[delfin]

"Ние - и всичко, което виждаме около себе си, включително могъщите трансцеденти, - съществуваме само като част от грандиозен сценарий, като модел на някакъв компютър от по-високо ниво, възможно, от друг план на съществуване или нещо подобно на Пункт Омега, където свършва времето и всичко достига своя завършек...
В който и да е случай, няма смисъл да гадаев за своето значение. Космосът, който ние възприемаме, е само един от неизброимите разглеждани паралелни варианти, които незначително се различават един от друг. Сякаш в шахматна програма се разглежда всеки ход и в най-дребни подробности се отчитат всички възможни последствия.
...
Защо? Защо да се хабят за това огромни ресурси? За да се предвиди най-добрия от всевъзможните светове?
Е, а когато го намерят... какво ще напраят те с резултата?
И какво ще направят с милиардите модели, създадени в хода на експеримента?
Какво те ще направят с нас?
...
Разбира се, всички тези модели са проиграни, оценени и отхвърлени. Нашето усещане за съществуване - е само едно - илюзия. Проява на моделираното време..."




"Даже когато назад

са останали Древните,

Трансцедентните,

и Боговете,

кой може да каже,

какво ни очаква в небесните простори?"






"Каквото и да е изменение, което вие внасяте във вселената, предизвиква съответната промяна във вас самите."





"Дайте да се радваме на живота! Човекът е роден за веселие!

Неговите стремежи,

неговите напразни оправдания

само вълнуват чувствата и замъгляват мозъка.

Слаби или пълни,

ние скачаме и скачаме,

така че, дайте да се веселим.

Веселието е тържество

на Мисълта над материята,

ние всички ще се върнем у дома и накрая ще се посмеем!"



Тези неща ми харесаха от книгата на Дейвид Брин, трилогията - "Сага о Возвышении". Книгите ги има и на български, но в интернет са на руски и това е просто превод от руския вариант.

[delfin]

За планетарния дух

Да, планетарния дух си има своето собствено развитие, но и ние, хората имаме един голям дял в сегашното състояние на планетата. Вместо този преход да бъде по-плавен и в по-голям унисон с планетата, ние какво направихме от алчност - екология - аут, климат - аут. Всичко си има своите цикли, но ние "помогнахме" много, сегашният цикъл да бъде по-тежък, отколкото е било запланувано от Висшите ни Азове и Висшите създания, контролиращи еволюцията на планетарните духове. А и планетарните духове преди да станат такива са преминали през човешката еволюция, така че мисля, не им е безразлично отношението на хората, населяващи съотвентите планети.
Това е моето мнение.

[delfin]

НЕОБИКНОВЕН ДИАЛОГ


Аз помолих Бог да ме избави от гордостта.

Бог ми каза: "Не. Не Аз трябва да те избавя от нея, а ти сам трябва да я изживееш".

Аз помолих Бог да изцели моето дете-инвалид.

Бог ми каза: "Не. Неговият дух е цялостен и здрав, а тялото е само временно пристанище."

Аз помолих Бог да ми дари търпение.

Бог ми каза: "Не. Тъпрението е спътник на мъката и страданията. То не се дава, а се придобива."

Аз помолих Бог да ми даде щастие.

Бог ми каза: "Не. Аз ти давам благословение, а щастието зависи от тебе."

Аз помолих Бог да ме избави от болката.

Бог ми каза: "Не. Страданието те отделя от светските грижи и те приближава до мен."

Аз помолих Бог да ми даде възможност да радте духът ми.

Бог ми каза:"Не. Ти трябва да растеш сам, но Аз ще подрежа короната ти, за да плодоносиш повече."
 
Аз помолих Бог да ми даде всичко необходимо за това, да мога да се наслаждавам на живота.

Бог ми каза: "Не. Аз ти давам Живот за това, да можеш да се наслаждаваш на всичко наоколо."

Аз помолих Бог да ми помогне да обичам другите толкова силно, както той Ме обича.

Бог ми каза: "А-а-а!..накрая ти нещо разбра!"



неизвестен автор


превод: делфин

[sh0w_m3.l0ve]

Дали пътникът избира пътя, или пътят избира пътника?

--> Това го прочетох преди време в една книга и от тогава много често се замислям върху цитата и честно казано не мога да си отговоря..

[psyhea]

Пътникът сам определя пътя си.
Delfin,нещо много садистичен тоз бог ...
Поредният опит да се внуши страдание и самоунищожение.Това са програми които се залагат у всеки човек още с раждането му на този свят..Да те боли,да страдаш,за да се извисиш!Та това е абсолютно ненужно!Кой родител иска детето му да страда?
Пътят може да бъде както трънлив,така и осеян с цветя и рози!Вие избирате!Едиственото условие е да не забравяте кои сте!Не"бог"избира,а индивидуалното съзнание.
Възпитавайте децата си в духа на изконните им права.А именно,да бъда щастливи!Не болни,изтерзани и страдащи(надявайки се на имагинерно потупване по рамото на по-висша инстанция),защото приказката за бития-бит и ..ания-..ан,си е много вярна!
Бъдете усмихнати,радостни и щастливи напук на всички фалшиви богове,които искат вашето страдание!
p.s.и на края..Бог няма  да ви научи на любов,защото той Е самата любов.

[Финист]

Дали пътникът избира пътя, или пътят избира пътника?

--> Това го прочетох преди време в една книга и от тогава много често се замислям върху цитата и честно казано не мога да си отговоря..

Мисли, мисли още - ползата от този въпрос е в това самостоятелно да се стигне до отговор!

Един жокер: когато двама влюбени изберат да се бракосъчетаят: мъжът ли е ибрал да се ожени за жената или жената е избрала да се омъжи за мъжа?

И един коментар към изречението над което мислиш. В него думата ПЪТ е използвана като заместител на друга думата УЧИТЕЛ. Това е стандартно заместване в някои традиции. Спомни си например Евангелието на Йоан "Аз съм Пътя, и Истината, и Живота..." или пък суфите понякога казват развновидности на това, че "човек трябва сам да е станал пътя, за да може да води други по него".