Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Морски чудовища - Неси и др.  (Прочетена 2297 пъти)
delfin
Гост
« -: Юни 18, 2009, 15:02:54 »

Над 5000 са очевидците, твърдящи, че са виждали Неси. Между тях има учени, лекари, лауреати на Нобелова награда, висши чиновници, 75 свещеници. Те са единодушни, че животното има огромни размери, около 10-15 м. Ако чудовището наистина съществува, учените предполагат, че то е от представителите на на змиеподобните плезиозаври, измрели преди 70 млн. год. Някога са живеели на огромни стада в езерото Лох Нес.
...
- Виждал съм Неси... Не е измислица, нито е фантазия. Родът на Неси, както и "снежния човек" съществува от милиони год. Тя е древен бозайник, диша с бели дробове и ражда малките си. Има глава подобна на сърничка, с малки ушички и издължена шия. Тялото й също наподобява на сърна, с тази разлика, че между пръстите на късите крайници същесвуват ципи за плуване. Има издутина на гърба, да я наречем гърбица и дълга опашка, която й помага в плуването. Тялото й е покрито с фина, много къса козина. Храни се предимно с риба, ракообразни и мекотели.
-Защо в продължение на месеци и години никой не може да я види? Появи се и изчезне. Подводниците и корабите със сонари не могат да я открият в езерото?
- Защото я няма. Неси не стои закотвена и постоянно в дълбоководното мътно езеро. В него има проход, през който преминава в океана и стига до Флорида. При изстиването на земната кора са се образували много подземни тунели простиращи се на хиляди километри. През един от тези подземни тунели преминават "чудовища" като Неси. Те са двойка и Неси е майка на две малки същества. Съществуват още няколко двойки, мъжки и женски, които също имат малки и се грижат за тях. Идват рядко в езерото, страхуват се от хората и шума, който издават корабите.


"Тайните подземия на Б-я"
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #1 -: Септември 23, 2010, 20:12:38 »

Тъмните води на шотландското езеро Лох Нес крият загадки и до ден днешен вълнуващи ума както на хилядите туристи, застанали пред огромния водоем, така и на местните жители. Според безбройни очевидци езерото крие в глъбините си чудовище – загадъчно създание, което се показва отвреме на време, предизвиквайки възклицания на почуда или викове на ужас.
Вероятността нещо да се спотайва в Лох Нес и до ден днешен нито е потвърдена, нито е отхвърлена. От едната страна са учените-традиционалисти, които отхвърлят всички сведения за Неси (както галено е наричано съществото) с насмешка, казвайки, че става дума я за фалшификати, я за хорската глупост, привидяла странни същества в най-обикновени и скучни явления. И наистина, колко му е в забуленото от мъгли тъмно езеро да видиш далечна обърната лодка, като гръб на същество не от този свят, а безобидно клатещия се дънер с клон като огромно влечуго, търсещо плячка? А не са малко и откровените фалшификати – една от най-известните снимки на създанието се оказа опашата измама.

И все пак очевидците са твърде много и да наречеш всички от тях глупаци, пияници и мошеници е проява на върховна арогантност, характерна за учените. Така поне смятат многото почитатели на Неси, голяма част от местните хора и по-смелите учени, склонни да не се затварят в догмите. Те повтарят случая с целаканта, древна риба, която дълго време се считаше за изчезнала докато не бе уловена наново, както и Кракена, това “моряшко суеверие”, което се оказа съвсем реално, когато един рибар хвана гигантски калмар в мрежите си.

И наистина, нерядко сонарите в езерото дават странни данни за огромни тела, носещи се под водата, които, съчетани с многото любителски снимки и безбройните свидетелства подсказват, че нещо в езерото наистина има.

Въпросът е какво може да е то и защо никой не го е хванал?

Последното е лесно обяснимо. Лох Нес е едно от най-зловещите места в света, по признание на всички гмуркали се в него водолази. Водите са черни и тъмни, в тях не се вижда нищо, а дълбочината е огромна – над 200 метра. В такъв воден басейн би могло да се скрие всичко, изчислено е, че дори великия часовник Биг Бен би бил напълно потопен.

Но какво ли би могло да се крие? Ако наистина има чудовище, какво същество би могло да е то?

Най-популярната теория е, че в езерото живее плезиозавър. Това са големи зверове от епохата на динозаврите, с масивни тела с перки, дълга шия и малка глава, като такива описания на Неси има много. Това е и най-вълнуващата теория, тъй като дава възможност нещо да е оцеляло след катастрофата преди 65 млн. години.

Дали обаче е възможно плезиозавър да живее в Лох Нес? Някои учени спорят, че той не би издържал в толкова студени води. Разкопки обаче показаха останки от плезиозавър в Австралия отпреди 120 млн. години – тогава, когато най-малкия континент е бил покрит с лед.

Други казват, че той няма да има какво да яде. В Лох Нес обаче има мигриращи сьомги в големи количества. В САЩ, тези миграции хранят цели семейства мечки гризли стоящи край потоците. Може би и Неси би могъл да хапва сьомга.

Третия и най-сложен въпрос обаче е как и защо създанието се е измъкнало от холокоста отпреди 65 млн. години.

Тук отговор няма... затова някои смятат, че Неси не е динозавър, а гигантска змиорка. Змиорки в езерото има бол, но могат ли някои да порастнат толкова грамадни? Традиционните учени клатят отрицателно глава, но пък те така са правили и за калмарите, а са били опровергани.

Една голяма змиорка би приличала на плезиозавър – тя е влечугоподобна на вид, има грозна зъбата глава и перки отстрани.

Друга риба, за която вече се знае, че може да стане грамадна (над 8 метра) е есетрата. В нея обаче няма нищо змийско, а тези моменти са преобладавщи в описанията на очевидците. И тя обаче има перки, а гледана отгоре може да наподоби влечуго.

 

Любопитно е, че подобни на Неси създания са виждани и в други езера по целия свят или в морето. Това са Моргар, Чампи (който даже е защитен от закона), Тианчи, Мокеле Мбембе, Огопого и т.н.

Възможно е тези създания да са просто съвременни митове, нещо, в което хората имат нужда да повярват.

Но, може и да има нещо, което търпеливо чака под вълните, нещо, което е било много преди ние да се появим на този свят и може би ще бъде много след като сме изчезнали...

 Sparhwak

 

Активен
bars_i
Гост
« Отговор #2 -: Септември 23, 2010, 20:26:02 »

В началото на 21 век, на Земята има все по-малко тайни места. Прокарват се пътища и се изследват континенти, но независимо от безкрайните усилия, загадката на чудовището от едно езеро в Шотландия остава неразгадана.

Това е Лох Нес домът на легендарното лохнеско чудовище. Хората търсят мистериозното създание от години. Никой не го е откривал, но някои са го виждали случайно.

Ако има чудовище, как изглежда то? И как живее?

Ако искате да направите филм за чудовища, няма по-добро място от Лох Нес. Езерото е дълго и дълбоко, тук чудовището може да се скрие навсякъде.

Единственият начин да открием Неси в това голямо езеро е чрез сонар. Извикахме едни от най-големите специалисти в света, които разполагат с уникална сонарна система. Тя покрива 400 метра от морското дъно на един курс и после създава изображение. Уредите се управляват от космоса. Връзката между сонара и сателитите помага да се провери всеки сантиметър на езерото. Уникалното при тази експедиция е, че сателитите са свързани с многолъчев сонар. От една лодка се изпращат едновременно 300 лъча. При старите технологии това би означавало да се изпратят 300 лодки. За всеки случай сонарните лъчи са удвоени. 600 сонарни лъча се изпращат в езерото по едно и също време с тяхна помощ може да се намери и напръстник.

Ако намерим нещо, разполагаме и с подводна камера, която ще го заснеме. Ако слушаме обаче местните легенди и тези опитни учени няма да помогнат да открием Неси. Много хора смятат, че Неси лесно ще избегне сонара, като се скрие в подводните пещери.

Дали в Лох Нес има подводни пещери?

Пещерите се образуват в мек камък като варовика, който се отмива и в резултат остават кухини. Гранитът е прекалено твърд за това. В твърдите стени на Лох Нес няма пещери.

Но езерото е огромно и има много места, където може да се скрие Неси. Тук има повече вода, отколкото във всички езера в Англия и Уелс взети заедно. След като няма пещери, в които да се скрие, чудовището очевидно е някъде в езерото. През последните седемнайсет години хората активно го търсят. Всичко започва с една снимка, направена през 1934 година. Чудовището прилича на древен плезиозавър животно от епохата на динозаврите, загинало преди 65 милиона години. Не е чудно, че перспективата да намерим живо доказателство от мезозойската епоха, което се крие в едно шотландско езеро, вдъхновява поколения от учени. Те снимат от брега с камерите си, но не откриват нищо. През 70-те години ситуацията се променя. В търсенето се включват и водолази.

През 1975 година, сензационна снимка е публикувана в списание Нейчър водещо издание по естествена история. Тя е заснета с подводен фотоапарат от американския учен Робърт Райнс. Всички са убедени, че на снимката е плезиозавър. Мнението на Райнс се поддържа и от сър Питър Скот известен естественик и двамата изнасят пресконференция, за да обявят новото си откритие.

Снимката в Нейчър им спечелва огромна слава сред учените. Световната преса отразява всяка тяхна дума. Снимката на Райнс потвърждава видяното от хората.

Официално може да се заяви, че чудовището от Лох Нес е плезиозавър.

Ако в Лох Нес има скривалище, може би там се крият плезиозаври, оцелели от епохата на динозаврите.

Според една хипотеза, те са загинали след като голям метеорит се ударил в Земята преди 65 милиона години. Но може би някои от влечугите са оцелели. Подобно на плезиозавъра и те живеели във водата.

Плезиозавърът бил водно влечуго за разлика от динозаврите. Едно от малкото оцелели водни влечуги след онзи катаклизъм живее в езерата на северна Австралия. Той е близък роднина на плезиозавъра от Лох Нес. Австралийският соленоводен крокодил. Най-голямото и зло водно влечуго в света.

Плезиозавърът е имал много силна захапка. Ако в Лох Нес живее такъв, плуването там не се препоръчва.

Крокодилите ядат всичко, включително хора. През последните 30 години в Австралия са нападнати 52 души от крокодил. 16 от тях са загинали. Но никога никой не е изчезвал в дълбините на Лох Нес. Няма сведения за изчезнали животни от бреговете на езерото. Това не значи, че във водата няма плезиозавър. Както и в други случаи в палеонтологията, отговорът на загадката се крие в костите.

В големите кухини в черепа на плезиозавъра има огромни мускули. Те улесняват лова на и животни. Учените със сонара трябва да търсят пъргаво чудовище с бърза и силна захапка. Заливът е изследван наполовина, но следи от чудовището няма. Екипът бавно напредва.

Голяма част от езерото е останала неизследвана. Но може би усилията на учените са напразни. Водните влечуги са студенокръвни и имат нужда от топлина, за да оцелеят. Затова живеят в топъл климат. Но водата в Лох Нес е студена. Следователно студенокръвните не могат да оцелеят в езерото.

За да намерин отговор на този въпрос, трябва да посетим едно от най-горещите места на Земята - австралийската пустиня, известна с името Лунна долина. Тук са открити много кости на плезиозаври.

Преди 120 милиона години това горещо място е било с 30 градуса по-студено. Това значи, че плезиозаврите са плували във вода, която е била толкова студена колкото и водата в Лох Нес, ако не и по-студена.
Защо големите водни влегуги са живели в толкова студени води?

Причината се крие в храната. Наносите са много богати на планктон.

Водата в Лох Нес е студена и това е благоприятно за чудовището. Влечугото може да издържа на студ и това обяснява как Неси се крие от преследвачите си. Ако в студените води на Лох Нес живее плезиозавър, той е много подвижен и затова е трудно да се проследи.

Късите му и широки перки означават, че е пъргав плувец и това е причината да не може да бъде проследен лесно. Сонарният анализ засега няма успех. Ако Неси е в езерото, той може да бяга, но не и да се скрие от лъчите на сонара.

Екипът учени би трябвало лесно да открие чудовище в Лох Нес, защото не може да има само едно. Всеки животински вид трябва да се размножава, за да оцелее.

Ако в езерото има повече от едно чудовище и те се размножават, защо не виждаме женските да снасят яйцата си на брега? Водните влечуги го правят. Всяка година в размножителния сезон костенурките излизат на брега, за да снесат огромните си яйца. Малките трябва да се излюпят на сушата, защото дишат с бели дробове и иначе ще се удавят. Но никакви яйца не са открити на бреговете на Лох Нес. И никой не е виждал женски плезиозавър да пълзи по пясъка като костенурка.

Както при китовете, шансовете за оцеляване на плезиозавъра на сушата не са големи. Това че диша с белите дробове няма да му помогне. Той ще се задуши под собственото си тегло. Много палеонтолози са на мнение, че плезиозаврите никога не излизали на брега, защото раждали във водата.

Ако в Лох Нес има плезиозаври, това обяснява защо те не излизат на сушата. Въпреки че нямаме доказателство за съществуването на древните влечуги в езерото, изследванията показват, че това е възможно. Подобно на крокодила и плезиозавърът е изумителен хищник. Да не забравяме, че крокодилът съществува от милиони години. Плезиозавърът не само оцелява в студената вода, но там е в най-добра форма. На базата на всичко това, не е изключено плезиозавър да живее в езерото. Но има един проблем - водните влечуги не могат без въздух. Това значи, че редовно трябва да излизат на повърхността на всеки 10-15 минути. Крокодилът може да не изплува няколко часа, ако стои неподвижно. Колкото повече се движи, толкова по-често трябва да излиза на повърхността. В студените води на Лох Нес, плезиозавърът трябва да се движи, за да генерира топлина, така той ще изразходва кислород и ще трябва да изплува за това няма алтернатива. Ако в езерото има колония от плезиозаври, ние ще виждаме как редовно подават глава на повърхността точно като соленоводните крокодили в лагуните на северна Австралия. Гледката би била съвсем обичайна. През няколко секунди ще виждаме глава на повърхността. Това е доказателство, че в езерото няма чудовища, няма нито едно чудовище. Не е чудно, че въпреки задълбоченото сонарно изследване, излязохме с празни ръце.

Но хиляди хора са виждали нещо. Една част са фантазьори или шегаджии, но повечето са искрени.

Всички знаем, че фотообективите лъжат, но дали можем да вярваме на очите си? За съжаление, не можем. Данните, които получаваме от очите си са минимални, от тях създаваме сложни предположения или хипотези за това какви са обектите около нас. Но ние правим грешки.
Когато това стане край Лох Нес, човек вижда чудовища.

Възможно е хората да виждат големи змиорки, риби, дори тюлени в езерото. Но сред тях няма нито праисторически същества, нито чудовища.

Всъщност в езерото няма почти нищо и това го прави загадъчно. Отсъствието на обекти е причината за виденията на хората. Ако вярвате, че там има чудовище, сигурно ще го видите. Би било чудесно, ако имаше водно влечуго от епохата на динозаврите. Но според науката това е невъзможно. Колкото и да го желаем.

Написано от nikste         
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #3 -: Септември 23, 2010, 20:48:05 »

Тайнствен вампир тероризира Пуерто Рико и Чили - Прочулото се под името Чупакабра същество пие вече 12-а година кръвта на домашните животни - Хипотезите за произхода му варират от извънземен биоробот до оцеляло от древността чудовище


Жителите на разположения в северната част на Чили град Калама не смеят да напуснат домовете си. Причина за страха им е поредната вълна от кървави атаки срещу домашните им животни. Според десетките очевидци и жертви на съществото, прочуло се с името Чупакабра, през последните 6 години кръволокът е затрил в Южна Америка няколко хиляди кози, кокошки и други домашни животни. Понякога високият около метър човекоподобен вампир напада и хора. При това след всяка среща с Чупакабра очевидците неизменно изпадат в шок и изпитват дълбок душевен потрес.

Най-често обаче вампирът вилнее на територията на Чили, където Чупакабра се е превърнал в истинско бедствие за местните жители. За кръволока се пишат научни трудове и се сформират специални групи от доброволци за залавянето и изучаването му. Засега обаче всички тези усилия не дават резултат.

За първи път светът научава за Чупакабра в края на 1994 г. Тогава покрай многобройните информации за появата на НЛО-та над Пуерто Рико започват да идват и съобщения за стотици изтребени от неизвестно чудовище домашни животни. Пак по това време звярът бива кръстен Чупакабра, което в превод от испански означава "смучещ козите".

Американският учен Куп Шелахън установява, че от пролетта на 1995 г. досега в Пуерто Рико са регистрирани стотици случаи с нападения на домашни животни от Чупакабра. Свидетели на тези набези са най-различни хора ­ домакини, бизнесмени, туристи, лекари, полицаи. Всички те описват покрито със светло-кафява козина същество с дребен ръст, червени очи и лапи с три пръста и кожени ципи между тях. На гърба си Чупакабра има нещо като гръбен плавник. Понякога той се повдига, вибрира и издава жужащ звук. Съществото се придвижва много бързо на два крака.

За изтеклите дузина години учените от цял свят се опитват да намерят отговора на въпроса: Какво представлява Чупакабра? Както вече стана дума, всички очевидци описват вампира като ниско човекоподобно същество с голяма глава и големи червени очи. Според някои съществото не ходи и не лети, а скача, като всеки негов скок е с дължина от около 6 метра.

"Жителите на чилийското градче Мари-Елена са до такава степен наплашени от Чупакабра, че ръководството на местната минна компания се принуди да забрани на своите служители да споменават името на вампира", казва д-р Вергилий Санчес-Осейо. Ръководителят на Центъра за изучаване на аномалните явления в Маями, САЩ, посети наскоро намиращите се в северната част на Чили градове Калама и Мари-Елена. Именно в Мари-Елена група студенти показва на американския учен гипсова отливка от следите на Чупакабра. Стъпалата с дължина от десетина сантиметра били с 3 голи пръста. Студентите разказали още, че на мястото, където открили следите, имало и няколко утъпкани кръга, които образували окръжност с диаметър от около 30 м.

Два дни преди д-р Санчес да пристигне в Чили местните Военно-въздушни сили бомбардирали поради неизвестни причини околности на Мари-Елена. "Докато бях в града, изпитвах постоянно някакъв странен страх. Чувствах, че Чупакабра е някъде близо до мен и че това същество няма земен произход", признава американският учен.

Един директор на частно училище в град Калма разказва на д-р Санчес, че наскоро Чупакабра бил проникнал през един тесен процеп в обор, за да убие коза, изцеждайки да последна капка кръвта є. Няколко дни след тази случка на близкото летище кацнал самолет с инициалите на НАСА.

Зачестяващите атаки на Чупакабра и растящата паника сред местното население принудили чилийския сенатор Карлос Кантеро да направи официално запитване до местните власи в Калма. След като не получил никакъв задоволителен отговор, г-н Кантеро призовал всички местни органи на полицията, здравеопазването, митницата да проведат детайлно разследване на явлението "Чупакабра".

Междувременно, освен в Чили, мистериозният вампир продължава да вилнее и на територията на Пуерто Рико, където бил засечен за първи път преди една дузина години. Ето какво разказва по този повод опитният ветеринар Карлос Сото, който направил детайлно разследване на труповете на убитите от Чупакабра животни в Пуерто Рико: "На главата на всички животни открих много странна рана. Тя бе неизменно нанасяна от дясната страна на черепа на границата между главния и малкия мозък. Този пробив в главата води до мигновена смърт. Затова подобно убийство може да говори за проявата на своеобразна хуманност и проява на състрадание и интелект от страна на убиеца."

Това е фотографията със следите, заснети от жителя на Оренбург Дмитрий Мадиновски.

По време на разследването си доктор Сото установил и още един много важен детайл. При всички останали след набезите на Чупакабра животински трупове в продължение на няколко седмици подред не били наблюдавани никакви белези на разлагане.

Хипотезите за произхода на Чупакабра са много и най-различни. Някои учени предполагат, че вампирът се е появил на нашата планета още преди стотици хиляди години. Според тях една малка част от популацията му се е запазила до наши дни.

Според други автори Чупакабра е резултат от генетичните експерименти на НАСА. "Както научих от мои познати, работещи в един от местните изследователски филиали на НАСА, от лабораториите на американската космическа агенция са избягали най-малко три генетични мутанта. Според тях едно от тези експериментални чудовища е било заловено от военни части в околностите на град Калама","твърди чилийският архитект Дагоберто Коранте.

Една от многобройните жертви на кръволока.

Уфолозите също имат своя хипотеза за произхода на Чупакабра и тя, естествено, е свързана с появата на НЛО. Според тях вампирът е всъщност биоробот, който взема за изследване кръвни проби от хора и животни. Именно това обяснява периодичността в появите и изчезванията му от дадени територии.

Независимо че учените все още не са успели да хванат нито един Чупакабра, мнозина от тях са убедени в неговото съществуване. Затова говорят и дадените от тях латински имена на звяра. Едно от тях е Moca Vampire (на името на едноименния пуерторикански град). Други го наричат Cattle Mutant, което означава буквално животински мутант.


Кръволокът настъпва и към Източна Европа

Освен от Пурто Рико и Чили сведения за набезите на Чупакабра започват да пристигат още от Боливия, Салвадор, Бразилия, Перу, Гватемала, Мексико и САЩ. Фермери от Португалия и Испания също отправиха наскоро молба към местните власти да ги отърват от атаките по добитъка на кръволока.

Доброволци от различни държави сформират специални отряди. Те строят вишки и дават денонощни дежурства за проследяването и евентуалното улавяне на Чупакабра.

Най-тревожно е обаче, че Чупакабра напредва май и към нашата част на континента. Затова свидетелства една излязла на 26 април във в. "Комсомольская правда" публикация. В нея се описват нощните атаки на обитаващо околностите на град Оренбург тайнствено чудовище. То поголовно убива чрез обезкръвяване кокошки, патици, пуйки, кози, овце, че даже и крави. Според кореспондента на "Комсомольская правда" инцидентите от този вид били вече няколко десетки.

Жителят на Оренбург Дмитрий Мадиновски дори изпратил в редакцията снимка с отпечатъците от лапите на вампира, които бил заснел на един пясъчен речен бряг. Според него следата била с по три пръста и кожена ципа между тях.
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #4 -: Септември 24, 2010, 19:30:13 »

Работници на нефтена платформа в Мексиканския залив уловиха странно същество - чудовищно членестоного с дължина от 75 сантиметра. Загадъчното животно било изтеглено с автоматичния подводен апарат за изследване на оборудването на съоръжението, към който то здраво се било закачило. Според думите на мъжете морското чудовище било издърпано от дълбочина 2600 метра.

Нефтените работници фотографирали странната твар и изпратили снимките на учените. Те поясняват, че подобни животни се появяват периодично от големите дълбочини на океана и са представители на група висши раци. Те имат подобни "сухоземни" роднини, чието популярно название е "мокрици". Уловеният от работниците екземпляр обаче бие всички рекорди - досега най-голямото подобно животно е било дълго само 50 см
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
В Китай откриха 6 "чудовища от Лох Нес" накуп
Любопитни факти
delfin 0 899 Последна<br />публикация Януари 28, 2010, 23:48:14
от delfin
Колония от галапагоски морски лъвове преплува 1500 км.
Любопитни факти
delfin 0 576 Последна<br />публикация Февруари 08, 2010, 21:00:10
от delfin
Морски алги
Даровете на природата
Админ 11 9917 Последна<br />публикация Март 26, 2013, 17:31:39
от sisi12

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright