Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: ЛЪВЪТ  (Прочетена 3611 пъти)
Веселин
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 229


  • Град: Пловдив
  • « -: Май 04, 2010, 13:04:58 »

    Източник: http://www.svetlinavastrology.com/phpBB2/viewtopic.php?t=237

    Д-р Калоян Петров
    Записал: Димитър Петров

    Зодиакален знак Лъв
    Начало - мъжки;
    Елемент - огън;
    Качество - неподвижен;
    Управител - Слънцето;
    Плутон е в Екзалтация;
    Сатурн и Уран са в Заточение;
    Меркурий е в падение;
    Започва на 22 юли и завършва на 22 август.


    ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ЛЪВА С ТОПЛОТО ВРЕМЕ ОТ КРАЯ НА ЮЛИ ДО 22/23 август

    Това е един искрящ знак. Обхваща времето на максималната слънчева активност през годината – точно тогава се изсипва най-много топлина върху земята. През юли и август са “Горещниците” (31.07 и 01.08.), т.е. най-горещите дни според народната традиция.
    Сега да погледнем това време като природно време от 22 юли до 22 август:

    Природата и най-вече растителния свят е готов да даде плод, проявява борбеност, жизненост, активност, защото след всички фази на развитие от Овена най-после се появява усещането, че ние владеем този свят. В точката на пролетното равноденствие се родихме с огромната сила на новия живот, във фазата на Телеца укрепнахме, за да оцелеем в новото пространство, при Близнаците се впуснахме да го изучаваме и получихме много ценна първична информация за него, при Рака изградихме нашия дом и подготвихме така необходимата за подсъзнанието ни илюзия за вечност на земния живот – децата, и при Лъва се чувстваме вече Господари на това място. Растенията по това време на годината не се развиват повече и се нуждаят само от поддържане на жизнения процес (съотношение между вода и топлина). Земеделие - каквото е правено по културите и каква ще бъде реколтата става ясно при Близнаци и Рак и именно от тяхното време зависи какво ще се случи при Лъва. Било каквото било. Процесите са започнали да текат и ще изтекат до края.
    Другото важно нещо е, че се жънат житните култури. По принцип дори и в края на Рака е възможна някаква жътва. Това са едни дни, които открай време ги наричат “ден година храни”. Събира се хляба наш насъщен.

    Всеки ден Земята прави по един оборот около оста си. Разликата обаче идва от движението й около Слънцето. Като позицията й се променя и в ъглово отношение, т.е. по отношение на екватора на Слънцето. Разстоянието на Земята до Слънцето не е от значение за промените в климата и в сезоните на умерения пояс. Най-близко до Слънцето, Земята се намира през януари - с 50 000 км. по-близко, но въпреки това януари е един от най-студените месеци. Важна е ослънчеността. Трябва да имаме ден с продължителност повече от 12 часа.

    Да ти е слънчево, топло и светло, това означава душата да ти се отвори. Какво значение има това за човешката душа? Човек усеща голяма сила, прилив на енергия. Не случайно, когато човек го наказват - гледат да го лишат от топлина и светлина. И го набутат на тъмно и на студено място. Между другото, затворите по-рано така са били правени, главно през Средновековието - копаят дупка и те бутат вътре и затварят с нещо отгоре. Т.е. използват самата земя за затвор.
    Между другото в Сирия, Ирак и други арабски държави и в момента така правят и го намират за по-ефективно от сградите-затвори. И с някакво въже им пускат нещо за ядене.

    Понеже имаме максимална горещина, това е времето, през което се почива и хората излизат в отпуск. Отдъхват /събират сили/, и то предимно на планина и на море. А защо точно там, а не сред полето, на палатка? Защото морето и планината са гранични места и състояния (също като един граничен цвят лилавият - в него се срещат студено синьото и горещо червеното. Т.е. топлината на червеното тръгва мощно и студенината на синьото я омаломощава, овладява я. И се получава този цвят - нито топъл, нито студен). На морето и планината се събират по най-добър начин четирите елемента - Вода, Земя, Въздух, Светлина и Топлина. И на брега на морето, и в планината се получава, същото като с лилавия цвят.

    На брега на морето какво има - вода, много вода, съчетана с много топлина, светлина (елемента огън), има земя (морският бряг) и то много хубаво представена (освен пясък, може да има скали, зеленина), и има въздух (морския бриз). Тези четири елемента извънредно силно кореспондират помежду си. И затова, когато човек отиде на морето и усети четирите елемента без да набляга на някой от тях, и живее в баланса между тях - това му се отразява много добре.
    Сега нека да видим планината какво е - там е същото. Елемента земя е силно представен. Въздух - чист и лековит. На човек му трябва чист въздух. И много често един чист въздух е напълно достатъчен човек да си върне мислите в главата, да ти върне душата, чувствата, дето са се загубили. Вода - много силно впечатление в планината ни правят водоемите и водоизточниците и ние се стремим да се установим близо до такива. Бялото братство ходи на Седемте езера. И се оказва, че планината е пълна с вода, с чиста вода, защото всички реки и почти цялата питейна вода тръгва от планината. Планината ни дава сладката вода, а водата е живот. На човек му трябва и чиста вода, освен чистия въздух. Слънцето свети по-ярко, и заради чистия въздух. На 1000-2000 м. надморска височина имаш усещането, че си близо до небето, хващаш загар, дори може да изгориш по-лошо, отколкото при морето, заради по слабата UV защита. Няма ги тежките атмосферни условия, филтри и напластявания на ниските места. И затова Слънцето общува директно с нас.

    Защо се почива през август ? Това е свързано с температурата на водата. Елемента водата се загрява бавно и съответно по-бавно изстива. Трябва време за това. През август тя се е нагряла достатъчно - преди това тя е още студена и ще отнеме много от топлината на човек.

    ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЕЛЕМЕНТА ВОДА И ДУШАТА НА ЧОВЕКА

    В астрологията Водата е душата на човека, чувствата му - както водата се нагрява бавно, така и на чувствата им е необходимо време. Душевният свят реагира по-бавно на нещата. Ако аз живея достатъчно динамично няма да давам време на душата ми да се вчувства в нещата и моят живот ще бъде напразен. Ще бъде живот на едно мъртво материално тяло, което се движи и предизвиква ефекти в околната среда благодарение на мъртвината си. Човек, който не преживява се движи като едно физическо тяло, което мести разни други неща, но от това нищо добро не следва. Имам предвид следното: Количеството на обективно добро, което се получава при несъзнателното съществуване на един такъв човек се изравнява и дори е в минус в сравнение с количеството обективно зло, което се получава. Тъй като съответният човек преживява постоянно нещо в миналото /душата му е изостанала в неговото твърде забързано ежедневие – няма време да изживее това, което се случва ТУК и СЕГА/. Затова изобщо не може да разбере какво прави. Той се движи в несъзнателност, не различава добро от зло. Единственият начин да направите такава разлика е душевният начин, това не може да се измисли в главата. Душевен начин не означава да не мислиш обаче.
    Целта на еволюцията е осъзната душевност, т.е. Съзнателна Душа. Не е достатъчно само активна душа. Душата е достатъчно активна и при един съвсем първичен човек, активна е до пръсване. Дивата сила трябва да се овладее, да се впрегне.

    Изобщо ако си даваме сметка за света, в който живеем, ако умеем да превеждаме смислите и малко от малко да гледаме зад тези неща, ще успеем да открием и смислите на един зодиакален знак. Те са много прости и в същото време основни за живота, фундаментални. И ако стъпиш на тях може вече да се ориентираш в живота.

    ЗА РОЛЯТА НА СЛЪНЦЕТО В НАШИТЕ ДУШИ

    Хората, които се раждат през това време на годината, в душата им има едно тържество, една вяра, една огромна сила тъй като Слънцето представлява източник на живота изобщо за Земята. Онова което се нарича живот, няма да се случи без него. Това е свързано с консонантите “Т” и “Д”. Т.е. ти си максимално отворен.

    Знакът е мъжки, огнен и неподвижен. Единственият, който е управляван от Слънцето. Не случайно е така.

    Слънцето е източник на живот, богът Слънце. Слънчевите божества са масово разпространени в човешката история. При гърците има например Хелиос и Аполон. Иначе Митра - слънчево божество, много разпространено в целия Близък Изток и Балканите, а по време на Римската империя – навсякъде в обширните и граници, при египтяните е Амон и Ра, Атон също....при славяните е Ярило…

    В цялата антична история на човечеството, във всички мистерийни центрове има мъже жреци на Слънцето и жени - жрици на Луната. И до момента в Западна Европа е запазен ритуалът на посвещение, т.е. една жена, която умее да се свързва с Луната като живо същество и да черпи сили от нея. И да влияе на човешката физиология по този начин.

    Управител - Слънцето. То изразява принципа на волята, амбициите и желанията. А един Лъв има желания и те трябва да се изпълняват, иначе тежко ви и горко. Волята му е почти несъкрушима.

    Плутон е в Екзалтация. И тук да вземе да Екзалтира Плутон – това е планетата на крайностите. Плутон, който е архетипът, първообразът на Хадес – господарят на мъртвите, на отвъдното. И той да се нареди тук и да му е добре редом със Слънцето. Това е интересно. Някак си този, който дарява живот и този, който го отнема се събраха в един знак. Което показва човешката природа каква е, а в известен смисъл и божествената природа е такава, доколкото е свързана с човеците.

    ЗА ЗАТОЧЕНИЕТО НА САТУРН В ЛЪВА И ЗА АРХАЯТ ОРИФИЕЛ

    В Заточение – Сатурн; За Сатурн, който беше в Падение в огнения знак на Овена не е странно, че и при Лъва не е цъфнал и му е неприятно. Изобщо Сатурн по природата си не обича елемента Огън. Вижда му се прекалено странен, прибързан, нетърпелив, опасен.

    Със Сатурн е свързан архай /в християнската традиция – архангел, но в действителност това е същество с една еволюционна степен по-горе от архангелите/ Орифиел, който смята човеците и човешката раса за безнадежден случай. И на нас ни предстои след няколко века съжителство с него, и дотогава трябва да сме готови да му удържим. Защото той смята, че човешката еволюция се е задънила, няма шанс за нейното развитие по-нататък и трябва да се капсулова до тук. Да се направи нещо като инкубатор и тук да си съществуваме и да преливаме от пусто в празно, тъй като обратният път към Духа за нас е невъзможен.

    Орифиел е архай, което е една степен над архангела. Това го определя като дух на Времето, той управлява Времето. И в неговата епоха не вижда как човеците ще стигнат до духовните светове, не че ще пречи, просто не вижда как ще направят това човеците.
    Еволюцията не е нещо произтичащо от само себе си, задължително и гарантирано. Еволюцията може да бъде прекратена във всеки един момент и да се премине към деволюция. Към ентропия, т.е. разпадане на нещата. Няма никой, който да седи и да ти поднася на тепсия всичко. Защото в един момент даването преминава една граница. То, че се дава даром, дава се. Много се дава даром. Ето това тяло, което имаме е велик дар. Аз нямам заслуги да имам това тяло. То просто ми е пораснало. И аз се уча да работя с него. Дори не го усещам кой знае колко, нямам особен контрол върху него. Съзнанието ми почти нищо не управлява от процесите вътре. Донякъде на напречната мускулатура успявам нещо да й заповядам. Аз мога да управлявам и много повече тялото си стига да имам силно съзнание, голяма душа, а най-вече могъщ Дух. И дори напълно да го интегрирам към себе си и света.

    Орифиел това го знае. Една еволюция трябва да бъде свързана със Свободата. И с децата е така. Детето расте, расте и идва един момент, когато порасне и голямата истина и голямата Любов е, че ти го оставяш. Само да си чупи главата и седиш като бърза помощ да му помагаш ако има нужда. И така и тези архаи – седят и чакат. Да видят какво ще направим. И според Орифиел ние нищо не правим. Най-лошото за един тийнейджър е да седи апатичен и да гледа в една точка. Каквото и да направи има шанс да потегли на някъде. Обаче според Орифиел ние просто затъваме в едно блато и нищо не правим. Той обаче не е прав, защото това, че той е архай изобщо не означава, че е вездесъщ. Колкото и да е убеден в едно нещо и, въпреки че е доста по-висш по своята природа /по близо до Любовта/ по отношение на нас, изобщо не означава, че той е правият.

    Освен това, бъдещето не е известно дори и на Орифиел. Т.е. той след няколко века може да бъде много сериозно изненадан от това с какви човеци си има работа. Сега времето е много динамично и не се знае какво ще стане за 1-2 века. Това не са същите векове като преди 1000 или 2000 години.

    Освен това архай Михаил /известен повече като архангел Михаил/, който в момента е свързан с човечеството много дълбоко вярва в човека, точно обратното на Орифиел. Михаил е свързан със Слънцето, а Орифиел със Сатурн. Сатурн е жив, защото Орифиел живее в него. И затова в Астрологията има една принципна опозиция Слънце-Сатурн.

    ЗА ОПОЗИЦИЯТА СЛЪНЦЕ - САТУРН

    Слънчевите сили - вяра, живот, уважение към себе си, откриване на смисъла на живота и истината за мен самия. Те се сблъскват с неверието, песимизма, с това което не го мога, със страха, егоизма и безсмислието (Сатурн). Затова при хороскоп винаги се гледат положенията на Слънцето и на Сатурн във връзка, независимо къде се намират и дали имат аспекти. Тези две планети винаги принципно са свързани, защото всеки човек е изграден от тъмна (Сатурн) и светла (Слънце) страна.

    Тъмната страна е изградена от всичко това, от което те е страх, от това което не го можеш, това, което не ти е гарантирано. А светлата страна е изградена от обратното. Слънцето е творческият процес в човека. А това е едничкото нещо, което прави човека щастлив. И ако ние може да кажем, че човек е щастлив всеки ден, то е в рамките на творчески процес, а не в рамките на успеваемост.

    Поставям си цел, успявам и съм щастлив от това - не, така не се получава. Т.е. логиката 10 години усилия - 10 минути щастие е много погрешна. Боря се, боря се и като ми писне да се боря, постигам някакъв резултат - ура! Не е достойно за човека това нещо. А това е Сатурн между другото. Точно той би те тласнал да се бориш, да следваш пътя и накрая да вземеш златната ябълка и - радост. И така пропускаш възможността да бъдеш щастлив всеки ден, заради преследването на някакви цели, някъде си, от преследване на планове. А Сатурн е пръв плановик. Той не е способен да безумства дори и малко. Не може така, отпусни я тази душа, стига с тези планове и задачи.

    ЗА ИСКРЯЩАТА СВЕТЛИНА ПРЕЗ ЮЛИ И АВГУСТ, И ЗА ЦВЕТОВЕТЕ

    През юли и август слънчевата светлина е максимално искряща. Пада обилна светлина и това важи и за нас, защото сме близо до екватора - горе-долу по средата до Северния полюс, но все пак по към Екватора. И Слънцето малко косо ни гледа, но все пак доста нагоре се издига в небето. Млади растения през този период, такива с резедав цвят няма - сега растенията само градят и набират мощ. Добили са истинския си зелен цвят.

    Между другото във физическия свят, което е зелено е Любовта, а в духовния свят това зелено изглежда червено. Затова на човек в душата Любовта му е червена, а отвън, в материалния свят е зелена. Зеленото в растенията се дължи на хлорофила, а той преработва слънчевата енергия директно. Нека не се притесняваме, че зелено = синьо + жълто, т.е. никакво червено там. Физическият свят по принцип е обратна реалност на Духовния. А Синьото като цвят е контрапункт на Червеното. Също както на Бялото Черното. И затова е нормално във физическия свят да се появи духовното червено, под формата на синьо, което се смесва с жълто.

    В Заточение Уран - това е интересен момент. Уран е планета на Любовта, която се свързва с аспектите Свобода и Смелост. Т.е. Любовта е задължително Свобода и Смелост. А за да си свободен и смел, трябва да си готов да се променяш във всеки един момент. Даже ако щете еволюцията в природата е промяна. Така, че и Уран е една планета на промяната. Т.е. знакът Лъв не се променя, толкова лесно. Лъвът е неподвижен знак и не му е лесно да бъде свободен. Затова Уран е в Заточение.

    Това означава, че Лъва не обича да бъде поставян принудително в цайтнот. Ураническите ситуации се характеризират с внезапност, защото тяхната цел е да ни научат да реагираме нестандартно и революционно. Лъвът се нуждае от известен комфорт и иска да има ясни цели и задачи. Никак не е склонен да променя начина си на мислене, а още по-малко мнението си или решението. Затова знакът Лъв като изразител на слънчевата активност, която е доминираща спрямо всички планети, включително Уран, блокира неговите принципи, доста успешно, и го държи в състояние на Заточение.

    Меркурий е в Падение, защото на Лъва му липсва гъвкавост. Меркурий е планета, която е свързана с логическото мислене, образуването на причинно-следствени връзки, извеждане на зависимости, да е способен да мисли логично. Именно той прави така, че вместо в главата ми да е пълен хаос от мисли, тези мисли да се срещат помежду си и да правят вериги, да съобразявам. Меркурий помага при изследването на материалния свят, защото материалният свят е логичен и причинно-следствен. В този свят нещата са ясни и като ги проумееш от там нататък просто трябва да ги съобразяваш, ако разбира се не си в състояние да промениш самата физиология на процеса. Ние обаче все още не можем, т.е. да влияем на материалния свят директно душевно и духовно, затова действаме механично. Това е нормално, ще има един период на механично действие.

    Не мога де летя самичък и затова съм принуден да си направя самолет, т.е. някаква механика, която ще ме издигне нагоре. В известен смисъл пак аз летя, аз направих така, че да полетя. Моят ум и усилия направиха това съоръжение самолет от ресурсите на природния свят. Добих метали, обработих ги и се получи самолет. Така че, аз се изхитрих и преодолях гравитацията по някакъв начин. Но не го постигнах директно. Ще дойде време, когато ще мога да го постигам и директно, да издигам тялото си сам. Това означава да имам изключително силно съзнание и това съзнание ще ме повдигне.
    Падението означава наличието на вътрешен конфликт. Причината е, че Лъва може да говори адски убедено, уверено, с огромна вяра и енергия и да си вярва, но в същото време да не е прав. И да не си признава, че не е прав! За нищо на света. И може да повтаря това нещо, при условие, че наоколо пада голям смях.

    Типичен пример за Меркурий в Лъв е кварталната кръчма, пълна с юнаци, скука общо взето, в която той влиза и праска някакво високопарно слово. Говори като тия от сектите. Цялата кръчма притихва, заради новия субект и слуша. Слуша, слуша и тоя май говори глупости - нищо, което да касае кръчмата, неадекватно е. И в един момент решават, че това е смешно и цялата кръчма избухва в смях, което нито впечатлява, нито обижда нашият човек, а напротив той още по-яко започва да размахва словото. На другия ден пак пристига, защото си мисли, че разпространява словото. В момента, в който се усети, което става много трудно, че е в неадекватна позиция, изпада в невероятен колапс. Психически колапс - това което говоря не се възприема достатъчно добре, значи аз не съм достатъчно убедителен, а това означава, че аз не съм достатъчно Лъв. Аз Лъв ли съм или Не? Това, което “убива” лъва е съмнението. Защото силата на Лъва е в дълбоката вътрешна убеденост в собствената сила. Колебае ли се може да е причина да се превърне в Скар (лъва от “King Lion”) - мършав лъв, злобар.
    Меркурий в Падение - да Лъвът, толкова силно вярва в това, което говори, че ако няма ниво на съзнание и е по-примитивничък, говори глупости и се налага чрез тях. Не може да чуе гласът на истината. Това е Падение, трудно е. Когато го проумее обаче, той е искрено разтревожен, понеже не е лъгал нарочно, няма корист.
    « Последна редакция: Май 04, 2010, 13:12:01 от Kingfisher » Активен
    Веселин
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 229


  • Град: Пловдив
  • « Отговор #1 -: Май 04, 2010, 13:06:08 »

    ЗА ЛЪВА, КОЙТО СЕ Е ПРЕВЪРНАЛ В СВОЯТА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ - АНТИЛЪВА

    Злобен, лъжлив Лъв не трябва да има. Ако видите Лъв, който увърта, шикалкави, който е склонен да поизлъже, значи се е превърнал в Скар. Това е антиЛъв. И тук вече си задаваме въпроса, каква е тази патология, как се е случило това. Т.е. ако сме изправени пред такъв случай, то за това си има причина, която трябва да бъде открита. Да се превърне в своето отрицание. Ако един Лъв се превърне в подлизурко например, този човек се нуждае много от помощ. Но често пъти помощта е свързана със страдание. Такъв Лъв толкова много се е изплашил, че е загубил силата си. И за да си повярва пак трябва да бъде утвърждаван от една страна и от друга изпитван и подлаган на изпитания постоянно. За да се сети кой е, да си възроди силата.
    Ако на Скар започнете да му правите утвърждаване, той просто ще ви използва. Ще ви манипулира и ще се превърнете в едни жертви, а накрая ще ви изяде за благодарност. И вие сте този, несъзнателния, който не знае какво прави, угаждайки на “горкия” Скар. Да си спомни какво е да си Лъв.

    На един изплашен егоист не трябва да се помага. Страхът изисква много, неистово изисква - дай, дай, дай, help. И аз състрадателно сърце му давам, а той си взима. Това е наливане в бездънна бъчва. От това не, че не се ражда нищо хубаво, а ще порасне нещо отровно. Това не е Любов. Ние двамата работим в страх и несъзнателност. Не трябва да се помага на изплашения и егоистичен Лъв, защото той ще ви използва, след което ще ви изяде.

    Единственият лек за толкова уплашен човек е страданието. Такъв човек трябва да мине задължително през страданието. Само това е лека срещу заздравения егоизъм. В нашият относителен свят, да кажеш, че нещо е единствено възможното е крайно. Ние обичаме да имаме повече варианти. Но по отношение на егоизма, на един заздравен егоизъм нямаш никакъв шанс ако му говориш, да преживяваш, да му създаваш условие, да го “помпаш”.

    В езотериката това го наричат пречистващия огън. Трябва да го хвърлиш този човек в пречистващия огън, в страданието. Той сам трябва да си изстрада собствените страхове. Това е хилядолетен ритуал описван в храмовете и използван дори и в Холивуд. Как човек се раздвоява, светлата половина се среща с тъмната и какво става. (“Star Wars” - един филм за това как човек се раздвоява, как се срещат тъмната и светлата страна и какво става тогава. Люк преминава през това изпитание: Бял джедай или Черен джедай. Сам влиза в помещението и се среща с черния Люк Скайуокър и се бие. Като за шир-потреба така трябва да стане - да се бият и да са с различен цвят. И Люк победи и стана Бял джедай, обаче баща му Анакин беше победен и стана Черен джедай. Понеже беше придобил голяма егоистична сила преди битката. И кога лошият Дарт Вейдър /името на Анакин Скайуокър като Черен джедай/ стана пак добър? Миг преди да умре. Как се получи това нещо? Със страдание. Дарт Вейдър, чиято сила е базирана на разрухата е страдал много през живота си - горен, раняван, не може да диша дори самостоятелно и се нуждае от специална маска. Великият джедай е по-зле от обикновен човек, защото не може да диша. Писва му да страда и проумя, че един такъв един живот не си струва. И си спомни, че е Анакин Скайуокър, спомни си, че е бил баща, когато видя как Императора мъчи сина му. Тъмната страна го е накарала да страда. И се пречисти като уби Императора. Загина, но черното загина в него. Идеите в тази космическа приказка не са чак толкова детски и в нея има много мъдрост. Като във всяка една приказка. Стига да може да го видиш).

    Така че, за потъналият в страхове и егоизми човек, най-доброто, което може да му осигуриш е Страдание. Не евтина милост, защото така той няма да стане по-добър, а само ще го заздравим в лошотията. От това, че го носиш на гръб той няма да се научи да ходи.

    ЗА БУДНОСТТА И СЪНЯ

    Това което говоря е в смисъл на даряването. Човек е дарен много - с тяло, с този свят около него, с това да може да спи. По време на сън стават невероятни неща. В езотериката казват, че човек е буден денем единствено, заради нощта, когато спи. Това е смисълът да бъдеш буден. Получава се така, че денем си буден, в аз-ово съзнание си, а нощем когато отидеш в “малката смърт” се свързваш с духовния свят. И съответно това, което си принесъл като плод през деня отива там. И ако нищо не си принесъл, нищо не става. Ако си принесъл лоши работи, лоши неща стават.

    Духовният свят може да го разделим условно на две, макар че говоря глупости в момента, но все пак. Единият е този, който ние го знаем като духовен свят, където живеят ангели и други такива същества в Любовта в различните й разбирания и степени. И втората част е демоничният свят. Ние го възприемаме пак като духовен, макар че той е псевдо духовен де факто. Но за нас си е духовен, тъй като е невидим и т.н. И цялата лошотия, която се трупа общува с демоничния свят и принася и трупа за там.

    РИТУАЛЪТ НА АГРИПА фон НЕТЕСХАЙМ

    Формулировките са много трудни, защото човешкият език е базиран върху рационализми. Особено в момента. По-рано хората са имали един свещен ритуал, който е бил много прост. Описва го Агрипа фон Нетесхайм, но в действителност е много по-древен. След като направиш жеста на почитание заставаш като вдигаш ръцете си встрани и на нивото на раменете (разгънат куб, което е кръст) и казваш “Аз се готвя да кажа” или пък “Аз подготвям говоренето си”. Има се предвид, че аз ще кажа Слово. Защото аз като кажа, планина трябва да порасне, небето трябва да се отвори, нещо трябва да стане и аз се готвя да кажа в такъв смисъл. И Бог през мене ще говори. След това си вдигам ръцете малко нагоре, така че върхът на пръстите ми да отиде на гърлото, на ларинкса и казвам “Аз говоря”. И казвам нещо много смислено, много дълбоко. Нещо, което обръща душевния и духовен свят, нещо, което наистина има смисъл. След това си спускаш ръцете малко надолу, така че върховете на пръстите да са на нивото на сърцето и казваш “Аз казах”. Това е в сърцето ми и сега
    там става буря от преживяване в резултат на това, че казах.

    Душевният свят се обръща. След това вдигаш ръцете си нагоре и казваш: “Аз се свързвам с духа”. Значи моето казване беше в смисъл да се свържа с духа. След което сваляш ръцете си на нивото на гърлото и казваш: “Аз се свързвам със сърцето”. Вдигаш отново ръце нагоре, което е жестът на Сатурн и казваш” “Аз съм по пътя на духа”. След това прибираш ръцете си долу и правиш отново жест на почитание като скръстваш длани на гърдите. Защото когато правиш святи неща, общуваш с ангелите и си длъжен да изразиш почитание.
    Това са съвсем прости движения и физически не се случва нищо особено. Прилича на упражнение по гимнастика, и то на не особено мотивирано. Обаче въпросът в това нещо е на фонът на това слабо физическо движение да нагнетиш изключително мощно вътрешно душевно и духовно движение. Тук въпросът опира до това, ти можеш ли да кажеш нещо? Като говориш, какво казваш? Хайде да се чуем какво говорим в рамките на едно денонощие. Нали говоренето ни изразява, нас човеците. Колко от това, което казваме има дълбок смисъл? Колко от нещата са премислени? Има ли го този момент “Аз се готвя да кажа”? За да кажа, “сватба”, трябва това да се случи между духа и душата - мисълта и чувството трябва да се “оженят” и тогава ще бликне, това което искам да кажа. Колко пъти се случва това в живота ?

    Лъвът по своята природа е единственият знак, който има вътре в себе си вродена тази Сила. Знакът Лъв е такъв сектор в хороскопа, зад който седят престоли, херувими и серафими, които нагнетяват в човека, че Бог няма да остави човека никога. Вяра в това, че човек е важен за Бога. Това е великият знак на Слънцето, където Сатурн е в заточение. Т.е. сблъсъкът между Слънцето и Сатурн в Лъва е в полза на Слънцето. Сатурн се опитва да разколебае Лъва, но това му е много трудно. Точно той е най-труден за разколебаване. Може да прояви инат, но не и разколебаване.


    ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА НА ЛЪВА

    Понеже Лъвът е огнен, емоцията е нещо, което му прави впечатление в момента и той изригва. Той е много емоционален и затова реагира така бързо на обстоятелствата. Лъвът е неподвижно емоционален. Лъвът е огнен знак и същевременно неподвижен. Какво означава огънят да е неподвижен? По своята природа огънят е подвижен. Образно казано, за да е неподвижен огънят, трябва да е концентриран - като огнехвъргачката. Там огънят става неподвижен. При Лъва енергията е като анекдота за войнишката служба, която е тежка, но за “сметка” на това продължителна. Така е и при Лъва - огънят, който трябва да се изчерпи сравнително бързо, понеже силата и разходът му са огромни - не се изчерпва. Оказва се, че огнехвъргачката има много мощен резервоар. И колкото и да чакаш да се изразходва този резервоар при Лъва, това не става. Огнехвъргачката му е с голям резерв и страшна сила. И натиска мощно и дълго време. Достатъчно дълго, за да си постигне целите.
    Поразеният Лъв вече няма такава сила. Той е поразен, защото си е “загубил резервоара” на огнехвъргачката, Силата си. Вярата в Бога е загубил без да го знае. Не вярва вече в себе си, не вярва че е прав, няма убедителност.

    Принципно погледнато, Лъвът не притежава повече енергия от другите знаци. Потенциално психиката при Лъва, благодарение на тази неподвижна убеденост, емоционална убеденост му позволява да прави тези неща. Никакво мислене не е в състояние да ме убеди така, както емоцията. Изригва в него Свещен Гняв. Той е запазена марка на Лъва. Никой друг знак, не може да изпадне в такъв свещен гняв. Праведен гняв.

    КАРЛ ІІ ВЕЛИКИ КАТО ПРОТОТИП НА ЛЪВА

    Карл Велики е прототип на Лъва - кралят на франките. Той е бил много впечатляваща личност. Кралят е облечен с доспехи като другите рицари, но с корона от желязо на шлема, не златна, желязна, за да се знае кой е краля, и който иска да дойде да се бие с него. Карл Велики живее с войската си, а не в дворец или замък. Винаги в първите редици на битката, обичащ войската си. И тя него. Той и войската му са като добрият крал и доволните поданици.

    Лъвът се усеща в героичните неща. Погледнато в макро мащаб, хората имат нужда и до момента от това някой да ги ръководи. Лъвът е способен да даде и двете. Той има силата да събере тази енергия и да я канализира. Да сплотява хората. А това, което сплотява хората не са празните приказки, нито голия интерес. Голият интерес сплотява пиратите да нападнат някой по-голям кораб. Но човеците, дето не са пирати ги сплотява каузата, някакъв идеал. Добрият цар Лъв има тази сила да събере тази човешка енергия и няма колебания, защото те съсипват всичко. И той през цялото време е героя.

    Стига се до следното нещо. Когато армията на Карл Велики достига северна Италия в лагера й се появява чума. Чумата е страшно нещо. И в момента ако се появи - чудо ще стане. И в момента не се лекува. Там където се появи чумата е гарантирано, че населението на тази територия ще измре бързо и в страшни мъки. Дори и сега ако се появи чума, се действа така: съответният район се отцепва, и който остане жив, остане. Единственият начин да се спасиш от чумата както в Средновековието, така и сега, е да бягаш. Защото това е страшно заразна бактериална болест. А да умреш от чума е много позорно за един рицар. Кучешка смърт. На всичкото отгоре се е смятало, че Дяволът така поразява неговите си, т.е. няма нищо достойно в такава смърт и едва ли не си виновен, дето си се разболял от тази болест. И да останеш в лагер с чумави, трябва все едно Господ да е в лагера, според тогавашната психика. То и сега е така - от онова време до сега, нашата психика не е станала кой знае колко по-силна.

    В лагера му настава страшен смут, заради болестта. Тогава Карл Велики, въпреки че не се е бил разболял, забива меча си в средата на лагера и заявява че остава, не спира никой, и който остава с него споделя участта му. От войската не си отива никой от този момент нататък - половината умират от чума, другата половина ги погребват, чумата приключва и войската продължава към Рим.

    Това нещо може да го направи само цар Лъв и никой друг. Точно усещането, че Всевишния е отгоре, прострял е ръка и вече чакам - ако умра, умра. Казано по друг начин, Лъвът е в състояние да вдъхновява хората. Защото е вдъхновен и е способен да вдъхновява и другите хора. От друга страна, Вдъхновението е другото име на Любовта. Да си вдъхновен е възможно, когато Любовта навлиза в твоите емоции в резултат на което, емоциите стават творчески, възторжени. И ако човеците се научат да се вдъхновяват, ще се научат да стигат до едно състояние на изгарящ ентусиазъм, до което в момента не могат да достигнат. Толкова интензивно вдъхновение, че светът ще се промени и няма да е същият.

    Тези процеси трудно се описват в рационализма на нашето говорене, което е предназначено да описва материалния свят, но не е ориентирано толкова към човешката психика и човешкото съзнание. Нямаме изработени думички. Думичката е живо същество, което е изпълнено със съдържание. Когато един човек каже нещо, другите би трябвало да го изживеят, т.е. това означава да е жива думата. Ако не могат да го изживеят и започне главоблъсканица - този какво иска да каже всъщност - или пък каже едно, а другите разберат друго, това означава, че съответната дума няма тази сила, не е толкова жива. Ако думата предизвиква негативни ударни сили, значи тя е заредена с мъртва сила. Тя е токсична, като черен магьосник, който ти изсмуква силата.

    ЗА МАЛКОТО ЛЪВЧЕ

    Сега да разгледаме малкото Лъвче. Ражда се и какво да види - някакъв свят, който не му е известен, не владее, не контролира. И започвайки да се свързва с него малкото Лъвче усеща вродени фактори, които се оказват в наличност в неговата психика. Усеща страстно желание за различни неща. И “потегля” силно към това, към онова и т.н. Благодарение на тази силна емоция, то се оказва в състояние на несъзнателна убеденост. Несъзнателна убеденост, че имам право, аз съм прав. И затова някои от представителите на други зодиакални знаци намират Лъва за противен, нагъл, откъде накъде е решил, че има право. Освен това нито се чувства неудобно нещо, нито се чувства виновен - не. Като че ли всичко останало съществува в негова угодия.

    Лъвът е трогателно наивен в това свое убеждение. Той си иска, но нито смята, че е виновен, нито че нещо не е наред. Също както един крал по право има право да получи и стои над човешките закони, така и Лъва има несъзнателно такова усещане в себе си. И това нещо се сблъсква с интелекта, с рационалното мислене. Защото Лъвът рационално разбира, че не е нещо повече от другите хора, но това негово рационално разбиране се сблъсква вътре с изключително мощният ирационален импулс - Аз Съм.

    Ако трябва да направим един по-дълбок анализ на това чувство, което е вътре в Лъва, трябва да кажем че Лъва, все едно има едно съкровище вътре в себе си, което съкровище трябва да блесне навън. И Лъвът вечно е притеснен, че другите не го виждат това съкровище и се напъва, за да го видят все повече и повече.
    Лъвът е дълбоко убеден, че е добър човек, честен. Изпълнен със справедливост, според него. Достатъчно умен, прозорлив. Не е дребнав, и поради този факт е способен да взима мащабни и стратегически решения. Много решителен.

    В психологията има един термин - кастрация. Използва се за във връзка с човешката душа. Лъвът като малък се кастрира, ако вие му отнемете вярата в него самия. На Лъвчето много му се искат някои неща. Ако вечно му отказвате и го убеждавате, че не е за него: вие му пречите да бъде Лъв. Кастрирате в него вярата в себе си, самочувствие, великодушието му. Като нямам Вяра в себе си, откъде да взимам Великодушие? Къде ще се получи тази голяма душа в мен, кой ще я напомпа? Нали вярата помпа душата.

    Лъвчето е много емоционално, а емоцията в чистият си вид пречи на мисленето. Пречи на обективното, вглъбено мислене, защото изисква спокойствие - да не се вихрят в мен страсти. Ако има страсти и емоции трябва да са много овладени. Знаете ли, мъдрият човек го дават спокоен.

    Лъвът не е спокоен. По натура, по природа е емоционален. Лъвът преживява силно обстоятелствата около себе си - и радост, и болка. Затова в малкото Лъвче най-лесно възниква съмнение в посока на това, че то не е умно и не мисли правилно. Малкото Лъвче много се впечатлява от хора, които могат да мислят хладнокръвно, спокойно и не се палят. Такива, които когато имат повод за емоция не я вихрят – какво ли става в тях ?! Това за него са особени, странни хора. По някакъв начин усеща, че тези хора имат някаква сила, но то няма това нещо в себе си, и затова е много лесно да му вмените, че е глупаво, че не мисли правилно. Още повече, че Лъвчето е много емоционално и мисли бързо, т.е. щом е емоционално, то автоматически е бързо. Стига интуитивно лесно до много неща, но не може да ги обясни хладнокръвно.

    ЗА МОНОЛИТНАТА УБЕДЕНОСТ НА ЛЪВА

    В човешката история има определени фигури, емблематични. Определени епохи на решителност, убедителност. Рицарят Ланселот е Лъв. Той вярвал, че ще победи абсолютно всеки в честна битка. Той е казал, че за него е страшна нощта, в която се промъква някой с нож, намазан с отрова. Това е опасно за него и от това Господ да го пази. Обаче ако някой застане срещу него в честен двубой, той ще го победи. Няма жив човек, който аз да не мога да победя. И с тази вяра Ланселот, който нито е бил най-мускулестият или най-чевръстият побеждава всеки. Имал е и трудни битки, но не го е напускала вярата и той е побеждавал. Никога не е губил присъствие на духа и своята монолитна убеденост.

    Запишете си, че ключовата дума за лъва е монолитна убеденост. Лъвът е концентрирано, монолитно убеден в каквото и да било, което е свързано с него. По този начин той манифестира човешката природа като светла природа, достойна природа. Ако Орифиел проумееше човека Лъв, щеше да види, че човеците имат способност за развитие в ОБИЧ. На Орифиел това му е трудно, но архая на Слънцето /Михаил/, това го вижда чудесно, вижда светлата страна на човека. Както се казва, в човека има Любов и Истина, искричка. Та тази искричка, която е заложил Бог в човека се състои от две неща - Любов и Истина. Те са заложени в човека още преди да има човешко тяло изобщо, още в прототипа. И са заложени от самия Бог, защото той няма какво друго да заложи, защото Бог е направил човека от себе си. А Бог от това е направен - от Любов и Истина. Това е ядката, върху която са работили всички други еволюционни вълни, която в момента се намира много дълбоко заровена, но тя е като Феникс. И тази искричка, от която огън винаги може да се разпали, колкото и да е потушена надолу се усеща от Лъва. Като приказката за “Принцесата и граховото зърно”. Другите хора не го усещат толкова силно, както Лъва и това е различното.

    Знакът Лъв прави така, човек да вярва, че Бог стои до него. Лъвът затова изглежда толкова надут, защото е убеден, че Бог вярва в човека. И Лъвът персонифицира човека в себе си.
    Истинската убедителност не е бездушната, не е интелектуалното усилие. Истинската убедителност е страстната убедителност. А това се получава само, когато си дълбоко убеден. Нямаш съмнение, че си прав. Все едно Всевишния седи над теб и казва как е и го слушаш, и не чуваш никой друг.

    Повечето Лъвове само смътно усещат, но не знаят откъде им идва това чувство, че са прави. Така страстно да желаят. Лъв като желае не се шегува. Дори и при малкото Лъвче е така - то като има желание, трябва да се изпълни. Както на Господ се изпълнява, така и на него. Не знае защо е така, но просто това са фактите. То не разбира, но психиката му е такава. И го прави достойно. Лъвчето не шикалкави, не мизерничи. При него няма “Искам ако може….”, при него е “Давай веднага”!

    В душата на Лъва има дълбока убеденост, че той е по-кадърен, по-добър и по- от другите. Изобщо животът кипи в него повечко. Ако другите живуркат, Лъва живее и няма страх от бъдещето. Затова има интерес към настоящето.
    Активен
    Веселин
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 229


  • Град: Пловдив
  • « Отговор #2 -: Май 04, 2010, 13:08:07 »

    ЗА ГЕРОИЧНИЯ ДУХ НА ЛЪВА

    Знакът Лъв много силно се усеща в тези героични неща. Това е Карл Велики, Ланселот, Ахил. И това е човека в крайна сметка, знакът Лъв вътре в човека. Ражда се от това, че усещаш връзката с Духа. Усещаш, че човешкият живот има смисъл, дори да не знаеш какъв е. Но усещаш, че това, че съществуваш, вече само по себе си е важно. Каквото и да направиш, то има смисъл. Лъвовете не губят смисъл на живота.

    Знакът Лъв е един фундамент, част от човешката същност, и каквито планети да попаднат вътре, ще се напояват с него. Те не могат да променят знака Лъв. Знакът Лъв е като на шахматната дъска квадратчетата - върху тях може да стъпват всякакви фигури, но това не променя квадратчетата. Всъщност правилата за движение на фигурите се определят от квадратчетата. Така че, каквото попадне върху знакът Лъв, ще се държи като Лъв и ако не може да го направи, ще си има проблем. Защото знакът Лъв няма да се промени.
    Нека сега видим каква е тази дълбока вяра в Човека у Лъва. Това е един Ахил. Копнежът да отидеш напред, героичен дух. Става война например и един генерал е ранен на фронтовата линия, близо до вражеските позиции. Там е много опасно, защото врагът стреля и иска да убие всеки, който приближи. Изправя се ротата и се пита: Кой ще отиде да спаси генерала ? Още преди да се е доизказал офицера, напред изскача Лъва, да не би някой друг да го изпревари. Напомня му се, че има вероятност да умре, питат го дали има качествата да направи това. Разбира се, че аз ще го спася, и то е от ясно, по-ясно, но вие не го знаете. И сега ще имате шанса да го узнаете. А не те ли е страх ?, го питат. Не ! И защо не те е страх?! Защото няма да ме убият. А откъде знаеш, че няма да те убият ? Така вярвам !

    Погледнато отвън изглежда много грандомански. Както казват хората: този от глупост ще отиде да пукне, само и само да се направи на велик - точно като Ахил. Дълбоко в себе си обаче Лъвът се подчинява на друга сила в своята природа. Да докаже за пореден път Силата на Човешкия дух - че може да живее ирационално, безумно правилно, да се справя с всички изпитания над средния еснафлък, над “благополучието” на средния гражданин. Отива там, за да покаже истинската си природа, която иначе не се вижда. Да позволи на една истина да излезе на бял свят, защото смята, че останалите по една или друга причина, тази истина все не я доглеждат.

    ЗА ЛЪВЪТ И ЛАСКАТЕЛСТВАТА

    Това е и причината, когато поласкаеш един Лъв, да ти вярва и да откликва лесно, дори и когато лицемерничиш с всички сили, за да получиш някаква изгода. Същото не означава, че Лъвът е един самовлюбен глупак. Лъвът е емоционален и има в себе си изключителна Сила и Страст, но това по никакъв начин не пречи за наличието на отличен интелект.

    Лъвът съзнава, че вие лицемерничите и въпреки това великодушно ви дава това, което искате, не се дразни. Усеща следното: вие сте прав, но същевременно само той знае, че вие не знаете, колко сте прав. Според него вие казвате една голяма истина и това, че вие не разбирате, е естествено. Вие не знаете по принцип, няма как всички да знаят какво става в кралското Съзнание и кралското Битие, защото това е нормално за поданиците. Така че да ви се сърди, заради вашите чисто егоистични и обикновено жалки опити не си струва. Това е царствено Великодушие, той има широко сърце. А Великодушието е другата форма на Любовта. Погледнете думата. Великодушие = велика + душа. Лъвът има широко сърце, има място да те разбере, да те понесе, да е толерантен, само при условие обаче, че той е царят, а вие сте поданика. Вие трябва да засвидетелствате уважение, пък дори и лицемерно. Той е абсолютно убеден, че му се дължи. Това е несъзнателно при Първо и Второ ниво на Съзнание.

    Истинският Лъв е цар като Карл Велики - не му е нужен скиптър и други атрибути. Той само застава и те поглежда, и трябва да разбереш, че това е Цар. Той е цар, защото е дълбоко убеден в силата на Човешкия дух. Той е дълбоко убеден, че неговият живот има смисъл, дори и нищо да не прави. Вярва, че околният свят го има за негова радост. И той е прав, така е - този свят, що ангели са се напънали да го направят и в известен смисъл е и заради човека. И ние имаме право да се радваме на този свят, който е велика красота.
    Ако се залуташ в някакви планове и задачи, и в стремежи за успеваемост и постижения, не виждаш къде си и какво става - губиш. Губиш голяма част от живота, защото той се случва, а ти не разбираш. Вечно гониш Михаля, а после се чудиш защо душата ти е останала на никъде. Отива се към малка душа, малодушие. А малодушието се свързва със страх задължително, защото душата се свива само от страх.

    Всъщност думичките имат много дълбок смисъл и ако човек започне да ги разбира и да изживява техният смисъл, животът се променя. Качеството на живот се променя. Става така, че може да живееш 30 години и това да има голям смисъл, а може да живееш и 130, но без всякакъв смисъл. Древните хора никога не са мерили живота по количество, а само по качество. Качество на живота означава да живея по начин, който ме изразява в пълнота. Това е едничкият начин да се живее, а всички останали неща, трябва да са усилие за приближаване. Лъвът лесно влиза в тази роля. Той изразява себе си, без да полага някакви особени усилия.

    Сега да видим в нашата епоха, как изглежда същият този Лъв.

    В нашата епоха

    Той се сблъсква със съвременният свят, твърде рационалистичен, не разбиращ “Илиада” и “Одисея”. Един свят, който всъщност не обича човека. Погледнете съвременното общество и ако намерите там малко Любов, то вие ще сте много проникновени хора, защото трудно ще се намери. Ако видите как се отнасят към човека институциите, природата - ще видите, че не е много ласкаво. Материалният свят е тежък, мъртъв. Свят на Необходимостта, в който няма Свобода. Любовта трудно ще се открие тук. Има велики дарове, но те трябва да се осъзнават. Ако не ги осъзнавам, не ги изживявам, не ги разбирам, ако не възприемам моето тяло като велик дар, каква полза от това тогава. Т.е. то си го има, обаче аз нямам отношение към него. Не ми влияе това нещо на душата.

    В несъзнаваното Любов няма. Любов няма за нас, то иначе си има, но ние нямаме достъп до нея. Единственият ни шанс да се свържем с Любовта, т.е. с неща като Красота, Смелост, Свобода, Истинност, Милосърдие, Състрадание, Самопожертвователност, Безкористност, което са все имена на Любовта е да го направим съзнателно. През Аз-ово съзнание, през рационално съзнание. Аз трябва да си го направя това нещо сам. Аз и другите хора трябва да си го направим заедно.

    ЗА ВЛЮБВАНЕТО

    Когато го получим като подарък, това се нарича влюбване. Да бъдеш влюбен не е лошо, обаче нямаме никакви съзнателни заслуги, за да се влюбим. Просто се оказваш в състояние на влюбеност. Така Бог дава възможност да изживееш Любовта по един невероятен начин. Много добре знаете, че влюбеността е до време и не случайно е до време. Това е велик ДАР от Бога, за да ни покаже какво може да бъде Любовта. И когато влюбването премине, от тук нататък всичко зависи само от теб, да си го направиш сам. Именно този елемент на проникновение отсъства обикновено от книжнината, в която се пише за любовта. Коментарите се правят изключително в психологически план, но той е само отражението на същественото. Да се влюбиш е ДАР от Бога. Да се научиш да обичаш е смисъл на земното и неземното ни битие.

    Съвременният Лъв се сблъсква с отрицателните аспекти на действителността - Бездушие, Завист, Алчност, Злоба и всички други качества, които наричаме негативни. Това са все имена на Страхът, който има своя произход в Егоизма и никъде другаде. Его-то е необходимо на човека, за да се адаптира в материалния свят, и това е един абсолютно необходим еволюционен етап. Т.е. свободата тук се проявява през необходимост. Свободата означава да минеш през Его-то, непременно. Същото това Его обаче, когато нямаш баланс с него, не си му определил докъде и как, като позабравиш духа сериозно, което също е задължително, те поробва. Ние сега сме като тийнейджъри, които трябва да се отделят от родителите си, за да придобият самостоятелност. Трябва да го позабравим малко Бога, да не чакаме вечно на него за всичко. Сами да си понаправим някои неща.

    Това е ключов момент в развитието на всеки човек в рамките на един човешки живот. Имайте пред вид, че човешкият живот копира в умалени форми еволюцията на човешкото същество по принцип. Раждането е нещо като изхвърляне на Адам и Ева от рая, хвърляне в материалния свят и започване на развитие на малкото дете, развитие на психиката му, т.е. в умалени форми бързо се преговаря всичко това и към тридесетата си година, човек би трябвало да започне всичко сам. Сам да си гради живота. Реално обаче Аза се ражда, при най-добри условия, в 21-та година. За нашите условия около 30-та година. За немалко хора значително по-късно или никога в рамките на съответния живот.

    ЛЪВЪТ СЕ БУНТУВА СРЕЩУ ЗЕМНИЯ СВЯТ

    Лъвът се бунтува срещу този свят, не го приема и много неща го дразнят. Светът не е щедър и великодушен. Лъвът ако има нещо да мрази това е подлостта, измамата, коварството, лъжата.
    Има симптоматични, показателни сцени.

    Нека да се върнем към филма “Гладиатор”. Ръсел Кроу е пак образ на Лъва. Става въпрос за реална историческа личност - пълководецът е Ений Максценций Максимус. Цялата история е много необичайна, но е извадена от хрониките и е действителна. Това е главният пълководец на Римската империя, който е превърнат в роб от обстоятелствата, заради интриги. Той така и не успява да участва успешно в тези интриги. Това е характерно за Лъва - не може да участва в интриги, няма такива дарби. Лъвът е силен, когато се бори честно и е на рицарската арена. Но ако искаш да му забиеш нож в гърба - това е лесно. Лъвът лесно си обръща гърба и вярва на всички лъжи, които му се казват. Затова не е добре адаптиран към този свят. Това е така, защото Лъвът, усещайки своята вътрешна сила, не вярва, че някой ще има дързостта да го излъже. Не вярва, че ще си дотам лишен от инстинкт за самосъхранение, че да си позволиш да го излъжеш. Защото като разбере че си го излъгал, ти си до там. Свещеният лъвски гняв ще се стовари с огромна сила върху лъжеца и интриганта. Знаейки това, великодушно вярва, лесно си обръща гърба и може лесно да го излъжеш. Не вярва, че ще му забиеш нож в гърба. Когато го удариш в гръб, той е дълбоко учуден. Не може да повярва. Защото в слънчевата природа на Лъва, много трудно прониква сатурнианската сила. Подлият удар в гърба е толкова недопустим за човешкото същество, че той е удивен.

    Лъвовете много изперкват на тази тема: специално Шака Зулу е вярвал че е божествен и няма да умре. Защото са го мушкали и преди с копие и не е умирал. По време на битки и при засади. Явно е имал здраво телосложение. Освен това изключителната ми убеденост в моето безсмъртие прави така, че да оцелея в ситуации, при които другите не могат. Именно знакът Лъв дава най-много жизнени сили на човека и Слънцето.

    В Астрологията, особено в медицинската, Слънцето е главен витален източник за човека по отношение на жизнени сили. На Лъвът му се живее. Лъвът намира лесно повод да се зарадва. Има склонност да намира разни хубави неща около себе си. Което не му харесва - свещен лъвски гняв. За да си истински Лъв трябва да си Ахил, Ланселот, да имаш всичката тази сила вътре в себе си. Повечето Лъвове я нямат. Защото трябва да я придобият, тя не идва наготово. Тя е наготово в потенциал само и теоретично могат да го постигнат - това е една задача пред тях. Но реално да се направи това нещо е свобода - всеки човек сам преценява как да живее животът си. В конкретните хороскопи има живи хора, а не такива теоретични символи, каквито в момента използвам. И там вече виждате, съответният Лъв, докъде го е докарал. Това, което е най-сриващо за Лъва е да бъде съкрушен до такава степен, че да стигне до подлости, да не вярва в силата и правотата си, да загуби силата си и да започне да шикалкави, увърта и да използва други такива техники на борба, а не директно. Това говори за пълна деградация и разруха на личността. Ако започне един Лъв да ви говори, че така прави и го намира това за уместно, това означава, че той се е себеотрекъл, ненавижда се, решил е, че е боклук. След като се отрека от себе си, не съм онова достойно човешко същество, което може би трябваше да бъда, но не можах. Чувствам се като пълен идиот и от тук нататък, каквато и гнусотия да свърша - все тази. Аз тази гнусотия си я слагам върху мен, отгоре. И ми е малко. Самонаказвам се. Лъвът влиза в режим на самонаказание, несъзнателен. Започва да подлизурства, и да се ненавижда с всяка подлост още повече. И колкото повече подли неща извършва, толкова повече се мрази, като това може да доведе до злоупотреба с алкохол или опиати.

    После, Лъвът трябва да победи инстинктът за оцеляване. Казано по друг начин, Слънцето трябва да надделее над Луната, защото при Луната главното нещо са инстинктите, в основата на които стои инстинкта за оцеляване и Слънцето трябва да го просветли това нещо. А да победиш инстинкта за оцеляване не е толкова просто. Повечето Лъвове, когато се натъкнат на такова нещо им е трудно - хайде бъди Ахил, подпиши си смъртната присъда и отиди да правиш великото дело. Хайде имай тази убеденост, че си на прав път. Трудно е. Потенциалният свят е едно нещо, а реалният съвсем друго.

    ЗА ЛЪВА И ЕГОИЗМА

    Така че повечето лъвове не са Ахил, а са само потенциални Ахиловци.  Успяват да ги проявят в живота нещата по доста нелицеприятни начини. Много често на база егоизъм подменят стойностите, подменят смислите. Първо, повечето Лъвове са забравили, кой им е дал силата, на какво се дължи това и решават, че това се дължи изцяло и само на техните усилия. Решават, че са адски велики и ги хваща грандоманията. И се превръщат в едни нагли типове - претендират със своите искания и тормозят останалите хора. Претендират за кралският трон, без да са го заслужили. Претендират за трона защото им се пада по кръв. Няма значение какъв е, дори и охлюв, нищожество, но с кръв благородна. Т.е., претендира да е Човекът, без да е заслужил това достойнство. Изпълнил е образът на 1/5, но претенцията му е изпълнила цялата същност. Много от Лъвовете имат претенцията да са Лъв, но не са такива. И вършат една много голяма неистинност, нарушавайки върховния закон за истината, като твърдят и се държат, и се опитват да се направят на истински Лъв. Но не са, а са само потенциални Лъвове, които евентуално при съответните усилия биха се превърнали на нещо друго, но още не са се превърнали.

    Най-дразнещото при Лъвовете е тази претенция. Искаш ?! Добре, имаш правото да искаш. Заслужаваш ли го обаче? Искаш нещо, което струва 5000 $, но даваш ли 5000 $? Искаш да ми дадеш 1000, но това е лъжа.

    ЛЪВЪТ И ЛЪВИЦАТА НАСТОЯВАТ ЗА ВНИМАНИЕ

    Лъвът усеща вътрешното съкровище в себе си, което е в потенциал. Настоява за внимание. До такава степен настоява за внимание, че е типичния знак на актьорите. Лъвът е един актьор в живота, а актьорите обичат да драматизират. Да има повод за страсти и емоции. Затова Лъвовете, когато няма много страсти наоколо си ги измислят и създават. Това се нарича драматизация. Драматизират живота изкуствено дори, само и само да се вихрят повече емоции.
    Много прави впечатление, как се борят да привлекат вниманието. Особено децата Лъвчета. Едно Лъвче ще ти отрови живота, само и само да му обърнеш внимание.

    Лъвицата си остава жена и мъж не става.  Това обаче е много мъжки знак. Жената Лъв трябва да изкара от себе си женската сила, силата на Лъва, но по женският начин. Тя е царицата и единствената разлика с Лъва е, че няма грива. Стои до Краля, а не до някакъв мухльо. Да стоиш до мен трябва голяма сила - можеш ли да се справиш с мен? Защото аз съм Лъвица и разликата й с Лъва е само липсата на грива. И в природата лъвиците движат нещата, ловуват и отглеждат малките - лъвът е предимно за разплод и за царствено величие. Разбира се, когато се налага от сериозни обстоятелства, Лъвът също се включва, и то подобаващо на Силата си. Но в ежедневието Лъвицата е много по-активна и по женски блестяща и очарователна.

    Лъвицата е жена, която има голямо самоуважение и доста сериозно самочувствие. Тя е пищна жена в хубавият смисъл на думата. Не е жена, която се крие. Би си сложила например скъпи бижута и свръхскъп тоалет без ни най-малко притеснение и излишна скромност.
    Лъвицата оглежда мъжкият свят и казва: “Хайде да видим кой ще бъде удостоен с честта”. Да бъдеш с мен, по-голямо щастие в твоят живот не може да се случи. Представяш ли си какви усилия трябва да положиш, за да имаш честта Аз да седя до теб и да те уважавам? Трябва да струваш най-малкото колкото мен, а аз струвам теглото си в злато.

    Тя е жена и цар не иска да става. Чувства си се много добре като царица и иска да я уважаваш и ухажваш постоянно. Приема ролята на ухажваната жена със самочувствие. По същата логика на ласкателството. Лъвицата е много склонна да излезе извън обективизъм и да приеме ласкателно ухажване и има потребност от това, душевна. Не е въпрос на мислене. Трябва да бъде обожавана - това е точната думичка.

    От там нататък, ти си много възнаграден. Лъвицата уважаваща мъжа си е много ценна, много силна жена. Може да прави кариери и смята, че по право й принадлежи твърде много. Има самочувствие и убеденост. И здрава борбеност. Иска да има до себе си силен партньор. Ако партньорът й е силен се получава шеметна комбинация. Вие ще бъдете двойка за пример на всички наоколо - ще възпитават децата, като говорят за вас.

    Лъвът е неподвижен знак, а неподвижните знаци нямат стремеж да променят партньора. Обратното - имат дълбаеща природа, те се окопават. Много дълбоко е заложено в тях, това е качеството на знака.

    Лъвът вярва в Лъвицата по същият начин, както вярва, че никой няма да му забие копие в гърба. Лъвицата също вярва в партньора си и на тази база си дават свобода един на друг. Защо лъвицата вярва на царя Лъв, че той няма да й изневери? Ами той просто има най-доброто, защо ще иска нещо друго.

    Лъвицата е лакмус за човешко достойнство - ако види Лъва да хленчи или да му хрумне да отмъщава, или да стане алчен, ще му откъсне главата. Свещеният лъвски гняв го владее прекрасно й жената Лъв.

    ЗА ЦАРСКАТА МИЛОСТ НА ЛЪВА

    Ако избегнеш краткия царски гняв, после няма да имаш проблеми и си под закрила на Закона за защита на животните. Шегувам се, разбира се ! Характерна за Лъва е царската милост. Такава има и за най-лошите престъпници. Един цар има това божие право:  да помилва извън човешкия закон. Толкова е голямо Великодушието му, че каквато и гадост да си му направил пак може да го прояви. (Има един полски феодал Юранд от Спихов, един от най-добрите полски рицари от “Кръстоносци” на Хенрих Санкевич. Сражава се често с германците. Идва момент, в който немците решават да действат коварно, защото той ги пердаши най-редовно по границата. Залавят дъщеря му и го викат сам да отиде да си я вземе. Всички предупреждават да не отива, че това е капан, но той отива. Немците го измамват и отказват да му върнат дъщерята, унижават го и накрая му водят дъщерята, полудяла вече от непрестанните изнасилвания и тормоз. Юранд го обхваща свещеният лъвски гняв, взима меча на един от немските рицари и убива деветте най-силни от тях преди да го заловят. Понеже смъртта им се струва малко наказание, немците го ослепяват и го изхвърлят. Той някак се добира до своето княжество Спихов, където продължава да живее, и когато след време поляците залавят тези, които са го ослепили и му ги водят, и питат какво да ги правят: той ги пуска - Царска Милост).
    Активен
    Веселин
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 229


  • Град: Пловдив
  • « Отговор #3 -: Май 04, 2010, 13:10:37 »

    ЗА ЛЪВА И ИЗНЕВЯРАТА

    Лъвът по принцип вярва на съпругата си. Да не й вярва за него е недостойно. Да вземем обаче един пример: Цял град знае, че жена му изневерява и доста хора се опитват да му кажат, някои дори успяват в старанието си ! Лъвът не приема да е вярно и е оскърбен. Ако го кажеш пак ще си изпатиш, защото злословиш по адрес на Кралицата, а това е недопустимо. Докато не се убеди в нещо, докато не се блъсне в него, не го вярва. Получава се така, защото дълбоко вярва в човешкото достойнство. Да изневеряваш е елемент на подлост, а това е противно на Лъва, защото той вярва в човешката същност. Ако искаш да бъдеш с един друг човек, просто бъди с него, не е нужно да ме лъжеш. Ако смяташ да ми го спестиш това, значи не ме уважаваш, мислиш ме за жалко човече, което не може да приеме съдбата си.
    Лъвът смята, че другият винаги е губещ и това го улеснява да приеме нещата – като си толкова глупава, ходи с оня, някоя друга ще бъде ощастливена от моята особа. Не всеки може да го осъзнае това.
    Един ден обаче, Лъвът се връща по-рано вкъщи случайно, защото така се е случило и ги заварва в леглото. Може да ги убие и двамата, защото ще изпадне в онзи безумен гняв на Ахил. И после няма да се смята за виновен. Дори и да го осъдят, няма да се смята за виновен, а в затвора надзирателите ще го уважават. Ако обаче го умилостивят по някакъв начин, а това е възможно, и той не ги убие в рамките на 15-20 минути, след това ще се радват на Царската Милост. След това, той дори може да им каже, след като толкова много се обичате, защо не казахте по-рано, защо си рискувате живота по този начин. Аз не съм лош човек и след като е така вземете се, и къщата ще ви оставя, за да има къде да живеете. За един цар няма проблем, аз ще си намеря и друга къща. Вие няма да си намерите, защото нали такива са поданиците – трябва някой да се погрижи за тях. Дори и това може да се получи.

    Проблема с Лъвът възниква когато не го уважаваш. В негово лице трябва да уважаваш достойнството на човека, принципно, защото той го олицетворява. Дори един Лъв да не изглежда съвсем достоен за това, пак изисква да бъде абсолютно уважаван, като че ли е най-достойният.

    Като гледаш Лъва, трябва да се учиш на човешко достойнство. Лъвът несъзнателно, но никога не губи връзка с тази божествена искра вътре в човека, която дава Смисъла на Живота. Може в момента да съм слаб, изплашен, да греша, когато проявявам малодушие и страх, обаче, има хляб в мене. Михаил вярва в мен, Орифиел - не. Така че, Лъвът винаги може да започне от начало - загубил е царството си. Ще си намери друго. Който е бил Цар, никога не започва от нулата - направо отива и става цар. Я да видим, къде е местният дворец, казва той. Посрещайте скъп гостенин!

    ЗА ЛЪВА КАТО РЪКОВОДИТЕЛ

    При Лъвът има един момент с логиката на “парашутиста”. Ако има предприятие, на което директора е махнат по политически причини и трябва да се сложи някой друг, който не познава много добре производството и да бъде сложен като “парашутист” отгоре, за да е зависим от нас, дето го слагаме там, то Лъвът става за такъв “парашутист” и може да бъде поставен някъде за началник. И като му се каже, ей момче, ти нали получи много и си доволен. Значи трябва да се отблагодариш, защото така стоят нещата. Ако това нещо се предложи на един Козирог, той най-вероятно ще откаже. Защото Козирогът е кардинален и земен знак, искащ власт, и трябва да изкачи цялата социална стълбица. Ще откаже и ще създаде впечатление за някаква безумна скромност, каквато изобщо няма. Той ще откаже, защото е реалист и земен знак, и така “парашутно” няма да има истинска власт. Лъвът обаче ще приеме и когато го анкетират и питат как ще управлява, защото креатурите, които падат отгоре ги посрещат на нож: ще зададе контра въпрос: На кой ? На мен ли ще ми го направят? Вие не ме познавате! Какъв парашутист ?!?, Аз съм роден за това и ми принадлежи по право, по кръв, по всичко. Аз не мога да съм портиер. За портиер сложете Козирогът, който смята, че трябва от там да започне, да премине през всички длъжности в това предприятие и след 20 г. да му стане директор. Аз обаче, нямам време да чакам.

    Това е така, защото Лъвът смята, че е роден, за да ръководи. Царят се ражда такъв, а не се “създава”. Прескача тези етапи на Козирога и ако Лъва е “парашутист”, то той от Бога е поставен, отгоре. А това, че някои хора смятат, че са ме поставили, си е техен проблем. Когато кажат на един поставен отгоре Лъв да се отблагодари, той пак така се държи. Чакайте, чакайте, вие нещо май сте се объркали. Защо трябва да съм ви благодарен ?!? Тези, които са го поставили, остават крайно изненадани. Това е Ахил. Той изглежда, че се бие за Агамемнон, но в действителност не е така. Агамемнон си казва, какво ще направи този с шепа мирмидонци, нищо. Нищо, но Ахил в крайна сметка принуждава могъщият Агамемнон да се съобразява с него.

    Понеже Лъвът не е идиот,  успява да намери някакъв баланс, т.е. не прекрачва една граница отвъд, която човешкият дух няма правото. Това е и причината Лъвът да се справя добре в ситуации, в които друг не би се справил.

    Сега си представете, какви спомени би написал заместник-директора на това предприятие. Дойде един не разбиращ идиот, наглец и като започна да прави едни глупости - предприятието не фалира единствено, заради мен. Но ако си сложи ръката на сърцето и спре да лъже, загърби страховете и се обърне с лице към истината, същият този зам. директор ще каже следното: дойде един странен човек, толкова твърдо вярващ, че ние можем да работим, че дори и ние го повярвахме. Изненадах себе си, като започнах да действам за пръв път от години по начин, който в крайна сметка се оказа успешен. Станаха неща, които не съм вярвал, че са възможни. Много странен човек беше и всъщност съжалявам, че си отиде. Когато дойде го мразех, когато си тръгна имах смесени чувства, защото този човек се опита да направи нещо, но в крайна сметка го отхвърлиха с интриги, смачкаха го. Но като че ли взех пример от него за това как човек трябва да се държи достойно и да се бори до край.

    ЗА ТЕМПЕРАМЕНТА НА ЛЪВА

    Всички Огнени знаци са интуитивни. Свързани са с духа. Това, което е свързано с човешката интуиция е свързано с Огъня, оттам идва - не от Водата, от Земята или Въздуха. Огънят е в състояние бързо да концентрира енергията, така че да достигнеш до интуитивно усещане за нещо. Да използваш душевно-духовни рецептори, а не само физически. Така Лъва достига интуитивно до много прозрения, които обаче не може лесно да обясни логически, спокойно, търпеливо.
    Качеството неподвижност за огъня е относително. Огнехвъргачката трудно може да се каже, че е неподвижна. Скалата може. Една вода, в едно блато изглежда, доста неподвижна. Един въздух, макар и лесно да се привежда в движение би могло също да бъде възприет като пълно безветрие. Обаче огъня да го възприемаш като абсолютно неподвижен е трудно. Усещането за движение го има и се усеща. Така Лъвът, макар и да се отбелязва като неподвижен знак, не може да бъде кой знае колко неподвижен.

    От четирите неподвижни знака, Лъвът е най-подвижен.   Телецът е истински неподвижен. Скорпионът е след него, Водолеят е донякъде и Лъвът вече е относително неподвижен. По отношение на други подвижни и кардинални знаци, той стои по-неподвижен.
    Лъвът не е флегма. Твърде е реактивен и реагира. Качеството Неподвижност може да се открие като стабилност на емоциите в душата - когато се ангажира лично е верен на любимия. В него има силно чувство за дълг - това символично е дълга на царя към поданиците.

    СЛЪНЧЕВИЯ ДУХ НА ЛЪВА

    Слънцето като Управител в Лъв означава невероятна сила. Всички планети забутани в девета глуха, но има Слънце в Лъв. То е напълно достатъчно Лъвът да е Лъв. Няма друга планета управител, която така мощно да се проявява. Другите планети нямат такава сила и не могат толкова изявено да свържат човек със съответния зодиакален знак. Едно голо Слънце е достатъчно, за да наблюдавате всичкото това, което говорихме до тук. Едно Слънце застава срещу 9 планети и многобройни други фактори. Никакъв друг огън няма в хороскопа - ни по дом, ни по знак. Едно Слънце в Лъв е достатъчно огънят да е жив и ще го видите Лъв този човек. Стига да не е стигнал до фазата на Скар. Няма друга Планета Управител, която така да се афишира и да държи останалия хороскоп. Няма значение дали това Слънце е доминанта или не. Няма значение дали е в първата или последната минутка на Лъва, т.е. на границата. И даже бих казал 1о Дева или 29о Рак - пак е Лъв. Параметрите на Лъва ги има. Лъвът не дава и една секунда от своя знак.

    Друг интересен момент. Така като си говорим оставаме с впечатление, че Лъвът е един знак, който се налага и утвърждава. Ние видяхме как ангажира другите със себе си, привлича вниманието, бори се за това внимание. А в същото време Лъвът не е кардинален знак. Като че ли има противоречие.

    Кардиналните знаци (Овен, Козирог, Рак, Везни) са по тази част. Неподвижните не. Видяхме, че в Телеца няма такова нещо. При Скорпиона и Водолея също няма. И как така стана Лъвът да е управляващ?   

    Лъвът не се бори за подобна позиция - той си е неподвижен. Лъвът обаче не се бори да се доказва, защото всичко му принадлежи по право. Между Овен и Лъв най-голямата разлика: те са и двата мъжки, огнени, просто Овенът е кардинален, а Лъвът неподвижен. Овенът е боец, Лъвът - не. Овенът иска да спечели битката, да се наложи, да се докаже. Лъвът не иска да се утвърждава и да се доказва, защото той по право владее всичко.

    Царят не влиза кога да е в битка. Той не влиза в битка ей така - има си за това войници, стражи, Овни. Царят се бие само, когато е поставена под въпрос царската власт, царската институция.
    Овенът иска да се доказва постоянно. По тази причина, когато влезе в една стая, блъска с юмрук по масата и казва: някой да има нещо против? Ако има такъв да излиза веднага, за да се разберем.
    Лъвът никога не прави така, защото за него това е унизително. Не е нужно да го прави, защото очаква още с влизането да блесне и околните да разберат по естествен начин към кого да отнесат своите почитания. Ако обаче безумците в стаята не си дават сметка какво става, Лъвът след време, като се увери в тяхната ДЪРЗОСТ, преминава във фазата “ПОТУШАВАНЕ НА БУНТОВЕ СРЕД ПОДАНИЦИТЕ”.

    Притежава най-силната воля в целия Зодиак. Откъде Лъва се оказа с най-силна Воля? Когато хората воюват, използват най-вече Волята. Не Мускулите или Умът. Когато Лъвът изпадне в свещен гняв, никакви ваши доказателства не са от значение за него. Каквито и мъдрости да му разправяте. Упражнява изключителна емоционална агресия. Когато един Лъв е бесен, най-благоразумното, което може да направиш е да засвидетелстваш вярност и уважение. Акт на неразвито съзнание е да се опитваш да го убеждаваш в нещо, каквито и да са аргументите. Едва по-късно, в спокойна обстановка, ще може да постигнеш разбирателство.

    Другият характерен момент - истинският Лъв е много убедителен.    Ще ви убеди, че Черното е Бяло, ако е необходимо. В състояние е да променя реалността благодарение на тази дълбока, монолитна убеденост, Воля. Да си спомним поведението на императора Карл Велики: Аз оставам тук… и войската остава с него, докато половината бойци умират от чума. Това е Воля, която е по-силна от най-ужасната смърт.

    Още от малки деца имат вроденото усещане за сила и твърдата убеденост, че тяхното мнение е винаги вярното. Класическият Лъв, (т.е. човек, който има не само Слънце в знака, но също Асцендент, Марс и поне още една лична планета) е монолитна личност. Не се колебае, не се съмнява нито за миг, че е прав, че е по-способен, по-подходящ и т.н. от останалите и това не е изкуствено състояние на съзнанието. Именно от тази убеденост идва огромната му сила да се справя с всякакви критични положения и да приема всички предизвикателства.   

    Лъвът по принцип не знае какво е да загубиш. Това отсъства от психиката му, докато не се случи. (Пример: арабите, които са били категорично убедени, че като умрат заминават направо в техния рай. И са се хвърляли в битки без да си броят враговете и това е смайвало другите народи. Безумната им устремност е удивлявала техните противници, а понякога ги е докарвала до страхопочитание.
    По принцип е бита кауза да нападаш с коне слонове - конете ги е страх от слоновете, ако не са обучени. И когато се сблъскват с персийската армия и с бойните й слонове за първи път, те до такава степен са безумни, че успяват да овладеят конете си и да избият слоновете, застрелвайки ги в очите. И персийската армия е разбита за пореден път. 

    Та арабите по този начин действат и така се опитват да превземат през 718 г. Константинопол. И когато от север се смъкват прабългарите на хан Тервел, заедно със славяните, налага им се просто да изтребят арабите до крак. Хан Тервел обаче е познавал арабите, дядо му Кубрат се е сражавал с тях, баща му Аспарух също. Затова използва находчивост и прозорливост. Арабските пълководци винаги участват в битките и ако ще умират, мрат с войската си. Ибн Маслама е пълководеца, който ги предвожда срещу Тервел и никога преди това не е губил битка. Когато багатурите /тежковъоръжени конници-ветерани: най-силната част на прабългарската войска/ пробиват центъра на арабите… озовават се пред самия Ибн Маслама и гвардията му. И той решава да се бие с няколкото хиляди багатури, въпреки че гвардията от араби курейшити /от рода Курейш, пръв застанал на страната на Мохамед в Мека/ наброява около 300 човека без страх от смъртта. Багатурите обаче му обръщат гръб и нападат останалата арабска войска - игнорират го. Тогава Ибн Маслама си тръгва, просто си тръгва и е първият арабски пълководец, останал жив след такава битка. Тръгва си, защото духът на българите се оказва по-силен. И така Лъвът е победен от една друга, непонятна за него Сила.

    ЗА РЕАКЦИЯТА НА ЛЪВА ПРИ ЗАГУБА

    Когато Лъвът се сблъска със загуба, може да се породят две различни реакции:

    - започва едно много дълбоко вътрешно преосмисляне. В него се получава катарзис. Понеже Лъвът не е бил изкуствен и лъжец. И когато, въпреки своята сила се сблъска с нещо, което го възпре, тогава се замисля. Как така Аз, който нося в себе си Божията сила не мога да се справя - нещо не е наред. И това е единственият случай, когато Лъвът започва да търси причината вътре в себе си, но му е трудно да го прави, защото е екстровертен по природа. Рожба на ярката слънчева светлина и топлината, която грее в душата му – не е склонен към тежки, вътрешни размисли със самокритичен характер. Това е твърде опасно за неговата психика, защото може да загуби невероятната Вяра в Себе си. А именно от нея произтича могъщата Воля и монолитната Убеденост.

    Съществува реалната възможност да се озове в ролята на човек, който от малък всичко си знае и може. Не може да се разбереш с такъв човек. 

    Лъвът може да бъде толкова упорит. Характерното за неподвижните знаци е склонността им към инат. Телецът е прочут инат. Скорпионът също събира инат. Водолеят, макар и не толкова прочут, също е голям инат. Лъвът също е инат. И това, което може да го спре е мощно противодействие. 

    В такива случаи, когато е загубил, може и да се извини от дън душа, защото е сбъркал, но това е почти абсурдно. Твърде алергичен е към извиненията. Това егоцентрично на пръв поглед поведение не се дължи на умишлена злонамереност и не е начин да печели, а по-скоро средство да запази Вярата в себе си.   

    Може да е неадекватен и тогава би имал нужда от земните знаци да му помогнат да се адаптира. Силният Лъв обаче е способен да се извини - Царят може да се извинява и в този акт е неговото особено достойнство. Да видиш как царят благодари на своите войни, че са се били за него в една битка и коленичи пред тях, е велико нещо. Това прилича на Христос, който коленичи пред своите ученици. За голямо съжаление, повечето Лъвове, като загубят битката не постъпват така, а……
     - изпадат в колапс - не могат да повярват, че са загубили битката. Това състояние може да продължи дълго време. Луната в Лъв дава един вроден комплекс на Величието. Свързана е с подсъзнателната природа на човека и несъзнателната психика. Хората, които се раждат с Луна в Лъв вярват, че в душите си таят съкровище от прекрасни емоции, дарби и таланти, топлота и сърдечност и т.н. скрит потенциал. Инстинктивно се опитват да помогнат на околните да забележат това тяхно душевно богатство и понякога страдат от неразбирането или нежеланието им да обърнат внимание.
    За Огнените знаци са характерни крайностите - или-или, черно или бяло, война или мир. А също: това ми харесва, а това не ми харесва. Няма при тях, това до тук ми харесва. Лъвът нарича това: шикалкавене - харесва ли ти това или не? Любов или Омраза. Това е огъня - той учи на тези неща. Защото един цар трябва да може да носи отговорност - не може да се колебае. Живот или Смърт. Мир или Война. По-лошо от полу-мир или полу-война няма. 

    Този колапс и дълбок размисъл води до започването на “гражданска война” в самия Лъв, а това може да го превърне в антилъв. Може съответният Лъв да отиде към отмъстителност. И отмъщението не е съвсем “достойно”. Макар че истинският Лъв или Лъвица не могат да бъдат талантливи в коварството, дори и когато истински “се стараят”. Бледнеят пред майсторите в това отношение.

    Много често след като е загубил битка, размишлява известно време и стига до извода, че си е прав (просто не се е бил достатъчно добре или не е достатъчно подготвен), започва “сухи” тренировки и след време: пак на бой.
    Активен
    Веселин
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 229


  • Град: Пловдив
  • « Отговор #4 -: Май 04, 2010, 13:11:28 »

    ЗА БИТКАТА МЕЖДУ ЛЪВА И ОВЕНА

    Един пример с битката между Лъва и Овена.

    Срещат се Лъв и Овен в коридора, имат проблем помежду си и започват да се карат. Като се карат сградата се тресе. И двамата са емоционални, гневни, на никой не му пука, не смята да отстъпва и е убеден в своята правота. Страшен сблъсък 10-15 минути, но за учудване на околните, очакващи тези двамата да се уморят, интензивността му не намалява, а само нараства. При Овена има взрив и затишие: като гръмне очаква другият да бъде повален от шрапнелите. Обаче какво да види - Лъвът не се поваля от шрапнелите, а само леко заваля назад. При което Лъвът прави крачката назад учудено, и пак се хвърля напред. Със същият волеви натиск, което изненадва Овена - обикновено шрапнелите му повалят и всичко наоколо ляга, за да мине той. Лъвът продължава да натиска, защото волята на Овена не може да прекърши тази на Лъва. След като мине известно време, в Овена потенциала за взрив намалява, и не че се е уплашил или си е променил мнението, но започва да губи интерес. И казва на Лъва: виж какво, писна ми от този конфликт, стига си ми държал сметка, виждаш че нещата няма да се променят.
    Какво се получава на следващия ден. Овенът в общи линии е забравил ситуацията по същество, липсва озлобление и т.н.. Идва си пак на работа и какво да види. На вратата го чака Лъва: виж какво, оня въпрос от вчера не е приключил, ще се карам с теб, докато не се разбере кой е правият и този път няма да те изпусна да си тръгнеш на петнадесетата минута. Лъвът е много по-устойчив в същия този гняв, който го има и Овена.

    За единица време Овена развива по-голяма взривна сила от Лъва, но тя не е в състояние да го съкруши. Само го държи на дистанция. Очаква да събори всеки, и в частност Лъва, когато удари. Овенът разчита на мощния първоначален “удар”, на взривната си сила. Но Лъвът е с по-голяма издръжливост от Овена и само залита от удара. При Лъва е обратно - постепенно набира сила и мощ. Това “постепенно” е само в сравнение с другите огнени знаци: Овен и Стрелец, които са още по-бързи. Разликата е в секунди по отношение на реактивност. “Неподвижният” Лъв е много по-бърз от “Повдижната” Дева например. Да не говорим за Водните знаци, а също за Водолея и Везните от Въздушните. Елементът на Огъня по природата си е силно овъншностен, вечно в движение и бързо реагиращ.

    Изключителната емоция обаче изтощава много, така че и силата на Лъва не е безкрайна. И все пак интензивността на удара му е толкова мощна, че прилича на картечница, която стреля със снаряди обаче. Така че тази интензивност е достатъчна, за да съкруши онзи отсреща за няколко минути. А Лъвът е в състояние да задържи така не няколко минути, а 48 часа. И няма сила в другите Зодиакални области, която да издържи прекия сблъсък на Волята с Лъва. Единствено Скорпиона/Орел може да се бори с Лъва, но това заслужава да се представи като отделна тема. Битката между Лъва и Скорпиона е титанична и определя човешката природа в голяма степен. Силата на Скорпиона не е в това, че поваля Лъва, а той и не може. Когато Ланселот тръгне срещу рицаря Скорпион/Орел, събаря го. Скорпионът побеждава от паднало положение после, защото е камикадзе. Когато Лъвът се наведе да му подаде ръка, за да го вдигне, Скорпионът ще го “ухапе” с отровен зъб. И когато го попита: Добре, защо ме ухапа като змия ? Не е достойно това за човека. Тогава Скорпионът отдолу му казва: виж какво, по-голям циник от теб не съм виждал. Ти си играеш на война, така ли? Ще събаряш хората за кеф и удоволствие? Ти си ненормален бе! Тук това не е игра. Имало само едни правила, по които ти играеш и според тях не можело да те ухапя. Защо да не може? Ние тук всичко залагаме, а ти си играеш на рицарски правила. Истината е, че аз съм идиот и съм дошъл да се боря с теб тук. Истината е да дойда нощем в шатрата и да ти забия ножа в гърба. Скорпиона побеждава Лъва ето по този начин.

    Лъвът се бори за един свят на Слънцето, където Слънцето блести, има правила, чест, морал. И не иска никой да убива, просто поваля другия, за да му покаже, че е нужно всяко нещо да бъде на мястото си, т.е. в истинност за себе си.

    Лъвът е в състояние да вдъхновява хората. Не губи вяра в живота. Убеден е, че болест не го лови. Това може да се случи на другите, но не и на него. Същото настроение мобилизира тялото му и той не боледува, или ако се разболее - е за малко. Ако Лъв се залежи - лоша работа, не е характерно за него.

    Лъвът дава пари лесно, защото е щедър по природа.


    ЗА ЛЪВА И ТАЙНАТА

    Лъвът изключително трудно опазва тайна. Тайни на Лъвове не поверявайте. При цялото им желание да пазят тайна, природата им и толкова силна в обратна посока, че за тях ситуацията се превръща в истинско мъчение. За Лъва да има нещо скрито-покрито е непристойно. Да не забравяме, че именно “тайните” действия и помисли са в основата на всяка интрига. По естеството си, този Неподвижен, Огнен знак на Слънчевото Могъщество не се страхува от директните битки, колкото и неравни да са. С дълбока Вяра в себе си и своята Сила, които подсъзнателно усеща, че извират от Любовта, което ще рече от Бога, Лъвът приема предизвикателствата на Фортуна открито и на осветено. Затова има вродено отвращение от “тайните” и произтичащите от тях неясни отношения. Трудно му е да повярва, че всичко това е “за добро”…!!!   

    Д-р Калоян Петров
    Записал: Димитър Петров
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #5 -: Май 04, 2010, 13:12:17 »

    Много мерси за информацията!

    Гордея съм,че съм лъв!
    Активен
    ssacrifice
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 58


  • Град: Sofia
  • « Отговор #6 -: Май 04, 2010, 13:37:36 »

    Много интересна тема! Мерси!!!
    Активен

    Горчива Истина няма. Тя е най-сладкото нещо. Да кажете грешките на хората, това не е Истина. Да кажете Доброто на един човек, да!
    MeGaDeTH
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 12


    Няма Невъзможни Неща!!!!

    « Отговор #7 -: Май 04, 2010, 13:52:48 »

    Едва ли някакво Лъвче ще ме опитоми Усмивчица Един Овен Никога не отстъпва!!!!Няма 15 минути и прочие,ако счита,че нещо не трябва да е така(не мога общо да говоря аз съм такъв Усмивчица ) За нищо на света не отстъпвам!Още повече ми е интересно..какъв знак освен  кардинален ще успее да се наложи на друг кардинален знак Усмивчица ....Още повече,че това е Огнен Кардинален знак.....
    « Последна редакция: Май 04, 2010, 14:08:49 от MeGaDeTH » Активен
    Веселин
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 229


  • Град: Пловдив
  • « Отговор #8 -: Май 04, 2010, 20:28:35 »

    Едва ли някакво Лъвче ще ме опитоми Усмивчица Един Овен Никога не отстъпва!!!!Няма 15 минути и прочие,ако счита,че нещо не трябва да е така(не мога общо да говоря аз съм такъв Усмивчица ) За нищо на света не отстъпвам!Още повече ми е интересно..какъв знак освен  кардинален ще успее да се наложи на друг кардинален знак Усмивчица ....Още повече,че това е Огнен Кардинален знак.....
    И според мен едва ли някой Лъв би надвил Овен, както е описано в статията. По-скоро Лъвът не би се занимавал с двубои въобще, но това зависи много и от нивото му на съзнание.
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #9 -: Май 04, 2010, 20:32:04 »

    Ние лъвовете не отсъпваме никога.Дори когато е на шега!

    Всички зодий са уникални...но само Лъвът е зодията е зодията на зодийте!
    Активен
    bars_i
    Гост
    « Отговор #10 -: Май 04, 2010, 22:08:32 »

    Ние лъвовете не отсъпваме никога.Дори когато е на шега!

    Всички зодий са уникални...но само Лъвът е зодията е зодията на зодийте!
    Затова зодиака започва със зодия ОВЕН
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #11 -: Май 05, 2010, 13:04:00 »

    Ха,това не значи нищо!

    Лъвът като зодия символизира динамиката и огъня в душата на човек,а овенът е свикнал да му слагат рога! Ухилен
    Активен
    MeGaDeTH
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 12


    Няма Невъзможни Неща!!!!

    « Отговор #12 -: Май 05, 2010, 15:30:06 »

    Ние лъвовете не отсъпваме никога.Дори когато е на шега!

    Всички зодий са уникални...но само Лъвът е зодията е зодията на зодийте!
    Глупости !!!!!  Веселяк Една единствена планетка имам в Лъв...А какъвто ще да си...Няма да отстъпя!!!!Това дори не е кардинална зодия...Това не е водаческа зодия,а неподвижна...Вие си се радвате на едно голямо самочуствие само и това е....Зодията на Зодийте  Веселяк Веселяк Веселяк Веселяк Веселяк Веселяк Сигурно си рицар......  Веселяк Веселяк Веселяк Веселяк Веселяк Веселяк Веселяк Веселяк
    Активен
    ssacrifice
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 58


  • Град: Sofia
  • « Отговор #13 -: Май 05, 2010, 16:42:23 »

    Лъвът е прекрасна зодия, само това ще кажа и ще добавя, че до момента не съм срещнала овен, който да ме надвие в спор или каквото и да е било Усмивчица
    Активен

    Горчива Истина няма. Тя е най-сладкото нещо. Да кажете грешките на хората, това не е Истина. Да кажете Доброто на един човек, да!
    bars_i
    Гост
    « Отговор #14 -: Май 05, 2010, 16:50:52 »

    Аз лъвиците им давам по да ме надвиват по какъвто и повод да е и когато и където си искат и по колкото пъти си искат.
    Активен
    Страници:  [1] 2 3   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright