"Shirinan"

Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 21:00ч.)


Книги:

         

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Кристалите  (Прочетена 2430 пъти)
delfin
Гост
« -: Юни 18, 2009, 14:03:05 »

Най-интересното от книгата на Михаил Речкин "Феноменът Окуньово" касаещо кристалите.


"...Запазено е под формата на записи върху кристали и засега, до определено време, скрито дълбоко под земята! Едно от сакралните места на Земята, където е възможно да се съхранява това Велико Знание, е Окуньово! А знанието е затворено в МИСЛЕЩИЯ КРИСТАЛ, доставен на Земята от околностите на Сириус! Ще се опитаме да открием отговор на въпроса:"Какво е Кристалът?".
Известният руски изследовател на отминали епохи В. Шемшук в книгата си "Когато хората бяха богове" без никаква сянка на съмнение заявява:"Нашите предци са знаели, че в кристалите е скрита тайната на преминаването на живота и на божествеността... От кристалите са произлезли всички... богове: на Земята, водата, въздуха, огъня. Естественият егрегор (психофизично поле) на планетата Земя има същата симетрия, както и кристалите на земната кора. Каквито и да е изменения в симетрията на егрегора водят до масови мутации сред животните и растителния свят. Нашите предци са използвали това явление при строителството на божествени егрегори.
Колективният разум поражда егрегор, който е способен да създава условни рефлекси, като той може да се самообучава и усъвършенства. Жреците с помощта на обреди, ритуално поощрявали човека, постъпил както трябва. Достатъчно е за едно и също деяние да се поощрят трима души, за да намери егрегорът начин да поощри четвъртия самостоятелно, без намеса на влъхвите. Ако човекът е извършил престъпление, ритуално го наказвали. Тъй като егрегорът е в състояние да се обучава не по-зле от човека, той запомнял това наказание. Всички други хора, извършващи подобна постъпка, не ги наказва жрецът, а егрегорът. Така в егрегорът били заложени всички закони на Карна (богиня, която следи за спазването на духовното съвършенство), по които живеели нашите предци..."...

...Храмовете на хиперборейците представляват едновременно духовни и научни центрове. В тях посредством специални - живи! - кристали се поддържа връзка с далечния Космос. Със Земята и Слънцето жреците общуват с помощта на свещени химни и медитация. Благодарение на тази връзка те могат да управляват както земната ос, така и времето; да осъществяват чудеса на материализацията, да пътешестват в други светове (зад 9 земи в 10) и да вършат неща, каквито не е в състояние да измисли дори и най-изкусният писател-фантаст. Лукиан има описание на летящ хиперборейски маг, посетил Елада. Пред очите на изумените наблюдатели то "летял по въздуха, стъпвал върху водата и бавно преминавал през огън". И тези магове - чудотворци действително създават истинския рай на Земята.
Шемшук пише:"Докато на Земята било рай, всички цивилизации на планетата съществували мирно, тъй като се намирали в генетично родство, една произхождала от друга, живеели като голямо семейство, допълвайки се взаимно. Това продължило до асурската цивилизация, която била унищожена от чуждоземци...".

Мисля, че истинска информация дали такава цивилизация е съществувала или не, може да се съдължа само в живите кристали. ... Следният пример потвърждава, че кристалите съдържат всеобхватна информация:"Поразителен опит извършил в края на миналия век професорът по геология Дентън. Той пътешествал много по света. При една разходка по брега на Адриатическо море едва не загинал - буквално до краката му паднал камък с внушителни размери. Той се оказал горещ на пипане и на Дентън му станало ясно, че е метеорит. Професорът изчакал, докато небесният странник изстине, и с геоложкото си чукче, което винаги носел със себе си, отчупил парче. Изминали няколко години и до него стигнали слухове за правените от учените опити за изучаване на психометрията (сваляне от предмети на запечатана на тях информация). Дентън разчупил парчето метеорит ва 12 части, опаковал ги и ги разпратил на 12 адреса. Скоро получил отговори. Всички адресати описвали далечна пранета, приличаща на Земята, сравнително неотдавна обитавана от разумни същества, напомнящи хората. В резултат на космическа катастрофа планетата загинала. Части от нея обикаляли около Слънцето и пътят им се пресичал със Земята всяка година през ноември... Екстрасенсите, на които Дентън разпратил пакетчетата, не се познавали помежду си и не можело да се договорят да разиграват професора...".(НЛО, 19991, №27).

Напълно е възможно психометристите да са потвърдили фактически гибелта на планетата Тиамат (Фаетон?), описана в шумерските клинописни текстове.

В. Смирнов в статията си "Светая Светих" (Делфис, 2000, №4) отбелязва:"Във всички култури съществува архетип на храм, сакрално място, ограден участък във вид на КАМЪК или КОЛОНА. Дори култът към великите пирамиди е свързан с БенБен - тайнствен коничен камък, наподобяващ Бетил (магически камъни.Древните автори ги наричали "одушевени камъни", пророкуващи камъни, в които вярвали както езичниците, така и християните.), предназначен да увенчава най-гигантските съоръжения на Стария свят. Камъкът БенБен е положен на върха на колоната в Храма на Фениксав града на Ану, "града на колоната", наречен впоследствие Хелиополис. БенБен е почитан като камък, от който е сътворен светът, също както Вавилонската кула или крайъгълният камък Ебен Шетийях на великия юдейски храм, Храва на Соломон. Също като Бетил от семитската религия, БенБен е свързан с крилатото сияещо начало...Това е огнената птица Бену, влязла в нашата култура като Феникс. Тя, изгарящата и възраждащата се, едновременно е наличена и Утринна звезда. Пак ОТКРИВАМЕ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ КАМЪКА ИЗВЕЗДАТА. Да си спомним, че тайната на Светия Граал при Волфрам фон Ешенбах е прочетена по звездите! Птицата Бену-Феникс и камъкът БенБен са почитани като абсолютна религиозна светиня от епохата на пирамидите, изгубена впоследствие.
Волфрам фон Ешенбах абсолютно праволинейно характеризира Светия Граал като камък, изпускащ пламък, в който изгаря птицата Феникс.
Той излъчва вълшебна светлина:

          ПЛАМЪКЪТ, В КОЙТО С РАЗПЕРЕНИ КРИЛА,

          ПТИЦАТА ФЕНИКС СЕ СЛИВА С ПЕПЕЛТА...


Ще припомня най-известните изображения на Бетила - "Шем" и "Хваро", коничен, "крайъгълен" камък, нещо като птица над него с диск в центъра. Това изображение обяснява тайнственото и напълно неразбираемо без визуален коментар, т.е. преднамерено неясно описание на свойствата на камъка Свети Граал! Нека да си припомним, че гербът на Граала е гълъб, т.е. птица. Тя е символ на Светия Дух, отново на духовното начало, на Господа, на "духовното тяло", според апостол Павел.
В "Парсифал" на фон Ешенбах, пред нас изниква образът на сияещия камък, върху който белоснежна птица отгоре пуска житен венец. Действително, това е едно от най-известните изображения на Бетила! Коничен камък, крила на птица, сякаи поддържаща голям диск. Това е изображението на тайната на Глаала! Това е камъкът на храма, БенБен, Бетил, имал в древността особени характеристики, използвати от фон Ешенбах за описване качествата на Светия Граал. Този камък е свързан неразривно с "Шем", "Името". Юдейското предание е категорично, че на крайъгълния камък, на камъка в основата на храма, е било изписано непроизносимото име Божие. И Светият Граал е свързан неразримно с понятието "Име". Фон Ешенбах пише:"Защото нито един човек няма да завоюва Граала, докато не го познаят на небесата и не го представят на Граала по име... И Граалът не е известен никому, освен на тези, които са наречени по име... общността на Граала" (Бейджънт, М., Р. Лий, Г. Линкълн. "Светата кръв и Светият Граал".). В романа на Т. Мълъри е най-скъпоценното от съкровищата, които смъртният човек владее (Мэлори, Т. "Смерть Артура"). По-нататък в текста постоянно се твърди, че самото търсене на светинята е същността на подвига "в името на Светия Граал!".

Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Юни 18, 2009, 14:03:48 »

През цялото време трябва да помним, че става дума за "жив камък", за "Господ от небето", за "втори Адам". Няма никакви противоречия. Тази символика е много добре известна м древността и по времето на Христос. Напълно познаваем в този смисъл е образът на Агнеца от финала на "Откровение на Йоан Богослов":"Иимаше Божия слава, светилото му прибичаше на най-драгоценен камък, като на кристален камък яспис... Храм пък не видях в него, понеже Господ Бог Вседържател са негов храм и Агнец... понеже Божията слава го е осветила и светлина му е Агнецът..."(Откр. 21:11, 22-23). Виждаме образа на Агнеца - летящ, сияещ със славата Божия кристален, жив камък-звезда. Той е храмът! Може би действително става дума за крилатата раса хора, споменавани във "Федра" на Платон? Може би и ние сме принадлежали към тази раса и сме способни да й принадлежим в бъдеще? В края на краищата откритията на съвременната наука все по-малко противоречат на свещените предания, които приписват невероятна древност на човешкия разум".

...

В древността е много разпространено изобразяването на двойки Бетили, разположени наблизо. Този култ е централен във финикийския Тир. Бетилите се наричат "Амбросиеви" или "Безсмъртни", почитат се от родоначалниците на човешката цивилизация, произхождаща от боговете ("Финикийская мифология"). Според З. Домбровская близо до Окуньово в по-ранни времена - преди 1 млн. и 200 000 хиляди години - е имало храм, чиито следи може да се открият на дълбочина над 1 км., където също имало такъв КРИСТАЛ. Бетилите имат една характерна особеност - свързани са с "божествена звезда".

Ако сега се насочим към метафизичните доктрини на Древна Индия - продължава В. Смирнов, - и разгледаме старинните изображения на духовното човешко тяло, ще забележим, че енергийните центрове на духовното човешко тяло много често са били изобразявани във вид на крилати или пламтящи дискове ("Энциклопедия Тантры".). Енергийният център на межзувеждието, "третото око", наричан Аджна или Агни, винаги е изобразяван като малък крилат диск, точно като посочения от нас много древен символ на Божественото сияние. Седмият, висшият енергиен център се нарича "1000"1 "хилядовенчелистен лотос", "Сахасрара" и се изобразява във вид на голям диск или нимб над главата. Според древните йогийски системи Господ обитава в Сатялока, който в човешкото тяло съществува в околоплодника на хилядовенчелистния лотос, в най-висшия мозъчен център (Авалон А. "Кундалини. Змеиная сила."). Тази обител на Господа или учителя гуру се визуализира от адептите на йога като "скъпоценен брилянтов олтар", което ни най-малко не противоречи на свещения олтарен Бетил на праотеца Яков. Духовното тяло понякога се изобразява във форма, близка до Бетила - подобни рисунки са създавани в Непал още през ХІІ век".

Известният съвременен специалист в областта на невролингвистичното програмиране Питър Врица (изследовател на висшите състояния на съзнанието и духовните практики на Изтока, в частност, на "единението с божественото"), пише: "Моите изследвания предполагат, че това (единението с божественото битие) може да бъде буквално описание на обикновения прогрес, в който вниманието на субекта се насочва към свързване с "Висшето битие" чрез откриване на познанието със сърцето и усещане на връзката между горната част на главата и нещо, което се намира над нея. След установяването на тази връзка се оказва възможно да се направи по-лесно съединяването с това нещо, получавайки енергия и светлина" ("Мастерство, новый код в системном НЛП: Сборник").


В статията си "През хаос към хармония" биологът Сергей Лишков споделя: "Еволюцията на гена за милиардите години съществуване на Земята дотолкова е разделила живото и неживото вещество, което е довело до парадокс и времева неопределеност: какво е животът? Днес генът в живото вещество синтезира белтък на основата на въглерод и гел (течен кристал) на основата на силиция. Плазмата на клетките е хидратиран течен кристал. Ако биологичната функция на белтъците е изучена достатъчно добре, това изобщо не е така за биологичната функция на течния кристал... Вероятно, биохимичната функция на кристала е, да бъде памет на клетката, да съхранява историята й. Живото вещество има функцията за изпреварващо отразяване на основата на паметта на миналото. Функцията на белтъка е функция на бъдещето, която в живото вещестгво се "записва" на електронно-енергийните равнища на атомите на силиция и в структурата на течните кристали. В клетките функцията на белтъците е под контрола на кристала и обратно.

Ако подобно взаимодействие в клетката се нарушава, и то достатъчно силно, клетката или боледува (еволюира, приспособява се) или се разрушава. Това твърдение може да се потвърди експериментално" ("Природа и человек", 2000, №5).
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Юни 18, 2009, 14:04:28 »

...Московската ясновидка и медиум Зося Валентиновна Домбровская казва, че БенБен (споменат вече), който, тайнствено изчезва от храма в Хелиопол, е пренесен в... Западен Сибир (южната част на Хиперборея), където става главен талисман на храма на жриците на огъня и светлината. В контакт с него ще може да влезе само висока жена със светли коси. В един от предишните си животи тя била жрица - пазителка на Кристала (БенБена). Когато Кристалът бъде намерен, на него ще се прояви невидим надпис, след чието прочитане ще може да се влезе в контакт с него.

...

В списание "Делфис" е публикувана книгата "Едгар Кейси за Атлантида". В трета глава: "Атлантида около 50 000 г. пр. н. е." е дадено четене, организирано за някаква жена, където за една от нейните инкарнации се съобщава: "В Атлантида е жрицата, пазителка на белия камък, с чиято помощ много хора преди първите разрушения в Атлантида поддържат връзка с Космическия разум посредством словесно общуване с Него и извършване на определени действия" (19 април 1944 г.). В 4 - та глава: "Атлантида в периода 50 000 - 100 000 г. пр. н. е." има следното четене:"Децата на Единния закон, сред които беше и тази същност - върховната жрица Ри, под предводителството на светците (както биха ги парекли днес) започнаха да практикуват концентрация на мислите, за да овладеят универсалните сили. Със съвременни термини е трудно да се характеризира подобно състояние на съзнанието. Освен това посредством групова концентрация на мислите децата на Единния закон се извисяваха до съзнание от 4-то измерение и напускаха физическото си тяло".
...
Кейси в четенията си дава достая обемна информация за кристалите, използвани в Атлантида. Известно време един образ изпълва виденията на Кейси - кристалите. Изрязани от прозрачен кварц, те светят с вътрешна светлина. По-късно все по-често започва да се появява застрашително огромен кристал. В стените му се усеща неудържима сила. Заедно с това идва и озарението - ЕТО Я ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА ЗА ГИБЕЛТА НА ДРЕВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА АТЛАНТИТЕ!
Още Платон в "Диалози" говори, че атлантите сами са си навлекли бедата. Разказът му прекъсва и той не разкрива тайната на трагедията. В това най-вероятно успява Кейси: "Атлантите използвали кристалите за мирски и духовни цели. Те представлявали изключително мощни акумулатори на енергия от слънчевото излъчване и звездната светлина. Тази енергия помагала на атлантите да строят дворци и храмове, да развиват у себе си екстрасенсни способности. Не такъв обаче бил кристалът ТУАОЙ - ОГНЕНИЯ КАМЪК. Той натрупвал енергия на Земята и лъчите му прогаряли и най-мощните стени".

В откровенията си Кейси вижда голяма зала, където е разположен Туаой. Тя се нарича Зала на светлината. Там се събират служители на тайния култ и слушат далечни галактики. Но в определен момент многострадалната природа въстава.

Отначало съмнителните съобщения на Кейси са посрещани със значителна доза скептицизъм. За учудване на мнозина скоро се появяват някои потвърждения на казаното. Думата "Туаой" има паралели в езиците на редица народи. Кейси смята, че не всички древни жители на Атлантида са загинали. Някои са се спасили и са пренесли кристалите на други континенти!

Легендарният вожд на толтеките Тецкатлипок притежава чудесно "матово огледало". В него той може да вижда далечни земи и да "чува" мислите на другите. Има потвърждения за идването на спасили се атланти в Европа. За това, колкото и да е странно, свидетелства самият Юлий Цезар. Жрец-друид му разказва за прародителите на галите. Галите вярват, че предците им са дошли от ОСТРОВА НА КРИСТАЛНИТЕ КУЛИ. Римляните знаят и за някакви свещени камъни на друидите. Независимо от всички усилия обаче римските воини така и не намират нито един.

Преди смъртта си Кейси посочва местонахождението на един от запазилите се потопени храмове на Атлантида - на изток от Бахамските острови. През 1995 г. на това място подводница открива останките на голямо каменно съоръжение. Те са на дълбочина 200 метра. Съоръжението напомня известните мегалити на Британските острови. Отчетливо се виждат пропаднали многотонни плочи, заобикалящи главното светилище. Сега там се провеждат изследвания и може би човечеството скоро ще види вдигнати от океанското дъно свидетелства за величието на Атлантида...Но къде по-удивителни и информационно наситени са самите четения на Едгар Кейси, описващи минали въплъщения в Атлантида на негови съвременници, получени през периода от 1924 до 1944 г. ...
...
"На земята на Атлантида, във времената на отстъплението от Единния закон и утвърждаването на синовете на Велиал. Същност била жрицата на храма, построен за противодействие на синовете на Единния закон... По онова време слънчевото излъчване се насочвало към кристалите, разположени в специални шахти и така се осъществявало въздействие върху вътрешните зони на Земята" (6 март 1935 г.). "Същността, наричана в онзи живот Дар, се занимавала с приемане на съобщения и разпределяне действията на различните сили - на слънчевите лъчи, усилени посредством кристалите, на комбинациите им.
За осигуряване на наричаните сега жизнени удобства - осветление, отопление, средства за придвижване - се използвали различни енергийни ресурси: слънчева светлина, електричество, газ, пара. Дар била сред тези, които се опитвали с тези технически средства да облегчат труда на производителите на хранителни продукти и облекло, т.е. на "хората машини" (киборги?), както биха ги нарекли днес.
Използването от синовете на Велиал на техническите постижения за свои цели, става причина за първите разрушения на континента. Пропускането на слънчеви лъчи през призмата на кристалите например води до вулканични изригвания и разделяне на единния континент на 5 острова..." (23 май 1938 г.)

В друго четене се казва:"Същността живеела на Посейдонис и била отговорна за съхраняването на енергията, получавана от големи кристали, кондензиращи слънчева светлина. Тази енергия се използвала за управляване движението на морски и въздушни кораби, както и в бита - за телевизия и звукозапис" (5 февруари 1935 г.).

"В Атлантида по времето, когато широко се прилагали електрическа енергия за транстпортни средства, дистанционна фотография, четене на текстове през стени дори на разстояние, когато била преодоляна гравитацията и бил разработен кристал с огромна мощност, всичко завършило с катаклизъм" (20 февруари 1934 г.).

"В земята на атлантите преди втория катаклизъм, по време на който континентът се разцепил на острови, а синовете на Велиал и децата на Единния закон започнали да се поддават на съблазни. Същността участвала в разшифроването на соъбщения, получени с помощта на кристали и огнъове, които били вечните огнъове на природата. Развитието на въздушния и морския транспорт не учудвало тази същност, понеже широкото им разпространение тогава било предизвикано от проблемите на спасяването и мигрирането от материка" (15 май 1943 г.).
"Що се отнася до Огнения камък...дейността на тази същност била свързана с използването му както за съзидателни, така и за разрушителни цели..."
Ето и някои важни детайли: "Огненият камък бил разположен в центъра на сграда, изолирана отвътре с изолационен материал, напомнящ на азбест. Използвали се и диелектрици като произвежданите сега в Англия, чиито наименования са добре познати на специалистите в тази област. Куполът над камъка бил овален и част от него се измествала, за да пропусне излъчванията на звездите. После се извършвала концентрация на тези огнети енергии, както и на енергиите с атмосферен и неатмосферен произход. Концентрираните посредством стъклени призми (това определение е по-близо до съвременното разбиране) космически енергии въздействали върху механизмите за управление на различните средства за придвижване, което до голяма степен напомня съвременния метод за дистанционно радиоуправление, но енергията, получена от камъка, можела и пряко да задвижва превозните средства. Сградата била построена така, че при отваряне на купола енергията да въздейства дистанционно върху корабите и да ги задвижва. За енергията на практика не съществували препятствия - корабите можели да бъдат в пхределите на видимост или извън нея - под водата или в някакво укритие. Кристалът можел да бъде задействан само от Посветени! Същността била тогава сред управляващите излъчването на камъка. Невидимите лъчи въздействали върху камъни, установени в двигателите на транстпортни средства, които или се издигали от газовете високо във въздуха, или летели ниско над земята (за развлечение), или плавали по водата или под нея. Корабите се задвижвали от концентрирани в тесни снопчета лъчи, изпускани от камъка, разположен в центъра на сграда, която сега бихме нарекли силова централа. Същността предизвикала разрушителните сили поради това, че камъните, поставени в различни части на страната за осигуряване на енергия на всевъзможните видове човешка дейност, били погрешно настроени на много високи честоти. Това станало причина за втори катаклизъм, при който страната се разцепила на острови, които по-късно били подложени на по-нататъшно разрушаване" (20 декември 1933 г.).

Какво е устройството на този ужасен огнен Кристал?

Намирам отговор в едно четене: "Що се отнася до устройството на огнения камък, откриваме, че е бил голям стъклен цилиндър (според съвременната терминология), обработен така, че силата или енергията, която се концентрирала между горната част и основата на цилиндъра, да се центрира от камъка върху горната част. Записи за методиката на конструиране на огнения камък се съхраняват на 3 места на Земята. Едното е потъналия остров Посейдонис, където още могат да се открият останки от храмове под вековни наслоения от морска тиня - близо до островите Бимини до крайбрежието на Флорида. 2-то място е в един от храмовете на Египет, където били пренесени и дадената Същност заедно с други хора отговаряла за опазването им. 3-тото място е на територията на съвременния полуостров Юкатан в Централна Америка, където тези камъни, за които на практика нищо не е известно, сега (през последните месеци) започват да ги откриват..." (20 декември 1933 г.).

В четенията нищо не е казано за мястото, където се намира ТУАОЙ - Главният Кристал на атлантите. Най-вероятно е потънал на океанското дъно заедно с острова, на който е бил. Дали пък той не предизвиква с функционирането си в автономен неуправляем режим загадъчностраховитите ефекти на изчезване на правателни съдове и самолети в района на Бермудския триъгълник?

В четенията на Кейси е налице и друга интригуваща информация. В една от тях се казва, че "в резултат на облъчванията, физическото тяло на тази Същност често се  е подмладявало и тя доживяла до окончателното разрушаване на континента. Същността се присъединила към синовете на Велиал, т.е. към хората, които предизвикват това разрушение и така погубват и себе си. Първоначално нямала подобно намерение, но после жаждата за власт надделяла" (20 декември 1933 г.).
Това не е единственото четене, в което се говори за подмладяващия ефект на лъчите на кристалите. Казва се, че атлантите, благодарение на тези редовни сеанси - чудо, можели да продължават живота си до 1000 и повече години.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Юни 18, 2009, 14:05:20 »

...
В. Конелес в книгата си "Слезли от небесата и сътворили хората" казва: "В Изтока съществували свещени камъни, осигуряващи връзка между боговете и предаване на информация и заповеди на боговете посредством оракули. Наричали се "пъпове на Земята". На някакъв конусообразен предмет се кланяли и в Сива (северозападната част на Египет)... Такива камъни се наричали Камъни на сиянието (величието)". Те можели да "влизат във връзка с небесата и с други места на Земята" посредством

      ...Камък, който шепне;
   
      за хората съобщенията ще останат скрити,

      тъмните няма да ги радберат.

Недостъпното за слуха и разбирането на обикновените хора, царете и героите на епоса го чуват оракулите. Думата "пъп" е родствена със санскритската дума nabhi ("силно изпускам нещо"), семитските думи naboh ("предсказвам") и nabih ("говорещ", "оракул", "пророк") и шумерската дума NA-BA (R) ("проблясващ камък, който дава отговори"). Най-святото място в Делфи е "камъкът оракул", намиращ се в храма на Аполон. Там в специално помещение жрица - пророчица изпада в транс и отговаря на въпросите на царе и герои, като повтаря съобщаваното й от боговете посредством "камъка".

Както е известно храмът в Делфи е строен от жреца Олен, пристигнал от Хиперборея в Елада, а следователно и камъкът е пренесен оттам. Помните ли: Алтаир е камък бял-горящ. В него е силата небесна! Това е той. Впрочем наименованието на най-свещеното място в храма - олтара, проезлиза от него....По-нататък Конелес пише:"Създава се впечатлението, че се описва устройство, което дава възможност да се разговаря с божеството и то да се вижда. В наше време подобно устройство се нарича видеофон. Според Книгата на юбилеите, Йерусалим в епохата на шумерските царства е много значимо място - "пъп на Земята" - едно от 4-те "места на Бога". Трябва да се разбира, че на Земята кристалите са само 4. По мои данни те са 13, като един от тях е открит. Освен кристалите съществуват и т.нар. кристални черепи. Удивителното е, че те също са 13!

На иврит този свещен "камък" вече се наричал "Eden Sheti,yah ("Камък, от който е сплетен светът"). Думата "Sheti" означава "нишката, която преминава по дължината на тъкачния стан".

...

Ето и информацията по контактен път, получена за окуньовския Кристал от Зося Валентиновна Домбровская: "Кристалът по сила е равен на камъка Чинтамани. Съдържа енергия от същия вид. Енергия със знак минус. Неприемлива е за живота... Подобни кристали (но с по-малък размер) имало в Атлантида, където са носели името "пазители" и се използвали при работа с гравитационното поле на Земята, управлявани били, като оператор настройва собственото си пси-поле към полето на кристала.
Кристалът е бледорозов, висок малко над 1 метър, с форма на призма, сложно дъно (78 повърхности), а оттук и силното светене отвътре, с колосална мощ на силовото поле... В бъдеще ще се прилага в уреди, които ще получат наименованието антигравитатор... Американците вече имат подобен кристал, но той е с друга форма и по-малък размер, една от повърхностите му е повредена (има пукнатина) поради невнимателна работа с него (пукнатината се е образувала при силен натиск с метален инструмент върху него). Опитвели са се да го синтезират, но не са успели. Кристалът не бива да се хваща. Това може да стори само една жена, която в един от миналите животи е била жрица на храм на огъня. Подобни храмове имало по целия свят. На територията на Русия са били 2. Кристалът е жив, има ярко изразено женско начало. Може да се използва само за мирни цели.

Търсеният храм, както и Кристалът носи името Река на живота. Храмът е в извивка на река Тара. Кристалът се съхранява в пода на храма. По време на работа с него се появява отвор с кръгла форма, подът и стените са облицовани с тъмнозелен камък с черни жилки. От центъра на отвора в пода излиза специална конструкция във формата на кълбо от жълт метал (по-точно сплав). Тя, както и Кристалът, имат извънземен произход... Долната част на основата, върху която стои Кристалът, има триъгълна куха форма от много здрав сребристосив метал, в кухата основа е поставена прозрачна пирамидка за уравновесяване на Кристала, която е много тежка. Масата на пирамидката = на масата на Кристала. Отгоре той се покрива със специална зеленикава форма с вид на куб, кух отвътре, състоящ се от 2 плътно прилепнали една към друга половинки, т.е кубът сякаш е разрязан на две половини. Жрици на храма били жени - 12, заедно с върховна жрица. Два пъти в годината, по време на специални празници на Луната и Слънцето, светинята била вадено от хранилището. Хиляди поклонници се стичали при главния храм. В него се проповядвал култ към богинята-майка. Храмът бил главното светилище на поклонниците на огъня.

Кристалът ще бъде отворен (открит) само от 12-ят пазител. Това е жена със сметли коси и зелени, малко издължени очи, на безименния пръст на дясната си ръка носи халка (пръстен) с голям камък с продълговата форма и люляково-виолетов оттенък (това е семейна скъпоценност). По форма камъкът прибича на око или ядка на бадем. Една от инкарнациите на тази жена - пазител е египетската царица Хатшепсут, която е била с висока степен на посветеност. Никой друг няма достъп до Кристала. Преди да влезе в контакт с Кристала, тя трябва да запее химн към бог Озирис и едва тогава ще може да го докосне с ръце. След като бъдат спазени всички необходими мерки, Кристалът трябва да се пренесе на безопасно място - най-добре в храма, където е бил (по това време той ще бъде открит).
Кристалът трябва да се съхранява в специален ковчег на завета, който досега никой не е успял да открие. Единствено тази пазителка трябва да го намери, а после да сложи там Кристала.
Предишен пазител на Кристала е бил египетският жрец Имхотеп. Преди да бъде пренесен в Западен Сибир Кристалът бил в храма в Луксор".

Домбровская влиза в телепатичен контакт с Имхотеп. Жрецът предупреждава 12-тата пазителка: "По стените на Кристала са се запазили следи от охранителни заклинания, но те са невидими за смъртните. Ти ще можеш да вдигнеш Кристала и да го възродиш за живот, но бъди внимателна, пътят към него е труден и опасен. Кристалът е свързан със специално заклинание, ти ще можеш да го откриеш, само по твоите сили е, но въпреки това се пази, по пътя към него ще има много опастности и изненади, бъди крайно внимателна! Преди да започнете да очертавате магическия кръг - в това трябва да участват само жени! - ръцете следва да се свържат по специален начин, сякаш са във възел, ритуалът да се провежда в ранна утрин пред самия изгрев на Слънцето. Жените трябва да са изкъпани и облечени в бяло, а косите им - разпуснати. В храма е необходимо да се запалят 12 светилника (според броя на жриците)... Върховната жрица трябва сама да ги запали (последният се пали особено внимателно). Всичките светилници се палят от една свещ, като е нужно да се следи по време на церемонията нито една свещ да не загасне. Светилниците трябва да горят в храма ден и нощ, след като са били запалени, т.е. огънят в тях трябва да се поддържа постоянно. Друг храм (със 7 купола) действително е аналог на храма, потънал под водата в град Китеж (първата информация за него по контактен път е получена от Олга Гурбанович).

Главният храм в тази местност е построен в мезозойския период (230-67 млн. г. пр. н. е.). Изграждат го пришълци от 3-тата звезда на тройната звездна система Сириус - звезда джудже. Тази звезда претърпява колапс... Храмът се посещава от хора-котки, както и от хора-лъвове и хуманоиди... И досега на това място идват хуманоиди от съзвездието Ловджийски кучета, най-често сириусианци... В мезозойският период храмът се охранява от опитомени влечуги.
Най-значими години за храма ще бъдат 2018 и 2025 - на най-голям разцвет. По това време той ще играе извънредно важна роля за развитието на преките контакти с извънземни цивилизации, благодарение на него и на Кристала към 2025 г. всички раси на Земята ще се обединят в единна...".


...


Ясновидката Татяна Швецова, след като изследва "дъното", увуруно заявява, че на дълбочина 100-120 м. има храм. Точно това място, независимо от широтата му, винаги е предизвиквало у мен чувството на силна скръб... Тревата там е постоянно изгоряла и изпотъпкана от добитъка. Дървета почти няма, а десетината стари образуват в средата кръг. Представете си фантастичната картина: хоровод от девойки е в средата на огромна поляна и изведнъж по злата воля на някакъв магьосник те се превръщат във върби.

И Лев Велбаум сочи негативния енергиен поток, който идва от земните дълбини. Московските геофизици начело с А. Зайцев, след изследване на извивката с уреди, наричат това окуньовско място "тъмнилище". Напълно е възможно кристалът така да е създал в района на извивката на реката собствена охранителна зона.
ИЗВОДЪТ Е, ЧЕ СЛЕД КАТО ПО ИНФОРМАЦИЯТА, ДОБИТА ПО КОНТАКТЬОРСКИ ПЪТ, БЛИЗО ДО ОКУНЬОВО ПОД ЗЕМЯТА СА СКРИТИ ОТ 7 ДО 14 ХРАМА, НАПЪЛНО Е ВЪЗМОЖНО ТАМ ДА СЪЩЕСТВУВА И ХРАМЪТ НА ЖРИЦИТЕ НА ОГЪНЯ.

За опита на американците да синтезират Кристала би могло да се каже следното: в края на ноември 2000 г. (в Москва) на ЗИГЕЛЕВСКИТЕ ЧЕТЕНИЯ изнасях доклад за феномена от Окуньово. Когато привърших, във фоайето ме заобиколи група от присъстващите и някой от тях внезапно спомена, че в ЕДИН ОТ ИНСТИТУТИТЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ ГРАД В НОВОСИБИРСК БИЛ СИНТЕЗИРАН КРИСТАЛ С УНИКАЛНИ КАЧЕСТВА И ФАНТАСТИЧНИ СПОСОБНОСТИ. ТОЙ ОБАЧЕ СЕ ОКАЗАЛ НЕПОТЪРСЕН ОТ НИКОГО И СКОРО... ИЗЧЕЗНАЛ ЗАЕДНО С ГЛАВНИЯ "ВИНОВНИК" ЗА СЪЗДАВАНЕТО МУ.
Така и не разбрах къде е изчезнал? Нека да се опитаме да отговорим на въпроса, възможно ли е създаването на изкуствен разум под формата на кристал. Очевидно е възможно, след като има уникални реликви на древните - кристални черепи!
Активен
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Юни 18, 2009, 14:05:58 »

"...Кварцовият череп има някакви странни качества.Понякога ненадейно, чувствителните хора виждат наоколо ярка аура, други долавят край него кисело-сладка миризма. От време на време започва да издава звуци като от звънчета или от едва чуващ се хор от човешки гласове. В негово присъствие у мнозина се събужда дарованието за предвиждане, появяват се реалистични видения. Кристалът усилва радиовълните и въздейства върху енергията на мисловните ни процеси. След "общуване" с него се наблюдават приливи ва вдъхновение, пред хората се открива тяхното предназначение на този свят, интелектът работи по-точно и по-бързо. Според легендите на индианците някога кристалните черепи били 12. Преданията на чероки казват, че всички точно съответстват на размерите на човешка глава и можели да "говорят" или да "пеят". Сказанията предават, че човешки бил само един от кристалните черепи, а останалите имали друга форма на разумни същества от нашата Вселена, контактували някога със земните обитатели и настроени приятелски към тях.
Индиянците-шамани мислят, че черепите са изработени в дълбоката древност, но отказват да назоват кой ги е направил. Казват, че всеки е подобен на холографски компютър, чиято памет съхранява въведената в него информация. В тях са скрити знанията за произхода на човека, както и за тайните страни на човешкия живот. Челепите са в състояние да излъчват мисълвълни, запечатани в тях от създателя им и сензитивните хорамогат да ги възприемат. Многобройни експериманти показват, че за това не е задължително черепът да се вижда. Достатъчно е да се погледне негова снимка, за да започне да се транслира заложената в него информация в човешкия мозък.
...
В легендите на чероки е казано, че ще настъпи денят, когато в Америка ще дойдат нови бели хора, но не дошлите да завоюват континента, а такива, които ще донесат доброта и светлина. Тогава всички говорещи черепи ще бъдат отново открити и събрани в общ кръг, за да стане колективното им знание достъпно за хората (Клуб Эра Водолея, 2000, №25).

...

Американски учени, поработили с кристалния череп...казват, че светът няма да научи тайната на толтеките, докато не бъде готов за нея, в противен случай знанията ще донесат вреда...Надникващите във вътрешността на този говорещ кристал виждат Земята в движение - исполински вулкани, разкъсващи континентите на части, черни, забулващи хоризонта кълба дим, вълни на Всемирен потор, поглъщащи стърчащите късове от континентите. те виждат в черепа своето минало и бъдеще, трънлимото бъдеще на цялото човечество. Мнозина чуват идващите от сияещия череп звуци, напомнящи печалното пеене от свещените санскритски текстове".

Кинематографите Крис Мортън и Чери-Луиза Томас, заинтересувани от тайната на кристалните черепи, предприемат собственото разследване, което ги отвежда в Канада при 87-год. старица Ан Каръл. Тя се смята за космическа пазителка на говорещия череп, оставен й в наследство от нейния баща археолог. Моли кинематографистите да задават само конкретни въпроси, тъй като кристалният оракул се държи като компютър и дава отговори само на точно формулирани въпроси. Предупреждава ги, че кристалната машина чете недобрите мисли... Намаляват светлината в стаята и светещият със собствена светлина кристал заговаря с меден глас: "Искате да научите произхода на тази вместимост, която се нарича кристален череп. Ще ви кажа, че е бил създаден преди много хиляди години от същества, които са по-развити интелектуално от вас. Тази вместимост съдържа разума на много и разума на един. Тя е създадена с използването на това, което наричате психично - придобила е сегашната си форма със силата на мисълта. Мислите и знанията са кристализирали в тази вместимост".
На въпроса защо вместимостта е получила точно формата на череп, гласът отговаря: "Тя е кристализирана, защото в "третото измерение" трябва да виждате, чувате, усещате. Черепът облегчава общуването на един мозък с друг, без това, което наричате личност. Но вие уважавате личността, главата - вместилището на мозъка. Затова тази форма на вместимостта се запазва в продължение на стотици хилядолетия". В съответствие с отговорите на кристала, този череп бил използван по време на езотерични церемонии в пирамидата на толтеките. Кристалният оракул споделя и това, че не е единственият, че ще бъдат открити и други "вместилища на ума", защото " на нито един човек и нито на един мозък не е дадено да знае всичко". Когато 13-те кристални черепа бъдат събрани заедно, събудилото се човечество ще стане пазител на удивителните знания на толтеките. На това обаче още далеч не му е дошло времето. Предчувствайки въпроса за днешното предназначение на кристалните черепи, звънкият отвъден глас произнася: "Вместимостта е получила тази форма, за да съдейства на разума на единството и да намали стремежа към обособяване. Стараем се да ви насадим концепцията за единството, но вашият мозък се стреми към обособяване. Стремежът ви към обособяване ще доведе до самоунищожаване, което ще се случи след глобална катастрофа в началото на 2013 година".
Говорещият кристал предсказва изместване на полюсите на планетата, повдигане на океанското равнище, изчезване на огромни територии и на държави, като показва в цвят и обем колко ужасно ще бъде това. От името на атлантите кристалният череп изрича: "На времето, много отдавна, когато разбрахме колко много са забравили основната цел на въплъщението във физичното измерение, че разумът на обособяването ще стане първа цел и че на Земята ще се случат огромни катастрофи, решихме да се върнем в нашето изконно измерение, но оставихме след себе си наследството на нашия мозък. Знаехме, че под бремето на нещастията, които ще се стоварят върху тази планета, ще попаднат и тези, на които ще се наложи да възстановят реинкарнационната памет, за да лекуват, дават съвети и обичат полуделия свят. Свят без знания е свят без надежда, в който управлява пожарът на разрушенията. Когато дойде времето и Земята излезе от оста си, задължение на всички, които търсят духовни знания, ще бъде да инструктират останалите. Ние сме тук, за да ви кажем, че има...ще има...и вече са ЗАПОЧНАЛИ ПРОМЕНИ В МАЙКАТА ЗЕМЯ. Ние ви молим да направите достояние на човечеството онова, което ще ви дадем с надеждата да ограничим това масово унищожение. Макар и дадеността да не може да се промени, резултатите може да се разпръснат".
Сега човечеството знае за 7 кристални черепа. Те се съхраняват в Британския музей, във вашингтонския музей на Смитсъновия институт, в парижкия музей "Трокадеро" и 4 - в частни колекции. Не е изключено някои от тях да са изкусни фалшификати, понеже не говорят, не светят и се чупят при изтънчените опити на учените.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #5 -: Юни 18, 2009, 14:06:37 »

...

Ето коментарите на ръководителя на информационно-аналитичния център "Неопознатото", кандидата на техническите науки Виталий Правдивцев: "В последно време все по.често се изказва хипотезата, че кристалните черепи някога са служили като своеобразни приемопредаватели, работещи в диапазона на психичните енергии и мисълобразите. И за тези "предаватели" не съществуват нито разстояния, нито времеви бариери. Предполага се също, че кристалните черепи били използвани за секретна връзка между Посветените на голямо разстояние един от друг - това ставало не само на различните земни континенти, но и на различни планети. Уверенията са, че черепите са в състояние да "работят" по същия начин и днес.
Екстрасенсът Стар Джонсън заявява, че с помощта на кристалния череп "Макс", той успял да влезе в телепатична връзка с извънземна цивилизация и че този череп предизвиква явлението КСЕНОГЛАСИЯ - говорене на непознати езици. Наистина по време на сеансите на "космическа връзка", Джонсън започва да говори на някакъв неизвестен език, което е записано на магнетофонни ленти. Уверява, че това е езикът, на който древните атланти общували с извънземни цивилизации.
През 1990 г. в Лас Вегас някой си Хосе Индикес, почтен и мтого богат господин, разказва една история на известния изследовател Джошуа Шапиро. На младини в развалините на древен град на маите намира кристален череп с гравирани неразбираеми символи върху него. Той пази находката цял живот и за него тя е вълшебен талисман. Индикес случайно открива необичайни качества на черепа - ако здраво бъде стиснат с ръце и ясно бъде формулирано желание, винаги го изпълнява. Сякаш някой във финия свят, след като получи "заявка", организира нейното изпълнение. Индикес постига в живота си всичко, което желае. Три години след разговора с Шапиро умира, а чудодейният череп тайнствено изчезва...Загадъчни видения в черепи, връзка с някакви същества от други измерения, информация, помощ "свише"... Тези открития, направени през ХХ век, подтикнаха учените по друг начин да погледнат на някои известни, но необяснени досега събития. Например, станалото през 1601год. във Франция, недалечот Марсилия, където, както съобщават хрониките, на градското гробище Екс ан Прованс, капеланът на архиепископа открива "неизвестен стъклен апарат, състоящ се от три куба; никой от присъстващите не знаел какво е това". Апаратът показва някакви непознати "гори, замъци, разноцветни дъги и други подобни неща".
...
На 14.10.1988 год. по канала Ел Би Ес (Лексингтън Броудкаст Сървис) е показан запис на интервю с двама непознаващи се служители на американските специални служби, криещи се под псевдонимите "Сокол" и "Кондор". И двамата твърдят, че по поръчение на правителството на САЩ са работили по програма, свързана с НЛО и пришълци. Тесен кръг от американското правителство дълги години контактуват с извънземни и вече съществуват някои представи за анатомичния строеж, психиката и техническите им възможности. Истинността на разказа е потвърдена от специално разследване, проведено след интервюто...Сега ще обърнем внимание само на един детайл, споменат между другото от "Сокол" - като инструмент за "далечно виждане" пришълците използват 8-стенен прозрачен кристал. Когато чуждоземец го държи на дланта си, във вътрешността на кристала се появяват чудни образи, те могат да бъдат пейзажи от родната му планета, както и картини от далечното минало на нашата Земя...Възможно ли е това?

...

Прав е Виталий Леонидович Правдивцев, че едва започваме да опознаваме тайната на чудодейните кристали.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #6 -: Юни 18, 2009, 14:07:38 »

Непрекъснато в главата ми се въртеше налудничава мисъл: животът на Земята е създаден с помощта на кристали! Опитвах се да я прогоня, но тя не ми даваше покой и буквално тероризилаше съзнанието ми.
Първо, все още не знам дали действително съществува Окуньовският Кристал? Напълно е възможно търсенията му да не доведат до нищо и всичко може да остане само една красива легенда, съчинена от "ясновидците".
Второ, би ли могло действително Кристалът да бъде доставен на Земята от Космоса? Ако той съществува, имам ли аз допуск до него? Може би съществува някой, който засега е в сянка? Ако кристалите са 13 и са в различни части на света, поне някаква информация за тях трябва да  се е запазила в легендите, преданията и митовете на народите по света. Където и да погледнеш, само въпроси.
Ще започнем с  въпроса могъл ли е Кристалът да бъде доставен на Земята от Космоса. Трябва да се каже, че такава вероятност не е изключена, понеже "в Тибет съществува древна легенда за камъка Чинтамани, който бил донесен на Земята от съзвездието Орион. посочено е дори времето - ІХ век пр.н.е. Крилатият кон Лунг Та, който има възможности да  пресича Вселената (не е ли това символ на космически кораб?), донесъл ковчеже с 4 свещени предмета, сред които бил и Чинтамани. Материалът на камъка от "друг свят"  и неговата "вътрешна горещина" има силно психично въздействие. С промяна на качествата си той чоже да предсказва бъдещи събития.
Най-голямата част от камъка от времето на появяването му на Земята се съхранява в кулата на Шамбала - легендарната обител на хималайските мъдлеци Махатма, но малки палчета от него се доставят понякога в определени пунктове на земнотото кълбо - или при настъпване на нова ера, или когато на дадено място трябва да се създаде нов цивилизационен център. Тези парчета са свързани чрез някакви енергии с камъка в кулата и могат да предават и получават информация. В преданията са споменати реални страни и исторически личности, които са владели временно фрагменти от камъка.
Шамбала се появява на географската карта в тибетската книга "Бон" преди 2000 години. В Индия тази тайнствена област се нарича Капала, а в Артай - Беловодие. В легендите се споменава, че там живеят велики мъдлеци - мъже и жени, чиито днания за света, природните закони, за миналото и бъдещето са необятни. Те живеят в общност, в която няма частна собственост. Винаги носят добро и се стремят да просветят хората.
В тази страна, скрита сред най-високите планини на Земята - Хималаите и Тибет, чиято по-голяма част се намира в подземни помещения, се допускат само Посветени - най-мъдрите и предани на човечеството хора. Легендите казват, че Махатма предават знанията си само на тях, тъй като хора с друга насоченост са неразумни и агресивни и могат да ги използват във вреда, като погубят и себе си и планетата.
Махатма владеят психичната енергия и други мощни енергии, които не са ни известни, но когато посещават хората, в стремежа си да не бъдат открити ги използват рядко. Тези енергии превръщат Шамбала в недостъпна и невидима. ("На грани невозможного", 2000, №12)
За отбелязване е, че "камъкът Чинтамани се споменава в многобройни предания, легенди, и поверия, както и в религиозни, и светски текстове, ръкописи и книги - и древни, и съвременни, особено с произход от Изтока. Прието е да се смята, че бил изрязан от черен минерал СЪС СВЕТЕЩИ ЖИЛКИ и отначало представлявал МНОГОСТЕН. В същото време се подчертава, че това изобщо не е камък от гледна точка на нашето разбиране на нещата и явленията. Учените не биха могли да го изследват всестранно, тъй като във възприеманото от човечеството пространствено-времево измерение той съществува ЧАСТИЧНО. Камъкът Чинтамани е повече от артефакт, т.е. изработен от накого обект - той е ключ за някаква условна врата, заключена от хората в безкрайно далечното минало. Според една от версиите, някога много отдавна камъкът БИЛ РАЗЧУПЕН НА ЧАСТИ (най-често споменават за 3 части), а в неотдавнашни времена една от тези части се намирала в уединен тибетски манастир, друга - м нюйоркския Музей по естествена история, трета - в загадъчния град Агарта.
Съществува южноамерикански вариант на преданието за камъка. Древна легенда гласи, че бог Твайра построил на остров сред езерото Титикака храм, за да съхранява там 3 свещени камъка Кала.
И мюсюлманите имат своя интерпретация на историята с камъка. Те много отдавна се кланят на 3 черни камъка, скрити в Кааба - древно светилище, край което впоследствие е построена Голямата джамия, или Бейт Уллах. С тези камъни са свързани няколко поверия, но във всяко от тях им се приписва ИЗВЪНЗЕМЕН произхоз. В мюсюлманското предание е казано, че първоначално камъните били бели, но после почернели, поглъщайки в себе си тъмните и злонамерени човешки помисли. В много древни ръкописи за камъка Чивтамани се говори като за "сияещ многостен" и се подчертава, че точно такава била първоначалната му форма. Арабски учен, известен под името Абдул ал Хазред, през ХVІІІ век пише за него в труда си "Китал ал Азиф". Камъкът Чинтамани се споменава и в един от източниците на ПОНАПЕАНСКИ език (един от неофициалните езици в Микронезия). Най-новото съобщение за камъка се отнася към средата на 20-те год. на ХХ век. В него е направен опит да се обявят причините фрагментите от камъка да бъдат наречени "ключове".
В будистнките вярвания фигурират "ОСЕМ БЕЗСМЪРТНИ". Те са 8 майстори, обитаващи вътрешността на планина на границата между Китай и Тибет. Градът, който в едни легенди се нарича Агарта, а в други Хси Уонг Му, според твърденията на мнозина също се намира под земята, недалеч от Лхаса - главният град на Тибет. Има редица не много достоверни съобщения за открити тунели, водещи към града, но най-убедителните сведения са на руския художник, учен, пътешественик и философ мистик Николай Константинович Рьорих. По време на неговите експедиции из Азия през 1-вото десетилетие на ХХ век, той чува за 8-те безсмъртни и за тяхната обител в планинските недра. От местен жител - водач научава, че във вътрешността на планинския масив Кун Лун има огромно образувание с високи сводове, където от праисторически времена се пазят несметни съкровища. Водачът споменава и за някакви тайнствени "сиви хора". Съществуват непотвърдени сведения, че през онези години настоятелят на ламаисткиа манастир Траси Лумпо, в знак на голямо уважение подаряма на Рьорих парченце от вълшебен камък с извънземен произход - от камъка Чинтамани. Според ламата - настоятел, камъкът бил доставен на Земята от планетната система Сириус. В един от старинните будистки текстове, се казва, че "когато синът на Слънцето се спуснал на Земята, за да обучи човечеството, от небето на Земята паднал щит, съдържащ цялата сила на света" ("НЛО", 2002, №24).
Да допуснем, че от легендата за камъка Чинтамани имаме косвено потвърждение за вероятността окуньовският Кристал да е бил доставен от глъбините на Космоса. Ще се опитаме да открием следите на другите Кристали. Точно тук достигаме до нещо мистично. Възможно е 13-те кристала да имат дубльори - 13 кристални черепа! Съвпадението явно не е случайно!






Активен
delfin
Гост
« Отговор #7 -: Юни 18, 2009, 14:08:24 »

"През ХVІІІ-ХХ век от недрата на Земята са извлечени гигантски парчета планински кристал и опушен кварц... Георозите от Кожимската проучвателна експедиция в Приполярен Урал, откриват раухтопаз с маса 1,5 тона. Планински кристал с маса 800 кг. се съхранява в Парижкия музей... Кристалите чист кварц, чиято основа е силициевият двуокис, се наричат "Владетел на царството на минералите"", "Вълшебен камък на маговете" или "Сол на Земята"...Кристалите, които са представители на Земята и Космоса, излъчват енергия с високи вибрации...Кристалите на кварца зоват хората да се изпълват с космическо съзнание, да вникват в други светове и пространства, намиращи се нагоре по спиралата...
В книгата си "Острови извън времето" Ървинг Томпсън пише:"Земна пирамида поддържала слънчев кристал на самия връх на кулата. В пирамидата имало трима върховни жреци. Енергията на кристалите водела до изригване на вулканите. Светлинен лъч свързвал слънчевия кристал с центъра на Земята. За върховния жрец той служел като фокус на всички звуци, светлинни и звукови лъчи".. "Кварцът е особен материал, молекулата му има формата на тетраедър и поражда своеобразен аналог на свръхенергийност на Земята, кщоято мигновено се разсейва, освещавайки бъдещата жива материя. Това отбелязва докторът на геологоминераложките науки от Киев Юрий Кононов. Кварцът е жизненосещ компонент на Земята.
Къде е границата между живата и неживата енергийна субстанция на материята? Тя преминава на биоенергийно равнище чрез свръхенергията на Земята и нейната плазма. Високоенергийната плазма е главният допълнителен заряд, необходим на кристала на кварца за зачеване на органични структури. За плазмата не съществуват граници на проникване, потенциалът й надвишава свръхмощните връзки на твърдите структури" (Ланда, В., Н. Глазкова. "Необъявленный визит", 2002, №10).
Ето и един стъписващ факт, даден в книгата на Евгений и Марина Голомолзини "На границата на новия свят":"...През 1837 г. е проведен опит, повторен по-късно в САЩ. Малък кристал е поставен във вода и към него е пуснато електричество. След 6 седмици по този кристал се появява нещо като гравировка, изобразяваща малко насекомо. След още 2 седмици рисунката става обемнна. А след още няколко седмици бръмбарчето започва...да се движи!"
Така че моята догадка за причастността на кристалите към създаването на живот на Земята, май не е толкова безумна. Според езотеричните представи, все повече и повече намиращи потвърждение в съвременните научни търсения, преди стотици милиони години, когато на Земята все още нямало органична форма на живот, с най-развита форма на съзнание бил класът на минералите, които са проявена форма на предбиологичен живот. Присъствието на съзнание в минералите е неоспорим факт. Още в далечната древност, жреците и маговете, използват някои минерали (скъпоценни и полускъпоценни камъни) за окултни и лечителски цели, като по определен начин съобщават специални (както биха го нарекли сега) програми, които се запомняли от минералите и били способни да се реализират на вибрационно равнище. Вибрационните излъчвания на минералите могат да оказват пряко въздействие върху човешкото съзнание на клетъчно равнище.
В основата на психичната дейност на минералите е паметта, която се формира и активизира под въздействието на външни вибрации. Това удивително качество на кристалите днес широко се използва при разработването на технологии за формиране базата на съвременните изчислителна техника и кибернетика.
Връзката на минералите с общото психовибрационно поле е посредством кристална решетка, която представлява функционален психовибрационен скелет на минерала, определящ неговата форма и обем на психична дейност. Той осъществява непосредствена (полева) връзка на съществата от физическия (плътноматериалния) план на съзнанието с общото психовибрационно поле. Морфологично, това може да се обособи във всеки жив организъм. В човешкия организъм тази роля изпълнява ретикуларна формация, която представлява специфични нервни клетки (неврони) с широко разклонена в най-различни посоки мрежа от излизащи от тях израстъци (аксони). Лишени от възможността самостоятелно и активно да взаимодействат с околния свят, минералите притежават инертен покой - покоя на камъка. Между класа на минералите и това, което наричаме най-прости живи същества (едноклетъчни растения и живи организми), съществува клас преходни същества (вируси, плазмиди и др.), имащи ограничена динамична памет и възможност да се реализират навън чрез възпроизвеждане на себеподобни, както и чрез специфична активност в строго установени граници за разлика от минералите, имащи вече динамично съзнание, което във вид на твърди програми със завидно постоянство се реализира в околния свят.
Има смисъл да се продължи екскурзията в областта на кристалите. Пак ще се насочим към статиите на Виталий Леонидович Правдивцев - журналист и учен.
"За механизма на възникване на виждането в кристалите засега може да се правят само хипотези. Ако се съди по всичко, информацията в кристала може да попадне по различни пътища, например да се проектира от самия човек. Руските учени - докторът на биологичните науки Пьотър Гаряев и кандидатът на техническите науки Георгий Тертишни доказват, че молекулите на ДНК, хромозомите и белтъците, подобно на лазерите, са в състояние да генерират т.нар. кохерентно излъчване. Нашите молекули са своеобразни биолазери, при тове с пренастройваща се дължина на вълната. Едновременно се проявяват и в ролята на приемни антени. Точно тези качества на ДНК осигуряват вълнов обмен на генетична информация в организма, значителна част от която, както предполагат учените, се съхранява в хромозомния апарат във вид на холограми. Това дава възможност всяка биологична клетка мигновено да знае какво се случва във всяко ъгълче на организма. Според учените, ДНК отговаря и за приемането на външна информация, благодарение на което човешкият организъм постоянно взаимодейства с полетата на други живи същества, предмети, Земята като цяло, звездите...Нещо повече - с помощта на тези ДНК-"антени", той може да влиза в екзобиологични контакти (с извънземни форми на живот) и да получава сведения от Информационното поле на Космоса. Може да се предположи, че особено ефективно това става в ИЗМЕНЕНО СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО. Има основания да се мисли, че тогава рязко нараства КОХЕРЕНТНОСТТА на излъчване на биологичните клетки, а следователно и съгласуваността на работата им.Благодарение на съгласуванея хор на на милиардите молекули на ДНК, приетите от тях "минихолограми" - извънредно слаби и почти неразличими в смущенията, многократно се усилват и се сливат в суперхолограма - шифрован образ на "картинка". Ако той се разкодира (а точно това най-вероятно се случва в нашия мозък), картината може да стане напълно различима. Така или приблизително така образите, получени от вътрешния свят на човека или Информационното поле на Космоса, стават достъпни за "вътрешното зрение". Ето откъде са виденията, разказващи за събития, отдалечени в пространството и времето, "реинкарнационни" пътешествия назад във вековете, ясновидство, интуитивни прозрения, "пророчески сънища"...
Целенасоченото и осъзнато потапяне във финия свят, най-добре става при тези, които владеят методите за влизане в изменено състояние на съзнанието - екстрасенси, магове, магьосници, контактьори, както и при онези, които умеят добре и продължително време да концентрират вниманието си. Дори при обикновените хора, тези способности могат да се усилят с помощта на кристали. Какъв е възможният механизъм?

Активен
delfin
Гост
« Отговор #8 -: Юни 18, 2009, 14:09:02 »

Не е изключено, когато внимателно се вглежда в кристалното кълбо, човек незабележимо за себе си да преминава в режим на изменено състояние на съзнанието - понишена кохерентност. В случая се идвършва формирането не само на вътрешни суперхолограми в мозъка, но и мощното им излъчване навън през най-главните "антени" на организма - очите и ЕПИФИЗАТА. Под въздействие на това излъчване атомите на кристала могат да променят положението си в кристалната решетка или енергийното си състояние. Така в кристала ще се осъществи запомняне на проектираната върху него суперхолограма. Колко дълга ще се пази в него - секунди или столетия, зависи от много фактори - от особеностите на "пазителя", от въздействието на други излъчвания върху кристала...
За да се "прояви" картината в кристала, съхранената в него холограма трябва да се облъчи със същите ("опорни") кохерентни вълни, както при записа. Това може да стане и след известно време и веднага - едновременно с проектирането на суперхолограмата. Тогава "авторът" на картинките ще види в кристала собствените си мисли - образи - генерирани от него самия или получени от външното информационно поле. На същите образи ще може да се полюбува и страничен зрител. Главното е той да може да влезе в необходимото (кохерентно) състояние. Това е само един от механизмите за поява на тайнствени видения в кристалите - картинно, проектираво от човека.
В кристала могат да попаднат образи и без участие на човека - непосредствено от информационното поле. За целта е необходимо този "уред" да е настроен на определена негова област. Причина за такава настройка може да бъде предварително външно въздействие върху кристала. В резултат на подобно "програмиране", той ще стане самостоятелен приемник на холограми "оттам". При облъчване на тези холограми с кохерентни вълни (изхождащи, в частност, от човека, който е до кристала) в дълбочина на кристала ще се "прояви" разшифрован образ - картинка, приета от финия свят. Колосалният информационен капацитет на кристалната решетка й дава възможност да фиксира ограмни обеми от най-разнообразни сведения, приети от информационното поле - от сценки от живота на древни индианци (в кристалните черепи), до здравословно състояние на хора, имали някога контакти с този кристал...
Холограхската хипотеза обяснява и други феномени, за които разказват очевидци. Например това, че размерите на образите във вътрешността на кристалите могат да са различни и дори да се променят в процеса на наблюдението. Теорията го допуска. Известно е, че ако към холограмата се насочи излъчване, различно по дължина на вълната от използваното при записа, възстановеното изображение ще изглежда по-голямо или по-малко от записаното. Ако разчитащата вълна бъде по-дълга от използваната при записа, обектът ще се увеличи. На този принцип се основава ХОЛОГРАФСКАТА МИКРОСКОПИЯ. Тъй като по време на концентриране на вниманието си човек неволно пренастройва честотата на настройката на своите молекули на ДНК, променят се и характеристиките на изходящото от него кохерентно излъчване. Точно с това може да се обясви едно загадъчно ямление - когато у "гадателя" се появява желание по-добре да разглежда в кристала холографския образ, той като че ли сам се приближава и се увеличава по размери.
Фактите и феномените, с които и днес продължават да се сблъскват изследователите, само укрепват мисълта, че кресталите имат някаква информационни качества, които все още предстои да бъдат открити" ("Совершенно секретно", 2002, №4).
Ено възгледа на Виталий Правдивцев за т.нар. ТРЕТО ОКО. "Първи в индийските легенди за "третото око" - "окото на въображението и мечтата", вярват английски и немски учени. През 80-те г. на ХІХ век те предлагат хипотезата за наличие у хората на такова "трето око" като у примитивните влечуги. При човека то с времето било влязло навътре в черепа. Тази идея не е мъртва и сега се изказва мнението, че този загадъчен орган всъщност е шишаркоподобната жлеза (епифизата) - малсо, колкото грахово зърно, крушовидно образувание с червено-кафяв цвят, намиращо се пред малкия мозък.
Учените материалисти смятат, че въздействието на епифизата върху психиката се ограничава с косвеното й влияние върху изработването на серотонин. Сред тях има и такива, които изтъкват и специални качества на този тайнствен орган. Мнението им, че "третото око" - "антената", която придава на човека екстрасенсни качества, е в състояние да възприема и излъчва фина енергия - да "вижда" ставащото извън организма и вътре в него.
Новото е добре забравено старо. За наличието и функциите на този тайнствен орган се досеща още Леонардо да Винчи (1452-1519). Той е убеден, че в главата на човека има особена сферична зона, в която се разполага душата - органът, който отговаря за общуването с Бога. Дали пак големият мислител не  се е приближил плътно до разгадаването на предназначението на епифизата? Нима не говорят за това изследванията от последните години? Известно е, че в епифизата се съдържат т.нар. МОЗЪЧЕН ПЯСЪК (acervulus cerebralis) - минерални телца със сферична форма и размери от частица от милиметъра до 2 мм.И макар всички хора да го имат по рождение, учените засега не знаят за какво е необходим. Съществуват обаче много интересни хипотези. Например рентгеноструктурният анализ фиксира в "песъчинките" наличие на някакви силициевосъдържащи КРИСТАЛНИ структури. При опитите се проявяват необичайни информоционни качества на "мозъчния пясък" - в неговите микрокристали се съдържа холографска информоция за целия човешки организъм. Това подволява да се предположи, че "кристалите" на епифизата са носители на холограми и образуват главния център на човешкия организъм, определящ ритъма на пространственовремевото му съществуване. Както смята докторът на биологичните науки А. Паничев и докторът на техническите науки А. Тулков, синхронизацията на този център се осъществява не без участието на външни "излъчвания на електромагнитната природа, разпространяващи се мигновено от редица космически обекти" (Слънцето, Луната, рпланените от Слънчевата система...). Учените са на мнение, че основното, фундаменталното качество на квазикристалите на епифизата е "способността "да се притегля" от пространството в момента на оплодотворяването...полевата съставяща (полевият фантом) (всъщност "душата") и да се задейства процесът на материализацията й във веществен план". Епифизата не дава покой на изследователите. В опитите си да открият нейното предназначение, някои от тях обръщат внимание на учудващата подвижност на този тайнствен орган, който е в състояние да се върти подобно на око. Дори се заговаря за пряко сходство на шишаркоподобната жлеза с очната ябълка, тъй като тя също има леща и рецептори за възприемане на цветове. Аргументирайки хипотезата си, изследователите обръщат внимание, че дейността на тази жлеза до галяма степен се стимулира от светлинните сигнали, постъпващи от очите. Изказват мнение, че за хилядолетия бездействие епифизата значително е намаляла по размери, а някога е била (в бъдеще пак ще стане) голяма като едра вишна. Търсят, правят догадки..." ("Совершенно секретно", 2002, №2).

ИЗВЕСТНОТО СЕГА Е, ЧЕ ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК Е ОРГАНИЗИРАН ПО ОСОБЕН НАЧИН ТЕЧЕН КРИСТАЛ!
Активен
delfin
Гост
« Отговор #9 -: Юни 18, 2009, 14:09:43 »

Вълнуващо определение за кристала дава немският минералог Марсел Фогел:"Кристалът е неутрален обект, чиято вътрешна структура се отличава със съвършенство и равновесие. Ако той бъде обработен до определена форма и човешкото съзнание влезе в контакт с неговото структурно съвършенство, кристалът ще започне да изпуска вибрации, разширяващи и повишаващи силата на съзнанието на човека, владеещ кристала".
...
Спомнете си, че Едгар Кейси в своите ЧЕТЕНИЯ сочи, че атлантите с помощта на кристали можели да се подмладяват и така да си удължават живота до 1000 и повече години. Спомнете си и това, че насън били правени немалко големи открития. Както съобщава вестник "Труд" (Не българският,  (бележката е от мен, хадзапи)), башкирският фермер Радик Богданов видял насън "устройство за подмладяване"...
Огромният кристал с изумруден цвят излъчвал тайнствена енергия, която заличавала бръчките, изпъвала кожата, давала усещането за лекота в цялото тяло - изобщо дарявала щастие.
През есента на предишната година Радик Богданов, който между другото на времето завършва военно училище, се захваща да прави сметки. Не било сложно да се създадат видените насън кристали, но бившият инженер си поставя за цел да усили действието на "полезното излъчване". В резултат стига до извода, че най-добре отделните пирамидки с шестостенна основа ще работят, ако бъдат събрани заедно във вид на кълбо. Точно в центъра на необичайната конструкция ще се наблюдава максимален ефект. Половин година отива за експерименти. Възникват проблеми с материалите за "подмладяващото кълбо" в башкирската затънтеност - село Язиково. Затова изобретателят решава да не се хвърля направо в мащабни начинания и пирамидки от чист кристал, а да мине с обикновен картон и колофон. Къртовският многомесечен труд за залепване на хартията по строго определени правила, просмукването на всичко това с дървесна смола завършват със създаването едновременно на 2 експериментални модела с радиус приблизително 25 см. Самият изобретател забелязва веднага необичайните качества на конструкцията. Всичко е почти като в онзи сън. След като трезво размисля, че мнението му ще бъде пристрастно, провежда първия "независим експеримент". Без обяснения занася своето чудно кълбо при местна лечителка. Жената екстрасенс от Язиково с опасение хвърля поглед към загадъчната конструкция:"От него лъха жар, като от котел на парен локомотив, дори кожата ми пощипва". "Кълбата" на Богданов действат и при други негови съселяни. Едни ги кара на сън, други ги хвърля в жар и им затулва ушите. При трети висящата на конец от тавана конструкция неочаквано започва да се върти, като на различните хора реагира не само с различна ъглова скорост, но и с посока на въртене. След няколко дни подобно мъздействие най-често се подобряват сънят, самочувствието, настроението...
Поиграл си до насите с изобретението в къщи, Радик Богданов решава да го покаже на учените. Отначало не приемат сериозно "селският Кулибин". По неговите думи само в Подмосковието физици от корпорация "Съюз на технологии" не само го изслушват, но и се убеждават в необичайните качества на неговата конструкция и му издават сертификат. Според учените, във вътрешността на картоненото кълбо действително се създава някаква енергия - там е разполагана колба с наситен разтвор на готварска сол и няколко частички калиев перманганат. При обикновени условия той равномерно оцветява целият разтвор, а вътрешността на кълбото се опитва да се събере в малко кълбо! Никой не може да обясни как става това. Опитът се повтаря нееднократно - резултатът е един и същ. Учените са учудени и от самата конструкция на кълбото, която фермерът от Язиково буквално е направил "на коляно". Заложените в малката "капсула" инженерни решения са толкова необичайни и интересни, че те напълномогат да се използват например за строителство на ... космически станции.
Днес Радик Богданов вече него интересуват тези модели. Той се е насочел към съоръжение с диаметър 30 метра, което ще се състои от 2 сфери, поставени една в друга. Според изобретателя формата на конструкцията ще напомня "килийки на оси", а резонансът между двете повърхности трябва да твори истински чудеса.
Радик Богданов е сигурен, че във вътрешността на сполучлива конструкция дори трябва да се вижда някакво светене. Точно то трябва да се съвмести със слънчевия сплит, за да настъпи подмладяване...

Загадките и тайните на кристалите не приключват с това. Говорихме за кристали, доставени от  далечни планети на Космоса, но понякога те самите долитат от глъбините на Вселената и озадачават учените с невероятните си качества.
"Южноафрикански астрономи неотдавна са засекли падането на голям метеорит. Полетът му в атмосферата бил съпроводен със странно светене - отначало бяло-червено, после лилаво, а пред самото падане - яркозелено. Открили и извадили от земята "камъчето" с маса 80 тона. Въпреки очакванията, то се оказало незасегнато от топене и съдържало многобройни впръсквания от прозрачни кристали. Размерите им били от грахово зърно до орех. Когато се опитали да изучат тези "зрънца", започнало необяснимото - не успели да раздробят кристалите дори с помощта на многотонна преса. Лазерен лъч и волтова дъга не променили структурата им. Диамантен резец не оставил по повърхността им и най-малка драскотина. Потопени във флуороводородна киселина и "царска вода", космическите пришълци не променяли външния си вид. Те устоявали дори на въздействието на тежък и свръхтежък водород (диутерий и тритий). Като че ли на нашата планета за тях не съществувала агресивна среда, заключава южноафриканския вестник "Стар". Загадката на възникването и строежа на свръхздравите кристали се изучава" ("На грани невозможного", 1998, №10).
Активен
delfin
Гост
« Отговор #10 -: Юни 18, 2009, 14:11:14 »

"През 1985 г. учени от Изследованелския център в Еймс съобщили, че глината има уникалната способност да трансформира енергия. Освен това физикохимикът Ърмин Уейс от Мюнхенския университет наблюдавал по време на експерименти ефект на РАЗМНОЖАВАНЕ НА КРИСТАЛИ на глина от "родителски кристал" и доре тяхната "еволюция".
От този експеримент ясно се вижда, че кристалът живее! "да вземем например кристалната броня на Земята - олицетворение на закостенялост, инертност и неподвижност. Нима не са достойни за учудване нарастването на минералния кристал за сметка на елементи на средата, неговата способност за регенерация? Това не е просто увеличаване броя на свързаните атоми, а такъв геометричен  и по същество самоорганизиращ се процес, който трябва да включва условието за постоянна репродукция на зададен тип структурно построение. Студени и безчувствени на вид, кристалите се раждат, живеят и умират. Водят борба за съществуване, усвояват пространство, изместват се и се изяждат взаимно. Те се изморяват и почиват, като при това издават звуци. Присъщи са им процесите на размножаване, хранене (поглъщане), съзидаване и разрушаване, обмяна на вещества, чувствителност и раздразнителност, които са така характерни за живи организми. Това означава, че във функционирането на кристала е въплътен първообразът на механизма на информационното управление4 ("Природа и человек", 2001, №10).
Акад. Ферсмат, голям авторитет в областта на кристалите, винаги говори за тях като за живи същества! Като потвърждение, може да се приведе следният факт - геолог случайно наранява с чукчето си кристал каменна сол, а когато след няколко години го вади от колекцията си, не открива нищо такова. Кристалът се е самоизлекувал!
"Служителят на известната компютърна фирма Ай Би Ем Марсел Фогел посвещава около 30 год. от живота си на изследването на кристалите луминофори, използвани в цветните телевизори. Наблюдавайки течни луминофори, той открива поразително явление. Само ученият да помисли за някакъв конкретен предмет и да проектира мисълта си върху кристала, и той приема замислената форма! Фогел смята, че енергията на мислите е в състояние да предизвиква трептения, които въздействат върху материалния обект. Според екстрасенси кристалите могат да възприемат и ...музикални произведения!
Известната американска изследователка Лиз Симпсън в книгата си "Лечение с кристали" (Москва, 1998) споменава за нещо известно на древните:"...Някои учени твърдят, че неорганичните кристали, луминосиликатите, които повтарят самите себе си, били модел, шаблон, по който се формирали молекулите на РНК и ДНК". Тук тя прави немаловажният извод: "За трите изминали столетия на господство на механистичната наука, ние сме свикнали да пренебрегваме всичко непобиращо се в общоприетите представи, които сомо отчасти обясняват човешкото съществуване. За щастие, наричаното някога езотерично - тайно, мистично, постепенно намира признание сред новото поколение учени". По нататък Симпсън говори за уникалната нанотехнология. С нейна помощ учените в бъдеще се готвят да конструират кристални решетки, като се придържат към строго разположение на всеки атом. "Това води до такава точност при производството на някои изделия, която преди е била немислима.
Нанотехнологиите откриват широки перспективи пред много производства, включително създаването на самолети. Един от проектите е да се изработи самолет от материали, подобни на диаманта. Той ще се окаже сто пъти по-лек и едновременно сто пъти по-здрав от съвременния...Началото на новото хилядолетие е възможно да даде простор на диамантения век!".
Удивителното е, че нашите древни предци... са владеели нанотехнологията! "В Източен Урал има една малка река - Нарада. В нач. на 90-те дошли геолози, за да търсят находища на злато. На дълбочина от 3 до 15 метра открили необичайни предмети. Предимно спираловидни, най-големите достигали 3 см., а най-малките - 0,003 мм.! След като предметите са намерени в слоеве, отнасящи се към периода отпреди 20 000 до 320 000 год., предположили, че са създадени не по-късно от преди 20 000 г.
Спираловидните находки представлявали уникални съчетания на волфрам и молибден. Тези метали се отличават с високи здравина и температура на топене и днес се използват като добавки към сплави, използвани за обработване на особено онговорни детайли. след точни измервания под микрискип станало ясво, че микроскопичните спирали са създадени с отчитане на златното сечение, на което се приписва божествен произход... Не по-малко поразителна била и отличната запазеност на находките, макар да били престояли в земята много хилядолетия" ("НЛО", 1998, №6).
Слебристият летателен обект (с надписи на санскрит), открит от археолога В. Хвойко през 1917 г. по време на разкопки в Киев, е създаден от древните с използване на нанотехнология.
"Швейцарският психоаналитик Карл Юнг вярва, че върху подсазнанието влияят определени участъци от земната повърхност, като той нарича това явление "психична локализация".
Тази своего рода матрица на космическа енергия през 1973 г. става обект на изучаване от трима руски изследователи - историк, строителен инженер и специалист в областта на електрониката. Върху изображение на земното кълбо е наложена решетка от линии на електромагнитни полета, деляща повърхността на Земята на два типа геометрични тела - икосаедър и додекаедър. Те са открити в природни кристали и влизат сред Платоновите тела, смятани в Древна Гърция за ключ към разбирането на природата на универсума. Разположението на енергийните линии би могло да обясни природни явления, като зона на високо и ниско налягане, магнитни аномалии, миграционни пътища на животните.

АКО СЕ НАЛОЖИ ЕНЕРГИЙНАТА МРЕЖА НА ИКОСАЕДЪРА-ДОДЕКАЕДЪРА ВЪРХУ ПОВЪРХНОСТТА НА ЗЕМЯТЯ, ЩЕ СТАНЕ ЯСНО, ЧЕ ЪГЛИТЕ НА ТОВО ГЕОМЕТРИЧНО ТЯЛО СЪВПАДАТ С МЕСТАТА НА РАЖДАНЕ НА ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ И ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАМЕУТНИЦИ КАТО ГОЛЕМИТЕ ПИРАМИДИ В ГИЗА, КАМЕННИТЕ ГЛАВИ НА ОСТРОВ ПАСХА И КРЕПОСТТА МАЧУ ПИКЧУ В ПЕРУ.

В някои публикации тези точки, тези силови центрове се уподобяват на чакрите в човешкото тяло, местата на съсредоточаване на фина енергия, точките, в които се кръстосват (пресичат) каналите (енергиите) Ци".

Кристална структура имат не само човекът и Земята, но и ...Слънцето! К. Леонтиев в статията си "Лъчезарният кристал на Атлантида" отбелязва: "Пример за екологично чист, високоефективен и неизменно сияещ електронен кристал е нашето Слънце". Достоверността на слънчевия кристал се потвърждава от цяла съвкупност ясни и лесно проверими факти, които създават чудна музикална хармония. Теоретичните публикации по въпроса са извънредно сложни, но благодарение на откритата от Айнщайн аналогия между фотони и фонони (светлина и звук) е възможно и много по-просто излагане на тази музикална електронна теория.
През 1990 г. в Амстердам на Осмата обща конференция на Европейското дружество на физиците е направено съобщението "Прилагане принципите на класическата физика и на теорията на потлинното поглъщане и топлинното излъчване". Формулировката е разбираема само за специалистите, но изводите от това съобщение са прости и много интересни. Оказва се, че разстоянието между съседните частички на слънчевата субстанция е равно на учетворената стойност на дължината на вълната на електрона! И на това разстояние "не се разполага" нито един от химическите елементи - водород, хелий, желязо, сребро - нищо. Това означава, че "тялото" на Слънцето не е газово кълбо ("Наука и религия", 2001, №2).

Попаднах на публикация, в която се съобщаваше, че астрономите били открили в Космоса... пееща звезда, но не й повярвах. А е трябвало! Кристалната структура на звездите изцяло обяснява тяхната музикалност. Неслучайно древните хиперборейци и египтяни пеят химни, обърнати към Слънцето, което почитат като бог Ра. Мисля, че Слънцето ги е "чувало", понеже предаването на звук и текст вървяло едновременно, посредством мисълта, която се разпространява митновено в пространството! То не само ги чувало, но и отговаряло! С помощта на Слънцето те можели да управляват оста на Земята, времето и да отклоняват бедата, идваща от Космоса.

На Московските Зигелевски четения през ноември 2000 г. един от учените демонстрира видеоснимки от 11 август 1999 г., правени в момент на слънчевото затъмнение. Видеозаписът доста ясно фиксира излитане от недрата на Слънцето на вретеобразен НЛО. Когато докладчикът коментира тези кадри, без сянка на съмнение констатира: "На Слънцето съществува живот...". Ако на Слънцето действително съществува живот, той, естествено, няма биологична, а по-скоро плазмена форма.

Интересното е, че под диктовките в книгата "Тайната на Храма на Хануман" най-често стои подписът "слънчеви хора". В края на юли 2000 г. група морски поклонници близо до Окуньово успяват два пъти да фотографират (невидим за окото) енергиен елипсоид (плазмоид?) с ярсо изразена клетъчна (кристална) структура.

Животът на Земята изцяло зависи от Слънцето. Помислете си какво бихте правили без него. Затова е крайно необходимо да се възстанови връзката между човечеството и Слънцето! Още повече, че на него в последно време стават някои промени, които не са отбелязани преди. А. Дмитриев в книгата си "Промените в Слънчевата система и на планетата Земя" не без тревога казва, че "на повърхността на Слънцето започват да се развиват необичайни процеси, наречени "торнадо на Слънцето", започват да се получават хелиосеизмични явления (слънцетресения!).
На 11-12 май 1999 г. Слънцето прекратява корпусколарния поток от своята повърхност и слънчевият вятър намалява с 98% (!). Това предизвиква редица нови състояния в магнитосферата на Земята - изчезва радиационният слой, тъй като границите на магнитосферата "отскачат" от Земята на 380 000 км. (вместо на 50 000 - 60 000); електронният поток откъм Слънцето предизвиква в Северното полукълбо не само огромно полярно сияние, но и мощно рентгеново излъчване. Много физици започват да се опасяват, че Слънцето може да осъществи суперизбухване, което да доведе до йонизация на цялата атмосфера и преобразуване на магнитосферата. Характерна е "начупеността" на протичането нана 23 слънчев цикъл, при който почти спокойните дни се сменят с рекордни стойности на образуване на петна, избухвания и т.н.".
До какво може да доведе това, не е трудно да се досетим (до глобална катастрофа). Трябва винаги да се помни, че "катастрофата" не е толкова вследствие на протичащите процеси, колкото на пълното разбиране от човечеството на собствената му роля и на влиянието му върху слънчево-земните и слънчево-планетарните връзки, а следователно и върху състоянието на собствената планета...". Тъй като "Земята придобива допълнителна неустойчивост за сметка на отромния техногенен натиск, преди всичко върху електромагнитния й скелет, посредством влиянието върху електромагнитната съставяща на Земята човечеството фактически влияе върху цялата Слънчева система. Ако това влияние не е осъзнато, то е неконтролируемо и крайно опасно".
Активен
delfin
Гост
« Отговор #11 -: Юни 18, 2009, 14:29:14 »

"Бих искал да попитам за нещо друго, не така отдалечено в миналото, а в настоящето, за днешна Б-я и т.нар. "Царичина дупка". Обществена тайна е, че до село Царичина, Софийско, по данни на наши екстрасенси, в дълбоко подземие се съхранявала тайна документация за секретни технологии на летателна техника, оставена от извънземна цивилизация. Изветно е, че при пълна секретност на операцията през 1990 г. военните отцепили района до селото и в продължение на две год. извършвали разкопки. Разкопали земята и открили тунел с височина около 1,30 м. и дължина 185 м. с надписи по стените, които не могли да разчетат. Достигнали до 64 м. дълбочина и не могли да продължат ,защото на участниците в разкопките им прилошавало и те били прекратени, а дупката засипана с тонове бетон. За това, което е намерено в "дупката" все още се мълчи. Споменава се за неразгадаемо писмо по стените на подземието и че Царичина дупка е била земна лаборатория на извънземни, в която са разработвани модели на земен растителен и животински свят. Говори се, че най-интересната находка се намирала в края на подземието, където малцина са успели да достигнат и да видят нещо като капсула с размери 120 м. в диаметър и 60 м. височина. Вътре в нея на платформа се откроява фигура, приличаща на космонавт. Военните извадили от това подземие някакви предмети, между които фигура на орел и блестяща метална топка. Цялата дейност по експеримента е дълбоко засекретена.

- Дори да продължат разкопките няма да стигнат до никъде - с недоволство в гласа каза Учителят. - Да, екстрасенсите са получили информация за мястото на това съоръжение, но техните информации не водят към добро... Не забравяй, не всяка получена информация е за добро на човечеството. Важно е кой подава информацията и с каква цел... В действителност, там, долу, под земята в "Царичина дупка" има законсервирани хилядолетни останки... Кристален човешки скелет... - матрица за произхода му... Мога да уточня така, всичко от което е изградено и съставено човешкото тяло... Още, уреди и инструкции... Но не от извънземни, а от децата на Атлантида в древността. Уредите или основното съоръжение в подземието, наравно по значимост с матрицата е многостенен кристал, непознат по състав на нашата наука. Височината му е около 3 м., излъчва определени вълни към Слънцето, Луната, планетите и звездите... КРИСТАЛЪТ ПАЗИ Б-Я ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ... Някой е искал да бъде изваден... Да бъде нарушена структурата или замърсена средата около него, разчитайки на човешката глупост. Запомни, НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ДОСТИГНЕ ДО НЕГО. Радиацията от излъчването му ще убие всяко живо същество...- спря за миг и добави: - ТЕ няма да си позволят... Прекалено рано е. А военните постъпиха правилно. Взеха, каквото им се позволи и наляха бетона. Да се проникне занапред през бетона е невъзможна. КРИСТАЛЪТ Е МОНТИРАН ПО ВРЕМЕ НА ИЗСИЧАНЕ НА КОННИКА (Мадарския).

Милан Миланов - "Тайните подземия на България"
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Кристалите
Минерални и скъпоценни камъни
Nirvana 1 1431 Последна<br />публикация Април 27, 2010, 11:31:56
от Аэ съм
Очистване на скъпоценните камъни и кристалите
Минерални и скъпоценни камъни
Слънчев лъч 1 4517 Последна<br />публикация Декември 30, 2012, 19:49:52
от Свързан
Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Изработка на сайт | Психолог  © Copyright