Духовно развитие

          

Страници:  1 [2] 3 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Българска цивилизация  (Прочетена 17199 пъти)
11WOLF11
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 301


  • Град: София
  • « Отговор #15 -: Юли 09, 2009, 10:57:51 »


    Най-накрая намерих нещо по-смислено за 11 и 22.

    ЧИСЛО 11

    Ако сте родени под влияние на 11, то Вие сте от тези, които осъзнават, че съществуват други светове и други сили, които въздействат на Земята.Рядко са тези от Вас, които осъзнават вибрацията на 11. Обикновено я отработвате като двойка. Имате доста силна интуиция и психични способности. Понякога сте колебливи, вътре в себе си, но когато вземете решение сте целенасочени и динамични. Вие сте „мистиците” на числата. Вдъхновявате хората около себе си. Притежавате вътрешна сила, която Ви помага да преследвате идеите си. Понякога сте в състояние да отричате всичко около себе си. Във Вас живеят двама души, които не винаги се понасят и всеки от тях дърпа чергата към себе си. Вие сте революционерите сред числата, обаче сте и в състояние да се шляете безцелно и да се ‘носите по течението”. Ако решите, можете така да преметнете някого, че той даже няма и да разбере, че сте го излъгали. Търпеливи сте, но когато сте раздразнени хвърчат искри, мълнии, че и други предмети… Вашите цветове са бялото, синьото и кремавото. Камъни: перла, кварц, планински кристал, които ще развият интуицията Ви и ще Ви предпазват от лоши влияния.



    ЧИСЛО 22

    Ако Вашето число е 22, то Вие сте под влияние на една от най-трудните вибации. Вдъхновявате се от големите идеи, действате със замах. Можете да организирате хората и да получите неограничена власт. Ако не можете да усетите вибрацията на 22, то Вие ще сте под влиянието на четворката. Вдъхновявате се от живота и можете да го „облечете” като голям проект. Прекалено сте доверчиви и много лесно могат да Ви излъжат. Имате големи и трайни знания, идеи и цели. Понякога така Ви обзема безразличието ,че е трудно да Ви извадят от това състояние. Работоспособността Ви е голяма. За Вас бих казала,че сте като архитект – строител, който винаги се опитва да материализира плановете си. Вашите цветове са синьото и сивото. Камък: носете хесонит и сапфир, защото предпазва от предателства.
    Активен
    11WOLF11
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 301


  • Град: София
  • « Отговор #16 -: Юли 10, 2009, 10:14:23 »

    Ето още нещо интересно за българите. Интересна теза.


    Ние съвременните Българи сме най преки наследници на човешкият род , колкото и шокиращо да звучи за някой лаици. Има няколко тона доказателствен материял в хранилищата на ермитажа които са извадени на бял свят в края на 50 години когато Съветският съюз изстреля първият спътник в околоземна орбита бяха направени рентгенови снимки на планетата Земя. Руските учени забелязват че на тяхна територия има огромно очертание с пунктирана линия на югоизточната си граница (над китайската стена). Изпращат екип от учени да проверят, откриват на метър под земята следи от стена от реден дялан камък с очертание 150 на 300 километра. Започват активна археологическа дейност и откриват останки от няколко древни града с невероятна и непонятна архитектура, артефакти като изобразените геометрии в нашите народни носии (арийските символи) свастики, прабългарският календар и скелети на Европеиди като всички Нас. Към средата на 60те години под натискът на световната историческа общност руските изсторици дават прескомференция и на въпросът какво са открили те заявяват Че това е родината на Българите! и че претижават и други праизсторически документи в които се споменава за съществуването на "родината на Боговете" УРА-АРА. След многократни датировки и анализи е остановено че са открили праисторическа Развита цивилизация на поне 30 000 години и това е така наречената Арийска цивилизация а в по наши дни се доказа под сурдинка че ДНК съвпада с нашето. Преди 20 години китайски учени откриха и прекриваха допреди 7-8г. мумии на европеиди в северозападен Китай засега най-старите са на 8000г. с добре запазени български народни носии , китайците ги наричат народа Гури. Добре е известно на изстинските изсторици че тракииските племена са идентични наследници на Ариите и че са заели Балканският полуостров и днешна Анатолия преди 15 000 години. След като се замисля и съпоставя информация, събития и даденост установих че:
    Преди хиляди години извънземна цивилизация се е спасила на планетата Земя, и се е оградила с каменна стена не от страх от армии , а да се предпазят от диви зверове.Известно е че допреди 10 000години са се срещали човекоподобни маймуни - кроманьонци по пещерите и др. и др. опасни животинки. Тази "божествена" цивилизация се казва както и днес БУЛГАР. Само ние българите сме известни с това че когато излизаме на бой - викаме УРА, думата ареа–ерия-ареал означава "заграждение" Светът както и Вселената са изградени от"противоположности" например - топло и студено; светлина и тъмнина; меко и твърдо; положително и отрицателно и тн. аз останових нещо важно което видях в мотивите на българските носии в архитектурата тракийските (ще ма извиняват Гърците замалко) мраморни колони и строежи, а вече повече от сигурно е че така наречената "гръцка" азбука пак си е наша тракийска, понеже Гърците са дошли тук и са оспели да ни отнемат земи а и цивилизация наготово преди 3500г. Доказано е също че преди създаването на Рим там вече е отишло едно наше племе Етрусите и са построили мраморните сзгради и са дали писменост таканаречената "латинска"писменост. Ние сме представители на геометричната култура, изобразяваме с ръбове и прави форми.Това е присъщо за нашата култура, това е присъщо за мъжкото начало. Нашите древни родители повече от сигурно според мен са се чифтосвали с човекоподобни маймунки за да продължат рода. И повече от сигурно те са били - черни , бели, жълти. Така днес можем да видим най различни "хора" по земята , въпросът днес е въпреки превратностите на хилядите години и смяната на различни моди и религии кой е успял да хване най-много от гена на "другия" родител, а не на маймунката!

    Ние сме донесли на Света - светлината(човещината) това са: мисъл;език;писменост; наука;добродетел; светли бъднини. и за "местните" жители на планетата Земя тези чисточовешки работи са Божествени и все още недостижими за много.
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #17 -: Октомври 28, 2009, 13:36:57 »

    ПЕРПЕРИКОН


    Източните Родопи, и по-специално областта около Кърджали, е пълна със злато, кървави табута и магически светилища.

    Вергилий нарича цялата Родопа планина "планина на изкуплението". Бащата на историята Херодот я назовава Свещената планина. А българският геолог проф. Гергелчев пък е категоричен, че в недрата й дреме злато за над 150 млрд. долара. Като че ли обаче древните тайни и съвременни митове се срещат в едно от най-мистериозните места на света - Перперикон. С разплитането на неговите енигми се нае книга N 22 от поредицата на Стандарт "Големите мистерии". Интригуващото четиво, озаглавено "Шифърът на Перперикон", излиза утре по вестникарските будки. Автор на книгата е един от най-големите ловци на тайни и загадки, проф. Николай Овчаров. Българският Индиана Джоунс разказва за разбулените дотук мистерии в скалния комплекс. Археологът обаче прави уговорката, че Перперикон все още пази най-големите си тайни.

    Радиестезисти отбелязват, че уредите им в древното светилище Перперикон се въртят като обезумели. Уникалното от историческа и енергийна гледна точка място се намира на около 15 километра от Кърджали. Духовете на много древни цивилизации се преплитат на този астрален Еверест, най-високата точка на който се намира на 666 метра надморска височина. Това е орфическо число. Група учени забелязали, че естественият радиоактивен фон на Перперикон и Тибет е почти еднакъв, особено в кръглата зала и до царския трон. Неслучайно родопското чудо бе признато и от такъв капацитет в областта на езотериката като Филип Кар-Гом - велик магистър на Ордена на друидите. Британският учен и мистик включи Перперикон в списъка на 51-те духовни центъра на света.


    По следите на изчезналия Кивот

    Местните хора свидетелстват, че преди 1989 година тайните и загадките на Перперикон са заинтригували доста сериозно КГБ и Държавна сигурност. Всичко започнало, когато по време на разкопките на гробниците в околността се натъкнали на римски саркофаг. Пътя до странната находка сочел кръст, който озадачил всички - нямал ни следа от корозия. Тази история, забулена в дълбока секретност, излиза наяве през пролетта на 2006 г. Тогава археоложката Даниела Коджаманова прави инвентаризация в един отдавна забравен склад на Кърджалийския исторически музей. Неочаквано сред купищата предмети тя попада на потънал в прах албум. Когато го отваря, археоложката е изумена. Това е един от изчезналите фотодневници на покойния първи разкопвач на Перперикон Иван Балкански. А там се съдържа единствената информация за проведените през 1979-1982 г. най-ранни археологически проучвания на скалния град.

    Даниела бързо разгръща страниците и вижда снимки на детайли, които днес са безвъзвратно изчезнали. Сред тях са няколко кадри от една от най-импозантните зали в грандиозния Дворец светилище. Това е голямата крипта с 12 ограбени монументални гробници в неговата западна част. "Много пъти туристите са питали кой е бил погребан в тези величествени каменни съоръжения и сме се затруднявали да отговорим - царе или жреци? А на снимките на Балкански прекрасно се виждат етапите на разкопаването на залата. На един от фотосите вече отчетливо личи двускатният капак на огромен саркофаг, който още е полузаровен в пръстта. От него обаче днес няма и следа нито на Перперикон, нито в музея", анализира находката  проф. Овчаров.


    В храма на обречените

    Един ден, когато слънцето сочело заник, ненадейно на хоризонта цъфнали два зелени хеликоптера с червени обозначения. Те кацнали край Свещения град на траките. Районът мигом бил отцепен, а машините вдигнали огромния тритонен ковчег и изчезнали зад хоризонта. Овчар свидетелства, че пилотите на "металните грабливи птици" говорели на руски език. Българинът, който ги придружавал, казал на пастира да се мръдне, защото е опасно. Оттук започват и легендите. Според една от тях в гробниците на двореца светилище е имало артефакт от непозната на науката електромагнитна технология, която се е използвала в скалния комплекс. Някои уфолози предполагат, че иде реч за древен кристален реактор, който имал смъртоносно вибрационно лъчение. Когато римляните са го намерили, веднага са го изолирали в гранитен саркофаг с оловно покритие. Впоследствие всички, които са се докоснали до изчезналия римски саркофаг при разкопките, са настигнати от мистериозна смърт. За доказателство местните изброяват ръководителя на първите разкопки на Перперикон Иван Балкански, който починал година след изнасянето на саркофага - през 1983-та. Отношение към казуса е имал и бившият директор на Археологическия институт проф. Велков, който също се споминал. Иманяри дори вече говорят за "Храма на обречените" и "тракийското проклятие Перперикон".

    Според бившия директор на Главно управление архиви и културно разузнаване към Външно, Панто Колев, с хеликоптерите е пренасяна геофизична апаратура. Една от версиите е, че става въпрос за специална руска машинария, с която от ДС са сканирали кухините и тунелите за злато. "С хеликоптер го отнесоха, първо го обковаха с дъски, вързаха го и така го вдигнаха. През нощта стана тая работа, непознати хора бяха. От къщите си виждахме светлините горе на върха", спомня си човек, нает по това време на разкопките на проф. Иван Балкански.

    Не е тайна, че през 80-те години на миналия век Държавна сигурност задейства репресивния апарат в търсене на древни съкровища. Според слуховете по нашите земи се намирало някакво много мощно древно оръжие - египетски Кивот. Проф. Димитър Овчаров е бил изпратен в Странджа, за да наблюдава появяването при изгрев слънце на изображението на котка върху скалата. Там според посветените от кръга на Людмила Живкова трябвало да бъде гробницата на древната египетска богиня Басет. Тя обаче била осеяна с невидими капани, за което естествено никой не предупредил учения.


    ...


    В Перперикон са се разигравали Орфически и Дионисиеви мистерии. Древните жреци, следвайки пътищата на звездите, планетите, Слънцето и Луната, грижовно ги отбелязвали в знаците върху камъните. За развитието на астрономията преди хилядолетия в Източните Родопи свидетелстват откритите от археолозите следи на ранни прихоризонтални обсерватории. В свещеното място - храма, вероятно посветен на Хелиос (Слънцето), който е построен с изглед на изток, се намира специална дупка, в която попада първият слънчев лъч в деня на лятното слънцестоене. Тази мистерия символизира оплодотворение на Земята със Слънчевия логос. Хора с екстрасензорни качества съветват, че за да се усети силата на това археологическо чудо в пълната му мощ, е най-добре да се посети в дните на равноденствие - пролетно и есенно, или в дните на лятно и зимно слънцестоене. Тогава, миг преди целувката на Хелиос да се разлее по стените на храма, тя е способна да зареди човешкия организъм с неподозирани сили.

    В светилището обсерватория се намира специално изсечен камък, чийто релеф точно повтаря гледката на планините отсреща. С помощта на подобни стабилни мерни обекти древните астрономи отмервали значими астрономически събития.

    Преди 5-6 хил. години древнотракийското племе беси наследява тайнствените съоръжения и на свой ред започва да ги използва. Великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно тук се е намирало търсеното от векове прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. То е второто по големина след това на Аполон в Делфи, с диаметър около 30 м, а олтарът - 2 м. Върху него се е извършвал винено-огнен обред и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис, е на римския историк Светоний Транквил. При описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис, което "се намирало на висок връх в планината".

    Постепенно храмът на Дионис в Източните Родопи се е превърнал в метафизичен център в тази част на света. Към неговата енергия, която пророци и питии използвали за гледане в бъдещето, са посягали римски императори, самият Юлий Цезар и дори великият Александър Македонски.

    Молителите са хвърляли в огъня даровете си за боговете - храни, дървени съдове, сечива. След като всичко изгори в ритуалното огнище, траките са вземали вретено и са запридали нишка. По нея са гадаели дали молбата им е приета от космичните сили. 

    За това, какво ще бъде времето през идната година, пък са се използвали яйца. Те са се поставяли в специално издълбани във вълшебните скали ямки, които на Перперикон изобилстват. Ритуалът се е извършвал през юлските горещници. Яйцата, поставяни в полукръг, се опичали на слънцето. Келтските друиди, жреци на древните алемани и маите също са познавали този древен обичай, твърдят учени.
     
    Перперикон заедно с останалите енергийно-окултни центрове Татул, Белинташ и край Мадара превръщат България в безспорен център на световния шаманизъм.


    ...


    В книгата "Шифърът на Перперикон" проф. Николай Овчаров показва тетрадката, в която учител е нарисувал размерите на митичния саркофаг. През 2005 г. археолозите получават неочакван подарък. При тях идва бившият заместник областен управител от периода 1997-2001 г. Идрис Ибрям. Преди 25 години той е бил горски и лично вижда как униформени лица изнасят от обекта голям закован сандък. По някаква щастлива случайност само два-три дни по-късно на разкопките се качил местният даскал Веселин Тенев от Кърджали. В началото на 80-те години на миналия век той бил учител по рисуване в близкото село. Един ден посетил разкопките на Иван Балкански и видял невероятна гледка. Току-що работниците са изкопали огромен каменен саркофаг. Благодарение на своята професия учителят умело скицира по-късно пред проф. Овчаров предмета върху лист хартия.

    След извършената експертиза се оказва, че в разказваните истории от родопските селяни има голяма доза истина. Саркофагът е от римската епоха и се датира най-общо от II-III в. Той няма видима декорация и има изчистените форми на античен храм. Според известните примери е тежал около 2-3 тона, дължината му се изчислява на близо 3 метра, а височината на 1,6-1,8 м.

    Задигнатата находка обаче съвсем не била единствената. Десетки жители на съседните села свидетелстват за руски вертолети, вдигали тежки сандъци от Перперикон. Тогава районът е отцепен от спецчасти и никой не могъл да види какво има вътре. Хората обаче говорят за несметни съкровища, изнесени от скалния град. Те варират от товари злато до скулптури от слонова кост и скъпоценни камъни.



    От в-к "Стандарт"

    http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-10-27&article=299351

    http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-10-27&article=299350

    http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-10-27&article=299349

    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #18 -: Ноември 01, 2009, 19:31:44 »

    Според Спас Мавров "българин" е титла, а не народност. Ние живеем в дванадесетата България и Мадарския конник не бил направен от Тервел, а е оставен за белег, за да може Аспарух да го намери... Много интересна друга информация дава този автор за България в една от книгите си "Колобар".

    http://vaseto.info/books/41.doc - стр.8

    http://www.iskri.net/statii.html

    http://www.iskri.net/spas_fr.html
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #19 -: Ноември 01, 2009, 19:35:06 »

    http://www.imadrugpat.org/images/peter-budeshte.jpg


    Ентусиазираните изследвачи на древните българи в същност ги интересува само тангризма /тенгризма/, по точно тенгристкия шаманизъм и постулата за култа към предците, който много практично изопачават и използват за манипулиране на масовото съзнание. Нищо ново под слънцето, така да се каже!
    « Последна редакция: Ноември 01, 2009, 19:37:45 от delfin » Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #20 -: Ноември 08, 2009, 18:11:30 »

    Поредната теория за произхода ни??


    Книгата “Ба Ал - гури” на дипломата от кариерата и арабист Киряк Цонев, писана в съавторство с дъщеря му Мирослава - историк и лингвист, е на път не само да разбуни научната и историческа общност, но и да преобърне изцяло представата ни за българската история. Според двамата автори следите на българската цивилизация се откриват чак до 5200 г. преди новата ера. За повече подробности репортер на “Над 55” разговаря с Мирослава и Киряк Цоневи.

    - Колко време подготвяхте тази книга?

    М. Ц.: Аз съм човекът, който подбра материалите, търсех литературата, източниците и дадох една историческа основа и идея на моя баща да напише книгата. Той пък погледна от лингвистична гледна точка идеите, които му предложих и подхвърлих. По принцип самата работа отне около 3 години търсене.

    - Какво ново открихте за историята на българите?

    М. Ц.: Открихме, че името българи е от семитски произход, а не, както се твърди до момента, че е от някои тюркски наименования.

    - Но това променя историята ни...

    М. Ц.: Да, променя историята, но това са все още хипотези, а не доказани факти.

    К. Ц.: Нашата история е изключително древна и ние с дъщеря ми я извеждаме от Древен Шумер. Разбира се, в книгата не се спираме върху подробности, въпреки че има изключително много - примерно за цар Зиези, който се смята, че е бил цар, дошъл от севера. И това става в много древни времена - около 3000 години преди новата ера. Дали тогава те са се наричали българи или не - това е друг въпрос. Но ние извеждаме тяхното име от древния семитски бог Бал (произнася се и Бел, Бил). Но на семитски той се произнася Ба Аилн. Този звук “аилн”, който съществува до ден днешен и в арабския език, и в иврит, е звук, който се пише с особена буква, която абсолютно напълно в момента съвпада със старата буква (писана до 1945 г.) за “ъ”. Широко “ъ” - бЪлгари. Просто написанието е едно и също.

    - Какво е вашето тълкуване?

    - Ние смятаме, че “аилн”, което е възприето от несемитски народи, неволно се е превърнало в “ъ”, защото няма такъв гърлен звук в несемитските народи. Същевременно, когато братята Кирил и Методий са създавали своята азбука, те са създали две букви за звука “ъ”. И точно тази буква - широкото българско “ъ”, което е съществувало в нашата азбука - аз го помня, ползваше се до 45-а година - това “ъ” се е използвало единствено за думата “българи”. Другаде - никъде.

    - Вие осъществихте ли връзка с историци, за да може да се разследва вашата хипотеза и да се съберат доказателства? Примерно с проф. Божидар Димитров...

    - Ние сме предоставили на професор Димитров нашата книга, още повече че дъщеря ми работеше миналото лято в Националния музей и се познават лично. Досега не е имало реакции - г-н Димитров си има свои виждания. Разбира се, нашето твърдение понякога звучи като фантастика. Но за нас този семитски бог Ба Ал е дошъл в Близкия изток от Балканите. И това е станало през 5200 г. преди новата ера, когато са се отворили Босфора и Дарданелите. И Черно море от затворено сладководно море е станало това, което е днес. То се е запълнило след отварянето на Босфора. Именно това е големият потоп, за който говори библията, за който говорят древните шумери в своята поема за Гилгамеш.

    - Тя присъства и в древногръцките митове и легенди...

    - Тази поема след шумерите е пренесена в Месопотамия, оттам се използва и от други народи. И Гилгамеш с времето се превръща в Ной, както е записан в библията.

    - Вие говорите за бог Ба Ал, който е непознат за нас, но всеки поне е чувал за Тангра...

    - Това е нещо, на което не са обръщали внимание преди нас. Дъщеря ми се замисли върху съчетанието на “г” и “р” в Тангра. Защо Тан-гра и защо българи. Съчетанието “г” и “р” го има и в двете думи. Ние стигнахме до убеждението, че това все пак означава хора. Гари, хури, хурити - това са народи на древността. И те са поели това окончание на Тангра. Колкото до Тан, до ден-днешен “тан” в Персия означава религия. В семитските езици е “дин” или “ден”... Т.е. Тангра означава “религия на хората”. Като казваме “религия на хората”, трябва да кажем, че много по-неразвитите народи, примерно в Сибир, какъвто е народът на якутите, смятат, че думата “якут” означава човек, хора...

    - А неякутите, какво, не са ли човеци? - Останалите стоят под тях, под тяхното равнище. Т.е. богоизбрани хора са те. Същото се отнася и за българите - Тангра е религия на богоизбраните. А самото име Бал, Бъл, което идва от Балканите, ние ще го намерим в названията на пелазките или пеларгите. Елините са ги наричали и пелгари.

    - Кои са тези народи?

    - Те са живели преди траките, т.е. те са прадеди на самите траки. И са много по-древни от гърците. Някъде 1600 г. преди новата ера историята е записала нападение на т.нар. “народи на морето” срещу древен Египет. Един от тези народи е записан в древноегипетските йероглифи като Пелезет - ето ви ги пелазгите. И най-интересното е, че този народ не се е върнал по своите земи, а са останали в ра-йона и са го кръстили Пелесет - названието на съвременна Палестина. Това са библейските филистимяни, срещу които са се били някогашните древни евреи.

    - Какво е общото между пелазгите и българите?

    - Пел - Бъл, запомнете го! В арабските езици няма буква “п”, има буква “б”, а “п” се превръща във “в”.

    - Беше ми казал, че имената на българските ханове имат съвсем точен превод...

    - Следващата ни книга, която подготвяме, се нарича “Имената на българските ханове проговарят”. Всички семитски - и съвременни, и древни, имена се превеждат.

    - От какъв език?

    - От древносемитски. В тях роля играе древносемитският корен. Семитските езици в момента са три - арабски, иврит и амхара, който се говори в Етиопия. Но преди това са били и акадски - езикът на Месопотамия, и арамейски - езикът на Близкия изток, играл ролята на латинския език в Европа. Тези езици впоследствие са се оформили в днешните семитски езици. И в тези езици са важни съгласните букви, а не гласните. Изхождайки от тази база, ние твърдим, че имената се превеждат.

    - Пример?

    - Да проследим развитието на името Аспарух. В Древен Шумер - 4 г. преди новата ера, е съществувал град-държава Сипару. Това е един от шумерските градове -държави и единственият, в който има слънчев календар. И календарът на древните българи е същият този слънчев календар. Когато идват семитите и шумерите, които са арийци, са изтласкани на север, някъде между Месопотамия и Сирия се образува държава, която е наречена Субару. Имаме С, П, Р (в името Сипару), което в семитските езици се превръща в С, Б, Р. Жителите на Субару са записани в асирийските клинописи като субарейци. Сипар и Субару означават твърд, непоколебим, неотстъпващ пред нищо, непреклонен.

    - А Аспарух?

    - Чичото на Аспарух се казва Сааберхан. Пак - С, Б, Р. И се появява Аспарух - аспар. А дори на съвременен арабски език аспар е превъзходната степен на думата сабер. А това означава - най-твърдия, най-непоколебимия, най-неотстъпчивия, най... Това е Аспарух. А “рух” е лекса за царя. Затова е записан в именника на българските царе като Испор хан. Испор цар. Но този народ, който постепенно е изтласкван на север, дава наименованието и на Сибир. След това е изтласкан на изток. И когато Аспарух идва на Балканите, се говори за седемте български племена и за местното - савирите. С, В, Р. Гърците не могат да произнасят звука “б”, затова са ги записали като савири. Но те са сабири. Т.е. Аспарух идва при роднини - сабирите. След 10-15 години никой нищо не говори какво е станало със сабирите, защо ги няма? Ами много просто - те са един народ, те са се слели в едно. Никъде не се говори за кланета, за избиване на тези савири - няма такова нещо. Те моментално се сливат с древните българи, дошли заедно с Аспарух на Балканите.

    Ели СТАТКОВА

    http://www.bulpress....ex.php?p=view&r[id]=3318
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #21 -: Ноември 08, 2009, 18:18:47 »

    Древна България (Бактрия, Балхара)

    Гърците я произнасяли като Бактрия, но тяхното произношение винаги е доста изкривено, заради особения им език. Индийските източници я наричат Балхара, китайските - Бо ло, арабите - бургар.
    Българите са се разселвали много и при всички преселения са носили държавната си организация, стопанска култура, създавали са държави. Така че, не може да се твърди, че Бактрия е "първата" българска земя.

    Ето повече от нета:

    Иво Андровски

    "Българите и световната цивилизация"


    http://www.aura-astr.../s_history1.htm

    Най-старата българска държава е съществувала още през II хилядолетие преди новата ера в района на Имеон - Такламакан и Тян Шан. Известна е от индийските източници като страна на болхиките. Арабите са я наричали Балхара и Бургар, согдийците Блгар, а таджиките Палгар/Фалгар. След идването на Александър Македонски по тези земи, тя е известна и с гръцкото име Бактрия. Главен град на държавата е бил Балх (районът на днешен Северен Афганистан), наричан царствения град, града на хилядата царе.
    -------------------------------------------------------

    "Ние, Болг-Ариите"

    Шегор Расате


    http://www.kanatangr...u/bolg-arya.htm


    Най-ранните сведения за българите срещаме в индийския епос Махабхарата и в ранните пурани, чието съставяне е отнесено към VIII-VII в.пр. Хр. Там българите са наречени БАЛХИ, или БОЛХИКИ, а древната българска държава - БАЛХАРА. Столица на БАЛХАРА е бил град БАЛХ, който и днес носи древното си име. Също като Рим, който се слави като Вечният град. Според Махабхарата БАЛХИТЕ са били прочути с ценните си "небесни" коне, заради които индийските владетели са воювали с тях.

    След похода на Александър Македонски, последван от изтощителна война с Индия, управлявана от Гуптите, българите биват принудени да се изтеглят от старата си родина. Така през III-II в.пр. Хр. започват първите български преселения от Балхара към Европа. В историята на Уелс се отбелязва, че точно през този период народ на име БОЛГИ се заселва в Британия. Според записаните в тази история келтски извори БОЛГИТЕ са дошли от Партиянското царство, или от гръцките земи в Средна Азия, така нареченото "Гръко-Бактрийско" царство в Бактрия.

    Основната част от българския народ се задържа в земите около Имеон (Памир), на север от Бактрия. За това свидетелствува византийският историк Агатия:
    "Хунският народ в старо време живееше до Азовското море към изток, на север от реката Танаис (Дон), и подобно на многото други варварски народи живееха в Азия по планината Имауа. Всички тези народи се наричаха общо скити и хуни, а според рода: кутригури, утригури, други ултидзури, а други буругунди."

    Още в древността българите са били народ с висока стопанска култура. За разлика от съседните номадски племена, живяли в Средна Азия, нашите прадеди са развивали всички стопански поминъци - земеделие, животновъдство, строителство, търговия, занаятчийско производство, а в сферата на занаятите - кожухарство, тъкачество, ковачество, златарство... Освен с хубавите си коне, нашите прадеди са били известни и с ценните си сортове зърнени храни. В Древния Изток са били прочути весококачествените български стоки и произведения - 12 от тях носят името БОЛГАР.(7) За пълноценното развитие на своето стопанство българите са устройвали своите държави в онези области, където са съчетани плодородни земи, планини и търговски пътища. В земи с подобни природни природно-географски дадености са основани Балхара, Старата Велика България, Дунавска България и Бавария.
    -----------------

    "Произход на БългАрите в светлината на археологическите данни"

    Явор Тодоров


    http://narodopis.narod.ru/BULGARIA.htm

    Антропологичният облик на населението е европеидно с много слаби монголоидни черти напомнящи памиро-ферганския расов тип, характерен за района на Бактрия, Согдиана и съседните им земи.
    ----------------

    "Заровените върхове
    Поглед към постиженията на древните българи"

    Ст. н. с. д-р Петър Добрев


    http://www.sbubg.inf...lo/?article=371

    Раните китайски хроники също споменават едно старо българско постижение. Според тях някога откъм древния град Балх, столица на източното царство Балхара, дошли в Поднебесната империя изкусни майстори-стъклари, които предали на китайците един от най-сложните древни занаяти - отливането на цветни стъкла. "Оттогава цветните стъкла поевтиняха в Поднебесната империя" - отбелязва по този повод историческата хроника на династия Тан. В същите летописи се възхваляват и необикновените коне, отглеждани в така наречения "Западен край", към който е принадлежала и някогашната Древна Бактрия /Балхара/. Китайците наричали тези коне с името Небесните коне, а изразът "кон от Балх" се среща и в старите санскритски ръкописи като нарицателно название на бързите и добре отгледани коне.

    Към старите български постижения принадлежи несъмнено и особеният начин на заквасване на кисело мляко чрез късче сушено чревце от новородено агне или козле. Днес този вид закваска се употребява най-вече в планините на някогашното царство Балхара, сред дардите от Хиндукуш, което показва, че той е бил изобретен в българската прародина и заедно с българите е изминал дългия път от планината Имеон до Балканския полуостров.


    "Основни начала за бълг. най-стара повестност"


    http://slovo.bg/old/.../povestnost.htm
    ...........................................................................
    http://www.astrohoro...fo/bulgaria.htm
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #22 -: Ноември 08, 2009, 18:19:39 »

    Страната Балхара

    Сведения за тази българска държава срещаме в редица исторически извори. Първият книжовен паметник, написан на санскрит “Ведите”, по-точно в “Атхартва веда”, пише, че на север от Индия живеят народите булинги, балхики, врики, хунга и хети. В “Махабхарата” (VII – X в. пр. Хр) балхиките (болхики) болги са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти. В “Латински анонимен хронограф” пише, че българите произлизат от сина на Ной-Зиези, а в арменската география “Ашхарацуиц” (VII век) българите, заедно с масагетите, са споменати като най-развитите народи в Централна Азия. От описанията, които има в тези и в други писмени източници, става ясно, че тази българска държава е обхващала планината Имеон (Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея, както и Таримската котловина, между северен Тибет и Тян Шан. На запад и югозапад са се намирали и други арийски народи, на североизток – хуните и на изток Китай. Нейната столица е бил град Балх (в днешен северен Афганистан), който е бил наричан “люлката на царете”. Българите оказват огромно културно влияние в тази част на света. През XVII в. пр. Хр. китайците заимстват от българите календара, както и различни строителни умения, познания в областта на военното изкуство. Около 1800 г. пр. Хр. ариите, идващи от Памир и Хиндукуш завладяват северна Индия. В индийските източници, държавата Балхара се е славела с бързоногите си коне и красиви бойни колесници. Отделна прослойка от българите са били духовни учители и пазители на знания (брахмани). След завладяването на северна Индия осъществяват жреческа власт и разделят обществото на три съставни части – жреци, военни, производители.

    През IV в. пр. Хр. до Балхара достигат войските на Александър Велики. Въпреки че печели някои битки, на великия пълководец не се отдава да завладее трайно българската държава. В края на краищата, след като една македонска армия е изтребена до крак от българите, той е принуден да сключи мир, а десет хиляди от своите войници жени за местни девойки.

    С течение на времето в Централна Азия настъпва постепенно засушаване на климата и плодородната някога Таримска котловина се превръща постепенно в пустиня. Тези климатични промени, както и натиска на засилващия се Китай, предизвикват огромни раздвижвания на човешки маси. Част от хуните се предвижват на юг и запад. Това създава напрежение в района на Балхара. Първи век след Христа, един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. Отишъл със своя народ в Мадхиядеша (дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам. От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама. Тя управлявала до XI век, а владетелската титла била “балхара”. Друга част от българите, още през IV – III век пр. Хр. се придвижила към Европа, където в Поволжието и при Урал се срещнали с останалите някога тука арийци.

    В Памир обаче, до X век се запазва княжество с име Бургар, за което ни съобщава Ибн Хаукал (X век), Ибн ал Асир – 1024 г. До същото откритие достига и академик Бартолд.


    http://www.kroraina.com/casia/kamalid/
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #23 -: Ноември 08, 2009, 18:33:32 »

    2137 г. пр. Хр. - 668 г. сл. Хр.
    ПРОЛОГ

    Из мъглата на вековете

    Древните българи




    "Българите - това е народът, който имаше всичко,
    което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за
    тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е
    народът, на който се учудваше светът."

    Магнус Феликс Енодий 1, 486 г.


    Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история.

    Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните, а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българчетата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ - и за съжаление, тази цел е вече почти постигната; от друга страна това незнание се дължи и на многократното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка; а може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие като на-род, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме...

    Тъй или иначе, като изключим Древна Гърция, България е най-старата европейска държава, която не е сменила името си през вековете.

    Магнус Феликс Енодий 1 (473-521) - роден във Франция, близък приятел на остготския крал Теодорих, в негова чест написал „Похвално слово за крал Теодорих".




    Испания е Испания от 1479, Швейцария е Швейцария от 1291 година, Швеция е Швеция от началото на XI век, Полша е Полша от края на X век, Франция е Франция от 843 година, Англия е Англия от 827, а България е България от 681 година.

    Така пише в учебниците по история. Така знаех и аз.

    Но преди осем години пристигна у нас един унгарски професор да търси надгробната плоча на не знам кой си техен крал, умрял някога в България; плочата я намерихме зазидана в стената на една селска черква и нямаше как да му я дадем, но за утеха го заведохме в кръчмата и там унгарският професор, може би от яд, че не му дадохме тази ценна реликва, или за да изтъкне своя патриотизъм, още преди да пийне от първата ракия, се провикна:

    - Как е възможно да броите началото на своята държава от 681 година след Христа, когато още през 2137 година преди Христа сте имали българско царство на север от Китай и по време на слънчевото затъмнение на 22 октомври същата 2137 година преди Христа сте победили китайците, както пишат тъжно техните летописци в хрониките си; победили сте ги, защото китайците били прост народ и се уплашили от затъмнението, а прабългарите знаели предварително за него и нарочно нападнали същия ден; аз, вика унгарецът като отпи от ракията, това го знам, защото покрай тази ваша държава е поминувало и нашето маджарско племе, ние, вика, с вас сме от едно коляно и от една кръв; не по друга причина, а за да спасят империята си от неудържимите набези на българите, предвождани от своя хан Тимоти от рода Дуло (от същия род са, както знаете, и Кубрат, и Аспарух, и Крум, и прочие), китайците започнали да строят Великата китайска стена, но не успели още да я довършат и ето ги - българите се задали пак откъм север, тогава китайците качили върху стената китайки-циркаджийки и онези сурови българи, като видели китайките да мятат голи кълки, се прехласнали и докато се прехласвали, китайският мравуняк продължавал да гради нататък стената; като разбрали измамата, прабългарите напопържали китайците, пришпорили конете си и препуснали на запад подир слънцето да търсят края на стената; те препускат, китайците градят, те препускат, китайците градят - така българите стигнали до пустинята Такламакан, напоили конете си в реката Тарим и се разделили на две: едните тръгнали на север, другите - на юг. Ха наздраве!

    Тези, дето тръгнали на север, прехвърлили планината Тяншан и нарекли най-високия връх на името на своя бог Тангра - така се казва върхът и досега - Хан Тенгри, а хребета, по който препускали, нарекли на себе си - Болгар; продължили нататък, прекосили планините Памир и Хин-дукуш и тук, където сега е северен Афганистан, основали втора държава, наречена също България, но понеже другите народи не можели да произнесат Ъ-то във вашия език, наричали държавата ви Балхара (Балх), Болгар или Булгхар, а гърците я наричали Бактра или Бактрия
    (то аслъ кой може да произнесе правилно името ви: руснаците ви викат балгари, англичаните - балгейъриън, французите - бюльгар, немците - булгарен, арабите - бурджан, ний, унгарците, сега ви викаме булгар, а преди сме ви викали пол-гар, булгар ви наричат и арменците, чехите ви наричат булхар, украинците - балхар, индийците - балгхар, персийците - болгар...).

    Другите българи, дето тръгнали на юг, прекосили Тибет, и забележете - вика унгарецът, допивайки първата ракия, -живели известно време край планината Мадара, после прехвърлили Хималаите, минавайки през прохода Шипка, и слезли в Индия, опъвайки юртите си край река Тунджа; после тези българи отишли към Ефрат, в Месопотамия, и там основали третата българска държава, наричали на-Рода балхарис, сиреч българи, царицата им носела същото име ~~ Балкис,

    това е Савската царица, описана в Библията, дето ходела да задава гатанки на Соломон през 1001 година преди Христа.

    По-късно тези българи тръгнали на запад, заселили се в Египет, в областта Сакар, после поемат на север и стигат до Балканския полуостров, планината, където спират, наричат Сакар планина, реката край нея кръщават Тунджа, прохода, през който прехвърлят Балкана на север, наричат Шипка, а свещената си планина - Мадара; те носели със себе си тези стари и далечни имена, както европейците са занесли в Америка имената на своите стари градове - Лондон, Париж, Москва, Берлин, Ню Орлеанс, Ню Берн и т.н... Ха наздраве!

    Но да оставим Савската царица да задава гатанки на цар Соломон, а ние да видим какво правят ония българи на север, дето основаха държавата си Балхара под планината Памир.

    Девизът на тези прабългари някога бил: „Не замръквай, където си осъмнал!", после станал: „Не умирай, където си роден!", но тук, под сянката на Памир, им харесало и започнали да градят градове, да сеят жито и да развъждат добитък, да добиват желязо и мед, да украсяват жените си със сребро и злато; древногръцкият историк Страбон нарича Балх, столицата на Балхара, „перлата на Азия", тук през VI век преди новата ера пророкът Заратустра2 е написал свещената си „Зенд-Авеста".

    Кога е било основано това прочуто царство, не се знае, това се губи из мъглата на вековете, вика унгарецът, като отпива от втората ракия, но известно е, че египетският фараон Рамзес II, съблаз-нен от богатствата на Балхара, се опитал да я завладее през 1275 година преди раждането на Христос

    Заратустра (Зороастър) - персийски пророк, създател на зороастризма - дуалистично учение за вечно враждуващите бог на доброто Ахурамазда и бог на злото Анхра-Майню (Ариман).


    и докато българите разгромявали войската му в подножието на Памир, Мойсей решил да избяга от Египет и повел поробените евреи през пустинята към обетованата земя Ха-наан, така че вашата история е по-стара от Библията, вика унгарецът, и вий, българите, сте спасили бедните евреи не само през Втората световна война, но и 33 века по-рано

    През 329 година преди Христа и Александър Македонски нахлул в Балхара, но до бой не се стигнало - вместо войска, насреща му излязла принцесата Роксана и го попитала: „Какво търсиш тук, Александре?";
    пленен от красотата й, той отвърнал: „Намерих повече от това, което търсех", паднал на колене пред нея и я помолил да му стане жена и царица на света (това била първата - и единствената - жена на Александър, и тя била българка!); на другия ден се качили двамата навръх планината Хин-дукуш - Аристотел му бил казал, че там е краят на света и отвъд тази планина се плискал безкрайният световен океан, но като погледнал от върха на изток, Александър видял, докъдето стигало човешкото око, безкрайни поля и планини -и заплакал, защото разбрал, че няма да може да завладее целия свят, поболял се и скоро след това умрял.

    Просъществувала тази велика ваша държава до 230 година след Христа, когато я покорява персийският цар Арта-шир I.

    Далече преди това обаче, неизвестно защо, старият цар Кардама оставил престола на сина си Ила, прехвърлил се на юг през Памир и основал в Северна Индия четвъртата българска държава.

    Наричала се тя също Балхара и просъществувала едновременно със старата Балхара много векове.
    Споменът за нея е запазен в индийските веди - в „Адхар-ва~веда", написана на санскрит през X век преди Христа.

    Нещо повече - индийски царе до X век след Христа, продължавали да се наричат Кардамити, както династията на Урбоните във Франция или на Романовите в Русия, а пред името си слагали титлата балхара - името на древната държава се превърнало в титла, както името на Цезар.

    Оттогава са и общите ви думи в двата езика: уча, чета, будя, баща, татко, лик, хубав, китна, шал, сандал, тава, халка, чорба, компот, соя и много други.

    Бежанци от покорената памирска Балхара тръгват на север и край днешния град Самарканд основават петата българска държава, а голямото езеро, до което стигала границата им на изток, нарекли на себе си - Балхаш; просъществувала тази държава до VII век след Христа; други от победените българи тръгват на запад, прекосяват пустинята Каракум и основават на изток от Каспийско море шестата българска държава, кръщават морето Болгар дин-гезе (Българско море), така се наричало то до Късното средновековие, а планината, в подножието на която спират, наричат Балхани - както и вие наричате най-голямата си планина в днешна България; трети от българите отиват отвъд Каспийско море и там основават седмата българска държавица, наречена Балкария (така се нарича и до днес тази автономна републичка в Руската федерация), а градовете си нарекли пак със старите български имена Балхар и Булкар-Балх; четвърти от българите, водени от вожда си Вунд, през 127 година преди Христа прехвърлят планината Кавказ и се заселват в земите на днешна Армения, там основават осмата българска държава, нарекли местността Булхар, главния си град - Балк, тези имена те носели до IX век след Христа, а една от реките там и сега се нарича Балгаручай.

    Където и да идат българите, все носят името си и, макар изкривено от произношението на съседните народи, го оставят след себе си като светли стъпки по картата на тъмния азиатски континент.

    Прекрачвайки от старата в новата ера, българите прекрачват от Азия в Европа - стигат до Азовско и Черно море
    и там митичният цар Авитохол, както свидетелства  "Именникът на българските ханове", основава през 165 годила след Христа деветата българска държава, призната - нещо нечувано - дори от гърците и наречена от самия византийски патриарх Никифор3: ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ!

    Вий, вика унгарецът като допи втората ракия, и тази България не броите, защото била на друга територия.
    Кое, обаче, е по-важно: земята, където се намира държавата - или народът, който е основал всичките тези български държави?

    Прочула се тази Стара Велика България най-много при хан Кубрат. Този хан Кубрат (който си е жив потомък на Ати-ла, „бичът Божий", но тури му пепел!) незнайно защо расъл в Константинопол, изучил се там, образовал се и приел християнството през 619 година - през същата година, когато Мохамед започнал да проповядва в Мека исляма, а застанал начело на Велика България през 632 година, когато умира Мохамед.

    Това за образованието не го казвам случайно, вика унгарецът, защото вий, българите, след този Кубрат имате само един учен цар - Симеон Велики, който също живял в Константинопол и учил там в най-стария европейски университет -Магнаурската академия, а всичките ви по-сетнешни царе, до последния, са прости и необразовани.
    Тъй че напразно вий се отричате от прабългарите, вика все по-ядосано унгарецът и си поръча третата ракия, ако има нещо свястно във вас, наследили сте го от тях, защото те не са били монголци, както ви разправят, нито пък хуни или тюрки, а индоевропейци със загадъчни космически познания.

    За разлика от безпросветните италианци, които в 1600 години след Христа изгарят на кладата Джордано Бруно, понеже твърдял, че Земята се върти около Слънцето,

    Патриарх Никифор I - бил патриарх в Константинопол от 806 до 815 г., а живял до 829 г.; написал „Кратка история" - за събитията от 602 до 769 г. и „Кратка хроника " - от сътворението на света до 829 г.


    Прабългарите не само знаели това - издълбаното върху надгробните им камъни Слънце с кръжащите около него 6 планети е било нещо като техен държавен герб (по-късно, след насилственото покръстване, богомилите го превърнали в свой сакрален знак), та още през 4768 година преди Христа тези умни прабългари изчислили, че Земята се завърта около Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня без малко и пресметнали това „без малко" с невероятна точност: съпоставяйки движението на Земята с движението на Юпитер, те уточнили, че Земята обикаля около Слънцето за 365 денонощия и 2422 хилядни от денонощието, което е с половин секунда по-малко от абсолютно точното астрономическо време, измерено днес.

    Основавайки се на тези свои астрономически знания, прабългарите създали най-съвършения календар, известен досега: годината започвала в деня на зимното слънцестое-не, на 22 декември; този ден, понеже слънцето стои, бил обявен за нулев, останалите 364 дни били разпределени в четири сезона, по 91 дни; всеки сезон бил разделен на три месеца, първият месец от сезона имал 31 дни, останалите два - по 30; по този начин първият ден на първия месец от зимния сезон съвпадал със зимното слънцестоене, първият ден на първия месец от пролетния сезон - с пролетното равноденствие, първият ден на първия месец от летния сезон - с лятното слънцестоене, първият ден на първия месец от есенния сезон - с есенното равноденствие. На всеки четири години високосният ден се прибавял преди първия ден на седмия месец - в деня на лятното слънцестоене, също бил нулев ден, прабългарите го наричали ени, днес го наричаме Еньовден.
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #24 -: Ноември 08, 2009, 18:38:49 »

    Унгарецът надигна третата ракия, отпи една бавна глътка и продължи:

    - Ученият хан Кубрат обичал да наблюдава нощното небе и да чете по звездите съдбата на хората и на народите В една такава нощ, като се взирал в залязващите Плеяди, той видял, че неговата звезда угасва, спомнил си за брата си Самбат Кий, който основал града Киев и го кръстил на свое име, после заминал на запад подир залязващото слънце, основал там грамадна държава, дето са сега Чехия, Словакия, Унгария, Прусия и Полша, но не я нарекъл България (така че няма да я броим), нарекъл я в чест на дедите си Ду лоба - „Страната на Дуло", другите народи пък я наричали на неговото име: от Самбат - Само, но като умрял Самбат Кий и държавата му загинала; та Кубрат си помислил: „И моята държава ли ще умре след смъртта ми?", повикал петимата си синове - Баян, Кот-раг, Аспарух, Кубер и Алцек - и им рекъл:

    - Синове мои, свършват земните ми дни.

    - Олеле, тате, недей! - проплакал най-малкият, Алцек. - Какво ще правим без тебе?

    - Сега ще ви кажа - рекъл Кубрат. - Баяне, я вземи оня наръч пръчки.

    - Баян отишъл и взел наръча пръчки, който лежал до огнището, където мъждукал свещеният неугасващ огън.

    - Ха сега се опитай да ги счупиш всичките наведнъж - казал му Кубрат.

    Баян бил най-възрастният, най-силният от синовете на Кубрат, затова му викали Батбаян. Ударил той снопа пръчки о коляното си - не се чупят. Ударил втори път - пак не се чупят. Трети път ударил с все сила - същото.

    - Не мога - рекъл, - тате.

    - Нека опитат и другите - казал Кубрат.

    Опитали един по един и другите четирима синове на Куб-Рат, но никой не могъл да счупи наръча пръчки.

    - Дайте ги сега на мен - рекъл Кубрат.

    Подали му наръча, той взел да измъква от него пръчките еДна по една и с лекота ги чупел - една по една.

    - Еее, така и баба знае! - извикали в един глас синовете му - Една по една всеки може.

    - Точно така - казал Кубрат. - И вас, ако се разделите след моята смърт, един по един всеки ще ви пречупи, ако сте заедно като този наръч пръчки, никой няма да може да ви побе-ди. Разбрахте ли?

    - Тъй верно, разбрахме! - отвърнали в един глас петимата му синове.

    - Какво разбрахте?

    - Съединението прави силата.

    Като чул тези хубави думи, великият хан Кубрат се усмихнал щастливо и издъхнал.

    Тези хубави думи „Съединението прави силата" вий сте ги изписали и върху герба си, вика унгарецът, като отпи втора глътка от третата ракия, но тежко ви и горко, ако спазвате този завет като кубратовите синове.

    Защото още не бил изстинал трупът на стария хан - и синовете му се скарали кой да седне на бащиния трон.

    - По старшинство на мен се пада - казал Батбаян.

    - Тая няма да я бъде, ти да ни командваш - рекли четиримата му горди братя.

    На другия ден погребали баща си по християнски, както им бил заръчал, погребали го заедно със скиптъра и меча му, защото не могли да поделят и тях.

    Народа на Велика България обаче поделили на пет равни части и всеки застанал начело на ордата си.

    - Аз оставам тук, на бащината си земя - казал Батбаян.

    - Аз поемам на север - казал Котраг.

    - Аз на юг - казал Аспарух.

    - Тогава аз тръгвам на запад - казал Кубер.

    - Аз идвам с тебе, бате - казал Алцек.

    И поели в четирите посоки на света.

    Хазарите това и чакали. Щом ордите на четиримата братя залезли зад хоризонта, нападнали Батбаяна и след две-три години от Старата Велика България останал само споменът.

    Котраг повел ордата си на север - все по Волга, все по Волга, препускали, препускали... и като стигнали там, където река Кама се влива във великата река, Котраг спрял и се огледал - на изток се синеел облакът на планината Урал, на север и на запад зеленеели бездънни гори и поля.

    Било лятото на 665 година. Хан Котраг слязъл от черния си кон и забил меча си в рохкавата земя:

    - Ето тук ще съградим град и ще го наречем Болгар, тук ще бъде моята България.

    Това била десетата България. Наричат я Волжка България, а заради богатството й в ония времена я наричали Сребърна България.

    През X век сребърните българи приели от арабите исляма, имали те велики царе и още по-велики поети; дала е тази ваша България велики поети и други велики люде и на Русия, защото, както е известно, вика унгарецът като отпи пак от ракията, великата руска поетеса Анна Ахматова се отказала от бащиното си име Горенко и се нарекла на българския си прапрадядо хан Ахмат; корените на другата велика поетеса Марина Цветаева също са оттам, и Гогол е оттам, оттам е и великият бас Шаляпин, руският цар Борис Годунов е българин, и Суворов, и Кутузов, дето победи Наполеон, и Ермак, дето завладя Сибир и го хариза на руснаците...

    Тази славна и богата държава просъществувала до 1278 година, когато, след половинвековни отчаяни битки, била завладяна от татарите на Чингиз хан, но българите съхранили своята свяст и, мине - не мине век, вдигали бунтове - и срещу татарите, и срещу руснаците, затова през 1937 година Сталин ги разпилял из лагерите в Сибир,
    но и днес, както е известно, те отново надигат глава и искат държавата им да се казва България.

    4 За разлика от нашата България, която няма запазени стари летописи (за което ще стане дума по-нататък), през 1680 година летописецът от Волжка България Бахши Иман събира в сборника си „Джагфар Тарихъ" („Историята на Джагфар ") древни български хроники, записани през предишните 4-5 века; от тях става ясно, че върху територията на Волжска България много вековепреди това е имало друга прабългарска държава, наречена Идел; в една от хрониките „Хон китабъ" („Книга за хуните") на Кул Гали се твърди, че историята на българите започва 33 000 години преди Христа и че българската цивилизация е съществувала паралелно или по-рано от цивилизацията на Шумер, с която сме имали един и същ корен, че Троя е бил български град и етруските са прабългари, избягали от този град, че египетските фараони също били прабългари, а ацтеките, инките и майте са потомци на прабългарите, преплували океана или преминали по ледовете от Камчатка в Аляска; с турците пък, които ще ни поробят след 7 века, сме били родни братя и сме имали общ праезик (затова много от думите, които считахме за турски, се оказаха прабългарски)... Моят кураж ми стигна да се върна до 2137 година преди Христа, когато за пръв път българите се споменават в китайските хроники; да се върне по-назад в мрака на вековете оставям на някой свой колега с по-храбро въображение. (Б.а.)



    Кубер поел на запад, след него препускал Алцек, прехвърлили Карпатите и се спуснали в Панония, в равнината край реките Тиса, Дунав и Сава, където е днешна Унгария; понечили да основат държава и там (просъществувала тя само година-две, така че няма да я броим), аварите обаче посрещнали на нож българите, след няколко сражения Кубер бил победен и побягнал с дружината си на юг и като стигнал, където е днес Македония, основал там край Битоля и Прилеп единадесетата българска държава; именно срещу тази България, която напирала да превземе Солун, се отправил на поход през 688 година византийският император Юстиниан II Носоотрязания и едва не бил пленен и побягнал позорно, както пише във византийските хроники, а войниците му били избити от прабългарите на Кубер.

    По-късно, след век и половина, тази Куберова България се съединила с Аспаруховата България - вероятно това е бил тайният замисъл на двамата братя...

    Алцек продължил на запад, стигнал до страната на фран-ките, крал Дагоберт го приел с радост, но през нощта заповядал всичките българи да бъдат изклани; Алцек се събудил от виковете на умиращите и с останалите живи мъже и жени побягнал на юг през Алпите. Било зима, как са оцелели, не е известно, но през пролетта се появили в горната част на Италийс-кия ботуш и продължили да слизат надолу, през Ломбардия, Тоскана и Умбрия, стигнали до Рим и Неапол, оставяйки след себе си вечното свое българско име: Булгаро (край Бергамо), Булгаро грасо (край Комо), Тера Булгарорум (край Римини), Моите Булгаро...

    Не успял Алцек да основе дванадесетата българска държава, но неговите българи оставили из Апенините не само името си, но и кръвта си: Данте, вика унгарецът, е от българския род Алдъгьори, и Борджиите са българи, и Верди е българин, а Паганини направо си е потомък на българския хан Паган...

    Между нас да си остане, сниши гласа си унгарецът, един потомък на вашия Кубрат, наречен Арпад, дошъл по нашите земи и през 889 година (да не ме чуй някой унгарец!) основал Унгария...

    А кой основа вашата - дванадесетата българска държава през 681 година? - провикна се унгарецът, като гаврътна ракията си. - България, дето стана най-голямата държава в Европа, от Киев до Атина и от Черно море до Адриатика, че и Пеща, днешната унгарска столица, влизаше в пределите й!

    Що не я основаха славяните, дето от два века се мотали из Балканския полуостров, що не я основаха траките, дето са там от 1500 години?

    Ами защото прости хора държави не могат да правят. От славяните вий наследихте загадъчния мързел и бленуването, а от траките - анархизма и забравата, затова не помните и собствената си история.

    Тука унгарският професор стана, качи се на автомобила си и си замина.


    Сигурно прекаляваше той в приказките си, но някакъв прапраспомен заброди из тъмните пещери на кръвта ми и ме будеше нощем, зарових се в разните стари и нови истории и се оказа, че такива Българин наистина е имало, един автор разказва за една, друг - за друга, трети яростно ги отрича, а ние всички нехаем...

    И тъй ден след ден, век след век - „Било ли е, не е ли било?" - и всичко потъва в мъглата на вековете и, уви - в мъглата на нашата памет.

    Другите народи провъзгласяват за истина и най-малката вероятност, а ние погребваме и най-големите истини под кръста на съмнението.

    Кое е по-добро?
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #25 -: Ноември 08, 2009, 18:43:15 »

    Както обикновените читатели, така и специалистите историци са недоумявали какъв е смисълът на големите числа в първата част на „Именника на българските ханове". В нея се говори, че петима князе са владели 515 години, от които първият, Авитохол - 300, а вторият, Ирник -150 години. Досегашните тълкувания най-често се задоволяват да приемат тези кръгли, „нелогични" числа като обозначаващи някакви епохи или цикли. Най-новите разкрития за богатите космологични познания на древните българи хвърлиха светлина върху скрития, закодиран смисъл на тази част от именника. Оказва се, че тя съдържа много важна, досега неподозирана информация, идваща от древността като тайно знание, което е било достъпно само за малцина „избрани".

    Тайната информация, предавана в зашифрован вид, днес е известна под названията „космическа година", „велика слънчева година" или „великото завръщане". Всъщност става дума за прецесионното движение на точката на пролетното равноденствие, което се дължи на пълния кръг, описван от северния полюс върху небесната сфера за период от 25 776 години. Това число е резултат от най-прецизните съвременни изчисления на въпросния пре-цесионен цикъл. А според „Именника на българските ханове", както ще покажем по-долу, за същия прецесионен цикъл се получават 25 750 години. Всичко това е закодирано в едно-единствено изречение: „СИИ 5 КЬНЯЗЪ ДРЪЖАШЕ КНЯЖЕНИЕ ОБ ОНОУ СТРАНОУ ДУНАЯ 515 ЛЕТ ОСТРИЖЕНАМИ ГЛАВАМИ"

    Тази закодирана информация не е единствената от такъв вид, но затова пък е учудващо прецизна и в това отношение превъзхожда всички други, запазили се до днес, от най-развитите цивилизации на древността: Дравидската, Шумерската, Мидийско-персийската, Египетската. По-късно това считано за „върховно" познание преминава и у древните елини, които пък го предават на старите римляни.

    Известни автори от римската епоха като Цицерон и Овидий са записали предания, които говорят за „великата тайна" на ХермесТрисмегист. Според модерните тълкувания „великата тайна" представлява точно „великото завръщане", т. е. прецесионният цикъл на точката на равноденствие. Според достигналите до нас предания числената стойност на този цикъл бил открит от Хермес и предаден първо на старите египтяни, а след това и на други цивилизации на древността. Хермес бил от балканските бръги. След убийството на „стоокия" Аргос той избягал в Египет. Там получил прозвището Тот и понеже дал на египтяните писмото и ги научил на числа, астрономия и магия, те го възприели като божество и му дали прозвището „Три пъти великият" или „Много великият". Великата тайна наХермес-Тот е достигнала до нас чрез египетския мит за Озирис, в който се съдържат „прецесионните числа" 12,30 и 72. От тези числа за времето, през което точката на пролетното равноденствие преминава 30° от небесната сфера, т. е. остава в една зодия, се получават 2160 години (30+72).

    За всички 12 зодии, т. е. за „великата космическа година" имаме: 2160x12 = 25 920 години. Същите стойности на прецесията са закодирани и в древната индийска „Ригведа", в която се споменава за „12-спицово колело, в което са поставени 720 синове на Агни". В еврейската „Кабала" също се споменава за „прецесионното число" 72. И китайските тайни общества „Триади" са запознати със „прецесионните числа" 72 и 36. Това, което е интересно за нас, е, че съществува и български апокрифен текст (запазен в девет различни преписа), известен като „Слово о Сивиле", съдържащ въпросните „прецесионни числа". В него се срещат числата 6 („шесте херувима"), 12 („дванадесет мъже") и 72 („седемдесет и два народа"). „Слово о Сивиле не бива да се приема просто като превод от някакъв гръцки или латински първоизточник, Иначе как ще си обясним твърде важната историческа и есхато-логична роля на „българския род", отредена му в този апокриф?

    Резултатите, получени от вавилонски и други древни астрономи, и онези, които са получени с най-съвременни изчисления, се разминават съответно: с 12 години за минаване на точката на равноденствието през една зодия и съсс 144 години за пълен прецесионен цикъл. Гъркът Хипарх, който доскоро неоправдано се смяташе за първооткривател на „преце-сията на равноденствията", за „великата година" е намерил 28 800 години, а за една „преце-сионна зодия" 2400 години. При тези стойности разликите са още по-големи: 252 и 3024 години. Както вече казахме българския „Именник" дава съответно: 2146 и 25 750 години.Тук вече разликите със съвременно изчислените стойности са минимални: 2 и 26 години. Наистина удивителен резултат! Излиза, че по отношение на математическите и астрономическите знания българите са превъзхождали другите древни цивилизации. Най-малкото са ползвали достиженията на друга, неизвестна нам досега високоразвита култура.

    По-горе цитираното изречение от „Именника" ползва един специфичен код, където „прецесионни числа" са 5 и 515 (петима князе държат княжението си 515 години). Ако умножим двете числа, получаваме 2575. Липсва ни една десетка, която умножена с предишното число, ще даде числото на „прецесията на равноденствията", т. е. числото на „великото завръщане". Тази десетка не е пропусната от съставителя на древния „Именник", а е предадена чрез значението на едно прозвище. Според византийските летописци основателят на отсамдунавска България Аспарух е имал във войската си оногури (оногундурои). А в цитираното изречение от „Именника" се споменават някакви „остригани глави", над които владеят „петимата князе", т. е. предшествениците на Аспарух. „Остриганите глави" са всъщност другото име на оногурите. Буквално преведено, това име означава „десетте рода" или „десетте огнища". Значи в прозвището „остриганите глави" е закодирана точно „липсващата" ДЕСЕТКА! Сега вече имаме: 515x5x10= 25 750 години за пълния прецесионен цикъл и 25 750:12 = 2146 години за една зодия.

    Просто и респектиращо точно!

    Поставя се логичният въпрос: Как древните българи са стигнали до този толкова прецизен резултат, който с право днес ни удивлява? И защо са закодирали „Великата тайна" точно с тези числа, които се различават от всички досега известни древни кодове? Може би едно „археоастрономическо" откритие на българския археолог Стефан Чохаджиев и анализът, направен му от Веселина и Димитър Колеви, ни насочват към отговора на този въпрос. Имаме предвид археологическата находка от Слатино, Дупнишко, датирана към 4800 г. пр. н. е., върху която е изобразена част от звездното небе. Но понеже се виждат циркумполярните съзвездия, тогавашното местоположение на северния полюс ни кара да я отнесем към 6500 пр. н. е. Излиза, че нашите предци траките са се интересували от състоянието на звездното небе много преди другите, досега смятани за най-стари цивилизации (Египет, Обейд, Шумер, Харапа...).

    Милош СИДОРОВ

    От списание "Наука и техника"
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #26 -: Ноември 08, 2009, 18:53:38 »

    Специалисти и ентусиасти почти ежегодно се отправят от България към Дон и Волга, на Памир и в Тибет, в Минусинската долина в Монголия и в Таримската котловина в Китай, към Алтай и Тиен Шан, по течението на Орхон и Тола в Централна Монголия, към Белуджистан и към Ордос в Централен Китай... Не съм чувал да са се отправили само към Манджурия и Корея, но, вярвам, и това ще стане скоро. За такъв „изследователски туризъм" в търсене на „българските корени" въодушевено ни информират преса и телевизия. Поднасят ни снимки с подробни описания и видеозаписи на чужди места и още по-чужди екзотични племена, отдалечени на три или пет хиляди километра в Средна или Централна Азия. И... ни убеждават, че тези пустини са земите на предците ни, а хората от снимките - потомци на същите тия предци, сиреч - наши еднокръвни братя!!! Всичко това, като че ли с единствената цел да се докаже хипотезата за някогашното нахлуване на българите на Балканите и така да се потвърди СТАРАТА ВИЗАНТИЙСКА ФАЛШИФИКАЦИЯ, че българите са нашественици и нямат права на тези земи, на които въпреки всичко са останали и до днес. Като че ли, предвиждал докъде ще стигнат в главозамайването си следващите поколения български историци, Г. С. Раковски своевременно разобличава скрититемотивии на византийските придворни летописци, и на политиканстващите европейски „учени": „Както старите гърци са ни хвърляли в скитская яма, тии днешни европейски учени ни съпричисляват с фински и черменски и не знам йоще какви племена и качват ни по уралските диви и пусти гори!" Напълно разбираем е този негов гняв. Само не можем да си представим .неговата реакция, ако беше имал възможността да прочете днешните „на-учни достижения", в които съвсем сериозно се разглеждат пустинята Такламакан и безжизнените пространства на Алтай в Централна Монголия, като български праотечества.

    От друга страна, само на 280 км западно от София (едно разстояние колкото София -Шумен), се намира внушителен каменен квадар с издълбани големи, отчетливи български знаци, за които в България почти не се знае. Или се знае - погрешно. /Нито един българин досега не е отишъл там. В противен случай - щеше да се знае./

    Покойният В. Бешевлиев, публикувал монографии за български епиграфски паметници, споменава бегло за въпросния камък от Шудиково, без да обърне внимание на знаците върху него. Той даже не знае истинското местонахождение на този толкова ценен паметник.

    Пише: „За някогашното разширение на българската власт чак до планината (!?) Черна гора в Сърбия (!?) свидетелствува един каменен блок с първобългарски знаци, намерен в Шудиково."

    А в действителност не става дума нито за някаква планина „Черна гора", нито за етническата територия на Сърбия, в която уж се намирало Шудиково. Става дума за държавната територия на първата славянска държава на Балканите в по-новата история, която е съществувала тогава (XVIII век), когато не е имало нито Сърбия, нито Гърция, а още по-малко България. Тази държава съществува и днес и е федерална единица на СРЮ и се казва - Черна гора. В тази държава има река Лим (приток на река Дрина) и на нейния бряг, в подножието на планината Тифран, три километра северно от Иванград, се намира Шудиково. Ето в това място е открит, измерван, описван и заснет въпросният прабългарски паметник. За съжаление - не от българи. Надяваме се, че и до днес е там и може би точно той окончателно ще разгадае тайната, що за племе са били тези „прабългари", които са дялали камъни и върху тях, влизайки в диалог с вечността, са изписвали послания към бъдещето. Но, първо, трябва да изчакаме българските изследователи да слязат от високите и сурови Памир и Тян-Шан, да се върнат обратно от далечните Орхон и Енисей и точно тук, под краката ни - в близките Балкани, - да откриват многобройните следи на предците ни и да разгадават посланията им.А дотогава по-млади автори ще повтарят грешката, направена от Бешевлиев.

    Даже ще се опитват да „уточняват". Например П. Добрев смята, че „прабългарите" (от времето на Крум ли, на Пресиян ли?) са могли да стигнат най-много до „Източна Сърбия" (тогавашна или сегашна?).

    Той пише: „Една оброчна плочка(!?) от Шудиково, Източна Сърбия''(!?)". За сведение на всички: „Плочката" е масивен камък от два тона, а Шудиково не е нито в Източна, нито в Западна Сърбия. Шудиково е оттатък и на тогавашна, и на сегашна Сърбия, в Черна гора, държавата наследница на средновековните области и държави Дукля и Зета!

    И така: домораслите изследователи или не са чули (т. е., не са прочели), или са прочели от трета ръка, и по този начин систематично повтарят чужда грешка. А в третия и най-лош вариант българските изследователи, приемайки заблудата на първосгрешилия, се опитват да я „разширят", допринасяйки по този начин за нейното задълбочаване.

    Каменният квадар, за който става дума тук, всъщност е открит в развалините на една църква (св. Богородица), която била към Шудиковския манастир. Както е известно, многочислени са примерите, когато върху развалините на един сакрален обект се строи друг от същата или от новата господстваща религия. В случая е напълно ясно, че първо е имало прабългарско капище, а след покръстване(вероятно в края на девети или началото на десети век) на същото място е построена християнска църква. Но в такъв случай върху българските историци, с цялата си тежест, се стоварва въпросът: Кога „прабългарите" са владеели Черна гора, та са имали достатъчно време да издигат храмове според предписанията на нашата предхристиянска религия?

    Въпросът оставяме открит с уточнението, че в книгата „Блъгариянството" се опитахме да му дадем отговор. А сега ще приведем някои подробности във връзка с паметника. Освен каменния квадър със старателно издълбани старобългарски идеогра-ми, който има размери: 0,94 м, 0,87 м, и 0,54 м, в същите развалини има още един с подобни размери, но без знаци, както и трети с дължина: 1,22 м, ширина: 0,72 м и дебелина: 0,27 м, също без знаци. Това са единствените три издялани каменни блока от червен варовик и заедно с няколко по-малки начупени парчета се различават от всички други, които са необработени и са от друг вид камък. Произходът на червения варовик е от скалите на близката планина Тифран. Иван Пудич от Сараево, който през 1959 г. е посетил археологическото находище, направил снимки и измервания, и през 1965 публикува статия. В нея пише за въпросните останки, че са: „вероятно от някаква по-стара постройка, светилище, храм, защото е известен фактът, че светилища и храмове от различни религии се сменят на едно и също място.

    "За манастира „Шудиково", който бил построен върху основите на древ-нобългарски сакрален обект, се предполага, че през XVI век е бил седалище на будимлянската епископия. До какви изводи е стигнал Пудич, изследвайки знаците върху каменния блок? Ето до какви:

    „Знаците от Шудиково не са самотни. Същите знаци, почти до детайли еднакви, са намерени и в България. И не само че отделни знаци са идентични с онези от България, а и техните съчетания (групи), които виждаме на отделните страни, са тъждествени със съчетанията (групите), открити в България. Най-често повтарящият се знак 1У1 в Шудиково, също и в находките в България, се явява като най-чест,"

    /Иван Пудич отбелязва, че подобни „Прабългарски надписи" са намерени в Плиска, Преслав и Мадара и стига до извода, че: „Няма никакво съмнение в идентичността на знаците от Шудиково и онези от България." След това той напомня; „Областите около Шудиково през IXвек са били български]]]"

    От друга страна, и с право, Дж. Сп. Радойичич обръща внимание, че при наличие на две нови български писма (глаголица и кирилица), IX век е твърде късен период за употреба на предшестващите ги български езически символи. Какъв е .изводът от явилото се противоречие? Пудич не се наема да разреши възникналия парадокс и се задоволява с констатацията: „Каквото и обяснение да се намери за знаците, няма и съмнение, че тези от Шудиково и онези от България са - напълно идентични]]]"

    А изводът в тази ситуация може да е само един: Не е вярна хипотезата, че българите чак в края на VII век преминават Дунава, и то в долното му течение, и там (в днешна Добруджа) създават „малка държава", която уж постепенно се е разширявала към югозапад. Според тази погрешна, вредна и антибългарска хипотеза, наложена от авст-роунгарците Шафарик и Иречек, и безкритично възприета от всички български исторически „светила" с изключение на двама-трима независими духове в състава на България „постепенно са влизали" отделни нови области. Така например Средечката област е присъединена от „хан" Крум, областите около Струма и Вардар при „хан" Пресиян, Западна Македония и Албания (княз Борис), а Косово, Рашка (Сърбия) и Зета (Черна гора) чак по времето на христолюбивия цар Симеон.

    Сега отново:

    Кога Черна гора е била хем езическа, хем българскаХммм Един въпрос, който по-скоро е за математици, отколко за историци.

    Навремето д-р Ганчо Ценов за своите колеги, българските историци тюркофили, беше казал, че, когато срещнат неудобен документ, който противоречи на антибългарската схема, наложена в Софийския университет и Българската академия на науките, от Шафарик, Иречек и Златарски, те се правят или че въпросният документ не съществува, или направо го прогласяват за фалшификат. Ето по какъв начин българските (?) историци^) са „печелели битките" с фактите - нанасяйки вреди на българската кауза на Балканите.

    Така например типичните български думи княз (кбнбт) и колобър (кплпвсб), запазили се в старобългарски паметници, тенденциозно биват замествани с чуждите „хан" и „шаман", които не присъстват в нито един оригинален документ - с цел доказване на тюркофилската теза. Тези тюркофили (български и чуждестранни) са решили на всяка цена да изкарат старите българи нашественици на Балканите - една систематично провеждана фалшификация, която е започнала още от времето на византийските летописци. Те поне са имали мотив: Опазване на Империята.

    Питаме: Какви мотиви имат българските историци, които уж, борейки се за „историческата истина", се борят за византийските и австро-унгарските исторически фалшификации? Напразно д-р Ганчо Ценов в първата половина на века, публикувайки книга след книга (на български и на немски), се опитваше да убеди антибългарския бастион в центъра на София - в лицето на Катедрата по история и Историческия отдел в БАН - че българите не са „късни пришелци на Балканите". Уви, нещата не са се много променили и до днес. Българските историци все още не са приели насериозно предупреждението на Ценов, че фалшифицираната теза за късното идване на ,,тюркоезичните" (!?) ,,прабългари "(!?) на Балканит е: „Един възглед, който носеше и носи смърт за българската държава." Към това той добавя, че тезата за „тюркския" произход на българите е: „Една теза, крайната цел на която е погубването на българското племе!"


    Милош СИДОРОВ

    От списание "Наука и техника"
    « Последна редакция: Ноември 08, 2009, 18:55:26 от delfin » Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #27 -: Ноември 21, 2009, 19:27:56 »

    "Създателят на българската азбука е Орфей. Орфей е първият българин, съставил азбука, той е познавал отлично финикийското писмо и то по време, когато Гърция още не е била единна държава (XIII в. пр. н. е.) и все още не е имала своя писменост.

    Той я взаимства от коптите. Когато е бил в Египет, попада на "Книга на мъртвите" с тайните й космически кодове. Как мислиш, дали един "тракиец" като него ще бъде допуснат до такова тайно и ценно богатство, ако не е бил близък по род на коптите, имай предвид, че и сега в храмовете на коптите не се допуска за нищо на света външен човек, а Орфей е бил от бесите - значи кръвен рода на коптите и е участвал заедно и наравно с египетските жреци в балсамирането - значи и тази тайна му е била известна...

    Сега за азбуката - преди Орфей е имало няколко вида писменост, с която са си служили древните - така наречените: линеарно писмо А, линеарното писмо Б, клинопис, иероглифи, пиктограми, идеограми, сричково писмо. Орфей търси елементи от йероглифите на Египет и финикийските букви, за да създаде нова азбука. Той е реформаторът, преносителят и създателят на тази нова азбука. Тя е свързала хората и племената по тези земи завинаги. Орфей пренася азбуката на коптите, която е първата азбука в света, по нашите земи. Помощник в тази работа му е тракиецът Кадъм, а не финикиецът, както грешно го наричат, защото тогава Финикия се е смятала за края на Тракия. Братът на този Кадъм е същият тракийски цар, който посочва пътя на аргонавтите до Босфора - предсказателят Финей. Орфей е бил ученик на Тот. Тот донася в наследство от Атлантите 42 свещени книги, които предава на Орфей. Орфей пренася азбуката от Египет и Финикия, реформира я в Родопите, населявани от бесите - елита на тракийската общност, жреците и посветените от траките и фактически създава нова азбука. Това е свещеният език на бесите! Но траките са били около 90 племена и поради строгата забрана да се разгласяват тайните, писмеността на бесите не е била разпространена у другите племена на траките.

    Платон пише: "У траките се намирали много книги... Купища книги от Орфей и Музей". Ксенофонт също съобщава, че: "У траките се намирали и много книги." А ето сведение от Еврипид: "На тракийски таблички е записано Орфеевото слово". За подобни таблички пишат и Платон, и Питагор, и Хераклид.

    На гръцки език е изписано за Орфей: "Тираните на траките изгориха книгите му, изгониха учениците му, гръцките крале ги последваха по пример, заличаваха паметта му, унищожаваха последните му следи. След няколко века вече се съмняваха в съществуването на Орфей".

    Гърците считат, че създателят на тяхната азбука е Кадъм Милетски или Кадъм Милисий - основателят на град Тива и погрешно считан за финикиец - същият този Кадъм, който помогнал на Орфей да пренесе свещеното слово в тракийска земя...

    Гърците казват, че са взаимствали своята азбука от финикийците. Но самата финикийска азбука, пък, е взета от коптите. Копт е гръцката дума за египтянин - египт-гипт-гопт-копт. Гръцката азбука е всъщност, коптската - същата, която Орфей пренася на територията на бесите в сегашна Тракия и Родопа планина... Той е убит, за да не изпълни докрай мисията си - да разпространи тайното писмо на бесите сред всичките тракийски племена.

    Кирил и Методи нищо не са създали. Ранната кирилица от 9-ти век (която се приписва като дело на Климент Охридски) произлиза от глаголицата (уж създадена от Кирил и Методи), която пък е на основата на гръцката азбука, която видяхме по-горе, че е пренесената копска азбука..., тоест тази, която Орфей пренася тук и гърчолята крадат от него.

    Гръцката азбука е откраднатата наша най-древна азбука - тази на Орфей. Как ще се обясни, например, факта, че българските владетели като Омуртаг, Крум и др. са оставили надписи преди създаването на кирилицата... Били писали с гръцки букви, гордите български кханове ще пишат с буквите на народ, с който воюват непрекъснато.


    В 414 г. бесите приемат християнството. Тогава – V век – се смята, че е преведена Библията на бески
    език. Ето какво пише К. Динков: "Според запазено историческо сведение тракийското племе беси, което живяло в Родопите, притежавало през V век на свой език книгите на Светото писание и извършвало богослужение на свой език".

    За сравнение на копска, финикийска, гръцка азбука и кирилицата и глаголицата - виж http://100jan.hit.bg/main.htm



    "Пеласгите /фригите/бригите/, бесите са бели, високи хора, със сини очи и светли коси. Тяхна родина е Египет, затова и така е приет там Орфей - като свой. Братята пеласги Египт и Данай са водели помежду си борба за властта над Египет. Пеласгите са били с високоразвита култура и отлични мореплаватели. Те пристигат от Египет по тези земи с кораби с високи носове. Наричали са себе си - Шамсу Хор - децата на Хор и към края на 4-то хилядолетие преди Христа са били господстваща династия в Египет. От фригийския/пеласгийския цар Тантал и синът му Пелопс идва названието Пелопонес - страната на аркадийските пеласги. Според една легенда този народ е предпотопен. Орфей е внук на прекия потомък на Атлантите - тракийският цар Хорапс, който е имал син /бащата на Орфей/ наречен Оайгър - Самотен ловец."


    Lucia_free
    « Последна редакция: Ноември 21, 2009, 19:37:54 от delfin » Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #28 -: Ноември 21, 2009, 19:48:32 »

    "АзБукиВедите са две - глаголица и санскрит. Санскрита е лунна азбука. Коптите са протобългари. Имам приятел копт. Дълга история - веднъж вече я написах някъде и не ми се иска да я преписвам. Но набързичко ще я разкажа (много кратко). Говорено ми е на коптски. Всичко разбирах, не можех да го повторя. Много гласни, по-малко съгласни в речта. Подсъзнателно разбирах всичко, което ми се говореше, много сложна реч интонационно. Коптите ни считат за българи дегенерати (борис първото чифутоидно мекере). Днес коптите привидно са християни (независима християнска църква имат) и мюсулмани - но само привидно. Без разрешение на коптите (почти цялото Културно министерство са копти) изследовател не може да припари до пирамидите и древните паметници. Самите пирамиди са всичко друго, но не и гробници на фараони.

    ...
    От Хор произлиза и думата ХОРа - децата на ХОР.
    ...

    Не мога да имам пълно доверие на Пураните. Приемам като авторитет само една веда - РиГ Веда. За останалите - ами при тях е възможна фалшификация човешка. Не казвам че са пълно фалшименто, но е възможно при преписванията да са вмъкнати пасажи, които не им принадлежат. А Пураните са далеч по-неавтентични даже и от останалите Веди. Защото невежия вярва, а пробудения Ум Знае. Аз (като пример) Зная, че брамините са изопачили не само сутрата на Кама, но и останалото Учение. Дописвали са Законите на Ману както им хрумне - в НеВежеството си. Зная (и Вярвам), че Кришна е дошъл да "прекрати" това тяхно невежество. Дали е успял? Не мога категорично да кажа.

    А юдаизма не произлиза от будизма, а от браманизма. Веднага го доказвам. Името ЕМануЕл. Преведено означава Ману Е Бог. Което хич не се вързва с Йехова. Ристиенските (да не се бъркат с Християнските) неграмотни писари на книгата (библията) твърдят, че името означавало Бог Е с Мен. Те значението на името или не са го знаели (обзалагам се на това), или гностиците не са им го казали. Ману е създателя на човешката раса (ХОР е другото му име)...


    Цар Кару І
    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #29 -: Декември 05, 2009, 14:33:03 »

    БЪЛГАРИ


    “Българин значи мъдър, знаещ човек” – така започва писмената история на волжките българи. Древните българи имали високоразвита държавност с повече от 40 държавни и военни звания. Основните от тях били: КАНАС ЮВИГИ, КАВХАН, БОИЛ, КОЛОБЪР, ТАРКАН, БАГАТУР, БАГАИН. Държавното устройство се основавало на една цялостно изградена трифункционална обществена йерархия:

    1. Духовенство – колобри;

    2. Войнство – боили, таркани, багатури, багаини;

    3. Труженици.

    Върховната власт над трите съсловия осъществявал Царят-Жрец, носещ свещената титла КАНАС ЮВИГИ – “От Бога владетел”. Канът управлявал с помощта на Шестте Велики боили, произхождащи от най-знатните болярски родове. Те съставлявали висшия господарски елит, наречен УКЕЛ, но по правило принадлежали към колобърското съсловие. Заедно с кана съставлявали Съвета на Седемте – върховният орган на управлението на САРАКТА (Царството).

    Управлението на царете-жреци водело началото си от древната Арийска цивилизация, свързана с митологичната представа за "Златния век". Подобни държавни титли съществували в най-древните световни цивилизации – Шумер и Протоиндийската цивилизация, а също в Югоизточна Азия - Кушанската империя и някои келтски кралства. Във всички тези цивилизации била в сила една система от държавни звания, наследство от працивилизация, която много преди индоевропейците разпростряла своето културно влияние над Стария свят. Нашите прадеди успели да съхранят този древен държавен строй в неговия цялостен вид, чак до IX век.

    Самият Георги Раковски пише: “...Българският народ излезе в древността до Черното море до река Волга от великата Скандинавия, и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ...”.

    За кимерите още Омир разказва в своята Одисея, че са живяли някъде на края на света, където слънце не изгрява. Кимерите били неустрашими войни-конници, които, прокудени от скитите, завладяли Мала Азия и притеснявали могъщата Асирийска империя. А много по-късно същите тези кимери застрашавали съществуването на Рим, и то през II в. пр. Хр., когато империята бил все още в разцвета на силите си.

    В летописа на Раковски се разказва за разселването на кимерите по света, при което една част приели името БОЛГАРИ: “...и умножиха се, и дойдоха първи в тези страни, още преди Александър Македонски. Илирик беше първият крал, а след 3522 година от Сътворението на Света (1996 г. пр. Хр.) царуваше Крал Бладилий, който Филип Македонски царя победи и свой поданик го направи. След 3685 г. (1823 пр.Хр.) царе бяха двамата братя Брем и Болг, и понеже много крале надвоюваха, и много земи завоюваха, то народът се нарече на техните имена. Брем завоюва Западната страна, и остана там покрай Западното море, Балтийско до Померания, и нарекоха се Пеми, Словаци и Бранди-Бури. Болг завоюва Източната страна, и със своя народ се засели там, и нарекоха се Болгари...”.

    И други исторически летописи свидетелствуват за кимерийския произход на българите. В историята на волжките българи “Джагфар тарихи” кимерите, наречени там камирци, се разглеждат като древен народ, който се е разселил в Средна Азия и от него са се образували няколко народа от индоевропейското семейство – саки, масагети, алани, и БЪЛГАРИ.

    В своята “История на войните” византийският летописец Прокопий Кесарийски разказва за българските племена утригури и кутригури. Той започва така: ”В старо време хуните, на които тогава викаха кимерийци, живееха (отвъд Азовско море) и всички се повинуваха на един цар...”.

    По собствен път Георги Раковски изследва въпроса за българския народностен произход и самоличност. Той е първият български народоизследовател, който застъпва тезата за индоевропейския произход на българите. Според неговите изследвания нашият народ произхожда от два основни народа: келтокимери и индоарии. Раковски се досеща, че ние носим името на кимерийския цар БОЛГ, но също и на АРИИТЕ и затова сме БОЛГ-АРИИ.

    В началото на второто хилядолетие пр. Хр. кимерите се разселили в Европа и завладяли много земи. Цар Болг завладял земите на Изток, и неговите поданици започнали да се наричат БОЛГАРИ (БОЛГИ). Според публикуваните от Раковски и Моленвил източници, Цар Болг (Болгар) основал своето царство в земите на река Волга. През следващите векове древните българи се придвижили на изток и на юг. Така те се появявили в Месопотамия и в земите на днешен Афганистан.

    Най-ранните сведения за българите се срещат в индийския епос Махабхарата и в ранните пурани, чието съставяне се отнася към VIII-VII в.пр. Хр. Там българите са наречени БАЛХИ, или БОЛХИКИ, а древната българска държава – БАЛХАРА. Столица на Балхара бил град БАЛХ, който и днес носи древното си име. Според Махабхарата балхите били прочути с ценните си “небесни” коне, заради които индийските владетели воювали с тях. След похода на Александър Македонски, последван от изтощителна война с Индия, управлявана от Гуптите, българите били принудени да се изтеглят от старата си родина.

    Така през III-II в.пр. Хр. започнали първите български преселения от Балхара към Европа. Докато една част от българите се преселвали в Европа през III-II в. пр.Хр., то основната част от се задържали в земите около Имеон (Памир). За това свидетелствува византийският историк Агатия: “...Хунският народ в старо време живееше до Азовското море към изток, на север от реката Танаис (Дон), и подобно на многото други варварски народи живееха в Азия по планината Имауа. Всички тези народи се наричаха общо скити и хуни, а според рода: кутригури, утригури, ултидзури..." Сред тези племена, отнесени към хуните, били и българските племена утригури и кутригури, за които разказва Прокопий Кесарийски.

    На свой ред обаче и тези българи били принудени да поемат по пътя на преселението. Сведения за това срещаме в “Хроника на Михаил Сирийски”, от II в.: “...В това време потеглиха трима братя от Вътрешна Скития, водейки със себе си 30 хил. скити. Те изминаха един път от 65 дни от клисурите на планината Имеон. Пътуваха зимно време, за да намерят вода и стигнаха река Танаис... Когато достигнаха до границите ромейски, един от братята, наречен Булгариос, взе десет хиляди души и се отдели от братята си. Тези скити бяха наречени от ромеите българи.”
    Причина за това преселение било нашествието на хуните, които нахлули в Средна Азия от североизток след разпадането на тяхната империя и последвалото китайско завоевание.

    Както уточнява Прокопий, хуните в старо време са се наричали кимерийци, също и масагети, следователно това са родствени с българите народи. В Европа с името хуни били наричани арийските конни народи, известни и под общото название скити. От тази общност сме и ние, българите: “...От земята на българите се разпростря яростта на хуните върху народите...”.

    Прокудени от Имеон, българите се заселили в земите между р.Дон и Кавказ. Там те основали нова държава, която впоследствие се разширила на северозапад, към земите на север от Черно море, и станала известна като Старата Велика България. Първият и владетел бил легендарният Кан Авитохол. АВИТОХОЛ значи “Син на сърната” (АВИ – “сърна”, ТОХОЛ – “син”), тъй-като според преданието той бил захвърлен в гората и отгледан от една сърна. С неговото име започва Именникът на българските канове – свещеният летопис на българската държавност: “Авитохол живя триста години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем.” - Авитохол се възцарил в годината ДИЛОМ ТВИРЕМ, което означава Година Змия, месец четвърти според българския календар. Според направените изчисления тази година е 165 сл. р. Хр.

    През V в. в съюз с хуните българите завладяли земите на Централна и Източна Европа, и изградили могъщата Хунобългарска империя на кан Атила. Поставил на колене Константинопол и Рим, той останал в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Приема се, че Атила бил от династията Дуло, но понеже неговото име не е вписано в Именника, някои изследователи като Петър Добрев твърдят, че е от друг род. Във всеки случай обаче името на неговия най-малък син Ирник е вписано в Именника като втори владетел след Авитохол. “Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем.” Подобно на кан Авитохол, Ирник също бил обожествена личност, и на него били приписани сто и петдесет години царуване – половината от годините на Авитохол.

    В 453 г. по време на един пир внезапно умрял Атила. Увлечени в раздори за подялба на бащината империя, по-големите братя на Ирник предизвикали гнева на поданиците си, които възстанали срещу тях и империята се разпаднала. В тези битки загинали някои от синовете на Атила, а Ирник се изтеглил в Малка Скития (Добруджа) и възродил Стара Велика България.

    През VII в. многобройни хазарски пълчища застрашили Старата Велика България. Около 660 г. на преклонна възраст умрял нейният последен владетел – кан Кубрат. Най-големият му син Бат Баян останал със своята войска да брани столицата Фанагория, а останалите изтеглили българските племена към нови земи. Котраг потеглил на изток и край бреговете на Волга основал Волжка България с главен град Болгар. Кубер преминал през Панония и се установил в Битолското поле (Македония), а Алцек достигнал земите на Италия. С основната част от българите (уногундури), Исперих (Аспарух) се насочил към делтата на Дунав, където завладял Мизия и в съюз със славяните основал новата българска държава със столица Плиска, призната от Византия през 681 г.

    Под управлението на кан Тервел (700-718) България се разширила териториално и се преврнала в голяма политическа сила. При кан Крум (803-814) България граничела на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигнали стените на столицата на Византия, Константинопол. През 864 г., по време на управлението на княз Борис Първи Михаил (852-889) българите приели християнството като официална религия. С това се премахнали етническите различия между българи и славяни и започнало изграждането на единна българска народност.
    Активен
    Страници:  1 [2] 3 4   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright