от процеса. Трябвало да бъдат ловени, да се привеждат в състояние на хипноза и да им се дават указания да забравят всичко преживяно на борда на космическия кораб. Това било изключително тежко време за всички участници в проекта. Но в дадения случай използването на сила се струвало, че е оправдано.

И така, била създадена изцяло нова раса уранци. Скоро те успели да стабилизират физическите условия на планетата и да създадат високотехнологична цивилизация в 4-тото измерение около Уран. Те съчетали в себе си физическите данни на примитивните същества и високия интелект на древната раса. Космическите пришълци загубили своето неповторимо минало, а примитивните същества останали без своето неповторимо бъдеще. Жизнените им пътища завинаги се преплели. След много години, решенията приети от нашите предци, все още предизвиквали конфликти в нашето общество. От едната страна на барикадата били противниците на какнито и да са генетични манипулации. От другата страна - тези, които смятали, че въпросът за оцеляването на нашата доста по-развита раса оправдавал действията на нашите далечни предци. Всяка от фракциите се прислушвала само към своите си собствени аргументи. Скоро взаимните упреци и обвинения увеличили пропастта мужду нашите 2 групи до такава степен, че ние повече не сме били в състояние да работим заедно. Назрявали сериозни проблеми в случай, че разколът не бъде преодолян.

Аз и няколко мои приятели от Радужния Клас решихме, че работата на Земята може да стане нова великолепна възможност за създаването на нов междукласов съюз. Далече от непримиримите фракции на нашето родно общество, към нов живот, изпълнен с опастности! Там ние ще трябва да забравим за разногласията и да работим заедно. Земният проект ще ни помогне и да уравновесим кармата си - тук ние ще започнем да служим на по-примитивна раса. Аз бях изцяло "за". Аз събрах Съветът на Старейшините. Това беше чудо на дипломацията: да се съберат в една стая всичките Старейшини! За да дойдат всички, ние използвахме както заплахи, така и обещания. Аз мисля, че всеки от тях дойде на срещата от страх да не загуби своите предимства, отколкото от желание да прояви добра воля и великодушие. За съжаление, това е типично за нашето общество поведение. Ние, членовете на Радужния Клас, предложихме, Уран да спонсорира група, която да отиде да служи на Земята. Ние се надявахме да привлечем към участие в този проект всичките фракции на обществото, и с това да се предизвика чувство на единение. Ние настоявахме за това, всички да да пожертваме за този проект по равно количество енергия и време. Започна набиране на членове на командата въз основата на конкурс. Надявахме се, че класовата гордост ще принуди доста от хората да избират най-добрите кандидати за мисионерската група. Исторически нещата се бяха случили така,  че нашата раса поставя интелекта пред всички други достойнства. Интеректът се приписва на гените, онаследени от предците ни - космическите скитници. Способните да мислят се награждават с всички блага на цивилизацията. Този, който не може да прояви острота на ума, попада в низшите класи.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #10 -: Юни 18, 2009, 15:33:22 »

Върху формирането на нашите класи не влияят семейните връзки или плавилата за онаследяване. Дете на интелектуалци, не можещо да съобразява бързо, няма право да се намира в привилегированото общество и се възпитава след работещите. от друга страна, дете на работещи, демонстриращо прекрасни умствени възможности, се въвежда в класата на интелектуалците. и въпреки, че ние можем свободно да сключваме бракове с представители на различните класове, в живота това се практикува рядко. Интерекцуалците се страхуват да не бъдат унизени и да се види как децата им се превеждат в класа на прислугата. Те искат да зъпъзят в чистота своя генофонд, за да се обезпечат с забележително потомство. Когато интелектуалци встъпят в брак с представители на долни класове, винаги съществува опастност да се възпроизведе на света несъвършенно потомство. Почти никой не иска да подлага бъдещите си деца на такъв риск. Ето защо обикновено се сключват равни бракове.

Въобразете си картина, която изобразява конференция. Всички лидери на всичките класи на обществото ни, присъстваха на нея. Край голяма маса заседаваха представитери на всимки класи, облечени в ярки официални дрехи, украсени със знаци на различието и с бижута. Военните лидери носеха червени премени. Творческият клас на художниците и изобретателите беше облечен в зелено. Жълтият цвят принадлежеше на учените. Оранжевият цвят се отнасяше към работниците и техниците. Психолозите и социолозите бяха с виолетови дрехи. Класата на лечителите беше със сини униформи. Сред помощниците на лидерите имаше хора, чиито дрехи бяха от комбинирани цветове, изразяващи индивидуалният опит в различни области. Например, представителите на творческия клас можеха да прекарват много време сред техниците, облечени в оранжево, използвайки творческия си потенциал за решаването на практически въпроси. След такава практика те добавяха оранжеви елементи към своята зелена униформа. В друго време те можеха да си сътрудничат с военните (и тогава в костюмите им се добавяше червено) или се намираха сред учените, които се отличаваха с жълтия си цвят. Тук имаше много творчески личности, облечени като пауни за демонстриране на целия си разнообразен опит.

Правото да се носи един или друг цвят трябва да се заслужи. Цветът не може да се наследи. Децата на всички класи носят друхи от неутрален бежов цвят, докато не демонстрират индивидуалните си таланти или склонности. Към 10 год. възраст децата могат да си изберат класа. Влизането им в една или друга класа се съпровожда от традиционни церемонии и даване на отличителните костюми. Отначало те получават неутралните дрехи на новаците. Ако добре се адаптират и проявят желание да останат в тази класа, цветът на униформите постепенно се променя - става по-чист и ярък. Към времето, когато уранците са готови да заемат лидерски позиции, цветовете на дрехите им придобиват особено ярки оттенъци.

Ако човек е размислил след като е прекарал определено време в една класа, той може да премине в друга и да започне всичко от начало, обличайки се в неутрални сиви дрехи. Някои от нас носят такива цветове през целия си живот - вечни студенти, неспособни да станат отговорни, да бъдат предани на работата си. Такива сиви даже не бяха поканени на конференцията. Нашето общество не дискриминира хората, неспособни да действат самостоятелно, но те едва ли могат да разчитат на награди. Никой от родителите не иска да види детето си безцелно мятащо се между различните групи, без да се научи на нищо смислено. Хората, събрали се на конференцията, блестяха с най-ярките дрехи на лидерските цветове.

Обърнете внимание на ярките цветове, присъстващи в портретите на Кетцалкоатл. Чистотата на жълтия, оранжевия и зеления цветове на дрехите му повече от красноречиво говорят за неговите качества. Цветовете посочват това, че Кетцалкоатл е овладял майсторството на 3 класи: научната, тварческата и практическата.

Само малко намериха в себе си достатъчно духовна сила, за да се решат в протежение на живота си да се спускат на дъното на всяка от класите и да я овладеят в съвършенство. Трябва силна воля, за да се върви отново и отново по пътя на неофита, докато всичките дисциплини не бъдат преминати. Аз, Уштал, съм един от малкото представители на тази група, получила името Радужната класа. Ние носим всичките 6 цвята. Както навярно разбирате, ние всички бяхме стари хора, посветили живота си за получаване на този радужен статус. Нашата малка класа се състои от ексцентрични, независими хора, притежващи силна воля. Много Радужни, вероятно са били уморени или пък доста големи циници, за да участват в нови проекти. И все пок, ако не ние, то кой ще може да възсъедини нашият свят? Ние бяхме единствените, които знаехме всичките страни на обществото ни от личен опит. Ние бяхме единствените, които можехме да се надяваме за съберем всички заедно. Ние, Радужните, очевидно сме доста стари и бити от живота, за да се впускаме в приключения, но още можем да вдъхновим и да убедим да участват в Земния проект други хора.

Всичките цветове присъстваха на конференцията, освен белия. Бяло носи само елита. Класата, носеща този цвят, се различава много външно, с поведението и функциите си, от останалата част от обществото. Това е, казано по-точно, друга раса уранци. Те са успели да останат почти преки потомци на древната раса, приземила се някога на Уран, въпреки столетията на наложени мутации.   Единствено неголяма част от по-силните местни гени присъства в хромозомния им набор. Те са наследили могъщия интелект на нашите прародители, а също техните почти безпомощни тела. Обикновените уранци са здравеняци, с мускулести тела, обраснали с козина, елитната група се характеризира с крехко телоснажение и отсъствие на козина. Те напълно са съсредоточени във висшите духовни пространства. И рядко се връщат в своите крухки физически тела, намиращи се на Уран. Тази малка група се е научила свободно да се придвиждва през измеренията в своите светлинни тела. Те са овладели универсалните закони на пространството и времето. Те са видели цялата безполезност на войната, агресията, а също страха от смъртта. Те са загубили всякакъв интерес към политически интриги и към насъщните проблеми на обикновените хора. Нашата група от организатори поиска да приобщи елита към работа над проекта. Ако ние успеехме да имаме тяхната поддръжка, то
шансовете ни на успех биха нараснали. Всичко това беше толкова привлекателно, но и трудноосъществимо. Не един път преговорите ни достигаха задънена улица. Единствената възможност да се излезе от безнадеждните спорове на фанатиците беше - да се издигнем над горещината на полемиката във висшите вибрации на духа. Ние трябваше да се обърнем към Бога за мъдрост и желание за промяна. В крайна сметка уранците се съгласиха да вземат участие в Проекта на Земята. Всичките класи - от елитната до неутралната - се решиха на това. Новото космическо приключение се оказа най-хубавото нещо, станало някога с урантийците. Благодарение на него всичките фракции на нашето общество се обединиха. Древните рани бяха излекувани, и проблемите с кармата - разрешени. Тази положителна промяна беше наистина работа на Духа.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #11 -: Юни 18, 2009, 15:34:08 »

РАЗКАЗЪТ НА САГАМЕМНОН


Приветствам ви, аз съм Сагамемнон! Моята история започва от този момент, когато уранците за първи път дойдоха на Земята за служене. Отчитайки опита на уранците в генното инженерство, на нашата група й беше дадена задача по създаването на оптимални живи същества на Земята. Задачата ни беше да създадем физически същества, пригодни за използване от духовните същества за изучаване на третото измерение. Всички планети от Слънчевата система бяха призвани да внесат своята лепта в екперимента. За заселването на тази планета - Земята - всички ние изпратихме тук своите най-добри представители на фауната.  Например, от Юпитер дойдоха рептилиите. Нептун изпрати тук своите сирени. Венера подари на Земята феите и еднорозите. Уранците отделиха за експеримента Саскуочите. В древната митология може да се намери описание на всички видове на тези невероятни животни - даже такива, като еднооките циклопи и кентаврите, полухора-полуконе. Отдавна-отдавна тези странни същества действително са обитавали Земята. Съвременните потомци на тези животни (ако изобщо са се запазили) са дошли до наши дни в много променена форма. Минали милиони години преди рептилиите от Юпитер - динозаврите - да се превърнат в процеса на еволюция в птици. Еднопозите се визоизменили в съвременните елени. Сирените и феите преминали в ефирните пространства на Земята.

Пришълците проверили на практика множество идеи, преди да ги отхнърлят като безполезни. Уранците създали великолепен вид хуманоиди, отличаващи се с огромни размери и сила. Сякаш този вид имол невероятен потенциал. За съжаление, на него не му достигало ментално и духовно съзнание, за да управлява себе си. Тези същества започнали да принуждават по-древните създания да изпълняват всичките им желания и безжалостно унищожавали тези, които не ги слушали. Те опустошавали Земята, без да чувстват и най-малка отговорност за своите постъпки, и нямали никаква дисциплина. По времето на Лемурия тези гигантски животни безконтролно домакинствали по планетата. Те принуждавали цели народи да се скриват в подземни пещери.  По-късно населението на Атлантида воювало с потомците на тези гиганти. Подобно на нашите предци, хората от Атлантида не устояли пред изкушението да използват своята напреднала технология за унищожение и манипулация на тези животни. Съвременните учени се сблъскват със същите проблеми, когато технологията се развива по-бързо, отколкото съзнанието.

Част от тази ненаситна енергия до ден-днешен присъства в полето на аурата на Земята. Тя не беше цялата преобразувана или унищожена. Възниквайки, тя получи право да изпълни съдбата до края си. Тя е жива и в нашите дни, в доста смегчен вид. Доколкото нашата група уранци внесе своята лепта в създаването на гигантите, ние продължаваме да носим отговорност за управлението и развитието на тяхната енергия. Връзкана на Уран със Земята продължава милиони години. Нашата родна планета ви помага периодично с нов персонал и материал. Изпълнявайки земните си задължения всяка група преминава в по-висшите измерения. Някои от създадените от нас създания се развиха в прекрасни същества, реализиращи своя висш потенциал. Всеки път когато Земята завършва своя 26 000 год. цикъл, вякои екипи си отиват и на тяхно място идват нови. Аз, Сагамемнон, съм представител на мисълформите на Уран, които се появиха като гиганти, а станаха Възнесени Учители. Аз се оказах в състояние да мога да трансформирам болезнените еволюционни уроци на нашата група в положителни достижения.

Уранците взимаха участие в еволюцията на Земята в продължение на няколко цикъла катастрофи. В края на последния цикъл аз и моите хора отговаряхме за подготовката на няколко надеждни места на Земята. Когато върху повърхността на планетата условията се влошиха, ние взехме със себе си хиляди хора, животни, растения в подземните градове. Спомена за тази подземна цивилизация е достигнала до хората през вековете под формата на митове и легенди. За пример, легендите на индианците хопи разказват за това, как техните оцелели хора ги отвели вътре в земята, където за тях се грижели хора-мравки по времето на разрушаването на последния свят. Расовото съзнание до ден-днешен пази спомени за тези събития. Наложи се да се премине през много изпитания, които съпровождаха тази мащабна акция. Вековете на изолация и притеснените условия за живот станаха изпитание за силата и изявиха всичките слабости. По-голямата част от доброволците от Уран се оказаха затворени за дълго време. По време на продължителното общуване с примитивни раси те се лишиха от повечето от висшите си способности. Те рискуваха да се спуснат до ниско общо ниво на групата. Някои лидери, подобни на мен, можаха да изработят най-високочестотните вибрации. Ние можехме да се измъкваме от тези подземни градове и да пътуваме през времето и пространството в ефирните си тела. Всеки път след връщането ми от Космоса, аз забелязвах, че обстоятелствата се влошават. Подобна на Моисей, върнал се от Синай с десетте заповеди и заварил, че по време на неговото отсъствие последователите са създали златен телец, на който самозабравено се покланят, аз, връщайки се от своите пътешествия, винаги попадах в центъра на кавги. Аз тлябваше да викам на помощ цялата си любов, състрадание и висше разбиране, за да се справя с възникналите вълнения.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #12 -: Юни 18, 2009, 15:34:40 »

След стотиците години, които прекарахме в подземните градове, повърхността на Земята стана годна за обитаване. Ние започнахме да изпращаме горе на повърхността малки разузнавателни отряди, както Ной е пускал по време на Потопа птици. Отначало те се връщаха с новината, че услонията още не са пригодни за живот. По-късно малките групи разузнавачи престанаха да се връщат. Те си пробиваха път все по-далече и по-далече от изхода, предпочитайки възможността да се срещнат с опастности на повърхността пред връщането под земята.

Накрая всичките оцелели започнаха да заселват северното полукълбо. Териториите на днешните Русия, Китай и Северна Америка отново бяха заселени. Поколенията се сменяха и нашите хора забравиха за това, откъде са кои са и защо са дошли тук. В борбата за оцеляване те загубиха почти цялата си древна мъдрост. Единстената им способност, която им остана, беше - да стават невидими. Това помагаше да избягват следенето и пленяването. Редките срещи със Саскуочите, Йети и "снежните човеци" на обширните пространства на северното полукълбо - е памет за видоизменените потомци на древните уранци.

Сега, когато ние се приближаваме към края на още един цикъл, което обикновено е съпроводено от катастрофи, уранците отново готвят градовете вътре в Земята за приема на бежанци от повърхността. Маскировъчните щитове се махат, попълват се запасите от вода и храна, а машините отново се вкарват в действие, за да осветят и снабдят с пресен въздух тези древни подземни градове. И отново ще бъдат призовани малцината останали, които са готови да рискуват, за да се смесят с други раси. Тяхната древна памет ще бъде активизирана, необяснима тъга ще ги затегли на Север. Когато климатичните условия станат почти непоносими, те ще започнат да си спомнят за тайните входове към подземните градове, които може да бъдат открити под водопадите, в пещерите или в тунелите. Потомците на Саскуочите ще поведат много земяни в подготвените под земята укрития. Благодарение на това служене уранците се надяват да балансират древната си карма.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #13 -: Юни 18, 2009, 15:35:37 »

РАЗКАЗЪТ НА КЕТЦАЛКОАТЛ


Аз, Кетцалкоатл, за първи път се явих на Земята от Уран в началото на това хилядолетие.(Предишното - забележката е от мен, хадзапи).  Аз бях млад идеалист и ентусиаст. Имах грандиозни планове. Аз исках да променя от корен старият порядък на нещага. Отначало аз не бях лидер. Трябваше да се подчинявам на други, да слушам и да се уча. Накрая стана голяма криза, с която не можеха да се справят големите лидери. Те се принудиха да се вслушат в моите идеи. Аз бях уверен, че моят план е по-мъдър и ще сработи там, където се бяха провалили техните сметки. В края на краищата, аз владеех изкуството на три класа - занаятчийско-техническия (оранжев), научния (жълт) и творческия (зелен). Смятах, че зная начина за общуване с аборигените, който ще даде възможност на пришълците да не се намесват в техния физически живот и с това да избегнат кармични дългове. Вместо пряк контрол над живота на примитивните племена аз предпочитах по-мекия, ненатрапващ се начин на общуване.

Аз имах намерение астрално да пътешесвам сред племената в търсене на индивидуални контакти с хората. Можех да привлека вниманието на човек, появявайки се внезапно, сякаш отникъде. Можех да успокоя страховете му и да се опитам да се сприятелиме. Постепенно бих могъл да го обучавам. Отначало аз бих разказал за тези навици, които биха могли да помогнат на племето му да си устрои бита. По-късно бих могъл да му съобщя философски и духовни концепции. И накрая, бих могъл да посъветвам контактьора да сподели знанията си със съплеменниците си - със свои думи и да намери за това подходящ момент. Огромен обем полезна информация би могло да бъде предадена на земяните по такъв ненатрапчив начин. И въпреки, че този начин отнема повече време и изисква повече търпение, отколкото масово приземяване на летателни апарати и щурмуване на чужда култура, той, безусловно, има и определени преимущества. Той дава възможност на контактьора да направи свой собствен избор в съответствие със свободната воля.

Моят план накрая заслужи поддържка от страна на другите доброволци от Уран. Ние се разделихме на малки групи и започнахме да търсиме, а след това и да обучаваме отделни индивиди. Ние встъпвахме в контакт с много племена, населямащи Мексико и Централна Америка. Аз трябваше не само да встъпвам в контакти с аборигените, но и да наблюдавам работата на останалите групи. Осъзнавайки колко важна е независимостта и гъвкавостта в разработката на нови техники, аз предоставих на последователите си пълна свобода на действие. Всяка група трябваше да приема свои решения и да работи в местните условия колкото се може по-добре. Те можеха да разчитат във всичко само на себе си, ако не се смятат конференциите, които редовно се провеждаха на базата.

Ние, уранците, трябваше да демонстрираме много "магически чудеса", за да привлечем към себе си вниманието на туземците. Ние сами трябваше да решаваме къде трябва да се понатисне, къде незабележимо да се отдалечиме.  Това беше процес на обучение и за всички нас. И въпреки, че бяха направени много грешки, понякога на нас ни вървеше: "щастливи случайности" даваха чудесни резултати. Когато различните групи се събираха заедно, за да сравнят записките си, ние искрено се изумявахме на творческите решения на съотечествениците си. Понякога подадените идеи се оказваха универсални, но се случваше и те да сработят еднократно.

Всичко изискваше време и търпение. Необходимо беше чувство за равновесие, за да се разбере, кога да се помогне и кога да се изчезне. Ние разбрахме, че не можем да се придвижваме прекалено бързо или да оказваме голям натиск върху контактьорите. Трябва да се прояви търпение, за да могат полезните идеи и навици да пуснат корени. Когато контактьорът не можеше да понесе нашите високи честоти, ние трябваше да намаляваме натиска, за да не увреди стреса неговата психическа и емоционална сфера. Много е тежко да се вижда как контактьорите губят разсъдък. Понякога контактьорите започваха да злоупотребяват с новите си способности и се опитваха да угнетяват съплеменниците си. В други случаи контактьорите загиваха, преди да успеят ада споделят информацията си. Понякога нашата магия се оказваше доста действенна и контактьорът не можеше да преодолее свещения си ужас, изпитван пред нас. Както и да е печално това, но на нас ни се налагаше да разрушаваме отношенията там, където вече започваха да ни обожествяват. Първоначалната бройка контактьори се намали - наброяваше не повече от десетина човека, способни да понесат продължителното общуване с нас, братята от космоса от Уран.

Нашите трудности с аборигените от Мексико могат да бъдат сравнени с тези проблеми, които възникват и при съвременните контакти между хората и пришълците. Обидите и и недоразуменията между съществата от висшите измерения и 3-измерните жители на Земята се случват често и навсякъде. Например, много канали твърдят, че се намират в постоянен контакт с Командата на Ащар, но получената от тях информация в резултат на ченълинг е предвзета и често основана върху страх. Явява ли се това вина на Командата на Ащар или на тези хора, които получават от нея информация? Може би би следвало да се прекъснат всички контакти? Или все пак трябва да се продължи сътрудничеството с най-перспективните канали , вярвайки в плодотворното сътрудничество? Ние, уранците, попаднахме в такова положение преди много векове. Моят контакт беше в Мексико. В продължение на много години аз работех с тих, самотен млад човек на име Копак. Младият човек беше много мек и стеснителен. След като му премина шока, той сякаш с готовност прие идеите ми. Ние с него имахме много дълги разговори. Той беше умен и със желание за знания. Аз почувствах съпротива едва тогава, когато започнах да подтиквам Копак към това, той да сподели знанията си с другите членове на племето.  Копак не можеше да си представи, как той, простия младеж, ще може да убеди съпременниците си да извършат промени. Аз, разбира се, продължавах да го убеждавам, опитвайки се да подготвя младежа към бъдещите изпитания.

В продължение на няколко години аз инструктирах Копан по много въпроси. Учех го, че зад мъжките и женските аспекти стои една Творческа сила. И тази Сила иска мъдрост и творчество, но не и човешки жертвоприношения. Цялата ми философия се основаваше на идеята на мирните промени към по-добро. Яз учех на изкуството на мира, а не на войната. Всичко това беше доста сложна материя, за да бъде възприета от примитивното обкръжение на Копан. В този свят оцеляваше най-силния.

Когато Копак възмъжа, той стана мъдър за годините си. Колкото и да се стараеше, той не успяваше да скрие промените в своята личност. Съплеменниците му го гледаха с подозрение. Неизбежна възникваха въпроси: "Какво прави Копак в джунглите съвършено сам? Защо се е променил толкова силно? Какво знае, което не е известно на другите?"

Когато Копак стана на 20 год. баща му и вождовете на племето му бяха убити. Неочаквано племето се обърна към юношата с предложението да му стане вожд. Той беше толкова срамежлив, но трябваше да приеме предложението. Не му оставаше нищо друго освен до се обърне за съвет към нас. Това беше великолепна възможност за уранците да влияят непосредственно върху съзнанието на туземците. Нашето търпение и сдържаност накрая донесоха резултат!

Минаха още 20 год. и Копак се превърна в силен, мъдър вожд. Той учреди закони, основани върху понятията за справедливост, а не върху лични прищевки. Той назначаваше силните на длъжности, награждаваше преданите и се грижеше за образованието. Постепенно успя и да постигне промени в поведението на племето. Той отпрани агресивните стремежи на съплеменниците си в руслото на позитивната, съзидателна дейност. Под неговото ръководство те станаха истински художници - правеха великолепни изделия от глина, покрити с много твърда глазура. Племето започна да процъфтява, да се занимава с търговия с другите племена вместо да води войни. Съседните племена скоро научиха за процъфтяването на племето на Копак. Те идваха при него, за да правят обмяна и започнаха да правят същото и при себе си. Славата и влиянието на Копак започнаха да растат. Успявайки да постигне процъфтяването на своите съплеменници, той можеше да започне да изкоренява кървавите ритуали с човешки жертвоприношения. Това беше главното нещо, на което настояваха уранците. Ние учехме, че на Бог не му харесва, когато се пролива кръв. Той обича верността и добрата работа. Бог иска народите му да живеят в мир помежду си. Хората да помагат на ближните си, да дерят с тях, а не да ги принасят в жертва, за да угодят на зли богове.

Тази промяна беше най-трудна за постигане. Ние знаехме, че тук не трябваше да се бърза. Отначало трябваше да покажеме, че има друг, по-хубав начин на живот. Ние посъветвахме Копак да не забранява изведнъж всичките ритуали. Постепенно едни ритуали можеха да се заменят с други. Тези промени започнаха да се възприемат с разбиране в тази мярка, че младото поколение израстваше, а старото отмираше. Докато племето процъфтяваше без жертвоприношения, хората забравяха за страховете си да не угодят на боговете. И тъй като Копак управляваше мъдро, хората му живееха богато.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #14 -: Юни 18, 2009, 15:36:22 »

Но, както винаги става с природните цикли, времето на изобилие се смени със засушаване, епидемии и лоши реколти. Първо започнаха да критикуват леригиозните реформи на Копак. Хопата бяха уплашени, когато умираха семействата им, а покълналото на полето загиваше. Те решиха, че не са могли да угодят на боговете. Започнаха да се връщат към стария си начин на живот. Жизнените условия продължаваха да се влошават и племето започна да търси да си го изкара върху някого. Започнаха да искат от жреците да се извърши кървав ритуал с човешко жертвоприношение. Връщането на страха доведе до завръщане към варварството. Копак чу за вълненията и дойде за съвет при нас, космическите братя от Уран. Всичките ни дълги години на труд внезапно се оказаха заплашени. Трябваше нещо да се предприеме, беше необходимо някакво "чудо", за да се спаси всичко това, което бяхме постигнали. Аз и моята група от Уран се събрахме, за да вземем решение по кризата. Ние изпратихме бързи покани на всички лидери на проекта, намиращи се в Мексико и Централна Америка, а също така предадохме съобщение и на всички близки космически станции. Трябваше ни незабавна подкрепа. На съвещанието бяха изказани две основни мисли. Някои предлагаха използването на сила, други - да се отстраним. На мен не ми хареса никое от предложенията. Аз благодарих на съотечествениците си за помощта и ги изпратих обратно. Отидох на уединено място, за да се помоля и да се посъветвам с Бога. Моите думи, отправени към Източник бяха прости и вървяха от сърце. След това започнах да чакам - не се движех, не приемах храна, без да спя, - чаках отговор. И го получих. В това време ситуацията продължи да се усложнява. Избухваха бунтове, съседните племена започнаха да извършват набези, възползвайки се от неприятностите, застигнали Копак.  Хорат агледаха на вожда си с надежда  и чакаха от него решения. Той, на свой ред, се обръщаше за съвет към мен. Но аз пазех мълчание, очаквайки, кога ще заговори Бог. Така, че на Копак му се наложи да чака.

Когато аз се молех, в главата ми се зароди идея. Отначало тя беше смътна, като облак.Различни картини се носеха пред мисления ми поглед - комети, звезди,небесни огньове. Образите сякаш бяха без връзка, значението им - затъмнено. Постепенно сред този поток от образи започна да се оформя план. Той беш прост, но блестящ. Аз знаех, че той дойде от Бога. Той трябваше да проработи. И така, аз излезнах от моята медитация и започнах да обяснявам на Копак какво трябва да направи. Казах му да събере всичките си хора заедно на брега на залива, когато изчезне луната. Те трябва да се молят и да се готвят за тържествена церемония, за да чуят гласът на своя Бог. Копак направи това, което му казах, - събра всичките хора заедно.
Активен
Страници:  [1] 2   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
"Не пипай тази книга" - Ян Ван Хелсинг
Книги
delfin 4 1989 Последна<br />публикация Декември 09, 2009, 18:44:49
от Arcoiris
Различни клипове с музика и снимки
Музика
delfin 2 2584 Последна<br />публикация Януари 03, 2010, 17:43:36
от delfin
Фентъзи книги и научна фантастика
Книги
delfin 0 1845 Последна<br />публикация Януари 11, 2010, 17:20:30
от delfin
Послание от извънземните през 1977
Видео клипове
Аэ съм 0 2370 Последна<br />публикация Юни 20, 2010, 19:39:33
от Аэ съм
Портали за книги
Книги
giti 5 2643 Последна<br />публикация Август 30, 2011, 00:53:52
от fantasybg

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright