Духовно развитие

          

Страници:  1 ... 4 5 [6]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Антихриста, Сатаната, Луцифер...  (Прочетена 13903 пъти)
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #75 -: Юни 12, 2011, 13:17:32 »

П. Дънов е казал, че е вселенска тайна разделянето на Луцифер и Христос.

Цитат
Първият случай на такова неподчинение е символично описан в „Битие”, когато змията (Луцифер) провокира хората да нарушат наложената забрана и да си хапнат от „забранения плод”. Това е първата стъпка към самоосъзнаването на човека като самостоятелно, Азово същество. Без това би било невъзможно човек да вижда ясно нещата.

 Още повече, че Бог сам казва на хората да не ядат от това дърво, с което ги обрича да нарушат повелята му.

 Смятам, че Христос съдържа същността на Бога т.е, Христос е Слънцето, то Луцифер е неговата сянка. Луцифер има толкова сила, колкото Бог му дава. Луцифер е този, който праща изкушенията, лъжите и манипулациите, а Христос е избавлението - Пътят, Истината и Живота, защото излъчва Светлина. Погледнато логично, който не издържи на изпитанията на Луцифер попада в света на сенките - заблуди и манипулации.  Но Христос и Луцифер за част от Бога, несъмнено.
  Това ми обяснява защо е глупаво да мразиш Луцифер. Защото е част от Бога. За мен Дявола е покварата на човешката душа, която се тества от Луцифер. Както в Ада горят вечни огньове, тъй и човешката душа се калява на тях. Сатанаил, доколкото съм чувал, значи - живот, смърт и възраждане. А Сатана - само живот и смърт.

От Уикипедия:
Сатаната играе различни роли в Танах, апокрифната литература и Новия завет. В Танах Сатаната е ангел, който Господ използва, за да подлага на изпитания благочестието на човека. В апокрифната литература и Новия завет, терминът Сатана се използва, за да означи свръхестествено същество, олицетворение на злото, разбунтувал се демон, враг на Бога и човечеството. Сатана често се ползва като име на Дявола, „Принцът на мрака“, Велзевул, Велиал (Белиал - поквареният), Левиатан (змия, дракон), Луцифер, Азазел и Мефистофел.

  Както знаем, Бог е Личност, само заради реда и хармонията, които се намират в него - Истина, Правда, Мъдрост, Любов и Добродетел. Бога се е родил в един извечен Хаос, където има едно вечно време. Този Хаос може да се нарече Дявол. Искам да кажа, че Хаоса е обратното на Реда. Щом Бог е в Ред, значи Дявола е в Хаос. Щом в Бога има Истина, значи в Дявола има Лъжа. Щом в едното има Правда - в другото има Неправда и т.н. Бога (Реда) е Светлина, а Дявола (Хаоса) е Мрак. И Христос съдържа Божията светлина, значи той наистина е Пътя, Истината и Живота. А Луцифер е сянката на Божията светлина, която се отразява в Хаоса. Луцифер не е точно Хаос, не е точно Мрак, а е Сянка, която тества хората. И човек като се подлъже по Сянката, попада в Хаоса и преживява втората смърт, която е описана в Библията. А Христос е обещал, че който издържи да е с Христос до края, то той няма да преживее втора смърт - смърт на душата, чиито живототворни елементи ще бъдат нарушени.
« Последна редакция: Юни 12, 2011, 13:25:46 от Л. Лозанов » Активен
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #76 -: Септември 07, 2011, 14:41:45 »

    Ще илюстрирам с два примера дейността на Ариман и Луцифер, както и мястото на Христос в тяхното взаимодействие.

    Едно от проявленията на Ариман са игрите.
    Знаем колко млади, а и не толкова млади хора са вманиячени в тях, било то компютърни игри, спортни и т.н.
    Подобно място заемат и други развлечения като телевизия, филми и т.н. Няма да споменавам такива занимания като употребяване на алкохол, наркотици и т.н.

    При всички тях човек е увлечен в едно занимание, от което очаква да получи удоволствие, радост, умиротворяване и канализиране на мисловния поток.
    Всичко това обаче е плод на някакви външни фактори и след евентуалното временно наслаждение следва период на празнота и после търсене на ново занимание.

    Този цикъл в крайна сметка може да причини пагубно въздействие върху човека, защото източниците на насладите се намират в материалния свят, а човешкото същество търси духовни наслади и източници на енергия поради своите духовни произход и същност.

    На обратния полюс се намира Луцифер. Характерно при неговите влияния е, че той се опитва да внуши на човека, че материалният свят и живот нямат никаква стойност и че единствено значим е духовния живот.

    Окултните изследвания показват, че това духовно същество е имало земна инкарнация преди около 5 хилядолетия, в източния свят. Неговото въздействие върху източните учения и религии е било толкова силно, че то продължава да влияе върху хората дори и сега.

    Ярък пример на това въздействие можем да намерим в темата за хипотетичната възможност да се преродим в "рая", където цари само щастие. Там един последовател на будизма казва:


     Но според будистката философия не всеки може да ходи където си иска.Една част от съществата са постигнали високо ниво на реализация и това им позволява да напуснат колелото на прераждането. Те се връщат отново в самсара,  съзнателно /доброволно/,  за да водят и направляват другите същества. За вторите просто няма избор.Раждане, болест, старост и смърт- един постоянно възобновяем цикъл. Усмивчица


    Отрича изцяло материалния живот и призовава към неговото напускане.

    Ето това са двете крайности на вличнията, към които ни насочват Ариман и Луцифер.

    Къде е мястото на Христос?

    Пак в посочената тема можем да прочетем мнението на Л. Любенов, че човек има нуждата да живее както в духовния, така и в материалния свят, защото само така може да напредва в сегашния етап на своята еволюция.
    И тази е насоката, която ни посочва Христос.

    Активен
    in
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 3

    « Отговор #77 -: Април 27, 2012, 23:56:39 »

    Разбирам, че едната сила помага за формирането на материалния свят, разделението, егото (аз-ът). Другата е силата на първоначалното единство, която ни напомня откъде сме тръгнали и къде ще се завърнем. Светът съществува във времето между отделянето от единството и завръщането в него. Това е времето на игра между тези две сили, в която игра те взаимно се противопоставят и уравновесяват. Обаче, пълната хармония между тях е рядко срещана в отделния човек, а и в материалния свят като цяло. Тези сили са винаги в движение, едната взима временен превес, после същото прави другата.

    Христос учи, че и двете са необходими. Учи също така на духовни, мисловни и други практики, както и на начин на поведение, отношение към околните и към света като цяло, които спомагат за постигане и поддържане вътре в нас на равновесие между двете сили. При постигане на това равновесие тези сили се издигат (събужда се кундалини) и ни свързват с източника на вечната светлина и любов. Когато постигнем това, макар в материалния свят играта да  продължава както обикновено (ту едната, ту другата сила е водеща), то вътре в нас настъпва мир и покой, усещаме се единни с цялото и усещаме вътрешна връзка с божественото начало. По този начин уроците на Христос ни дават така необходимата помощ и посока в пътя ни - да живеем в света на противоположностите и да играем играта на сътворението, играта на живота, като същевременно намираме нови сили и любов чрез връзката ни с цялото, с бог в нас.

    Същият възприемане на материалният свят като съставен от две взаимодействащи си сили е описан и в други религии.

    Сътворението на материалния свят (в индуизма, тантра)
    Сътворението на материалния свят. Един цикъл. Eтапите на разделението (еволюция) и след това връщането към първоначалното единство (инволюция). От книгата Yantra: The Tantric Symbol of Cosmic Unity от Madhu Khanna:



    Мъжка и женска енергия (АЗ СЪМ). Цикли в съществуването на Вселената.


    Цитат
    Скъпи мои приятели, за мен е голямо удоволствие да сме отново заедно. Толкова се радвам да бъда в компанията ви. Често сте склонни да гледате на мен и на подобните мене същества като на по-висши майстори, но ние не виждаме нещата по този начин. Ние гледаме на вас като на същества, които следват своя земен път в едно много смутно време, време на големи промени и забелязваме как израствате и се доближавате до вашето майсторство. Виждаме как сами се превръщате в майсторите, пред които понякога се прекланяте. И точно до това се свежда всичко – да откриете собственото си майсторство. Не следвайте майстори, попаднали при вас чрез някоя традиция, книга или нещо, казано от някого. Открийте вашето лично майсторство – в това се заключава всичко.

     Днес бих желал да поговорим на тема, която идва от далечното ви минало – енергиите на мъжкото и женското начало. Това са стари енергии и в този момент с тях се случват много неща.

     Първо искам да ви разкажа малко за природата на мъжкото и женското. Тези две енергии са различни аспекти на Единното. Следователно, в действителност те не са противопоставени една на друга или дуалистични, а представляват едно цяло – т.е. те са двете лица на една и съща енергия.

     Мъжката енергия представлява насоченият навън аспект. Тя е онази част от Бога или Духа, която поражда външното проявление, която кара Духа да се материализира и да приема форма. Следователно, мъжкото начало притежава силна творческа енергия. Съвсем естествено е за мъжката енергия да бъде силно фокусирана и ориентирана към постигане на дадена цел. По този начин тя създава индивидуалността. Мъжката енергия ви позволява да отделите себе си от Единното, от Цялото и да се изправите сам, да изпъкнете като уникална индивидуалност.

     Женската енергия представлява енергията на Дома. Това е енергията на Първичния Източник, на леещата се Светлина и чистата Същност. Тя е все още непроявената енергия, вътрешният аспект на нещата. Женската енергия е всеобгръщаща и океанична, тя не диференцира и не индивидуализира.

     Сега, представете си, че женската енергия осъзнава едно движение вътре в себе си, едно леко безпокойство и желание за излизане навън, отвъд собствените си граници, излизане извън себе си за придобиване на опитности. Тя копнее за нещо ново, за приключения. И ето, към нея се приближава енергия, която отговаря на този копнеж. Това е мъжкото начало, която се поставя в услуга и помага на женското да се прояви и да добие материална форма. Мъжката енергия определя и придава форма на женската и чрез това взаимодействие, крайният резултат от енергиите може да бъде нещо съвсем различно. Може да бъде създадена нова реалност, в която всичко да бъде опознато и изпитано посредством вечно променящите се форми на проявлението.

     Танцът на мъжкото и женското поставя на сцената един изпълнен с обрати спектакъл на сътворената реалност, на вашето творение. В този прекрасен спектакъл мъжката и женската енергия се боготворят една друга и празнуват своето сътрудничество и играта на единение. И така трябва да бъде. Тези две енергии си принадлежат една на друга, те са два аспекта на Единното и чрез обединяването си прославят онова радостно проявление, каквото трябва да бъде Сътворението.

     Казано е, че крайното осъзнаване на това, което сте, единствената истина, която има значение е: АЗ СЪМ. И именно в тази мистична мантра тези два аспекта се сливат. АЗ крие в себе си мъжката енергия, СЪМ носи женската. АЗ ограничава и определя, то дава фокус, посока и индивидуалност: „АЗ, а не другия, точно АЗ”. А след това идва СЪМ. СЪМ е всеобхватна като океан. Тя представлява океана на Дома, женската енергия, неизчерпаемия източник, който не познава граници и разделение. Потокът и обединението са същността на женското начало. В АЗ СЪМ мъжкото и женското се срещат и в блаженство сливат енергиите си.

     В сегашната история на човечеството има, а и преди нея е имало, противопоставяне между мъжкото и женското. Няма да навлизам в дълбочина до първопричината за този конфликт. Но във вашата история е имало отдалечаване на мъжката енергия от женската и е изглеждало сякаш са две противоположни сили. Символът ин-ян чудесно илюстрира реалното положение на нещата. В мъжкото винаги се съдържа женското ядро – така в черното има бяла точка и в бялото има черна. Но с течение на времето, тази мистична единност на мъжкото и женското били забравени и тези енергии станали противоположни една на друга като бяло и черно. Повече никой не виждал залегналото в основата им единство.

    продължение...
    « Последна редакция: Април 28, 2012, 00:30:28 от in » Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #78 -: Май 26, 2012, 16:23:19 »

    В една съседна тема е описано доста ясно какъв е мирогледът на днешните хора, повлияни от Ариман-Сатана.

    Особено показателна за материализма е т. 1 от техните принципи.


    @frienda
    линк http://satana.ucoz.com/forum/5-18-1
    потребител satana -администратор

    И да продължим нататък с това цитирам:

    Основи на съвременния сатанизъм
    Сатанизмът и дяволопоклонничеството са две различни неща. Дяволопоклонничеството е обърнато християнство и съществува заради християнството. Сатанистите се отграничават от дяволопоклонниците.

    Сатанизъмът не е съвсем религия и няма нищо общо с християнството. В него липсват и много неща, характерни за религиите въобще и най-вече липсва вярата във висши сили, стоящи над хората. Сатанистите не се кланят на Сатаната. Поради това и в сатанинската доктрина не се включват разни истории, свързани със Сатаната и християнския Бог.
    Сатанизмът е индивидуален мироглед. Не случайно се говори, че всеки сатанист има собствен сатанизъм. И действително всеки сатанист си формира свое собствено разбиране за сатанизма.
    Сходствата във възгледите на сатанистите са онова нещо, образуващо единно светоусещане- сатанизъм.

    Общо за много сатанисти е следното:

    1. Признава се за недостойно преклонението пред висши сили и изобщо признаването на съществуването на каквито и да било висши сили. На почит са атеизмът и науката.

    2. Не се използват понятия като "добро" и "зло", тъй като това са едни субективни и доста емоционално украсени понятия, които не могат да опишат правилно света.

    3. Приема се масово, че в сатанизма няма правила и няма догми, задължителни за спазване. Това произтича от факта, че сатанизмът е индивидуалистически мироглед.

    4. Във връзка с взаимоотношенията с хората- прието е отношение на принципа "каквото повикало- това се обадило".

    5. Безпричинно не се дава прошка и не се получава прошка.

    6. Приета е идеята, че сатанистите не следва да се организират по никакъв начин (било в църкви или подобно), тъй като това е мироглед на Личността.

    7. Сатанистите не приемат масовите религии, масовата култура и тълпите във всичките им измерения. Затова и те не се стремят да бъдат болшинство в света.

    8. Сатанинският мироглед не включва в себе си стремеж към някаква точно определена велика цел, която да даде конкретен начин на живот. Поради това всеки сатанист сам си определя своите цели и начините , по които ще ги постигне.

    9. Сатанизмът е път на неограничавано от нищо себеразвитие.


    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #79 -: Юни 01, 2012, 14:08:25 »

    Грешен или верен е материализмът-сатанизмът?

    Какви са последиците за хората, повлияни от Ариман и следващи неговите внушения?

    Отговор на тези въпроси на Р. Щайнер приведохме в темата за сатанизма.

    Тук ще продължим с неговите  обяснения относно това как действа Ариман в нашето съвремие:



    Чрез какво днес материалистите се оставят да им бъде доказано нещо?

    Чрез това, че те го
    имат пред очите си, чрез това, че могат да го напипат с ръцете си. Стоящите в полето на материализма ще виждат с очите си, ще могат да напипват с ръцете си онези, с които по-рано са били кармически свързани, по тяхната физиономия, по израза на цялото им същество. Защото тогава духът ще бъде една сила, която създава физиономията.

    Така ще бъде доказано за очите, ще бъде доказано на самия човек, как духът е нещо, творящо в света. И към кармата на антропософите ще принадлежи, че те ще могат да демонстрират пред онези, които днес стоят в полето на материализма, че има дух, както и че духът се доказва на самия човек чрез решенията на боговете.

    Обаче за да се стигне дотам, е необходимо да не заставаме срещу интелектуализма с една неясна, мъглива дейност, да не излизаме без чадър. Искам да кажа, че сега ние сме изложени на това, което аз нарекох две течения – произнасянето на речи и писателството. Аз казах, че както човек се намокря, когато излиза без дъждобран на дъжда, това важи за влиянията между хората. В «най-нежната младежка възраст», когато сме станали на 20 до 24 години, ние трябва да изучаваме в материалистичните книги онова, което е необходимо. Да, през тази нежна възраст до 20 - 24 години положението е действително такова, че, когато изучаваме нещата, ние сме подготвяни вътрешно напълно за материализма, подготвяни сме за него от съчетаването на изреченията, от пластичното изграждане на изреченията. Можем да се опълчваме срещу това – но нищо не помага; въпреки всичко, ние сме подготвяни чрез това.

    Тук именно е необходимо да не си служим само с формалности. Днес ние не можем да предпазим един човек от интелектуалния материализъм. Защото днес е невъзможно да не се пишат материалистични книги върху ботаниката или върху анатомията; отношението на живота не позволява това. Обаче се налага да обхванем тези неща не само формално, а да ги обхванем в тяхната действителност. Тук ние трябва да разберем, че понеже арх. Михаил не изтръгва вече душевно-духовното от физическо-телесното, както по-рано, Ариман може да действа върху душевно-духовното намиращо се в тялото.

    Именно тогава, когато това душевно-духовно естество е надарено, но потъва в тялото, то е много достъпно за Ариман, защото е изложено особено много на Ариман.

    И Ариман намира своята плячка особено при най-надарените хора, за да изтръгне интелигентността от Михаил, да я отнеме от Михаил. Тогава настъпва именно това, което в нашето време играе много по-голяма роля, отколкото обикновено се мисли. Ариманическите духове не могат да се въплътят, но те могат понякога да се вселят, да проникнат временно в човешките души и човешките тела.

    Тогава блестящият, превъзхождащият дух на една ариманична интелигентност е по-силен от това, което се намира в отделния човек – много, много по-силен. Тогава, колкото и умен да е отделния човек, колкото и много да е учил той, когато физическото тяло е напълно обзето от тази ученост, един ариманически дух може да се всели временно в него. Тогава през неговите очи гледа Ариман, Ариман движи неговите пръсти, Ариман е този, който смърка, Ариман е този, който ходи.

    Антропософите не трябва с уплаха да отстъпват пред такива познания. Защото само това може да доведе интелектуализма с неговата действителност пред душата. Ариман е една велика, превъзхождаща интелигентност и той би искал да постигне нещо особено с развитието на Земята. Той използва всеки случай, когато по някакъв начин духовността е така пренесена в тялото на един човек, че тялото е силно обхванато, че чрез това силно обхващане на тялото от духа съзнанието е понижено и приспано. И тогава се случва – това е станало възможно именно в наше време – тогава се случва един блестящ дух да се настани в един човек, но той да превишава човешката личност. Тогава един такъв дух, който се намира в една човешка личност и превишава човешката личност, може да действа на Земята, да действа, както хората действат.

    Ариман се стреми главно към това, той се стреми силно към това. Аз ви говорих за явяването отново на Земята на онези, които сега приемат духовното, които вършат това съвсем честно и интензивно; това ще бъде в края на столетието (20 век). Но ариманическите духове искат най-силно да използват точно това време, понеже хората са така силно завладени от обзелата ги интелигентна същност, понеже хората са невероятно умни. Днес се страхуваме да срещнем някой умен човек! Но ние постоянно имаме този страх, защото почти всички са умни, така че не можем да се освободим от страха относно остроумието на хората. А това остроумие, което се възпитава и развива, се използва от Ариман. И когато телата също са особено подходящи за това съзнанието да може да бъде понижено и размътено, тогава се случва самият Ариман да се яви вселен в човешка форма.

    Може да се докаже, че Ариман вече на два пъти се е явявал по този начин като писател (В друга лекция Щайнер уточнява, че едно от вселяванията на Ариман е в Ницше, резултатът са книгите „Антихрист“ и „Ето човекът!“ – бел. Стопанина). И за този, който като антропософ иска да обгърне ясно и строго живота с поглед, не може да си позволи да изпада в положението да не разпознава нещата. Каква полза има, мили приятели, ако някой издаде някъде една книга и написва своето име върху нея, а всъщност той изобщо не е авторът? Тогава истинският автор бива припознат за някой друг. Ако Ариман е автор на някаква книга, как би могло да бъде от полза, ако считаме за автор някой човек, а всъщност Ариман е този, който чрез своята блестяща дарба така се проявява във всичко, че може да се отъждестви със стила на един човек!

    Как това може да бъде за благото на хората, ако Ариман е писателят, а хората смесват неговите произведения с човешко творчество? Мили приятели, безусловно е необходимо хората да усвоят способността да различават нещата.


    Р. Щайнер, Десета лекция от цикъла „Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки“, 4 август 1924 г., Дорнах
    Активен
    Страници:  1 ... 4 5 [6]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Фентъзи книги и научна фантастика
    Книги
    delfin 0 1904 Последна<br />публикация Януари 11, 2010, 17:20:30
    от delfin
    Гробницата на Бастет е в Странджа!
    Древни цивилизации
    Аэ съм 1 4344 Последна<br />публикация Юли 08, 2010, 15:35:01
    от Аэ съм
    Сънища, свързани с НЛО, чужди планети и др. « 1 2 3 »
    Моите сънища
    Elvira1989 32 5328 Последна<br />публикация Декември 19, 2012, 20:00:15
    от Ariam
    Избрани цитати от Учителя за Шестата раса и бъдещето
    Езотерика
    johny 4 2546 Последна<br />публикация Януари 18, 2011, 16:40:17
    от Аэ съм
    Странните звуци от тибетската „Пещерата на духовете“ « 1 2 »
    Любопитни факти
    SOL 16 3976 Последна<br />публикация Май 17, 2011, 22:25:25
    от SOL

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright