Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Мъчно ми е...  (Прочетена 603 пъти)
izida
Гост
« -: Март 26, 2010, 11:41:12 »

Наблюдавам този форум още почти от създаването му, въпреки че се регистрирах доста по-късно. Когато го отварях и четях написаното вътре ме е карало да се чувствам истински щастлива.
Това което искам да кажа по-долу, предполагам на доста от вас също им е минало през ума, но ето на, немога да не го споделя.
Наблюдавам в последно време, че ние тук с вас, напълно отговаряме на максимата "хляб и зрелища". Има ли нещо по така, то тогава всички се втурваме през глава да отстояваме мнението си, без хич даже, да се опитваме да разберем чуждия пост. Когато няма външен дразнител, често разтягаме гръмогласни ликуми по между ни. Когато се появи някой друг, като бейбифейс, то наскачваме на нея. Не я защитавам, предполагам става ясно. Наистина знам, че ще ме разберете правилно. Това е форум, и той е за това за да пишем и размишляваме, да се развиваме. Мъчно ми е, че хора които са били тук и са казвали и поствали интересни и полезни неща, сега ги няма. Мъчно ми е че формата на форума се променя. Но случките от последните седмици, ме карат да се замисля, че повечето от нас сме ръководени наистина от егото си най-вече, няма лошо, но май ни липсва реално  поле за изява. Да, всеки от нас си действа някъкви проети и неща, но все си мисля, че ако измислим нещо общо, нещо което да вършим заедно би имало голям успех.
Еее, да не решите, че ще съдим дръвчета, и ще пеем песни прославяйки слънцето с цвете в ръка???не, нямам това в предвид, всъщност нямам нищо в предвид-)))) Ухилен Ухилен
Така, просто реших да споделя нещо което и вие сигурно си мислите.
Активен
loop
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 157


  • Град: London, baby :P
  • WWW
    « Отговор #1 -: Март 26, 2010, 11:54:12 »

    Аз с подобна умисъл се регистрирах и поисках да си пиша с вас в този форум.

    Но явно е трябвало babyface да се появи с доста по-агресивна тактика от моята.

    Аз определено си мисля, че ЕГОто е една от привързаностите, която най-трудно преодоляваме всички ние. В някаква доза то ни подтиква да вървим напред и да се усъвършенстваме, но в друга доза ни пречи да виждаме реално и да се развиваме над определени граници, поставени ни именно от него.
    Активен
    Gayatri
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 614


  • Град: София
  • « Отговор #2 -: Март 26, 2010, 12:07:36 »

    Изи, много истина има в твоите разсъждения.
    И на мен ми е мъчно за много неща. Мъчно ми е за това, че по една или друга причина се случва така, че вместо да се държим заедно, ние се разединяваме някак си.
    Да, всеки човек е различен и колкото и да е трудно понякога, е хубаво да се постараем да се приемаме с нашите различия.
    Тъжно ми е, че хора, които допринасяха много за този форум, решиха да си тръгнат. Имаше много наскърбени и разочаровани, в това число Делфин и Аврор.
    Ето и за софийската среща, пак не можахме да се организираме, въпреки че Аврор беше поел инициативата и се беше постарал много. Аз, не можех да оставя детето; твоето детенце беше болничко; другите са имали някакви ангажименти и в крайна сметка мисля, че бяха отишли само няколко човека.

    Що се отнася до Бейбифейс, аз не мисля, че тя е агресивна, а просто предизвикателна.
    Активен
    Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 362


    AЗ ВЯРВАМ

    « Отговор #3 -: Март 26, 2010, 12:28:25 »

    Браво, Изида!
    Съгласна съм напълно с тебе
    Така или иначе обаче - стана ясно, че тук няма ли скандал нещата се обръщат малко на Кой какво слуша в момента..
    А колкото до саденето на дръвчета, не виждам нищо лошо в това Усмивчица Може да е леко в страни от темата, но поне е някакво упражнение по-различно от чесането на езици Усмивчица
    Приятен ден на всички Усмивчица !!!
    Активен

    There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
    izida
    Гост
    « Отговор #4 -: Март 26, 2010, 12:46:55 »

    Аз с подобна умисъл се регистрирах и поисках да си пиша с вас в този форум.

    Но явно е трябвало babyface да се появи с доста по-агресивна тактика от моята.

    Аз определено си мисля, че ЕГОто е една от привързаностите, която най-трудно преодоляваме всички ние. В някаква доза то ни подтиква да вървим напред и да се усъвършенстваме, но в друга доза ни пречи да виждаме реално и да се развиваме над определени граници, поставени ни именно от него.

    Когато някой реши да кара в насрещното платно и да засича участник на уличното движение, нямам нищо против, щом може и му стиска. Но когато ме засече,е редно да даде 2-3мига с аварйките, та задния да се изкефи, че е дал път на точния джигит, защото не се знае кой друг джигит седи зад волана на колата която е дала път.
    Активен
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1636


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #5 -: Март 26, 2010, 13:07:42 »

    И аз като Изида съм забелязал че форума се променя,но това е нещо естествено нищо не остава в едно и също състояние.По скоро съм загрижен тази промяна да стане в положителна посока(съзидателна промяна) да роди хубав плод това дърво.
    Но за настоящия момент не виждам нещо което може да роди вкусен плод,не сме стигнали до това ниво още.И по добре да не ни е мъчно че не сме,аз правих тази грешка много често и все още я правя искам да съм развит повече от колкото съм!И започва да ми става гадно или мъчно без реално основателна причина.
    Според мен не сме още на това ниво да създаваме заедно защото почти всички ние дърпаме чаршафа към себе си.
    Или гледаме силно към другарчетата си(какви са те,какво са казали и тн.)Това е присъщо на ЕГОТО защото то има нужда от сравнения благодарене на който чрез УМА да отдели АЗА като отделна единица.
    Колкото повече се впечатляваме от това което са казали другите толкова повече страдаме.А ние тук постоянно го правим.
    Всеки от нас пише поста си на базата на това какво е казало другарчето му да му отговори да му докажа,да го убеди.
    Опитвайки се да променим гледната точка на някой ние искаме да променим самия човек,а това означава че не го приемаме такъв какъвто е!!!Всеки тук го прави повече или по-малко.
    Според мен това е основният въпрос (не проблем!) върху който си струва да работим ако искаме да направим нещо заедно.
    И тъй като споменах какъв е според мен "проблема",ще спомена и как мисля че можем да го разрешим.
    Ще се повторя може би от един стар пост но думичката е само една и тя е "Самоконцентрация".
    Когато всеки от нас се самоконцентрира или иначе казано наблюдава себе си внимателно какво казва и мисли тогава се появява шанса да не реагира инпулсивно на мисли и чувства.
    Тук намеквам на свободния избор да избереш да реагираш както ти искаш а не както би трябвало.
    Но има и малка уловка според мен с избора капан в който всеки попада известно време.
    Първи случай:Ние използваме свободния си избор за да подберем мислите думите или делата които са по подходящи за събеседника за да може той да ни разбере.Това именно ни обърква,защото правим свободен избор но не избираме нищо.Това е все едно да избереш да си в затвора но там да си избираш каде да седнеш в килията.
    Втори случай:Ние вече не ползваме избора си да подбираме мисли думи и действия за да се сравним или убедим събеседника ни,че е крив,а ние прави.Тук вече изпозваме избора си за да изберем как искаме ние да се видим в тази ситуация(като какви).И след като ознаем че Любовта е нашата основа и градивна сила,следователно нека в всеки наш пост да излъчва поне по малко Любов.

    Тук  пак казвам става въпрос за първоначалния избор които е най-отзад към него гледам аз да се съсредоточа всички други изборчета са негови производни.
    Ако всеки обръща внимание на своите мисли думи и действия и поема отговорност за тях няма да си изкарваме повече очичките си мисля.
    За един или друг повод мислим все още линеално или последователно,което ни пречи да видим повече от това което сме приели веднъж за истина.Ако не сме съгласни с нещо ние просто го отхвърляме и опровергаваме.Точно за това и според мене Babyface не остана разбрана и не приета.Колко хора се опитаха да си представят че тя е права за малко поне,да допуснат от различни ъгли да видят нещата?Аз останах с впечатлението че тя е много полезна тук в този форум,защото си мисля че нейната "мисия" е да даде алтернатива да даде провокация с която да ни даде възможност да излезем на една крачка от себе си и да се видим от страни.А ние тръгнахме да я убеждаваме в нашата правота  Ухилен.
    След като няма нищо случайно и тя не е тук случайно,но какво ние ще научим от приятелството си с нея е друг въпрос.
    Аз спирам до тук.
    ПС:От известно време насам пиша в форума не да давам акъл или да изказвам мнение.Просто като пиша ми тече мисълта по различен начин.Забелязвам че  после като го прочета и се уча сам от това което съм написал.Така че този пост го написах отново за себе си,не го хвърлям на някой в лицето.
    Лек ден на всички и много слънчеви усмивки


    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    izida
    Гост
    « Отговор #6 -: Март 26, 2010, 13:20:01 »

    "mu4no mi e..", ta tova e metafora, samo metfora.
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #7 -: Март 26, 2010, 15:05:52 »

    И аз съм забелязал,че когато се регистрирах в този сайт всичко беше разнообразно.Дали,защото се заех да разучавам сайта и да поствам във всяка тема-станах манияк на тема най-много постове.Всъщност няма значение колко поста имаш,важно е съдържанието в тях,но както и да е...
    След като опознах сайта достатъчно започнах да търся привличане на внимание върху себе си в Индиго поезията.Аз си признавам,че имам високо его,но това го дължа на доста фактори в миналото.Когато това с привличане на внимание се изчерпа аз започнах да разглеждам форума от началото на създаването до сега.И разбрах,че е започнал леко да се изменя.Започна да се пише само в определени теми.Стана една масова говорилня.И аз също написах 2-3 поста по този проблем.Създавах теми,които не бяха известни,но мен не ми пукаше.По едно време се разигра спора между дана2012 и Гити.Целия форум като една тълпа се втурна да пише там и да дава ъкъл.Признавам си,че и аз бях от тези и не се гордея особено с това.Единственото полезно,което направих както и някои други потребители беше да прекратим спора и някрая той се превърна в един спокоен дебат.След тази случка всички се засилиха да казват какво слуашт,да обменят картинки,да рисуват,да правят музика и да пишат поезия-всъщност аз и амейзиниг осново в поезията.Това всичко е много хубаво!Но дотук...после никакво разнообразие.От време на време някой пускаше теми от типа Влюбени ли сте?,които бяха най-гледани за около седмица и после зарязвани.Въпреки,че често оставах неразбран и от хората във форума аз продължавах да пиша и да изказвам мнение,защото ми харесваше.И това няма нищо общо с егото ми!
    Всичко се променя с времето-старата генерация съфорумници страдат по началния облик на форума-някои дори не пишат вече.Но така става винаги.Ще стават много такива "преходи",в които новата генерация ще преобладава.
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright