Духовно развитие

          

Анкета
Въпрос: Трябва ли да се премахне егото или трябва да се развива в положителен аспект?
Трябва да се развива в положителен аспект. - 48 (76.2%)
Трябва да се отстрани. - 15 (23.8%)
Общ брой гласове: 53

Страници:  1 2 3 [4] 5   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Его?  (Прочетена 8549 пъти)
tonybadams
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 10

« Отговор #45 -: Юни 25, 2010, 23:29:55 »

Връзката его-Дух дава смисъла !
АКО егото се идентифицира за Духа ,тогава духа за какво се мисли ?
Активен
giti
Гост
« Отговор #46 -: Октомври 14, 2010, 19:30:36 »

Тази така хубава тема и анкета прашасва във форума Сълзи И вместо тук да се пише, се пръкват нови теми с тази тематика... отмива се съдържанието на форума Сълзи Сълзи Сълзи един прекрасен текст на Ошо и хубавите въпроси зададени от съфорумците са зарити и забравени....
Еее... дано сега успея да отупам прахтта, разкъсам пайжините на забравата и ви върна към темата, за да поразсъждаваме малко!
Цитат
Еволюцията всъщност е себепознаване. Фалшивото его е рака на днешната цивилизация, на планетата Земя. Дали ще открием отново изгубената си истинска същност, която ще ни донесе свободата, или ще продължим да робуваме на паразита на фалшивото си его, докато не изчезнем като вид? Киматика е отличен филм , който се опитва да посочи основните причини за погрешния път на човечеството, който е довел до дизбаланс между планетата и природата на човека.
http://www.vedahouse.bg/
Активен
giti
Гост
« Отговор #47 -: Октомври 14, 2010, 20:00:41 »

как да окуражим доверието на детето в себе си, без да раздуваме егото му  


"Да правиш комплименти е изкуство. Изисква деликатност и усет. Само когато детето има истинска нужда от тях ли трябва да ги правим или фалшивата самоувереност, която му изграждаме, няма да му навреди в крайно индивидуалистичното ни общество?
 
Още с първите му крачки, подскачаме от радост и го окуражаваме. Аплодираме подвизите му, колкото и да са обикновени. Хвалим го пред приятелите си в негово присъствие. Рискуваме ли, така детето ни да порасне като егоцентрична личност или напротив, му помагаме да стане уравновесен и уверен в себе си човек? Психиатрите смятат, че егото трябва да се окуражава. Липсата на его, на доверие в себе си, може да е извор на големи страдания. Да се предпазва Азът, да се избягва унижението и предателството е фундаментално във възпитанието на детето."
 

Oще по темата тук: http://www.self-help.bg/tema-na-broia/moeto-ego-i-az/145-kak-da-okurajim-doverieto-na-deteto-v-sebe-si-bez-da-razduvame-egoto-mu.html
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #48 -: Октомври 14, 2010, 20:22:36 »

Природата на човека е любовта, но тази която е истинска, а не нейни копия от рода на "ако ти ме обичаш ще направиш това и онова". Просто егото е нещо като себеотричане и глупаво втълпяване, че не сме перфектни и, че имаме дефекти и трябва да се променяме според вкуса на този или онзи, а май трябва да оставим това и просто (колкото и клиширано да звучи) си позволим на себе си и другите да бъдят такива каквито пожелаят и всички казват "да така е", но после старата песен на нов глас. "Трябва да правиш това, а не онова", всякаш вървим по неписани правила за поведение, но единственото правило е, че няма правила. Мисля, че трябва да се отпуснем и да не мислим как да се държим, а просто да действаме, така както ни харесва разбира се без това да вреди на някого . Егото изчезва в  този момент в който започнем да действаме осъзнато и слушаме своята интуиция която ни подсказва кой е за нас и кой не. Чуствата не грешат.
Активен
giti
Гост
« Отговор #49 -: Октомври 14, 2010, 20:28:49 »

ЕГО-ПСИХОЛОГИЯ И СВЪРЗАНИТЕ С НЕЯ НАПРАВЛЕНИЯ
В ТЕОРИЯТА НА ЛИЧНОСТТА
Ерик Ериксон, Ерих Фром, Карен Хорни


Ерик Ериксон (1902-1994)
 
     Роден през 1902 в Германия. Не е получил формално висше образование. Макар, че е бил посредствен студент, Ериксон усилено е изучавал история и изкуства. През 1927 г. се присъединява към психоаналитичната школа на Анна Фройд във Виена. От 1927 до 1933 г. изучава психоанализа под ръководството на Анна Фройд, което се явява неговото единствено формално академично образование, ако не се счита свидетелството на видната Асоциация на учителите на името на Мария Монтесори във Виена. В 1936 г. Ериксон е приет за преподавател в медицинското училище на Йелския университет. През 1939 г. предприема експедиция в Южна Дакота за наблюдение на възпитанието на децата на индианци от племето сиу. Това изследване породило интереса на Ериксон към изучаване на влиянието на културата за развитие на децата. По-късно ученият се отправя към Калифорния, където се занимава с аналитична работа с деца, антропология и история. През 1942 г. е професор по психология в университета Беркли, Калифорния. Ериксон работи в частен център за възстановяване и терапия на подрастващи с психиатрични проблеми, отделя много време за своята схема за жизнения цикъл на човека, изучавайки известни исторически личности и американски деца. До смъртта си (1941 г.) Ериксон продължава активна дейност в Център Ериксон в Кембридж, щат Месачузетс.

Его-психологията - резултат от развитието на психоанализата
   
Теоретичните формулировки на Ериксон касаят изключително развитието на его-то. Ученият неизменно е настоявал, че неговите идеи не стоят далеч от систематичното развитие в концепциите на Фройд за психосексуалното развитие. Ериксон решително се разграничава от класическата психоанализа в четири пункта: 1) решително се акцентира на ид и его, които самият Фройд частично е признавал в последните години на своята научна кариера. Его-то съставлява основата в поведението и функционирането на човека. Ериксон го разпознава като автономна структура на личността, основа за социалната адаптация; 2) Ериксон развива нов възглед за индивидуалните взаимоотношения с родителите и културния контекст на развитие на семейството (не родителското влияние по Фройд за формиране на личността, а историческите условия, влияещи формирането); 3) теорията на развитието на его-то обхваща цялото жизнено пространство на индивида, докато Фройд ограничава до влиянието на ранните детски преживявания и не отделя внимание на развитието след гениталния стадий; 4) различно е разбирането на Фройд и Ериксон за психосексуалните конфликти. Целта на Фройд е разкритие на същността и особеностите на влияние на личността на несъзнаваното и обяснението как раннта травма може да допринесе до патология в зрелостта. Ериксон обратно, вижда своята задача в привличане на вниманието към способностите на човека да преодолява жизнените трудности в психосоциалните стадии на развитие.

Основен епигенетичен принцип, според Ериксон

Централен за ериксоновата теория за развитието се явява разбирането, че в продължение на годините човек преминава през няколко универсални стадии, валидни за човечеството. Процесът на развитие на тези стадии серегулира в съответствие с епигенетическия принцип на съзряването. Ериксон разбира този принцип по следния начин:
     Личността се развива на степени, с преходи от една степен към друга. Тя има готовност да следва по-висок ръст на развитие, разширяване на осъзнавания социален кръгозор и радиус на социални взаимодействия.
     Обществото е устроено по начин, че развитието на социалните възможности на човека да се приемат одобряващо. То се стреми към съхраняване на тези тенденции, като подържа последователността на развитие.

Психосоциални стадии на развитие по Е. Ериксон

Ериксон приема, че развитието на личността продължава през целия живот. Неговия анализ на социализацията най-добре се представя с помощта на описание на особеностите на осем стадия на психосоциално развитие:

    >  Младенчество: базисно доверие - базисно недоверие
Първият психосоциален стадий съответства на оралния стадий по Фройд и обхваща първата година от живота на детето. Важно значение за формиране на здрава личност се явява чувството на доверие (увереност). Младенецът, у който има развито базално чувство за "вътрешна определеност", възприема социалния свят като безопасно, стабилно място за живот, а хората като надеждни. Това чувство се осъзнава частично в периода на младенчество и зависи от качеството на получавана майчина грижа, но не от проявена родителска нежност. По-скоро се свързва със способността на майката да предаде на детето си чувство на постоянство, познатост и тъждественост на преживяванията. Подобно поведение се наблюдава, когато младенецът може да понесе отсъствието на майката без необичайно страдание и тревога по повод на отделянето.
     Въпросът за причините на първата важна психологична криза е подробно анализиран от Ериксон. Той свързва тази криза с качеството на майчинското отделяне от детето. Причина за кризата се явява ненадеждност, несъстоятелност на майката и отхвърлянето на детето. Това причинява у него страх, подозрителност и опасение за своето благополучие. Ериксон приема, че чувството на недоверие може да се усили, когато детето престане да бъде за майката главен център на внимание, когато тя се завърне към дейностите си преди бременността или се роди друго дете.
     Родители, които се придържат към противоположни принципи и методи на възпитание или се чувстват неуверени в родителската си роля, или чиято ценностна система се намира в противоречие с общоприетите в съответната култура стил на живот, могат да създадат у детето атмосфера на неопределеност, двусмисленост, които пораждат чувство на недоверие. Съгласно Ериксон, поведенческите последствия на подобно неблагополучно развитие водят до остра депресия и параноя увъзрастните.
     Ериксон отбелязва, че благоприятното развитие на младенеца не се определя в резултат на изключително чувство на доверие, а по-скоро се обуславя от хармоничното съотношение между доверие и недоверие.
     Ериксон обозначава като надежда положителното психосоциално качество, придобито в резултат на успешното разрешаване на конфликта "доверие-недоверие".


    >  Ранно детство: автономия - срам и съмнение

 Придобитото чувство на базисно доверие подготвя почвата за достигане на определена автономия и самоконтрол, избягване на чувството на срам, съмнение и унижение. Този период съответства на аналния стадий по Фройд и продължава през втората и третата година от живота. Съгласно Ериксон, детето взаимодейства с родителите си в процеса на обучение на "тоалетно поведение", разбирайки, че родителският контрол е различен: от една страна може да се прояви като форма на грижа, а от друга - като деструктивна форма на обуздаване и пресичане.
     До настъпване на този стадий децата почти напълно зависят от заобикалящите ги хора. Бързо се развива нервната система, речта и социалната избирателност, така, че те започват да изследват своето обкръжение и да взаимодействат с него независимо.
     От гледна точка на Ериксон, удовлетворителното разрешение на психосоциалната криза в този стадий зависи преди всичко от готовността на родителите да предоставят свобода на децата си за осъществяване на контрол над своите действия (да се хранят, обличат, мият). Ученият подчертава, че родителите са длъжни ненатрапливо, но упорито да ограничават децата в тази сфера на живот, която представлява опасност за самите тях или за окръжаващите. Автономията не означава неограничена свобода, а по-скоро удържане от страна на родителите способност на детето да извършва избор в пределите на определена "степен на свобода".
     Ериксон разглежда чувството на срам у детето като гняв, насочен към самото себе си, когато не му се разрешава да развива своята автономия и самоконтрол. Срам може да се появи, когато родителите нетърпеливо, раздразнено и настойчиво извършват за детето нещо, което то може да извърши само. Или обратно, когато родителите очакват, че детето ще извърши това, което те не са в състояние. По убеждение на Ериксон затвърденото у детето чувство на автономия до голяма степен укрепва чувството на доверие. Например, деца с неустойчиво чувство на доверие могат в стадия на автономия да станат неуверени, нерешителни, да се страхуват да отстояват своите права. В зрелостта у такива хора се появява вероятно обсесивно-компулсивна симптоматика или параноичен страх от преследване.

    >  Възрастта на играта: инициатива - вина
Конфликтът между инициатива и вина е последният психосоциален конфликт в доучилищния период, който Ериксон назовава като "възрастта на играта". Той съответства на фалическия стадий по теорията на Фройд и продължава от четири годишна възраст до постъпване на детето в училище. В този период социалния мир на детето изисква от него активност, решаване на нови задачи и придобиване на нови навици. Похвалата се явява награда за успехите. В тази възраст децата разбират, че другите ги възприемат като отделна личност.
     Дали детето в този стадий ще развие чувство на инициатива (преобладаващо над чувството на вина), в значителна степен зависи от това, как родителите се отнасят към проявяваното от тях волеизявление. Деца, чиито самостоятелни действия се поощряват, чувстват подръжка за своята инициатива. Към това се прибавя и родителското признание за любознателност и творчество.
     Чувството на вина у децата се проявява, когато се ограничава тяхната самостоятелност. такива деца постоянно се безпокоят за себе си или са зависими от възрастните. Те не умеят да достигат целите си, а в по-късен период това причинява патология, в това число обща пасивност, импотентност или фригидност.

    >  Училищна възраст: трудолюбие - непълноценност
 
 Четвъртият психосоциален стадий продължава от шест до дванадесет годишна възраст (6-12 г.в.) и съответства на латентния стадий от теорията на Фройд. Предполага се, че в началото на този стадий децата усвояват елементарни културни навици, обучаващи се в училище. Наблюдава се стремеж към логическо мислене и самодисциплина, способност за взаимодействие с връстниците в съответствие с изискваните правила. Любовта към родителя от противоположния пол и съперничеството с родителя от същия пол в тази възраст се изразява с вътрешен стремеж към приобщаване към нови навици и успех.
     Съгласно Ериксон, в този период се развива чувството на трудолюбие. В него се включва междуличностната компетентност. Опасността в този период се крие във възможността за проявление на чувството на непълноценност или некомпетентност. Ако детето се съмнява във своите способности или статус в средата на връстниците, то може да се откаже от ученето с желание. Чувството на компетентност и трудолюбие у детето силно зависи от училищната успеваемост.

    >  Юношество: его-идентичност - ролево смесване
Приема се за един от най-важните периоди в психосоциалното развитие на човека. Нито дете, нито възрастен, подрастващият се сблъсква с различни социални потребности и роли. Новите психосоциални параметри, проявяващи се в юношеството са във вида на его-идентичност (в положителния полюс) и на ролеви смесвания (в отрицателния полюс). Задачата пред подрастващите се състои в това, да обединят знанията за самите себе си и да интегрират тези многочислени образи в лична идентичност. Съгласно Ериксон, основата за благополучно юношество и интегрирана идентичност се формира в детството (силното влияние на социална група с която да се идентифицират). Идентичността може да се окаже труден процес за определени групи хора. Например, млада жена трудно ще достигне до ясно разбиране за идентичността в общество, където жените се разглеждат като "втора ръка". Развитието на идентичността може негативно да се повлияе и от уязвимостта на подрастващите от стреса, от съвременния информационен взрив и др., които предизвикват чувство на неопределеност и тревожност.
     Неспособността на юношите да достигнат до личностна идентичност води до т.н. криза на идентичността по Ериксон. Ролевите смесвания се характеризират с неспособност да изберат форма на кариера или да продължат образованието си. този процес е съпроводен с чувство на безполезност и безцелност. По този начин Ериксон интерпретира и някои видове на делинквентно поведение. някои неудачи в личностната идентичност не винаги обричат юношите на безкрайни неудачи в живота. Его-идентичността, според Ериксон е "борба през целия живот".


    >  Ранна зрялост: интимност - изолация
 Обозначава се формалното начало на живот на възрастен. Това е период на ухажването, на ранния брак и началото на семеен живот. Продължава от късното юношество до ранната зрялост (20-25 г.в.). в течение на този период младите хора се ориентират обичайно към получаване на професия и "устройване на живота". Наблюдава се готовност към интимни отношения с друг човек както в социален, така и в сексуален план. В единия полюс на тези измелрения стои интимността, а на противоположния - изолацията. Интимността според Ериксон се разглежда многопланово - изпитва се към съпруга, към приятелите, към братя и сестри.
     Главната опасност в този стадий се заключава в излишното поглъщане от себе си, което води до избягване на междуличностни отношения. Неспособността за установяване на спокойни и доверителни лични отношения водят до чувство на самота, социален вакуум и изолация. Социалните условия според Ериксон, могат да доведат до задържане на интимността - препятстването на интимност в условията на урбанизация, обезличаването в технологичното общество и др. привеждат се в пример антисоциалните или психопатните типове личности, у които отсъства нравствено чувство. Положителното качество, което се свързва с нормалния изход от кризата на интимността е любовта - способност да се вярва на друг човек.


    >  Средна зрялост: продуктивност - инертност

Седмият стадий принадлежи на възрастта от 26 до 64 г. Основният проблем, според Ериксон, е изборът между продуктивност или инертност. Продуктивността се проявява със загрижеността на човека не толкова за благополучието на следващите поколения, а и за състоянието на обществото в което ще живее и работи това поколение. Добър пример в случая е стремежът към самореализация. Продуктивността е присъща не само за родителите, но и за тези, които са ангажирани с възпитанието на младите хора.
     Ако у възрастните хора способността към продуктивна дейност не е изразена добре се наблюдава състояние на инертност. Основна грижа се явява задоволяването на личните потребности и удобства. Това явление е известно като "криза на зрялата възраст". Изразява се в чувство на безнадеждност, липса на смисъл в живота.



     >  Късна зрялост: его-инерция - отчаяние
    

Последният психосоциален стадий (от 65 г. до смъртта) приключва с човешкия живот. Когато хората погледнат назад и преразгледат своя живот, получават равносметка за взетите решения, направените избори, за своите достижения и неудачи. Практически във всяка една култура този период се свързва с началото на старостта. Това е период, който се свързва с отслабване на физическата сила, с нестабилно здраве, с уединение от обществения живот, с по-скромен материален статус, със смъртта или загубата на единия партньор. Фокусът на внимание се пренася от бъдещето към отминалия живот.
     Съгласно Ериксон, този последен стадий не се свързва толкова с психосоциална криза, колкото със сумиране, интеграция и оценка на всички преминали стадии на развитие. Чувството на интеграция се свежда до това, връщайки се назад във времето човек да може да изрече "Аз съм доволен". На противоположния полюс се намират хората, които оценяват своя живот като низ от нереализирани възможности и грешки. Осъзнават ясно, че вече е твърде късно да се започне отначало или да се търсят нови пътища за да достигнат до цялостност на своя "Аз". Отсъствие на интеграция се наблюдава у хора със страх от смъртта, мисли за това, какво може да се случи. Ериксон предполага, че чувството на съжаление и тъга може да доведе до старческо слабоумие, депресия, хипохондрия, силно озлобление и параноя във формите си на тежка психопатология.

Източник: http://www.assa-m.com/soc_deinosti_st2.htm#5
Активен
giti
Гост
« Отговор #50 -: Октомври 14, 2010, 20:31:09 »

Природата на човека е любовта, но тази която е истинска, а не нейни копия от рода на "ако ти ме обичаш ще направиш това и онова". Просто егото е нещо като себеотричане и глупаво втълпяване, че не сме перфектни и, че имаме дефекти и трябва да се променяме според вкуса на този или онзи, а май трябва да оставим това и просто (колкото и клиширано да звучи) си позволим на себе си и другите да бъдят такива каквито пожелаят и всички казват "да така е", но после старата песен на нов глас. "Трябва да правиш това, а не онова", всякаш вървим по неписани правила за поведение, но единственото правило е, че няма правила. Мисля, че трябва да се отпуснем и да не мислим как да се държим, а просто да действаме, така както ни харесва разбира се без това да вреди на някого . Егото изчезва в  този момент в който започнем да действаме осъзнато и слушаме своята интуиция която ни подсказва кой е за нас и кой не. Чуствата не грешат.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #51 -: Октомври 14, 2010, 20:32:53 »

Цитат
Още с първите му крачки, подскачаме от радост и го окуражаваме. Аплодираме подвизите му, колкото и да са обикновени. Хвалим го пред приятелите си в негово присъствие. Рискуваме ли, така детето ни да порасне като егоцентрична личност или напротив, му помагаме да стане уравновесен и уверен в себе си човек? Психиатрите смятат, че егото трябва да се окуражава. Липсата на его, на доверие в себе си, може да е извор на големи страдания. Да се предпазва Азът, да се избягва унижението и предателството е фундаментално във възпитанието на детето."
Мисля, че липсата на его и на доверие в себе си са две съвсем различни неща. Липсата на доверие в себе си е често втълпяване на неща от рода "Дай на мен да направя това ти си още малък и не знаеш как" и детето започва да вярва в това и колкото повече расте то става част от него и започва да е неуверено във всяко свое действие( нали другите знаят, а то не) , а егоцентриците си мислят, че всичко което правят е правилно, а другите грешат, а да си уверен е просто да чустваш, че това което правиш е правилно без да мислиш, че другите правят нещата по грешният начин.
Активен
lessus
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 249


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #52 -: Октомври 15, 2010, 12:05:25 »

    http://www.vbox7.com/play:95c0dacd - Поради мързел ще цитирам това Намигване
    Активен

    Отразената светлина не топли ...
    giti
    Гост
    « Отговор #53 -: Октомври 15, 2010, 17:51:26 »

    http://www.vbox7.com/play:95c0dacd - Поради мързел ще цитирам това Намигване
    Поради невъзможност да го гледам (в чужбина не зарежда), ще разбутам мързела ти да го откриеш в youtobe, ако може... Плезещ се
    Активен
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 249


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #54 -: Октомври 15, 2010, 18:01:58 »

    Ооо може ,може ,само да знаеш "хамерикански" !  Ухилен

    http://www.youtube.com/watch?v=RIuUxmTr5Ng&translated=1
    (Нали се споменава когато си спомним кои сме - забавно е какво сме в самата си същност хахаха )
    Активен

    Отразената светлина не топли ...
    giti
    Гост
    « Отговор #55 -: Октомври 15, 2010, 18:03:00 »

    Ооо може ,може ,само да знаеш "хамерикански" !  Ухилен

    http://www.youtube.com/watch?v=RIuUxmTr5Ng&translated=1
    Знам, знам "хамерикански" Ухилен Мерсил
    Активен
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 249


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #56 -: Октомври 15, 2010, 18:13:59 »

    Мда, ще ти е нужен за да разбереш ,какво лае Джейк на себе си в хАсан-сьора!
    "Отърви се от тях ,Джейк! Те са врагът ,не аз ! Те са нови ,аз съм стар ! Аз оставам ,те си отиват! Аз казвам ,Ти изпълняваш!!! ..." опаааа  Прегръдка
    Активен

    Отразената светлина не топли ...
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 249


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #57 -: Октомври 15, 2010, 18:34:44 »

    http://www.youtube.com/watch?v=Gp-TQEzdnA8&translated=1
    или
    http://www.vbox7.com/play:d4fa792f

    но наистина , нека не му предаваме демоничен характер на егото , то не е враг ,просто нормална сянка (както физическите ни тела , създават сянка ,огрени от светлина) И да-  нека го развием (това сега става все по и по-ясно ).
     Факта че го има като мисъл ,мнение някъде е доказателство че се променя не само Вътрешно ,а и външно (което е едно и също де...)
    Активен

    Отразената светлина не топли ...
    nre
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 129

    « Отговор #58 -: Ноември 11, 2010, 02:03:09 »

    Терминът нарцисизъм означава любов към себе си и се свързва с ред характерови черти засягащи собственото възхищение, егоцентричността и егоизма.
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

    Егото за мен е в противовес на емпатията. Да си егоцентрик е да гледаш личните си интереси, да си угаждаш, да се чувстваш добре независимо от цената. Това няма как да върви наравно с помощта примерно на други индивиди. Помощта е свързана с раздаване от наша страна - хабене на нашето време, ресурси и опитност. Хабене не за нас, а за друг, но по наше желание.

    Една "върховна душа" цели всеобхватна помощ, което няма как да стане с его. Нужна е саможертвеност и съзнание отвъд Аза. Исус (според библията) не е изял сам рибите, а ги е споделил и нахранил с тях всички. Да сме егоисти значи, че се делим от цялото и разглеждаме себе си отделно от екосистемата, което е пътят към разединението и конфликта. Конфликт за земя, пари, ресурси, за време и пространство, понеже всички те са ограничени. Малко хора са наистина без его, мислейки за общото благо, като Майка Тереза. Такива хора канонизираме като светци, именно защото са рядкост. Другите просто не можем да осъзнаем тази сила на волята да се раздаваш за благото на другия без ти самият да си облагодетелстван.

    Пътят за развитие според мен е именно притъпяване на егото до минимум и усилване на чувството за неделимост от природата, чувството ни за парче от пъзела на системата живот
    Активен
    nre
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 129

    « Отговор #59 -: Ноември 11, 2010, 19:59:17 »

    Ако говорим обаче за нормален човешки живот без претенции за развитие в духовен аспект, каквито са първите години на израстването на едно дете, то егото трябва да се толерира когато постъпките на детето са 'правилни', за да не израстне с ниско самочувствие и срамуващо се от себе си и изказванията си. Когато детето сгреши обаче, трябва да му се покаже (не с викове и крясъци) с нормален диалог и разбиране, в противен случай то ще стане глезено и самонадеяно с нереална преценка за възможностите си. Един родител трябва да има много търпение и усет, за да изшлайфа един добре уравновесен човек, и е много важно да комуникира с детето си за да следи за евентуални радикални мисли в съзнанието му. И все как всичко това трябва да се изпълнява като напътствия, а не нареждане. Родителя трябва да помага в развитието на детето, без да се налага, за да се чувства и то свободно да оформи съзнанието и житейския си път по своя воля.
    Активен
    Страници:  1 2 3 [4] 5   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright