Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 ... 6   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Антихриста, Сатаната, Луцифер...  (Прочетена 13404 пъти)
delfin
Гост
« -: Юни 18, 2009, 14:20:39 »

"За Антихриста има едно много интересно предположение на един автор Волфганг Холбайн - специалитет са му черните дупки, извънземните, другите измерения, контрол над съзнанието и подобни. Та той има една книга "Антихриса", в която главните заговорници за днешното положение на света са 12-те апостола. Те още когато Христос е имал намерение да промени света, решават да го затворят. Обичайки хората такива каквито са въпреки техните грехове са искали от Учителя да им даде още време, да отложи промяната у човечеството. Защото промяната е щяла да предизвика страдание и болка за някои. Христос от своя страна понеже изпитва огромна любов към тях и човечеството не се освобождава, а решава да изчака Божествения план да се намеси в момента, в който светът ще има нужда от следващата голяма промяна. Така до ден днешен има таен орден, който укрива Христос. Само, че 12-те апостола скриват безследно истината и предават на своите ученици, че държат затворен самият Антихрист. И така един ден инцидент в стил дивия запад разрушава манастира, в който е укриван и духът Му отново намира свобода и тръгва, за да довърши своята мисия. Тогава тайният орден заедно с всички спец отряди поемат на поход срещу Христос мислейки, че Той е другият."


« Последна редакция: Декември 03, 2009, 16:25:47 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Юни 21, 2009, 11:16:22 »

ВРЕМЕТО НА АНТИХРИСТА



    
В древни пророчества и тайни ръкописи от старо и по-ново време пророци, посветени, Учители от Духовната йерархия говорят за времето на Антихриста.
    
Такива периоди на сблъсъци между Добро и Зло, Светло и Тъмно, Прогрес и Регрес, Хармония и Хаос е имало непрекъснато в историята на планетата от заселването й с разумен живот.
    
Нещата се сгъстяват във времена на промени от количествено в качествено естество - край на една епоха, раса, цивилизация, век. За днешния човек е интересно да знае какво се влага от посветените в понятието "Антихрист" и за неговото време, определено за края на ХХ и началото на ХХІ век.
    
Близо до истината са пророчествата на прочутия Нострадамус, виденията за Апокалипсиса на Йоан, някои тайни книги на богомилите, устните предания на племена в Андите, Африка и в джунглите на Амазония.
    
В каноничната религиозна книжнина също има отгласи от древните знания. Но времето и някои прекалено усърдни и фанатизирани духовници са сложили своя отпечатък върху познанието и са доукрасили събитията, за да сплашат човека. Така той губи най-силното си оръжие в критична ситуация - спокойствието, любовта и добронамереността, които са най-добрия съветник при избора на позиция в дадена ситуация.
    
Страхът, омразата, завистта, яростта, ужасът автоматично усилват негативните вибрации и така Злото става по-силно.
    
В края на хх век т.нар. Сили на тъмнината, злото, хаоса и деструкцията ще направят поредния опит да вземат надмощие над Разума на индивида и на социума като цяло. Не случайно локалните конфликти са почти непрекъснати. Глад, болести, природни бедствия поставят на изпитание човешкото същество и неговата РЕАКЦИЯ спрямо тях.
    
Технологията в различни важни сфери /комуникации, медии, военно дело, банкови институции, здравеопазване/ е развита и върви към още по-висока степен на концентрация и централизирано управление чрез мултимедийните мрежи и компютърните центрове. В това няма нищо лошо, но зависи КОЙ и КАК ще следи и ще управлява тези процеси чрез новото поколение компютри.
    
Времето на Антихриста вече тече, но народите все още неосъзнато усещат бремето на сблъсъка между двете противостоящи сили - Добро и Зло, Хармония и Хаос. Във времето на критични противоборства се получават най-големите уроци за тези, които искат да вървят напред и нагоре. Тогава част от човешкия потенциал прекрачва в нова еволюционна степен на развитие. Други остават потенциал за следващи реинкарнации.
    
Привидно на повърхностния слой на събитията в края на 90-те години на ХХ век доминират ХАОСЪТ, ДЕСКТРУКЦИЯТА, РАЗРУХАТА, ЦИНИЗМЪТ, БЕЗЧОВЕЧИЕТО и ДЕГРАДАЦИЯТА. НО КАКТО ТРЕВАТА РАСТЕ В ТИШИНА, ТАКА СРЕД БУРИТЕ НА ДЕЛНИКА ПОКЪЛВА СЕМЕТО НА Н О В А Т А  Д У Х О В Н О С Т, РАСТЕ НОВИЯТ ТИП ЧОВЕК, КОЙТО ЩЕ СЪБЕРЕ В СЕБЕ СИ ХАРМОНИЯТА И СПОСОБНОСТИТЕ НА КОСМИЧЕСКО СЪЩЕСТВО, ЗА ДА ОСВЕТИ ТЪМНИНАТА НА ХАОСА И ДА УСПЕЕ ДА СЪХРАНИ РАЗУМА ПРЕЗ КАТАКЛИЗМИТЕ, СЪПЪТСТВАЩИ ВРЕМЕТО НА АНТИХРИСТА.
    
Хората не бива да се плашат от това, че са възможни промени на релефа, на климана, на границите между държавите, на ценностите и взаимоотношенията. Огънят на изпитанията винаги е пречиствал и обновявал цивилизациите в човешката история, за да има напредък и еволюция, за да не се самозабравя Духът и да не прекрачва определените норми за Добро и Зло.
    
Понякога човечеството се оказва неподготвено за отговорността от някои технологични открития /атомната бомба, химически и бактериологични оръжия/. В някои държави и човешки общности надделяват агресивността и стремежът за доминиране на всяка цена, което е една от уловките на т.нар. Черни сили, чиито синтезиран образ е т.нар. Антихрист.
    
Конкретната човешка личност, която в края на века ще застане като водач на Черните сили, ще е носител на доста мощ, способности и привидно благородни и амбициозни спасителни кампании от международен мащаб. Ще има доста спекулации с човешките слабости и желания да се живее и оцелява само и единствено на материална основа. В изпитанията ще издържат поелите по Пътя на Светлината, работещи в тишината на Духовния дълг, за да присъединят енергия, мисъл и воля към мощта на Бялата светлинна струя на Духовната планетарна йерархия.
    
Всеки човек ще има шанса да избере своето бъдеще дори и във времето на Антихриста. Не е възможно човешкото същество, ако не е дало повод или не е изразило желание, да бъде манипулирано и приобщено към Силите на мрака. Колкото и да са коварни, те също имат свои правила и дори своеобразен морал. Арсеналът на изкушенията, с които се вербуват души, е огромен и разнообразен - от невинните проповеди на самозвани месии, през съблазните на различни школи, обещаващи псимогъщество, до изкушенията на многото пари, властта и могъществото, достижими чрез псиспособности. /Спомнете си изкушенията на Фауст от Мефистофел на гениалния Гьоте/.
 
Времето на Антихриста ще е време на пресявка, преоценка и прегрупиране. То е част от движението напред, част от изпитанията и проверките на Духа и Разума - на тази планета, под тази форма на живот на цивилизацията.


Нина Ничева
« Последна редакция: Декември 03, 2009, 16:26:28 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Декември 03, 2009, 16:30:15 »

"Луцифер е носителят на Светлината. Нищо повече от Истината!

...
Ако Христос е дневното Слънце, то Луцифер е Огънят в тъмна нощ, който осветява пътя.
И двамата са Божии Синове и като такива са братя. Еретично, нали...

Който се зове християнин, трябва да знае - не вярвайте на лъжливите попове, истината е съвсем друга и скривана от вас от хилядолетия - като се кръстите, вие изповядвате и Луцифер - горе на челото - Отца, долу под гърдите - човека, дясно - Христа и ляво - да... самият Луцифер. Той не е, обаче, онази карикатурна рогата и опашата взаимка от земния бог Пан, той е Прометеус, както и Аполониус, той е носителят на светлината в тъмата, той е самата истина и провидението. Ангелът, който първи дръзва да слезе и да се погребе в материята, за да я освети, да даде свободата си за нашата светлина. Ако Христос е дясната ръка на Бога, то Луцифер е неговата лява. Човек с една ръка не може."

...

Погрешно е също така да се свързва Луцифер с Луната. Той е Слънчев бог.

Няма Слънце отвъд деня и нощта - "каквото горе, такова и долу" е завещал Хермес и е бил абсолютно прав. .
Енергията на Бога е навсякъде. Тя не се разпростира от тук до там.
Бог е навсякъде. И всичко е едно в Бога.

Луцифер също е част от него. Онази, която някои наричат тъмнина и сянка, само защото са слепи за светлината й.

...

Сега за Луцифер - да, паднал е - но и Христовият дух и той сниз-хожда над човека Исус..."


  Lucia_free
Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Декември 03, 2009, 16:32:34 »

"61 - Когато човек израства безпристрастен, той ще бъде покрит със светлина, но когато расте разделящ, той ще бъде погълнат от тъмнина.

72 - Един мъж помолил: Кажи на братята ми да поделят бащините неща с мене.
Той отвърнал: Кой ме направи разделящ?
Обръщайки се към учениците си, Той каза: Аз разделям ли нещата?"


От "Апокрифно евангелие на Тома"
Активен
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Декември 03, 2009, 16:51:45 »

"Няма мъртва материя, откак божия дух е слязъл върху нея.

И това дължим точно на Луцифер. Онзи - Първият Син, който е "паднал", не е паднал, щото се е подхлъзнал, а е пратен от бога в материята, така образно да го кажа. Това "слизане" не е случаен финт на бога, а съвсем премерено движение.

От тогава бездната оживява, хаосът се организира - всяко едно материално нещо не е само поглъщаща гола материя, а е носител и на искрица живот, скрита дори и много дълбоко вътре в него - искрата огън, донесена именно от Луцифер в материята. Вече друг въпрос е доколко дебели стени отделят искра от искра и живот от живот. И с какво е трябвало да се справя Луцифер, за да оживее тази мъртва материя."

...

"Логосът е именно абстрактното познание, а не формалното. Идеята, която надхвърля света на конкретното първично предметно-образно мислене. Бог е идея и нищо повече, той не може да има форма и лице, именно заради това се казва във всички учения, че бог е непознаваем... и се явява в разни лица. Него не можем да познаеш чрез сетивата си.
Проявата на бога, е съвсем друго нещо - формата е проявата на божествеността тук, в света на формите и формалните хора с формалното мислене..."


"Ом е звукът за Майката. Тат е Бащата. Сат е Синът. Това е така наречената троица в християнството, същата я има и при хиндуизма - в лицето на Тримурти."


"В периода на инволюцията всичко е слизало надолу, не е падало.

ИМЕННО ТУК Е СПЕКУЛАЦИЯТА НА ВСИЧКИ СЕКТАНСКИ И РАЗДЕЛЯЩИ ОБЩЕСТВА, УЧЕНИЯ И РЕЛИГИИ - НАРИЧАТ СЛИЗАНЕТО НА ДУХА В МАТЕРИЯТА ПАДАНЕ. СЪЩО И ГРЕХОПАДЕНИЕ. В РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО ТАКЪВ ТЕРМИН ГРЯХ НЕ Е ИМАЛО, ТОЙ Е ДОБАВЕН ПО-КЪСНО ОТ ПЪЗЛЬОВЦИ ПАПИ И ЕВНУСИ-ЕВАНГЕЛИСТИ И ТАКА СЕ Е СЛОЖИЛО КРАЙ НА ЦЯЛАТА ПРЕКРАСНА ИДЕЯ, ЗАЛОЖЕНА В ХРИСТА. ЗАЩОТО ТОЙ Е ЛЮБОВ."

...

"Бог е идея.
Без материята бог не би могъл да съществува - идеита се раждат в главите. Материя има не само на земята - тя е навсякъде, както навсякъде има и идеи. И това единство на двете се изразява във вечен покой и движение."

...
"Точно това е Луцифер - той създава сам живота в материята. Създава друга реалност. Съвсем сам. Облича духа в материя, като ги свързва в едно по този начин. Луцифер е връзката на идеята с материята.
Всеки човек, е един вид Луцифер, но не го знае - "паднал" дух.
АЗ ГО НАРИЧАМ СЛЯЗЪЛ."


Lucia_Free



Активен
delfin
Гост
« Отговор #5 -: Декември 03, 2009, 16:53:17 »

"ПЪРВО

В Библията никъде не се споменава, че Луцифер е свързан със Сатаната. Не се прави връзка между тях.


ВТОРО


Намерих събрани различни версии на Библията в Интернет и търсейки само в Стария Завет и по търсене на ключовата дума Луцифер, открих, че на три места в Стария Завет се споменава, че той е "son of the morning" - "син на утрото". И в Wikipedia се споменава, че той е утриннната звезда, зорницата, т. е. - планетата Венера.



ТРЕТО


В Библията с името "утринна звезда" се нарича и Христос. Поради тази причина, някои смятат, че Христос е Луцифер.



...

"След по-подробно проучване и четене на части от Библията реших, че все пак Луцифер може и да е Сатаната. Ама все още се двоумя.

А какво ще кажете за дъщерята на Луцифер - покровителката на вещиците, дошла на Земята да учи хората на вещерския занаят?"


tuksum
Активен
delfin
Гост
« Отговор #6 -: Декември 03, 2009, 17:06:19 »

"Както е казано в "Йов" Луцифер е един от божите синове...

А друго, което също е ясно, е, че в НАЧАЛОТО ХРИСТОС И ЛУЦИФЕР са били братя. И защо ли ми идва на ум една ранно християнска истина, впоследствие изгубена или забранена от Рим

HRISTOFORUS VERUS LUCIFERUS,

което ще рече ХРИСТОС Е ИСТИНСКИЯ ЛУЦИФЕР (носител на светлината).

В окултизма най-важното са понятията, а не думите."


prepinatelen



....



"В древността с термина "луцифер" са наричали всички светли богове, които са осветявали незнанието и пътя на човечеството - Аполониус Луцифер, Диана Луцифера и т.н, като това прозвище е било с положителен смисъл, до момента когато се е изпортило от "светите" отци и са му били нанесени поправки - рога, опашка и копита ала земния бог Пан. През 12 век папа Лъв XII обявява Луцифер за Сатана и се дава начало на едно сплашване на хората с Луцифер. Всичко това е заради тамплиерите и все по-нарастващото им влияние сред масите. Известно е, че те са имали тайни ритуали. И са изповядвали Луцифер.

"Аз съм Денницата. Аз съм светлата утринна звезда." са думи на Христос."


Lucia_free



...


"Дявола е описван като Дракон в Библията. Дракон=Змия. Змията е символ на знанието по целия свят от най-древни времена! Змията в райската градина. Христос е дал знания на хората. Змията в райската градина също. За Дявола не знам, защото никъде в Стария Завет не се споменава, че змията в райската градина е Дявола. Замислям се дали сегашната, така представяна ни версия на Библията и по-специално частта за Дявола, не е сериозно изкривена."


tuksum
Активен
delfin
Гост
« Отговор #7 -: Декември 03, 2009, 17:41:10 »

"Велзевул или Белзебуб ( на иврит בעל זבוב, както и в други варианти) е демон, почитан в близкия изток. За него се споменава в християнството и юдаизма. Думата е от античен произход и означава "принцът на демоните". Beel е "господар", "принц", а Zebub или Sebub означава муха. Така буквалното значение е "принц на мухите", всичко по което ходят мухите: мръсотия, тор, изпражнения, а оттук и значението за принц на мръсното, пошлото, зловонното и злото.

Велзевул е споменаван във връзка със седемте смъртни гряха - Себастен Михаелис го свързва смъртния грях горделивост, според Петер Бинсфелд е демон на чревоугодничеството. Франсис Барет определя Велзевул като принц на фалшивите богове."


От "Уикипедия"
« Последна редакция: Декември 03, 2009, 17:44:44 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #8 -: Декември 03, 2009, 17:55:42 »

"Ако не разберете Луцифер, как ще разберете Христа?

Ако не знаете що е граал, как ще разберете съдържанието му?

Неслучайно в онази легенда за Луцифер се споменава, че от скъпоценния камък на короната му е изграден Свещеният граал. Хексаграмът е символ на Граала.

Светлината на Луцифер е послужила за изграждането на човека.
Луцифер свети със собствена светлина. Той наистина е едно възлово за еволюцията на човечеството същество, което "благодарният" човек дори не познава.

Ако животът е Христос, Луцифер е днешната физическа светлина, без която животът би бил невъзможен.

Духът на Слънцето и Духът на Венера, т.е. Христос и Луцифер са БРАТЯ според Космическия ред."


...

"През старите Сатурн, Слънце и Луна, се е подготвяла Мъдростта на човека. Тя действа в трите ни тела, но в Аз-а, именно в Аз-а и никъде другаде тя се превръща в наша вътрешна същност. Вътрешната мъдрост в човека е зародишът на любовта.

Само когато разбереш светлината на звездата на Луцифер, ще си разбрал що е Христос.

Луцифер е онзи Свети Дух, който УСТРОЙВА, дава формата, в която по-късно да се събере Христовата същност, съдържанието. Светият Дух, който се носи над тъмната и неустроена материя и който е нашият Създател. Светият дух е женският аспект на бога. Гностиците го наричат София.

Казано е в християнството - клевета или обида срещу Сина ще се прости, срещу Отца дори също, но няма да има прошка ни в този, ни на онзи свят за оногова, що произнася обида срещу Святия дух на Мъдростта.

Къде ще сее Сеячът своята духовна светлина, ако няма утроба, която да я поеме?
Утробата е Луцифер. Христос дава субстанцията на Граала, а Луцифер формата."


Lucia_free
« Последна редакция: Декември 03, 2009, 19:31:19 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #9 -: Декември 03, 2009, 19:35:50 »

"...Диана е не само богиня на вещиците/магьосниците, но e представена и като най-ранната/първата създателка. Тя се е разделила на тъмнина и светлина. След като родила Луцифер, Диана го прелъстила (превърнала се в котка) и родила Арадия - тяхната дъщеря. Диана показва силата на магията си, създавайки Небесата, звездите и дъжда, превръщайки се по този начин в Кралица на магьосниците. Най-ранните магьосници са представени като роби, избягали от своите господари, които започвали нов живот като крадци и лоши хора. Диана изпраща дъщеря си Арадия при тях, за да ги учи на магии, за да използват силата си за унищожаване на подтисниците (май за феодалите ставаше въпрос). Учениците на Арадия станали първите магьосници, които после щели да продължат почитането на Диана. В другите свети писания, този, който създава Вселената е от мъжки пол, а във Вещерството, най-ранното същество е от женски пол..."


От "Арадия или Евангелието на Магьосниците"

превод: tuksum



"Според една легенда Арадия е дъщерята на Артемида или още Тана/римската Диана/ - богинята на Луната и мъжката сила на Слънцето, наричана Луцифер.
Всъщност, тази легенда не е нищо друго, освен отново алегория за съединяването на материята с духа, на женското и мъжкото начало, на нощта с деня, на смъртта с живота.

А знаете ли, че последователите на Мария-Магдалена в Южна Франция са я наричали Мария-Луцифера?"


"Каква идея имам за Христос ли? Простичка - Логоса."

Lucia_free

« Последна редакция: Декември 03, 2009, 19:41:32 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #10 -: Декември 16, 2009, 16:43:08 »

Разказ за тъмната страна на сътворението и магията



Някога, което било толкова отдавна, че Времето не може да го измери, съществувало Нищото. Негова единствена характеристика била Безкрайността. Нищото нямало маса, форма и други подобни. В Нищото царял Абсолютен Мрак, защото в него светлината все още не била родена - нямало нито една Вселена, създаваща се в ярка експлозия и творяща в последствие звезди, които да поддържат и разпръскват светлината.

Първото, което става е, че този Мрак придобива плътност, маса и форма. И после Мракът придобива Първопознанието чрез себе си. Така се ражда Всемирът, а с него и Времето, и всички други Закони, които в последствие довели до раждането на Вселените, които изпълват част от Всемира.

Мракът, това е Първоосновата и Изначалната Същност на Черния Творец и ние го виждаме всеки път щом се огледаме - било нощем като черното небе, между което блещукат звездите, било като жестоката красота на Сътвореното. Всичко, което виждаме е Негово Проявление, а също и невидимото.

Самият Черен Творец е Мрак-Сянка. Всеки човек е наполовина в своята сянка, наполовина в светлина. Това са и двете същности, които имат обикновените хора - в този случай нито една от тези същности не надделява над другата. Нашите сенки са прозрачни и безплътни. Те пропускат светлина през себе си. Но Черният Творец представлява плътна Сянка. Той не пропуска светлина през себе си. Той я поглъща и излъчва Мрак.

Сътворявайки светлината, а чрез нея и цветовете, Черният Творец създава Живота. Обаче светлината се оказва слаба и не успява да направи Живота, основан на нея Вечен. Така се поражда (създава) Смъртта, която да покосява създанията на светлината. Като хора ние живеем благодарение на идващата от Слънцето светлина. Без светлинната енергия на Слънцето ние бихме умряли много бързо, но дори и с нея, ние се раждаме, за да умрем.
Още от най-древни времена определени хора, наричани с най-различни имена - магове, алхимици, ясновидци, шамани, мъдреци, пророци, учители и дори понякога богове - се опитват да разрешат загадките, които Сътвореното от Черния Творец съдържа в себе си. Всички те изследват различни аспекти от едно и също нещо - Силата.

Някои от тях решават да последват Пътя на светлината. Съзнавайки, че светлината е в основата на тяхното съществуване, те се опитват да трансформират себе си в светещи същества. Те стават сияйни, защото овладяват всички аспекти на светлината, която ги обезпечава енергийно.

Други от тях решават да последват не предоставената от Черния Творец възможност за развитие посредством Пътя на светлината, а решават да последват чрез собствен Път самият Творец. Техен е Пътят на Мрака. Те съзнават, че именно Мракът е в основата на Сътворението, защото няма източник и е вечен, докато светлината е с източник и е смъртна, както и всичко, свързано с нея. Те съзнават и трагичната си зависимост от светлината и стремейки се да достигнат Черния Творец, но зависейки от светлината, те поглъщат светлина, за да излъчват Мрак.

Едната същност на човека е Сиянието, а другата е Сянката. Всеки може да избере в коя от двете да се възплъти, следвайки своя Път.

Тъмната страна на магията е Път към безгранично усъвършенстване, в който нищо не е забранено и в който няма абсолютно никакви правила и стъпки за следване. Силата е Времето, Пространството, Веществото, Съществуването и Смъртта.

В уменията често се включват още:

- медитация към изначалната същност на Мрака;

- пълна координация в измеренията на Силата;

- кристална яснота и чистота в съзнанието;

- присъединяване към Сянката;

- неограничено съзнание;

Неограниченото съзнание е умение, което обобщава и съдържа в себе си всичко останало. То е специфично състояние на ума и начин да се набави това, което е необходимо за дадения случай от нещата, които са под ръка, за което се използва светкавична мисъл, но и чисто съзнание и начин, неограничен от съмненията. Това значи способност да се направи нещо, което никога преди не е правено, никога не е тренирано, подготвяно за случая, в който се попада. Да се направи това, което трябва да се направи. Това е техника, която може да се превърне в смъртоносно оръжие при нужда. За да се постигне обаче, е необходимо не само време и желание, но и знанието от теорията до практиката.


tanariil
Активен
Инил
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 186


« Отговор #11 -: Януари 07, 2010, 16:41:55 »

А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му.
И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си.
И чу го Адонай.
А щом Авадон донесе лъча, Сатанаил отново просия — и вложи в сърцето си този лъч. И възкипя отново в него жад за творчество, душата му се развълнува от буря на предчувствие — и създаде той Царството на Трите Небеса.
— За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога:
«Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.» — —


http://www.pisalka.net/?p=109
Активен

Инил
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 186


« Отговор #12 -: Януари 10, 2010, 14:47:56 »

Аз, Алтотас, бях жрец на Господа.
В папирусите четях мъдрост и в свитъците — разум.
И нарасна моята мъдрост, като звездите небесни се умножи тя — и до Седемте Бездни стигна моето постигане.
Но тъкмо тогава познах голямата лъжа на всичко живо — и гордостта ми рухна, както рухва крехко строение на човешки блян. Истина ви казвам, синове Сатанаильови: познах, че съм нищо. И тогава тъкмо познах, че нищо не съм познавал дотогава. Защото разбрах, че там, дето свършва човешкото нищо — там започва вселенското Всичко. Това разбрах.
И станах като дете, а сърцето ми — като полски крин.
И разумях чак тогава гласа на мига — и в словата на времето разчетох тайни. И върнах се при людете с чевръста мисъл — и моето постигане възрасна и се затвърди като гранитна скала.
И видях людете под себе си — и скръб, дълбока скръб изпълни сърцето ми. . .
Като песъчинки морски ще се пръснат — рекох в сърцето си, — като песъчинки морски ще се пръснат — и следата им ще се загуби.
Защото без тояга се не тръгва в пустинята (вие знаете това) — и без стръв се не лови риба. Силният е тояга— и човекът, който може, е стръв. Но колцина са силни от людете? И колцина могат? А на небето има ангели. Те са готови да помогнат на слабите, но слабите трябва да се приближат до тях и да влезат в тяхната небесна светлина. Без това не може.
И разсъдих тогава в сърцето си, па казах: — да оградим стълп — и върхът му да стигне до Бога!
И сега вам вещая това.
Нека с мишци и сила изнесем победа над съдбините! И — без колебание да сградим стълп!
Защото — дето и да отидем после, навред от едно Слънце e бил извикан животът.
И ние, людете, сме като наровете: едната страна остава зелена, когато узрее другата. Към Слънцето е гледала узрялата страна: иде ли ви на ум това?
Та нека отвсякъде погледът се устремява с жад към Слънцето — към древното Слънце, — когато людете видят стълпа! И нека знаят, че не всичко живо е видимо. Над нас има ангели, за които още нямаме очи. Но те ни виждат и простират към нас ръце. А ние стоим — мъртви, като изваяния.
Аз, Алтотас, видях много. Видях бронзово-излени, червеноцветни истукани, които са загадка. Те бяха образи на Люде, по-силни от вас; образи на Мъже, които невидимо водят света — и го водят към Бога. От тия Исполини на духа иде всичко велико, що се вестява на земята. От тях са дошли огънят, буквата, числото, колелото, жезълът, длетото и молитвата.
И те говореха на душата ми. Говореха за силния, който умее да смуче щастие ~ и да яде болка.
Та нека в мъка и с поглед към върховното щастие сградим стълп! И алени гроздове от огън нека хвърлим с щедри шъпи по небето — та стълпът да стане кула на Светлината, — а нашата воля — опора на Слънцето!
Вам, синове на Сатанаиля — вам вещая това!
И нашият стълп нека стане мрежа на силния — и тояга на слабия!
— Аз казах!
И когато свърши Алтотас, всички мълчеха. Защото сладко говореше той — и строго — и власт криеха думите му.
И почнаха веднага да градят стълп.

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=2&find=%C1%EE%E3%EE%EC%E8%EB%F1%EA%E8+%EB%E5%E3%E5%ED%E4%E8

Из "Вавилонската кула"
Активен

Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #13 -: Януари 13, 2010, 15:48:27 »

    В Библията никъде не се споменава, че Луцифер е свързан със Сатаната. Не се прави връзка между тях.

    Да, това е така. Сатана е наричан и дявол, но змията е друго същество.
    Цитат
    Намерих събрани различни версии на Библията в Интернет и търсейки само в Стария Завет и по търсене на ключовата дума Луцифер, открих, че на три места в Стария Завет се споменава, че той е "son of the morning" - "син на утрото". И в Wikipedia се споменава, че той е утриннната звезда, зорницата, т. е. - планетата Венера.

    Потвърждение на това може да се намери и в някои езотерични източници - Луцифер действува от Венера.

    Цитат
    "След по-подробно проучване и четене на части от Библията реших, че все пак Луцифер може и да е Сатаната. Ама все още се двоумя."

    Да, този въпрос не е лесен, поради това, че двете същества са свръхсетивни, невидими (за обикновения поглед). Така например образът на Мефистофел от Фауст е обобщена фигура на двете същества.
    Прецизното езотерично изследване обаче може да ги разграничи. 
    Активен
    Инил
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 186


    « Отговор #14 -: Януари 13, 2010, 16:00:42 »

    И според мен са различни същества. Но не съм си доизяснила нещата. Рудолф Щайнер е засягал този въпрос. Но той говори и за Ариман, та съвсем ги пообърках. Но може би след време ще ги разбера. Усмивчица
    Активен

    Страници:  [1] 2 3 ... 6   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Фентъзи книги и научна фантастика
    Книги
    delfin 0 1831 Последна<br />публикация Януари 11, 2010, 17:20:30
    от delfin
    Гробницата на Бастет е в Странджа!
    Древни цивилизации
    Аэ съм 1 4273 Последна<br />публикация Юли 08, 2010, 15:35:01
    от Аэ съм
    Сънища, свързани с НЛО, чужди планети и др. « 1 2 3 »
    Моите сънища
    Elvira1989 32 5049 Последна<br />публикация Декември 19, 2012, 20:00:15
    от Ariam
    Избрани цитати от Учителя за Шестата раса и бъдещето
    Езотерика
    johny 4 2460 Последна<br />публикация Януари 18, 2011, 16:40:17
    от Аэ съм
    Странните звуци от тибетската „Пещерата на духовете“ « 1 2 »
    Любопитни факти
    SOL 16 3870 Последна<br />публикация Май 17, 2011, 22:25:25
    от SOL

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright